Good Bye Lenin (2003) Свали субтитрите
X Distribution представя
Една продукция на X Films Creative Pool
В сътрудничество с West German Broadcasting Company
В сътрудничество с Film Foundation North-Rhein Westfalia Film Supporting Institute Filmboard Berlin Brandenburg
Нашата вила, лятото на 1978 г.
Погледни насам. Насам, в камерата.
Не пипай!
Дръж се, Алекс!
- Тате, помощ!
Бавно, внимателно, почти нежно
гигантският колос е поставен на стартовата площадка.
Тук, на стартовата площадка се вижда резултатът
от великата работа на нашето общество. Ако искате нагледен пример на великите думи:
"Качество от всеки за всички".
- Това е той!
Тук това се вижда в пълния си смисъл.
Докладвам: Готов съм за полета с космическия кораб СОЮЗ 31
като член на международен екипаж.
На 26 август 1978 година станахме международно известни.
Зигмунд Йен, гражданин на ГДР, стана първият германец, летял в космоса.
На този ден нашето семейство се разпадна.
Това е третото посещение на съпруга ви в капиталистическа страна.
Той замества началника си - професор Клингер.
Знаете ли дали съпругът ви има някакви контакти на Запад? - Не.
Г-жо Кернер, как бихте описали състоянието на брака си?
Съпругът ви говорил ли е някога за бягство от Републиката?
Г-жо Кернер... Говорил ли е с вас за това?
Позволете да представя на ЦК на Комунистическата Партия...
Махайте се! Оставете ме на мира!
Докато Зигмунд Йен смело представяше ГДР в дълбините на Космоса,
един от моите родители позволи един класов враг в капиталистическа държава да му промие мозъка.
Той никога не се завърна.
Майка ми стана толкова тъжна, че престана да говори.
Просто вече не приказваше. Нито с нас, нито с другите.
Мамо, моля те, върни се. Толкова е скучно у г-жа Шфифер.
Обичам те, мамо!
Сънчо се приспособи към условията в Космоса без никакви проблеми,
но най-голямата изненада бе, че се опозна много добре с Маша.
Дори направихме космическа сватба.
След няколко минути Сънчо и Маша ще се завърнат на Земята.
Надявам се, че образът бе добър и сте успели да го видите.
Майка ми се върна след 8 седмици. Беше се променила.
Изненада!
- Сладките ми те!
Моят Алекс. Моят малък космонавт!
Паркът на Пионерите, пролетта на 1979 г.
Повече не говорихме за татко.
От този момент нататък майка ми се ожени за нашето социалистическо отечество.
Тъй като тези отношения не бяха сексуални, оставаха много сила и енергия
за нас - децата, и за социалистическото ежедневие.
Майка ми стана радетел на прогреса на нашето общество.
Всеотдаен борец за дребните нужди на хората
и срещу малките неправди на живота
ОФИЦИАЛНА МОЛБА
Относно: Крещящо цветните рокли за бременни.
Точка.
А сега репортаж за тържественото награждаване.
- Ето го!
Работници и чиновници, учени и земеделци,
хора на изкуството и герои на труда пристигнаха днес в Берлин,
за да получат най-високите отличия на страната ни в сградата на Съвета на Републиката.
Ето те, мамо!
...и признание за изключителни постижения при съграждането и
развитието на социалистическия обществен строй.
В навечерието на националния празник
по традиция ЦК на ГОСП награди заслужилите мъже и жени.
След дълги, неуморни тренировки, времето настъпи. Аз, Алекс Кернер,
щях да бъда вторият германец полетял в космоса. По-навътре и по-далеч от всеки друг преди мен.
Ракетата е изстреляна!
Представих си как ще изследвам загадките на Космоса за доброто на човечеството,
ще поглеждам надолу към малката ни планета и гордо ще махам на майка ми.
Ракетата е изстреляна!
10 години по-късно - 7 октомври 1989 г.
Проба, едно, две...
Четиридесетият рожден ден на ГДР.
От сервиза за телевизори "Адолф Хенеке", в който работех, ни дадоха един ден отпуск
и се чуствувах на върха на личния си мъжки магнетизъм.
Леви, два, три!
Времето миришеше на промяна докато големият съюз на обирджиите
правеше последното си представление пред нашия дом.
Алекс!
Какво?
Алекс, някакво момиче те търси. Да й кажа ли да си върви?
Коя е?
- Не знам.
Но изглежда добре.
Пак ли си спал с дрехите?
Къде е посетителката?
Посетителката се казва Паула и срещата е вече уговорена. Заповядай.
О, не!
- О, да, малки братко.
Не може ли бившият ти приятел да се погрижи за нея?
- Днес е дежурен.
Стигнахме до: ...но жена на определена възраст
не може и няма да носи такова белъо.
Точка. Дори в ГДР жените не са само млади ледени принцеси
и изящно стройни другарки. Точка.
- Добре е.
Не си ли слязла? Вече започна.
- Чувам!
Ами побързай тогава. Може да е за последен път с тези членове.
Къде е Паула?
- Да, къде е? Пак ли спи?
Може да видя майка ви по телевизията.
- В двореца?
Ще трябва да я гледаш с лупа.
Наистина не знам дали ще отида. Всички партийни величия ще бъдат там.
Не познавам никого. Макар че... ще ми се да видя Горбачов отблизо.
Ето как се забавляват старите копелета.
Не си длъжен да гледаш.
- Мамо, не виждаш ли какво става?
Какво искаш? Да емигрирам ли?
Нищо няма да се промени, ако всички си тръгнат. Да вървим.
Не е за вярване, че най-упоритите работници
и съпругите на земеделците са наказвани по този начин
след отбелязването на 40-тата годишнина на нашата Република!
С приветствията на социалистите,
Хана Шефер.
Вечерта на 7 октомври 1989 г. няколко стотици хора се обединиха
на вечерна разходка, за да популяризират
идеята за премахването на границите.
Свобода за словото! Свобода за словото!
Кашляй! Изкашляй го!
Всичко наред ли е?
Добре ли си?
- Благодаря!
Има още повече Зелени.
Всичко е наред!
Образувайте верига!
Не на насилието! Не на насилието!
Ще стигнете по-бързо, ако хванете метрото.
Как се казваш?
Ла...
Спрете!
Внимавайте!
Това там е майка ми!
- Стой мирно! - Майка ми лежи там!
Пусни ме, задник такъв! Това е моята май...
Александър Кернер?
- Да?
Вашата майка.
Какво за майка ми?
Какво се е случило?
