Zivot Je Cudo (2004) (Life Is A Miracle CD2.sub) Свали субтитрите
Ти какво, искаш да пукнеш ли?
Лука.
Ти трябва да ми сипеш. Аз го измислих. Просто ще превъртиш.
Каква е тая глупост?
- Сега ще видиш. Виж какво имам.
Фокус-мокус. Ето.
Ставай. Дигай се.
Тръгвай. Това е чудо. Виждаш ли колко е смела?
Истинска революционерка.
Супер, а?
- Какво си й направил?
Нищо не съм направил. Минаваха наблизо с линейката.
Докторът и шофьора ние...
А когато я видях, разбрах какво да правя.
И какво си разбрал?
- Ще я разменим.
Тя ще напише писмо на своите. Ние ще го изпратим на роднините й.
Те ще ни върнат Милош, а ние момичето. И мирът е в Босна.
Мислиш ли, че ще се получи?
- Знаеш ли фамилията й?
Беширович! За нея можем да получим и Милош... и пари.
Алексич знае ли?
- Алексич!
С Алексич няма да има никакви проблеми, докато той не знае.
Какво ще правиш с нея?
- Аз, с нея?
Нищо. Тя е твоя заложница.
- Но аз не мога. Къде ще я сложа?
Ти имаш дворец тук, Лука.
Не се вълнувай. Това е само за две седмици. Не повече.
Какво да правя с нея?
- Заключи я.
Ние нямаме ключалки на вратите.
Виж колко е симпатична.
Видя ли това? Радвам се когато различни хора намират общ език.
Да тръгваме.
- Аз те познавам.
Помните ли Смажо, беше санитар?
Ето кърпа.
- Убиха го.
Мозъкът му се пръсна по цялата кола.
По седалките. Шофьорът го хвърлиха в пропастта.
Търкаляше се като счупена кукла.
А този мъж се приближи до мен и каза:
Аз знам какво да правя с теб.
Аз затворих очи и си помислих:
Това е края.
Цялата се затресох.
Тук е топло. Сега ще се стоплиш. Избърши се.
Ръцете, краката.
Господи, какво ще става с нас?
Баща ми винаги казваше: Бог не е сляпо коте, на което
му е все едно накъде върви. Той всичко вижда.
А синът ми казва,че Бог не е играл на зарове, когато е създавал света.
Прочел го е някъде. Айнщайн го е казал.
Той също е пленник.
- Кой?
Моя син, Милош.
Почивай, събирай сили.
Извинявай. Чая.
Ела, Жуйка.
Жуйка.
Какво?
Не се бой. Това често се случва.
Електростанцията се изключи. Война!
Не се бой. Приготвих ти закуска.
Искаш ли да отидеш в банята? А как вие казвате на банята?
Батне.
- Батне? Интересно название.
Тя е ето там. Почакай.
Не знам дали има топла вода. Няма ток.
Слушай, хайде да се разберем с теб.
Аз не мога да се отнасям като към пленница. Ти си от богато семейство.
А аз не съм...
- Знам, напиши писмо на роднините.
Че сега си тук. След това ще ви разменим.
Милош ще се върне тук, а ти вкъщи. И в Босна ще има мир.
Трябва малко да почакаме. Съгласна ли си?
Завършвайки с тази печална тема, като при Шекспир в "Крал Лир",
ви обръщам внимание, че сърбите грешат по-малко,
отколкото срещу тях.
Съседе.
- Влизай, аз ей сега ще дойда.
Аз виках, но никой не ми отговори.
А, чистите къщата!
- Не съм я молил. Тя сама поиска.
Хайде да поиграем.
- Казва, че й е скучно.
Тук преди не можеше да минеш, а сега където и да погледнеш...
Виж, всичко блести. Веднага си личи, че жена е чистила.
Баница!
- Почти е готова.
И в спалнята ли е подредено.
- Престани.
Къде е тя сега?
- В коридора.
Там ли живее?
