Alfie (2004) Свали субтитрите
Рядко каня някого в апартамента си.
Знам, знам, знам.
Много е скромно.
Не е точно в стила на това, което ще наречете "мъж-разбивач"
Сещате ли се какво имам предвид?
Но и така ме устройва прекрасно.
Да ви кажа честно рядко прекарвам вечерта в моето собствено легло.
Разбирате ли,ето я теорията ми:
За повечето жени, ако един мъж им дава всичко, което желаят
и като цяло е симпатяга, то трите реда плочки не са ти необходими.
От друга страна обаче,
Дори когато компютърното ти гадже седи до теб
и си е поставил ръката до рамото ти ще се откаже...
Ще се откаже,защото за нас,мъжете, нещата винаги се свеждат до Л.Ц.Д.
Лице.Цици.Дупе.
Просто съм искрен.
Казано е, че дрехите говорят на един общ език.
И трябва да си призная, че аз съм един слуга на модата.
За жалост днес имам работа, и трябва да нося по-елегантни дрехи,
но няма проблем. Гучи. Сезонна разпродажба.
Много ненатрапчиво. И лесно мога да я комбинирам с...
Какво? Не,не. Знам какво си мислите.
Ако подчертавате мъжкото, както някои от нас правят,
няма защо да се притеснявате от розовото. Направо е великолепно.
Сега, в правителството в Кьолн, повечето мъже прекаляват с него.
Американците пък на практика го нанасят по дрехите със пръскалка.
Моето правило:никога над врата,
въпреки, че обичам да напръсквам и Биг Бен.
Никога не знаеш накъде ще те откаря деня ти.
Почти забравих.
Нова дума за деня.
"Ostentatious: опитът да привлечеш вниманието върху себе си."
Кой? Аз?
О, дяволите ме взели. Толкова съм груб. Не ви се представих.
- Аз съм...
- Алфи?
Ето на. Алфи.
Ти ли си малкият елф,който е оставил тези бомбонки пред вратата ми?
Не, не, не. Сигурно си имате таен убожател, госпожо Шнитман.
Такъв сладур си, Алфи. Но трябва да спазвам диета.
Ауч, диета?
- Диета.
- Ти?
- Да.
- Не искам да съм директен, Лу,
но досега е трябвало да научиш, че закръглено момиче като теб
- е мечтата на всеки мъж.
- Престани де.
Е,тлъстичка си е. Но това вече е факт,
така че защо да не я накарам да се почувства по-добре, нали така?
- Оу,Лу?
- Кажи, ангелче?
Работя нощна смяна,
и апартамента ми е в ужасно състояние, така че извинявай ако ти създавам
- проблем с чистенето...
- О, не се притеснявай.
- Бързо ще го спретна.
- О, не, не!Няма нужда да правиш това.
Глупости. Обичам да правя неща за теб, Алфи.
Благословен съм, че те имам.
Благодаря.
Ключовете са на обичайното място.
Вкъщи винаги се разказват разни истории за някакво момче
емигрирало към Шатите с много парички в джоба си.
И така неотдавна, аз си стегнах багажа и тръгнах към запада.
Е,трябва да призная, че имаше и втора причина.
Винаги са ми казвали, че най-красивите жени на този свят...
...живеят в Манхатън.
И когато стане въпрос за забивки винаги говорим за едно място:
Мяст, място, място.
Боже, обичам го този град. Добре, момичета.
Просто се огледай. Всяка една от тях е уникална, специална
като снежинка.
И с такава пищност...
Модерната дума е "изобилие" от великолепност и разнообразие
и как би могъл един мъж да се задържи само при една от тях?
Аз самият се подчинявам на Европейската философия за живота.
Мои приоритети са виното, жените...
Еми това е всичко.
Вино и жени.
Въпреки че жени и жени също е добра опция.
И така...
...за да си живея живота,
аз искам само толкова, колкото да си покривам разноските.
Нямам намерение да бъда най-богатия човек в гробището.
Мисля, че това ми е любимата поза.
Знам че е била на президента Кенеди.
Той беше толкова велик водач.
Разбира се, JFK използваше обичайната задна поза,
но ако ме питате, той е знаел,че тя ти дава максимално удоволствие
с минимално напрягане.
Какво и има на задната част на лимузината?
Задължително гушкане.
Хиляда и едно,
хиляда и две...
Дявол да го вземе. Трябва да се омитам. Имам среща в 10:00.
По добре да побързаш. Тя не трябва да те чака.
Чиста бройка си е, не е ли така?
И все пак ми каза, че нейният старец не я е клатил от шест месеца.
Шест месеца. Да благодари на Бога, че има такива джентълмени като мен
да поправят грешката.
Просто я погледнтете. Какви изящни крака.
Перфектно дупе. Давам и най-високата си оценка:
Шест минус.
Къде казахме на стареца, че ще ходим тази вечер?
-На кино.
- Съкровище,моля те,недей.
Недей да си играеш. Ще развалиш екстрите.
- Извинявай.
- Какъв филм?
Не знам. Какво значение има?
Значението е, че колкото повече детайли му кажеш толкова по-малко той ще се заинтересува.
Няма значение какво ще кажа.
Фил никога няма да си помисли, че друг мъж
- ще ме погледне повече от два пъти.
- О, миличка,
комплимент ли желаеш?
Не.
Досега е трябвало да си разбрала, че правя комплименти когато най-малко очакваш.
Вземи една мента,за да не усети Фил моят аромат в устните ти.
Не ме интересува.
Има едно нещо, което ми разваля преживяването: Омъжени жени.
Дори все още не знае,
но вие няма да я видите повече.
Вече изпитвам онова познато чувство.
Рано или късно тя ще иска повече отколкото мога да й дам.
Нямаше ли да е страхотно ако тази вечер се прибирах вкъщи с теб
вместо със страчето Фил?
Да.
Определено е време да изиграя сценката с изчезването.
Значи следващия Вторник, на същото място по същото време?
Съжелявам миличко, но идва модната седмица. Поемам двойни смени.
- Ще ти се обадя веднага щом се освободя.
- Добре.
Между другото, оставих ти сувенир, за да ти напомня за мен.
Ей,Дор?
Дупето ти изглежда страхотно от тази гледна точка.
Виждаш ли?
Комплимент, когато най-малко го очакваш.
Какво да ви кажа? В момента е най-радостния човек на света.
