Spanglish (2004) (Spanglish CD2.srt) Свали субтитрите
Желанието на майка ми е да преведа точно това, което казва...
- нито по-малко.
- Какво?
- Може ли да разговаряме?
- Имаш предвид с майка ти, нали?
Да..а. Разбира се.
Можеш да разговаряш с мен.
Не е нужно първо да преспа, нали?
Какво има? Хайде, седни.
Съжалявам.
Ти ли даде тези пари на дъщеря ми?
Направих сделка с децата. С всички деца.
Oh, не! Моля те.
Дори без да ми кажеш или поне да ме попиташ, когато даваш на децата пари,...
за да събират камъчета от плажа?
- Каква е думата за това?
- Плажни камъчета.
Не, не на камъчетата.
За постъпката ти.
Oh, Боже, 'engreнdo' ще да е лошо.
Самонадеяно.
Нямах си и на идея, че се равнят на толкова много пари.
Мислех, че ще е най-много $50.
Но $50 са много пари.
Знам.
Oh, по дяволите!
Съжалявам. Стига де.
Разбирам защо си ядосана.
Извини ме.
Може да не си личи, но съм добър в това.
Знам какво e, когато имате чувството, че детето ви се занимава с нещо не толкова добро.
Това няма да се повтори.
Няма.
- Добре.
- Okay.
Късно е. По добре да си лягате вече.
Да спим?
Не.
Ако това беше достатъчно малък проблем, за да помогне само едно извинявай...
нямаше да бъда такава глупачка, за да вдигам цялата тази врява.
Но трябва да кажа,без значение какви ще са последиците от това,...
в момента имам нужда да бъда неучтива.
Представете си, че вие оставяте чуждо дете само.
Не е толкова лесно, нали?
За децата е твърде лесно да усетят противоречието...
което ги кара да стават неуверени и затова задават повече въпроси на родителите си.
И това ги кара да се чувстват в по-малко безопастност.
Виж.
Жена ти я взима на малка обиколка.
И променя косата й.
А вие след това й давате пари.
Ето, вземете си обратно парите.
Нямах намерение да ви се ядосвам. Просто е твърде емоционално за мен.
А какво ще кажеш за лицемерно?
Точно така, добре ме чу! Не, че и ти не направи същото.
Да, точно така.
Така, че защо не идете да се поучавате сама. Няма нужда от превод за това.
Какво съм аз на последък, кошче за отпадъци?
Всеки си изхвърля боклука и очаква да направя нещо полезно от това?
Точно така, и ти направи същото нещо.
Мислиш, че не знам за преправянто на дрехите за Бърни?
Тя ми споделя нейните неща.
Какво, пропускам ли нещо?
Има ли наистина разлика между това и от това, от което се оплакваш?
Извинете ме.
Няма разлика. И аз се намесих.
Щегуваш се?
Просто е доста рядко да кажеш нещо на някой...
и той просто да си признае, че не е прав.
Смаян съм.
Чувствам се наистина неудобно.
И бяхте много прав. Лицемерно е, да.
Okay, това наистина не се случва много често.
Тя каза, че ние ще напуснем, когато пожелаете.
Не, не, не, не..е! Стига, недей така.
Но как ще продължа да работя за вас след като ви говорих по този начин?
Не можеш да напуснеш работа.
Дори и да го искаше. И знаеш защо.
Не знам.
Да, знаеш.
Знаеш.
Защо?
Защото, ако го направиш...
Кристина ще обвинява себе си, затова че ще напуснеш работата си.
А това е вина...
Не знам дали сте изпитвали вина.
Вина, да знаем. Ние сме католици.
Знаем.
Не може да й причиниш това.
Добре дошли пак.
Лека нощ.
Лека нощ.
Не може да ми првеждаш постоянно. Имам нужда да науча английски сега.
Не трябва да превеждам това.
Да слушаш майка си. Тя знае всичко.
