The Merchant Of Venice (2004) (The.Merchant.of.Venice.DVDRip.XviD-DoNE.2.sub) Свали субтитрите
незабележимо олово,
по-скоро опасно, отколкото богатство,
твоята простота ме вълнува,
повече от изяществото
Това избирам.
И нека следва щастие.
Бъди скромна, скрий радостта си!
Какво намирам тук?
Портретът на лейди Порша!
Кое божество направило е туй?
Очите движат се, или пък аз?
Очите, как ги е съзрял, за да ги направи?
Колко дълго възхвалявам тази сянка,
Толкова далеч е тази сянка,
от същността.
Ето го свитъка. Свидетелство за моят късмет.
"Ти, който избираш не по външността,
имаш шанс да избереш точно.
Тъй като ти намери това богатство, не търси ново.
Ако си доволен, и
наградата е голяма.
Обърни се
и целуни своята дама"
Нежен свитък
Милейди,
с твое позволение, ще трябва
да дам,
и да получа.
Все едно, че се състезавам, виждам го в очите на хората.
Аплодисменти и крясъци,
весели духом, но още не вярват.
Дали е истина не знам,
докато не е потвърдено, подписано
и подпечатано от вас
Басанио, виждате ме както съм си,
Не бих си пожелала нещо по-добро в желанията си.
Но за вас,
За вас ще бъда утроена двадесет пъти,
Хиляда пъти по-красива
Десет хиляди пъти по-богата.
За да бъда на първо място за вас...
в красота, живот,
приятелство ще надмина себе си.
Аз цялата съм
Като ученичка, без знания,
без опит.
За щастие, още не е стара, може да се учи.
За още по-голямо щастие, не е от лошо потекло,
и може да се научи.
За най-голямо щастие,
Нежната й душа на тебе се обрича.
Като нейн управител,
господар,
нейн крал.
Този дом,
тези слуги,
и тази, същата Аз,
са твои,
Господарю.
Дарявам ги с този пръстен
Ако ме напуснеш,
ще ги раздадеш или изгубиш.
Нека представлява крахът на любовта ти,
и знак за моите чувства.
Госпожо.
Останах без думи.
Само кръвта във вените ми говори,
толкова съм объркан.
Но щом тоз пръстен,
напусне този пръст,
животът да напусне мен, тогаз ще кажат:
Басанио е мъртъв.
Господарю Басанио? Госпожо.
Пожелавам ви неземна радост.
Когато Ваши Светлости решат, да сключат светия съюз.
Умолявам ви, по това време,
И аз да бъда оженен.
С благословията ми,
ако си намериш жена.
Благодаря, Благородие, вие ми намерихте.
Очите ми са бързи като вашите -
Вие съзряхте
господарката,
а аз видях придворната дама.
- Вярно ли е, Нериса?
Госпожо, истина е.
- А, ти, Грациано, искрен ли си?
Да,
повярвайте ми, господарю.
Празненството ни ще бъде украсено с вашата сватба.
Да се обзаложим, на хиляда дуката, че първото ще е момче.
Какво? Облозите отпадат?
Не, в този спорт, не може паднал...
Кой пристига!
Има нещо лошо в тез хартия,
да пребледнее тъй Басанио.
Скъп приятел се е споминал; нищо друго не би могло
да промени тъй силно лицето на мъжа.
Какво по-лошо?
Прости, Басанио,
аз съм наполовина твоя,
и трябва да узная поне половината от туй писмо.
Мила Порша, тук са най-острите слова, които съм виждал.
Скъпа моя,
когато те залюбих,
ти казах, че богатството ми е по наследство.
Бях честен и после ти признах истината,
Аз съм никой,
ще видиш, че съм самозванец,
когато казах ти, че нямам титла,
трябваше да призная, че не струвам нищо.
В действителност, съм задължен на добър приятел,
тоз мой приятел, задължен на своя враг,
за да задоволи моите нужди.
Това писмо,
хартията е тялото на моя приятел, а всяка дума - рана,
Но може ли да е истина, Саланио,
от всички плавания, ни едно успешно?
