Diarios De Motocicleta (2004) (Diarios de motocicleta (2004) CD2-BG.srt) Свали субтитрите
Нищо, разглеждаме.
Какво разглеждате? Това да не ви е туристическа атракция? Махайте се!
Не виждате ли, че тези хора са жадни. Дайте им вода, по дяволите.
Ще извикам охраната да ви арестува.
Така ли? И защо?
Нахлуване в чужда собственост. Това е собственост на Минна компания Анаконда.
Да тръгваме.
Шибан педераст!
Когато напуснахме мината осъзнахме, че действителността се е променила...
...или ние се променяхме.
Колкото по навътре навлизахме, толкова повече хора срещахме,
които живееха дори без покрив над главата си, на места, които би трябвало да са тяхната собствена земя.
Най-накрая влезнахме в Перу.
Благодарение на един полусляп шофьор на камион, Феликс се казваше.
Замалко да забравя...Днес е 30-тия рожден ден на Алберто, но ние не сме във Венецуела, както планирахме.
Толкова бяхме уморени, мамо, че дори нямахме сили да празнуваме.
Фузер.
Невъзможно ми е да продължа.
Най-накрая пристигнахме в сърцето на Латинска Америка ...
Кузко
Кузко, Перу 2-ри април 1952, километри - 6932
След като влезнахме в града срещнахме Дон Нестор.
Много мъдър човек, мамо, който се превърна в наш официален гид.
Чудя се, млади господине, коя от тези стени е направена от инките?
Тази е стената на инките, а онази е испанска.
Ние, на шега, наричаме онази стена, че е на инките, а онази наричаме Стената на Некадърните, т.е. на испанците.
Кузко е бил столица на Инките, но когато са дошли испанските конкистадори, те са разрушили всичко и са наложили Лима да бъде новата столица.
-Лима?
-Да.
-Това е площада, нали?
-Да.
Тя казва, че не е ходила никога на училище, защото от рано се е занимавала с животните и сега не може да говори Кастилски, само Куечуха.
Мисля, че преди имаше достатъчно пари за всичко, но сега няма пари и никаква работа за нея и за хората.
А това все повече и повече ни тормози и изпълва с възмущение.
От малка се занимавам със занаятчийство и така успявам да се издържам ...
С двете ръце, с двете ръце.
С двете ръце, Нестор.
Добър вечер.
Добър вечер.
Както си работех един ден дойде собственика и ме изгони от земята.
Въпреки че произвеждах много продукция той все пак ме изгони.
Как те е изгонил? Извикал е полицията ли?
Да, извика полицията. Той е много богат и има много власт.
-Той искаше да напусна земята.
-Въпреки че е била много плодородна.
Да, даваше много добри реколти пшеница, боб, картофи, царевица ... и си заделях малко и за себе си.
Но няма да гледам повече назад, трябва да вървя напред, да работя, да заделя пари за образованието на децата си.
-Колко деца имате?
-Пет.
-Сдружавате ли се с другите фермери?
-Да, в комуна сме, и така си помагаме.
Помагаме си един на друг постоянно.
Мачу Пикчу, Перу, 5-ти април 1952, километри - 7014
Нека видим как ще се изглеждаш, Фузер? Така, точно така.
За бъдните поколения.
Инките са имали много добри познания по астрономия, медицина, математика.
Но испанските нашественици са имали оръжия.
Как ли би изглеждала Америка, ако нещата се бяха развили по друг начин?
Фузер, аз трябва да се оженя за потомка на инките и да създадем една нова партия на онеправданите.
Ще окуражим хората да гласуват.
Да възкресим революцията на Тупак Амару, този велик индиански водач. Фузер, какво мислиш?
Революция без оръжие? Ти си луд, Миал.
Не е ли странно, че изпитвам носталгия по свят, който никога не съм познавал?
Как ще си обясним, че една цивилизация, способна да построи това,
е била заличена, за да се построи...
