Cyrano De Bergerac (1990) Свали субтитрите
От Кралската кавалерия съм. Ти?
Аз не плащам!
Аз съм мускетар.
Това е за последно. Стой в дупката!
Хайде.
Ще видиш много добри актьори...
Монфльори, Белроз...
полилеите!
Коя е пиесата?
Клорис.
От кого е?
Балтазар Баро.
Шедьовър!
Като си помисля, че тука съм гледал пиеси на Ротру.
И Корней.
Сид. Бях на премиерата.
Просто отрежете малко дантелата.
Рагно! Приятелю!
Сладкар на поетите!
Много си любезен. Замълчи, благодетелю на изкуствата.
Той ни снабдява всички на кредит.
Нали и аз пиша...
Казват някои.
За кратка ода или сонет, плащам...
Едни пай?
По-скоро пайче.
Колко ти струваше да дойдеш тук тази вечер?
4 плодови пити и 15 еклера.
Сирано го няма. Изненадам съм.
Защо?
Ще играе Монфльори. Тази лоена топка?
Ще играе Федон.
И какво общо има Сирано?
Не знаеш ли? Сирано го предупреди да не се качва на сцената.
Няма ли да играе? Ще играе.
Г-н Сирано няма ли да дойде?
Сигурен съм, че ще дойде.
Идваш ли?
Да, жаден съм.
Постой още малко. Тя ще дойде.
Госпожата няма да дойде днес. Бутилката ме зове, тръгвам си.
Аз съм чужденец тука. Трябва да знам името й.
Попитай я тогава.
Не смея. Срам ме е, притеснявам се...
О господи, ето я!
Мадлен Робен или Роксан. Изискана, изтънчена...
Една от тези скъпоценности...
О, не!
Останала сирак, братовчедка на прочутия Сирано.
Ягодови устни и прасковена кожа.
Толкова свежа, че би предизвикала ревматизъм у сърдечно болен.
Кой е това? Кажи ми, страх ме е.
Граф дьо Гиш.
Неин любовник?
Иска му се. Но едно нещо му пречи.
Какво?
Женен е за племенницата на Ришельо.
Затова иска да я види омъжена за онзи мрачен господин.
Виконт Валвер, толкова мекушав.
Роксан отказва, но дьо Гиш е напорист.
Измъчва горкото момиче.
Написах поема, в която показах каква гадна свиня е.
Сигруно ме е намразил за това.
Краят беше жесток.
Тръгваш ли?
Лека нощ.
Пиесата! Пиесата! Пиесата!
Френската Академия.
Вижте! Поршер, Коломби Бурзей, Бурдон...
Арбо.
Много класически имена в залата на славата.
Пуснете ме, ще ви издам една тайна.
Е?
Линиер, твоя приятел.
Да?
Животът му е към края си.
Жертвата на песента му е изпратил 100 човека да го убият.
Сто?
Срещу един.
Един беден поет.
Върви да го предупредиш!
Къде ще бъдат? На Порт де Ней.
Сирано го няма. Губя баса.
Толкова по-добре.
Монфльори! Монфльори!
Щастилв е онзи...
който далеч от съд и град...
ааа, колко добре...
вкусва свежестта на пролетната гора
И който, когато вятъра пее песни
Мошеник! Не ти ли заповядах да се махнеш за един месец?
Какво? Кой е това?
Сирано! Аз печеля!
Крал на глупците...
слизай от сцената!
Господине...
Колебаете се?
Играй! Не се притеснявай.
Щастлив е онзи, който далеч от съд и град...
Да взема ли пръчката, клоун такъв
и да направя гърба ти на райе?
Щастлив е онзи...
Слизай от сцената!
Щастлив е онзи, който далеч от съд...
Търпението ми се изчерпва.
Помогнете ми, господа.
Продължавай.
Още една дума и ще нашаря дебелите ти бузи!
Достатъчно!
Господа, замълчете или бастунът ми ще затанцува.
Монфльори! Продължавай!
Не продължавай, за да не те изкормя!
Разкарайте го!
Господине...
Завлечи червата си нанякъде, салам такъв, или остани...
и ще те пренеса парче по парче.
Обиждайки ме, ти обиждаш Музата на Трагедията.
Монфльори! Монфльори! Изхвърлете Сирано!
Виж ми ножницата, драги. Тя обича сабята ми, и я моли да си стои вътре.
Напусни сцената!
Някой има ли да каже нещо?
Клорис! Играй!
Пиесата на Баро!
Ако пак си отвориш устата ще настане клане!
Ти не си Самсон!
Замълчи!
Предизвиквам ви всичките.
Ще си записвам имената.
Излезте напред, млади герои, един по един.
Хайде...
Кой ще е първи в списъка?
Вие, господине? Не?
Вие?
Не?
Ще погреба първия според заслугите.
Който иска да умре, да вдигне ръка.
Голата ми сабя обижда погледите ви?
Няма имена?
Няма ръце?
Добре. Тогава нека аз да говоря.
Искам да излекувам театъра...
от тази чума.
И ето това е скалпела!
Драги гости...дами и господа!
Стадо овце!
Браво! Добре! Браво!
Хайде без браво-та.
Всеизвестният трагик, чието шкембе вие толкова харесвате, се почувства зле.
И трябваше да си ходи.
Върнете го обратно.
Не! Да!
Защо го правите, господине? Откъде е тази враждебност към Монфльори?
Две причини, въпреки че и една е достатъчна.
Първо, много вика,
сумти, гримасничи и позира, а и натъртва много репликите си.
И второ...второто е моя тайна
Без никакви скрупули ни лишаваш от една чудесна пиеса!
Дърто муле!
Пиесата не струва нищо. Прекратих я без да се замисля.
Небеса! Нашият Баро!
А кой ще ни върне парите?
Мъдри думи, Белроз.
Не искам да видя мантията на Теспис заменена с дрипа. Вземи това и се махай.
Ти си луд! Той е известен актьор, самият дук де Кандал е негов покровител.
Вие имате ли покровител?
Нямате?
Няма име, което да ви пази?
Казах "не" два пъти. Трябва ли да потретя?
Моята покровителка държи на думата си.
Обръщайте се и се махайте!
Но...
Защо зяпате носа ми? Отвращава ли ви?
Съвсем не.
Да не би да е мек и да се клатушка?
Не съм гледал в него.
А защо не сте гледал в него?
Отвращава ви, нали?
Цветът ли не му е наред?
Да не би да неприличен? Съвсем не.
Каво тогава не одобрявате? Намирате го за твърде голям?
Ужасно малък е, миниатюрен дори.
Моля?
Това обида ли е? Носът ми е малък, така ли?
О, боже!
Носът ми, господине, е огромен!
Слабоумен кретен, човек трябва да е горд
от такова окончание.
Големият нос е показателен за голяма душа - блага, широко-скроена
свободолюбива и смела...
като моята, плиткоумен тъпако, за разлика от твоята - гранясала овесена каша.
Би било гротескно да ударя жалката ти мутра...
и без това оскъдна...
на гордост, на дух, на лиричност и оригиналнист
на искра, наа енергичност, на кратко: на нос.
Затова ето вместо това един ритник по задника.
Помощ! Повикайте охраната!
Едно предупреждение...
които приемат чертите ми за източник на забавление.
Ако сте благороници, бързият ми отговор е много по-различен.
Удрям със стомана...а не с кожен ботуш!
Малко е досаден.
Самохвалко.
Кой ще бъде, господа?
Никой? Почакайте, оставете на мен.
Вие...
Това ваше нещо...
е ...
много голямо.
Много.
Това ли е всичко?
Да.
И нищо повече? Има поне още петдесет различни коментара. Повече даже.
Просто сменете тона. Например:
Агресивен: "Нос в такова състояние, да го отрежа имам аз желание."
Приятелски: "Сигурно във чашата ви влиза. Вземете кран, който да го вдига."
Описателен: "Скала, канара, същинска планина!"
"Не, цял полуостров по форма и дължина!"
Любопитен: "Какво е това продълговато нещо?
"Бюро за писане или съм в грешка?"
Милостив: "Да не би да сте храна за птици?
