A Countess From Hong Kong (1967) Свали субтитрите
Истински Аристократи на Живо. Танцувай с графиня за половин долар
- Каква е цената, сестро?
- По половин долар за танц.
- Искате да кажете, че тези жени са графини?
- Някои са.
Без майтап. Дай ми билети за пет долара.
Благодаря ви.
- Имам билет за танц с графиня.
- Използвай го, човече.
Кажи на хората от вкъщи, че ще се приобщя към висшето общество.
- Извинете ме. Мога ли да седна?
- Моля заповядайте.
Имам билет за танц. Графиня ли сте?
Без майтап!
Кажи ми, колко графини има наоколо?
Ами, няколко.
Всеки държавник, всеки министър и дипломат трябва да се посвети...
- на каузата за световния мир.
Огдън, Харви е! Все още ли репетираш тази реч?
Ето ни нас, в Китай, Хонг Конг, а ти все още се опитваш да спасиш света.
Да се махаме оттук. Да отидем да видим града. Ще останем само за 24 часа.
Добре, Кроуфорд. Ще завършим това следобед.
Добре, господине.
Можеш ли да повярваш? Хонг Конг. Мога да видя негърче китаец на кукла.
Не бих бил изненадан.
Погледни ги. Натъпкани заедно като сардени.
Ето това не харесвам у бедните. Нямат никакъв вкус.
Могат да си позволят само мизерия. Избират си да живеят до най лошите съседи...
...ядат най лошата храна и се обличат зверски.
За първи път те виждам да се усмихваш, откакто дойдохме на това пътуване.
Това не беше усмивка. Това беше смехотворна болка.
- Как се чувстваш приятелю?
- Депресиран.
- Би трябвало да си най щастливия човек на света.
След шест седмици ще си разведен и най вероятно, ще си новия Секретар на Щата.
- Ще почакаме и ще видим.
- Ето то днешен вестник.
"Огдън Миарс, мултимилионер, син на най богатия производител на олио в света...
ще бъде новия Секретар на Щата."
Дай ми да видя това.
Не си завършил изречението. "Според последните слухове."
"Син на най богатия производител на олио в света." Няма да ме оставят да го забравя.
Това е бремето, което ти трябва да носиш.
Харви, имаш развратно влияние.
Може би, но аз не съм те въвел в политиката.
- Какво друго бих могъл да правя?
- Убийства, пожари, изнасилвания.
- Има изобилие от работи, които си струват.
- Крауфорд.
- Влез, Крауфорд.
Тъкмо пристигна телеграма. Президентът е обявил Господин Патрик Даулинг за...
- Секретар на Щата.
- Даулинг, а? Ами, това е шоубизнеса.
- Кой по дяволите е Патрик Даулинг?
- Секретар на Щата.
- Ще проверя за повече новини.
- Благодаря, Крауфорд.
Харви, предполагам, че си прав. Мисля, че ще се откажа от спасяването на света.
Довечера ще отпразнуваме назначаването на Патрик Даулинг.
Извинете, сър. Господин Кларк се обади.
Господин Кларк? Къде е той?
Горе във всекидневната. Каза, че сега слиза.
- Доведи го тук.
- Добре, сър.
- Кой е Кларк?
- Той е един от главните ръководители на татко.
Многоуважаван стар джентълмен.
Ние не искаме да останем залепени за това старо момче до края на вечерта.
Не, ще се оттърва от него.
И помни- гледай да се оправиш от треската. Вземи дълго пътуване по море, за да избягаш от всичко.
- Не искаме да сме посещавани паркове и музеи.
- Господин Кларк.
Огдън, мило мое момче, не съм те виждал откакто носеше пелени.
Трябва да кажа, че си копие на баща си.
Господин Кларк, нека ви представя моя приятел, Харви Кротърс?
Как сте? Обзалагам се, че съжалявате. Ами, сър.
Хъдсън ми каза, че сте подтиснат и ето ме мен-готов да ви покажа града.
За съжаление, това е първият ми ден навън след... треската.
Мисля, че ще е по добре да остана вътре, за да приема нещата по леко.
Разбира се, мило мое момче. Няма да те притеснявам.
Но преди да си тръгна бих искал да ти представя едни мои много добри приятели.
Те чакат във фоайето.
Разбира се. Хъдсън би ли поканил приятелите на Господин Кларк вътре?
- Те стоят сами във фоайето. Няма как да не ги познаеш.
- Да, сър.
Ами, Огдън, много лошо, че не си добре. Аз мислех да те разведа наоколо.
Да, разочарован съм. Четох за това място и всичко беше удивително.
- Ботаническите градини и музеите...
- Оо, мили мой.
Ботаническите градини ли? Ха, ха, ха! Мисля, че можем да се забавляваме по добре от това.
Предполагам, че съм чел грешната книга.
Огдън, това са приятелите ми.
Това е Огдън Миърс...
Господин Харви Кротърс.
Графиня Чиедоф...
Графиня Наташа Александров...
Баронеса Каванотчи.
Здравейте, бих желала едно питие.
Не, не Баронесо. Твърде рано е.
Извинете. Какво ще желаете дами?
- Шампанско.
- Шампанско, шампанско
Не, не, не го изключвайте.
Музиката допълва шампанското.
- Дами, ще седнете ли?
Колко жалко, че прекарваш треската, Огдън.
Помислих, че може да отидем някъде тази вечер и да вземем и дамите с нас.
Но нощният въздух може да е опасен за теб.
Мисля, че ако се облека добре всичко ще бъде наред.
Къде са момичетата?
Не зная. Мисля, че отидоха до тоалетната точно, когато ти излезе.
Сигурно съм ги подсетил за това.
Нека да ти кажа нещо за тези дами. Харви.
Те са дъщери на руски аристократи.
Титлите им са напълно автентични.
Родителите им са избягали в Шанхай по време на Руската революция.
Шанхай е било грозно място по това време.
Интернационална колония организирана от седем нации.
Тъй като си нямали страна, животът им бил безполезен.
Можели да бъдат робувани, убити. На никой не го интересувало.
Графиня Наташа, тази, която седеше до теб...
е водила доста тъжен живот.
Била е любовница на гангстер, когато е била 14.
А как останалите са се справили с живота?
Много гладували, други се самоубили.
Много от жените работели в танцувални заведения.
Мъжете трябвало да се конкурират за най евтино платената тежка работа, защото не можели да напуснат страната.
Мисля, че Харви е много симпатичен.
Много хубаво не е на хубаво. Той няма пенис.
И какво? Нямаш ли малко романтика в душата си?
Парите ме правят романтична.
Мислех, че Харви е човека с парите.
Имаш жалки инстинкти, скъпа. Другият, Огдън Миърс, е човекът с парите.
Той е сина на най богатия производител на олио в света, и Наташа го е захапала.
Господин Огдън ли? Той е много привлекателен.
Хмм. Остави го за Наташа. Тя е като жадна лепка, открила вода.
Само, че в нейния случай, тя е открила олио.
Можеш да притежаваш големия си човек от олио.
Той ще е тук само днес, а утре заминава.
Но аз ще се залепя за Татко Кларк.
Той ме измъкна от танцовите барове.
Слушай, Милтън... Извини ме, Господин Милтън Кларк.
- Искате ли да танцуваме?
Наташа.
Много сте тиха тази вечер.
Така ли? Съжалявам.
Не се извинявай. Харесвам тихите хора.
Те или са умни или тъпи.
Бих казал, че ти си от умните.
Благодаря ти. По добре да не проговарям.
Каквото и да направиш, е много привлекателно.
- Искаш ли да танцуваме?
- Не. Искам да стоя тук и да си говоря с теб.
- Съжалявам, че говоря английски толкова зле.
- Говориш го красиво.
Разбрах, че си родена в Шанхай.
Да. Но родителите ми са от Русия.
А сега са се преместили в Хонг Конг ли?
Родителите ми умряха в Шанхай, когато бях на 13.
- Нямаш ли братя или сестри?
- Бях единствено дете.
Тринайсетгодишна, била си малко млада да се сблъскаш със света.
Все някога трябва да се сблъскаме с него, рано или късно.
За някои е по рано.
Как дойде да живееш в Хонг Конг?
Ами, имаше още една война, още една революция. И ето ни тук.
- Но нека поговорим за нещо по весело.
- Съжалявам.
- Искаш ли да танцуваме?
- С удоволствие.
