Much Ado About Nothing (1993) (Much Ado About Nothing (1993) CD1.srt) Свали субтитрите
Милорд.
Научих от това писмо. . .
че дон Педро Арагонски. . .
пристига тази вечер в Месина!
И трябва да е вече съвсем близо.
Оставих го на 3 мили от града.
А много ли благородници загубихте?
Само неколцина, от известните - ни един.
Тук пише, че дон Педро бил наградил с високо отличие. . .
младия флорентинец, наречен Клавдио.
Той далеч надмина онова. . .
което младостта му предвещаваше,
на вид като агне, той се би като лъв!
Извинете, дали се е завърнал Дон Рапиро?
За пръв път чувам това име, госпожице.
Братовчедка ми пита за за синьор Бенедикт от Падуа.
О, да, той се върна; и то жив и весел, както винаги.
Кажете, моля ви, колко души е убил и изял във войната?
Или по-скоро колко е убил?
Защото аз му се заклех, че ще изям убитите от него.
Той се прояви много добре. И напротив, добър воин е, госпожице.
И против госпожици е добър воин.
Но какъв е против рицарите?
Рицар срещу рицарите, воин срещу воините; Той е изпълнен с добродетели.
Именно:
той е един пълен мъж.
Господине, не си вадете грешно впечатление за племенницата ми.
Между нея и сеньор Бенедикт отдавна се води нещо като весела война:
те не могат да се срещнат, без да кръстосат шпагите на своето остроумие.
Кой му е приятел сега?
Той си намира всеки месец нов побратим.
Той се движи най-често в обществото на благородния Клавдио.
О, господи!
Ще му се лепне като болест.
Той е по-прилепчив и от чумата и този, на когото се лепне кукувица му изпива ума!
Бог да пази нещастния Клавдио! Ако е прихванал остър Бенедикт,
лечението ще му струва най-малко хиляда фунта.
Не бих желал да ви бъда неприятел, госпожице.
Бъдете спокоен, добри приятелю.
На теб племеннице кукувицата нищо няма да ти стори.
Защо? Би могла! Само че на кукуво лято.
Дон Педро пристига!
МНОГО ШУМ ЗА НИЩО
по Уилям Шекспир
адаптация Кенет Брана
Кенет Брана
Ричард Брайърс
Майкъл Кийтън
Робърт Шон Лионард
Киану Рийвс
Ема Томпсън
и Дензъл Уошингтън
режисьор Кенет Брана
Драги синьор Леонато, приемайки ме, вие отваряте вратите си на грижата?
Светът е на мнение, че разходите трябва да се избягват, а вие сам ги търсите.
Никога грижата не е посешавала дома ми, скрита под образа на ваша светлост.
Милорд.
Госпожицата е навярно ваша дъщеря.
Майка й често ми го е казвала.
Нима сте се съмнявали в това, та често сте я питали?
Синьор Бенедикт - не!
И все пак, колкото и да му прилича, тя не би се съгласила. . .
срещу цяла Месина да носи на раменете си главата му, точно каквато е.
Чудно, как още продължавате да говорите! Никой не ви обръща внимание!
О, скъпа госпожице Презрение!
Вие сте била още жива?
Нима може презрението да умре. . .
когато има такава чудесна храна в лицето на синьор Бенедикт?
Самата учтивост се превръща в презрение щом вие се появите на хоризонта й.
Значи учтивостта ви е постоянна като ветропоказател.
Но слава богу всички жени-с изключение, на вас-ме обожават;
и аз горещо съжалявам, че съм тъй хладен, та не мога да отговоря на никоя от тях.
И какво щастие за тях: иначе би трябвало да търпят един твърде досаден обожател.
Благодаря на бога и на хладната си кръв, по този въпрос сме на едно мнение с вас.
За мен е по-приятно да слушам как кучето ми лае по гаргите. . .
отколкото един мъж да ми се обяснява в любов.
И дано бог, госпожице, не ви отклони от тези чувства . . .
иначе някой нещастник ще има да ходи с издрана физиономия.
Нищо страшно, ако тя е като вашата. Със или без драскотини, би било все едно.
Признавам, с този речник ставате за учителка на папагали. (за ругатни)
Че какво? Една птица с моя език е за предпочитане пред четириного с вашия.
