Mamma Roma (1962) Свали субтитрите

Mamma Roma (1962)
Кармина и булката!
Ето ги нашите братя!
Така е, синове на Италия.
Италия, по-дяволите. Те твърдят, че не ме познават.
Клементина, запознай се с роднините!
Това е Пепе, а това е Никола.
Това е Реджина, перверзната. Само да знаете, какви ги върши!
Кажи ни! Не се срамувай. Ние сме свободомислещи хора.
- Тя е дамата на нощта!
- Какво е това?
- Курва!
- Щастливка!
Не е ли сладка?
Не те притеснявам, нали?
Клементина, успя ли? Тя е -
- да живеят младоженците!
- Късмет!
Бащата на булката ще държи реч!
Дами и Господа, на тази церемония, както сме -
- на свобода.
- Щастлив съм, че всички сме тук.
Ние сме хора, работещи на земята, но и до днес имаме -
Туберкулоза.
Добри сърца.
Казват че сме нищо, но ако ние не обработваме земята,
с какво ще се хранят богатите?
Седни. Видях един младеж, който умря по този начин.
Ще ни проповядваш ли?
Масите винаги трябва да се възпяват!
Мама Рома, защо не ни изпееш някоя песен от сърце?
Искате да пея?
О сладко акациево цвете
когато пея, пея с удоволствие и радост
и ако ти разкажа цялата история
ще разваля празненството
Кармин, покажи им че все още го можеш!
О полско цвете
ти се смееш и шегуваш и се държиш като светец
но сърцето ти изгаря от ярост
о ментово цвете
задръж острият си език между нас има и невинни
и е по-добре
че тя не чува и не вижда
- сега е ред на булката!
- Пей, Клементина!
О смачкано цвете
една жена веднъж полудя за тези мустачки
и защото го загуби все още не може да преживее
О цвете от лайна
Освободих се от примката
сега е ред на някой друг
да бъде негов слуга
без лоши чувства, Нова Булка! Поздравления!
Аз съм свободен, Свободен!
Да живеят Булката и Младоженеца!
Превиваш се от смях. Кажи ни какво е толкова смешно.
И така ти си свободен след 5 дълги години робство.
Сега имаш пари и можеш да правиш каквото си поискаш.
И мъжът, който те експлоатираше те освободи,
но те съветвам да се успокоиш в противен случай ще се задушиш
Хайде де. Какво е толкова смешно?
Деца! Те наистина са нещо!
Така е. Така трябва да се отнасяш към дами.
Обичаш ли майка си?
Да.
- Обичаш майка си?
- Да.
Бъди благословен в Името на Отца и Сина и Светия дух.
Един сутеньор умира, И друг се ражда.
Моят малък сутеньор.
Децата са нещо!
Кармина, успех.
Клементина, хайде, усмихни се.
Предполагам, че имаш Много деца като Якоб,
така че ще бъдеш благословена през всичките си животи.
Желая ти всичкото щастие Което е в моята къща.
Кучи син.
Кой ми открадна цигарите?
Я да подуша.
Дай целувчица на Майка си?
По дяволите!
Проклета провинция, С всички тези камъни!
Това семе ме убива.
- Накъде с приятелите ти?
- Никъде.
До скоро.
Колко си пораснал. Едва те познах.
Мислиш ли че може да не се променя?
Не ми говори по този начин.
Какво съм казал?
Хубава работа, взимам ти Обратно в Рим с мен,
или кой знае как ще свършиш тук.
- Защо ще ме водиш в Рим?
- Да правиш компания на Папата!
Искаш да прекараш целия си живот Обработвайки земя?
Не.
Можеш ли поне да четеш и пишеш?
Справям се.
Кажи ми,
истина ли е, или вече си бил с жена?
Какво ще правя в Рим?
Нямам дете, което да превърна в просяк!
Мисли.
Нямаш си идея, колко жертви трябваше да направя,
нещата, които трябваше да направя, за да ти взема у дома с мен,
за да можем да живеем цял живот заедно.
От 16 години чакам,
и не беше никак лесно.
Все още изобщо не знаеш колко гадно място е светът.
Това там е нашата къща.
Тази със слънчевият прозорец и простряното бельо.
Там, на последният етаж.
Ще останем само още няколко дни.
След това ще те отведа в истински дом.
Ще видиш колко е красив,
пълен с респектиращи хора от висшата класа.
Виж ги? Хубава групичка, нали?
Не са като децата от новото място, където отиваме,
млади хора, които учат и работят много.
Те са тези, с които искам да се сприятелиш.
Да не се притесни? Това е твоят дом.
Остави куфара.
Да не мислиш, че съм вещица?
Никога не съм причинявал неприятности.
Всички винаги са ме харесвали.
Гладна ли си?
Тази сутрин имам малко хляб и картофи.
Какво каза?
Внимавай какво говориш.
Трябва да говориш като майка си, не като тези нищожества тук,
или искаш да те шамаросам!
О циганко с твоят поглед толкова тъжен и прочувствен
караш цигулката да се разтапя в ръцете ти
Можеш ли да танцуваш?
Малко. Ча-ча-ча.
Какво? Ча-ча-ча?
Хайде – танцувай танго с майка си.
Не си срамежлива, нали?
Не се срамувай. Следвай ме. Внимавай за моите движения.
Следвай ме.
Сега насам. Гледай краката ми.
