Twin Peaks - 02x04 (1990) Свали субтитрите
Татко... татко...
Татко... татко...
Лийланд? Лийланд!
Да?
Имаш право на адвокат.
Отказвам се от това право.
Ще ти задам няколко въпроса.
Всичко, което кажеш може да бъде използвано срещу теб в съда.
- Разбираш ли?
- Да, разбира се.
В петък сутринта, на трети март, отиде ли в болницата "Калхун Мемориъл"?
Да.
Защо отиде?
Търсих един човек.
Кого си търсил?
Човекът, убил дъщеря ми.
- Знаеш ли името му?
- Не.
Да. Вече го знам.
Жак Рено.
Кое те кара да мислиш, че той е убил Лора.
Арестувахте го.
Лийланд...
ти ли уби Жак Рено?
Той уби моята Лора.
Някога преживявали ли сте тотална загуба?
Сигурен съм, че всички скърбят.
Повече от скръб е.
То е долу... вътре... всяка клетка крещи.
Не чуваш нищо друго.
Да...
Убих... убих го...
Да... да! Да!
- Ще пледирате за временна невнемяемост?
- Първо ще му направя психични изследвания.
Ще ви кажа едно нещо. Родителите не трябва да погребват децата си.
- Всеки на мястото на Лийланд...
- Да не би да оправдавате убийството, доктор Хейуърд?
Не.
Докторе!
- Как си, Анди?
- Добре. Чудесно. Добре.
Какъв е проблема?
- Малко е личен.
- Аз съм твоят лекар, Анди.
- Става въпрос за тестовете на спермата ми.
- Да?
- Нали знаете... гадни са.
- Това не е точният термин.
Просто се чудя дали при тези тестове имаш право на втори шанс, като при...
шофьорските изпити.
Нося боксерки всеки ден, точно както ми казахте.
- Искаш още един опит?
- Да.
Ще ми трябва проба.
- Веднага ли?
- Сложи го в плика. Аз ще те чакам в колата.
- Луси, забравих да ги хвърля...
- О, я млъкни.
Съдията пристига днес следобед. Клинтън Стърнууд.
Обикаля окръга с мотор.
- Любител на природата?
- Последният ентусиаст. Другите изчезнаха.
Ще ни трябва някой да определи състоянието на Лийланд и Лио.
- Лийланд ще бъде пуснат под гаранция?
- Хари, това зависи от прокурора.
Ще е Дерил Лодвик. Той също пътува насам.
- Новини от Хоук?
- Обади се сутринта.
Според регистрите никакъв Робъртсън не е живял някога до Палмър.
Имам адреса на последните обитатели.
Калиспел.
Следобед ще пратя Хоук да ги провери.
- Внимавай, Анди!
- Съжалявам, Боб. О, Боже!
Анди, не мърдай!
- Откъде са тези?
- Не ме питайте откъде го имам.
Анди!
Агент Купър, това е много лична работа.
Ботушите ти.
Съжалявам. Купих ги от Филип Джерард вчера, докато чакаше.
Същата марка като на Лио Джонсън.
- Великанът каза, че имало следа там.
- Мислех, че е кокаина.
Хари, трябва да намерим Филип Джерад - едноръкия.
Вече мога ли да тръгвам, агент Купър? Не знам колко време имам.
Щом се налага.
Хари, какво и е на Луси?
- Господин Хорн.
- Върви и говори.
Имам приятелка , която работи в "Сиатъл Поуст". По-скоро е приятелка на сестра ми, но и с мене е близка.
Тази сутрин ми се обади с гореща информация. Строго секретна е.
М. Т. Уентс идва в Туин Пийкс.
- М. Т. Уентс? М. Т. Уентс?
- М. Т. Уентс, журналистът.
- Точно така, М. Т. Уентс, журналиста.
- Уентс пътува инкогнито, плаща в брой - без кредитни карти, без документи.
И никой, освен вестника, не знае кой или коя е.
- Една положителна статия ще е от полза.
- Ще дойде... ще дойде...
Отваряй си очите на регистрацията. Искам информация на всеки час. Проверявай всеки, който се регистрира.
