Willow (1988) Свали субтитрите
Гадатели предричат раждането на дете което ще сложи край на царуването на могъщата кралица Бавморда.
За да погуби детето още при раждането му злата кралица хвърля в тъмница всички бременни жени в царството.
-Момиче ли е?
- Да
Покажи ми ръката й.
- Белязана е.
- Не!
Предсказанието е вярно. Трябва да кажа на майка ми.
- Помогни ми!
- Не мога.
- Те ще я убият.
Благодаря ти, Етна.
Отдръпнете се от пътя на Кралица Бавморда!
Не можеш да спреш пророчеството!
Това дете няма власт над мен. Започнете ритуала.
- Къде е бебето?
Акушерката. Сорша, намери бебето.
Пуснете кучетата. Доведете ми я жива!
Твоето тиранично царуване е към края си!
Тя ще се върне. и ще те унищожи!
- Млъкни, курво.
- Бебето ми ще те унищожи!
- Убийте я.
Тате! Тате!
-Тате! Тате!
- Стой! Спри!
Тате! Тате! Намерихме нещо в реката.
Не мога да си играя сега с теб, Ранон.
- Имам си работа.
- Трябва да дойдеш. Побързай!
Хайде.
Не го приближавайте. Не знаем къде е било.
Но, Тате, това е бебе.
- То не е като нас.
- Не. Не е нелвин.
- Прилича на бебе на Дайкини.
- Какво е Дайкини?
Дайкините са големи.
- Гиганти които живеят далеч оттук.
Толкова е мила.
- Не можем ли да я задържим, Тате?
- Не!
Ще я пуснем по течението и ще забравим че сме я виждали. Хайде.
- Хайде.
- Уфгууд! Уилоу Уфгууд!
Това е перфекта. Само това ми трябваше.
Пазете я да мълчи. Не я пипайте.
Гн. Бъргълкът, съпругът ми не е откраднал нищо!
Уфгууд, все още не си си платил дълговете към мен.
От къде взе семената?
Ами, може и да съм ползвал магия.
Ти не си вълшебник, Уфгууд. Ти си клоун.
Аз продавам семената за разсад. Кажи ми от къде ги взе.
Семейството ми ги събра в гората след последния дъжд.
- Няма закон който забранява това.
Уилоу, не си ги оставил сами около реката нали?
Магия? Ще ти трябва магия...
ако очакваш да приключиш сеитба преди да започнат дъждовете.
Ще ти взема земята, а ти ще отидеш да работиш в мините.
Ти си прекрасна.
- Да, прекрасна си.
- Кая!
- О, Уилоу!
- Добро момиче. Добро момиче.
- Забранявам...
който и да е от това семейство да се влюбва в това дете.
Да, разбира се. Хайде, Мимс. Хайде. Хайде.
Ето ни и нас. Хайде.
Хей. Не ме пренебрегвайте!
Мимс? Ранон?
- Сега ще те изкъпем.
Уилоу, мислиш ли че трябва да я заведем при вожда на селото?
Не. Не. Ще помислят че това е лоша поличба.
Ще има суша или наводнение. и всички ще ме обвинят за това.
"Уилоу Ъгфууд доведе това Дайкини, нали?
Вярно. Също таке е и много смотан фермер. Да го хванем!
- Уилоу, успокой се.
- Да се успокоя?
Кая, утре е големият ми ден.
Любов моя, Алдуин Високая не е избирал чирак от години.
Утре всичко ще се промени. Просто знам че ще избере мен.
- Ето. Подръж я.
- Ей, не. Не я искам. Кая.
- Подръж я докато донеса малко мляко.
- О, не, не. О.
- Тате, тя те харесва.
- Чао.
- Чао.
- Хайде, деца. Да вървим.
И сега магията ще събере пръстените!
Благодаря ти, сине.
Ако лесно се плашите. моля не гледайте.
Дай ми един плод. Мерси.
- И сега, последният ми изключителен номер.
- Ще накарам това преасе да изчезне!
- Мимс, виж?
- Моля, наблюдавайте внимателно.
- Е-
- Какво стана с прасето?
Не! Ела тук, върни се!
Видях достатъчно.
Внимание! Алдуин Високая...
-ще избирa нов чирак!
- Ще се справиш.
Кандидатите да излязат напред.
- Успех.
- Успех, Тате.
Уилоу Ъгфууд, кандидат? Как се е уредил?
Това да не е шега?
- Уилоу?
Магията е кръвта на вселената!
Забравете всичко което знаете... или си мислите че знаете.
Всичко което ви трябва е вашата интуиция.
В кой пръст е силата...
да управляваш света?
- Без чираци тази година!
- Къде е Мимс?
- Не знам. Беше тук!
Скрии Ранън, бързо!
- Мимс!
- Мимс!
- Мимс!
- Тате-
- Страх ме е, Тате!
Хайде!
- Вонкар!
- Провери за да сме сигурни.
- Мъртво е!
Тате! Тате!
Търсеше някакво бебе!
- Мама.
- Кая!
Кая! Кая!
- Тук съм.
- О, Кая.
Не можем да задържим бебето, Кая.
Трябва да в заведем при вожда на селото.
Тишина! Можем да убием един звяр. но може да дойдат още.
И не можем да бъдем сигурни че няма да се предадат...
докато не намерят това което търсят!
-Това е знак!
- Кой е виновен за това?
Да открием виновника и да го хвърлим в ямата!
- В ямата! В ямата!
В ямата! В ямата!
-В ямата! В ямата!
