Antwone Fisher (2002) (Antwone Fisher.part2.SRT) Свали субтитрите
Хайде, казах!
Сега ги свали.
Чу ме, свали ги.
Свали ги до долу.
Сега ела по-близко.
По-близко. Не се страхувай.
Докосвай ме.
Знам, че искаш.
Да, точно така. Целуни ме.
Хайде. Казах да ме целунеш.
Бебчо, дай ми целувка.
Антон!
Ще те издам!
Какво става, човече? Добре ли си?
Влизай.
Добре ли си?
Направила го е пак.
Също така те е ударила?
Всичко е наред, Антон.
Можеш да останеш тук.
Ще се погрижа за теб.
Хайде. Да ти намерим фланелка.
Караше ме да правя такива неща.
А аз бях малко момче.
Ако не правех, каквото ми кажеше...
ме удряше.
И Джеси е единственият, на когото си казал?
Да, сър.
Тя е единствената жена, която някога съм виждал гола.
Аз съм почти на 25 години.
Никога не съм го правил.
Това е ужасно.
Мразя го.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Здравейте, г-жа Дейвънпорт.
Аз съм моряка Фишер.
Антон Фишер, госпожо.
Е, какво мога да направя за вас?
Тук съм, за да се срещна с командира.
Аз съм един от пациентите му. Каза ми да дойда тук.
Е, още не се е прибрал.
Но...
Влезте вътре. Можете да изчакате.
Искате ли сок от ябълки?
Разбира се. Благодаря ви.
Изглежда се приготвяте за благодарствения молебен, госпожо.
Не ме наричай госпожо.
Караш ме да се чувствам остаряла.
Наричай ме Бента
Ще се прибираш ли за празниците?
Не, но готвача на кораба...
е предвидил богато меню.
Ще бъда там.
Звучи хубаво.
Заповядай.
Благодаря ти много
Първото нещо, което видях...
когато бях за първи път в неговия офис...
беше ти.
Да. Беше твоя снимка.
Изглеждаше със хубаво лице...
добро лице, и... сигурно се чувства добре...
щом се е оженил за жена като теб.
Готов ли си да започнем?
Да, сър.
Беше ми приятно.
И на мен ми беше приятно също.
Добре.
Просто се опитвах да бъда мил.
Защо не се опитваш да си такъв на кораба?
Седни.
Къщата ми харесва.
Благодаря ти.
Разкажи ми за твоята къща.
Къщата, когато си напуснал семейството си.
Сър?
Тейтс. Когато са те изгонили.
Разкажи ми за това.
Върнаха ме в сиропиталището.
Казаха ми, че трябва да...
да развивам социалните си умения.
Никой не осиновяваше тийнеджъри.
Изпратиха ме в поправително училище...
в Пенсилвания.
От там имам тези отлични умения сега.
И после?
После останах сам.
Социалния работник ме заведе до...
едно общежитие.
Даде ми $67...
и...
ми каза "Довиждане".
Колко време прекара в общежитието?
До следващата сутрин.
И?
Няколко нощи спах по парковете...
и дойдох тук.
В къщата ми?
Не, сър.
Влязох във флотата.
Това.
Това е историята на Антон Фишер.
Добре.
Това беше.
За днес приключихме.
Добре, сър.
Също така не говори повече с жена ми. Чу ли ме?
Да, сър.
Добре.
Моряко Фишер.
Сър?
Ела тук.
Какво съм направил?
Не се прави на ударен. Ела тук веднага.
Не знам какво си намислил...
но по-добре внимавай.
Не съм направил нищо.
Не си направил нищо ли?
Не си направил нищо ли?
Не съм направил нищо.
Жена ми те кани на благодарствения молебен.
Тя мисли, че си много чаровен.
Имаш ли някаква идея...
откъде може да е получила това впечатление?
Гледай ме в очите, когато ти говоря.
Не, сър.
Може би забелязва любезните хора.
Добре, любезни ми. Следващият четвъртък.
Благодарствения молебен, в моята къща...
