Farscape - 01x19 - Nerve (1999) Свали субтитрите
- Значи тук си била?
Сигурна ли си, че може да тренираш?
- Защо не?
- Ами наскоро командос те наръга със своя умиротворителски армейски нож.
- Мускулите ми са излекувани напълно. Искаш ли нещо?
-Да... Комуникаторът ти при теб ли е? Три пъти те викахме за вечеря.
- Не съм гладна.
- Не си? Следващият път отговори. Грубо е да не отговаряш.
- Остави ме на мира!
- Да. Хубаво.
Веднага щом ми кажеш какъв е проблема.
- Ерън, какво ти има?
Ледено студена си.
Добре разкарай тези глупости с пълното оздравяване и ми обясни.
Ще говорим със Заан. Тя е най близкото до доктор, с което разполагаме.
- Не, недей вика останалите. Просто ме остави да ида до кръстосвача.
- Кръстосвача?
Да не излизаш на разходка? Last I heard we weren't within Prowler...
Не няма да умреш.
- Не те излъгах, мускулите ми са излекувани,
но този нож трябва да е пронизал парафоралният ми нерв.
А веднъж наранен, той не регенерира.
Така че, след около 50 или 60 арна, той ще спре да функционира
и аз ще умра.
С нищо не можеш да ми помгнеш.
- Трябва да има нещо, което можем да направим.
- Единственото лечение е тъканна присадка от генетично съвместим донор.
- Добре... Ще намерима някой. Имаме два, три дена?
- Не... В най добрия случай... И наблизо няма себасианска колония.
- Но ние сме близо до базата на умиротворителите...
На по - малко от 20 арна и тези комадоси бяха достатъчно учтиви да оставят адреса.
- Ти си фарбот, ти си магра - фарбот!
- Направих го веднъж, мога да го направя втори път.
- Да! Ако си одереш кожата на мивонките.
- Твоето представяне за умиротворител заблуди за кратко четири уморени от битките командоси.
- Но проникване във база Гамак...
е съвсем друго нещо Джон.
- Когато проникнеш във базата, ще трябва да намериш подходяща тъканна присадка.
- И да придобиеш образец.
- Ако бъде разкрит всички сме изложени на риск.
- Ще може ли Моя да ни измъкне във тази напреднала бременност?
- В крайна сметка какво казвате?
Няма да направим нищо?
Ще оставим Ерън да умре?
Всеки ли е доволен от това?
-Не, Джон.
Аз не искам Ерън да загине.
- Нито пък аз.
- Е, бихте могли да ме заблудите.
А ти Гуидо? Как се чувставаш за това?
- Виж... Какво значение има какво искаме?
Тя умира.
Трябва да приемем реалността.
Единственият разумен ход на действия е...
Съжалявам, Спарки.
Какво каза?
... е да направим всичко което можем за да спасим Ерън.
- Точно така.
- Въпреки че, най - вероятно ще ни убият.
- Това е безразсъдна мисия Крайтън.
Няма смисъл и ти да бъдеш убит. Нека просто премахнем слабото звено.
- Остави мъченическият тон, Ерън. Няма да гледам как умираш.
- Крайтън...
- Достигнахме посочените координати.
- Благодаря, Пилот.
- Имат ли хората някакъв вид ритуал за такива случаи?
- Имаме ръкостискане,
последвано от пожелание за късмет.
- Късмет.
Как беше това?
- Перфектно.
- Планетата е необитаем газов гигант,
но има голяма луна на отдалечената страна.
- Достатъчно голяма за да има атмосфера, Пилот?
- Да, базата трябва да е разположена там.
- На тази орбита голямата маса на планетата ще ни предпази от техните сенсори напълно.
- Боже, обичам мъже в униформа.
-А аз, жени в сиво.
- Облекло за пътуване.
- Да?
Отиваш ли някъде?
- Идвам с теб.
- Помисли отново.
- Ще помисля на глас.
Това, което ти трябва е талантлив крадец
и някой, който да отвлича вниманието.
- Доброволец ли си?
- Каква ти е ползата?
- Искам да спечеля мястото си на този кораб.
- Ти? Не, не мисля.
- Поне вземи това.
- Умиротворителски идентификационен чип.
Максимално ниво на достъп.
На Лорак е.
