Sleeping With The Enemy (1991) Свали субтитрите
Добро утро, Лора.
Харесвам официално облечени мъже.
Бизнес.
Дори през ваканцията ни.
Прощаваш ли ми?
Какво ще кажеш? Красиви са, нали? Мисля да ги приготвя за предястие.
Казах на Бланкардови, че ще отидем на глупавото им парти.
Но ти толкова си се трудила. Ще им се обадя, че няма да отидем.
Не.
Ще изровя пресни утре.
Липсваше ми тази сутрин.
Виж какво направих.
Няма нищо.
Имам време да се преоблека.
Това е прерасна рокля.
Не бях мислил за нея.
Имаше предвид червената?
- Черната, всъщност.
- Тогава черната. Може да има чили.
- Здравей, Мартин. Радвам се да те видя.
- Благодаря.
Радвам се да те видя.
Здравей.
Извинете ме.
Достатъчно ли общувах?
За целия сезон.
- Гладен ли си?
- Аха.
Ела с мен.
Не е ли малко рано за това?
Тук всичко ли е както трябва да бъде?
Не знам как съм забравила.
Всички понякога забравяме. Затова се и налага да се припомня.
Благодаря ти.
Какво има за вечеря?
Агнешко с розмарин и прасковен сос,
- пресни домати и млад грах.
- Звучи страхотно.
Приготвих и този пълнозърнест хляб, който обичаш.
Направо не мога да чакам.
- От Дрисколс ли я наехте?
- Здравей.
Аха.
Джон Флейшман. Предполагам, че сме съседи.
Мартин Бърни. Живеем там горе.
Значи тази, която забелязах да ме гледа от прозореца е жена ви.
- Лора.
- Вие сте щастливец.
Възхищавам се на къщата ви. Една от най-хубавите е на Кейп Код.
Мерси. От Бостън ли сте?
Аха, избягах от Mass General. Невролог съм там.
И ние сме оттам. Аз съм финансов съветник.
Страхотна яхта. Яхтите са ми страст. Само дето не я задоволявам често.
Това е лошо. Не бих позволил на нищо да ме държи далеч от водата.
Жена ми не харесва плаването. Не може да плува. Почти се е удавила като дете.
Обикновено се опитвам да я кача на яхта веднъж в сезона. Трудно е, но се старая.
Добре, слушай, ще направя една обиколка по крайбрежието тази вечер.
Пълнолуние е, времето обещава да е чудесно.
- Може би е добър момент.
- Може би.
Нека поговоря с нея. Ще й го поднеса внимателно.
- Добре.
- Благодаря.
Приятен човек, доктор.
- Доктор?
- Каза, че имам прекрасна къща.
Най-красивата на брега.
Кога беше той тук?
Вчера, докато бях в града?
- Мартин, не познавам доктор.
- Със сигурност познаваш.
Млад, добре изглеждащ. Екипира си яхтата там долу.
Каза, че не си сваляла поглед от него цял ден.
Толкова голямо удоволствие ли ти доставя да ме унижаваш?
Престани!
- Сега ще ми се цупиш, така ли?
- Не.
- Да, това ще правиш.
- Няма.
Ще се цупиш и ще ни провалиш вечерята.
Нашата красива вечеря.
Само помириши хляба.
Толкова съжалявам. Ще се усмихнеш ли?
Твоя приятел, доктора, ни покани да плаваме с яхтата му тази вечер.
Само обиколка на крайбрежието. Във всеки случай за по-малко от час.
Аз ще бъда там, принцесо. Точно до теб.
Знам как се чувстваш, но не можем да победим страховете си, бягайки от тях.
Ще го направиш ли? За мен?
Мисля да прескоча до града. Имаш ли нужда от нещо?
Ще се върна.
Добър ден, мадам.
Сам сама ли сте тук?
Красиви са.
Съжалявам, че се скарахме.
- Ако не я харесваш, мога...
- Не, харесва ми. Харесва ми.
Прекалено рано ли е за това?
Искаш нещо. Познавам моята принцеса.
Чакам.
Мисис Кларк от библиотеката се обади.
- Мога да започна на пълен работен ден.
- Вече работиш три сутини в седмицата...
и аз одобрявам това, защото ми е известна любовта ти към книгите.
А дома ни? Не обичаш ли така и дома ни?
Закъсняла ли е вечерята ти поне веднъж?
О, мога да си спомня как неотдавна закъсня.
С два дни.
Това беше преди шест месеца.
Майка ми беше всичко, което имах. Няма да си простя, че не я доведох при нас.