- Уилоу.
- Уилоу Ъгфууд.
Излез.
Децата ми намериха това бебе само при реката, Високи Алдуин.
- Дете на Дайкини.
Това са търсили зверовете. Да им го дадем!
Да!
- Те ще я убият! Не можете!
- Тя не е една от нас.
Това дете е специално!
Това дете трябва да бъде заведено отвъд границите на нашето село.
През целия път до великата река...
до кръстопътя на Дайкините.
- Добре, кой ще се заеме с тази задача?
- Най-честно би било...
до кръстопътя да го отнесе...
човекът който го извади от реката.
- Аз предлагам Уилоу Ъгфууд.
Не!
Ще се посъветвам с костите!
- Костите ми казват... нищо.
Обичаш ли това дете?
Да. Обичам го.
- Костите ми проговориха!
Уилоу Ъгфууд, сигурността на селото е в твои ръце.
- Хвала на костите!
- Хвала на костите!
Но ще ти трябва помощ.
Кой има смелостта да пази нашият смел другар по време на пътуването му?
- Аз ще отида с него.
- Аа, Мегош.
- Прекрасен избор.
- И аз ще дойда!
Вонкар! Вонкар!
Не! Не Вонкар! Той е най-добрият войн на селото!
Той ще ни е нужен тук! Вонкар, отдръпни се!
На всяка експедиция и трябва лидер.
според костите...
-Този лидер си...
...ти. Бъргълкът!
...ти. Бъргълкът!
Вонкар!
- Какво има, синко?
- Ти как мислиш?
Когато ти показах пръстите си какъв ти беше първият импулс?
- Ми, беше глупав.
-Просто ми кажи.
- Да избера моя.
- Това бе правилния отговор.
Липсва ти увереност в теб самия. Повече от всеки в това село...
... ти имаш потенцияла да станеш велик вълшебник.
Сега, когато си там отвъд. слушай сърцето си.
- Тези ще те пазят. Магически са!
- Жълъди?
Всяко нещо по което ги хвърлиш ще се превърне в камък.
Толкова много има да учиш. млади Уфгууд.
- Страх ли те е, Тате?
- Не!
Дори от фейте в гората който ще те приспят за 100 години?
- Не ме плашат.
- Малките духове?
- Драконите?
- Троловете?
Троловете който ще те одерат жив и ще ти смъкнат лицето?
Ранон! Знаеш че мразя троловете.
Мога да съм ти пазач и да ти нося копието.
и аз. и аз. Тате.
Колко щастлив баща съм аз. Бих искал да можех да ви взема с мен.
Довиждане, Тате.
Отивайте да си играете! Хайде.
Никога не сме се разделяли.
Вече ми липсваш.
Не се притеснявай, Кая. Ще се оправя.
Ще се върна преди да разбереш.
Добре, и помни да я пазиш топла.
и... ето.
Това ще ти носи късмет.
Добри и смели хора!
Във външният свят няма място за нелвин.
Дайте бебето на първият Дайкини който видите и бързайте да се приберете.
Следвайте полета на птицата!
Тя се връща към селото!
Забравете птицата. Следвайте реката.
Размърдайте се!
- Почакайте, Мегош.
- Какво има?
- Трябва да спрем.
- Да спрем? Защо?
- Бебето е болно.
Не е болна! Дай да видя.
Вземи я! Вземи я!
Ще се оправи веднага щом си почине.
Почистете ме.
Не ви заповядах да ми доведете мъртва бавачка.
-Ти си безполезна, Сорша!
-Връщам се по следите на бавачката.
Ще открия къде е скрила бебето.
А, Генерал Кейл, най-накрая.
Кралице. Унищожих крепостта Галадорн.
Добра работа. Но сега имам друга задача за теб.
Помогни на дъщеря ми да открие това малко, безпомощно бебе...
което продължава някакси да й убягва.
Бебето от пророчеството?
- Това което ще те унищожи?
- Бебето ми трябва живо.
Трябва да изпълним ритул който...
изпрати душата на детето в забвение.
- Намери я!
- Не ми трябва помощта му, Майко.
Ще стане както аз кажа, дъще.
Прочетох знаците.
Един ден. Страхувам се, че дъщеря ти ще те предаде.
Вярвам в нея повече от колкото вярвам на теб.
- Движение!
Това е засада. Хайде. Движение!
- Хайде!
Бебето е при нелвините. Претърсихме селото.
но малка група от тях са някъде на път.
Не може да са отишли далеч!
Разширете периметъра на търсене и докладвайте на Сорша!
Елате. Да се скрием в гората.
Това е! Това е кръстопътя!
Поддържай огъня. Не знаем какво се крие там.
- Какво беше, това?
Вземете копията!
Дай ми малко вода, фъстък. или ще умреш.
Разбираш ли?
- Вода.
- Дa
Побързай!
Дайте ми вода. мозерни малки дребосъци такива.
Това е Дайкини. Късметлии сме.
Не можем да му я дадем!
- Поради някаква причина някой го е заключил там.
- Трябва да се оттървем от нея.
- Тези войници ни преследват.
Той гледа право в нас.
Трябва да дадем бебто на някой.
Аз съм някой.
Пуснете ме. Аз ще се грижа за бебето.
- Вярвам му напълно.
- Но той се опита да ме удуши.
- Искам да се прибера вкъщи!
- Не, Бъргълкът!
- Трябва да почакаме!
- Ти се противопоставяш на мойта власт?
Докато е замесено това дете... Да.
Не го слушай, Бъргълкът.