За да научи английски й струваше $599...
и 12 месеца по $86...
което представляваше 22% заинтересованост.
Изучаването беше скъпо.
Но дори и пени не беше похарчено напразно.
Храна.
Храна.
- Аз просто уча английски.
- Аз просто уча английски.
- Моля повторете.
- Моля повторете.
- Врат.
- Врат.
- Нос.
- Нос.
Тръгвай!
Лято е...
...зима... ...зима...
...пролет... ...пролет...
слънце.
- слънчев.
- слънчев.
- Не.
- няколко.
- наколко.
- няколко.
- отново.
- няколко.
Добре. няколко.
- твърде много.
- твърде много.
Точно така. твърде много.
Какво ще кажеш да гледаме филм довечера?
Have you any particular one in mind?
Наистина ми хареса Star Wars трилогията...
от Mr. Джордж Лукас.
Поздравления, Джон.
Шефе, продължавай само така нагоре.
Извинавай.
Не трябва ли да спрем да вдигаме телефона? За четири месеца напред сме запълнени.
Не..е.
Не искам да променям вида на бизнеса. Искам той да си остане квартален.
- Трикът е в това да останеш същият.
- Невъзможно, Джон. Там ще стане riots (бунт).
Трябваше да чуеш отчаянието в техните гласове.
Това е най-добрия период в твоя живот.
Да, а това включва стоене до 5:30 h.
Знам. Би ли изчакал за една минута?
Ще предлагаме пълно меню на бара.
А къде ще изпращам хората, чакащи за маса. Няма да се получи, Джон.
- Направи това за мен.
- Няма начин.
Направи това за мен или ще си запаля косата и ще започна да се удрям в лицето!
Yeah, прав си.
Да, това беше необичаен начин за мен, за да се разбера.
Телефона!
- Майк е.
- Чудесно.
Yeah, тъкмо излизах. Okey-dokey. Okay, мерси.
Чъдесно. Благодаря.
Благодаря, че ме докара...
но не беше нужно.
Добре, да.
Четири звезди, а аз никога не съм бил по нещастен.
Ставай. Да.
И той получава това невероятно препятствие.
Не знам какво да облека за партито.
Ще си облека дънки.
Искаш ли наистина да облечеш дънки?
Какво ще облечеш за партито?
Кой е винаги насреща за теб в 2:30 през нощта?
По-добре направи нещо за Чъм. Иначе ще ти изхвърчи цялата ръка.
Не спиш ли въобще?
Колкото повече вие го правите, толкова повече вие се учите.
Flor, справяш се чудесно.
- Не.
- Да.
По-скоро приличам на 2 годишна.
Свърших.
Не, не, не, продължавай. Не и докато не свършиш наистина.
Жена ви излезе.
- Каза ли къде?
- Не.
Съжалявам.
Слушай, тя е...
Забравих, че тя ще излиза. Толова съм тъп ("smart-ass").
Съжалявам.
Ти и аз...
ние комуникираме с извинения, както и да е...
аз...извинявай. I should be whipped.
I should be stoned. It's been a while.
Исках да кажа не бъди "smart"...
а не "smart-ass".
Не бъди мила.
Не бъди чувствителна.
Не бъди чудесна.
Прекалено близо съм. Извинявай отново.
Исках да кажа, "Здравей, Flor. "
Лека нощ, Flor.
Това шоу, което гледаш ще стане хит.
Ей, приятел, искаш ли...
Тръгвай, Чум. Не! Не!
Отивай при него. Тръгвай!
О...о ти ме обичаш нали. Просто се чудех.
Какво ще кажеш за моята гледна точка? Добра е, нали?
Кристина вече прочете съвсем сама...
всяка книга от лятния списък на Бърни, които трябва да прочете .
А тя е с два класа по-малка от нея.
Можеш ли да си представиш, ако тя ходеше в училището на Бърни?
