Red Dragon (2002) Свали субтитрите
Разсъждавайте така, сякаш всеки ден ви е последен.
Неочакваният час в повече е като добре дошла изненада.
А що се отнася до мен,
като имате нужда да се посмеете, винаги съм на линия -
същински фантом. Сърце на всяка добра компания.
Тези реплики са от "Хорус".
- Правилно.
Трябва да кажа, Ханибал... От името на останалото стадо,
простете, от името на симфоничния комитет,
тези ваши малки соарета са сензацията на годината.
Много сте мили.
Чувствам се малко виновна да се радвам на вечерта,
когато един от музикантите ни още се води изчезнал.
Да, бедният...
Може ли да си призная нещо лошо?
Не мога да сдържа чувството си на облекчение.
Знам, че звучи ужасно, но и той свиреше кошмарно.
Ханибал, признайте си.
От какво е това божествено изглеждащо задушено?
Боя се, че ако ви кажа, няма дори да го опитате.
Приятен апетит.
Специален агент Греъм, какво неочаквано удоволствие.
Простете за безпокойството, знам, че е много късно.
Няма проблем. И двамата сме нощни птици.
Заповядайте.
Дайте си палтото.
Какво ви тормози?
- През цялото време сме бъркали.
Целият профил е грешен.
През цялото време търсех някой, вманиачен на тема анатомия -
лекар с отнето разрешително, изгонен от академията, патолог...
Съдейки по точността на разрезите и изборът му на сувенири.
Именно тук сме се отклонили. Той не събира телесни части.
Тогава защо ги запазва?
- Не ги запазва.
Яде ги.
За Нова година бяхме у родителите на Моли и баща й показа на Джош
как да обезкости пилето.
Той каза: Най-крехкото месо на пилето са ядките тук, отзад.
Не бях чувал този израз.
И изведнъж се сетих за третата жертва Дарси Тейлър.
При нея липсваше плът от гърба. И всичко ми се изясни:
черен дроб, бъбрек, език...
На всяка жертва липсваше орган, използван в готвенето.
Споделихте ли това с Бюрото?
Първо исках да говоря с вас, но съм прав. Знам, че съм прав.
Винаги се чувствам така, когато съм на прав път.
Впечатляващо.
Винаги съм подозирал, че вие сте като детектор.
Не, не съм ясновидец.
- Това е друго.
По-скоро е артистично въображение.
Способен сте да догадите емоционалното гледище на други хора,
дори на такива, които ви плашат или са ви неприятни.
Това е природна дарба. И как бих искал да сте ми пациент.
Но нещо все още не ми се връзва.
Вие сте най-добрият съдебен психиатър, когото познавам.
И през цялото време тази възможност не ви е хрумвала.
Все пак съм само човек, Уил. Може би съм направил грешка.
Не ви знам като човек, допускащ такива грешки.
Съжалявам, ако вече не се радвам на пълното ти доверие.
Не, не съм казал това. Не...
Не знам какво казвам.
Много съм уморен.
Като че ли ме връхлетя...
- Така изведнъж.
Защо не се върнеш утре сутринта? Ще си освободя графика,
за да коригираме профила. Става ли?
Ти почивай, аз отивам за палтото ти.
Няма да се бавя.
Сладък хляб
Не мърдай. Сега си в шок. Не искам да изпитваш болка.
След миг главата ти ще се замая и ще олекнеш.
Не се съпротивлявай.
Толкова е нежно, като влизане в топла вана.
Не ми се щеше да стигаме дотук,
но всяка игра си има край.
Забележително момче си. Възхищавам се на смелостта ти.
Смятам да изям сърцето ти.
АНТЪНИ ХОПКИНС
ЕДУАРД НОРТЪН
ЧЕРВЕНИЯТ ДРАКОН
Местен доктор ранен Федерален агент в критично състояние
Неизяснени подробности в странната кървава баня
Д-р Ханибал Лектър е изкормвачът!
Рецептата на Лектър за смърт!
Ханибал Канибалът
Федералният агент се възстановява
Ексклузивни болнични снимки за Татлър
Бабата
Откровението
Процесът на века започва!
Ханибал сервирал човешки органи на гостите си!
Председателката на симфоничния комитет припада в съда
Агентът, заловил Лектър, е изписан и ще свидетелства!
Ханибал виновен!
Канибалът ще е окован до живот, осъден на 9 доживотни присъди!
Спец. агентът се оттегля! Агентът герой напуска Бюрото!
Маратон, Флорида, няколко години по-късно
Татко, един човек те търси.
Здрасти.
Прекрасно си се уредил тук.
- Да, добре е.
Знаеш ли защо съм дошъл?
Мога да се досетя.
Доколко си запознат?
- Чета "Маями Херолд" и "Таймс".
Две семейства, убити през месец в дома си.
Бирмингам и Атланта. Обстоятелствата са сходни.
Не са сходни, а едни и същи.
- Какво скрихте от пресата?
Чупи огледала и използва парчета от тях.
Работи с гумени ръкавици, така че нямаме отпечатъци.
Носи 42-и номер обувки. Отваря врати, чупи прозорците.
И кръвната му група е АБ положителна.
- Да не са го ранили?
Не.
Успяхме да я открием по спермата и слюнката му.
Кажи ми нещо. Ти знаеше за убийствата.
Хрумвало ли ти е да ми се обадиш?
Имаш си предостатъчно хора. Имаш Дортмънт в Харвард,
Глум в Чикаго...
- Докато ти ремонтираш мотори на лодки?
Харесва ми да го правя.
И без това няма да съм ти полезен. Вече не мисля за тези неща.
Нима? Последните ни убийци ти ги хвана.
Правейки същото, което вие правите.
- Не е вярно.
Ти имаш друго мислене.
- Стига, моля те.
Доста се дрънка за мисленето ми.
- Имам хора за анализ на уликите,
но ти имаш нещо друго - въображение, обективност...
Наречи го както искаш. Знам, че не обичаш тази си черта.
И ти не би я обичал.
Този изрод убил сем. Джакоби в Бирмингам на 25 февруари -
пълнолуние. Сем. Лийдс от Атланта уби преди няколко нощи, на 28 март,
близо месец без един ден.
При късмет, разполагаме с малко повече от 3 седмици до следващия удар.
Ти уважаваш ли преценката ми?
- Да, разбира се.
Мисля, че с твоя помощ имаме по-голям шанс да го хванем по-бързо.
Иди до Атланта и огледай. Само огледай.
После ми помогни за инструктажа на останалите.
Крофърд има цялото бюро, за какво си му точно ти?
Иска да огледам някои улики, Моли, и да му представя друго гледище.
Става дума за дни, най-много седмица, и веднага се връщам.
Вярваш ли си?
- Да.
Такива случаи рядко излизат, а аз имам опит.
Да, имаш.
