Vera Drake (2004) (Vera.Drake.DVDRiP.XViD-FTS.CD2.BG.srt) Свали субтитрите

Vera Drake (2004) (Vera.Drake.DVDRiP.XViD-FTS.CD2.BG.srt)
Какво?
- Чифт стари огледала.
Не си ми разказвал това преди.
Трябва да сме благодарни за много неща.
Да, така е.
- Аз съм.
Поне за това, че не си като майка си.
Тя не е виновна.
Питала ли си я някога кой всъщност е баща ти?
Не.
Ако бях на 11, а не на 12 когато майка ни почина,
щяха да ме изпратят в сиропиталище, като Франк.
Знам. Започнал си да работиш.
- Трябваше да се издържам някак.
Не ти е навредило.
- Е, да.
Виж какво имаш сега.
- Да. Аз съм щастливец.
Обадили сте се за линейка днес следобед, нали така? - Да.
И защо го направихте?
- Тя направи спонтанен аборт.
Спонтанен аборт.
- Да.
Г-н Уолш ни каза, че някаква жена е дошла у вас
и е извършила интервенция над дъщеря ви.
- Ами ето. Г-н Уолш ви е казал.
Докторите знаят всичко. Защо не питате него?
- Искам да го чуя от вас, г-жо Барнс.
Той ви се е обадил. Аз не съм ви се обаждала. Това няма нищо общо с мен
По-тихо, г-жо Барнс.
Кой извърши интервенцията?
- Една жена.
Знаете ли името и?
- Не.
Как се свързахте с нея?
- Не знам. Просто разпитах наоколо.
Кого попитахте?
- Хората в работата.
Къде работите, г-жо Барнс?
- "Обединени перални" на "Кларкенуел Роуд".
С кого от колегите си говорихте?
- Какво значение има това?
Дъщеря ви едва не умря, г-жо Барнс.
Във ваш интерес е да ни съдействате.
Разбирате, че това е криминално деяние.
Добре.
Вера.
- Вера?
Вера Дрейк.
- С нея ли говорихте?
Не г-не. Тя дойде у нас. Тя го направи.
Значи Вера Дрейк е извършила интервенцията на дъщеря ви?
Да.
- Значи знаете коя е.
Да.
- Срещали ли сте и преди?
Работихме заедно в една пералня през 1931 г.
Виждали ли сте я от тогава? - Не.
- Знаете ли къде живее? - Не.
Опишете я, г-жо Барнс.
Ами дребничка... с малки ръце. Няма да имам неприятности
заради това, нали?
- Не е ли странно съвпадението?
Някой, когото не сте виждали от години изведнъж се появява на прага ви.
Не ви лъжа! Изопачавате думите ми. Това не е честно!
Всичко е наред, скъпа.
- Не казвам, че лъжете г-жо Барнс.
Опитвам се да подредя фактите.
Така Сид, хвани от другата страна.
- Идваме.
Така е по-добре. Винаги я слагаме тук.
Така се отваря повече място, нали?
- О, да.
Извадих покривката за Коледа.
Трябва всичко да е красиво, нали мамо?
Да?
- Добър ден.
Вие ли сте г-жа Лилиан Кларк?
Кой се интересува?
- Инспектор Уебстър, полиция.
Ето ги и тях!
Здравей! Здравей Джойс!
- Всичко наред ли е, Стан?
Само да си поема дъх.
- Здравей, Джойс!
Не е ли прекрасна?
Добре, мила.
- Здравей, скъпа.
Здравей, лельо Джойс. Как си?
- Здравей, Сидни.
Погледни подплатата!
- Как си, чичо Франк?
Добре, Сид.
- Не сме се виждали от векове.
Приличаш на кино звезда.
- Поздравления Етел, чудесни новини.
Харесва ли ти?
- Много!
Сама уших подплатата.
- Наистина ли?
Имитация на леопардова кожа.
- Леопардова кожа.
Заповядайте, чувствайте се като у дома си.
- Божичко, виж това!
Надявам се, че не си носиш пушката, а лельо Джойс?
Познавате ли г-жа Една Макензи?
И какво ако я познавам?
- Отговорете на въпроса, моля.
Може би.
- Ходили ли сте в чайната
на "Холоуей Роуд", г-жо Кларк?
- Да.
Бяхте ли там миналата сряда?
