The Family Man (2000) Свали субтитрите
за Лондон.
- Не мога да го кажа, Кейт.
Нека бъде сякаш не заминавам.
- Чакай.
Имам лошо предчувствие.
- За самолета ли?
Мислиш, че ще разбие? Не казвай това.
- Не. Знам, че говорихме хиляди пъти за това...
и решихме, че заминаването ти в Лондон е за добро.
Но чувствам, че нещо не е наред.
Не заминавай, Джак.
- Имаш предвид изобщо?
Какво ще стане със стажа ми?
- Знам, че това е невероятна възможност за теб.
- За двама ни, Кейт.
- Боя се, че ако се качиш на този самолет--
- Виж, хората не могат да мислят нормално по летищата.
Трябва да се доверим на решението, което взехме.
Теб те приеха в един от най-добрите правни университети.
Аз имам стаж в Бърклей Банк. Всичко е чудесно, мила.
- Искаш ли да направим нещо истинско, Джак?
Нека зарежем самолета. Нека започнем живота си в този момент.
Не знам как ще изглежда този живот,
но важното е, че го споделяме... Аз избирам нас.
Това да планираме не ни прави истински, Джак.
Това, което имаме заедно, това ни прави истински.
- Обичам те, Кейт.
- И аз те обичам.
- Една година в Лондон няма да промени това.
И сто години няма да го променят.
Експертите предричат леко покачване...
на облигационния пазар...
- Тази нощ беше невероятна.
Казах, че тази нощ беше чудесна.
- Ти си невероятна любовница.
- Благодаря, ти също.
- Искам да те видя пак.
- И аз.
- Довечера.
- Довечера е Коледа, Джак.
- Е, и? Ще те залея с шейк.
- Трябва да ида на гости на родителите ми в Джърси.
- Джърси? Знаеш ли какъв ще бъде трафика?
- Затова ще взема влака.
- Приятно ми беше, Джак.
- Г-жо Питърсън.
- Здравей, Джак.
- Няма нужда да спираш да пееш в мое присъствие.
- Това е, защото съм срамежлив, Бети.
Кога ще изоставиш стария дъртак, г-н Питърсън и ще избягаш с мен?
- Знаеш, че няма да можеш да ме задоволяваш като него.
- Весела Коледа, г-н Кембъл.
- Как ще отпратиш тази година, Тони?
- С четири дами и бутилка 25-годишно уиски.
Вложих в ценни книжа, както ти ми каза.
- Добре, но само докато се вдигне германската марка.
- Благодаря, г-н Кембъл.
- Добро утро, Джо.
- Весела Коледа, сър.
- Кембъл ги поиска.
- Благодаря, Адел.
- По-добре ти, отколкото аз.
- Ако акциите на Мед Тех паднат под 43,
ще имаме неприятности с пазарната цена.
Така че, за Бога, внимавайте какво говорите на инвеститорите.
Имаме почти цял борсов ден и не искам никакви неприятности.
- Къде си, Алън?
- О, Боже, извинявай.
Джак, мислех за Дий и за децата.
Обещах да съм си вкъщи за вечеря. Коледа е, Джак.
- Тази вечер ли е?
Да не мислиш, че искам да посрещна Коледа тук?
- Не. Да, може би.
Току виж съм срещнал провидението този ден.
Обаче след два дни ние ще направим...
най-голямото сливане в американската индустрия.
Когато се появи сделка като тази, ти я сграбчваш и я довеждаш до край.
Не може да искаш отпуска.
Датата е 26-ти декември. След нея ще има толкова много пари,
че ще всеки ден ще бъде като Коледа.
26-ти декември, хора. Ако искате да празнувате на този ден, имате моето разрешение.
- Прав си, съжалявам.
- Не искам да съжаляваш, искам да си развълнуван.
Искам моя подарък за вас да бъде първия, който ще получите. Защо ли?
Защото завършва с десет нули.
- Прав си. Концентрирах се. Тук съм.
- Добре, всички отворете проспектите на страница 12.
- Имаш 6 съобщения, две от тях повелителни.
- Ура, прибирам се вкъщи.
Вече ме няма.
- Приятна вечер и Весела Коледа.
- 8:30. Пазаруване в последния момент.
- И ти ли? На този празник се дава. Аз давам всичко за тази сделка.
Аз чувствам Коледа повече от всеки.
- Ти си моя кумир, Джак.
Оксфорд се обади.
- О, костюмите ми са готови.
- Искаш ли?
- Не, благодаря.
- Вземи си.
- Кейт Райнълдс. Секретарката каза, че можеш да я намериш след 8:00.
- Кейт Рейнълдс беше приятелката ми от университета.
Почти се ожених за нея.
- Ти?
Женен?
- За малко.
Сега щях още да съм брокер в Хътън.
- Моля?
- Тя не искаше да заминавам за Лондон.
Бяхме на летището и се сбогувахме. Тя ми каза да остана.
- И ти я изостави.
- Не беше лесно.
- Престани, ще се разплача.
- Реших да поема по друг път, Адел.
- Виж къде те доведе. Сега ще я набера.
- Не.
- Почти си се бил оженил за тази жена!
Дори не си любопитен защо те е търсила?
- Сигурно е получила пристъп на носталгия.
Вероятно е сама в Коледната вечер и търси човека, който я напусна. Защо да й се обаждам и да я заблуждавам?
Това беше толкова отдавна.
- 8:35 часа на Коледната вечер.
Джак Кембъл е още зад бюрото си.
Колко трогателно.
- Питър, и аз не те виждам да бързаш за вкъщи да накичиш елхата.
- Защото съм безсърдечен кучи син, който се интересува единствено от пари.
- Бог те обича за това.
- Обади ми се Тери Хейт.
Боб Томас е изнервен.
- Така става, когато ще похарчиш $130 милиарда за аспирин.
- На някой му трябва лекар.
- Защо гледаш мен, Питър?
- Трябваш ми, тигре.
- Къде е той?
- В Аспен.
- Обади се на Унт Ирма и й кажи, че няма да ходя.
- Ти си стълб на капитализма, Джак.
- Питър, да те питам нещо.
Обажда ти се бивше гадже в Коледната вечер.
Какво ще направиш?
- Имаш проблем с уреждането на срещи?
- Да.
- Остави миналото.
Старите страсти са като старите данъци.
Слагаш ги някоя папка в шкафа и след три години си ги загубил.
- Ще тръгна от офиса утре следобед.
Обади се на групата. Свикай спешно заседание на обяд.
- Това ще бъде чудесна коледна изненада.
- Приятна вечер, Франк.
- Г-н Кембъл,
Защо не се обадихте? Щях да повикам Джо с колата.
- Мисля да се поразходя. Вечерта е хубава..
- Ще изпратя колата ви вкъщи.
- Чудесно.
- Весела Коледа.
- И на теб.
- Шейк?
- Да, при млечните продукти. 5 долара.
- Хей, участвате в лотарията, нали?
Жестоко, 'щото аз печеля.
Тая работа проваля много от моите братя, но не и Кеш Мъни.
Не и мен, защото аз обичам--
да печеля от лотарията. Нали така?
Спокойно, синко. Имам четирите числа. Провери ги.
6, 14, 16, 49. Печеля, синко.
238 долара.
Дай си ми парите.
- Съжалявам, билета ти не печели. Подправил си го.
- Какви ги приказваш?
- Подправил си числата с химикалка.
