Finding Forrester (2000) (Finding Forester cd2.sub) Свали субтитрите
Да?
Беше Стамфорд.
Моля?
Той запозна Холмс и Уотсън
в един лондонски бар.
Можеш да спестиш малко време, след като свършат останалите.
Знаеш ли колко време го писах?
Вярата бе затвърдена не от един, а от няколко сезона.
А ти сега дори не ме чуваш.
Даже мога да те попитам защо не си се махнал оттук и...
Третият параграф
започва със съюза ''и''.
Не можеш да започваш със съюз.
-Може.
-Не.
Това е желязно правило.
Не е.
Било е желязно правило. Ако започва със съюз,
изречението изпъква. И понякога това помага за целите на автора.
И какъв е рискът?
Да прекалиш.
Разсейва и придава на текста вид на безкрайно изречение.
Но правилото за използването на ''и'' и ''но'' е много относително.
Въпреки че учителите го подкрепят.
големите писатели го пренебрегват, като теб.
Ти взе нещо, което беше мое,
и го направи твое. Забележително постижение.
Благодаря.
Но заглавието е моето, нали?
Предполагам.
Промени се кварталът, а не аз.
Нема ник'ва промяна.
''Нема ник'ва промяна''? Що за изречение е това?
Тук няма да говориш като на улицата.
Бъзикам те бе, човек. Пошегувах се.
Какъв беше кварталът, когато хората все още четяха романа ти?
Какво каза?
Нищо.
Попита какво е било, когато хората четяха романа ми,
нали така?
Имаме 24 екземпляра,
но всички са взети.
Благодаря ви.
Успя ли?
Записа ли се на опашката?
Нямаше нито едно копие.
И друго,
купих вечеря.
Дадох цели 13 долара. Надявам се, че си доволен.
Звънях, да те питам какво искаш, но телефонът ти даваше свободно.
Махнах звънеца преди 20 години.
Искам да те попитам нещо.
Защо човек като теб
си губи времето с Нешънъл Инкуайърър?
Какво му е?
Пълен боклук!
Би трябвало да четеш Таймс.
Чета Таймс за вечеря.
А това ми е за десерт.
Ще имаме литературен конкурс.
-Участвал ли си в нещо такова?
-В конкурс ли?
-Да.
-Само веднъж.
-Преди много години.
-Спечели ли?
Разбира се, че спечелих.
Какво? Пари ли?
Награда Пулицър.
Карат ни да ги четем пред всички.
Какво общо има това с писането?
Писателите пишат, читателите четат. Да го прочете някой друг.
Ти чел ли си романа си?
Пред публика? Никога.
И сам не го чета.
Знаеш ли защо писателите четат книгите си пред публика?
Знаеш ли защо?
Смятам, за да ги продават.
Така свалят мадами.
И жените спят с теб, защото си написал книга?
Те спят с теб, дори да си написал слаба книга.
-Случвало ли ти се е?
-Разбира се.
Защо не си се оженил?
Това не е ''супен'' въпрос.
Не, не се ожених.
Но научих някои неща,
които могат да ти помогнат в отношенията ти с онова момиче.
Например?
Ключът към женското сърце
е неочакван подарък, в неочакван момент.
Съвети за жени ли ми даваш?
Неочакван подарък в неочакван момент.
Толкова е неочаквано!
Не е първо издание.
господи!
-Какво?
-С автограф е.
Не мога да я приема. Струва цяло състояние.
Не беше чак толкова скъпа.
Книжарят сигурно не е забелязал.
Книжарите не пропускат издание с автограф.
Ти как дойде в ''Мейлър''?
''Мейлър'' беше изцяло мъжка гимназия
и баща ми направи това, което би направил всеки на негово място.
Влезе в съвета и смени правилата.
Тук всички го знаят.
И без него щяха да ги изменят.
Това не променя нищо. Аз съм дъщерята на д-р Спенсър.
Онази вечер, след мача,
когато ми показваше как да играя баскетбол,
само това ли искаше да ми покажеш?
Нищо няма да излезе.
От какво?
От това.
Защо не?
Попитай баща си.