Мама е получила сърдечен удар.
За съжаление опитите ни да я върнем в съзнание закъсняха. Майка ви е в кома.
Кога можем да говорим с нея?
- Алекс, мама е в кома!
Г-н Кернер, все още не знаем дали майка ви някога ще се събуди.
Чуваш ли ме, мамо?
Трябва да се събудиш!
Но мама спеше непробудно. В своя дълбок, вечен сън
тя кръжеше като сателит около случващите се събития
на нашата малка планета в нашата още по-малка Република.
Деветият Конгрес удовлетворява молбата на Хонекер да бъде освободен от длъжност
поради здравословни причини и му благодари за направеното в политиката.
Поздравления!
Нейният сън помрачи пенсионирането на уважаемия другар Ерих Хонекер,
Главен секретар на ЦК на ГОСП, председател на Държавния съвет на ГДР.
Берлин. Тази вечер Стената падна.
Обединение и справедливост, и свобода,
обединение и справедливост, и свобода...
Мама проспа концерта за класическа музика в Шьонеберг.
А също и началото на мащабното и уникално събиране на отломки.
Отворете вратите!
Стаси, махай се! Стаси, махай се!
Мама продължи да спи. Дълбоко и категорично.
Тя пропусна първото ми пътуване на Запад,
и не видя как все още някои другари подкрепяха работниците и селяните.
Разбира се, тя изпусна и моите първи културни открития
в новата страна.
Извинете, извинете.
Дълбокият сън не й позволи да участва в първите свободни избори.
Хелмут! Хелмут! Хелмут!
Тя не видя как Ариане се отказа от изучаването на икономическата теория...
Добър апетит! Благодарим ви, че избрахте Бъргър Кинг!
...и придоби първия си практически опит в обръщението на парите.
Сънят й спести нанасянето на новия приятел на Ариане, Райнер, специалист по барбекюта.
Мебелите от спалнята отиват в мазето.
Тя пропусна позападнячването на нашия 79-квадратов апартамент...
Старият шкаф с червената точка отива на боклука, става ли?
...както и страстта на Райнер по ориенталските обичаи и начин на живот.
Големият хормонален екстаз, който преживявах,
докато се заглеждах по красиви крака, също не достигна в съня й.
По дяволите!
Какво правите?
- Аз... Системата...
И дори този ден на първата ми среща със сестра Лара от Съветския съюз
не успя да проникне в черните й сънища.
Ето те отново.
- Здравей.
Тревожех се за теб.
- Тикнаха ме в ареста.
Мама проспа триумфа на капитализма.
- Свободно!
И съгласуването на моите болнични визити.
Знаете ли какво забелязах? Когато е в добро настроение,
държи косата си спусната. Когато е в лошо, я връзва.
А при визитацията на лекаря, си гризе ноктите.
Не мислите ли, че има хубава усмивка?
Нейният сън пренебрегна това, че героите на труда станаха безработни.
Сервизът за телевизори "Адолф Хенеке" беше затворен.
Останах последен и загасих лампата.
Тогава дойде отплатата. Като член на находчивия комитет Изток-Запад,
отрано се върнах там. Сателитните чинии разцъфтяха в нашия пейзаж.
Денис Домашке?
Домашке. Денис Домашке.
Александър Кернер?
- Тук.
Хайде. Не се притеснявай.
Здравей.
Дерзайте, момчета.
Здрасти.
- Здравей.
Кнут Фогел?
Здравей, мамо. Д-р Вагнер каза, че трябва да ти говорим.
Щом не мога да съм при теб, си помислих, че и така ще стане.
Сега е 17 часа. Повечето лекари са си тръгнали
и най-после можеш да се починеш. Сестра Лара вече те е измила
и си е отишла. Ако можеше да я видиш, със сигурност щеше да се събудиш.
Ариане ти праща поздрави и мисли, че това със записа е тъпо. Е, познаваш я.
Сега се грижи за Паула, на която й растат зъби и плаче непрекъснато.
Мама проспа стремителния ми напредък с Лара.
След първата ни романтична среща имахме още 4 дневни и 35 нощни срещи.
Тук е много шумно!
Учителката ни по руски е от Минск и тежи цял тон.
Това ли е всичко, което знаеш за рускините?
Вятърът на промяната проникна в руините на нашата Република.
Лятото дойде и Берлин стана най-красивото място на Земята.
Сякаш бяхме в центъра на света,
където най-после нещо се размърда. И ние се раздвижихме с него.
Жалко, че тя не съзнава какво се случва.
Може би така е по-добре. Всичко, в което вярваше,
отиде по дяволите за няколко месеца. Просто ей така.
Ами баща ти?
- Той беше лекар.
Избяга на Запад. Не сме чували нищо за него.
Бъдещето беше в нашите ръце, несигурно и обещаващо.
Добър ден. Ние сме от XTV и искахме да...
Здравейте, искате ли сателитна чиния?
Без пари?
Добър ден!
Обичате ли футбола? Тогава имаме нещо за вас.
Добър ден. Ние сме от XTV и...
Ние сме от XTV! Интересувате ли се от сателитни чинии?
Това е Виетнам 1, а това - Виетнам 2, а тук е Виетнамският спортен канал.
Добре!
За Световната купа!
- За бъдещето! - За нас!
Другарю!
За момента това е нещо аматьорско.
Но по-нататък... Ще правя истински игрални филми.
От същата категория, естествено.
Ела, искам да ти покажа нещо.
В момента работя върху това. Виж!
Не гледай още. Не гледай, чакай...
И... сега!
Разпозна ли го?
Сега!
Това е прословутата сцена от 2001 г., онази с кокала.
Тортата има формата на космически кораб.
Видя ли го? Да?
- Гениално.
Гениално.
Добре, всички да се усмихнат.
В началото на юни 1990 г. границите на ГДР се разпаднаха.
Мама продължи да спи. Но аз помнех думите на другарите:
"Ние решаваме проблемите си чрез напредък". И аз започнах да действам.
Мамо?
Мамо!
Чуваш ли ме?
Събуждането на майка ви е чудо. Но тя може вече да не е същият човек.
Какво имате предвид?
Има случаи, в които някои пациенти не разпознават децата си. Амнезия.
Загуба на паметта.
Съжалявам.
Умствени смущения. Сливане на дългосрочната и краткосрочната памет.
Дразнения във вкуса и обонянието, забавени възприятия.
Не знаем в каква степен е засегнат мозъкът. Има много вероятности.
Съжалявам за това, но майка ви още е в опасност.