"Или просто им предлагате пръчка..."
"където да стоят и правят глъчка?"
Груб: "Пушач ли сте?..."
Предполагам, че димът от таз върлина излиза като пушек от комин."
Мил: "Ще ви завлече в калта на тоз израстък тежестта."
Деликатен: "Ще поръчам аз чадър един за да му пази сянка в летни дни."
Педантичен: "Звярът на Аристофан, хипокамалелефанага..."
"бил с плът и кокал като вашата гага"
Драматичен: "Кърви като Червено море."
Впечатлен: "Каква табела за прафюмериен магазин."
Лиричен: "Ааа, Тритон излиза от водата."
"Колко искате за гледката?"
Войнствено: "Упражнявайте го върху кавалерията!"
Практично: "Ако имаше за носове лотария награда първа би спечелил стария."
И накрая, с въздишки и рев...
с дълбоко разчувстван глас: "О, и тоз ли токова солиден нос..."
"трябваше да се стопи и повече ни вест, ни кост."
Това бихте могли да кажете
ако имахте поне грам акъл в главата си. Но вие не знаете други букви
освен трите, които ви описват: Т.Ъ.П.
Ако бяхте достатъчно остроумен...
пред всички тук да ми сервирате блюдо от думи...
горделиви...
тогава нито дума нямаше да премине вашите устни.
Дори и думите ви да са верни, нямаше да ви се размине, любезни.
Оставете го, Валвер!
Арогантент, истинско нищожество който няма дори чифт ръкавици
а за благороднически панделки и коприна не е сънувал даже!
Моята изтънченост е вътрешна.
Не мога да се почувствам долен от обида...
която отвън прилича на клевета
а отвътре плаче и трепери в страх. Тръгвам си...
миришещ на остъргана свобода и излъскана независимост. Ето вижте!
Остави го!
Колкото до ръкавиците, хванахте ме натясно. От един чифт останала ми бе една,
към която бях привързан много.
Но я залепих на бузата на някакаъв...
Простак, злодей, недодялан тип...кръгъл идиот!
А аз съм Сирано Савиниен Еркюл дьо Бержерак.
Шут!
Какво има сега?
Трябва да ми мине това схващане. Не се упражнявам достатъчно.
Добре ли си?
Сабята ми спи от доста време.
Така да бъде!
С каква радост... се буди тя от този звук.
Поет, а? Да, поет.
Дори когато си играя със желязото
Ще композирам една импровизирана балада.
Балада?
И ще те промуша на финалната строфа.
Не! Не?
"Балада за фехтовачната схватка...
"Между Бержерак и един Превзет простак."
Какви са тези бездарни стихове?
Това е заглавието.
Тишина! Тихо!
Чакай. Остави ме да намеря римите.
Добре. Готов съм.
"Гола е главата ми, няма корона или нещо славно
и свалям своето наметало бавно.
Накрая събличам сабята си.
Безстрашна от глава до пети.
Надменна към юзда и стреме.
Аз въртя лирическо колело, но в края на поемата...
Аз удрям!
Хайде, пръсни се...ти грозд лилав.
Ела и загуби кората си.
Покажи, маймуна с панделки такава, лойта, която скрил си вътре в теб.
Хубав звън.
Муха ли е това?
Кръвта ти ще се смръзне.
Защото в края на поемата, аз удрям.
Трябва ми рима за последното пробождане.
Ще навия макарата. Острието ми готово е да убива.
Острият зъб очаква своята гозба.
Но още не.
Спирам за малко...
очаквайки последното раздаване. Поемата приключва и аз удрям.
Пратенико!
Принце, падни на колене и се моли на бога.
Ще спреш ли?
Аз мушкам, парирам...
назад залиташ ти!
Поемата приключва...
и аз удрям!
Докъде ще стигнеш така? Имаш толкова много врагове.
Чудесно.
Раздаде златото си.
Заплата за една година.
Раздадена до стотинка в един славен ден.
Как ще живееш сега?
Не знам.
Глупаво действие. Но славен жест.
По какви правила живееш живота си?
Наложих си да играя много роли. Такова беше желанието ми.
И сега?
Искам да превъзхождам другите във всичко, да бъда най-добрия.
Така да бъде. А кажи ми защо мразиш толкова много Монфльори.
Този тлъст търбух!
Една вечер го видях да докосва с поглед една дама.
Като гол охлюв, който се влачи бавно по някоя роза.
Какво? Как е възможно?
Тази, която обичах.
Която обичам.
Никога не си казвал нищо.
В коя съм влюбен?
Просто помисли малко.
Дори от най-грозаната не може да ме обича.
Носът ми ме изпреварва с петнадесет минути. Коя мислиш, че обичам?
Би трябвало да е ясно.
Обичам най-красивата надлъж и нашир.
Най-красивата?
Най-изящната, най-умната, най-интересната, най-чаровната.
Ясно.
Кристално ясно.
Твоята братовчедка?
Да.
Роксан.
Чудесно! Кажи й, че я обичаш!
Тази вечер се покри със слава.
Погледни ме и кажи какъв повод за радост имам с този израстък.
Не храня никакви илюзии.
Вярно, че понякога, омагьосан от нощта
виждам в далечната сребърна светлина една дама, облегната на рамото на своя рицар.
Мечтая да си тръгна в сребърното сияние
с тази дама.
Увличам се понякога.
Моля се.
Успявам да забравя всичко... и тогава виждам сянката си на стената.
Приятелю...
Приятелю...
защо Фортуна отрежда такава грозота, таква самота?
Ти плачеш?
О не, това би било недопустимо.
Сълза върху този нос?! Ужасно!
Видях лицето на Роксан тази вечер. Беше призрачно бяло по време на дуела ти.
Твоето майсторство и смелост я плениха. Осмели се да говориш с нея.
За да ми се присмее?
Най-много боя се от това.
Искат ли ви?
Нейната прислужница!
Господине, вашата праточедка иска да знае
дали може да ви срещне насаме утре вечер. Трябва да ви каже нещо.
Среща с мен? О, боже!
След месата, ще можете ли?
Къде? Аз..ъъъ...О, боже.
По-бързо, моля.
Търпение! Къде?
При Рагно...сладкарят.
Къде?
В...о, боже мой... на улица Сен-Онор.
Тя ще бъде там. Гледайте да сте точен. В седем часа.
Ще бъда там.
Тя иска да ме види!
Значи сбогом на тъгата?
Това означава, че аз съществувам за нея.
Спокоен ли си?
Спокоен? Поразен съм от гръм и мълнии!
Искам да разпердушиня цяла армия!
Толкова сила, толкова непокорство. Разкарайте джуджетата
и ми покажете гигантите!
Какво?
Опитваме се да спим! По-тихо!
Мрънкате, а?
Защо се оплакват?
Линиер!
Сирано!
Какво има?
Страх го е да се прибере вкъщи. Представяш ли си! Какво>
За предупреждение...ми изпратиха... сто души.
Заради една песен, която написах... Ще ме хванат като минавам
през Порт де Ней. На път ми е.
Затова се крия тук. Позволиха ми да остана.
Сто души? Ще си спиш вкъщи.
Хайде. Ела с мен и стани свидетел на подвига ми.
Сто души?
Това е от което се нуждая.
Защо искат да те нападнат?
Защото е приятел на Бержерак!
Накарай божественото в теб да млъкне, Рагно.
Фурната те зове.
Така трябва.
Сладките ти са като тъжно настроена цигулка
Сложи цезурата по средата.
Къщата ти се нуждае от коричка - покрив.
Нареди домашните си птици на безкраен шиш...
в различни варианти: тук пилетата...
властните пуйки там.
Съчини чифт рими и красиво ги противопоставяй.
Домашните птици могат да са поезия, не забравяй.
Коричката е тялото, захарта - струната. Мислех си за теб.
Една небесна лира!
Пий за мое здраве.
Жена ми идва! Скрий парите!
Харесва ли ти?
Нелепа е.
Книжни пликове? Ами...
Благодаря.
Небеса!
Скъсала си книгите ми!
Поезията на приятелите ми, наем от сърцето ми!
