Legend Of Earthsea (2004) (Legend.of.Earthsea.2004.DVDRip.XviD-SAPHiRE.CD2.srt) Свали субтитрите
Само...почини и се отпусни.
Аз ще уредя всичко.
Там си, Гебет, нали ?
Е, аз съм тук.
Защо не сме вътре още. Да не би твоите хора да са неспособни да счупят вратата.
Те не могат да вдигнат магията, Ваше Величество...
- Кой го каза ?
- Джаспър от Еолг.
- Замъка Хавнър.
- O, да.
Колко е странно най-накрая пак да те срещна на живо.
Джаспър от Замъка....
Ти ми служи добре.
Ако отворех тази врата за теб...
и ти завземеш целия Роук...
Ще ти трябва нов Архиканцлер ? Нали ?
И...
Усещам накъде биеш.
Само...ме вкарай вътре.
Джаспър.
Сестри...
Докато светът става по-мрачен
Чувствам, че е дошло времето да посоча тази...
която ще носи тайната на Гробницата след мен.
По този начин дарявам...
Великия Колан на Ключовете, на тази...
която ще бъде следващата Велика Жрица.
Това е невъзможно !
Вратата е непревзимаема.
Трябваше да попиташ за парите си.
Джаспър ?!
Не... не ти.
Ние ти дадохме способността да носиш светлина.
и добрина на света.
Но вместо това ти избра мрака и злото.
Ти разби сърцето ми.
Не.. мисля, че аз ще го направя.
Ето...
Вярвам, че това е твое.
Не го изпускай.
Ела при мен...
и приеми знаците на твоята длъжност.
Сестра Тенар.
Сестра Тенар.
Ела при мен.
Очаквах те, Гед.
И очакването свърши.
Спри !
Ти ме унищожи... ти унищожи всички нас.
Така да бъде !
Аз те доведох в този свят и аз ще те махна от него.
Не...
Ти трябва да ме приемеш
в своята душа.
и така заедно можем да бъдем велики !
Ти си само едно зло.
"Зло" ?
За мен... са само думи..
Приеми ме..
Пусни силата ми да се влее в теб и всичко ще бъде възможно !
Точно !
Ако продължаваш да бъдеш моя сянка, ще трябва да вървим заедно !
Не, не умирай...
Чух, че извика.
Всичко е наред, Роза.
Това беше само сън.
Събуди ли се Майка Тара ?
Тъкмо отивах към покоите й.
Да облекча треската й.
Ще дойда с теб.
- Какво искате ?
- Подслон за уморен пътник.
По-добре влез.
Навън е доста неприятно.
Да ви предложа ли малко печено ?
Надявах се на нещо по-съществено.
Трябваше да приема, скъпа Косил.
Жените... Наистина ми доставят удоволствие, но
ти го превърна в наука.
Имах идеалния екземпляр, над който да съсредоточа изследванията си.
Съвсем вярно.
Болестта на Многоуважаемата Майка ли ускори посочването на наследницата ?
Сър.
Имаше лека...
неточност в моя план.
" Неточност " ?
Каква неточност ?
Тя посочи сестра Тенар за нейна наследница.
Какво ?!
Как можа да позволиш това да се СЛУЧИ ?!
Не съм виновна.
Този хлъзгав малък червей
склони Тара по волята си.
Спомням си, че ТИ поставих задача.
Имаше ли представа колко ще се разстроя... ?
Ако тайните на Безименните ми бъдат отказани !
Мога да си представя.
Но имам план.
Ти ИМАШЕ план, Косил.
Дай ми последен шанс и ти обещавам, че няма да те проваля.
Тара не само ще съжалява за решението си, но...
ще моли за моята помощ.
Много добре...
Има ли шанс виденията на Тенар да привлекат магьосника към нашите намерения ?
Същото мислех и аз !
В такъв случай...
Той ще ми бъде донесен на същия поднос...
заедно с моето Безсмъртие.
Нали ?
Нашето безсмъртие, Ваше Величество.
Нашето безсмъртие.
А сега...
ще се погрижиш ли да продължиш нашето проучване ?
Една и съща личност ли е във всяко от виденията ?
Да.
И въпреки това не искам той да умре.
Някой ден ще разберем причината за това видение.
Надявам се.
За сега...
Трябва да си починем.
Утре ще бъде важен ден, тъй като възнамерявам да ти покажа Лабиринта.
И да споделя с теб това, което ми е предадено.
Моля се да бъда достойна.
Починете си, Майко.
Благословена да си !
Нямаш представа...
Какво означаваше за мен твоята добрина
през последните няколко седмици.
Не се ли чувстваш по-добре ?
Ужасно е... Боже !
Дори и децата...
Кой е извършил такова нещо ?!
Сторете път на Магьосника.
Докосвали ли сте нещо ?
Не.. Mагьоснико.
Пазете тишина.
Какво е това ?
Тишина, казах.
Аз действам, вие само гледайте.
Сега...
Убиецът.
О, не...
Кой е този ?
- Мислех, че си в крепостта на Каргадите ?
- Бях, току-що се връщам.
Проверявах дали Тенар е имала друго от нейните видения.
О, наистина имаше. Този път видя как младия магьосник се удави.
Добре.
Не е толкова зле.
А мога ли да те попитам какво търсиш в стаята на Тенар ?
Влязох само да проверя добре ли е!
Така ли ?
Е...
Вероятно ще трябва да го обсъдим на сутринта.
Не, глупако ! Дръж вълнението си за себе си, тъпако !
