The X-Files 324 - Talitha Cumi (1998) Свали субтитрите
След толкова труд.
Никой не го е грижа за мен.
Всички други са специални.
- Добре, никой да не мърда !
- O, не.
- Всички по местата си!
Млъквай! Казах да млъкнете!
Сега ме чуйте! Всички да слушат.
Окей, децата могат да тръгват.
Всички други, никой да не мърда!
- Трябва ми полиция, бързо !
- Чухте ли ме? Казах, никой да не мърда!
Хайде !
Моля ви не наранявайте никого.
Махни се! Ще стрелям!
- Плашите тези хора.
- Ще го направя!
Хей ! Ще го направя.
Те не са ти направили нищо.
Ти не знаеш, човече.
Дай ми пистолета.
Аз не съм загубеняк.
Да, не си.
Те ме накараха.
- Те ме накараха.
Но ти не трябва да правиш това.
Можете ли да повярвате?
- Покажи им.
Покажи им.
Не!
Стойте на място!
Ще умра ли.
Никой няма да умира.
Добре, разчистете.
Отдръпнете се. Веднага.
Съжалявам. Назад, моля.
Къде са простреляните ?
- Какво?
- Аз съм от ФБР. Къде са хората, които са простреляни?
Всички са вътре, но няма простреляни.
- Има ли лекар?
- Да, Сър.
- Какво стана?
- Това няма смисъл.
Обадиха се за стрелба-- и за поне един ранен--
но когато дойдохме, нямаше нищо за нас.
Аз съм Специален Агент Скъли, ФБР
Искам да говоря с някой, който да ми каже, какво се случи.
Мога да ви кажа, какво видях, но едва ли има някой, който да каже какво се случи.
Какво видяхте?
Трябва да говорите с този човек. Той е един от простреляните.
- Бяхте прострелян?
- Точно тук.
Право в стомаха.
Почуствах крушума да влиза,
и после помня, че бях на пода.
Не си чуствах тялото, и устата ми беше пълна с кръв.
- И тогава видях лицето на този човек.
- Кой човек?
Същия, който опита да говори с лудия с пистолета.
И какво направи ?
Докосна ме, каза, че ще се оправя.
И после неочаквано, почуствах тялото си.
- Кой си ти ?
- Името ми е Фокс Мълдър. Аз съм ФБР Агент.
Надявам се са ви прочели правата.
На мен ли говорите, Г-н Мунц ?
Можете ли да кажете, какво се случи?
Господ...
Пощади живота ми днес.
Изцери душата ми и опрости греховете ми.
Какво казвате ?
Той слезе от небето и ме изцери с ръцете си,
С върха на пръстите си.
Кой това?
Човека.
Свещения човек.
Аз мисля, че беше,
самия Господ.
- Говорили с него?
- С кого ?
Стрелеца описва човек, който го изцерил с върха на пръстите си.
- И той е тръгнал.
- Пуснали са го от местопрестъпление?
Никой не го е пускал.
Бил си е там, разпитали са го, и някакси си тръгнал.
- Изчезнал?
- Без следа.
Обичам да стоя тук.
Какво?
Всичко се променя освен морето.
Какво искаш от мен?
Надявам се да си спомним за добрите стари времена.
Нямам какво да ти кажа.
Наистина ?
А имахме толкова много да си кажем.
За любимото място на Мълдър.
За децата.
Млади и енергични.
Спомням си как се гмуркахме с Бил.
Беше добър гмуркач, съпруга ти.
Не по-добър от мен, но тогава...
толкова неща си казвахме.
Нали така беше?
Забравих всичко.
Ами,
трудно ми е да повярвам.
Всъщност дойдох днес тук...
да те помоля да си спомниш нещо.
Нещо, което те моля, да си спомниш много подробно.
Да, дал е името Джерамая Смит от Сютланд, Вирджиния.
Дал е явно флашив адрес. Няма документи.
Всички коли наоколо се знае на кого са ?
Да, което значи, че е дошъл от близо. Проверяваме.
- Вие говорихте ли лично с него.
- Да.
Кълна са, че всичко това се случи.
Исках да запиша нещо в тефтера си, и после,
него го нямаше вече.
Все едно изчезна.
Благодаря.
- Мълдър.
- Обаждане от офиса на Скинър.
- Изчакайте ?
- Да.
- Агент Мълдър.
- А-ха.