Аз не те карам да подпишем предбрачен договор.
Просто те питам.
Защо трябва да приемаш света така черно-бяло?
Забравих въпроса.
Ти не забравяш нищо, г-н Стамфорд.
Мислиш, че не го е писал той? Това е сериозно обвинение.
Ако го изложиш пред съвета...
Знам колко е сериозно.
Забележителна творба.
Откри ли нещо познато?
Напомня ми нечий стил.
Но не съм сигурен.
Момчето се справя добре. При мен има високи оценки.
Може би му е трябвала насока.
Карл, той е баскетболист от Бронкс.
Който спечели 17 поредни мача за едно училище,
което обича да печели.
Не смяташ ли, че е възможно просто да е добър?
Не и толкова добър.
Знаеш ли кой е най-приятният момент?
Когато завършиш черновата
и започнеш да я четеш.
Преди някой тъпанар
да вземе това, което не би могъл да напише за цял един живот,
и да го унищожи за едни ден.
Хората обожават романа ти.
Не съм го писал за тях.
А когато критиците започнаха да пишат разни простотии
за това какво съм искал да кажа всъщност,
тогава реших,
че един роман ми стига.
Това е било преди 50 години.
СТАДИОН ЯНКИ
Дал съм пари за тези билети. Хайде!
Светло ли е навън?
Вече е нощ.
Е?
Изглеждаш много добре. Не е последна мода, но...
Не те питах как изглеждам,
-а дали ще тръгваме?
-Да, разбира се.
Тръгваме.
Хайде.
Ще играем тук след две седмици.
След две седмици ще играя тук за първенство на щата.
Чакай. Ще взема програма.
По дяволите.
Да се махаме оттук.
Държа те.
Преди излизаше, нали?
Да, много отдавна.
-Какво стана?
-Откъде да знам?
Не си водя дневник.
Съжалявам, че те изгубих.
Нищо не е станало.
Ще се отбием на още едно място. Тихо е и ни е на път.
Имате само 10 минути.
Добре.
Вземи това.
Теренът.
''Къщата на Бейб Рут.''
Защо ме доведе тук?
Защото имаш рожден ден.
Видях в алманаха.
Още не си в частта с починалите писатели.
гледал си много мачове,
но с когото и да си ги гледал,
не сте били толкова близо.
Какво правят на терена?
Какво ти пука? Да не мислиш, че ще започнат да играят?
Успокой се.
С брат ми идвахме на всеки мач.
После той отиде на фронта.
Мислех, че като се върне, всичко ще продължи по старому,
но той говореше все по-малко
и пиеше все повече.
Обещах на мама да му помогна да се оправи.
Една нощ го срещнах в бара.
Вече беше изпил поне 6 питиета.
После пихме още
и тогава той каза, че иска да ме закара
с колата у дома.
Казах му: ''Не, благодаря.''
Тогава всички живеехме там.
Стоях на улицата
и гледах как се отдалечава.
Преживя цялата проклета война,
а го оставих да подкара колата.
По-късно през същата нощ, медицинската сестра пишеше
това, което пишат сестрите.
И знаеш ли какво ми каза?
Каза ми колко много означава романът ми за нея.
Брат ми изстиваше в съседната стая,
а тя ми говореше за тъпата книга.
След това всичко се промени.
Само за пет месеца погребах
него, мама, баща ни.
Всички останаха тук, в Бронкс.
Прекарвахме лятото тук.
А ако стигнехме финалите, и есента.
А те го правеха доста често.
Е,
не достатъчно често.
''Покоят на тези, които са си отишли,
не дава покой на онези,
които идват след тях.''
Пишеш го в книгата.
Разбрах, че ако имаш достатъчно време, ще намериш начин
да удивиш дори и мен.
Той знае ли?
Не, не знае.
Това беше най-хубавата вечер от много време насам.
Цялата ли?
Да.
Цялата.
Е, аз...
Тоя тип...
Откъде каза, че го познаваш?
-Той е мой учител.
-Така ли?
Доста шантав тип.
гледаш ли някой конкретно?
Понякога идвам тук сутрин.
