Enduring Love (2004) Свали субтитрите
ДА УСТОИШ НА ЛЮБОВТА
Eха!
Благодаря.
Какво блаженство.
- Аха.
Вземи.
Изглежда марково.
Най-марковото от всички.
Наистина е трудно.
Знаеш ли... Исках да...
Не мислех, че ще бъде така, но...
Мамка му!
Дядо!
Дядо, помощ!
Шнура!
Дръпни шнура!
Извадете момчето!
Скачай!
Извадете го!
Извадете го от там!
Скачай долу!
- Дядо!
Хвани се за въжето.
- Дръпни шнура!
Шнура!
Червения!
Не! Не!
Дядо!
Добре!
Дръпни го! Шнура!
Как се казваш?
- Хари.
Искаш ли да слезеш?
Хайде да те извадим от тук.
Казваше се Джон Логан.
Лекар от Оксфорд.
Имаше жена и малко дете.
Мамка му.
Може би е сметнал, че е негов дълг.
Не мисля, че се е чувствал длъжен да се пребие.
Това го няма в Хипократовата клетва, нали?
- Именно.
Беше свестен човек.
Е, аз не бих могъл да го направя.
Щеше да направиш същото.
Не бих могъл. Аз съм страхливец по рождение.
Той просто увисна за няколко секунди.
Все едно щеше да размаха ръце и да полети като в анимационно филмче.
Бъгс Бъни.
Том и Джери.
Канарчето Туити.
- Да, Туити.
Но не успя, нали?
Искам да кажа, какво можехме да направим?
Сякаш изведнъж аз станах водача.
Всички наред ли сте?
Тези хора имаха нужда от помощта ми. Такива ми ти глупости.
Не, ти беше... ти беше като...
Мумия. Зомби.
- Зомби.
Наистина.
- Искам да кажа, трябваше да открием тялото.
Имаше работа за вършене.
Може би можем да направим нещо.
Той може да не е мъртъв.
Мислиш ли, че е мъртъв?
По някакъв странен начин, знаех какво има предвид,
защото го очаквах да...
да стане... да тръгне да ходи...
Може да е бил в шок.
Аз бях в шок.
Сега съм в шок.
Вече няма какво да направим.
Можем да се молим.
Мисля, че помага... в такива моменти.
Е...
аз не съм по тази част.
Мисля, че трябва да го направиш.
- Виж съжалявам, не мога. Моля те.
Щом ти искаш... Давай, направи го.
А ти защо не го направиш?
Мислиш ли, че той се е молил?
Моля те.
Моля те.
Какво стана с момчето?
Запазило самообладание и приземило балона няколко мили по-нататък.
О, не.
- О, Боже!
Значи доктора загина нахалост.
Това е ужасно.
Няма никакъв смисъл, нали?
Ти се опита. Направи каквото можа.
Толкова си смел. Не е ли смел?
Аз щях да почна сам да си говоря.
Аз си говоря сам.
Сигурно... щях да започна да крещя.
Да тичам наоколо, кършейки пръсти и да си изкълча глезена.
Е, да...
Но аз пуснах въжето. Пуснах го.
Но ако не беше...
- Да, но го пуснах.
Ако не беше, сега нямаше да си тук.
- Пуснах го.
Да, но ако не бях пуснал...
Ако никой от нас не се беше пуснал...
можехме да свалим балона.
Съжалявам.
Растат и зъби.
Виж. Полетял си във въздуха.
Действително си полетял.
Било е опит за въздушно спасяване.
Все едно си влязъл в единоборство с боговете и си оживял.
В сравнение с повечето хора ти си един шибан екшън герой.
Вятъра беше виновен.
Беше заради вятъра.
Ще спреш ли повтаряш това? Не беше заради вятъра.
Хей, ела тук.
Хей.
Когато казваме, че сме влюбени...
какво означава това?
Може ли тези сложни,
смайващо преобразяващи ни чувства да са само една илюзия?
Може ли да е някакъв номер, който природата ни погажда за да ни накара да се чукаме?
Представяме си, че любовта има смисъл.
Но фактически тя може да бъде...
безсмислена?
Спъд. Как е любовния ти живот?
Мамо!
Мамо! Мамо!
Ало?
- Здрасти приятел, Джед е.
Сещаш се... от балона.
Здравей.
Откъде взе този номер?
Ами аз... такова... полицаите ми го дадоха.
Е какво...
какъв е проблема?
Чудех се дали ще искаш да се срещнем.
Всъщност, знаеш ли, аз... Много съм зает в момента.
Сварваш ме точно по средата на нещо и...
Нямам нищо против да поговорим за това.
Да поговорим за кое?
- Ами знаеш... за разни неща.
Какво правиш в момента?
- Ами...
Аз...
- Виж, виж. Знам, че си зает.
Знам, че малко избързвам.
