Asterix And Obelix - Mission Cleopatra (2002) Свали субтитрите
"Нил, Нил, Нил, река буйна и шумна,
ти си като нашата владетелка, източник на живота."
АСТЕРИКС И ОБЕЛИКС: МИСИЯ КЛЕОПАТРА
Тази история започва преди много време,
в Александрия, град голям колкото два,
в Египет, в палата на кралицата на кралиците,
легендарната и изискана Клеопатра.
Достатъчно!
Казах само, че в културно отношение, Египет е изостанал.
С изключение на един голям период,
съгласен съм. Но в днешно време народът ти е изостанал
- и Египет не е нищо повече от една провинция на Рим.
- Провинция?
Да.
Само да запитам, драги Цезар,
- римляните ли са построили пирамидите?
- Онези островърхите ли?
Ами сфинкса, Александрийския фар, това нищо ли е!
- Но те са стари.
- В днешно време е същото.
- Моят народ е по-велик от твоя!
- Корените на народа ти са гръцки.
- Значи нямате истинско потекло.
- Достатъчно!
Мога да ти докажа, както поискаш, Цезар,
че египетския народ е запазил истинската си същност.
- Като рисувате фигурки ли?
- Не, като ти построим дворец.
Имам си във всяка провинция.
Но нямаш тук, в Александрия. Когато ви станем провинция, ще има къде да спиш.
С тази разлика, че ще бъде построен по-бързо
и ще бъде по-красив от всички дворци, които си виждал.
По-бързо и по-красив от всички?
- Любопитен съм да видя.
- Ще видиш.
Той не се строи за един ден. Няма такова чудо.
- След три века ли ще стане?
- След три месеца.
- Три месеца?
- Три месеца?
Три месеца.
След три месеца, дворецът ти ще е готов.
Вече съм виждал работа, която завършва с неуспех.
Но добре, съгласен съм.
Ако успееш, ще обявя публично, че народът ти все още е велик.
Но се съмнявам.
- Добре, за три месеца.
- Ще му покажа на този Цезар!
Не. Защо слагате плочки?
Те не трябваше да са тук. Сега трябва да ги махаме.
Малококсис, аз не съм архитект, а само плочкаджия.
- Редя си плочките.
- Защо тази врата е на тавана?
Не знам. Питайте Нумеробис, архитекта.
Ах, тези архитекти! Толкова са некомпетентни!
- Малококсис!
- Нумеробис!
Колко се радвам да ви видя.
- Как сте?
- Зле.
- Проблем ли има.
- За начало вратата.
Тази ли? Удобна е. Когато реката придойде, ще е лесно за излизане.
Ами това не е ли прекрасно? Ела веднага тук!
- Не е ли прекрасно?
- Прекрасно е.
Малококсис, имайте ми доверие.
- Не съм аматьор.
- Вие сте некадърник.
Освен, че закъснявате с изпълнението, нямате представа от работата!
Нищо не е на мястото си, грозно е, всеки момент може да падне.
Искам да е като всичко в Александрия.
- Архитект Нумеробис?
- Не, няма го.
Много скъпо ли ви се видя? Казвам ви, няма по-добър в Александрия.
Мъничките ми, нося ви закуската.
Имондис, какво е това?
Лованпис.
Серж.
Аменбофис, трябва да смениш водата на крокодилите. Пълна е с инфекции.
Не усещам нищо. Мисля, че си е както всеки път.
Това ти е проблема, Аменбофис, всеки път правиш едно и също.
Не трябва ли така да се прави!
Не е ли малко странно?
Не много високо.
Добър ден.
Нумеробис. Египет най-могъщата империя на света ли е?
Да, точно така, мадам. Няма по-могъща империя.
Не че са ми познати други, но мисля, че да.
Римската империя, в лицето на Цезар се съмнява.
- Искам да му докажа възможностите на Египет.
- Добре.
- Ще построя най-прекрасния дворец.
- Добре.
Ти, Нумеробис, ще бъдеш архитекта му.
Добре. Тоест архитект като...
Думата архитект има...
- Всичките ми архитекти са заети.
- Не, аз не съм зает.
Той не е зает.
Нумеробис, ти си единствения свободен.
В момента съм зает. Имам недовършена работа.
Възникна един проблем, който не е сериозен, но...
Като ваш архитект, аз искам да предложа услугите си.
- Освен крокодилите, мога...
- Не, Аменбофис.
Ти си добър архитект, но много класически.
- Какво ще рече това?
- Трябва ми нестандартния поглед на някой по-млад.
Но ти ще помагаш на Нумеробис.
Както желаете.
Добре, Нумеробис, построй двореца. Имаш три месеца.
Три месеца? Колко... мога да закъснея?
Защото за три месеца могат да се съставят плановете,
основите, два-три месеца, строежа около девет.
За три месеца... не може да стане.
Нумеробис, имаш точно три месеца. Времето започва да тече.
Ако успееш, ще те покрия със злато.
Ако се провалиш, ще те хвърля на крокодилите.
Къде е агнето?
Изядоха ли агнето?
Аз трябваше да направя този дворец!
Сега не Клеопатра, не дъжда, не разбойниците,
не стражите, а аз, сега съм
най-страшния ти кошмар тук, в Египет.
17, 18, 19, 20, 21
Шефе, едвам те стигнах. Виж.
Измислих машина, която може да ни изкачи до върха на пирамидите.
- Отис, не може ли по-късно?
- Да.
- Какво правиш?
- Меря.
Клеопатра ми нареди да построя дворец за Цезар.
Тук, на това място. Оттук, до там.
- Ще стане хубав дворец.
- Да бъде модерен и луксозен.
Хубаво, шефе. Но ще спреш ли да броиш, защото...
Не мога да чакам. Имам три месеца.
- Колко можеш да закъснееш?
- Не мога, Отис.
Не може и ден повече.
- Това не е възможно.
- Това е ясно.
- Но работата ще е интересна.
- Ще е като самоубийство.
Ако не успея, ще ме хвърлят на крокодилите, а аз ги видях.
- Само какви крокодили...
- Все нямаш време за машините ми.
Отис, изобщо чу ли какво ти казах?
- Да.
- Не разбра ли за крокодилите?
Добре де, имаш три месеца.
