Finding Forrester (2000) Свали субтитрите
ДА ОТКРИЕШ ФОРЕСТЪР
Джамал!
Буден ли си?
Знам, че ме чуваш.
Ще ти оставя бележка. Имам среща с учителя ти,
а после ще работя до късно. Ще трябва да вечеряш сам.
-Чу ли ме?
-Да.
Нали искаше да станеш преди 7:30 ч.?
Чу ли я как влезе?
Пипни топката, братко!
Чакай малко! Къде беше, Джей?
Спах.
Мислих как да ти помогна.
На мен?
Смачкай го, Джей!
Не го пускай така!
-Не го пускай така!
-Вече се събудих.
Ще се запънеш ли?
Изпържи го.
Няма да се запънеш.
За какво му е тая аларма?
Отива при Джама.
-Ти виждал ли си го?
-Джама ли?
Не, но той ни гледа.
Хайде.
Какво ви става, бе? Няма ли да играем?
Събуди се.
През 1845 г.
Едгар Алън По е написал Гарванът.
Взимал е кокаин и е бил обладан от мисълта за смъртта.
Като футболния отбор Гарваните.
И те са обладани от смъртта. Непрекъснато падат.
Те са единственият отбор, кръстен на класическа поема.
Някой чел ли я е?
''В полунощна доба здрачна
бях потънал в мисли мрачни...''
Ти чел ли си я, Джамал?
Не съм.
Искам есетата да са готови за следващия вторник.
Баща ми е виждал Джама преди около 20 години.
Стоял на прозореца като призрак. Като онези в учебниците ни.
Точно така.
-Бял ли е?
-Има ли черен призрак?
Чий призрак е бил бял?
Майтап, бе!
Чух, че е убил някого. Затова не излиза.
Сигурно е избил цял квартал, за да се крие тук.
Майтапите се, ама помните ли Шурита, дето живееше под него?
Една вечер ми се обади, беше направо в истерия.
Каза, че чула някакво тропане от апартамента на Джама.
Чук... чук...
Както говорехме по телефона, започна да крещи.
Каза, че тропането стигнало до нейния етаж.
Чук... чук...
После започнало да се чука пред вратата й.
Тя била сигурна, че той тропал с някакъв нож.
После телефонът прекъсна. Оттогава не съм виждал Шурита.
Шурита, която живееше отсреща?
Друсана курва.
Не, беше готино момиче.
Джама си е страшничък.
Правилото беше,
ако излезеш, не се доближавай до апартамента му.
Много лъжеш, мамка му!
Ти ми вярваш, нали, Джей?
говориш глупости, брато.
По дяволите.
Значи ти би влязъл в апартамента му, така ли?
Той е просто един старец.
Ще отидеш ли там?
-Няма да отиде.
-Кажи им, Джей.
-Няма да отиде.
-Негрото го е страх.
Значи аз съм наред.
Е?
Ще посмееш ли да се качиш в апартамента му?
А?
Няма проблеми. Ще отида.
-Ще отиде!
-Смелчага!
Няма проблем.
Само така, брато!
Вярвам ти, Ди.
Я върви в клас!
Седни ето там!
-Не ме бъзикай!
-Днес имам рожден ден.
Върви там.
-Добре, няма да седя до теб.
-Вземи си ябълката.
-г-ца Джойс?
-Да.
-Радвам се да ви видя.
-Аз също. Седнете.
Получихме резултатите от теста на Джамал.
-Тест?
-Общообразователен тест.
Задължителен е за всички.
Не ви е казал, нали?
г-жо Уолъс, в училище Джамал получава предимно четворки.
Така успява да премине, без да изпъкне над другите.
Но резултатите от теста му са направо изключителни.
О, боже!
Виждам, че чете книги, които никога не съм чела.
Даже не съм ги чувала. И непрекъснато пише.
Откакто баща му ни напусна, но вече казах за това.
Той говори само за баскетбол.
Чрез баскетбола го приемат.
Децата не се интересуват какво може да напише.
Карайте по жълтите линии!
Здрасти, Ти.
-Как си, Флай?
-Държа се.
Билетчета ли търсиш, брат ми?
Съжалявам, тази вечер няма.
Хайде стига! Не може да нямаш.
Ще ти кажа само четири думи:
Бос Тън Ред Сокс.
Билетите за мача свършиха преди месец.
Ей, г-н Флай,
я кажи на оня с евтината тойота
да не се бута в мерцедеса.
Свърши малко работа, Флай!
Мама ми звънна, Джамал.
-Какво е станало с онзи тест?
-Нищо.
Какво значи?
Да не би плановете ти за бъдещето да се объркват?
Ти имаше планове, Тайрел.
Да, знам. Баскетбол в колежа,
а после голяма пачка и край на проблемите.
Скивай ме сега!
Чакай малко.
Вземи ги.
Вече имаме общи планове.
Само че...
Не казвай на никого за теста.
Аз съм ти брат, момче.
Каквото и да си говорим, си остава между нас.
Обичам те, брато.
И помни добре,
че мама знае кога свършва мача. Прибери се веднага.
И не се забърквай в неприятности. Пази се! Обичам те.
-готин си, Тайрел!
-Внимавай.
Тук смърди.
Виждаш ли онзи прозорец? Често го оставя отворен.
Вече два часа е тъмно.
Сигурни ли сте, че спи?
Той е връстник на Матусала. Сигурно спи непрекъснато.
Честно казано, не съм сигурен, че идеята е добра.
Мисля, че... Мамка му!
Оттеглям предизвикателството.
-Няма проблем.
-Плъхове!
-Да, Флай.
-Дръж. Трябва да донесеш нещо.
Ако извикаме, слизай веднага.
Добре.
И не се бави много.
Ясно.
Стълбата ще се разпадне.
МИКИ МАНТЪЛ
По дяволите! Взе ли нещо?
-Мамка му!
-Какво стана?
Копеле!
Той не спеше, тъпанари такива!
-Видя ли го?
-За момент.
Престани да си играеш с проклетата топка вкъщи.
Целият ми под е нашарен с подписи на Майкъл Джордан.
Ще ги изчистя.
По-скоро Джордан би ги изчистил.
Ако се къпеш, да знаеш, че топлата вода се бави.
-Не мислех да се къпя.
-Къде ти е раницата?
-Не знам.
-Не знаеш?
Как така не знаеш?
Трябваше да вземеш нещо, а не да оставиш.
Стига сме говорили.
Какво имаше в раницата?
Не ми пука за раницата.
Сигурно.
Ще ти дам един урок. гледай ме в очите.
Сигурно в момента те наблюдава.
