Analyze This (1999) (Analyze This - cd2.srt) Свали субтитрите
- Момент.
Пол Вити те търси, Примо.
- Кой е?
- Аз съм.
- Кой "аз"?
- Как кой? Аз!
Знаеш кой съм!
- Какво става?
- Лоши работи.
Този, който направи онова нещо с приятеля ми, сега го прави с мен.
Имам определени чувства. Чувствам се...
- Дискомфортно.
- Чувствам се дискомфортно.
Как се чувстваш?
Ядосан! Много съм ядосан.
Яростен съм. Направо се скъсвам от ярост.
- И защо ми го казваш?
- Не се прави, че не знаеш.
- Не знаеш, а?
- Не знам за какво говориш.
Опитвам се да... Да ти опиша чувствата си.
Изпитвам гняв. А гневът е...
Подтиснато желание.
Нямам търпение да те видя другата седмица,
за да намеря отдушник и евентуално...
Само още една грешка и ще ти отрежа ташаците, копеле мръсно!
Ще ти ги навра отзад! Ще те попилея!
Ще ти извадя очите и ще ти ги набода на клечки!
Ще ги изпратя на семейството ти да ги изядат за десерт!
- Майната ти!
- Копеле мръсно!
Намери речник и виж какво значи "дискомфортно".
Той е намислил нова гадост и искам да знам каква е.
- Как беше?
- Беше чудесно,
докато не стигна до рязането на ташаци и завирането им отзад.
Когато съм ядосан, аз си го изкарвам на възглавницата.
Направи го и ти.
- Шибана възглавница!
- По-добре ли си?
- Да.
- Хубаво.
Обади се във Ватикана и провери дали не им липсва нещо.
Майкъл, искам да поговоря с татко ти насаме.
- Ще разтовариш ли колата?
- По-висок е от къщата.
Какво става? Какво е това?
- Защо?
- Това е подарък за сватбата.
Ние не сме женени. Изпрати му го обратно.
Не съм виновен аз. Ти не искаше да продължим.
А ти какво очакваше? С това ли да запомня сватбата си?
"Виж снимките от сватбата, скъпи. Това са нашите, това вашите,
- а това е типът, дето се размаза."
- Искам да се оженя за теб.
- Вече не вярвам, че ще стане.
- Ще стане следващата събота.
- Кой ще присъства?
- Само ние.
И всички твои роднини, които вече са се съвзели.
Не искам мутри. Всички гости трябва да имат вратове.
Ще ги проверяваме за вратове на входа.
Можеш да смениш всички мебели...
Доктор Собъл.
Ние сме агенти Стедман, Ричи и Провано от ФБР, СБОП.
Синдром на болестна остра психоза?
Служба за борба с организираната престъпност.
- ФБР? Това е по-готино и от фонтана.
- Майкъл, отиди си в стаята.
- Веднага!
- И без това оттам чувам по-добре.
Заповядайте.
Обяснете ни тези снимки, д-р Собъл.
Аз съм психотерапевт, а Пол Вити ми е пациент.
Бивш пациент. И то не точно пациент.
- Точно така.
- А защо ви е изпратил фонтан?
Фонтанът ли? Това е просто...
Това е просто подарък по случай края на лечението.
Веднъж един клептоман ми подари телевизор. Това не е нищо особено.
Ще говоря направо, д-р Собъл.
Следващата седмица мафиотските босове ще се съберат в Ню Йорк.
Подготвя се кървава баня.
- Споменавал ли е Вити за това?
- Кървава баня?
Не е споменавал нищо такова. Със сигурност щях да запомня.
Думи като "кървава баня" привличат вниманието.
Бихме искали да ни осигурите информация за тази среща.
- А ако не го направя?
- Ако не го направите...
Аз лично ще направя живота ви истински ад.
Не искам да ме разбереш погрешно, Поли.
Знаеш, че бях добър приятел на баща ти.
Винаги съм бил и твой приятел.
Носят се слухове, че ходиш на психиатър.
- Така ли е?
- За какво говориш?
Това касае фамилията.
Засега знаем само аз и ти, но ако се разчуе, сме мъртви.
- Кой знае какво му казваш.
- Това не ти влиза в работата!