...това?
Лима, Перу, 12-ти май, 1952, километри - 8198
-Мисля, че не е тук.
-Не е ли?
Меркадерес 52, нека да попитаме.
Улица Меркадерес?
Меркадерес? След 2 пресечки оттук, след това завивате надясно и оттам след 6 или 7 пресечки е улицата.
-Това трябва да е "Меркадерес".
-Може и тази да е.
-Хей, това ли е "Меркадерес"? -Да.
-И тази ли се казва така? -Да.
Брой оттам...оттам са номера 2, 4... Какво?
Виж.
Може ли да ви помогна с нещо?
Това е от Мариатеги ...и може би трябва да прочетете също и Сезар Валехо.
Най-приятното нещо в Лима, мамо, беше Доктор Хюго Пеше.
Той беше шеф на програмата за лечение на проказа в Перу.
Алберто се беше свързал с него още преди началото на пътешествието ни.
Той ни нахрани, даде ни дрехи, пари и няколко много добри идеи.
Мариатеги говори за революционния потенциал на местното население и фермерите от Латинска Америка.
Той обяснява, че основния проблем на местните е въпроса за земята,
и че революцията няма да бъде като друга, а героичен израз на стремежите на нашите собствени народи.
"7 ЕСЕТА ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В ПЕРУ"
"Твърде малко сме, за да сме разделени", казва той.
Всичко би трябвало да ни обединява,
и нищо да не ни разделя...
Тук е основната група пациенти.
Пеше ни позволи да останем в болницата, където лекуваха пациенти, намиращи се в първия стадий на болестта.
Тези, които са в по-тежко състояние, биват изпращани в Центъра за проказа в Сан Пабло, Амазония.
-Зораида, това са Алберто и Ернесто.
-Как сте?
Мисля, че се познаваме отдавна и мога да си позволя да ви кажа нещо.
Когато погледна в очите ви, Еренесто и Алберто, виждам много идеализъм там, но също така и много съмнения.
Затова се радвам, че отивате в Сан Пабло.
Мисля, че там ще откриете нещо важно.
Нещо важно за вас.
Много благодаря.
-Добре, искате ли да ви покажа още нещо?
-Още някоя изненада? Страхотно!
-Какво е това малкото, което носи?
-Една книга.
-Книга?
-Ще си изядеш всичко, нали Тито?
Това е голямата любов в живота ми...
...след нея, разбира се.
Ясно, добре.
Това е моята новела.
"Спокойствието на тишината"
Надявам се, че ще ме удостоите с честта да я прочетете.
-Разбира се, разбира се.
-Честта ще е изцяло наша.
След това ще ми кажете какво мислите.
-Да, разбира се. Може ли да я отворя?
-Да, да.
-Кой ще я прочете пръв?
-И двамата.
-Той чете по-бързо от мен.
Добре, момчета...
- ...това е лодката, "La Cenepa" Пукалпа, Перу, 25-ти май 1952, километри - 8983
След 5 дена ще сте в Сан Пабло.
Учителю, благодарим ти за всичко - за добрината, за билетите, за дрехите, за всичко. За нас беше огромна чест.
Не се притеснявайте, няма нищо.
Благодаря докторе, много съм ти задължен.
Не забравяте ли нещо? Не казахте нито дума за новелата ми.
-За новелата, Фузер.
-Прочетохте ли я?
-Разбира се.
Какво мога да кажа? Според мен никой не може да разкаже историята по-добре от вас.
Отне ми доста време да я осмисля.
-И какво мислиш за нея, Ернесто?
-Той е направо потресен!
Ако е бил потресен, бих се радвал да го чуя от него.
Вижте докторе, мисля, че книгата ви е малко неубедителна.
Мисля, че има много подобни неща писани...
-Добре казано.
-Не.
Всъщност е доста некадърно написана и това я прави доста трудна за четене.
