Back To The Future 3 (1990) (Back.to.the.Future.3.DVDRip.XviD.AC3.5CH-WaBBiT.CD2.srt) Свали субтитрите
-Успокой топката, кретен.
Това са силни думи, изтърсако!
Ще ги подкрепиш ли с нещо повече от чиния за пай?
Остави приятелите ми на мира.
Какво има, приятел? Страх ли те е?
Така си и помислих. Страхливец.
Никой не ме нарича страхливец.
Тогава да разрешим спора.
Не сега, Бюфърд. Оръжието ни е при шерифа.
Ще довършим това утре!
Утре ще ограбваме дилижанса за Пайн сити.
Ами понеделник? Ще правим ли нещо тогава?
В понеделник става. Можеш да го убиеш тогава.
Ще се върна в понеделник. Тогава ще видим кой кого.
Ето там, на улицата,
пред бар "Палас".
Добре. Кога?
-По обяд?
-По обяд ли?
Аз убивам преди закуска. В 7:00 часа!
В 8:00. Аз убивам след закуска.
Спрете.
Какво става тук? Проблеми ли създаваш, Танън?
Никакви проблеми, шерифе.
Това е личен спор между мен и Истууд.
Това не засяга закона.
Тази вечер всичко засяга закона. Разпръснете се.
Ако някой се сбие, ще прекара 15 дни зад решетките.
Хайде. Това е празненство. Забавлявайте се!
Понеделник в 8:00, изтърсако.
Ако не си тук, ще те намеря и ще те застрелям като коте.
Като "куче". Ще го застреляш като куче.
Да вървим, момчета!
Нека се забавляват тези пъзльовци!
Защо каза на Танън, че ще го чакаш?
Не се тревожи. В понеделник сутринта няма да сме тук.
Ами ако влакът закъснее?
-Ще обсъдим това по-късно.
-Сега.
-Благодаря за храбростта.
-Госпожице.
Ако не се бяхте намесили, щяха да застрелят Емет.
Марти... Клинт, отивам да изпратя Клара.
-Добре. Лека нощ.
-Добре го подреди.
Радвам се, че някой най-накрая се опъна на този кучи син.
С мен нямаш проблеми. Ще те почерпя.
Няма нужда. Не съм направил нищо...
Давам ти този пистолет и този патрондаш безплатно.
Безплатно?
Искам всички да научат, че Танън е застрелян
с колт "Пийсмейкър"!
Няма проблеми. Благодаря.
Разбира се, ако загубиш, ще си ги прибера.
Пак благодаря.
Даде му да се разбере.
Можеше да се оттеглиш, без никой да те заподозре в малодушие.
Щеше да е само размяна на думи.
Обаче ти го остави да те ядоса
и се хвана на въдицата му.
Шеймъс, спокойно. Знам какво правя.
-Напомня ми за бедния Мартин.
-Да.
-За кой?
-За брат ми?
Чакайте малко. Имате брат на име Мартин Макфлай?
Имах.
Мартин се оставяше да го предизвикват на бой.
Притесняваше се, че хората щели да го мислят за страхливец.
Заради това получи нож в корема в един бар във Вирджиния сити.
Никога не се замисляше за бъдещето. Бог да бди над душата му.
Надявам се, че ти се замисляш за бъдещето, г-н Истууд.
Мисля за него непрекъснато.
Този кратер прилича на изригваща звезда.
-Да.
-Тази се нарича Коперник.
Чуй ме само. Все едно преподавам уроци.
Моля, продължете урока.
Не съм знаел, че лунната география е толкова занимателна.
Вие знаете много.
Когато бях на 11, се разболях от дифтерит и бях на легло три месеца.
Баща ми донесе този телескоп и го остави до леглото ми,
за да виждам всичко през прозореца.
Мислите ли, че някога ще пътуваме до луната
така както пътуваме с влакове през страната?
Със сигурност. Но не през следващите 84 години и не с влак.
Ще имаме космически капсули. Те ще се движат с помощта на ракети,
които ще предизвикват такива гигантски експлозии, че...
Че ще преодоляват гравитацията и ще отиват в космоса.
И аз съм чела тази книга!
Цитирате Жул Верн, От Земята до Луната.
Чели сте Жул Верн?
-Обожавам Жул Верн.
-Аз също.
20 000 левги под водата. Любимата ми книга.
За пръв път я четох като малко момче. Исках да срещна капитан Немо.
Не лъжете. Не може да сте я чели като малко момче.