От Триполи, от Мексико, от Англия?
Ни един, господарю. Ако можеше да се разплати с евреина,
би го сторил.
С Дука евреина говори ден и нощ, заплашва даже,
ако правосъдие му се откаже!
Двадесет търговци, самият Дук и благородниците на Венеция
го разубеждават. Но не могат да спрат иска му,
или да развалят сделката.
Когато бях при него, го чувах да се кълне,
на Тубал и Куш, приятелите му,
че по-скоро би взел плътта на Антонио,
отколкото двадесет пъти дължимото.
Знам, господарю,
ако законът, честта и силата не успеят,
горко на бедния Антонио.
Скъп приятел ли ти е?
Най-близкият ми приятел.
Колко дължи на евреина?
Три хиляди дуката, заради мен.
Стига!
Плати му шест хиляди и развали сделката.
Удвои и утрои тез шест хиляди.
Вместо толкова скъп приятел,
косъм да загуби, заради теб, Басанио.
Да чуя писмото.
Скъпи Басанио, всичките ми кораби са разбити.
Кредиторите ми се озлобяват, средствата ми привършват,
сделката с евреина се провали, тъй не мога да платя, но знай:
всички дългове между теб и мен са изчистени,
ако не те видя преди да умра. Остави забавленията.
Ако любовта ти не те убеди да дойдеш,
забрави писмото.
Боже...
Остави всякаква работа и тръгвай. Но първо,
заведи ме в цъква и ме вземи,
тогаз към Венеция, при твоя приятел.
До Порша не ще лежиш, с неспокоен ум.
Ще имаш злато да платиш малкия дълг двадесеткратно.
Когато се разплатиш,
доведи верния си приятел с теб
Аз и Нериса
ще живеем като вдовици.
Хайде тръгвай,
заминавай,
на сватбения си ден...
Стражарю, погледни го! Не говори за милост.
Тоз глупак парите ни даром даде, виж го стражарю.
Изслушай ме, Шайлок.
- Аз ще получа своето!
Не противоречи на печата. Заклел съм се,
че ще изпълня моята страна. Нарече ме куче,
преди да имаш нужда, но като съм куче,
пази се от зъбите ми. Дукът ще бъде справедлив.
Чудя се, стражари,
как дойдохте с него
Моля те, послушай!
- Сделката ще се изпълни,
замълчи! Ще има право, затова мълчи!
Няма да омекна и оглупея.
Да поклатя глава и простя,
по християнски пример. Не ща да те чувам
Не ме следвай!
Ще получа своето.
Най-упоритото псе, някога въртяло се сред хора.
Оставете го,
не ще го следвам веч с просби и молби.
Той живота ми желае,
добре знам защо.
Сигурен съм, Дукът не позволил таз сделка да приключи.
Дукът не може да откаже, законът щом е прав.
Заради чужденците във Венеция,
ако му се откаже, ще навреди на държавата
Тъй, че тръгвай,
Боже,
тез тегоби ме изяждат
и трудно ще намеря и паунд от мойта плът, за алчния лихвар.
Дано Басанио дойде, за да види как плащам дълга му,
И повече не ме интересува.
Госпожо, ако знаехте, кому оказвате таз чест.
На колко честен човек помагате,
колко близък е на вашия съпруг,
щяхте да сте по-горда,
отколкото обикновено.
Не търся възвращаемост в добрините, няма и сега.
Приятелите, които държат един на друг, споделят и нуждите,
и милостта, и любовта.
Което ме кара да мисля, че този Антонио,
най-добрият приятел на господаря,
трябва да е като него. Ако е така, колко малко съм дала
за спасението на такава душа от жестоката съдба.
Почти се чувствам възвишена, но стига веч!
Слушай, Лоренцо.
В твоите ръце поверявам дома си.
Докато се върне съпругът ми.
А аз имам обещание към небесата,
да живея в молитви, в компанията на Нериса,
докато се върне моят мъж.
От цялото си сърце се починявам на заповедите ви.
Чакат те весели мисли и часове.