- Не, глупако. Просто чисти.
Заключваш ли я?
- Не.
Тя и така се чувства пленница.
А през нощта връзваш ли я?
- Не, не я връзвам.
А ножовете криеш ли?
- Не, защо?
Лично аз бих си страхувал да спя в една къща с нея.
Докато спиш ще ти резне гърлото.
- Ти си откачил. Нормално момиче е,
учи в медицинския.
- В медицинския?
Те всички там учат как да режат гърла.
Четох го в книгата на Арнолд Шварценегер "Тайните на войната".
Първо режат, ето така.
А след това се учат да шият.
- Какви глупости говориш?
Това са супер глупости.
- Какви глупости?
Възможно е.
- Добър вечер.
Къде отива?
- Отива да вземе вана.
Вана? Аз не съм се къпал във вана от началото на войната.
Вярвам ти.
- И много се радвам.
Ти умееш ли да играеш шах? Не умееш.
Тогава какво правиш тук? Кажи ми.
Махай се оттук. Позор. Невъзпитано говедо.
Видя ли?
Заповядай.
Ще откача. Това на теб повече ти отива, отколкото на Жадранка.
Кой ти разреши да ги пипаш?
- Извинявай.
Кой ти разреши да ги пипаш? Защо мълчиш? Поиска ли разрешение?
Ти какво, самозабрави ли се? Събличай се.
Веднага го сваляй. Сваляй го.
Ето така. Къде отиваш?
Я се върни.
Тя си мисли, че е в къщи. Като че ли това е нейната къща.
Мръсница. Дръж. Защо ревеш?
Не смей да пипаш нейните вещи повече. Никога. Разбра ли?
Аз ще ти дам моите. Чисти са.
Аз имам женски дрехи.
Ти не се меси. Преоблечи се, бързо.
Вземи колана. Да не ти паднат панталоните.
И заедно с това напиши писмо.
Защо ти така я...
- Решила да се преоблече.
А не се знае дали Милош е жив там.
Какво става с баницата?
- Като напише писмото,
тогава ще има баница.
Отивай горе. По-живо. Напиши на твоите, че си жива и здрава.
Нека да търсят Милош из вашите затвори, за размяна.
Напиши.
Това е на моята балдъза. Виждаш ли колко много дрехи?
Избери си каквото искаш. На нея не й трябват.
Тя замина за Германия.
Тя ще си купи други. Вземи ги всичките.
Сабаха, може ли да те попитам?
Питай.
- Имаш ли си приятел?
А теб какво те интересува?
- Може би да си обещана на някой?
По вашия край случват ли се още такива неща?
Не знам. Аз вече отдавна не съм се срещал с момичета.
Как изглеждам?
- Прекрасно.
А това как е?
Пак тези. Патриоти-бизнесмени.
Сега с тях всичко е ясно.
Лука, скъпи, какво се е случило? Какво правиш?
Не виждаш ли?
- Тунелът затрупваш! Цяла година
го открива, а сега го затрупваш?
- Такава е заповедта.
Сега тук влак няма да може да мине.
- Затова го затрупвам.
Алексич ли заповяда?
- Да. Ядене и лекарства няма,
но пък има много цигари и нефт.
- Ех, Алексич.
Тоя път не е строен за контрабанда.
- Алексич е идеалист.
Знаеш ли какво казват хората за това? Казват:
Нито една свещ не гори до сутринта.
Сабаха, спиш ли?
- Не спя.
Имах един приятел в моя факултет.
Какъв?
- Мюсюлманин.
Лягай тук, Жуйка. Не се вълнувай.
Заим от Вакуф. Приятел на вашия език е "еран". Нали?
И приятел.
Омръзнаха ми. Също обичаше влаковете.
Беше странен. Много неща преживяхме заедно с него.
Бяхме много задружни.
Той беше отличен приятел. Трудно се намира такъв човек.
Нито сред сърбите, нито сред мюсюлманите.