Да, бих желал конят ми да е бърз и неуморен като езика ви! Но. . .
вие, ако искате продължавайте! Аз слагам точка.
Вие винаги слагате точка след една такава конярска шега.
Зная ви не от вчера.
Синьор Клавдио, синьор Бенедикт,
моят скъп приятел Леонато ви кани у дома си.
Предупредих го, че ще останем най-малко месец, той казва да останем по-дълго.
Приветствам в своя дом и вас, милорд:
тъй като сте се помирили с брат си,
аз съм изцяло на вашите услуги.
Благодаря ви.
Не съм от многословните, но все пак благодаря ви.
Моля ваша светлост да ме предшества.
Не, дайте ми ръката си, Леонато; да влезем заедно!
Бенедикт,
забеляза ли дъщерята на синьор Леонато?
Погледнах я, но не я забелязах.
Не ти ли се видя много скромна млада особа?
Какво искате? Да ви кажа откоровено и по човешки искреното си мнение
или да ви отговоря по моему, като всеизвестен враг и тиран на женския пол?
Не, моля ти се, отговори ми искрено!
Добре тогава! Струва ми се, че за висока оценка е мъничка,
за тежка оценка - тъничка, а за блестяща оценка - тъмничка.
Ще си позволя да кажа за нея само това:
ако не беше каквато е, би била некрасива;
и че понеже е точно каквато е, не ми харесва.
Ти мислиш, че се шегувам. Моля те, кажи ми наистина: как ти се струва.
Ще я купувате ли, та се осведомявате толкова за нея?
Нима с целия този свят би могла да се купи такава скъпоценност?
Като нищо, даже с калъфчето.
Но кажете, в коя тоналност да запея, та да се включа в песента ви?
В моите очи това е най-прелестната девойка, която съм виждал.!
Пък аз още нямам нужда от очила, а досега не съм забелязал нищо такова.
Братовчедка й, например
наистина е обладана от бесовете, но наистина е по-хубава от нея. . .
колкото първият ден на май е по-хубав от последния на декември.
Но вие, надявам се, нямате намерение да ставате съпруг. Или се лъжа?
О, дори да бях дал клетва за безбрачие,
кой знае дали щях да я удържа,
ако Херо би ме пожелала!
Дотам ли стигнахме? Няма ли да видя най-сетне шейсетгодишен ерген?
Господа,
каква тайна ви е задържала, та не влязохте с нас в дома на Леонато?
Той е "влюбен".
'В кого?' Това питате вие.
В Херо, на Леонато късичката дъщеря.
Амин, ако я обичате наистина! Защото тя е напълно достойна за вас.
Не го ли казвате, за да ме изпитате, принце?
Говоря искрено, Кълна се в честта си.
Аз - още по-искрено, кълна се в правдата.
Аз - най-искрено, кълна се в двете си чести и двете си правди.
- Аз чувствам, че я обичам!
- А аз зная, че тя го заслужава!
А аз пък не чувствам, че тя може да бъде обичана и с какво може да го е заслужила!
И няма огън, който да стопи това мое убеждение.
С него ще умра на кладата.
Ти винаги си бил упорит еретик по отношение на карсивия пол.
Благодарен съм на тази, която ме е заченала;
признателен съм й, задето ме е отгледала.
Но да си нося собствения рог, скришом на невидим ремък!
Да ме прощават всички жени!
Ще си умра неженен.
Аз пък мисля, че преди да умра, ще те видя блед от любов.
От гняв, от болест, от глад - може, принце, но не от любов.
Е, времето ще покаже!
"И дивий бик привиква на ярема".
За дивия бик може би; но не и за живия Бенедикт,
Ако изпадна дотам, отрежете ми рогата на бика и ми прикрепете на челото!
И нека някой цапач да ме изрисува и под портрета с ей такива големи букви изпише:
''Тук се дават под наем добри коне."
Под тях напишете "Тук може да се види семейният Бенедикт.''
Бенедикт, иди при синьор Леонато:
кажи му, че ще бъда точен за вечеря, защото явно прави големи приготовления.
Виж - за такива поръчки се чувствам способен. И тъй оставям ви...
Кажете, принце, има ли Леонато син?
Не. Негова наследница е Херо.
Тя май че ти допада, Клавдио?