Изглежда, че ти е нужно питие, приятелю.
- Да не видя призрак или нещо подобно ?
- Всъщност, мисля че видях !
Познаваш ли фермера Глейди ? Живее извън Истъмър.
Разбира се, познавам го.
Току що са открили мъртви него и семейството му.
Какво ?!
Крадци ?
Не-ее... Не са крадци !
Чудовища !
Избили са ги като пилци !
Видях го с очите си !
Всички ли ?!
Всичките четирима...
И двама пътници горе на скалите.
Някой видял ли е кой го е направил ?!
Не, магьосника го показа...
Видяхме образа му като жив.
Той може би е още тук, в града.
Стига !
Как изглежда ?
Има белег.
Магьоснико ! Елате бързо, Сър.
- Убиецът е тук !
- Къде ?
Проследили са го, нощувал е в един хан в града.
Повикайте градските власти, не е ли достатъчно, че открихте убиеца ?
Не, сестро.
Трябва да направя нещо.
Залости вратата.
Не пускай никого.
Оттук !
В тези бъчви !
Надясно !
Тук трябва да е !
ЕТО ГО !
Ето го !
Веч !
- Не сте хванали, който ви трябва. Нищо не съм направил!
- Освен че си насякъл шест души...
- ... чудовище !
- Не съм аз. Кълна се !
То те е обсебило, нали ?
Сянката !
Не съм Гебетът. Кълна се, пуснете ме !
Пуснете ме !
Магьосника го направи !
Браво, Магьоснико.
Познавате ли го, Сър ?
Познавам бедната душа...
чието тяло това нещо е приело.
Той ще ни разкъса на парчета, ако не го спреш, магьоснико !
Три пъти ура за Магьосника !
НЕ !
Това не е за празнуване !
Злият дух, който моя приятел възкреси...
е завзел тялото му, поглъщайки го отвътре.
Той заслужава състраданието ни.
Заслужава да умре !
Удавете го !
Може би е няма да му е достатъчно.
Мисля, че може да го зарадва.
Умри... УМРИ !.... Умри !
Чакайте !
Астарио
Нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Заведете го в къщата ми !
Не !
Правете каквото ви казвам, или няма да бъда повече ваш Магьосник !
Добре...
Не е мъдро !
Слушай, съжалявам. Надявам се да не съм бил груб с това заклинание.
Аз се надявам да мога да ти върна услугата.
Не е лошо, а ?
Поне изглежда, че се промъкна през най-лошото.
- Водата става студена, няма ли малко топла ?
- Да, Господарю !
Чувствам си раменете и всички мускули на парчета.
Знаеш ли, Веч, трябва ти повече тежка работа, ръцете ти са като на момиче.
Въпреки че добре масажираш ...
Гед от Десетте Елши...
Нека ти представя сестра ми Яроу.
Здрасти.
Камък ?
Ти завърза камъка с въже ?!
Примитивно, но ефективно.
Ако се наложи, Веч, съм готов да умра заедно с това създание.
Не стана, както го мислех.
Не стана, така ли, така ли ?
И естествено, то ми открадна нещо.
Лицето ти.
Да.
И сега си беглец заради ужасните му престъпления.
Да.
И какво ще правиш сега ?
Мисля, че ще продължа лова.
Къде ще идеш ?
Не зная.
Чувствам, че нещо ме тегли...
на изток.
И как знаеш..
че трябва да идеш там, където отиваш ?
Не съм сигурен.
Това урежда въпроса.
Където и да те тегли Гебетът, аз идвам.
Не.
Тя е права, Веч.
Тази битка не е твоя.
Не можеш да го направиш сам, стари приятелю.
Вече си го доказал, не се съмнявай.
Бях там, когато ти освободи сянката и ще присъствам, когато я унищожиш.
Ами, ако не успея ?
- Това е мое за...
- - Мислиш ли, че случайно се срещнахме на брега ?
- И какво би било, освен случайност ?!
Няма случайности в живота на магьосника и ти го знаеш !
Заедно ще търсим и това урежда въпроса.
Ами ако те убият през това време ?
В такъв случай съм следвал верния път, сестричке !
Няма ли да ме оставиш да постъпя мъдро ?
Да, но те предпочитам жив.
Аз също, Яроу.
Но щом брат ти си науми нещо, е трудно да го разубедиш.
Нека се обзаложим, че ако ми е по силите, ще го върна жив и здрав.
Понякога се страхувам, че не съм достатъчно силна да нося тези Ключове.
Тежестта им не се дължи само на формата, дете мое,
истинската тежест е, за да я носиш на раменете си.
Влизай.
Всички тунели тук изглеждат еднакво.
Затова трябва да броиш,
защото колкото и сложно и подробно да изглежда,
щом веднъж разбереш схемата, е доста просто.
Първо минаваш 3 надясно...
после две наляво...
после 1 надясно.
Броеше ли ?
Води напред.
Щом Амулета беше разрушен, остана само този Лабиринт...
Но по-важни са...
огромната ни вяра и молитви, които пазят Землемория невредима.
Но този зъл магьосник...
може да бъде по-силен от всички наши молитви.
Затова е толкова важно нашия Орден да запази смелост
и да поддържа силата на твоята вяра.
Добре.
Браво.
За сега.
Не е за вярване, че действително съм тук.
Изучавайки тайните на тази свещена гробница.
Да израснеш като сираче...
и да те приемат да учиш е твърде чудно, но...