с моето семейство, на моята маса. 14:00ч.
Не закъснявай.
Да, сър.
Сега изчезвай от тук.
Тук е хубаво.
Как намери това място?
Това е фар.
Аз съм моряк.
То ме намери.
Остроумният ми той...
Често ли идваш тук?
Понякога идвам тук, за да мисля.
Или да разрешавам някои проблеми.
Знам какво имаш в предвид.
Мога ли да бъда искрен с теб?
Да.
Помниш ли когато...
ти казах, че...
работя върху онази важна книга?
Да.
Е, излъгах.
Знам.
Знаеш?
Да.
Ходиш на психиатър, нали?
Знаела си.
Да, знаех.
Не беше много трудно да се досетя.
Да не се опитваш да ми кажеш, че съм луд?
Не.
И?
Ще те разбера, ако...
Ако не искаш да бъдеш притеснявана повече.
Ти не си единственият...
който е ходил на психиатър.
Ти ходила ли си?
Не...
но ти казах, че баща ми е ветеран от Виетнам.
Той е ходил.
Сигурно се е побъркал.
Ти защо ходиш на психиатър?
Животът ми преди флотата беше доста сложен.
Срамувах се.
От какво?
Че съм нежелан.
И...
че нямах родители.
Знаеш ли, аз...
дори се страхувах да се доближа до теб.
Ще ми повярваш ли...
ако ти кажа...
че и аз се срамувах да се доближа до теб?
- Не.
- Да.
Докато не осъзнах, че ме преследваш.
Не съм те преследвал.
Е, ако има нещо, с което бих могла да помогна...
тук съм.
Вече ми помагаш.
Какво правя?
Просто си ти.
Честит празник.
Честит празник, сър.
Честит празник, госпожо.
Знам.
Беше....Берта.
Да.
Хайде... влез.
Добър ден.
Аз съм Антон.
Да, гладен съм.
Бих хапнал.
14:00ч, нали? Какво те забави?
Спрях да взема малко ябълков сок, сър.
Добре. Честит празник.
Благодаря ти. Влез.
Всички чакат теб.
Тъкмо щяхме да казваме молебена.
Добре, всички. Това е Антон.
Антон, това е моето семейство.
Това е майка ми - Джони Мей.
Това е жената на брат ми - чичо Дюк.
- Как е?
- Здравейте, сър.
Това е баща ми - Хауард.
Това е сестра ми - Гвен...
и нейната дъщеря.
Здравей, Антон.
Искаш ли да седнеш до нея?
Гвен, Гвен...
Ела тук и седни.
Добре.
Така.
Дюк, защо не започнеш с молитвата?
Добре.
Всички си хванете ръцете.
Нека наведем главите си.
Отче, ти който си на небето...
прекланяме се пред теб...
всички смирени.
Благодарни сме ти за възможността...
да споделим още един благодарствен молебен...
като семейство.
Благодарим ти за здравето, с което ни дари...
И за нашите приятели...
които не почитат с тяхното присъствие.
Също така се молим за мир по целия свят...
и в живота ни. Амин.
Амин.
Добре.
Това изглежда чудесно. Да!
Ето ти едно парче.
Благодаря ти.
Искаш ли още пуйка?
Не, благодаря ви, госпожо.
Не се прави на срамежлив.
Особено на масата.
Татко, остави момчето на мира.
Добре ми е.
Добре, тогава да те видя как си сипваш още.
Храната е безплатна.
Хауард...
Когато бях в службата...
по време на войната... това е било преди да си бил роден...
Хауард!
Както и да е, аз прекарвах почивните дни...
в Европа на пост.
Пропусках гозбите на мама, които готвеше по празниците.
Хауард, защо не оставиш момчето на мира?
Не го притеснявам изобщо, Джони Мей.
Не, ти ме остави на мира.
Той иска да яде!
Виж, аз просто говоря с момчето.
Сигурен съм, че иска да е вкъщи със семейството си.
Нека те попитам нещо.
Откъде си?