Особено ако плати в брой.
Още няма 9:30, а ти си свършила прекрасна работа.
Господин Хорн, добре изглеждате.
- Какво мога да направя за вас?
- Срещали сме се.
И аз се занимавам с малък бизнес...
като "Едноокия Джак".
Жан Рено.
Какъв е поводът? Увеличение на дивидентите?
Не, не, нищо такова.
Седнете.
Ти копеле...
- Ти копеле!
- Не правете грешки, господин Хорн.
- Аз съм просто посредник.
- На кого?
Те искат пари.
- Колко?
- А за мене искам нещо друго.
По-добре са си купят ковчези с парите.
Първо:
Вашият бизнес се върти от джебчии и глупаци.
Всеки спечелен долар, се краде. Осъзнавате ли това?
- Не съм подозрителен.
- Но ви трябва партньор.
Някой, който да следи за тези малки проблеми.
- Имам си партньор.
- Добре.
Искате ли помощта ми или не?
Да.
Още едно нещо.
Искам да ми доведете този човек.
Този човек е агент от ФБР.
- Искате ли си дъщерята?
- Разбира се, че я искам, но не мога...
Тогава парите...
както и човека от ФБР.
- И това трябва да е равностойна размяна?
- Вие решавате.
Очаквайте обаждане утре.
Джанет.
Намери агент Купър. Спешно е.
Сериозно ли? Как изглежда?
Днес изглеждаш страхотно, Дона. Някакъв специален повод?
Да. Ще обядвам с един човек, който срещнах при доставките си.
Те не са ли някакви отшелници?
Няма да разбереш.
- Да не разлееш супата.
- Мерси, Луи.
Ханк, чуй това.
Току-що се чух с Луи от "Great Nothern". М. Т. Уентс ще идва в Туин Пийкс.
- Емти кой?
- Ханк...
Той е най-влиятелният критик на ресторанти в щата.
- Сериозно?
- Да.
Една положителна рецензия в Сиатълския вестник ще е добре за бизнеса ни.
Луи ще се опита да го прати тука.
- Как изглежда?
- Никой не знае. Предполагам, че е тайна.
- Трябва да пристигне днес.
- Още имам време.
Време за какво, Ханк?
Време за какво?
Ще купя цветя, свещи,
покривки за масите. Какво ще сложим в менюто? Може би някакви специалитети.
Винаги съм искала да пробвам някоя местна гозба.
Ще направим това място все едно е Коледа и 4-ти юли едновременно.
И мисля, че трябва да се обадиш на Големия Ед.
- Защо?
- Все още ти е приятел, нали?
Може тоя Уентс да спре да зареди бензин. Ед би могъл да му препоръча заведението.
- Ще му звънна.
- Добре. Направи го.
Е... за какво ще пием?
За Лора.
За Лора. Да е винаги в сърцата и паметта ни.
Това е дневникът и. Казах ли ти откъде го имам?
Дневникът на Лора?
Искаш ли да ти прочета нещо от него? Мисля, че поводът е подходящ.
С удоволствие.
Но все още се страхувам да и споделя мечтите и кошмарите си.
По някой път ме разбира, но друг път просто се кикоти
и аз нямам куража да я питам, защо такива неща са и смешни.
Става ми отново кофти и си мълча за тези неща дълго време.
Много обичам Дона...
Но понякога се безпокоя, че тя няма да е до мен,
ако разбере каква е същността ми.
Черна и мрачна, пропита от сънища за...
големи, големи мъже, които по някакъв начин ме взимат...
и държат под техен контрол...
Съжалявам.
Не, не съжалявай.
Аз просто... тоест, ако това е някакво доказателство, трябва да го занесем на шерифа.
Не.
Тоест... прочетох го от кора до кора, Дона и...
решението не е тук.
Освен това, тя го повери на мен.
Защо?
Хората идват при мен и ми разказват техните истории.
За света навън.
Аз взимам техните истории и ги слагам в... по-голям контекст.
Нещо като жив роман.
- Кой ти ги разказва?
- Приятели...
любовници...
Може би някой ден и ти ще ми разкажеш?