Каква дъска си. Внимавай с краката си.
Сега се завърти. Това е Ренвенсю.
Вида ли, направи го.
Голямото ми момче.
Играй само за мен
Ти циганска цигулко
знаеш ли тази песен?
Никога не съм я чувал.
- Харесва ли ти?
- Със сигурност.
Само ако знаех кой пее тази песен.
Кой я пее? Баща ми?
- Откъде знаеш?
- Лесно е да си отгатне.
Значи е истина - излизаш със жени.
Те са тези, които идват при мен. Но аз не се интересувам.
За баща ти -
познай какво сънувах снощи.
Сънувах че сме в Гърция, в планините.
На първо място беше много кално.
След това стигнахме да хълм, покрит с Розмарин,
и се чу глас,
"Мама Рома, ела тук."
Беше гласът на баща ти.
Представи си.
Да, аз вървях по посока гласа на баща ти,
и от другата страна на хълма, кого мислиш видях?
- Кой?
- Теб.
Но ти беше полицай.
- Какво направих?
- Искаше да ме хвърлиш в затвора.
А ти какво направи?
Избягах колкото бързо можах.
Вижте моля Ви се тоз смешник, искал да арестува майка си!
Сега ще те науча на един номер.
Гледай. Ще направим Кашюй.
Някой Кашюй може и да стане!
Паднах на дупето си, благодарение на теб.
Не се тревожи. Искам само да поговорим. Да не ти хрумне някоя смешна идея.
ДА говорим? Тогава побързай.
Защо не влезем вътре?
- Синът ми е вътре.
- Значи си щастлива, предполагам.
Аз бях на неговата възраст, когато ти и аз започнахме.
Синът ми е ангел.
Аз бях само дете.
Бях толкова невинен.
My mother always told me Бях най-доброто от всички.
Но само успях да я разочаровам, и то заради теб.
Открадната сълза
наглеждай я или ще те убия.
Ще те убия!
Давай, пей отново ако смееш!
Пълнолунието не бе отмивало и вече се задаваха проблеми.
Хайде. Остави.
Не е толкова важно.
Мащехата ми обеща да ми намери работа.
Напротив, едни приятели, които срещнах, трима сводници,
искат да продавам жива плът с тях.
Коне, няколко крави.
били в занаята известно време, а и направили малко пари.
Купуваме животните от нещо за нищо,
след това ги скриваме и колим и продаваме месото в Рим.
Колко са ти нужни? Знаеш че нямам много пари.
Двеста хиляди.
Нямам. Похарчих ги за къщата,
и за лиценза за масата на пазара.
Шегуваш ли се? Нима не разбираш?
Трябва ли да те уча как да правиш пари?
Забрави ли?
Не ти ли стига вече?
Защо се нервираш?
Ако вложиш малко мисъл, Може да изкараш толкова само за 10 дни.
Разчитам на теб.
Ще се върна след две седмици.
И след това, кълна се няма да ме видиш повече
Какви танци обичаш, синко.
Колко неприятна гледка. Всичко което виждам е гробището.
Планирам да се преместя утре,
но сега ще се наложи да почакам още две седмици.
И какво? По-късно ще се забавляваме.
- Довиждане. Аз си тръгвам.
- Кой му пука?
Тръгвам си с добро. Без лоши чувства.
Всичко е ваше, милички!
Ще ни оставиш просто така?
- Довиждане, Бианкофиоре.
- Няма връщане назад?
Ти си най-доброто от групата.
Късмет.
- Още едно питие, за мен.
Пияница.
За твое здраве!
Ще ти е нужно с всички тези болести около теб.
До скоро, Бианкофиоре! До скоро, кукли!
- Кого търсиш?
- Просто малко на свеж въздух.
- Не бързам.
- Време беше.
На какво се смееш?
- Харесваш ми.
За всичките ми години тук, никой не разбра кой съм аз.
Кажи какво те притеснява.
Имахме един съсед, богат възрастен мъж,
с много пари.
Обличаше се като Робеспиер. Имаше мустаци и бастун,
сякаш беше цар.
Знаеш ли как бе изкарал парите си?
При фашизма.
Мусолини му казал,
“построй квартал за работническата класа.”
И така станал Пиетраранчио.
Твой ред е!
Стените в първата построена от него Къща били страхотни.
Така били и тоалетните. Можело да се Яде от тях. Толкова добре били построени.
Мусолини се върнал и казал, “това е което исках.”
Кучият му син.
В момента, когато Мусолини си тръгнал, Той спрял да строи къщи.
и правил само тоалетни.
Наричат квартала "Латриния."
Нищо освен огромни гробници Докъдето ти стига погледа.
Господи, колко е бил противен!
Някаква болест в Африка Беше белязала цялото му лице.
Имаше астма, ревматизъм, Проблеми със сърцето, колит, диабет.
Смърдеше до небесата!
Християнин ли беше в крайна сметка?
Той беше на 65, а аз на 14.
Омъжих се във фашистка момичешка униформа!
Проблеми след падането на Фашизма?
Той беше твърде стар! Видиш ли го, си мислиш Че му остават не повече от два дни живот.
Имаше пяна на устата.
- Виж кой е тук, Мама Рома.
Ще умре за мен. Ще умре!
Той умира!
- Кой умира, Мама Рома?
- Старият човек, направил ме щастлива!
- Ужас. Старецът?
