Vera Drake (2004) (Vera.Drake.DVDRiP.XViD-FTS.CD1.BG.srt) Свали субтитрите
Фил Дейвис
Питър Уайт
Алекс Кели Даниел Мейс
Ейдриан Скарбъроу Хедър Крейни
Еди Марсан Рут Стийн
и други
във филма на Майк Лий
ВЕРА ДРЕЙК
Здравей, Джордж. Аз съм.
Как си днес, скъпи?
Подремваш ли си или просто си затворил очи за минутка?
Ще ти сваря пресен чай.
Само минутка. Няколко бисквити
музика Андрю Диксън
художник Ив Стюарт
монтаж Джим Кларк
Ето, скъпи.
Така по-добре ли е?
- Да, благодаря.
Още малко...
- Още малко?
Готово. Искаш ли още нещо, скъпи? Сигурен ли си?
Изпий си чая преди да е изстинал. Аз ще тръгвам.
Предай много поздрави на Айви. И умната, чу ли.
Чао, скъпи.
Здравей, Редж.
- Здравейте, г-жо Дрейк.
Всичко наред ли е, скъпи?
- Не мога да се оплача.
Отиваш да пиеш чай ли?
- Да.
Какво имаш за хапване?
- Малко хляб и мас.
Това ли е всичко?
- Ще пийна и чаша чай.
Грижи се за себе си, Редж. Казала съм ти.
Трябва да ми дойдеш някой ден на гости.
Не искам да ви притеснявам.
- О, не ставай смешен.
Какво ще кажеш за утре? Може да дойдеш след работа.
Знаеш къде живеем. На номер 82. Ще те нахраня като хората.
Какво ще кажеш?
Сигурна ли сте?
- Няма да ме притесниш, Редж.
Ами добре тогава.
- Прекрасно.
До утре тогава. И да не забравиш!
оператор Дик Поуп
Здравей, Нели.
- Всичко наред ли е, Вера?
Ама че студ.
- Да.
продуцент Ален Сард
сценарий и режисура Майк Лий
Така е по-добре.
Време за малко хубав чай.
Ти ли си, Етел?
- Здравей, мамо.
Бързо си свършила днес, а?
- Да.
Задръж, Етел.
Извинявай, мамо.
- Какво правиш?
Мия си ръцете, както си ме учила.
Баща ви се върна.
- Здрасти, татенце.
Здравей, мамче. Добре ли си, Етел?
- Да.
Как си, тате?
- Добре, благодаря.
Как беше днес?
- Добре, а при теб?
Не мога да се оплача.
- Етел, занеси чайника.
Божичко, умирам от глад. Мога да изям цял кон.
Измий си ръцете, татенце. Аз ще сложа масата.
Само да си сложа чехлите.
Значи живее съвсем сам, така ли? Изглежда ми свестен обаче.
О, да. Много работи.
- Един такъв дребен... плешив?
Не.
- Не. Набито момче.
Живее срещу нас.
- А, да. Така ли?
Не бих се учудила ако всеки ден вечеря хляб и мас.
Че какво му е да вечеряш хляб и мас.
- Но не всяка вечер.
Не бих имал нещо против.
- Ами? Иска ми се да ти видя физиономията,
като почна да ти сервирам хляб и мас всяка вечер.
Не, ще му сготвя една хубава яхния.
Ще ни направиш ли кнедли, мамо?
- Разбира се.
Обичам кнедли.
- Ти си същинска кнедла.
Много смешно.
- Защо си облечен с официалните дрехи?
Днес е вторник, тате. Имам вечерно училище.
А, да.
- Точно така.
Трябва да тръгвам след малко.
Кнедла.
Довечера имам среща с Дейвид.
Бюстът ти изглежда хлътнал.
Отслабнала ли си?
Не знам.
Беше прекрасно, Вера. Много ти благодаря.
Беше много вкусно.
- Добре си ни дошъл.
Защо не седнеш на дивана, Редж? Чувствай се като у дома си.
Да, Редж. Сядай. Ще изпушим по цигара.
Направи пресен чай, Етел.
Ето заповядайте. Вземете си.
Сид?
- Благодаря, друже.
Как е работата, Стан?
Нещо с коли ли беше?
- Да, механик съм.