Виж, ще ти обещая нещо.
Да се срещнем само този път и повече няма да те безпокоя.
Обещавам най-тържествено, разбираш ли?
Аз просто... наистина мисля, че ние трябва...
да поговорим за това, което се случи.
Искам да кажа, за какво беше всичко това, а?
Шибана работа.
Ама, че шибана работа.
Къде си?
О, мога да дойда при теб.
- Не, не.
Просто... просто ми кажи къде си.
Аз съм в... парка от другата страна на улицата.
Как си, приятел?
Радвам се да те видя, Джез. Ти как си?
Джед.
- Извинявай?
Джед. Джед Пари.
- Извинявай.
Е Джед, как я караш?
- Здравей.
Ами...
Има едно капанче по-надолу. Помислих, че...
- Вече хапнах.
Правят страхотни неща на тиган.
- Вече закусих. Благодаря.
Ами, по-добре да влезем някъде, ако разбираш какво искам да кажа, важно е.
Не можеш ли да ми кажеш тук?
Знаеш за какво говоря.
Искаш ли да ти го кажа буква по буква?
Всъщност да, искам.
Аз съм малко в...
- Хайде Джо, не ставай глупав.
Имам много работа.
- Глупости.
Имам. Точно бях по средата на нещо. Нямам представа за какво е всичко това.
Не се прави, че не знаеш за какво говоря.
Не, не знам.
- Защо просто не го кажеш?
Кажи го.
Разкрий се пред мен.
- Виж...
Благодаря ти, но...
Аз... трябва да тръгвам. Имам работа за вършене.
Добре.
Ами, довиждане тогава.
Добре.
Ще се видим. Чао.
Чао.
Изглежда ми някак си странно познат,
все едно сме стари приятели.
Е, може да е самотен.
Да.
И аз така си помислих. Че е самотен.
Държа се приятелски.
Звучи добре.
Джо?
Значи твърдим, че изкуството е инструмент на еволюцията.
Може би всяко сложно човешко поведение служи за същата цел.
Може би нравственото поведение е нещо различно.
Честност, доброта, саможертва.
И няма... нищо общо с характера
или личността,
или... знаете... просто добротата.
Може би това също е илюзия.
Еха.
Това беше невероятно.
Тя е мила и... ведра
и има прекрасно чувство за хумор и...
Проблема е, че говори само полски.
Къде я срещна?
Тя е нашата домашна помощница.
Класика. Истинска класика.
Но тя е... много повече от това...
Ти си ми сестра.
Предполага се, че трябва да кажеш нещо мило.
Мамка му!
Когато се оженим...
- Аха.
ако се оженим...
- Да.
ще имаме толкова много деца, че ако ме напуснеш, издръжката ще те свърши.
Искам да кажа, какво ще стане ако избягаш с домашната помощничка?
Ние нямаме домашна помощничка.
Искам да кажа, ако имахме.
Зависи как щеше да изглежда.
Може да се изкушиш.
Не мога да си го представя.
Как може да си сигурен?
- Не мога да си представя да се изкуша.
Не искам да го оставям за последния момент, Джо.
Размножаване и разни такива.
Знаеш ли, ще минем и по този мост, когато стигнем до там.
Мисля, че сме стигнали.
Сега какво?
- Ами...
Пст!
Не каза ли, че вече няма да се виждаме?
Имаш ли нещо да ми кажеш?
Спри да вървиш подир мен. Започва да става странно.
Защо не го напишеш в чудесната си книга?
Давай, никой не гледа.
Да, добре.
Е, как е сега?
- Защо не можеш да го напишеш?
Какво?
- Мисля, че знаеш.
Джез, не знам за какво е всичко това, но...
Джед. Джед, просто Джед.
- Какво?
Джед. Надписа я на Джез.
Казвам се Джед.
- Извинявай.
Сега как е? Добре ли е?
Как е малкото ти име, Джо или Джоузеф?
Какво? Няма нищо срамно.
Джоуи. Джо-Джо.
Не мислиш ли, че е време да погледнеш в очите истинската си същност?
Кой съм аз. Аз не...
А, какво?
- "Плодът на Духа е любовта."
Какво?
- Любов.
Галатяни, глава пета.
- О Исусе, не. Я стига.
Джо, Джо.
Какво съм ти направил?
- Нищо не си ми направил.
Не мога да контролирам чувствата си като теб. Знам, че това ти дава власт над мен.
Нямам представа какво искаш да ми кажеш.
Нищо не мога да направя по въпроса. Но моля те, не разигравай този театър.
Какъв театър?
- Ако това е някакъв майтап, престани.
Ще ни нарани и двамата. Ще ни съсипе.
- Не знам кой си ти.
Не знам къде живееш и не знам какво всъщност искаш,
и честно казано не ми и пука.