Милорд, за пръв път я видях, когато тръгвах във този наш току що свършил поход,
И я харесах, но с око на воин, когото тежък труд тепърва чака
и който няма начин да направи харесването да узрее в обич.
Но ето. . .
Завърнах се. И дето военни мисли бяха на квартира,
тълпят се нежни чувства. . .
и ми спомнят,
че Херо е красива.
Казват. . .
че вече аз любел съм я, тръгвайки на бой.
И като всеки влюбен, ще удавиш слушателя си във потоп от думи.
Обичаш Херо. Нищо лошо няма.
Ще поговоря с нея и с баща й и ще я имаш - струва ми се.
Таз вечер тук ще има бал със маски.
с лице закрито, в карнавална дреха, за теб ще се представя аз пред Херо
и запленил с любовна реч слуха й. . .
от твое име властно ще прелея душата си във нейното сърце;
след туй ще поговоря със баща й;
и не след дълго,
тя ще бъде твоя!
Това е плана. Върви след мен и в дело ще го видиш претворен.
Какво има, принце?
Защо сте тъй безкрайно тъжен?
Защото съдбата му е отпуснала края,
когато ми е давала причини за тъга.
Би трябвало да послушате разума си.
И какво ще ми донесе той,
като го послушам?
Не умея да прикривам настроенията си.
Щом имам причини да съм тъжен - тъжен съм и не мога да се усмихвам на чужди смешки;
щом съм гладен, ям и никого не чакам;
спи ли ми се - спя, без да мисля, че някой може да има работа с мен;
весел ли съм - веселя се. . .
и пет пари не давам за настроението на съседа.
Да, но не бива да издавате своя нрав пред всички. . .
докато още не сте станали независим.
Неотдавна вие се опълчихте срещу брат си,
и той съвсем наскоро ви прости за това,
ако искате да пуснете корен в милостта му. . .
ще трябва сам да поддържате за себе си слънчево време.
По-добре да съм шипка в плет. . .
отколкото роза, поливана от него.
Тъй че, ако не мога да бъда наречен ласкател,
никой няма да отрече, че съм откровен негодяй!
Ако челюстите ми бяха свободни,
щях да хапя;
ако бях свободен, щях да правя каквото си искам.
но докато това свърши, остави ме да бъда, какъвто съм. . .
и не се мъчи да ме променяш.
Какви са новините, Борачио?
Мога да ви съобщя нещо ново.
И кой е този луд, който е решил да се сродява с безпокойството?
Кой ли? Дясната ръка на брат ви.
Очарователният Клавдио?
- Точно той.
- И отде узна за това?
Чух ги как се наговарят. . .
принца да ухажва Херо, за себе си,
а като я получи,
да я прехвърли на граф Клавдио.
Елате, елате, да отидем при тях.
Тази работа може би ще нахрани злобата ми.
Това новооперено хлапе носи цялата слава за моя провал.
Ако мога да му подложа крак,
ще се благославям всеки ден.
Мога ли да разчитам на вас, ще ми бъдете ли верни?
До смърт, господарю!
Ще опитаме ли с вас какво може все пак да се направи?
Само дайте заповед, господарю.
- Граф Хуан не беше ли на вечеря?
-Не го видях.
Какъв кисел вид има този човек! Като го погледна, цял час имам парене в стомаха.
Наистина има меланхоличен характер.
Идеалният мъж би се намирал. . .
нейде по средата между него и Бенедикт.
Единият стои като нарисуван и дума не продумва,
а другият, като първороден син, през цялото време бърбори.
Значи половината от езика на синьор Бенедикт. . .
в устата на Дон Хуан,
и половината от меланхолията на Дон Хуан върху лицето на Бенедикт.
Към това един хубав крак. . .
и всичко останало на място, чичо,
и повечко пари в кесията,
такъв мъж може да получи всяка жена, ако успее да спечели нейната благосклонност.
Никога няма да си намериш съпруг, племеннице,
с този твой език.
Боже, брадат мъж - ужас, не бих го търпяла, предпочитам да спя върху невлачена вълна.
Можеш да си намериш мъж без брада.
И какво ще го правя?
Да го облека в рокля, за да ми служи като камериерка?
Брадатият не е вече момък,
а безбрадият не е още мъж.
Който не е вече момък, не е за мен,
а пък който не е още мъж,
аз не съм за него.
Честно, много е проклета.