Бяхте прав.
Похитителите ми се обадиха тази сутрин.
По дяволите, наистина бяхте прав.
Защо не се обадихте на шерифа?
Ще я убият, ако намеся полицията. Затова се обадих на вас.
Няма причина да заобикляте нормалните процедури.
"Нормалните процедури" няма да върнат дъщеря ми жива.
Вие с Одри...
имате специална връзка.
Само вие можете да разберете какво означава тя за мен.
Искат размяната да е утре.
Одри срещу $125.000...
в брой.
Искам да ви попитам...
бихте ли ги занесли вие?
- Джоси!
- О, Пийт...
- Толкова съжалявам.
- Да... аз също.
Мислех си за Андрю. Какво би направил той при пожара.
Слава Богу, че Катрин е била тука да се погрижи за всичко.
Какво има?
Джоси... Катрин умря в пожара.
Господи, не... Пийт...
Ние...
ние планувахме погребение...
- но не намериха тялото.
- О, Пийт...
След няколко дни ще я погребем.
Само че не знам какво точно ще закопаем.
Хайде, спяща красавице, татко те чака.
Хайде...
Госпожица Хорн беше много лошо момиче, отказвайки да си вземе лекарствата.
Моля ви!
Нали така, госпожице Хорн?
Одри... Одри...
Добре ли се държаха с тебе?
Той ме удари.
Не съм я удрял... Ако си го мислите, не съм...
Това не е добре.
Това да не се повтаря, докато си с мен.
Разбираш ли?
Тази сутрин говорих с баща ти. Няма за какво да се безпокоиш.
Всичко ще е наред. Вярваш ми, нали Одри?
Виждаш ли, Одри... в такава ситуация...
трябва да се държиш професионално.
Ние всички сме разумни хора.
И ще разбереш, че винаги може да
да се стигне до разумно решение, ако разумни хора си напрегнат умовете...
Луси? Луси, трябва да поговорим.
Полицай Бренан, мислех, че предпочиташ компанията на списанията си!
Анди, иди да глътнеш малко въздух.
Луси, мисля, че ще е по-добре за всички, ако споделиш какво те притеснява.
- С Анди излизахме.
- Това го разбрах.
Продължи година и половина, докато започнах да забелязвам разни неща у него.
Не големи, а малки неща.
Никога не прави упражнения, не си мие колата и дори няма спортно сако!
Ти направи ли нещо по въпроса?
Един ден докато гледах телевизия, реших, че трябва да си дадем почивка един от друг
и през тази почивка срещнах Дик Тримейн!
На щанда за мъжка мода в магазина на Хорн.
Той има много сака и поддържа себе си и колата си в страхотна форма.
През повечето време се държи като малоумен, но...
поне е различен.
Още ли се виждаш с този... Дик?
Не.
Луси, искаш ли да се върнеш при Анди?
Не знам.
Луси, а би ли ми казала какво точно искаш?
Не знам!
- Съжалявам, Хари. Опитвах се да помогна.
- Добре си направил.
Това е все едно да се опитваш да оправиш маркировката на магистрала 9.
Първият по-силен дъжд и...
- Вече я няма?
- Точно така.
Хари...
в опасна ситуация съм.
Изследвах всеки възможен вариант и мисля, че има само един начин да се действа.
Искам услуга. Но да си остане между нас.
Какво има?
Трябва ми един от Книжарите. Най-добрия.
Ще е по-добре, ако не знаеш защо.
Купър, няма да ти задавам въпроси.
- Но има ли нещо, което ти искаш да ми кажеш за това?
- Абсолютно нищо.
Ще го уредя. 21:30 в "Роудхаус".
Благодаря ти, Хари.
- Той трябва да е.
- Да започваме.
Добър вечер, господине. Добре дошли в "RR".
-Може ли да седна на масата по средата.
- Разбира се, насам.
Тази вечер предлагаме два много вкусни специалитета...
Сигурен съм, че е така, но аз искам среден чийзбургер, кола и картофки.
Много добре.
Извинявай Тод, би ли довършил това в кухнята.
- Той поръча само чийзбургер.