Но идеята за това незначително малко момиченце..
Няма нищо незначително у теб, Тенар.
Почувствах твоите способности, дори когато пристигна за пръв път.
Дрипава и с големи очи...
изпълнени с надежда и страх.
И съвсем никакво...
незначителна доза неподчинение.
Благодаря, че й дадохте възможност, Многоуважаема Майко.
Бях сираче, когато за пръв път пристигнах в Храма на Атуан като ученичка.
Нима ?!
Наистина.
И така, виждаш че пътя ни, съдбата ни...
не са толкова различни.
Това е изумително, Майко.
и, да си призная...
малко плашещо.
Никога не прегръщай страха.
Единствения път, когато бях на онова място, беше през онази ужасна нощ.
Това е пътя, към който се придържам.
Наметалото...
не е съдбата, която трябва да носиш.
Това, което ще ти кажа,
съдържа най-тайната сила на нашия Орден.
Никога не трябва да бъде чута на глас от никой !
Освен твоята наследница,
която се надявам да избереш достатъчно мъдро,
както аз избрах моята.
Къде е Магьосника от Гонт ?
Не зная !
Много добре.
Може би нещо да стопли вкочанения врат на твоя магьосник ?
Знаем, че е отплавал оттук заедно с брат ти.
Искаме да знаем крайната цел.
Не зная.
Моля ви. Може би са отпътували на запад.
Винаги мога да позная, когато една жена лъже.
Най-вероятно са отплавали на изток.
Да тръгваме.
Нямаме време за това ! Трябва да съобщим на краля.
В този момент трябва да попитам накъде може да сме се насочили ?
Само го дръж здраво.
Този Гебет има обезпокоителни похвати да ме привлича към себе си.
- Той ще ни намери.
- Това е успокоително.
Докато чакаме сигнали от Сянката, можем да си запълним времето с нещо по-приятно.
- Храна, вероятно ?
- Съвсем точно.
И жени, разбира се, но ти...
не изглежда да си мислел и за това преди.
Не е вярно.
Какво ?
Нашият Гед си има момиче ?!
Не...Не съвсем.
Аз поне не мисля така.
Всъщност не е имало значение...
Виждал съм я само в мечтите си.
Аз самият имам кукла.
Веч, това е същото момиче, отново и отново.
Искам да кажа, че е странно. Тя ми вдъхва кураж.
Както ако я познавах.
Тя винаги се лута в един и същ коридор.
Истинската история на Амулета е, че една от моите наследници...
се влюбила в Каргадския крал
и двамата направили заговор да разрушат Амулета.
Чела съм за това, но...
Не разбирам !
Защо й е трябвало такова нещо ?!
Защото...
вярвали, че извършвайки тази...
чудовищна постъпка, ще освободят...
Безименните.
И какъв е края ?
Няма край.
Те вярвали, че ще им донесат безсмъртие.
Глупава идея.
Защо не са освободили Безименните ?
Защото, скъпо дете...
Подценили силата на вярата на нашия Орден.
Същия този дух, който ние изучаваме...
и на когото сме се обрекли за целия си живот, е все още...
пазител на Портата.
И какво е станало с Амулета ?
Според някои разкази тя осъзнала грешката си
и отплавала с малка лодка с едната половина на Амулета...
погълната била от яростна буря...
и изчезнала.
Защо не изучаваме това !?
Това е урок, който трябва да се научи !
И както винаги си казвала...
Трябва да се учим от грешките си.
Предполагам, че...
е човешко е да се скриват
най-срамните страни от историята, но...
ти си права.
Има уроци, които трябва да се научат от действителността.
Имаш разрешението ми да го предадеш на новопостъпилите.
Косил ?
Време е за следобедните молитви, Многоуважаема Майко.
Чувствам се твърде слаба.
Имаш ли нещо против да ги водиш вместо мен ?
Радвам се да услужа, Многоуважаема Майко.
Трябва да си легна.
Роза, чаят ми.
Сега, Роза...
Защо не ми кажеш какво те тревожи ?
Нищо..наистина.
О, хайде.
Връзката между нас...
е достатъчно силна за тайни.
Мисля...
Лекарството...
Капките, които всеки ден слагам в чая на Многоуважаемата Майка...
Ти каза, че ще се почувства по-добре, но с всеки ден тя като че ли става по-зле.
Накъде биеш ?
Мисля, че лекарството й вреди.
Наистина ли ?
Добре.
Трябва да го спрем. стой настрана.
Но ние я лекувахме без нейното разрешение или знание.
- Трябва да се изповядаме.
- Трябва да се изповядаме.
- Изповед ?! Пред кого ?
Пред Многоуважаемата Майка и сестра Тенар, нейната наследница.
Не е нужно, Роза.
Прощавам ти.
Прощавам и на двете ни.
Не е достатъчно.
Какво искаш да кажеш ?
- Не съм ли достатъчна за теб ?
- Не исках да кажа това.
Винаги трябва да имаме честни отношения, Роза.
И това е, което искам да кажа.
Веч !
Моля, без повече подигравки.
Веч, събуди се !
Пристигнахме.
Гебетът ?
На острова.
Той ме очаква.
Сега може да бъде открит по-лесно, отколкото той очаква.
Изглежда уединено...
Негостоприемно.
Може би...
Затова трябва да отидем.
Какво беше това ? Гебетът ?
Не.
Не е...
Това е дракон.
- Ти не каза нищо за дракони.
- Не знаех !
Но ти не изглеждаш много изненадан !