Не съм съгласен.
Ако го правиш, за да пледираш за невменяемост,
значи всичко е наред. Но слуховете са, че се пречупваш.
Хората го приемат като слабост.
Нима искаш Синдоун да превземе всичко?
- Какво искаш да направя?
- Да приключиш с това, Пол.
- Как така да приключа?
- Отърви се от доктора.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
- Така стоят нещата.
- Никой няма да го докосва.
Ако някой го пипне с пръст, ще го убия! Ясно ли е?
- Искаш ли плодове?
- Не, ще те чакам в колата.
Може ли два портокала?
Татко!
Татко!
Съжалявам.
- Изглеждаш зле. Как си?
- Добре съм. Слушай, Пол...
Не ми изпращай повече подаръци.
- Не хареса ли фонтана?
- Въпросът е принципен.
Колкото повече подаръци от сърце, толкова по-добре.
Я да ти видя часовника. Боклук! Трябва ти "Ролекс".
Не ми купувай "Ролекс"!
- Кой е казал, че ще го купувам?
- Трябва да поговорим, Пол.
- Кой е този?
- Томи Ейнджълс.
Израсли сме заедно. Работехме в Джързи.
Как умря?
Отивал да говори с ченгетата и го блъснал камион.
Два пъти.
Не искам да знам нищо. Не искам да те слушам.
Това е прекалено много за мен. Сънувам кошмари.
Онази нощ сънувах, че сме с теб и отивам да купя плодове.
Появи се един тип и ме уби.
Точно както Марлон Брандо в "Кръстникът".
- Хубава сцена. Аз какво правех?
- Изпусна пистолета си.
Изтича при мен и викаше: "Татко! Татко!"
Аз съм бил Фредо? Това не е моята роля.
- Май и ти имаш нужда от психиатър.
- Трябва да поговорим, Пол.
Нямаме време.
- Вдовицата.
- Моите съболезнования.
- Дъщерята.
- Съжалявам.
- Братът.
- Моите съболезнования.
Съжалявам.
Тоя не го познавам.
Сега вече можем ли да говорим?
Ти ме нарече "татко", Пол. Става въпрос за баща ти.
- Това си е твоят сън.
- И сънят с млякото е за баща ти.
Аз просто занесох черно мляко на бебето.
Фройд казва, че играем всички роли в сънищата си.
Майната му на Фройд! Заради него не говоря с майка си.
Опитай се да ме изслушаш. Да кажем, че ти си бебето.
- Какво мляко ти носеше баща ти?
- Стига сме говорили за баща ми.
Трябва да говорим за него. Трудно се работи с човек като теб.
Това си ти: "Докторе, помогни ми! Аз страдам."
- "Добре, Пол, ще ти помогна."
- "Кой си ти, че ще ми помагаш?!"
А това си ти: "Много интересно. Какво означава това за теб?"
"Гневът е потиснато желание." Дрън-дрън, та пляс.
Хайде да поговорим за твоя баща. Той какъв е?
- Това не е важно.
- Какво?
Направи пауза. Или се замисли, или почувства нещо.
- Какъв е баща ти?
- Психиатър е.
Ясен си ми. Следващият пациент, моля.
Нямаме време да говорим за моите проблеми.
Значи баща ти е проблем.
- Ядоса се.
- Не съм!
Ядоса се. Ставам все по-добър.
Остават ни само няколко дни. Това е много важно.
А ти се държиш неадекватно. Така няма да мога да ти помогна.
- Обади ми се, като станеш сериозен.
- Сериозен съм.
Не искаш ли вече да ме анализираш?
Поздрави баща си от мен.
- Трябва да приключиш с това, Пол.
- Как така да приключа?
Отърви се от доктора.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
- Така стоят нещата.
- Никой няма да го докосва.
Ако някой го пипне с пръст, ще го убия! Ясно ли е?
А сега да чуем другата.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
... ще го убия!
Много добре.
- Трябва да приключиш с това, Пол.
- Как така да приключа?
- Отърви се от доктора.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
- ... ще го убия!
Какво искате да направя?
Той се е разприказвал пред ченгетата, Пол.
Познавам го, не би го направил.
От ФБР са били у тях днес. Джими Бутс ги е видял.