Затова, би ли ме оставил на мира?
Боже! Казваш го и правиш тази физиономия.
Каква физиономия?
- Какво всъщност искаш да направя?
Нищо.
- Дори не си убедителен.
Очевидно е.
- Това е само...
Добре, добре.
Ако съм те разстроил по някакъв начин
или съм казал нещо, заради което си останал с впечатление, че...
Не знам какво е. Не знам,
но каквото и да е - съжалявам.
Наистина съжалявам.
Виж, представа нямам за какво говориш.
Никаква представа.
Джо... Джоуи.
Джоуи.
Джоузеф.
Извинете.
Не го прави. Моля те, недей по дяволите...
- Не ме разочаровай, Джо.
Не ме разочаровай, както разочарова онзи човек.
Какво?
- Бъди смел.
Какво искаш да кажеш, с "бъди смел"? Какво имаш предвид?
Смел.
Знаеш за какво говоря.
Не съм го разочаровал.
Какви ги говориш?
Всички го направихме.
Нали така?
Гледам на моята работа, като на част от традицията
която ни връща чак до великите майстори от Ренесанса.
Не съм казвала това.
Така пише.
Във всеки случай не е така.
Не те виждам.
Извинявай.
- Благодаря.
Обичам гласа ти.
Бих искала да мога да го извая.
О скъпа, мога ли да направя нещо?
Не... защото колкото повече говориш толкова повече се разстройвам.
И дума няма да кажа повече.
- Благодаря ти.
Мисля, че за днес свърших.
Има ли някой в къщи?
Здравей.
- Здрасти.
Пак ли позираш?
- Да.
Станал е дядо.
- О, мамка му.
Да, нелепо но вярно.
Домочадието ме чака, знаеш я Мери.
- Той е машина за гени.
Чао.
- Благодаря.
Не знам как да го направя.
- Лесно е. Ще те науча.
Ще ти излезе име.
- На моята възраст имам нужда.
Поздравления, това са добри новини.
- Благодаря.
А сега се разкарай, прекалено си щастлив.
Много поздрави на Рейчъл, чу ли?
- Да.
Чао.
- Чао.
Е, какво мислиш?
Добро е.
Какво не му е наред?
- Не, добро е. Много добро.
Какво?
Ние...
Вече говорихме за това.
Какво?
Ами...
Защо не можеш да го направиш за мен?
Нали отлях ръцете ти.
Ти отливаш ръцете на всеки срещнат шибаняк.
Всеки идиот може да има отливка от ръцете си.
Ръцете не са толкова индивидуални.
Какво не им е наред на останалите ми части?
- Интересувам се само от ръцете ти.
Много ти благодаря.
- Харесвам ръцете ти.
Хубави и кокалести.
Ако искаш кокалести, направи краката ми.
Краката ми са наистина кокалести.
- Не се занимавам с крака.
Не е същото.
Защо не направиш лицето ми, а? Защо?
Не знам. Не мога да го обясня.
- Ами, опитай.
Не знам, просто е...
Трудно ми е да го изразя.
Предполагам защото съм много близо до теб.
Как може да си прекалено близо до мен? Това е...
Какво значи прекалено близо?
- Трябва да съм обективна.
Какво значи това?
- Имам нужда от разстояние.
Ще трябва да те изуча внимателно, а не искам да го правя.
Искам да ми бъдеш любовник не модел. Разбра ли?
Какво има пък сега?
Днес отново видях онзи тип.
А?
Мисля...
Мисля, че ми е някакъв фен.
Просто е...
Малко е странно.
- Да, той е доста напрегнат.
Престани да му обръщаш внимание. Става ли?
Знам, ще кажеш, че е безобиден. Сигурен съм, че е безобиден.
Просто малко го съжалявам. Струва ми се, че е... малко самотен.
Не се притеснявай за това.
- Не, не разбира се.
Не мога да престана да се чувствам отговорен.
Бяхме на грешното място в грешното време.
Да, но не мога да спра да си мисля, че можехме да го спасим.
Не мисля.
- Да, но той мисли така.
Как?
- Така ми каза.
В хеликоптер? О, я стига.
Няма никаква причина да чувстваш вина.
Иска ми се да бях в състояние да направя нещо.
Иска ми се да бяхме го спасили, наистина ми се иска,
защото, знаеш, сега щеше да е много по-лесно.
Защо?
Нямаше да се чувстваш толкова зле?
- Не, защото той умря, мамка му.
Аз просто...
- Ела тук.
Погледни ме.
Ти си един добър човек.
Просто си малко пренапрегнат.
Стресиран, тъжен и уморен.
В това няма нищо лошо.
Обичам те. Ела тук.
Всичко ще бъде наред.
Обичам те.
Ела тук.
Казвам, че всички тези неща имат смисъл,
но само защото ние, като човешки същества им даваме този смисъл.
