A Very Long Engagement (2004) Свали субтитрите
петима войници, осъдени на смърт бяха доведени в сектор Бушавел,
при река Сом.
Първият,
бих казала голям авантюрист преди, носеше на врата си метална плочка с номер
Идваше от център за вербовка на Сена.
На краката си имаше ботуши,
отнети от немците.
Пред войника с номер 2124,
наречен Бастош,
който се срещаше с красива рижава девойка
която се казваше Вероник Пасаван.
Беше дърводелец в Бастилията.
Понякога, между две поръчки за мебели,
ходеха да пият бира в бара на Малкия Луи на улица "Златната Ръка".
Той беше взел ботушите от немски войник, от които той вече нямаше нужда.
За да ги замени,
трябваше да запълни със слама и стари вестници, своите стари боти.
Беше даден на военен съд, заради доброволно осакатяване.
Намериха следи от барутен прах в ранената му ръка и беше осъден на смърт.
Вторият войник с номер 4077 и беше от другото бюро за вербовка на Сена.
Работеше заварчик към държавните железници в Manille.
Казваше се Франсис Ганьар, но му викаха Сису.
Той знаеше, че бедните изграждат правила, които ги убиват,
и че богатите ги продават.
Той не преставаше да говори за това, но не го обясняваше добре.
Като прибавим и евтиното вино, съпроводено от нещастието, го караше да изпитва срам от войниците
и че те все по-малко разбираха това което слушаха.
1818 беше несъмнено, най-храбрият от петимата.
И най-опасният.
Веднъж, той уби един офицер от групата си.
Офицер, когото преби до смърт.
Стани! Стани!Ти, напред!
Никой не го видя.
Беноа Нотр Дам беше селянин от Дордоен.
Една сутрин през август, те дойдоха да го вземат от фермата му.
и го качиха на влака.
Под кабела!
Кабелът на телефона, беше единствения им начин за връзка с живия свят.
Чрез тънка нишка се надяваха на помилване от президента Поанкаре.
Единственият, който загуби вяра, беше той
номер 7328 от бюрото в Корсика.
Анж Басиньяно
Според хората, които го познаваха добре никога не приемаше нещата сериозно:
Той беше лъжец, мошеник, фалшификатор
и сплетник.
Преди беше сводник на Тина Ломбарди
Заради нея, той би излежал пет години, заради неспазено обещание за любов
ако говорим за мъж и жена,
но действителност... ставаше дума за сводника на града.
Това лято, на 1916 година набираха за войската отвсякъде,
за да попълнят полковете на избитите, при Вердюн
Нямаха избор.
За кого са тези гробове?
Ами, истината е... че утре ще атакуваме немците...
и... копаем предварително.
Внимавайте за кабела!
Петият от тях беше градско момче, военизиран през 1917 година.
След пет месеца щеше да стане на 20 години.
Той се страхуваше от всичко:
от френските оръдия, които стреляха твърде близо,
от вятъра, който разнасяше отровен газ, от нападенията на противника, от екзекуциите.
Преди войната той не беше такъв, беше съвсем различен...
Смело се справяше по време на буря, докато работеше на фара.
Атака!
Но после коренно се промени.
Хайде момче, върни се да се видиш с годеницата си, спечели си разрешение?
Освен ако не си спечели военен съд.
Сержанте, затворете си очите за разнообразие. Той вече пострада достатъчно.
Укоряваш ли ме, или какво?
Бъдете снизходителен поне веднъж.
Достатъчно!
Хайде сержант, милост!
Казах да спрете!
Когато Матилд и Манек правиха любов за първи път,
Манек заспа с ръка на гърдите й.
Всеки път, когато го болеше раната на ръката
сякаш усещаше върху дланта си биенето на сърцето на Матилд
И всеки удар го приближаваше към живота.
Ако Манек умреше, Матилд щеше да разбере.
След новината за смъртта му
нишката на интуицията, която ги свързваше щеше да прекъсне.
Никога не губеше смелост.
По природа, Матилд беше оптимист.
Тя знаеше, че дори тази тънка нишка да не я свързва с любимия, няма значение.
Каквото и да се случи, тя винаги ще се справи.
През юни на 1920 Матилд получи писмо от един религиозен орден.
Един пациент от болницата в Рен искаше да я види.
Беше видял Манек, през януари 1917, на фронта при река Сом.
Август 1912, бях много красив мъж, не намирате ли?
Беше "Додж", директна доставка.
Кажете ми моля ви, какво се е случило с Манек?
Януари 1917, беше ми казано да придружа
осъдените на смърт до фронта.
Той е бил сред тях?
Да.
Трябваше да ги закарам до предната линия на фронта.
Жандармите слязоха заедно със затворниците до малко разрушено гробище.
Какво си мисли този глупак с немските ботуши?
Чакам.
Чакаш какво? Помилване от Поанкаре? Можеш да си мечтаеш!
Той ще подпише! Не трябваше да ме осъдят.
Аз съм от Корсика? Корсиканец! Не съм французин!
Пусни го.
- Остави го да си пусне един.
По-добре ще е за него.
Свършихте ли, лейтенант?
Ако не беше студено, вече щеше да е с гангрена..
А Манек... тежка ли беше раната му?
Трябваше да му ампутират два пръста, но мисля, че вече не го болеше.
Трябваше да ги закарам до участък, наречен "Точка на замръзване".
По дяволите! Не могат да се оправят и ги пращат при мен
За да ги отстраним, трябва сритам задници?
Моите заповеди бяха да ви доставя петимата затворници, другото не е моя работа.
Пет пари не давам за това ... Хвърлят ги на мен в окопа
за да ги оставя да умрат като кучета между двете бойни линии..
Да вървят по дяволите нарежданията им, сержант!
ержант, с немците имаме човешки и тактически договори..
Секторът засега е спокоен, а това ще прати всичко по дяволите!
Супата, момчета, и за късмет е топла..
От листа от цвекло е....ето!
Нещо друго ли искаш, хлапе?
Голяма чаша шоколад и филия с мед.
Дори да трябва да убия родители си: ще ти намеря.
Позволете лейтенант.
Спокойно, той е сирак, но сигурно те харесва.
Селестен Пу е готвач е на|походната кухня.
След 15 минути, всичко бе донесено.
Нося ти филия с масло и мед и...
какао от Нигерия.
Какво щастие!
Нямаш ли на кого да пишеш?
Имаш си годеницата, нали?
Матилд.
Годеницата му се казва Матилд.
Матилд.
Чувствам, сякаш сърцето ми бие по Морзовата азбука.
Ще се оженим.
Добре, че ме осъдиха, иначе трябваше да се надяваме войната да свърши.
Ще се прибера у дома веднага след екзекуцията.
Може би се преструваше, че това не се отнася за него.
Сакат е, но не е идиот.
Кажете ми какво се случи.
Отворихме проход в мрежата на укреплението
и оставихме петимата в центъра срещу огъня.
Селестен Пу беше дал на годеника ви,една червена ръкавица, да пази ръката му.
Дистанция?
Двеста метра. Твърде далеч от гранати, но близо за оръдията.
За газа да не говорим. Може да бъдат обгазени.