- Видя ли ги?
- Да.
Сега ще ти се обади и ще иска да се видите.
Доктор Собъл се обади. Каза, че иска да те види.
Това е страхотно. Много е вкусно.
Обожавам италианската храна. Никога не съм ходил в Италия.
Ходил съм два пъти във Франция и на остров Ямайка.
Ходили ли сте там? Обичам да се гмуркам.
Вие гмуркате ли се? Чудесно е да те пратят при рибите.
Да отидеш при рибите.
Много е приятно. Какво ще правите това лято?
За кое?
Как си?
- Какво правиш?
- Бен, това е Карло.
- Приятно ми е.
- Сядай.
С Карло сме израсли заедно. Той ми е почти... като братовчед.
- Аз съм ти братовчед.
- Нали точно това казвам.
Той знае, че каквото и да става, аз съм на негова страна.
- Какво направи по ония въпроси?
- Можем ли да говорим за работа?
Няма проблеми.
Погрижих се за едното нещо, но чакам да стане другото.
- Човекът създаде ли ти проблем?
- Онзи от първото нещо?
- Той е ненормален.
- Какво каза?
- Ти каза ли му, че няма да стане?
- Какво да направя, Пол?
Хвани бика за рогата.
Но ако първото нещо стане, ще реши и второто.
- Точно така.
- Разбира се.
Това да си остане между нас.
- Кое, първото или второто?
- Много смешно.
Стиви Биф е ей там.
- Дебело говно.
- Мазен, гнусен...
- Боклук.
- ... лайнар.
Да отидем да му кажем "здрасти".
Много интересен ресторант. Често ли идвате тук?
Това място е много специално за Пол.
Да, тук очистиха баща му.
- Да не е тайна?
- Карай.
Чакай малко.
- Бащата на Пол е бил убит?
- Ей на онази маса.
Затваряй си плювалника.
И Пол е бил там.
Той не обича да говори за това.
- Къде отиваш?
- В тоалетната.
Сядай. Ще дойда с теб.
- Желе, аз трябва...
- Да акаш?
Давай.
Мамка му!
Трябва да ядеш повече целулозни храни, докторе.
Или ръжено хлебче на гладно.
Гледаше ми се някакъв филм, но ще дават само простотии.
Писна ми от тъпи екшъни. Навсякъде само насилие.
Нашият приятел се обади. Видял го е в ресторанта на Парети.
Много добре.
Красавец, нека това бъде прощалната му вечеря.
- Дадено, Примо.
- Няма проблеми.
Изтръгнете му сърцето и ми го донесете.
Ще ти го донесем на поднос, Примо.
- Откъде ще вземем поднос?
- Просто го донесете.
Или хлебче със стафиди. Страшно отпушва канализацията.
Трябва да поговорим насаме.
- Защо не ми каза за баща си?
- Какво?
- Каза, че е починал от инфаркт.
- И какво от това?
- Баща ти е бил убит.
- Нали все е умрял.
Разликата е голяма. Защо не ми каза?
- Защо да ти казвам всяка дреболия?
- Това не е дреболия.
Нима трябва цял живот да плача за миналото? Забрави!
- Ти искаш да говориш за това.
- Не искам.
- Искаш.
- Не искам.
- Защо сме в този ресторант?
- Харесва ми.
- Можехме да отидем другаде.
- Сосът със скариди тук е супер.
Ти ме доведе тук, защото искаше да разбера за баща ти.
Така е.
Къде е шибаният микрофон?
Качвай се в колата.
Става късно, ще взема такси. Мога да взема и влака.
Ще хвана този в 23:10 ч. Благодаря.
- Качвай се в колата, докторе.
- Прави, каквото ти казва.
Това, от което страдаш, се нарича маниакална депресия.
Качвай се в колата!
Какво прави този там? Вече половин час е в тоалетната.
Мамка му!
Копеле мръсно!
Изпуснахме го!
Хайде, излизай!
Оставете ни сами.
Съжалявам.
- Нищо лично, нали знаеш?
- Това си е много лично, Желе.
Върви натам.
- Знаеш, че трябва да го направя.
- Трябва ли?
Стига глупости! Ти ме предаде. Заби ми нож в гърба.
