Back To The Future 3 (1990) (Back.to.the.Future.3.DVDRip.XviD.AC3.5CH-WaBBiT.CD1.srt) Свали субтитрите
Док.
-Док!
-Какво?
Успокойте се, Док. Това съм аз, Марти.
Не може да бъде. Пратих те обратно в бъдещето.
Пратихте ме, но аз се върнах.
Върнах се от бъдещето.
Проклет да съм!
-Колко е часът, деца?
-Часът на Хауди Дуди!
-"Часът на Хауди Дуди"
-Проклет да съм!
Часът на Хауди Дуди?
Дата: Неделя, 13 ноември 1955 г., 7:01 часа.
Явно експериментът с пътуването във времето снощи е бил успешен.
Мълнията удари часовника в 10:04 ч. вечерта,
изпращайки необходимите 1,21 гигавата
в машината на времето, която изчезна на секундата,
като остави две огнени следи зад себе си. Марти и машината
бяха транспортирани напред във времето, в 1985 година.
След това не помня какво се случи.
Дори не си спомням как съм се прибрал.
Може би токоизпразването и времевата дупка,
генерирани от машината, са причинили смущения в мозъка ми
и това е довело до временна амнезия.
Сега си спомням, че секунди след като машината изчезна
в бъдещето,
видях Марти, който ми каза, че се е върнал от бъдещето.
Привет, Док.
Това, без съмнение, е някакъв остатъчен образ.
Док, успокойте се. Аз съм. Марти.
Не може да си ти. Пратих те обратно в бъдещето.
Така е, но се върнах обратно. Не помните ли?
Припаднахте и ви доведох тук.
Това не е възможно! Не може да си тук!
Това е абсурдно! Отказвам да повярвам, че си тук!
Въобще не е абсурдно. Върнах се в 1955 г. заедно с вас.
Другото ти аз от 1985-а чака една книга от Биф!
След като взех книгата, вие от 1985-а ме чакахте в машината,
но нея я удари гръмотевица и тя ви върна в 1885 година!
1885-а?
Много интересна история,
но има едно нещо, което не се връзва.
Ако бъдещото ми аз е в миналото, как може ти да знаеш за това?
Изпратихте ми писмо.
"Скъпи Марти, ако изчисленията ми са верни,
ще получиш това писмо веднага след като ме удари мълнията.
Първо нека те уверя, че съм жив и съм добре.
През последните осем месеца живея щастливо в 1885 г.
Мълнията, която удари машината на времето,
причини претоварване на времевите вериги,
активира енергийния поток и ме върна в 1885 г.
Претоварването причини късо съединение
в летателните вериги. За съжаление колата няма да може вече да лети."
Можела е да лети?
Да. Бяхме я преустроили в началото на 21-и век.
Невероятно!
"Започнах да работя като ковач, като същевременно
се опитвах да поправя повредата във веригите.
За съжаление това се оказа невъзможно,
защото първите резервни части ще бъдат изобретени едва в 1947 г.
Както и да е, вече подковавам коне и оправям фургони без проблеми."
1885! Удивително!
Значи ставам ковач в Дивия запад.
Сериозно нещо.
"Зарових машината на времето в изоставената мина в Делгадо,
която се намира до гробището Бут Хил, както е показано на картата.
Да се надяваме, че ще остане там, докато я намериш през 1955 г.
Вътре ще откриеш инструкции за поправката й.
Моят двойник от 1955 г..." Това съм аз.
"Не би трябвало да има проблеми с поправката.
След като се върнеш в 1985 г., унищожи машината на времето."
-Да я унищожиш?
-Дълга история, Док.
"Не се опитвай да се върнеш тук, за да ме прибереш.
Чудесно си живея на чист въздух
и сред отворени пространства.
Боя се, че безпричинното пътуване във времето
може да наруши континуума между пространството и времето.
Моля те, грижи се за Айнщайн вместо мен."
Айнщайн?
