8 Femmes (2002) Свали субтитрите
О С Е М Ж Е Н И
Влизам, мамо.
Бабо.
Сузон! Внучето ми.
Спеше ли?
- Не, само си почивах.
Радвам се да те видя по Коледа.
- Аз също.
Как са краката ти?
- Всеки ден различно.
Да си стар е ужасно.
Болката не е най-лошото. Да бъдеш зависим от други,
да си неудобен - това е най-зле.
Не говори така. Знаеш, че те обичам.
Ние сме семейство. Трябва да се грижим един за друг.
Скъпа Сузон!
Шанел!
- Тук си.
Дебелата Шанел.
- Както винаги.
Времето е ужасно.
- Колко се радвам да видя Сузон отново!
Изглежда добре, нали?
Вече е готова за брак.
- И аз мисля така.
Колкото по-скоро, по-добре!
- Баща ти ще бъде щастлив да те види.
Той вече знае ли?
- Не искаше да го будят.
Какво? Татко още спи?
Работи цяла нощ в стаята си.
Толкова съм щастлива, че съм си у дома. В тази прекрасна къща.
Старата ти къща.
Този сняг ме кара да си мисля, че сме в Сибир.
Ужасно неприятен е.
За щастие имаме телефон и кола.
Запознай се с Луиз, новата ни камериерка.
Здравей, Луиз.
- Здравейте госпожице.
Добре ли пътувахте?
- Да, благодаря. Ако не беше тоя сняг...
Да събудя ли съпруга ви?
Засега не...
- Ами аз?
Не, оставете го. Не иска никой да го буди.
Ще желаете ли още нещо?
Не, благодаря Луиз.
Откъде е това момиче?
Някъде оттук, предполагам.
Страхотна е! Щастлива съм, че я намерих.
Съгласна е да остане цялата зима тук. Направо сме късметлии.
Лельо Аугустин! Изглеждаш изморена, как си?
Както винаги. Тази тарикардия ме убива.
Нарича се тахикардия, лельо...
- О, да...
От този сняг замръзвам. Връщаш ли се вече?
Изхвърлиха те от училището?
Не, идвам си за Коледа. Изкарах добри оценки.
Да, майка ти ни ги показа. Но те могат да се фалшифицират.
Това не беше никак мило.
Не мога ли да питам племенницата си за нейното бъдеще?
Разбира се, че можеш. Всичко върви добре.
Най-малкото някои са щастливи.
- За мен ли говориш?
Просто казвам, че дъщеря ми е щастлива.
- Това ли е всичко?
Момичета, млъкнете! Аугустин, преувеличаваш.
Няма от какво да се оплакваме. Габи винаги се грижи за нас.
Не е като в собствения ни дом, но благодарение на нея...
Не е така! Благодарение на баща ти, Сузон.
Той се отнася добре със старата ти болна баба...
и с порядъчни жени, като мен.
Благодарение на Марсел...
- Благодарение на двама ни, разбира се.
Не бъди толкова рязка.
Знаеш, че те обичаме.
Членовете на семейството се поддържат взаимно, без значение от недостатъците си.
Кафето.
А, топли кифлички! А аз винаги ги претоплям.
Всеки го прави, Аугустин.
Тези кифлички са специално за Сузон и нейното пристигане.
Вземи си.
- Благодаря, обожавам ги.
Имам малко шоколад в стаята. С него са още по-вкусни.
Трябва да я глезим. Аугустин е като дете.
Добре, че майка ви търпи настроенията и.
Наричате това "настроения"? Аз го наричам простащина.
Но Марсел я понася...
Татко е прекрасен, а търпението е рядка добродетел.
Правилно. А той винаги е в добро настроение.
Дори сега, когато бизнесът не върви.
- О, така ли?
Трябва да знаеш повече за тези грижи, от мен.
Държа се настрана и ми харесва.
Имам си моите проблеми а той - неговите.
Преди време го помолих за съвет за продажба на някои от акциите ми, а той каза...
Продала си акциите си?
- Не.
Той ме посъветва.
Да, пази ги. Никога не се знае.
Познай?
- Катрин!
Малката Катрин!
Пазете краката ми.
- Съжалявам, бабо.
Тя пращи от енергия.
Да не би да мислиш, че ще стане като леля и Аугустин?
Имаш подарък за мен?
Английски шоколади.
- Колко оригинално.
16-годишните не ги ли обичат?
- Аз съм почти на 17.
Винаги ще бъдеш малката ми сестричка.
Толкова добре изглеждаш.
- Ти също.
Май си понапълняла?
- Наистина?
Не, или... Може би от ядене на толкова кифли...
Къде е татко?
- Още спи.
Толкова е мързелив. Дали да не му дадем урок?
Моля за малко уважение. Той е баща ви.
Уважавам го. По мой си начин.
И го обожавам, макар и да е малко старомоден.
Приключихте ли с врявата?
А, ето те и теб!
- Бясна съм ти.
Какво има сега, баронесо?
- Цяла нощ си хъркала.
Аз изобщо не съм мигнала.
Четеш онези жалки книги.
- Какви книги?
Леля мисли, че са жалки: криминални, шпионски и приключенски.
Много си млада за тях.
- Четенето е безвредно.
Но не и къпането по 5 пъти посред нощ.
Е и какво? Аз бях, наистина.
Какво точно те боли, скъпа?
Не мога да спя, заради малката госпожица.
Търсих нещо за пиене. Бях жадна. Съжалявам.
Дотогава, докато е още вода...
Не отговаря.
Тогава може да влезеш, Луиз.
- Добре, мадам.
Как може да спи при тоя шум.
Толкова е тромава. Къде са я учили...
Ако не бях вързана за стола...
Мадам!
Мадам!
- Какво има?
Мосю...
Но какво има? Мосю... ужасно е.
Какво му има?
Лежи мъртъв на леглото... с нож забит в гърба.
Полудяла ли си! Какво говориш?
Мъртъв е. Има кръв навсякъде. Ужасно е.
Мамо..
Мамо.
О, миличко....
Наглеждай я за малко.
Ето.
Мамо?
Сигурна ли си?
Трябва да отида. Да видя сама.
Вратата е заключена! Катрин, заключвала ли си?
Ще го дам на полицията.
Никой не трябва да влиза, преди да дойдат полицаите.
Полицията!
Права е. Така е по вестниците. Отпечатъци.
Но бедният Марсел...
- Ето, давай.
Мислиш ли , че ще се справиш?
- Да.
Трябва да видим.
- Хайде!
Внимавайте! Убиецът може да е още тук.
Права е! Затворете вратата, бързо!
Сузон... Сузон...
- Мамо.
Бизнесът вървеше зле. Самоубил се е.
Не е. Ножът беше в гърба му. Видях го с очите си.
Ами, в този случай...
Кама с костена дръжка.
Господарят ме помоли за него снощи за да реже някакъв картон.
Картон? Странно... За какво ли му е бил?
Трябва да се обадим в полицията.
- Сега ли?
Много време чакахме.
Телефонът не работи.
Виж - жицата е прерязана.
Но от какво?
От някого!
Това е само вятъра и въображението ви.
Какво сега? Ако не можем да се обадим?
- Те ще дойдат. Отивам да ги викна.
Не си в състояние да караш.
Луиз, палтото.