А ти не ме ли предаваш?
Да не мислиш, че съм тъп? Сдушил си се с ченгетата.
Те ми пуснаха запис, в който казваш, че ще ме убиеш.
- Чух го с ушите си.
- Не съм казвал такова нещо.
Не съм те предал.
Свалих микрофона, защото исках да ти помогна.
- Не ме интересува!
- Интересува те.
- Остави ме да ти помогна.
- Всичко свърши!
- Мога ли да те попитам нещо?
- Какво?
- Какво бяхте поръчали?
- Кога?
Вечерта, когато убиха баща ти.
- Откъде да знам?
- Не помниш ли?
- Това беше преди 35 години.
- Какво яде баща ти?
- Казах ти, че не помня.
- Опитай да си припомниш.
Това е прост въпрос. Какво яде баща ти?
- Спагети.
- Много добре.
А какво яде ти?
- Равиоли.
- Бяха ли ги сервирали вече?
В момента сервираха.
- Видя ли как идват убийците?
- Видях единия.
- Беше облечен като келнер.
- Баща ти видя ли го?
Не, но аз разбрах, че има нещо гнило.
- Как?
- Панталоните му не бяха келнер ски.
- Той се приближи към масата.
- Гледах го как идва.
Ти каза ли нещо?
Не.
- Татко ми беше много ядосан.
- А и ти му беше ядосан.
Какво стана после?
Не видях втория убиец. Майка ми започна да пищи.
- Ти се обвиняваш.
- Можех да го спася.
- Но си му бил ядосан.
- Трябваше да кажа нещо.
- Не си можел да го спасиш, Пол.
- Аз го убих.
Не си го убил, Пол. Убил го е начинът му на живот.
Оставих го да умре.
Оставих го!
Оставих го да умре, без дори да мога да му кажа "сбогом".
Защо не му го кажеш сега, Пол? Какво би му казал, ако беше тук?
- Не мога.
- Можеш, Пол. Кажи му го.
- Не мога.
- Кажи го, Пол.
Искам да му кажа... Татко, ужасно съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам, че те оставих да умреш.
Съжалявам, татко.
Господи!
- Бедничкият, той се разпада!
- Защо вече не го очисти?
- Срам ме е да стоя така.
- Млъкни!
- Не си можел да го спасиш, Пол.
- Можех!
Той се е опитвал да те спаси. Затова сте се карали.
Той е искал да живееш по-добре. И ти го искаш за Антъни.
- Искам го.
- Не искаш да расте без баща.
Баща ти не е мъртъв, Пол. Той живее в теб.
Той се опитва да ти каже нещо. Иска да ти каже...
Мамка му!
Те стрелят, Пол!
- Стегни се!
- Чувствам се ужасно.
Ще се почувстваш и по-зле.
Хайде, Пол!
Време е да изразиш тъгата си с убийствен гняв.
Трябва да стреляме, Пол! Хайде, давай! Бум, бум!
Хайде, стреляй!
Давай! Бум, бум!
Вземи пистолета и стреляй!
Застреляй някого, за бога!
Дай ми шибания пистолет!
Не се надигай!
- Добре ли си, Пол?
- Да.
- Аз ли го убих, Желе?
- Не. Този го убих аз.
Ти застреля шевролета и онзи голям хладилник "Амана".
- Добре ли си, Пол?
- Добре съм.
Ще видя как е Джими.
Шибана ирония, а?
Можеш да ми върнеш пистолета.
Няма страшно, нямаше да те очистя.
Е, може би щях да те очистя,
но имах вътрешен конфликт по въпроса. Това е напредък, нали?
Не мога да те лекувам повече.
Знам.
Тази вечер стигна далеч, Пол. Още известно време ще ти е зле.
Но вече си близо. Останалото зависи от теб.
Желая ти късмет.
Искам да му доставя удоволствие,
но каквото и да правя, никога не е достатъчно.
Сега той иска да говоря, докато правим любов.
Какво точно иска да казваш?
Иска да го наричам "моето голямо момче".
Да му казвам, че е "моят жребец",
и че ще го "яздя здраво".
Че ще го върна в обора "вир вода от пот".
Добре ли сте, д-р Собъл?
Ами, това е...
