Legend Of Earthsea (2004) (Legend.of.Earthsea.2004.DVDRip.XviD-SAPHiRE.CD1.srt) Свали субтитрите
Когато се родиха хилядата и един острови на Землемория,
Безименните бяха на власт и злата им сила обгръщаше планетата.
Докато Амулета на силата беше подменен с вярата в благочестивия ред на жреците,
които пазеха мира в Землемория
и Безименните бяха натикани дълбоко под храма на остров Атуан
Но когато амулета бе счупен
и злото във вида на Каргадските нашественици, търсещи власт на света...
обгърна Землемория като чума,
оставяйки само вярата и молитвите на жреците
да пази домовете и да държи под контрол Безименните.
Древно пророчество разказваше за млад магьосник,
който ще се появи един ден да събере отново Амулета
и донесе траен мир на Землемория.
Как е?
Е, вече си по-добре, Даяна.
Може би ако постоянно учиш здраво,
Някой ден може да стигнеш моето ниво.
Искаш да кажеш по-високо от това ?
Искам да кажа до висините.
Ще те заведа на място, каквото не си виждала.
Само ако знаеше как се прави това?
Това е сръчност. Мисля, че ти я имаш
О, наистина ли?
- Такава сръчност?
- Не.
Не такава сръчност. Но... Радвам се, че ми я показа.
Нямаш си представа колко съм ядосана, Гед от Десетте елши !
Мислех, че ще ти хареса.
Полека, полека.
Е, добре, не съм.
Гед ?
Гед ?
Какво е това ?
Гед ! Гед, какво става ?
Пак ли имаше едно от твоите видения ?
Онова с вратата...
- и момичето.
- Плашиш ме, когато правиш така.
Изплашена ли си ?
Опитай с видение, което не поражда чувства.
Може би ще си продължиш работата ?
Добре съм.
Тревожа се да не си отидеш.
Добре...
Дворецът на Каргадите Пристанището на Атуан
Искам силата на Безименните.
Но за да контролирам силата им...
трябва първо да ги освободя.
И трябва да знам как да отворя тази врата, Косил.
Врата, заключена от тайни думи...
И тези тайни са на сигурно място в нечий ум.
Тара, Върховната жрица, която ги е научила от нейния предшественик и ще научи
на тях нейната прекрасна...
прекрасна наследница.
И когато аз бъда избрана и науча тайната...
Ще се промъкна...
в стаята ти
Ще те повикам в леглото
Ще я пошепна в ухото ти.
И тогава...
моя най-скъпа Косил,
Цяла Землемория ще бъде наша.
Така...
Този мъдрец ли говори ?
Не... В-ваше Величество.
Наистина ? И това е...
... защото ?
Той е, хм...
Мъртъв, Сър.
Ха.
Ти беше като че ли малко прекомерно... ентусиазиран.
O... той беше много особен, Ваше Величество.
Но преди края той направи, хм...
Моля... Кажете ми.
Той потвърди пророчеството, Сър.
Че ще се появи магьосник, който ще възстанови Амулета на Мира и
ще сложи край на всички войни в Землемория.
Доколкото се сещам,
това, което искам да знам, е "кога" той ще се появи.
Точно това разкри този магьосник, Ваше Величество.
- Той вече се е появил.
- Какво ?!
Той е тук, около нас, сега, Сър.
Най-сетне... И как му е името ?
Какво...
е... името му ?
Магьосникът умря, преди да го узнаем, Сър !
Ала ни даде някои насоки.
"Ще го познаете по злото, което сторва".
Гатанки !?
МРАЗЯ гатанките !
Сигурен съм, че ще запазите жив следващия малко по-дълго.
O-o. Колко мило, че се отбихте !
Пропуснах ли нещо ? Може би някое изковаване ?
Спести ми сарказма си !
Знаеш, че го правим, за да преживяваме ?!
- На това "преживяване" ли му казвате ?
- Да !
Изкарваш си прехраната с пот на чело. Какво лошо има в това ?
Нищо лошо. Само че пристанището на Гонт е на 20 мили нагоре по брега
И казват, че...
Кипи от живот...
пълен с кораби и хора от цяла Землемория.
Познаваш ли някого ?
Никога не сме били там.
Никога не ни се е налагало да ходим !
Землемория има хиляда острова. Може и повече.
Бил ли си на някой от тях. Поне на един ?!
Съжалявам, че живота, който ти предлагам, не е достатъчно добър, Гед.
Не мога да направя повече.
Грижа се да сме нахранени и да имаме покрив над главите ! Какво повече ?!
- Тези поправки трябва да се плащат.
- Не и тези, които си направил !
- Ще се върна, след като тръгнеш
- Спри се !
Гед, върни се тук !
Като ново...
- Баща ти ли го е правил ?
- Да. Няма по-добър от лепене на грънци !
Това звучи като обида.
Твоят баща заслужава уважението ти.
И...
Малко съчувствие...също.
Никак не му е било лесно. Сам да отгледа дете.
Вече не съм дете.
Може би ако беше опитал да види това.
Може би ако беше опитал да разбере кой съм.
Животът щеше да бъде различен, ако майка ти беше жива.
Така! Какво ще е днес заклинанието ?
Демон, създаващ лед ? Да го кажа ли ? Какво казваш ?
Всъщност, тъкмо се канех да си направя салата за обяд.
Искаш ли малко ?
Не.
Не съм много гладен.
- Мейрин, как научи всичко за магията ? - Наистина...