- Принудиха ме.Той беше мой съпруг.
И ти ни се противопостави? Ако можеха да го направят на мен -
със сигурност мислиш, че си по-умен от мен?
Бих се радвал да те видя в краката си.
Може ли майка ми беше права като ме накара да се омъжа за него.
- Калка лоша майка!
- “Той има милиони,” ми каза.
"Той е богат. И е на 70 години.”
Ще умре върху теб.
Какво ти става? Не искаш ли да бъдеш дама?
Мажеш да избереш следващият.”
Ти си спала с него? Срам и позор.
Сигурно е бил и садист.
Искаш ли да знаеш нещо?
Майка ми е мъртва, А също и баща ми,
но дъртака е още жив, проклет да е!
Затова му отнех живота.
Тръгвам. Лека нощ!
Платих дължимото на този свят, а и на следващият също.
Тръгвам с добро! Ча – ча – ча.
До скоро!
Спокойно. Още ли танцуваш ча-ча-ча на твоята възраст?
Скандално е.
- Скандално за кого?
- За хипократите, разбира се.
Зарежи се и ти, и хипократите.
Тук е съвсем различен свят.
Красивата дама ей там притежава салон за красота близо до нас.
Този мъж е голям монархист.
Онзи мъж там е собственик на ресторант.
Ще те оженя за дъщеря му.
Онази там? Виж я.
Защо не? Тя е супер момиче. Трябва да се ожениш за някоя като нея.
Няма начин да се оженя за нея.
Мълчи. Още подмокряш леглото.
Не е ли красив новият ни дом?
Какво ти казах?
Кажи им “здрасти”!
- Закъсняваш?
- Да, той идва всеки момент.
Тук.
Вземи това, моя малка.
Подай ми тази шапка.
Хайде.
Виж я? Казва де Бруна.
Защо ми го казваш?
Тя е нещо. Всички го знаят.
Можеш да ги попиташ.
Всички излизат с нея, дори и боклукчията.
Мисля, че изглежда добре. Виж само какви крака има.
Хайде, да те представим.
Здравей, Бруна. Как си? Какво те води насам?
Изведох бебето малко на на чист въздух.
Виж колко е сладък.
А вие момчета, кога и вие ще имате деца?
Не е ли красиво? Нека да видя.
- Не пипай. Опасно е.
- То е скелет.Колко гадно.
Порцеланово ли е? Може ли да го имам?
Луд ли си?
Толкова си гаден.
Искам да те представя на един приятел.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Аз съм Еторе.
Той е готин, като нас. Каза ми, че те харесва.
Това не е вярно.
Отдавна ли живееш тук? Никога не съм те виждал.
Не отдавна.
Къде си живял преди?
В Гуидония.
Неговата майка е брюнетката с новата сергия до твоята.
Синьора Рома? Толкова добре изграждаща жена.
Познавам я. Ти работиш с нея?
Не, не работя.
Виж.
Това са Мария и Асунта и техни приятели.
Хайде.
Асунта, къде отиваш?
Да танцувам.
Проклятие, това беше само видение.
Имаш ли пари?
Никакви.
Ако имахме, можеше да отидем да погледаме някое шоу
ДА отидем да видим курвите в Каракала и да се повеселим.
Хайде! Да тръгваме.
Има едно черно момиче, което ме харесва и ми дава цигари.
Някога бил ли си с някоя от тях?
Едната идваше в Гуидония, за войниците.
Мътните го взели. Какво става?
Чуйте.
Може ли да говоря с теб?
Сигурно ли е?
Изчакай малко, Еторе. Виждаш че говорим.
Ти си търпелив. Можеш да чакаш, а?
Момчета, искате ли да свършите малко работа в болницата?
Сега са часовете за свиждане. Ще кажем, че сме за свиждане на някого.
Ще се огледаме за добра жертва,
ще минем покрай шкафчето, и ще грабнем вещите.
Трябва да сме много внимателни. Някои изобщо нямат свиждане,
но не искат да изглеждат самотни, и се преструват на заспали.
Ще сме внимателни. С нас ли си?
- Ще опитаме ли?
- Да. Никъде не можем да отидем без пари.
До довечера, Еторе. Имаме да вършим работа.
Еторе.
Еторе, какво правиш тук?
Видях те от прозореца. Ей там.
Бебчето заспа, и го прибрах у дома. Какво правиш тук?
Просто се мотая наоколо.
Бруна...
имаш ли майка и баща?
- Разбира се. Защо?
Господ знае къде са те водили тези момчета. Внимавай, кофти групичка са.
- Харесва ли ти?
- Да. Може ли?
Вземи го. Имам го от сума ти време.
Каква полза за мен? Просто го намерих.
Това е по-готино от скелета.
Смъртта е ужасно нещо. Страх ли те е от смъртта?
Не. Когато бях малък, почти умрях за няколко минути.
Имах пневмония и плеврит. Не знаех че умирам.
Утре ще ти подаря нещо друго. Колко струва златна верижка?
Три или четири хиляди лири.
Утре ще ти подаря.
Да се поразходим малко?
Обичам песента на щурците.
Това не са щурци.
Имаш право.
Какво е това?
Сипка.
А тази която прави чийп-чийп-чию?
Чучулига.
Откъде знаеш всичко това?
Относително добре съм запознат. Крал съм гнездата им.
Пълно беше с такива, там където живеех. С прашката ми съм убил много от тях.