Беше публикувана преди 10 години.
Да. Искам да кажа, че ме накара да се чувствам като малко момче.
Не бях срещал жена, която да харесва Жул Верн.
Аз не бях срещала мъж като вас.
Док?
Дано да знаеш какво вършиш.
На мен ли говориш?
На мен ли говориш, Танън?
Аз съм единственият тук.
Давай! Оправи ми настроението.
-Добро утро.
-Добро утро.
Вземи си пура. Какво мога да направя за теб?
-Не, всичко е наред.
-На добър час утре.
-Ще се молим за теб.
-Благодаря.
Добро утро. Искате ли нов костюм за утре?
Не, благодаря.
-Какво правите?
-Нищо.
Наслаждавам се на утринния въздух.
Тук наистина е прекрасно сутрин. Не мислиш ли?
Да. Трябва да натоварим колата и да сме готови за тръгване.
Надгробният камък.
Нека видя снимката отново.
Името ми е изчезнало.
Това е чудесно, Док.
Утре се връщаме в бъдещето, затова всичко изчезва.
Само името ми е изчезнало.
Надгробната плоча и датата си стоят. Това е абсурдно.
Тази фотография ни показва какво ще стане,
ако днешните събития продължат да оказват влияние върху утрешния ден.
-Така е. Е?
-Извинете, г-н Истууд.
-Трябва да ви взема мерките.
-Не искам да си купувам костюм.
-Това е за ковчега ви.
-За ковчега ми?
Залозите са 2 към 1 срещу вас.
Трябва да сме подготвени.
Значи може да не е моето име
върху надгробната плоча. Може да е твоето.
-Проклятие.
-Знам, това е лошо.
Защо носиш този пистолет? Нали няма да се изправиш срещу Танън?
Утре сутринта се връщаме обратно в бъдещето.
Но ако Бюфърд Танън си търси белята, ще съм готов за него.
Чухте как ме нарече този кучи син.
Не можеш да се палиш така заради някакви си думи.
Точно затова ти се случва този инцидент в бъдещето.
Какво? Какво става в бъдещето ми?
Не мога да ти кажа. Само ще влоша нещата.
Чакай малко.
Какво лошо става в бъдещето ми?
Ние всички вземаме решения, които се отразяват на живота ни.
Трябва да правиш това, което се налага да правиш,
аз също.
-Марти.
-Да?
Взех решение.
Няма да дойда с теб утре.
Оставам тук.
За какво говориш?
Няма смисъл да отричам.
-Обичам Клара.
-О, боже.
Мястото ни не е тук.
И на двама ни.
Утре може да ви застрелят.
Този надгробен камък може отново да се окаже ваш.
Марти, бъдещето не е написано.
Може да се промени. Знаеш го.
Всеки може да направи това, което иска с бъдещето си.
Не мога да позволя на тази фотография да командва бъдещето ми.
Искам да живея живота си според това, което смятам за правилно
в сърцето си.
Док, вие сте учен.
Кажете ми. Кое е правилното нещо?
Прав си, Марти.
-Получи се чудесно.
-Трябва поне да се сбогувам с нея.
Хайде, Док.
Помислете си. Какво ще й кажете?
"Трябва да се върна в бъдещето"? Тя няма да ви разбере.
Дори аз не го разбирам.
Док.
Слушай.
Можем да...
Можем да вземем Клара с нас.
В бъдещето?
Аз съм учен и трябва да постъпвам като такъв.
Предупредих те за нарушаването на континуума за собствена облага.
Аз също трябва да постъпя така.
Трябва да процедираме по план и веднага щом се върнем в 1985-а,
ще унищожим тази адска машина.
Пътуването във времето стана много болезнено.
Емет е, Клара.
Емет, няма ли да влезеш?
Не, по-добре не. Аз...
Какво има?
Дойдох да се сбогуваме.
Да се сбогуваме? Къде ще ходиш?
Надалеч.
Боя се, че никога вече няма да те видя.
Емет.
Клара, искам да знаеш, че чувствата ми към теб са дълбоки.
Но разбрах, че трябва да се върна там, откъдето съм.
И къде е това?
Не мога да ти кажа.
Тогава ме вземи със себе си.
Не мога, Клара.
Иска ми се да не беше така,
аз никога няма да те забравя
и винаги ще те обичам.
Не разбирам какво искаш да кажеш.
Клара.
Не мисля, че ще можеш да ме разбереш.
Моля те, трябва да знам.
Ако наистина ме обичаш, кажи ми истината.