Мисля, че мога да й уредя стипендия. Господ знае, че онези ми дължат услуга.
Говори с Flor.
Да бе, тя толкова обича новите неща.
Къде отиваш?
Излизам.
Тук всичко е...е... Както и да е, Сигурно, всъщност ще бъда...
Мястото ще бъде ужасно, така че ще се видя с вас по-късно.
Не мога да намеря ключовете си.
Добро утро, г-жа Фолсъм.
- Дебора.
- Арлийн, каква изненада.
Това е Кристина, момичето, за което винаги говоря интусиазирано.
Това е Арлийн Фолсъм, тя е директор на училището.
- Здравей.
- Здравейте, удоволствие е да се запознаем, г-жо Фолсъм.
- Искаш ли да направим малка обиколка?
- Наистина ли?
Чудесно.
Не е ли великолепна?
Испанка е.
Срещнахме се с директорката на училището и Кристина я разби.
И аз нямах нищо общо с това.
Случайно разбрахме, че стипендията...
е с награда от $20,000 и регистрацията е рано утре.
Твърде далече е от вкъщи.
Можеш да се преместиш в града с нас.
Никога, но благодаря.
Добре, тогава недей.
Между другото, произнася се: "Не, но благодаря. "
Мама беше хваната неподготвена чрез манипулация.
Моля те, Мили Боже...
това е най-важната молитва в моя живот.
Става въпрос за образованието ми. За здравето на моя мозък.
Моля те Мили Боже, влез в сърцето на майка ми.
Накарай я да разбере какво означава това училище за мен.
- Здравей, Flor.
- Здравей.
Искаш ли малко 'port'?
Не, благодаря, Евелин.
- Как си?
- Здрасти.
Тъкмо си тръгвах.
Какво? Okay.
- Горкия човек.
- Какво?
Никой не забеляза!
Flor?
Благодаря ти, че никога не ме съдиш.
Обичам те. Обичам всички. Това ме убива.
Може ли говоря с теб?
С мен?
Токущо говорих с Дебора.
Ще се върне скоро, ако ти трябва, за да разрешите нещо.
Да говорим наистина трябва. Може ли?
Не, не, не, разбира се!
Разбира се. Извинявай.
- Навън?
- Okay.
Малко ме притесняваш.
Ще спрем ли въобще? Просто питам.
Знаеш за Кристина и за вашето частно училище?
Oh, това ли.
- Направиха го.
- Не знам какво да правя.
Не питай мен. Аз се притеснявам за собственото си дете, което учи там.
Продължават да я пращат в къщи тревожи се-измъчва се,главно над геометрията.
Имам предвид, ти разбираш Бърни. В един приличен свят...
нейното училище трябваше да й покаже колко невероятна е тя, нали?
Не трябва да се притесняваш за Бърни.
Нищо няма да промени това сърце.
Yeah, благодаря.
Просто е...
...страхотно да чуеш някой да казва това на глас.
Трудно е за обяснение.
Извинявай. Доведохте тук и...
- Малко прекалих, нали?
- Не...е!
Имаш пълното право да се тревожиш за това. Такава е работата. Това са решенията.
Да се трвожиш за децата това е проява на здрав разум.
А да бъдеш толкова разумен по начина,по който ти си, може да те побърка.
Да бъде някой като теб, съжалявам.
Мислиш, че си на кръстопът.
Да така е.
Hey, искаше ми се да ти помогна.
Не познавам друг мъж, който може да се постави на моето място, както ти направи.
Как стана такъв мъж?
Не знам.
Ще се махнеш ли от проклетия вятър? Седни!
Неисках... Аз, искам да бъда полезен.
Сигурно е трудно да бъдеш вдовица, да се оправяш съвсем сама.
Защо мислиш, че съм вдовица?
Аз предположих, че...
това е единствената причина човек да те напусне.
Така, okay...
ще я изпратиш ли в това училище?
Не знам.