Скъсах само глупавите.
Не светотатствай, жено! Обиждаш нашата поетична Муза.
Петниш поезията! Че те само за това стават!
Какво ли би направила с проза?
Ааа, момчето ми.
Какво искаш? Три пая.
Ето, топли и вкусни.
Завийте ми ги, моля.
В пликче?
Разбира се.
"Като Одисей, в деня в който напуска Пенелопа..."
Не този.
"Русият Феб..." Не!
Айде решавай най-накрая.
Добре, добре!
Деца...
Дайте ми поемата и ще ви дам още три пая.
"Филис!"
Маслото е изцапало сладкото й име.
"Филис"
Колко е часът? О, боже!
Седем.
Какъв бой стана снощи.
Какъв? В стихове!
Ааа, дуелът. В стихове!
Вманиачен е. "В края на поемата..."
Не отново!
"Аз удрям. В края на поемата..."
Прелестно! "В края на поемата..."
Часът? Седем.
"Аз удрям". Каква балада!
Наранил сте си ръката? Само драскотина.
Някакви неприятности ли имате? Не, никакви неприятности.
Мисля, че ме лъжете.
Мога ли да остана насаме с един човек тук?
Страхувам се, че не. Поетите пристигат.
За първото им ядене!
Тук ще сте добре.
Ето ги!
Поетични братко!
Кажи й, аз не мога...
Тогава й пиши?
Точно така. Ще напиша писмо и ще си тръгна.
Изяж си дажбата.
Лирата поддържа поета!
Рецепта в стихове. Слушайте приятели!
Да, да, слушаме.
Закуска? Вечеря.
"Рецепта за бадемов пай".
Застанал здраво на крака поета взима няколко яйца.
Разбива ги на мус и добавя лимон на вкус.
Бадемово мляко слага в чиния, изпратено от Зевс самия.
Тестото сложи бавно в тавата и разстла го равно.
Леко завъртя по края.
Изсипа муса той полека върху тестото меко.
Във фурната опече до червено. Топят се в усти и в души
вашите...
бадемови слакиши!
Обичате ли сладкиши? Ужасно.
Добре. Вземи няколко сонета и ги напълни с еклери.
Обичате ли еклери?
Да!
Пресни сладкиши? Много ги обичам.
Сега вървете и ги яжте навън.
Но...
Върнете се като свършите.
Роксан...
Наистина благословен миг.
Обикновено не ви вълнува дали аз дишам или не.
А сега сте дошла да ми кажете нещо.
Първо, благодаря ви.
За какво?
Този виконт, истински глупак, когото направихте на пух и прах.
Господинът влюбен бе в мен...
Дьо Гиш?
искаше да се оженя.
Жалка измама.
Аз се борих, браточедке срещу тези лъжи...
не за моят нос, а за светлината в очите ви.
Има и нещо друго...
Но преди да го споделя...
трябва да открия във вас братът, който имах като бяхме малки и играехме.
Когато ти прекарваше лятото в Бержерак.
Малката Роксан се казваше Магдалена.
Хубава ли бях тогава?
Беше интересна.
Ти си удряше ръката, докато се катереше по дърветата
а аз се правех на майка и навъсено те питах: "Каква е тази драскотина, драги?"
О, какво е това?
Не! Протегнете си ръката.
Пак, на вашата възраст? Къде го направихте?
Играх си, близо до Порт де Ней.
Битка?
По-скоро беше спор.
Кажи ми, докато почиствам раната, колко бяха?
Почти сто.
Разкажи ми!
Не. Ти ми разкажи твоята история, ако вече си събрала смелост.
Да, сега вече мога.
Усещам парфюма на миналото.
Да, вече мога.
Влюбена съм в един човек.
Той не знае.
Още не знае.
Но много скоро ще узнае.
И той ме обича, но боязливо, отдалече, без да говори.
Дайте ми ръката си. Колко е топла.
Любовта е на устните му.
И представи си, драги братовчеде
той също е войник във вашия полк.
Кадет е във вашата рота!
Изглежда толкова интелигентен и умен.
Горд е, млад, смел и красив.
Красив?
Какво има?
Нищо.
Просто...
просто...ръката ме заболя.
Говорихте ли? Никога.
Той е кадет? В гвардията.
Как се казва?
Кристиян дьо Ньовилет.
Не е в Гвардията.
Там е. От днес.
Приключих, господине.
Тогава прочетете обвивката!
Скъпо момиче, вие, която обичате елегантността и изящния език,
ами ако той е груб или див?
Къдриците му са като на класически герой
Но и мозъкът му може да е къдрав.
Ако е глупак?
Ще умра на място.
Дойдох до тук за да ми кажете това?
Не виждам какво ме касае това.
Не...Слушайте.
Някой ми каза за гасконците във вашата рота.
И как се отнасяме към "зайци" като него?
Страх ме е за него.
Би трябвало.
Когато ви видях да усмирите тези диваци снощи,
силен и горд от своята мощ,
разбрах, че можете да уплашите всекиго.
Добре, ще защитавам вашия малък барон.
Значи ще се грижите за него? Вие сте толкова добър приятел!
Ше бъдете и негов приятел? Да.
И той никога няма да участва в дуел?
Няма, кълна се.
Ох, колко ви обичам!
Вече трябва да тръгвам.
Не ми разказахте вашата история. Сигурно е изключителна.
Кажете му да ми пише.
Ох, колко ви обичам!
Сто мъже?
Довиждане. Приятели сме, нали?
Той трябва да ми пише. Сто мъже! Трябва да ми разкажете.
Сто мъже! Какъв кураж!
Проявих още по-голяма смелост след това.
Той е тук!
Невероятно!
Прекрасно!
Изключитлено!
Тридесет ранени!
Достойно за велика поема!
Брилянтно!
Нечувано! Омировско!
Нашият герой.
Той е ранен! Капдедий!
Не! Просто драскотина.
Прегърни ме! Разкажи ни!
Разкажи за боя! Разкажи!
Достатъчно!
Какво става?
Нищо.
Тя говори с теб?
Истина ли е?
Браво за този нов подвиг. Мълвата се разнесе.
Ето, говори специалист.
Тези джентълмени могат да го потвърдят.
Да, ние бяхме там.
Сто срещу един. Ти ли си един от тези луди гасконци?
Един кадет. Един от нас!
Тези млади мъже за страховитите
Капитане?
Ще представите ли ротата на графа?
В лошо настроение е. Е?
Не днес.
Аз ще го направя вместо него.
Давай тогава.
Гасконските кадети от Кастел-Жалу. Лъжци и комарджии...
Комарджии и безсрамни лъжци... по-благородни от...
Родовете им са дълги...
Търпението им - късо. Гасконските кадети от Кастел-Жалу.
С орлов-поглед, винаги готови, котешки мустаци, лъвска сила
не ги задържат никакви окови, осакатяват те със страст дива
и сърцата им са леки, гладни за слава и успехи.
Обичат се чува името им в боя славен.
Винаги готови да убиват карат враговете си да бягат.
Гасконските кадети всяка вечер те рога слагат!
Свитата на един благородник има нужда от поет. Ще бъдете ли моя поет?
Не се присъединявам към свити.
Моят чичо, Ришельо, би изказал одобрение. Бих могъл да ви помогна.
Велики боже!
Предполагам, че сте написали някоя пиеса?
Да, една трагедия.
Заглавието? Агрипина.
Занесете му я.
Наистина ли?
Той ще промени само няколко реда в нея.
Никога, господине. Кръвта ми във вените изстива като си помисля, че някой би имал тази наглост дива.
Горд сте.
Наблюдателен сте.
Вижте, Сирано.
Открихме това по пътя си пера от кокошките, които сте прогонили.
Останктие от жертвата!
Работодателят им сигурно е бесен!
Но кой ли е той?
Това бях аз.
Те трябваше да изпълнят долната задача да накажат един пиян стихоплетец.
Истински епичен поет!
Вие сте се осмелил...
Ще върнете ли тези на приятелите си?
Вие осуетихте плановете ми...
За убийство?
Безочливост!
Вадете сабите! Тръгваме си!