Кучето ви, Док. Така наричате кучето си в 1985 г.
"Знам, че при теб ще се чувства добре.
Извеждай го два пъти на ден и помни, че обича само кучешки консерви.
Това са желанията ми. Моля те да ги спазваш.
Време е да се сбогувам с теб, Марти, и да ти пожелая на добър час.
Ти беше мил и верен мой приятел
и промени живота ми за добро.
Ще ценя нашата връзка, ще си спомням с топли чувства за нея
и винаги ще пазя специално място в сърцето си за теб.
Твой приятел във времето, доктор Емет Л. Браун.
1 септември 1885 г."
Никога не съм знаел, че мога да пиша така.
Много е хубаво.
Няма проблеми, Коперник. Всичко ще се оправи.
Съжалявам. Моя е вината, че останахте там.
Не трябваше да се бия с Биф.
Има много по-лоши места от Дивия запад.
Можеше да се окажа в Средновековието.
Сигурно щяха да ме изгорят на клада като еретик.
Да видим картата.
Според нея машината на времето е запечатана в страничен тунел.
Може да се наложи да използваме експлозив.
И мъртвите се събудиха от тази експлозия.
Вземи фотоапарата. Искам да документирам всичко.
Напомня ми за времето, когато опитах да стигна до центъра на Земята.
Четях любимия си автор, Жул Верн.
Подготвях се седмици наред, но не стигнах и толкова далеч.
Разбира се, тогава бях само на 12.
Романите на Жул Верн
оказаха голямо въздействие върху живота ми.
Когато бях на 11, прочетох 20 000 левги под водата.
Тогава разбрах, че трябва да посветя живота си на науката.
Вижте това.
Инициалите ми!
Точно както в Пътуване до центъра на Земята!
Това значи, че машината трябва да е зад тази стена!
Е.Л.Б.
Била е тук в продължение на 70 години, 2 месеца и 13 дни.
Невероятно!
"Мълнията е изгорила управляващия веригата на времето микрочип.
Прикрепената..."
Схематична.
"Схематична диаграма ви показва как да направите заместител
с части от 1955 г., като по този начин възстановите машината на времето."
Невероятно е, че това малко нещо може да предизвика такъв проблем.
Нищо чудно, че веригата е дала накъсо. Тук пише: "Произведено в Япония."
Какво искате да кажете с това? Най-добрите неща се правят в Япония.
Невероятно!
Когато бях малък, винаги съм искал да бъда каубой.
Сега знам, че прекарвам бъдещето си в миналото
и това е чудесен начин да изкарам пенсионирането си.
Нещо ми хрумна. Щом се озовавам в 1885-а,
сигурно ме има в историческите книги.
Може ли да се потърся в старите вестникарски архиви?
Не знам.
Винаги сте казвали, че не е хубаво човек да знае много за съдбата си.
Прав си, Марти. Аз вече знам твърде много.
По-добре да не се ровя в подробности за бъдещето си.
Коперник. Ела тук, момче!
Аз ще го доведа.
Коперник!
Хайде да си ходим у дома.
Какво има?
Какво има, Коперник?
ЕМЕТ БРАУН ПОЧИНАЛ НА 7 СЕПТЕМВРИ 1885 Г.
Хайде, да тръгваме.
Док, елате тук!
Бързо!
Какво има? Все едно си видял призрак.
Не сте далеч от истината.
Проклет да съм!
Вижте това.
"Починал на 7 септември 1885 г." Седмица след като сте писали писмото!
"Издигнат от неговата любима Клара."
Коя е тази Клара?
-Моля те, не стой там!
-Да, съжалявам.
Трябва да направя нова снимка.
"Застрелян в гърба от Бюфърд Танън заради 80 долара"?
Що за бъдеще е това?
"Бюфърд Танън е бил известен стрелец,
чийто сприхав характер и уста, пълна с лиги,
му извоювали прякора "Лудото куче".