И добре си плати за него.
Всички платихме, дори Джош.
Има шанс да им помогна да спасят няколко живота.
Как да им откажа?
Този...
Този никога няма да ме види или пък узнае името ми.
Само ще им помогна да го намерят. Полицаите ще го приберат, не аз.
Ще бъда най-отзад в глутницата, обещавам ти!
Не и в този живот!
Добре те познавам.
Обичам те.
Ще се видим след няколко дни.
Чакайте ме.
Довиждане, тате!
Домът на сем. Лийдс, Атланта
Къде е кучето?
Никой не е чул лай. Поне не е отразено в доклада.
Престъпникът влиза на тъмно, прерязва гърлото на Чарлз Лийдс.
Прострелва Валъри Лийдс в стомаха, когато тя се надига...
Обездвижва я, но не я убива.
Оставя я да гледа смъртта на мъжа си и се връща в коридора.
Децата още са...
Децата още са в леглата, когато ги прострелва.
Това показва, че е използвал заглушител.
Влачи телата им до спалнята, но каква е причината за усилията?
Те вече са мъртви.
Никой друг не получава... вниманието, което е оказано на г-жа Лийдс.
Малки парчета огледало са вкарани в очните орбити на жертвите.
Направено е след смъртта им.
Защо си сложил огледала в очите им?
С парчетата огледало очите им изглеждат живи.
Искал е публика. Искал е всички да са подредени,
да го гледат, докато я докосва.
Докосвал я е.
Докосвал я е.
Това обяснява следите от талк.
Г-жа Лийдс има следи от талк по ретината на очите си.
Свалил си си ръкавиците, а, негоднико!
Свалил си си ръкавиците и си я докосвал с голи ръце
и после се си изтрил нощницата й, но преди това си бил без ръкавици!
Крофърд.
- Сем. Лийдс още ли са в моргата?
Да.
- Имаме ли специалист по отпечатъци?
В полицията в Атланта ли? Те вече провериха труповете.
Не труповете, а очите им.
По-точно очите на г-жа Лийдс, вътрешността им.
Мисля, че си е свалил ръкавиците, че е трябвало да я докосне.
Господи, Уил.
Господа, дами, така изглеждат зъбите на извършителя.
Представата идва от следите от ухапвания по г-жа Лийдс.
Ъгълът на извивката тук плюс дупката при предния резец
правят захапката му неповторима.
- Като на шибана акула!
Прекратете.
Бюрото се включва поради по-големия им опит в тази област,
особено този на следовател Греъм. Нали така, Джак?
Желаете ли да добавите нещо, г-н Греъм?
Елате отпред, моля.
Г-жа Лийдс и г-жа Джакоби са били главните мишени.
Другите са убити за колорит на фантазията му.
Знам, че ви е трудно да го приемете след видяното,
но престъпленията не са случайни.
Не са от пристъп убийствен гняв. Той никога не е бил извън контрол.
Нападенията му са високо организирани, а жените - внимателно подбрани.
Не знаем как ги подбира или защо. Живеят в различни щати, не се познават,
но има някаква връзка.
Има някакъв общ фактор и в него е ключът.
Намерете кой е той и ще спасите много хора,
защото този човек ще продължи, докато не поумнеем или не ни провърви.
Той няма да спре.
Защо?
Защото това го прави Бог.
Вие бихте ли се отказала?
Питали сте за кучето.
Лийдс и най-голямото момче го занесли на ветеринар
в следобеда, преди да ги убият.
Имало дупка в стомаха и ветеринарят трябвало да го приспи.
Кучето имало ли е каишка с адреса на Лийдс?
Не.
Сем. Джакоби в Бирмингам имали ли са куче?
Не куче, но в мазето са намерили котешка тоалетна. Котката я нямало.
Ако котката е била нападната, Джакоби може да са я погребали.
Обадете се в Бирмингам, нека претърсят двора.
И да използват детектор, става по-бързо.
Да?
За теб е.
Крофърд.
Карл, стопли ми сърцето.
Става ли за пред съда?
Чудесна работа.
Намерили са отпечатък в лявото око на г-жа Лийдс.
Част от палец.
Друго не мога да ви кажа, благодаря ви.
Уил Греъм!
Помниш ли ме? Репортер съм.
Отразявах случая Лектър за "Татлър".
Добре те помня.
- Кажи нещо, с какво разполагаш?
Дали Феята на зъбките ще надмине Лектър?
Вече го води в бройката.
Ходи си търси лъжите другаде. Твоите "Татлър" са боклук!
А ти стой далече от мен!
Изчезвай.
А едно ексклузивно?
Съжалявам за избухването.
Този се беше промъкнал в болницата и ме беше снимал. Помниш ли?
С маркучетата, дето ми стърчаха отвсякъде.
Забрави го.
Когато хванем Феята на зъбите, този тип ще ти се моли за интервю.
Ти вече го постигна.
- Доказателството си беше там, Джак.
Всеки можеше да го види.
- Но никой друг не успя.
Просто казвам, че беше отлична работа.
Отличната работа щеше да е да прозра всичко и да хвана убиеца,
а аз няма да го направя. Вече свърших каквото искаше.
Отивам си вкъщи.
Дори нямам представа кой е този тип. Това, което открих, просто ми дойде,
но не си представям никакво лице.
- Така каза и за Гаред Хоб, помниш ли?
А го излови.
- Не е вярно.
Не е ли?
- Не, просто се запънах на него.
И имах помощ.
От Лектър?
Джак, не си играй с мен. Не го прави.
Ако мислиш нещо, просто го кажи.
- Може би източникът ни е нужен.
За това ли ставаше дума, само за да стигнем дотук?
Не се сърди, върша си работата.
Ако има по-добър вариант, кажи ми го.
Ако мислиш, че има шанс Лектър да говори с мен, веднага отивам.
Ако ми кажеш, че не ти е по силите, бога ми, ще те разбера.
Като обект на изследвания Лектър се оказа голямо разочарование.
Той просто не подлежи на психологическо тестване.
Същинска акула. Каквото и да му дадем, го превръща в оригами.
Нали виждате?
Представяте си вълнението, което предизвиква посещението ви.
Ако желаете да споделите нещо...
- Простете, самолетът ми лети в 16,17 ч.
Разбира се.
Кажете, когато видяхте убийствата на Лектър, тъй де, стила му,
успяхте ли да възпроизведете фантазиите му?
Останахте ли с някакви впечатления?
- Не.
Ще бъда честен с вас.
Първият завършен анализ на Лектър ще бъда като полюция за издателите.
Разбира се, лаврите ще са изцяло за вас.
Все имате някакво мнение, нали вие го хванахте!
Каква хитрост използвахте?
Позволих му да ме убие.
Същият евтин афтършейв, с който беше в съда.
Подаряват ми го всяка Коледа.
- Коледа? Да!