Мога да кажа само, че книгата ви е добър опит за писане, но ще е по-добре да правите това, в което сте най-добър.
Съжалявам, учителю. Поиска искреното ми мнение и аз ти го давам.
Уф! Никой досега не е бил толкова откровен с мен, наистина. Ти си първия ... и единствения.
-Добре, няма да ви задържам повече.
-Благодаря ви.
Довиждане. Безкрайно съм ви благодарен ... и моля да ни извините!
Пазете се!
-Виждал ли си чантата, която стоеше там?
-Не.
-Беше малка и кафява.
-Ако я видя ще Ви кажа.
Какво му става?
Повикай помощ! Повикай помощ!
Подай ми възглавницата.
Успокой се, Фузер.
Успокой се, ще ти дам успокоително.
Фузер... спокойно, спокойно...
Фузер...спокойно.
Госпожице.
Дойдох да Ви благодаря лично за помощта, която оказахте на приятеля ми и на мен.
Не се притеснявай, обаче приятелят ти беше доста зле.
-Да, така е.
-Доста ме уплаши.
И аз много Ви благодаря, госпожице.
-Знаете ли, преди минута видях "буфео" да плува наблизо.
-Буфео?
Речен делфин, но ние им казваме буфео.
Виждали ли сте?
Не, никога. Чувал съм за тях, но никога не съм виждал.
-Ще ти кажа една тайна.
-На мен ли?
Половите органи на буфео приличат много на женските полови органи и местните често ги използват да се задоволяват.
Но има един малък проблем - когато свършат те трябва да убият животното, защото преживяния от него стрес е много голям и те не може да го преживее.
Госпожице, не ми се сърдете, но може ли да Ви попитам нещо?
Да.
Какво Ви накара да останете в тези негостоприемни води?
Работя на кораб, който кръстосва между Пукалпа и Летиция. Аз съм от Пукалпа.
-Пукалпенианка?
-Пукалпианка.
-Знаете ли го?
-Знаем, че е пълно с красиви жени, но Вие сте направо върха!
-Благодаря.
-Няма за какво.
И как си плащате билета?
Давам на капитана част от това, което спечеля.
А... как печелите? Госпожице...
Да приемем, че ако отидем в твоята стая и ще ти покажа.
Казвам се Луз, в случай, че искате да знаете с кого си имате работа.
Лусесита, за една прекарана нощ с теб съм готов да дам парче злато, голямо колкото град Аконкагуа.
Но, скъпа, нямам и пукната пара.
Добре тогава, приятелю, извини ме.
-Но трябва да си изкарвам прехраната.
-И ще ме оставиш ей така?
Имам нужда от 15-те долара, Фузер.
Казва се Луз и ми разказа историята на местните хора, които правели секс с делфини и ме целуна след това.
Вече ги изхарчих.
Хайде, Фузер, не се ебавай с мен. Прекосихме пустинята заедно, за малко не умряхме от глад и студ, инциденти.
-Нуждите ми са по-важни от бельото на Чичина!
-Вече ги изхарчих.
Дадох ги на семейството от мината.
-Ухажвай я.
-Мама ти мръсна, Фузер.
Банката печели, господа.
Господин Лойд се оттегля.
-Приятна вечер.
-Приятна вечер.
Постарайте се добре, господа.
-8 солес.
-10 солес.
-1 сол.
-1 сол? Какво?
Това е за мъже, не за ученици.
Не знаех, че в Перу пресмятат способностите на мъжа в солес.
Добре, нека поиграем. Карти, господа.
-Карти?
-Една.
-Господине?
-Нищо.
-Млади човече?
-Една.
Аз съм пас.
-Карта.
-Разбира се.
Господа, банката плаща.
Господине? 17. Съжалявам, господине. Благодаря.
А Вие, младежо?
Плащам!
-Колко е залога?
-1 сол.
Първият.
-Добре, господа, вашите залози.
-2 солес.