Чудесно. Стой тук сам. Ние тръгваме.
Това е лоша идея. Много лоша идея.
- Там е много опасно.
- Взимайте багажа.
- Вонкар-
- Тове не е негово решение!
Бъргълкът, ти тролска фъшкая такава.
Не му позволявай да ти говори така.
Слушай за израстък малък.
Докато си губиш времето тук. нивите ти няма да се засадят сами.
- Помисли за това!
- Бъргълкът. Ще те-
Ще ме какво?
Някой ден. Бъргълкът. Някой ден.
Вонкар, да вървим!
Мегош, идваш ли?
- Аз оставам.
- Хайде да вървим.
Бъргълкът. Пусни ме. Ще се грижа за бебето. Кълна се.
Просто ме пуснете. Моля ви!
Вонкар, дай ми за малко копието си... само за минутка.
дайте- Добре, поне ми дайте малко вода!
Бъргълкът, не ме оставяй сам с тези двамата!
- Какво ще правим сега, Уилоу?
Това беше много тъпо, фъстък.
- Не ме наричай фъстък.
- О. Извинявай... фъстък.
- Фъстък, фъстък, фъстък, фъстък.
- Внимавай!
Аз съм могъщ вълшебник. Виждаш ли този жълъд?
- Ще го хвърля, и ще те превърна в камък.
Уплаших се.
Не, недей! Недей!
Помощ, тук има един фъстък насочил жълъд към мен!
Не искам да ги хабя.
Фъстък, фъстък, фъстък, фъстък.
фъстък, фъстък, фъстък. фъстък, фъстък!
- Какво беше това?
Добрo утро, момчета.
Беше тежка нощ. нали?
Мисля че вчера не ви се представих.
Казвам се Мадмартиган а вие сте, а-
Не. Мегош. Не се приближавай да него.
- Опасен е.
- Не не съм.
Добре.
Спри! Почакай!
- Какво има?
- Мирише на битка.
Предполагам че си войн.
Аз съм най-добрия боец живял някога.
Да бе.
- Може ли малко вода?
Защо ли и се опитвам.
Предполагам че ще си умра тук. На кой му пука.
- Ето.
- Мерси, приятелю. Оо!
- Какво е това?
Бих казал двеста или триста коне,
5 или 6 каруци... и около 1000 глупаци.
- Благодаря.- Хайде, Мегош.
Всичко ще е наред, малката ми.
- Всичко ще бъде наред.
- Извинете, сър.
- Разкарай се, фъстък!
извинете ме.
Извинете, сър. Намерихме едно ваше бебе в селото ни.
Ще се погрижите ли за нея?
Отиваме в битка, малчовци. Намерете жена която ще се грижи за нея.
Те си мислят че ти си жена. Айрк.
Виж ти-
-Мадмартиган, Какво направи този път?
-Нищо което и ти не би направил.
Знаех си че ще свършиш в гарванова клетка.
Поне не съм долу със стадото овце.
Какво правите толкова на север?
Армията на Нокмар унищожи Галадорн.
Крепостта?
войниците на Бавморда унищожават всичко което съзрат.
Хайде. Пусни ме, Айрк.
Дай ми меч. И ще спечеля тази война за теб.
Мадмартиган- Все още служа на Галадорн.
Ти не служиш на никой.
Помниш ли?
Стой си в ковчега и гний.
- Айрк, почакай. Трябвам ти!
Ще бъда тук дълго след смъртта ти!
Когато изляза оттук, Ще ти отрежа главата...
и ще я забия в кочина!
- Липсват ми Кая и децата.
Храната ни привършва.
Никой няма да се погрижи за бебето.
Знаете ли защо? Щот на никой не му пука.
Освен на мен.
Вие искате да се приберете при семействата си. Аз искам да изляза от тази клетка.
Оставете ме да се погрижа за бебето. Ще се грижа за нея като че ли е мое дете.
Мисля че ще го направи, Уилоу.
Той не знае нищо за бебета.
Наистина е така. Но познавам бая жени който знаят.
Ако имах някой в живота си,
вероятно, малка дъщеря.
Може би ще има защо да живея.
Не може да ме оставите тук да умра.
Не и когато всичко което искам е да се грижа за нея.
Чувствам се по-добре!
-Постъпихте правилно! -Да. Да. Да.
- Трябва да обещаеш, че ще се грижиш за нея.
- Ела при татко, малката ми.
- И да я пазиш чиста.
- Абсолютно.
Тя ме харесва.
Ето и резервните пеленки.
- и млякото й.
- има ли мляко вътре?
- то е за нея!
- Не бих крал от бебе.
- Не се притеснявай твърде много, фъстък.
- Уилоу.
- Да де, Уилоу.
Слушайте, момчета- Уилоу. Постъпихте правилно.
Сега искам да се приберете и да си посете реколтата.
- Довиждане, малката.
Моля те, грижи се за нея.
Давам ти думата си!
- Мегош, не бързай толкова!
- , Стига де!
Ако побързаме, можем да се приберем до утре сутринта. Ще бъдем герои.
- Мислиш ли?
- Разбира се.
"Вижте, Уилоу и Мегош се прибират.
Героите се завърнаха."
"Добре дошли, момчета. Заслужавате медали!"
- Да, медали.
Мегош-
- Дали постъпихме правилно?
- Абсолютно.
- Няма за какво да се притесняваш.
Откраднах бебето! Откраднах бебето!
- Ей, това е моето бебе!
- Спри! Почакай! Върни се!