Само аз, младите творци
и класиците.
Пишеше, че трябва да дойда.
г-н Уолъс,
време е да проведем един открит и прям разговор за работите ви.
Мислех, че ви харесват.
Последната ви работа?
Много ми хареса.
Въпросът не е дали последната ви работа е добра.
Въпросът е
дали не е прекалено добра.
Прогресът, който направихте, е доста необичаен.
Дотолкова необичаен, че налага единия от двата извода.
Или сте благословен с талант, който внезапно се е проявил,
или
черпите вдъхновение от някое друго място.
С оглед на предишното ви образование и произхода ви,
съм сигурен, че ще разберете защо предполагам последното.
Аз написах съчиненията.
Тогава ще ми покажете.
Имате цели две седмици.
Ще направя график, по който ще идвате в кабинета ми.
Ще пишете там.
А междувременно, ако искате да поговорим за нещо...
Няма да пиша нищо.
И какво ще докажеш?
Ако ги беше написал седемцифрен тъпак, нямаше да пита.
-''Седемцифрен''?
-С един милион долара.
Едно, три нули, три нули.
Да, нямаше да пита.
Знаеш ли от какво се страхуват хората?
-От какво?
-От това, което не разбират.
Когато не разбираме нещо, започваме да предполагаме.
Крофърд не може да разбере
как едно черно хлапе от Бронкс може да пише като теб.
Затова предполага, че не можеш.
А пък аз предполагам, че е тъпо копеле.
Ти го познаваш, нали?
Крофърд ли? Не.
Но той мислеше, че ме познава.
А книгата, която е написал?
Много писатели знаят правилата на писането,
но не могат да пишат.
И?
Крофърд написа книга за четирима писатели, които могат.
Аз бях единственият жив от тях.
Той бе убедил един издател да я публикува.
Затова аз проведох един разговор с издателя
и съобщих на него, а и на всички останали
че съм в процес на писане на втори роман
-и ако искат да имат шанс...
-И книгата на Крофърд изгоря.
Но ти не си писал нищо.
Да, но те не знаеха.
Защо ли не се получава, когато нямаш първоизточници?
Сезон, който затвърди вярата от Джамал Уолъс
Виждам, че добрата традиция, да се предават в последния ден
съчиненията,
продължава.
Дами и господа,
моля за вашето внимание.
Тишина, ако обичате.
''И несломен от грях и мъка
смъртта го нежно приюти.
В рая тази млада пъпка...''
Радваме се да ви видим.
Това не е част от стиха.
''Оттук насетне ще цъфти.'' Някой сеща ли се?
Забелязвам, че тази сутрин сте доста сдържани.
г-н Колридж.
Станете, моля.
Според вас колко ученици има тук?
Не съм сигурен.
Направете смело предположение.
Тридесет?
И от 30 души никой не знае кой е написал този стих.
Забележително, нали?
Да погледнем стиха от друг ъгъл.
Какви заключения правите, когато четете текста?
За автора ли?
За каквото и да е.
Не намирате ли, че някои от думите са малко необичайни?
Моментът е много подходящ да кажете нещо.
''Насетне.''
И какво необичайно виждате?
Звучи старовремски.
Доста старовремски, нали?
Знаете ли защо?
Защото стихът е писан преди 200 години.
Преди да са били родени и баща ви, и дядо ви.
Но
това не оправдава факта,
че вие не знаете кой го е написал, нали?
Съжалявам, сър, аз...
Поне вие би трябвало да знаете кой е авторът.
Знаете ли защо, г-н Колридж?
Повтарям, знаете ли защо?
Кажи си името бе, човек.
Извинете. Имате ли да кажете нещо?
Казах му да си каже името.
И защо мислите, че това би било добра идея?
Защото авторът е Колридж.
Много добре, г-н Уолъс.
Може би талантът ви се простира извън баскетболното поле.
Отворете на страница... Седнете, г-н Колридж.
Отворете на страница 120, синята книжка...
Отвъд.
Моля?
Недей!
Казахте, че талантът ми излиза ''извън'' баскетболното поле.
''Извън'' е предлог за разстояние.