- Свършено е с мен.
- За градината ще трябват години.
За да успеем ни трябват магически сили.
Магьосници, богове...
Да, трябват ни магически сили!
Точно така, не знам какви, но е така.
Когато бях малък, баща ми често говореше за този друид...
Панобелимикс.
Аносеикс.
Атоваикс?
- Може би Овеикс.
- Името беше подобно.
- Завършвало е на "икс".
- Панирамикс...
Един друид.
Друид, който забърквал магическа отвара, даваща огромна сила.
С тази сила, която дава отварата, мога да построя всичко това.
Ще приключа на време и няма да отида при крокодилите.
- Не мислех, че е толкова лесно.
- Почакай.
Ами ако магическа отвара не съществува?
Ако е измислена само за децата?
Да помислим за разположението. Там ще е пътя.
Там ще има много статуи.
Ще са много и големи. Там ще е градината, с маслини,
портокали, смокини. А там ще е двореца.
Огромен и с прекрасен двор, пълен с танцуващи танцьорки.
Точно тук, едно малко фонтанче.
Да, това ме вдъхновява. Ще стане прекрасно.
- Трябва малко въображение.
- Разбира се.
Идвам... след месец.
- Месец?
- Максимум. Да намеря Паноманикс...
и да се върна. Дий, Канабис.
Дий, Канабис. Хайде.
Мислиш да не се подчиняваш.
- Дий! Дий!
- Може да намериш и Господ по пътя.
На север! В галоп! В галоп!
Галопирай, Канабис!
Годината е 50-а преди новата ера.
Цялата Галия е окупирана от римляните.
Цялата? Не. Едно галско селце устоява успешно срещу нашествениците.
Животът не е лесен за гарнизоните римски легионери,
които трябва да се борят срещу студа, зверовете и... селяните.
Хей, ти, бори се за живота си!
Ей сега.
- Какво беше това?
- Вие сте нови, нали?
- Да, дойдохме съвсем скоро.
- Затова било.
Това е магическа отвара, приготвена от нашия друид,
която значително увеличава силата ни.
По-добре вижте.
Паноманикс? Паноманикс?
Що за страна?
Не е възможно. И е толкова далече.
Аз няма нужда да пия, защото като малък съм паднал в казана.
Което ми е дало огромна сила.
Вижте.
Добър ден. Къде е селото на галите?
На прав път сте. Ще вървите направо и ще го видите.
Бих ви придружил, но трябва
да остана тук, за да размишлявам.
Римляните са добри, трябва да призная.
Много са аеродинамични и цепят добре въздуха.
Ето, чуй.
Този беше с по-тежка броня.
- Извинете, вие ли сте Асте...
- ...рикс. Астерикс.
- Той е Обеликс.
- А кученцето е Идефикс.
Познавате ли Убавеикс... той е друид.
Панорамикс, извинявай, че те безпокоим, докато работиш,
но тук някой иска да те види.
- Ти си...
- Аз съм.
- Хайде, ела тук...
- Аз съм Нумеробис.
Син на стария ви приятел Пулверис.
Нумеробис, каква приятна изненада!
- Сигурно си уморен, щом идваш от Александрия?
- Много се радвам да те видя.
Това е египтянин. Ела да се постоплиш.
- Това ли е магическата отвара.
- Не, това е супа.
Не, не мога да ти продам от магическата отвара, Нумеробис.
- Не много, само един казан.
- Не.
Мисля, че няма да му даде.
- Един малък казан.
- Не.
- Един мех.
- Не.
- Малък мех.
- Не.
Една стъкленица. Само една стъкленица и това е.
Рецептата за отварата се предава от друид на друид и не може да се продава.
Една стъкленичка не е нищо.
Съжалявам, Нумеробис.
Добре. В теб ми беше надеждата.
Малкото клонче, което можеше да ми спаси живота.
Но разбирам.
Имате си други грижи, Цезар, римляните.
Не ви е до мен.
Може и да умра, но се радвам, че се запознахме.
Господа гали, Идефикс.
Какво има?
Нумеробис, почакай!
Трябва да разгледам един ръкопис в библиотеката на Александрия.
Не обещавам нищо, но ще те придружа.
Благодаря, Панорамикс! Благодаря ти за всичко!
Корабът чака в залива. Има място за всички. Няма време за губене.
Давай, Динамикс. Не става.
- Не може да си седим тук.
- Защо не?
Много е малък за такова пътуване. И котка може да го победи.
Хайде, стегни си багажа и стига си дрънкал.
Стига си дрънкал. Стига си дрънкал.
И под мразовитата прегръдка на зимата, на борда на кораб,
започна дългото пътуване към Египет, земята на Ра, богът на слънцето.
Царството на легендарната Клеопатра очакваше Астерикс, Обеликс, Панорамикс.
И Идефикс!
Какво?
Аз го правя. Не може ли?
Я отвори вързопа, да видим откъде идва всъщност!
- Този вързоп ли?
- Да, точно него.
Колко ми е умно кученцето!
Не иска да изостави стопанина си.
Три месеца не е ли много кратък срок?
Особено като Аменбофис ми се пречи.
Какво да направя? Не знам.
Той е много богат и е приближен на кралицата.
- И какво?
Колкото си по-богат, толкова си по-талантлив.
В Галия като си по-талантлив ставаш и по-богат.
Има ли от какво друго да се страхуваме?
Не, всъщност не.
Червената брада! Червената брада!
Момчета, последния път нямахме късмет и бяхме победени от двамата гали,
заради магическата им отвара.
Изпаднали в ситуация, в която нямаше какво да направим,
- трябваше да...
- Бягаме.
Не точно. Напуснахме кораба по спешност...
- плувайки, времето беше мразовито.
- Хубаво си беше.
- Мразовито!
- Хубаво!
За да избегнем неприятностите,
избягвайте галските кораби. Но за другите...
Няма милост!
Кораб на хоризонта!
На абордаж, татко! Пускай знамето на мачтата.
Спокойно, дъще!
- Още е рано за знамето.
- И аз така си помислих.
Колко са корабите, Баба?
Само един, капитане. При това малък.
Египетски, капитане. Египетски.
Египетски? Това е добре. Ще падне плячка.
- Ще им покажем силата си.