Бил е много бърз със спусъка и твърдял, че е убил 12 души,
без да се броят индианците и китайците."
-Споменава ли се нещо за мен?
-Само минута.
"Това твърдение не може да се докаже, защото архивът е загубен,
след като Танън убива редактора на вестника,
публикувал неприятна история за него през 1884 г."
-Затова не можем да намерим нищо.
-Виж.
Семейството на Уилям Макфлай. Твои роднини?
Името на прапрадядо ми е Уилям. Това е той. Добре изглежда.
Има Макфлай, но не и Браун.
Може да е грешка. Може гробът да не е бил ваш.
Може в 1885 г. да е имало друг Емет Браун.
Имало ли е ваши роднини тук тогава?
Фамилията пристига в Хил Вали чак в 1908г. и то под името фон Браун.
Баща ми го е сменил по време на Първата световна.
Вижте.
Проклятие, това съм аз!
Значи всичко е вярно.
Аз съм този, който се връща и бива застрелян.
Това няма да се случи, Док.
Като оправите времевите вериги и сложите нови гуми на колата,
аз ще се върна в 1885 г. и ще ви доведа обратно.
Дрехите по мярка ли са?
Всичко ми става, освен ботушите. Малко ми стискат.
Сигурен ли сте, че са автентични?
Разбира се. Не си ли гледал уестърни?
Гледал съм.
Клинт Истууд никога не е носил такива.
-Клинт кой?
-Вие още не сте чували за него.
Трябва да обуеш ботушите.
Не можеш да носиш тези футуристични неща през 1885 г.
Дори през 1955 г. не бива да ги носиш.
-Като стигна там, ще ги обуя.
-Добре.
Почти сме готови. Сложих гориво в резервоара.
Дрехите ти за бъдещето са вътре.
Нови батерии за портативния радиопредавател.
Ами това плаващо нещо?
-Летящата дъска.
-Да.
Пътят оттук до Хил Вали е дълъг.
Така е най-безопасно.
Не можем да рискуваме да те пратим в населено място
или в някой непознат район.
Не искаш да се блъснеш в дърво, което е съществувало в миналото.
Това винаги е била пуста равнина,
затова ще имаш място да спреш, като пристигнеш.
И помни, там, където отиваш, пътища няма.
Онази малка пещера е добро място да скриеш машината на времето.
Новите контролни лампи във веригите на времето загряха.
Веригите включени.
Написал съм ти писмото на 1 септември, затова те пращаме
на 2 септември, това е сряда. 2 септември 1885 г., 8:00 часа.
Мен ме застрелват в понеделник. Имаш 5 дни да ме откриеш.
Според писмото съм ковач, значи имам ковачница някъде.
Трябва само да минеш с машината на времето
през този екран, като ускориш до 140 км/ч.
Чакайте малко.
Ако мина през екрана, ще се забия в онези индианци.
Марти, не мислиш четириизмерно.
Ще бъдеш транспортиран в 1885 г. и тези индианци няма да са там.
Добре.
На добър час и на двама ни.
Ще се видим в бъдещето.
-В миналото.
-Точно така.
Приятен път, Марти!
КАРАЙТЕ БЕЗОПАСНО! - ИЗХОД
Готов ли си, Марти?
Готови!
-Старт!
-Дий, Силвър.
Индианци!
Пещерата!
Атака!
По дяволите! Кавалерията!
Спукал съм резервоара.
Маги! Донеси вода! Тук има ранен човек.
Мамо.
-Мамо, ти ли си?
-Спокойно.
Спахте почти шест часа.
Имах ужасен кошмар.
Сънувах, че участвам в уестърн.
Преследваха ме индианци
и една мечка.
Сега сте на сигурно място във фермата на Макфлай.
"Фермата на Макфлай"?
Ти си ми...
Ти си моята...
-Коя си ти?
-Казвам се Маги Макфлай.
Макфлай?
Маги?
За вас съм госпожа Макфлай.