- Сигурно е някакъв номер.
- Мислиш ли?
- Абсолютно. Мисля...
- Тоалетна?
- Насам, господине.
Тъкмо я боядисахме и изглежда чудесно. И няма кой да ви безпокои.
Тод! Махни се от това!
Благодаря ти, че дойде.
- Не знам...
- Какво не знаеш?
Не знам дали си сърдита или не.
- Или колко си сърдита.
- Преживях го.
Дона, между мене и Джеймс няма нищо.
Дори и да има. Кой е казал, че с Джеймс не може да се виждаме с други?
Аз със сигурност не съм.
Да не казваш, че се виждаш с друг?
Мади, трябва ми помощта ти.
- За какво?
- Дневникът на Лора е в Харолд Смит.
Мислех, че дневникът е в шерифа.
Харолд ми каза, че Лора е имала таен дневник, за който аз не знам и той е у него.
Боже...
Трябва да кажеме на Джеймс.
Ако Лора е имала таен дневник и е в Харолд...
ще го взема със или без теб.
Кажи това на Джеймс.
Знам, че платих твърде много за това, но толкова много го харесах.
Чух продавача да казва, че единствената причина да не е фалирал,
е, че Джоси Пакард му е клиентка.
- Харесва ми.
- Наистина?
- Да, харесва ми.
- Толкова си студен...
- Джоси... трябва да знам.
- Наистина ли беше в Сиатъл?
- Да.
Защо си толкова подозрителен?
Погледни тези кутии. Да не мислиш, че съм ги купила от супермаркета?
- Защо не ми каза, че заминаваш?
- Трябваше да се махна. Бях изплашена.
Знам. Страхуваше се от Бен и Катрин.
- Знаеш, че е така.
- А сега Катрин е мъртва.
- Хари... нали не мислиш...
- Не знам какво да мисля. Не знам.
Мислиш ли, че бих могла да подпаля дъскорезницата? И да унищожа това, което е мое?
Ами парите от застраховката?
Боже... как можа?
Как можа да си помослиш... такива ужасни неща?
Защо ме нараняваш така?
Толкова се разтревожих.
Съжалявам.
Прегърни ме... прегърни ме...
Вземи ме... искам да ме вземеш.
Джоси, защо? Защо не ми каза?
- Разкъсай го.
- Какво?
Разкъсай го.
Желая те.
Нуждая се от теб.
Желая те повече от всичко.
Здравей, красавице! На кого трябва да се подмажа, за да получа чаша кафе?
Съдия Стърнууд! Как сте, Ваша чест!
Луси, ти си като чаша студена вода в очите на уморен пътешественик.
Каква е тайната ти?
Предпочитам да не говоря за това, сър.
Ще ми дадеш ли прегръдка?
Животът е труден, скъпа.
Особено пък в Туин Пийкс.
Клинтън! Съжалявам, че закъснях.
- И аз току-що пристигнах.
- Радвам се да те видя.
Как и е името, Хари?
- Какво?
- Изглеждаш, сякаш имаш проблеми с някоя мадама.
Ако искаш съвета ми, имаш две възможности.
- Ще пропусна подробностите.
- Хари?
Съдия Стърнууд. Агент Дейл Купър, ФБР.
- Как си, момче?
- Ваша чест.
Вие двамата имате много общи неща.
Сид ще донесе регистъра като приключи с зареждането на бензин.
Момента не е ли подходящ да отворим онова ирландско уиски, което пазите за мен?
Насам.
Господин Купър, как ви се струва нашето малко ъгълче от света?
Като рай, сър.
Тази седмица рая предлага: палеж,
няколко убийства, включително и опит за такова на федерален агент.
Раят е голямо и интересно място, сър.
Луси.
- Дик.
- Луси, не съм спал. Не мога да ям.
Чувствам се толкова жалък.
Да?
Бях глупак, държах се като идиот и...
много... много ме е срам.
Наистина ли?
Прехвърлих милиони варианти в ума си, докато стигна до това.
Трябва... не мой дълг е да направя, каквото трябва.
Твой дълг?
Това е всичко, което можах да събера. Ошушкан съм.
