Lost - 01x19 (2004) Свали субтитрите
- Качваме ви на самолет за Сидни, за наша сметка.
Не! Не искам да се връщам в Сидни!
Не знаете с кой си имате работа, никога не ми казвайте какво мога да правя! Никога!
Това е съдба, това е моята съдба, трябваше да замина.
Как да отвориш люк който няма дръжка ?
Никакъв логичен път за влизане вътре.
Какво е това?
Това е игра.
Всъщност, това е любимата ми игра, играехме я с брат ми, казва се "Капан за мишки".
Как се играе?
Ами, първо трябва всички части да са извън полето и тогава едно по едно построяваш капана.
Част по част всичко се нарежда и ако си сглобил всичко, чакаш твоят противник да се приземи при сиренцето и задействаш капана.
Пробвай се, хлапе!
Мога ли да ви помогна, госпожо?
Да.
Можете ли да ми кажете каде са футболните топки?
Да...тук са за възстановяване, а там са за нервите.
О, благодаря ви много.
Искаш ли ми мнението? Буун, трябва да имаш малко вяра.
Трябва само да счупим стъклото и сме вътре.
Требюшето ще стовари половин тон от горе му.
- Защо го наричат требюше? Прилича на катапулт.
Наричат го требюше, защото е требюше, Буун.
Не схващам, един ден си ловец, а на другият вече си инженер, дори не знам как се пише "требюше".
Има "е" накрая.
- Сериозно говоря, Джон, от 2 седмици идваме тук всеки ден.
А ти никога не говориш за себе си? Всеки си има своята история.
- Моята би те отегчила.
3... 2... 1.
Това трябваше да го счупи.Трябваше да го счупи !
- Джон... кракът ти ?
Добре ли си?
- Да, добре съм.
И З Г У Б Е Н И
Требюше? Защо не проработи?
- Не проработи, защото не беше достатъчно здраво.
Не мисля, че това стъкло може да се счупи.
- Всичко може да се чупи, ако приложиш нужната сила.
И какво? Ще направим още едно от изобретенията ти и ще стане?
- Да, точно така.
Ами ако не стане?
- Тогава островът ще ни каже какво да правим.
Какво?
- Трябва да се върнем и да разчистим онези части.
Кракът ти добре ли е ?
- Добре е.
Чао, Джон.
Хей, защо ме следвате?
- Извинявайте.
Коя сте вие ?
- Аз съм майка ти.
Вижте, госпожо. Незнам защо си мислите, че съм ваш син.
- Ти си осиновен, нали?
Не. Бях отгледан в няколко приемни семейства. Вижте, не искам да съм груб, но какво искате от мен?
Искам да ти кажа, че ти си специален... много специален. Ти си част от проект, осъзнаваш това, нали ?
Но нашата среща, това, че те открих, е знак за предстоящи събития... велики събития.
Баща ми...
Жив ли е още?
Дали е жив?
Ти нямаш баща...
Заченат си по изкуствен път.
Кое е?
Това е!
- Сигурна ли си? Защото това е, което ползвам и нищо не се променя?
Съжалявам, че не помага.
- Кое не помага?
Нищо.
Мерси все пак. Хубава градина.
Какво пък беше това?
- Той има главоболия.
Той нямаше ли цял куп аспирин?
- Каза, че аспиринът не помагал.
Може ли да те попитам нещо?
Ако по цял ден имаш главоболия?
Добре ли си?
Да, нищо ми няма.
Е, тогава за какво говориме, Кейт?
Сойър.
Мисля, че може би нещо му има.
- А той какво мисли ?
Казва, че е добре, но...
- Щом казва, че е добре, значи е добре.
Да, но може да е нещо...
- Виж, Кейт...
С удоволствие бих го прегледал, но и двамата знаем, че само бихме се скарали или в най-добрия случай...ще си имам нов прякор.
Не се притеснявай за него.
Закъсняваш.
- Закъснявам за какво ?
Закъсняваш за работа.
Мисля, че приключих с работата, Джон.
- Моля?
Това е безсмислено. Неможеш да отвориш онова нещо. Казваш, че можеш, но неможеш.
Не ми казвай какво мога.
- Не разбра ли? Задънена улица.
Няма да го отвориш.
- Това е невъзможно!
Не сме намерили това случайно, трябва...