-А вашето име как е?
-Ами...
Истууд.
Клинт Истууд.
Ударили сте си главата, г-н Истууд.
Нищо сериозно, но добре, че Шеймъс ви е намерил навреме.
Шеймъс.
Мъжът ми.
Ще ме извините, трябва да се погрижа за Уилям.
Уилям.
Всичко е наред, Уил.
-Това ли е Уилям?
-Да.
Уилям Шон Макфлай, първото дете от семейството, родено в Америка.
Всичко е наред, Уил. Г-н Истууд ни е дошъл на гости.
Той ви харесва.
Маги.
Нося вечерята.
Не обичам да се бъркам в чуждите работи,
но как точно успяхте да стигнете дотук
без кон, ботуши и шапка?
Ами
конят ми се изтощи, една мечка изяде ботушите ми,
а шапката просто я забравих.
Как може да забравите такова важно нещо?
-Искате ли вода?
-Да.
Ще ви кажа какво ще направим, г-н Истууд.
Ще ви помогна да намерите вашия приятел ковач.
Можете да нощувате в обора,
а утре ще ви заведа до железопътната линия.
По нея ще стигнете чак до града.
Ще ви дам дори и шапка.
Чудесно. Благодаря.
Това е моят Уилям.
Малкият Уили.
Да.
В обора ще ви хареса.
Прасетата никога не са се оплаквали.
Шеймъс.
-Да поговорим.
-Добре.
Ще го подържите ли за малко?
Сигурен ли си, че няма да докараш беда на дома ни, като го взимаш?
-Той е странен младеж.
-Да, но имам предчувствие за него.
Трябва да го приютим. Това е важно.
Здрасти, приятел.
Виж как го харесва бебето.
Малкият Уил не се държи така с непознати.
Все едно има някаква връзка с нас.
Здрасти, Уил.
Значи ти си моят прапрадядо.
Първият Макфлай, роден в Америка.
Който ми се изпишка отгоре.
ХИЛ ВАЛИ
ЧЕСТНИЯТ Джо Статлър
БАНЯ
-Дай ни малко сапун.
-Ето.
ПАЗАР ЗА МЕСО
ПРАЗНИК НА ХИЛ ВАЛИ ТАНЦИ - ЯДЕНЕ - ИГРИ
СЪБОТА ВЕЧЕР 5-ТИ СЕПТЕМВРИ
ПРИХОДИТЕ ЗА СТРОЕЖ НА ЧАСОВНИКОВА КУЛА
ДЪРВОДЕЛЕЦ
А. ДЖОУНС
ШЕРИФ
Вижте какво се появи през вратата.
Не знаех, че циркът е в града.
Сигурно е взел ризата от някой умрял китаец.
Какво да бъде, страннико?
Искам
-вода с лед.
-Вода с лед?
Вода?
Ако искаш вода, иди да пиеш от водата на коня отвън.
Тук сервираме уиски.
-Извинете.
-За какво?
Опитвам се да намеря един ковач.
Ей, Макфлай!
Мисля, че ти казах да не стъпваш...
Ти не си Шеймъс Макфлай.
Но приличаш на него, особено с тази грозна шапка.
Роднина ли си на фермера?
-Как се казваш?
-Марти...
Истууд.
Клинт Истууд.
-Що за глупаво име е това?
-Той е изтърсакът на фамилията.
Момчета, вижте му снежнобелите зъбки.
Не съм виждал такива, освен ако не са от магазина.
Погледнете му мокасините. От каква кожа са?
-Какво пише на тях?
-"Нике"? Това на индиански ли е?
Съдържателю, търся онзи лъжлив ковач.
-Виждал ли си го?
-Не, г-н Танън, не съм.
Вие сте "Лудото куче" Танън.
"Лудото куче"?
Мразя този прякор.
Мразя го, чуваш ли?
Никой не ме нарича "Лудото куче"!
Особено такова наконтено сукалче като теб.