Това ли е теорията ти? Живота е безсмислен? Дарвинистки методи.
Всичко е само биология, но хората се стремят да я облекат в смисъл.
Това ни прави хора.
Хубава теория. Проста но резултатна.
Харесва ли ти?
Революционна е. Трябва да я представя в някое телевизионно предаване.
Добре, дай да поговорим за това.
За кое?
Твоето явяване по телевизията.
О, да.
Мисля, че е важно.
Трябва... да се стегна,
да направя нещо съзидателно.
Вместо само да си седя на шибания задник.
Трябва да направя нещо. Никога не правя нищо.
Правиш много неща. Какви ги говориш?
Всичко което правя е да говоря надуто за...
Никога не съм направил нещо, което можеш да вземеш в ръка.
Никога... никога не съм помогнал на някого.
Само имам разни... теории.
Теориите ти са добри. Направи нещо повече с тях.
Не знам...
- Няма смисъл.
Това е глупаво.
Защо ми казваш всичко това?
Мамичката му!
Какво? Какво?
- Трябва да престанем да се срещаме така.
Никога ли не се прибираш в къщи?
Извинете.
- Не, не. Продължавай.
Всичко е наред, Джо. Подготвям се да ти простя.
Това е лудост. Какво искаш?
Знаеш какво искам.
Не сега. Мамка му, в момента обядвам. Това е тъпо.
Няма да се откажа, знаеш го.
- Да, знам.
Виж, наистина съжалявам за това. Това е един от многото ми фенове.
Кога успя?
Ти прецака работата, нали?
- Виж, върви си. Моля те.
Стига, Джо.
Джо-Джо.
Виж, престани да ме наричаш така. Моля те.
Просто ме чуй.
- Не, не, не искам да слушам. Виж...
Моля те, просто се разкарай. Това направо ме побърква.
Не можем да продължаваме така Джо, признай си.
Не можеш да изживееш живота си в отрицание.
Не живея в отрицание.
- Напротив.
Не е вярно.
- Вярно е.
Виж, не живея в отрицание.
Виж, та аз дори не те познавам, откачено копеле такова.
Напротив, познаваш ме.
- Не, не те познавам.
Познаваш ме.
- Не те познавам!
Мисля, че ме познаваш. По-добре от колкото си мислиш.
Джо, Джо, успокой се. Успокой се.
Успокой се човече.
- Добра идея.
Извинете.
Виж, съжалявам. Аз... Това наистина ми вади ангелите.
Какво е направил?
- Няма значение.
Очевидно е, че има.
Имаше.
Как е Клер?
Хубава статия са пуснали в "Гардиън". Сигурно много се вълнува от наградата.
Сигурно и двамата много се вълнувате.
Да страхотно е. Прекрасно.
Защо този тип те преследва?
Искам да кажа, какво си направил?
- Нищо не съм направил.
Все нещо си направил, иначе защо ще те преследва?
Знаеш ли... той... той... Просто се появи от нищото.
Внимавай, чу ли?
- Да.
Появи се и...
аз го познах и му се усмихнах.
Защо?
- Защо не?
Та ти дори не го познаваш, защо си му се усмихнал?
Съжалих го, това е всичко.
Не го окуражавай, чу ли?
Това е готово за потапяне.
- Да действаме тогава.
Благодаря.
- Просто се държа приятелски с него.
Двамата преживяхме нещо... нещо наистина ужасно.
Наистина беше, знаеш... искам да кажа...
- Джоуи, Джоуи. На работа съм, окей?
Не мога да те изслушам сега. Може ли да поговорим по-късно?
Опитвам се да ти обясня...
- Какво?
че наистина е много трудно.
Защото никой не разбира.
- Аз разбирам.
Наистина ли? Наистина ли ме разбираш?
Искаш ли да поговоря с него?
- Разбира се, че не.
Искам да разбера какъв му е проблема.
Няма проблем. Няма никакъв шибан проблем. Всичко е наред.
Може да страда от пост-травматичен стрес.
Да, вероятно е така.
- Може би и двамата страдате.
Не? Мисля, че трябва да поговориш за това с някого.
Нали говоря с теб.
- Искам да кажа с някой професионалист.
Професионалист.
Защо не искаш да говоря с него?
- Защото не искам да го правиш.
Той все скитореше някъде.
Обичаше приключенията.
Домове за сираци в Югославия.
Ваксинации в Уганда.
Беше винаги готов.
Като се замислиш, явно съдбата му е била да умре, спасявайки някого.
Направил го е инстинктивно.
Или от безразсъдство
Знаете ли, мисля че просто е нямал късмет
Нямал е късмет, а?
Да, аз... мисля че...
ако всички ние... бяхме успели... да се задържим, тогава...
Някой се пусна.
И тогава всички трябваше да се пуснем.