Мадам, кучетата!
- Кучетата?
Снощи не лаеха.
- И какво?
Ами колкото са зли, щяха да лаят, ако...
- Какво ако?
Ако непознат е влязъл в къщата?
- Точно така.
Но ако никой не е влизал, тогава...
Кой се е обаждал последен?
Кой се е обаждал последен?
Аз.
- Говори.
Това правя. Сутринта около 7:30 се обадих на касапина.
Но не можа да докара нищо, заради снега.
Значи в 7:30 убиецът е бил още тук.
Тогава е прерязал жицата.
Разкажи ни за бизнеса на татко.
Знаеш как беше.
Истински бизнесмен, работещ непрекъснато.
Много интелигентен, но не особено приказлив.
Винаги работеше над няколко неща...
но никога не ми е казвал че има неприятности.
Ами г-н Фарно и подкрепата му?
- Г-н Фарно?
Новият му партньор в завода.
- О, да.
Бил ли е тук?
- Не. Всъщност един или два пъти.
Не сме се виждали. В смисъл, не съвсем.
Но винаги, когато идваше кучетата лаеха.
Надушваха, че той самият е куче.
Значи едва ли...
- Абсолютно. Едва ли.
Мамо, кой наследява състоянието на татко?
Аз.
Всъщност, ние.
В този случай завода се продава и парите отиват в съпругата и децата.
Съпругата взима половината и...
Нотариусите знаят всичко.
Катрин, може ли да ми донесеш носна кърпа, моля?
- Да, мамо.
Трябва да предупредим сестра му.
Сестра му? Глупости! Тази жена!
Да, мамо. Ти ми писа, че се е преместила тук.
Знаеш ли защо?
Сигурно да се сближи с Марсел
след упадъчният и живот в Париж
тя мислеше, че може да се завърне при богатият си брат.
Благодаря на Бога, не е стъпвала тук.
Колко ужасно.
Идвам си след година, а татко е мъртъв.
Убит.
Всичко изглежда различно сега.
Невероятно е, как се променят лицата само за година.
Аз изглеждам ли остаряла?
Не, мамо.
Красива си, както винаги.
Въпреки годините.
Може би.
Но това може би ще се промени, след това бедствие.
Моят сладък Марсел. Разбирахме се.
Толкова добре ни беше.
Но в отделни спални.
Марсел се прибираше късно. Често работеше нощем.
Помоли ме да се преместя временно. Нещо друго?
Сега не е времето...
- Момичета, тихо.
Трябва да викнем помощ. Габи, вземи колата. Побързай!
Ами ако убиецът е още горе?
- Не се притеснявай.
Вероятно не чака нас. Отдавна е духнал.
Отишъл си е по същия начин: през вратата.
Убиецът е по-умен, отколкото мислим. И е наблизо.
Някой мъж да е дебнел наоколо?
- Мъж? Защо пък мъж?
Ами какво друго?
- Ами...
Жена!
Засрами се! Обвиняваш ли ни?
Ако ти имаш чиста съвест...
Значи ти имаш?
- Повече от теб.
Мислиш, че съм го сторила, защото ме мразиш?
Не ми пука за теб.
- Чу ли това?
Аугустин, скъпа, успокой се.
Разбира се, взимаш страната на Габи. Тя сега е богата.
Може да ни изрита! Пазиш си кожата.
Никой не и е противоречал.
Но имам да разказвам доста на полицията.
Това е клевета, не можеш да го направиш.
- Остави я да говори, скъпа.
Тя ме презира. Ревнува. Разбира се. Красива и богата съм.
Тя е грозна и бедна.
Следващият път ще бъде точно между очите ти.
Такава хубава ваза, скъпа!
Искаш ли нещо за пиене?
- Мразя да пия, преди да ям.
Ами не става ли 5 пъти нощес?
Това е друго. Болна съм. Проблеми със сърцето.
Вземи си хапчетата тогава.
Чудесно, ще ги взема и ще се отървеш от мен.
Аугустин, миличка.
- Оставете ме на мира!
Мами!
Краката ти! Какво стана?
Чувствам се по-добре. Сигурно е коледно чудо.
А трябваше да купуваме инвалидна количка.
Луиз, палтото ми. Помолих те вече 2 пъти.
Да, мадам.
Баба и Аугустин разбираха ли се с татко?
Така мисля. Добре се грижеше за тях.
Имаха търкания, но не сериозни.
Търкания? За какво?
- Дребни работи.
Баба ти разчиташе на акциите си.
Опитах да я убедя да ги даде на Марсел.
Липсва и благодарност за гостоприемството.
Част от нейните пари ти принадлежат, нали?
Да, но ги дадох на Марсел, когато накрая се докопах до тях.
Аугустин разбра и започна да се бърка.
И на двете им липсва признателност.
Какво искаш? Те нямат богати мъже, като теб.
Моя ли е вината?
Трябваше да моля Марсел, да им позволи да останат тук.
Не можеше да ги понася.
Баща ви обичаше младите.
Мадам, палтото ви.
Кажи Луиз, кога започна работа тук?
Защо питате? Тук е от октомври.
Преди работех за съпругата на нотариуса. Искате ли да проверите?
Не е моя работа.
Луиз,
сигурна ли си, че кучетата са били тихи?
Разбира се. Не можех да спя. Имах лошо предчувствие.
Господарят не изглеждаше добре, когато му донесох билковия чай.
Искал е билков чай?
Около полунощ.
Но той не го обича!
Работеше... Може би стомахът го е притеснявал.
Повика ме и му донесох чай.
Остана ли при него?
Излязох веднага.
Защо тогава не видях табличка за сервиране в стаята му?
Оставете ме на мира!
Габи, трябваш ми.
Сестра ти иска да изпие всички хапчета.
Само се преструва. Още ли и вярваш?
Свободна ли съм, госпожо?
Не.
Кажи ми, Луиз.
Когато правеше чая, Шанел беше ли наоколо?
Не, беше излязла.
Тя спи в ловната хижа. Така се чувства свободна.
Когато не сме на работа може да правим каквото си искаме, нали?
Да играем карти е невинно.
Шанел играе ли карти?
- Не знаехте ли?
Да не казах нещо глупаво?
Разбира се, че знаех. С кой играе сега?
Не съм доносница.
Няма да кажем на никого.
Добре тогава. С г-жа Пиерет, сестрата на баща ви.
Да.
- А как разбра?
Каза ми, когато беше пийнала.
Винаги има бутилка в стаята си.
Значи е почнала да пие отново?
Как изглежда, леля Пиерет?
Бивша стрийптизьорка.
Талантлива и чиста, като ангел, според Шанел.
Има ли значение.
Знае, как да използва своя чар.
Не я обвинявам.
Но защо е дошла при Шанел?
Дошла е на автостоп.
Винаги е била добра в това.
- Къде е г-ца Аугустин?
Горе.
Занеси и това.
Сега, Луиз. Побързай!
Да, госпожице.
Кога си тръгна снощи?
Около полунощ...
Поразходи ли се?
- Шегувате ли се? В това време?
Имаше ли гости?
- Гости?
Не съм имала в последните 10 години.
- Сигурна ли си?
Това е прекалено!
Изгладих ви панталоните. Можете да се облечете добре.
Вече го направих.