Ами, докарват ни ги. Поправяме ги и им ги връщаме.
Работим само двамата. Аз и брат ми.
Нещо като семеен бизнес?
Ами, работилницата е на Франк. Аз работя за него... с него.
Винаги ли си работил в пътни строежи, Редж?
Не. Започнах през войната.
- О.
Къде си служил през войната, Редж?
Строителни войски.
- Наистина?
Наливахме асфалт в американските бази.
Наистина?
- Да.
После ни пратиха във Франция... през 1940.
- Толкова рано?
Дънкърк. После, когато немците пробиха, отстъпихме.
Върнахме се няколко дни след десанта.
Също като теб, татенце.
Ние заминахме някъде месец след десанта.
След битката при Каен.
- Наистина ли?
Убийствено време. Но вие сигурно сте били по-зле от нас.
Аз бях в транспортни войски... Бях шофьор.
От Нормандия, настъпвахме към северна Франция, после Белгия
и накрая се озовах в Хамбург.
- И аз съм бил Хамбург, Редж.
Наистина ли?
- Но не по онова време.
След войната. Трудова повинност.
- Съчувствам ти.
Казвам ти, германците доста си изпатиха.
Всички си изпатихме.
На всички им беше тежко, нали така?
- Право думаш, тате.
С брат ми се занимавахме с разрушаване преди войната.
Аз и брат ми.
- Той наблизо ли живее?
Вече не. Сега е в Австралия. Мелбърн.
- О, така ли?
Замина преди две години.
- Това е много далеч, нали?
Ами, през войната той служи в Бирма.
- Брат ми беше в Бирма. - Наистина ли?
Срещнал няколко австралийци, после се върна, ожени се за една шотландка и замина.
Аз никога...
- Военнопленник ли е бил, Редж?
Той не искаше да говори за това, Стан.
- И приятелят ми никога не говореше за това.
Загуби ли приятели, Редж?
- Да, няколко.
И аз загубих няколко приятели.
- Аз загубих най-добрия си приятел.
Да... казваше се Бил.
- От първи клас бяхме заедно.
В Палестина... Попаднал на засада в една портокалова горичка.
Опаковах му раницата преди да замине...
Седни до Редж.
Страшна работа, нали? - Ужасно.
- Достатъчно топло ли ти е, Редж?
Засили огъня, татенце.
Загубих майка си при бомбардировките
- Наистина ли, Редж?
Пазара на "Чапъл Стрийт", март 1941...
- Всички помним тази бомба, нали татенце?
Изпотроши всички прозорци. - Изпотроши ги.
- Падна точно зад ъгъла, на "Пентън Стрийт".
Срещу църквата. - Да, точно така. Нашите апартаменти останаха незасегнати.
Отбила се да види леля ми, отишли на пазар... и никога не се върнали.
Още една чаша чай, Редж?
- Съжалявам да чуя това, друже.
Беше истински гуляй, Вера. Много ти благодаря.
Е, приятно прекарване.
Ако ще се возите на открита спортна кола,
си обличай палтото, Сюзан.
- Да, мамо.
Чао, момко.
- Приятна вечер, г-не.
Лека нощ, Сид.
Лека нощ, тате.
- Лека, Етел.
Лека нощ, тате.
Лека нощ, Етел.
Лека нощ.
Утре къде ще ходиш, при г-жа Уелс?
- Не, утре съм при г-жа Фаулър.
Тази сутрин бях при г-жа Уелс, Бог да я поживи.
Лека нощ, съкровище.
- Лека нощ, скъпи.
О Стенли, краката ти!
Стопли ми ги.
- Ела тук.
От Редж би излязъл добър съпруг за някоя мила девойка.
Къде момък като него ще срещне някоя подходяща?
Ние се намерихме.
- Да така е.
Стават и чудеса.
Пусни ме.
Недей.
Престани!
Ти си невероятно красива, знаеш ли?
- Трябва да...
Ще си извикам такси.
- Шшт.
Ела, хайде да танцуваме.
Не се дръж глупаво.
Извини ме.
- За какво?
Нямам грамофон.
Не е смешно.
Не е смешно.
- Не било смешно?
Не е...
Не било смешно, а?
Добро утро, г-жо Фаулър.
- Добро утро, г-жо Дрейк.
О, преча ли ви?