Не трябва да се обвиняваш.
Винаги си се отнасяла към нея с любов.
Тя умря, Мартин. Как можех да не отида на погребението й?
Ако ми беше казала, щях да те заведа и щеше да ми дадеш шанс да й окажа последна почит.
Но ти необяснимо се изниза.
Не съм се изнизвала.
- Трябва ли да ти припомням колко се разтревожих? - Не.
Припомни ми достатъчно вечерта, когато се прибрах.
- Ти да не ми предлагаш да се забавлявам с това? - О, за бога, не.
Това би те превърнало в чудовище.
Ако не те познавах добре, бих помислил, че провокираш кавга,
за да не ти се налага да плаваш тази вечер.
Така, това е една полезна дискусия, която най-добре да отложим до след плаването.
Не мислиш ли?
Да.
Мислиш си за медения ни месец?
Нощта, когато ти дадох това? Нощта, когато те поканих на танц?
Това беше най-щастливия ден в живота ми.
Ние ще бъдем винаги заедно.
Нищо не може да ни раздели.
Време е да вървим.
Иска ми се тази луна да се покаже пак.
Добре сме.
О, по дяволите. Толкова по въпроса с прогнозата за времето.
Ти каза, че времето ще бъде хубаво.
Аха. Не знам откъде се взе това.
По-добре да обръщаме. Пригответе се.
Успокой се, принцесо. Няма за какво да се тревожиш.
Ето я и първата шамандура. Почти сме в къщи вече.
Стегни кливера! Затегни го!
Мартин, иди и опитай да свалиш кливера!
Дръж се!
Задръж! Задръж!
Хванах го!
Дърпай! Дърпай!
Хванах го.
Стой ниско, Мартин.
- Хвани го!
- Дръж въжето! Дръж въжето!
Държа го!
Насам! Подай ръка! Подай ръка!
Така! Задръж. Държа те.
Държа те.
- Лора!
- О, боже!
- О, мили боже!
- Лора!
Тя не може да плува!
Внимавай!
- Лора! Лора!
- Лора?
- Лора! Лора!
- Внимавай, Мартин!
Лора!
Лора!
Лора!
Лора!
Лора!
Лора!
Лора!
Лора!
Трябва ни и друга лодка и хеликоптер.
- Връщайте се на радиото, моля!
- Забелязан обект пред носа на лодката!
- Там има нещо! Забелязвате ли?
- Има нещо там!
- Да вървим!
- Можете ли да видите какво е?
Лора!
Амин.
Лора!
Лора!
Лора!
Това беше нощта, в която умрях, а някоя друга беше спасена.
Някоя, която се боеше от водата, но се научи да плува.
Хайде, Лора!
Някоя, която занеше, че ще има един миг, в който той нямаше да наблюдава.
Някоя, която знаеше, че тъмнината на счупените крушки ще й покаже пътя.
Добро утро.
Обичате ли зелени?
Не ми останаха червени.
Хайде. Имам още.
На гости ли отивате?
Майка ми е в болнично заведение.
Сляпа е и не може да си движи добре лявата половина.
Получи удар.
Съжалявам да чуя това.
На изток ли живеете?
Бях на посещение на приятелка.
Тя има нужда от мен.
Болна ли е? Естествено, не е моя работа.
Напусна съпруга си.
Той беше ужасен човек. Биеше я.
- Не!
- Започна веднага след медения месец.
В началото беше чаровен, нежен. Но след това всичко се промени.
Каза й, че ако го напусне, ще я накаже. И го мислеше сериозно.
А неговите наказания бяха ужасни.
Никога нямаше да й позволи да си отиде. Каза й, че ще я намери навсякъде.
Тя не се ли обади в полицията?
Е, обади се. Каза им и на адвоката също.
Казаха, че може да извърши граждански арест и да получи ограничителна заповед. Беше жалко.
Е, как оцеля?
Рискува всичко.
Избяга.
Започна нов живот.
Смело момиче.
Тя си мисли, че е страхливка.
Страхливка?
Не и момиче като това.
Колко дълго беше с него?
Твърде дълго.
Три години, седем месеца...
и шест дни.
Благодаря за ябълката.
Здравейте. Аз съм Айрис Непер. Много се радвам, че идвате днес.
Къщата има големи възможности. Мисля, че ще ви хареса.
- Каква беше цената?
- 700.
Плюс депозита за първия и последния месец, мис Уолтърс.
Уотърс.
700...
- Ще я взема.
- Добре.