На ляво бе. Тъпа птица. На ляво!
Духчета! Давай да се махаме оттук!
- Хайде, Мегош!
Ще им избягаме!
-Хей, грозен, хайде събуждай се!-
- Стой на място. Той е наш пленник.
Мегош, къде е бебето?
Доведете нелвините при мен.
Давай, нали я чу!
- Какво става?
- Траи, да не ти троша носа.
Ти си мой за да се забавлявам с теб.
Напред!
- Дай ми въжето.
От Къде- От Къде...
взехте бебето?
Откраднах го от един празноглав Дайкини.
Франджин, развържи нелвините.
-и престани да им досаждаш.
- Ти!
Добре дошли в моето кралсво.
- Радвам се да те срещна, Уилоу Ъгфууд.
- От къде ми знаеш името?
Елора Данан ми го каза.
Елора? Елора, Уилоу е тук.
- Но тя е още бебе.
- Тя е много специална.
Мойте духчета я търсят от както разбрахме че се е родила.
Елора Данан те избра да бъдеш нейн закрилник.
- Аз?
- Да ти. Тя те харесва.
Елора Данан знае че имаш смелостта да ни помогнеш.
Занеси жезълът ми на чародейката Намери Ризел.
Тя ще ви напътства, теб и Елора Данан до кралството Тир Аслин.
където добрият крал и кралицата ще се грижат за нея.
Нужен ви е войн за тази работа Аз съм никой.
Елора, аз не ти трябвам.
Кажи и. Дребен съм, дори за нелвин.
Ехо?
Елора Данън трябва да оцеле!
Тя трябва да изпълни съдбата си и да унищожи Кралица Бавморда,
Силите и нарастват като зараза.
Ако не бъде спряна, Бавморда ще определя живота...
във вашето село. на децата ви- На всички.
Всички същества с чисти сърца имат нужда от твоята помощ, Уилоу.
Изборът е твой.
- Хей, Мегош. Събуди се.
- Време е да се прибираш вкъщи.
- Вкъщи?
Слушай, Мегош. Кажи на Кая че я обичам.
- И мисля за нея всеки ден.
- Уилоу-
Кажи и че няма да позволя нищо лошо да се случи на бебето.
Сигурен ли си че знаеш какво правиш?
Надявам се.
Пази се.
- Знам пътя, Франджин.
- Да бе, ти винаги знаеш пътя.
-Аз съм шефа!
- Колко време ще отнеме да открием Ризел?
не много. Тя е заточена на един остров, отвъд тези хълмове.
- Тя е какво?
- Заточена...
от злата Кралица Бавморда.
Руул. Тъпако. Не му трябва да знае всичко.
- Че аз не съм му казал нищо.
- Да ама му каза достатъчно.
- изтърси за острова, за кралицата.
- Я почакайте.
Е?
За какво говорите? Какви са тези работи за мистериозен остров?
Не си играй с жезъла.
Чирлиндреа ти каза, че в него се крие огромна мощ.
Само велики вълшебници могат да го използват,
-А не някакъв тъп фъстък като теб.
- От тук.
-Не. Не мисля така.
- Добре де, от тук.
-пак не позна.
- Оттук.
- Оттук?
- Нали това казах.
- Оттук.
- Вие знаете ли пътя въобще?
- Ай сега, разбира се.
С нас като телохранители няма от какво да се притесняваш.
- Хайде вдигай го!
- А не няма да ходим там!
- Да ама на Елора и трябва мляко.
- А и сме мокри.
- Абе, дребчо знаеш ли кой командва тук а, аз!
- Ей, чу ли ме?
- Извинете? Извинете.
Да ви се намира малко мляко за това малко, гладно бебе?
Разкарай се, фъстък!
Разкарай се или ще те изпечем!
Виж ти!
Мога да изпробвам любовния елексир върху нея!
Франджин! Дай ми праха от разбити сърца, веднага.
- Дай ми го!
- Разкарай се!
Бая опасно е. пък и е на фейте!
Я по тихо! Да не искате да ни убият?
Ех, Руул! Ама само с тези фейски любовни елексири си играеш.
красавице!
- Очите ти! Мустаците ти!
- Трябва да те целуна!
-Руул!
Ех, този прах от разбити сърца!
Бира!
Тези хора са луди! Може да стане напечено!
Хайде! Побързай!
Мъжът ми идва!
Ако те хване. ще ни убие и двамата!
- Как изглеждам?
- Не ти!
Ти пък от къде се взе?
Знаех си че не трябва да ти вярвам.
Абе аз теб не те ли познавам? Дайкинът, от който задигнах бебето.
- Докато пикаеше!
- Скрии си лицето!
- Тук гъмжиш от духчета.
- Мразя духчета!
- Къде е, той? Къде?
- Здравей, скъпи.
Няма никой тук освен мен и... моята...
- Ще го убия!
- ...братовчедка. Хилда.
- Хилда?
- Хилда.
- О, Хилда!
- Това е съпругът ми, Лъг.
- Голям мъж.
- Да.
- Как я караш?
Хилда!
Хайде, сладурче. Не се срамувай.
- Хей! Върни ми я!
- Фъстъците са ужасни бавачки.
- Бавачки?
- Превъзбуждат се прекалено лесно.
Извинете! Купон ли има?
- Хей, хей, хей, хей!
- Моля, спрете.
Хайде де. Бий се като мъж!
- Искаш ли да ти направя бебе?
Много привлекателно предложение, но не, мерси.
Благодаря. Време е да си тръгвам.