Добре тогава.
Аз съм от бъдещето.
Дойдох тук с машина на времето, която изобретих сам,
а утре трябва да се върна обратно в 1985 година.
Да, Емет.
Разбирам.
Разбирам много добре, защото съм чела Жул Верн,
ти скалъпи тези лъжи, за да се възползваш от мен.
Чувала съм много лъжи в живота си,
но фактът, че ме караш да повярвам на тази,
е изключително отблъскващ и унизителен!
Можеше само да кажеш: "Не те обичам и не искам да те виждам повече."
Така щеше да покажеш поне малко уважение!
Но това не е истината.
И аз се радвам да те видя.
Емет. Какво да бъде, обичайното?
Не, Честър. Тази вечер имам нужда от нещо по-силно.
-Сарсапарила.
-Уиски, Честър.
Уиски? Сигурен ли си?
Знаеш какво стана на 4-и юли.
Уиски.
Добре, не съм ти баща.
Но не искам да постъпваш глупаво.
Можеш да оставиш бутилката.
Заради жена е, нали?
Знаех си. Виждал съм това изражение
хиляди пъти по цялата страна.
Само едно ще ви кажа, ще я преболедувате.
Клара беше една на милиони.
Една на милиарди. Една-единствена.
Беше жената на моите мечти, а аз я загубих завинаги.
Мога да ви уверя, че има и други жени на този свят.
Това, че кръстосвам цялата страна
с тази бодлива тел, ме научи на едно нещо,
а то е, че човек никога не знае какво ще му донесе бъдещето.
Бъдещето. Мога да ви разкажа за него.
Добре поспах.
Колко е часът, Док?
Док!
ПОЧИНАЛ 7 СЕПТЕМВРИ 1885 Г.
Събудете се!
Ставайте! Да тръгваме!
Трябва да убия онзи изтърсак.
Рано е още, шефе. Защо си се разбързал?
Гладен съм.
В бъдещето няма да ни трябват коне.
Ще имаме моторизирани каляски, наречени автомобили.
Щом като всеки ще има от тези неща,
ще се налага ли на човек да ходи или да бяга?
Ще бяга, но само за удоволствие.
Ще бяга за удоволствие? Що за удоволствие е това?
КОНЮШНЯ
Док!
Колко е изпил?
Николко. Тази му е първата и още не я е докоснал.
Харесва му да я държи.
Док!
Какво правите?
Загубих я, Марти. Нищо не ми остана тук.
Затова трябва да се върнете с мен.
-Къде?
-Обратно в бъдещето!
-Добре! Да тръгваме!
-Чудесно.
Господа, извинете ни. Трябва да хващаме влака.
Наздраве за теб, ковачо.
-И за бъдещето.
-Амин.
-Амин.
-Емет, не!
Хайде, Док. Събудете се!
-Колко е изпил?
-Само една.
-Само една? Хайде, Док.
-Явно не може да държи.
-Дайте ми черно кафе.
-Джоуи, кафе!
Да, госпожо?
-Докъде стига влакът в 8:00 часа?
-Сан Франциско е последната гара.
Еднопосочен билет, моля.
За да го отрезвиш бързо, ще ти трябва нещо много по-силно.
Какво предлагате?
Джоуи, да направим малко сок за събуждане.
Хайде, Док, преглъщай.
След около десет минути
ще е трезвен като поп на неделна служба.
Десет минути!
Защо винаги чакаме до последния момент?
Ето, сложи тази щипка на носа му.
Когато си отвори устата, излей течността в гърлото му.
И се дръпни.
-Той още е в безсъзнание!
-Това беше естествен рефлекс.
Ще минат още няколко минути, преди да му се избистри главата.
Идеално.
Хайде, Док. Събудете се.
Събудете се, Док.
Шеймъс? Не съм очаквал да те видя тук тази сутрин.
Нещо отвътре ми подсказа, че трябва да съм тук,
все едно бъдещето ми зависи от това.
Той ще е тук всеки момент. Хайде.
Хайде, Док. Да вървим. Събудете се, приятелю.
Вътре ли си, Истууд?
Часът е 8:00 и аз те викам на дуел.
Още не е станало 8:00!
По моя часовник е!
Да разрешим спора, изтърсако!
Или не ти стиска, а?
ТУК ПОЧИВА КЛИНТ ИСТУУД
Слушай.
Нещо не се чувствам готов днес.
-Губя служебно.
-Служебно ли?
Какво значи това?
-Че печелиш без бой.