Но мисля, че криете нещо.
Сестра ви няма обноски. Не е като вас.
Различни сме. А и тя е толкова млада.
Ако само майка ви беше по-строга...
Кажи ми. Луиз добре ли работи?
Нека ти кажа нещо.
Тя е малка уличница, която опитва да съблазни мъжа в къщата.
Ами другите...
- Да?
Връщам се в кухнята.
Искам да ти кажа една тайна.
Ти си единствената на която вярвам.
- Идвам, бабо.
Баща ти нямаше повече пари.
- Интересно, продължавай.
В знак на благодарност за гостоприемството...
исках да му дам акциите, които дядо ти ми остави.
Той ги отказа.
Каза: "задръж си парите, така или иначе ще банкрутирам."
Така че ги запазих.
Но не задълго.
Бяха откраднати след 2 дни.
- Откраднати?
Сложиха нещо в питието ми.
Една малка чашка след вечеря помага срещу болките.
Бяха в стаята ми, а после ги откраднаха.
Знаели са, къде ги крия.
Под възглавницата?
- Откъде знаеш?
Всички знаят.
- Всички?
Мошеническа сган!
Спрете крадеца! Убийство!
Спрете крадеца!
Небеса! Какво става? Защо крещиш така?
Откраднали са акциите и.
- Акциите и?
Тя лъже! Продала ги е. И моите също!
Искам си акциите! Сега!
Кълна се, че са откраднати!
- Но ти не напускаш стаята си.
Не е вярно! Чувах пода и да скърца нощем.
Никога ли не спиш?
- Никога.
Слухтя. По цяла нощ.
Ако момичетата не бяха тук, щях да ти кажа какво съм чула.
Бедната ми Аугустин...
О, разбрах! Габи, ти си ги откраднала, за да
ги дадеш на... знаеш кой. Върни ги!
Връщай ги, сега!
Мадам, не позволявайте това...
Стой настрана!
Осмеляваш се да плюеш господарката?
Заслужава си го! Омръзна ми от лъжите и!
Бедна сестричке, ще си го получиш!
Престанете! Държите се като деца. Татко е мъртъв.
Права си, Сузон. Прекалихме. Всички остават тук.
Аз взимам колата.
Мадам, чантата, ключовете...
Засрамете се, лельо Аугустин.
"От другата страна на жицата...
е твоят глас.
Има думи, които никога не съм казвала
думи, които, болят, ако не те карат да се смееш.
Които често виждаме във филмите, песните и книгите.
Думи, които искам да ти кажа.
Които искам да живеят. Които не мога да изрека.
Искам
но не мога.
Толкова съм самотна, че искам да умра.
Знам къде си.
Идвам, чакай ме. Научихме се да се разбираме.
Дай ми малко време и аз ще ти дам.
Искам да дойда при теб.
Но оставам.
Мразя се.
Не идвам при теб.
Искам, но не мога.
Искам да говоря с теб.
Да бъда с теб.
Или да опитам да поспя.
Боя се, че си глух.
Боя се, че си страхливец.
Боя се да не бъда натрапница.
Не мога да ти кажа
че те обичам: може би.
Но ако някога мислиш, че ме обичаш
не се страхувай за спомените.
Бягай, докато можеш.
И после се върни при мен.
Ако някога ме обичаш
и си в беда
и не можеш да намериш пътя
върни се при мен.
Ако ти е омръзнало от живота
и всеки ден изглежда еднакъв
помисли за мен.
Мисли за мен.
Но ако
мислиш, че те мразя аз те обичам.
Никой не разбира любовта ми. Те мислят, че е омраза.
Доброто вино също става на оцет.
- Не бъди толкова мнителна.
Майка и я е разглезила. Чете цяла нощ и не мога да спя.
Но ще внимавам за сестра ти.
- Защо?
Не е моя работа. Няма да ти кажа...
защото постоянно молеше Марсел за пари.
Това загуби тя. Един бог знае!
Но не е моя работа. Няма да чуете думичка от мен.
Лоши новини, дами. Колата не иска да запали.
Двигателят е повреден.
И кой го направи?
- Какво искаш да кажеш?
Мадам, само питам.
Трябва да кажа на полицията, че излизаш често нощем
кой знае с кого.
Ще кажа на полицията, че излизате често нощем
кой знае с кого.
- Има закон срещу клеветата.
Има и закони за наследството.
- В смисъл?
Много добре знаете.
Кой е имал мотив?
- Забравихте ме.
Наследника го е направил. Така е в детективските романи.
Отиди да си учиш географията!
Внезапно се заинтересува от ученето и.
- Искаш ли да зашлевиш и мен?
Достатъчно. Трябва да се поразходим.
Отивам. Идвам с теб.
Тази изолация е непоносима.
Виж! Има някой в градината.
Убиецът се върна!
Не се чувствам добре...
- Млъкни.
Съжалявам, дами.
Никога не посещавам брат си непоканена, особено в това време
но тази сутрин някой се обади.
Лоша шега, несъмнено.
Брат ми бил убит.
След това затвориха. Позвънях тук, но нямаше сигнал.
Глупаво, но се уплаших.
Хлебарят ме докара...
Защо ме зяпате така?
Шега е, нали?
Отговорете ми!
Защо вратата му е заключена?
Откъде знаете за нея? Никога не сте били там.
Марсел, отвори!
Марсел, аз съм, Пиерет! Какво става?
Не викайте така. Марсел е мъртъв.
Мъртъв? Не вярвам.
Убит. С нож в гърба.
Трябва да ви зададем няколко въпроса.
Оставете ме, моля.
Кой ви се обади?
- Не знам.
Мъж ли?
- Не, беше жена.
Не ви вярвам.
Защо да си измислям?
- За да имате претекст да дойдете.
Дори мисля, че сте били тук вече.
- Никога!
Защо кучетата не ви лаят?
- Откъде да знам?
Защо вратата е заключена?
- За да не се пипа нищо.
Искам да видя Марсел. Дайте ми ключа.
За да можете да унищожите доказателствата ли?
Дайте ми ключа, или ще изкъртя вратата!
На пианото е.
Този ключ не става.
Какво?
- Вижте сами!
Друг е...
Някой работи срещу нас.
Моля ви, спрете. Нервите ми не издържат.
Нямаме избор. Ключът беше там.
Някой от нас го е подменил.
Дори Пиерет, когато се качваше.
Аз съм свободно момиче
променящо деня и нощта.
Любовта е игра
която обичам да играя.
Но един хубав ден
искам да бъда необуздана.
И да спра да играя.
Да раздам всичко.
И сега като свърши песента, кога за последно си видяла съпруга ми?
Знаеш, че не бяхме близки.
Не ми казвай, че не сте се виждали.
Идвах при него няколко пъти в града.
Обичаше ме много.
Това, че ти не позволяваше да идвам го караше да страда.
Е, сега си тук.
- Да.
Телефонното обаждане ни събра.
Но брат ми е мъртъв.
Реших да ви заподозря всичките, без задръжки.
Къде са ви маниерите? Аз съм тъщата на Марсел.
Това е другата ми дъщеря, Аугустин.
Зет ми позволи да останем тук. Брат ви.
Значи вие сте Аугустин?
Членове сме на един и същ читателски клуб.
Ти си в клуб? Мислех, че мразиш да четеш?