Не мога да ви дам много надежди, че ще оцелее в следващите седмици.
Добре...
Може ли да я... вземем с нас вкъщи?
Не може да става и дума за това. Тук е в добри ръце.
По-лесно е и за вас. Няма да преживее още един удар.
Трябва да предпазвате майка си от вълнения, каквито и да са.
И имам предвид всякакъв вид вълнения, г-н Кернер!
Всякакъв вид.
Те са опасни за живота й.
AАми това?
Това не е повод за тревога?
Майка ми не знае нищо за падането на Стената. А тук ще разбере веднага.
Твоята внучка.
Твоята внучка.
Мамо.
Какво стана?
- Ти падна.
Преди 8 месеца.
Преди... 8 месеца?
Аз... не си спомням.
Това е нормално. Ще си спомниш. Само трябва да имаш търпение.
И какво... какво стана?
Ами беше...
- Беше октомври.
Искаше да отидеш на пазар.
И... Имаше голяма опашка пред магазина. Беше толкова горещо,
че ти припадна.
- През октомври?
Беше наистина горещ октомври.
Да.
И после?
Ти беше в кома, мамо.
Искам да се прибера вкъщи.
Обещавам ти.
Искаме да празнуваме рождения ти ден. Както всяка година.
Алекс, това е пълна лудост.
- Няма да я оставим сама, обещахме.
Мама е много болна. За нея е по-добре да е тук.
Поне веднъж мисли реалистично.
- Не, ти бъди реалистка.
Какво ще стане, ако не й дадат отделна стая? Ако някой се изпусне?
Ще чуе какво се случва навън. Няма да го понесе.
Добре, всички боклуци трябва да се махнат.
Пердетата на мама още ли са в мазето?
- Сигурно се майтапиш!
Закрепени са с дюбели.
Страхотно!
- Май трябва да оправим дограмата.
Би ли ми казала какво прави?
- Какво мислиш, че правя?
Какво да мисля? - Какво да мисли?
- Че трябва да ми се махнете от пътя.
Или да сложим мама в мазето?
- Но аз плащам наема тук от 5 месеца!
Колко щедро, Райнер! - За целия апартамент! 47,80 марки! На Запад не стигат и за телефонна сметка!
На Изток чакаш 10 г. само да ти го прокарат!
- Не можеш ли просто да...?
Мама трябва да намери стаята във вида, в който я остави.
Лекарят каза да стои в леглото. Става дума само за тази стая.
А като се оправи, ще му мислим.
- Лекарят каза друго. Мама вероятно ще...
И ти каза същото преди 3 месеца, когато искаше да й изключат апарата.
Това беше друго, не можеш да ги сравняваш!
- Какво ще й кажеш тогава, Ариане?
Че си зарязала ученето, за да продаваш хамбургери ли?
"Добър апетит! Благодарим ви, че избрахте Бъргър Кинг!"
Осмият етаж?
- Да.
Асансьор?
- Не работи. - Мамка му!
Повтори го.
Животът ми се промени драстично.
Животът ми се промени драстично.
А денят, в който мама щеше да си дойде, приближаваше
неумолимо като голям руски танк.
Какво си търсил в гардероба ми?
- Не в твоя. Това са старите ти дрехи.
Какво си търсил в гардероба ми?
- Не в твоя. Това са старите ти дрехи.
А и как изглеждаш? Ще е добре да помислиш за някаква промяна.
Виж това. Носили сме тези дрипи.
Подпишете тук.
Физиотерапевтът ще идва 3 пъти седмично. Имате ли други въпроси?
Майка ви тръгва на своя отговорност. Знаете какво мисля за това.
Къде е другият лекар впрочем?
Д-р Вагнер отиде в Дюселдорф.
- Разбирам. Ами вие?
Кога ще се изселите? А ми четете лекции за отговорност!
Моля да легнете за малко.
Защо?
- Моля ви. Просто легнете.
Ако има нова сърдечна атака: отсечен, силен удар в гърдите.
Внимателно! Не бива да се буди.
- Добре, шефе!
С Ариане ще направим график. Ще го съчетаем с физиотерапевта.
Винаги ще има някой при нея. Ще стане.
Повечето граждани на ГДР обмениха наличните си спестявания.
Останаха 2 седмици. Трябва да побързаме, защото както Горбачов казваше,
"Който закъснява,..."
- Извинете?
"...ще търпи вечно наказания."
- Не мога да слушам повече. Извинете!
Бихте ли намалили радиото? Майка ми се нуждае от почивка.
Добре, шефе.
Намя ли да ни запознаеш?
- Да, разбира се. Това е Лара.
Здравей, Лара.
Може ли да мина, моля?
Здравей, Кристиане!
Алекс! Какво става?
Ехо? Алекс!
Тук нищо не се е променило.
Какво трябва да се е променило?
Ако ти стане скучно, може да си пуснеш касета.
Радиото май е счупено.
Но ще го оправя.
- Алекс?
Знай, че не си сам.
Когато баща ти...
Когато той внезапно си тръгна...
не мислех, че ще го направя.
Никога не съм ти казвала, че...
Мислех да се самоубия.
Но ти идваше всеки ден.
И говореше за училище и Зигмунд Йен.
Чу ли?
Съжалявам за тревогите, които ти създавам.
Дори не ходя до тоалетната сама.
- Мамо.
Няма значение.
Важното е да се оправиш.
Ще се опитам.
Сега трябва да почиваш.
Ще отида до магазина, но Ариане е тук.
О, Алекс?
Копнея за корнишони "Шпрееуд". Ще ми купиш ли?
Няма проблем, мамо.
Така си и мислех.
В края на юни 1990 г. магазините в социалистическото отечество бяха опразнени.
Истинските пари идваха от държавата зад Стената.
Докато гражданите се тълпяха пред банките с присъщото им търпение,
ние като полудели търсехме спестовната книжка на майка ми.
Жадувана от всички, германската марка заля нашата малка общност.
Алилуя, алилуя...
Алилуя, германската марка!
Този ден, толкова прекрасен...
Валутата се разменяше 2 към 1. Германия спечели с 1:0!
Неспасяем удар! Германия повежда с 1:0 с гола на Лотар Матеус!
"Мока Фикс"? - Вече нямаме. Сухари "Филинхен"? - Вече не се продават.
Корнишони "Шпрееуд"?
- Божичко, къде живееш, момче?
Сега ползваме германската марка, а ти питаш за "Мока Фикс" и "Филинхен"?
Тази нощ магазинът се бе превърнал в цветен рай на продуктите.
