Twin Peaks - 02x05 (1990) Свали субтитрите
Даян, часът е 6:42.
Приблизително.
Сънувах, че ям огромен и безвкусен дъвчащ бонбон.
Когато се събудих, осъзнах, че упорито дъвча една от силиконовите си тапи за уши.
Наистина са безвкусни.
Вероятно трябва да спра с кафето след вечеря.
Заради болката в областа на ребрата,
сутрин отделям 15 допълнителни минути за йога.
След което, слава богу,
болката се оттегля в по-далечни кътчета на съзнанието ми.
Днес ще започна с челна стойка.
Даян, вече съм с главата надолу.
Мислите ми се проясняват.
Фокусирам се върху дневните задачи и цели.
Даян, великанът беше прав. Наистина съм забравил нещо.
"Аз съм на север. Отговорът е в Джак. С любов, Одри".
Хей, помислих, че си се загубил из горите на Калиспел.
Две пенсионирани учителки живеят до къщата на Палмър.
Не могат да си спомнят за никакъв дългокос мъж.
Трябваше да изпия три кани с чай от лайка, докато го разбера.
- Което ми напомня... ще ме извиниш ли за минута?
- Разбира се.
Оглеждай се за едноръкия, трябва да го открием.
Шерифе, исках да се сбогуваме.
Както знаете заминавам за два дена до Такома при сестра си Гуен
и съпругът и Лари, на които им се роди бебе миналата седмица.
Тоест Гуен го роди, а Лари е бащата.
Нали помните, казах ви, че е момче... както и да е.
Когато заместничката ми дойде мога да и обясня за телефоните и кафето и...
Луси, всичко е наред.
Ще се оправим.
Вече трябваше да е пристигнала! Мога да остана и поне да...
Луси, не се притеснявай. Тръгвай.
Но понякога заместничките не могат да се справят.
- Но шерифе...
- Ще се справим.
- Лек път, Луси.
- Благодаря.
- Добро утро, Куп.
- Хари.
Защо няма да се срещаме довечера?
Няма да е нужно. Знам къде е Одри.
Виждате ли, "Порто Пейшънт" ще ви позволи без проблеми да местите бедния господин Джонсън,
което ще му позволи дори да... излиза навън,
да седи и да се наслаждава на природата.
Господин Пинкъл, искам братовчед ми Лио да има всички възможни удобства.
Нали затова съм тук. Добре, нека още веднъж...
Господин Пинкъл, ще инсталирате ли рампа?
Да, разбира се. Даже вече ми докараха една...
шперплатова... чамова рампа. Утре ще я сложа.
Много добро предложение.
Мисля, че сме готови.
Макарата е нова. Не мога да повярвам, вчера работеше идеално.
Хайде... хайде... Понякога трябва да си твърд с тези неща, да ги удряш силно.
Машините са като жените, както обичаме да казваме в магазина.
- Боби, добре ли си?
- Шели...
- Би ли сипала едно питие на господин Пинкъл!
- Диетична сода, ако обичате...
Пинкъл, Пинкъл, Пинкъл...
Това тука е капан за мечки. Казах ти, че ни трябва жив.
Застрахователната компания не плаща много.
Дават ни пари колкото за това или за някоя разбрицана инвалидна количка.
Много ви благодаря. Благодаря...
Боби...
- Трябва да се срещна с адвоката на Лио.
- Делото е днес, нали?
Ще пробвам пак, приятели.
Боби...
Добре ли си?
Готово. Вижте, вдига се.
Добре си работи.
Ела с мен навън.
- Може и сам да се оправи.
- Боби, всичко е наред.
Добре.
Боби...
Боб... не мога да стигна копчето. Боби, имам проблем.
Господин Палмър пледира за невинен по обвинението за убийство първа степен.
Защитата иска пускане под гаранция.
Това дело ще реши дали ще бъде позволено пускане под гаранция.
Господин прокурор.
От името на щата Вашингтон искам да бъде отказано пускане под гаранция.
Поради следните причини: първо - естеството на престъплението, за което е обвинен,
второ - престъплението е било предварително обмислено
и трето - показаната нестабилност на господин Палмър,
заради смъртта на дъщеря си.
Шериф Труман ще говори от защитата.
Ваша Чест...
Лийланд Палмър е известен, обичан
и уважаван член на тази общност.
Неговите корени са назад във времето.
Неговият дядо, Джошуа Палмър, се преместил тук със семейството си преди повече от 75 години.
Ваша Чест, никой от нас не знае...
какво е да загубиш дъщеря си, по начина по който Лиланд го направи.
Това е всичко.
Благодаря, шерифе.
Мисля, че мога да продам това на вестника.
