The Merchant Of Venice (2004) (The.Merchant.of.Venice.DVDRip.XviD-DoNE.1.sub) Свали субтитрите
Нетърпимостта към евреите бе факт от 16в. дори във Венеция
най-могъщия и либерален град-държава в Европа.
По закон, евреите бяха принуждавани да живеят
в стара оградена леярна, "гето"- то на града
Вратата се заключваше и пазеше от християни след залез.
Всеки, напускащ гетото през деня, трябваше да носи
червена шапка, отличаваща го като евреин.
Лихвар!
На евреите бе забранено да притежават собственост.
Затова те се занимаваха с лихварство.
Това бе против християнските закони.
Разумните венецианци не бяха против, но религиозни фанатици,
които мразеха евреите, бяха на друго мнение.
"Ако човек е праведен
и върши богоугодни дела.
Ако не е лихварствал, или вземал ползи,
А се е отдръпнал от всичко нечестиво,
и трезво е раздал правосъдие между хората.
Ако правдиво е следвал стъпките и законите ми,
то той е праведен и ще живее.
Но ако е вземал лихви
или ще живее, или не.
Ако е вършил тези греховни дела
той със сигурност ще умре. ", тъй казва Бог, наш Господ.
"Не живейте ден за ден чрез кражби и обири...
Антонио.
Венецианския Търговец по Уилям Шекспир
Излезе вятър!
Синьор Лоренцо.
Джесика.
Сам не зная, защо съм тъй тъжен
Разтревожен съм
Може би тревожи ви и вас?
Таз мъка кара ме да мисля, че не всичко за себе си знам.
Умът ви рее се сред океана.
Повярвайте ми, господине, ако, ми предстоеше пътуване
всичките ми мисли и надежди щяха да са към пристигането.
Господине?
Щях да проверявам накъде духа вятърът,
да се взирам в картите за пристанища, фарове и пътища
и всичко, което ми подскаже неуспех, би ме натъжило.
Този вятър, който ме охлажда,
може да ми докара треска, а аз мислех, че е безопасен.
Повярвайте ми...
Не
- Значи сте влюбен?!
Срам! Срам!
Не сте влюбен, значи. Да речем, че скърбите,
защото не сте весел.
- Пристига господарят Басанио.
Добро утро, господа. Господа, кога ще се посмеем?
Кажете вие. Ще се забавляваме заедно.
Басанио.
Г- н Басанио, тъй като открихте Антонио, ние ви оставяме.
Не изглеждате добре, синьор Антонио.
Твърде много уважавате света.
Скъп е този дар, а и лесно се губи.
Светът за мен, Грациано,
е сцена, на която всеки играе роля.
А моята е тъжна.
Ела, добри ми Лоренцо, до скоро на всички ви.
Аз ще отдъхна след вечеря.
- Довиждане.
Грациано приказва повече измислици
от всеки друг във Венеция.
Е?
Е, кажи ми сега.
Това, което обеща да ми кажеш днес.
Не ти е безизвестно, Антонио, че съсипах имението си.
Основната ми грижа е,
да изплатя големите дългове
които моята буйна младост ми завеща.
На теб, Антонио, дължа най-много като пари
и любов.
И заради любовта ти съм задължен да ти разкрия
плановете си да погася дълговете
Надявам се, Басанио, ще ме уведомиш.
И ако са почтени,
също като теб
бъди сигурен, че кесията ми, аз самия
и всичко на което съм способен са на твое разположение.
В Белмонт има дама изоставена, богата
и е почтена.
Най-почтената от всички.
С безкрай добродетели.
Някога, долавям в очите й
откровени безгласни послания
Казва се Порша, не по-малко красива е от дъщерята на Катон
Светът знае за красотата й,
ветровете водят от всеки бряг известни ухажори
О, Антонио.
Да можех да заема достойно мястото на един от тях.
Това без съмнение ще бъде успех.
Знаеш, че всичките ми средства са в морето.
Нямам пари или стоки,
за да събера прилична сума.