Спиш ли, Сабаха?
- Не спя.
Да продължавам ли?
- Продължавай.
Лука. Страх ме е.
Може ли да дойда при теб?
- Може, защо не.
Аз познавах много мюсюлмани.
А познаваше ли поне една мюсюлманка?
Познавах ли мюсюлманки? Разбира се, че познавах.
Това нощницата на Надя ли е?
- Нейна е.
Да я сваля ли?
- Какво говориш?
Не. Хубава нощница.
Тихо, успокой се. Лягай.
Не очаквах.
- Не те ли е срам?
Така ще те заболи врата. Лягай на другата половина.
Стига сте лежали. Махайте се.
Аз... Не се бой, това скоро ще свърши.
Аз ще си тръгна, когато свърши.
Хубаво миришеш. Или е от нощницата на Надя.
А как се казва по сръбски, Севда ли?
Не се казва така при нас.
Лука, какво правиш?
Янус, унищожи вражеското гнездо.
- Слушам, господин капитан.
Лука, тук ли си?
- Какво?
Мюсюлманите пробиха отбраната. Трябва да бягаме.
Обясни поне какво става?
- Няма време. Да бягаме.
А армията?
- Алексич ще ни прикрива.
Капитане, няма смисъл да се бием.
- Не ни учи как да живеем.
Трябва да бягаме.
- А какво ще стане с моя път?
По дяволите твоя път. Чуден човек. Спасявай живота си.
Лука. Аз няма да тръгна без теб.
Господин инженер, почакайте. Момичето е мюсюлманка.
Капитан Алексич каза, че ако нещо стане с нея, ще ти откъсне главата.
Ясно ли ти е? Тръгвай.
- Господин инженер, след мен.
Не се бой. Нали чу какво е казал Алексич?
Студено ми е.
Ти нали си учила медицина?
- Вельо?
Учила съм. Какво става?
- Снахата на Петкович ражда.
А няма ли доктор?
- Ако имаше, нямаше да дойда.
Тръгвай.
- Отивай. Всичко ще бъде добре.
Дайте вода. По-бързо.
Стоплете я.
Кърпа.
Виж.
Толкова е добър. Ох, Жуйка.
Каква косичка имаме.
- Лука,тя е добра. Питай Петкович.
Тя наистина много помогна.
Ще отида да питам Алексич какво да правим.
Да бягаме, или да се връщаме.
Аз донесох приборите.
- Какви прибори?
За бръснене?
- Извинявай.
Но аз си помислих, че бузите ти са като четки за обувки.
Неприятно ли ти е? Сега ще се поправя. Четки за обувки!
Събличам се.
Как все пак е опасно да се привързваш към някой човек.
Даже не знам, как ще те дам.
А защо да ме даваш?
Размяна. Писмото сигурно е пристигнало.
Аз мисля, че Беширович вече ровят земята с нос.
Лука, трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
Аз не съм роднина на тези Беширович.
Как така?
- Моя баща е пенсионер.
И в нашия род няма богаташи.
- Защо тогава им написа писмо?
Защото ти ме накара.
- Но ти каза...
Аз нищо не сам казвала. Томо чу фамилията ми и каза...
О, знам ви аз вас, Беширович. Всички сте едно семейство.
Познавам ви аз вас, мръсници, като петте си пръста.
Трябваше веднага да ми кажеш.
- Просто ме беше страх от теб.
Беше те страх.
А сега не те ли е страх?
- Страх ме е разбира се, малко.
Малко. Играеш си с мен. Така че да се сближа с теб ли?
Значи малко се страхуваш.
Недей, Лука, моля те. Извинявай.
- Направи ме на глупак.
Не ми трябва твоето извинение. Стига.
Всичко, което чух: Извинявай, страх ме е!
А ти не помисли ли как е там Милош? Не!
Той на кого да каже: Страх ме е. Пред кого да се извини?
Само за себе си мислиш, а моя Милош гние в затвора.