Нещо грешно ли казах?
Не, не изобщо!
Може да съм член, но не съм вземала книги никога.
О, нима?
Бъбривата библиотекарка ми каза, че сте взимала по 5 любовни романа на седмица.
Може би грешите.
- Може би.
Но последната седмица сте чели "Гондолата на любовта", нали?
"Гондолата на любовта"?
Не е така.
- Четох я след вас.
По случайност. И бях приятно изненадана.
Между страниците намерих нещо, което ви принадлежи.
Върнете го тогава.
Какво сте открили в тази книга?
- Писмо до брат ми, Марсел, чернова.
До Марсел?
Но ти го виждаше всеки ден?
Тази жена обърква нещата!
За нещастие пазя всичко.
Стар навик.
"Скъпи Марсел,
не мисли лошо за мен
задето крещя на майка ми заради акциите в твое присъствие.
Трябваше да си ги поискам, за да не заподозре нещо...
по отношение на чувствата ми към теб.
Бих искала да ги вземеш.
Ще направя всичко, за да те избавя от беда.
Но не ми се присмивайте отново с Габи.
Ще го пусна под вратата ти. С любов: Аугустин.
Лъжи! Презирах Марсел! Той беше женчо!
Исках да кажа...имаше жени навсякъде.
Щеше да даде акциите ми на любовниците си.
Тя има същата арогантна усмивка. Ще ти го върна!
Това заплаха ли е?
Мотив за убийство и заплаха са прекалено много за един човек.
Не може да съм го убила, бях си в стаята през цялото време!
Отиде до банята 5 пъти, значи си имала 5 възможности.
Банята? Коя баня?
Успокой се, Аугустин...
Не ме докосвай!
Браво, лельо Пиерет, фокусира цялото внимание на Аугустин.
Браво. Но трябва да ти задам няколко въпроса.
Слушам.
Казваш, че никога не си била там?
- Да.
Лъжеш и мога да го докажа.
Кълна се, не съм им казала нищо, Пиерет.
Какво е това?
- Да, мамо.
Те се познават и го крият умело.
Двете играят на карти.
- Играят на карти?
За какво става дума, Шанел?
Май е по-добре да ви кажа.
Понякога Пиерет идваше в стаята ми и оставаше през нощта.
Боже мой!
Признавам. Идвах да говоря с брат си веднъж.
Шанел не можеше ли да му предаде съобщението?
Сигурна съм, че е идвала за пари.
- Никога не съм искала пари.
Значи ги е харчел за себе си?
- Той знаеше, че изпитвам трудности.
Помогна ми няколко пъти.
- Направо не мога да повярвам!
Татко може да прави каквото иска.
Не мога ли да реагирам?
Бяха мои пари!
Алчността ти ще те погуби рано или късно.
Чу ли това? Как смее...
Тази жена е ужасна.
За да бъдем точни, трябва да знаем...
какво сме правили всички снощи.
Мамо, къде беше?
- Вече ти казах: в стаята си.
Напускала ли си я?
- Не. Всъщност...веднъж.
Да видя как е Катрин. Мисля, че чух вратата и.
Тя четеше. Така че се върнах в леглото.
Катрин, ставала ли си?
- Ходих до банята.
Това е чула мама. Нищо не съм видяла.
- Ти чу ли нещо?
Бях погълната от книгата си. Не съм обърнала внимание.
Леля ме помоли да загася.
- Наричаше ме с най-различни имена.
Глупаво дете!
- Ще ти го върна!
Сузон, забравих нещо.
Чух странен звук.
Погледнах през ключалката на Аугустин и я видях...
стояща пред огледалото, държейки нещо блестящо.
Не се сетих веднага, но сега съм сигурна...
тя остреше нож!
Ти си луда! Това беше гребенът ми!
Почиствах го.
- В 3 през нощта?
Гребените не спят! Мога да го донеса.
Не, Аугустин. Вярваме ти.
И си отишла до банята 5 пъти? Видя ли някой?
Никой.
- Каза, че си чула мама да става от леглото.
Точно така.
Бабо, изглежда пак можеш да ходиш:
Ставала ли си?
- Не.
Почакай...да... Около 1 през нощта.
Отидох до дневната, да си взема плетивото.
Мисля че чух писък от стаята на Марсел.
Не познах гласа, но не се притесних.
Смятах, че си ти, Габи.
Чула си писък и си помислила, че съм аз. Благодаря.
Луиз, да знаеш нещо по въпроса?
Не. Когато му занесох чая беше сам.
Видя ли някой?
Да. Г-ца Аугустин.
Мисля, че каза, че не си видяла никой?
Забравих. Отидох да си взема пиене.
- Но си се крила около стаята на Марсел.
Какво се случи?
Щеше да знаеш, ако спяхте заедно.
Съдена съм от собствените си деца!
Затова аз никога не съм имала.
Защото никой мъж не ти е искал. Да го кажем така.
Шанел, кога си тръгна?
Около полунощ.
Преди или след чая? Малко след това.
Колко малко?
- Не знам.
Пет минути по-късно. Малко поразчистих.
Луиз искаше да занесе чая лично.
Защо си искала това?
Господаря ме помоли. Затова.
Сега всичко се изяснява, млади дами.
По-добре да бъда обвинена в грях, отколкото в убийство.
Двете вървят ръка за ръка. Но няма нужда да ти го припомням.
Какво намекваш?
А къде беше ти снощи, Пиерет?
На лично посещение, което не ви засяга
и няма нищо общо с убийството.
Сигурна ли си, че не си виждала Марсел?
Да, сигурна съм.
Значи ти си последната, която го е виждала жив, Луиз.
Това сериозно ли е?
Мога да бъда обвинена в убийство?
- Несъмнено!
Тогава по-добре да кажа. Съжалявам, г-ца Пиерет.
Трябваше да се досетя.
Когато му занесох чая, сестра му беше там.
Значи лъжеш Пиерет. Защо си била със съпруга ми?
Дойдох да поговоря с брат си. Бях тъжна.
Защо говорехте толкова силно? Карахте ли се?
Не, дори се смеехме.
- А майка мислеше, че съм аз.
Отличен свидетел!
Значи ти си чула разговора им?
Не, тръгнах си веднага и взех подноса за сервиране.
Пиерет, какво направи след това?
Поговорихме си още малко и си тръгнах.
Мога да потвърдя това. Видях я през прозореца на кухнята.
Тя каза ли още нещо?
Ще ви кажа, ако ме оставите на мира.
Помоли ме да си мълча и ми даде 10 000 франка.
За което съжалявам.
- Какво?
Спиш с всеки, нали?
- А ти не го ли правиш?
И защо ми даде парите? Чух я да казва на господаря:
"дай парите или ще те убия."
Не, казах, че ще се самоубия.
Не, че ще го убиеш.
- Бедната ми Луиз.
Няма какво да кажеш. Ти си просто една прислужница.
А пък ти? Курва.
- Точно като теб.
Спрете! Полудяхте ли?
Писна ми от това. Отивам да спра някоя кола.
Вече няма съмнение. Убиецът е сред нас.
Някоя от нас седемте.
Хей, инспектор Сузон, забрави да разпиташ някой.
От нас?
- Себе си.
Мен?
- Да.