- Мой човек, провери билета.
- Не, напусни.
- Ти дори не погледна билета. Не гледай мен, провери билета.
- Напусни. Занеси билета в друг магазин.
Моля, следващия клиент.
Напусни веднага или ще се обадя на 911.
О, Боже!
- Виж билета, глупако.
Виж го. Сега ще трябва да се обадиш на Господ.
Най-добре го провери, глупако!
- Може ли да видя билета?
- Да съм говорил на теб?
- Може да го купя от теб. Да направим малка бизнес сделка.
- Новините в 11:00. Глупав бял мъж беше застрелян докато се прави на герой.
Това ли искаш? Кеш в действие? Да го направя ли?
Искаш ли да умреш?
Искаш ли да умреш?
Искаш ли да умреш?
- Не.
Виж, говоря за бизнес сделка.
Купувам билета от теб за 200$.
После отивам в друг магазин, в който продавача не иска да умира.
Така правя бързи 38$.
Както казах, това е--
просто бизнес сделка.
- Така да бъде. Добре.
Ти се провали.
Билета е истински. Ти имаше своя шанс.
Хайде, Джак. Да вървим.
- Откъде знаеш, че се казвам Джак?
- Викам на всички като теб Джак.
- Ето.
- Добра работа.
- За какво ти е все пак да носиш тоя пистолет?
- Сега правиш нещо, за което ще съжаляваш.
Говориш с погрешния човек относно съжаленията, Джак?
- Имам предвид, че трябва да има някакви програми, възможности за теб.
- Чакай малко. Да не се опитваш да ме спасиш?
Тоя си мисли, че трябва да бъда спасяван.
- Всеки се нуждае от нещо.
- Така ли? А ти от какво имаш нужда, Джак?
- Аз ли?
- Ти каза, че всеки се нуждае от нещо.
- Аз имам всичко, от което се нуждая.
- Направо е супер да бъда като теб.
- Не казвам, че можеш да бъдеш, освен ако не вършиш ужасно много работа--
сигурно ще ти трябват някакви медикаменти.
- Знаеш ли, идеята ми харесва.
Само помни, че ти поиска това, Джак.
Сам си го причини.
Весела Коледа.
- Още 10 минутки, Джак.
Коледа е.
Няма значение.
Кой е тук?
- Изгрева и Слънчо.
Няма ли да отваряме подаръците?
- Трябва да оставиш майка си още 5 минути да поспи.
- Хайде, татко, ставай.
- Ще може ли?
- Да! Коледа е!
Виж как сестра ти скача на леглото.
Какво прави кучето върху леглото? Не трябва да е тук.
- Санта дойде ли?
- Не знам, трябва да проверим.
- Хайде да видим подаръците.
- Искате подаръци?
Мама първо трябва да се събуди.
Джак. Силно кафе.
- О, Джак. Весела Коледа, скъпи.
- Лорейн. Ед.
- Здравей, Джак, стара хрътко. Весела Коледа.
- Говори му. Един ден в годината да сме далеч от Пондероса.
Не мисля, че искам много.
- Такъв съм си.
Кажи й, Джак. Ти си единствения, който ме разбира.
- Искам шейк.
- Естествено, 8:00 сутринта е.
- Извинете ме.
- Къде отиваш, Джак?
- Джош, Ани!
- Къде ми е колата? Къде ми е Ферарито?
- Какво?
- Къде ми е Ферарито?
- Какви ги приказваш?
- Ти имаш Ферари?
- Дай ми колата си за малко. Обещавам, че ще ти я върна.
- Моя Кадилак? Карай си твоята проклета кола.
- Услужи му с твоя Кадилак, за Бога.
- Имаш си един перфектен миниван пред двора. Ето.
Какво му става?
- Тони, слава богу!
- Съжалявам, тук влизат само живущите и техни гости.
- Моля? Какви ги говориш?
Аз съм Джак Кембъл от апартамент "С". Какво ти става?
Г-жо Питърсън, мисля че нещо не е наред с Тони днес.
- Кой е този човек?
- О, хайде де. Какво ви става тази сутрин?
Това да не е някаква-- коледна шега?
"Кой е този човек?". И двамата сме в управителния съвет на сградата, Бети.
Заедно се борихме за отстраняването на боклука.
Всяка сутрин си разменяме шеговити сексуални закачки.
- Да извикам ли ченгетата? Ще извикам ченгетата.
- Не. Аз ще ги извикам. Вие ме плашите.
- Не, не.
- Благодаря ви, че няма да извикате ченгетата.
Сега ще се кача горе, ще поспя и всичко ще бъде наред.
Ще поспиш. Благородството задължава да ти помогнем.
Значи- Сигурно има приют някъде в града.
- Приют?
- Хей, да не сте си ударили главите някъде?
Аз съм най-богатия в тази сграда. Апартаментът ми е два пъти по-голям от твоя!
Качвам се горе
- Разкарай се, приятел.
- Това не е добре!
Щом искате да си го получите, ще си го получите.
Отивам си в офиса. Ще подам жалба до управителя на сградата.
Ще бъдеш уволнен, Тони. Г-жа Питърсън повече няма да е в управителния съвет.
Така че престанете да правите, каквото там правите!
Хайде!
Франк, няма да повярваш какво ми се случи. Адел още ли е тук?
- Спрете!
- Къде е Минц?
- Сградата е затворена. Елате утре.
- Франк, защо имам чувството, че трябва да ти напомня, че аз съм Джак Кембъл, директора?
- Не ме интересува кой сте. Коледа е и както казах, сградата е затворена.
- Не мисля, че ме чу правилно.
Аз съм Джак Кембъл.
Джак Кембъл!
Директорът!
- Весели празници.
- Колата ми!
- Здравей, Джак.
- Откраднал си ми колата.
- Знам, че всичко ти е много странно...
и си шокиран. Качи се.
Ще ти обясня всичко?
Хайде.
Хайде.
Сложи си колана, Джак. Това нещо се движи.
- Какво става с мен?
- Дишай в плика, Джак.
Това нещо кара много хора да повръщат. Виждал съм го преди.
Така че ако ти стане лошо отвори прозореца и го направи отвън.
Не се впрягай толкова, Джак.
В крайна сметка сам си го причини.
- Сам съм си го направил? Аз нищо не съм направил!
- "Имам всичко, от което се нуждая". Това да ти е познато?
Да не искаш да кажеш, че понеже ти си помисли, че съм самонадеян сега съм като във влакче на ужасите?
- Сложи си колана, Джак.
- Боже Господи!
- Това, че се намеси вчера в магазина беше добра постъпка, Джак.
Беше невероятен и начина, по който ти премина от борда...
в най-високия етаж на организацията.
- Моля те, обясни ми какво става с мен на прост език...
без врели-некипели.
- Това е проблясък, Джак.
- Проблясък?
Проблясък на какво?
Това трябва да разбереш сам. Имаш достатъчно време.
- Колко време точно?
- Колко трябва,
но в твоя случай най-вероятно ще е доста.
- Виж, искам си живота обратно.
Колко ще ми струва? Искаш да си говорим на турски?
Нека си говорим на турски. Колко ще струва?
- Не става така, не мога да ти кажа нищо.
- Защо не?
- Защото трябва да го разбереш сам.
- Чуваш ли ме?
- Да разбера, да разбера какво?
- Отговорът сам ще дойде.
- Нямам време за това сега.