А като клиент, аз бях крал.
Тези са холандски.
Добър ден, г-н Ганске.
Ето докъде ни докараха. Да ровим по кофите...
Г-н Ганске, имате ли още от онези корнишони "Шпрееуд"?
Какво?
- Корнишони "Шпрееуд"!
Съжалявам, млади човече. И аз съм безработен.
Празен буркан също ще свърши работа.
Мислех да представя Райнер на мама днес.
По-късно. Не бива да я претоварваме.
Може би си прав.
Да.
Опасявам се, че има дефицит на корнишоните "Шпрееуд".
Не се тревожи. И тези са хубави.
Наистина не е нужно да се грижите за мен непрекъснато.
Чувствам се неловко.
- Мамо.
Не, така е. Може би е добре да преместите телевизора до леглото ми.
Така ще се оправям сама с него.
Гледането на телевизия е уморително.
- Но защо?
Защо не мога да гледам телевизия?
- Ще питаме лекаря.
Мамо, трябва да поговорим.
Става дума за...
Искахме да те попитаме дали...
Нуждаем се от упълномощаване, за да имаме достъп до банковата ти сметка.
Какво е станало? Трябват ви пари?
- Не. Не.
Ти вече няма да можеш да ходиш сама до банката.
Ще бъде по-лесно, ако...
...ако подпишеш това.
Да и...
Може би така ще бъде най-добре.
Не е спешно, нали?
Криете ли нещо от мен? Какво се е случило? Задлъжнели ли сте?
Моля те, довери ни се! Важно е.
Преди да ви дам всичките си пари имам право да знам за какво са ви, нали?
Добре.
Трябваше да бъде изненада, но...
Получихме известие.
От Цвикау. Можем да купим Трабанта.
След само 3 години?
Затова ни трябваха спестяванията ти.
Нали не мислите, че парите ми са в банка?
Скрих ги.
Къде?
- Къде?
Забравих.
Нищичко не помня.
- Мамо, помисли си.
Татко ще се прибере късно днес, нали?
Мамо...
Всичко е наред. Скоро ще се оправиш.
Ще отпразнуваме рождения ти ден. Както всяка година.
Със съседите от кооперацията. Винаги сме го празнували.
Това са новините на Първа немска телевизия.
Др. Ганске гледа телевизия "Запад"?
Др. Ганске се влюби по време на ваканцията си в Унгария.
В една пенсионерка от... Мюнхен.
Оттогава любовта му към партията угасна.
О!
- Да.
Свърши ли?
Съжалявам за закъснението отново.
- Ето го. Дори има балкон.
Докато някои граждани не се върнаха от ваканцията си в Унгария,
търговията с апартаменти в столицата спадна значително.
Навсякъде имаше пусти жилища, в които само трябваше да влезем.
Момчето отищло на Запад миналата година. Един колега ми каза за това.
Слушай внимателно! Чуй!
- Работи! - Боб "Темпо"!
Грах "Глобус"! Не вярвам на очите си.
"Мока Фикс Голд"! Колко време ги търсих!
Може ли да ги взема?
Трябва да вървя.
Заспивай.
Добро утро, мамо.
Добро утро, Алекс.
Бързаш ли?
- Трябва да ходя на работа.
Алекс, не збаравяй за телевизора.
- Ще говорим за това после.
А, за рождения ми ден. Покани Клапрат и няколко ученици.
Сякаш корнишоните бяха малък проблем. Сега иска да гледа телевизия.
Какво да правя?
- Да, Хюстън. Имаме проблем.
И какво? Мислех, че ще имаш идея.
- Имах предвид картината.
А.
Какво?
- Нищо.
Не издържа дълго.
- Полуфинал! Отивам при Полникс.
Най-после.
Извинете. Тези корнишони "Шпрееуд" ли са?
Не, холандски са.
Покажи й нещо старо.
- Какво имаш предвид?
Старата телевизия "Изток" на видеокасета.
Новини от миналата година? Със сигурност ще забележи.
Не мисля така. Винаги са били гадост.
- Откъде да намеря записи?
Дори нямам записвачка.
- Това е лошо.
Какъв е резултатът?
Бекенбауер, Руди Фьолер... Притаете дъх!
Германия отива на финал!
Докато часовникът на Александър плац препускаше към рождения ден на мама,
малката топка обедини развитието
на разединената нация и накара нещата, които си принадлежат, да се слеят.
Помъчих се като Герой на труда да възродя ГДР в най-дребни детайли
в стаята на майка ми преди този ден да дойде.
Решени ли са кръстословиците?
- Недокосвани като девица.
Супер. Ще взема всички.
А, и тези неща също.
Уволниха и моята дъщеря. Изведнъж й казаха: "Благодарим и довиждане."
За това работихме 40 г. Ще махнат дори балета по телевизията.
Не правиш ли друго освен да гледаш телевизия?
Да се върнем на майка ми. Проблемът е,
че тя не знае за падането на Стената.
- Да й завиди човек.
Следващата седмица има рожден ден. Тя ще се зарадва на срещата с вас.
Разбрахте ли? Не искам нито една грешна дума.
Ами 20-те марки?
- Първо работата.
Първите гости са поканени. Останалите трябва да бъдат склонени.
Много хора от ЕСПУ "Вернер Зееленбиндер"
се бяха потопили в личния си живот. Включително д-р Клапрат,
някогашен директор и виден учител на народа.
Всички бяхме ценни хора.
Нали така, Алекс?
Уважвах майка ти. Тя беше изключителен педагог
и чудесен човек.
Затова я неутрализираха.
Някои другари от колектива
я смятаха за прекалена... идеалистка.
Още откакто баща ти...
Всички уважаваха идеализма й,
но... при днешната училищна рутина той може да причини проблеми.
И тогава я уволнихте.
Оставате й длъжник.
- Да.
Ти си диспечер. Ще го запомниш ли?
- Диспечер? На Изток?
Да, на Изток. Организираш продажбите на ресторант "Митропа".
Запиши си: ЕСПУ "Юрий Гагарин".
Бил си председател на Пионерския комитет.
- Пионерски комитет... какво?
Председател на Пионерския комитет.
- Достатъчно.
Няма да ползвам тези пластмасови подложки повече. Това е прекалено.
Записа ли?
- Да, председател на Пионерския комитет.
Ето, 30 предавания "Модерна камера", 10 - "Черен канал",
6 - "Цветен бойлер" и 4 - "Един ден на Запад". Всички са копирани.
Със съдействието на филмовата библиотека и много чаровния Денис.
Дано стане.