Мислиш ли, че някой ще се спаси?
Ако не успеят да литнат във въздуха, имат шанс да загинат от огъня, или от студ.
При всички случаи, са прецакани, освен ако немците не ги пожалят.
Дърводелецът Бастош се прости със своя ефрейтор.
ефрейтор Горд. Познаваха се добре от преди войната.
Скоро... ги преместихме на предната линия.
- Мамка му!
- По дяволите!
- Мамка му!
- По дяволите!
Септември 1914, лесно правех 70 набирания
и сега съм съвсем близо до предишната форма.
Но онази сутрин, на 17 януари, Манек беше ли все още жив?
Когато станахме на другия ден, Фавар ги извика по име.
Всички, освен фермера от Дордон отговориха.
- Басиньано?
- Тук.
- Буке?
- Какво искаш?
- Лангоне?
- Да, г-не, тук съм.
Момчета, отговаряйте по-силно.
Нотр Дам? Нотр Дам?
Повече не знам.
Отидох да предам рапорта си в щаба, млада госпожице.
Вие ли сте Есперанца, англичаните махнаха блокадата и можем да си вървим.
Е, какво стана с "Точката"?
Какво е това?
Списък на затворниците, подписан лично от капитана
Да го оставя ли тук?
- Не, дай ми го.
Не стойте като идиот, Есперанза!
Обещавам да те предложа за сержант веднага щом напуснем Босбо.
Въпреки това комендант, тази експедиция носи риск да ми резнат гърлото.
Преди това е добре да си вземеш бонбони за гърло.
Ето, опитай тези пастили. Добри са.
Няколко месеца по-късно бях ранен при Сом.
Попаднах в същата амбулатория заедно с Шардоло
една от многото в "Точка на замръзване".
Оставаха му само няколко дни живот.
Хей... Аз съм Есперанза...
Спомняш ли си "Точка на замръзване"?
Извинете, не познавам никой.
Кажи ми за моите изгубени момчета...
.. как завърши тази история?
А според теб?
Никой ли не се е измъкнал?
Защо, съвестта ли те мъчи Есперанза?
По-добре да беше останал с мен.
Според теб, по-мъжествено ли е да те спипат по долни гащи...
...отколкото да те убие албатрос.
Бълнувате. Имате температура.
Оставихме пет живи момчета между двете бойни линии, а намерихме пет трупа.
Така че, сега...
Почти съм умрял, сержант, но си представям изражението ви, и се радвам.
Наистина ли говореше за мъжете затворници и албатроси?
Да... и без долни гащи.
Ето г-це, тук е всичко, което притежаваха затворниците от "Точка на замръзване"
Помолиха ме да го предам на семействата им.
Състоянието ми не го позволява, но вие, може би.
Копие на писмото на Беноа Нотр Дам от Дордон, до жена му.
Изпратих й оригинала, когато напусках "Точката".
Белодробни усложнения от газа ли?
Нищо подобно...испански грип!
Както виждате, има много начини да умреш.
Матилд, ако не можеш да плачеш - говори!
Ако няма какво да кажеш... мълчи!
Но ако не проговориш, ще започна да плача аз.
а когато плачем, ние казваме това, за което не можем да говорим..
Разбра ли какво искам да ти кажа?
Ако е така... просто обърни главата си наляво.
И Луи, кажи на Веро, че винаги мисля за нея, и че страдам, че вече не ми говори
Сънувам Бискот и искам да се сдобрим. Сбогом приятелю. Бастош
Беноа Нотр Дам, номер 1818, намерих време да пиша.
Кажи на отец Берние ,че искам да привърши всичко до първи март,
да продаде всичко на малки вноски,
необходимо е да се погрижи за това.
Да каже на моята Батистен, че никога не съм я лъгал и манипулирал.
Никога не съм обичал някого толкова. Обичам те, Беноа
За Тина Ломбарди от Анж Басиньано.
Ако кучето влезе, преди да ме повикат за вечеря, значи Манек е жив.
Не съм гладна.
Хайде, на масата, Матилд! На масата.
Идвам.
Матилд беше родена на 1 януари 1900 година
Това е много удобно, за да си смята възрастта.
През 1903 родителите й загинаха при катастрофа на автобус 44.
След това, Матилд бе обладана от злото;
Пар-фюме.../от огън/...
Чичо й и леля й, Силвен и Бенедикт я отгледаха заедно,
благодарение на застраховката живот, и адвокатът на родителите й; Пиер Мари Рувиар.
а пет, Матилд бе заразена с вируса на полиомиелит /детски паралич/.
Остана на легло няколко месеца, въпреки компресите със синап,
махалото,
и отварите от детелини с четири листа.
Днес, Матилд е на 20 години, свири на туба,
защото това е единственият инструмент който издаваше жални звуци.
От време на време кучето пръцкаше.
И всеки път, когато го чуеше, Бенедикт не забравяше да каже
Шаг, си е загубил главата.
Матилд имаше нужда от медицински грижи за краката си.
Жорж Корню, бивш шампион на Британия по плуване свободен стил, й правеше масажи.
Първият път, малко се срамуваше
но после свикна.
Защото имаше чувство за хумор, Матилд си представяше, че Жорж Корню се възхищава на формите й.
и малко ги желае.
По-късно, един ден, той си позволи да каже:
Наистина сте добре сложена, г-це. Уверявам ви, че няма какво повече да се желае.
По-късно Матилд не знаеше нищо друго, освен да каже:
Мой скъпи, Жорж...
Мой много скъп Жорж...
Жожо
Понякога, преди да заспи, си представяше някои ситуации в черно-бяло.
Матилд, никога не стигаше докрай в представите си
и случайните пътувания на въображението, които й носеха наслада.
Преди да изчезнат, тя мислеше за годеника си, за да си достави удоволствие.
Ето така?
На твое място бих забравил това, Матилд, не можеш да ги съживиш.
А ако са живи, защо не са се върнали в домовете си?
Защото са били затворници.
Трябва да е останал при някоя немкиня, с две руси плитки
и с големи цици.
А в Бретан, можеше да яде шоколад всеки ден. Невъзможно е....
Със сигурност, това не се отнася за теб?
Не, аз предпочитам филия с пипер.
Ще се оправя, ако изям крака си.
Какво каза?
Нищо
Чух добре!
Каза, че не искаш да имаш крак.
Манек не е бил затворник в "Точката",защото
са го пратили пред лицето на врага.
Генералите са виновни, тях трябва да ги затворят.
Или са се изгубили някъде, или са се скрили.
Не си измисляй, Матилд.
ма право. Млада си и красива можеш да си намериш мъж въпреки...
В цялата тази история нещо не се връзва.
Трябва да го намеря...
Ще продължа със... Селестен Пу
Искаш ли нещо друго, хлапе?
Може би проститутката знае нещо повече от мен.
Утре заминавам за Париж.
Какво?
Защо го правиш? За да намеря някой оцелял от "Точката".
(Жермен Пир детектив) ... обикновено ги взимат в плен,
не мога да си представя, че не му се отдава значение
и ако Жермен Пир се заеме, гаранция, че ще се справи.
Сега погледнете!
