Black Adder - 01 - Complete Season (1983) (Black Adder - 1-3 - The Archbishop (EN).txt) Свали субтитрите
Битката между Църквата и Короната продължава
да бушува и Херцога на Уинчестър,най-големия
земевладелец в Англия умира.
(Немощетен глас)
- Умирам, Господари?
Умирам ли?
- Никога!
- Никога!
- Все пак, синко,
за да прекараме безделните часове до вашето оздравяване...
- Urgh-h!
-... нека си представим, че ще умрете.
На кого ще оставите земите си?
- На мен, разбира се!
- Д-да. На моя любим Крал.
- Дано твоята порочна душа е подготвена за Ада, синко.
- Ада??
- Да-а, Ада...
Където Луцифер бълва огън
и огромни дяволи пускат газове през деня и ноща.
И където ума никога не е свободен от изтезанията на съвестта,
и където задника ви никога не е свободен от бодежа на малки вилички.
- Не! Спестете ми малките вилички!
- Какви са тези глупости?
- Ада... където най-меките части от вашата долна половина
са любим обяд на всички.
- О, Господи!
- Простете ми, Ваше Величество. Ще променя завещанието си
и ще оставя земите си на Църквата.
- Какво?
- Благословена да е твоята неопетнена душа!
- A, ще си промениш мнението по-късно. Сигурен съм!
- Urgh-h!
- Мисля, че... не!
(Eдмънд) Сега, Болдрик, какви са новините?
- Казват, че Херцогинята на Глочестър е родила близнаци талъсъми.
- Не, какви са новините за Херцога на Уинчестър.
- Все още се държи.
- Сигурно е на последният си чифт крака.
- Колко чифта крака има този човек?
- Иска ми се да реши най-накрая- да умре или да живее вечно.
Това колебание е много недостойно.
- Господарю, нося трагични новини.
- Умря ли най-накрая?
- Кой, Господарю?
- O, разбирам!
- Питате ме какво е съобщението преди да ми го кажете.
- Доста брилиантно, трябва да признаем!
- Имах впредвид Херцога на Уинчестър.
- Кой, Господарю?
- Нека се опитаме да го подредим кратко и ясно, става ли?
- Е ли някой умрял, да?
- Да, Господарю.
- Кой е умрял?
- Архиепископа на Кентърбъри, Господарю.
- Ти кретен ли си?
- Да, Господарю.
- Архиепископа на Кентърбъри?
- О, не - Кралят отново го е направил.
- Този е трети за тази година! Как е умрял този?
- Отвратително, Господарю.
- Някакви подробности?
- "Отвратително" е, всичко което ми е казано.
- Ето къде сте!
- Нося трагични новини.
- Вече ги чух. Ще се махнеш ли?
- Eдмънд, с Архиепископа на Кентърбъри
се е случил много тратичен инцидент.
Мога да предположа как се е случило.
- Мисля, че и аз мога да се досетя.
- Тъкмо е излизал от стаята на херцога на Уинчестър.
- Който е умрял, оставяйки земите си на Църквата?
- Ами, да.
- А Кралят искал да го види мъртъв.
- Може да греша, но тогава, зад ъгъла дошъл Сър Тавиш Мортимър.
- Наемния убиец на Краля?
- Не, онзи дългия приятел без уши.
- Това е той.
- Той се затичал към Архиепископа, привел глава,
за да получи неговата благословия...
и, ъ-ъ, за съжаление го е умъртвил на място.
- Как?
- Мортимър е носил тюркски шлем.
- O, от онези с шип дълг две стъпки.
- По принцип използван за намушкване и убиване на място.
- И вероятно е "забравил", че го носи?
- Точно това е направил бедния човек.
Колко трагично!
- A, да, почти толкова трагично, колкото когато Архиепископа Бертрам
беше повален от падащ водоливник от Beachy Head.
- Точно така. и почти толкова трагично, колкото когато бедния Архиепископ Уилфред
падна по гръб върху заострения връх на Норичката Катедрала.