Загубихте ли нещо?
Май наистина ви преча.
- О не, аз просто...
Понякога и аз така - търся нещо и не го намирам.
Същата съм. Мушна го някъде и...
Добре ли си, майко?
Още ли не си станала?
Остави го.
Ще се жените ли, г-не?
- Не, страхувам се, че не.
Една от сестрите ми се омъжва.
О, прекрасно.
- Да.
Но честно да ви кажа още не познавам годеника и.
Той си пада малко черна овца и аз...
Свалете си ръката.
- Да.
Кога заминава корабът ви?
- След десетина дни.
Значи нямаме много време.
- Отплаваме от Холихед...
Моля, свалете си ръцете, г-не.
- Да, да. - Благодаря.
Ще успеете да довършите и жилетката, нали?
- Няма никакъв проблем, г-не.
Както ви споменах, взимаме по 10 гвинеи за костюм от две части,
съответно 13 гвинеи за костюм от три части.
Нося ви парите, така че...
- Прекрасно.
Искам сакото да е същото като вашето.
Ама, вие си избрахте двуредно сако, г-не...
с четири копчета.
- Да.
Единствената разлика е, че реверите ви слизат до долното копче,
което подчертава стройната ви фигура. Светло-синя жилетка и райе,
подчертаващо височината ви... Шик е, модерно е
и определено ще направите впечатление като влезете в църквата.
Точно това искам, г-не.
- Обърнете се към огледалото.
Ще бъда като някой господар...
- О да, г-не.
Ще бъда като онзи, Джордж Рафт.
- Направо като него, г-не.
Баща ми няма да ме познае.
Ако искате да изглеждате като Джордж Рафт, г-не...
мога да ви предложа чифт гети.
О, не. Не искам гети.
- Както кажете, г-не.
Ще измеря дължината на краката ви.
- Да.
О, хайде де!
- Заяла ли е?
Предаде се.
Джойс добре ли е?
- Добре е.
Не сме я виждали от много време.
- Говори ми за преместване.
Къде да се местите?
- В по-голяма къща.
Вашата е достатъчно голяма, нали?
- Да.
Не сте идвали от година.
- Знам.
Снощи имахме гости.
Така ли?
- Нали я знаеш Вера.
Като види някой младеж, който живее сам и няма семейство,
веднага го води у дома и го черпи чай.
Златно сърце има тази жена.
Тя е съкровище.
- Ти си щастливец.
Ти си щастливец във всичко, Франк.
И защо го е поканила?
Живеел самичък.
- Много хора живеят сами.
Това не значи, че трябва да ги поканиш всичките на чай.
Нали я знаеш Вера.
- Може пък да иска да си остане самичък.
По-добре да си гледа нейната си работа.
Вера постоянно се бърка в чуждите работи, Бог да я поживи.
Ще си навлече някоя неприятност, да знаеш.
Доволен съм, че се изнесохме тук, а ти?
Тази сутрин видях пералнята, която искам да взема. Струва 25 лири.
О не, не сега, Франк. Не започвай пак със сметките.
Ще ми отнеме само 10 минути.
- Знам ги твоите 10 минути.
По-скоро час и 10 минути.
Мислех, че днес ще си легнем рано.
Ще довърша това и тогава.
Добре.
Франк?
Франк.
Спиш ли!?
Не ми заспивай!
Франк?
Тогава ела ти отгоре.
Хайде де!
- Не може ли да го оставим за утре?
Не, ще го направим сега.
Добър ден, скъпа.
Благодаря.
Насам.
Така, скъпа... Първо трябва...
да сложим чайника.
О, имаш и купа.
Така, как се...? Имаш ли кърпа, скъпа?
Много добре. Къде е леглото ти?
Ето там.
Така, сега искам от теб... да си свалиш кюлотите
и да легнеш на леглото.
Не се притеснявай. Аз съм тук да ти помогна, нали така?
И това смятам да направя. Така...
положи си дупето на леглото, аз ей сега ще се върна.
Така, да започваме.
Легни на леглото.
Колко ще продължи?
- Няма да е дълго, скъпа.
Разтвори крака. Сама ли си?
Само за малко.
- Сега искам да малко да опипам,
за да съм сигурна, че всичко е както трябва. След това ще вкарам сапунената вода,
така че искам да се отпуснеш.