Затова тръгвай,
Виж какво позволява кредитът ми във Венеция
Вземи каквото ти трябва, до най-малкия детайл,
за да стигнеш до Белмонт
и Порша.
Кълна ти се, Нериса,
светът ме плаши...
Щеше, госпожо, ако нещастието ви бе колкото късметът ви.
Но доколкото виждам, тези които имат много,
страдат като тези, които нямат нищо.
Ако беше лесно да сторим нещо, както е лесно мисленето,
Параклиси са били църкви, а бедни колиби - палати
но не това е начинът да си избера съпруг.
О, думата "избор"...Не мога да избера нито кой харесвам,
нито да отхвърля този, който не харесвам.
Управлява ли мъртъв баща, волята на живата си дъщеря?
Не е ли трудно, Нериса, че не мога нито да избера един,
или да отхвърля всички.
Баща ви бе винаги добродетелен, а
светите хора имат вдъхновения на смъртния си одър.
Затова и лотарията, която той заповяда в тези три сандъчета:
злато, сребро и олово. Който проумее значението им,
ще може да избере правилното, ще бъде този, които да обикнеш.
Да.
Но таиш ли топлина към някой от принцовете вече тук?
Моля те, назови ги, а аз ще ги опиша така,
каквито чувства изпитвам.
Какво ще кажете за френския лорд, мосю Льо Бон?
О, Боже
Бог го е създал, следователно трябва да мине за мъж.
Знам, че е грях да се присмиваш, но той...
Ами Фалкънбридж, младия барон от Англия
Колко странно е облечен...
А племенникът на дука на Саксония?
Много е отвратителен сутрин, когато е трезвен.
И съвсем отвратителен следобед когато е пиян.
О, Нериса.
- Чакай, чакай!
Ако му се предложи да избира, и избере правилното сандъче,
ти ще нарушиш завета на баща си, ако не го приемеш.
Затова, от страх те моля,
сложи голяма чаша рейнско вино на друго сандъче.
Бих направила всичко, Нериса.
Иначе ще се омъжа за сюнгер.
3000 дуката?
Добре... Да, господине, за три месеца.
За три месеца
Е? За които, както казах,
Антонио ще е задължен.
Антонио ще бъде задължен
Добре... Ще ми помогнете ли?
Ще ме зарадвате ли? Може ли да узная отговора ви?
Три хиляди дуката, за три месеца.
И Антонио ще е задължен...
- Вашия отговор?
Антонио е добър човек.
Чул ли сте някой да твърди обратното?
Не, не, казвам че е добър, за да разберете
че има добър кредит.
Но стоките му са на път.
Един кораб плава към Триполи,
друг към Индиите. От Риалто разбрах, че
има и трети към Мексико, и четвърти към Англия.
И други сделки има в чужбина.
Но, корабите са само дъски,
моряците само хора.
Има земни и водни плъхове,
водни и земни крадци,
пирати.
Освен това има и риск от бури, ветрове и скали.
Въпреки всичко,
човекът е с добър кредит.
3000 дуката.
Ще приема задължението му.
Бъдете сигурен, че можете.
- Може ли да говоря с Антонио?
Ако желаете, вечеряйте с нас.
да мириша свинско, да ям животно, в което вашият пророк
поканил дявола.
Ще купувам с вас, ще продавам с вас, ще ходя с вас,
ще говоря с вас и т. н., но няма да ям с вас.
няма и да пия с вас, няма да се моля с вас.
Кой ли идва?
- Това е сеньор Антонио.
Антонио!
Кто доволен кръчмар пристъпя...
Шайлок! Шайлок, чуваш ли ме?
Разглеждам магазина си и
и не мога да събера 3000 дуката,
само с мисъл. Но!
Тубал, богат евреин от моите братя
ще ме подкрепи. Бенджамин!
Намери Тубал.
Колко месеца ви трябват?
Добри господине, за вас говорим.
Притежава ли колкото искаш?
Да, да - 3000 дуката.
И за три месеца?
- А, бях забравил.
3 месеца ми каза,
но сега...
