A Little Princess (1995) (A.Little.Princess.1995.AC3.5.1Ch.CD2.sub) Свали субтитрите
Ще си купите ли цвете?
Ще купите ли цвете?
Искате ли да си купите цветя?
Искате ли едно цвете, господине?
Дай й розата!
За принцесата!
Какво има, малко мишле? И ти ли си затворник?
Там, откъдето идваш, студено ли е?
Не.
Разкажи ми, Сара, разкажи ми пак за Индия.
- Индия...
- Разказвай!
Въздухът там е толкова горещ, че направо усещаш вкуса му.
- Сигурно ухае на кокосов орех.
- Не, по-скоро на подправки.
- На къри и шафран.
- И друго?
Под дърветата спят тигри, а в езерата се къпят слонове.
Топлият вятър повява над полята,
а духовете го яздят и пеят.
Гласовете им ехтят над планините...
Небето сияе с цялата палитра на цветовете като опашка на паун.
Цялата къща е пълна със сажди, глупак такъв!
Махай се! Вън оттук!
Тази седмица няма да ти платя!
Неблагодарно изчадие! Вън! Казах ти, че не понасям мръсотия.
Виж ми обувките! Мръсни са!
Вън! И си вземи този боклук!
Къде е г-ца Амелия тази сутрин?
Добро утро, Франсис, подранил си.
Човек трябва да става рано, ако иска да е полезен на хората.
Ти си изключително полезен.
Къде се мотаеш?
От половин час мръзна! Бързо запали огъня!
И не пипай нищо с мръсните си ръце!
Сега стаята е моя и не искам да я цапаш!
Каква ужасна воня! Откога не си се къпала?
Какво правиш? Не вярвам в тези неща!
Престани! Престани, казах!
Какво беше това?
Едно проклятие, което научих в Индия.
Какво проклятие?
Ще видиш, но на твое място не бих си ресала косата толкова.
Запазих го специално за теб.
Ето, вземи!
- Тук ли живееш?
- Не биваше да идваш, опасно е.
Сара, защо не ме обичаш вече? Нещо лошо ли сторих?
Разбира се, че не.
Мислех, че не искаш вече да сме приятелки.
Сигурно ти нямаш нужда от моето приятелство,
но на мен не ми е добре без теб.
Извинявай, трябваше да се досетя, че си различна.
- Какво е това?
- Едно почукване значи ''тук съм''.
Две - ''всичко е наред''.
Три - ''теренът е чист, вещицата Минчин заспа''.
Колко вълнуващо!
- Беки, имаме си гостенка.
- Здравей, Беки.
Разказите ти толкова ми липсват.
Какво стана с Рама и принцесата?
Пушекът от стрелите на Равана започнал да се разсейва.
Рама лежал мъртъв на земята.
И тогава станало чудо,
газелата легнала до него и му дарила собствения си живот.
Той страда от амнезия, страничен ефект от бойния газ.
След време очите му ще оздравеят. Но паметта... знае ли човек?
Това не е моят син.
Съжалявам, г-н Рандолф.
Откриха го в тежък шок, без дрехи и документи.
Само за Джон не се знаеше нищо и решихме, че е той.
Съжалявам.
Толкова се надявах... сигурно ме мислиш за глупак.
Ще проявите ли мъдрост, сахиб?
Не знам. Един мъдър човек не би дошъл тук.
Но щом е дошъл, той би се вгледал в лицето на този войник.
- И какво би видял?
- Болка, сахиб.
- Той има нужда от грижи.
- Не е моя работа.
Един мъдър човек би си спомнил, че войникът е от полка на Джон.
Той би могъл да знае какво е станало със сина на сахиб.
Може би сахиб ще научи, че Джон е в някоя болница
и копнее някой да го подслони и да облекчи болката му.
Покажи повредата на водопроводчика,
без да си чешете езиците!
Плащам му на час. И прегледай контролните!
Да, сестро.
- Здравейте, г-це Минчин.
- Довиждане, г-це Минчин.