И мисля, че направих на стария Фил една малка услуга.
Разбира се той последен ще я види.
Никога не очаквай благодарности в този живот.
Разбирате ли ме? И така Вторник...
...10:03 вечерта.
Дали да се довлека в студения апартамент, празния хладилник,
или пък да се развихря из града в търсене на горещо тяло, закуска в леглото?
Решения, решения...
Е, мисля да посетя моето полу-постоянно,
псевдо гадже.
Милата ми Джули.
Нека позная. Неочакван билет в последната минута.
Да. Повъргаляхме се с нея няколко часа.
Това смешно ли трябва да е? Защото изобщо...
не е.
Ей!
Не се шегувам, Алфи!
Не се шегувам. Мразя те понякога.
Доста добре го показваш.
Да, така е.
Не миличка. Може ли да паузираме? Трябва ми секунда да се поотпусна.
О, имам половин бутилка вино в лимузината.
Как искаш да ти сервирам, на земята?
Искам както обикновено Алфи. Изправи го.
Не, много съм уморен. Ще ти се реванширам на сутринта.
Честен кръст.
Всичко, което искам тази вечер е порция храна, топла баня
и един хубав сън.
Знаеш ли, Алфи, това не е празнична кръчма.
Я повтори?
Къде беше тази вечер? Наистина?
Трябва да отвориш ресторант. Това е много вкусно.
Благодаря, Алфи. От чилито е.
Ей.
Искам да ме погледнеш в очите.
Изпитваш ли нещо към мен,
или аз съм просто една играчка?
Ей.
Хей.
Ето това, което иска да каже:
Иска да се предам. Превод: Да стана домашар.
Не може да станеш зависим от който и да било в този живот.
Промениш ли си природата си мъртъв човек.
Чили моля.
Не ме разбирайте погрешно. Тя е великолепна.
Сладурана? Абсолютно. Но дали е достатъчно?
Казах ви какви сме ние мъжете. Искаме нещо разбиващо.
И проблемът е, че Джули няма всичко необходимо
от повърхностните неща, които са от значение.
- Не те заслужавам.
- Да, навярно си прав.
Много лошо, че те обичам.
Благодаря ти бебчо.
- Алфи, Алфи...
- Какво?
Каза ми "Благодаря ти,бебчо"
Каза ми "Благодаря ти,бебчо"
-Успокой се.
-Не ми казвай да се успокоя!
- Знам как се чувстваш!
- Изчакай минутка.
- Ще събудиш...
- Макс.
Здрасти, малкия. Ние ли те събудихме?
Да.
Сега господа, учете се от грешката ми.
Никога не се забърквайте със самотна майка.
Те се появяват със всичките си аксесоари,
някои от които могат да бъдат...
...за съжаление, неустоими.
Такива гледки те карат да разбереш, че ние всички имаме срок на годност
А жените по-малко се запазват, нали?
Мисля, че за това вчера плямпаше Джули.
Елегантни лимузини и Шофьор.
Тук е моята работа.
Стандартите за елегантност доста са паднали, нали?
Знам. Повярвайте ми, това е просто едно стъпало.
Паркирал се е на едно от тези стъпала
моят най-добър приятел и бъдещ бизнес партньор, Марлон.
Черно. Като кожата на Лонет...
...която повече няма да докосна.
За съжаление, не виждате моя човек в най-добра форма
Виждате ли, Марлон има проблем.
Нарича се Лонет.
И наскоро, тя го заряза.
О, Боже! Какво има този път?
Три сутринта. На колене пред вратата й.
- Ниво на пиянство?
- Повръщане.
Така. Нека да се изясним. Ти си пред вратата й,
три сутринта. На колене и повръщаш?
И какво, тя не се очарова от това?
Алфи? Защо няма Stoli на втора кола?
Нямам представа.
Трябва да го следя този като ястреб.
Този дребен човек се казва Уин.
Моят шеф и собственик на тази трагична компания.
- Избърши колата добре.
- Собственик, аз и Марлон
ще заемем пари и ще я купим под неговия мършав...
Ало. Изпусна птичето лайно.
Уинг.
Побъркал се е.
Погледнете начина по който той говори на тази малка жена.
Тя му дава най-добрите си години, готви му неговото chop suey,
помага в бизнеса, и се обзалагам, че не може да чака да
да разкъса кимоното й. А сега го погледнете.
И аз трябва да уважавам институцията на брака?
Това е страхотна фигура. Оправяме се с онзи заем,
изтегляме парите ти от банката, аз продавам моят мотор...
Ще изненадаме Уин с такова предложение.
Не успях да предвидя това. Виждате ли, Марлон и Лонет са стигнали
тази критическа 18-месечна "Къде отиваме, какво правим,
какво става тук?" кризисна точка това е грозната страна
във всяка връзка. Лонет искаше пръстен, дом, бебе.
Марлон искаше още 18 месеца,
за да се подсигури, че нищо по-хубаво не се задаваше.
Да се еба в главата.
Вижда, че максимално се възползваш от този календар за рождени дни.
Докато разбере, че е направил грешка и я иска обратно...
...беше прекалено късно.
- Здравей, Страннико.
Здравей.
Карел.
- Карел. Здрасти, Карел.
- Здрасти.
Изглеждаш прекрасно.
Е, Карел, хубаво е отново да те видя. Добре си.
К'во става?
Да го кажем така, шоуто приключи след само едно изпълнение.
- Искам ли да знам?
- Не. Хайде,
трябва да съм много недискретен, за да ти кажа.
Космати ръце. Сериозно. Дълги, дебели...
Какви ги говориш? Нямаш косми по ръцете?
- Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Металната врата е затворена.
Класика, нали?
Сега като не може да я има, мисли, че не може да живее без нея.
Някои хора са смешни.
Положението на Марлон ме накара да се замисля за моето.
Може би... Може би е време да заредя домашните огньове.
Някой да е в настроение за малко от Алфи?
О, времето не е подходящо, Алфи. В главата ми е бъркотия.
O, Господи! Да, мразя когато това се случи.
Отвори, скъпа. Изглеждаш истински красива.
- Не тази вечер, Алфред.
- Какъв е проблемът? Кажи ми.
Не се... просто... Предполагам, че просто... просто...
Просто виждам червено.
Горкият човек, та той умира.