Ето какво мисля, че трябва да направиш, Илейн.
Прави каквото ти казва.
Ако иска да говориш, говори. Застани на четири крака и лай.
Направете, каквото трябва. Пушете трева, пийте вино...
Доставяйте си удоволствие. За кога се пазите?
Веселете се, защото животът е кратък.
Шибаният живот е кратък.
Ще се видим в четвъртък.
Наред ли е всичко?
Добре ли си? Трябва ли ти нещо?
Не, чувствам се страхотно.
Само да отида на срещата и ще ги разбия.
Добре, ще те чакам отвън.
Когато го погледна, си спомням колко различно беше всичко.
По-лесно ли е било едно време,
или той го е правил да изглежда така?
Днес решенията са по-трудни.
Има много информация, много начини на инвестиране.
Прекарах първата половина от живота си
в опити да не приличам на него. Сега искам да съм точно като него.
Времената са по-сложни. Потърсете помощ в "Мерил Линч".
Само там ще намерите нужния инвестиционен съвет.
Изглеждаш чудесно, скъпа.
Ние сме на този свят, за да открием любовта.
За да открием човек, с когото да споделим щастието.
Ние всички се радваме, че Бен и Лора се откриха.
И предчувстваме щастието, което те ще споделят.
Взимаш ли тази жена за своя съпруга в добро или зло,
докато смъртта ви раздели?
- Не!
- Моля?
- Не говорех на вас, а на него.
- На кого?
- Не е важно. Да.
- Какво "да"?
"Да" на първия въпрос, за нея. Продължавайте нататък.
- Случаят е спешен, докторе.
- В момента се женя, Желе!
- Искаш да направя шоу ли?
- По-голямо от това?
Тик-так, нямаме време.
- Приключвай по-бързо.
- Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Пръстенчето! Целувчицата!
Добре, готово. Тръгвай!
Съжалявам, госпожо Собъл, дългът ни зове.
- Ти пръв ме нарече госпожа Собъл.
- Готино, а?
Не.
Работата е сериозна. Ако не отидем на срещата, ще го убият.
Защо не отиде някой друг?
Например Томи Езика или Луи Устата? Защо не отидеш ти?
Би било добра идея, ако нямаше една малка подробност.
Аз съм всеизвестен тъпанар.
- Трябва да отидеш ти.
- Тъпанар!
- Внимавай!
- Ти го каза.
Когато го казваш ти, звучи обидно.
Няма да ходя никъде. Вече не съм на работа при Вити.
Връщам се при жена си.
Това не ни е за първи път, Желе. Не можеш да ме застреляш.
Поправка! Г-н Вити не можа да те застреля.
Отиваш на срещата.
Тук пост номер 6. Излязоха и тръгнаха на изток.
Разбрано.
- Облечи това.
- Това да не е хромирано?
Това е костюм на Валентино за 1200 долара.
И ако го накапеш с нещо, ще ти изправя кокалите.
Млъкни, изнервяш го. Ако се издъни, ще го убият.
- Това е лудост!
- Няма страшно.
Да повторим още веднъж. Г-н Вити е зает.
Извиняваш се на всички.
Казваш, че си новият консилиери и че ще говориш вместо него.
- А после?
- После си затваряш устата.
- Страхотен план!
- Я млъквай!
Ако трябва да говориш, не казвай нищо конкретно.
- Ще можеш ли?
- Естествено, нали съм психиатър!
Отправят се към тунела.
Ще поемем от другата страна.
Идват.
- Коя е колата?
- Черната.
Не искаш ли да ти донеса нещо за ядене?
Малко чай с лед?
- Ще извикам д-р Терагроса.
- Татко ще се оправи ли?
- Мисля, че да, миличък.
- Ти защо не играеш навън?
Не ми се играе.
- Докога ще седиш тук?
- А ти докога ще лежиш?
Аз приключих.
Да тръгваме.
Ще се оправим, докторе.
Няма да ми се размине. Не мога да го направя, Желе!
Я не мрънкай. Мрънкането е загубена работа.
Слей се с тълпата.
- Къде е Вити?
- Няма го.
- Няма го.
- Как си?
Добре ли сте? Как си?
Кога излязохте от затвора? Ако ви трябва нещо, само кажете.