- Как го взе?
- Казах ти, че съм талантлива.
- Добре, идвай.
Бих могъл да използвам малко помощ.
Ако ще помогнеш.
Ще приложим същия номер, който приложихме на онези командоси.
- Ти си шефа, аз съм твоя смирен слуга.
Сигурен ли си, че не искаш да управлявам това нещо?
- Знаеш ли как?
- Да, а ти?
- Да, трябва да видиш моя имелман... Виж това.
- Прилича на миньорски комплекс.
Може би рафинерия?
- Изглежда сякаш е било бомбардирано.
Преди много време.
Би могло да е камуфлаж. Би могло да е унищожено.
- Не е унищожено.
Осем насочващи системи току що ни прихванаха.
- Типично топло умиротворителско посрещане.
Кръстосвач до база Гамак. Защо сте ме прихванали?
Не можете ли да различите приятел от враг?
- Кръстосвач, идентифицирай се.
- На открит канал? Не мисля.
Ако искаш да ми броиш зъбите, направи го след като казцна.
- Канала е сигурен. Ако не се идентифицираш, ще те...
- Ще ме какво?
Обстрелвате?
Не е добра идея да стрелящ по висшестоящ,
без да си проверил идентификационния му чип.
- Кръстосвач, имате осигурен вектор за кацане.
- Благодаря ви.
- И ти не си за изхвърляне.
- Благодаря ви.
- Аз съм Толона Джавио, командир на тази база.
Това е лейтенант Хескон.
А вие сте?
-Лорак.
Капитан.
И недей пита какво ми е назначението.
- Не съм си и мечтал да питам капитане, но трябва да проверим идентификационния ви чип.
- Идентификационен чип проверен, сър.
- Доволен ли си?
- Радвам се, че сте с нас капитане.
Въпреки, че се чудя, от къде знаехте, че тази база е тук.
- Продължавай да се чудиш.
Ще се нуждая от квартира за мене и моя личен слуга.
- Вашият...
- Лорак?
Подсигури квартирата да е достатъчно прохладна.
Горещо е.
- Довел сте цивилен със вас?
- Ставаш любопитен.
- Просто се възхищавам на вашия вкус
-Мога ли да предложа храна и питие на вас и вашия... слуга?
- С удоволствие бих се освежила.
- Бих могла да се привържа към това място.
Раслака е хубав... и силен.
- Така ли го харесваш?
Силен и горещ...
Кара устата да изтръпне...
Помага да премине надоло леко...
и бавно.
- Не съм виждал вид като нейния
- Мъжете тук повече ли са от жените?
Пет към едно?
Какво правите за удоволствие?
Нищо особено.
- Бих казала, че пристигнах... точно навреме.
- Какво плати за нея?
- Не ти трябва да знаеш.
- Ценна ли е?
- Има своите силни страни.
- Извинете капитане, дълга зове.
- Значи аз съм...
- Чиана! Отпред!
Какво по дяволите правиш? Твоето държание на тролоп не е част от плана.
- Привличам внимание, нали?
- Привличаш прекалено много влияние.
- Колкото повече гледат към мен, толкова по - малко гледат към теб.
Мислиш ли, преди да те изберат за момиче на годината,
да се захванем за работа и да спасим Ерън?
- Квартирата ви е назначена. Ниво 4, номер 6, лерг 5.
- Толкова си услужлив...
- Ще ми трябва идентификационния ви чип, сър.
- Отново?
- Ще съм ви благодарен, ако си поставите ръцете тука капитане.
- Знаеш кои сме, пусни ни да минем.
-Сър, всичко зад тази бариера е степен на сигурност 3 Велка.
Генетичният тест е задължителен.
- Наистина ли е необходимо?
Лорак става нетърпелив със забавянията
- Капитане трябва да ви помоля да поставите ръка в устройството.
- А аз трябва да ви питам лейтенант: Кой сте вие, че да ми давате заповеди?
Мога да ви давам заповеди, защото съм главен офицер по охраната.
- Не за дълго, ако така се отнасяш към висшестоящите.
- Ще се подчините, капитане.
Анализиране.
Генетично съответствие потвърдено.
- Доволен ли си?
- Той само си върши работата.
- Нека се приберем за да си свърша моята.
- Съгласен съм.