Вън! Всички вън!
Господине, чели ли сте Дон Кихот?
Всъщност съм го изживял.
Разсъждавайте върху главата за вятърната мелница.
Глава тринадесета.
Ако се биете с вятърни мелници...
Враговете ми като вятъра ли са?
техните тежки греди може да ви забият във калта.
Или да ме издигнат до звездите.
Трябва да признаете...
Никога няма да се наситя! Обичам да ядосвам другите и да ги карам да ме мразят.
Какво бих правил с повече богатства, слава и спокойствие?
Какво да правя?
Да си намеря могъщ покровител?
Да се увия около него като лоза?
Да се увия около него и да се умилквам и да хленча?
И да се издигам чрез измама, а не чрез заслуга?
Не, мерси!
Да съчинявам за лихварите поеми?
Да се правя на глупак, с надеждата да видя на някой министър на лицето
неискрена усмивка, изкривена от глупост и от леност?
Не, мерси!
Да ям останките от закуската на жаба? Да пълзя по мръсната пътека?
Да си протрия панталоните на коленете?
И да целувам крака?
Не, мерси!
Да откривам гениалност в идиоти?
И да издавам писъци на съжаление
когато не видя името си във вестника?
Не, мерси!
Да се страхувам да не ме помислят за нищожен?
Да предпочета социални гостувания пред писане на стихове?
Да пиша препоръки и да ме запозанват с кретени?
Не, мерси! Не, мерси!
Но да пея, да мечтая...да се смея...
да вървя напред...
да бъда сам...
да имам избор...
да гледам зорко и да викам силно
да нося шапката си накриво...
да се бия за поема ако искам
и даже да умра.
Никога да не ми пука за слава и богатство... и дори да пътувам до луната!
Да победя с шанс, с моя собствена заслуга.
Да откажа да съм увиващ се бръшлян, или дъб дори, или глина.
Може и да не стигна далеч.
Но ще стигна сам.
Държиш се горделиво и сърдито.
Но аз знам, че тя е отхвърлила любовта ти.
Замълчи.
Разкажи ни за боя!
По-късно. Не, сега!
Има едно нещо, което не трябва да споменаваш.
Като въжето в къщата на обесника.
Погледни ме.
Разбираш ли?
О, неговият...
Нито дума за това ако искаш да видиш утре ти зора.
Жест дори може да го разгневи.
Ако използваш носна кърпа, считай, че вече си в ковчег!
Капитане!
Как се отнасяме с наперени гасконци?
Показваме им северняшка смелост.
Историята най-накрая.
Ами около полунощ, отивах да се срещна с тях.
Луната беше като часовник високо в небето.
Но изведнъж, един отдавна забравен часовникар
бутна светъл облак от памук
над сребърната рамка на кръглия часовник.
Най-тъмния мрак падна на пристанището.
Тъмнината скриваше враговете ми.
Не можех да видя...по-далече...
От носа ви.
Кой е този човек?
Пристигна тази сутрин. Наистина ли?
Барон Кристиян дьо Ньовил...
Добре...
Аз...
Добре...
Докъде бях стигнал?
Mordious!
Не си могъл да си видиш краката.
Мислех си как заради някакъв пиян поет
бях на път да ударя един голям мъж...
По носа.
В зъбите...
Зъб за зъб!
Защо трябваше да си пъхам...
Носа.
Пръста...в този пай?
Защото един толкова голям мъж би могъл да ми счупи...
Носа.
Пръстите!
Помислих си: "Давай, сине гасконски."
И тогава се намерих...
Нос в нос.
Лице в лице
със сто разгневени хулигани миришещи на...
Носова билка!
Чесън и вкиснало вино!
Аз се хвърлих... С носа напред!
И изтърбуших двама!
Пронизах трети!
Сабя извистя до мен. Аз отвърнах...
С подсмърчане
По дяволите!
Всички вън!
Тигърът се пробужда!
Оставете ме насаме са него!
Ще го накълца на парчета!
Ужасно!
Кадет на парчета.
Отвратително!
Ела да те прегърна!
Ти си смел.
Много смел. Добре.
Ела. Аз съм неин брат.
На кого? Неин!
На Роксан!
Неин брат?
Всъщност, по-точно братовчед.
Тя... Дали ми е казала? Да.
Обича ли ме?
Може би.
Толкова съм щастлив!
Това вече е промяна/Сърцето ми се развълнува.
Прости ми...
Красив дявол е!
Тя иска писмо...от теб.
О, не! Невъзможно.
Невъзможно? Защо?
Защото съм малоумен глупак.
Начинът по-който остроумничи с мен не беше малоумен.
Намирам думи за да нападам.
Това е проста, войнишка хитрост.
Но...с жените езикът ми се връзва.
Очите им ме гледат нежно.
Но думите ти те унищожават.
Не мога да говоря.
Аз мога.
Но както виждаш съм неугледен.
Ех, да можех да говоря изящно.
Ех, да бях красив мускетар.
Роксан е изискана, чаровна, взискателна. Имам нужда от остроумие...от красноречие.
Ще ти ги дам назаем!
А аз ще заема твоята красота.
Двамата ще станем знаменит герой.
Какво?
Можеш ли да научиш наизуст каквото ти кажа?
Искаш да кажеш, че...
Страх те е да не охладиш сърцето й...
Ще го направиш или не?
Видът ти ме плаши.
Ще го направиш ли?
Какво ще спчелиш ти?
Аз...
Аз...ще се забавлявам!
Истинско предизвикателство за един поет.
Двамата като един, ще успеем.
Ще бъда на страната на твойта красота, ще бъда твой съветник.
Писмото, което тя иска! Аз не мога...
Ето го! Трябва само да го подпишеш.
Не се притеснявай. Можеш да го пратиш.
В джоба на един поет, често се намират продукти на един буден ум.
Вземи го, ще видиш. Вземи го. Много е сладкодумно.
Дали ще й подхожда?
Като ръкавичка на ръчичка.
Любовта й е толкова силна, че ще повярва, че е за нея.
Скъпи приятелю!
Е?
Това е изненада.
Вече можем ли да споменаваме носа ти?
Една любовно писмо, съчинено в мозъка ми, за теб...
дама, толкова нежна. Слагам душата си до празния лист.
И всичко което трябва да направя е да я копирам.
Вече съм в ръцете ти.
Този лист е моя глас.
Това мастило, моята кръв.
Това писмо...съм аз.
В твое присъствие сърцето ми е приковано от объркване.
Езикът ми е окован.
Ако целувки можеха да се изпращат с писма
Ти би могла да прочетеш думите ми...с устни.
Далеч от този свят...на жестоки лъжи
има една земя на любовници, които презират насилието
и страдат за погубени души, за самотници
Земя само за влюбени души и за любовници.
Роксан!
Трябва да тръгваме! Ще закъснеем!
Ще изпуснем беседата за Тендра.
Остани отвън!
Дойдох да се сбогувам.
Вие си тръгвате? Отивам на война.
Тази вечер.
За обсадата на Арас.
Обсада?
Равнодушна сте към моето заминаване.
Съвсем не.
Мисля, че сте.
Ще ви видя ли отново? И кога?
Знаете ли, че вече съм полковник?
На гвардията. Гвардията?
Ротата на вашия наперен братовчед. Там ще си отмъстя.
Значи гвардията също заминава?
Разбира се.
Какво има?
Тъга. Някой отива на война... някой, когото считам за скъп.
Никога не сте казвали такива думи.
И ги казвате когато трябва да тръгвам!
Искате да отмъстите на Сирано?
Вие на негова страна ли сте? Не, против него.
Виждате ли се с него? Рядко.
Аз го виждам навсякъде.
И вашето отмъщение е да го изпратите на войната, която той толкова обича?
Това е глупаво.
Аз знам какво би го наранило повече.
Какво?
Оставете го да гние в неговата казарма
докато другите са на война .
Единственият начин да нараниш човек като него
е да го удариш по гордостта му.
О, жено!
Само една жена би могла да измисли план като този!
Ще си изяде ушите от яд.
Ще бъдеш отмъстен!
Значи ме обичате!