Защо лазиш по земята?
- Оправям кабела за антената на телевизора.
Спечелихме Световната купа. Истински подарък. Няма по-подходящо време
за поставяне на сателитни чинии на Изток.
Готово ли е? Достигаме до трета фаза...
Какво беше това?
- Не знам. Смущения, случва се.
Добър вечер, дами и господа, и добре дошли в "Модерна камера".
Сериозна демонстрация срещу границите. Протести пред Канцеларията във ФРГ.
Свръхмощен чип ГДР. Чуждата преса признава постиженията...
Навън нещата се случват, а тук се чувствам безполезна.
Ще сложиш ли бележка на таблото за съобщения в кооперацията?
Всеки, който има проблем, може да дойде. Мога да пиша жалби в леглото.
Не знам. Не бива да се преуморяваш.
Добро утро, Алекс. Време ли е вече?
Искаш ли малко? А, искаш ли?
- По дяволите!
По дяволите. Нали? По дяволите!
Божичко, свещени дяволи!
Повръща ми се.
Докато множеството се считаше вече притежател на Световната купа,
в стаята на майка ми долетяха звуци от миналото.
Наш дом са не градовете
и селата само,
наш дом са също дърветата в гората,
наш дом
е и тревата на моравата, житото в полята
и птичките
в небесата, и животните по Земята,
и всички рибки във водата са домът ни.
А ний обичаме...
Беше чудесно. Благодаря ви, деца.
Аз ви научих на това, нали?
Да.
Скъпа Кристиане!
Тук сме... днес... тук,
заради рождения ти ден. Бих искал да ти пожелая
всичко най-хубаво от името на партията
И...
кошницата.
За теб.
Много мило. Благодаря.
Клапрат.
Вино "Розенталер", "Мока Фикс Голд",
грах "Глобус".
Колегите и другарите
от ЕСПУ "Вернер Зееленбиндер"...
Те искат да ти благодарят за всичките години,
Кристиане, в които ти беше...
добра колежка...
и... скъпа другарка...
и...
Както и да е, желая всичко най-добро за рождения ти ден и да си останеш същата,
Кристиане.
Скъпа другарко Кернер,
всичко най-хубаво,
крепко здраве...
и всичко ще бъде както преди.
Лара, ела.
Това е Лара,
студентка от Съветския съюз.
Нейният баща е учител на глухонеми.
Не се жени твърде рано.
- Мамо.
Въпреки че въпросът с апартаментът в този случай би се ускорил.
Моят Алекс може да бъде много непредвидлив.
А Райнер...
Това е новият приятел на Ариане.
Той... Той е...
Диспечер.
- Да, аз съм диспечер.
Аз самият бях редом с тях. От цялото ми сърце... Пионери!
Бях един от свободните немски пионери.
Благодаря, Райнер.
Като Комитет...
Предсе...
Председател на Комитета.
- Благодаря!
Подгответе се!
- Благодаря, Райнер!
Да, мамо. Поредната година мина. Какво се промени?
Не много неща всъщност. Паула има зъбки и нов татко.
И аз... да.
За съжаление не можем да отидем в кафене "Москва" да пийнем за твое здраве,
но сме всички заедно. Това е най-важното.
Не винаги сме ти помагали, но ти никога не си ни оставяла.
Настина не мога да се сетя за семейство, по-хубаво от нашето.
Затова исках да ти благодаря. Ти си най-добрата майка на света.
Алекс?
- Всички много те обичаме.
Алекс?.
- Какво става?
Какво е това?
Това е...
- Да, какъв е смисълът?
Не знам какво правят другарите там... Фата моргана.
Това е нещо западно.
- Мираж.
Някак е било одобрено .
- Моля те, успокой се, мамо!
Има обяснение за всичко.
Момчета, ще изпеете ли нещо?
Лара! Чакай малко, аз... Лара?
"Да строим, да строим".
Какво ти става?
Да строим! За по-добро бъдеще,
нашия дом ний строим...
Съжалявам за майка ти. Това, което правиш, ме плаши.
И каква беше тази глупост, че баща ми преподава на глухонеми?
Той беше готвач, знаеш го.
- Но тя се зарадва на това.
Какво трябваше да й кажа? Че е мъртъв ли? В нейното състояние?
Веднъж като си започнал да лъжеш, така или иначе няма значение.
Наздраве за нея! Наздраве за нея!
Лара!
Наздраве за нея! Наздраве за нея!
Три пъти наздраве!
Наздраве, наздраве, наздраве!
Малко по-встрани.
Още мъничко.
Бихте ли внимавали? Снимаме филм!
- Може ли да видя пълномощното ви?
Той не ви ли каза?
- Мен ли? Кой?
Как беше името му?
- Нещо с "M".
Ще отида да попитам. Дотогава не снимайте!
Засне ли логото? - Да. А мен на фона му? - Да.
Трябва да изчакаме здрача.
- Не прекалявай, онзи скоро ще е тук.
Просто почакай. С вечерното слънце ще стане екстра.
Блуждаейки в облаците този ден, разбрах, че истината е само
една неясна материя, която можех да пригодя към
познатото на майка ми обкръжение.
Трбяваше само да изуча езика на "Модерна камера"
и да насърча амбициите на Денис като режисьор.
Днес Гюнтер Митаг, секретар по Икономическите въпроси в ЦК,
посети "Кока-Кола" в Западен Берлин. Причините за това посещение
бяха някои подробности около споразумението между "Кока-Кола"
и Държавния комбинат за безалкохолни напитки в Лайпциг.
Органи на Държавна сигурност от Западен Берлин възпрепятстваха работата на Телевизията от ГДР.
Явно капиталистическата цензура намери загубата, която "Кока-Кола" претърпя
за сметка на Държавния комбинат за безалкохолни напитки в Лайпциг
по време на процедурата по патентоване, за твърде смущаваща. Молим да не пречите
на работата на Телевизията на ГДР!
- Ще извикам милиция!
Международни учени най-после потвърдиха пред Държавния комбинат
за безалкохолни напитки в Лайпциг, че оригиналната съставка на Кока-Кола
е създадена през 50-те години в ГДР. Връщаме се в студиото.
Кока-Кола е социалистическа напитка?
Мислех, че е измислена преди войната.
Не разбираш ли, мамо? Западът ни е крадял през всичките тези години!
До края на август са регистрирани 593 смъртни случая от употреба на наркотици,
с 60% повече от миналата година.
- Спомних си!
Какво?
- Къде съм скрила парите.
В дневната, в малката ракла с чекмеджетата.