Метот каза, че нито вземаш, нито даваш заеми с лихва.
Не го използвам.
Добре. 3000 дуката е хубава кръгла сума.
Ланселот! Отчетите.
Три месеца.
Да видим кой колко дължи.
Е, Шайлок?
Ще се получи ли?
Сеньор Антонио,
много пъти в Риалто,
ме отхвърляхте,
заради парите и заниманията ми
Аз го преживявам търпеливо.
Страданието е емблематично за народа ни.
Наричате ме неверник,
главорез, и плюете на еврейското ми облекло.
Защото използвам това, което си е мое.
Сега е ясно, че
ви трябва помощта ми.
Идвате при мен и казвате: "Шайлок,
искаме пари. " Вие казвате така, вие!
Изплюхте се в брадата ми
и ме ритнахте, като улично куче пред вратата ти,
а сега парите са необходими. Какво ли да ви отговоря?
Да кажа ли, "вземи от кучето"?
Възможно ли е помияр да ви даде 3000 дуката на заем?
Или да се поклоня и с робски глас
и затаен дъх, и откровено примирение
да кажа: "Скъпи господине, в сряда ме наплюхте,
в същия ден ме сритахте, преди ме нарекохте куче. ".
И заради тези облаги, да ви дам толкова пари?
И пак ще те нарека така, ще те ритна, ще те наплюя.
Ако ще даваш тази сума, отдай я не на приятел, защото
приятелството не се крепи на метали.
Дай я на врага си, ако не може да я върне - за теб по-добре.
Как се вълнуваш! Аз бих ти бил приятел.
И обичта ти бих приел.
Забрави срама,
който ми причини.
Погрижи се за нуждите си
и използвай всеки грош, който ще ти дам.
И няма да ме чуеш да предлагам евтинийки на пазара.
Много мило.
Ще ви покажа добротата си.
Елате с мен, при нотариуса.
Подпиши нашата сделка, а ако не ми платиш в уречения ден,
място или сума, както сме се договорили,
то нека разликата се покрие
с паунд от плътта ти.
Отрязвам
и я вземам... От която част
на тялото ти ми хареса.
Значи доверие,
ще подпиша тази сделка,
и ще кажа, че евреите са много мили.
Няма да подпишеш такава сделка заради мен.
По-добре да живея затруднен.
Няма да се оттегля.
След два месеца, месец преди да изтече този срок,
очаквам доходи, девет пъти по-големи от заема.
О, Аврааме, какви са тези християни!
Заради собствените си трудности, подозират хората.
Моля ви, кажете.
Ако се препъне, какво печеля аз,
от разликата в заема? Един паунд човешка плът.
човешка-нито фина,
нито ценна
като агнешкото, телешкото или козето.
За тази услуга, приятели ще станем
ако желае ще приеме,
ако не - сбогом. И се моля,
не ме подвеждайте.
Шайлок,
Ще сключа тази сделка.
Не ме мразете, заради цвета ми.
Тъмна е одеждата на горящото слънце, на когото съм съсед.
И добър приятел.
Хайде! Доведете най-нежното създание,
родено на запад, там, където слънцето топи висулките,
да разрежем любовта ти,
и да докажем чия кръв е най - червена, неговата
или моята. Казвам ви,
милейди, това мое качество, плаши смелчаците,
но, кълна се, много девици от моя край
го обожават.
Не бих сменил тази тон, освен за да открадна мислите ви.
Щом трябва да избирам, не девицата във мен говори.
Но тъй като съдбата ме лиши от собствен избор,
Ала дори и баща ми да не ме бе оковал,
и осъдил и проклел, да се раздавам за съпруга,
на тоз, който ме спечели по неговия начин,
ти, велики принце,
си равен със всички кандидати за моето внимание.
Дори и за това, благодаря, но моля,
води ме към ковчежетата, за да опитам късмета си.
Леонардо, уреди тези неща да се купят,
и подредят, побързай, че таз вечер аз празнувам
най-приятното си запознанство.
Вечерята да е готова най-късно до девет.