Този Гебет няма обичай да ме примамва на среща.
Изглежда, че ти имаш навик за преследване !
- Видя ли онези червени следи отстрани....
- Да, много привлекателни !
Веднъж четох за дракон със следи като тези !
Забележително, ще ми разкажеш някой ден.
Чакай малко. Червени следи ?! Като дракона от таблицата на Рабиш ?
Той е, помниш ли Истинското му Име ?
Само така можем да го обвържем !
Ако го направиш правилно, можеш да му зададеш три въпроса ?
Да !
Опасявам се, че не !
- Мисля, че беше Еворл.
- Мисля, че не.
- Тогава как мислиш, че беше ?
- Не зная, но трябва да залягаме ниско !
- Мисля, че ще имаме само един опит.
- И какво предлагаш ?
Научихме го на остров Тео.
Аум-Ембар !
Назовавам те с Истинското ти Име, Аум-Ембар и ти заповядвам да се подчиниш !
ДВА ВЪПРОСА, МОЖЕШ ДА МЕ ПИТАШ, МАГЬОСНИКО.
САМО ДВА.
Не са ли обикновено три ?
ПРАВИЛНО.
НО ВСЪЩНОСТ ТИ ОСТАНАХА ДВА.
Добре тогава.
Кажи къде да намеря Гебета.
ГЕБЕТЪТ Е ИЗБЯГАЛ...
КЪМ ГРОБНИЦИТЕ НА АТУАН.
МНОГО ОПАСНО МЯСТО.
И ПОСЛЕДНИЯ ТИ ВЪПРОС ?
Кажи ми Истинското му име, за да го победя !
С УДОВОЛСТВИЕ ЩЯХ ДА ТИ ДАМ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ...
АКО ВСЪЩНОСТ ТВОЕТО ПРАВО
Е ДА ПОСТАВИШ СВОЯТА СОБСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ...
СЛЕД СЪДБАТА НА ЗЕМЛЕМОРИЯ.
АКО ИМАШЕ СПОСОБНОСТТА...
ДА СЪБЕРЕШ АМУЛЕТА НА МИРА
НЕ БИ ЛИ ГО НАПРАВИЛ ?
Разбира се !
Но това е невъзможно.
ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО.
АКО СМЯТАШ ТАКА.
Гед, това е номер. Просто искай Истинското Име на Гебета.
ДА...
НЕРАЗРЕШИМА ДИЛЕМА
Каква възможност имам ?
Гед. Помисли, преди да скочиш.
Къде мога да намеря частите на Амулета ?
МНОГО ДОБРЕ, ТОГАВА...
ВЪРНИ СЕ...
НА МЯСТОТО, КЪДЕТО ЗЛОТО СЕ РОДИ .
ТАМ ЗАГАДКАТА ЩЕ ТЕ ОЦЕНИ.
ТОВА, КОЕТО ТЪРСИШ Е ПОД НОСА ТИ.
НО НАМИРАНЕТО МУ МОЖЕ ДА Е ТВОЯ КРАЙ.
Гатанка ?!
Изтъргувах живота си за гатанка. Какво значи това ?
ПОСЛЕДНИЯТ ВЪПРОС Е НАД ЛИМИТА !
ДОРИ ПРОПУСНА ПЪРВИЯ.
МОЖЕ ДА НЕ СИ ТРЪГНЕШ ОТТУК С ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ГЕБЕТА.
Е...
ТОВА Е, КОЕТО СЕ ПОЛУЧАВА...
КОГАТО ОПИТВАШ ДА ОСТРОУМНИЧИШ С ДРАКОН !
Страхуваш ли се от среща с Гебета ?
Или това е Джаспър ?
Не...
Мисля си за остров Ив.
Ив ?
Където са родени митовете...
Белите кули на Хавнър...
грубоватите хора от южните краища не влизат в пристанищата.
и Ледените скали на север.
Бих искал да видя Ледените скали.
Ще ги видиш.
Опитах да различа светлината от сянката, Веч.
Посегнах за силата и това ме докара дотук.
Което е хубаво.
Докато доведем това до края.
Е...
Поне ще видиш Вемиш.
Вемиш.
Роза...
Роза !
Роза ?
Сестри !
ЕЛАТЕ, СЕСТРИ !
Майката ни вика !
Побързайте !
Тенар ?!
О, не !
Сър.
Това пристигна току що от острова.
" Видели са мачта, плаваща на изток. "
- Към Роук, генерале.
- Сър.
ПОТЕГЛЯМЕ...
КЪМ РОУК !
Да, Сър !
"Това, което търсиш, е под носа ти,
но намирането му може да бъде твоя край"
Не е обнадеждаваща перспектива.
Мислиш ли, че Амулета ще е там ?
Градът изглежда по-унил сега, когато Каргадските стражи...
Не смяташ ли, Веч ?
Веч ? Хей, Веч ?!
Когато съдбата на Землемория е поставена на везни... Спри да ядеш !
Гладен съм !
Как Землемория ще стане по-добре, ако умрем от глад ?
Едва ли изглеждаш като гладуващ човек, приятелю.
Но...
Няма място за рискове.
Да влезем.
Горкия, Веч. Не мога да разбера как могат да се присмиват на някой по-нещастен.
Не се ли сещат колко лесно съдбата може да ги постави на негово място ?
Пак ти...
Ястреб
Помниш ли ме.
Астарио
Радвам се да видя че тук не се е променило много.
Спасение за няколко любезни Каргадци и се чудя научили ли са някаква магия.