Ти вече знаеш, какво сме правили ние снощи
но не си ни казала, какво си вършила ти самата.
Безсмислица. Тя пристигна сутринта.
Не, не е, скъпа майко. Видях Сузон тук снощи.
Кога?
- Около 4 сутринта.
Отворих вратата си и те видях да влизаш в стаята на татко.
Не съм убила татко. Кълна се.
Тогава се опитай да обясниш. Шокиращи новини.
Качих се на влака един ден по-рано.
Снощи се промъкнах в къщата.
Отидох при татко. Имах важни новини...
само за него.
Без одобрението му не бих се върнала никога.
Той беше страхотен.
Бедният татко...
Щеше да ми помогне и ми каза да се върна на гарата и да пристигна според плана.
Подчиних се. Това е всичко.
Кое е било толкова важно?
Кажи ми, скъпа?
Имам дете.
Мадам! Мадам!
Какво пък сега? Не отиде ли за помощ?
Портата е заключена. Не можем да излезем. Затворени сме тук!
Не трябваше да ти казвам, че сме били вече тук.
Всичко е наред. Мама трябваше да знае.
Значи имаш дете?
- Да.
Как изглежда годеникът ти? Напомня ли на татко?
Не.
Той е висок и рус и има зелени очи.
Красив ли е?
- Да.
Луда съм по него.
- Щастливка. С какво се занимава?
Работи в банка.
Негова банка?
- Не.
Има ли кола?
- Не.
Какво? Фалирал ли е?
Все още мислиш, че парите правят хората.
Има ли брат?
- Не.
Лошо.
Много си малка за гадже.
Много малка... Все същото!
Не съм дете вече! Писна ми от това.
"Не чети, не хвърляй камъни". "Не пуши!"
Недей, недей недей...
И ти се осмеляваш да ме поучаваш? След това, което е станало с теб?
Не искам да правиш същите грешки. Искам да те защитя.
Мен? Не се притеснявай.
Мамо?
Какво има? Още шокиращи новини?
Не, това бе всичко.
Уличница!
Повлекана, това си ти.
Тези неща се случват.
В твоите кръгове, да. В нашата хората първо се женят.
"Кръгове" вече няма. Това е прогресът.
Да и честитя ли тогава?
- Трябва да прощаваш малко повече.
Можем да се справим и без твоите съвети.
Само искам да помогна.
Ако си спомням добре,
лакомията ти взе да нараства, когато се омъжи за брат ми.
Млъквай, змия такава!
Добре, че Марсел беше наоколо.
В детективските романи става така:
Една от нас лъже. И това е убиецът.
Другите и помагат лъжейки, но поради свои причини.
За да открием убиеца, трябва да си кажем цялата истина.
Чуй...
трябва да кажа нещо...
Аугустин! Сърцето и!
Шанел, стопли вода. Сузон, дай и лекарствата.
Къде са?
- В нощното и шкафче.
Трябва и инжекция.
Луиз, донеси аптечката.
- Аз?
Не съм сестра. Аз съм прислужница.
Но можеш да го направиш. Отказът е престъпление.
Като прислужница се занимавам само с къщна работа, пране и ядене.
Може да отидеш в затвора, ако откажеш.
Всеки трябва да си знае мястото.
Какво ще стане, ако съдиите станат доктори, или бакалите - министри?
Запази си мъдростите. Заповядвам ти да я инжектираш.
Не ми се занимава с твоята класа.
Значи вие знаете за моята класа?
Само защото помолихте учтиво,
ще се подчиня на желанията ви.
Не мога да намеря нищо!
Винаги разхвърля. Идвам.
Леля изглежда толкова бледа.
Не се ли преструва?
- Май е в съзнание.
Лекарството и е свършило.
Някой се опитва да я убие.
Миличко, как си?
Ужасно. Сърцето ми спря.
Започна да диша.
- Умирам.
Трябва ми инжекцията. Умирам.
- Не умираш.
Прилошава ти 2 пъти на ден.
Защо всички си седят така?
Искаме да помогнем, но лекарството ти липсва.
Липсва?
- Страхувахме се да ти кажем.
Разбрах! Искате да умра.
Като някоя бездомница. Значи няма да си получа инжекцията.
Така е, нали?
Добре! Ще умра.
Ще си отида, както дойдох. Без ничия помощ!
С моето болно сърце.
Бедният Марсел, само той беше чист. Умря заради теб.
"Гондолата на любовта", част 8.
Мамо!
Намерих лекарството.
- Побързай!
Внимателно.
Къде го намери, Сузон?
- Под едно легло.
Чие легло?
- Твоето, мамо.
Моето? Но това е невъзможно.
Някой се опитва да ме натопи.
- Без съмнение.
Който и да го прави, трябва да ни е враг.
Няма друго обяснение.
- Мислиш отново за мен?
Не съвсем.
Но знаеш, че те има в завещанието на Марсел.
Той каза, че ти е оставил 2 милиона.
Значи е говорил за мен?
- Не се прави на невинна.
Знаеше че е ходил при нотариуса
и когато си била сигурна за наследството си...
Аз имам различна версия.
Той искаше да ме включи в завещанието си,
а ти се намеси в своя полза.
Отвратително!
- Има ли завещание или няма?
Ако има, не изглежда добре за мен.
Но ако няма, ти си в беда.
Знам отговора.
Няма.
Говорих с татко за това вчера.
Той каза,
"утре ще се видя с нотариуса,
няма да те забравя."
Умен начин за съобщаване на:
"невинна съм, татко щеше да ме запише в завещанието си."
Какви жалки инсинуации! Ти си чудовище, Сузон.
Не те обвинявам, мамо. Казвам истината.
Осмеляваш се да ме поучаваш?
Виж се, мамо. И повтори какво каза.
Как може да си толкова рязка, след като си минала по същия път?
Никога не съм попадала в това положение.
Прекрасно актьорство!
- Млъквай!
Защо не ни кажеш, къде си била снощи?
Ще запазя това за полицията.
Вероятно с мъж?
Умирам. Побързайте!
Не умираш, скъпа. Ето ти дозичката.
Прекрасно...
Видях нещо под леглото ти.
- Какво?
Багажа ти, готов. Подготвен за тръгване.
Имаш ли планове?
Не ти влиза в работата.
Кажи ми едно.
Татко истинският ми баща ли е?
Не искам да говоря за това.
Имам право да зная. Била си бременна, когато си се омъжила.
Кажи ми!
Няма значение вече.
Всичко е в миналото.
Марсел те приемаше като своя.
Кой е баща ми?
Мъж, който обичах.
Имаш неговите очи.
Неговото дупе.
Неговото лице.
Усещам го, когато се усмихнеш.
Гледам в теб, но виждам него.
Къде е той сега?
Умря, преди да се родиш.
В пътна злополука.
Мисля за него всеки ден.
Виждайки теб...
Усещам го до мен...
и това ме прави щастлива и тъжна.
Луиз не иска да помогне.
Това не е нормално.
Оставете момичето на мира. Защо да иска да го убива?
Защото днес слугите не са същите.
Между другото, Шанел, не разбирам нещо.
Казваш, че си си тръгнала около полунощ.
Но видях палтото и шала ти
около 1:30, когато
отидох да си взема плетката...
Обикновено не си толкова мълчалива. Отговори ми!