Ако този някой не беше го направил, можеше и да го спасим.
Трябва да разбера кой се пусна първи.
По добре да не ми го бяхте казали.
Съжалявам.
Имало е... някого със съпруга ми в деня, когато загина.
Забелязахте ли нещо такова?
Имало е някой с него в колата,
после този някой е излязъл с него и после е изчезнал.
Колата беше в далечния край на полето.
Видях само съпруга ви, който тичаше към балона.
Видяхте ли колата?
- Да, но аз бях...
Можете ли да си спомните дали бяха отворени и двете и врати?
Само едната или и двете?
- Аз... мисля, че...
Не.
Не мога да си спомня. Съжалявам.
Кажете ми какво е това.
Хайде. Няма да ви ухапя.
Беше на пода пред пътническата седалка.
Да.
- Щели са да си правят пикник.
Помиришете го.
Това е розова вода. Никога през живота си не съм използвала розова вода.
Ако сте видял нещо... моля ви, не ми го спестявайте.
Ако сте я видял, трябва да знам.
- Не съм видял никого със съпруга ви.
Искам да знам колко време е продължило и какво е означавало за него.
От къде сте сигурна, че е имало нещо?
- Не познавахте съпруга ми.
Ама, той... друг път, разбирате нали?
Не, не. Не исках да кажа това.
Искам да кажа, че щяхте да знаете, че той никога не поемаше рискове.
Имаше страх от височини.
Не би поел риска, освен ако...
Освен ако не е искал да се изперчи.
Обичаше да се перчи.
Когато бяхме млади. Когато аз бях млада.
Когато си струваше да ми се перчи.
Перчел се е пред момиче.
Ами, може би...
тя може да се опита да се свърже защото може да е било...
Ако се доближи до къщата ми...
Ще я убия.
Бог да ми прости, но ще я убия. Ще я убия.
Разочаровах ли те?
Извинявай, какво имаш предвид?
Кажи ми, разочаровах ли те?
Какво искаш да кажеш?
Довиждане.
- Довиждане.
От любимите ти.
- Да.
Благодаря ти.
- Заповядай.
Изглеждаш прекрасно.
- И ти.
Благодаря.
Горещо е. Внимавай.
Щях да забравя.
Честит рожден ден!
Много ти благодаря.
Прекрасно е. Благодаря ти.
Благодаря ти, Клер.
Наздраве.
Наздраве. За теб. Благодаря ти.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Ммм! Хубаво е.
Имаме чили сос и соев сос.
Чудесно.
- Добре.
- Пари.
- Пари, нали?
Да. Много е горещо.
Мамка му!
Не мога повече.
Чакай! Искам да поговорим.
Трябва да поговорим. Чакай!
Аз само...
Я, да погледнем тук.
Взех диня.
Извинявай. Съжалявам.
Кока-кола...
и десертче "Милки Уей".
10.50, моля.
Е...
Не мислиш ли, че трябва да поговорим?
Ето ме пред теб. За какво трябва да поговорим?
Може би трябва да поговорим за това, което се случи в Оксфорд.
Ужасен инцидент.
Човекът който загина. Видя ли го като пристигна?
Когато стигна до балона или когато пристигна на полето?
Ако става дума за когато пристигна на полето, първия или втория път,
нали ме разбираш.
- Разкажи ми.
Помня, че се молехме.
Бяхме коленичили и се молехме заедно, помниш ли?
Да. Аз...
Аз ти се подигравах...
Ти ме докосна по рамото погледна ме...
и по начина, по който ме погледна разбрах, че знаеш какво се случва между нас.
Какво се случи между нас?
Любов.
Божията любов.
Мамичката му!
Ти си луд.
Това са казвали и за Исус навремето.
Казвали са го и за много луди хора.
Виждаш ли, мисля че беше знак.
Кое?
- Балонът. Онзи мъж. Всичко.
За какво е било знак? Какво означава всичко това?
Ами, все едно Божията ръка...
се спусна и сграбчи онзи балон и го понесе над земята,
за да въздигне онзи мъж до Господа и да ми събере нас двамата.
Виждаш ли, Бог разбира. Наистина. Той разбира всичко.
Какво... правеше ти там?
- Писано е било да се случи.
Предполагам, ще го наречеш съдба.
- В онова поле край Оксфорд.
Какво правеше ти там?
Следеше ли го?
- А?
Джон Логан. Следеше ли го?
- Не.
Никого не съм следил през живота си.
Знаеш ли, мисля че си го следил.
Търсех си кучето.
Загубих си кучето.
То много обича да скита из полето. Обича дърветата.
Не видях никакво куче с теб.
- Нали ти казах, че го загубих.
Знаеш ли какво си мисля?
Ти си малко объркан.
Всеки е малко объркан, нали?
Мисля си, че мислиш... че между нас има някаква...