Имам да завършвам сделка.
- Е сега работиш по нова.
- Какво е това?
- Отвори го.
- Какво е това, сигнал?
И ти ще се появиш щом звънна?
- Сега трябва да слезеш, Джак.
- Но какво да правя?
- Съжалявам, нямам повече време за теб.
Имам други неща, за който да се погрижа.
- Ти ми причини това.
Не можеш просто така да ме оставиш.
- Добре. Искаш ли да глътнеш свеж въздух? Нека излезем.
Ще се разходим и ще ти обясня всичко.
- Благодаря ти.
- Извинете. Можете ли да ми кажете къде е улица Мерисън?
- Жани,...
намерих Джак.
- Ето те, страннико.
Къде беше?
- Изглеждаш ужасно. Истината е, че те очаквах.
Кейт се обади и ме помоли ако знам къде си да--
О, сложих го в средата на стаята. Супер е.
Какво мислиш?
Чудесно местенце.
Ти и аз знаем как да живеем, приятелю.
Хайде.
Хайде, Джак.
Хайде, приятелю. Седни.
Добре ли си?
Излизаш сутринта на Коледа и не казваш на никой къде отиваш.
- Приятели ли сме?
- Говори.
- Днес ми е лош ден.
- Някъде четох, че самоубийствата по празниците са два пъти повече.
Защо ли го казвам? Едва ли ти се слушат такива работи.
Неприятности в работата ли имаш?
- Не.
- Не е нещо с Кейт, нали?
Видя ли? Сякаш можем да си четем мислите.
- Кейт е моя жена.
- Просто го повтаряй непрекъснато, Джак. Като мантра.
Виж, ти караш тридесетте...
имаш къща, деца, финансови отговорности.
В един момент се замисляш "това ли е живота, за който съм мечтал?".
Къде е романтиката?
Къде е тръпката?
Изведнъж се оказва, че всеки необвързан мъж...
живее така, както ти не можеш.
- Имам само две деца, нали?
- Хайде.
Понякога изглежда сякаш си се отказал от целия свят.
Обаче погледни какво имаш: четири спални,
две бани и половина, почти завършено мазе...
добри деца.
Едва ли искаш да го чуеш точно сега.
Помниш ли миналото лято, когато почти бях залитнал с Арни, логопедката?
Помниш ли какво ми каза тогава?
"Не разваляй най-хубавото нещо в живота си,
само защото си малко несигурен за това кой си".
Давай, тигре.
- Изчакайте една секунда.
Няма значение, защото той току-що влезе,
Благодаря ви.
Имаш ли някаква представа на какво ни подложи днес?
Излезе сутринта в 7:30.
Не ми каза къде отиваш, нито дори че излизаш.
Часове наред те няма.
Обадих се на всичките ни приятели, дори на полицията, за да те търся.
Звънях и в болницата, за Бога.
Кой мъж оставя семейството си сутринта на Коледа без да каже къде отива?
Кой мъж, Джак?
- Не знам.
Би ли престанала да ми крещиш, моля те.
- Къде беше?
- Бях в града.
- В града? В Ню Йорк ли?
- Да.
- Защо?
- Защото там живея.
- Не започвай, Джак. Недей.
- Ти не разбираш.
Тази сутрин се събудих тук.
А това е много странно, защото...
това не е моята къща.
Това не са мои деца. Аз не съм баща.
Не съм баща. Ти не си моя жена.
- Не е смешно, Джак,
защото наистина съм ядосана.
Много ядосана. Наистина.
- Какво е това?
Харесва ми. Благодаря, татко.
- Това е мое. Хей, върни ми го.
Тя ми взе звънеца.
- Изпусна всичко-
палачинките и подаръците.
Ти изгуби 6 часа, за да сглобиш това колело за Ани,
а дори не видя изражението й, когато го получи.
Ти изпусна Коледа, Джак.
- Съжалявам.
- Нямаме време да говорим.
Поне ти си добре, аз съм добре, ние сме добре.
Но трябва да се преоблечеш а партито у Томпсън. Няма да ходиш с това яке.
Не ме интересува колко много ти харесва.
- Парти? Не, аз няма да ходя на парти.
- Та ти го чакаш цяла година. Какво ти става днес?
- Повярвай ми, Кейт. Наистина не мисля, че да ходя на парти...
в този момент е подходящо за мен.
- Добре. Тогава прави каквото искаш.
- Какво правиш?
- Обаждам се на майка, че няма нужда да идва да гледа децата.
- Защо не?
- Защото ти ще си тук.
- Ще бъда готов до 10 минути.
- Направо чудесно.
- Заповядай, Ланс.
Извинете.
Кейт, Джак.
- Евелин.
- Заповядайте. Хей, Кейт и Джак са тук.
- Весела Коледа.
- Джак, Весела Коледа.
- Харесва ли ти роклята ми?
- Хубава е.
- Видях, че я забеляза на рецитала на децата.
- Хубава е.
- Джак, весели празници, човече.
Джак, ела при нас.
Наздраве.
- Видяхте ли снощи Ван Хорн? 22 точки!
Това хлапе ще вкара отбора на Мрежите в шампионата.
- Мрежите? Шегуваш ли се?
Те са слабаци.
Но го заслужават. Несъмнено.
- Утре е големия ден, Джаки.
- Защо?
- Тройния ми байпас.
Ще легна под ножа утре. Бях ти казал.
- Троен байпас.
Мислиш ли, че трябва да ядеш всичко това?
- Разбрах, че ще ме почистят утре.
Защо да не похапна на гощавка на приятел?
- Добра мисъл, Бил. Сипи си още едно.
Има печено свинско с картофи. До сутринта ще е труп.
- Една пура, Джак?
- Не, благодаря, отказвам ги.
- Хайде, американски са, не кубински.
Вземи.
Хубави са. Мисля, че ще ти хареса.
- Супер.
- Искаш ли, Арни?
- Няма нужда. Благодаря.
- Искаш ли хапки?
- Не, благодаря.
- Вземи. Като изядеш една ще награбиш още няколко.
Винаги правиш така.
- Не, няма нужда.
- Нека аз. Ще се разтопи в устата ти.
- Харесват ли ти?
- Превъзходни са.
- Накрая тя ми подари ръчно избродиран пуловер.
- Колко мило.
- Обличам го и забелязвам, че е сгрешена думата "адвокати".
Така цял ден ходих с пуловер,
на който пише "Безплатни служебни АДОКАТИ".
- Значи си адвокат?
Служебен адвокат?
Изобщо не ти плащат? Никой не дава и цент?
- Отивам да събудиш майка. Ето ти това.
- Това няма да стане.
- Кучето е твое, Джак.
- Не, не е.
- Прав си. На децата е.
Може би трябва да събудим Джош да го разходи.
Все пак ако някога си свършиш работата в този век ще се приберем вкъщи на топло.
Ако си спомня пътя.
Ти го помниш, нали?
- Какво?
- Бебето плаче.
- И?
Не ме гледай така, Джак. Четвъртък си ти на ред, както знаеш.
Гледай да закараш Джош на време в детската градина.
- Света Дево!
- Ти не си ми истински татко, нали?
- Не, не съм.
Аз работя на Уолстрийт, в онези големите сгради.
Живея в апартамент с портиер.
Мога да си купя почти всичко, което поискам.
Това не е моя живот. Това е само проблясък.
- А къде е истинския ми татко?
- Не знам, но не се безпокой.