По дяволите!
Прибираме реколтата?
Знаете ли, хората ги арестуват за кражба в този град.
Бяха на земята. Всички са наранени и издраскани.
Издраскани?
Добре, не и тази.
Всичките ми изглеждат добре.
Това е незаконно деяние, знаете ли.
Това са само няколко ябълки, да изпека пай.
Пай.
Е, защо не казахте по-рано?
Може би ще направим сделка. Аз обичам пай.
Не сключвам сделки.
Забравихте тези.
Срамота е да се оставят да гният на земята. Наистина са прекрасни за печене.
Виж, съжалявам. Не исках да те плаша.
Съжалявам. Влез.
По дяволите!
И така, здрасти, името ми е Бен... Уудард.
Това бях аз онзи ден.
На моравата.
Знам.
Изненада ме там отгоре.
И аз така забелязах.
Не знаех, че някой се е нанесъл.
Ако знаех, щях да порепетирам преди това малко.
Беше много добър.
Така ли? Хареса ли ти?
Върна ме в спомените. Майка ми ме заведе на тази пиеса когато бях малко момиченце.
Обичам тази пиеса.
Аз я режисирах миналия септември. Преподавам драматургия в колежа.
И така, кажи ми нещо, а?
Как се казваш? Откъде си?
- Много въпроси.
- Само два са.
Не искам да съм груба, но става късно за мен. Може да отложим това за някой друг път.
Съжалявам, но... съм зает до вторник вечер.
Правя задушено за вечеря. Ще върви страхотно с ябълков пай.
Сигурна съм, че ще върви.
Виж, не казвай нищо. Ще наредя две места, осем часа.
Ако не се появиш,
ще си ям задушено цяла седмица.
Не е толкова стршно, става?
Става.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Мистър Бърни? Имате обаждане.
- Казах да не ме свързваш.
- Зная. Но тя каза, че познава жена ви.
Свържи ме.
- Ало?
- Ало, г-н Бърни.
Името ми е Ванеса Шели.
- Да?
- Надявам се, че не ви безпокоя.
Току що научих за Лора и исках да ви се обадя и да ви кажа колко много ни липсва.
Благодаря ви.
- Откъде се познавахте?
- От YWCA.
Не, сигурно говорите за някоя друга. Жена ми никога не е посещавала YWCA.
Не. Не, имахме уроци по плуване в понеделник, сряда и петък от 8 часа.
Вижте, това е някакво абсолютно недоразумение.
Жена ми се удави. Тя не можеше да плува.
Е, в началото не можеше. Но стана добър плувец.
- Сигурен съм, че грешите жената.
- Това е странно.
Г-н Бърни, жена ви играеше гимнастика, нали?
- Не, жена ми никога не е играла гимнастика. - Това е странно.
Каза ни, че оттам са й тези ужасни синини.
Г-н Бърни, не разбирам. Съжалявам, ако съм ви обезпокоила.
Това е толкова нел...
По дяволите.
По дяволите!
Пожарната.
Надявам се, че обичаш твоето задушено препечено.
Хайде, влизай.
- Това ябълка ли е?
- Какво друго?
Мога ли да ти дам нещо? Капки за очи? Противогаз?
- Не, благодаря.
- А какво ще кажеш за малко музика?
- Харесва ми каквото си пуснал.
- Не, имам предвид класическа. За вечерята.
Разбира се, харесвам класическа мусика. Само не и Берлиоз.
О?
Аха. Неговата Фантастична симфония ме смразява.
О, така ли? Благодаря за съвета.
И така, разбрах, че си търсиш работа.
- Откъде разбра?
- Ами...
Малкия град е забавно място.
Всеки познава всеки.
И аз познавам много хора от колежа.
Мога да подхвърля добра дума за теб, ако искаш.
И защо би го направил?
Боже! Каква параноя.
Откъде си? Ню Йорк?
Слушай, няма проблем. С няколко писма с препоръки...
Нямам писма с препоръки.
Копия?
Хайде, де! Имаш шофьорска книжка, нали?
Виж, аз наистина не искам да говоря за това, става?
- Схванах.
- Не искам нищо от теб, Бен.
Нито аз.
Исусе! Това наистина е...
Добре ли си?
Аха, ще бъда.
Слушай. Ще те попитам само още едно нещо, само едно искам да знам.
Имаш ли име?
Сара Уотърс.
Е... Това е начало.
Тя говореше за вас така благосклонно, качеството на грижите.
Майката на Лора беше толкова доволна от вас.