- Какво имате предвид?
Просто легни, скъпа.
Ще си намокря ръката... и ще опипам.
Всичко е наред. Така...
Ще вкарам тази тръбичка.
Така.
А сега водата.
Като почувстваш че се е напълнило, ще спрем.
На работа ли си днес?
Бях сутринта.
Как само се промени времето.
- Да.
Така...
напълни ли се?
- Да.
Избърши се.
Дръж кърпата там за минутка. Аз ще изчистя купата.
Така, значи ще се случи следното:
утре или вдругиден ще почувстваш лека болка отдолу.
Иди до тоалетната, защото ще прокървиш
и после ще излезе.
- Какво искате да кажете с "ще излезе"?
Всичко ще свърши, скъпа. Ще бъдеш чиста като сълза.
Няма да умра, нали?
- Не, скъпа.
Така. Аз ще тръгвам.
Не ме изпращай.
- Всичко е наред.
Пази се, скъпа.
- Добре.
Получихме 200 опаковки, и той ми даде 8 чифта найлонови чорапи.
Аз ще взема няколко.
- Аз ще взема 3 чифта, Сид.
Какво предлагаш?
- Пет пакета "Плейърс".
Какво, за три чифта найлонови чорапи?
- Точно така. - Не, не...
Това са италиански чорапи, не са от чешките.
Да, хубави са, Ал. - Не ми пука. Предлагам пет пакета "Плейърс"
за три чифта найлонови чорапи, или ги взимаш или не.
Това си е чист грабеж. Или аз говоря на някакъв чужд език,
или той трудно схваща.
- Чух те.
Виж. Нека бъдат 10 пакета.
Ще ти дам шест... седем. - Осем. Виж, вземи ги със себе си в събота.
"Как я караш, скъпа? Искаш ли да танцуваме?" Пробутваш и един чифт... щастливи дни!
Добре, нека бъдат осем.
Разбрахме се. Добро момче.
Ще ти дам по два пакета чай за чифт.
- Вие двамата да не сте се наговорили?
Здравей, Лили.
- Проклети стълби.
Някой ден ще ме уморят.
- Сигурно си чула чайника да ври.
Не.
Току-що сварих пресен чай.
- Как мина миналата седмица?
Както винаги.
Беше малко изнервена, нали?
- Знам.
Оправих я. Сега е спокойна.
Ти винаги се оправяш, нали?
- Искаш ли бисквита, Лили?
Няма да ти откажа.
- Благодаря.
Имам още една за теб.
- О, така ли?
За петък ли?
- Петък добре ли е?
Аха.
- Казах и за 17:00 ч.
Да, устройва ме.
- Искаш ли чай?
Сардини?
- Тази седмица нямам нужда, Лили.
Какви бонбони имаш?
- От варените.
Заповядай. Не искаш ли малко за твоята Етел?
Колко ги даваш?
По 2 пенса кесийката. За теб по пени и 80.
Ами, добре.
"Келп Стрийт".
- Да, знам.
Нора. Вече има седем деца.
- О, справя ли се?
Не, ти би ли се справила?
- Имам само по 3 пенса.
Ще ти върна.
- Няма ли си мъж?
Има си. Не може да се спре, ако питаш мен.
Ужасно. Горката жена.
Добре я обслужва.
Няма ли да вземеш сардини за майка ти?
Не, тя вече не ги яде, Лили. Получава киселини от тях.
Всъщност как е тя, майка ти?
- Ами, знаеш. Остарява.
Не остаряваме ли всички?
- Това е Етел.
Ти ли си, Етел?
- Здравей, мамо.
Лили е тук. - О.
- Здравей, Етел.
Здравей.
Искаш ли да ти сипя?
- Да мамо, моля те.
Още ли си няма приятел?
- Не.
Не се учудвам.
Беше истинско угощение, Вера. Много ти благодаря.
Винаги си добре дошъл, Редж.
- Имаш за шиене ли?
Да. Имаш нещо за поправяне ли?
- Скъсал си е панталоните.
Да, скъсал ги е.
- Стана на работа.
Не ми е останало време.
- Сам ли се кърпиш?
Малко са ми кашкавалени пръстите, но се справям.
Трябва да ми ги донесеш, Редж.