Той те обича и ще се върне съвсем скоро.
Какво правиш?
- Добра работа са свършили.
- Кои?
- Извънземните от кораба майка.
- Изглеждаш същия като татко ми.
- О, благодаря.
Даже изглеждам по-добре от него.
О, не, няма да плачеш, нали?
Не мисля, че ще мога да се справя с това.
- Обичаш ли деца?
- Ами зависи.
- Знаеш ли как се прави мляко с шоколад?
- Мисля, че да.
- Обещай, че няма да отвлечеш брат ми и мен...
и да ни сложиш разни работи в мозъците.
- Разбира се.
- Добре дошъл на Земята.
Тук се оставят бебетата докато техните родители са на работа.
- Ясно.
- Натисни червеното копче.
- Ще ми дадете ли някаква разписка?
- Аз съм на зимен лагер до 4:00 и после на балет до 5:30.
- 5:30. Добре.
- Внимавай да не закъснееш,
защото децата не обичат да ги взимат последни.
- Разбрах. Добър съвет.
- Чао.
- Ани. Сега какво да правя.
- Отиди в Биг Едс.
- Биг Едс Гуми? Защо?
- Защото работиш там?
- Значи продавам гуми?
Ето какво правя. Продавач на гуми съм.
- Слава Богу!
- Добро утро, Джак.
- Здравей.
- Добро утро, Джак.
- Здравей.
- Здравей, Джак.
- Джак, момчето ми.
Познай с кой играх бридж преди две нощи.
Никога няма да се сетиш.
Сидни Потър, директора на Бай Рейт Транспорт.
Третия по големина продавач на камиони в целия щат.
Търси си нов доставчик на части.
Можем да се справим с такова количество, нали, Джак?
- Ще говорим за това по-късно, Ед.
- Добре.
- Извинете. Аз имам ли кабинет тук някъде?
- Разбира се, Джак.
- И къде е?
- Ето там отзад.
- Благодаря.
О, не.
Сигурно се нуждаеш от това всеки ден.
За какво толкова си се усмихнал?
Осемдесет и осма?
Бях в Лондон през 1988-а.
Ти никога не си бил в Лондон.
- Джак, чака клиент за лети джанти.
- Бях брокер номер едно на Хътън през 1988-а.
Знаеш ли това?
- Не, не знаех.
Това е чудесно.
Това е факт, който винаги помога.
Продажбите винаги са най-важното. Винаги.
- Ето ги летите джанти.
Джак, добре ли си?
- Малко съм объркан защо работя тук.
- Аз започнах работа едва от миналия четвъртък, така че--
Наблюдава се умерено покачване на индекс +76.
Много от днешните сделки на Уолстрийт...
бяха повлияни от новината за предстоящото сливане...
на Глобъл Хелт Системс и Мед Тех Фармацевтика...
с общ капитал 122 милиарда долара,
всъщност най-голямото в медицинската индустрия.
Относно дали това няма да е уязвимо от анти-тръстовия закон,
председателя на Глобъл, Боб Томас насочи журналистите...
към президента на посредническата компания Лестър, Алън Минц, архитекта на сделката.
- Тази сделка е моя!
-- По ирония на съдбата, Минц се запознал с Томас...
по време на курс за бременните им съпруги...
поговорили и след два месеца сделката с Мед Тех била родена.
- Не той е архитекта! Аз съм архитекта!
-- Службата по заетостта заяви, че това ще открие 275 000 нови работни места.
- Децата заспаха.
Децата, скъпи.
Казвам, че децата заспаха, скъпи.
- Чудесно. Тези малки разбойници нямат мира.
Хей, аз го гледах.
- Не и сега.
- Не ми пипай чорапите.
Ти ме желаеш.
- Това е идеята всъщност.
- Може би трябва да си налеем малко вино преди това.
Един вид да разчупим леда.
- Много смешно. Сега е 10:30.
До 11:00 ще си захъркал като пън,
но това беше много мило.
Ще го имам предвид следващия път.
- Както кажеш... скъпа.
Господи, колко си хубава.
- Благодаря, Джак.
- Напълно съм сериозен.
Ти си невероятно красива.
- Звучи добре. Продължавай.
- Винаги си била хубава в колежа. Няма спор за това.
Но сега--
Ти си станала много красива жена.
- Как го правиш?
- Кое?
- Да ме гледаш сякаш не си ме виждал всеки ден от 13 години насам.
Чакай. Не мърдай. Не гледай.
Стой така.
Имам нещо за теб.
Лека нощ, скъпи.
- Още малко и си тръгваме.
- Ти ми обеща кукла Мери Джейн, мамо.
- Да, обещах ти. Добре.
Ще идем най напред при детските обувки...
после ще си взема часовника от магазина с батериите.
След това ще минем през магазина за бельо.
- Защо просто не минем през всички магазини подред,
в този забравен от Бога търговски център?!
Няма ли да е вълнуващо?
- Тогава децата ще дойдат с мен,
а ти стой тук при мъжките дрехи.
- Перфектен е за вашия размер.
Защо не го пробвате?
- Трябва да се подкъси с един инч отзад.
Малко да се удължат ръкавите.
- Изглеждаш изумително в този костюм.
Наистина.
Супер.
Невероятно е, обаче...
облечен в този костюм се чувствам по-добър човек.
Ще го купя.
- Струва 2400 долара!
Да не си полудял? Хайде, да тръгваме.
- Тя си получи обувките.
- Да, но струват 25 долара.
- Хайде, събличай го.
Да идем в сладкарския магазин. Ще ти купя от любимия ти кейк.
Баща ти е полудял.
- Не.
Не.
Имаш ли представа живота ми какъв е?
- Моля?
- Събуждам се целия омазан в кучешки лиги.
Карам децата,
после прекарвам 8 часа, продавайки гуми.
На дребно, Кейт.
След това взимам децата и разхождам кучето,
на което между другото имам привилегията
да изхвърлям огромните лайна.
После играя с децата, изхвърлям боклука...
и ако имам късмет спя 6 часа.
След това всичко започва отначало.
И какво ми остава?
Къде са моите Мери Джейнс?
- Неприятно ми е да чуя, че живота ти е такова разочарование за теб.
- Не мога да повярвам, че твоя не е такъв!
Кейт, можеше да съм много повече от това, което съм.
Можеше да съм един от най-богатите--
Как можа да ми направиш това? Защо ме отказа от мечтите ми?
Искам да знам!
- Кой си ти?
- Виж, съжалявам.
Съжалявам, че преди бях светец,
а сега съм такъв нещастник!
Може би просто...
не съм същия човек, който бях, когато се оженихме.
- Сигурно не си,
защото Джак Кембъл, за когото се омъжих, нямаше нужда от костюм за 2400$,
за да се чувства добре.
Но щом е така, купи го.
Ще изтеглим пари от детския ни фонд.
- Остави. Нека идем да купим кейк.
Това ще ми е случката на седмицата.
- Извинявай за това в магазина.
Не исках да се караме.
Просто понякога се чудя как стигнахме до тук?
В колежа някога мислила ли си, че ще живеем така?
- Живота ни поднесе няколко изненади.
- Да, така е.
И коя според теб беше най-голямата изненада?
Просто питам.
- Ани, например.
- Изненада, бременни сме.
Да, така беше.
Това беше-- много неочаквано.
Ти какво направи?
- Мисля, че я родих, нали така?