- Чао, Хилда!
- Изкарайте ги навън.
- Хей! Размърдай се!
- Внимавай бе, простак!
- Излизайте!
Съберете всички бебета.
Това бебе там. Покажете ми ръката му.
Не не е то.
Ти! Ти ли си майката на детето?
- Да.
- Дай да го видя.
Не! Не и позволявай!
Заповядах ти нещо, жено!
Ти- Ти си... красива.
- и много силна.
- Мерси.
Ти не си жена!
- Скъпи, успокой се.
- Не е жена?
- Господа.
- Не е жена?
- Запознайте се с Лъг.
- След тях!
- Разкарай се от пътя!
- На конете!
- На конете!
Хей! Какво правиш?
Мадмартиган! Мадмартиган! Почакай!
- Не било жена!
- На конете!
Не ги изпускайте!
- Мадмартиган, спри!
- Какво?
Мадмартиган. Предупреждавам те-
-Приготви се да умреш!
Мадмартиган! Спри!
Франджин, помогни ми!
- Руул!
- Помощ!
Руул! Руул.
- Руул! Къде отиваш?
- Помогни ми!
- Издърпай ме.
- Нали това правя.
Да бе, дърпай!
Не можеш да я вземеш!
- Руул, не е смешно!
Помогни ми да отрежа въжето!
Уилоу, залегни!
Полудя ли?
Не можеш да препускаш с Елора така.
- Слизаме!
Задръж малко!
- Руул.
Тук спираме, дребосък.
Тъп, даикини. Кажи му да спре каруцата.
Мадмартиган! Никога повече не препускай толкова бързо с пеленаче в каруцата!
Току що спасих живота на това пеленаче!
Събрахте ли си мислите. Да вървим.
- Ти не бери грижа за мен. Добре съм.
- Хайде!
- Залегни!
Къде съм?
Руул, глупако. разкарай се от пътя!
-Франджин!
- По добре си вдигай парцалите, Уилоу.
Преди войниците да са се върнали.
-главата ми!
- Той не ни трябва, Елора.
Мадмартиган, почакай!
Прибери се в къщи, Уилоу! Това е опасен свят за теб.
Да, и за това ни трябва твоята помощ.
Помоща ми? Че тя за какво ви е?
Нали си вълшебник!
А ти си велик войн и боец.
и си десет пъти по голям от мен, тъпако!
Да не се опитваш да ми вгорчиш живота повече от колкото вече е?
- Побързайте! Кучета!
Виж, извинявай за одеве Ядосах се.
Нямаше да избягаме без теб.
Е, не очаквайте да ви помогна отново.
Добре! Тогава ние тръгваме насам! Към езерото!
Насам.
Ти да не си къркан бе, и като се натаралянкаш да забравяш...
- че аз командвам тук!
- да бе да ти командваш.
Добре. И сега накъде да вървим умнико?
Насам!
А, не! Натам тръгвам аз.
Добре де, добре. Може да дойдете с мен до езерото.
но само до там!
- Нали не отиваш на юг?
- Не, само до езерото.
Добре, Ей тъпчовци. Гладен съм. Изчезвайте да намерите яйца или нещо друго за ядене.
- Не ни е страх от теб!
- На бегом!
Кайл, откри ли детето?
Издирването продължава, кралице моя.
Защо, при цялото ми могъщество
при цялата мощ на моята армия,
и вие не можете да откриете едно малко дете?
Издирваме го дори в момента. Няма да отнеме много време.
Намерете детето. Намерете детето!
Времето изтича.
- Лека нощ.
Толкова е мила.
Когато мълчи.
Тя е истинска принцеса.
Да бе? а ти си велик вълшебник.
а пък аз съм краля на Кашмир.
Лягай да спиш, Уилоу.
Лека нощ, Мадмартиган.
Плъхове! Големи плъхове! Плъхове!
Плъхове! Плъ-
Руул, пак ли онзи глупав миши сън!
Уилоу?
Уилоу?
А ето те и теб.
Мадмартиган!
'Лека, Уилоу.
Насам! Насам!
Какво правиш?
Открих малко черна ряпа. Много и харесва!
Черна ряпа? Отгледал съм две деца.
На бебе ряпа не се дава.
Майка ми ни отгледа с черна ряпа.
Полезно е! От нея растат космите на гърдите.
- Нали. шушко?
- Тя не се казва Шушко.
Името й е Елора Данан. бъдещата императрица на Тир Аслин.
и последното нещо което и трябва това са космати гърди!
Видя ли какво направи той?
Открадна ни репичката, не се притеснявай ще ти намеря друга.
- Това е! Ето го островът!
Успяхме.
Доведохме те до острова на вълшебницата Фин Ризел.
- Ще вземем лодка от селото.
- Голяма лодка.
Е, изглежда ви доведох където трябваше.
Ти ли бе! Ти пък к'во си мислиш че направи?
Всичко което свърши беше да се размотаваш наоколо и да ни ядеш яийцата!
Открих лодка. Ще се съберем в нея.
Добре. И вземи та удави тия два гущера.
- Абе ти кой ще наричаш гущер бе?
- Ей? Ей?
Майка ти е гущер!
- Сбогом, шушко.
Ако наистина си принцеса.
грижи се за него.
- Мадмартиган!
- Какво?
Благодаря.
- Изчезвай!
- И не поглеждай назад !
- Всичко е наред, Елора.
- Заспивай.
- Тук никой няма да ни намери.
Ще се върна веднага щом открия Фин Ризел.