Аз не мога така. гледай сега как се прави.
Няма да ти свия колата.
Моля?
гледаш ме, като че ще я свия.
Навсякъде я заключвам така. Не го приемай лично.
Това е само кола бе, човек.
Това не е ''само кола''. Това е БМВ.
Всеки, който познава тази марка,
знае, че не може да бъде ''само кола''.
Но аз не знам нищо по този въпрос, нали?
Не разбирам от тези работи.
Не исках да кажа това.
Не бих могъл да знам, че БМВ
са започнали със самолетни двигатели.
Че компанията е основана от Франц Поп.
Франц Поп - готино име.
През 1920 г. направил двигател, с който се вдигнал на 9 км.
И това било само началото.
През Втората световна война направили 14-цилиндровия 801,
с мощност 2300 конски сили. Летял на 10 километра.
Ако са имали повече време, са щели да бомбардират Англия
и да спечелят войната.
Оттам идва и емблемата.
Бяла перка на фона на синьо небе.
След войната им забранили да правят самолетни двигатели.
Тогава те започнали да произвеждат автомобили.
Като този тук.
Но ти сигурно знаеш всичко това.
Благодаря за урока по история.
Няма проблем.
Запечено мислене
този пасаж е брилянтен!
по-конкретни думи
готина атмосфера - слаби думи
не става за четене
Прецакал си всичко!
Дали авторът не би могъл да излезе от Бронкс за момент?
пак запек
Къде ме водиш?
Онази вечер аз...
Момчетата ме предизвикаха.
Чудех се дали не мога да ви донеса още нещо
или да напиша нещо ново.
5000 думи за това защо не бива да влизаш в шибаната ми къща, а?
Хайде! Знам, че си там.
Разкарай ръката от вратата ми!
Аз дойдох само
да оставя онова нещо, за което ми каза.
Кое нещо?
5000 думи за това защо не бива да влизам у вас.
Беше нещо подобно.
Опитай се да си спомниш точните ми думи.
Влез, Джамал.
Здравей, скъпи.
Всичко е наред.
Седни.
г-жо Уолъс и Джамал, когато видяхме резултатите от теста,
решихме, че някои частни училища могат да се заинтересуват.
Оказа се, че сме прави.
Казвам се Дейвид Брадли.
Аз съм от гимназията Мейлър.
Мейлър-Калоу?
Чували ли сте за нас?
Да.
Мейлър-Калоу е най-доброто училище не само в града,
но и на Източното крайбрежие.
Там учат само най-добрите.
Семестърът вече започна,
но всяка година ние изчакваме резултатите от тестовете.
Джамал, твоите резултати, меко казано,
привлякоха вниманието ни.
Дошъл съм да разбера дали искаш да учиш при нас.
Да отидеш в ново училище няма да е никак лесно.
Но твоето място вече не е тук.
Изборът не е труден.
г-н Брадли,
ние не можем да си позволим да плащаме таксата.
Никой не ви иска такса.
Д-р Саймън ти каза, че само най-добрите учат в Мейлър.
Но те са най-добри не само в класните стаи.
-Досетих се.
-Без съмнение.
40 процента от учениците ни играят баскетбол и в колежа.
Трима станаха професионалисти. Видяхме как
играеш и въпреки че предложението ни е академично,
няма да ти се разсърдим, ако решиш да играеш.
Искам от теб да дойдеш, да разгледаш и да си помислиш.
Добре.
Благодаря ви.
Ще поддържаме връзка.
Този път не съм чукал.
-Кой беше онзи долу?
-Върни ми текста и ще ти кажа.
Заключи вратата, ако ще влизаш.
Кой беше човекът с колата?
От едно частно училище е.
Искат да уча там.
Няма да плащаме такса.
С майка ми живеем на две пресечки оттук.
Брат ми учеше там, но напусна, след като баща ни замина.
На мама й писна да чака татко да спре да пие.
А на него му писна да се опитва.
Тогава започнах да пиша.
Как се казваш?
Джамал Уолъс.
Като име на мармалад.
На колко години си?
На 16.
На 16?
И си черен.
-Забележително!
-Забележително?
Забележително е, че съм черен? Какво общо има това?
В момента нямаш представа какво да направиш, нали?
Кажи ми какво мислиш, за да не чета съчиненията ти.
Но ако ми позволиш да продължа да дрънкам расистки простотии,
какъв човек си тогава?
Няма да си играя игрички.
Вече играеш.
Една мимика на лицето замества хиляда думи.
А в твоя случай само две.
Ето.
Шантав дядка!
''С едната ръка да взимаме, а с другата да даваме.
Телата, умовете и духа ни да са здрави и силни.
И честито на Джамал. Амин.''
Видя ли това?
-Дай го.
-Не го цапай.
Почакай.
Някакво даскало за откачалки.
Яж си вечерята, Тайрел.
Мама е възпитала железни мъже.
И ти можеше да постигнеш нещо.
Работя на паркинг, но не съм обикновен пазач.
Аз съм надзирателят на всичките работници на паркинга.
Никога не знаеш колко пари ще вземеш за седмицата.
Днес са 50 долара, утре 100.
-Не е истинска работа.
-Не ме тормози, мамо!
Знаеш, че ще направя кариера в рап-музиката.
Не ми говори за рап. Яж.
-Да ти изпея ли нещо?
-Яж!
Ще ти я изпея.
''Дойдат ли сметки, бягам и ме няма.
Аз съм на паркинга началник смяна.''
готин глас имам, нали?
МЕЙЛЪР-КАЛОУ
Джамал Уолъс?
-Да?
-Аз съм Клер Спенс.
Брадли ме помоли да те разведа.
Добре.
Ела.
Никой няма да те изпитва, докато не решиш дали ще останеш.
Пък и учителите тук
не обичат учениците да участват.
Предпочитат да слушат собствените си гласове.
-Какво искаш да кажеш?
-Ще видиш.
Днес ще се запознаем с третото задължително четиво.
Роман, в който има всичко,
от автор, който е написал твърде малко.
Това е Робърт Крофърд. Винаги е предавал тук.
През 1953, на 23 години, Уилям Форестър,
издава първия си роман.
Много автори са говорили за великия роман на 20-и век.
Уилям Форестър го написа.
И то от първи опит.
Чел ли си го?
Да, а ти?
Повече от 12 пъти.
Той публикува само този роман.
И, доколкото знаем, този роман е единственият, който е написал.
Искам от вас да го прочетете и да ми кажете защо.
Е?
Ще дойдеш ли пак утре?
Да. Искат да отида на тренировка.