някаква особена връзка. След това, което преживяхме заедно.
Мислиш, че това... някак си означава нещо.
Всичко има някакво значение за някого.
Иначе нямаше да има голям смисъл, нали?
Всичко се случва с някаква цел.
Това, което непрекъснато правиш с пердетата.
Гениално. Откачено, но гениално.
Кое?
- Начина, по който ги държиш, толкова...
деликатно, толкова...
леко.
Нежно, но твърдо.
Знаеш, здраво хващане. Няма това-онова.
Просто, но ефективно.
И изобщо е, знаеш...
много, много... изпълнено с любов.
Искаш ли чипс?
- Това е глупаво.
Задръж, Джо. Стой така.
Не трябва да го изпускаме, не отново. Само задръж. Спри.
Виж, ако става дума за... Клер...
Можем да се справим с това.
Когато има желание, начин се намира.
Ето.
Защо го изхвърли?
Не съм.
Тогава кой го направи, Джо?
Откъде взе това?
- Намерих го в боклука пред дома ти.
Джоуи.
Джо-Джо.
Стига.
Всичко ще се оправи.
Забрави за Клер.
Аз съм тук.
... когато ходеше с онзи загубеняк.
- О, той беше чудесен.
Не беше. Всичко друго, но не и чудесен.
Да бе. Ти беше изпаднала в транс.
Виждал съм как Наташа спира движението.
Наистина, направи задръстване само като пресече улицата.
Тя дори не осъзнава, че го прави.
Велосипедисти се блъскат в автобусите, автобусите пропускат спирките си.
Собственици вкарват нищо-неподозиращите си кучета под автомобилите.
Не могат да спрат.
Не мога да спра да я зяпам.
- Защо? Какво не и е наред?
Искам да кажа, че имаш...
магнетизъм.
Престани.
Като... Разбираш ли? Като магнит.
Знаеш ли какво е магнит?
Като тези, дето се лепят по хладилниците?
Физика, скъпа. Не обръщай внимание.
Не, не е физика.
Това е биология.
Когато сме влюбени
или си мислим, че сме влюбени,
правим най-различни неща за да осигурим доброто възпроизводство.
Да осигурим чукането.
Ние сме само едни глупави организми.
Това няма смисъл.
Даже не знам защо по дяволите се главоболим.
Мисля, че Джо се опитва да каже,
че дори да разбереш науката на любовта
това не я прави по-малко забележителна.
Да, но повечето хора нямат нужда да разбират тази наука, нали?
Нямам никаква идея за какво говорите всички.
Защо не се качиш горе,
не си донесеш книгата и ще си направим шибано литературно четене.
Да си влюбен е все едно да си омагьосан,
с необикновена, вълшебна магия и изведнъж един ден...
магията се разваля и любовта...
любовта просто... отлита като птица.
Птица?
Каква птица е това?
Трябваше да бъде специално.
Бях планирал всичко.
Донесох шампанско.
Донесох пръстен.
Щях да ти предложа.
Е, това се вика да изплюеш камъчето.
Решението ли си промени?
Ами...
Ако искаш да видиш как двама души се превръщат в...
двуглаво огнедишащо чудовище през нощта,
само им сложи по един пръстен на ръката.
- Франк, тихо.
Не, не, прав е.
Прав е.
Защото ти си експерт, нали брато?
Когато не си зает...
да правиш секс до припадък с домашната помощничка,
ти си важна клечка, нали приятел?
Когато не нахлуваш в Полша, ти... ти си един шибан мъдрец.
Кажи ми, защото това наистина не ми дава мира,
никога ли не се уморяваш да мислиш с долната си глава?
Имаш ли представа колко откачено звучиш?
За хора като мен. За нормалните хора.
Звучиш откачено.
И така...
Когато разлюбим някого...
Каква е причината? Каква?
Просто неразбирателство?
Повреда в комуникациите?
А когато се влюбим в някого,
някой с когото сме напълно несъвместими,
тогава всичко е досадно и ужасно и нещата просто не се получават.
Искам да кажа, защо правим това? Защо го правим?
Това просто грешка ли е?
Всички тези хора какви са... някакви отклонения?
Кой е този?
Как му е името?
Някой има ли въпроси? Е? Може и гледна точка или мнение.
Какво ще стане с мен...
ако някога ме напуснеш.
Живота ще продължи, повярвай ми.
Светът дори няма да забележи.
И тогава какъв е смисъла да живея?
Бог знае, какво ще стане с мен...
Хей, стига. Тъкмо почнах да се забавлявам.
Престани.
- Разкарай се.
Опитвам се да те развеселя, Джо.
- Разкарай се.
Стига. Джо-Джо. Джо.
Слушай! Чуй ме.