Огромен влак. Извънредна ситуация През 1917 един влак с войници попада под обстрел
и 427 от тях са мъртви.
Благодарение на издирването на един чиновник
чиновник, който получил заповед за спиране но те не работели.
Бяха го прикрили тотално
от правителството на Поанкаре
Единствената възможност за семействата на жертвите, да приключи случая
и да намерят чиновника беше... Жермен Пир.
Шпионин или Пир.
О, Пир г-це. Но аз намерих чиновника
във високите етажи на военните.
Съгласен съм,че беше в гробището Краон.
Преди да си стегна куфара, бих потърсил Селестен Пу и проститутката
А какъв ще бъде хонорара ви, г-н Пир?
Наблюдението и шпионирането, млада г-це отнема доста време.
За вас ще бъде 20 франка на ден
Правя ви услуга!
И защо ми правите услуга?
Елен, ще дойдеш ли да поздравиш?
Не се притеснявайте за издръжката ми Жермен Пир не яде много, не пие
и е умерен в разходите.
- Добър ден.
- Добър ден.
Нотр Дам де Пари?
Не говоря за Париж, казвам ви презиме, което е Нотр Дам Беноа
А, Беноа, Нотр Дам! Да, разбира се, смел и добър селянин.
Загина за родината, но между нас казано родината не го заслужава.
Неговата жена и синът му Батистен още ли са там?
Г-це Мине, моля ви по-тихо! Нищо не чувам.
е, преди един ден продадоха всичко и заминаха нанякъде.
Църковна песен ли чувам при вас?
Да, църковен хор. Ние сме църква, г-це.
А вие, поради каква причина в събота не сте на църква?
- Благодаря, г-н свещеник. Довиждане.
- На вашите услуги.
"Точка на замръзване".
Не ми го побира главата. Това е гротеска.
Мислех, че се захващате само със загубени каузи.
На 10 години вашата наглост,е мила но на 20 - не!.
И по същата причина, ме приемете сериозно.
Моя малка, Матилд, хабите интелекта си в мрачна химера.
"Точка на замръзване" а защо не "Юпи Тралала"?
Искам да прегледам военните архиви.
Матилд, ако в това има някаква истина
е, че някой от петимата осъдени е вероятно пленник. И ти го знаеш!
Твоето разследване ще им донесе по-големи неприятности.
Така че, основателно е да поверят интересите си на...
... техните родители
Зарежи родителите!
Всъщност, моето щастие е част от техните интереси.
Довиждане.И благодаря Пиер Мари.
Ти не заслужаваш това, моя малка Матилд
Мисля за твоето бъдеще,Боли ме като виждам, че въпреки масажите състоянието ти се влошава.
Ще помисля, как да ти помогна.
Вървете,при него, преди да е напуснал Лурд.
Добро утро, г-жо. Търся Тина Ломбарди. Познавате ли...
Извинете дами, аз съм чичо на Тина Ломбарди и искам да я видя отново, аз...
Моля ви, представлявам интересите на семейство Ломбарди,,
и търся Тина, става дума за малко наследство..
Вие ли търсите Тина Ломбарди?
Да, но всъщност, г-да...
Познавате ли Корсика?
О, хубаво е, и забележително!
А вашата Тина Ломбарди, явно се спотайва някъде.
За щастие в полицията ми дадоха данни че мога да я намеря в бар "Дюк".
Валентина Емилия Мария Ломбарди, наречена Тина
родена 1916 регистрирана на 23 близо до кантон Оман, трети район на Марсилия.
След като научих това, направо полетях от радост.
Загубих дирите й в Лион, но не можех да се откажа.
Трябвало е да работи е в област Кроа Русе, откъдето е съпруга й.
Това значи ли, че се отказвате?
Разбира се, че не! Пир никога не се предава!
Пир е упорит, и за шпионина Пир не съществува нищо скрито, г-це.
Отлично, благодаря.
Не, не очите!
Какво желаете?
Това е моят годеник
А този тук, в дъното, вероятно го познавате.
Не, изведнъж ожаднях. Ще пиете ли вино?
По-добре е от лекарство.
Един голям мъж е казал същото.
Умрял е в Безансон през 1911 на 99 години
и никога не е боледувал.
Ето, за късмет.
Чукам на дърво.
Войната?
Не, хиена от ботаническата градина
Исках да я погаля, за да се покажа смел. Бастош и приятелят му Бискот ми я направиха.
Бискот?
Най-добрият му приятел. Познаваха се от 1910 година, когато спасили една жена.
Бастош притежаваше талант, но Бискот......
беше художник, виртуоз в работата с дървото.
Той я направи да се движи.
Чудно, нали!
Това е за вас.
И Луи, кажи на Веро, че винаги мисля за нея, и че страдам, че вече не ми говори
Сънувам Бискот и искам да се сдобрим. Сбогом приятелю.
Бастош
Ако иска да се сдобрят, значи е имало спор. Каква е причината?
Мистерия.
Каквото и да правеха, се справяха двамата.
Но след някой и друг ден не ги виждахме заедно.
Бискот смени ротата си
Загина при бомбардировката на военната болница, явно е бил ранен.
При всяко положение, се радвам, че е решил да се сдобрят.
Изглежда, че днес няма много посетители, а?
Ще ми сипеш ли едно малко?
Жадна си, а?
Има дървена ръка, но златно сърце.
Хайде, за любовта! За истинската!
Кажете ми, коя е Веро?
Вероник Пасаван. Неговото момиче!
Често се отбиваха тук.
Какво би могло да се случи, за да не му говори вече?
Според мен, причината е изневяра, която не е простила.
Ето, 1917 година е тук.
ащо точно тези досиетата са червени?
Засекретени, за сигурност.
Трябва да имате разрешение за достъп до тях.
Изяснете това.
Вървете да му помогнете.
А, да!
Да предположим, че човек, като вас,
ще позволи ли на г-н Рувие да погледне?
Ако имах този манталитет,
нямаше да съм чиновник.
Моя малка Матилд, трябва да си доволна, че получи разрешение и вече си тук.
Обикновено отнема месеци.
Какво да кажа, изглежда, че всичко е наред но всъщност е пълен хаос.
Да видим... фронта при Сом
Сектор Бушавел, окоп 108.
Какво да ви казах? Пълен хаос!
Удостоверение за хаос.
Това може да й помогне?
Благодаря ви за съдействието...
... на генерала.
Добре, той ми е близък приятел.
Познавам много добре сектор Бушавел. Двама мои приятели загинаха там.
Имаше доста кървава сражения...
Забелязахте ли, че Париж не е същият? Невъзможно е да намериш такси до операта.
Да, прав сте.
Бихме искали да разберем какво се е случило с окоп 108.
... 104, окоп 105, 107, минахме 106
Нали виждате, хаос!
Окоп 108...това е хаос!
Ето и 108, това тук...
... Завоюван от германците през октомври 1916 година
и прекръстен на "Точка на замръзване".
А защо не "Юпи тралала"?
От 6 януари няма нищо
7 големи битки с много загинали...
Убит е капитан Фаврие, бивш професор по история...
Лейтенанта... застраховател!
ефрейторът.... е, добре, май е това...