Кливланд.
Кливланд, така ли?
Да.
Кливланд...
Обзалагам се, че ти липсват вкусните гозби на майка ти...
нали?
Извинете ме.
Къде отива?
Не знам.
Видя ли? Така става на всеки празник.
Защо искаш да му причиниш това?
Ти изгони момчето!
Така става всеки път!
Не съм го изгонил. Просто се опитвах
да говоря с него.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Никога не съм прекарвал истински благодарствен молебен...
при Тейтс.
Предполагам, че и този тук...
също не е истински за теб.
Имаш прекрасно семейство.
Благодаря ти.
Това е за теб...
че ме прие в този ден.
Има подарък за мен. Пари ли са?
Не.
О, това е стихотворение.
Не мога да го прочета без очилата.
Защо не го прочетеш ти?
Предпочитам ти да го прочетеш.
Моля те.
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Загубено е то само."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Изоставено съвсем само."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което плачеше, когато спеше."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което винаги беше гладно."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което извървя бодливия и тесен път."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Момчето, вътре във мъжът."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което познаваше добре болката и тъгата."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което умираше ден след ден."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"То се опита да бъде добро момче."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Кой плаче вътре в мен?"
Кой ще плаче за малкото момче, Антон?
Аз.
Винаги така става.
Красиво е, Антон.
Знам. Казах ти, че съм добър.
Да, така е. Добър си...
защото си искрен.
По-искрен си от повечето хора...
дори когато си ядосан.
Единственото нещо, за което не си искрен със себе си...
е нуждата да намериш семейството си.
Истинското ти семейство.
Не мисля, че ми трябва да ги търся.
Ще си отговориш на много въпроси, ако ги откриеш.
Аз нямам въпроси.
Объркан си заради тях...
защото не са дошли да те спасят.
Може би не са знаели.
Как може да не са знаели?
Това е въпрос, който трябва да зададеш на тях.
"Уважение с добра воля...
Това е дефиницията на Уебстър за прошка.
Защо трябва да им прощавам?
За да се освободиш...
и да се захванеш със собствения си живот.
Защо трябва да търся семейството си?
Аз имам теб, Док.
Мисля, че си прекара добре днес.
Антон. Мисля, че...
си прекара добре, нали?
Да, така изглеждаше.
Той направи най-милото нещо на вратата...
когато се сбогувахме.
Покани ме на церемонията си.
Знаеш, че се дипломира за Японски език.
Да, знам.
Е, той иска да дойда.
Да бъда с теб.
Какво му каза?
Казах му, че ще бъде чест за мен, Джером.
Добре...
добре.
Поздравления.
Офицер Фишер. Добра работа.
Благодаря ти, Командире.
Бях в очакване. Шерил, нали?
Как е, Шерил?
Приятно ми е да се запознаем.
Чувал съм само хубави неща за теб.
Къде е жена ти?
Не можа да дойде.
Изпраща ти нейните поздравления.
Един малък подарък за теб.
Добре.
"Философията и мненията на Маркус Гарви"...
Благодаря ви, сър.
Няма за какво.
Има ли къде да поговорим насаме?
Имаш ли нещо против?
Няма проблем.
Добре. Беше ми приятно.
И на мен, сър.
Е?
Как си, Док?
Ти как си?
Аз съм добре.
Да, добре си, Антон.
Добре си.
Дочувам само хубави неща за теб от твоя командир...
Разбрах, че се справяш много добре...
и се отнасяш добре към другите моряци. Гордея се с теб.
Благодаря ви, сър.
Мислил ли си повече да намериш семейството си?
Не знам. За какво?
Мисля, че няма нищо по-важно от това, Антон.
Какво се опитвате да ми кажете, сър?
Че се гордея с теб...
че измина наистина дълъг път.
Добре.
Какво не е в ред?
Няма нищо, което да не е в ред.
Много ми е трудно да ти го кажа.
Сесиите ни приключиха.
Слушай.
Просто ме чуй.
Как така са приключили?