Давай!
О, не! Лоти! Пак ли?
Да намерим медальона!
Само се успокой!
Сара, ела! Лоти е обладана от зъл дух!
Ето го!
- Ще озаптиш ли това дете?
- Не се тревожи.
Аз... аз...
Аз... аз...
Кажи де!
Май видях мишка!
Здрасти.
Това дете е решило да ме съсипе!
Тази работа не е за мен! Липсва ми търпение с децата.
Хич не ми харесва!
Вие харесвате Франсис, нали?
Какво?! Не, разбира се. Как смееш!
Мисля, че и той ви харесва.
Мислиш ли? Наистина ли?
Трябва да избягате и да се омъжите! Ще бъде ужасно романтично!
Какво говориш?
Аз... аз...
Сестра ми ще побеснее.
Е, и какво от това? Вие вече няма да сте тук.
Заедно с храбрия млекар ще сте в някой екзотичен рай.
Аз да отивам на пазар!
Добре се справяте, млади човече. Вече сме си у дома.
Доверете се на очите ми, сахиб.
- Какво става?
- Изненада!
- Какво правите тук?
- Донесохме ти нещо.
Принцеса Сара, спасихме нещо, което ти принадлежи.
Беше изпитание с риск за живота ни!
И за моя!
Аз... не знам какво да кажа.
Вие сте най-добрите приятелки, за които може да се мечтае.
Спокойно. Това е моят приятел Хануман.
Откъде дойде?
- Живее отсреща, вижте.
- Хануман обича да ме посещава.
Наистина ли го разбираш?
Хануман, поздрави приятелките ми!
Като дошъл на себе си,
Рама се втурнал към двореца, за да спаси Сита.
Но не щеш ли, връхлетял Равана.
Май е по-добре да оставим края на приказката за друг път.
- Какво става тук?
- Те не са виновни. Аз ги поканих.
Вие вървете долу. С вас ще се разправям после.
Беки, утре ще стоиш под ключ и без храна!
Върви!
А ти поемаш и нейните задължения, без закуска, обяд и вечеря!
Животът няма нищо общо с твоите фантасмагории.
Светът е жесток и безмилостен. Наш дълг е да се примирим.
Не да се лигавим с измишльотини, а да бъдем полезни на обществото!
Разбираш ли какво ти говоря?
Да, мадам.
Добре.
Но аз не вярвам в това.
Само не ми казвай, че още се изживяваш като принцеса.
Огледай се наоколо!
Или нещо повече: погледни се в огледалото!
Аз съм принцеса! Всички момичета са принцеси!
Дори да живеят в мизерни таванчета, дори да ходят в дрипи.
Дори да не са красиви, умни и млади, пак са принцеси.
Всички ние!
Баща ви не ви ли го е казвал?
Нито веднъж?
Ако те заваря тук с момичетата, ще те изхвърля на улицата.
Какво ще правим? Цял ден без храна...
- Не плачи, Беки!
- Страх ме е.
Ако Минчин ме изгони, нямам къде да ида.
Не е вярно. Аз съм с теб.
- Ти си ми като сестра.
- Наистина ли?
Нека винаги да се грижим една за друга.
Обещавам!
- Така. А какво ще правим с яденето?
- Ще гладуваме.
Не. Друго ще сторим.
Ще си спретнем такова пиршество, че да ни държи сити и утре.
Какво пиршество?
Огледай се!
Виждаш ли онази маса? Постлана е с хубава покривка.
Има свещници и табли, отрупани с деликатеси.
Хайде, кажи ми какви ястия виждаш!
- Но... аз не виждам нищо.
- Помъчи се, направи го наужким.
Спомни си какво ми каза за чудесата.
- Кифлички?
- Добре. Какви кифлички?
Ами всякакви. Всички видове, които бог е създал.
- И все топлички!
- Браво!
Но не сме облечени подходящо за толкова изискано пиршество.
Аз нося дълга пелерина от кадифе, обточена с кожи, а ти?
