Black Adder - 01 - Complete Season (1983) (Black Adder - 1-2 - Born To Be King (EN).sub.txt) Свали субтитрите
и също така годината, в която яйцето замени червея като
най-низша форма на валута, крал Ричард напусна Англия
на кръстоносен поход срещу Тюрките.
- И добрия Господ каза "Почитай съседа си както себе си" - освен ако не е тюрк.
В такъв случай, убий копелето!
Той остави след себе си своя любим син Хари да управлява региона вместо него...
Довиждане, скъпи Хари.
- Довиждане татко.
...и неговия подъл син Едмънд да върши нещата, които най-му подхождат
- Едуард.
- Господарю...
..Като го няма краля...
- М-м?
Разбира се!
Най-накрая шанс за малко истинска сила.
(Смее се дяволито)
"Черното Влечуго"
По идея на Ричард Къртис и Ролан Аткинсън
Участват: Ролан Аткинсън
и Браян Блест
Епизод 2 "Роден да бъде крал"
Дванайсет месеца по-късно
- Напред! Напред, искам боклуци такива, да сте в замъка преди залез
слънце или всички ще бъдете изклани. Напред!
Хайде! Хайде! (Овцете блеят)
Млъквайте! А ти можеш да замълчиш - Омръзна ми от Вас.
Млъквайте!
Така, хайде, Вие... Къде отивате?
Спрете! Къде отивате?
Не, не се отдалечавайте от замъка, отивайте към него!
Млъквайте!
- Великолепно! Великолепно! (Блеене)
- Сега вижте - не трябва да сте тук. Стигнахте достатъчно далеч. Вън.
Само да ми падне в ръчичките онова копеле, брат ми Хари.
(Хари)
- A, Eдмънд!
Eдмънд?!
Ето къде си! Великолепни новини Едмънд. Татко се прибира вкъщи.
Тук пише, че ще се прибере до деня на свети Ленард.
Отлично. Така ще можем да отпразнуваме двете събития заедно.
А сега. Аз ще се заема с гостуващите кралски особи, разбира се,
почетната стража и папския легат,
а ти, ти можеш да разпределиш веселбите.
- Веселбите?
- Да, морисовите танцьори, евнусите и брадатите жени.
Нали знаеш традиционните забавления за деня на св. Ленард.
О, проклятие! Не мисля, че ще имам достатъчно време да се заема с канализацията.
Едмънд, ще трябва да се погрижиш и за това.
- Ъ-ъ...да...да. Добре, добре.За мен ще бъде чест.
- Добре. Няма да ме разочароваш, нали?
- Не, не, не, найстина го очаквам с нетърпение.
Много, много ти благодаря.
- Великолепно!
- Дванайсет месеца в преследване на овце
и оправяне на кралския портрет, а сега това.
Копелето.
Копелето!
- Само да беше, Господарю.
- Какво?
- Само да беше копеле, Господарю.
Тогава Вие щяхте да сте регент.
- А, да. И тогава един ден...
- ...Ще бъдете крал, Господарю.
- А, да!
Да. Аз ще бъда крал.
И тогава какво?
(Заедно)
- Ще власвате над света, Господарю!
- Точно така!
Просто не е честно, нали знаете.
Всяка една проклета жена в кралския двор има копелета за синове,
но не и моята майка, о не.
Тя е толкова проклето чистокръвна, че не смее да погледне надолу,
в случай, че забележи собствените си гърди.
- Сигурно очаквате с голямо нетърпение завръщането на краля, Ваше Височество.
- Не.
- Не, милейди? Но помислете - той ще дойде във вашата спалня
и ще прави необуздана и страстна любов с вас.
- Да. Иска ми се да не го прави.
Много е трудно да спиш, когато става такова нещо.
Да те използват цяла нощ, като външната страна на наденичка.
- Все пак, наближават празненствата по случай деня на св. Ленард -
шутовете, жонгльорите...
- Голям кафяв вол, парещ и пушещ цяла нощ.
- О, да! Угощението!
- Моля?
Не, мислех си за нещо друго.
- Лично аз се надявам да включат танцьорите на морис. Направо ги обожавам.
- Да. А аз харесвам евнусите.
- О, да!
- Евнусите!
Иска ми се да притежавам такъв.