- Командвай!
Всички по местата си! Заемете се с задачите си!
Вие, бързо, спуснете знамето!
На абордаж!
Аз съм краля на света!
Пирати!
Помощ, пирати!
Това са пирати, трябва да се спасяваме!
А, пиратите.
Здравейте.
- Не, гали... гали...
- Галите!
Не може да е истина!
Бързо, дайте ми това!
Ще видим тази работа.
- Какво става?
- Какво прави?
- Страхливец! Ела ми!
- Не е честно.
Точно така. Така ви се пада.
- Май ви познават?
- Да, стари познати, често се срещаме.
Виждаш ли, потъване след потъване,
но хиляди спомени остават след всяко.
Това беше цитат от латински, нали?
Какво е това на хоризонта, Нумеробис?
Светлините на пристанището на Александрия.
"Където потънаха трепетите на младостта ми".
- Не, нищо не съм казал.
- Гладен съм.
На сутринта ще сме в Александрия. Това там е Александрийския фар.
- Огънят води всички кораби.
- Огън, който води кораби!
- Тези египтяни са луди!
- Това е едно от 7-те чудеса на света, Обеликс.
Това е една от най-големите сгради, построена от човешка ръка.
Аз пък имам апетит на баракуда.
Баракуда.
- Искал си да ме видиш, Нумеробис.
- Кралице, работата върви добре.
Но все още има много работа, затова повиках галските си приятели,
които са много силни и ще помогнат за строежа.
Те обичат да се веселят, затова искам да ми поверите всички танцьори.
Танците ще помогнат... ще улеснят работата. Моля за позволението ви!
Разполагай с каквото желаеш,
но завърши двореца на време, това искам от теб.
-Цезар ме разпитва всеки ден, не мога да се срамувам пред него.
- Хубава е.
Омръзна ми от неговата арогантност!
- Ако приключите на време, за всички ще има злато.
- За мен е удоволствие.
- Ако не, на крокодилите!
- Не е удоволствие.
Свободни сте.
Сладък дребен мустакатко.
- Доста е едър.
- Не, другия.
- Кой друг?
- Какво ти става?
Малко й е труден характера, но има хубав нос.
Като се абстрахираме от крокодилите, много е хубав.
Придава й властно излъчване, особено в профил.
Искат да ни хвърлят на крокодилите, а те говорят за хубавия й нос!
Крокодилите не са ли добрички?
Трябва ли аз да решавам всички проблеми?
Голяма мравка!
Хора, не мислите ли да използвате волска сила?
Когато бяхме в Лютеция, там използваха много волове. Много ефективно е.
- Голяма, много голяма сила.
- Имате ли говеждо?
Работим повече от месец, а строежа е доникъде.
Да, но е свършена много работа.
- А има и още 2 месеца.
- Чудех се за магическата отвара...
когато бяхме в Галия каза: "Не се притеснявай, ще използваме отварата",
- та исках да знам...
- Не искам да рискувам.
- Как така?
- Тук ще намерите...
- Престани, Обеликс.
- Какво?
- Всички камъни идват по Нил.
Вече не би трябвало да се използват роби.
Но това не са роби, а квалифицирани работници, които упражняват
- работата си и им се плаща.
- Затова ли ги бият.
Да... не... нали трябва да се стимулират.
- "Мисту".
- Да, така чух.
- "Мисту".
- Да, "мисту".
Това е сигналът за супата.
Не, свърши му смяната.
Виждате ли, традицията повелява да си сменят косите.
Всяка от тях означава нещо различно.
- Това е друга култура.
- Чудя се дали не мога да
- сменя моята с този малкия.
- Трябва да го попиташ.
Ще мине доста време, докато ти отговори.
Това е друга култура.
Още една фактура. Писна ми от тези сметки.
Отис е писар. Той описва всичко.
- Добре ли е да си писар?
- Знаете ли, не мисля,
че нещо може да се нарече добро или лошо. Да вземем живота ми накратко.
Имаше хора, които ми помагаха, когато сам не можех.
Любопитно е да се отбележи, че случайностите водят към предопределеното,
но трябва да имаш вкус към нещата, към добре свършената работа.
Образно може да се каже,
че това е огледалото, което ви помага да прогресирате.
Аз напротив, аз съм благодарен на живота,
аз пея и танцувам, аз съм като любовта.
Като много хора се питам как да помогна за прогреса на човечеството.
Отговорът е много прост, това е този вкус на любовта,
който ме подтиква да измислям тези механични конструкции,
за да помагам на общността, за да съм полезен.
- Стигнахме.
- Добре.
Сега се връщам.
Тук се строи двореца на Цезар.
Срок на завършване: след 58 дни.
- Какво търсиш?
- Загубих си нещо.
Работници.
Другари.
Да не сме се върнали във времената на фараоните?
Да пълзим под ударите на бича?
И за кого? За Цезар.
Защо не отиде да си прави двореца в Рим?
- Където хипопотамите му ще са пазени добре!
- Точно така.
Другари, вас ви експлоатират!
Карат ви да умирате от работа!
Честно казано...
- Това е...
- Прав е.
Тук ще има статуи на Клеопатра и Цезар. Не по-високи от 15 метра.
А до сфинкса ще има една огромна кухня.
Точно до спалнята не е идеалното място.
- Заради шума и миризмата ли?
- Няма достъп от друго място.
Не бях помислил.
- Какво е това голямо грозде?
- Това са Фурми, Обеликс.
От онова дърво там са.
- Хрупкави са.
- Това е костилка.
Хей ти, не стой! На работа!
Само исках да го отбележа.
Не сме доволни! Не сме доволни!
- Извинете?
- Да?
Не сме доволни! Не сме доволни!
Отказваме да се върнем на работа. Условията на труд са недопустими.
Не сме доволни!
Спокойно. Един момент.
Кой е водача? Нека дойде да поговори с мен!
Добре. Аз съм натоварена да ви предам исканията.
- Казвам се Итинерис.
- Слушам те.
Имате две нови съобщения.
Първо, работим по повече от 18 часа на ден, значи по 36 за два дни.
Искаме да се намалят на 35 часа.
- 35? Може да има усложнения...
- После, извинявай, че те прекъсвам.
- Искаме намаление с 50%...