Приключиха, синко, време е да продължиш напред.
Не можеш да спреш тук.
Но ти ми разрешаваш проблемите.
Каза ми, че трябва...
да разрешим проблемите ми.
- Чуй ме...
- Разкарай се от мен!
Махайте се!
- Вън!
- Никой никога не остава!
Всички ме изоставят!
Хората растат. После продължават напред.
Ти порасна. Време е ти да продължиш напред.
Майка ми ме изостави!
Баща ми! Разбирам...
Джеси и ти!
Джеси? Какво имаш в предвид?
Не трябваше да споделям, ей такова! Джеси!
Джеси? Кажи ми за него...
Звънци ми звънтят в шибаната глава!
Звънци? Разкажи ми за звънците...
Но аз продължавам да се доверявам на хората!
Да се доверявам...
Какво се е случило с Джеси, Антон?
Стой далеч от мен.
Вече нямам доверие на никого...
Кой е?
Току-що попитах кой е.
Фиш!
К'во става, човече?
Как си?
К'во става с теб, братле?
Стига си ме бъзикал.
Да престана? Добре...
не ме карай да те бия сега.
Знаеш, че не можеш да ми направиш нищо.
К'во става с теб, човече?
К'во става с теб?
Къде беше толкова време?
Къде живееш? Как е?
В общежитието съм.
Къде живееш, човече Кажи ми наистина.
На улицата съм.
Какво правиш на улицата, братле?
Нямаше къде другаде да отида.
Нямаш къде да отидеш.
Не можа ли да дойдеш тук?
Не, човече. Майка ти не би ми позволила да остана тук.
Объркал си се. Тя няма да разбере.
Работи по цял ден...
спи по цяла нощ. Освен това...
в тази къща са отседнали много хора...
Няма начин да разбере, че си тук, братле.
Наистина, можеш да останеш.
Имаш ли нещо в хладилника?
Да, има някаква храна...
Бързаш ли?
- Гладен съм.
- Гладен ли си?
- Да, човече.
- "Да, човече."
- Влизай.
Смърдиш сякаш си бил...
доста време на улицата, човече.
По-бавно, братле.
Никой няма да ти открадне храната.
Помниш ли, когато...
г-жа Тейт не ти даваше да използваш лосиона й?
Мажеше те с олиото за готвене вместо това.
Цял ден обикаляше по улиците...
и миришеше на пилешко.
Все едно някое пиле крякаше: "Гладно съм!"
Беше толкова забавно.
Наистина беше смешно.
Не беше по-смешно от онзи път, когато майка ти...
те гонеше по улицата с онази тухла.
Добре, добре. Спомняш ли си?
Да, спомням си.
Беше смешно.
Човече, това не беше смешно.
Още имам цицина отзад на главата.
Фиш, знаеш, че си ми най-добрият приятел, нали?
Какво искаш?
Какво, не мога ли да съм щастлив, че виждам своя приятел?
Не мога ли да се радвам, че си обратно вкъщи?
Искам да направиш нещо за мен.
Какво?
Пази ми гърба.
Да не те търси някой?
Защо ще ме търсят, човече?
Просто искам да ме пазиш.
Добре.
Ти си ми най-добрият приятел, нали?
Да, човече.
Хайде. Да отидем да се измиеш...
и да тръгваме по улиците.
Нали познаваш Бренда, която харесвах.
Бренда, която ти харесваше...
сега си има около 3 деца.
Много е затлъстяла.
Не е такава, каквато беше преди.
Как е майка ти?
Спуква се от работа.
Наистина?
Да.
Давай, човече. Избери си нещо.
Извади парите, старче!
Джес, какво правиш?
Това не е игра.
Не е някакъв майтап.
- Джес...
- Чакай, Фиш.
По-добре си ми дай парите!
- Ей, Джес...
- Пази ме, Фиш.
До следващият ден...
бях във военния лагер.
Мислех си, че Джеси беше късметлия...
и му завиждах.
Как може да е късметлия? Той е мъртъв.