не си спомням.
Не си спомням нищо преди... бурята да ме отнесе тук.
Майка ти ме прибра и оздравях благодарение на нейните грижи !
Добра жена беше майка ти.
Бих искал да я познавам.
- Много щеше да се гордее с теб.
- За какво ?!
Искам да кажа, че едва ли съм направил нещо и може би няма и да направя !
Знаеш ли...
Мисля, че тя би искала да имаш това.
- Не мога, то е твое.
- Гед...
То беше у мен, когато тя ме откри.
Вземи го...
...като спомен от майка ти.
Гед?
Гед ?
- Идват...
- Какво ?
Каргадите, видях ги !
- Каргади ?!
- Трябва да тръгвам.
Гед !
Гед, къде по дяволите отиваш ?!
Гед, отговори ми !!
Не бягай, когато ти говоря.
Омръзна ми от твоето неуважение !
Не видях нещо.
повече от твоите магьоснически глупости... Ти не си магьосник, ти си ковач !
Из-ползвай-го.
Няма да го използвам. По-добър съм от това !
" По-добър" ?!
Ти, нахално кутре ! Няма да...
Ще предупредя селото.
Кажи им да приготвят оръжията.
- Да се бият с Каргадските воини ?!
- По-добре да умрат като мъже...
отколкото да ги убият като зайци.
ВЪРВИ !
Той ги видя да идват.
Къде е синът ти ?
Тук трябва да е...
- Няма и помен от него.
- Казах, че трябва да Е тук !
- Спомни си.
- Не мога, Гед.
Мейрин, ти ми каза преди за нещо такова.
Преди толкова време...
- Повече нямам сили.
- Няма значение, аз ги имам.
Само трябва да си спомниш заклинанието.
Време е.
Какво си мисли, че прави ?
И представа си нямам.
Гед, каквото и да правиш, прави го бързо, защото идват !
Не отстъпвай !
Гед, вдигни меча.
По дяволите, вдигни меча !
Извикай им.
Разкарай ги надалеч.
- За какво говориш ?!
- КЪМ ВИСОКИТЕ СКАЛИ !
Вие, страхливи Каргади !
Бягайте ! Бягайте !
- Бягайте към високото !
- Хайде, оттук ! Кучета !
Мърдайте, Мърдайте !
СТРАХЛИВЦИ >
Хайде, оттук !
ОТТУК !
Успях.
ГЕД !!!
- Последвай ме.
- Да, Сър.
Ваше Величество.
На какво дължим тази чест ?
Дойдох да потърся духовно напътствие, Многоуважаема Майко.
- Надявам се да го осигуря.
- Сигурен съм, че можете...
Както знаете обрекъл съм себе си и...
всички позволени средства
на стремежа да донеса ред в нашия свят на Землемория.
Вие доближихте света до нас със завоеванията си, Ваше Величество.
Какво основание.
Но това е дълъг процес. Има голяма съпротива.
Дали сте забелязали...
но има островни народи, които е по-добре да бъдат оставени...
- ... да се управляват сами ?
- Всъщност, така е.
И отговорът бе "Не".
Землемория се нуждае от обединение и ред.
Но цената на обединението и реда е твърде висока
Многоуважаема Майко, не съм дошъл тук, за да обсъждам моите военни дела.
Дойдох тук, за да Ви кажа за моите страхове...
Моите страхове, че няма да съм жив да видя делата си завършени.
Никой не знае колко време му е отредено, Ваше Величество.
Истина е.
Може би с изключение на...
Безсмъртните.
Безсмъртните ?!
Безименните живеят вечно. Нали ?
Изглежда вярно.
Тогава те трябва да притежават тайната на безсмъртието.
Не е задължително.
Те са безсмъртни, но самите не знаят защо.
Не могат ли да ни научат ?!
Безименните...
не могат да ни научат на нищо, крал Тайгат.
Те могат само да ни унищожат.
И затова е тържествения ми обет...
Да гарантирам, че те ще бъдат задържани навеки, а твоят...
... да осигуриш нашия успех.
Вероятно ограбването на Землемория е голяма сила.
Власт за добро ?
Ако е в правилните ръце.
Няма правилни ръце за Безименните, крал Тайгат.
Нашият свят веднъж вече беше пред загиване.
Когато друг Каргадски крал имаше същата безразсъдна идея.
Те никога не бива да бъдат освобождавани !
И доколкото е по моите сили, никога няма да бъдат !
Магьосникът е вече в Землемория.
Трябва да мога да контролирам Безименните, преди той да е в състояние да изпълни пророчеството.
- Ти помоли Тара за помощ ?
- Да и тя отказа.
Не мога да я убия преди да предаде тайната, но...
Скоро трябва да я предаде.
Само на нейния наследник.
Тогава трябва да й се "помогне" да избере някой.
- Тя трябва да избере мен...
- Тогава я гледай какво прави.
Той ни спаси, твоя младеж.
Всички нас...
Магьосник...
Кой е той, мамо? Кой е той ?
Това ли е този, който съчини заклинание за скриване ?
Да...
Той загина на Високите скали.
Не е !
Кой си ти ?
Мир, Гед...
Сега се върна отново при нас.
Върна се откъде ?
От тъмнината.
- Какво си направил ?
- Върнах ти сина, ковачо
Духът му още не го е напуснал.
Кой си ти ?!
- Казвам се Оджиън.
- O, Великият магьосник...
Как мога да ти се отплатя, магьоснико ?