Поздравления, Ваше Превъзходителство. Сега вие сте Упълномощен Посланик извънредно.
Ще звънеш ли на иконома, за да го помолиш да донесе чаша студена вода?
Oо.
Какво е това посланичество?
Тъкмо го съобщиха по радиото. Бил си назначен за...
Извънреден Посланик от съда на саудитска Арабия.
Никога няма да се измъкна от бизнеса с олио.
Цяла вечер ли си спал на това канапе?
Какво е това? Телефонни номера.
Някои от твоите първи официални срещи, предполагам.
- А това?
- Някакъв грубиян се е държал грубо с Наташа...
- в нощния клуб и ти си го ударил.
- Ударил ли съм го?
Кавга в нощния клуб? Ами, явно се отдалечевам от добро начало като посланик.
- Стюард.
- Ще ми донесеш ли сода и студена вода?
Да, сър.
- Коя е Наташа?
- Не знаеш коя е Наташа?
А трябва. Бяхте доста близки с нея снощи.
- Какво имаш предвид с "близки"?
- Идва от глагола "Близост".
Изграждане на близост между хората, породена от общи интереси.
- Не искам да знам нищо повече. Къде сме?
- Насред морето.
- Кога напуснахме Хонг Конг?
- Преди два часа.
- Това е първото звънене за обяд. Ще слизаме ли?
Не, ще се изкъпя и ще събера мислите си.
- Тогава, ще намина по късно.
- добре.
Хъдсън.
Тъкмо поправях ваната ви, сър.
Какво правиш, Хъдсън?
- Записвам телефонните номера на бележка.
- Не се безпокой за тях.
- Oо!
- Предполагам, че съжаляваш.
Исплаших ли те?
- Кой си ти?
- Аз съм Наташа.
Ами, как я караш?
- Сами ли сме?
- Не зная. Може и да има някой под леглото.
Съжалявам.
Какво правиш в този килер?
- Ами, сър, ако ми позволите, мога да обясня всичко.
- Давай.
Не зная дали си помните Баронесата, Графинята и мен?
Премини към същността.
- След като напуснахме Пантеона, ние завършихме вечерта тук.
- А след това?
След това вие заспахте и всички си тръгнаха, но аз се върнах, за да потърся чантата си.
Стига с това. Защо се криеше в този килер?
Аз избягах.
- Какво си направила?
- Отивам в Америка.
- Луда ли си?
- Моля те не ядосвай.
Ако ме оставите да остана, докъто управителя провери всички пътници...
Ще напусна кабината ви и никога повече няма да ви притеснявам.
- Ако някой дойде, мога да се скрия в банята или в килера.
- Кой е?
- Хъдсън, сър, нося ви менюто...
в случай, че искате да обядвате преди кухнята да е затворила.
Благодаря. Ще се видим по късно, Хъдсън.
Виждате ли колко просто е.
А след като управителя провери всички, никой няма да знае дали съм пътник или не.
Виж, най-хубавото нещо, което можеш да сториш, е да отидеш при капитана и да му кажеш какво се е случило.
Че сте посетилa приятели и сте останала на борда.
Но няма ли да е неловко ако той иска да узнае къде съм пренощувала?
Разбира се, че не! Какво искаш да кажеш? Кажи му истината.
- Няма нищо за криене.
- Кой е?
- Нося содата, господине.
Благодаря.
- Виж, трябва да взема един душ и да се облека.
- Да, разбира се.
Имаш ли нещо против да излезеш?
Оо, съжалявам. мога да почакам в другата стая.
Ти май не разбираш. Не можеш да чакаш в тази кабина. Приятелите ми идват тук.
- Но къде да отида?
- Това си е твой проблем.
- Моля ви нека да остана докъто управителя провери всички.
- Не, не.
Обещавам. След тази вечер, никога няма да ме видиш.
Ще трябва да изпълниш тези условия от договора незабавно.
Не мога да си тръгна облечена така по средата на деня.
- Обаче, не можеш и да останеш тук.
- Трябва!
Ако настояваш, ще звънна на управителя.
Ако го направиш, ще започна да викам, ще си разкъсам дрехите и ще кажа, че си се опитал да ме изнасилиш.
- Това е изнудване.
- Да,изнудване.
- Не, нямах в предвид това. Това беше глупаво от моя страна да го кажа.
- Определено беше.
Разбира се, че не е изнудване. Не искам парите ти. Искам да се махна от Хонг Конг.
- Опитах се да ти кажа това снощи...
- Вече ми разказа достатъчно.
- Ти не ме оставяш да ти обясня.
- Ще ти дам последен шанс. Ще напуснеш ли тази кабина?
- Не.
- Ако натиснеш звънеца, ще се разпищя.
- Ще видим това.
- Моля те, не исках да кажа това.
- Стой далеч от звънеца.
- Не, няма.
- Тогава ще позвъня и от звънеца в съседната стая.
Oо!
Моля те, моля те, умолявам те!
А сега можеш да се разпищиш.
Къде е иконома?
- Стюард, ще можеш ли да повикаш управителя?
- Да, господине.
Благодаря.
Не се безпокой. Аз ще отида.
Ами, съжалявам, но ако се осланям на симпатиите ми...
...ще трябва да нося целия свят на гърба си.
Ако въпросът е да ти платя билета за където и да искаш да отидеш ще го сторя.
Но ще трябва да се махнеш на следващата спирка.
- Ще бъде безполезно. Това е Япония. Ще ме арестуват.
- Защо?
- Нямам паспорт.
- Нямаш паспорт?
Как очакваш да влезнеш в Съединените Щати?
- Ще влезна някакси.
- Скъпа моя млада госпожо, нямаш шанс.
Най доброто нещо, което можеш да сториш е да се върнеш в хонг Конг.
Никога.
Ще говоря с управителя и ще видя дали ще мога да ти уредя кабина.
- Кой е?
- Управителя, Ваше Превъзходителство.
- Oо.
- Ето, влезте...
- Да.
Добър ден, Ваше Превъзходителство.
Добър ден. Бих искал да зная дали имате свободни каюти или кабини.
Съжалявам, господине. Нямаме нищо. Всичко е препълнено.
Може и да има нещо в Коби, но се съмнявам.
- Кога ще пристигнем в Коби?
- Утре сутрин в 11.00.
- Благодаря.
- Има ли още нещо, което мога да направя за Ваше Превъзходителство?
Не, нищо. Благодаря.
Всичко е заето.
- Заето?
- Да.
Ще се справим някакси.
Така ли? Къде си мислиш, че ще спиш довечера?
Докъдо е тъмно, ще мога да спя в някоя от спасителните лодки.
Какво те кара да мислиш, че това ще ти се размине?
Не мислех. Беше импулсивно. Шанс за бягство.
Бягство? Бягство от какво? Престъпление ли си извършила?
Разбира се, че не. Бягство от отчаянието, безнадежността, вярата в бъдещето.
Нищо, което да можеш да намериш освен танцувалните заведения и проституцията.
Но аз не съм предопределена на бавна смърт и загниване.
Това не е извинение за действията ти.
Няма извинение за много неща в света.
Ще се махнеш,когато стигнем коби, следващата спирка.
- Значи мога да остана?
- Да останеш? Та аз не мога да се оттърва от теб.
Имаш ли нещо против да отидеш в другата стая докъто взема един душ?
Разбира се, че не, Ваше Превъзходителство.
- Ако някой почука, не отваряй.
- Няма, Ваше Превъзходителство.
- Спри с това "Превъзходителство".
- Да, сър.
Как ще си нябавяш храна?
Не е трудност да пропускам ядене понякога.
- Искаш да падна долу и да заплача ли?
- Не, но...
Ами, тогава, отбележи какво искаш, докъто заключа вратата.
Ако чуеш такова почукване, да знаеш, че съм аз.
Крауфорд е.
Влез Крауфорд.
Харви каза да не го чакаме за обяд.
Не се чувства добре. Мисля, че има проблемен стомах.
И аз имам малко проблемен стомах.
Извинете ме. Кухните ще затворят до десет минути.
Заповядайте.
"Пиле по царски, печени картофи, връзка бобени зърна...
"цветно зеле, чаша мляко и карамелов сладолед...
без шоколадов сос,"?
Това е всичко.
Не, господине. Не е зле за проблемен стомах.
- Огдън.
Извини ме.
Заще не си легнеш да спиш?