- Обадиха ми се и трябва да ви уведомя.
- Какво има ?
Майка ви е приета в болница, състоянието и е сериозно.
Малък крайбрежен град, Куано--
Куаночутанг?
Тръгвам веднага.
Сестрата казва, че е бита.
Все още не се знае, от какво са нарамяванията
но докторите ще разберат скоро.
Тя е студена.
Мълдър, не бързай.
Не си мисли най-лошото.
Хората се възстановяват от подобно състояние много често.
Мамо.
Не може да говори. В безсъзнание е.
- Как се е озовала тук?
- Обаждане на 9-1-1.
Лекарите от Шелтър Харбър...
я намерили на пода на една къща.
Мамо.
Нищо.
Всичко ще е наред.
Какво е? Какво искаш?
Иска нещо да напише.
Длан?
Има вътрешен кръвоизлив.
Но има надежда, въстановява се много бързо.
Ще бъде под постоянно наблюдение...
и под най-добрите лекарски грижи.
Можеше да е много по-лошо.
- Блгодаря ти.
- Добре ли си
Да, аз--
но си мисля, че е свързано.
Свързано?
Има връзка със стрелбата в ресторанта.
Не те разбирам.
Майка ми написа "длан."
Това е използвал човека да излекува хората-- дланта на ръката си.
И ти не мислиш ли, че това е следа?
Мълдър,тук няма такава дълбока мистерия.
Майка ти е на години...
може да се случи такова нещо.
Да, но думата "длан" ?
Може да има и други причини.
Но за да съм честна, не мисля, че значи нещо.
Процеса и на мислене...
може да е тотално объркан от случилото се.
Може да е засегнат мозъка и, да не знае какво говори.
Но не можеш да го обясниш.
Как така са излекувани раните...
и как този човек се е изпарил.
Но може да стане.
Мълдър,искам да те откарам в мотела.
- Това беше дълъг ден.
- Искам да се върна във Вашингтон.
- И за какво ?
- Да разбера, кой е човека чудо.
Това са всички снимки от първия новинарски екип на мястото.
Нередактирани са.
- Има ли запис на мъжа?
- Да, в 8:22.
Тук. Това трябва да е той.
- Какво стана?
- Да, изчезна.
И къде отиде?
- Видя ли това ?
- Да.
Изчезна, но има друг на неговото място...
носещ същите дрехи.
Това да не е някой детектив?
- Защо да не разберем.
- Къде отиваш?
Ако ти кажа, няма да ме пуснеш.
- Мълдър,не си спал от 24 часа.
- Обади се ако откриеш нещо.
Не, не и този път.
-Добре.
Чакай--
Той е бил тук с нея.
Какво ?
С твоята майка. Човека рак.
- За какво говориш?
- Нека ти помогна, Агент Мълдър.
- Ти ли ги направи?
- Имали са малък спор, както виждаш.
Изглеждаш изненадан. Изглежда са се познавали.
И какво ли ги е довело тук заедно.
Не знам.
- Той ли я нарани?
- Не.
Не, тя прибадна след като той си тръгна.
Ако не бях тук да се обадя, едва ли да е отцеляла.
За какво са спорели?
Не знам. Трябваше да стоя далеч.
Но трябва да си знаел нещо, иначе не би ги проследил.
Той искаше нещо от нея,
нещо, което тя може би е пазела в тази къща.
Освен ако не се сещаш за друга причина, която да ги е събрала тук.
Когато родителите ми се разведоха,
майка ми се зарече да не стъпва никога повече тук.
Познавам майка си. Тя държеше на думата си.
Трябва да е нещо от преди това.
Определено нещо много важно.
Нямам идея какво може да е.
- Никаква?
- Не.
Сър ?
- Извинете. аз--
- Да ?
- Вие ли сте Джерамая Смит ?
- Да. Но се страхувам, че има грешка.
Видях снимка на по телевизията, казваха, че съм избягал от местопрестъплението. Тук съм да се предам.
Елате с мен, Сър ?
От момента в който излязох пред всички и помолих човека да си свали пистолета,
все едно беше...
един сън,
все едно бях извън тялото си.
Има едни доклади-- малко измислени-- за случилото се снощи.
Знам. Гледах новините.
Но искам да кажа, че не си спомням нищо.
- Нищо.
- Дали сте грешен адрес.
После сте напуснали местопрестъплението по време на разпит.