О да, ти си живял на село. Майка ти посещава ли те?
На кой му пука за майка ми?
Тя е все така красива, косата й е все така черна.
На колко години е?
- Кой знае? Може би на 43.
Някога бил ли си с жена?
Тогава изобщо си нямаш понятие как са устроени жените.
Ти как си устроена?
Само да знаеше.
Къде заминаваш, за Америка?
Не мога да чакам, а ти? Сърцето ти бие лудо, нали?
Обзалагам се, че е така.
- Спри.
Да отидем там зад онази врата. Винаги ходя там.
Хубаво място.
Чуваш ли това?
Дори и аз знам какво е. Това е кукувица.
Виж това!
Моля те купи ми! Пресни са!
Вижте този артишок! Спрете и си купете.
Госпожо Рома, какъв глас имате. Само за литургии.
Хей,продавача на картофи, нека да попея, щастлива съм!
Разбира се че си, с такъв красавец до теб.
Вижте тези смокини. Имам най-добрите.
Госпожо Рома.
Познаваш ли това момиче?
- Коя е тя?
- Харесва ли ти?
Прилича на маймуна.
Чуй ме. Нека ти кажа резултата.
Затова имам момче. С кого изневерява?
С всички от Рим.
Кога ще я благословиш като своя доведена дъщеря?
Мислиш сина ми за глупак?
Не, той не е глупак. Ще й купува златна верижка.
Вижте тези смокини. Елате и си купете, дами.
Побързайте и купете, така ще се приберем по-навреме.
Не ме карай да крещя пак. Достатъчно.
Какво има? Какво правиш тук?
Той не е тук заради теб.
Потъна като магнит.
- Какво искаш?
- Нищо.
И все пак какво правиш тук?
Трябват ми хиляда лири.
Да не мислиш, че парите растат по дърветата?
А какво ще кажеш за един шамар? За какво са ти?
- Вече не ми трябват.
- Знам защо ги искаше.
Глупак. На твоята възраст, единствената жена, която ти е нужна е майка ти.
Забрави жените.
Не можеш да ги разбереш.
Всичките са скитници.
Всяка е по-зле от тази преди нея.
Ясно ли ти е? Ако ли не, да ти го изясня отново.
Дами, заповядайте, купете си.
- По дяволите, какъв глас имаш.
Имам нещо за Вас? Заповядайте.
Имам малко записи. Искаш ли да ги купиш?
Купувам всичко. Покажи ми какво имаш.
Какви са?
Не ми трябват. Нямам на какво да ги слушам.
О циганко с този твой поглед, Толкова тъжен и чувствен.
караш цигулката да се разтапя в ръцете ти
изсвири отново тази серенада
откъде открадна това? Не съм го чувал от 20 години.
Не съм го откраднал. У нас е пълно с такива.
Нямаме полза от тях.
Купувам всичко, дори и камъни.
Дори и крадени вещи. Не ми пука. Просто ги купувам.
Може да ме намериш тук по всяко време.
Тук.
Плащам добре, така че запомни,
Генарино, продавача на втора употреба, ще те направи богат.
В лошо настроение ли си?
Помниш ли детето, което беше с мен? Болно е, лоша работа.
Докторът каза, че може дори да умре. Не мога без него, горкото ангелче.
Дори и да почине, той е толкова малък, че не разбира. На колко години е?
- Две години и четири месеца.
- Още е бебе.
А ти на колко години си?
- Двадесет и четири.
Шест години и половина си по-голяма. Не си много добре развита.
Нито пък ти. Приличаш на дете.
Разбира се. Когато бях малък, непрекъснато бях в болницата.
Сега отивам до салона.
Какво търсиш?
Това е за теб, както ти бях обещал.
- Това Дева Мария ли е?
- Дева Мария с Младенеца.
Не се притеснявам, че сина ми тича след това лудо момиче.
Винаги мога да се отърва от нея ако реша.
Дори е ако краде записите ми и други вещи от вкъщи.
Ще се опитам да изкореня този навик.
Не мислиш ли, че го заслужава?
- Защо не?
Отче, дойдох тук защото ти си единственият който може да ми помогне.
Казват че само свещениците могат да намерят работа за хората.
Така казват хората, но изобщо не мислят за нас, бедните свещеници.
Ти имаш значение, отче. Не бъди скромен.
Ако мислиш така, вътрешно скромен.
Синът ми има нужда от работа.
Не мога да го оставя да расте така на улицата.
Не може да се превърне с гамен.
Той е единственото ми дете, единствената надежда.
Какво умее да върши? Учил ли е поне търговия?
Той порасна самичък.
Без баща.
Трябваше да работя, за да му помагам.
Тогава ще е по-трудно.
Може да успея да го устроя като хамалин на някой строеж.
но това е всичко, което мога да направя.
Сигурно се шегуваш.
Не съм го родила, за да работи като хамалин.
Искам добра работа, с перспектива.
Не може да се направи от нищо нещо.
Искаш да изградиш бъдещето му от нищото?
Зная, отче.
Не познаваш ли този мъж
който идва на литургиите, Пелисиер?
Има съпруга и дъщеря. Не го ли познаваш?
Разбира се. Той е от редовните.
Той е собственик на един от най-добрите ресторанти в Трастевер,
посещаван от висшата класа, адвокати и актриси.
Не може ли да го попиташ дали няма работа за моят син?