Исках да те изчакам.
Всъщност, не зная къде да отида.
По добре да тръгнеш към твоята спасителна лодка.
- Не беше смешно.
Обаче, можеш да спиш в съседната стая.
- А ти къде ще спиш?
- Това си е моя работа.
Има и друго легло в съседната стая, ако държиш да спиш там.
Благодаря. Ще спя на дивана.
Предполагам, че нямаш дрехи за спане.
Не се притеснявай.
- Ето, можеш да използваш това и това.
- Благодаря.
Съжалявам, но нямам шноли за коса, нито четка за зъби.
Чувсвтам се ужасно, че те въвличам в това.
Хмм. Можеш да ми пишеш за това след като си напуснала този кораб.
Влез.
Огдън, недей.
Моля те не намаляй радиото. Увеличи го. Увеличи го.
Съжалявам.
Ставай оттук.
Моля те да ме оставиш да спя тук. Чувствам се, сякаш те гоня от собственото ти легло.
Ограбваш ме от съня ми.
Виж. Тук ми е много удобно.
- Oо! Aа!
- Господин Огдън, спите ли?
- Да. Какво има?
Крауфорд е. Харви е бил на легло цял ден, заради проблеми със стомаха.
- Можете ли да му дадете нещо?
- Почакайте една минутка.
- Кажете му да вземе от това. Ще се чувства като нов на сутринта.
- Благодаря.
- Лека нощ, Крауфорд.
- Лека нощ, шефе.
А сега ти отиди в другата стая и лягай да спиш там.
Внимавай. Тези пижами са прозрачни.
- Каквато си и ти.
- Лека нощ.
Влез.
Мисля, че това е твое.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Ставай, хайде, ставай. Ще пристигнем в Коби до 15 минути.
- Да, господине, но първо ще подредя малко.
- Какво ще искаш за закуска?
- Почти нищо, господине.
Две сварени яйца... четири минути... малко бекон, препечена филийка и кафе.
Яйца,бекон, препечена филийка и кафе.
- А, и топло мляко за кафето.
- Горещо мляко.
- А, да, и мармалад.
- И мармалад.
Варени яйца. Предполагам, че пресни, нали?
Не зная за яйцата.
- Кой е?
Стюард, сър.
- Добро утро, сър. Закуска?
- Да.
"Две яйца,бекон, препечена филийка и кафе, топло мляко, мармалад."
- Това ли всичко?
- Да, и моля да се сервира на съседната стая, ако може?
- Много добре, сър.
- Какво правеше?
- Ваната се беше препълнила.
- И затова изключих кранчетата.
Добро утро, шефе. Просто дойдох да ви кажа, че група репортери...
са се уговорили с пилота и сега чакат да ви интервюират.
Добро утро, Огдън. Група репортери са се уговорили с пилота.
- Чакат да те интервюират.
- Не мога да видя никого преди закуска.
Кажи им за около 11.00? Те са във фоайето.
Мога да ги занимавам за известно време, но ще е хубаво...
...да ги доведем тук и да им дадем питие и сандвич, за да ги подсладим.
Добре, ти уреди това.
Харви, ще се видим след закуска. Трябва да се съсредоточа.
- Как се чувсвташ?
- Чудесно. Това, което ми даде ме направи нов...
Добре. Хубаво. Ще се видим след закуска.
Точно след закуска.
Какво... Какво искаш, Хъдсън?
- Да приготвя ванат ви,господине.
- Вече имах една вана.
Само един момент.
Може ли да получа ключа си, ако не възразяваш?
- Огдън е.
- Обзалагам се, че съжалявате, Ваше Превъзходителство.
- Това ли е всичко, сър?
- Да, това е всичко.
Благодаря, сър.
Огдън е. Побързай.
- Тази врата е счупена.
- Зная.
- Побързай и изяж закуската си.
- Да, Ваше Превъзходителство.
Оо.Като сватбена градина.
Колко е прекрасно.
- Побързай и яж!
- Оо. Да, госодине.
Поръчах верени яйца, а те са ги направили бъркани, но няма значение.
Можеш ли да побързаш? Ще сме в Коби само след няколко минутки.
Правя най доброто от себе си, господине.
Трябваше да си станала и да си облечена още преди един час.
Но аз нямам никакви дрехи, които да облека.
Какво? Ти имаше някаква дреха там.
Това е вечерна дреха. Не мога да се появя в 11.00 часа сутринта с вечерна рокля.
Трябвало е да помислиш за това по рано.
Почакай. Има един магазин за дрехи на последния етаж на кораба. Дамски магазин за дрехи.
- Какви са ти мерките?
- Хмм?
- Колко си висока?
- Пет фута по 7.
- Ами около това?
Няма значение. Ами около това?
- Скромността ме спира.
- Oо!
Сега, слушай. Помни, когато тръгна, да заключиш и двете врати.
- Добро утро, сър.
- Добро утро.
Бих искал да купя дамски костюм за някой, който е висок пет фута по 7.
Съжалявам, но ние нямаме нищо за продан.
- Какво е всичко е това?
- Образци, господине. Нашите оригинални дрехи са в Лондон и Ню Йорк.
Ще взема това, което имате. Пълна женска екипировка ще бъде добре.
Да, сър.
- Огдън!
Ето. Ето ти дрехи.
Побързай и се облечи. Пресата ще бъде тук до пет минути.
Да, господине.
- Още ли не си готова?
- Опитвам се да се приготвя, но...
Ти не се опитваш да се приготвиш. Писна ми от всичко това.
- Няма да се успокоя...
- Дадох ти моите мерки, но...
Слушай, не ме интересува проблема с твоите мерки.
- Инетересува ме само това да излезнеш от тази врата, но...
- Това за какво е?
- Ако не си слязла от този кораб до две минути...
- Кой е?
- Стюард, сър.
- Да, сър?
- Махни тези неща оттук.
- Да, сър.
- Още ли не си готова?
- Но всичко е прекалено голямо!
- Нямаха ли нещо с по малък рамер?
- Това е най малкия, който имаха.
- Какво ще правя?
- "Да направиш"? Ще се облечеш и ще се махнеш от този кораб!
Абсурдно е. Не мога да отида на брега така. Ще ме аретуват.
Тогава ти ще си тръгнеш такава, каквато си.
В твоите пижами?
- Свали тези пижами.
- Това хубаво ли ще изглежда?
Свали тази пижама или аз ще я сваля насила.
- Oо!
- Чу какво ти казах.
- Свали ги.
- Оо, моля те, нервите ми.
- Свали ги.
- Но, това е глупаво.
- Ще видиш колко е глупаво.
- Oо!
Aа!
Сваляй ги.
Моля те. Искаш да извикам капитана ли?
Наистина. Какво правим?
Оох! Боже!
Ще слезеш от този кораб ако аз...
- Кой е?
Крауфорд е, сър.
Влезте, дами и господа. Моля седнете.
- Как сте?
- Добро утро.
- Добро утро.
- Добро утро.
Дами и господа, мога ли да ви представя Негово Превъзходителство, Огдън Миарс?
- Как сте?
- Добро утро. Колко са членовете на вашата партия, Господин Миърс?
В нея сме тримата, Господин Кротърс, Господин Крауфорд и аз.
- Разбрах, че са ви направили Посланник на Саудитска Арабия.
- Да, точно така.
Сега отивате директно там ли?
Не, първо ще отида до Вашингтон за обичайните формалности.
- И жена ви ли ще дойде с вас?
- Надявам се.
Господин Посланник, какво е вашето решение за мира?
Решението за мира, лежи в самите хора.
В тези атомни години и силата на войските може...
- Почакай, ще ти донеса една кърпа.
- Права, свобода и справедливост...
и основно това са били цитатите за извинение към агресията.
- Aа!
- Природата ни е дарила...
с технологическите способности да...
...воюваме може би, но на основата на фондацията за мира...
и готовността на всички хора.
В тези атомни години, само етиката на хората...
може да им помогне да оцелеят.
Решението за мира се състои в истината...
търпението и разбирането.
- Благодаря ви, господа. Това е всичко, дами и господа.
Освежаването е оттук моля.
- Огдън, трябва да говоря с теб.
- Не сега, стари човече.
- Но, Огдън!
Съжалявам. Нуждая се от почивка. Връщам се в леглото.
Шегуваш ли се? Има жена в банята ти. Отидох, за да взема кърпа.