Хайде, не си ли...? Достатъчно си го мъчила.
Алфи, той трябваше да се замисли за всичко това
преди да почне да оправя бившото си гадже.
Тези фалшиви- пет доларови гърди и задник.
- Фалшиви ли са?
- Ало?
Стъписан съм. Те са...
Алфи, трябва да утешаваш мойто стъписване, забрави ли.
Това и правя. Виж, той нали се върна?
Молеше, пълзеше на колене, повръщаше...
Не ме интересува.
Съжалявам, не съм толкова лесна. Не прощавам и определено не забравям.
- Добре ли ще е, ако сега изляза?
- O, Феликс.
И изгаси лампите на излизане.
По..
По-добре да си вървя.
Наистина вали.
Да.
А аз съм с кожа.
Казваш истината. Това е гениално.
Добре. Имам едит. Никога не съм плувала в Тихия Океан.
- Нито пък аз.
- Oх, подяволите. Добре.
Добре. Никога не съм гледала филм с Джеймс Бонд.
Шегуваш се. Нито с Шон Конъри?
Сериозно ли?
Не знам дали това е магично или трагично.
Добре. 5:4. Мой ред.
- Никога не съм си оправял леглото.
- Глупости.
Не, повтарям, никога не съм си оправял леглото.
Каква майка имаш?
Добър въпрос.
Да видим. Добре.
- Имам нещо за теб.
- Добре.
Никога не съм правила секс...
Не съм правила секс с двама души в една нощ.
6:5 теб.
Хванах те.
Е, Алфи, колко си имал в една нощ?
Спряхме да играем, нали?
Греша ли или тук има малък флирт?
Нося се по спомени
Искам да съм само тук с теб
Да те обичам
Виждаш ли, ако имах такъв таланг ...
И песен
- Довърши си изречението.
- Ако имах такъв талант,
и изглеждах като теб...
И песен
...Щях да крача широко из сцената.
- Така ли?
На сцена.
Повярвайте ми, това което се случи после беше последното нещо в главата ми
когато дойдох.
Но тогава си казах,
"Знаеш ли какво?
Ако това ще й помогне да превъзмогне гнева си към Марлон,
дължа го и на дватамата, като приятел, нали?
Да направя каквото мога. "
Напоследък намирам, че
дори да лъжа себе си е лесно.
На следващата сутрин, още не можех да избия от главата си случилото се снощи.
Отчаяно се опитвах да мисля за нещо друго, каквото и да е.
Каквото и да е, само да махна от съзнанието си,
най-красивия задник, който съм виждал, и то на гаджето на най-добрия ми приятел.
Алфи! Алфи!
- Алфи!
- Да се престоря, ли че не го чувам?
Пич.
- Хей!
- Прекалено късно. Прекалено късно.
- Пич, ще забавиш ли темпото?
- Хей, Марли, к'во става?
"Марли"?
Слушай, трябва да поговоря с теб. Никъде няма да отиваш
докато не ми кажеш какво стана снощи.
- Снощи?
- Не ме будалкай!
Какво стана с Лонет?
Чували ли сте за думата "почукай"?
- Какво стана?
- Какво? Нищо не е станало.
- Ударихме няколко топки.
- Мисус не ми говори.
Тя не знае, че съм щастлив когато не чувам безкрайното й плямпане.
Продължавай, продължавай в същия дух.
Алфи, какво стана?
Зарежи. Виж...
- Пих доста снощи.
- Пиян.
Ами, аз...
Наистина... не помня.
- Направил си й нещо.
- Не.
О, да, направил си. Защото тя се показва пред къщата ми,
в четири сутринта, казва, че ме иска обратно.
Тя дори каза, че ако се нуждая от още време
напълно ме разбира.
Луда работа.
Направих нещо за него. Благодарение на мен, Марлон спечели.
Което значи,че той се уреди, а аз също.
Това е чудо. Фантастично.
- Хайде, каво й каза?
- Виж, виж.
- Всичко е наред.
- Какво каза?
Попитах я дали иска да се омъжи за мен.
Знаеш, че ще си ми кум, нали?
Поука от историята:
Нито едно добро дело не минава безнаказано.
Нова дума за деня?
"Resilience:
Способността напълно да се възстановиш след разочарование или загуба."
Възможността да отскочиш.
Разберете, не е за да заменя Джули.
Просто искам да се върна към простия живот:
Жени, които нищо не означават за мен.
За това се сприятелих с Ута - собственичка на нощен клуб.
Здравей, Ута.
Сега, като ерген със инфрачервено виждане
Трябва да спазвам прости правила.
На Алфи Екинс кредото или философията,
е сумата от най-добрите съвети,
които баща ми ми е дал.
Той ми каза "Синко, като срещнеш красива жена...
...Някъде има човек, на когото му е омръзнало да я оправя."
- Какво желаете?
-G&T, моля.
Обясни ми какво виждат всички в този Европейски боклук?
Мисля, че е нечестно да е по-приемливо мъжа,
да експериментира, отколкото жената,
ако тя иска да опита нещо... Целувка или тройка.
Знаете, че ще ги критикуват. Аз не бих ги критикувал.
И мисля, че ако вие двете се целунете, аз ще... аз просто ще...
Аз просто ще помисля, че е красиво.
Въпреки,че и аз често си фантазирам разни неща
нещо не е както трябва.
И връщането към стария ми начин на живот
няма да премине толкова гладко, колкото се надявах.
Съжалявам.
Извинявам се.
Продължете без мен.
О,милички, аз...
Не знам какво стана. Това не е обичайно за мен.
Да... вие двете просто...
Все си мислех, че няма нищо по-лошо от смъртта.
И тогава като от изневиделица...
...немислимото стана.
Сега наистина не разбирам какво всички намират в теб.
Просто продължава да се случва пак и пак.
Или по-точно, да не става отново и отново.
Това никога не се случва Ута. Наистина,никога.
Честно.
Не така говорят из града...
...пишлеме.
Господин Елкинс? Миранда Кулп.
Миранда.
Урологът е мъж с малко женственост в себе си.
Е,доколкото разбирам имате проблеми с ерекцията.
Да наистина имам... малки... ами малки... проблеми с това, което казахте.
Не се притеснявайте. Аз съм експерт в тази област.
И така,наскоро да сте изпадали в стресови ситуации, господин Елкинс?
Стрес? Емоционален? Аз? Не,никога.