- Трябва да им сложим малка кръпка.
Ще донеса парче плат от магазина, Редж. Какъв е? Флотски шевиот, по 19 унцията.
Дай ги на мама, тя ще ги поправи, няма проблем.
Мога и аз да ги закърпя.
- Разбира се, че можеш.
Етел ще ти ги зашие.
- Не искам да те притеснявам.
Нямам нищо против.
- Много ти благодаря.
Ще ти струва половин крона!
Искаш ли още един бонбон?
- Да.
Какво правиш, скъпа?
- Заспивай.
Болен си.
Трябва да го направим бързо. Много време ли ще отнеме? - Не, скъпа.
Не съм му казала, нали разбираш. Трябваше да е на работа.
Да, скъпа.
- Как можа да се разболее точно днес.
Свали си кюлотите.
Не мога да имам повече деца, нали разбираш? Вече имаме седем. Нямам нужда от повече.
Знам, скъпа. - Това ще ме убие.
- Постели кърпата на леглото.
Седни на ръба.
Какво е това? - Само сапунена вода, скъпа... и малко дезинфектант.
Искаш ли да легна?
- Стой както си.
Трябва да вкарам това.
- Добре.
Така... добре ли си?
- Да.
Ох, ох.
Какво има?
- Виждаш ли ги, брюнетката и блондинката?
Охо, страхотни са!
- Нали?
Как сте?
Хайде в атака... блясък в очите, изпъчи перките, весел вид.
Та ние едва дойдохме.
- Я стига, Кени,
не се стягай.
- Наслаждавай се на гледката.
Да се сменим, а?
- Добре.
Смяташ ли, че го харесва?
- Ами, излезе с него на разходка.
Ако не го харесваше, нямаше да излезе с него, нали?
Той трябва да я заведе на танци.
Не мисля, че е от този тип.
- Не мога да си представя Редж да танцува.
Ще се върне цялата посинена.
- Татенце...
- Ще трябва да си кисне краката.
Може пък да се окажат новите Джинджър и Фред,
Човек никога не знае.
От далече ли идвате?
- Не идвам от далече, скъпа, не.
Сигурна ли сте, че не искате нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Правили ли сте го и преди, скъпа?
- Да, когато се е налагало.
Така... ще ни трябват... Купа и кърпа.
Чайника вече ври.
- О, благодаря ти.
Сигурна ли сте, че не искате нещо за пиене?
Не, скъпа.
- Какво?
Знаеш ли, косата ти изглежда прекрасно.
Мислиш ли?
- Да.
Защо не ни направиш по чаша чай?
- И ти ли ще пиеш чай?
Късмет.
Така, скъпа. Ще трябва да си свалиш кюлотите.
Оки-доки.
Е, как си? Направо си е изненада.
Не съм те виждала от векове.
- Да... всъщност не...
Захар?
- Не, благодаря.
Благодаря, че дойдохте днес.
- За нищо.
Намерих си извинение да се махна от тази мрачна стара банка.
Ще запалиш ли?
- Не, благодаря.
Благодаря ви за... Извинете.
Какво има?
О, извинявай.
Вземи си кейк. Изядох едно парче преди да дойдеш.
Не мога да се сдържа... Много е вкусен.
Исках да говоря с вас.
Изплюй камъчето.
- Ами...
Вие сте първия човек, за когото се сетих.
Наистина ли?
За Бога Сюзан, какво има?
Ами аз имам една, хм...
приятелка, която...
има нужда от помощ.
Съжалявам. Извинете.
Имаш неприятности, нали?
О Сюзан, глупачка такава.
Кой ти каза да се обадиш на мен?
Добре. Ще ти кажа какво трябва да направиш.
И когато отидеш при психиатъра, трябва да разиграеш някаква драма,
за някоя смахната леля или нещо подобно.
Ето. Вземи кърпичка.
- Благодаря.
Ще се оправиш, не се тревожи.
Здравей Джордж. О, здравей, Пеги! Днес не си ли на работа?
Изправи се де. - Тя си е добре така, Джордж, Бог да я поживи.
Това малко се е смъкнало. Айви пак е закъсала, нали?
О, скъпа. Ще сваря пресен чай.
Ще донеса и бисквити. Пеги ще си хапне, нали?