Е, винаги е толкова притно да чувам това. Радвахме се тя да бъде при нас.
Лора премина през това така внезапно, така шокирана.
Опитах се да говоря с колкото можах да открия членове на семейството и приятелите й.
После помислих, че тук може да има хора, близки до нея, за които не знам.
Може би те са посещавали майка й тук.
Може би вие ще си спомните или да има досиета.
Ами, боя се, че тук нямаме досиета на посетителите.
- И вие долетяхте дотук просто...?
- Е, не.
Помислих си, че Лора би желала да почива тук,
на мястото, където майка й е погребана.
Значи майка й се е споминала?
Преди шест месеца майка й почина тук, под вашите грижи.
Преди шест месеца жена ви премести майка си от тази институция.
Тя не беше много подвижна, както знаете, но иначе, беше в добро здраве.
Г-жа Бърни просто се появи, плати сметките и отведе майка си.
А каза ли къде ще я заведе?
Защо, в къщи, разбира се. За да живее с вас.
- Здравей.
- Здравей.
- Какво правиш тук?
- Чакам те.
Как върви? Какво ти дадоха да правиш?
Подреждане. Картитекиране. Просрочени книги.
- Това харесва ли ти?
- Харесва ми.
Благодаря за помощта за работата.
Видях те в града вчера. Отиваше към Уолгрийнс.
- О, да?
- Аха.
Извиках те по име. Ти дори не мигна.
- Може би не съм те чула.
- Името ти не е Сара Уотърс, нали?
- Може би не съм те чула.
- Не, чу ме.
Виж, знам, че това е лудост.
Почти не те познавам, но...
Аз те харесвам.
Наистина. Аз само...
Не знам как да се чувствам, какво да чувствам,
като дори не знам името ти.
Хората никога не се опознават, Бен.
Не е задължително да бъде така. Дай поне един шанс.
- Не мога. Съжалявам.
- От какво се боиш?
- Какво ви има на мъжете?
- Не прави това.
Виж, аз искам да знам.
Нека бъдем честни един с друг или няма да се получи. Ще спре точно тук.
Никога не е почвало.
Добре.
Хилгроув.
- Може ли да говоря с Клоуи Уилямс, моля?
- Кой се обажда, моля?
- Приятел на семейството.
- Само минута. Ще ви свържа.
Ало?
Говорете, моля. Не ви чувам.
- Ало?
- Липсваш ми, мамо.
Ало?
Не чувам. Има ли някой там?
- Обичам те. И... аз съм добре.
- Ало?
О, Джейн, няма никой отсреща.
- О, имам толкова много да ти разказвам. - Казаха ли кой се обажда?
Ще се видим скоро.
- И къде е видяна за последно?
- В дом, тук в Минеаполис.
- Вие опитахте ли там?
- Преди шест месеца е била преместена.
Отведена някъде другаде.
Но в нейното състояние не много далеч. На два дни път, не повече.
Мога да отделя трима души за това. Но си има цена.
Добре.
Искам да се заемете с това много сериозно.
И ако бъде намерена - $10,000 бонус на този, който я е намерил, в брой.
И други десет на вас.
Извинете.
- Здравей!
- Здравей.
Ъъъххх!
Това малко момиченце беше цялото в захарен памук.
- Аха, видях я. Беше сладка.
- И многознайка, също.
Радвам се да те видя.
- Да, аз също. - Чувствам се малко глупаво, заради онзи ден.
- Нека просто забравим за това, става? - Добре.
- Хартленд, а?
- Тук ли си живял винаги?
Не, живях няколко години в Ню Йорк. Опитвах се да бъда актьор.
Най-близкото ми доближаване до Бродуей беше бара на Сардийз.
Понякога се чувствам пропаднал, задето се върнах тук,
но през останалото време мисля, че това е най-умната му постъпка.
Знаеш ли защо дойдох тук?
За да съм близо до мама.
Получи удар преди три години. Не можех да се грижа за нея.
- Как е тя сега?
- Не знам. Не съм я виждала.
Не съм ходила там още.
- Защо не си?
- Не съм сигурна, че е безопасно.
- Сара?
- Бен?
Аха, аз съм.
- Съжалявам. Изплаших ли те?
- Малко съм на ръба.
- Виж, искам да дойдеш с мен.
- Да дойда къде?
Бен, къде си?
Давай. Скачай.
Не...
Бен, спри.
Бен, не. Спри, моля те. Не мога. Не мога. Това не е редно.
Спри! Спри! Престани!
Съжалявам.