Ще поговоря с теб за това по късно на Крайбрежната палуба.
Тя каза, че е избягала, и че отива в Америка.
И как по точно тя влезе в твоите пижами?
Като глупак, аз и дадох чифт пижами от моите, за да има в какво да спи.
Явно, ще трябва да й платиш.
Предложих й да й платя разходите до Хонг Конг, но тя не искаше да приеме.
Това е минимална сума. Тя иска много пари.
Защо не слезе от кораба и не я остави сама?
Твърде късно е.
Трябва да направя нещо. Но немога да я оставя...
долу, в тази кабина с моите пижами.
Поставя ме в ужасно положение. Какво ще правя?
Добре. Нека отидем да обядваме и след това ще ме оставиш да поговоря с нея.
- Господин Миърс.
- Oо!
- Всчико е наред. Това е господин Кротърс.
Мисля, че си го срещнала тази сутрин в банята.
- Как сте?
- Ами, виждам, че си играла шах.
- Сама?
- Да.
Позволих си волността да сложа друг чифт от твоите пижами...
след като другата беше скъсана.
- Къде е скъсаната?
- Скрих я. Не мислех, че искаш някой да я види.
- Мислиш ли, че ми пука дали някой ще я види?
- Развали хода ми.
Сега, сега, Огдън. Нека да решим този въпрос без крайности.
Наташа, разбрах, че искаш да отидеш в Америка.
- Да.
- Хубаво.
Огдън ми каза, че нямаш нито паспорт, нито виза.
- Не се нуждая от тях.
- Какво те кара да мислиш, че не се нуждаеш от тях?
- Това, че ги нямам.
- Достатъчно честно.
- Виждаш ли, тя е луда.
- Защото нямам паспорт ли?
Какъв е смисъла да говориш с нея?
Не разбираш ли, че ще бъдеш хваната?
Нямам намерение да бъда хваната.
- Но ти ще трябва да преминеш през Имиграционната полиция.
- И какво?
- Кой е?
- Началникът на Стюард, сър.
Извинете. Имате ли нещо против да затворя всички отвори, сър?
Да, изглежда, че навън духа вятър.
Просто малко повръщано. Нищо сериозно.
Да.
Чисто е.
- От какво се криеш?
- Аз ли? Не зная.
Но, нека да преминем към бизнеса.
Наташа, харесвам те.
И си мисля, че добре преценявам характерите.
Не трябва да безпокоиш Огдън. Той е малко груб, но има добри намерения.
Ами, и ти си добра, но той не се е споразумял по правилния начин.
Сигурен съм, че не искаш да разрушиш кариерата му.
Всичко, което искам, е да отида в Америка.
Ами, това ще бъде уредено, ако слезеш в Токио и вземеш друг кораб.
Ако слезеш в Токио, ще ти дам $25,000.
Ти май не разбираш. Не искам пари.
Това е номер, и той няма да ти се размине.
Наташа, колко искаш?
- Не искам пари.
- А аз не искам това.
- Ще ти дадем $50,000.
- няма нужда да говорим.
Най добре ще е да отидем при капитана и да му кажем всичко.
След това аз ще му кажа и моята страна. Как си ме отвлякъл, заключил в кабината ти...
и след като си ме изнасилил, си се опитал да се оттървеш от мен.
Мислиш ли, че ми пука за заплахите ти?
Сега, почакайте малко. Това, до никъде няма да ни откара.
Огдън, можеш да хванеш повече пчели с мед...
отколкото с...
С какво?
Ами, бих казал горчица или оцет.
Горчица или оцет?
Какво общо има това?
Ами, можеш да хванеш повече с мед. Мед, хмм.
Сега, слушай, "Натиша." Ако Огдън отиде при капитана...
той ще повярва на него преди да повярва на теб и ти ще бъдеш изпратена в затвора.
А ако слезеш в Токио, без скандал ще ти дадем $ 75,000.
Не искам пари.
Огдън, споразумяваш се с чудат играч.
Това е нападение. Отивам право при капитана.
Не прави нищо необмислено, Огдън.
Огдън.
- Огдън , преди да направиш нещо...
Вън!
Какво си мислиш, че правиш?
Харви, звънни за малко студена вода.
Напусни тази кабина незабавно.
- Добро утро, Огдън.
- Здравей, Харв.
- Как се чувстваш?
- Чудесно.
Добре. Ти имаше доста продължително боледуване.
За малко, си помислих, че е сериозно.
Беше щипване от старата малария. Получавам го от време на време.
- Но сега се чувсвтам чудесно.
- Добре.
- Казвай, как стои ситуацията долу?
- Не зная какво да си мисля.
Тя стоя две вечери и дни, тъпчейки ме с хинин...
и измервайки температурата ми.
Дори искаше да повика лекаря на кораба, когато си помисли, че е сериозно.
Разбира се, я спрях.
След три дни пристигаме в Хонолулу, а след това тя каза, че ще изчезне.
- Ще ми липсва.
- Не мен също.
Ще ми липсва напрежението, вълнението от всичко това.
Чудехме се какво става с теб.
- Ами, аз...
- Надявам се, че не си страдал от морска болест.
- Всъщност, беше нещо друго.
- Всеки е бил болен от морска болест.
Това им дава нещо, за което да си говорят на вечеря.
Колко са болни, какво са яли.
Татко казва, че е изненадващо какво казват хората, за да се направят на интересни.
- Не мога да правя това.
- Разбира се, че можеш.
Ще ти покажа. Ето. Не ели чудесно?
Мисля, че танцуването стимулира разговора.
Не беше ли Аритотел онзи, който изнасяше лекции около Лицей и му говореше за душата?
Макар, че татко каза, че той никога не имал на представа какво всъщност е душата.
Но татко знае. Той каза, че душата е желание.
И целият живот е желание.
Мисля, че е чудесна идея.
Ами, ако не можеш да танцуваш шими, ние просто ще танцуваме по обикновения начин.
Вярваш ли в безсмъртието на душата?
- Ами...
- Татко вярва. Той вярва, че когато умрем...
нашите души живеят, докъто не се преродят отново, чрез любовта.
- Любовта?
- Не вярваш в любовта ли?
- Ами, аз...
- Татко, вярва.
Той обича всички, с изключение на Конмунистите.
- Ти си в Центъра на Дипломатиите, нали?
- Да.
Колко ли е оттегчително да си дипломатичен с всички?
- Но си и Посланник в Арабия, нали?
- Да, аз...
- Бил ли си там преди?
- Оо, да.
- Разкажи ми за това. Обожавам арабите.
- Ами, арабите са много...
Каква навалица има тази нощ. Никога няма да предположиш, че повечето от тях са били болни от морска болест.
Една пътничка е държана в нейната кабина откакто напуснахме Хонг Конг.
Нейния празен стол стои до моия в вечерната зала.
Заинтригувана съм да видя как ли изглежда.
- Харви е!
Ами, виждам, че се забавляваш.
Помислих да дойда да видя дали не правиш някоя пакост.
- Пакост?
- Ами, трудна ситуация е.
Ще съм доволна когато всичко приключи.
- Мислиш ли, че ще можеш да влезеш в Съединените Щати?
- Оо, да.
Искрено ти пожелавам целия късмет на света. А зная, че и Огдън го прави.
Огдън?
Оо, да,... Той говори много добре за теб.
Това е изненадващо.
Ами, всичко е много трудно.
Тези затворени квартири. Той е много подозрителен. Ти си много привлекателна.
Срещу това той се бори.
Той изглежда е спечелил.
За съжаление, всичко започна по погрешен начин.
Но ти ще му липсваш.
Хмм.
Да. Той сам ми го каза.
Той ще бъде прекалено доволен да се оттърве от мен.
Не зная.
- Какво прави горе?
- Танцува с една млада блондинка.
- Красива ли е?
- Ами, тя е млада.
Хей, какво правиш? Сложи петицата на погрешното място.
Електриците да поправят светлината във всекидневната и спалнята.
- Може ли да се върнете след половин час?
- Много добре, сър.
Електриците са, за да поправят осветлението тук и в спалнята.
Те идваха тук през десет минути, чукайки на вратата.
- Сега имат и ключ.
- Не харесвам тази ключова работа.
Мисля, че ще бъдеш в по голяма безопасност танцувайки горе.
- Огдън ще се вбеси.
- Не и когато му кажем за електриците с ключа.