Позволи ми да дам на Гед истинското му име.
Не. Той си има име.
Аз и жена ми, мир на праха й,
му го дадохме !
Ковачо ! Знаеш ли, че всяко живо същество има...
тайно име, в което е скрита силата му...
И в този млад човек има много сила.
Искаш да го превърнеш в магьосник ?
- Ти го излекува, само за да го отведеш ?!
- Не знам още.
Няма ли поне да му позволиш да научи името на духовния си водач ?
Добре.
Ти си...
Ястреб
Това е името, в което се крие силата ти...
Не го казвай на никого освен на този, на когото вярваш от все сърце.
За останалия свят ще бъдеш "Гед"...
синът на ковача от село Десетте елши.
"Ястреб".
Искаш ли да научиш тайната на магиите, Ястребе ?
Това ще означава да оставиш всичко, което познаваш и обичаш.
Такава сила...
Да.
Тогава поискай благословията на баща си.
Неговата благословия ?!
- Защо ми е ?
- Считай го за тест... по смирение.
Татко, искам да уча за магьосник при Оджиън.
Моля да ме благословиш.
Защо да го правя ?
Когато ще трябва да изоставиш всичко, което ти осигурих !
- Да се откажеш от дома, който майка ти ти е дала..
- Защото тя искаше това за мен, нали ?
Тя искаше да бъдем семейство.
Но ние не сме.
Сега имам възможността да бъда някой, а ти ми завиждаш ?
Не ти завиждам, сине.
Но се страхувам за теб.
Наистина се страхувам.
Оджиън...
Ще се върна.
Няма да се върнеш.
Няма ли ?
Това беше добра идея, нали ?
Ще полудея без теб.
O, Гед, не съм сигурна, че разликата ще е голяима !
Върви.
Благодаря.
Гед ?
Надявам се да я намериш.
Да намеря кого ?
Момичето на мечтите ти.
Цялата атакуваща група изчезна !
От кораба видяхме мъгла, Сър.
Тя ги погълна и след това те бяха хвърлени от скалите.
Много удобна "мъгла" за тези селяни...
- Имаше приказки, Сър.
- Какви приказки ?
- Приказки за магьосничество.
- Магьосник тук, а ?
- И магьосника е.. ?
- Млад мъж, Ваше Величество. Не го познават.
Така ли е ?
- Как се казва ?
- Не можахме да открием, Сър.
- Той не се появи повече, мъртъв е.
- Мъртъв ?
- Въпреки че победи моите хора ?!
- По време на битката беше горе на скалите.
- Загинал е там.
Добре, така да бъде.
Тръгвам да настигна войските в Йол, но ако има някакви вести за
"Необикновен магьосник"...
Искам веднага да бъда информиран.
Разбрано ?
- Разбрано, Сър.
- Добре.
Покрийте семената с пръст и поливайте всеки ден до една седмицата.
Благодаря.
- Какво ще правим без теб, господарю ?
- Каквото всички правим, бойни приятелю.
Не съм си представял да бъда магьосник зает предимно в стопанството.
Работата на магьосника е да служи на хората, сред които живее, Гед.
Възможно е животни да се разболеят...
реколтата да не е добра...
или да бъдат заплашени от...
... Каргадски воини.
Задачата ни е да правим живота в Землемория сносен, както се надявам да си научил.
Добре, магьоснико, докато бях с теб, не чувствам да съм научил нещо.
Така ли... ?
Добре, може би това е защото още не си преценил какво съм ти преподавал.
- Викали сте ме, сестра Косил ?
- Да. Влез, Роза.
Наблюдавах те с голям интерес.
И дойдох до извода, че притежаваш доста по-големи възможности от всички, които познавам.
- Възможности ли, сестро ?!
- Да...
И ако някога стана върховна жрица, ще се погрижа за това...
..да си получиш напълно заслуженото.
Благодаря, сестра Косил.
- Аз много ви уважавам,
- Но, разбира се...
засега...
свещеното ми задължение е да подкрепям и служа ...
на Нашата Майка Тара.
- И накрая се нуждая от помощта ти.
- Моята помощ ?
Майка Тара... не е добре.
Тя прави всичко възможно да го прикрие.
Упорито отказва да приема лековете си.
Трябва да се уверим, че ги приема.
Няколко капки в нейния чай.
Без знанието й ?
- Не изглежда редно.
- Редно ли е да я изгубим ?
Направи го, Роза.
Заради...
Заради сестрите ти.
Хилядократно ще бъдеш възнаградена.
Вярно ли е, че вълшебниците могат да местят дъждовни облаци към места, където никога не е валяло ?
Да, Гед. Съвсем вярно.
Бих искал да мога да видя това.
Може би сега ще е удобно време ?
Оджиън ?
Каква е ползата от владеене на силата, ако не я използваш ?!
Точно за това бих искал да си помислиш, Ястребе.
Добре, разбрах.
Казах: разбрах !
Оджиън...
Не този, Гед.
Доста е силен...
Не се ли нуждая от мощни заклинания, ако ще ставам силен магьосник ?
Не искам да ставаш силен магьосник.
Докато не овладееш себе си.
Което изисква...
Години бродене по стръмнините.
Събиране на билки, изучаване на природата.
Събирайки глътки познание чак до костите си.
" Глътка " ?
Защо такава странна и непривлекателна дума ?
Мисля, че е добра дума, харесвам я.
Хайде... да хапнем.