- Искаш да кажеш увеличение.
Не, искаме намаление на боя с камшик.
Получаваме прекалено много удари.
Някои от другарите ни са се подули ужасно от камшика.
Във връзка с искането им, може да ги намалите с един
- дири с два.
- Обеликс.
Не, не. Ако намаля ударите, ще работите бавно и няма да приключим в срок.
- Аз отивам при крокодилите...
- Престани, Нумеробис!
Итинерис има право. Остави на мен.
Готово.
Не, Обеликс, като малък падна в казана.
- Хайде, Идефикс.
- Направи им малка демонстрация, Астерикс.
Леко, направил съм я много силна.
- Силна ли е?
- Много е добра.
Хайде, Идефикс, бъди добър.
Добре.
Обеликс!
Видя ли.
Това е чудо!
- Ще стигне ли за всички?
- Ще направя пак.
- Не, Обеликс, ти падна...
- ... в казана като малък.
Добре, знам.
Не! Не, Обеликс!
Оис, така се казва.
- Моис?
- Не, Оис, означава "наденичка".
Некзусис.
- Какво ще обичате?
- За мен "Имотеп".
Два.
- Искам да свършиш една работа.
- Няма проблем, шефе.
- Кого трябва да убия?
- Не, никой.
Заповядайте, два "Имотеп".
Трябва да спрем строежа на двореца!
Камъните пристигат от юг по Нил.
Трябва да спрем доставките. Няма камъни, няма строеж.
Няма строеж, няма дворец.
Няма дворец...
... няма дворец.
Ето, малко злато, за да свършиш работата.
Ако има проблеми, аз нямам нищо общо.
Отива ти.
Дойдох, видях, победих.
Това е, накрая го подпиши...
- "Властелинът"
- "Властелинът"?
Правилно ли чух?
Не, Цезар, но звучи по-добре.
Може да го напишеш с малки букви.
- Аве, Цезар. Моите почитания.
- Новините добри ли са?
Дойдох, видях, победих, както обикновено ли?
Дойдох и видях става, но победих не е точно.
- Какво искаш да кажеш?
- Например в Галия.
Какво в Галия?
В Галия е победих. Цялата е окупирана.
Не цялата. Едно галско селце...
... все още устоява на окупацията. Знам, отвсякъде го чувам.
Добре, а как вървят работите при Клеопатра.
Бавно. Вървят само на приказки. Това е супер.
Какво ли има... вътре.
- Не!
- Какво?
- Не го пипай!
- Повикали са помощ.
- Възможно е.
- Не само е възможно, ами са гали.
Нумеробис е повикал трима на помощ. Някакъв друид Деашикс.
- Панорамикс?
- Панорамикс, да, малко ги бъркам.
С него са един дребен хитрец и един огромен, Аикикс и Журалюикс.
- Малкомикс.
- Следи как ще се развият събитията.
Ако не са благоприятни, готви се за война.
Малкият гал май се казваше... Джумаликс.
В това време, злият Некзусис,
отиваше към доставчиците на камъни,
за да прекъсне доставките,
като ги изкуши със злато.
Тази сграда ще се оформи като "С", за Клеопатра.
- И като Цезар.
- Трябва да я изкривим доста.
- Как така?
- Керванът с камъни пристигна.
Доставчикът казва, че не е донесъл повече,
защото са били изчерпани.
- Колко хубав език!
- Казва, че...
- Не се разбира ли?
- Не, ясно е, но...
- Нещо премълчава, нали?
- Мисля, че и аз мога да го говоря.
Само трябва да крещиш.
Как се казва "говори".
В смисъл "не говори добре египетски"?
- Казва се "медуене ере комеде".
- "Медуене ере комеде".
Ако се говори по-бавно е "медуене кетебе".
- "Медуене кетебе"?
- Не.
- "Кетебе се".
- "Кетебе се?"
Не, "кетебе се" е бързо.
- Не, не се казва "кетебе се"
- Така е.
- Аз съм прав, "кетеб".
- Кажи.
- Как е?
- "Учебе".
"Учебе".
Няма ли да "учебе"?
Внимавай! Не много силно!
Казва, че са му платили да хвърли камъните в Нил.
Казва, че в каменоломната има още.
- "Ай" и аз го разбирам.
- Добре, без "ай".
Боли, боли. Няма мустаци.
- Това е всичко.
- Това беше всичко.
- С него трябва да потърсим камъни.
- Аз ще наглеждам строежа.
Отис ще ви придружи за...
- Идва за...
- Ето, това е амулет.
Ще ви предпазва от зли сили.
Благодаря.
- Амстериск.
- "Рикс".
- "Риск".
- "Рикс".
Да, "риск".
Цял Египет се нуждае от помощта ти.
Не е ли малко силно казано?
- Аз се нуждая от нея.
- Така е по-добре.
- Късмет, Астериск.
- "Рикс".
"Риск".
И ето ги нашите галски приятели, водени от Отис,
на път към кариерите, за да натоварят камъни.
- Камилите са доста шумни.
- Не е камилата, а стомаха ми.
Докато товарим кораба, ще имаме време да посетим сфинкса.
Близо до него има едно ресторантче, където готвят много вкусно.
Правят такива крокети, шишчета, риби и страхотни сосове.
- Нали тук имаше ядене?
- Хубави са тези малки сфинксчета.
Може да си купим за спомен.
- Сфинкс?
- Не, благодаря.
Чужденецо, искаш ли един портрет със сфинкса за спомен?
- Няма да отнеме много време.
- Защо не?
- Много добре. Приемате ли сестери?
- Да, да. Застанете в профил.
Раменете изправени. Не чак толкова.
Трябва да засилим охраната. Не искам да има неприятности.
Трябва ни транспорт, а как да имаш доверие на хората.
Но трябва да помогнем на работниците.
Какво мислиш Обеликс?
Къде изчезна?
Обеликс?
- Брадата да не стане много къса.
- Не, няма.
- Значи сте гал?
- Да.
Тук напоследък е голяма суша.
Обеликс?
- Обеликс?
- Астерикс?
Обеликс, не, това е забранено.
Слизай веднага.
- Колко е хубаво!
- Слизай, глупако!
- Колко сте малки там долу.
- Не ме интересува, слизай!