Ами, ако ме хванат, ще е по добре да е горе, отколкото тук.
Ето това е дух! Ако останеш тук долу напълно ще се побъркаш.
- Остани тук. Аз ще намеря Огдън.
- Не ме оставяй сама!
Не. Не. Само за една минута.
- Извинете. Може ли да танцуваме?
- Харви!
Не, всичко е наред. Как си? ще се срещнем отново тук.
Защо не танцувате капитане?
Тъкмо щях да помоля тази привлекателна млада дама.
Бъди мила с него. Ние всички сме под негов контрол.
Размишлявах за безсмъртието на душата.
Сменете партньорите си.
Сменете партньорите си.
Не мисля, че съм те виждал сред екипажа.
- Разбира се, ти си дамата, която не е излизала от кабината си.
- Да, да.
Жалко, че си такъв неиздържлив пътник. Обаче, това си е нашето нещастие.
- Сменете партньорите си.
- Благодаря ви много.
Защо напусна стаята?
Електриците искаха да поправят осветлението. Имаха ключ.
- Искаш да кажеш, че са те видели?
- Разбира се, че не.
- Харви отвори вратата.
- Той какво правеше там?
Щастливка съм, че беше там. Иначе, щаха да ме видят.
- За какво си говорехте с капитана?
- Попита ме дали ми харесва пътуването.
- Какво му каза?
- Казах всеки миг от него.
Сменете партньорите си.
Наташа! Какво правиш далеч от Хонг Конг?
- Отивам в Сан Франциско.
- Сама?
- Търся си работа.
- Не трябва да заминаваш. Ще ти дам работа.
Oо, не. Не търся такъв тип работа.
Къде беше? Не съм те виждал през цялото пътуване.
- Стоях си в кабината.
- Криеше ли се от някого?
- Бях болна.
- Къде ти е кабината?
- Не ти влиза в работата.
- Добре, ще науча от управителя.
- Нека да отидем до бара и да изпием по едно питите.
- Не, много съм уморена. Отивам да си легна.
- Ще дойда с теб.
- Не, няма.
- Тогава ще изпием по едно питие.
- Отивам право в кабината си.
Не можеш да се оттървеш от мен. Или ще дойда в кабината ти, или ще пием по едно питие.
Ще пия едно питие.
- Казах й да се срещнем тук.
- Къде са те?
Оо, те са на бара.
- Чудя се за какво ли си говорят.
- Нека да отидем и да слушаме.
- Да, сър.
- Мартини.
- А вие?
- Бира.
Хей, хайде скъпа, къде ти е кабината?
- Искаш ли да знаеш?
- Признай си всичко, скъпа. Не си играй на девственица.
Девтственица? Какво е това?
Виждам, че трябва да те науча за нещата от живота.
Сега, слушай скъпа, аз...
- Всее още ли играем "Трудното влизане"?
- Не, "Трудното молене".
Какво ми има? Да не съм заразен или нещо такова?
Да.
Независимо, дали съм или не, идвам с теб.
Трябва да са в другия коридор. Ще заобиколя, за да ги срещна лице в лице.
Добре.
- Наташа, хайде.
- Наистина, трябва да кажа лека нощ.
- Какво съвпадение?
- Здравей, човече! Как си?
- Кажи как е жената?
- Кой си ти?
Шегуваш ли се? Аз съм братът на онзи тип, който ти продаде използвания Понтиак.
- Да пием по едно питие.
- Не те познавам.
Разбира се, че ме познаваш. Говореше си със сестра ми цяла нощ.
- Това не е сестра ти.
- Не е и чичо ми.
- Огдън.
Надявам се, че си се наслаждавала, уведомявайки всички, че си тук.
Веейки се и перчейки се около кораба.
Какво се опитваш да направиш? Да разрушиш кариерата ми, да ме унищожиш?
Аз започнах да ти имам доверие, да ти вярвам.
Мислех, че между нас има нещо хубаво, нещо, което си струва.
Но ти си просто една публична уличница.
Въвличаш ме в твоите долни интриги.
Изправяш ме пред лицето на онзи глупав твой любовник.
Защо не се криеш в неговата кабина?
- Защо не тормозиш него?
- Повече няма да те тормозя.
И на мен не ми беше забавно да понасям презрението ти всеки ден.
Мислех, че мога да го понеса, но не мога.
Печелиш.
Не. Не, няма.
Ти си луда.
Може би.
- Къде отиваш?
- При управителя, за да се предам.
И не се безпокой. Ще запазя твоята неопетнена репутация.
Ще кажа, че съм се крила във втора класа.
Защо е тази внезапна промяна в мнението ти?
- Защо е твоята?
- Знаеш защо.
Добро утро, икономе. Можете ли да ми кажете номера на кабината на Госпожица Наташа...
Не знам фамилията й, но я познавам доста добре.
- Може би имате в предвид Госпожица Гаулсвалоу.
- Кой?
Гаулсвалоу.
- Да, предполагам.
- Не мисля, че тя иска да бъде обезпокоявана.
Добре, но бих желал да й изпратя цветя.
Цветя за Госпожица Гаулсвалоу.
О, мили, мили. Не го познавам.
Изхвърлете ги. Те пречистиха всичкия въздуха.
Те пречистиха всичкия въздуха.
Анна Пух, моя старо приятелко.
Оъ, този червен език!
Сестра!
Изведете руския ми приятел навън.
Той е прекалено голям, а и аз не харесвам червения му език.
Oхх, охх, повече цветове.
Ох, не това. Не повече от това.
Не харесвам и зеленото също. Отведете и това.
Oo! Колко е ужасно.
На чекмаджето, моля.
Дай ми шоколадите.
Капитанът, мадам.
Ами, Аз... Аз...
Капитане! Колко мило от ваша страна.
Шоколади.
Оо, перфектен чаровник.
Сестра, ще сложите ли тези до страничния отвор?
Това е точно онова, което би забавлявало внуците ми.
Сестра! Термометърът ми.
Дай ми го. Ще го разклатя сама.
Сестра, къде ми е термометъра?
Изгубих термометъра си. Или пък дали го глътнах?
Влез!
Какво беше това? Нещо прелетя вътре, а после прелетя навън.
Сигурно е било прилеп.
Човекът, който се е грижил за теб, след като си навършила 14, беше бял руснак ли?
Да.
Беше ли женен?
Да. С жена му се бяха разделили.
Той беше отчаян човек.
Казват, че е бил гангстер, но той беше мил с мен.
Само Бог знае какво щах да правя без него.
Обичаше ли го?
Бях прекалено млада.
Колко годишен беше той?
Шестдесет и три, когато умря.
Какво ти има?
На мен? Нищо.
- Сигурен ли си?
- Разбира се.
В 10.00 часа трябва да потърся Крауфорд и да изпратя няколко каблограми.
Изглеждаш разтревожен.
Просто се чудя как ще успееш влезнеш в Съединените Щати.
Моля те не се тревожи за това.
Трябва да бъдеш реалист. До два дни, ще пристигнем в Хаваите.
Да, там ще сляза. По този начин ще ми бъде по лесно да вляза в Щатите.
- Предполагам, че ще си навлечеш проблеми.
- Каквото и да се случи, ти няма да бъдеш замесен.
Трябва да бъдеш реалистка, да приемеш фактите. Какви са ти плановете?
Мога да те подсигоря с пари,ако зная какъв проблем можеш да си навлечеш?
- Бих искал да ти помогна.
- Моля те, не се чувствай задължен.
В момента, в който пристигнем Хонолулу, ще изчезна.
Ще си толкова отдалечена, толкова самотна.
Това ме натъжава.
Не се опечалявай. Това е прекалено лесно.
Бъди като мен.
- В този момент, аз съм много щастлива.
- Този момент.
Само това можем да си позволим.
Този момент.
Ще имаме много моменти.
Чудя се.
Разбира се.
Нашите животи са толкова различни, толкова отдалечени.
Няма нужда да бъдат, ако сме дискретни.
Не ми се излиза, но е 10.00 часа и и трябва да изпратя тези каблограми.
Oх. Не се трвожи.
Искам да ти помогна, и мога. Но трябва да разбера плановете ти.
А междувременно, не изчезвай. Все още имаме два дни.
Няма.
- Харви е.
Добро утро.
Тъкмо срещнах приятелят ти, който те преследваще снощи.
Той все още броди из кораба, търсейки номера на кабината ти.
Досаждам ли ти?