-Искам да видя вашите залози. Господа?
-30 солес.
Господа, отново, БлекДжек!
-Колко Ви дължа?
-30.
-30 платени.
-Благодаря. Оттеглям се. Мисля, че вече стана ясно кой на какво е способен.
Копеле. Сега като сме милионери, можем да ядем каквото си искаме.
Точно така, виж какво смятам да си хапна.
-Каква нощ, имаше много късмет.
-Как си? Ернесто... Луз.
-Здрасти.
-Луз.
-На вашите услуги.
Искряща светлина, която ослепи съня ми. Сега внимавай какво ще ти се случи.
-Аха, Неруда?
-Не, Гранадо.
Сан Пабло, Перу, 8-ми юни 1952, километри - 10223
Вие ли сте Брешиани?
Как сте момчета? Как беше пътешествието?
-Дълго и изморително, но прекрасно.
-Твърде дълго.
Не, обратното.
-Приятно ми е да се запознаем. Брешиани.
-Приятно ми е да се запознаем.
Доктор Пеше говореше с голям ентусиазъм за вас. Добре дошли в Сан Пабло.
Имам и писмо от него за вас. Искате ли да ви го дам?
Не, не сега. Сигурен съм, че по-късно ще намерим време за това.
Добре, тогава мога да ви разведа наоколо.
Амазонка разделя града на две.
В южната част се помещават пациентите. В северната част е персонала, където лекарите и сестрите живеят, няколко монахини, които са добри и ние.
Това е вашата стая.
Леглата са твърди, но това е по-добре за гърбовете ви.
Оттук можете да видите болницата.
Ей там, а онова е лабораторията.
Докторе, нека да Ви представя нашите доброволци от Аржентина -
Алберто, разбрах, че имате опит в бацилоскопията.
-Точно така.
-Мисля, че може да помогне в лабораторията, вземете го с вас.
Ернесто, ти ще ми помагаш в болницата.
Тук са по-тежките случай, преместваме ги от южната част.
-Джорджина.
-Здравейте, докторе.
-И тук ли правите операциите?
-Да, тук има операционна.
Това е Силвия. Тя е дъщеря на наш пациент и много добра медицинска сестра.
-Как е той?
-По-добре, докторе.
-Продължавайте със същото лекарство.
-Добре.
-Колко пациенти има в южната част?
-Около 600.
-И всички са перуанци?
-Не, повечето да, но има и от Колумбия, Венецуела и други южноамерикански страни.
Предлагам Ви да използвате ръкавици. Проказата, която е в процес на лечение, не е заразна,
но монахините са много стриктни в това отношение.
-След като не е заразна, значи тези неща са доста символични.
-Така е, но просто ви го казвам, за да не се настройват монахините срещу вас.
-Съжалявам, но няма да ги използваме.
-Благодаря, докторе.
Да не кажете после, че не съм ви предупредил.
Премести лодката. Насам.
-Добър вечер.
-Добър вечер.
-Добре дошли в Сан Пабло.
-Благодаря.
-Много сте мили.
-Татко Карлито, на вашите услуги.
-Немесио Рейна.
-Ернесто Гевара.
-Алберто Гранадо, приятно ми е.
Радвам се, че се запознахме.
Докторе, обясни ли им правилата?
Приятно ми е да се запознаем.
-Дон Немесио, приятно ми е.
Татко Карлито е главата на комуната. Те са аржентински лекари.
Приятно ми е да се запознаем и чао.
Те са истински джентълмени.
Доктор Брешиани, тези господа пристигнаха току-що и май смятат, че могат да се държат както си искат, така ли?
Майко Сан Алберто, тези господа имат голям опит в лечението, който са получили в Кордоба и Буенос Айрес.
Това не им дава право да се държат както си искат и да нарушават правилата.
Предлагам да оставим този разговор за друг път, става ли?
Благодаря, Майко, много си разбрана.
Тя е старшата на всички монахини.