Е,освен ако не броите онзи малък разговор, който проведох с Джули.
Не мога да те виждам вече, Алфи.
- Защо? Ядосана ли си?
- Не,не съм ядосана.
Просто, ами, искаме различни неща.
И не искам да се месиш в живота на Макс.
Сменила си си прическата, нали?
Променила си я, нали? Така си е.
Променила си я. Подстрига ли я?
Излежда великолепно.
- Благодаря.
- Как така...?
Как така никога не си я сменяла докато ходехме?
Наистина трябва да тръгвам.
Е, предполагам...
...ще трябва да ти ги върна тези.
Благодаря.
Алфи?
Ще се справиш ли?
Да. Нямай грижи. Винаги се справям.
ОКейче, я да метна едно око на този твой пенис.
Разбирам.
Е.
- Е,изглежда се поизправи.
-Май наистина е така.
Брилянтно.
Какво облекчение.
Искам да кажа,че щом той успява да ми го изправи не би трябвало да имам проблем
да го държа изправен и в по-важни моменти, нали така?
Е, изглежда, че нямате никакви физиологически проблеми,
така че с две думи можем да бъдем сигурни,че проблема
- е на стресова основа.
- В превод: Джулиева основа.
Както обичам да казвам, ако не те смачкат по един начин, ще те смачкат по друг.
Обаче,
- усетих нещо наистина нетипично.
- Нетипично?
Няма от какво да се разстройвате, господин Елкинс.
Мисля, че усетих някаква бучка...
...на вашия пенис.
Но с малко късмет, няма да е нищо особено.
Думите "бучка" и "пенис" в едно изречение.
Нещо,което не чуваш всеки ден.
И така малкия Алфред получи един Коледен подарък.
Операция на пениса.
Ще си получа резултатите до 3 дни... Всъщност 5.
Пет като броим Събота и Неделя. Мили Боже. Мили Боже.
Мисля,че тотално ще откача.
Добре ще съм.
Добре ще съм.
Аз съм млад мъж.
Концентрай се, Алфи. Коцентрирай се...
Да вървим, деца. Хайде.
Вървете напред, деца. Гледайте право напред.
Хайде. Не гледайте този мъж. Гледайте само напред.
Междувременно мисля, че ще съм много по-защитен ако си отида вкъщи.
Алфи,миличък, какво има? Имаш вид на мъртвец.
Не,просто... имам малка футболна контузия, нищо повече,
Госпожо Шнитман... Здравейте, госпожо Либерман.
Изглеждате прекрасно. На къде сте тръгнали?
- На пазар. Имаш ли нужда от нещо?
- Не, всичко е наред.
Здравей.
Може ли да говоря с теб за малко?
Дами, това е приятелката ми Лонет.
Тя е страхотно. Добре е, че ходиш с Афроамериканка.
Да.
Хей. Здравей, миличка. Липсваше ми.
Не ни обръщайте внимание. Не сме тук. Продължавайте да си говорите.
- Радвам се, че се видяхме.
- Ди скоро, госпожо Либерман.
Пазарувайте до припадък, момичета.
Е, как си?
Бременна съм.
Струва ми се,
че проблемите, за които винаги си загрижен никога не се осъществяват.
Тези които се случват неочаквано
в някоя следобедна Сряда са тези, които те парират.
Предложих и да бъда до нея...
... но тя предпочете да бъде сама.
И двамата знаехме, че ако бебето се роди с бяла кожа
това би бил края за Лонет и Марлон.
Да не говорим пък за домакинът ви тази вечер.
Но стоейки на студа, разбирам, че съжалявам за някои неща.
Мислейки върху неща като,
"Ето ти още едно хлапе, което никога няма да опознаеш.
Твоето собствено. "
Не отне много време.
По дяволите, замръзваш.
Как се чувстваш?
Празна.
Тази вечер в бара си мислех, че получавам нещо, а не давам нищо.
Май не проработи по този начин, нали?
О, човече.
Ако нещата се наредят добре, може би този момент на смъртност
ще се превърне в знак.
Трябва да се замисля и да направя... Да направя някои промени.
Възможно е.
- Следващата седмица.
- Моля.
Дали току що...? Погледнахте ли ме току що? Дали не се обърнахте към мен?
Вижте, ако знаете резултатите от теста ми и ви казват да...
- Господин Елкинс.
- Моля. Моля.
Господин Елкинс,за хиляден път ви казвам, седнете.
Господин Белсън, имам отпуск във Вторник от 11:30.
Ще бъда добре.
- Усещам го.
- Благодаря ви. Довиждане.
Само още минутка.или десет.
- Всичко е наред. Не бързайте.
- Нямам избор.
Преди пикаех. Сега капя.
- Аз съм Джо. Как е твоето име?
- Алфи.
Как си, Алфи?
- Горе долу. А ти?
- Смотано.
И аз така. И аз така.
- Харесва ми вратовръзката ти.
- Благодаря. Колекционирам ги.
Когато си стар се учиш да бъдеш търпелив.
Да.
Преди нямах време за каквото и да е. Все бързах.
- Това чувство ми е познато.
- Аха.
Жена ми винаги ме караше да си взема почивка. Хавай. Рино.
А аз винаги и казвах, "До година, Еви, до година.
Имам прекалено много работа."
Винаги си мислех, че ще имам повече време.
Докато една неделна вечер тя занесе едно гърне със задушено месо на пеща.
Извика, "Супата е готова," и падна на пода.
Просто така.
Смъртта никого не предупреждава.
Съжалявам.
Опитах се да си събера спомените.
Дори когато бяхме на 8 дневна почивка на Уайкики...
тя винаги се смееше.
Не мога да я забравя.
През живота си научих две неща.
Ако се влюбиш в някоя,
живей всеки ден сякаш ти е последен.
Тя е само твоя, Алфи.
Наслади й се.
Добре ли си синко?
Да, надявам се.
Ако някога ти стане скучно или се чувстваш подтиснат...
...ми се обади.
- Никога няма да ми се обадиш.
- Може би ще се.
Добре тогава. Може да отидем в някоя кръчма и да забием някоя друга мадама.
Точно така.
Благодаря, Джо.
Хей.
Съжалявам за Еви.
Ние...
...не бяхме толкова привързани един към друг...
...но бяхме много близки.
- Ако разбираш какво имам предвид.