Към Падуа, занеси това на братовчед ми,
Доктор Беларио.
Не е ли така, братовчеде Беларио?
Погледни...
Как небосвода
е обшит с късове ярко злато.
Повече от всичкото еврейско,
но движи и пее като ангел,
Такава хармония, е душата на смъртните.
Това окаяно десетилетие почти приключва.
Не можем да го променим.
Не съм весела, като чуя музика по улиците...
Душата ти е жадна.
Човек, който не носи музика в себе си
и не се разчуства от сладките трели,
е предател, подлец и изменник.
Терзанията на душата вечни, а страстите му тъмни кат нощта.
Не може да се вярва на такъв човек.
Чуй музиката.
Ще видим съпрузите си много скоро.
А те ще ни видят ли?
Да, Нериса, но по такъв начин, че ще помислят, че
сме направили нещо невероятно.
Обзалагам се, че ако се облечем като младежи,
аз ще бъда по-красивият момък.
Повикайте евреина!
Направете място, нека се изправи.
Ето го, Ваше Превъзходителство.
Шайлок. Светът и аз мислим, че
воден си единствено от злоба
до последно.
и сега ще покажеш милост или съжаление.
По-странно от сегашната жестокост,
Какво ще кажеш?
Очакваме снизхождение.
Информирах Ви, Ваша Милост, за намеренията си
и се заклех в Саббат
да получа своето от тази сделка.
Ако откажете,
нека опасности надвиснат над вас
и свободите в този град.
Попитайте защо предпочитам
човешка плът, вместо
3000 дуката, няма да Ви отговоря.
Но да кажем, че така искам.
Отговорът Ви?
Ами ако в къщата ми има плъх
и бих дал десет хиляди дуката,
за да го убият?
Какво, ще ми отговорите ли?
Някои мъже обичат свинско,
други обичат котки,
и други, като чуят звука на гайди се опикават...
От радост! От страст.
От това дали им харесва, или го мразят.
А сега Вашият отговор? Тъй като не може да се каже,
че е като прасе,
че е малка беззащитна котка,
че е раздута гайда,
все пак насила трябва да се разбере,
защо тоз срам, да се обиди сам. Аз не мога да дам причина!
Няма и да го направя. Колкото и омраза
и гняв да тая към Антонио,
все пак изправих
тази загубена кауза пред съда.
Сега има ли отговор?
Това не е отговор, безчуствен старик!
Не ще узакониш жестокостта си! Не трябва да те радвам с
обяснения. - Всички ли убиваме това, което не ни радва?
Не мрази ли всеки това, което умъртвява?
Не всеки бой е от омраза.
Змията два пъти ли хапе?
Умолявам ви,
да спориш с евреин
е като да седиш на брега
и да искаш от прилива да залее по-ниско от обикновено.
Все едно да
попиташ вълка
защо овцата блее по агнеца.
Всичко можеш да опиташ,
за да размекнеш туй, що е твърдо,
по-твърдо от еврейското сърце.
Затова ви умолявам, не предлагайте му повече,
не го молете, а твърда ръка отсъдете
Да стане, както иска той.
Не!
За твоите три хиляди,
ето обратно шест!
Ако всеки дукат
от шест хиляди, бе
в шест гърнета,
и всяко от тях - дукат,
пак нямаше да ги взема.
Ще искам своето! Как се надяваш на милост,
като сам не даваш?
- От какво да ме е страх,
като съм прав? Много от вас купуват роби,
които хранят магаретата, кучетата и мулетата ви,
които работят къртовски труд,
защото сте ги купили. Да кажа ли да ги освободите?
Оженети ги за дъщерите си!
Защо да се потят по тежко бреме? Нека леглата им
са като вашето,
в устите им - от вашата храна!
Ще кажете, "робите са наши"
и моят отговор е такъв. Паундът от плътта му,
които искам,
се купува скъпо.
Мой си е!
Мой си е!
Мой е!
И ще го имам. Ако ми откажете,
срам за закона ви!
Няма такава сила, в законите на Венеция,
аз искам правосъдие.