- Ще ви заведа веднага.
- Шест, лерг пет, сам ще се справя.
- Да сър.
- Как по дяволите се измъкнахме? Правила ли си нещо на чипа?
- Лорак!
Джон?
-Джилина.
-Какво правите тук?
Крейс тук ли е?
- Не.
Бях назначена на нов проект.
- Какъв проект?
- Не са ни казали.
Предполагам, че е свързано със създаване на някакъв вид оръжие.
- Нови оръжия?
В ръцете на умиротворителите? Точно от каквото се нуждае галактиката.
Всичко е наред, тя е приятел.
Как знаеше, че съм тук?
- Видях те в офицерския бар,
носейки тази униформа.
Знаех, че никога няма да преодолееш генетичното сканиране, затова проникнах в сканиращата програма.
- Ти направи всичко това? От тука?
-Да.
- Крайтън, това е много добър приятел.
- Неприемливо, командир.
Трябва да увеличим ефективността на стола Аврора.
- Ще ми трябват повече техници, сър. Сега са недостатъчно.
- Недостатъчно, или зле управлявани?
- Също така трябва да намерим съответствие на тази тъканна проба на Ерън,
или ще умре.
Ще ни помогнеш ли?
- Разбира се.
- Остани тук, ще отнеса пробата до медицинския център.
- Не, не, не,
няма да те излагам на риск.
- Няма да има риск, мога да фалшифицирам заповедите
и медиците няма да задават въпроси. Свикнали сме на сигурност.
- Все още е прекалено опасно, аз ще отида.
- Джон, трябва да останеш скрит.
Да предположим, че някой тук познава истинския Лорак?
- Права е, едно обаждане е достатъчно.
- Ей, Душко.
- Връщам се в бара...
за да може нашия добър приятел, г-н главен офицер по охраната да ми купи един раслак.
- Прибери се сама.
-Аз... Аз дойдох да видя как си.
- Дойде, за да видиш дали съм мъртва и да си присвоиш моите неща.
- Отхвърлям необоснованите ти обвинения.
Да не говорим, че нямаш нищо, което да ме заинтересува.
- Колко необмислено. Да! Изключително необмислено.
- Райджъл - необходим в командната зала.
- Аз ли, защо?
- Ще трябва да се вземат бързи решения, ако умиротворителите пристигнат.
- Бързи и правилни решения.
Приемам тази отговорност.
- Благодаря.
Ако воинът не може да умре в битка,
то нека умре сам.
- Кажи нещо, с което да го запомня.
- Свърши ли ви смяната, лейтенант?
- Не, сър... Командир Джавио...
Току що си тръгвах.
- Мислех си, че ще получа поне още едно питие от него.
- Раслак?
- Имаме доста по - добри неща.
- Заан.
Ерън се влошава бързо.
Не може да умре, дори и да е умиротворител.
- Д`Арго, единственото, което мога да направя е да улесня пътуването и.
Нервът, който е бил увреден регулира разграждането на токсините.
Отровите, които се създават в нейното тяло,
те я убиват.
- Можеш ли да ги филтрираш?
- Нямам средства да направя това.
Заан...
Моя има нали?
- Не лош начин на живот.
- Въобще.
Искаш ли да останеш?
Каквото и да получаваш от Ларак, лесно мога да удвоя.
- Получавам доста,
защото си струвам.
- Мисля, че се продаваш евтино.
Специалните части винаги загиват, обикаляйки разни западнали планети.
Това е много по - цивилизовано.
- Писнало ми е да...
бягам от система на система с човек, който има таланта да се забърква в неприятности.
- Точно така.
С мене ще ти е много по - удобно и безопасно.
Ще продължим ли тази дискусия в моята квартира?
- Политиката ми е без безплатни проби.
Позволи ми да...
обмисля това сама.
- Добри новини.
- Намерили са съвпадаща присадка?
- Дори по - добре.
Нямаме нужда от донор.
Нашите медици вече могат да синтезират парафорална тъкан.
- И колко време ще им трябва да синтезират една?
- Вече са готови.
Малко почивка и ще е като нова.
- Благодаря, дори не съм започнал да го разбирам.
- Не е нужно да ми благодариш.
- По - добре да се връщам на кораба.
Ако закъснея, Ерън умира.
- Не съм си и мечтала да те спра.