Бих искал да го разбирам това като знак за любов, Роксан.
Така е.
Изготвил съм заповеди за ротите, да са готови за тръгване
до един час.
Но ето тази, за кадетите, ще остане в мен.
Войнолюбивата свиня.
Значи обичате да играете игрички?
Понякога.
Луд съм по вас!
Тази вечер трябва да замина. Но да оставя някой толкова скъп за мен
Тук наблизо има един метох, където ще се скрия.
Капуцините ще ми помгнат.
Хората ще си мислят, че съм заминал. Но, предрешен,
аз ще се върна за теб, слънце на моето небе!
Но вашата репутация...
И обсадата...
На кого му пука? Кажете да.
Не! Кажете го!
Вие имате дълг.
Сега вървете.
Кристиян остава.
Искам ви за мой герой, Антоан!
Небесни слова!
Вашата любов... Аз треперя.
Тръгвам.
Щастлива ли сте?
Да, скъпи приятелю.
Ще закъснеем!
Не се притеснявай. Ще ни изчакат.
Братовчеде!
А, Сирано...
Кого търсите?
Какво?
Търсите ли някого?
Да, търся...Кристиян.
Пише непрекъснато, но когато ме види, хуква да бяга.
Моля ви, помогнете ми.
За какво пише?
Страстта му замъглява мозъка ми. Думите му ме заслепяват.
Елате, бързо.
Идвам.
О, колко го обичам!
Наистина ли е толкова изразителен? Повече от вас.
Специалист в обясненията в любов?
Експерт, господине, вдъхновен от небесата.
Лизимон!
О, Феликсери.
Бартеноид!
Най-сладката Урания!
Вървете и го намерете!
Искам да чуя думи, които да очароват ушите ми.
Искам да го чуя да говори сладките думи, които е написал днес.
Хайде!
Трябва да тръгвам.
Маймуните чакат.
Вижте, чукалото е заглушено.
Заглушено е за да не ни пречи почукването му...
хитрия дявол.
Пригответе паметта си, ще бъде коронована със слава.
Какво е това?
Думите, които ще говориш.
Тя иска да вие чуе.
Няма време за губене. Запомни го, бързо.
Запомни го!
Не мога да запомня нищо!
Писна ми да използвам твоите думи. Аз знам, че тя ме обича.
Ще говоря сам.
Наистина ли?
Ще се справя. Не съм глупав!
Научи ме на много неща. Ще се справя.
При всички положения знам достатъчно за да я взема в прегръдките си.
Добре, оправяй се сам!
Чакай! Не бягай!
Уста, твоята усмивка е цяло чудо.
Уста, думите ти са сладки като мед.
Остави светът да те погледа малко в захлас, лудо.
И целуни замечтаните богове поред.
Прекрасни очи с поглед скъп Карат сърцата като нощно езеро да трептят.
Огледало на танца на звездите,
Устни, по-чудесни от аромата на горите
Цветя, от които пчелите сърбат.
Уста с дъх на лятна хлад.
Изобилие от перлено съвършенство, това
е направено да целува, да целува, да целува
Там ли сте?
Аз съм.
Не, почакайте...
Въздухът е сладък.
Нощта дойде.
Сами сме.
Хайде.
Седнете.
Говори.
Аз ще слушам.
Обичам ви.
Да. Говорете ми за любов.
Обичам ви.
Това е темата ви.
Разкрасете я.
Разкрасете я.
Разкрасете я.
Толкова ви обичам.
Да. И?
И...
Бих ви обичал за да ме обичате.
Кажете ми, че ме обичате.
Давате ми мляко вместо каймак.
Кажете ми как ме обичате.
Обичам ви...много.
Разкрийте чувствата си!
Вашата шия! Искам да я целуна!
Обичам ви! Отново!
Не...
Не ви обичам.
Така е по-добре.
Боготворя ви!
О, не!
Съжалявам! Толкова съм глупав!
Да сте глупав за мен е като да сте грозен!
Възвърнете си красноречието.
Да, знам. Моля...
Вие ме обичате. Знам. Сега вървете!
Браво!
Лека нощ/Добър вечер.
Кой е там?
Кой хвърля камъни?
Аз.
Кой?
Исках да... А, ти...
Искам да поговорим.
Вие нямате какво да ми кажете.
Моля ви...
Би било фатално за любовта ни!
Вие вече не ме обичате.
Небеса, как можахте да го кажете... когато аз ви обичам още повече.
Така е по-добре!
Любовта расте като скала забита в душата ми, докато аз се гриза отвътре
Като жестоко дете в...
люлка!
Много по-добре!
Но тъй като е жестоко...
не трябваше ли да го задушите в креватчето му?
Опитах се...да сграбча малкото дете.
Но новороденото е един истински малък...
Херкулес.
Много добре!
Първият му подвиг бил да открие две змии...
Гордост и...
Съмнение.
Това е чудесно.
Но защо думите ви са толкова колебливи? Защо?
Тъмно е...
Търсят пипнешком в тъмното... ...вашето ухо.
Моите думи нямат такъв проблем.
Нормално е вашите да намират своя път.
Защото плячката им е моето сърце.
Сърцето ми е голямо а вашето ухо е малко.
Освен това, думите ви се плъзгат с бърза скорост по стената.
А моите са тежки като плодове на клон.
Сега вече пристигат по-бързо.
Вече свикнаха с упражнението.
Аз стоя в небето!
Една сурова дума от толкова високо би разбила сърцето ми.
Ще сляза долу. Не!
Ела горе тогава!
Не! Защо...не?
Нека останем близо...
но да говорим, без да се виждаме един друг...
Без да се гледаме?
Много е хубаво...в тъмнината.
Ти виждаш наметало от мрак.
Аз виждам рокля снежно бяла.
Аз съм само сянка. Ти си светлина.
Аз говоря с моя истински глас.
Наистина, променен е.
В тази тъмна нощ...
която ме предпазва, аз мога да съм себе си.
И се осмелявам...
Докъде бях стигнал?
Не знам...всичко това...
Прости емоциите ми.
Това е ново, сладко чувство.
Ново, казвате?
Да, ново. Мога да съм честен.
Страх ме е от подигравка.
Подигравка?
За чувствата ми!
В скромност, сърцето ми покрива се в изкуство!
А, "изкуство". Колко го мразя в любовта!
Престъпление е, в любовта, да играеш тази пантомима.
винаги трябва да се стигне до този момент...
И съжалявам онези, които не го познават.
Когато получаваме благородна любов
но всяка красива дума причинява болка.
И какви думи ще измислите за нас когато този момент настъпи?
Всичко това, всичко...
всичко което идва. Всичко ще изхвърля.
Задушавам се!
Обичам ви. Това не е игра!
Сърцето ми вика вашето име!
Обичах ви през всеки изминал ден.
Миналата година, на 12ти май променихте прическата си.
Бях зашеметен...от светлия й блясък.
Чувстваш ли как душата ми се издига в мрака?
Тази нощ всичко е толкова красиво, толкова сладко.
Аз говоря, вие слушаш.
Аз, в краката ви!
И в най-сладките си мечти, не съм си го представял.
Постигнах целта си. Вече мога да умра.
Поемата ми я кара да трепери в клоните.
Чувствам трепета на ръката ви да се плъзга надолу...
по този жасминов бряг.
Аз плача и треперя.
Обичам ви.
Омагьосали сте ме.
Смъртта вече може да дойде за мен.
Това омагьосване е мое дело.
Аз го направих!
Искам само едно нещо...
Една целувка!
Какво? Какво искате?
Да...аз...
Много избърза!
Възползвайте се!
Да, наистина, аз поисках...
За бога!
Сега знам, че бях твърде смел.
Значи...Не!
Не ме дарявайте със целувка.
Защо? Тихо, Кристиян!
Какво каза?
Мърморя си, че отидох твърде далеч. Казах:
"Тихо, Кристиян."
Чакайте.
Вземете целувката!
Търпение!
Къде сте?
Говорехме си за една целувка.
Да, думата е толкова сладка.
Млъкни!
Как да определим една целувка?
Като печата върху едно обещание. Депозитна бележка...