- Мисля, че те разбирам.
Доста време след това си мислех за Бог и смъртта.
И ако това, което са ме учили в Библейските часове е вярно,
Аз наистина съм си за онова място.
Но скоро няма да съм събеседник на Луцифер,
защото резултатите от теста са отрицателни.
Ще живея! Ще живея!
Съсипах си костюма, но не ми пука.
Не си мислете, че съм забравил клетвата си да променя живота си,
Защото не съм.
Сок от моркови и ябълки.
Да.
Сега вече здравето е на първо място.
Бизнес плановете също са мой приоритет.
- Щом така казвате...
- Тази вечерното ревю на улица Амброуз...
Не, определено не искам да говоря. Почакай малко, какво друго имате?
Добре, да.
Добре тогава, ако трябва, но...
Нова основа. Ново начало.
- Как се казваш?
- Алфи господине.
Почакай тука, Алфи.
Колко време ще се бавите?
- Бързаш ли за някъде?
- Не, просто бих искал да отида
- да си взема чаша чай.
- Защо просто не останеш тука.
Да или не?
Определено да, поне аз така мисля. Наистина.
Зашеметяващо. Не мислите ли така господине?
Съжалявам, но не те ли помолих да останеш в колата?
Реших че мога да помогна на дамата за покупките.
Определено да?
Така мисля.
Само с едно малко...
- Може ли?
- Може.
Допълнение.
Бикоборец. Друг живот. Не питай.
Бих казал,че е на около 50.
Но не казват ли, че 50 е новото 40,
а тя не е ли живото доказателство?
Имам предвид, погледнете я. Красива господарка.
И бюст като на Холан Тънел.
- По-добре ли е?
- Определено.
Правилно се доверявате на Шанел. само едни тъмно розови токчета,
и сте прекрасна.
- Ти да не би да си момче за всичко?
- Опитвам се.
- Той започва да се изнервя, нали?
- За него е полезно.
- Съпругът ви не е ли доста по-стар от вас?
- Той не ми е съпруг.
Той носи халка.
Не съм казала, че не е съпруг на някоя друга.
- Вземи нещата от багажника?
- Дадено.
Наздраве.
Мадам, ако за в бъдеще поискате услугите ми.
Весела коледа господине, мадам.
Това приятели е истинска жена.
Умна и сексапилна...
Нали усетихте малкият флирт между нас?
Накара ме да се замисля,
ако такава жена, в това положение
приема съвети от момче като мен,
тогава, може би...
Може би съм хванал голям къс.
Всъщност
Имам моето Ню Йоркско разрешение.
Издигнах се.
Катастрофално. Обречено.
Опустошително.
Купих му тефтерче с дума на деня за Коледа.
Голяма грешка.
Коледните дни, бизнес времето на годината.
Опитах се да правя бизнес.
- Какъв е проблема мистър Уинг?
- Твоят негърски брат.
Той се отказа.
В писмото, което Марлон ми остави, той ме нарече най-добър приятел...
...той се извини за гаранцията на нашия бизнес план.
Той казва,че всичко това е за да направи Лонет щастлива.
Той спонтанно реши,
да се премести на север,
и имах покана да се отбия по всяко време.
Някак Лонет убеди Марлон,
че може да е много болезнено да кажеш сбогом.
И да направиш нещата по-лоши,
всичко се разви във втората самотна вечер в годината:
Бъдни вечер.
Нощта,която носи толкова познати празнични чувства
на отчаяние, страдание,безнадеждност.
Не е подходящо да бъдеш сам.
За това мисля, че влюбените двойките не трябва да се разделят
между бъдни вечер и 2 Януари.
Винаги има хора, с които можеш да се видиш на празниците. Винаги.
А и да не забравяме подаръците.
Аз лично винаги съм подозирал, че всички си изкарват
по-весело Коледните празници отколкото аз.
Не че някога изобщо съм празнувал Коледа.
Но това е доста дълга история.
Такси.
Такси.
Извинете ме.
Съжелявам,приятел,но е против правилата ми да возя повече от...
Благодаря ти Боже.
Коледно чудо.
Добре де,влизайте.
Благодаря,че ни спасихте. Цялата премръзнах.
Няма проблем. Знаеш ли, доста претъпкано ще стане отзад.
- Защо не...
- Добра идея.
Защо пък не?
Хей,гледай шампанското.
Всички влезнахме.
- Не излизат много често.
- Внимавайте бе хора.
Няма да има подаръци за вас тази Коледа.
Англичанин си.
Обичам Англичани.
- Как се казваш?
- Алфи.
Искаш ли да се поразвеселиш малко с това, Алфи?
Не,благодаря.Опитвам се да ги откажа.
Добре де. Една дръпка.
Весела Коледа
Има една фраза,която Янките използват много често, "Остави се на течението."
Е,да, приспива ми се от празничните блусове.
Обаче когато момиче от такъв калибър те покани на парти,
трябва да отидеш и да се оставиш на течението.
Може би е от късния час.
Може да е от силното питие.
А може би просто беше едно взаимно желание
да си спретнем една весела Коледа.
Каквато и де причината,свалянето никога не е протичало толкова лесно,
и се озъзнавам,че казвам нещо, което въобще не е в стила ми:
Подновявам апартамента си в Upper West Side.
Но ако искаш,може...
...може да се отбиеш до моето, местенце ако искаш.
Да се видим през празниците.
Звучи ми като покана.
И така накрая стана ясно, че след всичките тези години,
малкия Алфред най-сетне получи това, което искаше за Коледа.
12 дни след Коледа нещата се развиваха перфектно
с невероятна бързина.
О,да какво изживяване беше само.
Всичко беше неустоимо.
Тя беше като шоузвезда излъчваща сексапил на ученичка.
Кой няма да се разтопи когато тя се обърне рязко?
Освен това,имаме толкова общи неща.
- Тя е сладка, забавна, оригинална, вълнуваща,
- Обожавам те.
Пълна с изненади.
Оу и не споменах,че е много добра в леглото.
Започнах да се чудя,
дали тя ще е тази,...
... която най-накрая ще ми задържи вниманието?
Честита Нова Година!
Във всяка обречена връзка,
идва един момента,който аз наричам
"опа" момента."
Когато нещо мъничко се случи,
вие просто ставате свидетели на началото на края.