Е, тръгвай тогава за ада.
Но, ще стигна само до портите;
защото оттам ще изскочи дяволът
този стар рогоносец, и ще викне. . .
''Върви си в рая, Беатриче, върви си в рая!
тук не е място за девици .''
И така, аз ще отида при свети Петър в небесата;
той ще ме заведе при другите като мен,
и ние с тях по цял ден ще си прекарваме весело.
Ти, племеннице, надявам се, ще слушаш повече баща си.
То се знае, тя ще направи реверанс и ще каже:
''Както вие желаете, татко!'' и все пак гледай, братовчедке,
да бъде красив,
а ако не е, направи втори реверанс и кажи: ''Както аз желая, татко!''
Помни какво ти казах, дъще:
ако принца по време на танците ти заговори в онзи смисъл,
знаеш какво да му отвърнеш.
Е, племеннице, надявам се един ден да те видя задомена.
Не и докато бог. . .
не сътвори мъж от метал, вместо от пръст.
Племеннице, ти гледаш твърде мрачно на живота.
Имам добро око, вуйчо. Мога да различа денем черква от колиба.
Маските идват, да им направим място!
Желаете ли, госпожице, да се поразходите с един ваш поклонник?
Познах ви! Вие сте синьор Антонио!
Честна дума, не съм.
Вие сте, познах ви по това как си тресете главата.
- Честна дума, не съм аз!
- Хайде, хайде,
познах ви по блестящото остроумие.
Шило в торба не седи.
Вие сте, вие сте!:
Вашите дарби си показаха рогата.
...Е, надявам се, че ме харесахте.
И какво, ако не съм, Имам високи изисквания.
- Назовете едно?
- Да си кажа молитвата.
Няма ли да ми кажете кой ви го е казал?
Съжалявам, но не мога.
- Поне ми кажете кой сте вие?
- Не мога сега.
Била съм надута,
и съм черпела остроумията от "Стоте весели случки''.
Това само синьор Бенедикт може да го е казал!
Кой е той?
Много добре го знаете.
Не, вярвайте ми, не зная.
- Нима никога не ви е разсмивал?
- Кълна ви се. . .
Кажете наистина, кой е той?
Шут на принца.
Плосък палячо.
Има една-единствена дарба: да измисля невероятни клюки.
само разпуснатите го харесват и то не за духовитостта му, а заради подлостта му,
и затова първо му се смеят, после го бият.
И сега се носи нейде сред тази флотилия.
И се надявам да хвърли котва до мен.
Когато се запозная с този господин, ще му кажа какво говорите за него.
Кажете му го,
кажете го.
- Трябва да следваме челната двойка.
- В добро и лошо!
Не сте ли вие синьор Бенедикт?
Познахте. Аз съм.
Вие сте много близък с брат ми, а той се е влюбил...
запленен е от Херо.
Умолявам ви, отклонете го от нея: тя не му е равна по произход.
А откъде знаете, че той е влюбен в нея?
Чух го, като й се признаваше.
И аз го чух. Кълнеше й се, че ще се ожени за нея още тази нощ.
Но да вървим, трапезата ни чака.
С гласа на Бенедикт им отговарях,
но със слуха на Клавдио ги чух!
Разбира се! Това е очевидно:
за себе си ухажвал я е принцът!
Приятелство във всичко друго има. . .
но не и в любовта.
Това се случва всеки ден,
пък аз го бях забравил.
Сбогом, Херо!
Граф Клавдио?
- Същият.
- Е, ще вървим ли?
- Къде?
- По вашите дела.
Принца ви задигна прекрасната Херо!
Честита да му е!
И не предполагахте, че принца ще ви изиграе такава шега?
Моля те, остави ме!
Ах, горкото простреляно птиче.
Но как може госпожица Беатриче, която уж ме познава, толкоз да не ме знае!
Шут на принца! ХА!
Не се ползвам с такава слава!
Беатриче със своя лош и остър нрав. . .
представя собствените си мисли за общо мнение.
Но аз ще й платя при първа възможност!
-Не сте ли виждали графа, синьоре?
- Наистина, милорд, заварих го тук. . .
тъжен като лесничейска колибка.
Казах му - и, струва ми се не го излъгах, -
че ваша светлост е спечелил благосклонноста на тази дама тук.
Госпожица Беатриче ви е сърдита.