Той ме остави...
и знаеше, че той беше единственият, който имах.
Значи си му ядосан...
защото мислиш, че те е изоставил.
Да.
Малко.
Защо той е късметлията?
Защото не трябваше да се бори повече.
Нито пък ти.
Значи мислиш, че ще се справя?
Мисля, че вече си се справил.
Ти какво мислиш?
Мисля, че...
може би в друг живот или време...
можеше да съм цар.
Искам когато откриеш семейството си...
да се свържеш с мен.
Става ли? Искам да ми разкажеш всичко.
Да, сър.
Обичам те, синко.
И аз те обичам.
Кой е?
Познай.
Антон.
Не, аз съм Торбалан...
Аз... заминавам.
Кога?
Когато си пуснеш молбата...
и дойдеш с мен.
Наистина ли?
Да.
Но аз скоро се върнах от командировка.
Няма да ме пуснат отново тази година.
Не можеш ли да помолиш за спешна отпуска?
Кажи им, че някой твой близък...
има голяма нужда.
Шерил...
наистина искам да дойдеш с мен.
Имам...
2 отворени билета.
до Кливланд.
Ще се опиташ да ги намериш.
Да. Трябва да ги намеря.
Но не мога без твоята помощ.
Добре. Нека видя какво може да се направи.
Първо бяха белите момичета.
Тях ги осиновяваха най-бързо.
После бяха белите момчета...
после черните момичета...
и после, последни, но не маловажни...
бяха черните момчета.
Съжалявам.
Всички актове за раждане след 1980...
са преместени в социалната служба.
Кога за последно сте виждал майка си?
Бил съм на 2 месеца.
А бащата?
Никога.
Място на раждането.
Женския затвор в Охайо.
Сега се връщам.
Трябва да се подпишете.
Желая ви късмет, г-н Фишер.
Благодаря ви.
Тук няма нищо.
Защо не отидеш да видиш настойничката ти?
- Коя, г-жа Тейт?
- Да.
Не мога...
Няма да се върна обратно.
Защо не?
Тя може да знае нещо за твоето семейство.
Не.
Не съм правил това никога.
Ела с мен.
Ако продаваш дрога, трябва да не спираш да вървиш.
Господи. Това ти ли си, Антон?
Ела тук, скъпи.
Не ме докосвай.
Да, аз съм...
и вече съм пораснал.
Искам да говоря с г-жа Тейт.
Искаш ли да влезнеш?
Не.
Искаш ли да я доведеш на вратата?
Тони е тук.
Господи Боже.
Къде е детето?
О, негър! Прегърни ме.
О, негър.
Не знаеше ли пътя до вкъщи?
Къде беше толкова време?
Дойдох за едно нещо:
какво можете да ми кажете за истинското ми семейство.
Не знам нищо за истинските ти родители.
Име, номер, нещо такова?
Казах, че не знам.
Влез, хайде.
Спомням си всичко.
Всичко.
Можеше да ми помогнеш...
вместо да ме биеш до безсъзнание, а ти...
Не знам за какво говориш...
Знаеш много добре. Бях на 6 години!
Я слушай...
Не, ти слушай!
Не, мисля, че си забравил...
Мисля, че вие сте забравили. Казах да слушате мен!
Дойде моето време.
Разбрахте ли?
Няма значение...
какво се опитахте да направите.
Не можахте да ме унищожите.
Все още съм тук.
Все още съм силен.
И винаги ще бъда.
Антон.
Елкинс.
Баща ти се казваше Едуард Елкинс.
Ти поеми Шейкър Хай и Източен Кливланд...
аз ще поема Акрон и Кливланд.
Да. 1976.
Здравейте.
Търся семейството на Едуард Елкинс.
Едуард Елкинс.
Здравейте.
Здравейте, търся семейството на...
не... Еду-ард.
Е-Д-У-А-Р-Д.
Какво? Говоря съвсем ясно.
Не можете...
Добре.
Благодаря ви.
Търся семейството на...
Едуард Елкинс.