Танцувай! Хайде!
Хайде, изтърсако! Можеш да танцуваш по-добре от това!
По дяволите.
-По-добре бягай.
-Хванете го!
Имаме си нов съд. Време е да присъстваме на обесване!
Да го видим как се гърчи.
Да, отдавна не сме бесили никой.
Свалям бълха от гърба на куче от 500 метра, Танън,
а сега се целя в главата ти!
-Дължиш ми пари, ковачо.
-Как стигна до този извод?
Подковата на коня ми падна.
Ти го подкова, значи си виновен.
Ти не ми плати, значи сме квит.
Грешиш!
Аз бях на коня си и той ме хвърли!
По тази причина счупих пълна бутилка с уиски от Кентъки.
Значи ми дължиш $5 за уискито
и $75 за коня, ковачо!
Това са $80.
Доведи коня си, ще го подкова отново.
Аз го застрелях!
-Това си е твой проблем, Танън.
-Грешиш. Твой е.
Отсега нататък си отваряй очите на четири.
Защото един ден ще получиш куршум в гърба.
Док!
Марти, дадох ти изрични инструкции да не идваш тук,
а да се върнеш обратно в 1985 г.
Знам, но трябваше да дойда.
Радвам се да те видя, Марти.
Трябва да направиш нещо с тези дрехи.
-Може да те застрелят заради тях.
-Или да ме обесят.
Кой идиот ти даде тези дрехи?
Ти.
ЕМЕТ БРАУН ПОЧИНАЛ 7 СЕПТЕМВРИ 1885
"Застрелян в гръб от Бюфърд Танън заради $80"?
"7 септември"?
Това е този понеделник!
Иска ми се да му бях платил.
Коя е тази "любима Клара"? Не познавам никаква Клара.
Не знам, Док.
Може да ти е била приятелка.
Въвличането ми в такива социални отношения
тук, в 1885 г.,
може да доведе до разпадане на пространствено-времевия континуум.
Тъй като съм учен,
никога не бих поел такъв риск.
Не и след това, което вече преживяхме.
-Емет! Здравей, Емет.
-Хюбърт.
Това е кметът.
Извини ме, Емет.
Помниш ли, че миналата седмица ти предложи
да посрещнеш новия учител на гарата?
Разбира се.
Пристига утре.
Ето ти подробностите.
-Благодаря за помощта.
-Няма защо, Хюбърт.
Казва се г-ца Клара Клейтън.
Е, Док,
сега знаем коя е Клара.
Марти, това е невъзможно.
Това за влюбването от пръв поглед са романтични дрънканици.
Тази концепция няма никаква научна основа.
Това не е наука.
Срещаш подходящото момиче и сякаш те удря гръм.
Не го казвай.
Така стана между мен и Дженифър.
Не можехме да откъснем очи един от друг.
Боже, надявам се, че Дженифър е добре.
Не мога да повярвам, че я оставихме на верандата.
Не се тревожи. Всичко ще е наред.
След като изгори алманаха в 1955 г., линията на времето се възстанови.
Като се върнем в 1985 г.,
просто ще отидеш у тях и ще я събудиш.
Завърти онзи вентил надясно.
Плътно надясно.
Хайде!
-Чай с лед.
-Не, благодаря.
Това е хладилник.
Г-ца Клейтън ще трябва да си намери друг превоз.
Ако не я срещна, между нас няма да възникне нищо.
-Ти си докторът.
-Добре.
Ще вземем машината на времето и ще се върнем в бъдещето.
Пробих резервоара, докато се приземявах,
трябва да го оправим и да намерим бензин.
Нямаме бензин?
Какво толкова? Имаме мистър Фюжън, нали?
Мистър Фюжън захранва времевите вериги и енергийния концентратор.
Но двигателят с вътрешно горене работи с обикновен бензин.
Винаги е било така.
Бензиностанции ще се появят чак в следващия век.
