Much Ado About Nothing (1993) (Much Ado About Nothing (1993) CD2.srt) Свали субтитрите
Дано се е влюбил.
Уважаеми синьоре, бихте ли желали да се поразходите с мен, имам. . .
няколко сериозни думи да ви кажа, без да бъда чут от тези остроумници.
Сто на сто ще му говори за Беатриче.
Милорд и братко, да ви пази бог.
Добър вечер, братко.
Бих желал да поговоря с вас, ако имате минутка време.
- Насаме?
- Ако е възможно.
Впрочем граф Клавдио би могъл да слуша, защото това, което ще ви съобщя засяга него.
Какво има?
Вие, може би си мислите, че не ви обичам;
но нека това да се изясни по-нататък, сега съдете по това, което ще ви разкрия.
Смятате ли да се венчаете утре?
Смята, разбира се. Много добре го знаете.
Не зная дали ще се разбира толкоз, когато узнае това, което аз зная.
Херо!
Херо! Херо!
Дамата ви изневерява!
Ако продължавате и след това да я обичате, венчайте се с нея утре,
но по-добре за честта ви ще бъде да промените решението си.
Конрад!
Ей, Конрад!
Тук съм бе, глупако! До лакътя ти.
Пък аз се чудя защо тъй ме сърби. Знаех си, че ще е някаква краста.
Това ще ти го върна друг път.
- Казвай сега нататък.
- Тихо.
- Тази работа не е чиста.
- Знам го този.
Имах тази нощ любовна среща с Маргарита,
компаньонката на лейди Херо,
наричах я с името Херо.
Първо трябваше да ти кажа, че принца,
Клавдио и господаря, заведени и поставени в засада. . .
от моя господар - Дон Хуан,
наблюдаваха това наше очарователно свиждане.
И помислиха, че Маргарита е Херо?
Аха, Клавдио изскочи от градината разярен. . .
Задържаме ви в името на принца! Стой!
Викайте началника!.
Разкрит е. . .
най-опасният компот, който някога е бил забъркван във държавата.
- Господа, господа!
- Млък!
Ето, сър.
Какво имате да ми казвате, драги?
Значи ваша милост, нашата стража залови тази вечер...
двама опасни мошеници, каквито няма в цяла Месина.
Той е добро старче, ваша милост, само много симпатизира да приказва.
Дето има дума: "Старост влез - ум излез!".
Ти, куме, добре го рече.
Той е много честен.
Но щом двама са на един кон, втория трябва да е откъм опашката.
Не са всички хора еднакви по ум.
Е, да. Вие го превъзхождате много.
Дар божи, ваша милост!
Приятели, вие сте наистина отегчителни.
Ваша милост казва това само от учтивост,
но ние сме само прости служители на принца.
Честна дума, дори да бях отегчителен като крал,
пак не бих спестил и капка от своята отегчителност за ваша милост.
Нито капка, значи?
Все пак бих искал да узная какво имате да ми кажете!
Градската стража тази нощ е задържала две самомнителни лица,
и ние искаме тази сутрин те да бъдат разпитани във ваше присъствие.
Разпитайте ги сам и ми донесете протокола.
Виждате, че нямам време.
И почерпете се, преди да тръгнете.
Ще разпитаме онези двама нощни хвантоми.
Среща в затвора.
Желаете ли, милорд, да се венчаете за тази девойка.
Не.
"Да бъдете венчан", отче! Вие го венчавате!
Желаеш ли, девойко, да бъдеш венчана за графа?
Да.
Ако някой знае някаква пречка, поради която вашия брак. . .
не трябва да се състои, заклевам го в спасението на душата му да я каже тук!
- Да знаете такава пречка, Херо?
- Нито една, милорд.
- А вие, графе?
- Позволявам си да отговоря вместо него: не, не знае!
Постойте, отче.
Татко, заявете, че доброволно и в свободен избор. . .
ми давате таз девствена девойка?
Да, синко. Както бог на мен я даде.
А как, с какво да ви се отплатя. . .
за тоз безценен дар?
Май няма начин, освен да му я върнете обратно.
Благодаря ви, принце, за урока по благодарност.
Ето, Леонато, вземете си обратно дъщерята.