Получи ли картичката ми?
- Да, благодаря.
Толкова мило от страна на Бюрото да ти я препрати.
Не ми дават домашния ти адрес.
Д-р Балум ми изпрати статията ви за хирургическите пристрастявания.
И?
- Беше много интересна, дори за лаик.
Казваш, че си лаик.
А ти хвана мен.
Нали, Уил?
Знаеш ли как го направи?
Провървя ми.
Не смятам, че го вярваш.
Пише го в протокола. Вече няма значение.
За мен има, Уил.
- Нуждая се от съвета ви, д-р Лектър.
Бирмингам и Атланта.
Искаш да разбереш как ги подбира, нали?
Мислех, че имате някои хрумвания, и моля да ми ги кажете.
Защо да го правя?
- За нещата, които нямате.
За материали, дори за компютър - ще говоря с главния директор.
А да, д-р Чилтън.
Сладурче е, нали?
Усуква се около главата ти, като прилепчива смрад.
Ако си спомниш, Уил, ще ти поискам съдействие, точно когато не очакваш.
Вие ми помогнахте за този случай,
а има и още една причина.
- Целият съм в слух.
Мислех, че ще ви хареса предизвикателството.
Знам, че сте по-умен от човека, когото търся.
И естествено ти смяташ, че си по-умен от мен,
след като ме хвана.
- Знам, че не съм по-умен от вас.
А как тогава ме хвана?
Имахте една слабост.
- Каква слабост?
Луд сте.
Много си недодялан, Уил. Ръцете ти са толкова груби.
Вече не приличат на ръце на ченге. И одеколона сякаш е избиран от дете.
Има малко корабче отдолу, нали?
Как са малкият Джош и прекрасната му майка?
Винаги са в мислите ми.
Ти не ме убеди в проницателността на ума ми.
Не мисля, че мога да ви убедя в нещо. Ще направите каквото пожелаете.
Това ли е докладът по случая?
- Да.
Остави ми снимките да размишлявам.
- Няма.
Много ли сънуваш, Уил?
Довиждане, д-р Лектър.
Още не си се опитал да ми вземеш книгите.
Тогава ми дай доклада.
И аз ще ти кажа какво мисля.
Трябва ми един час в уединение.
Също като едно време, а, Уил?
Това е много стеснително момче, Уил. Ще ми се да се запозная с него.
Допуснал ли си, че може да е обезобразен или поне да смята така?
От огледалата.
- Да.
Забеляза ли, че чупи всички огледала, не само едно за парчета от него?
Разбира се, той ги слага в очите им, за да се види там.
Интересно.
- Не е, ти вече си го установил.
Разсъждавах по въпроса.
А жените?
- Мъртвите ли?
Просто кукли.
Трябва да ги видиш живи, така както са привлекли интереса му.
Това е невъзможно.
- Почти, но не съвсем.
Какви са дворовете?
Големи, задни дворове. С високи огради. Защо?
Защото ако този пилигрим има особена връзка с луната,
може да иска да излезе навън и да я погледне.
Виждал ли си кръв на лунна светлина? Изглежда доста черна.
И в случай на голота е по-добре да има уединение.
Мислите, че дворовете може да са фактор при избора на жертвите?
Да. И разбира се, ще има още... жертви.
Сигурно ще има нови допълнения към сценария.
Аз нямам време за тях.
- Аз имам.
Имам куп време.
- Трябва ми мнението ви сега.
И вече получи едно.
Смърдиш на страх и евтин одеколон.
Смърдиш на страх, но не си страхливец.
Страх те е от мен, но все пак дойде.
Страх те е от свенливото момче, но пак го търсиш.
Не разбираш ли, Уил?
Ти ме хвана, защото много си приличаме.
Влизам...
Ако не бе въображението ни, щяхме да сме като другите нещастници.
Страхът е цената за нашия инструмент, но аз мога да ти помогна да го понесеш.
Хвана ли лицето му?
- Да.
Готов ли си? Да тръгваме.
Сигурен ли си, че си добре?
- Да.
Какво е имал предвид, като е казал да ги видиш живи?
Не знам, може би нищо. Трудно е да анализираш глупостите му.
Но пак ще мина през дома на Лийдс.
Делата на сем. Лийдс
Кой идва? Хвани го, Херцогиньо!
Тичай да го хванеш!
Здрасти, банда. Как сте всички?
Здрасти, тате.
- А така, момичето ми!
Здрасти, тате.
Били!
Мила?
- Не съм готова за едър план.
Какво ще кажеш?
Приближи. Още малко!
Не мислиш ли, че децата днес трябва да си легнат по-рано?
Какво правиш? Престани! На всички ще кажа какъв си!
Искам целувката си! Голяма целувка!
Домът на Джакоби, Бирмингам
Оттук вече никой няма да влезе, гарантирам го.
Защо не е влязъл оттам? По-закътано е.
Вратата има райбер. А бандюгите винаги бързат.
Този точно не бърза.
Точно тук си седял, нали?
Наблюдавал си как децата погребват котката
и си чакал да стане тъмно.
Негодник! Трябвало е да се подпишеш под делото си!
Бабо...
Съжалявам.
- Франсис!
Не съм виждала по-мръсно и гнусно дете от теб! Виж се само!
Целият си мокър. Слез от леглото ми!
- Не!
Върви си в стаята!
Бабо, боли ме!
- Млъквай, противно създание!
Внук или не, трябваше да те пратя в сиропиталище!
Не, бабо!
Марш в банята! Сваляй ризата и се подсуши! Побързай!
Взимам ножиците а ти си го покажи.
Вземи го в ръце и го дръпни!
- Не, бабо! Моля те!
Гледай ме в очите. Искаш ли да го отрежа? Искаш ли?
Не, бабо!
- Помни ми думите, Франсис!
Ако пак си изцапаш леглото, ще го отрежа, разбра ли?!
Добре. Ще бъда добро момче.
Вижте великия червен дракон!
Добро утро, Уил.
Толкова мило да ме посетиш отново.
Издълбал е това на едно дърво до дома на Джакоби.
С джобно ножче.
- Същият символ като върху Чарлз Лийдс.
Да.
- Да се разходим, Уил.
Имал е и втори инструмент. Ножовка.
С нея я разчистил клоните, за да си подобри видимостта.
Но не мисля, че за това я е взел.
Твърде тежка е, бие на очи... Трябвало е да я носи дълго време.
Как тълкуваш този символ?
В Ленгли го идентифицираха като китайски персонаж,
който се явява при Ма-Жан, символизиращ Червения дракон.
Червеният дракон ли?
- Да.
Това момче ми става все по-интересно.
Д-ре, не знаем какво е значението...
- Досега се разхождах само в килията.
Така нареченият моя адвокат крънкаше д-р Чилтън за по-добри условия,
но не знам кое в случая е по-добро.