Отговорете.
Получавам ли?
Тишина!
Разпускам съда.
Освен ако Беларио, виден лекар, който повиках,
дойде днес.
- Господарю!
Има пратеник с писма от доктора, от Падуа.
Беларио от Падуа ли ви праща?
Беларио ви поздравява.
Защо извади ножа тъй припряно?
За да режа от длъжника, ей къде стои.
Поне един от вас е умен.
Бъди проклет, презряно псе!
Заради теб истината гине.
- Можеш ли печата да изтържеш?
Ако не можеш, не се хаби напразно.
Стегни се, младежо или сам ще се съсипеш.
Аз съм тук за законност.
Тук съм за законност.
Туй писмо призовава млад и учен лекар във съда.
Къде е той?
- Чака да го приемете.
Доведете го тук
Междувременно, съда ще чуе писмото на Беларио.
Ваше Благородие, получих писмото ви на легло.
Когато дойде вашият пратеник, с мен бе млад лекар от Рим,
Името му е Балтазар. Той идва по моя молба
за да ме замести. Нека младостта му
не бъде подценена, защото, по-мъдър младеж не познавам.
Оставям го на Ваше разположение.
Чухте какво пише Беларио,
а това, предполагам, е докторът?
Добре дошъл. Заеми мястото си.
Запознат ли сте с настоящата кавга, която тук ни сбра?
Информиран съм по случая.
Кой е търговецът, и евреинът?
- Антонио, и стари Шайлок,
и двамата излезте напред.
Шайлок ли е името ти?
- Шайлок,
е името ми.
Старнен иск преследвате.
Но венецианските закони не могат да ви спрат.
В негова власт сте, нали?
Да, така казва.
- Признавате ли обещанието си?
Да.
Тогава, евреинът трябва да е милостив.
И защо да го правя?
Кажете ми.
- За милостта няма оправдание,
тя е като нежен райски дъжд, по земята долу.
Тя е двойна благословия - за този който я дарява,
и за този, който търси я.
Най-могъщата сила.
По-ценна е от царска корона.
Скиптъра показва силата духовна,
атрибут царствен и величествен.
Но не внушава страхпочитание
и ужас от краля,
а милосърдие; то е над всичко.
Тя вплетена е в кралските сърца.
Тя е Божетвено качество.
И земната власт божествена става,
когато милостта допълни правдата.
Затова, евреино,
въпреки, че за справедливост си дошъл,
помисли,
че справедливостта за никого
не е спасение,
Ние се молим за милост.
И тази молитва
учи всички ни
да бъдем милостиви.
Говорих досега, за да смекча обвиненията ви,
но ако продължите, венецианският съд
ще трябва да се произнесе против този търговец.
Моите дела тежат на мойта съвест.
Защитавам закона,
искам своето от сделката.
Може ли да върне парите?
- Да.
Аз, се застъпвам, искам да платя, двойно дори.
Ако това не стига, готов съм да платя десетократно,
С ръцете, главата и сърцето си.
И ако това не стига, очевидно е, че злоба заслепява истината.
Умолявам Ви, подчинете закона; с малка злина голяма добрина
ще сторите, откажете му.
- Не може така.
Няма сила във Венеция, която да разруши такъв договор.
Ще остане прецедент, и много още грешки ще се сторят.
Не може да стане.
Данаиле, взе правилно решение,
Млади адвокате, уважавам те!
Моля, нека видя договора.
Ето, велики докторе.
Шайлок,
предлагат ти двойно повече пари. - Клетва,
клетва,
заклел съм се в небето.
Да лъжа ли под клетва?
Не. Не и за Венеция.
Този договор е неизпълнен.
Сега евреинът може да вземе своя паунд плът.
Да го отреже сам, най-близо до сърцето на търговеца.
Бъдете милостив, вземете два пъти повече,
нека скъсам договора.
След като е разплатен, според условията.
Умолявам съда
да даде присъда.
Така да бъде,
приготви гръдта си за неговия нож.
Мъдър съдник.
Прекрасен младеж!