Приятел с плод изгнил не се гощава,
а тя от своето моминство пази само измамливата външност.
Не, вижте само как веднага пламна!
Нима не бихте се заклели вие,
че е девица, пред този образ?
А пък тя не е!
Тя жара на леглото сластно знае.
- Какво туй значи, милорд?
- Туй значи, че не искам да се свържа...
със първата доказана мръсница.
Не!
Любезни милорд,
ако "доказали" сте го самичък,
като сте сломили...
неловкия отпор на младостта й-
Не, Леонато,
аз ни веднъж не съм опитал да я прелъстя.
Да, любех я, но със обичта на брат,
прилично-нежна и свенливо-мека.
А моята любов нима бе друга по вид от вашата?
Видът ви беше като на Диана във обръча й чист.
Но оказахте се вие по-безсрамна, по-сладострастна даже от Венера. . .
Махни се!
Или от някоя маймуна сита, бесуваща във животински похот!
О, господаря ми е болен! Инак не би говорил тъй!
- Защо мълчите пред нея, принце мой?
- Какво очаква се да кажа?
Гнети ме срам, че своя пръв приятел сватосвал съм за улична жена!
Не! Не!
Кажете, снощи между дванайсет и един . . .
с кого вий бяхте на вашия прозорец?
Със никого, кълна се, господарю!
Тогава сте виновна! Ще ви доставя болка, знам,
но трябва да потвърдя, че графът, моят брат и аз в указаният час. . .
видяхме дъщеря ви . . .
с един негодник на нейния прозорец,
който след това призна си - като истински негодник, -
че имал бил до този ден със нея стотици срамни срещи.
О, братовчедке!
Елате. Да вървим.
Срамът, изскочил току що наяве й угаси душата!
Какво ти стана, братовчедке? Боже!
Няма ли за мен една ръка на мъж със нож накрая?
Не оживявай, Херо,
не поглеждай,
Нещастен аз, защо добих те?
Защо добих те?
И защо така красива бе за бащиния поглед?
О, вижте я: до шия натопена във черна тиня.
Сър, сър, бъдете търпелилв.
Недейте тъй! Аз сам така съм смаян, че нямам думи!
О, бог ми е свидетел, че всичко туй е подла клевета!
Лейди, не бяхте ли със нея тази нощ?
Ах, точно тази - не. . .
но от година спим двете в обща стая.
Потвърдено. Доказано.
Те ли ще ни лъжат? Тез принцове? Или пък Клавдио?
Далеч оттука! Да върви да мре!
Изслушайте ме, моля.
С кого във грях ви обвиняват, лейди?
Да кажат те! Самата аз не зная!
Тез трима бяха странно заблудени!
Двамината са честни.
И ако подведени са, подлостта ще бъде във Дон Хуан, във кълна извънбрачен!
Ако безчестят я те без повод,
ще диря мъст, ще видят кой съм аз!
Не бързайте със нея, позволете да ви дам съвет във този случай.
Дъщеря ви сякаш беше мъртва,
скрийте я в дома си,
и навред оповестете за смъртта й.
И от това какво ще се получи?
Щом разчуе се, че клетата девойка,
издъхнала е във мига, когато била е съдена,
ще бъде пожалена, простена,
оправдана от всеки чул.
Тъй ще стане и с Клавдио.
Когато той узнае, че с думи умъртвил е дъщеря ви,
ликът й жив ще се прокрадне нежно. . .
във работилничката на ума му,
и всяка нейна мъничка чертица . .
ще я стори двойно по-красива, ценна,
отколкото когато я е виждал жива.
И тогава ще я оплаче той, за своя съд суров ще се разкае.
Синьор Леонато, изпълнете съвета на отеца.
О, аз така се давя във скръбта си,
че се ловя за сламка.
Сторете тъй и всичко ще отмине.
Ела, лейди,
умри, за да живееш.
Венчавката отложена е само.
Едно търпение ни е остало.
Лейди Беатриче, вий май плакахте през цялото време?
Да.
- И ще плача още.
- Но аз не искам да плачете!
Какво като не искате! Аз плача за себе си.
Честна дума, аз вярвам, че братовчедка ви е оклеветена.