Мисля, че им харесват скици от съдебната зала.
Защо не опиташ да нарисуваш и лица?
Въз основа на високия му статус в обществото и импулсивния характер на...
- Просто идея.
- Благодаря, шерифе.
...обвиняемият се освобождава срещу гаранция.
Лийланд...
Както знаеш, ще те помоля да не напускаш града
и да информираш шерифа за местонахождението си често.
Сид. Провери календара.
Ще определим ден за делото на господин Палмър колкото е възможно по-скоро.
- Здравей.
- Здравей.
Благодаря ти.
- Днес какво се крие зад тези дълбоки сини очи?
- Имам предложение за теб.
Ще споделя живота си с теб, ще ти го разкажа
като част от живия ти роман.
Ако ми позволиш да прочета дневника на Лора.
Интригуващо.
Аз ще ти го прочета.
Той не трябва физически да напуска стаята.
Приемам.
- Ще започнеш ли?
- Разбира се.
Когато решиш.
Дона Хейуърд.
- Започвай.
- Добре...
Аз съм от Туин Пийкс. Тук съм родена. Баща ми ме е изродил.
Той е лекар.
А ти откъде си?
Израснал съм в Бостън.
Всъщност израснах сред книги.
Има неща, които не можеш да откриеш в книгите.
Има неща, които не можеш да намериш никъде.
Мечтаем си, че ще ги намерим в другите хора.
- Продължи.
- Може би мечтите ни са истински.
Мой ред е.
- Какво правиш?
- Може да го прочета отвън... на поляната.
Моля те... ние току-що почнахме...
Защо не дойдеш с мен? Хайде! От какво се страхуваш?
Хайде.
Моля те... върни ми го...
Харолд?
Харолд?
Съжалявам...
Съжалявам...
Защитата ще продължи с доказателства. Ако обичате, господин Расин.
Погледнете тези две електроенцефалограми.
Тази диаграма, която е на моята глава
показва нормална мозъчна дейност.
Възразявам срещу употребата на думата "нормален", Ваша Чест.
Думата е подходяща. Възражението се отхвърля.
Тази диаграма е на главата на господин Джонсън
и показва минимална активност.
Представените ми медицински изследвания показват,
че господин Джонсън страда от различни мозъчни увреждания.
В момента не би могъл да вземе и стандартен изпит за начално училище.
Затова предоставям решението за делото на този човек
на справедливостта на съдебната система.
Процедура, която този млад и нещастен мъж, не може дори да разбере.
Господин прокурор?
Знам, че Лио Джонсън не е в много добра форма.
На пръв поглед е абсурдно да се назначава дело, но
делото не е само, за да наказва виновния.
То също така вдъхва чувсто на законност и възмездие на обществото.
Сред много престъпления, в които е заподозрян Лио Джонсън,
убийството на Лора Палмър е това, което може да нарани целия град.
- И докато Лио Джонсън...
- Добре, достатъчно...
- ... заслужава процес...
- Достатъчно!
- ... това общество няма да се успокои!
- Добре!
Седнете, господин Лодвик.
Можете да си починете.
Ще трябва да го обмисля.
Господин Купър, шериф Труман, може ли да имам удоволствието от вашата компания?
Сид, ще можеш ли да приготвиш три "Черни Юкона".
Да, Ваша Чест.
Лодвик много се разгорещи.
Не очаквах да го обвини в убийство.
Купър, Лио Джонсън ли го е направил?
Не сър, не мисля.
Хари, какво е настроението в града?
Процес ли искат или линчуване?
Искат правилният човек, изправен пред закона.
Не искам да правя цирк.
Бедното копеле, изглежда, че главата му е като зелка.
Ти какво мислиш, Купър?
Мисля, че убиецът трябва да бъде заловен.
Трябва да внимавате с тези. Удрят в мозъка.
Ще обява, че Лио Джонсън не е в състояние да бъде повдигнат процес срещу него.
И според медицинските предписания, да си остане вкъщи.
Хари... ти ли ще го съобщиш на дамата?
Благодаря ти, Клинтън.
- Купър, откога си тук?
- От 12 дена, сър.
Няма да има процес. Лио се връща у дома.
Ще ти дам съвет. Бъди внимателен с гората.
Гората тук е чудесна...
- но и странна.
- Благодаря.
Да ти донеса ли нещо, Надин?
- Кой си ти?
- Кой съм аз?
- Ти си от училището.
- Да.
Чакай да помисля. Ти не си от моя клас.
- Защо не седнеш, скъпа, ще ти донеса питие.
- Не, аз ще си взема.
Къде са мама и татко?
Извън града.
Добре.
Доктор Хейуърд не знае какво и е.