Ще я пазим с цената на мизерните си животи.
Ризел!
Фин Ризел! Трябва да говоря с теб!
Ризел!
Няма я.
Назад! Кой си ти?
Кой си?
- Аз съм Уилоу Ъфгууд.
- Какво правиш тук?
Дойдох да търся великата вълшебница, Фин Ризел.
Това съм аз! Аз съм Ризел!
Това не може да е вярно!
Едно от заклинанията на Бавморда ме превърна в това което съм сега.
Повярвай ми, можеше да е далеч по-лошо!
добре, Този жезъл е за теб. От Черлиндреа.
Значи пророчеството се сбъдна. Принцесата се е родила.
Заведи ме при нея.
Това е Елора Данан.
Не е ли красива?
Не е ли красавица?
- Това ли е Ризел?
- Не знам. Аз-
Очаквах нещо по внушително от,
- Кълбо козина.
- Кълбо козина!
Използвай жезъла. Върни ми обратно човешката форма.
- Как да го направя?
- Да не би да искаш да ми кажеш че не си вълшебник?
Да. Нещо такова.
-Ами аз съм фермер.
Но поназнайвам няколко номерца.
Номерца ли? Сигурен ли си че Черлиндреа те е изпратила? Ще ти трябва истинска магия.
- Коне! Коне!
Бързо! Вземи я! Побързай!
Знаех си че е предател!
- Съжалявам, фъстък.
- Затваряй си устата!
Казах ти че ще ги открием и без твоята помощ.
- Дай ми бебето.
- Не!
- Върни ми я!
- Пуснете ме! Не ме докосвайте!
Това е детето което търсим.
- Да се връщаме в Нокмар.
Къде си загуби фустата?
Най-важното все още е у мен.
Не за дълго.
- Вържете го.
Не можем да настигнем конете
Тогава ще ги следваме.
Това ще отнеме цяла вечност.
Освен това, дори да ги стигнем. те ще ни заловят,
ще ни напъхат в клетки, ще ни измъчват и накрая ще ни изядат
Да не предлагаш да се прибираме в къщи?
- Нее. Тук е по весело!
- Добре де.
Добре. Давай да мърдаме!
Елора ме притеснява. Не звучи добре.
Бързо! Опитай заклинанието на което те научих!
-не мога да запомня средната част.
Това е думата предизвикваща промяна.
Елора е измръзнала и гладна. Тя ме познава.
Моля ви, нека се погрижа за нея.
Не ми трябва помощ от някакъв си дребосък.
- Ти пък какво зяпаш?
- Крака ти.
иде ми да го счупя.
Ще ти е малко трудно докато аз съм тук горе и ти там долу.
Мразя тази жена.
- Открих я, Кейл.
Това трябва да зарадва майка ми.
Какво ще правят с нея?
Това ли е магията? Смърди ужасно.
- Това е искрата на живота. Тя формира-
- Тя вони!
- Цялата работа вони!
- Не му обръщай внимание, Уилоу.
- Той е глупак!
- Само да имах меч!
- Ако можеш да престанеш да дрънкаш поне за малко.
Уилоу, трябва да ме върнеш в човешкото ми аз.
Но Ризел, Още не съм готов.
По добре да бъдеш. Свали ме долу.
Що не ми помогнеш да се измъкна оттук вместо да си бъбриш с този воден плъх?
Плъх ли! Когато възвърна...
истинската си форма. Ще разбия тази армия.
и ще заведа Елора Данан в Тир Аслин...
където ще бъде в безопастност.
Защо ме ухапа?
Ще ти трябват три капки кръв за отварата.
- Поне можеше да ме предупредиш.
Болката помага на начинаещите.
но не позволявай на нищо да те разсейва.
- Здравейте, всички! Довтасахме!
- Спасени сте.
- Не го прекъсвайте.
Как ще изглеждаш ако това проработи?
- Не прекъсвай.
- Извинявай.
Аз съм млада и красива жена.
Концентрация, Уилоу.
Не! Изпускаш ме!
- Добре ли си? Добър опит, Уилоу.
Селяни! Черлиндреа ми праща селяни!
Нелвинът и разказа играта.
- Съжелявам, Ризел.
- Искате ли да излезете?
- Съжелявам, Ризел.
- Искате ли да излезете?
Сега ще разбием катинара. Ей сегичка.
Не. Не, не. Не така!
Знам какво правя. Това си е моето копия. Не го пипай.
Оставете на мен. Разкарайте се, гризачи такива.
Я да го пускаш веднага.
Чу ли бе. тъп, Дайкини-дебелак!
Прах от разбити сърца.
Свободни сте!
Хайде, Мадмартиган. Да измъкнем Елора Данан от там.
- Да. Ще бъде забавно.
- Хайде!
- Добре ли си?
- Да.
Добре съм... наистина.
- Прахта от Разбити сърца.
Хей, Хайде де!
- Дай да скивам!
- Дай да скивам. Ти винаги искаш да скиваш.
Къде ли е Елора, а ето я там. върху кожите.
Ей, почакай! Остави това на нас.
- Твърде опасно е за теб.
- Само един от нас трябва да влезе там.
Имам опит в такива неща. знам какво правя.
Спри. Не! Не!
- Обичам те.
- Мадмартиган!
- Какви ги вършиш?
- Взимай бебето и да се махаме!
Хайде!
- Сорша.
Събуди се от този омразен сън.
лишаващ ме от твойта красота.
- Красотата на очите ти-
- Още една стъпка, глупако.
и наистина ще станеш жена.