О, колко би ми станал мил тоз, който би възстановил честта й!
А има ли начин човек да си спечели тази милост?
Начин има, но няма човек!
- А може ли мъж да го извърши?
- Само мъж, но не и вие.
Аз ви обичам повече от всичко на света.
Не е ли чудно това?
Чудно като онова, което аз самата не разбирам.
Аз също бих могла да кажа, че ви обичам повече от всичко на света,
но недейте ми вярва... и все пак няма да е лъжа...
Не признавам нищо, но и нищо не отричам.
- Жал ми е за братовчедка ми! - Кълна се в шпагата си, че ти Беатриче, ме обичаш!
Изтеглете си я веднага!
Изтеглил съм я и ще накарам да я опита всеки, който каже, че не ви обичам!
Тогава да ми прости господ...
За какъв грях, сладка Беатриче?
Прекъснахте ме навреме. Тъкмо щях да ви открехна сърцето си!
Направи го веднага!
Не мога, вие сте се заключили отвътре!
Тогава заповядай ми да направя каквото поискаш!
Убийте Клавдио!
Ааах! За нищо на света.
С този отговор убивате мен!
- Сбогом!
- Почакай, сладка Беатриче!
Макар да съм още тук, вече съм много далеч от вас. В сърцето ви няма любов.
- Умолявам ви, пуснете ме да си ида!
- Беатриче!
- Не, отивам си.
- Нека бъдем приятели.
По-лесно ви е да ми бъдете приятел, отколкото да се биете с моите неприятели!
Нима Клавдио е от тях?
А не е ли истински подлец този,
който оскърби, оклевети, опозори най-близката ми родственица?
О, ако бях мъж!
Да я носи на ръце, докато тя му даде ръката си
и изведнъж, така пред всички, така лъжливо,
с такава злоба!...
О, боже, защо не съм мъж!
Бих му изяла сърцето насред пазарния площад!
Чуй ме, Беатриче...
Говорила на прозореца си с мъж!
- Каква долна измислица!
- Но, Беатриче...
Миличката ми Херо,
оклеветена,
одумана, погубена!
Беатриче!
Сега за Херкулес минава този. . .
който най-смело се кълне и престъпва клетвите си.
Щом желанието не може да ме превърне в мъж,
нека страданието ме превърне в труп!
Кълна се в десницата си, че ви обичам.
Да бяхте я използвали, за да си спечелите любовта ми!
Вярваш ли в душата си, че думите на Клавдио са само клевета?
Да, както в това, че имам вяра. . .
и душа.
Това ми стига! Аз съм длъжен!
Ще го извикам на дуел.
Върви.
Върви да утешиш братовчедка си. А пък аз ще казвам, че тя е мъртва.
Сбогом.
Готово ли е всичко за вследствието?
Кои са извършителите на подсъдното деяние?
Ние. Аз и помощника ми.
Но къде са престъпниците, които трябва да бъдат разпитани?
- Как се казваш?
- Борачио.
Пишете, моля. Борачио.
- А ти?
- Аз съм дворянин, сър...
и името ми е Конрад.
Пишете. Господин дворянин Конрад.
Господа, вече е доказано, че сте. . .
доказани мошеници.
Какво ще кажете?
Че не сме, уважаеми.
- Ти?
- Казвам, че не сме.
Протиколирахте ли, че не са мошеци?
Господин началник, не водите правилно следсатвието.
Трябва да повикате стражите, които ги обвиняват.
Я, стражите, елате насам. Господа,
Заповядвам в името на принца да обвините тези двамата.
Ами това лице, сър, каза на другото,
че Дон Хуан, брата на принца е мошеник.
- Пишете, че Дон Хуан е мошеник.
- Господин началник.
Няма тук "господин началник"!
Тази твоя физиономия не ми харесва, казвам ти!
Какво друго го чухте да казва?
Че, такова, получил хиляда дуката от Дон Хуан. . .
задето бил оклеветил лейди Херо.
- Е, това ако не е жив обир.
- Точно така. Хммм?
- Какво друго?
- А че граф Клавдио се хванал. . .
на думите му и казал, че ще остави Херо пред всички и няма да я вземе.