Магьоснико ?
Дали мърда нещо в чинията ми ?
Никога ли не си чувал преди за консервирани рибешки глави ?
Не... Не, не съм.
Това е едно от най-добрите ястия на майка ми.
Ще добиеш вкус към това след време.
И какви са главните задължения на жрицата на Атуан ?
Да носи силата на Боговете на Атуан на Върховната жрица за закрилата на цяла Землемория, сестро Тенар.
Точно така.
И задължение на Върховната жрица е да използва тази сила за да...
- Многоуважаема Майко...
- Многоуважаема Майко...
Моля ви. Дойдох да говоря с вашата учителка.
Тенар, току-що приключих с резултатите от изпита на младите жрици.
Ти си... първа.
С най-високия бал, достиган някога от жрица...
в историята на нашия Храм.
Приключи си урока... и ела в стаята ми. Искам да поговорим за бъдещето ти тук.
Поздравления, сестра Тенар.
Изчезни !
ИЗЧЕЗНИ !
ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА СЕ ВЪРНЕШ, ОТКЪДЕТО СИ ДОШЪЛ !
Какво, в името на Землемория си мислиш, че вършиш ?!
Имаш ли някаква идея...
... какво вече се случи тук ?!
- Съжалявам, не мислех, че...
- Не си мислел ! Наистина ?
Това не е в стила ти.
Магията не е игра, която играем за удоволствие или похвала, младежо!
Всяка дума, всяко действие от нашето Изкуство...
..е направено за добро или зло.
Преди да кажеш... или да направиш...
... трябва да знаеш последиците !
- Добре, разбрах...
- Не !
Определено не си !
Или това никога нямаше да се случи.
Това никога нямаше да се случи, ако не си губех времето, събирайки ненужни билки..
- ... или да гледам краката на овцете !
- O, забравих, че ти принизяваш работата на обикновения магьосник !
Точно както принизяваш и работата на простия ковач !
Не исках да кажа това.
Учителю, през целия ми живот са ми казвали, че съм глупак.
Мечтател.
А сега аз открих апетита да науча всичко възможно най-скоро.
Това погрешно ли е ?
Не е погрешно. Но не е мъдро.
Ако останеш с мен...
..ще ти е нужно търпение.
Имаш ли търпение, Гед ?
Зная какво трябва да кажа, но...
..няма да бъде вярно.
Не... няма да е. Няма ли ?
Има и друг начин.
И вероятно може да бъде...
- Чувал ли си за остров Роук ?
- Островът на мъдреците. Разбира се.
- Но мислех, че е...
- За тези... които имат свръхспособности.
Каквито ти имаш.
Какво мислиш ?
Просто е...
Остани с мен и развий мъдростта.
Сега съжаляваш за стореното, нали ?
Не искам да те напусна, Оджиън.
- Дължа ти живота си.
- Нищо не ми дължиш, Ястребе.
Но ако мислиш, че моят път е твърде дълъг и бавен...
Ще трябва сам да избираш.
Остров Роук...
..или Оджиън.
Тогава нека бъде Роук.
Прекрасен остров. Гонт.
За пръв път ли пътуваш ?
Да, не те виждам като мореплавател.
Добре, не се безпокой.
Ще се върнеш в къщи... някой ден.
Имаш ли нещо против да те разпитвам ? О, по-полека.
Как попадна на тая черупка ?
- Моят магьосник плати за пътуването ми.
- Магьосник ? Накъде си се запътил ?
Роук.
На какво прилича ?
Никога не съм бил на "Острова на магьосниците". За какво ти е да ходиш там ?
Разбирам... Ти си един от силните, а ?
Е, по-добре да стоя от дясната ти страна.
... по-добре всички да стоим отдясно, ако искаме по-добър вятър.
Ето, сложи това там.
Можеш ли да направиш нещо за този бриз, млади магьоснико ?
Не. Капитане, не съм обучен за морски магии, но бих могъл... да сторя мъгла, ако искаш ?
За какво му е на този дебел пън ?
Имал ли си работа с компас ? Можеш ли да ми помогнеш да управлявам ?
Не, Сър.
Отивам в Роук да науча "всички тези неща".
Тогава се присъедини към гребците, приятелю, защото не мога да си позволя пътници.
И си почини, намотал си достатъчно въже днес !
Да... Сър.
Хайде, идвай.
И така, как правиш хората да изчезват ?
Направихме го, хора !
Мъртви са, ако пак се бият с Каргадците.
И Землемория ще бъде по-безопасно място !
И Атуан по-богато, Сър.
Вярно...
Трябва да призная, че има нещо... опияняващо в силата на смъртта.
Да режеш гърлото на някой, чувствайки как живота му изтича изпод пръстите ти.
Да контролираш живота...
Това... е най-великата сила.
Само въпрос на време е..
... Ваше Величество, преди да контролираме всичко.
И първото нещо, което ще търсим на всеки завзет остров, са сведения.
Сведения, Сър ?
За този млад магьосник.
Който трябва да открием... и убием.
За твоите хора, Джон.
Ей, Роук !
По-скоро за теб, отколкото за мен е това място.
Нямам търпение да започна.
Не те ли плаши такова нещо ?!
Това съм го искал през целия си живот.
По-добре да плавах всеки ден сред ревящи вълни.
Но...желая ти късмет.
Кой е ?
Кой е там ?
Гед.
Син на Дюн...
Да ?
Нося писмо от магьосника Оджиън, за Архиканцлера на училището.