O, Господи, неведоми са пътищата ти.
Не знам как ще го съобщя на пасивният му гей партньор.
- Какъв трагичен инцидент, Господарю.
- Инцидент, друг път!
(Пърси)
- Кой мислите, че ще заеме мястото?
- Някой от партньорите му, предполагам.
По принцип избират религиозни типове.
- Слуховете, Господарю, са че Кралят се е спрял на Принц Хари.
- Наистина ли?
- Принц Хари - Архиепископ, Господарю?
- Мили Боже! Принц Хари - Архиепископ!
И всички знаем какво се случва с Архиепископите, нали?
- Отиват в Кантърбъри.
- Не, не, не, не, не, не!
- O, да!
- Можеш ли да имаш доверие на източника си?
- Той е Джейн Смарт-
същия който ми каза за шоколадовия девствен пояс.
- Той ли? Дявол да ме вземе!
Ами, като го няма Хари...
Черното влечуго ще бъде...
- (Заедно)- Крал... Следващия!
- Да, днес може би е един от най-важните дни в живота ми.
Пърси, ще имам нужда от разкошни дрехи за церемонията.
- Несъмнено. Шапка, Господарю?
- Троянска, мисля.
- Ботуши?
- Италианските.
- Ами codpiece, Господарю?
- Ами, да тръгваме...
към Черния Руснак, може ли? Всява страх в духовниците.
(Магарешки смях)
(Орган свири)
- Някакви новини, Болдрик?
- Очевидно, Лорд Уилдерс си държи овцата в спалнята,
но нищо относно срещата, не.
- Много добре.
- Защо си облечен така?
- Извинявайте, как?
- Ами, тази огромна глупост.
(Фанфари)
- Стискайте палци!
- Членове на кралският двор и, ъ-ъ... духовници,
Аз... най-накрая...
След внимателна консултация с Господа Бог, неговия син, Исус Христос,
и неговия въображаем приятел, Светия дух,
реших кой ще е следващия Архиепископ.
Нека се задържи на поста си повече от предшествениците си.
- Дано!
Определям за Архиепископ на Кентърбъри
Моя собствен син...
...Eдуин, Херцог на Единбург!
- Eeh-h!
- Архиепископе, ние те приветстваме!
- Поздравления!
- Д-Д-Долу!
- O!
- Използвай и двете ръце. Много добре, много добре!
- Много добре, Хари! (Почуква се)- Влез!
- A, Веше Величество!
- Ха! Моят Архиепископ!
- Имаше само няколко точки за нашата среща,
преди нещата да са изгадени.
- Да?
- Първо, може ли...?
- Не, не можеш.
- Добре. И второ...
- Не се самозалъгвайте за тази среща.
Винаги съм ви презирал.
- Ами, Вие сте мой баща, разбира се. Имам впредвид, Вие сте предубеден.
- Ти, сравнен с твоя скъп брат Хари - хa-хa-хa! -
сте като изпражнение сравнено със сметана.
- O, Господарю, ласкаете ме!
- Мен също.
- Така, след като най-накрая намерих полза от теб,
не се опитвай да се изплъзнеш.
- Не, Не. Разбира се че не.
Просто се чудя дали друг човек
еднакво слабохарактерен и мекушав може да се справи също толкова добре.
- Хa! Няма такъв човек!
- Не, разбера се че не. Колко съм глупав!
Аз си помислих, мислих, може би, някой който вярва в Бог...?
- Не, ако се нуждаех от някого, който вярва в Бог,
щях да избера Хари,
а не неудобен плевел като неб.
- O, ами... мисля, че всичко е изяснено.
- Мили Боже! Сигурно е време за вечерната литургия. Трябва да вървим.
- Егбърд!
Ела тук.
Един съвет.
Ако ме разочароваш сега... или когато и да било...
Ще ти направя това, което Бог направил на педерастите.