- Иска ми се да се бях омъжила за такъв.
- Добре. Добре. Можеше да се случи на всеки. Нищо. Няма значение.
О, Господи.
Не мога да повярвам.
Имаме само едно представление и тя си е обръснала брадата.
- Винаги можем да използваме евнусите, Господарю.
- О, да - eвнусите и удивителната голобрада жена. Каква програма!
Пърси, трябва да има още нещо, трябва да има.
- Имаме скачащите евреи от Йерусалим, Господарю!
- Те какво правят?
- Ами скачат, Господарю.
- Какво?
- Излизат на сцената и скачат, Господарю.
Много. Комедиeн номер.
- Т-трябва да има нещо друго. Непременно.
А, какво е това? "Смъртта на фараона."
"Сър Доменик Прик и неговите великолепни странстващи ученици
представят трагическия древно-египетски шедьовър "Смъртта на фараона"."
Това звучи забавно!
- Не, не, не, аз мисля, че е изключително трогателно, Господарю.
- Е по-добре да бъде забавно или Прик ще го отнесе много лошо!
- Господарю вижте - "Джери Мериуедър и неговите четири кокошки".
- Те какво правят - снасят яйца?
- Да, Господарю.
- Добре, добре. Ще ги включим, ще ги включим. (На вратата се чука)
- Как-какво има, Господарю?
- Евнусите - отменили са номера.
- О, майчице.
- Ха! Трябваше да се сетя! Никога не вярвай на евнух!
- Какво ще правим?
- Знам какво ще направя. Болдрик, дай ми една заповед за екзекуция.
Ще ги науча на урок, който няма да забравят.
Ще отстраня всички ненужни части от телата им, които все още имат!
- Господарю...
- Занеси го на лорд Канцлера. Благодаря ти.
Господи положението е отчаяно. Отчаяно!
- Може да включим танцьорите на морис, Господарю.
- Сега виж - не сме чак толкова отчаяни.
Танцът морис е най-нелепото забавление
което някога е било изобретявано от човек. 40 женствени ковача
размахващи парцали, в които са си издухали носовете!
Как съществува все още, никога няма да разбера.
- Извинявайте, но искате ли ги или не?
- А, Едмънд.
- И почивка.
- О, прекрасно. Как вървят другите развлечения?
- О, всъщност много, много добре.
- Ъ-ъ... Мисля, че ще има малко... спартански вид.
- Какво? Гръцки?
- Ъ... да, точно така, да, гръцки.
- Добре. Всички ли ще дойдат?
- Да, абсолютно всички.
Всъщност имаме толкова много хора, че страхувам се, трябваше да освободя евнусите
- О, не, не, не, не!
- Не?
- Не. Така не може да стане. Не и на деня на св. Ленард.
Защото... поправете ме ако греша лорд Пърси-
самият св. Ленард е бил евнух.
- Н-д-да, точно така.
- Ами затова си помислих, че ще бъде по-тактично...
- О, не, не.
Да не участват евнусите на деня на св. Ленард ще бъде като да не участват ...
морисовите танцьори или брадатите жени!
Освен това лорд Дугал МакАнгъс, кралският върховен командир, ще присъства на пиршеството, и както знаете
евнусите са неговите лични любимци.
- А?
Той е шотландец, разбираш ли.
- А-а.
- Добре, добре. Разчитам на теб, Едмънд. Продължавайте!
- Така! Някакъв червендалест, дребно-гъз
Шотландски орангутан иска евнуси, така ли?
- Очевидно е велик войн, Господарю.
- Така казват всички.
Те са просто варвари! Половината от тях дори не могат да говорят английски.
- А какво говорят?
- Ами не знам, на мен ми звучи като гръцки.
- Значи говорят гръцки.
- Не, имам предвид, че звучи като гръцки.
- Е, ако звучи като гръцки, сигурно е гръцки.
- Не е гръцки.
- Но звучи като гръцки.
"Кое не е гръцки, но звучи като гръцки?" Тази си я бива, Господарю.
- Това не е гатанка, Пърси.
Само ти казвам, че не мога да разбера и една дума от това което казват.
- Нищо чудно, Господарю. Вие не сте учил гръцки!
- Пърси... чудил ли си се как изглеждат вътрешностите ти?