Мислил ли си да я заведеш при доктор Джакоби?
Не, той е в Хавай. Въстановява се от сърдечния удар.
Просто го изтръгнах.
- Господин Тоджамура е тук.
- Кой?
Извинете... Имате ли уговорена среща, господин...
Тоджамура.
Аз представям "Ейжън Инвестмънт Банк".
Имаме изключителна оферта за проекта "Гостууд".
Имам пълномощни писма от Токийската банка,
готови да влязат в сила веднага.
Звучи много интерсно, но за съжаление имам много важна конференция след няколко минути...
- Нося проспекти.
- Може би някой друг път.
И вкус.
Пет...
...милиона.
Оставете ги, за да могат моите хора да ги погледнат.
- Полезна среща.
- Аригато, Тоджамура сан.
Купър идва насам.
Търсят ви от Канада, господин Хорн.
- Те ли са?
- Да. Идвате тъкмо на време.
- Бенджамин Хорн.
- Готов ли си да играем?
Одри.
- Искам да говоря с дъщеря си.
- Това може да почака до довчера. Слушай, няма да повтарям.
От другата страна на границата, на 8 километра от Гранд Форк, на пътя за Касългард
има бар, наречен "Колумбиън".
Зад него има увеселителен парк.
Ще отидеш до въртележката. Ще оставиш парите зад коня без глава.
- В полунощ. Сам.
- Ще изпратя мой представител...
Последователни номера. Както пожелахте.
Животът на дъщеря ми е във ваши ръце.
Стойте до телефона.
Последвай го. Увери се, че той и парите ще бъдат там.
- Върни Одри.
- Няма ли Купър да я върне?
Купър няма да се върне. Ти ще се погрижиш.
Върни Одри и куфарчето.
Пет милиона долара. На това му се вика ползотворен ден.
Щом влезеш в апартамента на Харолд, движи се колкото можеш по-бързо.
Страшно е.
Дневникът на Лора е скрит на дъното на рафта с книги,
зад купчина фалшиви книги.
Мисля, че има някакъв механизъм от дясната страна, с който рафта се отваря.
Всички книги да еднакви, с изключение на дневника на Лора - той е по-малък и червен.
- Но как ще влезеш вътре?
- Само във външната стая.
Ще ти сигнализирам с фенерче през прозореца. Вратата ще е отворена.
Ти го харесваш.
Така е.
Добре. Купър ми подава куфарчето.
Аз го взимам.
Ами Бен Хорн?
Когато загуби контрол над "Едноокия Джак", ще е твой.
Ами смъртта на дъщеря му?
Нали знаеш. Обичаш пържола, но не
искаш да знаеш как се е озовала в чинията ти.
Трябва да си сериозна в бизнеса, Блеки.
Как ще се разправиш с момичето?
- Момичето спи ли?
- Дълбоко.
Ела, ела при мен.
В другата стая момичето сънува ужасни,
легла от заплетени водорасли в черни езера.
Ами Блеки? Достатъчно чакахме.
Довечера ще се позабавляваме.
Целуни ме.
Добре. Ясно. До чуване.
Лабораторията.
Обаждам се за едни тестове. Доктор Хейуърд каза, че мога да ви се обадя и...
- За какво бяха тестовете?
- За какво?
- Да.
Бяха за...
анализ на спермата. Бренан, Анди.
- Съжалявам, не ви чух.
- Извинете.
- Бренан, Анди.
- Диагнозата ви е олигоспермия, господине.
Да. Ще може ли по-бавно. Искам да си го запиша.
- Олигоспермия.
- Оли-го-спер-мия.
- Точно така.
- Звучи ужасно. Това ли ми има?
- Не. Това сте го имали.
- О, имал съм го.
Твърде малко сперматозоиди.
- Много добре, господине.
- Излекуван ли съм?
- Доктора каза...
- Доктора казал
"Не са само трима, отишли за риба, а цял проклет град".
- Точно така. Разбирате ли?
- Да, знам какво означава.
- Не става въпрос за истински хора, а...
- Извинявам се господине, търсят ме по другата линия.
Добре. Много ви благодаря.
Имам цял проклет град!
Имам цял проклет град.
Не питай.
- Докъде бяхме стигнали?
- Добре.
Тука са барът и залата за срещи. Казиното е тука.
- Това офиса на Блеки ли е?
- Ще разберем като стигнем.
Едноръкият е отседнал в мотел "Дроздово гнездо" на магистрала 9.
Никой не го е виждал поне от ден - ден и половина.
Стаята изглежда напусната.
Намерих това. Същата дрога като последния път.
Странна, дълбока миризма.
Още чакаме анализа на Албърт. Добра работа, Хоук.