- Да, аз харесвам Ани.
- Значи може да я задържим тогава.
- Имам предвид, аз обичам Ани. Обичам я.
Имахме много хубави моменти, нали?
- Помниш ли, когато ходехме на улица Чарлс?
- Улица Чарлс?
В града?
Когато живеехме в Гринвич.
Да, да, хубави времена бяха. Чудесно място.
Защо се преместихме?
- Не може да отгледаш дете в апартамент в града.
Пътуването до болницата беше много мъчително.
Обаче ти се прави дори и с един сърдечен удар.
- Получила си сърдечен удар?
- Престани, Джак.
Още съм ти ядосана.
Кой знае какво щеше да стане ако не беше влязъл в магазина.
- Ето защо работя за Биг Ед.
Затова работя за Биг Ед.
Ние имахме дете, а Биг Ед сърдечен удар.
Купихме тази къща и аз работя оттогава за него.
Саянара, Уолстрийт.
Това с две думи е живота ни.
- Щом гледаш от тази страна.
- А ти как гледаш?
- Като на голям успех.
- Давай, Джак. Разбий ги.
- По дяволите.
- Господи. Какво правиш?
Това е мач за лигата. Това ли ти е отношението?
- Давам най-доброто от себе си.
- О'кей, Джак.
Какво пък толкова се впрягам?
Все още можеш да ги свалиш.
- Разбий ги, Джак.
Давай.
- Ти си Джак Кембъл. Ти си най-добрия.
Ти плува по бързеите на Канай. Тича с биковете в Памплона.
Скочи от самолет над пустинята, за Бога.
Ти можеш да го направиш.
Ти можеш да го направиш.
Да! Успях!
- Ти си. Разбий ги.
- Здравей, Джак.
- Евелин, ако не греша?
- Много смешно.
Видях те на 20-ти коридор. Да не си болен нещо?
- Нещо такова, да.
- Трябва ли ти медицинска сестра?
- Ти си медицинска сестра?
- Ако поискаш.
- Чакай малко.
Не бягай.
Ние--
- Ние какво, Джак?
- Има ли нещо между нас?
- Искаш да сме откровени?
- Да, това би ми помогнало.
Танцуваме заедно от години.
Когато се обличам за парти и знам, че ще си там,
не ходя без презрамки затова, че на мъжа ми би му харесва.
Имам 6 комплекта зимни гуми в гаража,
а изобщо не карам на сняг.
Децата ни случайно посещават...
на един и същ балет всяка година.
И ако питаш дали бих искала нещо повече,
то отговорът е да.
Кейт никога няма да разбере.
- Имам ли ти телефона?
- Стив ще е с децата извън града този уикенд.
Защо не се отбиеш?
- Джак, нещо си се изчервил.
- Чувствам се отлично.
- Сигурно 71 точки са много за теб.
- Не, срещнах Евелин Томпсън.
- Непреклонна е.
- Иска да има връзка с мен.
- Тя ли го каза?
- Много ясно.
- И ти какво?
Напиши ми точния й адрес.
Имаш ли химикалка?
- Чакай малко.
Да не мислиш да изневеряваш на Кейт?
- Всъщност, няма да е точно изневяра, Арни.
Сложно е за обясняване.
Сложно е за обясняване.
Сигурно няма да ти дам толкова добър съвет, както ти на мен навремето, но ме чуй.
Да пофлиртуваш малко е безобидно,
но ти си играеш с огъня, човече.
Банка Вярност и Доверие е много труден кредитор.
Ако направиш депозит другаде, ще ти закрият сметката...
завинаги, разбираш ли?
- Арни, не искам да те обърквам,
но ти казвам, че тези правила не важат за мен.
- Не ти говоря за правила, Джак. Говоря за--
Няма мъж в града, който да не е готов да си отреже едната топка,
за да бъде с Кейт, разбираш ли?
Тя е удивителна, а ти ще провалиш всичко.
Помисли за това.
- Здравей, скъпи. Как мина играта?
- Дълга, отегчителна и ужасна.
На Арни му хареса.
Май.
Хей, къде ми е шоколадовия кейк?
- Имаш предвид този шоколадов кейк ли?
- Това парче е мое.
Пазех си го, защото като ям препечено пиле на скара и ми се повдига.
- Вкусен е.
- Дай си ми го.
- Няма.
- Хайде де.
- Съжалявам.
Много държа на него.
- Искам си кейка.
- Искаш ли си кейка?
- Искам го.
Благодаря.
- Вкусен е, нали?
- Децата заспаха ли?
- Кажи го, Джак.
- Кое?
- Знаеш какво искам да чуя.
- Знам какво искаш да чуеш, мила.
- Кажи го. Кажи го.
- Ти си лошо момиче. Много ме възбуждаш.
- Какво?
- Не е ли това?
- Хубава работа, Джак.
Направо ще падна.
- Наистина ме възбуждаш.
- Какво ще кажете?
Честит рожден ден, Кейт.
- Здравейте, деца.
- Честит рожден ден.
- Евелин, изглеждаш страхотно.
- Благодаря.
- Я, виж какво става.
Джак. Мъжът.
Имаш ли нещо да кажеш на любящата си съпруга за рождения й ден?
- Хей, днес имаш рожден ден ли?
- Много смешно, Джак.
- Днес имаш рожден ден и си моя жена.
Ти си моя жена и днес имаш рожден ден.
Всъщност има едно нещо, което искам да ти кажа.
Господи, дано ти хареса.
Бил?
- О, не.
- Давай, Бил.
Миналата година беше със същата риза. Да знаеш.
"Много момчета идват при теб"
"Цяла върволица дълга".
"А ти ги, отпращаш".
"Отпращаш".
"Те не значат нищо за теб".
"Позволи ми аз да опитам".
"Аз да опитам".
"Не нося диамантен пръстен".
"И дори си нямам песен".
"Знам само ла-ла-ла-ла".
"и значи, че те обичам".
"Значи, че те обичам".
"Думите ми са истински".
"И са само за теб".
"Само за теб".
"Чуй моето ла-ла-ла-ла".
"Ла-ла-ла-ла значи,"
"че те обичам".
"Значи, че те обичам".
- Честит рожден ден, мила.
- Въздуха се напълни с любов.
Той я обича. Това е любов.
- Хайде, ставай, скъпи.
- Добро утро, Джош.
- Честита годишнина, скъпи.
Преди да направиш какъвто и да шантав номер, който си замислил,
искам да отвориш моя подарък първо.
- Може би трябва да почакам.
- Не. Хайде. Отвори го!
- Зина?
- Купих го от магазина за дрехи.
Знам, че не е кой знае какво, но мисля, че ще ти стои добре.
Радвай му се, скъпи.
- Ти сигурно очакваш нещо от мен.
Мислех да ти го подаря...
...довечера.
Годишнината все пак е цял ден.
- Какви ги говориш?
- Ти не би могъл да чакаш цял ден.
Дори едва би изчакал да се съмни. Хайде!
- Знам. Такъв съм. Така си е.
Това е забавно.
- Забравил си.
Забравил си за нашата годишнина.
- Ще оправя нещата. Сега ще изляза и ще ти купя нещо.
Ще го направя.
- Кажи ми дали има достатъчно шоколад, мила.
- Не е зле.
Трябваше да те предупредя.
Татко винаги правеше нещо наистина специално за годишнината.
- Какво например?