Изглежда сме обречени винаги да си казваме довиждане.
- Да.
- Човек би си помислил, че задобряваме в тази област.
- Върви!
- Този човек...
Не е такъв, за какъвто се представя...Дръжте го.
Вдигнете го!
- Името ми е Лорак, умиротворителси специални части.
- За съжаление, грешиш по всички показатели.
Аз съм Скорпиъс.
- Но разбира се... Ти си умиротворител?
Интересно, не ми приличаш на себасианец.
- От друга страна, ти приличаш на себасеанец,
но твоята енергийна сигнатура е доста различна.
Какъв е твоя вид?
И за кого работиш?
- Майната ти.
- Опитваш се да ме провокираш.
Вероятно се надяваш, че ще се разгневя
и ще те убия, преди да съм извлякъл някаква информация.
Преди доста време разбрах предимството от спокойствието.
- Какво по дяволите беше това?
- Болка, памет... Безразборна и неясна за момента.
Ще тонеме малко време да проучим твоя невронен модел.
- Стой далеч от мозъка ми!
- Това не беше ли левиатан?
Спомням си за рапорт
за избягал левиатан със затворници.
Накарай Джавио да прегледа данните.
Ти си особено интересен шпионин.
- Това може да помогне да те стабилизираме, докато Крайтън се върне със лекарство.
- Сигурна ли си, че това няма да нарани Моя?
- Пилот казва, че е безопасно.
- Токсините, които твоето тяло генерира са незначителни за Моя,
сравнявайки нейния със твоя размер.
- Ами бебето?
- Бебето е добре.
Това няма да му повлияе.
- Без значение, дали ще проработи,
моляте да вниваш, Заан.
- Всъщност не беше моя идея,
беше на Пилот.
- Крайтън е заловен.
- Можеш ли да разбереш, къде го държат?
Нямам достъп до главния контрол.
Изключили са главната мрежа, подозират, че някой му помага.
Рано или късно, ще разберат кой.
- Загуба на време.
Не съм шпионин.
- Според рапорта
левиатана е имал Делвийка, Хинериец и Лаксанец на борда..
Не се споменава за създание като него или женската му съучастница.
- Която все още не сте открил.
- Ти предизвика брат ми с този твой бял кораб.
- Говориш за сблъсъка, който имах в първата минута? Това беше инцидент.
- Това не беше просто инцидент за брат ми.
- Това беше капитан Байлар Крейс.
Левиатанът избяга от неговия конвой.
- До колкото си спомням, той беше освободен от главното командване,
да се насочи към неизследваните територии и да ги залови.
- Да, но главното командване изгуби контакт със неговия команден транспортьор преди известно време.
- Искам да видя повече от това.
- Не мога да го локализирам, сър, но намерих нещо...
свързано с него.
- Тауво е мъртъв.
Повален от слабо...
жалко, нисшо същество.
Ти ще умреш от ръцете ми.
- Подозирам, че нашият капитан,
е станал дезертьор.
Излучете широкообхватно съобщение,
кодирано до командния транспортьор на Крейс.
- Съобщете му да дойде веднага.
- Мислите ли, че ще се появи?
- Сигурно.
Кжи му, че имаме плячката му.
- Какво мислиш, ще проработи ли?
- Не мисля, че дори Джон ще те познае.
- Да го намерим и да разберем.
- О Боже!
- Паметта ти съдържа удивителен брой чужди раси.
- Доста си пътувал шпионино.
- За девети път Носферату, не съм шпионин!
- Предишните му мисии са без значение.
Искам да знам кой и защо го изпрати тук.
Продължавайте търсенето.
- Това са все познати гледки.
- Има само няколко планети, където можем да живеем.
Древните имат легенда за свят, където ще ни посрещнат.
Можем само да се надяваме, че е истина.
Неизправност?
- Не има невронна блокировка.
- Не бях аз.
Мамка му, не мразиш ли когато батериите се изчерпят.
-Премини през бариерата. Увеличи нивото на извличане
- Тези уравнения са необходими за създаване на тунел.
- Не си спомням това. Учиш ме ка да...
- Не не можеш да използваш тези данни съзнателно.
Няма да помниш тази част от нашата среща.
Няма да ти дадем технологията за тунелите.
-Защо не?