Чух.
Повечето добри играчи завършиха миналата година.
Също като в колежа, а?
Ти получаваш образование, а те - това, което искат.
И може би всички са доволни.
Може би.
Беше ми много приятно, Джамал.
На мен също, Клер. Ще се видим ли утре?
Не и на игрището,
но можем да се видим на обяд.
-Вчера не казах онези две думи.
-Защо?
Защото искам да прочетеш още от нещата ми.
Хората говорят доста за теб.
Разни тъпи легенди.
Повечето от тях казват, че си убил някого.
Чудят се защо живееш тук от толкова време.
При теб е много тихо. Не се чува нищо.
Нашите съседи са адски шумни.
Детето реве, защото е на годинка,
бащата крещи, защото детето вдига много шум.
А после и майката вика, но тези викове са различни,
защото, докато бащата я уважава, главата й се удря в стената
и тя вика...
Разбъркай си супата.
Какво?
Разбъркай я, ще хване каймак.
Защо вкъщи не хваща каймак?
Ела по-близо!
Точно така!
гледаш някой, който вика, а?
Мъжкар в разцвета на силите си. Красавец!
Сигурно е бил в парка.
Коприварка от Кънектикът.
Излизаш ли да снимаш навън?
Трябваше да се придържаш към въпросите за супата.
Целта на един въпрос е да получиш важна информация.
Питаше за каймака на супата, а?
Явно майка ти е отрасла
без достатъчно мляко за супата.
Този въпрос беше добър, за разлика от ''Излизаш ли?'',
който не отговаря на критерия за информацията, която те касае.
Добре. Опасявам се, че нямам повече ''супени'' въпроси.
Така ли?
Защо ме обиди вчера?
Не ми пука дали си черен.
Исках да разбера колко обиди си способен да изтърпиш.
-Знаеше, че ще се върна, а?
-Да.
И че ще смениш училището си.
Откъде разбра?
По думите ти личи, че се питаш ''Какво искам от живота?''
Сегашното ти училище не може да отговори на този въпрос.
Разделете се по двойки. Уолъс, поеми Хартуел.
Здрасти, аз съм Джамал.
Пипни я.
Хайде! Пипни топката!
Хайде.
Започваме!
Играй твърдо!
Точно така, момчета.
Защита. Давай, боклук!
Хайде.
Ела насам!
Не говори простотии. Не си в махалата.
Какво? Не ме гледай като паднал от луната.
-Сега ще ти разкажа играта!
-Добре.
-Само гледай.
-Хайде.
Играй!
-Ела насам!
-Какво?
Малко си дребничък.
Играеш ли, Хартуел?
Сега ще видиш игра в защита.
-Опитай да преминеш линията.
-Какво?
Пробвай се!
Натискам те!
Стига си се мотал.
Помогнете ми!
10 секунди. губиш топката.
-Ще ти взема мястото.
-Какво?
-Ще ти взема мястото.
-Няма да го вземеш!
Хайде де!
Това е моето игрище!
Така се играе тук.
Добре.
Джон Хартуел е богато хлапе, което иска да привлече внимание,
защото тази година завършва. Това е работата.
-Вземат се много на сериозно.
-Това е много сериозно място.
Толкова сериозно, че през обедната почивка винаги чета.
Какво е това?
Романът на Форестър.
-Нали си го чела?
-Знам, но виж това.
Баща ми го купи. Това е ранно издание.
-Трябва да тръгвам.
-Току-що дойде.
Знам, но забравих за нещо, което трябва да проверя.
Ще се видим по-късно.
Уилям Форестър - ТЪРСИ
''Роден през 1930 г.
в Шотландия.''
Уилям Форестър получава наградата за роман на годината
''Преселва се в Ню Йорк на 18 години.
г-н Форестър не е открит за коментар.''
И как ще го откриете?!
Смяташ ли посещенията ти да станат редовни?
Каза, че знаеше, че ще се върна.
Но само веднъж.
Трябва ми помощ за едно нещо за училище.
''Нещо'' за училище.
Какво е това ''нещо''?
Чел ли си това?
Аз се опитвам, но все стигам само до десета страница.
Доколкото си спомням,
и аз дълго време бях стигнал само дотам.
Подгънал си страницата! Повече уважение към автора.
Това си ти, нали?
Ти си авторът.
Прочетох го, не е лош. Особено онази част...
Добре знам какво представлява.
Нямам нужда да ми казваш какво мислиш, че е.
Нямах такова намерение.
Какво казваше? Че искаш да ти разкажа всичко за себе си?
Аз ти разказах за мен.
Не е лошо да се научиш да си спестяваш някои неща.
Мога ли да ти имам доверие,
ако те помоля да не казваш
на никого за мен?
Да.
Обещавам.
Добре.
А ако аз те помоля да ми помогнеш за писането?
Няма да задаваш въпроси за мен,
за семейството ми и защо не съм писал повече.
Няма да питам.
Добре.
И лека нощ.
Какво е усещането?
Кое?
Да напишеш нещо толкова добро.
Може би ще разбереш.
Ти си висок метър и пет!
Точно това казвам.
На колко години си, Кензо?
Защо?
Майка ти ли те роди такъв?
Приличаш на маймуна.
Знаеш ли от какво му е? От многото лизане.
Териса ми каза всичко.
Обичам големите мадами. Проблем ли е за теб?
-Хубаво е да са големи!
-Чак толкова големи?
Все едно спя едновременно с майките на трима ви.
-Не и с майка ми.
-Да.
Дребнопишковец!
Престани да лъжеш. Нали видях как те наби Дюк онзи ден!
Замервай майка си с картофи! Само майка си.
Засипи я с картофи!
говориш глупости, братче.
Защо се смееш?
Цайсите ти приличат на шишета от кока-кола.
От диетична кола.
-Срещали ли сте някой известен?
-Колко известен?
Ами не знам,
хората да го познават.
В нашата махала не идват такива хора, брато.
Тук ли учиш вече?
Опитвам се да започна.
Иначе изглеждат добре, нали?
Започва ежегодният конкурс за литературно съчинение.
Тези, които ще участват, трябва да предадат работите си
до пролетната ваканция, така че имате още малко време.
Не се смущавайте да използвате неща, които още не сме изучавали.
г-н Уолъс?
Елате, ако обичате.
Прегледах работите ви от предишното училище.
Изпитните резултати са отлични.
Но работата ви в клас не е толкова впечатляваща.
Това ли трябва да очаквам?
Отговорете ми,
за да мога да преценя дали да ви приема като ученик,
или като човек, дошъл тук, как да се изразя,
с други намерения?