Слънце мое! Луничке!
Огряно от звезди небе. Без теб аз тъна в тъмнина.
- Обичам те.
- Какво правиш тук?
Красотати ти ме омагьосва. безпомощен съм срещу нея.
Ела при мен сега.
Позволи ми тази вечер да те боготворя в обятията ми.
- Разкарай се от мен!
- Обичам те!
Престани да го повтаряш!
Как вих могъл да спра сърцето ми да бие? Препуска в гърдите ми като никога до сега.
- От страх.
- От любов!
Ще спра това като те убия.
Смъртта, в сравнение с любовта е толкова обикновенна.
Милувката ти струва повече от 100 000 смърти.
- Какво става тук?
- Какво става тук?
Лъжец!
Спрете го!
Ставай, капитане!
- Ти найсина си велик.
Скачай на щита!
Сорша!
След тях!
- Хей!
Ще се измъкнат!
-Руул къде си.
-Не знам.
-Ти къде си.
- не, накъде се разтърчаха всички?
Дали не ги обидихме с нещо.
Мадмартиган!
- Мадмартиган!
- Какво по дяволите стана там горе?
Защо почна да бълваш поезия.
- Поезия?
- Да.
"Обичам те, Сорша. обожавам те, Сорша."
Без малко да ни убият!
"Обичам те, Сорша"?
аз не я обичам. Та тя ме срита през лицето.
Аз я мразя! Нали?
Кейл! Кейл!
Нокмарски войници!
Скрийте децата!
- Скрийте децата!
- Гонят ни! Скрийте ни някъде.
Хайде. Следвай те ме. Бързо! Хайде! Движение!
Знаех си че ще се измъкнеш от този капан за плъхове.
Знаех си че ще се измъкнеш от този капан за плъхове.
Ти ме остави да умра, Аирк.
Вероятно ти спасих живота.
Беше голямо клане загубих много добри-
- Тишина!
Претърсете селото!
Търсете навсякъде! Открийте детето!
Кажи на Сорша, че претърсвам северния склон!
- Да, генерале.
- Тихо.
- Сорша!
- Назад.
Назад!
Назад!
- Накарай детето да мълчи.
- Трябва да се преповие.
- Нокмарски отрепки!
- Никога няма да ни победите.
- Предайте ни бебето!
- Трай!
За какво и е на Бавморда бебто?
Тя е принцеса.
- Трябва да я заведем до Тир Аслин.
- Тир Аслин?
Дори да го откриете, фъстък
тя е права. Не можете да преминете през нокмарската армия.
В Тир Аслин има по-голяма армия.
- Само да стигнем до там-
Загубих повече от половината си мъже биейки се с Бавморда.
Та ти и този, фъстък ли ще я победите?
Винаги си твърдял, че не служиш никому, Мадмартиган.
От кога стана боец за правда?
Той няма да ти помогне, дребосък.
Той е просто безполезен крадец.
Не съм крадец, Аирк.
Той не е крадец.
Нали не си?
Служа не нелвина, Аирк.
- Искаш ли да дойдеш с нас?
- Никога няма да успете, Мадмартиган.
Тогава ще се сбогуваме отново.
- Насам!
- Сорша!
Свалете оръжията или тя умира!
- На конете! След тях!
Насам! Насам!
Следете полета на гарвана, глупаци!
- Държиш ме прекалено здраво!
- Не искам да се измъкнеш.
Защо? Нали съм твоето слънце. твоята луна, звездното ти небе?
Разкарай си косата от лицето ми. или ще я отрежа.
Наистина ли- Наистина ли снощи говорих такива неща?
- В палатката ти?
- Каза че ме обичаш.
- Това не си го спомням.
- Ти ме излъга!
Ми Не, Аз-
Просто не бях на себе си.
Е предполагам че красотата ми те е омагьосала и ти си безпомощен пред нея.
- да, нещо такова.
- Тогава?
Ами изчезна.
Изчезнало значи? "Тъна в мрак без теб."
- и това ли изчезна?
- Да.
Побързайте! Кейл идва!
Мадмартиган, хайде! Веднага!
Мадмартиган, хайде де!
Идат!
Хайде!
Насам!
Тир Аслин! Най накрая, Тир Аслин!
Ехо?
- Ехо?
Ехо?
Що ли те слушам и аз, фъстък?
"Всичко ще бъде наред като стигнем Тир Аслин."
Единствената армия наоколо...
е тази която е след нас!
Но Черлидреа каза че тук ще сме на сигурно място.
Сигурно казвш? Я ги погледни тези.
Това място е прокълнато, фъстък. Разпада се. Отвори си очите!
- И-
Тролове.
Мразя троловете.
Това е работа на Бавморда.
Уилоу? Жезъла.
- Върни ми човешката форма.
- Сигурна ли си?
Добре.
Побързай, Уилоу.
Не мога. Просто не съм вълшебник.
Говори...
и се слей с думите.
- Уилоу, ще ме убиеш.
Мадмартиган. Кейл идва!
Уилоу, идиот такъв.
- Ризел?
- Уилоу,
зареди този катапулт.
- Браво, Мадмартиган.
- Какво по дяволите ти се е случило?
Напред! Сорша, направете таран!
Свалете я!
По бързо!
Строшете я!
Пак! и пак!
Уилоу, използвай жезъла върху този трол.
Строшете я!
Хванете го!
От другата страна!
Унищожете звяра и намерете бебето!
На ти-и-и-и!
Уилоу!
Помощ, Мадмартиган!