Това е столовата.
Монахините правят обяд в неделя,но само за тези, които ходят на литургията.
Тъжното е, че повечето от пациентите ни са тук, защото са били изоставени от семействата си или са били изгонени от работа.
Затова и те се опитват да се адаптират към новия си живот, като си строят къщи, отглеждат животни, сеят култури.
-Добро утро, докторе.
-Как е Силвия?
-Не иска да ходи в операционната.
-Ей сега ще отида да говоря с нея.
Силвия е малко буйна пациентка, но ако не и оперираме лакътя, може да изгуби цялата си ръка.
Здравей Силвия.
Млада е.
Може ли да говоря с нея вътре?
Да.
Може ли да седна?
Боли ли те ръката?
Какво ти става?
Дробовете ми не са наред по рождение.
Жалко.
Не, не е жалко. Благодарение на това аз се освободих от казармата.
Не трябва да лъскам нечии ботуши.
И затова ли стана лекар? Защото си болен?
Много вероятно да. Първата дума, която съм произнесъл, е била "инжекция".
Исках да бъда полезен на хората по някакъв начин.
-Губиш си времето.
-Защо?
Животът е ад.
Така е, гаден е, но трябва да се борим до последния си дъх и да кажем на Смъртта да си го завре отзад!
Фузер, Брешиани ще ми напише препоръка за стаж в болницата Кабо Бланко в Каракас, какво мислиш?
Чудесно.
Чудесно ли? Какво ти става, Фузер?
-Видя ли реката?
-Да.
Разделя болните от здравите.
Да.
Това е... Малко и бързо...
Добре ли си?
Скалпел.
Добре, всичко е наред. Погледни ме.
Готово. Нервът се отпуска.
Дълбоко е.
Имам четири братя и сестри - Челия, Ана, Мария-Роберто и Хуан-Мартин.
И точно те най-много ми липсват. Както и майка ми, разбира се.
На човек винаги му трябва време, за да свикне с тези неща.
-Играл ли си футбол наскоро?
-Наскоро не.
Следващият път се усмихвай повече и се присъедини към мача...
... за да играеш.
Хайде, хайде.
Северния отбор! Точно там!!
Напред, напред.
Атакувай оттам.
Там... Хайде, пазете ги.
Гол! Гол!
Какво стана? Какво стана, а? Вкараха ти един, а дебелако!!
Махни се оттук!
Извинете ме.
Сестро, защо не ни даваш храна?
Правилата на Майка Сан Алберто са прости - сервира се само на тези, които са ходили на литургията.
-Какво има?
-Не ни дават да ядем, защото не сме ходили на литургията.
-И кой каза това?
-Сан Алберто.
-Майката.
-Така ли?
-Искаме да ядем.
-Заслужаваме да ядем като всички останали.
-Да, но не сте били на литургията.
-Не сме били.
Тогава защо искате да храните телата си, ако не сте нахранили първо душата си?
-Да не даваш храна не е християнско.
-Да, и аз се съмнявам, че Христос би постъпил така.
Тук има определени правила, които всички трябва да спазват.
-Не съм чел никакъв правилник.
-И аз, но си мисля, че ако го намеря, веднага ще го изям.
Обядът ти.
Да не си го откраднала?
-Да.
-Благодаря.
-От Сан Алберто ли ги откраднахте?
-Да.
Благодаря ви.
-Дълбоко ли е?
-Да.
-Искаш ли малко "mate"?
-Не, благодаря.
Какво?
От Каракас?
Чудесно! Прекрасно, нали?
-Да приема ли?
-Какво искаш да правиш там?
Може би е време да се установя някъде.
Да имам постоянна работа, гадже...
Да си пусна шкембе.
Ами ти? Ще се върнеш ли да завършиш висшето?
Не знам. Ако намеря начин да се върна в Буенос Айрес - да.
Следващата седмица ставаш на 24, Фузер.