- Не помня.
Не си помагате, г-жо Кларк.
За какво става въпрос всъщност?
- Познавате ли Вера Дрейк?
Тук имате цяла бакалия, мила.
За старците... за Коледа.
- Колко взимате за пакет чай?
Джесика Барнс плати ли ви две гвинеи миналата сряда?
Не знам за какво говорите.
- Мисля, че знаете г-жо Кларк.
Добре си живеете.
Червило ли си си сложила, Етел?
- Не е ли прекрасна с тази блуза и изобщо?
Сама ли си го изплете?
- Не, купихме го от магазина!
Как върви ремонта, чичо Франк?
- Не му остава много време за това.
От шест месеца се катеря по стълбата.
Съседите си купиха телевизор.
- Наистина ли?
Във всекидневната.
- Видяхте ли го?
Само през прозореца.
- Трябва и ние да си купим, Франк.
Това ще е следващото.
- Много са скъпи, нали?
Само 36 лири.
- 36 лири.
Малко множко.
- Явно са скътали малко парици.
О, да. Прекрасни цветове и така нататък, нали Франк?
Автомобилен състезател е. Добре печели.
Надявах се да ми дадеш едно кръгче.
- Погледай я през прозореца.
Ама, не е същото.
Не е ли опасно да я държиш отвън, Франк?
Вече ти казах.
- Нищо и няма.
Разбира се, че нищо и няма.
- Човек не може да е сигурен, нали?
Ето го!
Посрещни го, Етел. За вълка говорим...
Здравей. Влизай.
- Ти ли си, Редж?
Влизай, Редж.
Ето го.
- Добър ден.
Здрасти. Късметлия си, друже.
Редж, това е брат ми - Франк.
Приятно ми е, Редж.
- И на мен.
Поздравления.
- А това е жена му - Джойс.
Здравей, Редж.
- Приятно ми е.
Свали си палтото. Да сядаме на масата. Умирам от глад.
Не съм ви забавил, надявам се.
О, не ставай глупав. Хайде, сядайте.
Къде да седна?
- Хубавец е, а?
Аха.
- Седни тук, Редж.
Тук, Чичо Франк. Ти си до мен.
- Не се карайте.
Хайде всички. Яжте.
- Напълнете стомасите.
Етел, благодаря ти.
- Изглежда чудесно.
За Етел и Редж!
Добре дошъл в семейството, Редж.
- Желая ви всичко най-хубаво. Наздраве!
Наздраве!
- За щастливата двойка.
За теб!
- Благодаря!
Ако си и наполовина толкова щастлив с жена си,
както бях аз с моята, значи си щастливец!
Добре казано.
- Самата истина.
Няма връщане назад, Редж.
Ще ни идвате на гости за Коледа, нали Редж?
Не бихте искали да пропуснете Коледното ни тържество.
Франк и Джойс и вие ще дойдете, нали?
Разбира се.
- Още нямаме никакви планове.
Няма да е същото без вас.
- Ще дойдем, не се тревожи.
Ще се повеселим, нали.
- О да, ще се повеселим.
Трябва да се запишеш за квартира, Редж.
Трябва да си намерите някое хубаво местенце.
В моята квартира ще ни бъде добре.
И ние живеехме в една стая като се оженихме, нали татенце?
Да... години наред.
Добре си поживяхме там.
- Какви Коледи...
Но някой ден ще разберете, че...
една стая не е достатъчна. Малко избързвам нещата.
Той знае какво имам предвид.
- Не му обръщай внимание.
Да, аз ще бъда чичо.
Ние... И ние с Джойс имаме новини за вас.
Да.
- Така ли? Какви новини?
Трябваше цяла седмица да го пазя в тайна.
О, боже.
- Хайде Франк, изплюй камъчето.
Е?
- Хайде де!
Джойс е бременна.
Ще си имаме семейство.
Поздравления. Франк.
Радвам се за теб.
Поздравления, чичо Франк.
Поздравления, лельо Джойс.
- Благодаря, Сидни.
Хей, значи имаме двойно празненство!
Заповядай, Джойс. Ще си пийнеш глътка, нали?
Значи сте го пазили в тайна, а?
Аз ще отворя, Сид. Разлей напитките.
Ето, подай нататък.
Добър де, г-не.
Инспектор Уебстър, полиция.
- Какво има?