- Трябва да го намерим, трябва да го отворим.
Тогава ми кажи, Джон. Щом трябва да го отворим, защо не сме го отворили още?
Островът ще ни прати знак.
- Островът ще ни прати знак...
Всичко, което ни се е случило до сега, е проба на вярата ни. Но ние ще го отворим, островът ще ни покаже как.
И какъв ще е този знак който ще ни изпрати острова, Джон?
Видя ли това?
Буун?
Тереза пада от стълбите... Териса пада по стълбите...
Не ,не... не.
Не си ги взимай.
Буун, ставай.
- Колко е часът?
Сутрин е, хайде.
- Добре, добре, ставам.
Какво става?
Хайде. Да тръгваме.
Емили е имала лош късмет в много отношения.
Значи тя е майка ми.
- Направих ДНК проби и съвпадението е 99%.
Била е в психиатрична клиника няколко пъти.
- Защо?
Нищо сериозно или опасно, докато е под действието на лекарствата ще е добре.
А баща ми?
- Чуй ме, майка ти те е продала и си е свършила работата.
Но този тип... може би, дори не знае, че съществуваш.
Достатъчно съм патил, за да знам, че не би трябвало да се срещате.
Това сигурно няма да има щастлив край.
Е?
Искаш ли го или не?
- Искам го.
Името ви ?
- Джон Лок.
Аз съм синът на Антъни Куупър.
- Г-н Куупър няма син.
Кажете му, че не искам нищо от него. Майка ми е Емили Лок.
Само минутка.
Да, Г-н Куупър, Джон Лок казва, че ви е син. Можете да влизате, сър.
Това са спомени.
- Благодаря, че ме приехте, сър... аз съм Джон.
Нещо ми подсказва, че това заслужава питие. Искате ли нещо за пиене?
Да, благодаря.
- Скоч добре ли е?
Да страхотно.
- Та, кой кого намери?
Моля?
- Емили... майка ти, тя ли те намери или ти нея?
Тя ме намери.
Как е тя?
- Струва ми се добре.
Каза ли ти нещо за мен?
- Каза, че нямам баща.
И че съм направен по генетичен път.
Наистина ли?
Явно съм Бог тогава. Разбрах за теб чак година след раждането ти.
Тя ми каза, че нямало да има дете... теб.
Изчезва от лицето на планетата и когато се появява, иска пари и ми казва, че те е дала за осиновяване.
Ще го пиеш ли?
Имаш ли си семейство?
- Не, сър, нямам.
И аз. Пробвах няколко пъти, но не се получи.
Ходиш ли на лов ?
- Не.
Нали не си от тези, дето работят с животните.
- Не, не съм.
Какво ще правиш тази събота?
- Нищо.
Искаш ли да ходим на лов?
- Да, с удоволствие.
Имах сън снощи. Исках знак... тогава видях да се разбива един самолет.
Точно там. Беше сън, но и най-реалното нещо, което някога съм преживявал.
Знам къде да отидеме.
- Да отидеме за какво?
Да намерим това с което да отворим този люк.
Да не си ползвал от онова лепкаво нещо, от което получаваш халюцинаций?
Не.
Джон, знаци и сънища...
- Коя е Тереза?
Какво?
- Тереза пада по стълбите...Тереза пада от стълбите...
Повтаряше това в съня ми.
От къде ще знаеш за това?
- Не знам, но трябва да отидем там. Да намерим този самолет.
Ще дойдеш ли с мен?
Щях да питам как върви работата, но е очевидно, че върви бързо.
- Ами, понаучихме някои неща от първия сал.
Но сега нещата са наред... Да, да, да, човече – знам, сега, сега!
Понаучаваш корейски, а, Майкъл?
- Да, вече знам как да казвам "Копеле" и "Идиот".
Чух, че си имал проблеми с главата?
Значи тя те е накарала вече и по домовете да ходиш?
- Чувствителен и към светлината, а?
Знаеш ли какво, чувствителен съм към теб.
- Добре, до скоро.
Док... Чувствителност към светлината? Опасно ли е?
- Зависи.
От какво?
- От това, което ти причинява главоболията.
Не е нещо като тумор, нали?
Какво те кара да мислиш, че е тумор?
- Нищо.
Добре, довиждане тогава.
Чичо ми.
Той... умря от тумор на мозъка.
- Така ли?