Ах ти, негодяй, само за това ще получиш всички смекчаващи вината обстоятелства!
- Какво друго?
- Това е всичко.
Тази сутрин Дон Хуан е избягал тайно от града.
Херо е била обвинена по описания начин и по същия начин отблъсната,
вследствие на което е починала скоропостижно.
Господин началник,
тези двамата да бъдат свързани и отведени в дома на Леонато.
Двамата да се бържат върже.
И да се управят при отправителя.
Не пипай, тиквенико!
Как си позволяваш? Къде е клисаря?
Да запише, че началника на градската стража е тиквеник.
Карайте го, този мръсен симултан!
Долу ръцете, магаре
с магаре.
Абе за тебе чин и години няма ли?
Ти мен ли ще аплодираш, бе?
Къде е оня, да запише, че съм магаре!
Но вие всички сте свидетели, че съм магаре!
Макар и да не е записано, вие ще затвърдите, че аз съм магаре.
Това е истинско самоубийство.
един баща ми доведи, чиято любов към дъщеря му...
е била разбита като моята,
и нека да ми говори той за търпеливост!
Но ти такъв човек не ще намериш,
защото, братко, хората добри са. . .
разтуха да дадат за чужда горест,
но щом сами пострадат, губят мигом своето спокойствие.
- Но--
- Затуй те моля да замлъкнеш.
И аз съм плът и кръв, а даже най-дибрите философи. . .
пищят до бога, щом зъба боли ги.
Разбирам, но поне да страдат с тебе,
виновните за туй, че страдаш ти.
Тук прав си! Тази шайка ще плати!
Усещам: дъщеря ми е невинна,
това в лицето ще го хвърля на Клавдио, на принца и на всички,
които я опръскаха със кал!
И ето, те нарочно сякш идат.
- Добър ден. Добър ден.
- Добър ден на двама ви.
- Поспрете, моля!
- Нямам време.
А, време нямате! Дано се вземе отнякъде!
На добър час тогава!
Недейте дири свада, драги старче!
О, той за свада ако беше годен, тук някой вече би лежажал прободен.
- Но кой го е обидил?
- Кой ли? Ти двуличнико!
И тази шпага там недей я хваща - няма да ме стреснеш.
Далеч от мен е мисълта да плаща преклонната ви възраст.
Прощавайте, докоснах я случайно!
Слушай, младо, шеги със мен недей си позволява.
Без оглед на почтените ми власи,
ти мен и невинното ми чедо така оклевети...
- Грешите, старче.
-Милорд, милорд,
Ако приеме, аз ще го докажа на тялото му.
Не, с вас дуел не мога да приема.
Отхвърляш ме? Уби жестоко нея,
а мен мъжа оставяш да живея?
Мъже двамина и при тъй какви, ще трябва да убие той!
Но нищо - започвай с мен.
Аз шпагата ти с пръчка ще избия, ако не го направя да не съм благородник!
- Братко!
- Недей ме спира!
Само господ зане как нежно любех сладката ни Херо,
убита, умъртвена...
до смърт оклеветена от страхливци,
хлапета, празноглавци, папагали, негодници!
- Братко Антонио!
- Не се плаши,
не ми се бъркай, остави ме с него!
Не ще ви молим, господа за милост.
Скръбта ви е и моя, Леонато. . .
но все таки покойницата беше доказано виновна.
- Милорд, милорд!
- Не ща да слушам вече!
А, не щете? Ще ги принудим да ни слушат, братко!
И никому май няма да е сладко!
Ето го и този, когото дирехме.
- Е, синьор, какви са новините?
- Добър ден, милорд.
Здравей, синьор. Да бе дошъл по-рано да ни окажеш помощ в страшна битка!
Двама беззъби старци за малко да ни отхапят носовете.
Мога ли да ви кажа една думичка на ухото?
Вие сте подлец и ви го казвам не на шега.
Ще ви го докажа където, когато и както пожелаете!
Дайте ми удовлетворение или ще разглася, че сте страхливец.
Вие убихте една невинна девойка и смъртта й ще ви струва скъпо!
Оставам, момченце, в очакване...
знаете на какво.