Още два дни.
Да. Вече усещам, че наближава.
И двамата се влюбвате.
Не зная за Огдън...
но това е ново преживяване за мен.
Ами, случва се и в най добрите семейства.
Не искам да се влюбвам.
Мисля, че той е силно привързан към теб.
Обаче, ако някога имаш проблеми, неговото приятелство може да ти е много полезно.
Оо, всичко е толкова безнадеждно.
Не съм съгласен.
Но, след два дни, всичко ще е приключило.
- Ти ще отидеш в Хонолулу?
- Да.
- Мислила ли си какво ще правиш?
- Имам план.
Ами, надявам се да е добър.
Харви?
Ако ти го кажа, обещаваш ли, че няма да казваш на Огдън.
- Защо?
- Той е много консервативен. Може да възрази.
- Какво ще правиш?
- Ще се гмурна за лодка.
Скъпа, откъде ти дойде тази идея? Ще счупиш врата си!
Оо, не, не. От Хаваите хората идват с малки лодки, които разменят за пари.
Някои се качават на борда и скачат във водата. Мога да сторя това.
# Защо звездите светят толкова ярко #
# Защо славеят пее през ноща #
# Защото те вярват в любовта #
# Защо трябва да погледна и да въздишам #
Какво съвпадение, че столът ми е точно до твоия.
- # Вярвам в любовта #
- Ще изключа това.
Сега можем да поговорим.
Прекъсвам четенето ти. Колко неделикатно от моя страна.
Нищо не е по досадно от това някой да прекъсне четенето ти.
Татко казва, че е признак за липса на разум при хората.
Къде е приятелят ти, Посланникът?
Той изглежда напълно се е изолирал по време на пътуването.
Татко казва, че хората, които се самоизолират са много срамежливи...
...което значи, че на тях ги е страх да разкрият същността си.
Хмм.
Тишината е плашеща.
Искаш ли да пуснем малко музика?
Госпожа Марта Миърс, съпруга на Посланика Огдън Миърс...
ще изчака пристигането на съпруга си в Хонолулу тази вечер.
Според слуховете Посланникът и жена му...
се развеждат.
Въпреки това, Госпожа Миърс казва, че ще придружи съпруга си до Вашингтон.
- Той се развежда!
- Извини ме.
Жена ти те чака в Хонолулу. Ей сега го съобщиха по радиото.
Зная. Получих телеграма.
Тя идва на борда тази вечер и тя не се развежда.
Ами Наташа?
Това е проблема.
Трябва да мислиш бързо. Ще пристигнем в 9.30.
- Трябва да я премахнеш от кабината ти!
- Къде ще отиде?
- Може да спи в моята кабина.
- Това отпада.
Не ме остави да довърша.
Аз мога да се присъединя към Крауфорд или Хъдсън.
Крауфорд и Хъдсън са отседнали с други двама приятели.
- Не можеш да я оставиш там, където е.
- Очевидно не.
Измислих. Можеш да кажеш, че е омъжена за Хъдсън.
- Хъдсън?
- Да, това е идея. Ако тя е омъжена за американски гражданин...
...ще може да влезе в Щатите без никакви проблеми.
- Искали сте да ме видите, сър?
- Да, Хъдсън. седни.
Благодаря, сър.
- Искаш ли едно питие?
- Ъъ, не, благодаря.
Хъдсън, ти си американски гражданин, нали?
Аз съм американски гражданин от последните 16 години, сър.
- Хубаво. Искам да ми направиш една услуга.
- Да, сър.
Помниш ли онази симпатична дама, с която танцувах снощи?
Помня, сър.
Ами, искам да се ожениш за нея.
- Да се оженя за кого?
- За дамата, която току що споменах.
Ще бъде само временна връзка, и след това, можеш да се разведеш.
Ако мога да кажа нещо, сър, това е малко неочаквано.
Мисля, да си взема едно бренди.
Съгласен съм, че е малко импровизирано, но е наистина спешно.
Ако дамат не е омъжена за американски гражданин...
ще има малък проблем да влезе в Щатите.
И кога ще се случи всичко това, сър?
След около десет минути.
- Все още трябва да говоря с дамата, разбира се.
- Тя не знае ли все още?
Аа, не, все още не. Но не се тревожи. Ще уредим това.
Мисля, че ще си женен до обяд.
Ще ни донесете ли бренди?
Нека да е двойно, ако може.
Двойно бренди, моля. И за мен същото. Благодаря.
Ако мога ще ви задам един доста съпружески въпрос, сър...
какво ще се случи тази вечер, което се пада довечера?
След брака.
Нищо, което да те засяга Хъдсън.
Вие ще спите в една и съща стая, но в различни легла.
Мисля, че трябва да започнеш да се приготвяш.
Мисля, че можеш да облечеш обикновен костюм за сватбата.
- Добре, сър.
- Хубаво.
И докъто се обличаш, ще поговоря с дамата.
Благодаря ви.
Какво е това, което чувам? Ще се омъжвам за Хъдсън ли?
- Ами, спешно е.
- Да, но Хъдсън!
Ще реши всички наши проблеми. Ще си омъжена за американски гражданин.
Ще имаш малък проблем с влизането в Щатите, а след това можеш да се разведеш.
Нямам какво да облека. Не мога да се омъжа в пижамите ти.
- Харви!
Всичко е уредено. Капитанът ще бъде долу да няколко минути.
- Какво му каза?
- Казах му, че нейните документи са се отвеяли извън борда.
След това тя е срещнала Хъдсън, влюбили се. И така, капитанът е на линия.
Той разбира ситуацията, но ще ви струва пари.
- Как е щастливата булка?
- Иска ми се да се бях върнала в Хонг Конг.
Това е капитанът.
- Как сте, сте?
- Как сте?
Това трябва да бъде запазено напълно поверително.
- Разбирам, Господин Миърс.
- Господин Харви ми обясни всичко.
Добре. уверявам ви, че това няма да остане невъзнаградено.
- Радвам се, че мога да ви помогна в такива обстоятелства.
- Кой е?
- Хъдсън, сър.
- Закъняваш.
- Съжалявам, сър.
Капитане, представям ви Хъдсън, младоженецът.
Как сте? Къде е булката?
Предполагам, че все още се облича.
Готова ли сте?
Оо, Капитанът. Всичко е прекалено голямо. Нищо не ми става! Вижте!
Губиш килограми. Твърде много си пазила диети.
Нека да започваме.
Графиню, младоженецо.
Господин Харви, вие сте кумът. Господин Огдън, вие сте сведетеля.
Ние ще изработим формалностите по късно .
А сега.
Хенри Левишман Артър Хъдсън приемаш ли...
тази жена да бъде твоя законна съпруга...
докъто смъртта ви раздели?
Oо! Oо!
- Ами, той е малко преразвълнуван.
- Вода!
Хъдсън, какво те накара да припаднеш?
Предполагам, че беше вълнението от тези драстични думи.
- Драстични?
- "Докъто смъртта ни раздели."
- Това няма нищо общо с вас, госпожо.
- А сега какво ще се случи?
И аз бих искал да зная това.
Нищо няма да се случи. Ще си легнете както обикновено.
Хъдсън ще спи в същата стая, но в друго легло, естествено.
- Надявам се.
- Другото легло. Онова близо до вратата.
Просто, за да не объркам нещата.
Слушай, този брак е само формален.
- В момента, в който стъпим на сушата, искам развод.
- Каквото пожелаеш.
- Винаги съм на твоите услуги.
Хъдсън, не оставяй шампанското да проникне в главата ти.
- По добре си лягай.
- Много добре, сър. Лека нощ, господин Огдън.
- Лека нощ.
- Лека нощ, господин Харви.
Госпожо, предполагам, че ще ви видя по късно.
Къде отиваш? Спалнята е натам.
Всчико това е ужасна бъркотия.
- Това е идея на Харви.
- Защо да не мога да спя на дивана?
- Наташа, нека не преминаваме през всичко това отново.
- Къде ще спиш ти?
Трябва да седна и да обясня ситуацията на Марта.
- А защо капитанът не я обясни?
Той слезе на брега.
Ако Марта намери, че си тук, без разумно обяснение, ще създаде скандал.
Мразя да ви прекъсвам. Но мисля, че Марта току що пристигна с един Кадилак.
- Наташа, моля те отиди да си легнеш!
- Как бих могла с този мъж?