И изведнъж спирате и се замисляте:
"Опа, айсберг на борда."
С Ники, това беше началото на многото...
..."опа" моменти.
Започна се със жалки аргументи.
Последвани от чести пристъпи на меланхолия.
Много възходи чести спадове.
Такова момиче никога не разбира кога прекалява.
И затова имаше чести сценки на изменчиво и глупаво държание.
И благодаря ви но не. Не,нямах застраховка.
Но когато започна да си мисля, че има малко причини, за да продължа,
Веднага си припомням,че имаме една много важна обща черта.
Да можеше само да не настоява да пуши преди,
след
и по-време.
Кога ще се върнеш вкъщи,скъпи?
Чихте ли?
"Кога ще се върнеш вкъщи,скъпи?"
Това много ми напомня за това как съпригуте говорят на мъжете си.
Защото правя нещо наистина специално за ам-ам.
Ам-ам?
Ще се обадя по-късно.
Слушай, сигурна ли си,че този цвят не е прекалено ослепителен?
- Мисля,че ти си ослепителен.
- Внимателно,
защото имаш боя върху ръцете.
Освен това носиш любимата ми тениска докато боядисваш къщата,Ник. Не...
Извинявай,мило.
Трябва да тръгвам.
Не,трябва да тръгвам.
Обзалагам се,че мога ако останеш ще си струва.
Сигурен съм в това. Обаче знаеш ли? Имам бизнес среща.
- Нали така?
- Да.
Трябва да знаеш,че си в беда когато някой ти метне такъв поглед.
Когато бях ученик в гимназията "Св. Албан",
от училището ни заведоха на една образователна екскурзия
да гледаме изкуството е един...
Един от големите Лондонски музеи.
Както и да е,когато бях там,
попаднах на мраморната статуя на една Гръцка богиня.
Афро...Афродита, или нещо от тоя род.
Беше много красива.
Перфектно женско тяло.
Ясно очертани форми.
Изящност.
Гледах я възхитен.
Накрая учителя ни извика всички и аз минах покрай нея,
и чак тогава забелязах, отстрани на Гръцката богиня,
всичките пукнатини, издатъци и несъвървенства.
За мен тя вече не беше същата.
Е,това е Ники.
Една красива скулптура...
...развалена...
...по начин,който не забелязваш докато не се приближиш повече.
Замалко загубих сигнал.
Но не знам.
Просто много лични неща се случват.
Нали се сещаш?
- Да,знам.
- Добре дошли,господин Алфи.
Радвам се да те видя,Елвис. Виж, нали нямаш нищо против да избързам малко.
- Приятна вечер,сър.
- Благодаря.
Както сами виждате хлапето се издигна в този свят.
Просто имам един приятел, който,
така да се каже, е голяма клечка.
Точно така.
По трудно е да ги махнеш, отколкото да ги вкараш. Харесва ми.
Никога няма да повярвате до кой ще се отбия сега.
Преди две седмици и аз не бих повярвал.
защо просто не бъдеш откровен,
и не кажеш на приятеля ти, че хотела има ново ръководство
и се налага помещенията да бъдат разпуснати. Знаеш какво имам предвид.
Това кимоно
прави чудеса с деколтето ти.
- Голяма дума казваш.
- Голямо деколте имаш.
Защо не пийнем по нещо, а ти ще ми кажеш останалите си проблеми.
Вместо себе си ще слушам нея. Това си е промяна.
Знаеш ли, за толкова млада жена, ти си ужасно мъдра.
Таен обожател?
Един от многото.
Ти никога няма да се замислиш да донесес цветя на момиче, нали така, Алфи?
Само ще ги окуражи.
Ще приготвя питиетата.
Какво предпочиташ, скъпи?
Бих искал едно уиски, моля. Midleton Rare, ако имаш в наличност.
Обичам от време на време да казвам такива имена,
защото така и показвам, че не единствената в къщата.
Защо да не си спретнем един абсентен следобед?
Перфектно.
- Въобще не разбирам какви ги говори.
- Пил ли си абсент?
Напоследък не. Я ми припомни какво беше това?
Зелената фея. Течната дрога на френските импресионалисти.
Имам и няколко от онези яйчени нещица, които харесваш толкова много.
Веднъж да кажа,че харесвам нещо и следващото нещо,коеот се случва,
е да го получа на сребърен поднос.
Супер, а?
Нещо като разкоша,които смятам да си спечеля един ден.
Малко елегантност с лек привкус на лукс.
Определено е луда по модата.
Не ти трябва да казваш на такъв човек коя обувка с каква пола си отива.
Притежава си собствена козметична компания.
Империя, всъщност.
Започнала е с маски за лие в салон за красота.
Взела е една шепа кал,смесила смесила я е с малко папая,
внесла го е на пазара, и бинго: всичко това.
Всичко това е толкова нелегално.
Контрабандирах сериозно количество като се връщах от Прага,
в малки бутилчици.
Оу, проверих твоя бизнес план.
- И?
- Впечатлена съм.
- Изглеждаш изненадана.
- Ни най-малко.
защото под всичката тази напереност
бие сърцето на един мъж, който е много по-умен отколкото си мисли,
но не и толкова самонадеян, за колкото иска другите да го мислят .
На какво...? На какво основание казваш това?
Тази проницателност към моята същност?
Защото коства доста, за да опознаеш някой.
Какво?
Просто се чудех дали има някой талантлив татуировчик наоколо,
който може да смени "Пабло" с "Алфи".
Еми тука си имаме един такъв.
Господи.
Това нещо целия ме изпоти.
Това ми е задачата.
Знаеш ли какво казват хората.
Какво казват?
Абсентът прави сърцето по-любящо.
Оу, Супер.
Вижте това.
Вижте само рамера на тази вана.
Имала е двама съпрузи-и двамата са дали фира,
и имам чувството, че това е мястото на престъплението.
Хайде,бебчо, да се намокрим.
Ако продължава така,
ще сменим тази татуировка доста по- скоро отколкото тя предполага.
Спомняте ли си как малкия Алфред,най-сетне получи това,което искаше за Коледа?
Внимавайте какво си пожелавате.
Има още нещо.
Задрямала си?
Да.
Опитах се да те изчакам.
- Доста дулго се проточи срещата ти, а?
- Да,доста дълго. Разбит съм.
И мокър.
Но...
...искам да си поговорим малко, Ники.