Тук ли живее г-жа Вера Дрейк?
- Да, тук. Да.
Вие г-н Дрейк ли сте?
- Да.
Г-жа Дрейк в къщи ли е?
- Да.
Искаме да поговорим с нея... ако може.
Ами, имаме празненство. Дъщеря ми се сгоди и празнуваме.
Съжалявам г-не, но трябва да поговорим със жена ви.
За какво?
- Не мога да ви кажа, г-не.
Но е много сериозно.
Тя е като светица. Никога през живота си не е направила нищо непочтено. - Да, г-не.
Може ли да влезем?
Чакайте, чакайте. Г-дата са от полицията.
А?
Добър ден.
Извинете, че прекъсваме празненството ви,
но трябва да разговаряме с г-жа Вера Дрейк.
Това е жена ми.
Какво има?
- Бихте ли седнали, г-не?
Прави каквото ти се казва, Сид.
Може ли да поговорим насаме, г-жо Дрейк?
Насам, г-жо Дрейк.
Какво има, татко?
Спокойно, Сид. Ще отида с нея.
- Останете в гостната, г-не.
Но какво има?
- Ще ви уведомим официално.
Аз съм съпругът и. Имам право да знам.
- Моите уважения, г-не.
Правете каквото ви се казва. Затворете вратата. Благодаря.
Г-жо Дрейк.
Аз съм инспектор Уебстър.
Това са сержант Викърс и полицай Бест.
Знам защо сте тук.
- Моля?
Знам защо сте тук.
Защо сме тук?
Заради това, което върша.
- Заради това, което вършите?
Да.
Какво вършите, г-жо Дрейк?
Помагам на млади момичета.
- Помагате на млади момичета?
Точно така.
- Как им помагате?
Днес имаме празненство.
Може ли да седна, моля?
Да, разбира се.
Не искам да развалям празненството на семейството ми.
Не може ли да дойдете утре?
Съжалявам, г-жо Дрейк. Трябва да свършим с това днес.
О, така ли?
- Да.
Защо се бавят толкова?
- Не знам, Сид.
Може някой да е убит.
О, за Бога, Сидни!
- Стига, Сид.
Не, в някоя от къщите където тя чисти. Той каза, че е сериозно, нали?
Някой е откраднал нещо, това е.
- Защо тогава имаше двама детективи?
При това цивилни.
Отговорете не въпроса ми, моля? Как им помагате?
Когато не могат да се справят сами.
Когато не могат да се справят сами?
- Точно така.
Искате да кажете, когато да бременни.
Е, как им помагате?
Помагам им да възстановят цикъла си.
Помагате им да се отърват от бебето?
- Развалих им деня, нали?
Правите аборти. Така ли е, г-жо Дрейк?
Правите аборти, нали?
Не правя това, скъпи.
Може вие да го наричате така, но те имат нужда от помощ.
Към кого другиго да се обърнат? Нямат си никого. Аз им помагам.
Помогнахте ли на Памела Барнс?
Памела... да, помогнах и.
В петък?
- Точно така.
Добре ли е?
Снощи едва я спасиха, г-жо Дрейк.
Ще оживее.
Благодаря ви.
- В болница е, но ще оживее.
Г-жо Дрейк, арестувам ви
за извършване на незаконна интервенция над Памела Мери Барнс,
от "Фликстън Стрийт" #37, Лондон,
на 17 ноември, 1950 г.
Имате право да мълчите, и каквото кажете ще бъде използвано срещу вас.
Разбирате ли?
- Мисля че да, скъпи... да.
Ще ви помоля да ме придружите до участъка.
Г-жо Дрейк... някой в онази стая знае ли защо сме тук?
Не. Не.
Няма да им кажете, нали?
Не.
Така, инструментите, които сте използвали за извършване на интервенциите...
в тази къща ли са?
Бихте ли ги донесли, моля.
Ще се справите ли?
- Благодаря, скъпа.
Поставете ги на леглото, моля.
Бихте ли ми показали какво има вътре?
Извинявай, скъпи?
Искам да видя съдържанието на чантата.
- Спокойно.
Бихте ли отворили кутията, моля?
Благодаря.
Върви. - Попитай го, тате.
- Къщата е твоя, Стан.
Бихте ли останали в стаята, моля.
Искам да знам какво става.
- Не знам, г-не.