- Понякога, Господарю, да.
- Имаш ли желанието да задоволим любопитството ти? Готов ли си?
О, Господи този шотландец вече ме ядосва.
Аз съм херцога на Единбург, нали знаете!
Владетел на Роксбъри, Селкирк и Пийбълс.
Мога да направя нещата много трудни за него.
Колкото до тези развлечения...
Болдрик, ти имаш брада. Иди и си намери хубава рокля.
- О, великолипно, Господарю!
Пърси, ти иди да извикаш Бернард, укротителя на мечки.
- Да, Господарю.
- Изглежда, че ще се нуждаем от него.
- А, и Пърси...
- Да, Господарю?
Кажи му да доведе мечка този път.
Импровизацията миналата година беше покъртителна.
- А сега, Майко. Тост за завръщането на Краля.
(Фанфари) Какво по дяволите...?
- Дугал МакАнгъс!
- O, но разбира се!
- Благородни Хари, Принц на Уелс
МакАнгъс те поздравява и полага в краката ти военни трофеи.
O, извинявай, това е нощната ми чанта.
Погледни! Съкровища откъснати от трупа на тюрк.
- O, МакАнгъс! Изпълвам се с радост и надежда да те видя.
Какви са новините от баща ми, Краля?
- Когато го видях за последно той се закле да се върне за деня на св. Ленард - или да умре!!
Боже опази! Ще се молим за неговото безопасно пристигане.
Присъедини се към нас. Сигурно умираш от глад.
- Ами младия Локинвар?
- О, да, той също.
- Хайде, Локинвар!
Ти сигурно си малката сладурче на Краля, а?
- Аз съм Кралицата.
- Точно така! Имам съобщение за вас.
Баща ми ме помоли да ви предам много поздрави.
- Познавам ли го?
- О, мисля, че може да се каже.
Той е Доналд МакАнгъс, трети херцог на Аргаил.
- O!
(Фанфари)
- A, Eдмънд, ето къде си!
МакАнгъс, това е човека отговарящ за забавленията за утре.
- A, евнуха!
Ето четири пенита за неприятностите ти.
(Висок и пронизителен глас)
- Аз не съм евнух.
- На мен ми звучиш като такъв.
- Аз не съм евнух.
Аз съм херцога на Единбург.
- O, ти си, така ли?
- Да!
- Все същата история. Херцог на Единбург, и толкова шотландец, колкото гърдите на Английската Кралица!
Извинявай, без да се обиждаш.
- Извинявай - седнал си на стола ми.
- Не се извинявай.
- Сега след като се запознах ме, имам едно специално съобщение.
- Не ми казвай, че и ти си евнух??
- МакАнгъс, като награда за твойте героични подвизи в битка,
баща ми ми дава власта да ти дам всичко, което поискаш от мен.
- Ако има малко мозък, ще поиска подстрижка.
- Братко, за мен е чест. Искам само късче земя.
Дай ми красивия Селкирк и благородното графство Роксбъри.
- Какво??
- Много добре! Със силата дадена ми от...
Извинете ме, съжалявам че ще ви прекъсна,
но тези земи наистина, всъщност, принадлежат на мен.
- Да, и...?
- Ами...така...може би той ще предпочете да избере други земи.
- MакАнгъс?
- Не. Аз искам Роксбъри и Селкирк.
- Но тогава за мен остава само Пийбълс!
- O, да! И Пийбълс.
- Но, но...
- Искаш ли да кажеш нещо?
- Ами, не знам. Някой хора биха казали
"Каква абсурдна идея,
да дадеш половин Шотландия на маниак с рокля,
заради клането на няколко сифилитични Тюрка."
Напротив, аз казвам,
"Нека го възнаградим."
- Добре, добре. Така да бъде.
- Ура!
- Ще го убия - и ще го убия веднага!
- Кого, Господарю?
- Онази смърдяща, шотландска невестулка.
- Защо, Господарю?
- Защото той е крадлива, смърдяща, Шотландска невестулка.
- Как?
- Ще го намушкам.
- Къде?
- В тронната зала и в пикочния мехур.
Но... ако го направите пред всички,
нямя ли да заподозрят нещо?
- Да.
Да, това е пречка.
Да, може би се нуждаем от нещо
малко по-коварно.