Ако още веднъж ме обезпокоиш, мамицата му,
ако отново се доближиш до мен,
ще те последвам, ще те намеря, и ще те изкормя като шибана риба!
Разбра ли ме?
Ти започна това. Ти беше причината това да се случи.
Защо не признаеш?
Преструваш се, че няма нищо. Все едно нищо не се случва. Гадняр!
Даваш ми тайни шибани сигнали и ето ме, аз дойдох при теб.
Защо не ме оставиш на мира, а?
Какво искаш? Какво искаш?
Обичам те! Обичам те!
Да не се опитваш да ме унищожиш, мамка му!
Бог знае, къде щях да съм без теб!
Клер, събуди се.
Клер, събуди се. Разбрах. Знам какво прави той.
Той продължава да говори за пердетата.
Съществувала е подобна жена. Криела се навън.
Този случай е добре документиран. Та тя си мислела,
че краля е лудо влюбен в нея.
Тя му давала знаци с... Виж, виж, виж, виж.
Нали така? Добре.
"Чакай ме. Не казвай на никого."
"Обичам те."
Кралят, естествено не я забелязвал,
защото... ами защото е шибан крал, нали?
И тя помислила, че той и съзаклятничи. Съзаклятничи.
Каквото и да правиш... Колкото и да отричаш...
Тя го приела за доказателство. Доказателство, че я обича.
Доказателство, че техните съдби са напълно преплетени.
И че един ден ще бъдат заедно.
Разгадах го.
Мамка му, разгадах го!
Разгадах го, мамицата му! Не мога да повярвам. Разгадах го!
О Боже.
Мамка му. Той е тук.
Клер.
Ела да видиш.
Просто си седи там. Клер, ела да видиш това.
Мамка му.
Ела тук.
Ела и виж.
Той е тук. Ела да видиш.
Е?
Ела да си легнеш.
Какво е това?
Моята работа.
Всичко свърши.
Клер?
Клер!
Добре тогава, да се оженим, искаш ли?
Да се оженим. Нека се оженим и да имаме много деца.
Ще имаме дузина от тези проклетии и голямо куче. Ще се преместим на село.
Да видим дали ще ни помогне това! Да видим колко ще изкараме заедно!
Какво ни трябва, брачни халки?
Ето! Ето!
Това ли искаш?
- Какво?
Това ли искаш?
- Джо!
Ето, виж. Ето.
- Oу!
Погледни, ето. Ето. Ето. Ето!
- Боли ме.
Какво ще кажеш за това?
- Боли ме!
Така по-добре ли е?
- Боли ме!
Къде си? Къде си?
Къде си? Ела тук!
Готов съм!
Гадина!
Гаден мръсник!
Ела веднага тук!
Трябва да открия мъжете, които бяха при балона.
Имате ли адресите им?
Да, разполагам с адресите на всички свидетели.
Взех ги от полицията.
- Чудесно.
Не, това е. Това е всичко, което ми трябва.
Мръсник!
Мръсник! Мръсник!
Мръсник!
Здравей, Джо.
Моля те, не прави това. Не прави това, моля те.
Майната ти!
- Моля те.
Обичам те.
И сега само това има значение, Джо. Само това има значение.
Само това има значение, Джо.
Слушай Джо, аз просто... Обичам те.
Работата е там, че...
Аз просто... опитвам се да ти помогна, Джо.
Защото...
всъщност...
ти си точно като мен.
Как така съм като теб?
Аз съм самотен.
Знаеш какво е.
Какво направих?
Какво по дяволите, направих?
Какво по дяволите, направих?
Какво направих?
Здравей.
Джо.
Може ли да вляза.
Каква приятна... изненада.
Може ли да вляза?
Ще направя кафе.
- Би ли...
Седни.
- Извинявай.
Стой тук, а аз ще ти донеса малко кафе.
- Кой е този, а? Кой е този?
Това... е чичо Джо, нали?
И какво е намислил той, а? Глупавия, стар чичо Джо.
Чичо Джо май е прекарал доста време в кръчмата.
Да...
Да звънна ли на Клер?
Да.
Вземи това.
Какво? Не, аз...
О, здравей.
Защо не седнеш ето тук.
Не. Не, Искам да кажа, че се е отрязал.
Ехо!
Агуу!
Здравей!
Ето.
Тя ми се усмихна.
- Не се вживявай. Просто е гладна.
Биология, помниш ли?
- Не, не е.
Не е биология.
Това е фантастично.
Тя наистина мисли, че...
Май ще е по-добре да отидеш и...
да си събереш нещата.
Какво сега ли?
Не, не, не.
Не сега, не... утре.
Наистина прецаках нещата, нали?
Ами...
Да.
Май ги прецака, старче.
Добро утро.
- Здравей.
Чаша чай? Препечена или обикновена филийка? Или може би сухар?
Не. По-добре да тръгвам.
Ако искаш, пренеси си багажа.