Г-н Дрейк. Може ли да поговоря с вас?
Какво става?
Страхувам се, че ще трябва да задържа жена ви в участъка.
Там ще продължим разпита.
- Искам да дойда с нея.
Както желаете, г-не.
Ще трябва сам да стигнете до там.
- О така ли?
Значи я водите в участъка.
Това е някаква грешка, нали?
- Да, сигурно.
Как върви?
- Готово, сержант.
Следвайте сержанта.
Всичко ще се оправи, Вера.
Знаете ли къде е участъка, г-не?
- Да, знам.
Само да си взема палтото.
- Ще те закарам.
Ти стой тук.
- С кола съм.
По-добре остани.
- Иди с нея, татко.
Какво правиш?
- Искам да видя.
Сид.
- Франк!
Етел, влез вътре. Не си търси белята.
Мамо!
Не се тревожи, мила. Идвам с теб.
Съжалявам Вера, такава е процедурата.
Няма за какво да се тревожиш. Ще съхраним всичко, което изземваме от теб сега.
Обуй ги, моля те. Седни.
Благодаря.
- Така Вера, имаш ли някакви бижута?
Не, скъпа.
- Венчалната ти халка.
Страхувам се, че ще трябва да я свалиш.
- Не мога.
Знам, че ти е трудно.
- Никога не съм я сваляла.
Знам.
- 27 години...
За нея ще се погрижим специално. Такива са разпоредбите.
Благодаря ти, мила.
Ще предам това на дежурния сержант.
Знаете ли колко време ще продължи това?
- Нямам информация, г-не.
Седнете, моля.
Извинете.
Извинете.
- Седнете, г-не.
Не ставайте, г-жо Дрейк.
И така, г-жо Дрейк...
Помагате на жени в беда.
От колко време го вършите?
Не знам, скъпи.
- Горе-долу?
5, 10 години?
От много време.
20 години?
Може би, да.
Около 20 години.
Не...
Не знам.
Г-жо Дрейк вие сте арестувана по обвинения за сериозни криминални деяния.
Разбирате ли ме?
- Да, съжалявам.
Много е важно да се опитате да отговаряте на въпросите с истината.
Да.
Съпругът ми... пристигна ли вече? Да, г-жо Дрейк. Тук е.
Как започнахте...
да помагате на момичетата по този начин?
Не мога.
Не се тревожи, Вера.
Просто отговаряте на въпросите на инспектора.
Г-жо Дрейк...
случвало ли ви се е на вас когато сте били момиче?
Така...
кажете ми, доколкото знаете някое от момичетата, на които
сте помагали през годините разболявало ли се е?
Какво казваш, скъпи? Извинявай.
Някое от момичетата постъпвало ли е в болница?
Не.
Сигурна ли сте?
Да.
Винаги ли използвате помпа?
И никога не сте използвали куки за плетене или игли?
Не. - Други метални предмети?
- Не, не. Не бих го направила.
Колко пари им взимате, г-жо Дрейк?
Какво?
Колко ви плащат?
Не взимам пари.
Никога не взимам пари. Не бих могла...
Не е за пари...
- Правите го безвъзмездно.
Разбира се. Те имат нужда от помощ.
Познавате ли някоя си г-жо Лилиан Кларк?
Да.
От колко време я познавате?
- Познаваме се от деца.
Тя ли ви свързва с момичетата?
Понякога.
Тя ли ви свърза с Памела Барнс?
Знаете ли, че майката на Памела е платила 2 гвинеи на Лилиан Кларк?
Не.
И тя никога не ви дава пари?
- Не.
Истината ли ми казвате?
- Да, истината.
Сега може ли да си вървя?
Не, г-жо Дрейк. Боя се, че не.
Децата ми ще се поболеят от притеснение.
Трябва да си дойдат всеки момент.
Не можем да прекараме нощта тук.
Ако искате си вървете, няма проблем.
- Няма да се разсърдим.
Той ни каза да останем, и ние ще останем
- Няма да карам в тъмното.
Вече е тъмно.
- Може ли поне да пуснем радиото?
Г-жо Дрейк искам да запиша показанията ви, които после ще ви прочета.
Ако сте съгласни, че написаното отговаря на истината ще подпишете показанията.
Всичко ясно ли е?
- Да.
И така от колко време помагате на разни момичета?
От много време.