- Не мисля, че това е добра идея!
- Разбираш ли?
- Ще направя така, че да съм винаги на разположение.
Много Ви благодаря.
Изчезни!
- Имаме гайките за пръсти, крако-трошачката, куките за нос,
онези дълги прътове, които забиваш...
Къде е джуджето?
- Тук, Господарю.
- Добре, да тръгваме.
- Архиепископе!
- Aah...
- Х-Хайл.
- Отиваш ли някъде?
- Ъм...
Да.
- Къде?
- За К-Кентърбъри.
- O, добре! Хари ще те придружи.
не ми се иска да те видя мъртъв преди церемонията.
(Кралят) Свежи коне!
- Господарю, ако искаме да хванем лодката за Франция, трябва да побързате.
- За Франция?
- Ъм, за Франция ли ще пътуваш, Пърси?
- Мислех че всички ще пътуваме.
- Не, не. Хари и аз отиваме в Кентърбъри, нали, Хари?
- O, разбирам. Променили сте плана си.
- Н-Не. Не, всъщност не.
Единствената промяна е ако може да отидеш и да си завреш лицето в малко тор
и да ме следваш от по-голяма дистанция, ще бъде много добре.
- Хари?
- И още нещо, Ваша Милост,
да предположим, че дясната ми ръка ме обиди и я отрежа,
какво ще стане ако и лявата ме обиди?
С какво да я отрежа?
- A, да. Да, тази е доста заплетена.
- Да.
- Чакай, кой е това?
- Не знам, но онзи висок мъж, имаше тор по лицето.
- Аз това наричам стил!
(Церемониални акорди на орган)
- Приемаш ли, Eдмънд, Херцог на Единбург,
вярата в Бога Баща, Бога Син и Бога Светия Дух?
(Звънят камбанки)
- Ъм, да.
- Тогава те обявявам за Архиепископ на Кентърбъри
и Архиепископ на цяла Англия.
- А-Апчих!
(Шумно издухване на нос)
(Диктор) След края на церемонията,
Eдмънд Неохотния бързо възприе живота на расото.
Но винаги сянката на бащината му заплаха бе надвиснала над него,
докато един ден...
- Кажи ми, какво точно направил Бог на педерастите?
- Не знам, Господарю.
Не мога да си представя, че е по-лошо от това, което си правят един на друг.
- O, Господи, това е!
Болдрик, върви да доведеш Епископа на Рамсгейт.
- А?
- Доведи Пърси! Доведи Пърси!
Животът ми е в опастност!
До леглото на умиращия Лорд Грейвни, седи и слуша Eпископа на Лондон, брат на покойния Архиепископ.
- А ако не оставя земите си на Църквата, тогава какво?
- Тогава, Лорд Грейвни, със сигурност ще отидете в Ада.
- Уви!
- Ада...
... където въздуха е наситен с аромата на печени задници.
- Не, не! (Суха кашлица)
Ще предам земите си в ръцете на Църквата.
И така, кажи сбогом на света!
- Какво? Архиепископа още не е пристигнал?
- Все още не, а дори и да пристигне...
- Чакайте!
- Твърде късно!
- Махай се от пътя ми!
- Ще убия и двама ви, както убих брат ти! Ще унищожа Църквата!
- Господарю! Господарю! Aa-ii-ee!
- Казах, "Вън!" Изчезвай!
- O, Господарю, Господарю! Събудете се, събудете се...
Събудете се!
- В Рая ли съм?
- Не, не. Не, все още.
- Тогава трябва да съм в Ада. Уви! Пощадете задника ми!
- Не, спокойно - това е Англия.
- А ти не си Сатаната?
- Не, аз съм Архиепископа на Кентърбъри.
- O, Ваша Милост, Оставих всичките си земи на Църквата.
Ще бъда ли спасен?
- Не, предателска свиня такава! Аз ще те убия!
- Чакайте! Нека караме стъпка по стъпка, става ли?