Мисля, че ако не го направя едно от двете неща ще се случи.
Или тя ще бъде различна?
Различна, да.
Или ще се справи като другите.
И аз се чувствам по същия начин за моето дето.
Така, че между различна и същата, трябва да предпочетем различна, нали?
Да, така е.
Благодаря ти. Лека нощ. Трябва да поспя.
Хей, ти говориш английски, това е..е...
- Какво?
- Нищо, няма значение.
Радвам се, че се запознахме.
Ето ви и вас.
Hey, момичета успяхте. Бях се притеснила.
Взех книгите ти вчера.
Сложих ги в една от старите раници на Бърни.
Благодаря. Мисля, че това училище ще е страхотно.
Съдя по това колко тежи тази раница.
Донесох й един малък подарък по случай първият й ден в новото училище.
Просто нещо дребно от мен и Бърни.
Няма проблем, нали? Хайде, днес е големият ти ден.
Какво сме й купили?
Задръж! Задръж!
- Ето го идва.
- Чакай! Чакай!
Това е от всички нас. И от майка ти също.
Не е и от мен.
Хайде да тръгваме. Ще закъснеем. Хайде.
Благодаря ти много за тази възможност.
Въобще за всичко.
Приятно училище, момичета.
Толкова е хубаво.
Ляво.
Не! Ляво!.
Ей, бърза си. Просто дишай.
Знаеш, че винаги тичам по този път. Така, че пази се!
Виж, докарали са ми масата.
Ще се видим.
Обичам те за това, че опита!
Когато хората живеят под един покрив се превръщат като едно "общество"...
от рода на разказ за...
господари и слуги, несъзнателно танцувайки до припадък под ключ...
така че, когато нещата се объркат...
последиците стават общи.
За да убедя Ms. Класки трябваше да поканя две от приятелките ми,...
които всъщност трябваше да дойдат в къщи.
Моника най-накрая успя да уреди идването на майка й тук от Мексико,...
а моята й устройваше парти.
Flor? Деб е.
Извинявай, че ти се обаждам толкова късно.
Но момичетата не са свършили още с ученето, а аз трябва да изляза.
знам че обещах да я доведа при теб...
така че, ако искаш ще отложа училищната им работа - ...
става, само кажи.
Нека помисля.
Okay, помисли си.
Hey, слушай, Flor, ако си уморена...
или ако искаш да се забавляваш,...
защо просто не я оставиш да спи тук тази вечер. Ще я докарам на сутринта при теб.
Помисли за това и ми се обади. Чао..о.
Чакай. Трябва да поговорим насаме, скъпа.
"Скъпа"? Не, майко. Не мога точно сега.
Наистина закъснявам. Между другото търсих те навсякъде.
Ще наглеждаш ли децата? Имаш ми тайния номер на телефона.
Просто ми отдели минутка да поговорим.
- Какво има, пияна ли си?
- Не..е. Отказах пиенето преди още седмица.
Точно така. Но никой не забеляза.
Което показва, че явно съм оставила впечатления за мен на пияница!
Но дългът зове, а тъй като явно съм трезва,...
мога ли да кажа само едно нещо?
- Да, майко, но само едно. Казвай.
- Благодаря.
Дебора, на път си да загубиш съпруга си...
ако не престанеш да правиш това, което правиш.
И никога повече няма да си намериш някой толкова добър.
Ще останат само такива, които познаваш, които не струват и са повърхностни ...
и нямат истинска топлина в сърцето си.
Може да получиш някой от тези мъже,
но сега имаш до себе си един добър.
Ако не действаш бързо...
ще съжаляваш за това, което ще си причиниш сама...
и вече без всякаква надежда, че нещата няма да се оправят...
ще превърнеш живота си в едно безкрайно отчаяние.
Това е! Карай внимателно.
О..о край и с кафето!
Пак го направи, майко. Отново ме накара да се мразя.
Едно от нещата, на които мога да разчитам винаги.