Ще стигна до челото.
Внимавай!
Падна му нослето.
Добре. Направо прекрасно.
Браво, Обеликс.
- Какво ще правим сега?
- Може да го залепим.
Да, това е добра идея. С какво?
- Виждаш ли размера на носа?
- Да, това си е скала... не малка...
- Като нос на полуостров...
- Трябва да намерим решение.
Все вършиш глупости, Обеликс.
Добре, че никой не видя.
Скрий го отдолу!
Това светкавица ли беше?
Доста силен гръм!
Готово.
Никой няма да се сети къде е.
- Да, браво.
- Хайде, Идефикс.
Да видим какво прави Панорамикс.
- Дали е разбрал?
- Не.
Добре.
Хей, какво правиш?
Имайки предвид, че строежът върви по-добре от предвиденото,
ние искаме, другарите ми и аз, и това е напълно нормално,
един ден допълнителен отпуск. Постави се на мое място и ще разбереш, Жадис.
- Аз съм Нумеробис.
- Добре де, нали си на "дис",
- а не си на "икс".
- Итинерис, разсейваш ме.
- Дръпни се... насам.
- Така добре ли е?
- Не, насам.
- Така?
- Така. Става ли?
- Още дълго ли ще продължава?
Защото не мога повече по този начин.
Това е голяма пирамида.
Как са построили толкова голямо нещо?
Като са слагали камъните един върху друг.
- Имали са успех.
- Хей, гали!
- Какво ще кажете за една разходка из пирамидата?
- Не.
- Днес е безплатно.
- Не бих дал пари да се разхождам из катакомби.
Прекрасно! Тъкмо имаме още малко време. Хайде.
Идефикс, ти ще пазиш Панорамикс,
а ако си послушен, ще ти дам кокал.
Гледайте да не се загубите. Няма да можете да излезете сами.
Внимавайте, коридорите са много тесни.
- По-дебелите не могат да минат.
- Никой не е дебел.
- Отдясно виждате Анубис.
- Много вълнуващо!
Богът на смъртта и мрака.
Оттук.
Елате, скъпи посетители. Влезте.
Йероглифите, които красят тази зала, са невероятни.
След вас. Влезте.
Интересно.
Никога няма да излезете оттук, чужденци!
Тази гробница ще бъде ваша гробница!
- Няма никакъв изход.
- Тази гробница ще е ваша, как го измислих само.
Още отначало тази безплатна визита ме съмняваше.
- Поне може да разгледаме.
- Нищо не разбирам от тези йероглифи.
Виж, Обеликс, цветовете са невероятни.
Това е много хубаво, но трябва да намерим изход оттук.
Ще ни трябва цяла вечност да разшифроваме всичко.
Готово. Ако успеят да излязат оттук,
заклевам се никога да не си бръсна главата.
За начало трябва да отворим тази врата. Но тя е тежка.
- Ето, Обеликс.
- Какво?
За първи път ще ти дам от магическата отвара.
- Наистина ли?
- Какво каза?
Една капка...
ще бъде достатъчна.
Разликата не е много по-голяма от преди.
Обеликс?
- Ехо?
- Да.
- Обеликс?
- Насам.
- Астерикс?
- Тук съм.
- Тук.
- Обеликс?
Срещаме се тук вече за десети път.
Тези фараони са имали добри архитекти!
- Положението е тежко.
- Много тежко.
Започвам да огладнявам.
Какво ли означават всички тези йероглифи?
Обеликс, за да ги разчетеш трябва време, както и да се излезе от пирамидата.
- Трябва да се подредят по важност.
- Казвам на г-н Астерикс, че съм гладен,
затова ще се заема с дейност, за да забравя глада си.
О, извинете!
Забравих, че г-н Обеликс поставя стомаха си преди всичко!
Глиганите и пържолите са единственото, което интересува г-н Обеликс!
Да, г-н Астерикс е толкова дърт, колкото всички.
- Да, може би.
- Казвам на г-н Астерикс,
че ако не беше поискал да посети пирамидата, това нямаше да се случи.
А, виж ти какви му били аргументите!
Но какво правят!
Бавят се толкова време, а вече натоварихме.
Ядосах се за глупости.
- Не ме слушай.
- Не, ти не ме слушай.
- Да забравим.
- Силата ми не е достатъчна, за да излезем оттук.
Какво да правим, приятели? Това ли е краят на приключенията ни?
Някой може ли да запали факлата?
Не, имам само кутийката с амулета на Нумеробис, но не върши работа.
- Мъчно ми е за Нумеробис.
- На мен за малкия ми Идефикс.
- Нали, Идефикс?
- Идефикс!
Какво, вие бяхте против това да го взема.
- Не може да остане сам.
- Да, намерил ни е заради обонянието си.
Маркирал е пътя си и може да ни помогне да излезем оттук.
Наистина ли? Идефикс, слушай!
Ако ни помогнеш да излезем оттук, ще получиш купчина кокали.
- Да, браво Идефикс.
- Имал си право да го доведеш.
Мисля си, че разбира всичко, което му казвам.
И те се връщат на строежа, на борда на кораби, натоварени с камъни.
- Дълго.
- Много дълго.
- Прекалено дълго.
Никога няма да успея да се върна в Галия за пира с глигани.
- Изобщо не се движим!
- Знаете ли,
Нил е своенравна река, понякога буйна,
понякога спокойна. Знам една много хубава египетска
поема за Нил, в която се казва:
Нил, Нил, Нил...
Но какво прави там?
Момчета.
- За новия ни кораб. Хип, хип...
- Ура.
- Хип, хип...
- Ура.
Внимание, отзад!
Отис, виждаш ли! Като малък той падна в казана с магическа отвара.
Винаги си е такъв.
- Хип, хип, ура!
- Добре де.
Строежът можеше да продължи.
Сега Нумеробис беше почти сигурен, че ще спази срока.
Нещо, което беше рядкост за тогавашната епоха.
По една глътка на човек!
Само по една глътка на човек!
Из строежа са пуснали фалшива магическа отвара.
Същата плътност, същия цвят, но това не е магическата отвара.
Това е супа. Най-добрата отвара се продава от друида Панорамикс.
Там, до фонтана. Има 3 хиляди чакащи.