Много добре. Влез, ако можеш.
Не мога да вляза без твоята помощ.
Колко вярно ! Но не мога да ти помогна, ако не ми кажеш кой си всъщност...
Ястреба
Ще предам писмото ти на Архиканцлера.
Пратениците трябва да чакат при входа до реката.
Така да е, но не съм пратеник, дошъл съм тук да уча.
Преоблечен...като амбулантен търговец.
Дали това се счита за шега тук в Роук ?
Ти очевидно си някъде отдалече и ...
несъмнено затънтено...
Позволи ми да те информирам, имам честта: Джаспър от Еолг.
От замъка Хавнър.
Радвам се, че си поел инициативата да приветстваш новодошлите.
Аз съм Архиканцлер Немерл.
Архиканцлер на това училище.
Чест е да съм тук, Сър.
Чуйте това...
от Оджиън от Гонт.
"Изпращам млад човек, който би могъл да бъде един от най-великите магьосници на Землемория..."
"ако вятърът духа правилно...
Точна препоръка от магьосник с такава почит.
Много впечатляващо.
Особено когато е от някой от отличниците на Роук.
- Оджиън е бил тук ?!
- O, да.
Много изтъкнат възпитаник.
Добре дошъл в Роук, Гед от Десетте елши.
И нека престоя ти тук да ти е от полза.
И на Землемория...
Джаспър.
Архиканцлер ?
Разведи Гед наоколо. Запознай го с колегите му.
И му обясни някои от нашите традиции.
- Сега ли, Архиканцлер ?
- Да, защо не сега ?
Днес ще започнеш една непрекъсната учебна програма...
Докато не станеш... всичко, което е в теб.
Което е твърде много, ако Оджиън е прав.
Е...
Откъде да започнем ?
Чудя се какво е чувството да си начинаещ, това беше толкова отдавна !
Тогава, оттук.
- Да беше сложил повече сол.
- A... Веч !
Идеалният сътрапезник за теб, Гед.
Веч е рибарски син, така че може да ти разкаже за...
стръвта, а понеже ти си син на ковач, можеш да му разкажеш за, хм...
... духалото.
Много е добър..
..язвителни забележки, болезнени намеци, унизителни инсинуации...
Ако магията му беше наполовина толкова добра.. !
Ела да се нахраниш.
Имаш ли нещо наистина добро за ядене тук ? Знаеш, нещо скрито...
Това му е първия ден, така че...
Покажи малко съчувствие.
- Откъде си, Гед ?
- Гонт, а ти ?
Вемиш.
A... Вемиш.
Добре.
- Никога не си чувал за това, така ли ?
- Не съвсем, Не.
"Не съвсем."
Ще ти простя, че ти е за пръв път, но това, което трябва да разбереш, приятелю, е че Вемиш...
е раят...
- ... на Землемория.
- Успя ли да ти напълни главата с "Вемиш" ?
Не й обръщай внимание, Гед. Виж !
Вемиш...
Е точно до Ифиш.
Който е точно отсреща...
Ънтарк.
И това...
Това е залива, където можеш да чуеш как русалките пеят под луната.
Добре дошъл в Роук, Гед.
O, Тенар, ти ме караш да се смея.
O, Косил ?
Имам няколко много добри новини.
Тенар е завършила на първо място от младите жрици.
Браво, Тенар.
Толкова се радвам за теб.
Спомням си, когато дойде тук за пръв път.
Объркано уплашено малко сираче. Пълно с въпроси...
Ти беше очарователно малко бездомно дете.
Жадно за знания. Нали, Многоуважаема Майко ?
А ти, Косил...
Ти си толкова... страхотна.
Ще го приема като комплимент.
Аз те претоварвам...
с прекалено много работа през тези години.
Реших да помоля Тенар...
да поеме някои от твоите отговорности.
Както желаете, Многоуважаема Майко.
Да не ви е зле ?
Нещо трябва да не е съгласно с мен.
Извинете ме, трябва да си легна.
Четиринайсти урок от Изкуството на Преобразуването...
Камъчето.
Четете на глас, дами и господа.
Иш Тар Шалиф...Иш Тар
Предпочитам палачинка.
Предполагам, че това ще свърши работа.
Добре е.
Брилянт.
Какво се опитваш да ме накараш да почувствам, младши ?
Диаманти !
Браво, Гед.
Вижте тези.
Идеални... диаманти.
А тези... са за теб.
Е, не изтраяха дълго.
Не очакваше да стане по този начин, нали ?
Защо не, ако магията е достатъчно силна ?
Защото за да превърнеш скала в скъпоценен камък, трябва да промениш Истинското й име.
Може да се направи. Но НЕ трябва да се прави.
Дори не и на едно зрънце пясък, ако не знаеш доброто или злото, което ще последва.
Не разбирам. Доброто или злото не са ли просто превръщане на едно в друго ?
Ако островите на Землемория се превърнат в диаманти, колко хора считаш, че ще оцелеят ?
Нещата са...
каквито са...
и си имат причина.
Поне трябва да разбереш причината, преди да ги промениш.
- Това е чудесно. Но все още искам да знам как да го направя.
- Сигурен съм, че ще узнаеш, Гед. сигурен съм.
Но няма да го научиш тук.
Не...преди да научиш истинската мъдрост.
Понякога това е най-опасното от Изкуствата.
Защото ти караш нещата да се преместват във времето и пространството под твоя команда.
Както когато извиквам това създание да се яви...