в банката на любовта.
Сладостта на любовта върху чакащи устни.
Една тайна, която се чува от устата.
Вечност в мига, в който пчелата сръбва от цветето.
Домакин с аромат на цветя.
Начин да разбереш сърцето на другия и да докоснеш вратите...
на неговата душа!
Стига, моля!
Добре, ще спра госпожо.
Качете се!
Не мисля, че бих могъл...
Още ли сте там?
Качвай се, говедо такова!
Да? Какво?
Магдален Робен...Тук ли живее?
Да, аз съм неин братовчед?
Нося писмо за нея.
Какво има?
Писмо.
Ти, тук?
Кой би могъл да пише толкова късно?
Свещена работа безспорно, за свещен човек...
Дьо Гиш!
Кой се осмелява?
Останах тук тази вечер заради вас, скъпа моя.
Ще дойда тайно. Почакайте...
Надявам се, че устните които се усмихват напоследък...
Отче!
Слушайте внимателно
Трябва да се подчините на Ришельо независимо какво правите или казвате.
Затова ви изпращам тово писмо
по този свещен, интелигентен и дискретен брат.
Той трябва да изпълни брачната церемония веднага.
Брак? С кого?
Веднага. Какво е това?
Идиот. Тя се преструва.
Трябва да се ожениш за Кристиян.
Знам, че не го харесваш. Бъди смела.
Кураш, дете мое!
Бях прав да не се притеснявам.
Наистина беше работа за свещеник.
Ужасно е!
Вие ли сте? Той.
Не изглежда толкова ужасен. Сигурна ли сте?
Послепис: Оставете 120 пистола за метоха.
Какъв свещен човек!
Оттеглете се!
Оттеглих се.
Трябва да с е оженим.
Трябва да се подчиним.
Толкова ли го искате?
Да или не?
Така мисля.
Побързайте. Дьо Гиш пристига.
Имате 15 минути да изпълните церемонията!
Вие ще сте ми свидетел. Бързо.
Изправете се!
Свидетел на какво?
Бързо! Свещи! Покривка!
Кръст!
Пръстените!
Какви пръстени?
И светени лаврови клонки!
Кой е това? Откъде падна?
От луната!
Колко е часът, земни човече?
Кой е? Не мога да видя. Луд ли е?
Колко е часът? В коя земя съм? Кой ден? Кой сезон?
Объркан съм.
Паднах от луната!
Наистина!
Паднах.
Щом казваш.
Някой луд, предполагам.
Нямам предвид метафорично "паднах от луната".
Цял век или минута само колко дълго падах, мамо?
Бях на онази жълта топка с папагал на рамо.
Кой континент е това?
Бъдете честни. Не крийте нищо от мен.
Всемогъщи боже! Всички ли сте черни тука долу?
Какво?
Това Алжир ли е? Това е маска.
Значи съм във Венеция, или Генуа!
Чака ме една дама. Значи съм в Париж!
Забавен е, нали?
Вие се смеете.
Да, но искам да мина.
Значи съм в Париж.
Дъждът ме доведе до тук.
Минах през небето за да стигна до тук.
Очите ми са пълни със звезен прах.
По шпорите ми има лунна пръст.
Ето, на жакета ми има косъм от опашката на комета!
Отбих се покрай Нептун...
и паднах върху една от звездите на Везните. Виждате ли? Показват теглото ми!
Вървете по дяволите, господине!
Небеса, съмнявате се в думите ми?
Той е тук!
О, боже!
Побързайте отче!
Защо да бързаме с молитвата.
Достатъчно!
Махнете това!
Маската ми!
Никакви маски повече!
Ще ви разкажа за луната, за обитателите й и за нейната закръгленост.
Можете ли да ми кажете как пристигнах, по-лек от въздуха?
Познайте!
Той е луд.
Приливът!
Луната дърпа морето толкова навътре!
След като се топна, лягам на пясъка.
Защото луната държеше главта ми в юмрук, защото въздуха съдърха вода.
И се издигнах нагоре във въздуха като херувим.
Познавам този глас!
Сигурно съм пиян!
Петнадесет минути минаха Вече мога да ви пусна.
Сватбата приключи.
Отворете, Сирано е!
Точно си размениха пръстените.
Чудесна двойка, синко, благодарение на теб.
Вземет си сбогом със съпруга си.
Какво?
Ротата ви трябва да замине всеки момент.
На война?
Несъмнено.
Не и кадетите.
И те отиват.
Ето заповедта. Предайте я, бароне.
Подчинете се, господине!
Какво чакате?
Побързайте.
Сватбената нощ може да почака!
Тъгата ми не е толкова голяма колкото си мисли той.
И вие заминавате!
Обещайте ми, че ще го пазите от опасности.
Ще се опитам...
Да не се простуди.
Ще се постарая.
Направете го вярващ. Ами...
Накарайте го да ми пише.
Това мога да го обещая.
Ранен?
Не. Вече свикнаха да не ме уцелват всяка сутрин.
Ти си луд, всеки ден да си играеш със смъртта заради някакви писма.
Обещах, че той ще пише.
Но не му казвайте.
Ако тя знаеше, че той гладува... но е все така красив.
Вървете да спите.
Недейте да мърморите. Казах ви:
Пресичам линията на испанците когато те са пияни.
Би могъл да донесеш храна.
Не мога. Не мога да нося много товар.
Ние, които държахме обсадата, сега сме под обсада.
Какъв срам!
Ще легнеш ли да спиш?
Когато свърша.
Моля?
Още едно писмо.
Успокойте се, момчета!
Спрете! Достатъчно!
Какво има? Те са гладни.
И аз.
Ушите ми къркорят.
Стомахът ти няма уши!
Ришельо пирува в Париж.
Пратете някого за една яребица.
I'll have veal!
За мен телешко!
Задушено говеждо!
Черен пудинг!
Пай от патица!
Грах! Палачинки!
С шунка и гъби!
Гладен съм!
Храна! Само за това мислите.
Ела тук, Бертранду, бъди добър пастир.
Изсвири нещо от дома, само за мен.
Мелодия, която да освободи спомените ни.
Слушайте, гасконци...
със вирка в устата той ни връща...на Юга в полята!
Акордите от козарските му пръсти
Пренасят ни на хълма, където мъглата покрива храсти гъсти.
Слушайте...
Ето я горската поляна, равното поле, пътя през гората...
Малкият пастир с червената си барета.
Зеленият цвят на пролетта по Дордоната.
Слушайте, гасконци.
Всичко това е Гаскония.
Разплакваш ги.
Носталгия! един по-благороден глад... от глада на плътта!
Ще ги отслабиш.
Наистина ли?
Виждаш ли? Биенето на барабаните е достатъчно.
Ето един гасконец.
Този не е истински. Гаснкците би трябвало да са откачени.
Разумният гасконец е опасен.
Блед е. И гладен, бедният дявол.
Не страда достатъчно!
Вземете картите, Take your cards, свирки и зарове. Аз ще чета Декарт.
Изглежда зелен.
Кожа и кости.
Тук ми се подиграват. Знам го, господа.
Вие дребни южняшки благородничета не изпитвате уважение към командирите.
Достатъчно! Презирам вашата известност.
Бойните ми тактики са известни. Вчера заедно с мойте момчета...
атакувахме три пъти.
А шарфа/шала ви?
Значи сте чули?
При третата атака бях изтласкан към вражеската линия.
Грозеше ме опасността да бъда намушкан.
Тогава ми дойде идеята да си изпусна шарфа/шала...
за да не видят ранга ми.
Така успях незабелязан да се изплъзна от испанците,
да нападна отново и да ги победя с момчетата си.
Какво ще кажете за това?
Ще кажа, че при такива обстоятелства Хенри IV никога не би оставил да падне
бялото му перо.
Атаката бешеуспешна.
Но вие се отакзахте от честта да бъдете мишена.
Ако аз бях там, но куражът на двама ни е различен
щях сам да взема ш шала.
Празно гасконско самохвалство!
Самохвалство?
Дайте ми го назаем и аз ще нападна с него през нощта.
Празно предложение.
Вече знаете, че шала/шарфа остана остана на вражеска територия.