- За законни цели,
наказанието отговаря на престъплението,
написано в договора.
- Така си е.
Мъдър и праведен съдия.
Колко стар си в действителност.
Разголете гръдта си.
- Да, от гърдите,
тъй пише в договора, нали о, мъдри?
"Най-близо до сърцето. " Това са точните думи.
Така е.
Има ли везни, да претеглим плътта?
Аз си нося.
Ето.
Извикай хирург, Шайлок и ти ще му платиш,
да затвори раните му, иначе ще умре.
Пише ли го в договора?
Не е записано така, но няма да навреди.
Не го виждам. Няма го в договора.
Търговецо, имаш ли да кажеш нещо?
Малко...
Готов съм вече.
Дай ми ръката си, Басанио.
Сбогом.
Не тъгувай, че падам за теб.
Съдбата по-щедра е сега.
Поздрави почтената си съпруга.
Кажи й как умря Антонио.
Кажи й как те обичах.
Разкажи й за смъртта, честно.
И когато приключиш,
Нека тя прецени, дали Басанио не е бил обичан и преди.
Скърби, че ще загубиш приятел,
но той не скърби, че плаща твоя дълг.
А ако евреина прореже надълбоко,
Ще го платя веднага от сърце.
Антонио.
Женен съм за жена,
която ми е скъпа,
като самия живот.
Но жена ми и целия свят,
дори и аз,
не струваме колкото твоя живот.
Бих загубил всичко,
пожертвал бих ги аз, тук, за този дявол,
за да избавя теб.
Имам жена, която искрено обичам,
да беше на небето искам,
за да смаже с мощ това еврейско псе.
Имам дъщеря.
По-добре потомък на Бараба да й беше мъж,
отколкото християнин.
Губим време, моля ви. Представете присъдата.
Действайте.
Един паунд от плътта на този търговец е ваш.
Съдът ви го присъжда. И законът го дава.
И вие трябва да изрежете тази плът от него.
Съдът ви го приписва, законът го позволява.
Учен съдия!
Присъда!
Хайде. Подготви се.
Почакай малко.
Има още нещо.
Този договор не ти дава капка кръв.
Думите са "паунд плът".
Вземи си договора, вземи своя паунд плът,
но режейки го, ако пролееш и една капка
християнска кръв,
по законите на Венеция, имотите ти ще бъдат конфискувани,
в полза на държавата.
Какъв съдия! Виж, евреино, учен съдия.
Така ли е по закон? Сам ще видиш написаното.
Щом настояваш за справедливост, бъди уверен,
ще получиш справедливост, повече от колкото желаеш.
Приемам предложението.
Платете тройно, и ще оставя християнина.
Ето парите.
- Спокойно, ами правосъдието?
Не бързайте. Ще получи само главницата.
Затова, пригответе се да режете плътта.
Не проливайте кръв.
Не режете нито повече, нито по-малко.
Само един паунд.
Ако вземете повече или по-малко от един паунд,
било то и по-леко или тежко от
една двадесета част от
едно зрънце, не!
Ако везните се наклонят и с косъм,
умираш... И всичките ти стоки се конфискуват.
Втори Данаил!
Сега, еретико, те обесиха!
Защо евреинът мълчи?
Не може ли да взема моето?
Нищо повече от договора.
На свой риск го вземи.
Дявол да го вземе,
оттеглям иска.
- Чакай, евреино,
законът те задържа за още нещо
Записано е в законите на Венеция, че
ако бъде доказано, че чужденец,
пряко или косвено заплашва живота на гражданин,
наранените наследяват
половината му имущество.
Другата половина отива в държавната хазна.
А живота на нападателя
е на милостта само на Дука
и никой друг.
Как ли да постъпиш?
На земята,
моли за милост Дука.
Моли за милост, за да се обесиш сам.
Сега ще видиш разликата между нас.
Дарявам ти живота, без да молиш.
Половината ти богатство е за Антонио.
Другата е за държавата.
Не! Вземете ми живота,
а после всичко друго.
Домът ми взимате, когато вземете туй,
Що я издържа.