Аз винаги съм обичала диаманти.
Пръстени и гривни. И рокля, обсипана с диаманти.
- Помириши наденичките.
- Обожавам наденички!
Беки!
Мили боже!
- Май прекали с фантазиите си!
- Не бях аз!
Хайде.
Сякаш ме е докоснал ангел!
- Точно това, което искахме.
- Малко ме е страх от тези ястия.
- Мен също. Дали да ги ядем?
- Не ме е страх чак толкова!
Благодаря ви и ме извинете за грижите, които ви създавам.
Няма нищо, сахиб.
Тази дума ми звучи познато,
макар че не знам какво значи.
Не е английска, използваме я в моята родина.
В Индия.
- Индия...
- Били ли сте там?
Не, в главата ми е пълна мъгла.
- Може би някой ден ще си спомня.
- Непременно, сахиб, непременно.
Ей, Франсис!
Един момент.
О, божке!
Франсис?
Къде е медальонът? Дай ми го!
Какво е всичко това? Откъде се взе?
Не знам. Като се събудих, си беше тук.
Откраднала си го и медальона също! Мръсна крадла!
Мой дълг е да пазя децата от животинки като теб!
Събери си багажа! Сега ще те отведат в полицията!
Не, г-це Минчин!
Моля ви, г-це Минчин, не съм виновна!
Чухте ме добре: искам веднага да я отведете оттук!
Махнали сте си превръзката.
Нямам нужда от нея.
Елате да пийнете едно бренди.
Не се тревожи, сигурна съм, че ще ти повярват.
Не, Беки, трябва да избягам.
Но как? И моята стая е заключена!
Полицията дойде!
Хайде, момчета.
Помогни ми да преместим дъската.
Оттук.
Сара, ще паднеш.
Няма. Ще се върна за теб, обещавам.
Какво прави тя?
Върни се веднага!
Зверчето ще избяга!
Не стойте така! Хванете я!
Отведете и тази тук.
Чух ви да викате насън.
Насън усещам липсващата част от себе си.
Странно е как сърцето помни това, което умът е забравил.
Тя скочи като див звяр.
- Какво има?
- Едно дете се вмъкна в къщата ви.
- Едно дете се скри в дома ви.
- Какво?
Претърсете горе!
Рам Дас, донеси свещи!
Започнете от тавана.
Кой е там?
Какво има? Защо плачеш?
Нищо лошо няма да ти направя.
Как се казваш?
Сара.
Сара... Хубаво име.
Татко!
Татко!
Какво каза?
Аз съм Сара!
- Познаваш ли ме?
- Не ме ли помниш?
Трябва да си спомниш! Аз съм Сара.
Помниш ли Индия и Мая? Помниш ли Рамаяна и Емили?
Медальона с образа на мама?
- Познавате ли този човек?
- Кажи им, татко!
Това дете няма баща. Отведете я!
- Татко!
- Съжалявам!
Не! Татко!
Татко!
Сара!
Татко, не ме оставяй!
Толкова ми липсваше.
Обичам те!
Принцесо моя!
Девически пансион ''Рандолф''
Я виж ти... едва ви познах.
- Радвам се, че всичко се уреди.
- Получих си имуществото.
Дойдох да се сбогувам и да ви благодаря за всичко.
Не е повече от това, което сте направили за сина ми.
- Всичко хубаво, г-н Рандолф.
- И на вас.
Сигурно сте щастлив, че се връщате у дома.
И на теб благодаря.
Имам изненада за вас.
Емили!
Когато се сетите за мен, само кажете на Емили
и тя ще ми го предаде.
А когато я прегърнете, всъщност ще прегръщате мен.
Значи ще я прегръщаме всеки ден.
За пръв път някой да прегърне и нея.
Довиждане, Беки.
Идвам де.
Хайде! Откога те чакам.
- Вземи кофата.
- Кога да си отдъхна?
Тръгвай с мен!
Какво си сложил вътре? Камъни ли?
Вulgаriаn Subtitlеs bу PAN