Искам да кажа, знаеш... след като си наместиш мислите.
О, не. Ще се оправя. Не се тревожи.
Ще оправя всичко.
Точно така.
О, здравей.
Добре, ами...
Да.
Да. Добре.
Клер се обади.
Каза, че някой си Джед се бил появил.
Джез или Джед.
Шибан ключ.
Можеше да ме убиеш.
Можеше просто да ме напуснеш. Нямаше нужда да ме пребиваш.
Само ми ела!
- Остави го.
Моля те.
Какво каза той?
- Казах и, как си ме подвел.
Млъкни.
- Как ме изтормози и...
Млъкни. ... и ме заряза.
Млъкни! Млъкни!
- Имахме си сигнал.
Той ми даваше знаци като дърпаше и пускаше пердетата.
Това значеше, че иска да ме види.
Значеше, че не ти си в къщи.
Значеше... всичко.
Какво си направил?
- Не съм го докосвал.
Вярваш ли, че аз съм го направил?
Вярваш ли?
О, майната му.
Джо. Джо. Джо. Джо.
Джо. Джо.
Джо.
Джоуи, ще ти кажа какво си помислих.
Помислих си, че толкова ще ревнува, че ще си тръгне.
Исках само тя да си тръгне, за да можем да бъдем заедно.
Искам да кажа, тя така те манипулираше.
Джо, искам да кажа... Каква кучка! Каква шибана кучка!
Виж, Джо. Гледай!
Видя ли?
Видя ли, Джо?
Лесно е, виждаш ли?
Виждаш ли, Джо.
Джоуи.
Вече всичко е наред.
Свърши се.
Свърши се. Ела тук.
Джед.
Ще ми дадеш ли ножа да го измия?
Ще ме убиеш.
Не.
Няма.
- Моля те.
Ние толкова се обичаме.
- Джо...
Знам. Усещам го.
Вече няма значение.
Ела тук.
Ела при мен.
- О Боже, моля те.
О, Джоуи.
Джоуи.
Джоуи.
Ти каза, че няма такова нещо - любов.
Било само биология, така каза. Това било всичко.
Просто наука.
Обичам те, Джед.
Винаги съм те обичал.
- И аз те обичам.
Сега пусни.
Пусни го... сега...
Това ли искаш, Джо? А?
Искаш да го пусна?
Пусни го.
Ето от тук излетя.
Тук го застигна вятъра.
О Боже, ето я. Това тя ли е?
Виж има някой с нея. Това баща и ли е?
Съжалявам. Не мога да направя това.
- Не, чакай.
Само чакай да чуеш, какво имат да кажат.
Г-жо Логан.
Шалът е мой.
Щяхме да си правим пикник.
Забравихме го в колата на мъжа ви, който беше така добър да ни качи.
Бяхме тръгнали на пикник и колата ми се развали.
Съпругът ви спря и ни предложи да ни закара.
Тогава видяхме балона и...
съпругът ви спря и се затича да помогне.
Не знаех какво да правя, защото там вече имаше хора, които се опитваха да помогнат.
И изведнъж всичко ужасно се обърка.
Излязохме от колата. Искахме да...
- Просто избягахме.
Просто избягахме.
Пени е една от студентките ми.
Пазехме го в тайна до сега. Трябваше, но...
Това е. Ще бъде удар за всички, но... готови сме да го понесем.
Ние...
Ние сме...
Ние се обичаме.
Безумно, лудо влюбени сме.
Толкова съжалявам.
Ще ни простите ли, че бяхме такива егоисти?
Да, разбира се.
Разбира се, че ще ви простя.
Кой ще прости на мен?
Хайде.
Изплашихте ли се, когато балона полетя.
Да.
Да. Ужасно се изплаших.
Защо се пуснахте?
Ами ние... всички се пуснахме.
Нямахме избор.
Виждаш ли, всички които държаха балона се пуснаха.
Освен баща ти.
Защото той беше един много смел човек.
Беше много смел.
Дълго време се притеснявах, че аз съм се пуснал първи.
Но всъщност, всички сме се пуснали едновременно.
Важното е, че твоя баща не се пусна. Той издържа до последно.
Той държеше въжето дори когато балона отлетя в небето,
направо нагоре към върховете на...
По дяволите.
- Дяволски добре го каза.
Алджи!
Алджи!
Алджи!
Алджи!
Как мина?
Добре. Добре мина.
Как е апартамента?
Малък.
Тъмен.
Студен. Влажен.
Самотен.
Добре. Радвам се.
Аз все още съм...
Аз още...
- Недей, Джоуи.
Толкова усложних нещата.
А не трябва да е толкова сложно. Не е сложно. Толкова е...
Не знам какво да кажа.
Не казвай нищо.
Не казвай нищо.
Превод и субтитри: St. Squiffy