Трябваше да ми го кажете още в началото.
Да, ние сме от Калифорния.
Да, много е приятно тук.
Добре, благодаря ви, госпожа.
Благодаря ви. Довиждане.
Нещо ново?
Какво носиш?
Китайско.
Ало?
Добър вечер, госпожо.
Да?
Търся семейството на...
Едуард Елкинс.
Кой се обажда за Едуард?
Казвам се Антон Фишер.
Извинявам се, че ви притеснявам.
Просто се опитвам да открия семейството си.
Едуард Елкинс почина...
преди много време.
Да, госпожо, знам...
преди много време, но той ми беше баща.
Чакай, чакай, чакай. Кой ми се обажда...
по никое време?
Откъде взе този номер?
От телефонния указател.
Звъня цял ден на Елкинс.
Нямам причина да ви лъжа, госпожо.
Е, Едуард не е споменавал за...
Как се казваше?
Антон.
Антон.
Не мисля, че той е знаел, че майка ми е била бременна.
Тя е била в затвора.
Знаеш ли как е умрял той?
Да, госпожо.
Бил е убит от една от неговите приятелки.
Господи.
Почакай.
Как така се появяваш след...
20 и кусур години посред нощ?
Дълга история.
Но съм във флотата...
и се намирам в западната част.
Трябва да се връщам след няколко дни.
Искам да минеш през къщата ми преди да заминеш.
Добре.
Добре, виж. Имаш ли химикал?
Запиши си адреса ми.
Да.
Той е 1089 Дрексел.
1089 Дрексел.
Знаеш ли къде е това?
Да, госпожо.
Добре, тогава ела в къщата ми утре.
- Добре. Госпожо...
- Да?
Ще имате ли нещо против, ако си доведа приятелката с мен?
Не. Бих искала да се запозная с нея.
Сигурен съм, че и на нея ще й е приятно.
Чуй...ако...
Ако Едуард е бил твой баща...
в момента говориш с леля си, синко.
Говориш с леля си Анет...
сестрата на баща ти.
Е, ще се видим утре.
До утре.
Лека нощ.
Чао.
Намерих ги.
Намерих семейството си.
Наистина?
О, скъпи.
Не знам. Какво мислиш?
Прилича на Еди look like Eddie.
Наистина ли?
Да, изглеждаш точно като него.
Донесох си акта за раждане.
Роден '76.
Това е годината, в която Едуард умря.
Да, той... Той е починал през Юни...
а аз съм роден през Август.
А името на майка ти е...
- Ева Мей Фишер.
- Eva Mей Fisher.
Ева?
Познавам Ева. Това е сестрата на Джес.
Кой?
Джес.
Имаш в предвид Фиш?
Да, Фиш. Джес Фишер.
Името на момчето е Антон Фишер.
Това е сестрата на Джес Фишер, Ева Мей.
Нали се сещаш, Мей-Мей.
Живее след Ходж Стрийт.
Не, не си спомням Мей-Мей.
Знаете ли къде живее?
Не я познаваш, нали?
Не. Аз... Аз...
Не, не.
Искаш ли да се срещнеш?
Да.
Да, да.
Сигурен ли си?
Защото можем да се погрижим за това на момента.
Да, сигурен съм.
Нека си взема шапката.
Искаш ли да дойда с теб?
Не, защо не останеш тук с нас, скъпа?
Добре, да тръгваме.
Чао.
Няма да позволиш да се случи нещо с мен, нали?
Не, Антон.
Няма да позволя да ти се случи нещо.
Кой е?
Ева, Джеймс е. Джеймс Елкинс.
Брата на Едуард.
Чуваш ли ме, Ева?
Джеймс е.
Какво искаш?
Можем ли да влезнем?
Здрасти, Ева.
Здрасти.
Всичко е наред, синко. Влез.
Ева, кой е това?
Това е Джони.
Не.
Това е Антон Куентън Фишър.
Ева, кой е Антон Куентън Фишър?
Това е първородният ми син.
Господи.