Може би ако излизате навън...
Червеношийката в клетка вкарва рая в злостна сметка.
Чувал ли си това, Уил? Разбира се, че си.
Полагат ми се 20 мин. на седмица. Но да говорим по същество.
Според мен е смятал да използва ножовка за къщата, но не го е направил,
вместо това е влязъл през предната врата, събудил е Джакоби,
и е трябвало да го застреля на стълбите. Не е било планирано така.
Недодялано е, нетипично за него.
Да не го съдим твърде строго, Уил. Било му е за първи път.
Ти никога ли не си имал внезапен пристъп на паника?
Да, за това чувство ставаше дума.
За майсторлъка е нужен опит.
Ти долови кой съм по времето,
когато извършвах така наречените мои престъпления.
И пострада не от пропуск в усещанията си или инстинктите си,
а защото реагира, когато вече беше късно.
Може да се каже.
- Но сега си по-мъдър.
Представи си какво би направил, ако сега се върнеш във времето.
Бих ви пробил черепа, преди да сте станали от стола.
Много добре, Уил. Мисля, че с теб напредваме,
а що се отнася до нашия пилигрим, той се усъвършенства, еволюира.
В доклада са споменати касети със записи на сем. Лийдс.
Искам да ги видя.
- Няма да може да ги видите.
Не искаш да ме улесниш, а? Да бъде както искаш.
Ще ти се обадя, ако се сетя за друго. Ще ми оставиш ли домашния си телефон?
Това е краят на сеанса ни, д-ре.
- Засега.
Просто му е било за първи път. В Атланта се е справил много по-добре.
Бъди сигурен, скъпи ми Уил, този случай доста ще те упражни.
Предай целувки на Моли и Джош.
Изтеглете се в дъното на килията, обърнете се към стената.
Ако се обърнете преди да сме излезли, ще получите електрошок. Ясно ли е?
Напълно.
- Имате 10 мин. да говорите с адвоката.
Започвайте.
- Много ти благодаря.
Д-р Лектър, трябва да обсъдим...
Робс, Робеспиер, Робин... Робин Колфор, Робин Финтън...
Ето го! "Червеношийка в клетка..."
Червеношийка в клетка вкарва рая в злостна сметка.
Това е.
- Уилиям Блейк, Алтруизъм и невинност.
Дали го имате?
- Би трябвало.
Имаме и книги за неговите картини.
Искате ли да ги видите?
- Да, благодаря.
{s:30}Отдел Психология, Чикагски университет.
- Аз съм Боб Греър от издателството.
Началникът ви поиска да изпратя копие от книгата му на Уил Греъм,
и секретарката му трябваше да ми даде адреса и телефона му, но още не е.
Аз я замествам. Тя ще е на работа в понеделник.
Трябва да пусна пратката до 5 мин. Не искам да безпокоя шефа ви у дома.
Пък и не искам да вкарвам колежката ви в беля.
Адресите трябва да са там някъде.
Сторете го и ще танцувам на сватбата ви.
- Не знам, не е редно да го правя.
Бъдете мила и го направете, и аз повече няма да ви безпокоя.
Греъм, Уил.
- Добре, един момент.
Греъм. Не е оставил адреса на къщата си.
А какво, мила?
- ФБР, Пенсилвания Авеню, Вашингтон.
Да?
- И още нещо...
Ето. Пощенска кутия 3680, Маратон, Флорида.
Маратон.
- Да.
Чудесно. Вие сте ангел.
Великият Червен Дракон и Жената, обгърнати от Слънцето
Аз съм Франсис Делархайд и... идвам за инфрачервения уред.
Подпрете се на вратата и направете 3 стъпки напред,
докато усетите плочки под краката си и после завийте наляво.
Повърхността е различна, нали?
Аз съм Реба Маклейн.
Момент, ще ви осигуря светлина.
Ето така.
Е, за какво ви е уредът?
За зоопарка. Искат да снимат животните с нощно зрение.
Чудесно. Обожавам животните.
Но трябва да ви предупредя.
Уредът е особено чувствителен, трябва нежно да се пипа.
Но едва ли е нужно да казвам това точно на вас.
Здравей, Реба. Г-н Ди!
Нали не прекъсвам нещо?
- Не, Ралф.
Реба, навън вали като из ведро. Да те закарам до вас?
Ти си с мотоциклет, как ще ми помогнеш в дъжда?
Хрумна ми да се отбием някъде... и да изчакаме да се извали.
Вече си имам транспорт.
Добре.
Няма проблем.
Ако има нещо, което мразя повече от съжалението,
то е фалшивото съжаление, особено от женкар като Ралф Менди.
Извинявайте.
- Аз не изпитвам съжаление.
Повози се с мен.
Благодаря, но винаги се прибирам с автобус.
Менди е глупак. Повози се с мен.
Достави ми удоволствие.
Ще дойдеш ли да те почерпя с нещо?
Може би друг път.
- Ще дойда.
Кога е сеансът в зоопарка?
Може би другата седмица, ако се обадят.
Обожавам зоопарковете.
Дори... един от първите ми спомени е гледката на когуар. Бях на 5 г.
Загубих зрението си като бях на 7. Ще ми подадеш ли ножа?
Оттогава все се опитвам да върна образа на този когуар.
Ако съм откровена, едва ли образът в главата ми отговаря на когуара,
по-скоро е приличен на магаре.
Понякога се съмнявам, че въобще съм го видяла.
Мисля си, че е бил само сън.
Добре ли си?
Не говориш много.
Май да.
Да си поговорим за нещо, така че да се води направено.
Чувам, че имаш някакво отклонение в говора, но те разбирам идеално,
защото речта ти е членоразделна.
Но ако не искаш да говориш с мен, няма проблем.
Но се надявам да искаш, защото...
знам какво е хората да те смятат за по-различен.
Това е хубаво.
Може ли да докосна лицето ти?
Искам да знам дали се усмихваш.
Искам да знам какво изразява лицето ти?
Приеми думата ми за усмивката.
Трябва да вървя.
Ако съм те обидила, е било без да искам.
Не си.
Бях в дома им, но не добих представа какви са били.
Ще ми е от полза да видя техни лични вещи -
дневници, писма... У вас ли са тези неща?
Аз ги държа на съхранение по молба на бившата г-жа Джакоби.
Това да не е първата съпруга на г-н Джакоби?
Като адвокат на семейството държа нещата тук в кантората,
докато всичко приключи, но полицията в Бирмингам ги разгледа.
Ще можете ли да ги опаковате и да ми ги пратите?
Не бих искал да ви тормозя, знам, че е досадно...
Какво толкова... И без това съдията е забравил за тях.
Синко, само ми обещай, че ще хванеш този мръсник.
Правим всичко възможно.
- Уил?
Благодаря, г-н Медкаф.