- Веднъж кръсти една звезда на нейно име.
- Кръстил е звезда на нейно име.
Това е хубаво, но не е ли малко изтъркано?
- На мама й хареса.
- Май имаше бижутерия в търговския център. Мога да й взема обици.
- Добра идея, но...
ти забрави за годишнината.
- Точно това ми е основната грешка.
Затова не мога да й подаря такива дребни неща.
Кариерата ми на съпруг е голямо разочарование за мен.
Затворен съм в предградията.
Той някога водил ли я е в града?
- Ще трябва да разбереш.
- Джак, можем ли да си го позволим?
- Ние имаме годишнина. По дяволите, цените.
Ще поръчаме гърди от пъдпъдък с гъби като за начало.
След това ще желаем телешки медальони в малинов сос.
Също така и миди с пюре от артишок.
- Много добре, сър. Ако мога да кажа, това е отличен избор.
- Можете. Също така и бутилка Лафит '82-а.
- Скъпи, бутилката е 800$.
- Тогава чаши червено вино.
- Още не си се отървал, хитрецо.
- Но натам вървя, нали?
Един танц?
- Не мисля, че тук се танцува, Джак.
- Напротив. Хайде.
- Не е зле за продавач на гуми от Ню Джърси.
- Имам си своите моменти.
- Трябва да опиташ от това.
- Боже, как ми липсва този вкус.
Трябва да ти кажа нещо.
Мисля, че ще ни помогне,
но има малка вероятност да влоши нещата.
Аз живея нечий друг--
Чувствам се сякаш живея нечий друг живот.
Помня, че ходех на работа,
усещах топлината в ръката си,
от чашата кафе от Дийн & Делука,
шумоленето на Уолстрийт Журнал,
миризмата на кожа от куфарчето ми.
Бях много сигурен във всичко, уверен.
Знаех точно кой съм...
и какво искам.
И тогава една сутрин се събудих...
и изведнъж всичко беше различно.
- По-лошо ли?
- Не.
Може би някои неща,
но по-скоро просто различно.
Това е наред.
Обаче не съм свикнал с това, Кейт.
Аз бях човек, на който всичко му е ясно.
Нямах съмнения. Нямах съжаления.
- А, сега?
- Сега не съм такъв.
Още не ми е ясно.
- И на мен.
- Но ти винаги изглеждаш толкова сигурна.
- Да не мислиш, че когато се събуждам...
никога не съм се питала "какво, по дяволите, правиш в Ню Джърси"?
Офиса ми е дупка.
Сама си вдигам телефона и ми знаеш заплатата.
- Заплатата ти е позор за заплатите.
- Можеш ли да си представиш живота...
ако нещата бяха много по-прости?
Ако можеше да си поискаш нещо и то просто да става.
- Би било чудесно.
- Аз също мисля като теб.
Така е.
Питам се какъв живот щях да имам ако не се бях омъжила за теб.
- И?
- Осъзнавам, че съм заличила от живота си всички неща, освен тези, за които съм сигурна.
Ти и децата.
- Добри неща.
- Ти за какво си сигурен?
- Сигурен съм, че в този момент...
няма друго място, където искам да бъда, освен тук с теб.
- Харесва ли ти?
- Колко е красиво.
Знаеш, че шампанското ме кара да правя луди неща.
- Значи ще ти напълня чашата до горе.
- Не знам как го направи, но отърва кожата.
- Значи няма да спя при кучето?
Честита годишнина, скъпа.
- Дори може да ти излезе късмета, Джак.
- Толкова си красива.
- Вече ти казах, че ще ти излезе късмета.
През цялото това време,
никога не съм спирал да те обичам.
- Това исках да чуя, Джак.
- Ще се облека както обикновено.
Какво мислиш?
Искаш ли да дойдеш с татко на работа? Ще ми помагаш да продаваме гуми.
Ще е забавно. Много съм добър.
Кой е това?
Кой е на вратовръзката?
Това е дядо.
Точно така.
- Джак!
Приятен ден.
- За тези пари, това са най-добрите гуми, което предлагаме.
- Добре, ще ги взема.
- Няма да съжалявате.
Ще поставиш ли на г-н Колин четири Гудрих Жи-Форсе?
Нека получи десет процента отстъпка като добър клиент.
- Благодаря.
- Оттук, сър. Последвайте ме.
- Гумите миришат ли?
Специална оферта за Свети Валентин:
баланс и центровка безплатно!
- Как сте?
- Спука се по пътя.
- Имате ли такава гума?
Мисля, че е спукана.
- Нека аз да се заема, Кени?
- Добре, шефе.
- Питър Лестър.
- Познавам ли Ви?
- Не съвсем.
- Виждал съм Ви по СиЕн БиСи. Изглеждате по-висок в действителност.
Истината е, че Минц е бил тогава толкова зает с дишането на жена си,
че не разбрал, че Мед Тех се нуждае повече от Глобъл, отколкото обратното.
До 10 дни, две седмици най-много те ще ви предложат оферта.
Готов съм да заложа всичко, че ще бъде за 130 милиарда, а не за 122.
Проблема Питър е, че имаш котка, която води шоуто,
а ти трябва доберман.
- Впечатлен съм. Наистина.
Сега за колата ми.
- Трябва да направим специална поръчка за гумата,
така че ще бъде готова до няколко дни.
- Добре. Ето адреса на офиса ми.
Защо ти самият не докараш колата?
- Ние сме по-скоро по показността.
- Обаче не обичате само да ви показват пари.
- Очакват ви, г-н Лестър.
- Алън, това е Джак Кембъл,
говорих ти за него.
- Разбира се. Джак.
- Г-н Минц.
- Наричай ме Алън. Обичаме обстановката да е непринудена.
- Забелязвам.
- Какво да ти кажа? Имаш ли деца?
- Всъщност, да. Две.
- Чудесно. Защо не седнеш?
Питър ми каза, че си запален зрител на СиЕн БиСи.
Обаче не ми каза дали имаш практически опит на Уолстрийт.
- Занимавах се с продажбите на Хътън.
- Брокер, така ли?
А сега си в бизнеса с гуми.
Точно така, също и с резервни части.
- На дребно, ясно.
- Държим около 60 процента от пазара.
- Мога ли да попитам какви продажби реализирахте последната година?
- Реализирахме приходи от 1,7 милиона долара.
- 1,7. Чудесно.
Какви са прогнозите ви за тази година?
- Мисля, че ще бъде отлична.
Продажбите за първото тримесечие са се повишили с 20 процента.
Пред подписване на договор сме за доставка на части с голяма транспортна компания.
- Така сигурно ще надхвърлите 2 милиона?
- Точно така. Това ще ни направи номер 1 на пазара.
Извинете. Ще си сипя чаша вода.
Знам, че оборота ни от 2 милиона...
е толкова, колкото вие харчите за офис консумативи за една година.
И че някакъв договор за доставка на части е нищо,
в сравнение със сливане за десетки милиарди.
- Не, аз не се опитвам да критикувам бизнеса с гуми.
- Няма проблеми.
Аз също мисля така. Ето как стоят нещата.
Бизнеса си е бизнес. Уолстрийт, Мейнстрийт.
Всичко това са хора, които стават сутрин...
с мисълта как да изпратят децата си в университет.
Това са просто хора, а аз познавам хората.
- Сигурно е така.
- Да вземем например теб, Алън.
Изпълнен си с енергия.