Вземате живота ми,
като вземете жилището ми.
Милост за него, Антонио?
- Въже за него, безплатно!
Моля...
господарят Дук
и целия съд
простете му глобата от половин имущество.
Доволен съм, че ще разполагам с другата
за да мога,
когато умре, да я даря
на младежът, който открадна дъщеря му наскоро.
Още едно нещо искам от него.
Да стане християнин.
Така ще постъпи. Иначе ще отменя прошката,
дарена му от вас.
Доволен ли си евреино?
Какво казваш?
Да, доволен съм.
Писарю,
приготви разписка за дарение.
Моля ви, позволете ми да се прибера.
Не съм добре.
Пратете разписката у нас, ще я подпиша.
Изчезвай тогава, но го направи.
Съдът се разпуска.
Мъдри господине, аз и приятелят ми,
благодарение на мъдростта ви, избегнахме наказание жестоко,
поради което, 3000 дуката,
предназначени за евреина, даряваме на вас.
И сме ви вечно задължени,
в живота и смъртта, с обич и служба завинаги.
Доволният е добре възнаграден,
Избавяйки ви, съм доволен, и считам че ми е платено.
Сбогом.
- Господине, със сила ви моля!
Вземете за спомен от нас, като дар, а не пари.
Две неща ми обещайте. Да не ми откажете
и да ме извините.
Упорит сте, ще се съглася.
Дайте ми ръкавиците си! Ще ги нося зарад вас.
А от вас, ще взема този пръстен. Не дърпайте ръка.
Само това искам.
А вие, от обич, няма да ми откажете.
Този пръстене фалшив, срам ме е да ви даря с него.
Не искам друго, само туй!
Ценен е той, но не материалът
му го прави скъп. Най-скъпият пръстен от Венеция, бих ви дал.
Само моля,
простете.
Разбирам, господине, либерални предложения,
накарахте ме да си прося, а сега и как да получавам.
Този пръстен е от жена ми
Когато го постави, се заклех, че не ще го продам.
Нито ще го загубя. - Много мъже даровете тъй си пазят
А ако жена ти не е луда,
и знае как заслужи този пръстен,
няма да се цупи вечно за това.
Господин Басанио, дай му пръстена!
Нека туй що заслужи и обичта ми
бъдат в разрез със заръкте на жена ти.
Извикай евреина, дай му разписката и нека я подпише.
Стой! Господарят ми Басанио ви праща този пръстен.
Кани ви за гости на вечеря.
Не е възможно,
пръстенът му ще приема
с благодарност.
Кажете му че вечеря ще откажа.
Заведете ме при къщата на стария Шайлок.
Ще го направя.
Дали ще взема пръстена, който го заклех да не губи?
Скъпи дами, добре дошли.
Молихме се за добруването на мъжете си.
Надявахме се за добро.
Не ти ли напомня за деня?
Малко по-бледа е.
Като в деня, когато слънцето гори.
Мир.
Добре дошъл, господарю. Благодаря, госпожо.
Поздрави приятелят ми. Антонио! Комуто съм вечно задължен.
Много си привързан към него, аз чувам.
Че и той бил привързан към теб.
Не повече от това, което се говори.
Добре дошъл сте в нашия дом.
Ще се представя с дела, не с думи, затова
приключвам с реверанса.
Заклевам те, не си права,
на писаря го дадох.
Ако е толкова безценен, обратно ще го взема.
Кавга?! Вече?
Какво е станало? Заради златно кръгче,
глупав пръстен, който тя ми даде.
И мотото му бе като
ножарска емблема въху острие:
"Обичай ме и не ме напускай"
Какво разбираш от мото или стойност?
Закле ми се, като ти го дадох, че ще го носиш
до смъртния си час! И че ще лежи с теб в гроба.
За мен не се сети, камо ли за твойте клетви?
Да си бил разумен, щеше да го опазиш.
Дал го на писаря?!?
Дадох го на младеж! Някакво момче.
Малко момче, не по-голямо от мен, чиновник във съда.
Ти си виновен, това ще кажа,
че толкоз бързо изгуби първия подарък от жена си.