Без бензин не можем да накараме колата да ускори до 140 км/ч.
Какво ще правим?
-35!
-Няма смисъл, Марти!
Дори най-бързият кон в света не може да бяга с повече от 50-60 км/ч.
Съдържателят каза, че това е най-силното.
Пробвай, Марти.
Подай още газ!
Проклятие!
Спука колектора за впръскване на горивото. Силно е, няма що.
Ще ми отнеме месец да го оправя.
Месец?
-В понеделник ще те застрелят!
-Знам!
Иска ми се...
Чакай.
Сетих се! Ще се пуснем по някой стръмен хълм!
Няма да намерим достатъчно гладка повърхност. Освен ако...
Разбира се! Лед!
Ще чакаме зимата, тогава езерото ще замръзне.
Зимата? За какво говориш? Понеделник е след три дни!
Добре. Да го обмислим логически.
Знаем, че не може да ги вдигне сама. И с теглене не става.
Но ако измислим начин да я бутаме,
докато вдигне 140 км/ч...
Това е.
Колко може да вдигне ли? Аз съм вдигал до 90 км/ч.
Чувал съм, че Безстрашния Франк Фарго е минал с повече от 110 км/ч
покрай жп възела Верде.
Мислите ли, че е възможно да вдигне 145 км/ч?
145? Дявол го взел. Че кой би искал да бърза толкова?
Това е облог между нас двамата.
На теория възможно ли е?
Може би, ако имаш прав участък без наклон,
не караш вагони
и разпалиш достатъчно пещта.
Да стане по-гореща и от пламъците на ада.
Тогава може и да е възможно.
Кога е следващият влак?
Понеделник сутринта в 8:00 ч.
Тук. Тази линия се отклонява от главната към пролома Клейтън.
Дълга е 5 километра и продължава да съществува в 1985 г.
Тук ще избутаме машината на времето с локомотива.
Странно. Според тази карта се нарича "пролома Шонаш".
Сигурно е старо индианско име. Идеално е.
Линията минава по моста над пролома
и спира близо до жилищния комплекс в Хилдейл.
Да, но според картата
мост няма.
Трябва да зарежем тази идея, Док.
Не можем да чакаме да го построят.
Марти, идеално е.
-Ти не мислиш четириизмерно.
-Да. Имам проблем с това.
Не разбираш ли? Мостът съществува в 1985 г.
И още се използва.
Успеем ли да накараме колата да вдигне 140 км/ч.
преди да стигнем пролома,
ще пристигнем във време, когато мостът е завършен.
Под нас ще има релси и така ще стигнем до другата страна.
-Ами локомотивът?
-Това ще е зрелищна катастрофа.
Жалко, че никой няма да може да я види.
-Помощ!
-Проклятие!
КРАЙ НА ЛИНИЯТА
По-бързо!
Скачайте!
Благодаря, господине. Спасихте
живота ми.
Емет Браун, на вашите услуги, госпожице...
Клейтън.
Клара Клейтън.
Клара?
Какво хубаво име.
Да ви помогна ли за багажа?
Не е необходимо. Мога да се справя.
-Вече направихте достатъчно.
-Няма да ми струва нищо.
Тя каза, че ще се оправи. Трябва да тръгваме.
Дано ви върви в учителстването и във всичко останало.
Аз ще оправя въпроса с талигата.
Не се тревожете. Чувствам се отговорен за това, което стана.
Това ще е много любезно от ваша страна, г-н Браун. Емет.
Сега вече се радвам, че змията изплаши тези коне.
Иначе можеше никога да не се срещнем.
Явно така е решила съдбата.
Благодаря за всичко.
Няма защо.
Ще се видим отново, нали?
Разбира се. Ще се виждаме често. Имам работилница в града.
Аз съм местният учен, тоест, ковач.
С каква наука се занимавате?
Астрономия? Химия?
Всъщност, с всякакви науки.
Докторе, трябва да тръгваме.