Ето, това е интересно, част от информацията в досието е засекретена.
Засекретена? Какво ли значи?
Съжалявам.
Ако може...
Не, невъзможно е!
До тук може само да стигнете.
Извинете ме.
Дори генералът, не може да направи повече. Ако обичате.
Ще ви бъда благодарен, ако остане в тайна....
Съжалявам, че не можах да ви бъда полезен, в търсенето ви тук.
Направихте всичко възможно.
Всичко е хаос!
Непоправима сте, скъпа...!
... да, съвсем невъзможно е
Ако не е с печат от министерството е невъзможно.
Надявам се, на този лист да няма печат "Строго секретно!".
Пиер Мари, ако е важно, трябва да ми кажете.
Не е нищо. Просто друга присъда.
От президента на Републиката?
Да, от време на време президента наказва тези, които го заслужават.
Защо не, момиче.
Ще ви придружа.
ефрейтор Буке Превер, ефрейтор Ениа Франсиз
Войник Нотр Даме Беноа, войник Басиняно Анж
Войник Ланконе Манек
Заради доброволно осакатяване се осъждат на смърт.
Ако докато преброя до седем, влакът не влезе в тунел
или кондуктора не дойде - Манек е мъртъв
Едно, две, три,
четири, пет, шест
Билета ви, моля.
Приятна вечер ви желая!
Щом започнат отново да печатат вестниците ще поместим твоята обява.
Това ще попълни цялата информация за "Точка на замръзване".
Не знам за другите, но войната явно отваря апетита му.
Трябва да те затворят в лагер.
Защо да го правя?
За да промениш идеите си.
Можеш да си намериш добро момче!
Защо да го правя?
За да се омъжиш, да си имаш семейство
Кажи й!
Бих искала малко вино?
Сега и вино ли ще пиеш?
Една чаша вино винаги е по-добра от лекарство.
Къде разбра това?
Срещнах един мъж в "Златната Ръка", собственикът на бара е с дървена ръка,
един човек го е казал, преди да умре на 99 години в Безансон през 1911 година.
Би ли повторила?
В Безансон през 1911 година...
... един стар мъж живял до 99 години, и умрял го казал на племенника му, който
този дето е собственик на бара и загубил ръката си, а барът се казва "Златната Ръка"..
Спомних си го, защото искам Силвен да го запомни добре.
Е, тя вече се напи!
Виж!
Това е убиец албатрос
Използва вятъра, за да лети по-добре.
О, камъчетата ми!
Вероник Пасаван, 17 юли 1920 година
Г-це, пиша ви от при малкия Луи, който ми говори за вас.
Трябва да ви разкажа какво направих и което доста ме смути.
Връщах се от ателието на Бастош заради негово желание.
Бих искала да поговорим за Бастош
Бастош? Той е мъртъв...
... на фронта на Сом, не знаехте ли?
Знам друго нещо.
Какво?
В болницата, където работя има отделение за болни от сифилис.
Един от тези болни ми повери това за вас.
Ако предпочитате да не умрете, покрита с рани от абсцеси, ми отговорете.
Приятелите, с които Бастош се крие...
кажете ми... Кажете ми къде се крият!
Е, вече са се превърнали и в мъченици.
Тина Ломбарди знае нещо, което крие.
Какво каза?
Ломбарди, знае нещо, което крие от нас.
Нещо, което ми показва, че Бастош се е спасил!!
Той и другите осъдени.
Вероятно, Тина мисли, че това е нейният Анж.
Но ако Бастош е избягал, сигурна съм, че е помогнал и на Манек.
Значи са избягали! Дай ми това!!
Ако кравите летяха, млякото щеше да е в облаците.
Може би, но няма съмнение, че всичко зависи от мен.
Хубава работа, а? Всеки път, когато идваш слагам нови камъчета след теб.
Моето мнение е че, каменната пътека въпрос на стил. За младата г-ца!
Чугунолеярна Р. Лепренс, Париж юли 1920 година.
Г-це, предприех да ви пиша тази събота, с уважение и като предупреждение
защото разбрах, че издирвате Селестен Пу и другите оцелели
от "Точка на замръзване", когото познавах добре.
Той беше най-добрият дърводелец, който някога съм виждал.
И мога да ви уверя, че благодарение на него, нищо не ми е липсвало.
Оливие Негретон, Производител на механични играчки.
Селестен Пу, беше дар от съдбата. Наричахме го спасител.
Фалшифицира количествата на загубите, за да увеличи приходите ми,
поради това, получаваше двойно възнаграждение.
Ако го видите някой ден, му предайте, че стария Фонтеноа, не забравя добрините.
Етиен Морио, професор 3 август 1920 година
Той не е загинал напразно за нас, за разнообразие го направихме наш талисман.
Добро утро г-жо, Жермен Пир, частен детектив.
А, да. Матилд ни говори за вас.
Силвен, би ли дошъл при нас, да ни помогнеш, вали дъжд.
Големият шпионин се прокрадва като лъч, и може да освети всичко.
Във всеки случай, ни е необходим късмет за да хвърлим ръкавицата.
Жалко
Малка Елен, донесох ти малко солени бисквити.
Харесват ли ти? Какво ще кажеш Елен?
Не е ли по-добре да отидем в кухнята?
Благодаря ти, Бенедикт.
Добре, оставям ви.
Пу е мистерия, но с Тина Ломбарди не е същото
Тя гори следите си.
Знам, и често сменя костюмите си.
Имаме ли нещо ново за Бискот?
Ето, това е Бенжамен Горд
Снимката е направена същият ден, когато печелят награда в Сент Антоан,
за шеста поредна година.
Но!
Да, г-це.
Бискот, най-добрият приятел на Бастош, е същият Бенжамен Горд.
А войниците от неговата рота...
...ми разказаха, че двамата били свързани, преди нещата да се объркат.
Кажи ми, защо!
Няма да се бия с вас.
Успокой се.
Каква идея, а? Не беше моя идеята?
Хайде! Негова беше идеята.
Това скарването му с Горд.
Романът на Вероник Пасаван и Бастош свършва през юни 1916 година
и веднага след това, Бастош се сбива с Бенжамен Горд.
Задачка на Питагор, а?
- Разбира се?
Затова не са ги виждали заедно в "Точка на замръзване"?
"Точка на замръзване" е мястото, където всичко приключва.
Не, където започва, г-н Пир
Където започва всичко.
Тина Ломбарди е сигурна, че Бастош е жив.
Какво различава Бастош, от останалите тази вечер в "Точка на замръзване"?
Това, че е дърводелец?
Още нещо отличава Бастош от другите четирима...
...немските ботуши.
Той единствен е носил немски ботуши.
Разбира се! Това е причината.
Тина Ломбарди е трябвало да търси
човека с немски ботуши, който се е спасил.
Това трябва да е достатъчно, за да забележат и неговите приятели.
Трябва да се преоблека
ще ме вземат за клошар...
...един от мъжете носи ботуши, които взе от немец.
...имаш ли някакви тук, или трябва да намериш.
Благодарение на немските ботуши, разбрахме, че този Бастош се е простил с най-добрия си приятел.
Точно така! Кой знае какво е щяло да стане тази нощ?