От където никой...
не може да го донесе!
Ето го.
Благодаря!
Сега вече мога да дам сигнала, който се колебаех да дам толкова време.
Кой е?
Един испанец, мой шпионин, който ще им каже скоро.
Много е полезен и всъщност...
тази вечер аз ще поведа хората си към Дурлен за припаси.
Ти ще останеш.
Но испанците...
Те знаят. И на зазоряване...ще нападнат.
Задръжте ги за час-два.
Но за да го направите...
Ще трябва да бъдете така любезни да жертвате живота си.
Значи това е отмъщение?
Разбирайте го както искате. Аз служа на краля си и давам израз на злобата си.
Благодаря за откровеността.
Ти се биеш сам сто човека. Би трябвало да си щастлив от тази участ лека.
Гасконски кадети, сбогом.
Какво е това?
Нищо.
Лъжеш. Покажи ми.
Сигурен ли си?
Да, покажи ми!
Това е последното ти писмо.
До Роксан?
Че до коя друга?
О да!
Да не би да имаш крилат куриер?
Най-много да стигнеш до Вими.
Невъзможно.
Вече си го правил?
Да...През нощта.
Често?
По-често, отколкото си мислиш.
Всеки ден?
Отговори ми!
Да, всеки ден.
По два пъти.
Това толкова те вълнува, да си очи в очи със смъртта...
Заради теб.
Не! Заради нея!
Никога не сими казвал!
Разбирам...
Не разбираш. Грешиш, Кристиян.
Какъв е този кръг?
Кръг?
Това е сълза!
Поетът се разчувства понякога.
Писмото беше толкова трогателно. Плачех докато пишех.
Къде отиваш?
Къде отивате? До Вими.
Той е луд.
Ще откраднем храната им по време на месата.
Ще умрем, но не от глад.
Вземи това.
Ей, горещо е!
Взехме печеното.
Идваш ли? Без мен.
Как стигна до тук?
През Вими и гората.
Лудост!
Обсадата е толкова продължителна.
Не можеш да останеш. Защо не?
Той е прав. Недей да оставаш. Испанците идват насам.
Хайде да се бием! Трябва да тръгваш.
Искам да видя битка.
Гладен съм.
Въздухът е осътр/sharp.
Какво има за ядене?
Пиле, вино и пайове. Ще може ли да ми ги осигурите?
Нямаме нищо от това.
Добре. Пъдпъдък, пъстърва, шунка...каквото и да е.
От къде?
От моята карета.
Трябва да служим и да дълбаем/serve and carve.
Водя един важен човек с мен.
Приближете се, господа, приближете се и вижте.
Вързопите... са пълни с яребици! Хвани!
Всеки вързоп е малко по-голям от предишния.
Червено или бяло вино?
Моля. Вземете си малко хляб и вино.
Защо плачеш?
Прекалено е хубаво.
Не е ли нашата безценна дама една истинска героиня?
Господин дьо Бержерак, аз съм ваша братовчедка.
Къде са кадетите?
Невероятно! Да не са дезертирали?
На постовете си!
Какво ви е?
Умората/though от битката.
Те са пияни!
Кой? Ние?
Ставайте! На бойните си постове!
Благодарим ви, господине... Много мило...
Какво са пили? Всички са полудели!
Пушки на рамо! Мирно!
Поздравления, господин дьо Гиш.
Ето ги!
Напуснете веднага!
Никога!
Ще останете ли?
Добре. Дайте ми един мускет.
Какво?
Тази дама е в опасност!
Дайте му нещо да яде!
Храна?
Ние всички ядохме.
Аз няма да ям останките от вашата трапеза!
Вече звучиш по-добре.
Ще се бия гладен.
Чувате ли този гасконски акцент?
Аз?
Той е един от нас!
Останете тук. Къде отивате?
Чакайте ме.
Защо дойдохте?
Вашите писма. Няколко думи...
Замълчете. Вие написа толкова много. Толкова красиви, не отричайте.
Господи, аз ве обичам от нощта в която с непознат глас...
изкарахте душата си на показ.
Всички писма през този месец, виждате ли, бяхте вие, който говореше с мен.
Аз ги четох и припадах.
Бях ваша. Вашата любов ме изгаряше.
Простете ми лекомислието да обикна първо красотата ви.
След това, вашият дух ме омагьоса и аз обичах и двете.
А сега?
Едната страна надделя.
Обичам ви заради душата ви.
Вашата душа ме привлече към истинската реалност.
Не го ли приемате като победа?
Не искате да го повярвате.
Аз просто искам да ме обичат заради...
Заради това, заради което са ви обичали винаги. Така е по-добре.
Така беше преди/It used to be.
Вие не разбирате. Обичам ви, заради това което сте.
Дори да бяхте по-малко красив...
аз пак бих ви обичала. Дори и без красота.
Недейте!
Вярвам в това.
Какво? Ако бях грозен?
Дори и грозен, кълна се.
Вие сте блед!
Тя вече не ме обича.
Какво?
Тя обича теб.
Тя обича само моята душа.
Това си ти. А ти също я обичаш.
Аз?
Обичаш я.
Вярно е.
Лудо.
Повече от лудо.
Кажи й! Не!
Защо? Погедни ме.
Кажи й! Не!
Недей да ме изкушаваш!
Омръзна ми да съм съперник на себе си.
Изкам тя да избере един от нас.
Теб. Надявам се.
Какво има?
Нищо. Влизай вътре!
Какво каза? Той си тръгва!
Може би си е помисли, че го лъжа.
Излъга ли?
Не. Бих го обичала...
Страх те е да го кажеш?
Не ме е страх. Ако беше грозен?
Дори и да беше грозен.
Дори и уродлив?
Дори и уродлив.
Дори да беше смешен, истинска гротеска, би ли го обичала?
Повече от всякога.
Господи.
Значи, може би, в края на краищата, щастието...
Какво?
Влушай, Роксан...Искам да...
Не е мъртъв.
Роксан...
Казах й всичко. Теб обича.
Не, Кристиян.
Махнете я оттук!
Остани с мен!
Битката започна/The fight is on!
Писмото му...
Само вие го познавахте.
Нали имаше неповторим дух? Да, Роксан.
Върховен, лиричен поет? Да, Роксан.
Възвишено създание? Да, Роксан.
Дълбоко, благородно сърце и великолепна и чиста душа?
Сбогом, Роксан.
Той вече е дук.
И маршал.
не е идвал от месеци.
Още ли сте в траур?
Както винаги.
Още сте вярна?
И това.
Простихте ли ми?
Тук съм.
Сестра Марта открадна една дюля тази сутрин.
Това е много грешно.
Клеветата е грях.
Беше малка.
Ще кажа на г-н Сирано.
Направих му торта.
Той е лош католик.
Ние ще го върнем в правия път.
Забранявам ви да се занимавате с това.
Не го тормозете. Може да спре да идва.
Но бог...
Не се притеснявай. Бог знае всичко за него.
Всяка събота казва: "Сестро, вчера ядох месо."
Така ли казва? Всеки път.
Миналата събота не беше ял цели два дни.
Дори и мъртъв, вие го обичате?
Изглежда, че само част от него е умряла.
Нашите сърца са заедно.
Любовта му е жива навсякъде около мен.
А, ето го льо Брет.
Често ли идва?
Ваша светлост/grace...
Няма да дойде преди седем.
Кой няма да дойде? Сирано.
А...той.
Как е той?
Не е добре. Наистина ли?
Преувеличава.
Аз предсказах всичко това: самота, мизерия!
С памфлетите си създава нови врагове.
Напада сноби и лицемери, страхливци и глупци.
Всъщност напада всички!
Сабята му вдъхва ужас.
Не го съжалявайте.
Той не беше зависим от никого, беше свободен в мислите и в постъпките си.
Знам, аз имам всичко, а той нищо.
Но с радост бих стиснал ръката му.
Сбогом. Ще ви изпратя.
Понякога му завиждам.
Когато животът ти е бил успешен и не си имал никакви истински грехове,
чувстваш едно слабо вътрешно отвращение, но без истниско разкаяние.