Съжалявам.
Сара...
Боже, какво ти е сторил?
Моля те, върви си. Моля те.
Сара, моля те.
Моля те. За бога Бен, моля те. Съжалявам, но трябва да си вървиш.
Всичко, което каза е вярно.
Имах съпруг.
И той ме нараняваше.
- Предполагам, че съм наистина изплашена. - От какво?
Да не се върне пак живота ми с него.
Само изглежда така.
Някой ден може да се изненадаш от себе си.
Радвам се, че си тук.
Аз също.
- Стой мирно.
- Аз стоя мирно.
- Устата ти. Дръж я затворена
- Ама, гъделичка ме.
- Добре. Дръж от онази страна.
- Тук?
Аха.
О, Бен, това изглежда страхотно.
- Дори майка ти няма да те познае.
- Майка ми ще ме познае.
Мога ли да ви помогна, г-не?
- Аха, търся тоалетната, г-жо.
- Веднага зад ъгъла там.
Джейн? Ти ли си, Джейн?
Лора, ти си тук!
Здравей, мамо. Здравей.
Изглеждаш прекрасно.
Какво...?
Това е дегизировка.
- Добре ли си?
- Напуснах го, мамо.
Просто стана толкова ужасно.
Но сега съм добре, ние ще бъдем добре.
Изглеждаш толкова красива.
- Това е перука.
- Той търси ли те?
Не мисля.
- Но не съм сигурна.
- Боже! Какво ти направи?
Това няма значение сега.
Ще се справиш ли сама?
Аха, добре съм.
Имам работа.
Печеля собствени пари и имам приятел.
Мъж.
Той е мил, мамо.
Преподава драматургия в колежа в Cedar Falls.
Било ти е тежко.
Скъпа, ще се оправиш.
Там вътре винаги си ти.
Няма как Мартин или някой друг мъж да ти отнеме това.
Ти имаш себе си.
Благодаря, мамо.
Извинете. Чудех се, можете ли да ми помогнете.
Мога да опитам.
Малката ми сестра работеше за дамата в стая 14.
Тя се върна в района и съм сигурен, че ще иска да посети мисис Уилямс.
И бихте искали да й оставите съобщение?
Вижте, работата е там, че...
сестра ми се омъжи за човек, когото семейството не одобряваше, разделихме се.
Грешно ще е да го допусна.
Ако разбере, че съм тук, ще откаже да ме види или чуе.
Искам да я изненадам.
Това от което се нуждая е някой, който да ми каже, че е тук.
Някой, на който да вярвам, че ще пази тайна.
Това са името ми и номера ми в мотела.
Със сигурност това означава много за мен.
Ще се радвам да помогна.
Благодаря.
Джейн?
Джейн... Джейн?
- Мамо, с кого говориш?
- Никой, предполагам.
Ето ти лекарството. Протегни ръка.
Извинете, г-не? Изчакайте минутка.
Трябва да затварям. Добре. Аха. Ще ти се обадя по-късно. Чао.
Питахте за посетители на Клоуи Уилямс.
Е, за шест месеца нито един, а днес внезапно...
- Млада жена.
- Ъа. Младеж, с малки мустачки.
Току що мина през тази врата.
- Видя ли я?
- Боже, беще перфектно!
О, тя беше толкова красива. Никой нищо не заподозря. Чувствах се сигурно.
Ти си в безопасност. Наистина.
Ще ми позволиш ли да ти помогна с вечерята. Изглежда вкусно.
- Кой сте вие?
- Името ми е Дерил Уолкер.
Аз съм полицай.
Арестувана ли съм?
Не, не. Имам само няколко въпроса.
Да започнем с малко пържола?
Вчера сте имали посетител.
Да, племенникът ми. Той е от Уисконсин.
Добро момиче. Лора би трябвало да се гордее с теб.
Моркови.
Трябва да й кажем нещо, г-жо. От Бостънската полиция ни се обадиха.
Казват, че съпругът й е в района. Мислим, че той иска да й навреди.
Така че, ако се обади, кажете й да звънне в полицията в Sioux City...
Няма да се обади. Не преди неделя, каза.
Това е много време.
Той е луд.
Аз знам това.
Много е опасен.
Помогнете ни да го намерим, Клоуи, за бога.
- Трябва да я предупредим.
- Не знам къде!
Мисли! Мисли.
Има ли някой с нея?
Мъж, може би? Някой, с който да се свържем.
Той преподава драматургия.
- Къде?
- В колежа в Cedar Falls.
Благодаря ти, Клоуи.