Добре.
Разбира се.
Защо не поговорим, докато вечеряме.
Сготвих печено говеждо и Йоркширски пудинг.
Това ти беше любимото докато беше още младеж, нали?
Е ела да видиш обстановката, ако обичаш.
- Твоето малко момиче се потруди здравата.
- Забелязах. Страхотно е.
Направо разбиващо.
-Е, Ник...
- Алфи, напоследък често си мислех.
Я ги виж тези малки сладки картофкки?
Добре. Знам, че напоследък бях малко ужасна.
Не знам, мисля ще има нещо общо с това, че се чувствам не на мястото си...
...и не изцяло доверчива.
Миличко, нека ти го кажа направо.
Ще бъда много по-добра.
Обещавам.
Ще си взимам редовно успокоителните.
И всичко, абсолютно всичко ще бъде тип-топ.
Не ти ли звучи добре? Миличко?
Така че ела, ела и седни. Пирешество ни чака.
Вече ядох, Ник.
Разбира се.
Няма проблеми, ще имаме за утре.
Мога да сготвя набързо малко телешко за обяд.
Какво има, Алфи?
Нищо. Просто...
много неща са ми в главата...
...чувствам се малко...
- Какъв?
Студен? Отчужден? Самотен? Какъв?
О, Ник, това е абсолютно протакване.
Всичко се случва толкова бързо.
-Не съм най-добрия в тези неща.
- Кои неща?
Аз...
...не знам как точно да ти го кажа.
Разбира се,че знаеш,Алфи.
Имаш много опит в зарязването на момичета.
Не се притеснявай.
Вече ме няма.
Странно,
Но дори когато знаеш,че трябва да се свърши...
... когато накрая се случи...
... винаги имаш това неизбежно угризение:
Дали направих правилното нещо?
Трябва да призная...
...липсва ми компанията.
Ник беше номер едно в това.
Но както старата ми леля Гладис обичаше да казва,
"Външният вид не е всичко"
Все си мислех, че това са глупости,
но сега вече си мисля, че...
...може би старата вещица е била права.
Джули?
Алфи, здравей.
Каква изненада.
- Боже, не съм те виждал от...
- Да.
Изглеждаш... Изглеждаш страхотно.
Благодаря. Ти също. И ти изглеждаш добре.
В момента съм малко настинал.
- Но иначе си добре?
- Добре съм. Винаги съм добре.
Радвам се да те видя.
И аз теб.
Хей, знаеш ли, аз...
Съжалявам за това, което се случи между нас.
Съжелявам, че всичко свърши така. Не беше...
Не беше добре.
Почувствах се зле за това,че не виждах Макс и че и теб не те виждах.
- Всичко е преминало вече.
- Добре.
Знаеш ли...
...чудя се...
Може би ние...
Знаеш, че никога не мога да обещая нещо.
Но ако искаш, ако желаеш,
може да се виждаме отново.
За мен ще е добре.
Ще бъде повече от добре, ще бъде страхотно.
- Алфи, аз...
- Да?
Това е Адам.
Здрасти,как си?
- Здрасти,ти как си,Адам?
- Доста добре.
- Адам.
- Да.
Беше супер да те видя.
-Изглеждаш фантастично.
-Благодаря.
Колко стана часа? Трябва да тръгвам.
Закъснявам за среща. Радвам се,че се запознахме,Адам.
Джули?
Джули?
- Как е Макс?
- О,много добре.
Ще му кажеш ли здрасти от мен?
- Разбира се.
- Или по-добре не.
Бъдете живи и здрави.
Ехо.
Ехооо.
Госпожо Уинг, всичко...?
Уинг.
Защо плачеш?
Не плача. Махни се.
- Сигурен ли си?
-Добре съм. Тръгни си, Алфи.
Съжелявам. Просто исках да видя дали може да заема една кола.
Тя ме напусна.
Не те разбирам?
Блосъм ме напусна.
Блосъм?Това да не е името на жена ти, Блосъм?
Къде греша ,Алфи? В любовта си?
Слушай, приятел. Успокой се, можеш да си я вернеш.
Примами я.Изпрати й цветя и бомбони.
Напиши стихотворение.
- Така ли правиш ти?
- Еми, всъщност не.Никога не съм правил така,
но може би това е начина.
Какво се римува с Блосъм?
Аз бих написал "великолепна"/awesome/
Добре.
Никога не спираш да изимяваш хората.
Здрасти.
И аз се радвам се да те видя, Лон.
Предполагам, че трябваше да се обадя. Здрасти, Сам.
Е,това щеше да е план.
Е,ами, извинявай, просто...
Хубаво е.
Слушай, Лонет...
Знам, че е много неудобно. Защото...
Не ти трябва да шепнеш. Марлон не е тук.
Наистина ми липсвате и двамата.
Просто се удех дали...
Може би ти и аз трябва да забравим всичко,
сякаш никога не се е случвало и да продължим напред, разбираш ли?
Просто...
Знаеш ли, Алфи...
...не беше добра идея да се отбиеш.
Вие двамата нямахте бебе.
Имали сте бебе.
Не,първото ти преположение беше правилно.
Като се замисля за онзи ден в болницата, си спомням
как се опитвах да погледна в очите на Лон, за да видя дали може да разбера
през какво преминаваше тя и как не би ме погледнала.
И мисля че тогава разбрах.
Просто не исках да го приема.
Толкова банално...
... нищо не казах.
Знаех, че имаше голяма вероятност бебето
да е на Марлон.
Или поне се надявах.
Това е много...
...за мен също, Лон.
Марлон е останал.
За сега.
Има ли нещо, което мога да направя?
Какво ще направиш, Алфи?
Здравей.
Знаеш ли, аз никога...
- Никога не съм искал...
- Никога не искаш да нараниш който и да било.
Само че го правиш, Алфи.
Усетих, че имам нужда да поговоря с приятел.
Проблемът беше, че изведнъж те рязко намаляха.
И не си спомням да съм бил в колата. Аз просто... просто... бях спрял.
И плачех.
- Плачеше за малката?
- Не знам точно.
Може би за него.
Преди всичко мисля за себе си.
И Марлон
Никой никога не ме е гледал както той тогава.
А повярвай ми,гледали са ме с поглед, който може да те убие.
Той стоеше до Лонет. Аз никога не бих могъл...