Бъдещата ви работа ще ви даде възможност да ми отговорите.
Приятен ден, г-н Уолъс.
Постъпи съвсем правилно.
В какъв смисъл?
Не каза нищо. Който му отговори, загазва.
-Джон Колридж.
-Джамал Уолъс.
Колко хора са му отговаряли?
Никой, който след това да е останал в класа му.
Не разбрах какво искаше да кажеш.
Не съм казал нищо.
Всичките ли си ги чел?
Не, държа ги просто, за да впечатлявам гостите си.
гости!
В училище обсъждаме романа ти.
Хората говорят за него от години, но още не са казали нищо.
Мисля, че разбрах за какво става дума.
Мисля, че си писал за това как в живота всичко се обърква.
Ами? И трябваше да прочетеш романа ми, за да разбереш това?
Крофърд здравата се оплете.
Смята, че онзи, който има проблеми, всъщност си ти.
Някаква символистична простотия за отношенията ти с хората.
Робърт Крофърд?
Да, но аз не съм съгласен с него. Лирическият герой не си ти.
г-н Йохансен?
Дръж.
г-н Мейси. Поредното пътуване до любимия ви квартал.
Имам четири плика. Ако искате, мога да ви ги оставя.
Не.
Влезте.
Как сте, г-н Йохансен?
Имате половин час до залез.
Достатъчно време да избягате панически обратно в Манхатън.
Ще ви стигнат за тази седмица.
Пощата е в този плик.
г-н Йохансен?
-Най-необходимите неща...
-Необходимите?
Платих сметките ви. Всичко е в този плик.
Телефонната компания се чуди дали да изключи телефона ви,
тъй като не сте го ползвали от...
Донесох ви и чорапи за следващите няколко седмици.
Ето и последният ви чек.
Осребрихте ли предишния чек? Сметката не се е променила.
Доста е променена в сравнение с едно време.
Извинете. Не знаех, че имате гост.
Обсъждахме историята
на германската автомобилна индустрия. Ще останете ли?
-Спрял съм на забранено място.
-Разбира се.
Ще се видим другата седмица.
Не и ако имам късмет.
Защо не го пожалиш и не си пазаруваш сам?
Защо чорапите ти са наопаки?
Не са направени като хората.
Шевовете им са отвътре и убиват.
Някои народи смятат, че дрехите наопаки носят късмет.
Вярваш ли в това?
Не, но това е като молитвите. Защо да рискуваме?
И излизам навън. Как мислиш, че си мия прозорците?
А сега, я кажи за този твой учител.
Как се почувства като ти каза, че знае какво можеш и какво не?
Явно се мисли за нещо повече от мен.
Да му покажем какво можеш.
Защо това, което пишем за себе си,
винаги е по-добро от онова, което пишем за другите? Мърдай!
Седни.
Хайде!
Какво?
Пиши.
Какво правиш?
Пиша, както ще пишеш и ти като започнеш да удряш клавишите.
Какво има?
Мисля.
Не мисли. По-късно ще мислиш.
Черновата се пише
със сърцето.
Беловата се пише с глава.
Първото правило на писането
е да пишеш,
а не да мислиш.
господи!
Защо не седнеш за малко?
''Сезон, който затвърди вярата.'' Какво е това?
Започни да го преписваш.
Понякога ритъмът на машината помага да започнеш.
Когато почувстваш своите думи, започни да ги пишеш.
Удряй клавишите, за бога!
Да!
Ти си наред, брато.
през черния тунел.
Изглежда ми красиво като
дълбока, черна нощ.
Джамал?
Каквото напишеш тук,
остава тук.
Без изключения.
Давайте, момчета!
-Това е фаул.
-глупости! Мястото беше мое.
Аз ще ти кажа кое ти е мястото.
Сезонът започва след седмица. Ако се скарате още веднъж,
ще ви накарам да се състезавате на наказателни удари.
Разбрахте ли ме?
Един.
Два.
Три.
Единадесет.
Дванадесет.
Тринадесет.
Двадесет и девет.
Четиридесет и осем.
Четиридесет и девет.
Чакайте!
Още един.
Това, което направихте, беше наистина впечатляващо.
Но дали ще има някаква полза?
Вземете си душ и се махайте.
Може би мислиш, че сме еднакви, но не е така.
г-н Уолъс?
г-н Уолъс.
Професоре.
Последната ви работа
показва сериозно подобрение, в сравнение с предишните.
-Благодаря ви.
-Да.
За колко време я написахте?
Написах я снощи.
Снощи.
Добре, имам още малко работа.
Приятен ден, г-н Уолъс.
Можете да избирате.
-''Птици'' за 600 долара.
-Отговор:
''С ярка окраска, носи името на героиня на Вивиан Лий.''
Кадънка Скарлет.
Трябва да е във въпросителна форма.
Какво е кадънка Скарлет?
Трябва да познаваш правилата на играта.
Това е написано от един поет, за когото не си чувал.
''Твоят дълг, крилат пламък на пролетта,
е да обичаш, да летиш и да пееш.''
Написано е за песента на тази птица.
Песен за нови времена и нов живот.
Писал го е Джеймс Лоуел.
Много добре знам кой е.
Избери ''Тъпи предположения'' за 800 долара.
Виждал ли си наоколо такива птички?
Те не излизат от парка.
Значи, твоят учител не бе особено възторжен днес?
Не съвсем.
Трябва да знаеш нещо за Робърт Крофърд.
Написа една книга няколко години след мен.
Всички издатели я отхвърлиха, и с право.
Вместо да напише друга книга,
започна да учи другите как да пишат.
Откъде знаеш?
Просто помни, че разочарованите учители са
или много добри,
или много опасни.
Това е първият ни мач, момчета. На три викайте Мейлър.
Едно, две, три, Мейлър!
Златни, черни.
Право нагоре, момчета.
Какво става, Джей?
-Беше ли в залата?
-26 точки.
Шестнайсет от игра, десет от линията.
Как можех да пропусна!
Бях страшен.
Направо побърка статистиката.
Какво става?
Братоците са в ''Червената роза''. Казах им, че ще отидем.
Петък вечер е. Хайде.
Всеки мач ли ще играеш така?
-Не беше лошо, нали?
-Никак.
Това е Флай.
Аз съм Клер. Приятел на Джамал?
Хайде, Клер!
Идвам.
Не задържай автобуса. Беше ми приятно, Флай.
Какво става тук, брато?
Млъквай!
Ще ходим ли в ''Розата''?
Трябва да отида при един пич. Събират се там всяка година.
Само не се връзвай.