Скъпа, напоследък твоето ниско самоуважение се е превърнало в едно обикновено чувство.
Джон, по-добре изчакай минутка.
- Какво, по дяволите, става?
- Нищо.
Мога ли да те убедя, в цялата безнадеждна ситуация, да не отиваш там?
- Де..еб, Деб? Къде си?
- Тук съм.
Baby, какво има?
Просто стой там, Джон.
Какво? Защо..о?
Случайно разбрах какво трябва да направя, но първо мисля че имам нужда да похапна.
Нужно ли е абсолютно винаги да правиш нещата толкова страшни?
Не можеш ли просто да го кажеш?
Не е толкова лено.
Yeah. Хайде, това съм аз. Може да говориш с мен.
- Надявала ли съм се накога, че ще мога.
- Добре..е. Не плачи!
Или поплачи. Съжалявам.
Хайде стига. Какво има?
През последните 11 седмици се виждах с друг мъж.
Не означаваше нищо и тази вечер сложих край на всичко.
От начало беше само заради продажбите на пазара, а после...
изведнъж станах несигурна и започнах да търся някакво глупаво потвърждение на нещета.
Чакай, чакай. Спри за момент.
Аз, аз мисля, че не чух какво ми каза?!
Не може да продължиш да говориш...
и да очакваш от мен да следя това, което казваш след начина, по който започна.
А какво точно чу?
Че имало дупка в планетата.
Това беше "силно".
Наистина ме заболя главата. Не се шегувам.
Срещнах го...
Ако говориш толкова бързо, няма да мога да чуя това, което ми казваш.
Много неща минават през умът ми сега.
Спомена ли вече, дали сте спали?
Не, все още. Говорих само затова, че сме флиртували. Наистина...
Каза ли вече, дали си правила секс с друг?
Защото наистина пропускам думите ти явно, така че би ли ми помогнала с това.
Опитвах се да ти обясня за първите десет седмици...
Все още не си ми отговорила, нали?
- Това ли е начинът ти да...
- Да. Това е!
Това е начинът, по който искам да разбера спала ли си или не...
Веднъж вече те попитах...
Просто ми дай секунда.
Опитвам се да разбера дали има начин да избегна възможността да позная сам отговора.
Няма. По дяволите!
Няма начин?!!
Okay, ти си наред.
- Сериозно, с кратък отговор. Правихте...
- Да.
Наистина ли?
Реших, че ще отговарям на всеки въпрос, който ми зададеш.
Ще отговоря на всичко и повече.
Какъв по-различен въпрос очакваше, че ще бъде!
Наистина ли си толкова по-добър от мен?
Само това иначе няма да е достатъчно, нали.
Джон, просто почакай, моля те.
Мисля, че ако ме оставиш да ти обясня точно какво стана...
после може да правиш това, което искаш да направиш.
Само, моля те позволи ми да ти кажа всичко.
Това е просто Flor.
Flor, какво правиш тук?
Искам си дъщерята.
Искам да разговарям и с Mrs. Clasky.
Искам да му кажа, че напускам работа.
Мисля, че точно сега не е момента за нищо от това.
Трябва.
Причината поради, която поех риска да ти кажа е защото исках да съм добра, искрена.
Искам да сме по-близки.
Исках да чувствам това, че не е нужно да си луд, за да бъдеш влюбен в мен.
Така, че това, което мисля, че трябва да направим сега е, че просто трябва да поговорим.
Да говорим докато не припаднем от приказки.
Да говорим докато на единия не му призлее от другия и докато не остане нищо за казване...
но трябва да направиш тази първа карачка "към ада".
Така, че да не напускаме тази стая докато всеки от нас не чуе...
и не каже всичко, което иска, става ли? Моля те кажи да.
Извинявай, какво каза?
Джон? Не ме ли чу?
Аз трябва да изляза, но ти продължавай да говориш. Стой там.