Здравей, Айви. - Как си, Вера?
- Май имаш лош ден.
Писна ми вече.
- О, скъпа. Ще сложа чайника.
Не си ли спала снощи, скъпа?
- Когато си на това дередже не ти е до сън.
Лягала ли си изобщо днес?
Не, не съм.
- О, никак ли?
Е, после може да си дремнеш, Айви.
- Трябва да отивам на работа.
Не можеш да отидеш на работа в това състояние.
Някой трябва да изкарва пари.
Ако аз си взема почивен ден и тя си взима почивен ден.
Ще си загубя работата ако продължава така.
- Не си виновна ти, скъпа.
Опитай се да го обясниш на шефа. Нищо не разбират... мъже.
Копелета.
Така... това първата ви бременност ли е?
Да.
- И какво казва таткото?
Ами...
Не искам родителите ми да научават.
- Не, не. Имам предвид бащата на детето.
Не се притеснявайте. Елате и седнете.
Не сте ли мислила да оставите детето?
Не мога.
Добре тогава. Ще ви помогна. Но се страхувам, че ще трябва да обсъдим
деликатния въпрос с парите.
Ще ви струва 150 лири.
Колко имате в наличност.
Ами, малко над 100 лири.
Разбирам.
Добре...
Да кажем 100 гвинеи. В аванс. В брой.
И искам да ви види психиатър.
Знам.
- Така ли?
Да.
Ще се погрижа за клиниката... и за акушер.
Бакстър. Ужасно добър човек.
Някакви въпроси?
Хубав ден.
- Да.
В коя седмица сте?
- Седмата.
Девствена ли бяхте?
Да.
Г-це Уелс, искам да ми отговаряте просто и откровено.
Ако можете.
Какво работи баща ви?
Баща ми ли?
- Да.
Работи в Министерството на Отбраната.
Родителите ви имат ли щастлив брак?
Ами, така мисля.
Имате ли случаи на умствени заболявания в семейството?
Да...
Една леля на майка ми се самоуби.
Наистина ли?
Да.
Как бихте описали душевното си състояние в момента?
Ами...
- Разтревожена?
Подтисната?
Разкажете ми за чувствата, които изпитвате към бащата на детето.
Обичате ли го? - Не.
- Той обича ли ви? - Не.
Обичахте ли го, когато заченахте от него?
Не.
Той насили ли ви?
Г-це Уелс, ако трябваше да родите това дете,
щяхте ли да го запазите или щяхте да го дадете за осиновяване?
Не мога да го родя. По скоро ще се самоубия.
Не мисля, че можем да позволим това да се случи...
Нали?
Чаят се запарва.
Г-це Уелс?
- Здравейте.
Аз съм сестра Уилоуби.
- Приятно ми е.
Това ли е всичкият ви багаж?
- Ами, да.
Последвайте ме моля.
- Благодаря.
От далече ли идвате?
- Всъщност, не.
Г-це Уелс?
- Здравейте.
Сестра Бийч.
- Приятно ми е.
Надявам се да се чувствате удобно.
Благодаря.
Ето, скъпа.
Ще го сложа под леглото да ти е под ръка.
Бързо свърши, нали?
Какво, свършихте ли вече?
- Да, скъпа.
Кога ще се видим пак?
- Какво казваш, скъпа?
Ще дойдете пак, нали?
О не, скъпа. Направих каквото трябваше. Сега само трябва да чакаш.
Да чакам какво?
Да излезе, скъпа.
Но вие използвахте само малко вода.
Не се тревожи.
- Ами ако нещо се обърка?
Виж сега какво ще стане... утре...
или в неделя, ще получиш болка отдолу.
Отиди в тоалетната.
Ще прокървиш, то ще излезе и ти ще си чиста като сълза.
А сега имаш нужда от чаша хубав, горещ чай.
Пази се, скъпа.
Чао.
Здравей, скъпа. Здравейте, г-жо Дрейк.
Здрасти, мамо.
- Здравей, скъпа.
Как прекара почивните дни?
- Прекрасно, благодаря.
Как беше в Норфолк?
- Поносимо.
Ужасно слънце. Необичайно.
Приготви ли парите?
- Имам 2 лири.
2 лири?
- Тя така ми каза.
Заблудила те е. Цената е 2 гвинеи.