Писмо, скрито в килията на Лектър,
прилича на почитателско. Може да е от Феята на зъбите.
Иска одобрението на Лектър. Любопитства за теб, задава въпроси.
Вече извиках хеликоптер.
- Лектър знае ли, че сте го намерили?
Още не. Беше намерено по време на почистване.
Нима не отварят пощата му?
- Не, нужна е заповед.
Къде е Лектър сега?
- В килията за задържане.
Оттам вижда ли килията си?
- Не.
Но вече стои там половин час. Скоро ще усети, че има нещо.
Трябва да спечелим време, Джак.
Д-р Чилтън?
- Да.
Извикайте надзирателя на сектора и всички дежурни.
Нека спрат тока по коридора.
Пуснете пазачите да минат покрай килията за задържане
със сандъчета с инструменти в ръце. Нека да бързат,
да имитират сърдене и да нямат време за въпроси.
И не забравяйте, не пипайте писмото! Греъм тръгва към вас.
Слушайте! Чакаме писмо вероятно от Феята на зъбите.
Приоритет номер 1: трябва да го върнем в килията на Лектър до 1 час,
без да оставяме следи по него. Искам пълен анализ на материал,
отпечатъци и мастило. Правете го като за мен. Давайте!
Скъпи д-р Лектър,
знайте, че съм поласкан от проявения интерес към мен.
Научих за голямата ви кореспонденция и реших, че трябва да ви пиша.
Разбира се, че ще ви пиша.
Не вярвам, че им казвате кой съм,
а и кое тяло в момента обитавам въобще не е важно.
По-съществено е в какво се превръщам.
Знам, че само вие можете да разберете тази трансформация.
Имам някои неща, които бих искал да ви покажа,
но съм възпрепятстван от обстоятелствата.
Надявам се, че ще можете да ми отговорите.
От години ви се възхищавам и колекционирам материали за вас.
За мен те по-скоро са несправедливи статии.
Каквито са и моите.
И с какви имена само ни наричат.
Фея на зъбите. Какво по-неподходящо от това?
Бих се срамувал, че четете това,
ако не знаех на какви мъчения и вие сте били подлаган от пресата.
Писна ми от тая тъпа сграда!
Колко време имаме?
- Най-много 10 мин.
Лектър е скъсал писмото там, където са били инструкциите.
Но защо не го е изхвърлил цялото?
- Защото е пълно с комплименти.
Не му се е разделяло с тях.
Да ги напаснем поне малко.
Ама че си разтегната.
Аз също.
При инфрачервен анализ излизат тези следи,
вероятно от зъби. Но може това да е П или пък Р.
Може би така му казва как да му отговори.
Този разговор не може да продължи така на сляпо.
Разбирам накъде биете.
Знаем, че нашият приятел чете Татлър.
Там писаха за Феята на зъбите.
- Я вижте тук.
Две Т и Р. Татлър.
Добре, къде е най-вероятно да...
- В лични обяви.
Най-вероятно иска да му отговори в колоната на личните обяви.
Трябва ни доказателство за страниците.
Следовател Греъм ме заинтригува. Той не е типичен полицай.
По-нащрек е, пълен е с идеи. Трябваше да го довършите преди време.
Нарочно подбрах хартията, тя се разгражда по-бързо,
в случай че се наложи да я глътнете.
Ако получа отговор,
следващия път може да ви изпратя нещо мокро.
Дотогава, скъпи докторе,
оставам ваш най-верен почитател.
В редакцията на Татлър не е получавано нищо от Балтимор
до днес следобед.
Изпращат ни текста сега.
"Скъпи пилигриме..."
- Това е. Лектър го нарича пилигрим.
Ти си много красив. За бога!
{s:30}Изпращам 100 молитви за твоето спасение. Намери Йона 6 и 22 и Галатяни 15:2.
Това е код.
- Няма друг начин.
Имаме 19 мин. да върнем съобщението.
Редакцията не може да задържи по-дълго броя си.
Нещо просто е, засягащо всеки среден читател.
Трябва да е код от книга.
Първото изречение - 100 молитви, се отнася за страницата.
После следват редът и буквата, но от коя книга?
Не е от Библията.
- Не, Галатяните са само 6 глави,
Йона също е само 4 глави... Не е използвал Библията.
Тогава Феята на зъбите му е казал коя е книгата.
Конкретизирал я е в писмото, в онази част, която Лектър е скъсал.
Явно е така. Защо не разпитаме Лектър?
Ще използваме опиати.
Преди 3 години се опитаха да го направят,
за да разберат къде е погребал студента от Принстън,
а той им казал рецептата за смъртта.
А и ако го притиснем губим връзката.
Ако Феята е избрал книгата,
трябва да е знаел, че Лектър има копие от нея в килията си.
Може ли да получим списък с книгите му?
- Да, от Чилтън.
Не, чакайте.
Ранкен и Уилинхан са правили полароидни снимки на всички вещи,
така че да ги върнат на старите им места.
Кажи им да ме чакат със снимки от полиците с книги.
Къде?
- В библиотеката.
Уил, тревожа се да пусна съобщението на Лектър, без да знам какво гласи.
Предлагам да го пуснем. Ще работим върху кода.
Поне ще окуражим Феята за втори контакт.
Ами ако това го окуражи да направи нещо нередно?
И аз не съм по-спокоен от теб, но това е единственият ни шанс.
Сграда на Татлър, Чикаго
Библиотека на Конгреса, Вашингтон
Господи!
Джак, разкодирах съобщението. Веднага трябва да ти го кажа.
Добре, казвай.
Домът на Греъм - Маратон, Флорида. Спасявай се, убий ги всичките.
Да?
- Болмън е разкодирал съобщението.
Какво гласи?
- Сега ще ти го кажа.
Чуй ме, всичко е наред. Вече взех всички мерки.
Казвай.
- Лектър му е дал домашния ти адрес.
Уил!
Мамо?
Сега теб ли преследва?
- Не, Лектър само му го е предложил.
Толкова ми е противна тази работа. Съжалявам, Моли.
Гадно усещане.
- Знам.
Тук сте в безопасност. Това е домът на брата на Крофърд.
Никой не знае, че сте тук.
- Да не говорим за Крофърд.
Под жълтия плик ще намерите последните ви откази за повишение.
Донесоха ми ги погрешка. Боя се, че избързах и ги прочетох.
Съжалявам.
Мисля, че трябва да махнем и тоалетната седалка на д-р Лектър.
Изловили са го в управлението. Има фалшива федерална карта.
Опитвал се да открадне снимките от аутопсията на сем. Лийдс.
Случаят е федерален, затова ни го прехвърлят.
Аз, лично, с радост бих затворил тоя тлъст сандвич,
но може би има по-добър подход.
- Какъв е той?
Мисля да му дадем материал.
Феята на зъбите е грозен и се страхува от другия пол.