Не мисля, че искаш да я будиш, точно...
когато си разтроена, а и онези отатък също.
Какво правиш тук? Къде отиваш?
Тръгвам си. Най-накрая аз...
Аз също тръгвам. Ще те закарам.
- Не.
- Всичко е наред. Нямам нищо против.
Ако наистина не знаеш защо ти казвам това...
- Остави ме най-накрая да ти кажа причината.
- Не се притеснявай за това.
Намяш и на представа, че аз...
Наистина трябва да изляза. Точно сега.
Тръгвай.
Сбогом, Чум.
- Чао.
- Чакай. Ще те откарам.
Не. Защо?
Защото ако не те закарам ще се претеснявам цяла нощ за теб. Няма да мога да понеса и това.
Хайде. Влизай в колата.
Джон!
- Напускам работа.
- А аз напускам тази!
Имах предвид това за някой друг. Извинявай.
- Извинявай много. Много съжалявам.
- Ето я спирка.
- Чао.
- Почакай, не си тръгвай!
Ще може ли да помотаеш с мен за малко?
- Искаш да се мотаеш с мен?
- Да.
- Тогава трябва да те попитам...
- Какво?
Какво означава "да се мотаеш с мен"?
Означава...
Среща.
Okay.
Никога не бях виждала заведението ти.
Перфектно е.
Ще ти сготвя нещо.
Не не, моля те.
Радвам се, че бях на среща с теб.
Ако бях напусла работа...
без да си поговорим ...
щеше да е ...
грях.
Разбираш ли?
Yeah.
Единствената трезвомислеща част от тялото ми е ръката ми. Всяка друга иска да скочи от скалата.
Това е засега. Вече счупих всичките си рекорди да бъда любезен.
- Не разбирам.
- Аз съм виновен, защото вече не говоря смислено.
Но все още мога да ти направя нещо за хапване.
- Искаш ли питие?
- Не.
Почакай. Не мисля, че и ти трябва.
Тогава, извини ме, защото...
ако имах обурудване мисля, че дори щах да си инжектирам водка.
Мисля, че е важно точно сега главите ни да са трезви.
Това е много добре.
Не попита защо?!
Защото запазва нещата истински, нали?
Не бих го казала по-добре.
Нека да продължим с това.
Прекрасно.
Така, кажи ми отново, защо не мога да му се обадя по мобилния пак?
Защото го е изключил?
- Yeah.
- Четиридесет съобщения няма да са достатъчни.
- Майко, забавлява ли те това?
- Не..е.
Не и по начин, по който си мислиш.
Ти наистина се забавляваш, нали? За Бога, майко.
Забавлявам се всъщност от това да съм в нужда на дъщеря ми.
Забавлявам се от това, че знам как да те посъветвам...
и чудото беше, че ти се обърка толкова от това,...
че налапа въдицата за всичко, което ти казах.
Какво?
Трябва да ти кажа нещо, свързано с теб и мен.
- Не е нужно.
- Не, искам.
- Okay?
- Благодаря ти.
Ти си алкохоличка и побъркан хаотичен човек...
през годините докато бях с теб, ти ме докара до тази бъркотия.
Ти си виновна за всичко.
Просто имах нужда от този момент, да бъдем отново ние.
Имаш абсолютно право, мила.
Но в момента поуките от моя живот са от полза за теб.
Това е.
Мислих си и искам да ти кажа какво се случи тази вечер.
Но от друга страна не искам да развалям този момент.
Ще запомня всеки един от тези вкусове завинаги.
Радвам се, че ти хареса.
It's something, watching you.
Какво и да излезе накрая си представи този момент.
Последното нещо, което искаш да чуеш в момента е това, което си мисля.
Не бъди глупав. Кажи ми всичко подробно.
Добре, тогава.
Трябва да назоват цял род на теб. Само поглеждайки те не е достатъчно.
Втренчването в теб е единственото, което ми помага.