Великден, а?
По-голям си от планета!
Стига си се сливал.
- Кой е тоя с Желето?
- Не съм го виждал.
- Какво става? Къде е Пол?
- Ще дойде.
- Какво прави тоя тук?
- Той просто...
- Забрави!
- Да забравя ли?
Какво значи това "Забрави!"?
Не мога да го направя.
Мисля, че е време да започваме, господа.
Имаме да говорим за много неща,
но ще започнем с най-важното. Само още нещо.
Ако ще казвате нещо,
първо се представяйте, защото много от нас не се познават.
Не бихме искали да носим табелки с имената си, нали?
Аз съм Примо Синдоун. Наричат ме Сони Лонг.
Познат съм и като Майки Гага, а също и като Джо Бумботс.
Радвам се да видя толкова много познати лица.
Радвам се да видя и по-непознатите.
Виждам Джо Балдазар, Франки Зело.
Но съм разочарован, че не виждам боса на друга нюйоркска фамилия.
Виждам неговия човек Желето и някакъв тъпанар с малка пишка.
Работата е там, че г-н Вити е зает.
Освен това, той съжалява за това, че е зает.
Зает ли? Какви са тези глупости? Има ли нещо по-важно от това?
Като домакин приемам това като неуважение към мен и останалите тук.
Така е... Тоест, не е така.
Работата е там, че той не се чувства добре.
Освен това се чувства зле.
Какво ти става? Никога не обсъждай здравето на г-н Вити!
Добре знаеш това! Сядай!
Седни!
Искаш ли още една?
Кой е този? Какво прави тук?
Кой съм аз ли?
"Кой съм аз?" е вечният въпрос. Всеки търси отговора му.
Кой е вътре в нас и иска да излезе и да изкрещи: "Гладен съм!"
"Кой съм аз?" е твърде... ... дълбок въпрос...
Трябва да погледнеш вътре в себе си като в онзи филм,
в който едно нещо излизаше от коремите на едни космонавти.
Лека им пръст на хората. Казвам се Бен Собъл...
... Леоне. Бен Собълеоне.
Познат съм още като
Бени Задника, Сами Еврейския нос,
Елмър Фуд, Туби Тубата,
а веднъж и като г-ца Филис Ливайн, но това беше на един купон.
Тогава изпуших един "титибет" и изпих един "кваквалюд".
Когато се осъзнах, бях с дамски чорапогащник.
Такива неща се случват,
но нямат нищо общо с нашата среща, за което се извинявам.
Но за хората, които ме познават най-добре, аз съм познат като
Шибания Доктор.
Втората част от въпроса, който ми зададе, беше:
Защо съм тук?
Тук съм, защото представлявам г-н Вити като негов "консилилиери".
Консилиери.
Никога не ме поправяй! Ясно ли ти е?
Ти разби сърцето ми, Желе.
Извинявам се и за второто прекъсване.
Като консилиери на г-н Вити,
аз съм напълно запознат с всички аспекти на бизнеса
и ще говоря от негово име по всички въпроси. Дрън, трала-ла.
Добре, Докторе. Да свършваме с глупостите.
Всички знаят, че с Пол Вити сме в конфликт за някои неща.
За кое нещо говориш? За първото или за второто?
Какво второ нещо? Аз знам само за едно.
Не можем да говорим за първото, без да говорим за второто.
- Говори ли с човека?
- Кой човек?
- Човека с нещото!
- Какви ги дрънкаш бе?!
Не знам, ти повдигна въпроса! Виждаш ли къде е проблемът?
Виждаш ли какво става?
Не може да се говори интелигентно с този човек.
А какво ще кажеш, ако ти пусна два куршума в мозъка?
По-важно е какво ще кажеш ти.
Мисля, че е добра идея. Бих ли го казал иначе?
- Не знам, би ли?
- Не бих! Нали това казвам!
Погледни се само!
Мислиш, че трябва да си ядосан, за да могат хората да те чуят.
- Така ли е?
- Какви ги говори тоя?
- Май доста често се ядосваш.
- Така си е, Примо.
- Говори за Вити, а не за мен!
- Това също е интересно.
Мислиш, че не си достатъчно важен, за да говорим за теб ли?