Може ли да бъдете по обстоятелствена? Колко точно?
Ами...
Одеве казахте на инспектора "около 20 години".
Така ли съм казала?
Ако запиша следното:
"Помагам на различни
момичета...
от 20 години. "
От около 20 години.
- Да, сър.
Какво съм направил като съм се качил на стената?
Зависи какво има от другата страна на стената, г-не.
Вера Роза Дрейк, обвинена сте в това,
че на 17 ноември, 1950 г.
на "Фикстън Стрийт" #37,
с намерението да предизвикате аборт,
сте извършили умишлена и незаконна употреба на инструмент
спрямо Памела Мери Барнс,
което противоречи на член 58 от "Закона за защита на личността", 1861 г.
Имате ли какво да кажете относно обвинението?
Не сте длъжна да казвате нищо, освен ако доброволно не пожелаете
и каквото кажете ще бъде записано в писмен вид и ще бъде използвано като доказателство.
Не.
Благодаря, сержант.
- Много добре, сър.
Насам, Вера.
Г-н Дрейк...
Какво става? За какво е всичко това?
Вижте какво, ще ме изчакате ли за минутка?
Седнете, моля.
Сър.
Г-жо Дрейк, току-що разговарях със съпруга ви.
Той не знае защо сте тук, нали?
Не.
Знаете, че все някога ще разбере.
Защо сама не му кажете?
Мога да го доведа сега.
Мисля, че така е най-добре.
Да, скъпи.
Аз и полицаят трябва да присъстваме, разбирате ли?
Когато свършите.
- Сър.
Това е, Вера.
Съжалявам.
За какво съжаляваш?
Какво има, мила?
Погледнете я на какво прилича, тя не заслужава това.
Трябва да му кажете, г-жо Дрейк.
Аз...
- Какво?
Към жена ви има предявени обвинения.
Страхувам се, че ще трябва да прекара нощта в полицейския участък.
Ще се погрижим добре за нея, г-не.
Утре сутринта ще трябва да се изправи пред съда.
Елате с мен, ако обичате, г-не.
Не казвай на Етел и Сид. Обещай ми.
Къде е Вера?
- Къде е мама?
Тате?
Ще я задържат през нощта.
- За какво? Татко, какво става?
Оставете баща ви да си свали палтото.
Оставете ме да поговоря с чичо ви Франк. Само за 5 минути.
Защо не ни кажеш...
- 5 минути.
Сериозно е загазила, Франк.
- Защо, какво се е случило?
Какво да правя?
- Какво има?
Кажи ми.
- Не мога.
Помагала на млади момичета.
Какво имаш предвид?
Ами да се оправят със семейните проблеми.
Искаш да кажеш...
Не го вярвам.
Сама ми каза пред полицаите.
Помоли ме да не казвам на децата. Какво да правя?
Трябва да им кажеш истината.
- Знам.
Какво ще стане с нея?
- Утре ще се яви пред съда.
Полицая ми даде името на един адвокат.
Утре първо там ще отида.
- Ще дойда с теб.
Наистина ли? - Разбира се.
- Благодаря.
Джойс, вземи си палтото.
- Благодаря ти Боже. Извинете ме.
Ще се видим утре.
- Етел шапката ми, моля.
По-добре си върви у дома, Редж.
Да, разбира се.
Приятно ми беше, Редж.
- И на мен.
Е, довиждане.
- Довиждане.
Лека нощ.
Още си с шапка и палто, татко.
Отбий се утре.
- След работа.
Добре.
Благодаря за гостоприемството, Стан.
- Добре си дошъл.
Пази се, Редж.
- И ти, друже.
Вземи.
Чай?
Искаш ли сандвич?
Не, благодаря.
- Сигурна ли си?
Е, лека нощ Вера.
Благодаря, Артър.
Не мога да повярвам. Как е могла да го направи?
Опитвала се е да помага на хората, Сид.
Това не е помощ.
Каквото и да е извършила, направила го е от добро сърце.
Тя ни разочарова...
- Не.
Г-жо Дрейк.
- Да.
Казвам се г-н Луис. Аз съм вашият адвокат.
Тази сутрин Стенли ме помоли да ви представлявам.
Двамата с Франк чакат отвън.
И Франк ли е тук?
- Да, те се подържат един друг.