Тази врата не може да се затвори.
- Този човек е луд.
- Оо, Наташа, моля те лягай си.
Като си помисля, че правя всичко това, за да си взема паспорт. Хъх!
- Ледена вода, сър.
- Oо.
- Ще отида да проверя дали Марта вече е пристигнала.
- Добре.
Лека нощ.
Oх!
От вълнение, забравих да си измия зъбите.
Бум!
Лека нощ.
Aaх!
Хъдсън, дай ми едни пижами.
Оо, ти си сложил моите. Намери ми нещо за спане.
- Още ли не е пристигнала?
- Не, все още не. Очакваме ме я веднага.
- Толкова съм нервна.
- Наташа, не се тревожи.
Моля те, не се тревожи. Всичко ще се оправи в момента, в който слезем на брега.
- Искате ли и чанта, сър?
- Не, ще ги взема.
Благодаря.
- Сега, вярвай ми.
- Хмм.
- Лека нощ, Хъдсън.
- Лека нощ, сър.
Харви е!
Тъкмо се чух с Марта. Няма да се качи на борда преди 12.00 часа утре.
Лека нощ, Харв.
- Хъдсън, отивай другата стая. Аз ще спя тук тази вечер.
- Oу.
- Лека нощ, сър.
- Лека нощ.
Oо! Oо.
- Мога ли да вляза?
Извинете ме. Лекарството ми.
- Господин Хъдсън?
- Господин Хъдсън, чая ви.
- Oо! Почакайте малко!
Добро утро, сър. Поздравления.
Хъх.
Добро утро, госпожо. Чаят ви.
Mмм.
- Искате ли да поръчате закуска, сър?
- Хмм?
Oо.
Мисля да поръчам овесена каша с орехи, и Английски свински наденички...
Оо, извинете ме, госпожо. Какво бихте искали за закуска?
Яйца и бекон, препечена филийка и кафе.
Яйца и бекон, препечена филийка и кафе.
Не искам да те обезпокоявам, но има малък проблем...
свързан с документите на Госпожа Хъдсън и с издухването им от борда.
Казват, че брака не е законен докъто тя не представи нейните документи за идентификация.
Какво очакват от дамата? Да скочи в Атлантическия океан, за възстанови документите си ли?
За съжаление, те са научили, че дама без билет се е качила на борда, и затова вземат необходимите предпазни мерки.
Какво общо има това дали е с билет? Едиснтвеното нещо, което е замесено е брака.
Ти беше свидетел на това. Ти ги ожени.
Въпреки това, те искат да видят паспорта на дамата.
Тя не се нуждае от паспорт, за да слезе на брега на Ханолулу.
Тя е омъжена за американски гражданин.
Точно така. Но ако нейните документи за идентификация липсват...
тогава бракът по море не е валиден.
Тя е чужденец и ще трябва да си тръгне преди Имиграционните да започнат да проверяват.
- Управителят иска да ви види, сър.
Да, резбира се. Ще се видя с него ей сега. Извинете ме, дами и господа.
Време ми е да изчезна.
Защо? Капитанът те омъжи и това е законен факт.
- Но бракът все още не е бил консумиран, сър.
- Все още ли? Хм.
Хъдсън, умът ти е някъде другаде.
Важното сега са документите.
Какво ще им кажеш за документите?
Господин Огдън не ми е казвал нищо за документи.
Нейните документи за идентификация, нейният рожденен сертификат, нейния паспорт!
Преминахме през всичко това с теб. Какво ще им кажеш?
- Аа, това. Ще им кажа истината, каквато вие ми я казахте.
- Каквато аз ти я казах?
Каквато ми я казахте да я кажа.
Не съм ти казвал нищо. Помни това. Давай.
Мога само да им кажа как съм срещнал първата си съпруга.
Как си срещнал жена си. Oу!
Беше хладен следобед. Бях на горната палуба...
...и тя беше там, държаща някакви документи в скута си.
- Беше любов от пръв поглед.
- Ъргх!
- Побързай и мини към същественото, Хъдсън.
- Да, сър.
Изведнъж, вятърът задуха силно, и документите се разпиляха на борда.
Хъдсън, имаш талант на писател.
По добре да вървим, господин Хъдсън. Имиграционните чакат.
Не, сега почакай малко. Мисля, че аз трябва да отида с Хъдсън.
Чудесна идея. Присъствието ти ще бъде ефикасно.
- Искаш ли да отида?
- Не, стой тук и се грижи за Наташа.
Не се безпокой.
Господин Миърс, май е най добре да тръгваме.
Идвай Хъдсън.
- Харви, помниш ли какво ти говорех за Хонолулу?
- Няма да скочиш от кораба, нали?
- Сега му е времето.
Докъто разпитват Хъдсън.
Oх!
- Ще се видим на брега Лайкики.
- Мм-хм.
- Ако съм бърза, гмурна се и изплувам, ще те позная.
- Mм.
Ако успея, ще те видя по късно.
- Хмм. Ето още един.
Ако успееш?
Почакай малко! Какво имаш в предвид с "Ако успееш"?
- Уплашена съм.
- Какво?
И ето го и него.
- Какво става там?
Това е Хавайско гмуркане от кораба.
Сега, гопсодин Хъдсън, бихме искали да видим съпругата ви.
Мисля, че в момента се къпе.
Колко хубаво.
- Ах, Марта!
- Здравей, Харви.
- Оу, какви удобни квартири си имаш.
- Oу, да.
Чудесно. Къде е Огдън?
Той е горе във фоайето с Хъдсън.
Нали знаеш, Хъдсън е женен сега.
Хъдсън е женен? Наистина ли? Това е странно.
да. Ъъ, ами, капитанът ги ожени.
- Мога ли да ти предложа нещо?
- Не, прекалено рано е.
Капитане, това е Госпожа Огдън Миърс.
- Как сте? Извинете ме.
- Как сте?
- Все още чакаме Госпожа Хъдсън.
- Тя си взима вана.
Би трябвало да е приключила. Ще отида да проверя.
Добре.
Да ви услужа ли с нещо, капитане?
- Не, благодаря. Но, ако нямате нищо против, ще почакам.
- Много добре.
- Здравай, Марта.
- Здравей, Огдън.
Ами, вече си се запознала с капитана.
- Да, разбира се.
- Търсим Госпожа Хъдсън.
Имиграционните са във фоайето и не искам да ги карам да чакат.
- Не е в банята. Проверих навсякъде.
- Сериозно е.
Без нейните документи за идентификация, тя не може да се приземи никъде. Не съществува.
- Ако тя не съществува, няма никакъв проблем.
- Мисля, че трябва да я потърсим.
Няма да е лошо да хвърлиш още един поглед на банята.
Марта, ще ни извиниш ли за един момент?
Добре, Капитане.
Хей!
- Лайкики? Скочете отзад, сестро.
Благодаря!
Това е най странното нещо, което някога съм чувал.
Да изчезнеш.
Мисля, че е по добре да претърсим целия кораб.
Добро утро, госпожо.
Поздравления, Хъдсън. Чувам, че вече си женен.
Ами, по някакъв начин, да.
Хъдсън, какво искаш да кажеш?
Бракът не е бил консумиран.
- Каква е тя, американка ли?
- Не госпожо, тя е от Хонг Конг.
- Китайка?
- Не мисля така госпожо.
Тя е руска емигрантка.
- Ами, бих искала да се запозная с нея.
- Ще направя, каквото мога, госпожо.
Ами.
Хъдсън, изглежда, че жена ти е изчезнала.
Оо, това е ужасно. Горкия Хъдсън.
- Започнах силно да се привързвам към нея.
- Какво си сторил на дамата?
Нищо, госпожо. Бракът никога не е бил консумиран.
Имаш консумиран мозък.
- Мисля да отида на брега, за да пазарувам.
- Мисля да дойда с теб Харви.
Не отивай все още Огдън.
Аз тъкмо поръчах обяд и има две неща, които искам да обсъдя с теб.
Аз ще остана и ще говоря с теб. Какво поръча дамата?
- Печена супа, сър.
- Какво е това?
Печено, сър.
- Студено пиле, аспержи и сварени чабли.
- И за мен същото.
- Ще се видя с вас по късно.
- В Хотела Лайкики в 5.30 за коктейлите.
Можеш да тръгваш Хъдсън.
- Чу ли новините от Вашингтон?
- Получих това писмо тази сутрин.