-Така ли? Не може да постъпи така.
Не може така!
Знаеш ли какво си мисля?
Че си едно страхливо лайно!
Ще броя до десет, излез и ме опровергай!
Едно!
Док, събудете се, хайде.
-Две!
-По-добре излез, синко.
Заложил съм 20 долара на теб, затова не ме излагай.
Три!
Заложил съм 30 долара срещу теб, не бива да ме излагаш.
Четири!
По-добре се изправи срещу него, защото ако не излезеш...
-Какво?
-Пет!
-Какво ще стане, ако не изляза?
-Ще си страхливец.
Шест!
И ще те наричат страхливец до края на живота ти!
Всички тук ще наричат Клинт Истууд
най-големия страхливец в целия Запад!
Седем!
Ето!
Осем!
Вече имам пистолет.
Девет!
Десет!
Чу ли, изтърсако?
Казах 10, бездушен хвърлячо на чинии!
Той е задник!
Не ми пука какво казва Танън!
Не ми пука какво казват всички.
-Док, добре ли сте?
-Така мисля.
Какво главоболие!
-Имате ли задна врата?
-Да, отзад.
Хайде.
Ще излезеш ли или да те изкарвам отвътре?
Това, което ми липсва тук, е аналгинът.
Ей!
Горе ръцете, ковачо!
Да, не бях виждал човек
с по-разбито сърце от този приятел снощи.
Когато каза, че не знае как ще преживее остатъка от живота си,
знаейки колко мъка е причинил на това момиче,
наистина ме заболя за него.
Слушай, Истууд!
Днес ще застрелям някого и предпочитам да си ти.
Но щом толкова те е страх,
ще застрелям твоя приятел ковача.
Не мисли за мен, Марти, спасявай се!
Имаш една минута да решиш. Чу ли ме, изтърсако? Една минута!
Не бях виждал мъж да страда толкова много по жена.
Как каза той, че било името й? Кара? Сара?
Клара.
-Извинете ме.
-Да, госпожо?
Този мъж не беше ли висок, с кафяви очи като на кутре
и дълга сребриста коса?
Вие го познавате.
Емет!
Времето изтече, изтърсако!
Приготви се да срещнеш създателя си, ковачо.
Ето тук, Танън!
Вади!
Не!
Мислех, че ще разрешим спора като мъже.
Грешно си мислил, приятел.
Благодаря.
Не беше зле.
ТОР
Знаете ли какво мисля?
-Мисля, че Бюфърд отива в затвора.
-Да.
Измъкнете го от лайната.
Хванете ги!
Бюфърд Танън, арестувам те за грабежа на дилижанса от Пайн сити.
Имаш ли да кажеш нещо?
Мразя тази тор.
Виж!
Да!
-Влакът!
-Ще успеем ли?
Трябва да го пресрещнем край Прохода на койота.
Ей, господине. Г-н Истууд.
-Ето пистолета ви.
-Благодаря, момче.
Шеймъс.
Струва 12 долара. Неупотребяван е.
-Мога да го разменя за нова шапка.
-Да! И се грижи за бебето!
Добре!
Емет!
Емет!
Емет!
"Машина на времето."
СЕНТРАЛ ПАСИФИК 7
Хайде!
-Давай!
-Дай си ръката!
Хайде!
Хайде, Марти.
Да вървим!
Сложи маската.
-Горе ръцете!
-Това грабеж ли е?
Научен експеримент.
Спрете влака преди железопътната стрелка.
-Док!
-Освободете вагоните от локомотива!
Цял живот мечтая да направя това.
Какви са тези неща?
Пресовано дърво с антрацитен прах, химически обработено
да гори дълго и да развива висока температура.
Няма да се наложи да пълним пещта.
Тези трите ще се запалят последователно,
ще увеличат температурата на огъня и налягането на котела
и влакът ще тръгне по-бързо.
Готови!
Емет!
Марти, включи ли времевите вериги?
Да!
Задай времето на пристигане:
27 октомври 1985 г., 11:00 ч. сутринта.
Готово. Движим се с 40 км/ч.
Хвърлям пресованите дърва.
Новият измервателен уред на таблото ще ни казва температурата на котела.
Той е оцветен, за да показва кое дърво гори в момента.
Зелено, жълто и червено.
Всяка детонация ще бъде придружена с внезапно ускоряване.
Да се надяваме, че ще вдигнем 140 км/ч, преди стрелката да мине 2 000.
Защо? Какво ще стане ако мине 2 000?