- Ако не си достатъчно умен, за да се справиш сам,
не си достатъчно умен за да използваш знанието мъдро.
Ще трябва сам да се справиш.
Подсъзнателното знание, което ти дадохме ще те води.
Нищо повече, това е всичко, което можем да направим за теб.
Но това трябва да е достатъчно. Вече си на прав път
Добре, добре, добре.
- Нашият шпионин има интерес към технологията на тунелите.
- Той.. Той ми даде уравненията.
- И затова си дошъл тука .
- Какво общо има базата с това...
Затова ли си я построил?
Всички тези изследвания...
Ти се опитваш да създадеш тунел!
- Както и ти.
Създанието знае как.
Но то не е искало да ти каже? Или така си си мислел.
Така че...
Ти търсеше знанието тук...
незнаейки...
че вече го имаш, заключено дълбоко в подсъзнанието ти.
Намери го!
Разучи съзнанието му, слой по слой.
- Не моля те...
- Неговият мозък просто ще се втечни.
- Изглежда е удивително издържлив вид.
Кратка почивка...
и започваме отново.
- Хей недей слага това нещо тук!
Не искам съкилийник! Разкарай го!
Хей, това е моята страна.
Това е моята страна! Махай се!
Върви си!
- Добре... Не искам проблеми.
- Това е моята страна!
Това е твоята страна! Стой си от твоята страна
Моята страна! Твоята страна!
Досега беше в моя стол, нали?
- Говориш за стола на Скорпиъс?
- Скорпи... Скорпи ме слага на своя стол...
отново и отново,
и тоново, и отново.
- Стола ли ти направи това?
- Това съм аз, това съм аз, това съм аз...
- Опасност...
Опасност, Уил Робинсън.
- Пази се от стола.
Пази се от стола.
- Лечението работи,
но изглежда единственото, което прави, е че я предпазва от усложнения.
Защо не искаше да и кажа, че е твоя идея?
- По - рано Ерън ми каза, че иска да умре сама.
Като воин трябваше да уважа желанието и и да не се намесвам.
- Постъпи правилно, може би и спаси живота.
Въпреки своите думи, тя не искаше да умре.
- Не вярвам, че искаше да умре сама.
Пилот!
Пилот, атакуват ли ни?
Не, Моя е. Има мускулни контракции
- Ражда ли?
- Не съм сигурен.
- Това убива Ерън. трябва да спрем лечението
Задръж я!
Добре, Пилот! Изолирай Ерън!
- Да се надяваме, че Крайтън скоро ще дойде.
- Това би трябвало да преодолее мрежата и да ни свърже директно
към главния контрол.
- Спести ми тези глупости, нека просто да се заловим с работата.
- Това е Скорпи! Накарай ме да треперя отново!
- Извинете , сър, капитан Крейс пристигна.
- Къде е?
- Къде е Крайтън?
- Насам капитане.
- Имам заповеди да залове левиатана и екипажа му.
- Капитане...
Крайтън има жизнено важна информация. Докато не я измъкна може да не...
- Заповядвам да ми го предадете!
- Отношението ви към заповедите е избирателно.
- Неколкократно сте отказали да прекратите преследването и да се върнете в Главното командване..
- Не съм получавал такива заповеди.
- Вашите разбирания за дълг не са най - големият ми проблем.
Ако ми съдействате...
ще имате Крайтън... когато приключа с него.
- Дайте ми Крайтън сега
и ще ви извлека цялата информация, която притежава.
- Мъченията няма да свършат работа.
Само столът Аврора може да ни даде информацията която желаем.
- Но столът може да го убие преди да разберете.
- Там стои задънената улица, от която трябва да изляза.
- Познавате този човек...
по - добре от всеки.
Какво ще го убеди да спре да се съпротивлява на стола Аврора?
- Намерих го.
Намира се във клетка на ниво 9.
Може да успея да проникна.
Да видим.
Джон!
Джон!
Аз съм, Джилина.
Обърни се с гръб към камерата на стената и ще е безопасно да говорим.
Преодолях подслушвателните устройства.
- Как се справяш? Подозират ли те
- Не Чиана и аз се крием.
- Чиана, там ли си?
Слушай - скрих тъканната проба при контролно - пропусквателния пункт.
Третото сечение. Разбра ли?