Освен това сексуално малтретира жертвите от мъжки пол.
Докато са живи ли?
- Не мога да навлизам в детайли.
Но подозираме, че е продукт на приют за сираци.
Никой не би осиновил такъв загубеняк.
Това ни бе подсказано от д-р Лектър.
- Значи е вярно, че той ви помага?
Да, вярно е.
Докторът се обиди, че нищожество като Феята на зъбите го има за равен.
Кажете ми за този апартамент. От Вашингтон ли плащат за него?
Взех под наем апартамента, докато не хвърля урода на кладата.
Тук държа копия от всички доказателства,
за да мога да работя и нощем.
Постарайте се името на сградата отсреща да се чете.
Идеално.
Само помнете, взаимно си чешем гърбовете.
Аз ви пускам материала и ако Феята атакува Греъм,
първо аз получавам ексклузивно.
Майната ти.
Срещу този материал ще анулираме обвинението ти за 5 год.
Удоволствие е да се работи с вас.
Приятели...
Усещам се омърсен.
Ти съгласен ли си с варианта?
По-добре да погне мен, отколкото Моли и Джош.
Така че да, съгласен съм.
- Остават само 10 дни до пълнолунието.
Отвсякъде сме те обезопасили. На покрива има дежурни снайперисти.
Имаш 24-часова охрана -
в колата, в апартамента, където и да отидеш.
Носиш оръжие непрекъснато, без изключения.
Следва разследването на ФБР!
Пак ли ти?
Върни се в 4 часа, като отворя.
Ей, казах ти нещо!
- Какво?
Какво си ми казал?
Да не би на табелата да е твоето име?
Къде съм?
Какво правя тук?
По-добре вие ми кажете.
Не съм виждал лицето ви. Как бих могъл да ви идентифицирам?
Работя за Нешънъл Татлър.
Те ще платят голяма награда за мен.
Може би половин милион или дори цял милион.
Знаете ли кой съм, г-н Ланс?
Не, и не искам да знам.
Не можете да ме вините.
Според вас съм зъл, перверзен, сексуален негодяй.
Най-низшата земна твар, която ще изгори в пламъци.
Сега вече знаете, нали?
Да.
- Разбирате ли какво правя аз?
Не, но бих искал да разбера. Наистина.
Искам и читателите ми да разберат.
Аз не съм човек. Започнах като такъв,
но всяко същество, което променям, ме прави повече от човек.
Както вие сам ще видите.
- Няма нужда да виждам, не!
Но трябва, г-н Ланс.
Вие сте репортер. Дошъл сте да правите репортаж.
Отворете очи и ме погледнете.
- Не.
Ако не ги отворите сам, ще закова клепачите ви за челото.
Отворете си очите!
Господи, мили боже...
Божичко!
Искате ли да знаете какво съм аз?
Повече от всичко на света, но ме беше страх да попитам.
Виждате ли?
- Да. О, боже...
Г-жа Джакоби в човешка форма. Виждате ли я?
Г-жа Лийдс в човешка форма. Виждате ли я?
Г-жа Джакоби се променя. Виждате ли?
- Боже...
Г-жа Лийдс се променя. Виждате ли?
Г-жа Джакоби - преродена. Виждате ли?
Г-жа Лийдс - преродена. Виждате ли?
Моля ви, не!
- Не ли?
Какво не?
- Не го правете с мен!
Не с мен!
Защо писахте лъжи, г-н Ланс?
Греъм ме накара да лъжа.
Не бях аз.
- Сега ще кажете ли истината?
Да...
- За мен и за делото ми.
Да!
За моето превръщане.
- Да.
Аз съм Драконът, а вие ме наричате луд.
Отличен сте с велика трансформация,
но не разбирате нищо. Вие сте краят след раждането.
Само едно е свойствено за природата ви:
основателно да треперите пред мен.
Но вие не ми дължите страх, г-н Ланс.
Дължите ми всичко.
Четете.
Това беше всичко, г-н Ланс. Справихте се много добре.
Сега ще ме пуснете ли?
Скоро.
Но има още един начин да ви помогна да ме разберете.
Аз искам да разбера, наистина. И вече ще бъда честен в материалите.
Вие го знаете.
Господи!
Бях удостоен с голяма чест.
Видях чудото на чудесата - силата на Великия Червен Дракон.
Той ми помогна да разбера неговото великолепие
и вече искам да му служа.
Той знае, че ти ме накара да лъжа, Уил Греъм.
И понеже бях принуден да лъжа,
към мен той ще е по-милостив, отколкото към теб.
Господи...
Можем да се превърнем в кълба нерви, а можем да си извлечем поука.
И дори да го използваме, за да хванем негодника.
Трябва да има пикап или фургон, за да прекара Ланс в инвалидния стол.
Продължавайте.
- Трябва да е имал и стола,
или бързо да се е снабдил с него. Това е антика, няма ги по магазините.
Направи ли ви впечатление бързата му реакция?
Материалът излиза в понеделник през нощта.
Във вторник сутрин той вече е в Чикаго и хваща Ланс.
Или живее в Чикаго, или на 6 часа път от града.
Проверете къде може да се разпространили Татлър още в понеделник през нощта.
Започнете от летищата и денонощните павилиони.
Някой продавач може да помни клиента.
Пуснете касетата за анализ, може да има нещо във фона.
Относно инвалидния стол,
искам дата на производство, марка, вероятен източник.
С Греъм ще координираме от Чикаго. Това е.
В Чикаго няма да има никакви отговори.
Ланс... беше бонус.
Просто шанс да се покаже. Той дори не пасва на модела му.
Трябват му семейства като Лийдс и Джакоби.
Трябва да се върна в Балтимор.
- След номера, който ти извъртя?
Мисля, че Лектър е открил нещо в липсващото парче от писмото.
Може да не е име, но все е нещо, от което да тръгнем.
И така е, няма да ти го каже.
- Освен ако не му предложа нещо.
Поздравления, Уил.
Много артистично се отърва от досадния г-н Ланс.
Килията ви изглежда по-голяма без книгите.
Така ли? Не съм забелязал.
- Ще забележите.
Имам и други източници.
Кажи ми, Уил, достави ли ти удоволствие...
... първото ти убийство?
Че защо да не ти е доставило, щом радва самия Господ?
Само миналата седмица в Тексас срутил покрива на църквата
върху главите на 34-ма християни, докато те се молели за него.
Не би ти се сърдил за един журналист.
- Добре, наредете ме до него.
Теб и някакъв скапан екип? О, Уил...
Къде ще отиде забавлението?
- Трябва да се рискува.
Един покрив може да падне върху всекиго.
Но не върху Моли и Джош, предполагам? Поне засега.
Той първо убива домашния любимец и после семейството.
Фреди беше твоят домашен любимец.
- Те сега са в безопасност.