Еленско !
Не знам някой да вижда целия свят първо със стомаха си.
Сега можеш, приятелю.
Повелителю на призоваването, говорихте за времето и пространството.
Това означава ли, че магьосник може да призове нещо живо или мъртво ?
Никой магьосник не може да призове мъртвите, млади момко.
Защото е трудно да се върнат обратно оттам, откъдето са дошли...
Това няма да те накара да се махнеш оттук по-скоро от нас, останалите.
Не искам да напускам ! Всеки път, когато научаваме Истинското Име на нещо, придобиваме власт над него.
Искам да придобия колкото се може повече власт.
Е, още едно е готово.
- Повелителю на Името, ще взема следващото !
- Да, друго ?! Да... добре. Веднага.
Ти беше в средата на...
Нека видя...
" Камус" ...
"Кастър", "Сервис"...
Да... Ето.
С това темпо ще станеш най-силния магьосник в Землемория.
И най-досадния фукльо.
Хайде, всички бяхме на строга диета от думи последните три месеца.
Искам нещо, което наистина може да се сдъвче !
Какво става тук ?
Благодаря...
Изглежда, че "Удивителния Джаспър" ще призовава нещо.
Задръж аплодисментите за накрая...
Млади аристократи снизходително ще представят магическо шоу.
- Струва ми се, че той впечатлява дамите.
- Не намирам, че лесно се впечатляват.
Ковачо !
Може би ще искаш да...
ни направиш впечатление с твоя собствена демонстрация.
Би могъл да направиш нещо миниатюрно да изглежда огромно.
Например твоя мозък.
Може да искаш да опиташ този номер върху себе си, Джаспър, само...
се прицели малко по-ниско.
Сигурен ли си, че искаш да опиташ това ?
Защо не, мисля че ще бъде добра авантюра.
Виж колко е свободен !
Освен това всеки магьосник притежава сол, за да променя външността си.
Тук не оспорваме способности, а само дребен факт на нарушаване на правилата...
Счупи го, Веч !
Опитай да кажеш това на Архиканцлера !
Приказки за нарушаване на правилата...
Чувам, че на великолепния Джаспър ще бъде предложено магьосничество.
Ще го насърча, когато завърши.
Доста голяма лъжица за неговата уста, не смятате ли ?
Сигурен съм, че го заслужава и ще свърши чудесна работа.
O, моля...
Двамата знаем, че е второстепенен чирак с големи връзки.
Хората обичат да имат аристократ за личен магьосник, ще го направи добре.
Да, е... ти го правиш доста по-добре.
Може би, ако някои хора замълчат за минута.
Много добре.
Много добре, вижте това... Мисля, че накрая се получи.
Гед, ти го направи !
Искам да кажа...
Какво направи ?! Това е лудост, Гед !
И опасно !
Проклятие, аз не съм птица.
Опита ли вече преобразуване, Джаспър ?
Доста по-впечатляващо от направата на ябълкови дървета, не мислиш ли ?
Не е нужно да назовавам ученика, който го е направил.
Той знае кой е.
Но искам да използвам момента...
да ви предупредя всички за опасностите от преобразуването.
Може да сте чували историята за магьосника Вогел от Уейв.
Който обожавал да приема образа на мечка...
и го правил все по-често.
Докато мечката... пораснала в него
и човекът... изчезнал.
И той станал мечка...
и убил собствения си малък син в гората.
Тогава тръгнали да го преследват... и го убили.
Преобразуването НЕ е нещо, с което може да се играе !
Разбрахте ли ?
Разбрахме, Архиканцлер
Ти дори си по-низък, отколкото смятах, Джаспър.
Не зная за какво говориш.
Говоря за това, че издайничиш на Архиканцлера как правя неща, които ти не можеш !
Нямаш си представа какво мога и какво не, дребосъко.
- С теб се въртим в различни орбити.
- Смяташ, че искам ли ?
О, искаш, ковашки синко !
През целия си живот се опитваш да станеш нещо, което не си.
Колкото повече се опитваш да си докажеш моите способности, толкова повече си изясняваш своите собствени !
А, да...
Груба сила и невежество, а ?
Твоите собствени сечива !
Е, ние оценяваме магьосническата, не конската сила !
Смяташ, че имаш повече сила на магьосник от мен ?
Това ми прилича на предизвикателство !
- Добре, ковачо, приемам.
- Това не беше предизвикателство ! Кажи му Гед.
Спри тези двамата, дуели и магии са забранени ! Знаеш го !
Спокойно можеш да се откажеш !
Е, така да бъде.
Гед, остави го.
Какво ще кажеш за призоваване на духове ?
Смяташ ли, че не мога да го направя ?
... от умрелите.
Какво мислиш за Лейди Елфаран ? Можеш ли да я призовеш или ще ти бъде трудно ?
Полудял ли си ?
Всичко ми е наред.
- Гед, не го прави !
- Защо не ?
Защо не, наистина ?
Горите на Роук, полунощ.
Ти не си призовател, Гед.
- А относно Лейди Елфаран...
- Защо не нея или пък някой друг ?
Джаспър пази това.
Безпричинното правене на магия е като да запалиш огън в гората. Ти знаеш това, кажи му !
Няма значение...
Не може да го направи. Още го няма в себе си.
О, затова ли той молеше да се научи ?
Ще видим.
СЪБУДЕТЕ СЕ ВСИЧКИ НУЖДА МИ Е СИЛАТА ВИ !
