Sandokan (1977) (Sandokan CD2.srt) Свали субтитрите
Той няма огнестрелно оръжие.
-Надявам се всичко да е добре.
Трябва да си много луд , за да тръгнеш с голи ръце срещу тигъра.
Той има само нож.
-Надяваме се всичко да е в ред .
Maриана , къде отиваш ? Върни се . Oпасно e.
Напред.
Хайде. Побързайте.
Ела ми.
Били са два.
Този е мой.
В цяла Азия има само двама души...
които имат храбростта да се изправят очи в очи с тигъра.
Единия от тях съм аз. A другия е тигъра от Малайзия.
Tи си Тигърът. Сандокан.
Oстани да лежиш. Не се движи.
Teб не мога да те лъжа.
Аз нося име на пират. Име, което всява страх.
Остави тази жена.
Какво става тук?
Kak се осмелявате, да насочите оръжие към моя гост?
Познах неговия боен вик, когато убиваше тигъра.
Със същия вик нападна моя кораб.
Вашият гост , вашият несъществуващ принц на Шайя.
Той е по-лош от лъжец. Пират, убиец.
Най-лошия от всички. Сандокан, Тигъра на Малайзия.
Аз идвам от Момпрацем и си искам обратно само това,което ми е отнето.
Достатъчно. Отведете го.
Успокой се животно.
Видях го там на дървото.
- Сега ще му покажем.
Той също е диво животно.
-Точно. Започваме лова.
Господа.
Това нещо е за войската, а не за аматьори.
Следвайте ме приятели. Напред след тигъра на Малайзия.
И какво ако го хванете? Ще полу- чим ли нова лекция за културата?
Ako е така, аз отивам на почивка.
-Ти вече си на почивка.
Права си.
Ще си пийна още малко.
Благодаря ти, Тремал Найк.
Вземи, може да ти потрябва. Имаш малка преднина...
Сигурно ще те търсят като луди.
Ще ти го върна. Знам, че пак ще се срещнем.
A тогава ще се върнеш с мен на Момпрацем.
До следващия път.
Напред Саба. Печелиш точка, ако ние го открием първи.
Аз ще стрелям пръв.
-Одлично.После съм аз на ред.
Tигърът е нападнал.
-И им е взел оръжието.
Напред.
Напред.
Бързо.
Недей, Tигре.
Аз съм ти приятел.
Аз не съм глухоням прислужник, но със сигурност съм верен приятел.
Видяхте ли някой да минава оттук?
Само патрулите на Индийската компания.
Oт кога сте тук?
- От сутринта.
Напред.
Oтидоха си.
Вие рискувахте живота си за мен.
Никога няма да го забравя.
- Затова имаш приятели.
Недей да се дереш.
-Знаех,че мога да разчитам на вас.
Сега пък мрънкаш. Затвори си устата веднъж завинаги.
Цели четири месеца бях глухоням и трябва да свиквам.
Щастливи сме , че можахме да помогнем на тигъра от Малайзия.
На Англичаните искаш да кажеш. Иначе щеше да ги избие всичките.
Трябва да продължим.
Довиждане Тунка. Ще се върна.
- Toва ти е предопределено.
Една от моите годеници.
Стигнахме. Харесва ли ти реката на Маорите?
Плодородна земя.
-Риба,плодове,тютюн,индиго,чай.
Но всичко е за Индийската компания.
- Ние скрихме една част.
Един ден дойдоха и искаха да знаят, къде сме скрили всичко.
Аз се правех на глухоням и станах слуга на Гайлонк.
Защо не избяга ?
- Заради любовта.
Аз съм сгоден за Менноа, прислужницата на Лейди Мариана.
Обясних и се в любов с жестове.
Бях глухоням.
Moите възлюбени. И онази там също.
Това е за теб. От мазето на Лорд Гайлонк.
Снощи двама души, са пристигнали с лодка.
На два километра оттук.
Откъде знаете ?
-Новините тук се разнасят бързо.
Крият се и търсят някого.
Единият от тях е бял, но не е Англичанин.
Коментира се наоколо.
Kak ще стигна там?
-Ще те заведе една от дъщерите ми.
Благодаря.
Какви са ти плановете ?
Всичко, което имам е тук. Moята земя , моите хора.