Вече си голяма клечка. Да не задържаме автобуса.
В махалата ли си утре?
Къде да съм? В Бевърли Хилс?
Беше ми много приятно. Ако имаш нужда от нещо,
само ми се обади.
Добре.
Събираш визитни картички?
Да, събрах няколко.
Искаш ли да излезем?
Да. Познаваш ли къщата?
Аз живея тук.
Ще се поздравяват за играта ти поне до полунощ.
А аз ще трябва да зубря утре за теста в понеделник.
Какъв тест?
За Шерлок Холмс.
Трябва да знаем разни глупости.
Кой е запознал Уотсън и Холмс?
Така поне са сигурни, че сме изчели всичко.
Няма да свърши скоро.
Сигурно.
Откога се познавате с Флай?
Отдавна. И двамата сме родени и израсли в квартала.
-В Бронкс?
-Да.
Сигурно е трудно.
Какво?
Да си в ново училище.
Не е ли?
Не.
Трудно е да живееш в квартал, в който и ченгетата не замръкват.
Да знаеш, че си в безопасност,
само защото бандитите знаят, че няма какво да ти вземат.
Тогава се радваш, че си тук.
Тук също смятат, че нямам какво да им предложа.
Не трябва да минавам покрай теб. Мина ли, ще вкарам кош.
готова ли си? Стой право пред мен.
Разбра ли?
Минах покрай теб.
Ти си по-голям.
Няма значение, но трябва да играеш в защита.
Как се прави?
Как се играе в защита? Ей сега ще ти покажа.
Обърни се.
Усещаш ли?
Да.
Аз знам накъде ще тръгнеш, защото усещам как се движиш.
Тръгни наляво.
Не можеш да минеш покрай мен, защото знам накъде отиваш.
Опитай надясно.
Още съм зад теб.
Усещам, че тръгваш надясно и те спирам.
Опитай пак.
Почакай.
Първо трябва да дриблираш.
Да дриблирам.
Така ли?
-Извинявай.
-Клер.
Татко?
Някои от гостите си тръгват.
Ще се видим в понеделник, а?
Клер?
Да?
Беше Стамфорд.
Моля?
Той запозна Холмс и Уотсън
в един лондонски бар.
Можеш да спестиш малко време, след като свършат останалите.
Знаеш ли колко време го писах?
Вярата бе затвърдена не от един, а от няколко сезона.
А ти сега дори не ме чуваш.
Даже мога да те попитам защо не си се махнал оттук и...
Третият параграф
започва със съюза ''и''.
Не можеш да започваш със съюз.
-Може.
-Не.
Това е желязно правило.
Не е.
Било е желязно правило. Ако започва със съюз,
изречението изпъква. И понякога това помага за целите на автора.
И какъв е рискът?
Да прекалиш.
Разсейва и придава на текста вид на безкрайно изречение.
Но правилото за използването на ''и'' и ''но'' е много относително.
Въпреки че учителите го подкрепят.
големите писатели го пренебрегват, като теб.
Ти взе нещо, което беше мое,
и го направи твое. Забележително постижение.
Благодаря.
Но заглавието е моето, нали?
Предполагам.
Промени се кварталът, а не аз.
Нема ник'ва промяна.
''Нема ник'ва промяна''? Що за изречение е това?
Тук няма да говориш като на улицата.
Бъзикам те бе, човек. Пошегувах се.
Какъв беше кварталът, когато хората все още четяха романа ти?
Какво каза?
Нищо.
Попита какво е било, когато хората четяха романа ми,
нали така?
Имаме 24 екземпляра,
но всички са взети.
Благодаря ви.
Успя ли?
Записа ли се на опашката?
Нямаше нито едно копие.
И друго,
купих вечеря.
Дадох цели 13 долара. Надявам се, че си доволен.
Звънях, да те питам какво искаш, но телефонът ти даваше свободно.
Махнах звънеца преди 20 години.
Искам да те попитам нещо.
Защо човек като теб
си губи времето с Нешънъл Инкуайърър?
Какво му е?
Пълен боклук!
Би трябвало да четеш Таймс.
Чета Таймс за вечеря.
А това ми е за десерт.
Ще имаме литературен конкурс.
-Участвал ли си в нещо такова?
-В конкурс ли?
-Да.
-Само веднъж.
-Преди много години.
-Спечели ли?
Разбира се, че спечелих.
Какво? Пари ли?
Награда Пулицър.
Карат ни да ги четем пред всички.
Какво общо има това с писането?
Писателите пишат, читателите четат. Да го прочете някой друг.
Ти чел ли си романа си?
Пред публика? Никога.
И сам не го чета.
Знаеш ли защо писателите четат книгите си пред публика?
Знаеш ли защо?
Смятам, за да ги продават.
Така свалят мадами.
И жените спят с теб, защото си написал книга?
Те спят с теб, дори да си написал слаба книга.
-Случвало ли ти се е?
-Разбира се.
Защо не си се оженил?
Това не е ''супен'' въпрос.
Не, не се ожених.
Но научих някои неща,
които могат да ти помогнат в отношенията ти с онова момиче.
Например?
Ключът към женското сърце
е неочакван подарък, в неочакван момент.
Съвети за жени ли ми даваш?
Неочакван подарък в неочакван момент.
Толкова е неочаквано!
Не е първо издание.
господи!
-Какво?
-С автограф е.
Не мога да я приема. Струва цяло състояние.
Не беше чак толкова скъпа.
Книжарят сигурно не е забелязал.
Книжарите не пропускат издание с автограф.
Ти как дойде в ''Мейлър''?
''Мейлър'' беше изцяло мъжка гимназия
и баща ми направи това, което би направил всеки на негово място.
Влезе в съвета и смени правилата.
Тук всички го знаят.
И без него щяха да ги изменят.
Това не променя нищо. Аз съм дъщерята на д-р Спенсър.
Онази вечер, след мача,
когато ми показваше как да играя баскетбол,
само това ли искаше да ми покажеш?
Нищо няма да излезе.
От какво?
От това.
Защо не?
Попитай баща си.
Аз не те карам да подпишем предбрачен договор.
Просто те питам.
Защо трябва да приемаш света така черно-бяло?
Забравих въпроса.
Ти не забравяш нищо, г-н Стамфорд.
Мислиш, че не го е писал той? Това е сериозно обвинение.
Ако го изложиш пред съвета...
Знам колко е сериозно.
Забележителна творба.
Откри ли нещо познато?
Напомня ми нечий стил.
Но не съм сигурен.
Момчето се справя добре. При мен има високи оценки.
Може би му е трябвала насока.