Ако не прекъсна обелката
Горд е спасил не само Бастош, а и Манек.
Трябва да сложиш кейка във фурната утре сутрин.
Трябва да се върна в Париж
Какво?
Трябва да се върна в Париж.
Отново? Ще пропилееш наследството на родителите си.
По дяволите родителите.
Извинете, Елоди Горд?
Продава там морковите.
А, благодаря ви, г-не.
Елоди Горд?
- Да?
Вземете
Не го познавам.
Защо казвате, че не го познавате? Погледнете, за всеки случай?
Защо Бастош и Бискот са се скарали?
Заради вас ли?
Нямам какво да ви кажа.
Не, трябва да разбера.
-Оставете ме.
И двамата са били заедно в "Точка на замръзване".
И моят годеник е бил там също... с Бастош
Всичко е толкова гадно.
Искам да разбера.
Искам да разбера.
Няма нищо за разбиране. Не мога да ви кажа нищо
Дайте ми адреса си. Въпреки, че почеркът ми е лош,
ще ви разкажа всичко, което знам в писмо. Обещавам ви.
Няма ли нищо за мен?
Какво каза?
Има ли писмо за мен?
Само списание... говорят за целия свят, но не и за Елоди Горд.
Колко жалко
Грешиш!
Пишат интересни неща.
Президента на Републиката е наредил следствие за осъдените в "Точка на замръзване"?
Не, има само снимка на някакви, дето напуснали влака посред нощ,
по пижами
Да намерят него и мен по пижами.
Какво?
Искам да си с пижама в леглото.
...и намерихме пет студени трупа. А сега
Не стига, че си крадец, а сега и пироман.
Всичко това за мен ли е?
- Не
Само това.
Поне веднъж пътеката остана здрава, след посещението на пощальона.
Доста е твърда! Достатъчно!
Този път няма камъчета.
Добър опит.
- Достатъчно, моля.
Г-це, понеже ви видях, ви имам доверие.
Когато се запознах със съпруга си, той вече имаше четири деца от първия брак
но нито едно от него.
От благородство се беше оженил за една млада вдовица, болна от туберкулоза и
от полска националност, също като мен.
Той осинови децата,преди тя да умре.
Аз бях самотна майка с тригодишна дъщеря.
Когато се събрахме, семейството ни имаше пет деца,
но не можехме да имаме наше, заради съпруга ми.
Живяхме щастливо четири години.
Имахме планове. Мечтаехме поне веднъж през живота си да видим морето.
Но тогава дойде войната.
В началото ми се струваше, че приятелят му Бастош остана с него, защото бяхме заедно,
Но когато се върна за първи път, през септември 1915 година
точно преди кампанията в Артоа,
веднага разбрах, че нищо няма да е вече както преди.
Това ми дава сила да продължа.
В деня на битката, видях другарите си как избухваха в пламъци
сякаш бяха фойерверки.
Дори веднъж използвахме трупа на наш приятел,
за да се прикрием от огъня.
Мислех за случилото се известно време,
Това беше втората нощ, която ни раздели.
Разбираш ли, че ако дезертирам, ще ме арестуват.
Единствената възможност да се уволня, е да имам шесто дете.
Това шесто дете, ще ме изпрати обратно у дома.
Както вече ви казах, той беше стерилен
Не можех да си представя за какво мисли.
Но да се върнем към смисъла.
Но ако аз те помоля, Елоди, не е прелюбодеяние.
Все пак ще е от Бастош.
Не пипай!
Всеки от петимата приятели би го направил за другия?
Единственото, което ме притеснява е, че ще чакаш девет месеца...
...А дотогава войната ще е свършила.
Никога няма да свърши!
Тези девет месеца, са надежда за мен.
Не изпитваш ли никакво състрадание?
Ето така, един добър ден намерих
една кутия за писма стил Клевер Буке, от Бастош.
От прозореца видях един мъж който не смееше да се качи.
Добър ден.
-Добър ден. Елоди?
- Да направя ли кафе?
- Да, благодаря ви много.
- Елате!
- Не, първо вие.
Много благодаря.
- Със захар?
- Не, благодаря.
- Това седеф ли е?
- Да, Бенжамен я е правил.
- Това е защото.... ние...
- Ако ви познавах преди
Децата, не са ли тук?
Да, но играят на двора.
- Малко ликьор в кафето?
-Да, ако..
Всъщност не... не мога! Не ми харесва.
И за мен е непривично.
Елоди, ако му кажем, че сме го направили.
за известно време ще го успокои. Това ще е най-доброто разрешение за вас
...за мен. За всички.
Когато се усмихваш, усмивката ти се затваря със скоба.
Ще се затвори, вероятно по-късно.
Вдругиден на гарата.
Дай ми една малка усмивка.
Ще я заключа с катинар.
Не можах да забременея,но много скоро, съпругът ми
започна страшно да се измъчва. Това беше ревност
Къде? Кога? Колко пъти? В каква поза? Изпита ли удоволствие?
Превърна се в изтезание за него и за мен.
Ето това е. Бастош, както знаете е мъртъв!
А моят съпруг загина при бомбардировката на болницата.
Отдавна не съм била толкова искрена, г-це.
Защото понякога ми се струва, че ще полудея.
Елоди Горд.
Матилд, побързай, г-н Рувие те търси на телефона. Побързай че те чака.
По-бързо, по-бързо.
-Ало.
-Матилд, Пиер Мари е.
Имам лоша новина за теб.
Въпреки, че лошото веднага се научава...
...но не можеш повече да го отхвърляш.
Ето, с две думи: Имаше право за нещо,
Манек и четиримата му другари, са намерени мъртви в този окоп, където са били изоставени.
Погребани са в гробището Тертюлен.
В началото са били погребани в платнището на оръдието.
Това е, моя малка Матилд... ало, Матилд...
През юни 1909 Матилд беше на 9 години,
Манек Лангоне... на 10
Боли ли те, докато ходиш?
Беше петък или събота.
Матилд вече не помнеше.
Имаш ли приятели?
Мога ли да ходя с теб като приятел?
На риба ли ти мирише?
Качвала ли си се някога на фара?
Аз мога да се качвам по стълбите!
...защото пазачът ми е баща.
Ти си самонадеяна, горделива, куца!
Ей, хлапе, искаш ли един пердах?
Далече ли се вижда от фара?
Заповядайте.
Предателско куче!
Манек обича Матилд
Матилд обича Манек
Манек обича Матилд! Матилд обича Манек
Манек обича Матилд
- Вземи.
- Но аз не пуша!
Знам, знам. Ела тук! Ще си намериш нови приятели!
Ако пристигна преди да видя колата
Манек ще се върне жив.
Ако пристигна преди да завие.
Ако пристигна, преди колата да завие, Манек ще се върне жив.
Ако пристигна, преди завоя.
Добър ден.
Ти си по-възрастен от мен с една година.
А сега съм колкото теб.
Човекът, който ти е дал ръкавицата се казва Пу...
Селестен Пу. Толкова е тежко.
Детектива, когото ангажирах се казва Пир.
Жермен Пир.
Но не намери нищо, свързано с проститутката.
Теб може и да те няма Манек...