Затворих вратата и извиках:
"Тази гробница ще бъде ваша гробница!"
- Не е зле.
- Нали?
Приличате на чакали, миришете на чакали,
значи сте чакали.
Какво? Не ти ли хареса за чакалите?
- Нали ги беше затворил?
- Не разбирам!
Не е възможно сами да излязат от лабиринта на пирамидата.
Трябва да помисля. Трябва да ми хрумне нещо.
Някоя идея.
Хрумна ми една, прекрасна е. Не две... вече трета.
Олеле, пълен съм с идеи! Много са силни!
Давай, напъни се. Напъвай!
На работа!
За да пораснат растенията в градината ще трябват седмици.
Панорамикс, нямаш ли някоя магическа отвара, която да забързва...
например някое растение, което да порасне веднага.
Нумеробис, не може да разчиташ все на отвари.
Не може да насилваш нещата. На природата й трябва време, години,
търпение, докато едно малко семенце се развие и порасне.
Има също...
- добри хора...
- Моля те!
Моля те!
Не може по-бързо.
Колко ми отне?
- Как така работата продължава?
- Аз също като вас, драги Цезар,
по обясними причини, желая работата на Нумеробис да се провали.
И си казах, че бих могъл да ви помогна по някакъв начин за това.
Ела в палатката!
Слушам те.
Благородни Цезар, ако успея да спра строежа на двореца ви,
и вие после ми го поверите, ще го завърша...
с два месеца закъснение. Така ще спечелите облога с Клеопатра.
Съгласен съм, ако закъснението е 4 месеца.
3 месеца, не мога по-бавно.
Добре, нека са 3, но нито ден по-рано.
Ако обичаш. Сделката е сключена, благородни Цезар.
Добре. Сега как мислиш да провалиш строежа?
С това.
Какво ще облека тази вечер?
Внимавайте, това е много студено.
Подарък за кралицата на кралиците.
В чест на кралицата на кралиците от трима гали,
Панорамикс, Обеликс и Астерикс. Много мило.
Може ли да го отворя?
Ох, хладно е.
Торта! Ще я сервират тази вечер като десерт.
Да има 40 танцьори,
- 80 музиканти и 300 гости.
- Ще сме в тесен кръг!
На масата, на масата. Яденето е готово.
- Имаш апетит, както обикновено.
- Разбира се.
Откъде си намерил това ядене?
- Тук е забранено свинско!
- Това са си ваши правила.
Не мърдайте! Трябва да отведем галите при кралицата.
Щях да забравя. Първо да се поразтъпча, после ще ям.
Чакай! Чакай!
- Няма да разбиеш целия гарнизон.
- Защо не? Защо не?
- Ако се наложи, мога.
- Нумеробис е прав. Да видим за какво сме й на Клеопатра.
Освен това е добра възможност да посетим двореца.
Аз ще остана тук да загася огъня, за да не се разнесе.
Ще се заемам.
Да вървим!
Винаги карам да опитват храната ми, преди да я ям.
Планът ви се провали, гали!
Моят дегустатор беше отровен от тортата, която ми изпратихте.
- Каква торта?
- Тази торта тук.
Тя е направо гигантска.
- Ако беше свинско разбирам, но...
- Тишина!
Вие се опитахте да ме убиете и ще заплатите с живота си!
Но как, ние сме невинни.
- Колко трогателно!
- Как е възможно. От сутрин до вечер сме на строежа.
- Работим в прахта.
- Лежим.
Това не е толкова важно.
Никога не бихме изпратили отровна торта.
Торта като тази бихме си я изяли сами, ако помислим логично.
Тишина!
- Това е абсурдно...
- Щом кралицата не иска да чува нищо, не говори.
Отведете ги! Нека бъдат за предястие на свещения крокодил.
Гладен съм.
Гладен съм. Гладен съм!
Когато й казах здравей, тя си обърна главата.
Няма повече усмивчици, няма намигания,
не иска да ме гледа. Станал съм й чужд.
- Какво, Клеопатра ти е намигала?
- Не мисля, че говори за Клеопатра.
- А за една от куртизанките й.
- Тази с хубавата плитка.
- Мисля, че се е влюбил.
- Не съм.
Не мога точно да го обясня. Просто това е защото...
- съм затворен тук.
- Затворен?
Точно така.
Разправяй ги на друг.
Хилиш се като животно.
Това е.
Чудя се изобщо дали е способен да изпитва нещо
- такъв огромен дебелак като теб.
- Кой е огромен дебелак?
- Не знам.
- По една глътка на всеки. Това е противоотрова.
- Обеликс, не всичко! Една глътка!
- Това е една глътка.
- Обеликс, сега отвори вратата.
- Не съм изпил всичко.
Вие, отвън, пазете се! Излизаме!
Да, а на излизане може да ми донесете...
Тези египтяни са луди. Казваш им да се пазят, а те си остават отпред.
- Е?
- Готов съм.
Омръзна ми все да ме рисуваш в профил.
Не може ли да пробваш в анфас. Ето така.
- Не е много модерно.
- Извинете?
Мисля... че може да опитам.
Гали, тъй като желаете моята гибел,
в името на Озирис, ще умра като достойна кралица.
Не, не сме тук за това.
- Тук ли са вашите куртизанки?
- Защо?
Кралице, сигурен съм, че тортата не е отровна. Дори е много хубава.
Обеликс, отрежи три парчета от тортата.
- Каза три парчета, Обеликс!
- Едно.
- Да, продължавай.
- Две.
И три.
Да, разбира се.
Кралице, видяхте ли, че тортата не е отровна.
- Къде са куртизанките ви? Най-вече тази с плитката.
- Казва се Гилмиокис.
- Гилмиокис.
- Да.
Това е голяма грешка.
Да имам 1 милион сестери
и с тях да си купя чифт обувки.
- Невероятно! Странно!
- Египетският архитект, който ми предложи услугите си...
- Инморис?
- Аменбофис.
Не мога да съм сигурен, че дворецът няма да стане на време.
Изпрати някой от нашите да шпионира и да събира информация.
- Да изпратя някой като обикновено?
- Не, искам някой, който се промъква навсякъде.
- Картепус.
- Да?
Цезар, това е Картепус, най-добрия ни шпионин.