Не си спомням. Съжалявам.
Какво си спомняте, Г-н Смит ?
Спомням си как съм на работа на другата сутрин,
седя си на бюрото.
Това е първия ми спомен.
Като Осигурителен Асистент?
И не знам, какво лошо съм направил.
Нищо лошо не сте направили, Сър.
Мога ли да си тръгвам?
Да.
Но докато това не се разреши напълно,
ще ви помоля да ни уведомите, ако напускате града.
Агент Скъли ?
Това стана отговорност,
неща, които не мога да определя дали са правилни или не.
Но ти не си очаквал друго.
Не се срамувам от действията си.
"Срамувам" ?
Не ти е ппозволен лукса да изпитваш човешки слабости.
Не ти е позволено да използваш дарбата си срещу великата цел.
Вече не вярвам във "великата цел"
Значи съдбата ти е решена.
Не трябва да обсъждаш моята справедливост.
Може би имаш причина. Но нямаш това право.
Няма и смисъл от това, което правиш.
Ти се съмняваш в това, което правя?
Имаш ли идея, колко ни струваха твоите действия?
И какви може да са последствията от тях?
Кой си ти да им даваш надежда?
А ти какво им даваш?
Ние им даваме щастие, те ни дават права.
Права да отнемате свободата им в името на демокрацията.
Хората никога няма да бъдат свободни...
защото са слаби, объркани...
и безверни.
Хората вярват в правата.
Порасват уморени от чудеса и мистерии.
Науката е тяхната религия.
И за тях няма друго обяснение от вече приетото.
Те няма да повярват в нещо по-различно...
дори и проекта да продължи.
И колко ще им струва това?
Въпросът е относителен,
и няма отговор.
Датата е определена.
А колко ще им струва твоете лично удовлетворение?
Колко трябва да убиеш...
за да запазиш мястото си в проекта?
Не съм впечатлен от чудесата ти.
Ти ще си получиш заслуженото.
И от кого? И как?
От тези, които притежават оръжието с което ще те убият.
Отлагайте обажданията.
- Искам името му, искам всичко за него.
- Извинете ?
Искам пушещия човек да бъде задържан за убийствата, които е извършил.
Какъв ви е проблема, Мълдър ?
- Къде си бил ?
- В нашата лятна къща. Той е бил там с майка ми.
Той е причината да и се случи това.
- От къде ги взе?
- Това е без значение.
Има значение, че този човек трябва да отговаря. Искам името му!
- Не знам името му!
- Но знаеш как да го хванем!
- Тези хора нямат имена!
- Тогава ми кажа как да го намеря!
Може би преди бих могъл да ти кажа как да се свържеш с него,
но това време мина.
Той знае кой е човека изчезнал по време на срелбата в ресторанта.
- За какво точно говориш?
- Той се опита да го убие.
- Той идва вчера. Предаде се.
- Какво?
Даде показания.
- Къде е той сега?
- Работи в Социалните Служби.
Търсим Джерамая Смит.
Г-н Смит ?
- Здравейте.
- Аз съм от ФБР
Искам да дойдете с мен.
За какво ? Казах ви всичко, което знам.
Мислех, че казаха, че ще се обадят ако има нещо.
По добре да не правим сцени в работата, Сър.
Разбира се, че не. Ще дойда сам.
Ще ми кажете ли къде ме водите?
Ще имаме доста време за разговори, Сър.
Хей ! Внимавай!
Какъв е проблема?
- Видя ли го?
- Не, загубих го.
Сега е вече само въпрос на време.
Поставил си ме в клетка в клетка.
Защо се страхуваш от мен?
- Не се страхувам.
- Напротив.
Ти живееш в страх. Такъв е целият ти живот.
Ти не знаеш нищо за мен.
Аз знам всичко за теб.
Мислиш, че чудесата, които правя са в следатвие на моята сила.
Ти се мислиш за Бог.
Ти си търтей, каторжник.
И теб те е страх, че те мислят,
и вярват, че аз съм Бог.
Това е без значение.
Повечето от тях вече не вярват в Бог.
Защо?
Защото Господ не ги дарява вече с чудеса да подържа вярвата им.
Ти мислиш, че когато хората престанат да вярват в чудеса, те отхвърлят Бога ?
- Разбира се.
- Ти спеколираш с Божието име.
Те не вярват в Него, но се страхуват от Него.