Кавалерът, с когото е танцувала й е казал, че много сте злословили по неин адрес.
О, тя се нахвърли срещу мен тъй, че пън да бях, не бих изтраял!
Без да подозира, че говори с мен ми каза,
че аз съм бил ваш придворен шут!
Че съм бил скучен като кишав ден,
продължи да сипе върху мен подигравки и насмешки с такава ловкост. . .
че аз се чувствах като мишена, в която стреля цяла армия!
Думите й бяха летящи ножове
и всяка раняваше!
Ако дъхът й беше ядовит като речта й, не би останала жива душа край нея,
тя би изтровила всичко до Полярната звезда!
Да, дето е тя,
там са свадата, бъркотията и суматохата!
Ето я, иде.
Ваша светлост, пратете ме да извърша нещо накрай света!
Готов съм. . .
да отида до атиподите. . .
за най-дребната поръчка, която ви хрумне.
ще отскубна за вас косъм от брадата на великия Хан,
ще ида с каквато искате мисия при пигмеите,
само не ме карайте да разменя и три думи с тази харпия!
Нямате ли някаква задача за мен, принце?
Само тази: да ни правите приятна компания тук!
О, боже мой! Не, не нейният език е ястие,
което стомахът ми не понася! Прощавайте!
Елате, госпожице, елате. Съвсем сте загубили сърцето на синьор Бенедикт!
Вярно е, милорд,
той ми го беше дал взаем
и аз му платих двойна лихва,
като му дадох своето голямо сърце срещу неговото дребничко.
С фалшиви зарове си върна своето обратно,
и ваша светлост е прав, като казва, че съм загубила сърцето му.
Чудесно, госпожице! Вие просто го повалихте по гръб.
И добре, че не стана обратното, милорд,
защото би ме направил майка на идиотчета.
Доведох ви граф Клавдио, за когото ме бяхте пратили.
Како има, графе? Защо сте тъй тъжен?
- Не съм тъжен, милорд.
- Тогава болен?
- Нито болен, милорд.
- Графът не е нито болен, нито здрав,
нито сладък, нито горчив,
той е просто учтив,
Учтив като китайски мандарин и жълт от ревност като испанските мандарини, преди да узреят.
Вашето предположение, госпожице, ми се вижда вярно.
Макар че, кълна се, ако той наистина ревнува, въображението го е подвело.
Слушайте, Клавдио,
аз направих признание на Херо от ваше име,
и я спечелих за вас.
Говорих с нейния баща и получих съгласието му.
Назовете деня на сватбата и бог да ви благославя.
Графе, давам ви дъщеря си
и заедно с нея своите богатства.
Милостта на принца уреди този съюз
и нека милостта божия го благослови.
Говорете графе, сега е вашата реплика.
Мълчанието е най-красноречивия изразител на радостта.
Ако можех да кажа колко голямо е щастието ми, би означавало, че не съм истински щастлив!
Лейди,
както вие сте моя,
аз съм ваш.
Говорете, братовчедке!
Или ако не можеш да говориш,
запечатай му устата с целувка, за да не може да говори и той!
Наистина, лейди, вие имате весело сърце.
Да, милорд и съм му благодарна на това тупкащо глупаче за това,
че знае да се държи на завет от вихъра на грижите.
Братовчедка ми му шепне в ухото, че той й е в сърцето.
Познахте, братовчедке.
Боже господи, още един роднина!
Всички се нареждат,,
само аз грозницата,
ще си остана да рева в някой ъгъл: "Мамо, искам мъж, искам мъж!"
Лейди Беатриче, аз мога да ви намеря един.
Баща ви да беше поел тази грижа!..
Няма ли ваша светлост някой брат, който да ви прилича?
Благородният ви родител е създал чудесни съпрузи, но къде да ги срещне една девойка?
Не желаете ли мен, лейди?
Не, милорд,
освен, ако мога да имам и втори мъж за делниците.
Един разкошен съпруг като вас не е за всеки ден.
Простете, родила съм се такава: говоря много смешки с малко смисъл.
Мълчанието ви би ме огорчило,
веселието ви подхожда;
Честна дума, вие сте родена в радостен час.
Със сигурност не съм, милорд,
майка ми навярно е пищяла.
Но една звезда е танцувала в небето,
и аз съм се пръкнала под нея.