Не разбираш ли?
Имаш сериозна отговорност към своя син.
Какво правиш по този въпрос?
Какво да направя?
Много е просто.
Отново започни от нулата.
прати го на училище. Научи го на търговия. Ето това е важното.
Да търгува?
Обещаваш ли?
Всичко което е по силите ми.
Обещавам.
Довиждане, Отче.
Довеждане.
Внимавай. Има асо.
Мой ред е.
Играй. Събуди се. Вече изгубих 500 лири.
Коя? Всичките са слаби.
Ето я и Бруна.
Здрасти Бруна. Няма ли поне едно “здравей” да кажеш?
Просто се преструва.
Маргаритки ли търсиш?
Не, търся гущери.
Няма да играя повече.
Спираш, когато си на ред?
Седни на моето място.
Вижте кой е тук.
Не ходиш ли вече на училище?
Омръзна ми вече. Каква полза от него?
Не ти ли харесва?
Нищо не разбирам.
Скучно е и ме боли глава след това.
Не искаш ли да учиш.
Не искаш да изучиш търговията.
Знам какво казва майка ти. Непрекъснато плаче.
Не се притеснявай. Не съм я карал да плаче.
Имаш право. Училището е натоварващо.
Но ти обичаш майка си, нали?
Какво ми пука за нея?
Засрами се.
Мисля че я обичам малко.
- Откъде знаеш?
- Защото ще ми е мъчно, ако умре.
- Не очаквах да се засмееш.
- Тръгваме ли?
Вървете. Не им обръщайте внимание.
Къде сте тръгнали?
Защо?
Ще се разходим малко.
- Искам да поговорим насаме.
- И ние също. Правилно, Бруна?
Какво имаш да ми казваш?
Приказката за Малката Червена Шапчица.
Хайде, Бруна.
Така ли ни изоставяш?
Също като Германците, идваш и си отиваш.
Защо не изчезнеш веднага?
Така ли?
Тогава ще вземем Бруна с нас.
Нищо не усещам.
А трябва.
Остави ме!
Ще кажа на родителите ти, ако не ме оставиш на мира!
Оставете я, копелета!
Не виждаш ли ме тя просто не иска да дойде с теб?
Какво ти става?
Никога не си се държала така когато си сама, по дяволите!
На кого говориш?
Спре веднага или ще те зашлевя.
Хайде, опитай ако ти стиска, по дяволите!
Оставете го на мира! Какво ви е сторил. Идиоти такива.
Пуснете ме!
Какво правите? Ще се нараните.
Оставете го на мира. Какво правите?
Ей, защо се занимавате с по-малък от вас?
Чао, Еторе. До утре.
Господи, изглеждаш ужасно!
Работата ти ли причини това?
Бианкофиоре, имам нужда от помощта ти. Ще убиеш ли един младеж заради мен?
Няма проблеми, но трябва да питаш мъжа ми.
Ей го там. Обади му се преди да тръгнеш.
- Захария, ела тук.
- Какво става?
Ела тук, Бианкофиоре.
Слушай?
"Зъбатата Мария" излиза с онзи високият младеж, Чезаре
преди да дойдеш да работиш тук.
Виждали ли сте се някога?
- Не, не го познавам.
Ха, кой бил тук.
Отново на бойното поле?
Не, искам да говоря с теб. Трябва да се пошегувам с един младеж.
Ще играеш. Нали?
Ако ще има пари, разбира се.
Не, просто ми трябва услуга.
Не се притеснявай, каквото и да загуби ще ти бъде възстановено.
Продължавай. Слушам те.
Прати жена си при този младеж, дето не я е виждал досега,
този влиятелен мъж, който може да помогне на сина ми.
Затова го правя.
Докато е с жена ти, ще се появя аз.
Ще кажеш че се е брат или съпруг.
Аз ще бъда някой друг - твоята доведена сестра, просто някоя.
Ще изиграем голяма сцена.
Ти ще се ядосаш, аз ще го успокоя,
и ще поговоря с него да направи, каквото искам.
Но ти трябва да го стреснеш, все едно че искаш да го убиеш.
Разбирам те напълно.
Ще подготвиш всичко, и после го поемам аз.
До скоро, Мама Рома. Не се притеснявай.
Обратно на работа. Стига игрички.
Бианкофиоре,
откакто ми направи една услуга, би ли ми направил още една?
Няма проблем. Това умея най-добре - да правя услуги на хората.
Синът ми е залитнал, така да се каже,
по това лудо момиче, което гледа като изтребител.
Никога досега не е бил с жена,
така че ходи по курви, разбира се!
Първа любов.
Ти трябва да си му втората.
Трябва да го накараш да я забрави, дори аромата й.
Знаеш какво да направиш.
Ще го направя.
Следващият пък като я види, ще й се изплюе в лицето.
Ето свинята. Точно зад мен.
Ще се погрижа за него.
Господи, лицето му е толкова жълто.
Виж какво бижу е синът ми.
Би умряла заради него, нали?
Със сигурност.
Защо иначе да живея? Зная че звучи невероятно.
Хайде, Бианкофиоре. Тръгвай.
Ще се видим довечера.
Еторе, ела тук.
Отиди и си купи капучино.
Няма да ме има най-много половин час.
Слушай, довечера остани да спиш при Бианкофиоре.
Тя ще те очаква. Аз съм зает довечера.