- Аз имам коварен план.
- Може би, но аз мисля, че имам по-коварен .
- Моя е доста коварен, Господарю.
- Да, но моя е по-коварен.
- Зависи колко коварен имате предвид.
- Дяволски коварен! Колко коворен мислиш, че имам в предвид
Моя е доста коварен.
O, добре де, да го чуем колко е дяволски коварен!
Първо: карате го да дойде с Вас.
O, изуминетлно коварно. Карам го да дойде с мен, и го наръгвам, може би?
- Колко коварно!!!
- Не, завеждате го при огромните оръдията...
Разбирам, и го карам да си навре главата вътре и да я взривя.
- Да!
- O, да, Болдрик, това е...
... чудесна идея...
Не, мисля че имам план който ще ни донесе малко повече...
... забавление.
(Смее се дяволито)
- Aaargh!
(Предсмъртна агония на животно)
(Тихи, меки стъпки)
- Nnngaaargh!
- Мога ли да ви помогна?
- Ъ-ъ, не. Не, добре съм, благодаря все пак.
- Добре.
- Не ви преча като седя тук, нали?
- Не.
- O, има само едно нещо.
Чудех се дали бихте ми направили една услуга.
- Аха?
- Чудех се бихте ли ми помогнали с празненствата довечера.
- Как? Като стоя настрани вечерта?
(Смее се тъпо, после вика)
- Ъм... Ами...
Работата е там, че се надявахме да представим загадъчна пиеса
от една от нашите водещи драматични трупи,
но, за съжаление, един от актьорите им е болен, ъм...
и си помислих, че Вие ще сте точния човек за неговото място.
- Е, предупреждавам Ви...
...Аз не съм актьор.
- Не се изисква много актьорско майсторството.
Това е древна Египетска пиеса,
наречена "Смъртта на Шотландеца".
- Май ще се позабавлявам малко. (Предсмъртна агония на животно)
- Можете да изиграете ролята на Шотландеца,
ако желаете, който умира в края на пиесата.
- Да изиграя сцена със "смърт"? Това го мога.
- Да. Е, както казах...
може да не се изискват много актьорски умения.
(МакАнгъс)
- Внимавай за капана за невестулки.
- Woooorgh!
(Тъмп, бойнг, тъмп, бойнг)
- Пърси!
- Висооки дървета! Да видим как се люлеят онези клони.
По-високо, по-високо.
А сега ниско! Ниско, ниско...
- Направихте ли необходимите промени?
- Да, Господарю.
- МакАнгъс...
- Woooooh!
- Запознайте се с убийците си.
- # Ми ми ми... #
- Как мина?
- Не беше зле,
но не мисля че го разбраха.
- Ние трима сме сбрани с най-нагъло намерение...
Тук, край бреговете на изящния Нил,
де яздят се камили и ветрове се гонят из пустини...
кръвта да пролеем на Шотландеца подъл.
- Какво прави Шотландец в Египет?
- Не съм сигурен, но имат добри отзиви.
- Виждаш ли майка си?
Очевидно, баща ми и майка ти са били...
- Не ставай глупав. Такива дейности са напълно нехарактерни за майка ми.
Баща ми спа с нея защото й каза, че това е лекарство против диария.
- Не вярваш ли? Имам едни писма - те са доста горещи!
Казвам ти, те хвърлят малко сянка върху родителските права над младия Хари!
- Не ставай глупав!
- Какво?
- Гайдата свири. Вижте!
По този път идва нашата жертва. Защото никога...
- Сега съм аз!
- Къде са тези писма?
- Скрити са - ще ти ги покажа после!
- O, добре.
- Тутанкамон MакФерсон, не закъсня изобщо,
че не е ли прекрасно времето, или е идилията на Юни?
(МакАнгъс)
- Да, така е.
За каква работа сте се захванали?
- Бързо! МакАнгънс ще умре!
- Всеки момент!
- Червендалест орангутан!
- Крадлива Шотландска невестулка!
- (Заедно) Смърт за шотландеца!
- Той знае прекалено много!
- Точно затова трябва да умре!
- Не, не трябва, не трябва! Той има жизнено важна информация.
Промених си мнението. Господи, какво да правя?
- Спрете пиесата!
- Как? Как?