Да, отговори.
Върнах се след 1:00.
Защо не го каза?
Защото мислех, че ще откриете убиеца веднага.
Защо се върна?
Търсех Пиерет.
И я видя с татко, около 1:00?
- Да.
Защо си търсила Пиерет по това време?
Не мога да кажа...
Нали решихме да кажем истината?
Обичам Пиерет и искам да я защитя.
Тя е обратна.
Не мога да повярвам.
Шанел, обичаш жени?
- Да не би да има закон против това?
Има ли какво да кажеш за това?
- Но...
Ти трябва... ти си болна.
Личният живот на Шанел не е наша работа.
Грешниците се разбират помежду си.
Бабо, престани да се месиш!
Докъде стигнахме?
Ти искаш да защитиш Пиерет. Но от какво?
Ревнувах я от Марсел.
Хубава работа!
Марсел и аз бяхме брат и сестра, нищо повече.
Може би, като деца...
- Това си е семейна работа!
Прости ми, Пиерет.
Шанел, вярвах ти напълно!
Отгледала си децата ми!
- Нищо лошо не съм направила.
Без мен, дъщерите ти нямаше да получат нищо.
Няма да стоя и да слушам това.
Особено от някой, като теб!
Ако полицията дойде, няма да те пощадя.
Както желаете, мадам. Няма какво повече да крия.
Ако вие, дами се интересувате от цялата истина, има още какво да ви кажа.
Имам нещо да добавя.
- Какво пък сега?
Марсел и новата прислужница се познават от 5 години.
Какво?
5 години хотелски срещи и тайни уикенди.
Тази зима търсехме момиче и Луиз се нае.
Е това го наричам: "грижи за къщата".
И без това си имаш достатъчно проблеми.
Познаваше ли господаря?
Да.
Значи нарочно дойде тук.
Да. Привличахме се.
Това ме изненадва. Толкова сте банални.
Може би сега е времето на баналните жени.
Вероятно ти е плащал.
Винаги мислите за пари.
Но дори да не ви се вярва...
Не вярвам в нищо, искам просто да знам.
С малко повече въображение...
Подарявах му оргазми, които никога преди не беше получавал.
По начин, който никога не искате да научите.
- Задръж си гнусотиите за себе си!
Лошо ли е да се отдаваш на някого изцяло?
Това е най-хубавото, което може да направиш с живота си.
Пропуснала си момента. Трябваше да станеш никаквица.
Говоря за любов а вие се смеете.
Но, госпожата не харесваше отдадеността ми към работата
а аз я отменях в съпружеските задължения.
Споделяхме едно и също легло.
Престани! Дъщерите ми са тук.
Не искахте ли да знаете истината?
Смъртта на господаря не променя нищо. Искам да продължа да работя за вас.
Става все по-интересно. Хубави интриги.
Бедният Марсел! Чувствам вина заради него.
Обичаше да му угаждаш.
- Мой ред ли е сега?
Яд те е заради аферите на Луиз и Марсел...
и си решила да си отмъстиш!
- Как се осмеляваш? Момичетата!
Момичетата? Катрин е посредствена и мързелива, и мисли само за тия книги
а Сузон е превъртяла.
О, сега пък тя се прави на справедлива!
Момичетата трябва да имат самочувствие!
Днес те се шляят, пушат, носят панталони, лагеруват и забременяват.
Колко тъжно!
Какво очакваш, като имат такава майка. Добър пример.
А ти защо нямаш деца?
- Защото съм почтена!
Леля още ли е девствена?
- Разбира се! Кой ще я поиска?
Габи, моля те! Не измъчвай повече сестра си. Тя за малко щеше да умре!
Спри да я защитаваш. И да ме поучаваш.
Алкохолизирана вещица, преструваща се на саката вдовица!
Ти си лъжкиня. И лицемерка, погълната от лакомията си.
Трябваше да те оставя да страдаш.
Неблагодарно дете!
Как се осмеляваш? Съпругът ти е убит.
Татко също!
- Какво искаш да кажеш?
Ти го отрови. На теория и практика.
Сърцето ми!
Сърцето ми спира да бие...
Сега знам със сигурност.
Какво?
- Всичко.
Или почти...
- Разказвай!
Липсва частица доказателство. Всички да останат тук.
Излизам да проверя нещо.
Дайте ми 2 минути, и ще обясня убийството.
Вярваш ли и?
- Тя знае нещо.
Никой не трябваше да излиза а ти и позволи.
Ще се махне. Това е номер.
- Е, и ни го скрои.
Разбрах. Ще опита да се измъкне.
Ето я отново. Да се скрием.
Както и очаквах...
Къде сте?
Къде отидохте? Къде сте?
Шанел!
Боже мой!
Мъртва ли е?
- Защото знаеше...
Сега знаем със сигурност.
- Какво?
Тя не е убиецът.
Кажи нещо.
Знаеш нещо.
Тя няма да каже нищо.
Плашиш ме.
Шанел добре ли е?
- Да, куршумът не я е убил.
Но не казва нищо.
Убиецът не е искал да я убива.
Или недовижда. Трудно е да пропусне.
Може би не си е носил очилата.
Ако ме питаш, просто е искала да я сплаши.
Във всеки случай - изтощена съм.
Не се и съмнявам, след твоето "отдаване".
- Може и това да е.
Откакто шпионираш, чувала ли си го да пъшка от удоволствие?
Да, ... всъщност не знам.
Но...
Онова за което говорихме, искам да...
Искам да те питам нещо, Луиз.
Да?
Не, няма значение.
Давай, питай ме.
Исках да знам как...
да съблазня някой мъж...
Питате мен, прислужницата, как съм съблазнила Марсел?
Да, моля те.
Ами знаете ли..
Женственост, чар..
и освен това самото изкуство не може да бъде научено.
Или го имаш, или не.
Можете да пробвате. Прическа...
Очила...
Не мога.
Просто не мога.
Скъпата ни Аугустин.
Винаги си искала татко. Жалко, че тръгна по прислужницата.
Кучка! Точно като майка си.
Да, ама не съм девственица на твоите години.
Това е. Трябва да се махаме оттук.
Не искам да бъда унижавана повече.
Чуваш ли ме? Кажи нещо!
Как изглеждаше ножа в гърба на Марсел?
Луиз казва, че е било кама, но може и да лъже.
Ако не е видяла острието,
как може да е сигурна?
Престани да се изтезаваш.
Вече не е наш проблем. Да се приготвим.
Ами ако дръжката не е от кост, ами е направена от друго?
Не може да е рибарски нож...
Разстроена си от думите на Габи.
Какво е казала Габи?
- Че си убила татко.
Кое е толкова смешно?
Това е жалка лъжа...
Не е лъжа, скъпа.
Истина е.
Полудя ли?
Защо ще убиваш татко?
Има различни жени, Аугустин.
И различни времена, поколения.
Баща ти...
Даде ми добър живот, безгрижен.
Даде ми всичко, което исках...
Тъкмо бе започнал кариерата си.
Целта му беше да направи богатство.
Дори не можеш да си представиш.
Беше блестящ.
Отнасяше се с чувство и уважение.
Истински джентълмен.
Но не можах да го издържа!
Представяш ли си живот с мъж, който не обичаш?
И който няма за какво да обвиниш?