Предлогът за степен е ''отвъд''.
Трябваше да кажете ''отвъд''.
Предизвиквате ли ме?
Вие предизвикахте Колридж.
А може би е трябвало да си избера друг обект.
''Тъжна истина е, че дори...''
''Великите хора имат неуспешни връзки.''
Дикенс.
-''Ще чуете ритъма на...''
-Киплинг.
-''Всяка велика истина...''
-Шоу.
-''Човекът е единственото...''
-''... животно, което се изчервява.
или поне има нужда от това.''
Марк Твен.
-Хайде, професоре!
-Излез!
Излез
навън!
Да, ще изляза.
-Остави ме, Клер.
-Почакай.
Такъв ли е редът тук? Изритват те, ако знаеш нещо?
Не знаеш на какво е способен.
Да, права си.
-Трябва ли да се извиня?
-Не.
-Сигурен ли си?
-Да.
Ти просто си го победил в собствената му игра.
Но...
препоръчвам ти да внимаваш.
Да внимавам? За какво?
Имаш шанса да постигнеш забележителни неща в живота.
Не го пропилявай,
като постъпваш типично за един 16-годишен.
Викат те в канцеларията.
Заповядайте, г-н Уолъс.
Както знаете,
г-н Матюс е член на съвета. Д-р Спенс е председателят.
Заедно разглеждахме работите от литературния конкурс.
Бихме искали да уточним някои неясноти около вашата.
Сезон, който затвърди вярата.
Това е вашата работа, нали?
Да.
Винаги предлагаме на учениците да назоват източниците,
от които са черпили.
Вие ще го направите ли?
1960 г.
Едно есе, озаглавено Най-добрата година за бейзбола
с подзаглавие
Сезон, който затвърди вярата.
Публикувано е в Нюйоркър. Авторът е...
Уилям Форестър.
Вашата версия е доста оригинална,
но заглавието и първият параграф са идентични.
Нали така?
Вие или имате разрешението на Уилям Форестър,
или...
Имате ли друго обяснение?
Не.
Съчинението е мое.
Ще поставим вашия случай на вниманието на съвета.
До пълното му изясняване вие сте на пробен период,
което означава, че не можете да играете за отбора ни.
Съветът се събира другата седмица,
така че вие ще можете да играете на мача в събота.
Но ви предупреждавам, че съветът гледа много сериозно
на подобни инциденти.
Затова ви предлагаме решение,
което е задоволително за всички.
Робърт.
Най-важното е да сме сигурни, че това няма да се повтори.
Така че
вие трябва да направите писмено извинение на съучениците си,
които опитахте да измамите.
Ще го прочетете в моя час.
Няма да чета нищо.
Съветът ще го има предвид, когато обсъжда стипендията ви.
Не ни оставяш много възможности.
Извинете.
Никога не ме унижавай пред учениците ми.
Върни писалката като приключиш.
Без поздрав ли ще минем днес?
Защо не каза, че е публикувано?
Внимавай с думите.
Защо не ми каза, че е излизало?
Какво значение има?
Трябваше да ми кажеш.
Какво си направил?
Предадох го.
Предадох го. Трябваше да му дам нещо.
Ти ми обеща, че няма да изнасяш нищо оттук.
Знам!
-Просто помислих...
-Млъкни!
Какво ти казаха?
Ако не се извиня, минавам на пробен период.
Тогава напиши извинението.
Нищо няма да пиша.
Първо го победи ти, а сега - той теб. Извини се.
И би го оставил да ме унижи?
Това поредният урок ли е?
Писна ми да ми даваш уроци, всеки път, когато дойда.
Есето ми е с твоето заглавие. Каква поука има в това?
Не съм го предал аз.
Ти просто трябваше да кажеш:
''Не го носи никъде, защото е излизало в Нюйоркър.''
Трябваше да кажеш само това.
Ще ми помогнеш ли?
В никакъв случай.
-Не е нужно...
-Казах, в никакъв случай.
Няма проблем.
Свикнал съм да не ми помагат.
господи! Не започвай с баща си.
Какво каза?
Майната ти, Уилям!