Дадох на мъжа си пръстен, заклех го да не се разделя с него.
Но пред мен стоиш сега.
Да бях заклела него, нямаше да го загуби.
или да го свали от пръста си, за всичкото имане на света.
Да бях ръката си отсякъл и казал че загубих го при бой.
Господин Басанио даде пръстена си
на съдията, той го поиска. А си го бе заслужил.
А писарят, които се поизмъчи
с писане, поиска моя и нито слугата, нито господарят,
биха приели нещо друго, освен двата пръстена.
Ако можех да освен това и да излъжа, не бих го сторил,
но ти виждаш пръста ми, а пръстен той не носи.
Дори и сега,
сърцето ти е не искрено
За бога, не влизам в леглото докато не видя пръстена.
И аз в твоето, докато не видя моя.
Мила Порша, ако знаеше
на кого дадох пръстена, за кого го дадох,
би разбрала защо го дадох и
колко неохотно се разделих с него,
като само него щяха да приемат.
Щеше да премислиш яростта си.
Ако знаеше ценността
на този пръстен,
или половината от цената
на тази, на която си го дал, или собствената ти чест
да го запазиш, не би се разделел с него!
Нериса ми казва в какво да вярвам,
Бих умряла, ако жена го носи сега!
Не, честта си се кълна, не е в жена.
А в лекар, който отказа 3000 дуката,
и поиска пръстена, а аз му отказах,
и недоволен го отпратих, въпреки че спаси живота
на скъпия ми приятел.
Какво да кажа, мила ми госпожо?
Принуден бях да му го изпратя.
- Докторът дома ми да отбягва,
че носи той любимия ми камък.
Този, който обеща да пазиш за мен.
И аз ще бъда либерална, като теб.
Няма да му откажа нищо мое.
Нищо, тялото си,
дори съпружеското ложе, ще го направя, сигурна съм.
Порша, прости ми тази злина,
и опованието ми в приятели, кълна ти се,
дори в твоите очи,
не ще наруша друга клетва към теб.
Веднъж оттадох тялото си за него,
и бих го сторил пак, душата си залагам.
Но твоят мъж,
повече няма да наруши обещание.
Значи ти
ще си му гарант?
Дай му това.
И нека го пази по-добре от другия.
Господин Басанио, закълни се да пазиш този пръстен.
За бога...
Този дадох на доктора...
- Взех го от него.
Прости ми, Басанио.
Заради този пръстен, доктора лежа с мен.
Прости ми, скъпи Грациано,
но писарят на доктора,
заради туй,
нощта с мен прекара.
Какво?
Като леки жени на пътя?
През лятото! Няма ли срам?!
Мизерници ли сме, че туй ни застигна?
Не говори тъй остро.
Ще се учудите.
Басанио,
това е писмо, идва от Падуа, от стария Беларио.
Тук ще прочетеш, че Порша
бе доктора,
Нериса, негов писар.
Лоренцо е свидетел, че тръгнах веднага след вас
и сега се завърнах.
Ти бе доктора, а аз не те познах?
Ти бе писаря,
който ме направи рогоносец?
- Да,
но писаря не може да се справи,
с такива мъжки дела засега.
Скъпи докторе,
с теб ще спя.
Когато отсъствам,
лягай със жена ми.
Постой Лоренцо!
За теб моя писар има изненади.
Да, подарявам на теб и Джесика
от богатия евреин,
разписка за дарение на всичко негово,
след смъртта му.
Мили дами, мана небесна слагате в краката на гладните.
Почти утро е.
Но още не съм доволна,
от тез събития чудни.
Да влезем,
и ще отговоря честно на всички въпроси.
Така да бъде.
Но разпита на Нериса ще е под клетвата на този пръстен.
Дали за утре вечер ще остане или ще лягаме сега,
само два часа до утрото. Когато съмне, искам да е тъмно
за да лежа до писаря.
Но докато съм жив, ще се страхувам само от едно:
да не загубя пръстена на Нериса.
-=SAB=- www.sab.bz