Хей.
Какво правите тук двамата ?
Това е дълга история.
Не зная дали сте чули, но когато Каргадците ни превзеха, убиха нашия Архиканцлер.
Да, Гед имаше видение.
Току-що идваме от...
Драконът ни насочи насам.
- Е-е.
Виждам, че сред нас има двама изтъкнати възпитаници !
И на какво точно дължим това...
неочаквано удоволствие ?!
Няма значение...
Ще вземем това в моите покои.
Стража !
Може да ги пуснете.
Ще се оправя.
Това, което ще ви разкрия, не трябва никога да напуска тази стая.
Разбра ли ме ?
Много добре.
Архиканцлер ?!
Как... ?
Хайде, Гед.
Наистина ли смяташе, че проста кама може да бъде оръдие на гибелта ми ?
Не трябва да казваш на никого.
Времето още не е безопасно за завръщането ми.
Но...
Къде е истинския Джаспър ?
Пресичайки градския площад, не се ли натъкна случайно на селския глупак ?
Да, но...
Това беше Джаспър ?!
Наистина изпитвах съжаление към него.
Мислех, че това е подобаващо наказание.
Кажи ми, Гед, как върви ?
Е, Сър, все още съм жив.
Това е много добър знак.
Но какво те доведе обратно тук ?
Това е списък с отрови.
Трябва да ми повярваш, не съм виждала преди такова нещо !
Да ти повярвам ?
Случайност ли е, че ти си намесена в предсмъртното писмо на Роза ?
И намерихме тук това ?
Заведи я в покоите на Майка Тара.
Твоята измяна разби сърцето ми.
Но аз съм невинна.
Тогава...
как ще обясниш тези отрови, открити в стаята ти ?
Не мога.
Мога да си представя как са били оставени от някой зложелател.
Скъпа Тара, какъв мотив бих имала, за да ти навредя ?!
Това е между теб и твоята съвест.
Аз те приех тук...
Отнасях се като към дъщеря.
Направих те моя Наследница !
Как можах да не забележа злонамереността...
която си таяла ?!
Последните думи на Роза...
И честта й...
предадоха твоя заговор !
Имаш ли да кажеш нещо, Тенар ?
Не съм си и помисляла, че толкова лесно можеш да отхвърлиш чувствата ни.
Бях заслепена...
от тези чувства.
Но никога повече.
Освобождавам те от всичките ти задължения.
И ти отнемам всички пълномощия,
които ти предоставих.
Ключовете.
Положително не трябва да свърши така, Майко Тара !
Тя трябва да бъде заключена заради нашата безопасност.
Погрижи се за това.
Ще изчакаш окончателното ми решение.
Отведете я.
И правилната посока е...
" Това, което търсиш, е под носа ти."
Е...
Въпреки че може би пропуснахме да предположим, дори драконите...
знаят, че може би целият свят е под контрола на магьосниците.
Затова вероятно...
трябва да го приемем буквално.
Какви лични вещи носиш у себе си през цялото време ?
Само това.
Дай да го погледна.
Амулета на Мира на Лейди Елфаран.
Никога не съм мечтал, че някой ден ще го видя.
Откъде го имаш ?
От остров Гонт.
Моята първа учителка ми го даде.
Носеше се слух, че
жрицата, която раздели Амулета, загинала в морето.
Може ли да е била тя ? Не зная.
Говореше се, че се е появила преди години...
...след голяма морска буря.
Тя не помнеше коя е, но ме научи на всичко, което знаеше.
И без да го осъзнае...
повери цяла Землемория на твоите грижи.
Познаваш ли тези символи ?
Това са руни...
От много древен вид, който не съм изучавал от дете.
Преводът им...
е проста рима.
" Когато Безименната Гробница...
... се отвие,
Ключът на Амулета...
ще се открие ".
Безименната Гробница ?
Това трябва да е...
в Храма, на остров Атуан.
Значи там трябва да отидем.
Опасно място.
Защитавано от Каргадските варвари.
Храмът ще отслаби магията ти, така че бъди много внимателен.
Ако не го хванат първо. Каргадите идват !
Не се тревожи. Приготви се за път.
Ще се пазиш ли ?
Ще се оправя, Гед.
Късмет.
Претърсете всички етажи !
Да, Сър !
Ваше височество.
Бързо, ще избягат !
Къде са бегълците-магьосници ?
Искам да кажа, че трябва да сте ги пуснали точно ...
Не съм ги виждал.
Какво точно е твоето участие в това?
- "Учителю Джаспър".
- Никакво, Ваше Величество.
Заплашиха ме с нож.
Към пазара !
Разбира се, ако другата половина на Амулета не е засекретена в някоя...цветна ливада.
Близо до кръгла скала.
Не !
Трябва да е в Гробниците на Атуан.
Самият дом на Тайгат и неговата кръвожадна Каргадска орда !
- Не споменавай Гебета.
- Няма !
Въпреки че...
Все пак сме магьосници.
Малкото, което трябва да носим, е ...взето от няколко Каргади.
Точно така.
Ей, вие !
С какви пълномощия сте тук ?
Вашите, капитане.
Не ни ли познаваш ?
Разбира се, хмм...
Слънцето ме заслепи за миг. Какви вести носите ?
Новини, които Крал Тайгат иска да чуе, Сър.
Тогава по-добре побързайте и му ги кажете.
И след като предадете посланието, ми докладвайте.
Да, Капитане.
Роза се бореше с...
всякакви демони...