Страхуват се, защото се страхуват от свободата.
И ти им даваш щастието.
Ние подържаме съществуването им.
Всеки, който подържа съществуването им...
може да им отнеме свободата.
И ако не подържаш съществуването им,
ти ги убиваш.
Но не можеш да ги убиеш всички.
Можеш да убиеш любовта им,
да ги направиш такива каквито са,
да ги направиш по-добри от нас, по-добри от теб.
Само говориш.
Аз не съм един от вас.
Не.
Искаш само да си част от това,
да си един от командващите, когато процеса започне.
Но бъркаш.
Така ли ?
Да.
Ти умираш от рак.
Това е лъжа.
Ти си мислиш, че е лъжа?
Искаш да спасиш своя живот.
А ти?
Надявах се да сме полезни,
но има силен кръвоизлив по време на удара...
което е увеличило налягането в мозъка.
- Ще дойде ли в съзнание?
- Трудно е да го кажа, но може би не.
- Ще бъда на пейджъра, ако ви трябвам.
- Благодаря.
Това ли ще пушиш или искаш от това?
Ти ми даваш избор?
Бихте застрелял веднага, но сигурно ще те спасят.
Направи го, Агент Мълдър.
Или да ти вкарам крушум в мозъка за да се мъчиш като майка ми.
- Как е тя ?
- Нима ти пука ?
Познавам майка ти от преди да се родиш, Фокс.
Не ме интересува.
Виждах я наскоро.
Да, и аз знам какво си търсил.
Не съм търсил нищо.
Тя търсеше всъщност.
- Тя ми се обади.
- Ти си лъжец!
Имам информация, вероятно,
къде е сестра ти.
Къде е тя ?
Къде е тя ?
Изглежда човека, който знаеше изчезна.
Имам каквото искаш.
Нищо не искам, Агент Мълдър,
освен да видя как е майка ти.
Как е Г-жа Мълдър ?
Взе ли го?
- Взе ли го?
- Да.
- Дай ми го.
- Няма да направя това.
- За теб няма стойност.
- А за теб?
Когато му дойде времето, и истината най-накрая излезе на яве,
неговата стойност ще се загуби.
- Защо?
- Мисля, че знаеш защо, Агент Мълдър.
Това е оръжие, нали ?
Използва се да пробиеш основата на шията.
Само така можем да ги убием.
С изстрел не може, нали.
Защо ти е на теб?
Те ще те убият заради него, Агент Мълдър.
Това е. Няма да се спрат пред нищо за да го получат.
Дори и да превърнат името ти в символ и да изложат работата си на риск.
Нека си изясним нещо.
Говорим за колонизация.
Датата е определена, нали ?
Дайте ми оръжието, Агент Мълдър.
Не.
Ако ме застреляте никога не ще го намерите.
Не бих те застрелял.
След всичко, което ти дадох.
Тръгвам си.
Мъртав си, Агент Мълдър.
По един или друг начин.
Кой е?
Джерамая Смит.
Пуснете ме, моля ви.
Вдигни ръце за да ги виждам.
Окей, дръж ръцете горе.
Ще отключа вратата.
Искам да броиш до пет , да влезеш, да заключиш вратата след себе си.
Дръж ръцете горе, моля.
Имам важна информация за теб,
нещо, което партньора ти търси.
За един чудовищен план-- проект--
и за неговата сестра.
Защо не ми каза преди това?
Досега не съм говорил с теб.
Човека с който си говорила е пратеник, за да ме убие.
Кой си ти ?
Ще ти обясня всичко.
- Да.
- Скъли, аз съм.
- Мълдър, къде си ?
- Бях при майка ми. Чуй ме--
Мълдър, ти ме чуй. Тук има някой, който иска да поговорите.
- Кой ?
- Джерамая Смит.
Махнете се от апартамента. Те го търсят. Искам да се срещнем.
- Къде?
- На l-95. Бонд Мил Роуд.
Скъли!
Скъли, махни се от него. Ела зад мен.
Поех голям риск да дойда. Нямаш си идея.
Имам дълга и доста сложна история, която да ти разкажа.
- Той знае за сестра ти.
- Как да знам, че си истински ?
- Бях в ресторанта. Аз излекувах онези хора.
- Да, но как ?
Ще обясня всичко.
Но първо искам да те заведа при някого.
Искам да дойдеш с мен при майка ми.