Погрижи се тези писма да се доставят.
И остави ливреята при шивача.
Съвестта ми, ще ми попречи да избягам от този евреин,
господаря.
Как да стигна до господаря евреин?
Не ме ли помниш, татко?
Как си се променил...
Поздрави на господаря,
нося му подарък.
Добре му служиш, татко. Радвам се, че дойде.
Дай дара си на господаря Басанио.
Той ще те дари с нова дреха.
Сеньор.
Басанио!
Басанио!
Грациано!
- Нося ти костюм.
Намерил си?! Не можеш да ми откажеш,
трябва да дойда с теб до Белмонт.
Разбира се, че трябва. Но Грациано, ти си
твърде див, груб и устат. Това е вече част от теб,
и за нашите очи си е наред, но
там, дето ти не си познат, защо да показваме толкоз свобода?
Преглътни няколко студени капки самолюбие, че
заради твоето дивашко поведение, може да бъда поразен
там, където отивам,
и да загубя надежда.
Ако спра да пия, започна да говоря учтиво и не псувам,
изглеждам смирен, пазя поведение,
нося шапката до очите си,
и тихичко мълвя "Амин",
не ми се доверявай повече.
Ще видим колко ще издържиш.
Но тази вечер ще пием, и не ще ме съдиш
за това що ще сторя тази вечер.
- Господ да ви благослови! Сеньор Басанио?
Хиляди благодарности. Какво желаеш от мен?
Това е синът ми, господине, бедното момче!
Не бедно момче, господарю, а на слуга на богатия евреин.
Татко ще обясни... Той има лоша болест, господине.
Той иска да слугува.
Накратко, аз служа на евреина и имам желание.
Татко ще обясни.
Накратко, истината е, че старият ми баща,
ще работи за теб
Донесъл съм ястие от гълъби, за благото на господаря.
Желанието ми е... Вкратце, желанието му е лудо.
Ваше Благородие, това е само един честен старец,
ако мога да кажа, беден старец, баща ми.
Един да говори за двама ви. Какво желаеш ти?
Да служа вам.
- Ей тука му куца нещо!
Желанието ви е изпълнено. Ако е за предпочитане,
да напуснете богат евреин, за да служите на бедняк като мен.
Стара поговорка има за вас и Шайлок, господине:
Вие имате Божията благословия, той си има достатъчно!
Добре говориш. Дай му ливрея, по-запазена от бащината му.
Съжалявам, че така ще напуснеш баща ми
Домът ни е ад, а ти, дяволче, премахваше скуката му.
Ланселот, скоро, на вечерята,
ще видиш Лоренцо, гост на новия ти господар.
Предай му това писмо.
Направи го тайно.
Сбогом. Баща ми не трябва да ни вижда да разговаряме.
До скоро.
Със сълзи говоря.
Най-красива езичнице, най-сладка еврейке.
О, Лоренцо, ако спасиш обещанието си,
ще спра страданието, ще стана християнка и твоя жена.
Джесика?!
Я?
Сам ще видиш, очите ти ще отсъдят
разликата между Шайлок и Басанио.
Няма да преяждаш, нали? Както правеше при мен?
И да хъркаш в съня си, и да похабяваш платовете.
Джесика!
Защо, Джесика?
Кой те кара да викаш? Аз не съм те карал.
Ваша светлост казваше, че нищо не мога да правя без заповед.
Повика ме.
Какво желаеш?
- Викат ме на вечеря, Джесика.
Ето ключовете ми.
А къде да отида?
Не съм повикан за обич.
Ласкаят ме,
но аз ще отида и ще ям у чудния християнин.
Джесика, дете мое, грижи се за дома ми.
Трябва да отида.
Готви се нещо лошо за мен,
защото снощи сънувах чували с пари.
Отидете, господине, умолявам ви.
Господарят ми очаква появяването ви.
И аз очаквам неговото.
Те заговорничиха заедно.
Не казвам, че ще има маски,
но ако има, не случайно носът ми кървя на Черен Понеделник,
в шест сутринта.