И това как дори не мигаш, за да не пропуснеш нещо.
И всичко това и ти.
Искам да кажа...
Виж, прости ми.
It's just you are drop-dead, crazy gorgeous.
И това, което всъщност в момента ме измъчва е как само да те погледна..
преди да свършим тук.
Направи го, моля те.
- Не мога. Ние не можем.
- Знам.
Знам, знам, че не можем да направим нищо, което да ни донесе удоволствие или облекчение.
И въпреки всичко си прекарвам чудесно.
Майка ми често имаше предвид онази вечер в ресторанта...
...като разговорът на нейния живот.
Откакто мина онази вечер на плажа,...
ако тогава знаех, че си в онази стая нямаше да вляза.
Тогава като те чух да приближаваш си тръгнах.
Ето защо не сме се виждали напоследък.
Защо, по дяволите, всичко е толкова объркващо?
И твоят ум ли се побърква?
Мисля, че моят по-скоро се изпари.
И чувството е страхотно.
Имаш предвид щастлив?
Щастлив, точно така.
Мислиш ли, че ще издържи на това?
- Просто се шегувам.
- Разбрах какво имаш предвид.
Аз самият не разбрах какво имам предвид.
Че стана късно.
Че отговорността...
обвзе умът ти.
Не крий това от мен.
- Моля те.
- Yeah.
Благодаря ти. Права си.
Няма. Невероятна си.
И ти също.
Не, не мога.
Има грешки, които не трябва да допускаш щом имаш деца.
Моля те.
- Готов ли си да тръгваме вече?
- Не..е! Не съм.
Стой тук и не мърдай за секунда.
Докоснат ли краката ни този под, мозакът ми ще се върне на мястото си.
Не бързай толкова.
Този под, този под ще ни изяде живи.
- Обичам те.
- Какво?
Защото аз...
Oh, Господи, той е. Той трябва да ми каже всичко.
- Не, не, не!
- Oh, да.
Не, почакай.
Знаеш ли, че точно сега ти...
ти си най-жестокият си враг?
Точно затова не може да разчиташ на мозъка си в момента!
Затова довери се на мен...
трябва да му кажеш само едно нещо.
Само едно.
"Толкова се радвам, че се върна! "
- Какво?
- Точно така.
Но аз трябва да знам дали я е докосвал.
И къде я е докосвал, и как я е докосвал...
как си е тръгнал после, и дали са си държали ръцете...
и кога са си тръгнали.
Ще го попиташ само това, което ти казах ако искаш да ти остане надежда, че ще завърши добре.
- И сега аз...
- Отиди при него.
- Боже, имам ли нежда от малко грим?
- You need a hose.
Но в момента нямаш време. Добре си и така както изглеждаш в момента.
Както си в действителност.
- Благодаря ти, мамо.
- Oh, скъпа.
Не е най-лошото това да откриеш, че обичаш съпръга си.
Късно е, Дебора.
Просто исках да ти кажа, че...
Не мога да спя горе с теб. Просто не мога засега.
Просто много се радвам, че се върна.
- Наистина се радвам.
- Yeah, okay.
Мамо?
Свърших за тази вечер, Деб.
Не исля, че мога да понесе каквото и да е още.
Аз съм, татко.
Какво има, скъпа?
Просто исках да се уверя, че се върна и че си добре.
Добре съм.
Защото...о..?
Мама плачеше непрекъснато през последните 6 часа, и баба беше с нея вътре...
и през повечето време повтаряше: "Той ще се върне. "
Мразя, когато и ти трябва да преживяваш такива нощи.
За мен е добре, че мога да се безпокоя за нещо, което наистина има значение...
вместо за всички глупави неща, които ми се въртят постоянно в главата.
Като например?
Да оцелявам?
Какво?
Как стигна и ти до това?
Ти си невероятна, Бърни. Обичам те.
- Обичам те.
- Знам.