И трябва да измисля нещо, нали?
Сан Пабло, Перу, 14-ти юни 1952
Майката танцува доста добре, нали? Харесва ми как танцува.
Не, аз не обичам да танцувам.
Благодаря.
-Готино е, нали?
-Страхотно е.
Чуй, това е същото танго, което вуйчото на Чичина ни изсвири в Мирамар.
-А, да, харесва ми.
-Виждаш ли?
-Да, да.
-Знаеш ли как се танцува?
-Това е малко по-бързичко,
но ти знаеш как се танцува. А там има и едно момиче, което много иска да танцува с теб.
-Да я поканя ли?
-Птичката в приказките отлита, но никога не се връща.
Лети, лети.
Искаш ли да танцуваме?
-Можеш ли да танцуваш?
-Да.
Само че този вариант е по-бърз.
Танцувай Ернесто!
Ти мислеше, че това е танго ли?
Мамбо, мамбо, мамбо.
Честит Рожден Ден! Честит Рожден Ден!
Честит Рожден Ден, Ернесто, Честит Рожден Ден!
Намисли си три желания, Фузер!
Приятели, един момент, моля...
Мисля си, че това е възможност да изкажем огромната си благодарност към Ернесто и Алберто.
Не само за помощта им, но и за загрижеността и вниманието към пациентите на Сан Пабло по време на триседмичния им престой тук.
И затова сме им приготвили една малка изненада.
Утре ще ви дадем сал, с който ще може да продължите пътуването си,
и сме решили да го кръстим, както стана видно от събитята - Мамбо Танго."
Много ви благодарим.
Реч! Реч!
Добре ... Чувствам се ужасно задължен след този жест, надминаващ всичките ни очаквания.
Но като се има предвид мизерния начин, по който ние пътуваме... най-силното нещо, което ни остана са словото, думите!
И като ги използваме най-искрено искаме да благодарим на всички вас, на целия персонал и жители на колонията.
Благодарим Ви!
На Вас, които ми показахте привързаността си, като празнувате моя рожден ден все едно е рождения ден на някои от вас.
И тъй като ние напускаме Перу утре нека тези думи служат и за сбогуване,
в което искам да вложа всичките си усилия, за да покажа признанието си към хората на тази прекрасна страна,
които непрекъснато ни засипваха с най-прекрасните знаци и жестове откакто сме пристигнали тук.
И исках да наблегна на нещо, което не е свързано с идеите ми досега,
но не се притеснявайте, няма да танцувам.
И въпреки, че скромните ни личности ни пречат да бъдем говорители на такава голяма кауза,
ние вярваме, още повече след това пътешествие, че разделението на Америка на измислени нации и неопределени националности
е абсолютно фалшиво.
Ние сме една смесена раса, която се разпростира от Мексико до Магелановия проток!
И затова аз искам да се освободя от каквато и да е националност!
Вдигам тост за Перу и за обединена Америка!
Наздраве.
Какво има?
Знаеш ли къде е лодката?
Не, не я виждам.
Ще празнувам рождения си ден и от другата страна.
Да, разбира се, утре като намерим лодката ще празнуваме рождения ти ден там.
-Не, искам сега.
-Не, не искаш.
-Рожденият ми ден е днес, не утре.
-Знам, Фузер, но ... ти си луд.
Не можеш да прекосяваш реката сам, посред нощ. Пълно е с гладни животни.
Миал, колко пъти сме си мислели, че това е края на пътуването или на живота ни, и виж къде сме сега.
-Сега е по-различно, Фузер.
-Защо?
Защото този път аз няма да съм наоколо, за да ти помогна. Няма никакъв начин да ме накараш да влезна в реката.
Ти винаги ще си до мен, Миал. Хайде, идвай.
Връщай се веднага, гадно копеле! Помисли за мен, копелдак, майка ти ще ме убие след това!
Фузер, върни се. Ернесто! Чуй ме!