Ето съдържанието му:
"за да намалите слуховете за развода, вие с Марта трябва да се върнете в Щатите заедно.
Предлагам това заради силната ми привързаност към вас двамата." Прочие., прочие., Прочие.
И така.
Ако тези мерки не подействат...
какво ще стори моият брачен договор?
можеш да сложиш това на чекмаджето.
За съжаление, единственото нещо, което искам са пари, тъй като нямам деца.
- Мен ли обвиняваш за това?
- Не.
Не, никой от нас не е виновен.
Желанието ни за щастие ни направи по глупави.
Щастие?
Щях да кажа "любов"...
но не мисля, че някой от нас знае какво значи това.
Във всички случаи, какво ще правиш с Вашингтон?
Ами...
Не мисля да прекарвам остатъка от живота си в Саудитска Арабия.
Тя има дълга, черна коса, носи малайско облекло...
и прилича на хавайка.
Много дами тук изглеждат така.
Тя каза, че ще се видим на брега на Лайкики.
- Мисля, че ви е преметнала.
- Може би.
- Къде е брега на Лайкики?
- Това е хотел Лайкики.
- Мога ли да чекирам това куфарче, моля?
- Естествено, сър.
- На кое име?
- Харви Кротърс.
Чекирайте куфарчето на Господин Харви в гардероба.
- Брегът Лайкики наблизо ли е?
- Просто е навън, сър.
Това е странно.
Не мога да спра!
Oо! Цялото това плуване надолу и нагоре, сякаш съм преплувал 10 мили.
Толкова е хубаво, че те виждам отново.
- Да седнем.
Не мислех, че ще те видя отново след този скок. Беше перфектен.
- Какво става на кораба?
- Все още те чакат във фоайето.
- А Огдън?
- Той е с жена си.
Да.
Купих ти дрехи. Зная, че другите бяха прекалено големи.
Тези са по малки. Има място, където можеш да се преоблечеш близо до басейна.
Междувременно, ще ти резервирам стая в хотела.
- Те може би ще търсят Госпожа Хъдсън.
- Няма шанс.
Ще я резервирам с моето име.
Засега, ти си госпожа Харви Кротърс.
- Помните ли ме?
- Да,сър.
- Бих желал външен апртамент.
- Определено. За вас ли?
- За жена ми. Аз заминавам за континента.
- Много добре.
- Искате ли да разгледате стаите?
- Не, ще почакам жена си.
- Добре.
- Ами, ето тя...
- Ами!
- Не ми става. Това е прекалено тясно.
Не мога да дишам.
Изпусна си облеклото.
Ще подпишете ли регистъра госпожо Харви Кротърс?
- К-Р-О...
- Т...
Тя не е тук.
- Да изпием по чаша чай.
- да.
А, ето го.
Съжалявам, че закъснах. Трябваше да оставя Огдън с Имиграционните Власти.
- Изглежда, че те все още търсят жената на Хъдсън.
- А, да.
- Ето я.
Хъдсън, да не си пил преди обяд?
Бедният човек е толкова депресиран, откакто жена му изчезна.
Това е третият човек, който припознава за жена му.
Приемам извинението ти. Марта, това е жена ми Госпожа Кротърс.
- Госпожа Огдън Миърс.
- Как сте?
Как сте?
- Знаете ли, Харви е толкова потаен.
Никога не ми е споменавал, че се е женил.
Ами, няма много за разказване. Не сме женени от дълго време.
Нали?
Когато нещо се разкрие, ще те уведомим.
Не, аз исках да попитам, кога се оженихте?
Aх-хa-хa! Това е тайната.
Както и да е, трябва да доведеш жена си в Арабия...
след като подновим Посолството, но не и преди това...
защото вие ще трябва да спите в палатки, както всички нас.
- Палатки? Това е доста романтично.
- Зависи с кого го споделяш.
- Хмм.
- Марта, искаш ли танцуваме?
- С удоволствие.
Ще ми даде шанс да дам съвет на нещастно влюбения.
Това е първият шанс, който имам, за да говоря с теб насаме.
Имам толкова малко време, а толкова много неща да ти кажа.
Харви ще стои между нас, така че аз ще мога да говоря с теб чрез него.
Той ще уреди паспорт.
Марта ще дойде с мен.
За това исках да поговорим.
Получих писмо от Вашингтон казващо, че Марта трябва да дойде с мен...
до Саудитска Арабия за Публични изяви.
Разбира се.
Моля те опитай се да ме разбереш.
Разбира се.
За Публични изяви.
За показ на уважение към хора, за които не ми пука.
Ако имах смелостта, щях да се измъкна от всичко:
Вашингтон, Саудитска Арабия и всичко останало.
Не можеш да направиш това.
Внимавай. Гледат ни.
Юридическите очи са върху нас.
Трябва да ми повярваш като ти казвам, че това бе първото истинско щастие в живота ми.
Обичам те много.
- Жена ти изглежда тъжна.
- Мислиш ли?
Какъв абсурд. Тя не ти е жена.
- Марта, ставаш глупава!
- Не толкова, колкото мислиш.
Говорих с някой, който я познава в Хонг Конг.
Корабът си тръгва оттук в 11.00.
Ще бъда на бюрото си и ще си те представям седяща на тази маса.
Да танцуваме.
Не мога.
Трябва да се върна в стаята си преди жена ти да се върне.
Не мога да се сбогувам. Не вярвам в себе си.
Ще ме извиниш ли?
Ами, довиждане. Харви ще се погрижи за всичко.
Добре. Благодаря.
Какво се случи с Госпожа Кротърс?
Тя имаше ужасно главоболие и помоли да я извиним.
- Няма ли да се върне?
- Не мисля.
- Отиде направи в леглото.
- Може ли да отидем и да я видим за малко?
- Най добре ще е да я оставим да почива.
- Извинете ме, госпожо.
- Време е да тръгваме за кораба.
- Толкова рано?
Добре.
Хъдсън, ще се нуждая от тези три гардероба, а Господин Миърс ще вземе последния.
Много добре, госпожо.
Вашите големи куфара ще държа аз...
за да може да има повече място за гардеробите на госпожата.
Добре, Хъдсън.
Муселин.
- Хъдсън, намери ли жена си вече?
- Все още не, госпожо.
Естествено ти няма да си тръгнеш без нея.
Каквото и да се случи, ще се държа като съпруг и джентълмен.
Мариа.
Oо! Какво е това?
Хъдсън, това на жена ти ли принадлежи?
Нямам никаква идея. Не сме били женени толкова дълго.
Oо!
Може би вие знаете нещо за това, Ваше Превъзходителство.
Изглеждат като два пръстена от халки.
Огдън явно губиш чувството си за коректност.
Ти не само ме унижи пред всички хора...
но и подцени интелигента ми като представи тази жена като госпожа Харви Кротърс...
а после и като Госпожа Хъдсън, когато спеше тук в кабината ти.
Като посланник на Саудитска Арабия не е много Прилично...
да включваш в антоража си, любовница на гангстер.
Проститутка.
Чудя се каква ли би била твоята съдба в подобни обстоятелства.
Здравей.
- Здравей, Харви? Огдън е.
- Още ли не си напуснал?
- Не, върнах се с лодката на пилота.
- Какво се случи?
Не зная. Не можах да издържа.
Няма ли да отидеш във Вашингтон? Ами кариерета ти?
По добре да бъда щастлив, отколкото президент.
Слушай, къде са всички?
- Знаеш кой, жена ти.
- Мисля, че искахте да кажете жена ми.
Хъдсън ми дава аргументи.
тя слезе в кабарето след като ти си тръгна...
и тя седи до прозореца и гледа навън оттогава.
- Каза ли й новините?
- Казах й, че няма нищо, за което да се тревожи.
Имиграционните я оправдаха, поради липса на доказателства.
Сега тя е жена на Хъдсън, американска гражданка.
Не й казвай,че съм тук. Искам да я изненадам.
Огдън!
- Ами, приятелю, надявам, че вършиш правилното нещо.
- Къде е тя?
Там където я остави, стои до прозореца.
- Ще се видим на сутринта.
Да, сър?
Търся една млада дама. Мисля, че седи сама до прозореца.
Да, сър.
Огдън!
Виждаш ли, не можеш да се оттървеш от мен.
Мога ли да получа този танц?
Превод и субтитри:Валентина Цветанова scarlett_valentine@abv.bg