Около теб никой и никога няма да е в безопасност.
Между другото, поработих върху писмото.
И черното сърце беше особено трогателно.
Какво друго имаше в писмото, д-ре?
Поставете ме редом до него. Нали това искате?
Да му помогнете да успее там, където вие се провалихте... два пъти.
Дайте му шанс да ме убие.
Продължавай тогава, прелъсти ме с предложения.
Пълно възстановяване на превилегиите плюс достъп до компютър с интернет.
1 час седмично под надзор, разбира се, но предложението важи само сега.
Изляза ли оттук, всичко свършва.
- Искаш с малко да минеш, а?
Откажете ми и вижте какво ще получите от Чилтън.
Това заплахи ли са, Уилям?
- Чакам, д-ре.
Или може би вече нямате какво да продадете.
Малка проба тогава. И защо не?
Нали видя снимките?
- Да.
Гледал си ги, но не си видял.
Трансформацията е ключът. Човекът дракон...
Грозотата му е трансформирана от силата.
Търси военен с бойни умения. Търси голяма татуировка
и пластична операция най-вероятно на лицето.
Вече подминах това и вие го знаете!
Дайте ми каквото искам. Как избира жените?
Вече ти подсказах как. Отговорът беше пред теб.
Ти го погледна, но не го видя.
- Глупости! Стига гатанки!
Кажете ми направо!
- Няма! Твой ред е.
Бях те помолил за малко любезност и ти ми отвърна с грубост.
Преди да ти кажа повече, ще ми уредиш някои неща.
Какви неща?
- Не са кой знае какво.
Да кажем вечеря и представление.
Няма ли да ми кажеш каква е изненадата?
Не.
Ти си пълен с изненади, а?
Да.
На около 2 метра от вас е. Долавяте ли миризмата му?
Малко е шумен, но е упоен. Уверявам ви.
Д-р Хезъл ще му оправи счупения зъб.
Радвам се, че дойдохте, г-це Маклейн.
Благодарим за инфрачервения филм.
Още две крачки.
Ще поставя лявата ви ръка на ръба на масата.
Той е точно пред вас. Не бързайте.
Ди?
- Тук съм.
Давай.
Ето.
Пробвайте с това.
9 стъпки от входната врата до часовника. Вход към втора стая.
Извинявай, навик ми е.
Живият тигър, тази къща, музиката...
Не мисля, че някой въобще те познава.
Но пък всички любопитстват за теб, особено жените.
Какво искат да знаят?
Намират те за много тайнствен и интересен.
Казвали ли са ти как изглеждам?
Казаха, че имаш забележително тяло.
Че си много докачлив за лицето си, макар че не би трябвало.
И... ме питат дали си толкова силен, колкото изглеждаш.
И?
Казах, че не знам.
Къде си, Ди?
Ето те.
Искаш ли да знаеш какво мисля аз?
Искам да ми покажеш къде е банята.
Трябва да поработя малко.
Ако ще ти преча, мога да си тръгна.
Не, искам да останеш. Трябва само да изгледам един запис.
Няма да се бавя много.
Трябва ли да го слушаш?
Не.
- Може ли да оставя музиката?
За какво става дума?
За едни хора, с които ще се срещна.
И какво е това? Някаква корпоративна домашна работа?
Домашна работа... Да.
Разумно хрумване.
Щом е толкова важно за теб.
Толкова си твърд...
Не, няма да ти я дам!
Моля те, само за...
Само за малко.
Не, причиняваш ми болка!
Не, тя е...
Тя е мила. Добра е.
Снощи прекарах прекрасно, Ди, но тази сутрин сякаш си друг човек.
Станало ли е нещо?
- Трябва да тръгвам.
Трябва да замина.
- Къде?
На едно пътуване.
Ще те видя ли отново?
- Реба, трябва да слезеш.
Слизай вече.
Г-н Греъм, ето ги личните вещи на Джакоби, както бяхме говорили.
Дано ви помогнат. С уважение, Байрън Медкаф.
Влизам...
Колко пъти ще гледаме това?
- Виж ги живи, каза той.
Пред теб са. Има нещо в тези записи, заради което той каза,
че гледам, но не виждам.
- Лектър е казвал много неща.
Новата врата, но вече знаем за нея.
Уил, не можем да си позволим още...
- Не, аз мога.
Инвентаризацията вече е приключила, г-н Греъм.
Хубаво е най-сетне да свържа лицето ви с името
след тази дълга кореспонденция.
Но знаете ли, не изглеждате така, както очаквах.
Как мислехте, че изглеждам?
По-различно.
За това му е трябвала ножовката. Смятал е да среже тази ключалка.
Но това е друга врата.
Не разбирам. Тази, която видях, беше от стомана, с райбери.
Джакоби са си монтирали нова врата към края на януари. Пише го някъде.
Мислиш, че е знаел за вратата?
- Донесъл е ножовката.
Бил е сигурен, че ще му потрябва.
- Ще знае 2 месеца предварително,
а няма да провери отново?
- Не знам.
Но е бил готов с ножовката, както е бил готов за дома на Лийдс,
само че там е бил с резачка за стъкло.
- Явно е видял стъклената им врата,
когато е бил в квартала.
- Не, тя не се вижда от двора.
Точно пред нея е стълбата за верандата.
Джак, той е бил запознат с къщите отвътре.
Забележителен е, нали?
На 200 години!
И е толкова запазен.
Толкова жив.
Изглежда почти като жив, нали?
Докладите от...
Г-н Медкаф, още ли пазите справките за чековите книжки на сем. Джакоби?
Търсим всякакъв вид услуга, включваща идването на непознат в дома.
Било то за ремонт или доставка.
Знам, че вече проверихме това, но сега искам да се върнем по-назад,
чак до 4-ти януари.
Да. Спешно е.
Без каишка.
Медкаф...
- Без каишка.
Кучето е без каишка в квартал, пълен с кучета,
но той знае точно кое е тяхното.
Също както с котката на Джакоби. И тя е без нашийник, но той знае коя е.
Знае за вътрешната ключалка, знае и за стъклената врата.
Знае къде са и откъде да влезе.
Всичко, което знае, е на тази...
Господи!
Медкаф още ли е на телефона?
Байрън, Греъм е.
Ти каза, че е взел някои от личните вещи на Джакоби.
Имаш ли списък?
Искам да знам дали една от вещите е домашна видеокасета.
Тричасова.
Има ли?
"Хромалукс".
Току-що се получи факс.
Инцидент в бруклинския музей.
Някакъв нападнал две служителки и познай какво още.
Изял картината с дракона.
Това е той. Трябва да е той.
Като е държал толкова на картината, защо я е унищожил?
И защо не е убил двете жени в музея? И двете добре са го огледали.
Може би се опитва да спре.
Г-н Крофърд, това вашето са догадки,
а аз имам 382 служители, които си имат профсъюз.