Така, имам няколко въпроса,
които трябва да ви задам, но предполагам
и вие имате хиляда и един въпроса към мен.
Защо не започнете първа. Е?
Дело номер пет, Ваше Благородие. Вера Роза Дрейк.
Добро утро, Ваше Благородие.
Днес представлявам г-жа Дрейк.
Възнамерявам да пледирам за освобождаване под гаранция,
ако Ваше Благородие прецени да отсъди така.
Разбрах от инспектора, че полицията няма да възрази на тази молба.
Благодаря ви, г-н Луис.
Вие ли сте Вера Роза Дрейк?
- Да.
Какъв е адреса ви?
82...
- По-високо, моля.
"Есекс Билдингс" #82...
"Осло Стрийт",
район "Север" 1.
Обвинена сте в това, че на 17 ноември, 1950 г.
на "Фликстън Стрийт" 37
сте извършила умишлена и незаконна
употреба на инструмент спрямо Памела Мери Барнс,
в противоречие на член 58 от "Закона за защита на личността", 1861 г.
Седнете, г-жо Дрейк.
Инспекторе.
Инспектор Ърнест Уебстър, дивизия Г, столична полиция.
Кълна се пред Всевишния Бог,
че ще говоря истината, само истината и нищо друго, освен истината.
Вследствие на получено телефонно обаждане от дежурната сестра Кумбс,
сержант Викърс, полицай Бест и аз
посетихме много профилната болница в северен Лондон...
"Знам защо сте тук.
Помагам на млади момичета в беда. Помагам им да възстановят цикъла си. "
Аз попитах: "Това значи ли, че правите аборти?"
Тя отговори: "Аз не го наричам така. Аз само им помагам. "
Тя призна, че е извършила незаконна интервенция над Памела Барнс
и след като разбра за критичното състояние на момичето, беше много разтревожена.
Аз и прочетох правата и я арестувах
след което по моя молба тя предостави инструментите, които е използвала.
Сред тях са помпа на Хигинсън и домакинско ренде.
Г-жа Дрейк ни придружи до полицейския участък,
където даде доброволни показания, след като и разяснихме правата.
Г-жа Дрейк прояви сътрудничество по време на следствието
и няма полицейско досие.
Не възнамеряваме да се противопоставим на освобождаването и под гаранция.
Г-н Луис.
Благодаря, сър.
Молбата ми за освобождаване под гаранция се основава на факта,
че г-жа Дрейк има доходна работа
като домашна прислужница в няколко домакинства.
Тя има постоянен адрес, омъжена е с две деца,
като междувременно се грижи и за възрастната си майка,
като всички те разчитат на нейните домакински задължения.
Разбирам, че тя е оказала пълно съдействие
по време на разследването и... никога не е получавала,
нито изисквала някакво възнаграждение за извършването на тази интервенция.
Не е осъждана.
Не е в състояние обаче, да плати гаранцията.
Да, ще я пусна под гаранция. Много съм ви задължен, Ваше Благородие.
Станете, г-жо Дрейк.
Освобождавам ви под гаранция срещу сумата от 50 лири.
Ще се явите в този съд след три седмици...
На 18 декември, сър.
Така, в 10:00 часа на 18 декември.
Благодаря ви, инспекторе.
Не мисля, че мога да отида в затвора, Стан.
По-добре да тръгвам.
- На работа ли отиваш?
Трябва.
Дай да ти свалим палтото.
Сид?
Здравей, Сид.
Не те очаквах да те заваря тук.
Ела и седни, Сид.
Отивам в стаята си.
Познавам я от шестгодишен.
Тя ми е като майка... тя ми беше майка.
Двамата...
платиха за обучението ми.
- Знам всичко това, Франк.
Всичките им спестявания...
Когато заживях самостоятелно, прекарвах цялото си време там.
Тя ме научи да танцувам във всекидневната.
Винаги ни разсмиваше.
- Тъпа крава.
Как може да е толкова себична?
Сега и двамата знаете всичко.
- Ще ми се да не знаех, татко.
На всички ни се иска това.
- Толкова съжалявам.
Как можа да извършиш тези неща, мамо?
Не мога да го проумея.
- Не очаквам това от теб, Сид.
Защо го направи?
- Трябваше.
Но това е нередно, не мислиш ли?
Не, не мисля.
- Разбира се, че е нередно!
Това са малки бебета.