Какво става ?!
- Безименните, трябва да се молим..
- Аз събудих другите !
ПРИЗОВАВАМ ТЕ, ЛЕЙДИ ЕЛФАРАН !
[ Какво става ?! ]
Опитайте да го задържите, сестри !
Молете се, сестри ! Молете се !
Какво направи ?!
Добре ли си ?
Тенар..
Случи се нещо ужасно тази вечер.
Нещо, по-лошо от всичко, което познавам.
Нека вярата ни възтържествува.
Видях го...
Кого ?
Беше като че ли го познавах.
- Моят съюз ! .
- Моят съюз !
- A... Генерал Дор ?, точно навреме.
Вярно ли е, Сър ?
- Нахлуваме ли в Роук ?
- Много си прав.
Нашият магьосник току-що се разкри.
Готови за бой, вдигнете платната и нека останалата флота ги последва веднага щом навлязат в морето.
Архиканцлер.
Гед.
Как си ?
Много съжалявам.
Толкова се срамувам.
Аз също се срамувам от теб.
И от тази институция, че създаде някой, който да извърши такава глупост.
- Архиканцлер аз не...
- У теб има голяма сила, Ястребе.
И ти я използваш крайно неправилно !
Опита да призовеш дух на мъртъв.
А вместо него доведе най-ужасяващото същество на света.
Ти освободи Безименен.
Затова то е сянка...
Сянката на твоето невежество.
Сянката на твоето високомерие.
Ти доведе на света същество на абсолютното зло, единствената задача
на чиято тъмна, разяждана от глад душа,
ще бъде да те намери. И притежава.
Да ме притежава ?!
Да погълне душата ти.
И тъй като силата ти е голяма, когато това се случи, ще бъде голям удар..
... и цяла Землемория ще бъде застрашена.
Сега то е сянка...
но скоро ще започне да убива...
поглъщайки телата на жертвите си, за да се превърне в още по-ужасно създание !
Гебет !
И тогава ти наистина ще имаш основание да се страхуваш от него.
Няма ли начин да го предотвратим ?
Има ли начин да го предотвратим ? Никакъв !
Освен ако не узнаеш Истинското му Име.
- Тогава трябва да ида при Повелителя на Името. - Гед...
Няма начин да го знае.
Какво тогава да правя ?
Докато все още си достатъчно силен...
трябва да напуснеш Роук и никога да не се връщаш.
Напусни Роук.
Къде да отида ?
Някъде по света, където то най-малко ще очаква да те открие.
Това е единствената ти надежда.
Но първо се възстанови.
Ще ти е нужна цялата сила.
В момента, когато бяхте повалени, бил нападнат един млад магьосник.
От това, тази чудовищна сянка.
- Било ужасно....
- Кой е този магьосник ?
Не зная.
Ако видението ти е вярно...
Това е донякъде зъл магьосник.
- Как така ?
- Защото...
ако тези две събития са свързани,
това би означавало.. най-зловещата постъпка.
Един от Безименните е освободен.
Никога не е имало...
някой или нещо в историята на Храма ни, достатъчно мощно да надделее над вярата ни.
Но това, което се е случило при Портата, би могло да бъде свръх силите ми.
Ако това е така...
нашият Храм е застрашен.
Не.
Не, не и ако ни водиш, Многоуважаема Майко !
Не зная дали още имам...
силата, която моята мисия изисква.
Гед.
Толкова се радвам да те видя.
Всички се страхувахме, че ще умреш.
Как си ?
Слаб.
Бесен на себе си и много, много глупав !
Наистина обърках нещата, нали ?
Да, по най-високата скала.
Но ти си жив.
Това е, което има значение.
- Изглежда доста гадно.
- О, не е.
Това нещо владее невероятна сила.
отнесе ме като буболечка !
Боли ли те ?
Чувствата ми най-вече.
Но то би могло да те убие,Гед.
Така да бъде...
Какво искаш да кажеш ?
Това е моята съдба.
Единствената цел на сянката е да ме види изчезнал.
И да направи нещата по-лоши, ако е възможно...
моето обучение за магьосник тук е към края си.
Какво ?!
Архиканцлерът ме помоли да напусна Роук.
Не е много честно от негова страна.
Но от това може да излезе нещо.
Аз също напускам Роук.
Получих назначение като магьосник !
Завършил си курса ? Получи ли жезъла си ?
Вярвай или не !
- Толкова се радвам за теб.
- И познай къде съм назначен.
- У дома !
- Вемиш ?!
- "Раят на земята" - това е чудесно !
- Това урежда нещата...
Идваш с мен, отиваме заедно във Вемиш.
Благодарен съм за предложението, Веч.
- Не мога да ти кажа колко означава това за мен- ... Но ?
Не мога да ти сторя това.
Да бъда беглец, да бъда преследван от сянката, докато свърша.
Не мога да направя това в живота ти...
в живота на хората, за които ще се грижиш.
Добре.
Но ако ти потрябвам...
Повикай ме с Истинското ми Име.
Астарио
Астарио.
Аз съм Ястреба
До скоро, приятелю.
Вземете Роук сега, Сър.
С нашата флота ще ги победим за по-малко от ден.
Добре.
Странно, какво мислиш, че е онова ? Там !
Готови за атака !
Да Сър !
Кой си ти, по дяволите ?
Архиканцлер Немерл.
Архиканцлер на Роук.
Определено знаете как да влизате.
Архиканцлер, на какво дължа това... удоволствие ?