Милорд,
благодаря за милостите, които ми оказахте досега.
Но ще трябва да ви лиша за в бъдеще от своето общество.
Незаконороденият ви брат избяга от Месина.
Вие двамата с него допринесохте за смъртта на една чудесна и непорочна девойка.
Що се отнася до този голобрадко тук, ние ще се срещнем с него,
желая му живот и здраве... дотогава!
- Не се шегува.
- Ни най-малко.
- И те извика на двубой?
- По всички правила.
Хей, приятели, какво са извършили тези двама?
Първо, уважаеми, те са инфорнирали лъжлив донос,
освен това са говорили неправдоподобности, вторично, са автори на клевети,
на шесто и последно място инсинуирали са една дама,
на трето място са твърдели фиктивности
и накрая, уважаеми, са лъжци.
Господа, за каква постъпка сте задържани?
Този наш началник е твърде учен, за да можем да вникнем в думите му.
Аз заслепих с лъжите си дори вашите зорки очи.
Туй, което вашата мъдрост не успя да разбули,
разкри го случайно глупостта на тези тук,
които ме чуха как. . .
разказвам на тогова как брат ви Дон Хуан. . .
ме бе подсторил да оклеветя невинната Херо,
виждайки ме в любовен разговор с Маргарита.
Как вие опозорихте Херо. . .
в момента на венчавката.
Дамата е мъртва. . .
заради лъжливото обвинение, скроено от мен и господаря ми.
Сладка Херо!
Хайде, отведете тъжителите!
Клисаря трябва вече да е инфектирал синьор Леонато за вследствието.
И господа, не забравяйте да затвърдите,
където и когато стане нужда, че аз съм магаре.
Така, така. . .
Ето идат Синьор Леонато и клисаря.
Кой е тук злодеят? Да го погледна в очите.
Злодей ви трябва? Погледнете мен.
Ти ли умъртви със дъх лъжлив невинното ми чедо?
Единствен аз.
Не, не си злодей единствен ти!
Тук още двама -
третия го няма - участваха в зловещата измама.
Благодаря ви, принцове, задето убихте ми тъй майсторски детето.
На другите ви подвизи туй дело...
по нищо не отстъпва, честно слово.
Не зная как за прошка да ви моля,
а трябва да говоря.
Изберете мъстта си сам,
ще ви дам каквато отплата искате за моя грях.
Но вярвайте, той бе не грях, а грешка.
Кълна се, моя също!
Уви, не мога да ви заповядам да възкресите мъртвата: това е невъзможно.
но моля с ваша помощ. . .
народът на Месина да узнае, че била е невинна тя.
И ако любовта ви поети вдъхновени ви направи,
то с тъжен стих й украсете гроба. . .
и пейте го таз нощ...
до късна доба.
Елате утре сутрин във къщи ни,
и щом не станахте мой зет,
то племенник бъдете.
На брат ми дъщерята...
на мъртвото ми чедо е двойничка,
и всичко наше тя ще наследи.
На нея дайте правото, което на братовчедка й вий бяхте длъжен да поднесете,
туй ще уталожи в мен жаждата за мъст.
О, благородни господине!
Тез ваши свръхвеликодушни думи изтръгват от очите ми сълзи!
Приемам!
Разполагайте напълно със Клавдио, виновен и злочест!
До утре, значи.
Сега ще се оттегля.
Защото трябва тогова да разпитам във очна ставка с Маргарита,
хитрата мерзавка, изглежда е съдействала в играта.
Не. Кълана се, тя не.
Тя тука няма никаква вина и ролята си в плана ни узна
едва по-късно - бог ми е свидетел, че тя е въплотена добродетел.
Освен това, сър, макар да не е аргументирано бяло на черно,
последствения каза, какво че съм магаре.
Моля това да се впише като доказано.
Благодаря ви за честната и усърдна служба.
Ваше военачалство говори като човек почитателен, изящен и с тънък афинитет,
да ви дава бог добро!
Това е за труда ви.
Бог да ви отказва помощ, където и да сте!
Вървете.
Аз поемам грижата за тези. Благодаря ви.
Оставям този негодник на ваша съотговорност и бъдете най-строг с него. . .