Искам да кажа, че слушаме за подобни неща,
четем за тях по вестниците, но човек не очаква това
да се случи в дома му и то собствената му майка!
Нямаш право!
- Достатъчно, Сид.
Какво? Какво ще правим сега, а?
Ще си играем на щастливото семейство? Ще се преструваме, че нищо не е станало?
Казах достатъчно!
- Ти ни излъга.
Не, тя никога...
- Излъга ни.
Не ни е лъгала, просто не ни е казала.
- Все тая!
Не, не е!
Това е долно.
Всичко наред ли е?
- Влизай.
Не е честно.
Виж собствената ми майка.
Шестима в две стаи.
Ако си богат - няма проблем.
Но ако не можеш да ги изхраниш, не можеш и да ги обичаш, нали?
Горкия Сид.
- Знам.
За него всичко е черно и бяло. Още е млад.
Не го обвинявам.
- Ще се оправи.
Не знам, Стан.
- Хайде, ела тук.
Не мога да кажа на мама.
- Няма нужда тя да научава.
Всичко е наред.
Ще се разчуе, Сид. Всички ще разберат.
Някои хора няма вече да ни погледнат в очите...
ще минават от другата страна на улицата.
- Можеш ли да ги виниш?
Искаш ли да си един от тези хора?
Да не можеш да гледаш собствената си майка в очите?
Помниш ли, когато заминаваше на фронта
се обърна и ми каза: "Сид, сега ти си мъжът в къщата,
трябва ти да се грижиш за нещата." И аз го направих.
Бях само на 13.
Аз и мама, справяхме се заедно... и Етел...
сигурно го е правила и тогава.
- Знам.
Колко ли е направила през годините, а? Дузини? Стотици?
И добре...
скрила го е от мен и Етел, но да не каже нищо на теб?
Ако ми беше казала, щях да я спра, нали?
- Не разбирам, не си ли ядосан?
Разбира се, че съм дяволски ядосан, глупав негодник такъв.
Молиш ме да и простя.
- Да.
Можеш да и простиш, Сид. Тя ти е майка.
Тя би ти простила всичко, нали?
Знам... мислиш, че тя е постъпила лошо...
но Бог ми е свидетел тя ще си получи заслуженото.
Не можем да я разочароваме.
Не знам какво да ти кажа, мамо.
Не казвай нищо, Сид.
Уплашен съм за теб, това е всичко.
Трябва да се грижиш за баща си.
Разбира се. Ще се грижа.
Обичам те, мамо.
Станете.
Вера Роза Дрейк.
Определям да се явите пред централния наказателен съд
на следващата му сесия, която започва на 10 януари, 1951 г.
Освобождавам ви под гаранция срещу сумата от 50 лири
и ви издавам атестация във ваша защита.
Много съм ви задължен, Ваше Благородие.
Не искам да виждам тази жена, Франк. Не мога до стоя близо до нея.
Коледа е.
- Няма да седна на масата с нея,
да ям от храната и.
Съжалявам, по силно е от мен.
- Той ми е брат.
Какво да му кажа?
- Не знам.
Никога няма да отпразнуваме Коледа само двамата!
Само ти и аз.
Добре, ще дойда. Заради теб.
Но няма да остана.
Ще пийнем по едно набързо и после си тръгваме.
Разбра ли?
Така, получихме отговори от трима от работодателите на г-жа Дрейк.
Г-жа Уелс дори не прояви благоприличие
да отговори на второто ми писмо, страхувам се...
И въпреки, че всички те се изказват ласкаво за г-жа Дрейк,
страхувам се, че никой от тях, предвид обстоятелствата,
няма да се яви пред съда като свидетел във ваша полза.
Г-ца... Китчънър... ви изпраща благословията си.
Добрите новини са, че успях да ангажирам г-н Хемптън Уорд,
който е отличен адвокат
и ще представи вашият случай по най-добрия възможен начин.
Ако съдията прецени, може да отсъди минимална присъда,
която е не повече от 18 месеца.
Но се страхувам, че не мога да ви дам повече надежда от това.
Съжалявам.
Добре ли си, Джойс?
- Да, благодаря.
Вземи си шоколадов бонбон.
О, да.
Ще си взема от тези.
Франк?
Не.
Етел?
Не, благодаря друже.
Това е най-хубавата Коледа която съм имал от години.