Какво е това?
650 долара.
Информирах се. Мисля, че са повече от достатъчни.
За какво?
За... за да се погрижиш...
нали се сещаш... за малкия проблем.
Ричард, ето какво ще направиш.
Вземи си парите, сложи ги обратно в портфейла или джоба си...
обърни се и мини през двойната врата, втората заяжда от време на време,
отиди на паркинга, качи се в колата си, завърти ключа и...
никога повече не говори с мен, докато си жив!!!
Кажи една дума и ще започна да пищя!
Върви си, моля те.
Лийланд, много ми е трудно...
Моите най-искрени съболзнования за загубата ти.
Балгодаря, сър.
Срещали сме се много пъти.
Познавам те като чудесен и любезен човек, както и способен адвокат.
Да те видя при такива обстоятелства, е ужасно за всички ни.
Основата на закона е да ни води в трудни моменти.
Но също така изисква подчинение на процедурите и целите му.
Преди да заемем ролите си в тази неприятна драма...
нека само да кажа, че...
когато тези крехки черупки, които обитаваме сега...
напуснат сцената...
ще се срещнем и ще вдигнем чаши отново заедно. Във Валхала.
Така да бъде.
Разбрах, че искаш сам да се защитаваш.
Правилно.
- Къде е Лодвик, прокурора?
- Закъснява.
Предполагам, че ще отложим въпроса за гаранцията за сутринта.
Условията задоволителни ли са, Лийланд?
О, да. Всички са много мили.
Тогава ще ви пожелая лека нощ. Полицай.
Лека нощ.
Благодаря.
Говоря от името на всички: имаме тежка професия.
Здравей на всички.
Здравей, Сид.
- Хари.
- Сид, запознай се със специален агент Купър.
- Агент Купър.
- Приятно ми е.
Господа... пътували сме осем часа.
Със Сид отиваме в "Great Northern",
ще се настаним и ще вечеряме.
Ще се видим в съда.
Съпруга?
Стенографка.
Човече.
Хари, всичко уредено ли е за довечера?
- Там ще е.
- Добре.
Добре, господин Тоджамура. Всичко е готово.
- С каква кредитна карта ще платите?
- В брой, ако обичате.
В брой? Добре.
- Откъде казахте, че идвате, сър?
- От Сиатъл.
Сиатъл? Не е чак толкова далече.
Много добре, господин Тоджамура. Пиколото ще ви заведе до стаята ви.
И ако искате да се насладите на невероятната местна кухня,
ви препоръчвам ресторант "RR".
- Питайте за Норма.
- Много ви благодаря.
Норма? Луи е. Мисля, че орелът кацна.
- Пийт, запознай се с братовчед ми Джонатан.
- Джонатан.
Да му предложим ли чаша кафе?
След дългия полет ще му помогне да настрои биографичния си часовник.
Казва се биологичен.
Току-що направих гореща кана. Сега ще ви донеса една чашка.
- Биологичен.
- Биологичен.
Не знам как си издържала 6 години. Има само идиоти и работници.
- Всички вършим някаква работа.
- Твоята работа почти свърши.
Продадоха ли дъскорезницата и земите на Пакард?
Скоро договорът ще е подписан. Само ми трябва подписа на Пийт. Той е наследникът на Катрин.
- Това трудно ли ще е?
- Не.
- Колко време?
- Два дни.
Очакваме завръщането ти в Хонг Конг. Господин Екхарт няма търпение да те види.
Има ли някакви други усложнения?
- Може да има проблем с Ханк.
- Аз ще се оправя с него.
- Ние заподозрени ли сме?
- Разбира се, че не.
- А шерифа?
- Той не означава нищо за мен.
Не те питах това.
21:30. На секундата.
- Той тук ли е?
- Тука е.
Да не сме на среща?
Хари, нека те черпя бира. Барман!
Добре де, идвам!
Добре де...
Има ли някой?
Какво става?
Познаваме ли се?
Добре...
Виж... мисля просто да полежа тук за малко.
Какво? Какво?
Кръвни братко, следващият път ще ти откъсна главата.
СУБТИТРИ BigBo