...но аз няма да се откажа.
Имам предположение за пътя на Тина Ломбарди.
Трябва да се уверя. Разбираш ли ме?
Това е причината да търся Селестен Пу.
Наистина ли трябва да продължа?
Да си тръгна без теб
Тръгваме ли, Матилд? Ще премръзнеш.
Анж Басиньано. Загинал в бой на 7 януари 1917 година.
Тувнел?
Какво желаете?
Коя сте вие?
Вие ли ми телефонирахте?
Коя сте вие?
В дните, които последваха, нямаше новини от Селестен Пу.
Матилд се отдаде на тъгата си.
Трябва да се храни, ако иска да е здрава.
Остави й по-хубавата порция.
Дано това не свърши с някое нещастие!
Най-после на 15 септември 1920 година посред нощ,
нишката на интуицията се опъна.
Победа! Най-после намерих едната ръкавица от Селестен Пу,
благодарение на Бог и един "Харлей Дейвидсън".
Включвам и възнаграждението, разбира се. Жермен Пир
Селестен Пу, на вашите услуги.
Ще ме поканите ли?
Матилд събра ръцете си една срещу друга,
за да не се разтрепери и заплаче
в случай, че пожелае.
Не съм видял смъртта на годеника й, трябваше да се потърся съмишленици
после бях с Лебег, един тип, когото бях видял във Вож, роден в Моз.
ако видите съседната долина Моз, ще се замаете!
Същото е, когато правиш разлика между арабското кафе,след като веднъж го опиташ.
Имахме голям проблем, когато смесвахме кафето със въглища,
за да го разменяме с холандски тютюн.
Последният път, когато видяхте Манек,
беше ли още жив?
Невъзможно беше да не го видя, защото се криех
Беше издълбал буква "М" на едно сухо дърво, стоеше там съвсем сам.
Трябваше му доста време да издълбае три букви "М", преди да го убият албатросите.
Албатрос?
Албатрос. Великата птица на морето
която ни придружава по време на пътешествие,
с корабите, порещи морските вълни
Това е Шарл Бодлер, г-це
Но през 1915 година, това бяха немски самолети, с картечници на борда.
затова беше невъзможно да стреляме срещу светлината.
Значи вие сте му дали ръкавицата?
Червена, вълнена. Когато заминавах, годеницата ми подари шал
и ръкавици, които бе заменила на борсата,
за един златен зъб, взет от мъртъв немски генерал.
Благодарение на него си купих и "Харлей Дейвидсън".
Сигурно ли е, че Манек е мъртъв?
Според другарите ми от ротата, които ми разказаха,
че са търсили частите му четиринадесет часа, да.
Но петият, когото застреляха, видях с очите си.
Предавам се....
Предавам се... Не стреляйте.
Милост... предавам се. Позволете ми да мина!
Идвам при вас... Обичам ви...
Добър германец, добър! Не стреля! Милост!
Аз не съм французин! Аз съм корсиканец.
Не съм против германците.
Глупак.
Не съм французин?
Не си французин, а? Тогава да анулираме раждането ти.
Един от нашите натисна спусъка.
Тувнел
Беше лесна мишена, а този имаше камък вместо сърце.
Бедният човек.
Харесва ли ви печеното?
Спокоен човек съм, но бих убил семейството си за пържола.
Не съм гладна!
Все едно да откажеш трюфели. Те нали харесват трюфели
въпреки, че идват от...
Стига! Този, който умря, с очите си ли го видяхте?
Този същият, който беше заразен с гангрена.
Сису?
Механикът.
Другари, преди да умра
Не съм вече доброволец.
Ще се изпикая прав, като мъж!
След това, другари! Стреляйте на воля!
Сбогом живот
Сбогом любов
Сбогом на всички жени
С мен вече е свършено
Искам завинаги
тази война да свърши
Стоя безстрашно пред вас
за да ми вземете кожата
защото ние всички сме осъдени
ние всички викаме безстрашно
А Бастош?
Беше добре прикрит, но
не можаха да го намерят.
Даже на другия ден, когато четяха имената им, той не отговори.
Вярвам, че се е върнал при цивилните.
О, не, той е дърводелец.
Причината да не видя годеника ви, е че стана едновременно, с нападението на албатроса.
Експлозията, която унищожи албатроса стана на немска територия.
А селянинът от Дордон, него също ли?
Той загина малко преди това, но това не променя нищо.
Германците нямаше да ни простят за загубата на аероплана.
Когато те се върнаха, започна обстрела.
Скоро започнаха да бомбардират.
Тези, които са били там, нямаше да оживеят.
Краката ви треперят, не те слушат. Сърцето ти бие като на подгонено животно.
Тогава видях селянина от Дордон, който тичаше към нас.
Трябва да ги атакуваме, преди да ни избият.
Извади байонетите!
Извади байонетите!
Извади байонетите!
Всичко, което ви разказах досега ни се стори като приказка.
За Франция... напред!
Не беше момент за търсене труповете на затворниците,
защото започна атаката при Миза.
... те ни разбиха.
Кажи на Лаврю, че, документите са тук...
Дайте носилка!
Документи? Какви документи?
Не каза нищо повече.
Тази нощ имаше тройна дажба на супа.
Фавар и Шардоло правеха обичайния си рапорт.
Какво да пишем за петимата осъдени в рапорта до батальона?
Изпълнихме заповедите.
Няма да им хареса!
Ако се разчуе? Няма нищо за разбиране!
Хайде, докато не е изстинала супата!
Още не е изстинала.
Но от пет човека, сте видели да умират трима
С очите си.
Знаете ли г-це, лъжливата надежда ви кара да страдате.
Не, не е лъжлива.
Харесвате ли пай от сливи?
Разбира се!
А малко прясна сметана.
Харесва ми, че го оценявате.
Ще я сложа в леглото.
Има нужда от почивка.
По-леко, по-леко!
Не ти достига стил! Трябва по-леко да сменяш скоростите.
Да издърпаме пощальона до следващата кутия.
Зает е заради войната, не трябва да блокира пощата.
Хайде!
...не съм виновен, че съм асматик!
Като си асматик, защо караш колело!
Иди на море.
На морето въздухът е чист!
За Селестен трябва кола.
Мъже, като децата са?
Докато не започнат да играят на войници.
...да кажеш на отец Берние, да ги продаде преди първи март,
евтино...
Възможно ли е да говори за такива дреболии?
Съгласен ли сте?
Но, според мен има код.
За жалост, системата на номерата на влюбените е причина да пазят чувствата си.
А Бастош? Ако са видели с бинокъла, че е с немски ботуши, може да са го оставили жив!
Не е така, г-це.
Горд не е искал Бастош да остане с немските ботуши в окопа.
Ако немците видят, че си обут с тях
ще разберат, че си ги взел от техен.
Тогава Тина Ломбарди е на грешен път.
Войникът с немските ботуши...
не е бил Бастош!
- Бил е Горд
Той е придружил момчето от 171-ва
казваше се Дерошел.
Срещнах двама, които последни са ги видели.
Ти от "Точката" ли си?
Възможно е
ефрейтор Горд си е загубил главата
Отишъл да прибере един младок, който не разбирал нищо.