Хоук, ще се видим утре.
Добре.
Ще се приближим откъм гората към предната врата.
Има стълбище, което води надолу към работните стаи.
Предполагам, че там държат Одри.
- Няма ли някаква охрана?
- Няколко горили в казиното, няколко отзад.
Да я намерим.
- Лека нощ, Анди.
- До утре, Анди. Добра работа.
Гуен и Лари.
- Клиника за аборти "Адамс".
- Здарвейте, може ли Луси...
- Какво?
- Клиника за аборти "Адамс".
Боже мой!
- Може ли едно кафе за вкъщи.
- Здравей.
Здравей. Дълго, ако обичаш.
- Днес виждала ли си Дона?
- Не. Съжалявам. А ти?
- Не. А за кого е кафето?
- Кафе?
За чичо Лийланд е.
Нямате кафе вкъщи?
Джеймс... не мога да говоря в момента. Трябва да вървя.
- Трябва да вървиш? Къде ще ходиш?
- Вкъщи. Чао, Джеймс.
Дона Хейуърд, 7-ми март...
сряда. Втора глава.
Скъпи дневнико...
Това се случи отдавна. Става ли?
Бях на 13 години. Може би 14.
С Лора носехме най-тесните и къси поли. Твърде тесни.
Лора ме накара да го направим.
Отидохме в "Роудхаус" на среща с едни момчета.
Имената им бяха...
Джош, Рик и Тим.
Бяха на по 20 години.
Бяха мили с нас.
Караха ни да се чувстваме по-големи.
Рик ни попита дали искаме да отидем на купон и Лора се съгласи.
Изведнъж усетих как ми се свива стомаха.
Но Лора се качи в колата с Рик и аз също тръгнах.
Отидохме при един поток в гората...
Мисля, че беше пълнолуние. Луната беше голяма и блестяща.
Лора започна да танцува около момчетата.
Тя движеше бедрата си... напред... и назад.
Рик започна да пляска, а Тим не правеше нищо, просто гледаше.
Някакси това ме ядоса.
Аз казах "Хайде да поплуваме".
Свалихме си дрехите.
Знаех, че момчетата ни гледат. Лора започна да целува Джош и Рик.
Не знаех какво да правя, така че скочих в потока.
Чувствах, че искам да избягам, но не го направих.
Тим доплува до мен.
Той ми целуна ръката...
после и мен.
Още чувствам онази целувка.
Устните му бяха топли и сладки.
Сърцето ми подскачаше.
Той ми говореше, но аз не го чувах.
Държеше ме и ме целуваше.
Повече не го видях.
Тогава за пръв път се влюбих.
- Това е всичко.
- Беше прекрасно, Дона.
Аз ще се оправя.
Хари.
Чакай тук, Хари.
Не, продължавай.
- Двама.
- Одри?
В крайна сметка това не е чак толкова лош начин да си отидеш.
О, не, красив е.
- Сама ли е?
- Нанси е при нея.
Тя какво прави за теб, което аз не мога?
Нещо ново.
Повечето хора си мислят, че орхидеите растат на екзотични и топли места.
Но могат да се отглеждат навсякъде, стига да има достатъчно вода и светлина, нали?
Прекрасна е.
Погледни.
Влажността е най-важна, искам да кажа да я контролираш.
Твърде много влага е предпоставка за заболяване.
Три чашелистчета и три венчелистчета.
Долното венчелистче, което прилича на устна,
се нарича лабелум.
Толкова е нежно.
Служи за платформа за кацане на насекоми, които я опрашват.
Романтично, нали?
Извини ме за момент.
Здравей.
Би ли ме завела при Одри Хорн!
- Не мисля, че е свободна.
- Да проверим.
Идеята не беше моя. Ясно?
- Ти си просто примамка за тези хора.
- Млъкни!
Одри, чуваш ли ме?
- Молитвите ми...
- Одри... ще те измъкна от тук.
Нали няма да си тръгнеш без целувка.
Щом така искаш.
Пусни оръжието. Бавно.
Обърни се.
Добре, че не можете да пазите тайна.
Да вървим.
Имаше стрелба. Труман и Купър взеха дъщеря ти.
Ти пък кой си?
Господин Лодвик, какво правите тук?
- Какво има?
- Нищо. Просто ме стресна.
Ела тук. Кажи ми за тази орхидея.
Харолд, ти не разбираш...
Мади!
Чакай!
Тайни ли търсиш?
За това ли е било всичко?
Аз мога да ти помогна.
Знаеш ли коя е най-голямата тайна? Искаш ли да знаеш?
Лора я знаеше...
Тайна, която може да те убие.
СУБТИТРИ BigBo