Да. Извинете ни, Клара.
Трябва да тръгваме.
До скоро.
Защо й казахте, че ще се виждате често?
Може да се видим на улицата.
Видяхте ли начина, по който ви гледаше?
Беше преживяла голяма уплаха, нали?
Г-ца Клейтън щеше да свърши на дъното на пролома Клейтън.
По дяволите! Проломът Клейтън е наречен така на учителка.
-Била паднала преди 100 години.
-Преди 100 години!
-Това е тази година!
-Всяко дете знае историята.
Имали сме учители, които сме искали да паднат в пролома.
Проклятие!
Тя е щяла да падне заедно с фургона.
Сега вече сериозно промених хода на историята.
Кое е най-лошото, което може да се случи?
Няма да кръстят пролома на нейно име.
Нека да приготвим машината и да се махаме оттук.
Иска ми се никога да не бях измислял тази адска машина.
Само нещастия носи.
Док, Марти е.
Чувате ли ме? Край.
Да, Марти.
Чудесно. Тези неща все още работят.
Добре. Нека още веднъж преговорим плана.
-Извинявам се за модела...
-Да, мащабът не е точен. Няма проблеми.
Добре. Утре вечерта, в неделя,
ще оставим колата на релсите тук, на разклонението
край изоставената сребърна мина.
Стрелката се намира на мястото, откъдето линията
с дължина 5 километра се отделя за пролома Клейтън... Шонаш.
Влакът тръгва от гарата в 8:00 ч. в понеделник.
Ще го спрем, ще откачим вагоните, ще обърнем стрелката,
ще вземем назаем локомотива и ще избутаме машината на времето.
Според моите изчисления ще вдигнем 140 км/ч точно преди да стигнем
ръба на пролома, в който момент ще бъдем транспортирани обратно
в бъдещето и ще се приземим на завършения мост.
Какво значи това? "Пределна точка."
Това е мястото, след което връщане няма.
До нея ще имаме време да спрем локомотива, преди да полети в пролома.
Но минем ли този ветропоказател, ни чака или бъдещето, или нищо.
Заповядай. Свържи го за положителната клема.
-Готови ли сме?
-Да. Давай!
Влакът тръгва от гарата!
Приближава стрелката!
Спира на стрелката!
Обърни стрелката!
Приближи се до машината на времето!
Бутаме я,
докато вдигне 140 км/ч!
По-просто от това не може да е.
Емет?
Клара е.
Бързо, покрий колата!
-Здравейте.
-Здравейте.
Това е голяма изненада.
Надявам се, че не ви притеснявам.
Правим модел на железопътна линия.
Телескопът ми се е повредил
при падането на чантите ми от фургона.
Тъй като споменахте за интереса си към науката,
си помислих, че ще можете да го поправите.
Ще ви платя, разбира се.
Не бих си и помислил да ви искам пари за това.
Нека го погледна.
Мисля, че лещите са се разместили,
защото ако го завъртите насам, образът се замъглява.
Виждате ли?
Но ако го завъртите на другата страна,
тогава...
Всичко се вижда
ясно.
Мога да го поправя веднага, за да е готов довечера.
Тази вечер е празникът.
Не съм си и помисляла, че ще работите по време на такова събитие.
Вие възнамерявате да отидете, нали?
-Всъщност...
-Разбира се.
В такъв случай, ще се видим довечера на празника.
-Г-н Истууд.
-Госпожице.
Благодаря, че взехте телескопа за поправка.
Няма защо.
Хубав телескоп.
Дами и господа,
като кмет на Хил Вали,
имам удоволствието да посветя този часовник
на хората от окръг Хил!
Нека да върви вечно!
Кажете ми кога, господа.
Три! Две! Едно!
Сега!
Нека тържествата започнат!
Донякъде е уместно, че ставаме свидетели на това.
Жалко, че не си донесох фотоапарата.
Готови ли сте, господа?
Единственият проблем е, че няма да можем да я покажем на никого.