Карл, той е баскетболист от Бронкс.
Който спечели 17 поредни мача за едно училище,
което обича да печели.
Не смяташ ли, че е възможно просто да е добър?
Не и толкова добър.
Знаеш ли кой е най-приятният момент?
Когато завършиш черновата
и започнеш да я четеш.
Преди някой тъпанар
да вземе това, което не би могъл да напише за цял един живот,
и да го унищожи за едни ден.
Хората обожават романа ти.
Не съм го писал за тях.
А когато критиците започнаха да пишат разни простотии
за това какво съм искал да кажа всъщност,
тогава реших,
че един роман ми стига.
Това е било преди 50 години.
СТАДИОН ЯНКИ
Дал съм пари за тези билети. Хайде!
Светло ли е навън?
Вече е нощ.
Е?
Изглеждаш много добре. Не е последна мода, но...
Не те питах как изглеждам,
-а дали ще тръгваме?
-Да, разбира се.
Тръгваме.
Хайде.
Ще играем тук след две седмици.
След две седмици ще играя тук за първенство на щата.
Чакай. Ще взема програма.
По дяволите.
Да се махаме оттук.
Държа те.
Преди излизаше, нали?
Да, много отдавна.
-Какво стана?
-Откъде да знам?
Не си водя дневник.
Съжалявам, че те изгубих.
Нищо не е станало.
Ще се отбием на още едно място. Тихо е и ни е на път.
Имате само 10 минути.
Добре.
Вземи това.
Теренът.
''Къщата на Бейб Рут.''
Защо ме доведе тук?
Защото имаш рожден ден.
Видях в алманаха.
Още не си в частта с починалите писатели.
гледал си много мачове,
но с когото и да си ги гледал,
не сте били толкова близо.
Какво правят на терена?
Какво ти пука? Да не мислиш, че ще започнат да играят?
Успокой се.
С брат ми идвахме на всеки мач.
После той отиде на фронта.
Мислех, че като се върне, всичко ще продължи по старому,
но той говореше все по-малко
и пиеше все повече.
Обещах на мама да му помогна да се оправи.
Една нощ го срещнах в бара.
Вече беше изпил поне 6 питиета.
После пихме още
и тогава той каза, че иска да ме закара
с колата у дома.
Казах му: ''Не, благодаря.''
Тогава всички живеехме там.
Стоях на улицата
и гледах как се отдалечава.
Преживя цялата проклета война,
а го оставих да подкара колата.
По-късно през същата нощ, медицинската сестра пишеше
това, което пишат сестрите.
И знаеш ли какво ми каза?
Каза ми колко много означава романът ми за нея.
Брат ми изстиваше в съседната стая,
а тя ми говореше за тъпата книга.
След това всичко се промени.
Само за пет месеца погребах
него, мама, баща ни.
Всички останаха тук, в Бронкс.
Прекарвахме лятото тук.
А ако стигнехме финалите, и есента.
А те го правеха доста често.
Е,
не достатъчно често.
''Покоят на тези, които са си отишли,
не дава покой на онези,
които идват след тях.''
Пишеш го в книгата.
Разбрах, че ако имаш достатъчно време, ще намериш начин
да удивиш дори и мен.
Той знае ли?
Не, не знае.
Това беше най-хубавата вечер от много време насам.
Цялата ли?
Да.
Цялата.
Е, аз...
Тоя тип...
Откъде каза, че го познаваш?
-Той е мой учител.
-Така ли?
Доста шантав тип.
гледаш ли някой конкретно?
Понякога идвам тук сутрин.
Само аз, младите творци
и класиците.
Пишеше, че трябва да дойда.
г-н Уолъс,
време е да проведем един открит и прям разговор за работите ви.
Мислех, че ви харесват.
Последната ви работа?
Много ми хареса.
Въпросът не е дали последната ви работа е добра.
Въпросът е
дали не е прекалено добра.
Прогресът, който направихте, е доста необичаен.
Дотолкова необичаен, че налага единия от двата извода.
Или сте благословен с талант, който внезапно се е проявил,
или
черпите вдъхновение от някое друго място.
С оглед на предишното ви образование и произхода ви,
съм сигурен, че ще разберете защо предполагам последното.
Аз написах съчиненията.
Тогава ще ми покажете.
Имате цели две седмици.
Ще направя график, по който ще идвате в кабинета ми.
Ще пишете там.
А междувременно, ако искате да поговорим за нещо...
Няма да пиша нищо.
И какво ще докажеш?
Ако ги беше написал седемцифрен тъпак, нямаше да пита.
-''Седемцифрен''?
-С един милион долара.
Едно, три нули, три нули.
Да, нямаше да пита.
Знаеш ли от какво се страхуват хората?
-От какво?
-От това, което не разбират.
Когато не разбираме нещо, започваме да предполагаме.
Крофърд не може да разбере
как едно черно хлапе от Бронкс може да пише като теб.
Затова предполага, че не можеш.
А пък аз предполагам, че е тъпо копеле.
Ти го познаваш, нали?
Крофърд ли? Не.
Но той мислеше, че ме познава.
А книгата, която е написал?
Много писатели знаят правилата на писането,
но не могат да пишат.
И?
Крофърд написа книга за четирима писатели, които могат.
Аз бях единственият жив от тях.
Той бе убедил един издател да я публикува.
Затова аз проведох един разговор с издателя
и съобщих на него, а и на всички останали
че съм в процес на писане на втори роман
-и ако искат да имат шанс...
-И книгата на Крофърд изгоря.
Но ти не си писал нищо.
Да, но те не знаеха.
Защо ли не се получава, когато нямаш първоизточници?
Сезон, който затвърди вярата от Джамал Уолъс
Виждам, че добрата традиция, да се предават в последния ден
съчиненията,
продължава.
Дами и господа,
моля за вашето внимание.
Тишина, ако обичате.
''И несломен от грях и мъка
смъртта го нежно приюти.
В рая тази млада пъпка...''
Радваме се да ви видим.
Това не е част от стиха.
''Оттук насетне ще цъфти.'' Някой сеща ли се?
Забелязвам, че тази сутрин сте доста сдържани.
г-н Колридж.
Станете, моля.
Според вас колко ученици има тук?
Не съм сигурен.
Направете смело предположение.
Тридесет?
И от 30 души никой не знае кой е написал този стих.
Забележително, нали?
Да погледнем стиха от друг ъгъл.
Какви заключения правите, когато четете текста?
За автора ли?
За каквото и да е.
Не намирате ли, че някои от думите са малко необичайни?
Моментът е много подходящ да кажете нещо.
