Star Wars - Clone Wars - Chapter 21 (2002) Свали субтитрите
Глава Двадесет И Първа
- Командире! Наближаваме целта.
- Започнете блокирването на сигнала!
- Да, сър.
- Отворете вратите.
- Наближаваме дроидния периметър. Незабелязани сме.
- Давай!
- Да, сър.
- Разположете се! Един зад камъните.
- Сър!.
- Един на горните редове!
- Да, сър!
- Всички останали, след мен! Мърдайте!
- Свалете го! СВАЛЕТЕ ГО!
- Назад! Веднага!
Всички навън!
- Неее! Трябва да го преследваме!
- Генерале, не можем. Оцелелите ще загинат. Нямаме време.
- Ейла. Шаак Ти!
- Стабилизирани са, сър.!Може и да успеят.
- А останалите?
- Всички са мъртви, сър.
- Бягайте, Джедаи, бягайте. Само отлагате неизбежното.
- Чухте ли това, Учителю Куай Гон?
- Да, Анакин.
Вика те. - Дървото ли?
- Да.
Трябва да влезеш там. Сам.
- Страх ме е, Учителю.
- Контролирай страха си. Ти си Избраният.
Трябва да бъдеш изпитан.
- Какво има там?
- Само това, което вземеш със себе си.
Последния ти тест предстои. Вярвай във Силата.
- Хмммм.
- Може и да сме изтощени, но кога е било някой да се изправи срещу петима Джедаи,
и да им е удържал.
Трябва да се справим с това.
- Съгласен съм.
Тоз Генерал Грийвъс променя формата на войната.
- Броят ни и преди намаляваше, а сега и това.
- Да, трябват ни повече Рицари.
Знам, че ще предизвикам дебат, но предлагам в това време на война,
да прескочим изпитанията, и да повишим моят падауан Анакин в Рицар-Джедай.
- Това е безобразие! Не можем току така да нарушим най-ценните си традиции.
- В това време на нужда, защо възспираме Избрания?!?
- Дали е Избрания или не, това предстои да се определи.
- Палпатин желае това вече месеци наред.
- Политиците нямат право на глас по Джедайските въпроси.
- Все пак той е изкусен боец, и най-добрия ни пилот.
- Но е безразсъден с дарбите си.
- В миналото, да.
Но въпреки всичко, Анакин е преминал през неща, далеч по-трудни от изпитанията.
Със сигурност е преминал изпитанието за умения, когато победи онзи тъмен боец на четвъртата луна на Явин.
Изпита и болката на плътта, в двубоя с Граф Дуку.
И продължава да преминава през всички изпитания за храброст, които тази война му предоставя.
- Изглежда му остава да се изправи, срещу само едно изпитание.
- Тест на духа му.
- Да се изправи срещу огледалото.
- И точно това ме притеснява.
За да върви по пътеката на Джедая, един дух трябва да е силен,
за което е нужно дициплина. А той често не ти се подчинява нали, Учителю Кеноби?
- Нали не ми се подчиняваше и ти, от време на време, когато млад бе, Учителю Ранцизис.
Справедлив дебат, това е, но в тези военни времена, от още Рицари Джедаи, нуждаем се ние.
Ортодоксална, кариерата на младия Скайуокър бе, такива ще бъдат и изпитанията му.
Във Силата вярвам аз. Рицар, той ще бъде.
- Ани.
- Липсваше ми, толкова много.
Уморен съм от всичко това. Любовта ни не трябва да е скрита, сякаш е нещо лошо!
- Ани. Вече си почти Рицар-Джедай. И тогава...
- И тогава какво? Джедаите не бива да бъдат женени.
Оох, няма значение.
- Има значение! Знаехме, че ще бъде така.
Може би нещата ще се променят след войната. Но засега Републиката има нужда от теб.
И във сенките на Корускант, или който и да е друг град, и най-вече във сърцето ми, аз винаги ще те обичам.
- Е... Наистина изглеждаш много добре във тъмното.
- Ании.
- Мис Падме! Мис Падме!
- Ооо, не! 3PO.
- Мис Падме! Мис Падме!
Оо, леле, къде ли се дяна. Мис Падме! Ми...
Моля Ви, не ме наранявайте. Аз съм само дроид. никой нищо лошо няма да ти стори 3PO.
Господарю Анакин. Оо, Мис Падме. Слава Богу, че сте добре.
Толкова се притесних. Излязохте без да ни уведомите...
- Изглеждаш различно 3PO.
- Оо, сигурно е от дегизировката ми.
- Не, 3PO. Заради новите ти златни облицовки е.
- Златни облицовки?!
- Ооо, да. За услугите на Сенатора, трябва да съм представителен.
- Ами да ги видим!
- Тук? Сега? В този квартал?? Оо. Е, щом желаете.
- Впечатляващо. Много впечатляващо.
- Да, и аз много им се радвам.
- Младежо! Съветът се нуждае от присъствието ти, незабавно!
- Идвам веднага, Учителю.
- Иска да отида.
- Трябва, Ани.
- Обичам те.
- Анакин, закъсня!
- Аммм.
- Когато Съветът те вика, това означава, че винаги е изключително важно.
- Ако съм закъснял за поредната лекция, има ли изобщо значение?
- Лекция ли? вече не си малко момче, но докато си мой падауан, винаги ще имаш нужда от мъдростта ми.
- Прав си. Не съм малкото момче. А относно мъдростта ти, и ти не си Куай-ГОн Джин.
Учителю, прости ми. Не исках...
- Знам. И на мен ми липсва. Не минава и ден, без да се обърна назад към мъдростта му за напътствие.
Дадох най-доброто от себе си, за да предам методите му на учение на теб.
И през времето ни заедно се убедих, в това което той вярваше че ще бъдеш.
Време е да се откажем от ролите си на Ученик и Студент. Време е да станем братя!
- Учителю?!
- Излез напред, Падауан!
Анакин Скайуокър! От името на Съвета, по волята на Силата, провъзгласявам те аз...
ДЖЕДАЙ!
Рицар на Републиката!
Translated By MaDMaX