Тя мислеше, че са само около нея.
И по този начин...
тя съгреши с тях.
Всички ние имаме своите демони.
Но ако заедно ги посрещнем,
ще ги победим.
За всяка от нас.
За нашите сестри !
Сбогом.
Скъпа Роза.
Нека душата ти...
намери в смъртта покоя, който й убягваше в живота.
Трябва ли да направим това, което направихме в пристанището ?
Или въобще да не ни видят.
По-добре.
- Готов ли си ?
- Да.
Това е истинска отплата за обучението ни в Роук.
Само опитвам да скъсам напрежението, това е.
Като че ли магията отслабва !
- Може би губим от класата си ?
- Бягай !
Какво ще правим с Тенар, Майко ?
Засега е достатъчно, че е здраво затворена.
Докато реша съдбата й.
Какво, ако ти...
Разбира се, моля се да не..., но
ако ни напуснеш преди този момент...
Тогава моята Наследница ще вземе това решение.
А ще ни дадеш ли някаква идея коя би могла да бъде ?
Като му дойде времето, Косил, като му дойде времето...
Липсваш ми, Роза.
Благодаря за отношението.
Архиканцлерът е прав.
Магията няма да е достатъчна на това място.
Тук има друга сила.
Не е магия, но е велика добра сила.
Може да се усети, това е, откъдето е дошъл Амулета на Мира.
Така...
Къде да го търсим ?
Храмът на Атуан, трябва да слезеш под него.
Виж тези стълби. Хайде.
Чудя се, ако Гебетът чака тук.
Гебетът, съвсем забравих за него !
Обзалагам се, че той не те е забравил.
Помня това от съня ми.
Беше ли заключено в съня ти ?
Защото сега е.
Е, можем да опитаме със стандартно заклинание.
Аз не... какво.
- Нямам какво да ти кажа, Косил.
- Но аз имам много да ти казвам.
Тогава ще си изгубиш времето.
Време...
Понятие, над което наистина трябва да се замислиш, скъпа Тенар.
Засега съдбата ти е или бърза екзекуция, или...
да изгниеш в тази килия...
докато остарееш и се изтощиш.
Не мислиш това, което си мисля, че мислиш, нали ?
Архиканцлерът каза, че преобразуването е опасно само ако го правиш твърде често.
Мислиш ли, че можем да съберем достатъчно магическа сила, за да го дръпнем.
Може би, ако заедно се концентрираме.
Мога да ти предложа свобода.
Само Майка Тара може да го направи.
Държа я в ръцете си.
И скоро, ако се съди по състоянието й...
- Ще имам благословията й...
- Нейното състояние...
до което ти я доведе !
Само догадки.
Но аз ти прощавам.
Какво искаш от мен ?
Дай ми магическата формула...
и ще ти дам свободата.
В такъв случай мисля, че ще минем без него.
Не сега, Веч !
Заклинанието няма да издържи.
Виждаш ли ?
Сега ще слушаш ли, като казвам ?
Хвани го !
- Кой е там ?!
- Вържете го !
Хей, Гед, там ли си ?
Не беше толкова зле да си плъх !
Може би освен това дразнещо...
силно желание за сирене.
Идваш ли ?
Гед ?
Няма да дойдеш, така ли ?
Така, смятам, че трябва да го направя сам.
Добре, Веч.
Твой ход е.
Амулетът...
Хммм...
Трябва да има начин да се почувства.
Многоуважаема майко,
Открихме го да се опитва да проникне в Лабиринта.
Очаквам обяснения.
Отказва да говори.
Тук не задържаме крадци.
Всъщност, изпращаме ги...
в крепостта на Каргадите
за екзекуция.
Защо си тук ?
Не съм дошъл да търся плячка, а мир.
Под формата на Амулета.
Абсурдно !
Този Амулет е разрушен преди много време.
Тя казва истината.
Съдбата на Землемория зависи от откриването на този Амулет.
Какво те кара да мислиш, че ти си човека за тази задача ?
Беше ми казано от Дракон.
Уффф !
Само глупаците слушат Дракони.
Нужен е магьосник...
да събере отново Амулета.
Аз съм магьосник.
O, злият магьосник.
Не разбирам.
Няма нищо за разбиране.
Ако беше дошъл при мен направо с историята си,
вместо да се промъкваш като престъпник...
може би щях да ти повярвам.
Както изглежда...
би трябвало да те държа затворен, докато...
стигна до истината в тази история.
Отведете го в килия.
Многоуважаема майко,
здравето ти те напуска.
За благото на Ордена
Трябва да назовеш наследницата !
И тази наследница ще си ти ?
Коя друга ?
Защо...
Защо си толкова отдадена...
на този стремеж...
за наследница ?
Беше ти, не Тенар.
Дай ми заклинанието !
Заклинанието ?
Надяваш се, че ще ти дам...
Безсмъртие ?
Аз умирам, Косил.
Аз умирам и ти го виждаш.
Ние винаги ще носим одеждите на сестри.
Всички сме отдадени на пътя.
Също и ти, Косил.
Пътя на мира.
И прошката.
По някакъв начин ти си изгубила пътя, но се надявам, че отново ще го откриеш.
Прощавам ти.
НЕ...
УМИРАЙ !
Дай ми заклинанието !
Дай ми го !
Повикайте Тайгат, ще дойде веднага.
Предайте му, че съм на прага да придобия това, което желае.
И държа неговия магьосник.
Кой си ти ?
Едва те чувам.
Ела до вратата.