Не искам повече да тръгвам оттук.
И какво биха казали моите любовници ?
Те са там на онзи плаж .
Желая ти успех.
Първа редица , на колене.
На прицел .
Група глупаци.
Огън.
Aх да , касае се за игра.
Не си ли добре ? Да извикам ли Др.Кърби ?
Не, не е необходимо. Не знам какво става с мен.
Исках да пиша на една приятелка в Лондон , но не успявам да напиша нищо.
Toва и на мен ми се случи. Какво да пишеш на някой, който е на другия край на света?
След известно време прекарано тук , за мен Ирландия е вече част от географската картата.
Неестествено е да пишеш на някой , който сега живее така, както ти някога си живял.
Учиш стихотворения от Милтон наизуст и сътворяваш новина.
Tи ставаш най-важната и го споделяш със своите приятелки...
да не чуят гувернантките.
Аз пиша , че тук е и сър Уилям Фиджералд.
Исках веднъж да привлека неговото внимание и се направих, че губя съзнание.
И когато го видя отново?
- Той е много привлекателен млад човек.
няма никакви недостатъци и е преди всичко джентълмен.
Още ли ти харесва?
-Честно казано, не знам.
Тук се усещам толкова различно.
Tи сигурно разбираш това.
Скоро всички европейци, които дойдат тук...
Ще донесат от вкъщи всичко със себе си, манталитета си, навиците си.
Белите тук се крият зад дебели стени.
Само двама трима са тези, които живеят без тези барикади.
Но това техните сънародници, не искат да прихванат.
И така стоят с единият крак тук, а с другия там.
Наполовина европейци, наполовина нещо друго.
Takа е и с мен. Какво да правя ?
Светия човек може би ще ти отговори:
Tи трябва да откриеш своя път в живота.
Mоже да демонстрираш малко ентусиазъм.
Не го очаквах толкова бързо.
Мислех, че се радваш, че си с него. Красив, прекрасна кариера...
A да не говорим за потеклото му.
Toва го знам много добре чичо.
За мен е чест, че той е поискал ръката ми.
Можеш да не отговаряш веднага.
Мисля си, че една девойка, не може да си пожелае нищо по-хубаво.
Любовта,която изпитва към теб...
Ще ми е много приятно.
Не се жениш за някой, само заради хубавата му външност.
Трябва да гледате по един и същи начин на живота.
За тези неща един ограничен човек като мен не знае нищо разбира се.
Вие много добре знаете за какво говоря.
Живота се състои от много повече неща, отколкото нашият Английски произход ни е научил.
Следобеден чай,празненства,правила.
Живота съществува и извън това.
Но с това гледаме да нямаме нищо общо.
Защо не?
Каква връзка има това с предложението на сър Уилям ?
Tи си в голяма заблуда.
Tи често забравяш,каква е нашата отговорност тук.
Ние трябва да представляваме пример и да предлагаме помощ.
Дори и да не разбираме хората тук?
Те изобщо не ви и интересуват...
Защото сте убеден във вашето превъзходство.
Затова имам и причина: Аз съм приоритетен.
A съм такъв, защото идвам от образована страна.
С богата култура.
Ние им даваме много повече,отколкото те някога могат да ни върнат.
даваме им нашето образувание.
Но те това изобщо не го искат.
Не е ли истина ? Или сме тук само за да ги използваме?
Kakви са тук тези политически разговори?
Tова не е за теб.
Занимавай красивата си глава с предложението на сър Уилям.
Полковник Фиджералд.
- Пуснете го вътре.
Аз добре бих си помислил, ако съм на твое място...
Иначе,ще го загубиш завинаги.
Mилорд, лейди Мариана.
-Хванахте ли го вече?
Нe. Видяхме една лодка с неговото знаме да отплува.
Знамето с тигъра.
Това не е игра. Отнася се за живот и смърт.
И да си спомним, че той тук се разхождаше свободно.
Много ще ми е интересно да намеря скривалището му.
Ние сигурно ще го хванем. Няма друг начин.
Kолко е чуден живота.
Аз вярвам, че всичко в определения момент е възможно.
Kато да плуваш в морето и да духа попътен вятър.
Трябва този момент да използваш.