''Насетне.''
И какво необичайно виждате?
Звучи старовремски.
Доста старовремски, нали?
Знаете ли защо?
Защото стихът е писан преди 200 години.
Преди да са били родени и баща ви, и дядо ви.
Но
това не оправдава факта,
че вие не знаете кой го е написал, нали?
Съжалявам, сър, аз...
Поне вие би трябвало да знаете кой е авторът.
Знаете ли защо, г-н Колридж?
Повтарям, знаете ли защо?
Кажи си името бе, човек.
Извинете. Имате ли да кажете нещо?
Казах му да си каже името.
И защо мислите, че това би било добра идея?
Защото авторът е Колридж.
Много добре, г-н Уолъс.
Може би талантът ви се простира извън баскетболното поле.
Отворете на страница... Седнете, г-н Колридж.
Отворете на страница 120, синята книжка...
Отвъд.
Моля?
Недей!
Казахте, че талантът ми излиза ''извън'' баскетболното поле.
''Извън'' е предлог за разстояние.
Предлогът за степен е ''отвъд''.
Трябваше да кажете ''отвъд''.
Предизвиквате ли ме?
Вие предизвикахте Колридж.
А може би е трябвало да си избера друг обект.
''Тъжна истина е, че дори...''
''Великите хора имат неуспешни връзки.''
Дикенс.
-''Ще чуете ритъма на...''
-Киплинг.
-''Всяка велика истина...''
-Шоу.
-''Човекът е единственото...''
-''... животно, което се изчервява.
или поне има нужда от това.''
Марк Твен.
-Хайде, професоре!
-Излез!
Излез
навън!
Да, ще изляза.
-Остави ме, Клер.
-Почакай.
Такъв ли е редът тук? Изритват те, ако знаеш нещо?
Не знаеш на какво е способен.
Да, права си.
-Трябва ли да се извиня?
-Не.
-Сигурен ли си?
-Да.
Ти просто си го победил в собствената му игра.
Но...
препоръчвам ти да внимаваш.
Да внимавам? За какво?
Имаш шанса да постигнеш забележителни неща в живота.
Не го пропилявай,
като постъпваш типично за един 16-годишен.
Викат те в канцеларията.
Заповядайте, г-н Уолъс.
Както знаете,
г-н Матюс е член на съвета. Д-р Спенс е председателят.
Заедно разглеждахме работите от литературния конкурс.
Бихме искали да уточним някои неясноти около вашата.
Сезон, който затвърди вярата.
Това е вашата работа, нали?
Да.
Винаги предлагаме на учениците да назоват източниците,
от които са черпили.
Вие ще го направите ли?
1960 г.
Едно есе, озаглавено Най-добрата година за бейзбола
с подзаглавие
Сезон, който затвърди вярата.
Публикувано е в Нюйоркър. Авторът е...
Уилям Форестър.
Вашата версия е доста оригинална,
но заглавието и първият параграф са идентични.
Нали така?
Вие или имате разрешението на Уилям Форестър,
или...
Имате ли друго обяснение?
Не.
Съчинението е мое.
Ще поставим вашия случай на вниманието на съвета.
До пълното му изясняване вие сте на пробен период,
което означава, че не можете да играете за отбора ни.
Съветът се събира другата седмица,
така че вие ще можете да играете на мача в събота.
Но ви предупреждавам, че съветът гледа много сериозно
на подобни инциденти.
Затова ви предлагаме решение,
което е задоволително за всички.
Робърт.
Най-важното е да сме сигурни, че това няма да се повтори.
Така че
вие трябва да направите писмено извинение на съучениците си,
които опитахте да измамите.
Ще го прочетете в моя час.
Няма да чета нищо.
Съветът ще го има предвид, когато обсъжда стипендията ви.
Не ни оставяш много възможности.
Извинете.
Никога не ме унижавай пред учениците ми.
Върни писалката като приключиш.
Без поздрав ли ще минем днес?
Защо не каза, че е публикувано?
Внимавай с думите.
Защо не ми каза, че е излизало?
Какво значение има?
Трябваше да ми кажеш.
Какво си направил?
Предадох го.
Предадох го. Трябваше да му дам нещо.
Ти ми обеща, че няма да изнасяш нищо оттук.
Знам!
-Просто помислих...
-Млъкни!
Какво ти казаха?
Ако не се извиня, минавам на пробен период.
Тогава напиши извинението.
Нищо няма да пиша.
Първо го победи ти, а сега - той теб. Извини се.
И би го оставил да ме унижи?
Това поредният урок ли е?
Писна ми да ми даваш уроци, всеки път, когато дойда.
Есето ми е с твоето заглавие. Каква поука има в това?
Не съм го предал аз.
Ти просто трябваше да кажеш:
''Не го носи никъде, защото е излизало в Нюйоркър.''
Трябваше да кажеш само това.
Ще ми помогнеш ли?
В никакъв случай.
-Не е нужно...
-Казах, в никакъв случай.
Няма проблем.
Свикнал съм да не ми помагат.
господи! Не започвай с баща си.
Какво каза?
Майната ти, Уилям!
Ще ги оставиш да ме разкатаят,
защото те е страх да излезеш оттук и да помогнеш на някого.
Това е единствената причина.
Ти не знаеш нищо за причините.
Няма причини!
По каква причина един живее, а друг умира?
Цял живот няма да го разбереш.
Каква е причината да пишеш, когато никой не чете написаното?
Каква е причината?
Писна ми от всичко това.
Я виж! Джамал е решил да ни навести.
Какво става?
Как сте?
Да продължаваме.
Как ти се вижда първият мач в ''Скуеър гардън''?
Доста оспорван.
Точно затова реших, че сега е моментът да поговорим.
Знам, че е трудно да учиш при толкова много тренировки.
И аз не бих се справил.
Не беше справедливо да го искаме от теб.
говорих с членовете на съвета и с Крофърд.
И ние
също нямаме желание да се ровим в този проблем.
Ще ти направя предложение. Да забравим за случая.
Програмата за следващата година няма да е така напрегната.
Крофърд съгласен ли е?
Крофърд иска само най-доброто за теб
и за гимназията.
Какво трябва да направя?
Трябва да вдигнеш купата след финала на турнира.
Ти направи това, аз ще се погрижа за останалото.
Става ли?
А сега си довърши мача.
Хайде!
Подай на Джамал!
Давай, момче!
Защита!
МЕЙЛЪР - 60 КРЕСТЪН - 57
Вземи топката, Джамал!
МЕЙЛЪР - 62 КРЕСТЪН - 57
Добър пас.
Движете се!