В лявото чекмедже под восъчната хартия.
Старият шкаф с червената точка отива на боклука.
Как можах да забравя?
Ей, тук съм!
- Здрасти!
Какво?
Повярва ли?
- Естествено. - Наистина ли?
Наистина ли повярва?
- Казвам ти.
Измамиха ни!
- Добър вечер, г-н Ганске.
Предадоха ни и ни разпродадоха!
Липсата на фона не я ли подразни?
- Не.
А за това работихме 40 години...
- Можем да възобновим студиото.
Щеше да бъде различно, ако разполагахме със син екран.
Какво правиш тук?
Какво ще правим с тях?
- Обменете ги, разбира се.
Съжалявам, но крайният срок изтече преди 2 дни.
Случаят е специален.
- Открихме ги чак днес.
Ще бъдем съгласни, дори ако съотношението е 1:4 или 1:5.
Опасявам се, че няма удължаване на срока. Освен това не обменяме пари в брой.
Не може да бъде!
- Трябва да се напмери начин!
Убеден съм, че разбрахте. Времето изтече!
- Твоето също ще изтече, копеле!
Това са 30 хиляди източни марки! Спестяванията ни за последните 40 г.!
А ти, западен мухльо, твърдиш, че не струват нищо ли?
Моля, напуснете веднага сградата.
Разкарай си ръцете! Какво зяпате всички?
Това бяха и вашите пари!
Махнете се от мен! Копелета!
Полудя ли?
Почувствах се като командир на подводница от флотата на Северно море,
чийто заякнал в битките стоманен корпус се е пропукал.
Когато запуша отвора, веднага се появява нов.
Ариане отказа да бъде мой боен другар, специалистът по барбекюта развя своя Кола-флаг
и свеж вятър от Запад понесе източните пари на майка ми.
Защо се смееш?
- Викай.
Защо?
- Трябва да си поемеш малко въздух.
Отвори сърдечните си клапи. Извикай!
През лятото на 1990 г. немският национален отбор преизпълни плана
и стана световен шампион.
А мама продължаваше да се оправя.
Пуловерът с номер 48 е широк колкото номер 54
и дълъг като номер 38. Точка.
Не знам как работниците на Милена са стигнали до тези мерки.
В столицата няма хора, които да са толкова ниски и квадратни. Точка.
Кристиане, така е добре.
Ако грешката е наша... Ако грешката... е наша...,
и не можем да пригодим Централния план към нашите размери, запетайка,
искаме да се извиним за това. Точка.
В такъв случай, запетайка, ще се постараем да станем
в бъдеще по-ниски и по-квадратни. Точка.
С приветствията на социалистите,
Хана Шефер.
Здравейте, г-жо Шефер.
О, Алекс. Толкова е хубаво да говоря с майка ти. Сякаш живея в миналото!
Малко промени тук-там и ще го пратя на фирмата за поръчки по пощата "Ото".
Наш дом са също дърветата в гората,
наш дом...
Имам приятни посетители. Това са Франк и Кристиан
от бившия ми клас.
- Здравей.
Здрасти. Другарката Кернер трябва да почива, ясно?
Чао.
- Алекс, защо?
Пръждосвайте се!
- Ами 20-те марки? - Какви 20 марки?
Саша каза, че ще вземем 20 марки за това!
Здравейте, г-н Мелерт. - Привет, Алекс. Проблем с тостера ли?
Майка ми ще се зарадва, влезте. А вие се махайте оттук!
И кажете на приятелчетата си пионери да не са припарили насам! - Добре, шефе.
Полудял ли си?
Не можеш да пускаш момчетата тук!
Защо? На нея й хареса, нали?
Не можеш да направиш нищо правилно! Най-важното за теб е да се оплакваш!
Ти си точно като майка ти и нейните глупави ГДР-жалби.
Майка ми не се оплаква! Тя опитва да промени
обществото стъпка по стъпка чрез конструктивна критика. - Да, бе.
Никога не ти е пукало за това!
- Не.
Забелязахте ли? Ние сме в социалистически клуб на ветераните.
Добър вечер. Защо не искате такса за вход?
Добра идея, да сложим вход!
Млъкни. Той купи Траби. - Така ли?
Комби.
Не може да бъде. Паула ще се разболее, ако историята продължи още. - О, хайде!
В продължение на 20 г. в ГДР не застрашиха здравето ни, нали?
Започвам да се съмнявам в теб.
Мамка му!
Много добре. Трябва парцал.
Какво става? Пак кървене от носа.
Знам, че моментът е малко стресиращ. Аз също бих предпочел
да не се налага да...
- Видях татко сутринта.
Къде?
- На работа.
Разпознах веднага гласа му.
Какво каза?
3 чийзбургера и 2 порции картофи с майонеза, моля!
3 чийзбургера и 2 порции картофи с майонеза!
Как изглеждаше?
Караше Волво комби, със златни рамки на стъклата.
Какво му каза?
Добър апетит. Благодарим ви, че избрахте Бъргър Кинг.
Баща ми живееше някъде в същия град. Представих си го.
Дебелак, който се тъпче с чийзбургери и картофи по цял ден.
Той живееше в неговия свят, а аз - в моя.
Той нямаше нищо общо с мен, а аз - с него.
Не мърдай, защото иначе няма да стане.
Много ли време ще отнеме?
Защото след 2 часа най-късно трябва да съм вкъщи.
Все трябва да бъдеш някъде след 2 часа. Омръзна ми.
Супер. Майка ми е болна, работата ми е тежка,
а приятелката ми се муси.
- Изпитът ми е след 2 дни.
Това е втората ти природа - да поставяш гипс.
Тогава да спра да уча, а?
Не исках да бъда злонамерен. Вярвам в теб.
Лара, престани, моля те!
Трябва да кажеш на майка ти!
- Какво?
Трябва да кажеш на майка ти! Не заради мен, а заради нея!
Лара!
- Какво?
По дяволите! Лара!
Животът в малката ни страна започна да тече по-бързо от преди.
Ние бяхме като атоми в ускорител на елементарни частици.
Но далеч от безумния ход на новото време се намираше едно спокойно място,
пълно с тишина и мир, където можех да си почина.
Да, Паула. Преди Алекс не беше така уморен, като се връщаше от работа.
Паула се учи да ходи, Алекс!
Там! Там!
Там!
Виждаш ли? И аз мога.
Паула! Виждаш ли?
Малката ми Паула. Ела при баба. Ела.
Ще покажем на Алекс какво можем да правим, нали?
Добре...