Имам предвид не затова, че съм невероятна. а просто...
- Приятни сънища.
- Чакай, чакай. Какво искаше да кажеш?
о..о, съкровище.
И аз те обичам!
Изпей го за баба.
Hey, Мамо, здравей. Може ли да не си тръгваме веднага, моля те?
Не.
Просто нека ти обясня, моля те.
Не. Трябва да кажем сбогом на всички.
Бърни ми разреши да ползвам компютъра й. За училище разбира се.
- За училище е. Просто ме изслушай.
- Аз не работя вече тук.
Не, това не е честно.
Не можеш да ми причиниш това.
- Трябва ли да изляза от басейна?
- Не Джорджи. Остани.
Мисля, че ти си едно невероятно момче.
Бъди добър, какъвто винаги си.
Благодаря. Благодаря много.
- Не мога да повярвам, че все пак не излезе.
- Flor каза да остана.
Не искам да те измокря.
- Моля те, измокри ме.
- Благодаря ти.
- Ти си прекрасна. Наистина си.
- Благодаря.
Ти си красотата.
Хайде.
Последна възможност да те намокря!
Виж съжалявам че си тъжна, но това може да е още по-лошо.
Flo..o..r! Защо не отидеш горе да кажеш чао на Дебора?
Идвам.
- Благодаря ти.
- За нищо.
Аз живея живота за себе си.
А ти живееш твоя за дъщеря си.
Нито едно от двете не се получи както трябва.
Благодаря ти, Евелин.
- Тръгваме си завинаги.
- Няма нищо.
- Няма да се върнем повече!
- Не се притеснявай.
Ще продължим да се виждаме в училище. Стига..а.
Ще те наглеждам.
Хайде. Не, не, стига.
Имам невероятни неща за теб. Искаш ли компютър?
Хей..й, чаках ви тук навън.
Не може да се разделите с тях, а?
Бог да благослови човека, който те срещне!
- Позволи й да ги задържи. Това са любимите й за парти.
- Не.
Сбогом, Mr. Класки.
Много съжалявам, че няма да се видим за много дълго време.
Да..а.
Мога ли да преспивам в сем. Класки, когато оставам до късно на училище?
Малко след като си тръгнхме от къщата,
майка ми ми каза за друго решение, което е звела.
Че няма повече да уча в частното училище.
Не..е!
Не може да ми причиниш това!
Всичко проваляш!
Съсипа живота ми! Всичко провали!
Никога няма да ти простя за това!
Не..е, никога няма да бъда добре! Грешиш!
Това е точно това, от което се притеснявах!
Никога няма да бъда способна да ти простя!
Имах добра стипендия! А никой не се отказва от такова нещо!
Цялия път, който е около 1 км, от къщата на Класки до автобусната спирка...
...бе най-дългият, който някога извървях.
Тогава публично удостоих, че презирим майка си,
а тя дори и на това не реагира.
Това, което наистина предизвика нашия кулминационен момент...
беше използването на всеобщо познатата американска фраза:
Не точно сега. Имам нужда от пространство.
Не, никакво пространство между нас!
Дори и след целия този спор тя намери яснота.
Тя изрази съжаление, че трябваше да ме помоли...
да се замисля над това кое е най-важно на моята възраст.
...И след това ме попита:
"Това ли е което искаш за себе си...
...да се превърнеш в някой толкова по-различен...
...от мен?"
Бях завладяна...
...от вашето окуражаване да кандидатствам във вашия университет...
...и от вашия списък със стипендий, които са удовлетворяващи за мен.
Макар че, както се надявах това есе да...
получи вашето удобрение, то ми показа...
че всъщност не ме определя.
Всъщност, за мое щастие, моята идентичност...
...се определя твърдо и само от един единствен факт:
Че Аз съм Дъщерята на моята Майка!
Благодаря Ви! Кристина Морено.
the subtitles was made by: 6моки :-)