КРЕСТЪН - 59
МЕЙЛЪР - 62
Фаул в нападение!
Фаул на номер 10.
Ваши са!
Таймаут.
Мачът все още е наш. Спрем ли ги, ще направят фаул.
А направят ли фаул, сме ги победили. Дръжте се!
Ако отбележат, никакъв таймаут. Подайте на Хартуел или Уолъс.
Хартуел или Уолъс. Хайде!
Хайде!
МЕЙЛЪР - 62 КРЕСТЪН - 63
Какъв е резултатът?
Неприятен е, мамо.
Фаул на номер 22. Два удара.
Фаул на номер 22. Два наказателни удара.
Два удара.
Ще успеем.
-Не мога да гледам.
-Няма страшно, мамо.
Давай!
По дяволите!
Още една топка.
Край на мача.
Слава богу! Сигурно се е прибрал, след като излязохме.
Остави го да спи.
-Ще му загася лампата.
-Загаси я и излез.
Нали щеше да оправиш стаята си, Джамал?
За Уилям
Изглежда много доволен от себе си този койот.
Джамал, той е написал това за теб.
Кога?
След мача.
Тази сутрин е на училище.
Смешно е.
Винаги те оставят да стигнеш съвсем близо,
преди да ти отнемат всичко.
Той е толкова свястно момче, а ще се върне в тая дупка.
110-ти гОДИШЕН ПИСАТЕЛСКИ СИМПОЗИУМ
Мястото свободно ли е?
Мисля, че да.
Не вярвах, че ще дойдеш.
Все още уча тук.
Ако не ме искат, ще трябва те да ме изхвърлят.
Ще го направят.
Все едно.
''Зимата е една студена и кратка прелюдия към пролетта.
И въпреки, че прегръдката й изглежда безкрайна,
цикълът никога не спира.
Ние се обновяваме отново и чакаме онзи светъл момент,
който...''
''Който ще стане основа на новото бъдеще.''
Благодаря ви.
Професор Крофърд.
Може ли да прочета нещо?
Какво става тук?
Но да, разбира се.
Благодаря ви, професоре.
Казвам се Уилям Форестър.
Извинете.
Аз съм онзи там.
Да загубиш семейство
''Загубим ли семейството си, никога не спираме да го търсим.
Търсим не това семейство, с което сме свързани кръвно,
а онова, което е истинското ни семейство.
Намерим ли мъдростта да приемем това ново семейство,
ние откриваме и бащата, чийто съвет сме очаквали,
и братът, от когото сме търсили вдъхновение.
Остава ни само да кажем:
''Бих искал да съм видял това, да съм направил онова или...''
Вие сте още съвсем млади
и не познавате желанията си.
Но когато чета тези думи,
изпълнени с надежда и мечти,
разбирам, макар и късно,
че животът ми е изпълнил едно съкровено желание.
Аз открих приятелството.
г-н Форестър, сигурен съм, че говоря от името на всички.
Всички ние мечтаем
да имаме
силата на вашето слово.
Мога ли да ви попитам на какво дължим честта?
Професор Крофърд,
говорих днес тук от името на един мой приятел.
Един приятел, който имаше смелостта да ме защити,
докато аз нямах волята да защитя него.
Казва се Джамал Уолъс.
Джамал Уолъс ви е приятел?
Да.
Той намери своите думи започвайки от моите.
В замяна ми обеща
да не казва никога нищо за мен.
Той спази обещанието си.
Виждам, че сте благоразположен към нас
и се надявам, че това няма да се промени,
от справедливото решение, което ще вземем по случая.
Има и още нещо.
Това, което прочетох
не съм го писал аз.
Авторът е Джамал Уолъс.
Тишина!
Тишина, моля!
Успокойте се!
Тишина!
Това няма никаква връзка
с проблема, който...
Като ръководител на конкурса аз имам последната дума.
Седни, Робърт.
Преподавам вече повече от 30 години.
Опитът ме научи, че да държиш на думата си е нещо много важно.
Мисля, че г-н Форестър
напълно
ни изясни въпроса. Като председател на съвета,
аз имам последната дума.
г-н Уолъс, вашият въпрос отпада от дневния ред на съвета.
г-н Форестър,
случайно да имате желание да работите като преподавател?
Не.
Ти ли написа това, Джамал?
На 16 години.
Забележително!
Оттук нататък можеш и сам да взимаш решенията.
Мислех, че ще кажеш, че винаги съм можел.
Не. Приключихме с уроците. Но имам един въпрос.
Онези два наказателни на финала
пропусна ли ги или ги пропусна?
Това не е ''супен'' въпрос.
Да вървим.
Дали днешният ни водевил ще излезе в Нешънъл Инкуайърър?
Определено.
Каквото и да стане, аз се махам.
Каква дума бихте използвали ти и приятелчетата ти за това?
Заминавам?
господи!
Къде отиваш?
Отдавна не съм виждал родината.
Да, Ирландия.
Шотландия, за бога!
Бъзикам те бе, човек.
И да пишеш!
последна година
Как си, Джон?
Чувал ли си Уилям?
Да, но не знам какво прави. Интересува се къде ще уча.
Долу май те чакат хора от още един колеж.
Сериозно?
Ще се видим.
-Стив Сандерсън.
-Как сте?
Благодаря, че дойде.
Няма проблем.
От кой колеж сте?
Аз съм адвокат. Работя за Робъртс и Картър.
-Адвокат, значи.
-Да.
Поздравявам те за многобройните предложения.
Няколко души от кантората следят кариерата ти отблизо.
Нашата фирма представя г-н Уилям Форестър.
Как е той?
Седни.
Получихме съобщение, че Уилям е починал.
Съжалявам.
Той искаше да ти предадем
тези неща незабавно.
Как е починал?
Уилям беше болен от рак.
Откриха го преди 2 години.
Страхотен е, Джамал!
Мили боже!
Виж колко книги!
Не пипай нищо.
Скъпи Джамал,
Един мой познат беше писал, че ние бягаме от мечтите си
от страх, че ще се провалим, или, не дай боже, ще успеем.
Аз винаги съм вярвал, че ти ще откриеш мечтата си,
но мислех, че е невъзможно аз да открия своята.
Сезоните се сменят, млади приятелю.
Аз чаках доста дълго, за да видя това, което видях напоследък,
и ако не беше ти, сигурно щях да чакам прекалено дълго.
Ще останеш ли малко?
Само не ме гледай в очите.
Ще се оправиш, приятел.
Хайде!
Ставай!
ЗАЛЕЗ - роман от Уилям Форестър с предговор от Джамал Уолъс