Просто едно слабо чувство на дискомфорт.
Робата на дука се плъзга по стълбата на държавата,
с шумоленето на изгубени илюзии и съжаление.
Звучите философски.
Господин льо Брет. Може ли да поговорим?
Никой не смее да го атакува, но всички го мразят.
Някой ми каза вчера: "На Сирано може да му се случи нещастен случаи."
Предупредете го да внимава и да си стои вкъщи.
Доктор, господине! Викнете доктор!
Ще останете ли с него?
Ще се върна.
Часовникът удари. Би трябвало да е тук.
Ще дойде. Винаги идва.
Ето го!
Свършва ми преждата.
Тези избледняващи цветове! Как мога да ги постигна?
Закъсняхте за пръв път за четиринадесет години.
Знам. Много ме е яд.
Всъщност, бях забавен от един настоятелен посетител.
Някой досаден?
Да, но не и неочакван.
Изпратихте ли го?
Да, казах му:
"Съжалявам, но днес е събота.
"Имам редовен ангажимент, който трябва да спазя".
"Не смея да го пропусна. Върни се след час."
Ще трябва да почака. Няма да ви пусна
преди да се е стъмнило.
Може да се наложи да си тръгна по-рано.
Не се шегувате със сестра Марта?
Сестро Марта, елате тук!
Тези прекрасни сведени очи!
Какво не е наред?
Нищо.
Ядох месо вчера.
Знам.
Въпреки това сте толкова блед.
Елате след това в трапезарията за купичка супа.
Ще дойдете ли?
Да не би да ви убеждава във правото на вярата?
О, не. Кълна се, че не го правя.
Разкажете ми новините от седмицата.
Време е за моя вестник.
Събота, деветнадесети...
След осем порции джинджифил,
Кралят беше опериран и е вън от опасност.
Неделя, кралицата даде бал и изгори
седемстотин шестдесет и три свещи от бял восък.
Войската ни разби Джон Австрийски в понеделник.
Обесиха четири вещици.
Същият ден, направиха клизма на кучето на мадам Д'Атис
Достатъчно!
Вторник...нищо.
Лигдамир има нова любовница.
Четвъртък: дворът беше във Фонтенблу.
Петък, двадесет и пети...
Ла Манчини, тъмната...
каза "не" на зазоряване и "да" по мръкване.
И в събота...двадесет и шести...
Не се притеснявайте, нищо ми няма.
Хайде.
Това е раната ми от Арас... понякога...нали знаете...
Бедни ми приятелю!
Нищо ми няма.
Ще мине.
Свърши.
Всички имаме рани.
Аз имам своята.
Старата рана е все още тук, също така остра.
Хартията от последното му писмо е пожълтяла,
но по нея продължават да личат сълзите и кръвта му.
Писмото му!
Нали казвахте, че един ден ще ми позволите да го прочета?
Наистина ли искате? Неговото писмо?
Искам...Днес...
Ето.
Мога ли да го отворя?
Отворете го.
Прочетете го.
Роксан, сбогом, защото аз трябва да умра.
На глас?
По-късно днес, мой гълъб.
Сържето ми тежи от любов, която не успях да изразя
И аз умирам!
Никога повече, никога повече запленените ми очи...
този поглед...
Как го четете!
който обожаваше такива мигове няма повече да прегръща
всяко ваше движение.
В момента виждам едно, което правите често,
когато разрошвате косата с с ръка.
Аз викам...
Четете го по такъв начин.
И сега викам: "Довиждане".
Четете го...
Скъпа моя, любима моя... с глас...
любов моя...
с глас...
който съм чувала и преди.
Сърцето ми нокога не ви е напускало.
Аз съм и ще бъда в следващия свят
този, който ви е обича с цялата си душа.
Този...
Как можете да го четете? Вече е тъмно.
Тъмно е...
Били сте вие.
Не, Роксан, не...
Начинът, по който казахте името ми...
Не! Не бях аз!
Вие бяхте!
Кълна се...
Представям си щедрата ви измама.
Писмата са били ваши. Не!
Скъпите, луди думи, ваши.
Нощният глас.
Кълна се, че не е така!
Душата беше ваша!
Аз не ви обичах! Обичахте ме!
Той беше. Обичахте ме!
Вече сте по-несигурен.
Не, не, скъпа моя любов, никога не съм ви обичал
Толкова много неща избледняват, само за да се съживят отново.
Защо мълчахте цели четиринадесет години, след като на това писмо
сълзите са били ваши?
Но кръвта беше негова.
Сирано! Ето ви!
Добър вечер, приятели!
Убил се е за да дойде.
Тази слабост от преди малко?
Вярно, не довърших своя вестник.
В събота, двадесет и шести един час преди вечеря
господин дьо Бержерак беше подло и долно убит.
Какво са ви направили ?
Съдбата се пошегува с мен.
Винаги съм искал да умра в битка.
И ето ме тук, убит от засада, от лакеи...с една греда.
Така да бъде, обърках всичко.
Дори собствената си смърт.
Не плачете, Рагно.
Вървете за помощ!
Не, не. Недейте. Когато се върнете... мен няма да ме има.
С какво се занимавате сега, бедми ми поете? Вече не правите сладкиши?
Не, сега разботя за Молиер. Приятелите ми ме съсипаха...
И жена ви ви изостави.
Молиер?
Какво правите за него?
Гася свещите.
Но ще се махам.
Толкова съм ядосан!
Вчера, по време на Скапен, една от сцените беше ваша.
Цялата!
Да, известният монолог.
Молиер го е откраднал!
Добре е направил...
Сцената беше ли успешна?
Да, смяха се и се смяха!
Делото на живота ми бе да насърчавам другите...
и да бъда забравен.
Помните ли нощта в която Кристиян дойде до вашия балкон?
Този момент олицетворява целия ми живот.
Докато аз бях долу в тъмните сенки
други се изкачиха и целунаха сладката роза.
Така е трябвало да бъде.
Аз казвам, в мига, в който смъртта ме е сграбчила в лапите си,
че Молиер е гениален
е Кристиян беше красив.
Сестро! Сестро! Помощ!
Не! Не викайте никого!
Оставете ги да се молят. Камбаната звъни.
Направих ви толкова нещастен.
Заради мен! Заради мен!
Заради вас? Разбира с, че не сте.
Не познавах какво е женска нежност.
Майка ми ме намираше за грозен.
Нямах сестри.
По-късно ме беше страх от подигравката в окото на любовницата.
Но благодарение на вас, аз имах жена за приятел.
Благодарение на вас, една пола пресече пътеката на моя живот.
Обичам ви!
Живейте!
Твърде късно е, братовчедке.
Трябва вече да се качвам горе...при опаловата луна.
Много от онези, които обичах са заточени там горе.
Ще се срещна със Сократ...и Галилей.
Философ и учен, поет, музикант и дуелист
и пътешественик в космоса.
Остроумен сладкодумник и любовник, твърде нещастен в любовта.
Тук лежи Еркюл-Савиньон дьо Сирано дьо Бержерак,
който беше всичко...и нищо.
Сега си тръгвам.
Съжалявам...
Не мога да чакам повече.
Виждате ли?
Лунният лъч е точно пред вратата ми.
Никой не трябва да ми помага!
Само...
Само дърветата!
Той идва.
Чувствам се скован в мрамор.
Залят с олово.
Той пристига и аз ще го посрещна...
със сабя в ръка!
Какво?
Безсмислено е? Знам.
Човек не се бие за да спечели.
По-добре е когато боят е напразен.
Кои са всички те?
Цяла орда са.
А, познавам ви. Всичките ми стари врагове!
Лицемерието.
Подлостта.
Компромисът.
Знам, че ще ме надвиете.
Но няма значение.
Аз ще продължавам да се бия, да се бия, да се бия!
Вземете всичко... лаврите и розата!
Хайде, вземете ги!
Но напук на всички вас едно нещо си отива с мен.
И тази вечер, Бог ще види най-накрая как моят шал измита синия му праг.
Ще види нещо чисто, истински диамант в пепелта...
който взимам напук на всички вас и това е...
на шапката перото.