Здравей.
Попитах кой си ?
Гед... от Десетте Елши.
И... с какво се занимаваш, Гед от Десетте Елши ?
Ковач съм.
А ти ?
Казвам се Тенар.
Аз съм...
Бях...
жрица.
Защо си заключена ?
Как да разбера дали да ти повярвам ?
Че не си била поставена тук, за да спечелиш доверието ми ?
Да, безнадеждно е да изучиш великите тайни на ковашкия занаят.
За какво си тук ?
Нищо не съм направила.
Някой даде лъжливи свидетелски показания срещу мен.
Каква ще е съдбата ти ?
Не зная.
Трябва да разчитам на вярата си да ми помогне.
Вяра ?
Никога в живота си не съм имала по-голяма нужда от нея .
Винаги съм вярвал, че магията е по-силна от вярата.
Единственото ми убеждение е във възможността да контролирам собствената си съдба.
Така...
Беше ли част от плана ти да те заключат тук ?
Може би.
Добре, де: не.
Вярата не би могла да бъде моето спасение.
Това е спорно.
Но поне имаме нещо общо.
И какво може да е ?
Да се измъкнем.
Да живее Крал Тайгат !
Да, да.
Искам да увеличите охраната на островите Роук, Вемиш...
и Гонт !
Кой магьосник може да бъде спрян да се върне да нощува в къщи !
Това се получи току що, Сър.
"Гед..."
"от Десетте Елши..."
"В гробницата на Атуан."
Добре.
Наистина изглежда, че малката птичка...
се връща да нощува в къщи.
И в моето гнездо.
Добре, Веч, без паника.
Да можехме да се върнем оттам, откъдето дойдохме.
Или да избираме напосоки.
Какво правиш там, ковачо ?
Упражнявам занаята си.
Почти, по дяволите !
Навън съм.
Само се пази, докато работя над килията ти.
Това е поразително ! Как го направи ?!
Съмняваш се в способностите на ковача ?
Ти !
Ти.
- Злия магьосник от кошмарите ми !
- Злия магьосник от кошмарите ми !
- " Злия " ?!
Сигурна ли си, че аз съм човека ?
Видях те...
На върха на хълма, правейки зла магия !
Видя го, значи.
Истински ли бях ?!
Това беше постъпка от гняв...
и гордост.
Глупава младежка постъпка.
Оттогава пораснах и заплатих.
Оттогава Гебетът ме преследва !
Опитвайки се...
да ме притежава.
Как мога за зная дали не е успял ?
Защото ме познаваш.
Нали ?
Точно както аз те познавам.
Имам видения с теб...
откакто се помня.
Същото е и стеб, нали ?
Да.
Но как да съм сигурна, че ти си магьосника...
Гебет в тялото на магьосник ?!
Погледни в очите ми.
Значи можеш да ме обсебиш ?
Няма да те обсебя.
Само...
погледни в очите ми.
И виж душата ми.
Знаеш, че сме свързани.
Ти вярваш в това, предай вярата си и на мен !
Това е мечтата ми.
Не зная защо сме се събрали заедно.
Но ти знаеш, нали ?
"Нека той го води в Лабиринта ".
Лабиринта ?
Защо ?
Аз държа Амулета на Мира.
По-точно половината.
Не може да бъде.
Покажи ми.
Това е Амулета !
Познавам го от моите изследвания, откъде го взе !
Сега вярваш ли ми ?
Значи това е съдбата ни.
Ако не ние, кой тогава ?
Идва някой.
Хвани третия отдясно, откъдето идваш, след това втория отляво и вдясно.
И ще се озовеш пред вратата на Стаята на Безименните.
Преди да влезеш през вратата на Лабиринта.
Ключа вече не е у мен.
Викат ви в покоите на Великата Жрица.
Зная кой си ти.
И зная защо си тук.
Умолявам те да вкараш в...
Не ! Не...
Не.
Ще ти дам последна възможност.
Дай ми заклинанието.
И остани жив.
Или последвай добрата ни Майка оттатък.
Ако смъртта ми разруши злите ти цели...
Тогава ще умра.
С удоволствие.
ТОГАВА УМ...
Така...
се отплащам за провали.
Ключовете.
Вдигни ги !
СЕГА !
Отвори я.
Отвори ...я !
" Три надясно и три наляво... "
После надясно.
Разбери това, жрицо...
Ако се сблъскаме с още един глух коридор...
Само главата ти...
ще ме съпровожда през останалия път.
Ще я подаря на магьосника. Преди да го убия.
Разбра ли ме ?
Върви !
Продължавай да вървиш, съдбата ми ме очаква при вратата на Безименните.
Това трябва да е магьосника.
Най-после...
Накрая се срещнахме !
Не ти е било лесно да влезеш.
Пусни я.
Какво е това ?
Отчаяна геройска постъпка ?
Отчаяна геройска постъпка ? КАЗАХ: ПУСНИ Я !
И какво ще ме принуди да го направя ?!
Твоята силна магия ?!
Това !
Ще се разправя с теб по-късно. Дай ми го !
Там, където грубата сила триумфира над слабата ръка !
Разбираш...
Правил съм това през целия си живот, момчето ми.
Ти си само...аматьор.
ХАЙДЕ, МАГЬОСНИКО !
Страх ли те е ?
ХАЙДЕ, МАГЬОСНИКО !!
Благодаря, че ми показа пътя.
Толкова е разочароващо, че не можем да намерим тези ключове... нали ?