Братовчеди,
господ да ви дава щастие!
Честна дума, много весела девойка.
Да, меланхоличният елемент е слабо застъпен в нея, милорд.
Тя е сериозна само когато спи, но и насън никога не е печална.
Дъщеря ми казва за нея, че дори когато сънувала тъжни неща. . .
пак се събуждала със смях.
Но не ще и да чуе за съпруг.
За нищо на света.
Би била чудесна женичка за Бенедикт.
След една седмица словесни битки ще са луди и двамата.
А кога ще бъде вашата венчавка, граф Клавдио?
- Утре, милорд.
- Не по-рано от понеделник, драги зетко,
дори и тя едва ще стигне,
да приготвим всичко, както бих желал.
Срокът ви се струва дълъг, Клавдио, но вярвайте, няма да ви е скучно.
През тези дни искам да извърша един херкулесовски подвиг,
той се състои в това да накарам синьор Бенедикт и лейди Беатриче. . .
да се изкачат от две различни страни върху високия връх на любовта.
Много ми се ще да ги събера там и не се съмнявам в успеха си,
ако вие тримата ми помагате тъй добре, както аз ще ви ръководя.
На вашите услуги, милорд, дори ако трябва да не спя десет нощи подред.
- Аз също, милорд.
- А вие, прелестна Херо?
Готова, в рамките на скромността, да помогна да намерим на братовчедка ми добър съпруг.
Ако успеем, Купидон вече нама да е първият стрелец на пламенни страсти.
Ние ще сме отнели славата му,
ще бъдем неоспорваните богове на любовта.
Тръгвайте с мен и ще ви разкажа моя план.
Не мога да разбера как един мъж,
след като е видял до каква степен изглупяват другите мъже. . .
щом се отдадат на любовта,
забравяйки, че се е надсмивал над чуждото безумие, може изведнъж
сам да хлътне и да се превърне в мишена на собствените си подигравки.
Точно това прави Клавдио.
Помня времето, когато не признаваше друга музика, освен бойни тръби и барабани,
а сега му дай сватбени гайди и тъпани.
Помня го, когато беше готов да извърви десет мили за една добра броня,
а сега може да не спи пет нощи, за да обмисля някаква нова кройка за якичка.
Преди говореше направо и делово като честен мъж и воин,
а сега си губи времето в словесни кълчения.
речта му прилича на фантастично пиршество
от невероятни ястия.
Възможно ли е с мен да се случи същото, да гледам все с тез очи, а да се преобразя така?
Нищо не се знае. но не, не вярвам.
Не смея да твърдя, че любовта няма някой ден да ме накара да се затворя като мида,
но кълна се, че преди да ме направи на мида,
няма да ме направи на глупак.
Една може да е красива - не трепвам. Друга - да е разумна: не мърдам.
Трета - добродетелна: не се поддавам.
Трябва всички качества да се съберат в едно,
за да може Купидон да купи сърцето ми.
Тя трябва да бъде богата - това е безспорно!
Умна - инак не я искам.
Добродетелна - инак не я взимам!
Хубава - инак няма да я погледна.
Нежна - инак далеч от мен.
А освен това да бъде сладкодумна,
музикална.
с коса. . .
косата й може да си бъде каквато господ й е дал.
Ха! Принцът и мосю Амороз!.
Ще се скрия.
Виждаш ли как се скри Бенедикт?
И то много добре, милорд.
Изпей ни пак онази песен, Балтазаре.
Хммм, богествената им музика!
Две струни и духът им е вече запленен!
Не разбирам как едно усукано овче черво. . .
може да изтръгва душите на хората от телата им?
Честна дума, хубава песен!
И лош певец, милорд.
О, не, не! Напротив, много добре я изпълнихте... за случая.
Ако някое куче беше вило така, досега да са го обесили!
Елате, Леонато.
Споменахте ми днес,
че племенницата ви Беатриче била влюбена в синьор Бенедикт?
Никога не съм допускал, че тази подигравчийка може да се влюби.
И аз също.
Но най-чудното е, че се е увлякла тъкмо по синьор Бенедикт,
когото не можеше да понася, ако се съди по цялото й държане.
Възможно ли е това?
А може би само се преструва?
Много е вероятно.
Боже господи, да се преструва тъй?