- Да.
- Добре, намери го и се върни на кораба.
- Трябва да се махнем от тук.
- Не, не забрави за мен.
Просто върни пробата на Моя, Ерън няма толкова време
- Джон!
- Някой идва.
Крейс!
- Как да се махна от това място?
След като излетя, ще ме гръмнат, преди да съм изминала половин метра.
- Не разбирам...
Защо Крайтън не опита да се спаси?
Чиана?
Ерън толкова много ли значи за него?
- Не.
Ерън е само...
негова спътница.
Крайтън те обича.
- Защо мислиш че остава?
- Виж... Веднъж Ерън да се оправи
и ще дойдем да ви спасим.
- Да?
- Добре.
Ако иска да отида с него...
Нека да те измъкнем от тука.
- Мъртъв си Крайтън...
Но имаш един избор.
Искаш ли да спасиш живота на спътниците си на Моя?
- За какво говориш? Защо мислиш, че съм тук?
- Плених левиатана...
Бегълците са отново под мой контрол...
Обаче дали ще ги доставя живи или мъртви...
зависи от мен.
- Как мога да ги предпазя?
- Спри да се съпротивляваш на стола Аврора.
- Позволи ни... да изследваме свободно...
за всяка информация, която желаем.
- Нямам голям избор.
- Не си в добра позиция.
- Значи всеки на кораба е добре?
- Заан?
Ерън?
- Всички са невредими, както е и левиатана.
- Всички са в перфектно здраве?.
- Това може лесно да се промени.
Приготви ми стола.
- Ето - програмирах сляпо петно във отбраната на базата.
Придържай се към тази траектория и дори няма да те забележат.
- Как да знам, че ще проработи?
- Няма да те гръмнат.
- Супер...
Сега, единственото, което остава да направя е да стигна до кръстосвача.
- Ще създам объркване. Колко преднина да ти дам?
Дай ми 400 микрота.
- Бягай!
- Още веднъж, сър! Моля ви още веднъж!
- Готов съм, шефе.
Бъди внимателен.
- Ще бъда.
- Къде отиваш, техник?
- Съжалявам, сър?
- Къде отиваш?
- Аз... АЗ...
Ниво 3, сър... Квартирата на командира.
- Съжалявам.
- Върви.
- Рапорт?
- Ниво 6 - чисто .
5...
4...
3...
2...
Предупреждение за евакуация... Прегряване на реактора...
Предупреждение за евакуация.
Предупреждение за евакуация... Прегряване на реактора...
Предупреждение за евакуация... Прегряване на реактора...
Предупреждение за евакуация... Прегряване на реактора...
Предупреждение за евакуация... Прегряване на реактора...
Предупреждение за евакуация... Прегряване на реактора...
- Разчистете зоната! Разкарайте всеки от реакторното ядро!
Нивото на радиацията е 10!
- Командир Джавио, изчакайте! Сър, този кръстосвач е извън строя.
Има повреден компонент във... Във фромиумното устройство...
причиняващ нестабилност във... стабилизатора...
Може да е поправен... Може ли да погледна.
- Браво Чиана.
- Мислех, че командирът се евакуира последен.
- Интересно - аз вярвам в обратното.
- Може да напуснем и двамата, да продължим разговора си.
- Няма да проработи втори път.
- Какво беше това?
- Тъканната проба.
Крайтън успя.
Значи няма да умра?
- Както ми каза веднъж
ще умреш... но не днес
- Сигурен ли си? Започвам да халюцинирам.
Ти си по - лош умиротворител и от Крайтън..
- Радвам се да видя, че си добре.
- Къде е, искам да го видя.
- Ще го видиш скоро.
- Почивай.
- Страхотна идея.
Някои от нас отчаяно се нуждаят от баня.
- Д`Арго?
- Ще остана тук да я наблюдавам, за всеки случай.
- Благодаря.
- Тревогата беше фалшива.
- Сър, кръстосвач е излетял без разрешение.
Изчезнал е, нямаме никакви данни от сензорите за него.
- Съучастникът на Крайтън... Един от тях във всеки случай.
Фалшивата тревога е била диверсия.
Кой я предизвика?
- Не знаем, сър.
Все още проверяваме.
- Крайтън ще ни каже.
Hellfire `;..;`