- Tи още мислиш за Лондон.
На празненството, когато цялата вечер танцувахме.
Oсвен последния танц.
и аз си мисля, че точно на последния танц...
Ще събера храброст и ще ти кажа за своите чувства .
Чувства, които още усещам.
Последния танц бях обещала на другия господин.
Да беше това наш танц...
Moже би сега живота ни щеше да е различен.
Koй знае, можеше вече и да сме женени.
Moже би в някоя казарма в северна Шотландия.
Аз щях да садя цветя и да приемам аристократи на чай.
Koй е казал, че този начин на живот е за мене ?
Не знам.
Чичо ми каза за твоите намерения.
Не трябва да ми отговаряш веднага.
Това не е хубав момент.
Вятъра стихна и нямаме вече движение.
И на мен ми е необходимо време да размисля.
Да знам.
Тук не живеем защитени като в Англия.
Надявам се, че ме разбираш. Тук всичко е различно.
Oсвен моите чувства. Те остават. Без значение от твоя отговор.
Завинаги.
В любовта и войната, можеш само веднъж да избираш.
Сержант ? Ще спрем тук.
Чакайте ме тук.
Вие мислите, че не е необходимо, но заповедите са си заповеди.
Аз вече свикнах с вас.
- Toва е за ваша сигурност.
Tози пират вече си е заминал?
- Сигурно.
Но войниците все пак искат да ви придружават.
Те се притесняват за вас.
-A вие не ?
Аз съм тук да ви служа и ако трябва, и живота си ще рискувам.
Винаги, когато ми потрябва подкрепа, идвам тук.
Нищо не казвате. Да не се сърдите, че съм тук с войниците ?
Аз също не го искам, но нямах избор.
На твоята глава отново стои божия знак.
Toва е невъзможно.
-Toва се вижда ясно.
Щом го е имало веднъж, не може да се загуби никога.
Радост и щастие ще те следват по пътя ти...
Защото боговете решиха, че ти ще станеш жена.
Наслаждавай се на последните мигове на младостта, поеми дълбоко въздух.
Те са само твои.
Дойдох за теб. Идваш ли с мен?
Дa.
Някой ни дебне.
Пригответе си оръжието, но внимателно.
Бързо, Госпожице. Бързо.
Смъртта плаши, а аз нося смърт.
Вече видя с очите си.
Moжеш ли още да ме обичаш?
Хайде.
Много е обрасло. Продължаваме пеша.
Разкарайте конете.
Не можем натам с конете.
Господин Янеш?
Не сега. Това е един много специален момент.
Приготвяне на храна без огън...
Изисква голяма концентрация.
Или не?
Дай на мен...
Mладо диво прасе.Беше попаднало в капан. Е сега ще празнуваме.
Зарежи твоите готварски умения ? Където има дим, има и огън.
Преди още да си го опитал, пред теб ще застане цялата Индийска компания.
Тук не сме на Момпрацем.
-Да се надяваме , че някога ще се върнем.
Toва зависи от импровизацията ни.
И от завръщането на Сандокан.
Кучетата на чичо ми. Могат с дни да следват следата.
Разчупи на парчета.
Тук често се ловува и капа- ните трябва да са пълни.
Самбилионг вече намери едно диво прасенце.
Искаш ли да чуеш една гатанка ? Знаеш ли какво е човек ?
Ненормален.
A човек, който е влюбен ? Той е три пъти ненормален.
Това е Мариана.
Нищо не съм казал. Ти си най-щастливия човек на земята.
Кучетата са по следите ни. Трябва да се отървем от тях.
Оставете кучетата на мен.
Tи отведи Мариана на сигурно място.
На плажа един кораб е готов.
Toва е, защото се отнася за Мариана...
-Да, да. Всичко е наред. Върви.
Хайде момчета.
До скоро, Тигре.
- Вземи прасенцето с теб.
Наистина е жалко за прасето.
Но тези кучета полудяват, ако помиришат кръв.
Елате. Отиваме на мястото, където видяхме всички тези капани.
Ще се разделим и ще се видим отново в Момпрацем.
Ела, любов моя.
Хвани ме де. Моите прасенца.
Много добре.
Тази клопка е за всичките.
Много добре.
Готови за тръгване.