Ще се видим тогава на сутринта?
Защо отивам при Бианкофиоре?
Ще благодариш на майка си по-късно.
Каквото и да се случи с Кармин?
Той е колкото си иска щастлив, копаейки градината с тези нещастници.
Остави го където си е. Шегуваш ли се?
Какво си мислиш че правят?
Какво правиш?
Искаш да го оставя тук?
Хванах те, шизофрения такава.
Какво правиш със сестра ми?
Откъде мога да знам, че ти е сестра?
Луд съм! Доказано луд!
Ако те убия, няма да ме затворят. Ще те убия!
Но той не е направил нищо лошо. Искаш ли неприятности?
Имаш нерви да говориш?
Сериозно?
Как я срещна? Защо си дошъл тук?
Дойдох само -
не си се появил току така. И няма да си тръгнеш жив.
Казах ти че съм луд!
Захария, какво правиш? Да не си луд?
Направи го заради Мама Рома.
Всички ще свършим в затвора.
Чакай малко, познавам това момче.
Ти не си ли приятелят на "Зъбатата Мария"?
Винаги съм се чудил, как може да излизаш с толкова грозна жена.
Това си ти, нали?
Захария, познавам го.
Той е добър човек, с добро сърце.
Никога не е отказал помощ.
Ти му кажи, Мама Рома.
Обличай се.
"Пелисиер, Чезаре. Улица Капелетро 15."
Аха, значи си женен.
Това няма да ти се размине. Ще се срещнем пак.
Не му обръщай внимание.
Значи ти си собственика на Тратория Чичерюачио.
Пилешко, фетучини. Добре е да съм наясно.
Само 20 хиляди ли носиш.
Срамота.
Ще ги задържа за морални щети.
Да тръгваме.
Най-добре да се махаме оттук.
Събуди се.
Ела и виж слънцето.
Ти от олово ли си?
Не осъзнаваш ли, че от днес ти си главата на семейството?
Не усещам да отивам на работа?
Не помниш ли? От днес почваш работа.
Кажи нещо.
Не се ли радваш че имаш работа?
Хайде, ставай, стига спал.
Хайде, нямате ли нужда от сигналист?
Хайде, хайде.
Можеш ли да караш мотоциклет?
Разбира се, не е никак трудно.
Харесва ли ти да караш?
Разбира се, защо?
Побързай с тези панталони.
Да не мислиш, че се жениш днес?
Побързай.
Хайде, ела и виж подаръка, който мама ти е подготвила.
Не е ли красиво? Не е ли каквото искаше?
Хайде – целуни я. Обзалагам се, че я харесваш повече като жена.
Да не си глътна езика?
Точно така, целуни я. Страхотна майка си, нали?
Работи ли?
Хубаво е! Струва 250 хиляди лири.
- Ставай.
- Ще пробваме ли?
- Дръж се здраво.
- Полека.
По-бавно.
Бързаш твърде много.
- Справям се добре? Уплаши ли се?
- Не, но моля те да намалиш.
Хвани се за кръста ми. Сложи ръцете си тук.
- Косата ми се оплете.
- И какво? Имам гребен.
Виж сега, използвай главата си и продължавай напред.
Скоро ще можеш да караш кола и ще ме изведеш някъде на разходка.
Можеш да караш кола?
- Ще се науча.
Почакай и ще видиш как майка ти ще те превърне в човек.
Всеки ще ти завижда.
Ще изглеждаш като млад джентълмен.
- Всички те са глупаци.
Мога да ги заблудя.
Имат малко пари и се мислят за голяма работа.
Значи сега си комунист?
Няма да ни се отрази зле да се сприятелим
и да се помотаем с тези загубеняци.
Мисли като мен.
Виж как ще взема завоят.
Пропусни колата. Хайде, покажи им кой си.
Копелетата ни засичат.
Чикиджии!
Бианкофиоре, за пръв път те виждам от онази нощ,
нощта на въздишките.
Свършихме добра работа.
Но кажи за нощта с моят син? Няма ли да ми кажеш нещо?
Разбира се.
Той е готин малък войн, Бог да го благослови. Сърцат младеж е.
Зная това.
Имам предвид Бруна. Каза ли ти нещо за нея?
Бруна коя?
След като ме видя, каза Сбогом на Бруна.
Какво ти каза всъщност?
Много красиви неща.
Че ме харесва,
и че съм красива, и че иска да ме види отново.
А, да, и че ще ме заведе в зоологическата градина в неделя, за да ми покаже слоновете.
Усещаш ли дали е приключил с Бруна? Наистина да е приключил?
Да, казах ти вече.
Хайде.
Ето го, хлебарките.
Къде Еторе?
Къде е? Виждаш ли го?
Ето го там.
Толкова е хубав.
Какво е това? Да не плачеш?
Какво правиш?
Знаеш къде живее Мама Рома?
Продавачката на пазара, с дългата, черна, мазна коса.
- Как й е фамилията?
- Гарофоло.
Синът й, Еторе, играе ей там.
Някой те търси. Ела тук.
Ти си синът на Мама Рома, нали?
И какво от това?
Майка ти у дома ли си е? Кажи ми къде живее.
Улица Калпурние Фиамма 47, апартамент 24.
- Обичаш ли вино?
- Малко.
Когато се върна, ще пийнем заедно.
Гол ли спиш?