Аве, Цезар, да пребъде силата ви.
Картепус е професионалистка, кралицата на прикритието.
Ако гледам така, ме виждат. Ако гледам така, не ме виждат.
Виждат ме. Не ме виждат.
Виждат ме. Не ме виждат. Не ме виждат, виждат ме.
Не ме виждат, виждат ме. Не ме виждат, виждат ме.
- Става нали?
- Да.
В страхотна форма е.
Да го видим сега!
- 4 месеца!
- Престани.
- От 4 месеца си чакам къщата.
- Скоро ще стане.
- Това вече си го казвал.
- Хей, спокойно.
Не ме пипай! Търпението ми се изчерпа!
Малококсис, утре ще намина край вас и ще оправим всичко.
- Виж, всичко ще бъде безплатно. За мен ще е удоволствие.
- За него ще е удоволствие.
Нумеробис, ако утре не си на строежа ми, не искам да съм на твое място!
- И?
- Пият отвара, която увеличава силите им.
Аз също пих, Цезар. Сега мога да победя всеки.
- Не ми ли вярвате?
- Да видим.
Менибестоплус, напляскай я!
Цезар ще вземе нещата в свои ръце.
Сигналът е даден.
В името на Цезар. Знаем, че на този строеж се крият трима гали,
- Азефикс, Иземикс и Абомофикс.
- Не, казват се Астерикс...
Някой да ти е казал да говориш!
Искаме да се предадат незабавно, иначе ще атакуваме двореца.
Тук сме по свое желание на мисия за Клеопатра и няма да си тръгнем, докато двореца не е готов.
Какво ще направят в такъв случай?
- Какво ще направите тогава?
- Ще ви избием до последния.
Наистина имат намерение.
Лотодус, приготви войските за атака!
- И без приказки!
- Антивирус.
Казвам се Антивирус.
Дръж. Погрижи се за него.
Аматьори, виждате ли как действат професионалистите?
Да. Добре.
Да, знам. Както обикновено е впечатляващо.
- Трябват ни всички работници!
- Какви работници? В отпуск са.
Сега... това е двореца.
Това тук са градините... на юг.
Тук е храма със сфинкса.
Не е точно така, както го нарисува.
Да, защото го правя бързо. Ако използвам перспектива ще стане така...
- Не, това трябва да е в профил.
- Знам, всички са в профил.
- Атака.
- Тези римляни са луди.
Поради сцените на насилие,
по-добре да гледаме документалния филм за лангустата.
Не им позволявайте да влязат. Идефикс, в атака!
Пусни ме! Моля те, пусни ме!
Добре де.
Внимавайте. Не може да прелитате толкова бързо пред хората.
Това да не ти е Румъния!
Аве! Успяха да ни отблъснат,
но някои от нас успяха да проникнат.
Браво, легионери!
- Дръж се за мен и ще успееш.
- Ами това?
Някои успяха да проникнат,
но набързо ги изкараха от другата страна.
А сега какво ще правим? Питам ви като аматьор.
- Подновете атаката!
- Сеплус,
не мисля, че това е добра идея.
Тези гали пият магическа отвара,
стават много силни, армията...
Възмутен съм от поведението ви,
- центурион Аферефус.
- Антивирус. Казвам се Антивирус.
Никой не може да победи римската империя.
Когато я нападат,
империята отвръща на удара.
Ужасно ме боли гърлото.
Твърде спокойно е.
Това не ми харесва.
Предпочитам да беше още по-спокойно.
Спри!
Военни машини.
Катапулти.
- Хубав пейзаж.
- Леко пустинен.
Целете се в двореца!
- Готови?
- Готови.
Когато сваля ръка...
- Само показвах.
- Да, добре.
Оха! Бинго.
Дворецът ми!
Необходима ли е цялата тази жестокост?
Ами, всичко е наред.
Ела!
Добре. Прекрасно!
Естествено с такива средства и ние ще успеем.
- Не зависи само от средствата.
- Зависи.
- Не.
- Зависи.
- О, не.
- Да.
Не.
Да.
Дворецът ми е в развалини!
Глупави римляни! Само да ви дойда и ще ви науча аз вас!
Хайде де!
Вие сте тъпи римляни!
Не ме уцелихте!
Трябва да уведомим Клеопатра.
Само тя, чрез влиянието си върху Цезар, може да спре това нападение.
- Не. Не.
- Да.
Не.
- Не.
- Да.
Молим за помощта ви, кралице и т.н.
Дай ми го! Идефикс ще занесе съобщението на Клеопатра.
Идефикс ли ще го занесе?
Съгласен съм. Значи няма да оцелеем.
Нумеробис е прав. Искам да кажа, че това е... куче.
Куче, което ни изкара от пирамидата.
Хайде, Идефикс! Занеси съобщението на Клеопатра!
Казах ли ти. Още е много малък.
Раниха ме!
Не, добре съм.
Момчета, пак сме страшилищата на морето,
на борда на добрия ни стар кораб.
Той е прекрасен и се носи като птица.
Пълен напред!
- Да.
- Не.
О, не.
Много накриво.
Станах на медуза.
Имаш ли отвара?
- Пълна догоре. Ще ми стигне.
- Побързай.
Внимавай, Астерикс. Лек път.
Дръж се, Идефикс.
Бягай, Астерикс, бягай!
- Тревога!
- Знам го този, който излезе.
Това е един от тях.
Вдигни щитове!
Копия напред!
Защо не спира?
Магическата отвара!
Гардеплус, Фолкурус, хванете го!
- Бързо!
- Не се казвам Фолкурус.
Обеликс е сам, да му помогнем.
Сега силата с мен ли е?
Нумеробис?
Приготви си саркофага!
Аменбофис, никога не си ми харесвал.
Чувствата са взаимни.
Чакай, чакай. Аз не съм пил магическа отвара.
- Листа побеждава камъка.
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм.
- Добре.
Чакай! Не, не въртележката, недей!
Аз съм Аменбофис и набих Нумеробис.
Силата на магическата отвара свърши.
Никога няма да занеса съобщението на Клеопатра.
- Майка ти добре ли е?
- Добре е, Имотеп.
- Ами баща ти?
- Добре е, Имотеп. А на теб сестра ти?
- Добре е, добре, Имотеп.