Това не те интересува.
- Не е вярно. Какво съм виновна?
Какво си виновна? Толкова време изгубихме.
Да го бяхме извадили отдавна. Ако не беше ти.
Аз не исках, Лука. Извинявай.
Слушай, остави ме. Нямаш повече причина да се страхуваш от мен.
Ти повече не си моя пленница.
Ти не си ми никаква.
- Как никаква, Лука?
Много просто. Свободна си като птица.
Ти не ме ли чу? Остави ме намира. Свободна си.
Отиди при Петкович. Те ще ти помогнат. Или Вельо ще ти помогне.
Чу ли ме? Изчезвай. Махай се.
Вельо.
Лука.
Лука.
Лука.
Ти се върна.
Това беше къщата на покойния ми баща.
Тук съм се родил. Остави ги там.
Да изчистя ли тук?
Да изчистиш ли?
Харесва ли ти?
Не трябва да гледаш това, старице. Ти вече си се нагледала.
Току виж пак поискаш да попаднеш под влака.
Когато ви видях днес си помислих: О боже,
аз имах жена Милица от Виза.
- Жуйка.
Тя Милица ли се казваше?
- Така някак си.
Видя тя на пазара в Зворника едро грозде.
Като, че ли е... извинявам се.
Не ни разваляй апетита.
Нищо страшно. Като гълъбови лайна.
Ти ми каза: Ако ми донесеш грозде, ще бъда твоя.
Аз й донесох грозде. Тя толкова се зарадва... след това,
ме хвана за ръката и ме поведе към една купа сено.
Сеното така миришеше.
Не знам по хубава миризма от тази на онова сено.
По-близо до същността!
- Не искам да бъда груб.
Как го наричате това?
- Вие правихте любов.
Да, точно така беше. Аз правих любов, а тя ядеше грозде.
Тогава напълно се разочаровах от нея.
Далече си се скрил. Едва те намерих.
Как си?
- Бива. Филипович иска да ме убие.
Откъде знаеш?
- От Томо.
Вчера се изпусна на пияна глава.
- Остани тук.
Тук ще се скриеш.
- Ти също много знаеш.
Значи и аз съм в опасност?
Той се страхува от теб.
Ти знаеш от какво спечели той.
Т.е. нямаме избор.
Прав си. Нямаме. Или той или ние.
Просто ни разкажи как да се доберем до 46-ти тунел.
Това е всичко.
Разбери кой го е затрупал. Онзи глупак.
Той е минирал тунела. Какво ще го направя?
Ще го оправя във всички дупки.
Млъкни, млъкни.
Да му го начукам.
Ела тук.
Хайде, стреляй.
Вуян, ние убихме човек.
Забрави. Ще ти свалим температурата.
Пийни чай. Браво.
Ти би ли могла да убиеш човек?
Знаеш ли какво казва баща ми?
Ако аз бях гладен и имах кокошка, трудно бих я убил,
но бих го направил, за да остана жив.
Аз не говоря за кокошки, Сабаха.
Ти видя ли Милош, Вуян?
Аз само като си затворя очите, и виждам Милош.
Той е жив, Лука.
- Жив ли е?
Той си слага ръката до главата си, като че ли мисли за нещо.
Да, точно като в детството си.
Добре го виждам.
Когато гората беше наша, ние всеки ден идвахме тук с баща ми.
Той и в неделя ли те мъкнеше тук, също като ти мен.
Да, и в неделя също.
Съседе.
Съседе.
Съседе, ставай. Лука, добри новини.
Хвала на всевишния. Мога поне на някой,
добри вести да донеса.
- Милош?
Не, за Милош ще има добри вести. Ако е рекъл бог.
Отгатни.
Новината е за Жадранка. Твоята жена се върна, скъпи Лука.
Знаех, че така ще стане. Ще играем ли по този случай шах?
Милош скоро ще се върне при нас, Лука.