Никога няма да разбереш на какво си способен докато наистина не заобичаш някого.
Е, сега какво?
Ще се заковеш в тази ситуация?
Не.
Направил си единственото,което си могъл. Държал си се като джентълмен.
Поне за това никога не съм бил обвиняван.
Не се възгордявай. Ти също си се държал като,
твърдоглаво, и самонадеяно копеленце.
Следващия път мисли преди да действаш.
Всичко е наред. Провалил си се.
И какво ще правиш сега?
Ще се хвърлиш от моста?
Въпросът е...
...какво ще стане с остатъка от живота ти?
Щях да се самозалъгвам ако не бях приел, че събитията от последните няколко седмици
бяха обърнали живота ми.
Добре,добре,добре.
Здравей,приятел.
Какво можем да направим за Вас тази вечер?
- Колко струват тези?
- Пет и петдесет.
И ще трябва да ги поставите във вода веднага.
Добре, ще го взема.
Размислих.
Всъщност, това е нещо специално.
- Какъв е случая?
- Моля?
- Предложение за брак?
- Не,не,не.
Е, бих искал да направя едно предложение което да ни активизира малко,
да промени нещата или нещо от този род.
Разбирам. Имате някаква делова работа.
Кажете ми как изглежда тя или той,
и ще открия най-подходащото цвете.
Ами,тя е...
Знаете ли, тя е с приключенски характер.
- Frivole.
- И много секси.
Сещам се за Долче Вита.
Малко пакостлива. Разбирате ли, дръзка?
Avalanche, със малко от
от mio amore.
И в общи линии, тя е просто...
Тя е просто една сладурана.
Лиз?
-Ехо?
- Аз съм,любов моя.
Здравей, не очаквах да те видя тази вечер. Мислех си, че си на работа.
Ами отмених я, и сега съм в почивка.
Слушай,мисля, че трябва да станем рано другата сутрин и да се махнем от града,
да отидем на село и да видим дали можем да живеем
- в онова B & B, за което винаги говориш.
- С удоволствие, но не мога.
Ще закусвам с инвеститори на сутринта.
- Какво ще кажеш за края на седмицата?
- Перфектно. Много по-добре.
Добре. Мислех си,че може да...
Оу,мили Боже.
Не. Алфи.
- Какъв мил жест.
- Милейди.
Не са някакъв си обикновен букет. Специално ги подбрах.
- Да,виждам.
- И очевидно имам нюх
в подреждането на цветя.
Впечатлена съм.
- Направо ме шокира.
- Добре. Мисията е изпълнена.
Харесва ми да те изненадвам.
Е, определено успя.
Добре тогава. Трябва да ставаш рано утре, така че аз ще тръгвам.
- Ще те видя ли утре вечер?
- Да.
Когато си говориме, има едни неща...
Едно нещо, за което наистина бих искал да си поговорим.
Какво,миличък?
Ще изчакам за точно подходящ момент и само това ще ти кажа.
Ще ти звънна на сутринта.
И Алфи, благодаря ти за цветята. Оправиха ми вечерта.
Наистина ли?
В такъв случай може би ще остана.
Не мисля...
Не, не е добра идея.
Има друг мъж вътре, нали?
Боже...
Върви си.
Не го прави.
Какво има той?
- По-добро от мен?
- Алфи, моля те.
Кажи ми. Моля те?
Наистина бих искал да знам. Какво има той? Кажи ми.
Искам да знам какво има той. Моля те, кажи ми.
Хайде.Хайде. Хайде, просто ми кажи.
Просто ми кажи, хайде.
Какво му е по-доброто от мен?!
По-млад е от теб.
"По млад е от теб."
Трябва да призная, Не усетих как дойде.
Тя ме хвана неподготвен.
Не можеш да го отречеш, нали?
Както сигурно си научил досега, аз умея да прикривам чувствата си много добре.
Разбираш ли, специфичното при чувствата е, че те имат способността
тихо да се промъкват към теб точно когато най-малко ги очакваш.
Сещаш ли се какво имам предвид?
Да.
Като с Лиз.
Кой би си помислил, че от всички жени,които познавам...
...точно тази, пред която си отпуснах гарда ще ми поднесе силният удар.
Ирония.
Банална дума.
Дори.
- Здрасти.
- Здравей, Алфи.
- Не съм те виждал от векове.
- Може би защото спря да се обаждаш.
Знам. Нещата станаха много...
Не се обяснявай. Вече не ми трябват извинения.
Добре.Не,знаеш ли какво? Искам да обясня.
Какво? Насити лими се?
Някоя по-сладка ли намери? Не искам да слушам, Алфи.
- Виж,Дори...
- Наистина.
Изслушай ме,Дори...
Това,което се случва с мен...
Не знам, когато стане...
Когато станеме много... не точно близки, но нещо от този род,
Започвам да се чувствам... не съм доволен,
не точно хванат в капан,но нещо подобно.
И аз... Аз...
Разбираш ли? Разбираш ли какво имам предвид?
Това...? Това има ли някакъв смисъл?
Мисля,че в това положение, трябва да можеш да го разбереш ти.
Да, така е.
Трябва да вървя. Той ще ме чака.
Дори.
Съжалявам.
Късмет, Алфи.
Предупредих ги всички от самото начало.
Винаги казвах нещо измежу редовете.
"Трябва да ви посъветвам,
Покрит съм с невидимо предопреждение.
Няма да се предам. Никога няма да се оженя."
Въпреки всичките ми усилия, усещам да започвам усещам малки пукнатини
в този мой смешен край
Знаете ли,когато се загледам в дребния ми живот,
и всички жени, които съм познавал...
... не мога да мисля за нищо друго освен...
... за всичко,което те са направили за мен...
... и колко малко аз направих за тях.
Как те се грижеха за мен, глезеха ме...
... а аз им се отплатих като никога не им върнах услугата.
Да.
Все си мислех, че извличах най-доброто от всичко.
А какво имам?
Наистина?
Малко пари в джоба ми.
Малко хубави дрешки. Готина кола на мое разположение.
И съм сам.
Независим. Свободен като птичка.
От никого не завися.
И никой не зависи от мен.
Животът ми си е мой.
Но не намирам душевен покой
А ако го нямаш това, значи нищо нямаш.
И така...
Какъв е отговора? Това се питам непрекъснато.
За какво е всичкото това?
Разбирате ли ме?