Какво, имаше маски ли?
Слушай ме, Джесика,
не се приближавай до прозорците,
и не си подавай носа на улицата,
за да зяпаш християни глупаци,
с белосани лица.
Не пускай шумът на суетата в дома ми.
Кълна се в жезъла на Яков, не ми се гуляе тази нощ.
Но ще отида. Ти отиди преди мен,
побързай, кажи им че ще дойда.
- Ще отида, господине.
Господарке, погледни през прозореца, ще мине християнин,
достоен за очите на еврейка.
Какво приказва този глупав наследник на Агар?
А?
Думите му бяха: "Сбогом, господарке. ",
нищо повече.
Глупакът е много добър, но не се изхранва.
Много е бавен и спи по цял ден, като котарак.
Затова, разделям се със него.
Добре, Джесика, прибери се, вероятно ще се върна веднага.
Прави каквото ти казвам.
Сбогом, и ако не ми изневери съдбата,
татко, ще си изгубиш дъщерята.
Как ще разбера дали съм избрал правилното?
В него е портретът ми, принце. Изберете го и аз съм ваша.
Боже, води ме!
Назад!
Да видим,
"Който ме избере, трябва да рискува всичко свое. "
Да дам в замяна на какво? Олово?
Риск срещу олово?
Това сандъче, приятели, заплашва:
Мъжете, които рискуват всичко, го правят с надежда за нещо
Златният разум не се спира пред такива задачки.
Аз няма да дам или рискувам нищо срещу олово.
Какво казва сребърното с девичия си блясък?
"Който ме избере, ще получи колкото заслужава".
Задръж, Мароко.
И прецени с твърда ръка
По рождение я заслужавам и по богатство,
и по величие, и по разплод пак съм първи.
Ами ако не се лутам, а избера сега?
"Който ме избере,
ще получи това, което много мъже жадуват".
Тук е дамата.
Целият свят я желае.
От четирите края на света идад за да целунат този храм.
Тази жива светица.
Донесете ми ключа! Това избирам.
И дано успея. Вземете го, принце.
И ако портретът ми е там,
съм ваша.
О, по дяволите!
Що е това?
"Не всичко, що блести е злато,
често чувал си това.
В позлатени гробници, червеи живеят.
Сбогом.
Ти не успя".
Виж богатството ми, Шайлок.
За това прекасно познанство.
Антонио.
Погледни, каква красота, девица била,
по-чиста от хартията, на която е писала.
Съдбата обича влюбените.
Дай ми лед.
Тук Лоренцо пожела да стоим.
Вече закъснява.
Влюбените винаги са по-бързи от часовника.
Така е. Кой става от масата, с апетита, с който е седнал?
Е...
Мили приятели, извинете дългото ми забавяне.
Хей, кое там?
Кои сте вие? Кажете ми! Кълна се, че познах говора ви!
Лоренцо, твоят любим.
Лоренцо, моята истинска любов.
Кого обичам толкова много?
И кой освен теб, Лоренцо, знае дали съм твоя?
Небето и душата ти казват така.
Ето, хвани това сандъче.
- Не!
Заслужава си болката.
Щастлива съм, че тази нощ, не ме гледаш, срам ме е от дрехите
Любовта е сляпа, а влюбените не виждат щуротиите, които вършат.
Виждаха ли, то Купидон би се изчервил, аз като момче!
Слез, ти ще носиш факлата.
Любовта е откривател,
но аз трябва да се скрия.
Толкова си сладка, дори и в момчешки дрехи.
Но хайде, тръгвай. Нощта ще ни покрие.
Ще взема малко дукати и идвам веднага.
Извини ме, но аз я обичам...
искрено. Тя е мъдра, ако мога да отсъдя.
И почтена е, ако очите ми виждат.
И вярна е, доказа се сама.
И като такава: мъдра, почтена и вярна,
ще остане завинаги в душата ми.
Не!
Кой е там?
Сеньор Антонио!
- Срам, срам, Грациано!
Десет часът е, приятелите ни те чакат.