Много ти благодаря, Вера.
Великолепна.
Името ви Вера Роза Дрейк ли е?
- Да.
Подсъдимата се обвинява в използване на инструмент
с намерение да предизвика спонтанен аборт, в противоречие на член 58
от "Закона за защита на личността" от 1861 г.
Подробностите, предоставени от обвинението са, че на 17 ноември 1950 г.,
в графство Лондон, незаконно сте използвали инструмент
с намерението да предизвикате спонтанен аборт у жена,
на име Памела Мери Барнс.
Какво ще пледирате? Виновна ли сте или невинна?
Виновна.
Може ли по-високо, г-жо Дрейк, съдът не ви чува.
Виновна.
- Благодаря.
Моля седнете.
...след което изисках да ми предаде
инструментите, използвани за аборта.
Подсъдимата извади девет предмета
от горния шкаф на бюфета в спалнята.
Милорд, представям доказателствата: Помпа на Хигинсън...
това е доказателство #1.
Домакинско ренде - доказателство #2.
Четка за нокти... доказателство #3.
Бутилка дезинфектант... доказателство #4,
която беше увита в кърпа, доказателство #5.
Калъп карболов сапун, увит в кърпа за бърсане на чинии,
доказателства #6 и #7.
Последните два предмета бяха прибрани в тенекиена кутия.
Тя е доказателство #8.
Всички гореспоменати предмети
бяха прибрани в платнена торба, която както Ваша Светлост вижда
е доказателство #9.
Вера Дрейк не се интересува от заплащане.
Тя просто е помагала на хората
и то само, когато са я молили за това. Тя винаги помага на хората.
Нейната загриженост за другите
я е накарала да извърши едно от най-сериозните престъпления
в наказателния кодекс, но намеренията и...
са били да помогне на младото момиче, а не да и навреди.
Мога да уверя Ваша Светлост, че Вера Дрейк изпитва огромно облекчение,
относно възстановяването на Памела Барнс.
Твърдя, че Ваша Светлост не трябва да има никакво съмнение,
че тази... злочеста жена не възнамерява
да наруши закона отново.
Това е позицията на зашитата, милорд.
Благодаря ви, г-н Хемптън Уорд.
Моля подсъдимата да се изправи.
Подсъдима, обвинена сте в углавно престъпление.
Имате ли да кажете нещо
във ваше оправдание, преди съдът да се произнесе съгласно закона?
Не.
Моля останете права.
Вера Роза Дрейк,
извършили сте престъпление, чиято тежест
не може да бъде подценена.
Закона е много ясен по въпроса,
а вие съзнателно сте нарушили закона.
Освен това, извършвайки това деяние, сте изложили на риск
живота на уязвима млада жена.
И само благодарение на навременната намеса на лекарите
не сте изправена пред мен с по-сериозни обвинения,
от тези които ви доведоха тук днес.
Така...
Чух че се признавате за виновна, и взимам това предвид...
Изслушах много внимателно пледоарията на вашия защитник.
Но никой от представените във ваша полза факти, не можа да ме убеди
да взема решение различно от това, освен да ви наложа ефективна присъда.
Нещо повече...
извънредната сериозност на вашето престъпление
ще намери отражение в присъдата, която смятам да ви наложа.
И нека това послужи като урок за останалите.
Затова ви осъждам на лишаване от свобода
за срок от две години и шест месеца.
Изведете подсъдимата.
Всички да станат!
Няма да може да идва да те вижда.
За известно време.
Защо?
Етел ще наминава.
Не е мъртва, нали?
- Не.
Не, не е мъртва.
Колко казваш, че са ти дали?
- Две години и шест месеца.
Първа присъда ли ти е?
- О, да.
Тя умря ли?
- Не, скъпа.
Не знам какво щях да правя ако беше.
Моето момиче умря.
Наистина ли?
- И моето.
О, боже.
Какво използваш?
Помпа.
- Ето на.
Стотици пъти. Сигурна работа.
Не знам какво се обърка.
- Просто правим каквото можем, мила.
Ти за колко си вътре?
- Три години.
Четири.
- За втори път ни е.
Радвай се. Ще излежиш само половината.
Ще излезеш преди да си разбрала.
Да.
Ще се видим по-късно.
Внимавай къде ходиш, Дрейк.
Превод и субтитри: St. Squiffy