Гадно копеле!
Ернесто, върни се! Педераст!
Върни се веднага!
-Какво става тук?
-Този побъркан копелдак иска да преплува до другата страна на реката.
-Какво?
-Кажете ми, че и някой друг го е правил наскоро, моля ви.
Никой не го е правил, поне откак аз съм тук.
Ернесто, върни се, дявол да те вземе!
-Малкият, послушай приятеля си!
-Няма да може да чуе.
-Ела тук, момче!
-Върни се, Ернесто!
-Какво става тук?
-Нещо се движи.
Течението става все по-силно.
-Какво става?
-Кретенът е решил да доплува до отсрещния бряг. Върни се, Ернесто.
-Това Ернесто ли е?
-Той плува насам.
Ето го.
-Той е уморен.
-Можеш да се справиш, Ернесто!
Ето го там.
Давай, давай, давай, Ернесто!!
Успя ли?! Гадното копеле успя!
Успя! Успя!
Винаги съм знаел, че ще успее.
Копелето задръстено!
Ще ни липсваш. Пази се, чу ли?
-Татко Карлито е много тъжен.
-Пазете се.
-Късмет.
-Ще ни липсваш.
Много Ви благодаря за всичко.
-Ще се пазите, нали?
-Вие също да се пазите.
Пазете се, деца.
-Чао, Мауро.
-Винаги ще си спомняме за теб.
Близо до Летиция, Колумбия, 22-ри юни 1952, километри 10240
Каракас, Венецуела, 26-ти юли 1952, километри 12425
Знаеш ли, бях запомнил една реч, пълна с лафове, но не мога да си спомня нищо.
-Понякога се случват и такива неща.
-Да бе.
Знаеш, че още имаш шанс да работиш заедно с мен в Капо Бланко, нали?
Трябва само да завършиш, аз ще те чакам.
Не знам.
Не знам.
Виж Миал, по време на нашето пътуване се случиха разни важни неща,
и трябва много сериозно да помисля върху тях и да си направя изводи.
Има ужасно много несправедливост по света, нали?
Хайде, самолета ще излети!
Чакай, чакай. Това може да ти е от полза.
Задръж я ти.
Твоя е.
Тръгвам сега.
Ще ти пиша, да знаеш.
Фузер...
Трябва да ти кажа нещо важно.
Рождения ми ден не е на 2-ри април, а на 8-ми август. Излъгах те, само за да мога да те мотивирам за пътуването.
-Аз го знаех това.
-Знаел си го? Гадно копеле.
До скоро!
До скоро, приятелю!
Това не е героична приказка.
Това е откъс от живота на двама души, взет в момент, когато те обикалят
заедно по един път, изпълнен с много мечти и вдъхновение.
Нима проницателността ни да бе твърде дълбока, нима бяхме твърде пристрастни, нима бързахме твърде много?
Или само нашите изводи бяха твърде безкомпромисни?
Може би...
...но това безцелно обикаляне из огромната Латинска Америка ме бе променило повече, отколкото мислех.
Аз ..
...не съм същия вече.
Или поне вътрешно не съм същия.
Осем години минаха преди двамата да се срещнат отново.
През 1960 Гранадо прие поканата да се премести в Куба и да работи като изследовател.
Поканата дойде от неговия стар приятел Фузер, който по това време вече бе известен като Командира Че Гевара,
най-влиятелния и харизматичен лидер на Кубинската революция.
Ернесто Че Гевара се бореше за своите идеали в Конго и Боливия, където по-късно бе заловен...
от местната армия, и след съгласието на ЦРУ, бе екзекутиран през октомври 1967.
Алберто Гранадо, винаги верен на своя приятел, остана в Куба и основа ...
"Медицинското училище в Сантяго". Днес той живее в Хавана с жена си Делия, тримата си синове и внуците си.
За похвали и най-вече критики: minastirit - /jraykov@abv.bg/