Да видим колко далече може да стигне баба.
Здравейте!
- Добър ден.
Млади човече, може ли да седна тук за малко?
Разбира се.
Вие не сте оттук, нали?
- Не, от Вупертал.
От Запада?
Мамо?
Мамо, какво правиш? Ела.
- Мамо!
Какво ти става? Не може да ставаш!
Какво става тук всъщност?
Централен комитет на... Германската обединена
социалистическа партия.
Звукът е наред.
- Добре.
Готов съм.
- Камера работи!
3, 2, 1...
Берлин.
Още работи.
Берлин.
На заседание на Централния комитет на Германската социалистическа партия
Генералният секретар на ЦК и председателят на Държавния съвет на ГДР,
другарят Ерих Хонекер, в израз на дълбока учтивост, позволи влизането
в страната на граждани на ФРГ, молещи за амнистия в посолствата на ГДР в Прага и Будапеща.
В този акт Хонекер вижда промяна в
Източно-западните отношения и даде обещание на всеки влизащ в страната
да бъдат дадени по 200 източни марки.
Безработицата, лошите прогнози за бъдещето и нарастващите
изборни победи на неонацистките републиканци
накара разстроените граждани на ФРГ да обърнат гръб
на капитализма и да започнат
нов живот в страната на работниците и земеделците.
Тук новите жители на ГДР паркират колите си.
Навлизащите от ФРГ граждани бяха настанени в берлинските квартали
"Център" и "Фридрих". ЦК на ГОСП създаде кампанията
"Солидарност Запад" по повод историческото събитие, за да
гарантира, че всички нови граждани ще получат подходящо жизнено пространство.
Трябва да си призная, че играта започна да ми убягва.
Онова ГДР, което създадох за майка ми, беше страната, в която исках да съм живял.
Гражданите, които са готови да подслонят бежанци от ФРГ,
нека се обърнат към местната Секция.
Колко са вече?
Не знам. 10, 20 хиляди?
Погледнете. Хората искат да дойдат в нашата страна.
Къде ще живеят всички?
- Ще намерят нещо.
Сама чу, ще се погрижат за тях.
Не, деца. Това е наша отговорност. Трябва да помогнем.
Но как бихме могли? Нямаме свободни стаи.
Вилата.
- Вилата ли?
Можем да го направим. И без друго исках да отида там.
Поздравления. Свърши страхотна работа. Сега иска да отиде на вилата.
Ще трябва да промениш целия град. Защо не започваш?
Но едно ще ти кажа: аз бях дотук.
С Ариане ще купим нов апартамент. След 4 седмици се местим.
Какво?
Бременна съм.
Пак ли? Не можа ли да внимаваш?
Паула не е ли достатъчна? Ами мама?
Не можеш да ме оставиш сам!
- Вземи си няколко бежанци.
Толкова си цинична! Искаш тя да умре, нали?
Така хармонията в нашето семейство беше възобновена.
Това е детето ви. А тук е сърцето.
Страхотно!
Едно германче беше на път. Едни германски договори бяха подписани.
В Москва изчислиха,
че 2 + 4 = 1 и отпиха Кримско шампанско в името на едно германско братство.
За първи път в Берлин започнахме едно германско пътуване.
Вече не съм малка. Махнете ми шала.
Не гледай!
Къде отиваме?
- Изненадата си е изненада!
Траби мирише на ново. Какъв цвят е?
Чакала си 3 години, така че още час и половина нямат значение. - Така е.
Мамо?
Красив е. Небесно син.
Добре, а сега се обърни.
О, боже. Градината.
Помниш ли, когато Алекс се заключи в банята?
Чукахме ли, чукахме. Нито звук.
Измъкнах се прес една дупка и наблюдавах всичко от дървото.
Смях се толкова много, че щях да се напишкам.
Какво стана през 8-те месеца, които проспах?
Заспа ли?
- Да.
Станахте възрастни, това ще да е.
Приличаш все повече на баща си.
Мамо...
Лъгах ви през цялото време. Истината е различна от това, което мислите.
Мамо, за какво говориш?
- Баща ви...
Баща ви не отиде на Запад заради друга жена.
Изглъгах. Излъгах и за още нещо -
че не съм чувала нищо за него.
Той пишеше писма на мен... и на вас.
Всички са в кухненския шкаф.
Нпаравиха живота му много тежък. Само защото не беше в Партията.
Беше ужасно. Не позволи на никого да го забележи.
Но аз знаех.
Знаех и не можах да му помогна.
И тогава внезапно се състоя този конгрес в Западен Берлин.
Имахме само 2 дни за размисъл.
Баща ви искаше да остане на Запад,
а ние трябваше да го последваме.
Е, не можах да го направя.
Аз... бях много уплашена.
Не знаете какво е. Попълване на позволително за напускане с 2 деца.
Не можеш да пресечеш веднага. Трябва да чакаш - вечно!
Понякога с години. А вие...
Можеха да ви отнемат от мен. Разбирате ли?
Да.
Не отидох.
Това беше най-голямата грешка в живота ми.
Сега го знам.
Излъгах. Моля ви да ми простите!
Мили мой Робърт,
мислех за теб толкова често.
Толкова бих искала да те видя още веднъж.
Същата вечер състоянието на майка ми внезапно се влоши.
Майка ви е получила още един удар, от което се опасявах.
В момента е относително стабилна. Но се страхувам,
че трябва да очакваме най-лошото. Съжалявам.
Лекарите може да грешат.
- Алекс, не се самозалъгвай.
Ето, намерих го. Живее във Ванзее.
Това беше последото й желание. Но не бих могла да отида там.
Мама няма да умре.
Чао.
Сега вече може да настаниш някого.
Да настаня ли? Кого?
Някого от Запада.
Трябва да спиш.
Ако искаш, можеш да полегнеш в стаята на сестрите.
Това беше той. Идолът от моето детство.
Като омагьосан дух от детството ми: Зигмунд Йен.
Той не даваше автографи, не говореше с пионери за тайните на Вселената,
за свободата при нулева гравитация или за вечността на Космоса.
Той караше малка, вмирисана Лада-такси.
- Къде искате да стигнете?
До Ванзее.
- Знам какво си мислите.
Повечето хора го мислят. Но това не съм аз.
Летим в нощта. Също като в дълбините на Космоса.
На светлинни години от Слънчевата система, покрай странни галактики
с непознати форми на живот, се приземихме във Ванзее.
Бихте ли изчакали?
Няма да се бавя.
Добър вечер.
- Здравейте. Влезте.