О, съжалявам.
- Няма полза от съжалението.
Искате си парите сега, нали?
- Няма да ги искам следващата седмица, я?
Между впрочем, къде е съпругът ти?
- В Корея, щом питате.
В армията, значи.
- Да.
Две гвинеи.
- Много ти благодаря.
Значи не е от него?
Какво има? Да не ти изяде котката езика?
Правили сте го за много момичета, нали?
- Гледай си скапаната работа.
Само питам.
- И аз ти отговарям.
Добре.
Напиши си адреса.
Тя ще дойде към 17:00 ч.
Не говори за пари. Това е само между нас.
Разбрано? - Да.
- Добре.
Ще оправиш ли една в петък?
- В 17:00 ч.? - Да.
Добре, става. - Омъжена.
- Така ли?
Малко е закъсала.
- Как така?
Покръшкала си е.
Не е редно, не мислиш ли, Лили?
- Не мисля, че е.
Все пак трябва да им помогнем, нали?
Как се справи с черничката?
О, направо я съжалих.
- Далеч от дома?
Беше много уплашена.
- Какво правят тук, всъщност?
Явно се опитват да намерят по-добър живот.
Трябва да си стоят където им е мястото.
- Те се трудят здраво.
Имаш ли нужда от захар?
- Каква е цената тази седмица, Лили?
Като за теб - 1,80.
- Добре тогава.
Заповядай.
- Добре.
Благодаря.
Толкова ме е страх.
- Не се разстройвай, скъпа.
Из... извинете. Трябва да се стегна.
Трябва да го направя.
Знам, че трябва... просто... никой не знае...
Приятелката ми знае, но тя пък не знае... Искам да кажа не знае, че ще е днес.
И ако се случи нещо с мен, никой няма да разбере.
Свали си кюлотите, скъпа и легни.
О, не. Не, не, не. Не, не, не.
О, не. Не... Аз съм ужасна!
Какво има?
- Нищо.
Не ти ли беше забавно? Беше ми.
На теб?
Мислила ли си да се изнесеш?
Какво имаш предвид?
Какво ще кажеш да се ожениш?
Какво, за теб ли?
- Да.
Никога не съм мислила за това.
Аз пък си мислех.
- Така ли?
Три или четири седмици.
Е, какво ще кажеш?
Искаш ли?
Да.
Искам.
Добре, тогава.
По-добре да кажем на майка ти.
Тате...
Тате, събуди се.
- Какво има?
Трябва да отида в кухнята.
Събуди ме...
О, здравей Редж.
- Здравей, Стан.
Добре ли си подремна?
- Да, добре.
Може ли да поговорим, Стан?
Какво има?
Ще ми разрешиш ли да се оженя за Етел?
А нея попита ли?
- Да.
Тя какво ти отговори?
- Каза "да".
Разбира се, че можеш. - Сигурен ли си?
- Поздравления!
Много ти благодаря.
- Вера? Етел?
Знаете ли какво ме попита току-що?
- Толкова се радвам.
Много съм доволна!
- И аз.
Хей, за какво си говорите тука?
- Тези двамата току-що се сгодиха!
Поздравления, друже!
- Много ти благодаря.
Бях заспал на стола.
- Извинявай, че те събудихме.
О, не се тревожи за това.
Снощи я попитах.
- О, така ли?
Е, браво на вас двамата.
Уха Редж, браво на теб.
Не се притеснявай толкова.
- Сигурна ли си?
Разбира се, че съм сигурна. Ходих на лекар и съм сигурна.
За времето и всичко.
- Трябва да спреш да се натоварваш.
Е, ще се грижиш ли за мен?
- Да. - Наистина ли?
Трябва да кажем на Стан и Вера.
- Да, ще им кажем...
Но ще им кажем двамата, както му е редът. Ще им отидем на гости...
следващата седмица.
- Утре сутрин ще го попитам.
Сега може ли да си получа пералнята?
Добро утро, Франк.
- Добро утро, Стан.
Имам новини за теб.
- Какви?
Познай де.
- Добри или лоши?
Лоши.
- Грешка, опитай пак.
Добре де, добри новини.
Хайде де, кажи ми.
Е?
Изплюй камъчето, мъжки!
Малката ми Етел. Сгоди се.