Усмивка, Док.
Каква чудесна музика!
Да, има ритъм и може да се танцува на нея.
Елате насам и проверете куража си с най-новите изделия
от оръжейната фабрика на полковник Самюел Колт
от Хартфорд, Кънектикът.
Например с този модел.
Новият, подобрен колт "Пийсмейкър",
който се продава тази вечер на специалната цена от $12.
-Добър вечер.
-Добър вечер.
Изглеждате чудесно.
Благодаря.
Имате ли нещо...
-Искате ли...
-С удоволствие.
Младежо, искаш ли да опиташ?
Не, благодаря.
Док, това...
Синко!
-Синко!
-Док може да танцува?
Току-що ти казах, че и бебе може да стреля с този пистолет.
-Сигурно не те е страх да опиташ.
-Не ме е страх от нищо.
Хайде тогава. Ела тук като мъж.
Сега, млади човече, трябва да дръпнеш ударника назад
и да дръпнеш спусъка.
Ето натам и внимавай.
Така се прави.
-Мога ли да опитам отново?
-Давай.
Кажи ми нещо. Къде се научи да стреляш така?
В супермаркета.
Бюфърд, сигурен ли си, че този ковач ще бъде на забавата?
Разбира се. Всички са тук тази вечер.
Трябва да си оставите оръжието, ако искате да влезете.
-Кой ще ни накара? Ти ли?
-Аз.
МОЛЯ ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЕТО СИ
Шериф Стрикланд. Не знаех, че си се върнал.
Ако не можеш да прочетеш надписа, сигурно можеш да прочетеш това.
Много си смел, като насочиш оръжие в гърба на човек.
Възползвам се от всяко предимство, точно като теб.
Ще оставиш ли оръжието си?
Само се пошегувах със заместника ти.
Разбира се, че ще го оставя.
-Всички ще го оставим, нали?
-Да.
Ножът също.
Усмихни се, шерифе.
Празник е.
За мен празник ще бъде,
когато те видя увиснал на въжето.
Забавлявайте се!
Така трябва да се държиш с тях. Не им давай свобода
и винаги поддържай дисциплина.
Запомни тази дума: дисциплина.
Добре, татко.
Благодаря много.
Г-н Истууд, радвам се да ви видя.
Виждам, че сте се сдобили с хубави дрехи и шапка.
На някои хора не им хареса как ми стои другата.
Тази ви отива.
-Много ви подхожда.
-Благодаря.
"Фризби." Много гот.
-Какво искаше да каже?
-Беше точно пред него.
-Това е мое!
-Вече не.
-Дай ми го.
-Ето го, Бюфърд.
-Къде?
-Там.
Танцува с онази с басмената рокля.
Какво ще правиш, шефе?
Ако заровя дулото дълбоко в гърба му, никой няма да чуе изстрела.
Внимавай. Имаш само един куршум в този.
Само един ми трябва.
Казах ти да си пазиш гърба, ковачо.
Подранил си.
Това е "Деринждър". Малък, но ефикасен.
На последната жертва й бяха нужни два дни да умре.
От вътрешния кръвоизлив. Беше наистина болезнено.
Това значи, че ти ще умреш в понеделник вечерта.
Извинете ме, не знам кой сте, но ние танцуваме.
Я виж ти.
Няма ли да ме запознаеш с дамата? Искам да танцуваме.
Няма да ти доставя това удоволствие. Трябва да ме застреляш.
-Добре.
-Ще танцувам с него.
Момчета, правете компания на ковача, докато опозная девойката.
Добре!
Не танцувам добре, когато партньорът ми държи пистолет.
Ще се научиш.
Може да си изкарам $80 от нея!
Остави я на мира!
Знам, че можеш да направиш нещо, което струва 80 долара.
Май си ме подценил, господинчо.
Така ли?
Престани!
Върви по дяволите!
Ти върви по дяволите!
Ще гориш в ада!