казва се Дерошел, отишъл да му помогне, бил е с немски ботуши.
Да живее анархията!
Анархия!
Какво стана с Матилд?
Матилд! Матилд отвори!
Бъди отговорна!
Какво й направихте?
Нищо...
От три години знаеш, че Манек е мъртъв.Отвори, сега
Това се нарича твърдоглавие
Не, нарича се надежда, г-н Пу беше убит.
Да не би да съм казал нещо, което да ви е наранило?
Да.
Завзели са "Точка на замръзване".
Приличаш на индийска принцеса върху слон.
С нейния телохранител, в деня на големия лов за скръб.
Ето тук е!
а там по-далеч беше "Точката", а там...
...окопите на немците.
А дървото,сухото дърво, на което е изрязвал буквите?
О! Бомбардировката изравни всичко
това тук бяха само окопи.
Петимата имаха превързани ръце, намерихме ги на 20 метра от тук,
Бяха покрити с пръст и ги изравяхме.
Не ни доставяше удоволствие.
Без съмнение!
Най-младият беше още дете.
Спомняте ли си този с ръкавицата?
Ръкавица от червена вълна?
Всичките бяха с превързани ръце, и според мен
по нищо не се различаваха, но не съм видял никаква ръкавица.
Атос!
Не обичам, когато рови така.
Представяте ли си както търси, да попадне на мина - всичко ще се разлети,
понякога този глупак намира, я крак , я ръка.
Това е криптата. Имаше малка църква между нашите и немците...
...Сега са останали само руините.
Мисля, че видяхме достатъчно! Не разпознавам нищо!
Тази червена ръкавица, Манек може да я е изгубил, например?
Вълнена е, с бродирани в бяло ивици
Напомня ми преживяното през войната.
Може да я е загубил, докато е дялкал по дървото.
Не, но не е изключено.
А защо червени? Червено за живот?
Червени с избродирани бели ивици приличаха на топли ябълки.
Извинете ме, че ви повиках така, но семейството на съпруга ми,
изстрада доста през войната...
не исках да идвам на масата, на бивши френски войници, пред него?
Какво знаете?
Преди да умре, моят брат Гюнтер, е видял вашия годеник...
...да гравира трите букви "М" на дървото.
Носил е червена ръкавица с бели точки.
Един приятел на Гюнтер ми разказа това.
Когато нашият самолет е започнал стрелбата срещу вашия годеник...
...му е прилошало. И веднага след това...
...настъпил ад.
Този ден, на два пъти Бог спасил живота на тези френски войници.
А после, по време на вашата атака...
...убили моя брат!
Беше на 23 години. Дойдох да го посетя на гробището.
Съжалявам.
Времето лекува всичко.
Ще видите!
Ще се връщам, той ще се притесни.
Може да се каже, че е напълно загубена!
Кое?
...Надеждата!
Какво става сега?
Тина Ломбарди.
Ще я гилотинират. Заради убийство на офицер.
Убила е Лаврю и Тувнел
Обвиняват я и за смъртта на маршал Петон.
Като си помисля, че използвахте инвалиден стол, за да ме впечатлите...
Вие сте единствената, с която приех да говоря...
...защото мисля, че си приличаме.
Добре! Да ги оставим сами.
Ще направя всичко, което искате.
Не разбирам. Бих се страхувала, ако бях на ваше място.
Не се страхувам.
И не съжалявам за нищо.
Освен за косата си...
...Ще трябва да я отрежат, преди да ме екзекутират.
Ще изглеждам като Жана Д'Арк преди да се срещна с моя Анж.
Защо маршал Петен го е арестувал?
Идеята да захвърлят осъдените войници между двете бойни линии, е негова.
А защо не Поанкаре, заради отказа му да ги помилва.
Не знаехте ли?
Той ги е помилвал, и петимата.
Друга присъда.
Лаврю, документите са отзад...
Защо Лаврю го е направил?
Защото свинята си е свиня! Не е искал да се занимава повече!
Той ми имаше доверие. На мен го показа.
С вас г-це, направихме едно и също разследване.
Всяка по свой начин.
Докато търсех ветерани от "Точката"...
...попаднах на една сестра, която е помагала на моя Анж и другите осъдени.
ози тип, Филипо, единствен си спомня и петимата.
Силен младеж, ранен в главата
Силен младеж, ранен в главата, с немски ботуши.
Беше сигурен, че младежът е бил с немски ботуши.
Да мисля, че беше така...
...сега съм сигурен!
...здравеняк, ранен в главата.
Трябва да говорите със лекарите които са му помогнали.
Никой друг освен вас, не чувства надеждата, която аз загубих.
Скоро след като разбрах загубих илюзиите си.
Сержант Фавар.
Разбрах, че тази свиня Тувнел е стрелял по моя Анж просто така.
С един изстрел.
Друго не ми трябваше.
Намерих начин...
...да елиминирам всички виновни за страданията на моя Анж.
Вашият Анж е оставил това за вас.
Отмъщението е безсмислено. Опитай се да бъдеш щастлива без мен
Не пропилявай живота си заради мен. Твой Анж завинаги
...Горд, е този който сменя немските ботуши с Бастош...
Той здравеняк ли е?
Бискот?
Не, той не беше атлетичен приличаше на мен и вас.
А Жан Дерошел, познавахте ри го случайно?
Дерошел?
Може би, само той не беше виждал слънце и море.
Извинете ме, но трябва да ви оставя. След час заминавам за Венецуела.
- Късмет, Селестен.
- На вас също.
Като си помисля, че аз самата скрих заповедта за помилване от Поанкаре...
Сега можеш да разбереш защо не хвърлям нищо в огъня.
Трябва да се върна и да намеря тази заповед, Пиер Мари.
Предполагам, че пак отиваме на лов.
Син на продавача на книги Пол Дерошел
умрял февруари 1897 година.
Жан Дерошел, точно така!
Да, на Сена.
Да, много добре. Благодаря.
Кажете ми, г-н Пир, Тина Ломбарди, добави ли нещо ново в разследването ви!
Не ме е канила, а и не бих искал да кръстосам пътя си с нейния.
Да приема ли че се отказвате?
Не, не се отказвам... шпионите наблюдават от разстояние.
Между другото, имам нова следа за вас.
Жан Дерошел
евакуиран на фронта на Сом на 17 януари 1917, единствен родител -неговата майка.
вдовицата на Пол Дерошел.
Живял на улица 22, апартамент 7, ето
О, как го намерихте?
-Трябва да ме придружите?
-Да
Приятелят на моя брат, за когото ви говорих,
си спомни нещо...
...което може да ви заинтересува.
Двама френски войници, са го ескортирали в понеделник сутринта,
до неутралната територия.
Те са видели труповете на осъдените, имало е нещо като малка изба
и двамата французи изглеждали учудени.
Не знам дали това ще ви помогне с нещо?
Благодаря.
...кажи отец Берне да приключи всичко до първи март
и да го продаде по-евтино,
трябва той да се погрижи.
трябва да го продаде евтино.
Според мен прилича на код.
Матилд, трябва да телефонираш.
Не е открил нищо за петимата.
- Знам...
Ало, слушам ви?