Никога досега престорена страст. . .
не е била подобна на истинската. . .
както тази, която тя проявява.
Защо,
какви са толкоз проявите й?
Нанижете я добре тази стръв! Сега ще клъвне!
Какви са, милорд?
- На вас дъщеря ми сигурно е разказвала.
- Да, разказа ми.
За какво говорите?
Вие наистина ме смайвате!
Щях да помисля, че ми погаждат нещо,
ако не го казваше тази бяла брада.
А разкрила ли е тя чувството си пред Бенедикт?
Не, и кълна се, че никога няма да го направи.
В това е мъката й.
Нощем ставала по двайсет пъти,
да му пише, по нощница. И не си лягала, преди да изпълни цял лист.
И след това падала на колене,
хълцала, ридаела! Не можела да се успокои!
Не може да се успокои, кълне, моли се:
''О, сладки Бенедикт.
Боже, дай ми търпение.''
Точно така прави, Херо ми разказваше.
Дъщеря ми се бои . . .
да не би в миг на отчаяние да посегне на живота си.
И има право.
Добре ще е Бенедикт да узнае за това.
А каква полза? Той само ще намери нов повод за забава и ще я измъчи докрай.
Клетата девойка.
Моля ви, съобщете всичко това на Бенедикт, да чуем какво ще отговори.
- Мислите ли, че ще бъде добре?
- Според Херо била обречена на смърт,
защото казвала, че щяла да умре, ако Бенедикт не я обичал;
щяла да умре, ако трябвало да му признае, че самата тя го обича,
щяла да умре и ако я ухажвал.
Ако му разкрие любовта си,
много е възможно, той да й се подиграе безмилостно.
Нали го знаете какъв надменен характер има.
Обичам го, този Бенедикт и ми се ще той да се вгледа. . .
с повечко скромност в себе си и да се убеди колко е недостоен за любовта. . .
на тази чудесна девойка.
Милорд, ще тръгваме ли? Обяда е готов.
Ако и след това не пламне, вече няма да зная на какво да вярвам.
Трябва да се заложи и за нея такава мрежа. Но с това ще се заемат дъщеря ви и нейните компаньонки.
Сега нека да изпратим Беатриче да го извика за обяд.
Не може да бъде шега!
Говореха съвсем сериозно!
Трябва да са научили истината от Херо.
Обича ме?
Защо? Не, такова нещо иска взаимност.
Колко упреци ми струпаха!
Казват, щял съм да се държа високомерно, ако съм узнаел, че тя ме обича.
Казват също, че тя по-скоро щяла да умре. . .
отколкото да ми подскаже с нещо чувството си.
Никога не съм си и помислял. . .
да се женя.
Не бива да правя впечатление на горделивец.
Хубаво е да чуеш как те критикуват, та да можеш след това да се поправиш!
Казват, че е красива - вярно е, мога сам да свидетелствам.
И била добродетелна - кой спори?
И разумна, ако не се смятало влюбването й в мен.
И е вярно, като се замисля.
Но пък не е и голям признак на глупост,
защото и аз съм готов. . .
да я обикна ужасно!
Навярно ще пуснат по мой адрес няколко безсолни смешки. . .
две-три трохи от чужда духовитост. . .
защото много нападах брака;
но какво от това най-сетне?
Човек, когато е млад, обича една гостба а на старост не може да я понася.
Бива ли няколко закачки, подмятания и разни книжни топчета. . .
да отклонят човека от пътя, който неговата природна склонност му сочи?
Не.
Ами че този свят нали трябва да бъде населяван!
Вярно е, казвах, че ще умра неженен,
но отде да знам, че ще доживея. . .
до женитба.
Ето я, иде Беатриче!
Хубава е, бога ми!
Забелязвам в нея. . .
някои признаци на влюбеност.
Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.
Красива Беатриче,
благодаря ви за усилието.
Положила съм толкоз усилия, за да заслужа благодарности, колкото вие - да ги изкажете.
Ако беше трудно, нямаше да дойда.
Щом не ви е било трудно, значи, поръчката ви е била доста приятна?
Да, приятното беше толкоз много, че да го дадете на гарга с върха на ножа.
Изглежда не сте гладен, синьор? Тогава прощавайте.
''Пратена съм против волята си. . .
да ви поканя за обяд.''
Тук трябва да се крие някаква двусмислица.