Уилоу!
- Хвани го, Мадмартиган!
Тук.
Бебето!
Армията на Аирк. Хванете Кейл!
Армията на Аирк!
- Тук сме!
- Спасени сте!
- Да ги смажем!
- Да ги смажем!
Без милост!
Елора!
Уилоу!
- Елора я няма.
- Уилоу.
Отведоха я. Бяха твърде много.
- Уилоу.
Можеш ли да яздиш?
Да тръгваме тогава.
Детето е у мен!
Ще ни трябват кули и стенобойни оръдия!
Разопаковайте палатките! Направете стан!
Направете стан!
Ще нападнем с изгрева на слънцето.
Къде е Сорша?
Предаде ни. Ваше височество.
Предала ме е?
Подгответе се за ритуала!
Това не е армия.
Уилоу.
скрий се, бързо.
Използвай предпазващо заклинание. Предпази се.
- Защо?
-Просто го направи.
- Дойдохме за Елора Данан.
- Как се осмелявате да ме предизвиквате?
Вие не сте войници.
Вие сте прасета!
- Всички сте прасета!
- Прасета!
Сорша!
Майко, недей!
Започнете ритуала.
Това дете не ще ме победи.
Гръм, при мен ела!
И вий светкавици присъединете се!
Обгърнете тоз олтар с мощта си.
Толкова усилия и Елора Данан ще умре!
Не. Все още можем да победим Бавморда.
Твърде силна е Ризел.
Върни ми човешкия облик и ще я унищожа.
Сили на вечността. от ада и от рая.
Балансиращи реалноста. огън създаден от лед.
-Уилоу,
-Повярвай в думите.
- Концентрирай се.
- Оо, не!
- Не се предавай...
Уилоу!
- Оо, Уилоу!
Ризел.
- Толкова време ли е минало?
- Съжелявам.
Уилоу. Работа имаме да вършим.
Дай ми жезъла.
Трабва да развалим заклинанието на Бавморда.
Пусни ги да влязат.
Черни огньове навеки разпалени.
- нека започне вторият ритуал.
Бързо, вътре.
Това няма да стигне до върха. Не можем да влезем вътре.
-Елора Данан ще умре.
-Ако не я спасим.
- Бавморда е твърда силна.
-Не!
Тя не може да ви омагьоса отново. Магията ми предпазва този стан.
Да ама може ли магията ти да ни вкара в крепостта?
Не можем да го направим.
Чакайте. У нас на село имаме много къртици.
- Уилоу, това е война, а не сеитба...
- Знам, знам.
Но ми идва една идея как да влезем в крепостта.
Хайде бе, Мадмартиган. с теб сме войници.
Много добре знаеш че, плана на фъстъка няма да проработи.
Ако бебето умре, губим всякаква надежда за бъдещето.
Аз ще се бия.
Аз също.
Добре само трябва да решим кой ще тръгне и кой ще остане.
Ризел.
Уилоу, през всичките тези години...
чаках да се изправя срещу Бавморда
Ти направи това възможно.
Каквото и да стане. Винаги ще ти се възхищавам.
Децата ти...
ще помнят този ден.
Предайте се!
Ние сме могъщи магьосници.
Дайте ни бебето...
или ще ви унищожим!
Убийте ги!
Търпение, Уилоу.
Смелост, Уилоу.
- Обратно в крепостта!
- Изпрати детето в 13тата нощ.
- Насам!
Всичко е наред, Уилоу.
Не е нужно да идваш.
Запалете 13тата свещ!
Ризел.
Майко!
Аз-
Предателка. Презирам те.
- Няма да ти позволя да убиеш това дете.
-Назад!
Силите ти са нарастнали, Ризел
Жезъла на Черлиндреа е в мен. Бавморда.
Елора Данан ще бъде кралица.
- Сега ще умреш!
- Аирк!
Аирк.
Спечели тази война за мен.
Умри!
- Върни детето, фъстък.
- Кой си ти?
Аз съм Уилоу Ъгфууд.
И съм велик вълшебник.
- По велик от Ризел.
- По велик дори и от теб.
Аз съм най великият заклинател!
Само това ли можеш, дребосък?
Нека ти покажа каква е силата...
на вселената,като пратя това дете в небитието.
Сложи го на олтара!
Не!
Не?
Тъпa жено!
С моята магия. Ще я пратя на място-
където-
Ти не си вълшебник.
- не би могла да я достигнеш.
-Невъзможно!
- Няма такова място!
Глупако! Ще те унищожа заедно с детето.
- Ти си глупавата! Нокмар
Сбогом, Елора.
Не... възможно!
Ти-
Уилоу. къде е бебето?
Е това е просто номера с прасето.
О, браво на теб!
Уилоу Ъфгууд. вземи тази книга с магии.
Уилоу Ъфгууд. вземи тази книга с магии.
На път си да станеш велик вълшебник.
- Уилоу Вълшебника!
- Гордеем се с теб!
- Довиждане, Елора Данан.
Хей.
Довиждане, Уилоу!
- На добър път!
- Бъ?
- Уилоу! Уилоу!
- Здравей, Реган. Здравейте.
Уилоу се прибра! Уилоу се прибра!
Уилоу! Уилоу!
Уилоу! Уилоу Ъфгууд!
- Уилоу!
- Хей, Мегош!
Това е птица!
Кая!
- Уилоу?
- Кая.
Уилоу! Уилоу!
Кая!
- Тате! Тате!
- Тате, Липсваше ми!
И вие ми липсвахте.