Помогнете й.
Моля ви.
Клоуи? Време е за лекарствата.
Ето, Клоуи.
Не се тревожи.
Къде е тя? Моля те не ме карай да те питам пак.
- Аз не... Аз не знам...
- Жена ми. Тя е само моя жена.
- Чука се прекрасно, нали?
- Г-не, хванали сте грешен човек.
Това би било разочароващо. Мразя да греша.
- Защо? Защо мислите, че съм аз?
- Защото преподавате драматургия.
О, Исусе! Господи, трябва да сме дузина...
- Ти си.
- Не! Вие не разбирате.
Аз живея с друг мъж.
Попитайте който и да е!
Ако кажеш на някой, ако се обадиш в полицията,
ти и твоя приятел мъж...
Остани с мен, Нина, умолявам те или, или ми позволи да дойда с теб...
Така. Добре, добре. Слез долу за секунда.
Едно нещо не можем да забравим и то е, че Треплев от две години не е виждал Нина,
така че като я хваща в стаята той иска тя да остане. Разбирате ли какво казвам?
Нина, проклинах те. Мразех те. Накъсах всички твои писма и снимки,
но всяка минута осъзнавах как душата ми е свързана с твоята завинаги.
Не можах да спра да те обичам.
Дори когато те загубих, живота ми беше непоносим. Нещастен съм.
Обаждах ти се, целувах земята по която ходиш.
Накъдето и да погледна виждам твоето лице.
Самотен съм. Нямам обич, която да ме топли.
Толкова ми е студено, все едно живея в затвор...
и няма значение какво пиша, то е пресъхнало, твърдо, тъмно.
Остани тук, Нина, умолявам те...
или ми позволи да дойда с теб.
- Не сте ли обичали някого толкова много?
- Не.
И така, дай ми 20 минути. Само искам да се освежа.
- Мога ли да донеса нещо?
- Само себе си. Остави си приятелите вкъщи.
Няма да се бавя.
Извинявай. Добре ли си?
Казвам сбогом на старите духове, нали знаеш.
- Каков правиш тук?
- Всичко е сложено.
- Хайде. Обличай се.
- Добре.
Ще се видим там.
Искаш ли да направим нещо утре?
Да, разбира се.
Прекарах наистина чудесно тази вечер.
Аз също.
- До утре.
- Аха.
Бен.
По дяволите!
Не!
Здравей, принцесо.
Чудесно е да те видя...
жива.
Това е първото докосване след толкова дълга раздяла.
Мислила ли си и ти за това?
Сара? Там ли си?
- Не...
- Ще го убия.
- Чуваш ли ме?
- Само секунда.
- Здравей.
- Здравей.
Вече е утре. 12:05. Не мога да чакам.
- Бен, толкова съм уморена.
- Все още се плашиш от призраци, а?
- Те са навсякъде около мен.
- Дори и ако аз вляза?
Наистина не е момента.
До по-късно, тогава.
- Лека нощ, Сара.
- Лека нощ.
Той не е от значение. Той е нищо, Лора. Нищо.
Майната ти.
Как му е името?
Бен.
Мартин, той...
Той няма нищо общо с нас, нали, принцесо?
- Има ли?
- Не.
Спомни си медения ни месец. Нощта, когато те поканих на танц.
Разбира се не си забравила.
Ти каза, че този е най-щастливия ден в живота ти.
Помниш ли това?
Това е твое, Лора.
Ние сме едно. Ние винаги ще бъдем едно.
Нищо не може да ни раздели.
Мартин...
Впечатлен съм.
Сега нека приключваме това, докато ти си все още на ход.
Приближи се до мен, Мартин. Извърви тоя път.
За мен е винаги удоволствие.
- Достатъчно.
- О, аз не мисля така.
Тук се чувствам добре.
Там е телефона.
Можеш да се обадиш на полицията.
Познавам всяка твоя мисъл, Лора. Чудиш се дали те могат да те защитят.
Кой знае?
Те може да ми издатат заповед и да ми забранят да се приближавам до жена си.
Нищо не може да ме държи далеч.
Обичам те, Лора.
Не мога да живея без теб.
И не искам да ти позволя ти да живееш без мен.
Помисли си внимателно.
- Да, свържете ме с полуцията. Бързо, моля. - Това е нашият поледен шанс.
- Да, обажда се Сара Уотърс от 408, Тремонт.
- Използвай този шанс.
Елате бързо. Току що убих един нарушител.
Боже!
Бен...
превод и субтитри: Sova