Това ми е работата. Не може ли да си спя както искам?
- Какво искаш?
- С кого говореше?
Един келнер, който работи с мен.
Да не видя дявола или какво?
Какво искаш? За какво си тук?
Мир.
О боже!
Не знаеше ли, че имам син?
О да, ние сме приятели.
По-късно ще пийнем заедно. Той ме чака.
Върви и си поплачи добре.
Знаеш на какво приличах.
Мислиш че можех да остана с тия малоумници?
Знаела си, че ще се върна рано или късно.
Свине около къщата, пилета прелитат над леглото ми.
Сигурно и ти си го преживяла.
Избягала си и си ги пратила по дяволите.
Познавам те. Знам те какво представляваш.
С всички млади момичета в Рим, защо да се връщаш при мен?
Намери ми едно.
Червей.
Не се притеснявай.
С малко помощ от правилният светец, ще ти намеря младо момиче.
Просто трябва да внимавам.
Може да те съсипят. Да те пратят в затвора.
Знаеш, че по цял ден работя на сергията на пазара.
Ще се справиш.
Слушай, Кармина
Ще те нагостя с каквото пожелаеш.
Имам и легло за теб. Няма да те изритам.
Но не се и надявай пак да изляза на улицата заради теб.
Ще го направиш, нали? Ще го направиш, защото ме обичаш.
Както казах:
Легло и нещо за хапване.
Ей, нещастник, запомни това:
Намерих те въшлясал и те почистих.
Нямаше дори дрехи, аз те направих човек.
Бях на 23, а ти беше на 40. До насита си имала този мъж.
Непрекъснато ме използваше за пари, които никога не съм си искала.
Ти ме желаеше. Току що идвам от село.
Не знаех, че жени като теб съществуват.
Ти ми съсипа. Превърна ме в сутеньор.
Съгласи се, че е така?
Ако смееш отречи?
Остави ме на мира.
Махай се от дома ми!
Зная, че не искаш да се върнеш заради сина си.
Страх те е, че той ще разбере. Слушай какво говоря.
Ако не се върнеш, ще му разкажа всичко.
Махай се!
Май ще пия едно питие със сина ти.
Ставай. Спри с това ненормално държание.
Знаеш че това ще свърши зле и за двама ни.
Търсиш рая? Не ти ли допада това?
Ела тук. Пийни си.
Помогни си. Виж.
Ето, изпий това. Не се срамувай.
Ще ти помогне. Вече не си толкова млада.
Тази мъгла съсипва костите ти.
Да ги накажеш, ако ни обидят.
Защо правиш това?
Кой те принуждава? Те дори не се познаваш.
Правиш го вече 30 години и ме питаш?
Знаеш че вината е изцяло твоя.
Предимно ти говориш.
Как си стигнала дотук си е твоя работа.
Всички знаят как.
Дяволът в теб е като магистрала
по която минават невинните.
Когато се роди Еторе, Той не искаше да тръгне по този път.
Кой ти напълни главата с тия глупости?
Един свещеник.
Той бе като живата Библия.
Не искам да започвам отначало.
Може би просто не съм разбрала.
По дяволите теб и твоят коняк! Сега вече ме напи!
Довиждане! Душата ти намери ли покой.
Господи, ужасно ме боли коремът.
Сякаш съм изяла собственото си сърце.
Ей, говорещият със стомаха.
- Ти от моите клиенти ли си?
- Не, аз съм шампион по футбол.
Кой ти помни толкова много клиенти?
Да не съм статистическо бюро.
Първи беше моят съпруг, бащата на Еторе.
Имала си и съпруг?
Чудесен млад мъж с всичко необходимо.
Разбира се, дори и резервна гума.
Двадесет човека дойдоха на сватбата ни.
От време на време ходихме и на църква.
Първият си тръгна в 9 сутринта, а последният чак вечерта,
на интервали през 10 минути, за да не привличаме вниманието,
защото полицията беше по следите на съпруга ми.
Щом се ожених, в момента, в който казах "да,"
те го отведоха,
и останах девствена на олтара.
Можеше и по зле да е.
Знаеш ли че моят съпруг, бащата на Еторе,
беше първокласен кучи син?
Откъде да знам?
Майка му беше вампир, бащата крадец.
Защо са били вампир и крадец?
Защото майката на баща му беше палач, а майката на майка му, просякиня.
Майката на баща му беше Мадам. Бащата на баща му беше сутеньор.
Боже опази ни от Дявола.
И всеки от тях умираше от глад.
Ако имаха пари, щяха да са добри хора.
И чия е вината според теб?
Кой носи отговорността?
Затваряш ли вече?
Не, за теб винаги е отворено.
Да вървим, тогава.
Чия е вината?
На птичките и пчеличките?
Колко пари имаш?
Обясни ми моля те, защо съм едно нищо,
а ти си просто като цар.
Да разделим тези пари.
Ще ги преброя отново.
Едно, две, три, четири,
пет, шест, седем, осем и девет.
Къде са останалите?
Отиди и ги развали в кафето.
Ще взема това за мен.
Какво правиш?
Дай ми го обратно.
На мен ми се полага повече отколкото на теб.
Повече отколкото на нас? Какво имаш предвид?
Трябва да делим по равно. Защо за теб да има повече?
Защото ти не си направил нищо. Всичко направих аз.
Ако искаш, ела и си вземи.
- Накъде тръгна?