Да знаеш, че си свързана с него.
Разводът беше изключен в онези времена.
Значи е истина.
Отнех баща ти... и парите му.
Това ме кара да страдам най-много.
Кара те да страдаш?
Страдаш? Ти?
Как може да кажеш това?
Прости ми, скъпа.
Ще те убия...
- Не!
Ще те убия!
- Да, убий ме.
Ще те убия!
- Давай!
С голите си ръце!
- Давай, бързо!
Ще те убия!
- Побързай!
Спри, Аугустин! Какво правиш?
Тя е убила татко.
- Знам, но вече е късно.
Убий ме, моля те.
- Престани.
Тя е луда. Живели сме с лунатичка.
Грижех се за нея, прегръщах я и я целувах. А тя е ненормална!
Престанете и двете!
- Побъркана!
Убий ме!
- Прекали!
Мамо?
Мъртва ли е?
- Само в безсъзнание. Отвори килера.
Наистина?
- Ще се успокои там.
Писна ми от това.
Наистина.
Какво става? Разстроена ли си?
Защо никога не си ми казала?
Исках да те защитя.
Провалих живота си.
Провалих го.
Не, просто си изморена.
Полегни си малко, Титин.
Ама че ден.
В един ден пораснах с 10 години.
Аз също.
Хубаво е.
- О, нима?
Да, чувствам се като жена...
вместо дете, което вземат несериозно.
Тогава ме чуй. Те дори се страхуват от това, което казвам.
Щастлива съм, че Шанел е добре.
И всички ужасии, които чухме...
Странно, че тя не е говорила.
Или не е могла или не е искала. Защитава някой.
Съмнявам се.
Кажи ми...
Вярваш ли, че мама е отровила татко?
Не знам, надявам се че не.
Мразеха се толкова много, лъжеха се за да ги заболи.
Надявам се, че ние няма да свършим така.
Какво е усещането да спиш с момче?
Не знаеш ли?
- Разбира се. Но какво е?
Хареса ли ти?
Ами... зависи.
Няма значение. Разкажи ми за училището. Как е английският ти?
Страхуваш се да отговориш.
Престани с тези въпроси. Вманиачила си се.
Извинете ме.
Не очаквах, че сте толкова...фригидна.
Фригидна? Това нова дума ли е?
Означава, че сърцето ти е ледено. Прекалено много за да се наслади.
Престани.
Предупреждавам те!
Не можеш вече да ме биеш. Вече съм голяма.
Удари ме пак и ще кажа на гаджето ти, че си фригидна.
И какво? Дори не си ми истинска сестра.
Какво?
Мама каза, че татко не ми е истински баща.
Не е истина!
Благодаря на Бога, че не ми е.
Как може да говориш така?
Закълни се, че няма да кажеш никому.
Кълна се.
Бебето, което имам?
На Марсел е.
Луиз? Палтото ми.
Остави го тук.
Не, по-добре тук.
Какво правиш?
Играеш си на дама?
- Да.
Омръзна ми да съм ви прислужница.
Казваш на това чисто? Дай да го излъскам.
Луда ли си! Къде мислиш, че се намираш?
В лошо управлявана къща.
Господарката е некомпетентна и не излъчва авторитет.
Как смееш да ме съдиш? Ти си ми слуга.
Работя тук и то нито за мен или за господаря...
ами за вас, мадам.
За нещастие ме разочаровахте днес, защото сте слаба и посредствена.
Коя е тази жена?
Бившата ти работодателка?
Да, мадам.
Уважаваше ли нея?
Да...обичах я.
Мили мои, не знам докъде ще стигнем...
Шанел не говори, Аугустин не спира да плаче.
Баба обърка нещата, а Луиз стана арогантна.
Къде е Пиерет?
- Не знам.
Аз също.
Надявам се, не е изчезнала.
- Изчезнала?
В тъмното, при този сняг?
- Тази жена е опасна.
Не отговори на нито един въпрос честно.
Кафе, госпожо?
- Да, моля.
Луиз!
- Да, мисис?
Знаеш ли,че Пиерет я няма?
Не може да е далеч.
Портата е заключена. Не съм я видяла да се катери по стената.
Нещата и тук ли са още?
- Чантата и е тук.
Е, кой беше прав?
Не подозирам никой от вас.
- Как е възможно?
Пиерет и Марсел снощи се сдърпват.
После тя прекарва нощта с Шанел.
На сутринта се връща и я убива.
Вместо да си седи вкъщи, тя изчаква и се връща
използвайки мистериозно обаждане, като извинение.
Така ли мислиш?
- Направо съм сигурна.
Искаше да се отърве от приятелката си Шанел, или да я сплаши.
Мадам, вижте!
Аугустин, какво ти става?
Нищо. Просто исках да съм красива за разнообразие.
Не мога ли?
Разбира се, че можеш.
Това не е ли една от моите стари рокли?
- Взех я за малко назаем.
Предполагам нямаш нищо против?
- Ни най-малко.
Изглеждаш чудесно, лельо. Хубаво е да те видим така.
Невероятно... Пълна промяна.
Отива си.
Какво беше това?
- Дойде отгоре.
Пиерет идва да ни убие.
Какво да правим?
- Нищо.
Ще скрием пистолета и ще видим какво ще стане. Хайде.
Къде беше, Пиерет?
- В банята.
Шанел каза ли ти нещо?
- Не, не се притеснявай.
Какво правеше в банята?
- Нищо.
Аугустин, изглеждаш като една от онези героини в романите ти.
"Дамата с камелиите".
- Не харесваш ли цветя?
Разбира се, особено камелии. Цветя без мирис.
Защо ме зяпаш така?
Ами просто така.
Това беше в портмонето ти. Някой го е поставил там, кълна се.
Разбира се.
Лесно е за доказване. Полицията няма да намери мои отпечатъци, докато...
ти си го пипала.
- Не съм се замислила.
Сега слушай.
Убиецът се е убедил, че не можем да се обадим в полицията.
Трябва да се махнем оттук, въпрос е на живот и смърт.
Портата е затворена.
Ами ще опитаме да се покатерим със стълбата.
Идвам с теб. Хайде.
Мамо, дръж Пиерет под око.
Защо се усмихваш?
Трябва да ми благодариш, че си държа устата затворена.
За какво?
Имаш любовник.
Любовник? Това последното ти откритие ли е?
- Не, първото.
Трябваше да се досетя...
И затова съм убила съпруга си?
- Не казах това.
Прекалено е очевидно.
Ако всяка неблагодарна жена го правеше, нямаше да останат мъже.
Или любовници. Те са едно и също.
Не разбирам, как мъж може да те обича.
Ти вероятно мислиш, че си по-привлекателна?
Желанието на мъжа е упорито, което ние окуражаваме.
Не?
Така ли уплете в мрежите си Шанел?
И я съблазни?
Шанел не се нуждае от мен за това.
Толкова съм разочарована от мъжете, че често предпочитам жени.
Повярвай ми
любовта между жени не е толкова шокираща.
Дори е толкова хубаво, че трябва да опиташ и да забравиш мъжете.
Мъжете карали ли са те да страдаш?
- Да.
Дори Марсел?
- Особено той.
Брат ми бе единственото ми семейство.
Когато дойдох тук, той беше страхливец.