Ще ги оставиш да ме разкатаят,
защото те е страх да излезеш оттук и да помогнеш на някого.
Това е единствената причина.
Ти не знаеш нищо за причините.
Няма причини!
По каква причина един живее, а друг умира?
Цял живот няма да го разбереш.
Каква е причината да пишеш, когато никой не чете написаното?
Каква е причината?
Писна ми от всичко това.
Я виж! Джамал е решил да ни навести.
Какво става?
Как сте?
Да продължаваме.
Как ти се вижда първият мач в ''Скуеър гардън''?
Доста оспорван.
Точно затова реших, че сега е моментът да поговорим.
Знам, че е трудно да учиш при толкова много тренировки.
И аз не бих се справил.
Не беше справедливо да го искаме от теб.
говорих с членовете на съвета и с Крофърд.
И ние
също нямаме желание да се ровим в този проблем.
Ще ти направя предложение. Да забравим за случая.
Програмата за следващата година няма да е така напрегната.
Крофърд съгласен ли е?
Крофърд иска само най-доброто за теб
и за гимназията.
Какво трябва да направя?
Трябва да вдигнеш купата след финала на турнира.
Ти направи това, аз ще се погрижа за останалото.
Става ли?
А сега си довърши мача.
Хайде!
Подай на Джамал!
Давай, момче!
Защита!
МЕЙЛЪР - 60 КРЕСТЪН - 57
Вземи топката, Джамал!
МЕЙЛЪР - 62 КРЕСТЪН - 57
Добър пас.
Движете се!
КРЕСТЪН - 59
МЕЙЛЪР - 62
Фаул в нападение!
Фаул на номер 10.
Ваши са!
Таймаут.
Мачът все още е наш. Спрем ли ги, ще направят фаул.
А направят ли фаул, сме ги победили. Дръжте се!
Ако отбележат, никакъв таймаут. Подайте на Хартуел или Уолъс.
Хартуел или Уолъс. Хайде!
Хайде!
МЕЙЛЪР - 62 КРЕСТЪН - 63
Какъв е резултатът?
Неприятен е, мамо.
Фаул на номер 22. Два удара.
Фаул на номер 22. Два наказателни удара.
Два удара.
Ще успеем.
-Не мога да гледам.
-Няма страшно, мамо.
Давай!
По дяволите!
Още една топка.
Край на мача.
Слава богу! Сигурно се е прибрал, след като излязохме.
Остави го да спи.
-Ще му загася лампата.
-Загаси я и излез.
Нали щеше да оправиш стаята си, Джамал?
За Уилям
Изглежда много доволен от себе си този койот.
Джамал, той е написал това за теб.
Кога?
След мача.
Тази сутрин е на училище.
Смешно е.
Винаги те оставят да стигнеш съвсем близо,
преди да ти отнемат всичко.
Той е толкова свястно момче, а ще се върне в тая дупка.
110-ти гОДИШЕН ПИСАТЕЛСКИ СИМПОЗИУМ
Мястото свободно ли е?
Мисля, че да.
Не вярвах, че ще дойдеш.
Все още уча тук.
Ако не ме искат, ще трябва те да ме изхвърлят.
Ще го направят.
Все едно.
''Зимата е една студена и кратка прелюдия към пролетта.
И въпреки, че прегръдката й изглежда безкрайна,
цикълът никога не спира.
Ние се обновяваме отново и чакаме онзи светъл момент,
който...''
''Който ще стане основа на новото бъдеще.''
Благодаря ви.
Професор Крофърд.
Може ли да прочета нещо?
Какво става тук?
Но да, разбира се.
Благодаря ви, професоре.
Казвам се Уилям Форестър.
Извинете.
Аз съм онзи там.
Да загубиш семейство
''Загубим ли семейството си, никога не спираме да го търсим.
Търсим не това семейство, с което сме свързани кръвно,
а онова, което е истинското ни семейство.
Намерим ли мъдростта да приемем това ново семейство,
ние откриваме и бащата, чийто съвет сме очаквали,
и братът, от когото сме търсили вдъхновение.