Котелът ще експлодира!
Супер!
-Вдигнахме 55!
-Добре, Марти.
Идвам в колата!
Емет!
Хайде.
Хвани се за нещо. Жълтото дърво е на път да се запали!
Майчице.
Току-що минахме 65!
Емет!
Вече се движим със 70 км/ч! Давай!
80.
Емет!
Клара!
Обичам те!
-Какво става?
-Клара е! Качила се е на влака!
Клара? Супер.
Тя е в кабината! Връщам се за нея!
Ветропоказателят!
Док! Движим се с 80! Няма да успеете!
Ще трябва да я вземем с нас! Казвай ми скоростта!
Клара, ела при мен!
-Не знам дали ще мога!
-Ще можеш!
Само не гледай надолу!
Точно така!
95 км/ч!
Справяш се отлично! Спокойно!
Хайде!
-Още малко!
-Не мога! Страх ме е!
-110!
-Не спирай, Клара!
Хайде! Добре се справяш!
Хайде! Спокойно!
Не гледай надолу! Добре се справяш!
Ред е на червеното дърво!
Клара!
Емет!
Опитвам се да те стигна!
-Клара, дръж се!
-Не мога!
ЛЕТЯЩА ДЪСКА
Ще ти пусна летящата дъска!
Марти, внимавай!
Емет, помощ!
Дръж се!
Готов ли сте, Док?
Дръжте!
Да!
КРАЙ НА ЛИНИЯТА
Емет!
Клара!
27 ОКТОМВРИ 1985 - ПРИСТИГАНЕ
ПРОЛОМ ИСТУУД
Е, Док,
унищожена е.
Точно както искаше.
ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС ЛАЙЪН
-Ей, тъпак, разкарай се от...
-Внимавай, Биф!
Не съм искал да те изплаша. Не те познах.
-Какво правиш?
-Минавам го с още една боя.
На каубой ли се правиш?
Хайде, ще закъснеем за закуска.
Те няма да ни пазят масата цял ден.
Няма ми другите очила.
-Лорейн, виждала ли си ги?
-В кадифеното сако са ти.
Марти? Какво става? Мислехме, че си на езерото.
-С това ли си бил облечен?
-Слава богу, вече сте нормални.
На кого се правиш? На Клинт Истууд?
Да. Отивам да взема Дженифър.
-Шапката ми харесва.
-Благодаря, Биф.
Дженифър.
Джен.
Дженифър.
Марти.
Марти!
Сънувах ужасен кошмар.
Беше толкова реален.
Беше за бъдещето.
За нас.
Теб те уволниха.
Чакай малко? Какво искаш да кажеш?
Хилдейл.
Хилдейл! Тук живеем.
Искам да кажа, че ще живеем тук.
Някой ден.
Не е било сън, нали?
Големият М.
-Как върви, Макфлай?
-Здрасти, Нийдълс.
Хубава машина. Да я видим какво може.
-На следващото зелено.
-Не, благодаря.
Какво има? Страх ли те е?
-Марти, недей.
-Хвани се за нещо.
-Хайде!
-Давай!
Да!
Нарочно ли го направи?
Мислиш, че съм толкова глупав да се състезавам с този?
Господи! Щях да се блъсна в Ролс-ройса.
УВОЛНЕН СИ!
Изчезна.
Прав си. Почти нищо не останало.
Докторът няма да се върне.
Ще ми липсва, Джен.
Какво, по дяволите...
-Док!
-Марти!
-Док!
-Марти!
Движи се с пара!
Да ви представя семейството. Познаваш Клара.
-Здравей, Марти!
-Госпожо!
Това са синовете ни.
Жул и Верн.
Момчета, това са Марти и Дженифър.
-Мислех си, че никога няма да ви видя.
-Не можеш да спреш добрия учен.
Трябваше да се върна за Айнщайн,
а и не исках да се тревожиш за мен.
Донесох ти малък сувенир.
Чудесна е, Док.
Благодаря.
Д-р Браун, донесох тази бележка от бъдещето,
но написаното изчезна.
Разбира се, че ще изчезне.
Какво значи това?
Че бъдещето ви още не е написано.
Ничие бъдеще не е.
Бъдещето е това, което си направите сами. Направете така, че да е добро.
Добре, Док!
Назад!
Хайде, момчета, слагайте коланите!
Къде отивате сега? Обратно в бъдещето?
Не. Вече съм бил там.
КРАЙ
Subtitlеs bу SОSТlТLЕR