Той ме отхвърли и ме заключи.
Няма да го забравя.
Затова му поисках да
ми даде пари. Луиз е чула правилно:
"дай ми парите, или ще те убия."
ако не помагаш на сестра в нужда, трябва да си платиш.
Сега се самообвиняваш.
Не. Благодетелят не се убива. Никой не го прави.
Мислиш, че съм невинна?
Сигурна съм.
Искам да ти благодаря за дискретността.
Особено пред дъщерите ми.
Естествено...
като между жени.
Трябва да ти кажа нещо.
Отдавна исках да се махна.
Исках да напусна съпруга си. Багажът ми е готов.
Но той бе убит в нощта, когато мислех да напусна.
Ужасно.
Бедният Марсел.
Какво ли ще стане с мен?
Мога да ти дам парите, които Марсел ти е отказал.
Не е необходимо. Излъгах. Той ми ги даде.
Защо не каза?
Вече ги нямам. Дадох ги.
На мъжа, който обичам.
И аз понякога си плащам.
Трябваха му за да замине за Мексико.
Мексико?
Колко му даде? - 500 000 франка.
В плик?
- Да, голям, син плик.
Какво значение има?
Не ми казвай, че... Кой ти е любовника?
Знаеш. Партньорът на съпруга ми - Жак Фарно.
Жак е твой любовник?
Това е моят плик...
- Ето, вземи си го.
Празен е!
Парите ги няма. Някой е знаел.
Отне ми Жак, както и брат ми.
Със своя чист и спретнат вид!
Провалих се като гражданка, но ти си като курва. Мога да те удуша.
Достатъчно!
Стой! Или ще стрелям!
- Хайде де.
Стреляй! Стиска ти.
Направи го, опитна си.
Мамо, какво правиш?
Нищо!
Просто си говорим.
Виждаме.
- Не е, каквото си мислите.
Не мислим. Виждаме.
Успяхте ли със стълбата?
Стената беше много висока и имаше много сняг. Можеше да се пребием.
Аз пък щях да бъда убита.
- Но това е моето палто!
Всички крадат от мен.
Първо сестра ми, после прислужницата.
Отива ми.
- Със сигурност. Сваляй го!
Извади мама от килера.
Мама е в килера?
- Да, подремва си там.
Невероятно!
Бабо, добре ли си? Отговори!
Къде съм? Какво става?
Не си спомням нищо.
- Някои неща по-добре да се забравят.
Имах странен сън... Марсел е мъртъв.
Още няма полиция.
Защо си станала, Шанел?
Тази нелепост продължи дълго. Трябва да кажа.
Тя знае всичко. Играе си с нас.
Отмъщението на слугите!
- Грешите.
Това е тъжен семеен случай.
- Добре, слушаме?
Това е странна история.
Катрин, ела тук.
Всичко ли знаеш, Шанел?
Да.
Ела Катрин. Кажи ни.
Чуйте. Ще ви разкажа хубава Коледна историйка.
Имало едно време един добър мъж с 8 досадни жени.
Борел се, но те побеждавали.
В последната нощ, бедният си легнал, предаден и разбит.
8-те му жени си продължили като обикновено.
За щастие дъщеря му, Катрин, която се скрила, чула и видяла всичко.
10 вечерта. Първо действие.
Тъща му отказала да му даде акциите си.
Мили мой, Марсел, знам че си банкрутирал.
Исках да ти дам акциите си, но някой ги е откраднал.
Старицата можела да го спаси, но алчността я накарала да излъже.
Второ действие. 10:30 вечерта.
Аугустин, домашната змия,
идва флиртувайки и изсипвайки поредната клюка.
Наистина обичам сестра си.... Тя е...
Просто сме различни.
Леля не е убила татко.
Просто го е разболяла. Но това не е престъпление.
Около 11 вечерта: следващо действие.
Жена му, майка ми, му казва, че ще го напусне.
Заради човека, който е причинил банкрута му
неговият партньор - Жак Фарно.
В 11:30 вечерта, Луиз идва с еротично бельо.
Тя е лоша прислужница, но също е и развратна.
Специалните и таланти включват бедите на мъжа в къщата.
Малко след това, Пиерет идва.
Издоява кравата си: 500 000 франка. Не е зле!
Благодаря.
В същото време Шанел е омагьосана от бившата стрийптизьорка
покъртителна, ревностна сцена.
Сега се върни към ловната хижа.
И като капак на всичко...
Сузон, неговата дъщеря идва
право от Лондон, да му каже, че е бременна.
И тогава...лека нощ!
Кой е виждал татко след това?
Това е въпросът. Чувате ли ме?
Само аз останах.
- Малкото ми момиче.
Бедният татко.
Намерих го тази сутрин около 6. Плачеше.
Да видиш баща си да плаче е ужасно. Виждали ли сте такава гледка?
Имаше голяма сълза на върха на носа си.
Той каза: "Ти си сладката ми дъщеря".
Книжен плъх с мръсни ръце, но си всичко, което имам.
Заклех се да го направя щастлив, без значение как.
Но продължи да плаче.
Каза: "изглежда би било прекрасно да съм мъртъв."
Стана ми жал за него.
Жал.
Тогава реших, да го освободя от страданията.
Нали не казваш, че
- Съм убила татко?
Убила?
Татко никога не е бил мъртъв.
Татко никога не е бил мъртъв.
Жив е! Зад тази врата!
Съчиних тази ужасна сцена, за да ви изпитам всичките.
Обадих се на Пиерет. Повредих телефона и колата,
скрих лекарството, откраднах пистолета, парите на мама...
и скрих ключа на татко, така че да има малко спокойствие и тишина.
Всичко беше част от плана ми, а вие се хванахте.
Бяхте изплашени. Само Шанел подозираше.
Ти видя татко на прозореца?
- Да.
Съжалявам за стрелбата, но не можеше да кажеш нищо...
и да разкриеш истината пред всички.
Татко е жив и е добре, зад тази врата.
Той видя всичко.
Татко, свободен от вас,
чакащ малката си Катрин.
Аз съм единствената, която наистина го обича.
Чу ли достатъчно, татко?
Идвам.
Никой няма да те нарани повече.
Ще те защитя. Ще ти дам всичко.
Татко?
Татко?
Само се шегувах...
Сега наистина го убихте!
Нищо, което притежава човек, не му принадлежи.
Нито силата, нито слабостта, нито сърцето.
И ако той отвори ръце
сянката му образува кръст.
Когато открие щастието, той го разрушава.
Животът му е странна и горчива раздяла.
Няма такова нещо, като щастлива любов.
Животът му е като на войник без оръжие
обречен да преследва целта на живота си.
Защо трябва да ставаме сутрин
когато нощта ни заварва незащитени и несигурни
Кажете тези думи и задръжте сълзите.
Няма такова нещо, като щастлива любов.
Моя красива любов, скъпа любов, плачещо сърце.
Пазя те, като ранена птица.
А невежите само те гледат.
Повтарят думите ми
които умират в очите ти.
Няма такова нещо, като щастлива любов.
А когато се научим, как да живеем е вече късно.
Сърцата ни плачат.
Трябва много печал, за една обикновена песен.
Много сълзи за мелодия от китара.
Няма такова нещо, като щастлива любов.
Превод: truebgsub@yahoo.com