- Просто кажете "Стоп".
- А каква ще е причината?
- защото ножовете са истински. МакАнгъс ще бъде убит.
- Не, копеле такова!
- Стоп!
- Извинявайте, че закъснях.
- Aaargh!
- Отлично. Това определено е почерка на майка ми.
- Кога са били написани?
- 1460.
- Годината, в която брат ми се е родил.
(Смее се дяволито) Болдрик! Ела тук.
Болдрик, кажи на всички, че забавленията се отменят.
- Защо?
- Защото аз ти казвам, глупав плъх такъв!
- Не, по каква причина се отменят?
- А-а, разбирам.
- Кажи им, че имам да направя много важно съобщение.
(Смее се дяволито)
- Това означава ли, че трябва да сваля роклята?
- Вън, вън, вън!
- Ако си изиграеш картите добре, може да станеш крал.
- Да, един ден.
- Може би по-скоро. Последният път, когато видях баща ти току що бе нахлул в Константинопол
а отвътре затвориха вратите след него.
- Не?
- Да!
10,000 тюрки въоражени с ятагани,
а баща ти е въоражен с нож за плодове.
- Джери Мериуедър.
Поредния пирон в ковчега на представлението.
- А на мен ми хареса Бернад-укротителя на зайци.
- Благодаря Ви.
-Виж, Едмънд, ще отнеме ли много време това съобщение?
Все още не съм виждал евнух.
- Не се безпокой, Хари. Скоро всичко ще свърши.
Скъпа майко, скъпи братко, дами и господа от кралския двор.
Днес в мое притежание дойдоха, от ръцете, Господарю,
на вашия верен слуга, Дугал MакАнгъс,
определени писма, определено доста необикновени писма
отнасящи се до произхода на Принц Хари.
- Писма? С какво са толкова необикновени?
- Писма?
- Хари, те са написани от "моята" майка... до "твоя" баща.
Като баща ти, Хари, разбира се, е Доналд, трети херцог на Аргаил.
- Извинявай не те разбрах?
- Тези писма са доста интимни. Нека ви дам пример:
"Четвъртък. Скъпо "космато животинче",
често, като седиш на масата със съпруга ми,
и човъркате дълбоко в държавните въпроси,
нямам търпение да сондираш ..."
- Едмънд!
Сигурен ли си, че знаеш какво говориш?
- Толкова сигурен, колкото когато Мама е написала тези думи:
"Скъпо "голямо момче", отлавай на Юг.
Както знаеш, твоя галеон може да разчита на
горещо посрещане в моето пристанище."
- "Голямо момче!" Майко! Знаеш ли нещо за това?
- Какъв избор имах? Бях малко чуждестранно момиче.
- Тогава трябва да се отрека от регентсвото и да се запиша в манастир.
Eдмънд, Ти ще си регент докато... "твоя" баща се завърне.
- Кралят няма да се завърне.
- Какво?
- O, Боже.
- Когато МакАнгъс го видял за последно,
той се е бил срещу половината Тюркска армия,
въоражен с малко джобно ножче за плодове.
Така, Пърси, можеш да започнеш...
- Кралят е мъртъв. Да живее Краля!
(Всички заедно) Кралят е мъртъв. Да живее Краля!
- Вероятно мъртъв.
- Кралят вероятно е мъртъв.
(Всички заедно) Да живее Краля. Кралят вероятно е мъртъв.
Да живее Краля. Кралят вероятно...
(Всички заедно) ..не е мъртъв. Да живее Краля. УРАА!
- Любов! Смърт! Война!
Сладурчето ми!
Триумф!
МакАнгъс!
Моят другар по кръв и най-верен приятел!
- Ти успя!
- Успях - благодарение на вярното ми ножче за плодове.
Чакай малко.
Какво става тук?
А ти кой си?
- Той е наш син.
- Какво?
- O, да, разбира се... Eнид.
- Скъпи татко, определени писма са излезли на яве
които биха могли малко да променят нещата наоколо.
- Писма? Какви писма?
- Писмата говорят за любовни деяния между жена ти и Доналд,
разпуснатото куче на долините.
"Как мечтая да съм в това кралство между сатенени чаршафи,
където ти и твоя господар сте единствените господари,
и после любовта бива консумирана,
o, ти огромни Шотландецо." И така нататък.