Това предава ли се по наследство?
- Какъв тип тумор е бил?
Типа от тези, дето те убиват.
- Имаш ли странни усещания, необичаен мирис – това е характерно за някои типове мозъчни тумори?
Само главоболия.
Тогава ти няма нищо.
Ако това те притеснява, може да ти направя няколко теста.
Съжалявам, Док, звучи забавно, но ми изтече здравната осигуровка.
Застраховката му изтекла... това беше добро.
Може случайно да съм споменал Тереза докато сме работили при люка.
- Може би... но не си.
Та, в този сън си видял катастрофата със самолета?
- Да.
Фактът, че всички сме тук заради катастрофа не те ли наведе на мисълта, че...
Джон, добре ли си?
- Добре съм.
Какво му има на кракът ти ?
- Добре съм.
Какво?
Някой от лагера е дошъл чак до тук?
Не.
Ами, тогава от къде се е появило?
От него.
Добро утро, Еди.
- Добро утро, господин Лок, пак ли ще ходите на лов?
Надявам се.
Антъни?
- Нали трябваше да дойдеш в 12.
Помислих си, че каза 11.
Какво е това?
- Това е апарат за хемодиализа.
Бъбрекът ми изнемогва и скапаните лекари казват, че ще ми трябва трансплантация.
Кога?
- Ако зависише от мен, щеше да е още утре.
В списъка за донори съм. Но аз съм стар човек в дълъг списък.
Но, колко...
- Джон, за сега нещата са добре, затова не исках да ти казвам.
Няма да позволя това да ни провали хубавия ден. Нито пък ти ще го направиш.
Само приключвам тук и ще хапнем добре... и след това ще постреляме малко птици.
Той е свещеник.
- От колко ли време е мъртъв?
Обикновенно отнема 2 години за пълно разлагане, но това е висококачествен полиестер, може да отнеме 2, а може и 10 години.
Златни зъби.
Каква е тази валута?
- Нигерийски наири.
Какво ще прави нигерийски свещеник на остров в Тихият океан?
Не съм сигурен, че е свещеник.
Ще спрете ли с този шум!
Стига, ставай.
- Какво?
Ставай. Отиваш при Джак.
- Защо, близалка ли ще ми даде?
Кога започна главоболието ?
- Преди няколко дни, може би седмица.
Трябва ли да си тук?
- Боли ли те главата, когато се събуждаш сутрин?
Обикновено главоболията се появяват в средата на деня. Какво правиш с това нещо?
- Проверявам как реаргират зениците ти при промени.
Какво означава това кимане?
- Защо не го оставиш да си върши работата?
Оставям го, но искам да знам какво мисли.
- Мисля, че трябва да млъкнеш и да се отпуснеш.
Какво правиш, по дяволите?
- Преливали ли са ти кръв?
Какво?
Не.
Хапчета за малария ?
- Не.
Някога правил ли си секс с проститутка ?
Какво общо има това със всичко останало?
- Да ли е?
Да.
Боледували ли сте от някаква полова болест?... Ще го приема като да.
Кога за последно се появи отново?
Върви по дяволите, Док.
Знам, че го заслужава, но...
- Има нужда от очила.
Какво става, Джон?
- Нищо.
Едвам ходиш.
- От раната е.
Нали е на десния, какво му има на левия тогава?
- Добре съм, стига си питал.
Дотук беше, връщам те при Джак.
- Не, Джак щеше да знае, ако ми има нещо.
Джон... какво ти става, да не си откачил?
Бях в инвалидна количка.
Какво?
От 4 години съм парализиран и когато потеглихме с нашия самолет аз бях в нея, но след катастрофата вече не ми трябваше.
Защо си бил в инвалидна количка?
- Няма значение вече... но този остров ме промени, направи ме нов човек.
Сега се опитва да си го вземе и незнам защо. Но иска да последвам. Онова, което видях.
Какво?
- Преди 4 седмици и аз нямаше да повярвам.
Но ти и аз сме тук, поради някаква причина. Трябва да намерим нещо, нещо, което ще ни помогне да отворим люка. Сигурен съм... трябва да продължим.
Можеш ли да си движиш краката?
Само ми помогни да стана.
Тези патици летят доста по бързо от колкото си мислиш. Затова трябва да действаш бързо.
Улучих я.
- Да, успя, добър изстрел, сине.