Остава ни само да кажем:
''Бих искал да съм видял това, да съм направил онова или...''
Вие сте още съвсем млади
и не познавате желанията си.
Но когато чета тези думи,
изпълнени с надежда и мечти,
разбирам, макар и късно,
че животът ми е изпълнил едно съкровено желание.
Аз открих приятелството.
г-н Форестър, сигурен съм, че говоря от името на всички.
Всички ние мечтаем
да имаме
силата на вашето слово.
Мога ли да ви попитам на какво дължим честта?
Професор Крофърд,
говорих днес тук от името на един мой приятел.
Един приятел, който имаше смелостта да ме защити,
докато аз нямах волята да защитя него.
Казва се Джамал Уолъс.
Джамал Уолъс ви е приятел?
Да.
Той намери своите думи започвайки от моите.
В замяна ми обеща
да не казва никога нищо за мен.
Той спази обещанието си.
Виждам, че сте благоразположен към нас
и се надявам, че това няма да се промени,
от справедливото решение, което ще вземем по случая.
Има и още нещо.
Това, което прочетох
не съм го писал аз.
Авторът е Джамал Уолъс.
Тишина!
Тишина, моля!
Успокойте се!
Тишина!
Това няма никаква връзка
с проблема, който...
Като ръководител на конкурса аз имам последната дума.
Седни, Робърт.
Преподавам вече повече от 30 години.
Опитът ме научи, че да държиш на думата си е нещо много важно.
Мисля, че г-н Форестър
напълно
ни изясни въпроса. Като председател на съвета,
аз имам последната дума.
г-н Уолъс, вашият въпрос отпада от дневния ред на съвета.
г-н Форестър,
случайно да имате желание да работите като преподавател?
Не.
Ти ли написа това, Джамал?
На 16 години.
Забележително!
Оттук нататък можеш и сам да взимаш решенията.
Мислех, че ще кажеш, че винаги съм можел.
Не. Приключихме с уроците. Но имам един въпрос.
Онези два наказателни на финала
пропусна ли ги или ги пропусна?
Това не е ''супен'' въпрос.
Да вървим.
Дали днешният ни водевил ще излезе в Нешънъл Инкуайърър?
Определено.
Каквото и да стане, аз се махам.
Каква дума бихте използвали ти и приятелчетата ти за това?
Заминавам?
господи!
Къде отиваш?
Отдавна не съм виждал родината.
Да, Ирландия.
Шотландия, за бога!
Бъзикам те бе, човек.
И да пишеш!
последна година
Как си, Джон?
Чувал ли си Уилям?
Да, но не знам какво прави. Интересува се къде ще уча.
Долу май те чакат хора от още един колеж.
Сериозно?
Ще се видим.
-Стив Сандерсън.
-Как сте?
Благодаря, че дойде.
Няма проблем.
От кой колеж сте?
Аз съм адвокат. Работя за Робъртс и Картър.
-Адвокат, значи.
-Да.
Поздравявам те за многобройните предложения.
Няколко души от кантората следят кариерата ти отблизо.
Нашата фирма представя г-н Уилям Форестър.
Как е той?
Седни.
Получихме съобщение, че Уилям е починал.
Съжалявам.
Той искаше да ти предадем
тези неща незабавно.
Как е починал?
Уилям беше болен от рак.
Откриха го преди 2 години.
Страхотен е, Джамал!
Мили боже!
Виж колко книги!
Не пипай нищо.
Скъпи Джамал,
Един мой познат беше писал, че ние бягаме от мечтите си
от страх, че ще се провалим, или, не дай боже, ще успеем.
Аз винаги съм вярвал, че ти ще откриеш мечтата си,
но мислех, че е невъзможно аз да открия своята.
Сезоните се сменят, млади приятелю.
Аз чаках доста дълго, за да видя това, което видях напоследък,
и ако не беше ти, сигурно щях да чакам прекалено дълго.
Ще останеш ли малко?
Само не ме гледай в очите.
Ще се оправиш, приятел.
Хайде!
Ставай!
ЗАЛЕЗ - роман от Уилям Форестър с предговор от Джамал Уолъс