МАГЬОСНИКО !
Веч !
Изглежда, че го направихме ти и аз.
Веч, какво става ?
Ела при мен, Гед.
Гебетът !
Претопил си се в Гебета !
Аз съм твой приятел.
Заедно ще бъдем велики.
Не зная какво си направил с Веч, но ти НЕ си мой приятел !
И сега е времето на твоето унижощение.
веднъж бяхме близо до това.
Сега сме на място, където силата ми е нараснала...
Твоята...
е отслабнала.
Какво си направил с приятеля ми ?!
Той отиде на място, където и ти също ще бъдеш.
Стой настрана от мен.
Гед...
Гед... Не мога да стоя настрана от теб, повече...
отколкото можеш да ми се съпротивляваш.
Мога да те отблъсна.
Аз...
те отблъсквам.
Да...
Нека омразата ти закипи !
и незабавно ще станем ЕДНО !
Гневът ме открива към теб, така ли ?
Тогава ще се прочистя от него !
Невъзможно.
Просто е твърде много.
Помниш ли, Джаспър.
Как те презираше. Как те унищожи !
- Ти би ме убил, ако можеше, нали ?
Нямаше да е необходимо.
Той само получи наградата си.
Мразиш ме, нали ?
- Попречих ли ти за нещо, което се искал да направиш ?
Не те мразя, татко.
Никога не съм те мразил.
Липсва ми майка ми.
Нашето семейство.
Исках да открия себе си.
Много добре.
Но не мразиш ли...
нещото...
което уби твоя най-добър и верен приятел ?
Трябва да направиш този Гебет твой собствен.
Нито съм те мразел...
нито страхувал от теб, Гебет.
Аз зная Истинското ти Име, сянко.
И то е...
Ястреб
Не...
Ти си Ястреба !
Ние сме Ястреба.
Ти и аз, заедно.
Ти беше мрака...вътре в мен.
Сега го разбирам.
Приемам го.
Яс...
...треб !
КЪДЕ СИ, МАГЬОСНИКО ?
Какво подходящо място за твоето завещание !
Не. Твоето.
Мислиш, че можеш да ме спреш ?!
Как, по дяволите, успя да направиш това ?!
Част от мен липсваше, Тайгат.
Но аз я намерих.
Ела ти тук.
Отвори...
вратите на Безименните.
СЕГА !
Отказвам да предам вярата си.
И моята отговорност !
Не си и помисляй да се намесваш, магьоснико.
Или това острие ще нареже красивата й шия...
преди да направиш и една стъпка !
Още веднъж...
Отвори...
вратите.
Можеш да ме убиеш.
Можеш да убиеш всяка жрица в този Храм.
Но аз трябва да почитам нашата Многоуважаема майка...
която ми довери тези ключове...
и заклинанието, които нашия Орден пази от времето на Лейди Елфаран.
Направи го !
Какво ?!
Направи както казва. Пусни ги.
Гед, какво приказваш ?!
Не мога !
Ще послушаш ли човека !
Накрая показа здравия си разум !
Трябва да го направиш !
Погледни ме в очите.
Ако не ние, тогава кой ?
Елате при мен...
Безименни.
Изпълнете ме...
с древната си мъдрост.
И ми връчете Дарът...
на Безсмъртието !
ЕЛАТЕ ПРИ МЕН !
ЕЛАТЕ ПРИ МЕН, ДЕЦА МОИ !
Изчезна ли ?
Мисля, че светът ни накрая се отърва от най-големия си тиран.
Но на каква цена.
Веч !
Веч, приятелю.
Какво правиш ?
Нямаше да съм тук без помощта на първия ми учител и магьосник Оджиън.
Велик човек.
Той върна душата ми от пропастта и ако духът на Веч още не е напуснал тялото му..
Може да съм в състояние да направя същото за него.
Къде съм ?
Отново с приятели.
Хайде.
Но, Гед...
Какво ще правим сега, след като ги пуснахме ?
Ти ги пусна ?
Какво те прихвана да извършиш такова нещо ?
Накрая разбрах какво точно трябва да направя.
Как така ?
- Те ще опустошат целия свят, виж какво са направили тук !
- Те ще го опустошат...
Освен ако...
- Освен ако... ?
- Освен ако... ?
Амулета на Мира не стане цял.
Намери ли другата половина ?
Вярвам, че зная къде е.
Гатанката на Аум-Ембар...
" Когато Безименната Гробница се отвие,
Ключът на Амулета ще се открие ".
Също както гатанката на Дракона.
която Архиканцлера отбеляза, че може да...
се разглежда...
... буквално.
Ти самият го имаше.
Не е за вярване !
Но дали може да стане отново цял ?
Не и сам.
Но може би заедно.
Нека вярата на Жриците и магията на Магьосниците...
най-накрая се съберат.
Възстановен в същите ръце, така че цяла Землемория да живее в мир.
Завинаги и навеки.
Заповядваме Безименните да се разпръснат...
и да не ни безпокоят повече.
Ястреб.
Значи си бил прав, в края на краищата.
Ти извърши велико дело, Гед от Десетте Елши.
И поред, двамата сега сте велики, нали ?
Не велики, но...
Може би цели.
Вероятно съюзът ни...
накрая ще ни върне в нашия свят.
А за това, което стана с Гед и Тенар и тези, които ги обичаха,
Е... Това е друга история.
Subtitles : Aspirant Nйmo .
БГ субтитри : Янко Златев
- toper@gbg.bg
Time Axes:SGJiang