Ъм, нали знаеш, Църквата всъщност не се нуждае от земите ти.
- Не, тя се нуждае от един добър побой!
- Но ако не получа нейната благословия, със сигурност ще отида в Ада!
- Ада, нъдето малки пинсети...
- Вън!
- Някой като вас да отиде в Ада?? Никога! Никога!
- Извършил съм много грехове.
- Не сме ли всички??
- Убих собственият си баща.
- Знам как се чувстваш!
- Уви!
- Побързай, Eгберт!
- Изневерявал съм на жена си...
- Кой не е?
-... повече от хиляда пъти...
- Е, все пак е 1487.
-... с майка ми.
- Какво?
- Виждате ли, ще отида в Ада.
- Ада, където растат като ряпа и поникват от носа...
- Убийте го!
- Ъм, ами, да вземем Ада.
Ада не е толкова лош колкото си мислите.
- Какво?
- Не, не, не, не.
- Работата с Рая е, че Рая е място за хора,
които харесват нещата, които стават в Рая,
като пеене, разговори с Бог, поливане на цветя в саксий.
Докато Ада, от друта страна,
е за хора които харесват другите видове неща -
изневярата, плячкосването, изтезанията... неща от тези области.
- Найстина ли?
- M-м-м.Остави земите си на Короната и щом умреш, ще се забавляваш, както никога през живота си.
- Прелюбодеяния, плячкосване - през цялата вечност?
- Да!
- Удрян с дълги пръчки по меките части...
- Хенри, решението е твое.
- Добре, добре. Ще оставя земите си на Короната,
а душата си в ръцете на Бог.
Нека се отнася с мен като боклука, който съм
и ме изпрати в Ада, където ми е мястото.
- Амин!
- Амин. Ти си един голям късметлия.
Иска ми се да можех да дойда с теб, но като Архиепископ...
- Много съжалявам.
- Няма нищо.
Ah-h!
- Синко!
- Татко!
- Отче!
- Синко!
- Кои са тези?
- Изглеждат като двойката, която би убила Архиепископа.
- Типично!
(Кралят)
- Ах, ти тюркско куче такова!
- Ах, ти тюркска свиня такава!
- Татко, аз съм! Пакс!
- O, да. Извинявай, Хари. Ставаш все по-добър.
- Да.
Е, благодаря ти, Татко. Лека нощ, Майко.
- Той ме настига! Той ме настига!
- И как беше Едмънд?
- O, много добре. Чизуик! Свежи коне!
- А как са любимите му малки овце?
- Чий овце?
- Овцете на Едмънд.
- Какви овце?
- Ами, онези в Кентърбъри.
Неговите малки вълма от памук, за който той говореше.
- O, Господи!
- Не мога да го разбера. Eдмънд дори не харесва религията.
- Това е невъзможно. Той е Архиепископа на Кентърбъри!
- Да, и Архиепископа е палаво момче,
чието дупе съм пляскала
заради това, че се облекчаваше в езерцето.
- Това е било много отдавна.
- Беше миналия четвъртък.
- По дяволите, може и да излезе нещо добро от това момче.
- Да живее дълго и пълноценно!
- Хa!
Благодаря на Бог, че никога повече няма да се налага да казвам:
"Кой ще ме отърве от този необуздан свещеник?"
- Какво е това?
- Нещо, което предшественика ми Хенри II казал
когато имал проблеви с Томас a Бекет.
Седял на масата с двама пияни рицари и се провикнал:
"Кой ще ме отърве от този необуздан свещеник?"
- Какво?
- O, Господи спаси ни!
- Аз казах, "Кой ще ме отърве от този необуздан свещеник?"
- Кого имахте впредвид?
- Архиепископа на Кентърбъри, разбира се!
Те отишли и го убили, разбира се!
- Добре, да се захващаме за работа.
- Работа?
- Болдрик е потърсил начини
за изкарване на малко пари от тази работа.
- По същество, има 4 главни области за изкарване на пари.