Тук нищо не става.
Искаш ли да останеш?
Ще остана.
Ще те чакам в колата.
Искаш ли нещо за ядене?
Не.
Защо никога не си ме потърсила?
Не се ли чудеше къде съм...
или какво правя...
или какъв ще стана...
или дори дали съм жив?
Не си ли се запитвала?
Грижих се сам за себе си.
Наистина.
Никога не съм прескачал закона.
Прочел съм стотици книги...
писах стихотворения...
рисувах картини.
Обиколих света.
Служа на родината си.
Говоря 2 езика...
и уча трети.
Не съм зачевал деца.
Не съм взимал наркотици...
дори не съм изпушил една цигара.
Мечтаех си за теб.
Моята майка.
Моята майка.
Каква ли щеше да бъдеш.
Как ли ще изглеждаш.
Твоят глас и усмивка.
Дори твоят аромат.
През всички тези години аз мислих за теб.
Мечтах за теб. Не ти ли липсвах?
Всеки ден по пътя към училище...
си представях, че си зад ъгъла...
и когато стигнех там, ти трябваше да си там.
И в главата ми, ти винаги беше там.
Просто не можеше да ме намериш.
За това тичах към следващият ъгъл...
и трябваше да си там.
Знаех, че трябваше.
Тогава трябваше да ми купиш сладолед.
И да ме отведеш вкъщи.
Аз съм добър човек.
Добър мъж.
Хей, как си? Аз съм твоят чичо Хорас.
Разкарай се от пътя, Хорас. Ето го и него!
Погледни се! Само се погледни!
Аз съм леля Еда.
Аз съм братовчедка ти Джанет.
Добре дошъл у дома!
Аз съм леля ти Анна. Как си?
Това е жена ми, "Т."
Как я караш, красавецо?
Аз съм братовчед ти Еди.
Баща ми ме е кръстил на твоя баща.
А това е брат ми Рей.
Как е, човече? К'во става, братле?
Аз съм братовчед ти Джейсън. Как е?
Добре, момчета, отворете.
Добре дошъл.
Добре.
Хайде, да ядем!
Искаш ли малко палачинки?
Разбира се.
Започна се.
Ами малко наденица?
Вече не съм девствен.
Радвам се да го чуя.
Как си, синко?
Страхотно, сър.
Добре. Добре. Добре, добре.
Много се радвам, че те виждам.
Е?
Послушах съвета ти.
Намерих семейството си и майка си.
Добре.
Да.
И?
Вътре в себе си й прощавам...
но ако не я виждам повече...
Разбирам.
Странно е да се отнасям така към майка си...
но е така...
и съм длъжен да ти кажа, че ти беше прав.
Дължиш го на мен?
Да, сър.
Имах нужда да я намеря.
Да. Е...
ако съм бил прав, то е било по възможно най-грешните причини.
Сър?
Искам това да остане само между нас, става ли?
Да, сър.
Аз и жена ми щяхме да имаме деца...
но открихме, че не можем.
Тогава я пренебрегнах.
Все пак знаех какво да направя за нея.
Тя имаше нужда от помощ, лечение.
Сигурен съм, че го е получила.
Най-добрият психиатър, онзи който ме е учил мен.
Но аз... добрият, силният...
Мислех си да се откажа от всичко.
Много тихо и спокойно. Това беше моята малка тайна.
Докато един ден, един младеж влезна в моя офис, в моя живот...
и той ми каза тази малка тайна в лицето ми.
Накара ме да се срамувам от себе си, както никога досега.
Заради теб, Антон, съм по-добър доктор...
и се уча да бъда по-добър съпруг.
Ти не си ми задължен. Аз съм ти задължен.
Ти си шампионът, синко.
Победи всички, които досега са те побеждавали.
Отдавам ти чест.
Гладен ли си, моряко?
Бих хапнал, сър.
Да вървим.
В памет на баща ми, Едуард Елкинс, когото нямах удоволствието и честта да познавам. Антон Фишер.
За вас преведе XXX