Без маски тази вечер. Излезе вятър, а Басанио скоро
ще се качи на борда. 20 души пратих да те търсят.
Джесика?
Джесика?
Джесика?
Ще бързам да се върна.
Не мисли за сделката с евреина,
Да тръгваме!
Бъди щастлив, ще се погрижа за имението ти,
пожелавам ти най-много ласки и ухажване.
Джесика...
Досега такива страсти, странни,
огнени и объкани не бях виждал
като тези на кучето еврейско насред улицата.
Моята дъщеря, всичкото ми злато,
о, дъщеря ми.
Злият евреин извика Дука, който с него корабът издирва.
Той закъсня, корабът отплава.
Дано Антонио се опази
или той ще плати за това.
Добре си спомням,
говорих вчера с французин.
Той каза там в морето дето дели Англия и Франция.
Открили разбит кораб, наш, богато натоварен.
Сетих се за Антонио, като разбрах,
и тихо се помолих да не е негов.
Госпожо! Госпожо?!
Госпожо!
- Бързо, бързо!
Принц Арагон се закле,
и идва за избора си.
Музика!
"Който ме избере, трябва да рискува всичко свое. "
Трябва да сте по-красива от каквото имам...
Какво пише на златното ковчеже?
Ха?
Да видим.
"Който ме избере, ще получи
каквото много мъже жадуват. "
Няма да избера, това, което много мъже жадуват,
защото не се водя по вкуса на тълпата,
и не се принизявам до варварското множество.
"Който ме избере, ще получи
колкото заслужава".
Добре казано.
Ще си взема десрта.
Дайте ми ключа за това. и веднага отключете
богатството ми вътре.
Много се бави за това, що чака вътре.
Какво е това?
Портрет на идиот някакъв?
Списъче?
Не заслужих ли повече от шутовска глава?
Това ли е наградата ми?
Това ли ми е десерта?!
Обидата и преценката са различни понятия.
С една шутовска глава станах за смях.
А сега си тръгвам с две.
Корабът на Антонио е разбит. Потънал с екипажа и стоките.
Какво се говори из пазара?
- Че Антонио имал кораб
с много стоки, разбит в Английско море.
Мястото се казва Гудуинс, много опасна плитчина,
фатална за много високи кораби
Какво говориш? Дано само това е загубено.
Здравей, Шайлок.
Какво ново сред търговците?
Ти знаеше за бягството на дъщеря ми.
Знаеше много добре.
Най-добре.
- А ти знаеше, че ще избяга.
А сега се чудиш защо е напуснала дома ти.
Проклета да е за това!
Кажи ни, чул ли си, дали Антонио е изгубил нещо?
Напомнете му за сделката.
Той ме наричаше "лихвар"
Напомнете му за сделката.
Искаше пари за християнски ухажорства.
Напомнете му за сделката.
Сигурен съм, че ако не успее, няма да вземеш плътта му.
Тя пък за какво ти е?
Да ловя риба на нея. Ако не може да нахрани нищо,
поне ще подхрани отмъщението ми.
Той ме унижи.
И ме завлече с половин милион.
Смя се на загубите ми, подигра придобивките ми.
Оплюваше нацията ми, разваляше сделките ми.
Отдръпна приятелите ми, нажежи враговете ми и защо?
Защото съм евреин.
Имам ли еврейски очи?
Имам ли еврейски ръце?
Органи, мерки, чувства, привличания,
страсти. Ям същата храна,
Нараняват ме със същите оръжия
заболявам от същите болести, лекуват ме същите методи.
Сгрява ме и ме охлажда същата зима
и лято, както и християните.
Ако ни убодеш, не кървим ли?
Ако ни гъделичкаш, не се ли смеем?
Ако ни отровиш, не умираме ли?
И ако ни нараниш, няма ли да отмъстим?
Ако сме като вас във всичко и по това ще си приличаме.
Ако евреин оскърби християнин, колко е унижен той?
Отмъщение?! Ако християнин оскърби евреин
как да страда той?
По християнски пример.
Отмъщение.