Не мога да ви предоставя досиета им, не и без заповед от съда.
Става дума за неприкосновеност. Компанията се излага на...
Един от тях е убил 11 души, за които знаем.
Ако тази вечер той се измъкне, как ще се изложи компанията ви?
Изкарайте си заповед, едва ли е...
- Нямаме време.
Чуйте ме, търсим бял мъж, между 25 и 35 год. Десняк...
Ама това е...
- Чуйте ме, моля ви!
Много е силен, вероятно културист. Може би е обезобразен по лицето.
Кара ван или фургон.
Прилича на г-н Ди.
- Божичко!
Кой е г-н Ди?
- Франсис Делархайд -
мениджър по техническото обслужване.
- С какво точно се занимава?
Грижи се за оборудването и трансферите.
Има ли достъп до видеокасетите?
- Има достъп до всеки запис тук.
Благодаря, че ме докара, Ралф.
Няма проблем.
Реба, слушай, не знам дали е подходящо да го кажа...
Слушам те.
- Ако Делархайд е толкова странен,
може би трябва да се държиш настрана. Та ти нищо не знаеш за него.
Оценявам загрижеността ти, Ралф.
Обещавам, че ще го обмисля.
Приятна почивка.
- Благодаря.
Ще се видим след една седмица.
Лека нощ.
Беше чудесно. Лека нощ.
Не мисля, че е разумно...
Реба?
Събуди се.
Разхождала си се в къщата, докато съм спал, нали?
Онази нощ... Откри ли нещо странно?
Взе ли го? Показа ли го на някого?
Това ли направи?
- Ди?
Какво има? Какво става?
Стой мирна или ще ни чуе.
- Кой?
Той е горе.
И иска теб, Реба.
Мислех, че си е отишъл, но се е върнал.
Плашиш ме.
Не исках да те дам на него.
Днес не мислех за теб и той не можеше да те има.
Но съм грешал.
Ти ме направи слаб и после ме нарани.
Не.
Не, не можеш да я имаш.
Моля те, не ме давай на него!
Не го прави!
Аз съм за теб. Ти ме харесваш. Знам, че ме харесваш.
Вземи ме със себе си.
Да, ще те взема със себе си.
Пипни това. Това е пушка, Реба.
22-калибров Магнум. Знаеш ли какво причинява?
Щеше ми се да ти вярвам. Исках да ти вярвам!
Толкова ми беше добре с теб!
И на мен с теб, Ди...
Моля те, не ме наранявай.
Всичко свърши за мен.
Моля те, Ди!
Не мога да те оставя на него!
Знаеш ли какво ще направи? Ще те мъчи до смърт.
Толкова лошо ще те изтезава... Не мога да го допусна.
По-добре да дойдеш с мен.
- Моля те, измъкни ни оттук!
Ще застрелям теб, а после и себе си.
Ди, недей!
- Трябва да те застрелям!
Реба...
Не мога да го направя.
Не мога!
Господи!
9 стъпки от вратата...
Какво е това? Какво е това, по дяволите?!
Тук е домът му.
Господи...
- Къщата му гори.
Къде е Делархайд? Къде е?
Вътре е, мъртъв е. Мъртъв е.
Застреля се в лицето, пипнах го. Подпали къщата.
Подпали... къщата.
Добре ли си?
Това беше всичко, но ако искате, мога да намина преди да си замина.
Разбира се, защо не. Как бихте устояли на такава хубавица!
Каквато и част от него още да е била човешка,
е съществувала само заради вас. Вероятно сте спасили няколко живота.
И не сте привлекли изрод, а човек с изрод на гърба.
Трябваше да се досетя.
- Понякога не става.
Повярвайте ми, говоря от опит.
Чуйте ме, у Делархайд много неща са били объркани,
но вие сте си съвсем в ред, без да броим косата ви.
В окаяно състояние е.
Ще направите ли нещо по въпроса, за следващия път, моля!
Би било хубаво.
- Благодаря.
Починете си. Ще се оправите.
Намерихме това в сейфа му.
Сигурно би искал първи да погледнеш. Заслужи си го.
Това, което прочетох в дневника, беше толкова тъжно.
Но не го съжалявам.
Той не се е родил чудовище.
Изграждал се е такъв години наред.
Ще препечем ли още гъби?
- Искаш ли?
Да.
- Прибрани са в кутията.
Крофърд.
- Джак, останките не са на Делархайд.
Какви ги говориш?
Нали намерихме ченето?
Но ДНК-то на костите е друго.
На кого е тогава?
Издирва се служителя на Хромалукс Ралф Менди.
Трябвало е да ходи на почивка, затова никой не го е потърсил досега.
Защо се бави толкова?
Печели 20 мин. от лягането.
Ще ида да видя какво прави с тези гъби?
Джош, какво правиш?
В момента ни няма, оставете съобщение.
Делархайд още е жив, Уил.
Изпращам ти охрана, но ще й трябва време да пристигне.
Уил?
За бога, Уил, къде си?
Хвърли го. Веднага!
Синът ти ще се промени.
После и жена ти.
Ти можеш да гледаш, след което ще се погрижа за теб.
Виж се само! Не съм виждал толкова гнусно дете!
Напикал си се в гащите?! Как посмя?!
Мръсно малко зверче! Искаш ли да ти го отрежа?
Това ли искаш, урод малък? Да ти го отрежа, а?
Не ми плачи, малък педал!
Извини се! Кажи: Съжалявам, татко. Аз съм малък мръсен звяр.
Аз съм урод. Кажи го!
Тате...
- Казвай или ще го отрежа!
Аз съм мръсно малко зверче!
Урод обезобразен, който никой няма да обича!
Бягай!
Лягай долу!
Добре ли си?
Джош!
- Мамо?
Уил!
Къде сте?
Като че ли чух нещо.
Уил?
Моли, залегни!
Уил!
Застреляй... го.
Застреляй го.
Мамо.
Мамо.
Скъпи ми Уил, сигурно вече си оздравял.
Поне външно. Надявам се, че не си твърде грозен.
Каква колекция белези имаш, а?
Никога не забравяй от кого са ти най-хубавите и бъди благодарен,
защото белезите имат силата да ни напомнят,
че миналото е било реално.
Ние живеем в примитивно време, което е нито диво, нито мъдро.
Полумерките са неговото проклятие,
защото всяко рационално общество или ще ме убие, или ще ме използва.
Много ли сънуваш, Уил? Защото аз често си мисля за теб.
Твой стар приятел, Ханибал Лектър.
Ханибал, имаш посетителка.
Иска да ти зададе няколко въпроса. Казах й, че сигурно ще откажеш.
Млада жена е. Казва, че е от ФБР, но е твърде хубава, ако питаш мен.
Ще й предам, че си отказал.
Как се казва?