Джон... майка ти може малко да е луднала, но поне ни събра заедно.
И слава богу, че стана тайа, сега, докато все още имаме време.
Да намерим птицата ти.
Тя беше детегледачката... Тереза, майка ми, не се мяркаше много. Трябваше да си го изкарам на някой.
Спалнята ми е най-горе. И аз по цял ден я виках нагоре-надолу. Но един ден тя стъпи накриво и си счупи врата.
Бях на 6.
Какво толкова смешно има?
Това ли е самолета, който си видял?
- Да.
Наистина си го видял.
- Да, наистина го видях.
От колко ли време седи там?
- Няма значение, важното е, че го намерихме и това, което е вътре.
Какво има вътре, Джон?
Ще трябва да се качиш и да разбереш.
Все още можеш да си промениш решението.
- Не, вече ми обръснаха гърба.
Не знаеш колко много ти благодаря, Джон.
Така е писано да стане.
Ще се видим в операционната.
Ако искаш проба от изпражнения, забрави.
Доста четеш, откакто дойдохме на острова.
- Да, и какво от това?
Имаш хиперопия.
- Хиперопия.
А то... Какво е?
- Далекогледство.
- Далекогледство.
- Да, получава се от много четене и гледане срещу светлината.
Замъглено...
По-добре или по-зле.
По-зле.
А, не, забрави.
- Сойър, това не е модно ревю.
Ха-ха, много смешно.
Пич, приличаш на 17 годишен Хари Потър.
Радваш се, нали?
Пак заповядай.
Дръж се.
Буун!
Добре съм!
Буун, какво виждаш?
Буун!
- Искаш ли да видиш какво има на проклетия самолет, а, Лок ?
Ето ти знакът.
Те са били наркопласьори, хероин - само това има тук.
Не разбирам... Не разбирам.
Буун! Слизай, Буун!
Ехо, има ли някой там? Помощ, помощ.
- Буун, няма време, слизай веднага!
Ехо, можете ли да ме чуете?
- ... Повторете ...
Ехо, ние сме оцелелите от полет Оушианик №815, моля, потвърдете.
- ... Оушианик №815 ...
Кога разбра, след или преди да го питаш за избухването му?
- Е, аз знаех отговора, Кейт, но нали знаеш лекарската конфиденциалност...
Благодаря ти, че му помогна. Това сигурно е било последното нещо, което би поискал да направиш.
Аз не го направих за него.
Джак!
Помощ !
Не, не, не, сложи го ето тук!
Какво стана ?
- Стана инцидент... Буун падна от една скала, докато ловувахме.
Добре, ще ми трябват вода, ризи, кърпи - каквото и да е, стига да мога да спра кръвоизлива... Кейт, сега, моля те!
Джон, искам да ми кажеш какво точно е станало.
Джон?
Лок!
Това, което направихте, е толкова мило. Къде е баща ми?
Кой?
- Заедно направихме трансплантацията.
Не знаех, че ви е баща.
Нямаме същите фамилни имена.
Но къде е той?
- Г-н Куупър е изписан този следобед.
Той е под частен надзор.
- Но, това няма никакъв....
Остави ли ми съобщение?
- Не... Просто си почивайте, аз ще ви донеса малко сок.
Идеята беше негова.
Съжалявам, Джон...
- Какво правиш тук?
Имах нужда от пари... винаги е бил толкова мил и щедър.
- Но ти ми каза, че нямам баща.
Ами той каза, че това ще е единственият начин да му го дадеш. Трябвало да бъде твоя идея, той ми каза къде да те намеря.
Той ме помоли да се видя с теб, аз исках да те видя.
Това не може да е истина... това е някакво недоразумение.
Не би ми го причинил!
Той... не би... ми го причинил.
Еди!
Еди, отвори вратата.
Г-н Куупър не приема посетители.
- Аз не съм гост.
Съжалявам, Джон.
Еди...
Отвори врата.
- Съжалявам, ще трябва да си преместите колата.
Знам, че ме виждаш.
Не можеш да ми причиниш това.
- Джон, моля те, премести си колата.
Направих всичко, което искаше да направя - защо ми причини това?
И З Г У Б Е Н И ~ ПРЕВОД И СУБТИТРИ: CaNDYMaN / РЕДАКЦИЯ: DeaThRoW ~