- Ами братовчед ти? Какво прави?
- Добре е, Имотеп.
- Ами работата?
Имотеп.
Взимам я на заем.
- Това често ли се случва?
- Добре е, Имотеп.
Това е практично.
- По-бързо, ще избяга!
- Пътят е лош.
Не мога по-бързо.
Хвани ме, ако можеш.
Как сега ще се изправиш?
Ето така.
Аменбофис, глупаво е да се бием.
Да обединим силите си и да завършим заедно двореца.
Лъвът не се съюзява с хлебарката.
- Какво?
- Ами... лъвът
не се съюзява с хлебарката.
Защото аз разбрах "кълват краката на овчарката".
- Стори ми се странно.
- Не, не е това.
- Казвах ти, че сега аз съм лъва.
- Защото не разбрах.
Какво става?
Лъвът не се съюзява с хлебарката.
Кой сега е лъва?
Пак ли в профил? Не искам.
Как сте?
Къде е? Преди две секунди беше тук, сега го няма.
Остави. Щом го няма, значи сме го изпуснали.
Надявам се, че Нумеробис има обяснение.
- Къде отиваме?
- При Клеопатра.
- О, страх ме е.
- Голям си хитрец.
Не познаваш Клеопатра. Като отидем при нея ще видиш.
Започна да ми става горещо.
Едно, две, три, четири, пет.
Малко зайче.
- Какво означава?
- Съобщение...
- и възлюбен.
- Кой ли може да бъде?
- Кралице моя!
- Малококсис?
- Влизай.
- Занеси съобщението на кралицата.
Това е съобщението... а ето го и възлюбения.
Както знаете, кралице, в момента строя къща...
и строежът трябваше да приключи преди...
- 4 месеца.
- Какво?
Преди 4 месеца.
- Това не може да продължава!
- Благодаря, кралице,
- че обърнахте внимание на проблема.
- Колко лош играч!
Това е работа на Цезар. Но този път трябва да приеме поражението си.
- Ще завършим строежа на време!
- Строежът не е завършен.
Просто...
Аз ще се погрижа за всичко. Върви, галино!
Гилмиокис, покажи му пътя! Аз се връщам веднага.
Прощавай, старче.
- Ела, Идефикс!
- Ела, галино.
Мисля, че не разбрахте точно проблема ми.
- Оттук, направо.
- Добре.
- Това ще може ли да се разруши?
- Ще бъде сринато с земята.
Идеята ми да нападнем двореца не беше ли блестяща?
Можете да правите всичко с това, което е ваше.
Астерикс се връща.
Когато сваля ръка...
- Какво правиш?
- Не знам, по навик.
Как мина?
Добре, Клеопатра получи съобщението.
- Как така отварата още действа?
- Ами всъщност...
Всъщност си вкусил от най-добрата магическа отвара.
Добре. Ела, кученце.
Обеликс, Идефикс изпълни идеално задачата си.
Изобщо не се и съмнявах.
Тук имаш червеничко.
Аве, Цезар.
Някой иска да говори с Цезар.
- Кой?
- Зад вас.
Добре. Да. Повикайте ме, ако потрябвам.
- Кралице моя, каква изненада...
- Достатъчно!
Излязох от замъка на бегом, без да имам време да се преоблека,
когато разбрах какво се е случило.
И какво се е случило?
Когато има облог, трябва да се състезаваш честно.
- Да.
- Млък.
- Аз имам правото да наказвам галите.
- Но аз си казах...
Но си мислех...
- Аз само...
- Да не съм чула дори и звук!
Искам римляните да оставят строителите на спокойствие
и преди да си тръгнат да поправят щетите, които са причинили...
- Ама аз...
- Веднага млъкни!
Какво ще правим сега?
Каквото тя каза. Ще вдигнем обсадата и ще поправим развалините.
Да, това е логично.
Дали Клеопатра не ме кани в леглото си?
Колко е красива всъщност!
Вижте, римляните напускат лагера!
- Какво удоволствие!
- Не, колко жалко!
Невероятно е, че всеки един от тези римляни е понесъл...
Съжалявам, не знаех, че той е зад мен.
Но разбира се.
И за първи път, римляните и египтяните работеха
рамо до рамо при строежа на двореца.
И когато срокът изтече...
Дръж!
Какво ще правиш сега, Нумеробис?
Трябва да завърша къщата на Малококсис.
- После има време.
- Гледай пак да не поискат да те дават на крокодилите.
- Знам, че мога да разчитам на помощ.
- Дано не ти става навик.
Няма.
Цезар разбра, че е загубил облога.
Прекланям се пред най-красивата от кралиците и пред египетския народ,
който е след римския наро...
Прекланям се пред египетския народ, който е най-велик от всички.
Клеопатра удържа обещанието си към Нумеробис.
- Покрийте го със злато!
- Как така, покрийте го?
Даде на Панорамикс най-скъпоценните си ръкописи от александрийската библиотека.
Вашият нос... вашето величество
да пребъде вечно.
Отис внесе лек модерен привкус.
Каква е тази малка стаичка?
Това е изобретение на Отис.
Нарича се "без-усилител".
Да, защото това нововъведение е машина, която позволява
на хората да се качват и слизат без усилие.
Не и твое.
О, звънва преди да спре!
О, Юпитер!
Бих искал да посетя с теб всяка стая на този дворец.
Дворецът е огромен, Цезар, 662 стаи.
Има опасност да отнеме много време.
Какво правят Клеопатра и Цезом?
- Цезар.
- Цезар.
Да не бъдем лоши.
Традиционният банкет, който се дава
след всяко приключение на Астерикс, този път не е в Галия,
а в Египет.
- Този голям рак е хубав.
- Омар.
Обеликс.
И той казал, на "Фара Он".
Защото се казвал Он,
Казвал се Он,
малкото му име било Фара.
И се получава фара-он, като...
Казвал се Он, малкото му име било Фара,
получава се фараон, като...
като господаря... като нашия господар.
Какви хубави мустаци!
- Истински ли са?
- Да.
Така е. Грижа се за тях.
Като плитките.
Твоята е... много по-хубава от на Обеликс.
- Знаеш какво да кажеш на една жена.
- При нас това е нормално.
Това е Галия.