за да дадете личен пример на всички други негодници.
Бог да ви дари здраве.
Разрешавам си най-покорно да се освободя от вашето присъствие,
като моля провидението да игнорира молбата ми за скорошна среща с вас.
Да вървим, куме.
И тъй до утре сутрин, господа.
Довиждане, господа. Ще ви очакваме на сутринта.
Ще дойдем непременно.
Дотогаз на Херо гроба ще оплаквам аз.
''Жертва бе на хорска злоба . . .
Херо, която тук почива,
затова и подир гроба. . .
в паметта ни ще е жива.
Подло. . .
я уби света. . .
но я слави. . .
след смъртта.''
"Купидон прости...
своя беден раа--
раб,
погледни го ти
как е блед и слаб--"
Слаб в пеенето, но колкото до любовта,
ни Леандър добрия плувец, ни Троил, първия прибягнал до услугите на сводник
нито който и да е от тези сладникави любовници,
чиито имена се хлъзгат мазно-мазно по леката пързалка на белия стих,
не е бил заливан и търкалян от вълната на любовта. . .
като мен бедния влюбен.
Опитвах, но нищо не излиза с римите.
Не намирам рима за "lady" но. . .
''baby,'' прекалено невинна;
за ''scorn,'' ''horn,'' прекалено груба;
За ''school,'' ''fool ,'' прекалено библейска.
Изобщо идват ми само неприятни съчетания.
Явно е, че не съм се родил в зодията "рими"
и нямам дарба за ухажване в изящен стил.
Сладка Беатриче, нима наистина дойде, щом те повиках?
Да, синьор и ще си отида щом ми кажете.
О, тогава стойте, докато...
А, значи има "докато"? Тогава си тръгвам.
Но първо бих искала...
да получа това, за което дойдох,
кажете ми, какво стана между вас и Клавдио.
Казах му няколко неприятни думи и за награда искам да те целуна.
Думите са дъх, а щом дъхът ви е неприятен,
не искам да ме целувате.
Страшната ти духовитост изплаши моите слова и ги прогони далеч от истинското им значение.
Но знай, че Клавдио прие предизвикателството ми...
и аз чакам да ми се обади в най-скоро време. . .
инак ще го заклеймя като страхливец.
А сега, моля те, кажи ми,
кой от моите недостатъци. . .
те накара да се влюбищ в мен?
Всичките,
защото вкупом съставляват една така строго уредена държава на злото. . .
че не дават ни една добра чертица от чужбина да се засели сред тях.
А за коя моя добра черта вие пък бяхте надвит от любовта към мен?
"Надвит" - колко точен израз! Наистина бях надвит, защото те обичам срещу волята си.
И значи, срещу сърцето си. Горкичкото!
Но щом вие му правите напук, така ще му правя и аз,
защото не мога да бъда в сговор с неприятеля на моя приятел.
Ние сме май твърде умни, за да бъде любовта ни мирна и тиха.
А сега кажи ми: как е братовчедка ти?
Много зле.
А ти самата как си?
Също много зле.
Моли се господу,
обичай мен,
и се оправяй.
- Мадам,
- Някой бърза насам.
елате веднага при вуйчо си. Вътре е ужасна бъркотия.
Всичко се разбра: лейди Херо е била оклеветена,
принцът и Клавдио - жестоко измамени...
и всичко това било работа на Дон Хуан,
който успял да се измъкне.
Идвате ли?
- Ще дойдете ли и вие да чуете тези новини?
- Ще живея в сърцето ти,
ще умра на гръдта ти, ще бъда погребан в очите ти.
И на всичкото отгоре съм готов да дойда при вуйчо ти.
- Не ви ли казах аз, че е невинна?
- Както са и Клавдио и принца. . .
които обвинили са я само поради грешка, както ви разказах.
За нея Маргарита има грях.
Щастлив съм, че всичко се нарежда на добро.
Сега дъще и вий дами, идете и се пригответе,
когато повикам ви, върнете се със маски.
След малко принцът и Клавдио ще дойдат тука.
Ти ролята си знаеш, братко,
ще бъдеш ти баща на дъщеря ми и ще дадеш ръката й на графа.