Какво искаш да кажеш, мамка ти?!
- Успокой се, Примо.
- Как да се успокоя с тоя задник?!
- Ще ми подадеш ли плодовете?
- Сега вече ще те убия!
Свали го.
Свали го!
- Чакай ме в колата отвън.
- Как си?
Аз ще поема оттук. Седни.
Аз съм Пол Вити.
Съжалявам, че закъснях. Не исках да ви обидя.
Ако не възразявате,
искам да ви кажа нещо и да ви оставя да си вършите работата.
Преди 2 седмици някой уби приятеля ми Доминик Манета.
Всички знаем, че той пречука Доминик, за да вземе дяла му.
Както и да е. Искам да кажа,
че взех едно много важно решение за живота си.
Решението е, че искам да се откажа.
Не искам да го правя повече.
Смятам да замина за малко, но помня клетвата си
и каквото и да знам за бизнеса, ще го отнеса със себе си в гроба.
Имате думата ми. Колкото до моята фамилия,
- Мангано би искал да стане бос.
- Благодаря ти, Пол.
Затова той предаде Доминик и изпрати човек да ме убие.
- Пол, кълна се...
- Затваряй си устата!
Не смятам да си отмъщавам. Ти имаш сериозен проблем.
Агресията ти е в повече. Може би не са те прегръщали като дете.
Но ти трябва да погледнеш в себе си и да разбереш кой си.
Защото аз имах просветление.
Сега съм спокоен и знам точно кой съм.
Не знам, Пол.
Виждам, че някои хора няма да са съгласни.
Разбрах това и в името на взаимното доверие написах някои неща
и ги сложих в един сейф, в случай че, не дай си боже,
нещо се случи с мен, семейството ми или приятеля ми.
Не знам какво мислят другите, но аз пожелавам успех на Пол.
Благодаря ти. Да тръгваме.
Аз съм приятелят му.
- Забележително!
- Да се махаме.
Някои хора се лекуват цял живот и нямат такива проблясъци.
- Не искам да го правим, Примо.
- Ти да не си чиновник,
че да можеш да напускаш? Да не си луд?!
Вече не съм. Кажи ми нещо, Карло.
Ще ми забиеш нож в гърба като истинско лайно, нали?
Няма да е в гърба, Пол. Искам да гледам лицето ти.
Няма да стане. Мо Мо!
Бигс! Еди!
Всичко свърши, Примо. А сега се разкарай оттук.
Това прозвуча малко враждебно.
Горе ръцете! Хвърлете оръжията!
Веднага!
Хванах те!
Излез от колата с вдигнати ръце!
Само да мръднеш и ще ти издухам сърцето!
Вземи нещо за успокоение, Робокоп.
Ти ме защити с тяло.
Кой лекар би го направил? Няма да го забравя.
Ах, ти...
- Подхлъзнах се.
- Да, върху подсъзнателното.
Имате право да мълчите, г-н Вити.
Днес е сватбата ми.
ЗАТВОРЪТ "СИНГ-СИНГ"
Измъкна се само с 18 месеца.
Намерили са Примо Синдоун убит на една поляна.
Не ме гледай така, нямам нищо общо.
Има един милион души, които искаха да го убият.
- Просто проверявам.
- Не се безпокой.
Може ли да продължим със сеансите и тук?
Искаш ли?
Ще идвам всяка събота. Можем да говорим и по телефона.
Може ли и по телефона?
Само когато пациентът е на почивка или в затвора.
Благодаря ти, докторе.
Досега нямах време да ти благодаря за това, че ме излекува.
Не се казва "излекува", а "коригира емоционалния ми статус".
Извинявай. Ти си голяма работа.
Ти си голяма работа. Наистина голяма!
Ах, ти!
- Щастлива ли си?
- Не мога да свикна.
- С какво?
- Отдавна не са те отвличали.
Не знам дали някога ще свикна.
Слушай... Какво ще кажеш за още един танц?
После ще се качим горе.
Тони, ще ни изпееш ли още една песен?
Каквото поискаш. Приятелят ми каза да стоя, докато е нужно.
За него съм готов на всичко. Да направим "Светът е струна"?
Чудесно.
Това вече е подарък.