Не бих се учудил ако пиеш по 16 диетични Коли на ден.
Чудесен баща си, но се чувстваш виновен за времето, когато не си вкъщи.
Пиеш Бърбън, обаче предлагаш на клиентите Скоч.
И жена ти е декорирала този офис.
- Изглежда те познава.
- Ти си по-труден, Питър.
Първо, обичаш скъпите неща.
- Това е лесно, видя колата ми.
- Пушиш Хойо де Монтерейс.
Пиеш Скоч от чист малц,
не защото е особен, а защото пиеш такъв от 40 години...
и си свикнал с него.
Имаш две големи страсти: конете ти...
и тази компания.
Гордееш се с това, че откриваш таланти на необичайни места.
- Как разбра това?
- Защото съм тук.
Готов съм на всичко, за да получа тази работа.
Няма значение с какво ще започна.
Ако трябва ще паркирам коли.
Можеш да преценяваш хората единствено ако познаваш себе си.
Аз мога да се справя с тази работа.
Дай ми шанс, Питър. Аз няма да те предам.
- Алън, защо не разведеш Джак наоколо?
- Тук е полето ни за сражения. Извършихме 7 големи сделки тук последната година.
Три от тях загубихме.
- Седем?
- Да, чувството е--
Можем ли да спрем с глупостите? Откъде имаш тази информация?
Ровил си му в чантата? Или от интернет?
Всъщност няма значение, защото този цирков номер, който направи,
може да мине при Лестър, но не и при мен.
Дори да получиш работата, в което се съмнявам,
нека просто те предупредя.
Питър Лестър много бързо се отегчава от протежетата си.
Аз имам голям офис, защото съм се доказвал година след година.
Никой не може да се появи и да ми завърти главата,
особено пък продавач на гуми от Ню Джърси.
Така че, ако си предпазлив, тих...
и внимателен, и стоиш далеч от Лестър,
може да те оставя на работа, когато той се отегчи от теб.
Разбрахме ли се?
Боже, колко си се променил.
- Моля?
- Наистина съм впечатлен. Радвам се за теб.
- Разбрахме ли се?
- Да, Алън. Разбрах те.
- О'кей.
- Добре.
- Добре.
- О'кей.
- Дръж си очите затворени.
Върви. Отвори ги.
Добре дошла в Ханаду.
Невероятно е, нали?
- Като музей е.
- Разгледай.
- Е, каква е голямата изненада?
Да не си го наел за уикенда?
- Мисли... по-мащабно.
- За седмица?
- Това място е бонус, Кейт.
- Бонус?
За какво?
- Инвеститорска къща на име Пи Кей Лестър...
го използва, за да привлича нови директори.
Влизам в арбитража, скъпа.
Като че с вълшебна пръчка.
- Джак, какво говориш?
- Ще изкарвам два пъти повече, плюс солиден хонорар.
И това е само като начало. Можем да живеем в този апартамент...
без наем,
докато си купим собствен.
- Да не си полудял?
- Не мисля.
Тук ще имаме по-добър живот. Ще запишем Ани и Джош в частни училища.
- Училището на Ани е страхотно, Джак.
- Говоря за най-добрите училища в страната.
- Как мислиш да стане това? Ами моята работа?
- Това е Ню Йорк. Тук е столицата на потребителите в света.
Клиентите от Ню Джърси са нищо в сравнение с тези, които можеш да имаш тук.
- Не мога дори да повярвам, че говориш да се върнем обратно тук.
Причината да се преместим беше, че не искаме да отглеждаме децата си тук.
- Не. Тук е центъра на вселената.
Ако живеех по времето на Римската империя, щях да живея в Рим.
"Днес Америка е Римската империя, а Ню Йорк е Рим".
Джон Ленън.
- Джак!
- Явно няма да стане така.
Това трябваше да бъде щастлив ден. Не ми трябва този апартамент.
Не е задължително да живеем тук. Забрави го.
Ще пътувам всеки ден до работата.
- Боже.
В това движение ще ти отнема повече от час в едната посока. Това са три часа на ден.
Кога ще виждаш децата?
- Ти не ме разбираш.
Говоря за перфектен живот, чудесен живот.
Всичко, за което сме си мечтали, когато бяхме млади.
Ти сама го каза. Живота ни поднесе няколко изненади.
Направихме компромиси.
Сега аз мога да коригирам всичко. Мога, Кейт.
Искам да го направя. Като мъж имам нужда да го направя!
Заради всички нас.
Моля те, замисли се за момент.
Няма ги вече долнопробните ресторанти.
Няма ги вече купоните за храна.
Няма я вече лопатата за сняг.
- Просто си купи трактор за сняг, Джак!
Не започвай нова кариера без изобщо да ми кажеш!
Не мести Ани от училището, което обича.
Не ни карай да напуснем къщата, в която станахме семейство.
- Не разбираш ли? Говоря ти да имаме живот,
за който другите ще ни завиждат.
- Джак.
Те вече ни завиждат.
- От Лондон до Ню Йорк.
Аз съм се върнал.
- Когато се качи на самолета бях сигурна, че всичко между нас е свършило.
Тръгнах си от летището и се боях, че никога няма да те видя отново.
След това ти се появи на следващия ден.
Беше приятна изненада.
Мисля си за решението, което взе.
Може би съм била наивна, но вярвах,
че ще остареем заедно в тази къща,
че ще прекарваме уикендите тук и...
внуците ще ни идват на гости в нея.
Представях си ни остарели и сбръчкани,
аз работя в градината,
а ти боядисваш оградата.
Но нещата се променят.
Ако имаш нужда, Джак,
ако наистина имаш нужда от това,
ще отделя децата от живота, който обичат...
и ще напусна единствения дом, който сме споделяли...
и ще се преместя, където поискаш.
Ще го направя, защото те обичам.
Обичам те,
това е по-важно за мен, отколкото адреса ни.
Избирам нас.
- Сега ще те хвана.
Ти не можеш да ме хванеш.
Предавам се.
- Знаех си, че ще се върнеш.
- Обичам те.
Какво правиш?
- Звъня си.
- 4,99? Това е сол, за Бога.
- Деветдесет и девет цента.
- Ти.
- Джак!
Какво става? Как си, човече?
- Защо си тук?
- Ето ти рестото, скъпа. Пет, шест, седем, осем,
девет плюс един цент.
Това сол ли е?
Виж се, човече. Станал си цял домошар.
Разбрал си някои неща, а?
- Да не ме върнеш обратно.
- Всичко наред ли е?
- Да.
- Чу ли ме?
На теб говоря.
- Видя ли това?
За девет долара? Много разочароващо.
- Няма да се връщам. Разбра ли ме?
- Спокойно, Джак.
- Не можеш да го направиш.
Не можеш да се появяваш в живота на хората и да разваляш всичко.
Това не е правилно.
- Проблясъка по правило е нещо временно, Джак.
- Аз имам деца. Прибирам се вкъщи.
- Сутрин ли е вече?
- Не, мила.
Заспивай.
Пази се, Ани.
Аз се връщам на кораба майка.
- Последните няколко седмици, направих...
някои необичайни неща.
- Определено беше интересно.
- Направих и някои добри неща, нали?
- Ти си беше Джак Кембъл, а това е винаги хубаво нещо.
- Искам да ме запомниш, Кейт.
Такъв, какъвто съм в сега...
в този момент.
Искам да запечатиш този образ в сърцето си и да го пазиш там.