Г-н Кернер тук ли е?
- Бюфетът е навън. - Ей там.
Здравей.
Добър вечер.
Добър вечер!
Здравей!
Сънчо, скъпи Сънчо, още не е време...
Изпратихме вечерните си поздрави
преди дечицата да легнат в легълцата си.
Имаш още време.
Имаш още време.
Здравейте.
- Здравей. - Здрасти.
Може ли да погледам Сънчо с вас?
- Само ако ни кажеш името си.
Може ли да погледам Сънчо с вас?
- Само ако ни кажеш името си.
Александър.
Вижте, днес Сънчо е астронавт.
Там, откъдето идвам, го наричат космонавт.
Откъде идваш?
- От различна страна.
Здравейте, малки мечоци.
- Здрасти, татко.
Как сте?
Добре.
Вие също ли сте фен на Сънчо?
Да.
Извинете, познаваме ли се?
- Да.
Да. Мога да помисля. Моля, помогнете ми.
Казва се Александър.
Алекс?
Робърт. Робърт! Всички те чакаме навън.
Робърт, излез!
Робърт, знаем, че обичаш да се криеш в банята на такива събития.
Татко, трябва да държиш речта си.
- Робърт, покажи се.
Ще се върна.
Виждам го. Накара ни да чакаме.
На сцената!
Благодаря на всички, че дойдохте.
Благодаря и...
приятна вечер. Благодаря.
приятна вечер. Благодаря.
Съжалявам, че направих тържество тази вечер.
Ако знаех, че ще дойдеш, аз...
Странно, винаги съм мислел, че имаш басейн.
Има езеро наблизо. Божичко, дори не те познах.
Имам ново братче и сестриче, а?
В продължение на 3 г. всеки ден чаках вест от теб.
Всеки ден.
Това беше най-голямото ми желание.
Защо си дошъл?
Мама умира.
Получи сърдечен удар.
Иска да те види още веднъж.
Какво беше там горе?
- Там горе ли?
О, там горе.
Беше прекрасно там горе.
Само много далече от дома.
Няма вече Стена. Няма граница!
Не е толкова лошо. Сега прсто има една страна!
Не разбирам нищичко. Това не е истина.
- Затова трябва да го изиграеш.
И защо се върнах в ГДР?
Не знам. Измисли нещо!
Не, това е абсурдно. Не мога да го направя.
Само трябва да го преодолееш, след това ще е лесно.
Мамо.
- Да.
Ох.
Искам да стана.
Как изглеждам?
Можеш да влезеш.
И помни, нито дума!
- Да, да.
За какво говорихте?
- Толкова ли е важно?
Колко време остана той вътре?
- Повече от час.
Надявам се да не се е издал.
Лятото си отиде. Реших да сложа край на преструвките.
Но отново щяхме да отпразнуваме годишнината на нашето социалистическо отечество.
За разлика от реалността обаче... като тържествено сбогуване.
Пст!
Да? Камера работи. Започваме на 3.
Скъпи граждани на ГДР,
ако сте доживели да видите чудото - да наблюдавате нашата синя планета
от дълбините на Космоса...
Понеже за мама беше трудно да чака, преместихме годишнината на ГДР
от 7 на 2 октомври 1990 г.: навечерието на Обединението.
Какво?
Ето. Най-добрият ми филм.
Жалко, че само майка ти ще го види.
Благодаря, Денис. Без теб никога нямаше...
- Всичко е наред. Заповядай.
Тръгвай преди да си се разчувствал.
И ми кажи как е минало!
По случай годишнината на ГДР Ерих Хонекер подаде оставка
и напусна поста си.
Какво?
Искаме да убедим приятелите ни по света, че социализмът...
В речта си на церемонията по повод годишнината на ГДР
в резиденцията на Републиката Ерих Хонекер обоснова решението си,
като каза, че реализираните от ГДР промени през последните месеци
са осъществили целите на политическата му кариера. Ерих Хонекер поздрави
новия Генерален секретар на ЦК на ГОСП и председател на Държавния съвет на ГДР
Зигмунд Йен.
- Какво, Йен?
През 1978 г. Зигмунд Йен стана първият немски космонавт.
Новият държавен глава направи обръщение пред народа тази вечер.
Скъпи граждани на ГДР,
ако сте доживели да видите чудото - да наблюдавате нашата синя планета
от дълбините на Космоса, виждате нещата различно.
Там горе, в Космоса, човешкият живот изглежда
малък и незначителен. Питаш се какво е постигнало човечеството.
Какви цели сме си поставили, кои от тях сме постигнали?
Днес е годишнината на нашата страна.
Тя е много малка, когато се гледа от Космоса.
Въпреки това хиляди хора дойдоха при нас миналата година.
Хора, които гледаха на нас като на врагове, а днес искат да живеем заедно.
Знаем, че страната ни не е идеална, но ние вярваме в нея,
вдъхновени от много хора по целия свят.
Може би понякога се отклоняваме от поетия курс,
но успяваме да се овладеем. Социализмът не означава
живот зад стена. Социализмът значи да взаимодействаме с другите
и да живеем с тях. Не само да мечтаем за по-добър свят,
но да направим света по-добро място.
но да направим света по-добро място.
Поради това реших да отворя границите на ГДР.
Скоро след падането на Стената, хиляди жители на ФРГ се вкопчиха
във възможността да посетят ГДР за първи път.
Мнозина искат да останат. Те търсят алтернатива на битката
за оцеляване в капиталистическата система.
- Не е ли прекрасно?
Не всички искат да се насочат към кариера и агресивен маркетинг.
Не всички искат да отвоюват пътя си в живота.
Такъв ден, толкова хубав като днешния...
Тези хора искат различен живот. Те разбират, че колите, видеото
и телевизорите не са всичко. Те са готови да възприемат
един нов живот, изпълнен само с добра воля, енергия и надежда.
Удивително.
Майка ми надживя ГДР за 3 дни.
Вярвам, беше правилно, че тя никога не научи истината.
Отиде си щастлива.
Поиска да разпръснем праха й в четирите посоки на света.
Това не беше позволено в Германия. Нито на Запад, нито на Изток. Но не ни пукаше.
Тя е там горе и сигурно ни гледа.
Вижда ни като малки точки на нашата малка Земя.
Също като Зигмунд Йен.
Страната, която майка ми напусна, беше страна, в която тя вярваше,
и която ние запазихме жива до последната й секунда.
Страна, която никога не е съществувала по този начин.
Страна, която в съзнанието ми винаги ще бъде свързана с моята майка.