И ще го сторя с най-тържествен вид.
Аз вас пък, отче, моля за услуга.
- Каква, синьор?
- Една от двете: да ме обвържете във брак или да ме захвърлите във мрак.
Въпроса е, синьор Леонато,
че моя милост гледа на племенницата ви с добро око.
Което принцът, Клавдио и аз заехме ви.
- Но какво желаете все пак?
- Не ви разбрах.
Бих желал вашето желание с нашето желание. . .
да влезе в желаното единство, в този ден. . .
да ни свържете. . .
в свещен брак,
за което, отче, обръщам се в смирение към вас.
- Вий имате съгласието мое.
- И моята духовническа помощ.
Идат Клавдио и принцът.
Добро утро на обществото благородно.
Добро утро, принце. Добро утро, Клавдио.
Събрали сме се тук.
Съгласен ли сте още да встъпите във брак със дъщерята на брат ми?
Викни я, братко. Свещеникът е тук.
От тези коя предназначена е за мен?
Това е тя и аз ви я дарявам.
Мила, покажи ми твоето лице.
Не и докато не дадете. . .
пред тоз почтен монах свещена клетва.
Подайте ми ръка пред този свят човек.
Аз ваш съпруг съм. . .
ако ме желаете.
Тази Херо беше мъртва.
Мъртва, само докогато бе жива клеветата срещу нея.
Жена за вас,
аз вече бях веднъж
и втори път за мене вий сте мъж.
Онази бе убита от позора,
а таз е жива...
и съм непорочна.
Аз вашата почуда ще разсея,
когато след венчалния обред...
подробно ви разкажа за смъртта й.
Не, отче! Почакайте!
Коя е Беатриче?
Това е мойто име,
- защо съм ви потребна?
- Нима не ме обичате?
Кой? Аз ли?
В обсега на разумното.
Защото принцът, вуйчо ви и графът кълняха се пред мене в този смисъл.
- Нима ме вий обичате?
- Аз ли? В обсега на разумното.
Защото братовчедака ми, Маргарет и Урсула. . .
къклняха се пред мене в този смисъл.
Те казваха, че вий по мен сте болна.
Тез казваха, че вий по мене мрете.
Такова нещо няма. Тогава. . .
не ме обичате?
За жалост не, но бих могла да ви отвърна с дружба.
Каква ти дружба, племеннице, вие обичате го, давам честна дума.
А аз пък се кълна, че той ужасно обича нея!
Роден от този момък и драскан явно с тази тук ръка,
ето ви един сакат сонет, във чест на Беатриче!
И един...
Не.
иззет от джоба й, от нея писан...
и ясно посветен: "На Бенедикт".
О, чудо!
Собствените ни ръце да пишат доноси срещу сърцата ни.
Добре! Ще те взема,
но, честна дума, правя го от състрадание.
И аз не ще ви отхвърля, но,
правя го поради общото настояване...
и главно за да спася живота ви, защото чух, че охтиката ви хванала напоследък.
Мир! О, аз ще я затворя таз уста!
Е, как се чувства "Бенедикт, семейния човек"?
Ще ви кажа нещо, принце:
цяла академия от остроумци не може да ме отклони от намерението ми.
Мислите ли, че някакви сатири и епиграми могат да ме засегнат?
Не, щом съм на мнение, че трябва да се оженя...
не желая да слущам обратни чужди мнения. Затова хич недейте използва...
срещу мен думите, които съм говорил някога си.
Човекът. . .
е непостоянно нещо,
това е заключението ми.
А вас Клавдио, мислех да ви понауча,
но понеже сме на път да се сродим,
останете си здрав и читав и любете братовчедка ми!
Хайде, хайде, нали сме приятели.
Нека изтанцуваме нещо преди сватбата,
да облекчим на себе си сърцата, а на жените си - краката.
Не, танците после!
По-добре сега! Почвайте свирачи!
Принце, вие сте тъжен,
Женете се! Женете се!
Милорд, брат ви Дон Хуан бе заловен при опит да избяга
и върнат във Месина под конвой.
До утре, принце, не мислете за него,
аз ще му изнамеря едно отлично наказание.
Свирачи, какво чакаме?
субтитри: Sova