Тези писма са с дата Ноември и Декември 1460,
която, Хари, във връзка с
твоята рождена дата, е точно девет месеца...
-...След моето раждане!
- Но около девет месеца преди твоето раждане, Eдмънд.
- ТИ!
Ах, ти копеле!
- Мисля, че ти си копелето, Eдмънд.
- Тишина! Искам обяснение!
- Господарю...
причината, поради която Ви събрах всички днес
е да наложим малко правосъдие срещу това Шотландско лайно,
който със сигурност е забравил за тези очевидно фалшиви писма.
- Дай да видя!
- Не! Ще ги скъсам пред лицето му,
за да не остане и следа от тяхното мръсно злословие!
Вие се завръщате, бодър от кръвопролитен хаос, когато са обърнати с гръб
и мислите, че ще разтроите равновесието в кралството?
- Предизвиквам Ви на дуел!
- До смърт!
- Ъ-ъ...да, добре.
- Отлична идея! Все пак, е деня на св. Ленард -
трябва да има малко забавление!
- Добре, много добре! Заемете местата си.
(Мрънка си на носа)
- Като едно време, МакАнгъс.
- Трима тюрка и човишки шишкебап!
- Как можах да забравя!
- Много добре. Нека клането започне!
- Да видим как черното влечуго ще се измъкне този път!
- Защо се бавите?
- Ъм... ще ти дам всичко, което притежавам. Абсолютно всичко!
- Aха!
- Аз... Трудно може да се каже, че съм богат мъж...
- Трудно може да се каже, че си мъж, въобще!
- Но... но... но...
конят ми сигурно струва поне 1,000 дуката.
Мога да си продам дрехите, гордоста на моя живот.
Мечовете, завесите, чорапите и мойте биещи се петли.
Слугите без които мога да живея -
с изключение, може би, на този който ми смазва хранилката.
И мойте най-интимни съкровища -
колекцията ми от антични cod-pieces,
перуките ми за официални случаи,
перуките ми за частни случаи...
и перуките ми за комични случаи.
Колекцията ми от ръжени,
my grendle-stretchers, my ornamental pomfreys
и разбира се, миниатюрата ми с автограф от Юда Искариотски.
(Всички се смеят)
- Това не е достатъчно!
- Aх, само се шегувам!
Всъщност, много съм заинтересуван от перуките.
Няма значение!
Aх! Ей!
Надявай се животът да не стане толкова скучен,
за да можеш да прекарал закони в Шотландия.
(Смее се хилаво)
- Не бих прекарал дори вода през Шотландия!
(Мрънка си на носа)
- Дойде ми до гуша!
- Всички ужасно се радваме, че се завърна, Татко.
- Без мен.
Липсва ми миризмата на кръв в ноздрите ми.
И Кралицата "има главоболие".
- O, Боже.
- Но ни очаква забележителна седмица.
Архиепископа но Йорк
иска да се присъединиш към неговата трупа по Италиански танци.
Найстина трябва да му дам отговор.
- Искаш да съм честен, или тактичен??
- Тактичен, мисля.
- Кажи му да си завре трупата отзад!
- Точно така.
- Оня хулиган, МакАнгъс, тръгна ли си?
- Не, Eдмънд го развежда за последен път около замъка.
- Докато това...
- Ще съжалявам ако си тръгне. (МакАнгъс)- Много интересно!
- Eдмънд също. Станаха първи приятели.
(Бум)
- Тюрките?
- Канализацията!
- Татко! Хари! Стана смазващ инцидент. Трябва да дойдете веднага!
O, Господи! Ще си взема плунжера!
Превод от английски и субтитри: Пламен Бойков и Георги Цветанов
# The sound of hoofbeats cross the glade
# Good folk, lock up your son and daughter
# Beware the deadly flashing blade
# Unless you want to end up shorter
# Black Adder, Black Adder
# He rides a pitch-black steed
# Black Adder, Black Adder
# He's very bad indeed
# Black his gloves of finest mole
# Black his codpiece made of metal
# His horse is blacker than a vole
# His pot is blacker than his kettle
# Black Adder, Black Adder
# With many a cunning plan
# Black Adder, Black Adder
# You horrid little man! #