Желанието ми да предотвратя ненужно проливане на кръв, Тайгат !
Наистина ? И какво проливане на кръв може да има ?
Проливането на кръв, ако опиташ да завземеш Роук.
Защото оръжията на Роук... са страхотни.
O, сигурен съм в това !
Всичко, което ми трябва, са малко сведения за един незначителен млад магьосник.
- Не е достъпно.
- Магьосника ?
- Или информацията ?
- И двете. Тайгат...
- ... това е !.
- Ха !
Каргади !
Хванете го !
Гребете обратно, докато още можете. Тайгат !
- Преди да ни унищожи всички.
- УБИЙТЕ ГО !
Как смее да ви говори така, драги Сър !
Ти го чу... той е "Архиканцлера на Роук".
Скоро ще бъде един спомен.
Сега...
Когато пристигне флотата,
вземи половината и започни оттук.
Претърси всеки остров...
на един ден път от Озгил до Хилиън.
Разбира се, Сър.
А другата половина ?
Нека се разплатят с този надут, долнопробен магьосник...
Чуйте... Не знаех, че е твоя жена.
И когато я хванах, не бях първия, знаеш...
Гед !
Не мога да повярвам.
Искаш ли още ?! Хайде !
Беше малко груб...
Нека ти взема питие ! Хайде.
Наздраве...
Какво правиш тук в Oзгил ?!
Аз... не съм сигурен. Ами ти ?
На път съм за вкъщи след изгодно пътуване.
Какво стана с чаровния капитан ?
Не съм го виждал отдавна.
Ами ти ! Когато се видяхме за последно...
Ти беше на път да станеш магьосник, нали ?
- Аз съм магьосник. Донякъде.
- Е, хубаво представление !
Какво ще правиш нататък ?
Всъщност нещата не потръгнаха добре в Роук.
Така ли ?
- Опасявам се, че е дълга история.
- O... как така ?
Да кажем, че се изпробвах.
Е, не е толкова зле, нали ?
Чуй ме. Слушал ли си някога за място, наречено Теранон от другата страна на острова ?
- Не мога да кажа, че съм.
- Сега можеш. Запътил съм се натам.
И от това, което съм слушал, там от години не е имало магьосник.
Защо не дойдеш с мен ? Нощуваме тук и тръгваме сутринта.
Тук има чудесно козе месо.
Ще платя, ако не възразяваш ?
- Готово.
- A, наздраве !
Кръчмарю !
Още една кана от хубавия ел за моя стар приятел...
Oо, това е мрачно място.
Предполагам, че от другата страна на планините е по-приятно.
Казвах, че се надявах да е по-приятно от там, откъдето дойдохме.
Духа така от часове.
Колко по-нататък каза, че е края, Скьор !
Всичко, което ми трябва, е малко храна и баня.
Не си ли заспал прав ?! Колко по-нататък ?
Какво става ?
Скьор !
Гебетът !
Гед...
Гед !
Ястреб...
Ти пратеника ли си или посланието ?
Струваш ми се странно познат.
Не те ли именувах веднъж ?
Мисля, че си имал неприятности, откакто се разделихме за последно.
Върнах се, Учителю както и заминах...
... глупак.
Да видим можем ли да направим хубав огън.
Носиш ли някои спомени ?
Да, напомнят ми защо тръгнах.
Разполагай се и продължавай с историята.
Както видя, аз се трансформирах.
Ако не ме беше върнал обратно, нямаше да съм тук.
Той ще ме открие рано или късно.
- Докато не му узнаеш името.
- Никой не знае името му.
Значи трябва да го преодолееш.
Да го преодолея ?
Срещнахме се два пъти и всеки път бягах от ужас.
- Вероятно магията е в третия път.
- Оджиън, нямам сила против това.
Ако ще предложиш да остана тук, отговора е не.
Не мога да ти причиня това.
Добре.
Но в този случай...
Имам да ти кажа нещо неприятно.
Казвай.
Трябва да се обърнеш.
Да се обърна ?
Да.
Ако продължаваш да бягаш...
злото ще те гони,
избирайки пътя, по който вървиш.
Ти трябва да избереш.
Трябва да търсиш... това, което търси теб.
И ще ме погълне ли, когато се срещнем ?
Значи ще съм това създание и силите ми ще са опасност за цяла Землемория ?
Трябва да направиш този Гебет твой собствен.
Ако си беглец, когато те открие,
Ако злоупотребиш със силата си и избягаш...
Ще те надделее.
Но ако търсиш...
Ще бъда способен да го унищожа ?
Не мога да кажа.
Но това е най-добрия съвет, който мога да ти дам.
Ако искаш да престанат да те преследват...
трябва да станеш ловец.
Знаеш, че съм бил заедно с големи магьосници.
И съм живял на Островът на Мъдреците.
Но ти си истинския ми учител, Оджиън.
По-добре късно, отколкото никога.
Но накрая може ти да бъдеш мой учител.
Благодаря, магьоснико.
Нека ти служи добре.
А сега, учителю...
Трябва да отивам на лов.
Викали сте ме, Многоуважаема Майко ?
Сестра Косил.
Светът ни потъва в мрак
и аз отслабвам.
Дойде времето...
да посоча моя наследник.
Искате от мен да извикам жриците в конклава ?
Това е, което желая.
Всички те те познават...
като силната ми дясна ръка.
Време е те да узнаят
Кой ще оглави Храма, когато си ида.