Да г-це, спомням си
Пиер Берна? Не ми говори нищо.
Поне тук не познавам.
Беноа Нотр Дам обработва земите си с животни, не с механика.
Благодаря отче.
Трябва да разкодирам това писмо.
Нищо не разбирам.
ще бъда... Берне... март... продай всичко
всичко... няма нищо... слушам... никой
Беноа.
Извинете г-не, къде се намира фермата "На края на света"?
Последната къща, накрая на пътя.
А ако не дойде?
Ще дойде, не се притеснявай. Върни се след два часа.
Здравей Матилд
Според мен е опасно да се виждаме.
Един ден видях твоята обява във вестника
Знаех, че е въпрос на време, да ме хванат жандармите.
Не се безпокоя, да се оставя в ръцете им...
...Съжалявам за миналото.
Знам, че си крадец, а сега и пироман!
Не мога вече да убивам.
Сега, ако трябва да убия пиле, жена ми го прави.
Войната ми отне желанието.
Знаете какво искам да чуя!
Дали е жив?
Последния път, когато го видях, не беше много добре.
Но на пръв поглед изглеждаше силен.
Да не оставаме заедно.
Когато свърши битката можах да се наспя, за да събера сили.
- Буке!
- Какво искаш?
Нотр Дам? Нотр Дам?
По-късно, малкият корсиканец реши да се предаде. Почти веднага го убиха.
След това годеникът ви изряза буквата на дървото, и тогава албатросите на немците дойдоха.
Помня, че нещо ме удари и паднах на земята.
Не разбрах какво се случи...
...Това, което видях, беше този трап който отвори бомбата.
...За Франция! Напред!
Влязоха на неутралната територия, после на втората немска линия
и бяха избити от немския обстрел. Няколко часа по-късно ме събуди глас.
О, боже мой! Бастош е мъртъв!
Не може да се мине оттук.
Ще се върнем по-късно да го потърсим. Може да го видим.
О, Бастош е мъртъв
Какво? Ела да погледнем! Виж, погледни този там.
- Още мърда.
- Остави го, вече издъхва.
Експлозията закри трапа. Един тип дойде, обут в немски ботуши.
Бастош е мъртъв!
Ние всички сме мъртви.
Познах приятелят на Бастош, с когото си бяха разменили ботушите.
След като се наядох, изпуших тютюна му.
Чух още гласове.
Ето тук! Да се приближим!
Не прилича на него!
Кой ли е там долу?
Селянинът от Дордон, долу ли е?
Господине!
- Студено ми е!
- Спокойно
Въпреки, че беше в такова състояние,
годеникът ви искаше да живее,
видях го в очите му.
Взех го на раменете си и го пренесох през окопите.
Изгаряше от температура, усещах топлината му на гърба си.
Също така и бълнуваше.
Говореше, че едно сърце тупти в дланта му.
Ей ефрейтор, болницата е на не повече от 500 метра.
Имаш ли нужда от носилка за приятеля си?
Не. Ако познавате някой от "Точката" кажете, че
ефрейтор Горд е отишъл към болницата с войник Дерошел.
Добре, както искаш.
Пристигнах малко преди експлозията.
Трябва да доложа в командването
че идеята да разположат болницата в хангар,
и дирижабъл пълен с кислород, е безумие.
Хлапето беше евакуирано с конвоя който тръгна.
Добре ли е?
Раната на бедрото не е тежка,
но има двустранна пневмония.
Регистрирах и двама ви с имената, които са на металните пластинки на врата ви.
Не ми трябва да знам повече. Късмет и на двамата.
Ръчката! Ръчката!
Моля ви!
След това се добрах до Берне, ходейки.
Не знаех дали жена ми е получила писмото,
така че, всеки ден стоях и я чаках на спирката
За да продаде фермата,
трябваше да дойде тук.
Продадохме я и веднага, намерихме тази.
Нарекохме я "На края на света".
Довиждане.
Забавно е, имате пълна линия на живота!
Нормално е.
Прекалено... в "Точка на замръзване" също като вашия годеник.
Ако някога откриете Жан Дерошел жив
Поздравете го от мен, ако го намерите.
Идваш за закуска! Заповядай с нас на масата, ако желаеш!
За щастието на Матилд
Много добре. Веднага отивам.
На ваше място, бих я събудил.
Какво става?
Жив е!
Не мърдай Матилд, не мърдай от къщи, докато не дойда...
Идвам. Жермен Пир
Какъв идиот съм!
Изглеждаше, че ще вали.
Той е жив, това е важно, но е забравил всичко.
Тотална амнезия. Трябва да се учи на всичко отново.
Психиатрите, които го лекуват от 1917 година, са загубили надежда.
Но, внимавай!|Не се знае какво му е...
... от амнезия до амнезия има разлика.
Къде е? В Мйи Ла Форе?
Не е за вярване. За втори път се оказа сирак.Загуби и майката осиновителка.
Пиер Мари, предполагам, че не се познавате с г-н Пир?
Само репутацията му.
Приятно ми е.
Матилд, ще повярвам, когато го видя с очите си.
Със собствените си очи!
Когато Жан Дерошел се ражда, майка му е на 40 години и няма други деца.
Когато жандармите идват да го вземат....
...за да го заведат на фронта.
- Да.
изпада в депресия.
Един ден, след като я посещава приятел на сина й, за нещастие...
Шардоло!
Шардоло!
...за нещастие това беше Жан.
Беше засегнат от снаряд, и няколко часа след това почина.
Трябва да ви кажа и...
че е възможно, един осъден, да приеме идентификацията на Жан.
Заради смяната на плочките.
Мисля, че доста мъжко от нейна страна, когато един ден отива в болницата
да заяви, че това е нейният син.
Той спи. Ще ви оставя.
Добро утро! Коя сте вие?
Твоята майка, скъпи.
Аз съм твоята майка!
Направих се, официално запитване г-жа Дерошел е починала преди два месеца.
Хвърля се под един камион, без явна причина,
и това не е измислица.
Вече разбрахме!
Не, г-жо... Не се тревожете. Г-жа Дерошел не е страдала, умряла е веднага.
Не плача за това.
Толкова съм глупава.
Не вярвах, че може да е истина. Откъде можех да знам!
Не знаех.
Както я нарече по-късно, експедицията до Мий;
слънцето, небето и цялата природа, бяха с нея.
Отвори дамската си чантичка, и направи най-доброто на което бе способна.
Бяло, за да изглежда свежа. Малко руж на устните, за всеки случай,
На веждите си сложи малко молив и черно на миглите, за да подчертае очите.
Знаеше, че само това може да я успокои.
Бяхме предупредени за посещението ви,
Каза ни, че младото момиче много ще ни хареса, когато го видим.
Трябвало е да ви попитам за името, което той много харесва.
Той е в градината. Чака ви.
Боли ли те, когато ходиш?
Искаш ли да видиш какво правя?
Веднага щом го завърша, ще ти покажа.
Но защо плачеш?
И Матилд се облегна на на стола си,
с ръце на колене си и гледайки го.
И в нежността на въздуха, на светлината в градината,
Матилд го гледаше и гледаше....
...и го гледаше.