- Какво? - Вчера следобед.
Какво, за Редж? - Не мога да повярвам. Мислех си, че ще ходят с години.
Поздравления. - Благодаря, Франк. Трябва да си много горд.
Трябваше да видиш физиономията на Вера. Беше като гръм от ясно небе.
Е, в неделя трябва да дойдете с Джойси на чай.
Ще вземем няколко бири... и шери за момичетата.
Ще вдигнем тост за щастливата двойка и Редж ще се запознае със семейството.
В неделя.
- Около 16:00 ч.
Ще кажеш ли на Джойс?
- Ще и кажа.
Усещаш ли, скъпа? Започна ли да се пълни?
Да.
Странно ли е усещането, Пам? - Да, мамо.
- Така и трябва да бъде, нали?
Странно?
- Да.
Правила сте го и преди, нали?
- Да, скъпа.
Значи е безопасно.
- Безопасно е, нали?
Да, мила.
- Когато се напълни, ще спрем.
Познавам ви отнякъде.
- Кой, мен? - Да.
Наистина ли?
- Не мога да си спомня от къде.
Добре ли си?
Разбира се. Пералнята "Сънлайт".
О, скъпа.
- Вера, нали така?
Точно така.
- Вера Дрейк.
Познавам майка ти от преди войната.
Наистина ли?
- Тогава правехте ли това?
Напълни ли се, скъпа?
- Да.
Добре. Избърши се.
Изпий това, хайде! Студено е. Студено.
Ще те охлади. Ще ти свали температурата.
Наздраве!
- Наздраве!
Здравей отново, Памела. Как се чувстваш?
Зле, а? Трябва пак да ти прегледам коремчето.
Не се тревожи. Ще бъда много внимателен.
Памела, трябва да изпънеш краката си.
Добро момиче. Изпъни ги по леглото.
Обещавам ти, че ръцете ми са много топли.
Вдигни си дупето. Добро момиче. Точно така.
Сега лекичко ще натисна
и искам да ми кажеш какво става като отпусна.
Добро момиче, браво.
Ще оперираме, сестра.
- Добре, докторе.
И така г-жо Барнс,
страхувам се, че нямам добри новини.
Защо? Какво става?
- Ще се наложи да я оперираме.
Памела е много зле.
- Няма да умре, нали?
Искрено се надявам, че няма г-жо Барнс.
Но ситуацията е много сериозна, сигурен съм че разбирате.
Така...
Значи вечерта когато я приехме, Памела е направила спонтанен аборт?
Да.
Но това не е цялата истина, нали?
Г-жо Барнс... дадохте ли нещо на Памела,
за да предизвикате аборт?
- Не, не съм!
Е, някой го е направил. Вие знаете това и аз го знам.
Г-жо Барнс, лекар съм от 25 години.
Със сестрата виждаме подобни случаи всяка седмица,
нали сестро?
- Точно така.
Значи...
Тя дойде у дома.
- И какво направи?
Настърга розов сапун в купа с топла вода и имаше някакво шише... и постави...
И използва помпа.
- Да.
Не се съмнявам, че ще я използва отново. И отново и отново, а ние със сестрата
ще трябва да се оправяме с дузина случаи като този на Памела.
Г-жо Барнс, тези хора трябва да бъдат спрени.
Трябва да информираме полицията.
- Няма да говоря с тях.
Сестра Кумбс.
Всичко е готово. В операционната ви очакват, г-н Уолш.
Благодаря, сестро.
Г-жо Барнс, ако не информирате полицията, ще го направя аз.
За нещастие, това е мое правно задължение.
Извинете ме.
Извинете, сестра.
- Да, г-не?
Ние сме от полицията. Търсим сестра Кумбс.
Да г-не, последвайте ме.
Сестро, полицаите.
Добър вечер, сестро. Аз съм инспектор Уебстър,
това е сержант Викърс...
- Добър вечер.
Добър вечер.
Бяхме отстрани на пътя,
навсякъде имаше тела... ужасна смрад, бензин...
Бях изключил. Не можех да направя нищо.
Не можех да избягам, не можех да извикам, не чувствах нищо... Просто седях там.
И изведнъж от нищото изниква тази старица...
клатушка се около нас, мърмори нещо на френски.
Познай какво носеше под мишница?