Проклятия, опрощения, реликви и продажба на сексуалното благоразположение на монахините.
- Продажба? Някои хора действително плащат за тях?
- Чуждестранни бизнесмени, други монахини, да.
- Да започнем с опрощенията.
- Ами, това е много добър избор. Изглежда получаваш това, за което плащаш.
Започват от опрощение за говорене с пълна уста
подписана от чирак помощник на енорийски свещеник.
- Колко струва това опрощение?
- Два гроша. И оттам чак до това,
което е опрощение за всичко:
убийство, прелюбодеяние, осакатяване на приятел или роднина.
- От кого е подписано това?
- Двамата Папи.
- Тази е много добра.
- Проклятията са почти същите. Това го давам за половин яйце:
Проклятие. "Скъпи Враг,
Проклинам те и се надявам, че нещо неприятно ще ти се случи,
например да ти падне лук на главата."
Това е най-евтиното на пазара.
Стигат до това, струващо четири дуката:
"Скъпи Враг, Дано Господарят мрази теб и целия ти род."
"Дано се превърнеш в портокал
и дано главата ти падне в най-неудобния момент."
- Това наистина ли действа?
- Да.
- Наистина?
- Да!
- Наистина?
- Не!
- Продължаваме към реликвите, разполагаме с було от Торино,
вино от сватбата в Кана, трески от Кръста...
и всички неща направени от Исус
през дните му в дърводелския магазин.
Стойки за гайди, маси за кафе, витрини за торти, стойки за книги...
разпятия...
много хубава дъска за сирене, купа с плодове, водоустойчиви сандали...
- Още не съм приключил с това.
- Какъв позор!
- Очевидно е, че са фалшиви!
- Хa! Да.
- Но как ще ги разпознаят хората от истинските реликви?
- Няма. Там е смисъла.
- Ами, няма да можеш да заблудиш всички. Вижте!
Тук имам една истинска реликва.
- Какво е?
- Това е кост от пръста на нашия Бог.
Струваше ми 31 сребърника.
- Мили Боже! Истинска ли е??
- Истинска е, Господарю. Болдрик, изглеждаш поразен.
- Така е. Мислех си, че ги продават само в кутий по десет.
Можех да ти дам един от мойте.
Да, пръстите са доста известни сега.
- Но за бърза продажба, не може да се мери с носовете.
Това е Свещената Прибавка с Кратко Изложение на Група от Светци.
Носа на Исус... Носа на св. Петър...
Носа на св. Франсис...
- O, не. Тези са на Жана Д'Арк.
- Шибан клисар! Ще го науча аз него!
Ще го науча аз него!
- O!
- Здравейте.
- Добър вечер.
- И какво мога до направя за вас?
- Ами, ние сме тук за да убием Архиепископа на Кентърбъ...
...ровите многобройни врагове.
- Страхуваме се, че може да е в опастност.
- Найстина ли? Как?
- Почакайте да видим. Може би добрият Крал Ричарт,
ядосан на Архиепископа...
- Без да знаем защо.
-... може да изпрати двама пияни рицаря току що завърнали се от кръстоносните походи
изпратени на мисия за да излеят гнева си върху него.
- Добре казано. Случвало се е и преди.
- Извинявайте, не разбрах имената ви.
- Джордж Де Боф.
- Как сте?
- Джъстин Де Бойнод.
Двама пияни рицаря току що завърнали се от кръстоносните походи
изпратени на мисия от Крал Ричарт, Бог да го благослови!
- А мисията ви е...?
- Както казах-тук сме за да убием...
-... малко време... преди следващият ни кръстоносен поход.
- O, добре, добре.
Ами, ей сега ще отида да го повикам.
A, Болдрик, двама рицаря искат да видят Архиепископа.
- O, мили Боже!
- Монаси!
- Господарю, трябва да ви кажа нещо.
- Ако е за монахините на Ъпингам и голямия разклонен свещник, вече знам.