Пази го в себе си, независимо какво се случи.
- Добре ли си?
- Да.
Моля те, обещай ми.
Иначе всичко това все едно никога не се е случило,
а аз ме мога да живея без това.
- Обещавам.
- Обещай ми пак.
- Обещавам.
Сега идвай в леглото.
- След малко.
- Да.
Колко е часът?
Добре.
- Чакаш ме на вратата, а?
Весела Коледа.
- Коледа? Сега не е Коледа.
- Както пожелаеш, Джак.
- Днес не е Коледа.
- Мога ли да ви помогна?
- Кейт тук ли е?
Кейт тук ли живее?
- Кейт? Не.
Тук няма никаква Кейт.
- Разбира се, че няма.
- Добре ли сте?
- Не.
- Слава Богу, къде си? Всички вече са тук.
Закъсняваш с половин час.
Спешното заседание? Пътуването до Аспен?
Говорят ли ти нещо тези работи?
Всички са в паника, Джак.
- Ще дойда до 20 минути.
- Не, няма да говоря с тях, докато нямам нещо, за което да говорим.
Стив, не ми пука дали е Коледа. В критична ситуация сме.
- Чакай, Джак току-що влезе. Ще ти се обадя пак.
Слава Богу, че си--
- Че си тук. Добре ли си?
- Какво става тук?
- Лоши новини.
Боб Томас е говорил с европейска фармацевтична компания и ние не знаем коя е.
Те ще дадат на Боб да купи мажоритарен дял и да управлява цялата компания.
Глобъл знаят. Нямам идея как са разбрали, но са на нокти.
Мислят си, че ние е трябвало да сме били подготвени за това. Подготвени!
В беда сме.
- Знаеш ли, Алън...
някъде вътре в теб има една много по-агресивна личност.
- Да не знаеш някой номер от изкуството на Сън Чу?
- Не.
- Тогава какво ще правим, Джак?
- Ще ви кажа какво точно ще направим.
Вие ще направите всичко необходимо, за да разберете...
коя е европейската компания, с която Боб е говорил.
Аз ще се преоблека...
и ще летя за Аспен, за да пия шейк с Боб Томас.
Жена му и децата му ще си играят в двора на снега,
докато аз успея да го убедя, че европейската компания...
е дяволът,
а Глобъл е отговорът на молитвите му.
След това ще карам четири часа ски... сам.
Напълно и абсолютно сам.
Ще направя това, защото такъв е живота ми...
в действителност...
и нищо не мога да направя, за да го променя.
За Манхатън.
Кейт Рейнълдс.
Трябва ми и адреса.
- Много е чупливо, така че искам да сте много внимателни.
Ценно е. На повече от 300 години е.
Сигурно ще ви трябват няколко човека да го носят.
Картината също е много стара, така че внимавайте.
Тя означава много за Кейт.
Какво?
От фирмата по пренасянето ли сте?
- Аз съм Джак Кембъл.
Аз съм стар приятел на Кейт.
- Кейт, един човек те търси.
- Обади ли се на самолетната компания? Имам два часа--
Джак.
- Кейт.
- Боже колко време мина. Изглеждаш--
- Изглеждаш чудесно.
- Благодаря.
- Заповядай.
Лори, знаеш ли къде са онези кутии--
- Съжалявам.
- Не, не, Джак.
Недей, няма значение.
Благодаря ви.
- Какво става?
- Местя се в Париж.
Лори, виждала ли си онази кутия, на която пише "Джак"?
Бях я сложила при останалите с антиките на Салватрон.
- Да търся кутията или да се обаждам на самолетната компания, Кейт?
- Тук сме в малко затруднение.
- Аз мислех, че помагам на екс-шефката си на Коледа.
- Аз мислех, че помагаш, защото екс-шефката ти подари уникална чанта.
- Може би е при кутиите с дрехи.
- Благодаря.
- Значи се местиш.
- Да, в Париж.
Фирмата ми има офис там и аз ще го ръководя.
- Париж, Франция?
- Същия.
- Значи не си служебен адвокат?
- О, не. Не и за парите, които ми плащаха.
- Омъжена ли си?
- Не. Още не съм.
- Ти?
- Всъщност не.
Имаш ли малко време...
може да отида да взема кафе?
- Аз ще отида за кафе.
- Намерих го.
- Поздравления. Ранния ти полет е отменен,
но направих резервация за 7:00.
- Чудесно.
- Добра ли съм или какво?
- Великолепна си.
Благодаря.
Тук има някои стари твои неща.
- Някога мислила ли си за нас, Кейт?
За това, какво е можело да бъде?
- Джак,
ако някога си в Париж, потърси ме и ще пием някъде кафе.
Чакай. Не, недей!
Не го затваряй. Така после никога няма да го намеря.
- Отбелязала съм го.
- Трябва по-конкретно.
- Тогава ще го оставим отворен.
- Аз се опитвам да го затворя.
- Завий надясно.
- Сър, ще закъснеете за полета.
- Няма да ходим на летището.
- Не може да я оставите тук.
Не може да паркирате тук!
- Кейт! Не може да заминеш.
Не се качвай на този самолет.
- Джак?
Моля те, нека пием някъде кафе. Само това искам.
Сигурно има друг полет до Париж по-късно.
Джак, какво правиш тук?
Имаш нужда от някакво приключване, така ли?
Защото ако е така, след всичките тези години, го имаш.
Аз съм добре.
Бях съкрушена, Джак,
но го преодолях, продължих напред.
Ти също трябва да продължиш напред.
Съжалявам.
Не мога просто-- Трябва да вървя.
Съжалявам, Джак. Извинете.
Извинете, аз бях тук.
- Ние имаме къща в Джърси!
Имаме две деца.
Ани и Джош.
На Ани не и се отдава много свиренето на цигулка, но тя дава всичко от себе си.
Малко е пряма, но това е, защото казва каквото мисли.
А когато се усмихне--
И Джош,
той има твоите очи.
Не говори много, но ние знаем, че е умен.
Очите му винаги са отворени.
Винаги ни наблюдава.
Понякога като го гледаш, можеш да видиш...
как научава нещо ново.
Като някакво чудо е.
Къщата е в безпорядък, но си е наша.
Или поне след още 122 вноски ще е наша.
А ти си служебен адвокат.
Точно така. Абсолютно безплатен.
Но това изобщо не те притеснява.
И се обичаме.
След 13 години брак все още сме невероятно влюбени.
Ти дори не ми даваш да те докосна преди да ти го кажа.
Аз ти пея.
Не през цялото време, само при специални поводи.
С общи усилия се справихме с някои изненади. Направихме някои компромиси,
но се държим заедно.
Ти си по-добър човек от мен,
а това ме направи и мен по-добър.
Не знам. Може всичко това да е било само сън.
Може да съм си легнал през една самотна декемврийска вечер
и всичко това да съм си го измислил, но...
кълна се, нищо не беше по-реално от това.
Ако ти сега се качиш на този самолет,
то ще изчезне завинаги.
Знам, че двамата можем просто да продължим по пътя си и ще сме добре.
Но аз видях...
какви можем да бъдем заедно.
Аз избирам нас.
Моля те, Кейт.
Само за едно кафе.
Винаги можеш да заминеш в Париж.
Само... моля те,
не тази вечер.
- Добре, Джак.
- Добре.
Subtitled by LiST. For exchanges zaiavka@abv.bg