Но дали е сигурно, че Бенедикт люби Беатриче?
Тъй казват годеникът ми и принца.
А казаха ли ви да й съобщите за това, мадам?
О, да, но аз ги убедих,
че трябва, ако обичат своя Бенедикт, да му помогнат да се овладее,
така че Беатриче по нищо да не отгатне неговото чувство.
Защо? Нима тоз млад и убав мъж. . .
не заслужава рядката наслада, която бракът с нея би му дал?
О, боже! Той достоен е за всичко. . .
с което би могла една жена да одари мъжа си.
Но за жалост природата за пръв път е създала сърце като това на Беатриче:
надменност и презрение искрят в очите й, към всичко насмешливи;
умът й сам цени се тъй високо. . .
че вижда му се нисък всеки друг.
- Не, тя не е способна да обича.
- Уви, така е.
И все пак, кажете й за него и чуйте я какво ще отговори.
Не.
Ще посъветвам Бенедикт да се пребори с лумналата страст.
Недейте върши таз неправда.
Едва ли тя, прочута...
прочута с находчивост и разум,
ще бъде тъй безумна да отхвърли една възможност като Бенедикт.
Да, той е първи рицар във страната, като изключим Клавдио.
А вий кога ще бъдете съпруга, мадам?
Всеки ден натам. . .
от утре!
Захапа, уверявам ви, захапа.
Заловихме я, мадам.
Амур умее примки да залага,
щом някой от стрелите му избяга.
Ушите ми пламтят!
Възможно ли е туй?
Нима съм аз наистина такава?
Моминска гордост и хаплив език,
отказвам се от лошата ви слава!
Не съм аз вече присмехулка дръзка.
О, Бенедикт,
а ти ела.
Сърцето ми очаква,
в тих покой със твоето да влезе
в свята връзка. . .
Че си достоен всеки ми твърди,
а знам го. . .
и самичка от преди!
Сега вие сте или набожни и надеждни или напротив?
Са, разбира се!
Избрани сте за градска стража на принца.
Ето вашата задача:
трябва да задържате всяка самоскитаща се празноличност.
А ако той не ще да спре?
Тогава няма да му обръщаш впечатление.
Щом той не спира, това значи следователно, че той не е поданик на принца.
Точно така. А стражата е заинтересована само от неговите поданици.
И няма да произвеждате шумотевици из улиците.
Няма дърдорене, г-н началник. Най-много някой да хръкне.
Ето това са думи. . .
на мирен пазач-ветеран,
защото как може сънят да наруши обществения ред?
Ако срещнете крадец. . .
по устав имате право да го заподозрете,
че не е честен човек;
а колкото по-малко се идентифицирате...
с такива двуличности, толкоз по-добре. . .
за вашето име.
Свате, право за теб викат, че си много жалостив и мизерен.
Така е. Аз куче не мога да обеся самоволно,
камо ли жив човек, който все има нещо честно в себе си.
Чиста правда.
Хайде сега, приятели,
добра служба.
И ако има нещо конфиденциално,
извикайте ме.
Хайде, куме.
Слушайте си акъла и опичайте съвета на приятелите си,
бъдете нащрек и после в леглата.
И още нещо, граждани!
Понаглеждайте вратата на синьор Леонато,
той вдига сватба утре и тази нощ ще има навярно много врява карай тях.
Сбогом.
Да пазите високо репунтацията на градската стража.
Значи така:
граф Клавдио взима дъщерята на Леонато.
Аха, милорд, но аз бих могъл да му попреча.
Всяка пречка, спънка, преграда. . .
ще бъде балсам за мен.
Аз съм болен от ненавист към него,
всичко, което противоречи на неговите желания, е в съгласие с моите.
Как ще попречиш на сватбата?
Не по честен начин, милорд,
но тъй прикрито, че нищо от безчестието да не проличи.
- С две думи: как! - Още преди година, струва ми се, бях ви споменавал. . .
че съм спечелил благосклонността на Маргарита, компаньонката на Херо.
- Спомням си. - Мога, по най-необичайното време на нощта. . .
да я накарам да надникне от прозореца на своята господарка.
Как отварянето на този прозорец ще затвори за Херо вратат на черквата?
На вас се пада да й врътнете ключа.
Господа. . .
Аз не съм вече същият.