- Не, отвън чакат двама мъже, дошли да ви убият.
- Какво?
- А-Аз ужастно съжалявам за това. Ще проверя защо се бавят.
- Моля, заповядайте.
- Виж, какво става?
- Онези двамата са дошли да ни убият!
- O, само защото имат малко класа, веднага приемате, че са убийци!
- O, Господи, няма изход!
- Помощ! Помощ! O, Господи, помогнете ни!
- Избягаха!
- Ya-ah-h!
- Ya-a-ah!
- Проклятие! Сигурно са тръгнали по тайния път към женския манастир.
- Ya-a-ah-h!
- Сестри, трима мъже са минали от тук. Накъде тръгнаха?
(Фалцетен глас)
- O, мисля че тръгнаха натам.
- Бог да те благослови!
- Чакайте! Те ще се оглеждат за хора облечени така.
Бързо! Тук вътре!
(Хихикат се нервно)
- Молете се, Сестро, виждала ли сте двама яки рицаря да минават от тук?
(Дрезгав фалцет)
- Ъ-ъ, не, Сестро. Много жалко!
- Може да опитате по този път?
(Нормални гласове)- Благодаря.
- Няма защо.
- Все пак, Майко,
не е ли казал св. Павел в Ефезианите,
"Жената е като прилепа -
често чувана, но никога виждана."?
- Не, не мисля така, Сара.
Ще проверим ли спалните помещения?
- O, да, Майко. Добра идея!
- Момичета!
Момичета! Момичета!
Казвала съм ви хиляди пъти,
борбите в спалните помещения са забранени!
Кой е виновника?
Ти! Да, ти, обикновеното момиче!
O, Господи! Това е Архиепископа на Кентърбъри!
- А също и мъж! Ooh-h!
- Ъ-ъ, мисля, че мога да обясня. (Кикоти се хилаво)
- И това, скъпа моя, е цялата история.
- Да прегледаме фактите още веднъж.
- След като Ви избраха за Архиепископ,
сте открил,че се интересувате само от хубавите одежди.
- A, колко красива бродерия!
- Неспособен да устойте на покварата,
започвате да се обличате като монахиня.
- Неустоимата тъкан на хесенската подплата!
- Това мога да го разбера.
Тогава сте накарали насила Епископа на Рамсгейт
и брат Болдрик да направят същото.
- O, да съм проклет за това!
- Най-накрая, намирате двама пияни рицаря
и ги каните за по една бърза борба с Вас в женския манастир
в една варварска оргия.
- Така е, да.
- От истината боли, но трябва да ви кажа, че тази сутрин
писах на всички Папи с препоръка за вашето отлъчване от Църквата.
Вече няма да бъдете Архиепископ на Кентърбъри!
- O, мили Боже!
- Достатъчно, Сестра Сара. Мисля, че е научил урока си.
- Моля?
Oh. Ow! Ow!
Вървете, сър, и се срещнете със съдбата си!
(Зловещи акорди на орган)
Бързо! Женския манастир гори!
Превод от английски и субтитри: Пламен Бойков и Георги Цветанов
# The sound of hoofbeats cross the glade
# Good folk, lock up your son and daughter
# Beware the deadly flashing blade
# Unless you want to end up shorter
# Black Adder, Black Adder
# He rides a pitch-black steed
# Black Adder, Black Adder
# He's very bad indeed
# Black his gloves of finest mole
# Black his codpiece made of metal
# His horse is blacker than a vole
# His pot is blacker than his kettle
# Black Adder, Black Adder
# With many a cunning plan
# Black Adder, Black Adder,
# You horrid little man! #
- Уви! Покварата на света!
- Да, уви!
Изморена съм и съм изтощена. Може да си вървиш.
- Много добре.
- уви.
- Предполагам, че няма да се нуждаете от еднорога тази вечер?
- Не. не, не тази вечер, Сара.
Превод и субтитри: SHORTY и Георги Цветанов