Злодеянията, на които ме учите, ще изпълня
и ще ви е тежко. Но аз дори ще ги подобря.
Антонио е в дома си.
Да говорим с него.
Какво ново от Генуа?
Откри ли дъщеря ми? Често ходя, където ми казаха,
но не мога да я намеря.
Защо. Там
Там
Изчезнал диамант.
Струва ми 2.000 дуката.
Във Франкфурт.
До сега нашата нация не е била прокълната.
Не бях го усетил,
До сега
По-добре дъщеря ми да беше
мъртва в краката ми,
с бижутата на ушите,
И за тях нищо.
Защо... Загуба след загуба.
Крадецът вземе нещо и избяга, докато го открият.
И няма удовлетворение.
Няма отмъщение.
Не е лошият късмет
през рамото ми.
Няма
следи
само дишането ми
няма сълзи,
само моите.
- Да!
И други имат лош късмет.
Антонио, доколкото разбрах в Генуа.
Какво? Какво?
Лош късмет.
Разбил се негов кораб, на връщане от Триполи.
Мили Боже.
Какво чу в Генуа?
Дъщеря ти прекарала в Генуа,
така чух, една нощ,
за 40 дуката.
Пробождаш ме с кинжал.
Вече няма да видя златото си.
40 дуката!
В страноприемница. 40 дуката?!
Дойдоха няколо от кредиторите на Антонио,
В моята компания, във Венеция
Той няма избор и ще се пречупи.
Много съм щастлив, ще го уморя,
ще го измъчвам. Радвам се.
Един от тях ми показа пръстен на дъщеря ти.
За маймунка.
Проклета да е!
Тубал, измъчваш ме...
Моят тюркоаз.
Леа Хамад ми го даде,
когато бях ерген.
Аз не бих го заменил
за стадо маймуни.
Но Антонио със сигурност е загазил.
Вярно е това
Тубал, тръгвай, подкупи ми офицер.
Уговори го за една седмица по-рано.
Ще му изтръгна сърцето, ако не изпълни сделката.
Тръгвай, тръгвай. Ще се видим в синагогата.
Господарке?
Пред вратите ви стои млад Венецианец, идващ да съобщи,
че господарят му приближава. Не съм познавал
толкова истински пратеник на любовта.
Априлско утро досега тъй сладко не бях виждал,
с предвестника на своя господар.
Стига толкова, моля, от страх, че роднина може да ти се окаже
Ела, ела, Нериса.
Копнея да зърна този куриер на Купидон, тъй бърз.
Басанио, скъпи, нека си ти!
Нещо ми подсказва, но не е любов,
че няма да те загубя.
Знаеш, че омразата не може да е добър съветник.
Бонжур.
Ще останете тук два месеца, преди да се решите за мен.
Мога да те науча на правилния избор,
но ще наруша клетвата си.
Това няма никога да сторя.
Може да ти липсвам,
и ако е така, ще ми се иска да бях нарушила клетвата.
Срещни погледа ми, другите само ме претегляха.
Половината съм твоя, другата половина също а за мен...
Цялата съм твоя.
Нека избера. Защото така живея в терзания.
Измъчваш се!
Тогава признай какво си сторил спрямо любовта.
Най-грозното - не си повярвах
което ми навява страх за любовта.
Но ти говориш сред терзания,
мъжете казват всичко за да спрат.
Обещай ми живот
и ще призная истината.
Признай и живей.
- Признай и обичай.
Това е моето признание.
Но нека пробвам аз съдбата
и сандъчетата.
Добре тогава.
Аз съм заключена в едно от тях.
Външността никога не отразява,
същината.
Светът още се подлъгва от украса.
В закона, коя кауза тъй опетнена,
но подплътена с нежен глас,
ще скрие лицето на злото?
В религията,
коя проклета грешка се поправя с четка,
и допълва с текст,
криейки пошлостта вътре
с украси?
Виж красотата
и ще видиш,
че се купува
на едро,
следователно
не ми трябва ценното злато.
Нито пък ти, блед кавгаджия.