- Правиш се на умник?
- Дай ми или ще се наложи да се бием.
- Няма проблем.
Какво си направил, което ние не сме?
Намерих мястото.
Кой ти каза че добрите са тук? Аз ти казвам.
Кой те заведе при Дженарино, търговеца? Аз го направих.
Той е мой приятел и поради това купи стоката.
В момента когато види малко пари, и почва да се прави на велик.
Синьора Рома, Кажи на сина си да се успокои.
Няма никакво държание.
Еторе, къде тръгна?
Виждаш ли какво се случва, като не работиш?
Защо се махна от тази работа?
И скиташ по цял ден като душевно болен.
Какво си мислиш че правиш на улицата?
Като работиш поне изкарваш собствени пари.
Обзалагам се че нямаш пукната лира.
Ето, мама ще ти даде малко.
Нямам нужда от парите ти. Мога да си изкарам и сам.
Каквото и да направиш на майка си, знай че ще ти се върне.
Не те ли е срам от поведението ти?
Глупаци, без грам мозък.
Нямаш и капка гордост.
Безотговорен глупак!
Хей, картофопродавачката, направи ми услуга.
Занеси сергията ми обратно в склада.
Еторе, слушай.
Добре ли си? Много си зачервен.
Имаш температура.
Повече от 102.
Защо не си в леглото?
Кой му пука?
Ядосан си за това, което ти разказах за майка ти?
Всички го знаят. Помислих си, че и ти знаеш.
Достатъчно!
Остави ме на мира!
Изобщо не ми пука за майка ми!
Хайде мърдай. Какво чакаш.
Защо спря при болницата? Искаш да се разболеем и ние ли?
Влизам. Идваш ли?
За какво?
Да се грижиш за посетителите на умиращите?
Ти си луд ако влезеш. Не може да продължаваме.
С този трик минахме метър вече 5 пъти. Ще ни хванат.
Санитарите не са тук да си купонясват.
Ела ако искаш, или ще си ходя сам. Не ме е страх.
Подготви се. Ако щеш и за да те хванат.
Не ми пука особено. Наказанието е едно и също.
Той е болен и вече е късно, така или иначе. Защо да ходим?
Плюя на тях!
Хайде, Тонино, ти и аз. Глупаците.
Идвам. Какво пък.
Хайде. Свиждането почти свърши.
Ненормалници!
Внимавайте. Някои от тях само се преструват на заспали.
Никой не им идва на свиждане и те се срамуват от това.
Със затворени очи са, но не спят наистина. Разбрахте ли?
Слушайте. Спомних си че имаше един, който имаше малко радио.
На края на редицата. С единият крак е вече в гроба.
Свещеника вече беше тук да го види.
Има червена коса и е много противен.
Вече са ме виждали наоколо.
Ето го.
Смотаняка.
Толкова е гаден, че ми се повдига.
Хайде.
Сложи го обратно на мястото.
По дяволите.
Радиото ми. Сестра!
Той е крадец.
Ето този, не този. Той ми открадна радиото.
Ела с мен. Хайде.
Какво научи днес от Божествената комедия?
Днес научих страници 104 и 105.
Само в затвора ще ти дойде ума в главата.
Хайде. Нека да чуем това.
Сънувах, че плувам в лайна, и ме ритат, защото се давя.
Ще чуем ли Божествената комедия или не?
Четвърто действие.
"Проникни дълбоко в мозъка ми и звук от дълбок тътен,
и аз потръпнах, сякаш обладан от древна сила.
Издигам се, уморените ми очи се оглеждат наоколо,
и съсредоточено търсят,
опората, където да застана."
Ей, този не е със всичкия си.
Успокой се.
Един като теб дойде преди около месец, и на другия ден беше мъртъв.
Продължавай да четеш.
"Намирам се на ръба на разочарованието,
смъртоносният стон на безброй гръмотевици.
Мрачно и гърлено, и плътно обвито с облаци,
очите ми изучават дъното,
неописуемо и страшно.
Нека прогледнем зарад ослепеният ни свят."
Свири само за мен, о циганска цигулко,
навярно и ти мечтаеш за любов
помощ!
Искам да се махна оттук!
Пуснете ме!
Пуснете ме! Боли!
Какво става там?
Ще трябва да те отстраня.
Държиш се така вече 3 дни.
Не мога да отговарям и за него!
Ще го завържа за леглото!
Да го завържем!
Помощ! Болят ме ръцете!
Защо ме сложи тук?
Помощ!
Развържете ми, ще спра.
Кълна се че ще престана.
Ще бъда добър.
Заведете ме обратно в Гуидония, където живях като малък.
Много ми е студено.
Болен съм.
Кажи им да ме развържат.
Милото ми бебе.
Горкото ми малко момче.
Само дойде на този свят.
Само израсна, като малко бедно врабче,
оглеждайки се наоколо,
търсейки, един Бог знае, какво.
Само.
Мамо, умирам.
Бях тук цялата нощ.
Не издържам повече.
Мамо, защо ми причиняват това?
Остави ме на мира.
Не се притеснявай. Като дете и аз съм бил в затвора.
Ще го преживееш.
Като излезе навън, ще се е поучил от живота.
Ще обърне на нова страница. Като вода под моста.
Еторе!
Мама Рома, къде отиваш?
Мама Рома, къде отиваш?
- Мама Рома, чакай.
- Спри.