Знаеш ли кого срещнах? Капитан Алексич, той се закле,
че вече са намерили Милош. Че със сина ни всичко е наред.
Сега всичко зависи от...
процедурите.
Какъв безпорядък!
Нищо, сега всичко ще подредим.
Бельото е смачкано. Бедния ми Лука.
Веднага си личи липсата на женска ръка.
Е какво, да приготвя ли кафе?
- Какво?
Това Вельо ли е или ми се счу?
- И кафе и ракия. Хайде. Празник е.
Такова не се случва всеки ден.
Какво кафе пиете?
- По-сладко.
И за мен по-сладко.
Тя с Вельо ли е?
- Съвсем не.
Нали виждам.
Тя е добра.
- И привлекателна.
Къде я намери?
- Когато я докараха тук при Лука...
тук и я намерих.
Госпожо Жадранка, винаги съм знаел, че вашия Лука е велик човек.
Но с това той се надмина, ако трябва да бъда честен.
Как само се грижи той за нея. Как я пази.
Не ти ли е студено?
- Не.
Прави чудеса с нея. И през деня и през нощта.
Как се казваш?
Сабаха.
- Мюсюлманка.
Ние ще им дадем Сабаха, а те на нас Милош.
Е какво, Лука. Коя е тази курва?
- Не съм никаква курва.
Стига.
- Свали тези дрехи.
Дръпни се. Пусни ме.
- Успокой се. Стой тук.
А ти отивай там.
- Пусни ме. Пусни ме ти казвам.
Нямаш право да се месиш в живота ми.
Не искам когато нашия син се върне да намери тук тази курва.
Не те ли е срам.
- Къде е любимия ти латернаджия?
Не го пипай, мръсник. Той е музикант.
Той още ли не си е продал латерната?
Госпожа Жадранка, не се безпокойте. Тя е мило момиче.
Седни тук.
- Вельо, млъкни.
Какво значи да млъкна?
Стига си говорил глупости.
Аз ли говоря глупости?
- Разбира се.
Спрете.
- Ще напиша името си на задника ти.
Малка лешоядке.
Престанете. Стига.
Какво правите? Развалихте портрета.
Ние ще я разменим срещу Милош.
- Махай се.
Жадранка, спри се.
Ти няма да опетниш добрия дом на баща ми, курво.
Влизай в къщи.
- Махай се оттук.
Няма да ти дам да се доближиш до Джукич. Аз съм Радованович, курво.
Проститутка.
- Защо говориш така?
Лука, не виждаш ли, че тя те използва?
Палтото.
- Не си тръгвай Лука. Помогни ми.
Страх ме е.
- Дай ми палтото.
Направиш ли добро, дъвчи лайно.
- Моля те, Лука.
Сабаха.
Сабаха.
По-добре си отивай, Лука. Остави ме.
Сам няма да си тръгна.
- Ти сега не си сам.
Аз сега съм с теб.
Аз ще остана тук.
- Какво ти е?
Нищо. Ще седя тук.
Искаш тук да замръзна ли?
Ясно. Студено е, ела.
Няма къде да отидем, Лука.
- Как няма къде? В чужбина.
В Австралия.Това е далече.
- По релсите ли?
Разбира се.
- Може ли? Тогава да тръгваме.
Да тръгваме.
След този тунел има малък наклон. Четири градуса. 700 траверси.
Всяка траверса ли знаеш?
- Аз всичко знам тук.
След това ще има завой, а по-нататък надясно...
се спускаме към Дрина.
Какво става?
- Инженере.
Откъде идваш, Владан?
- Капитанът ви чака.
Видях много откачени неща в тази война.
Не прави глупости, Лука.
- Това не е глупост. Няма да я дам.
Твоята съпруга се върна. Скоро ще се върне Милош.
Пусни момичето.
- Няма да я пусна.
Стига, Лука. Какво е това слабоумие?
Момичето е в списъка на миротворците за обмен.
Няма друг изход.
- Инженер, елате. Там са дошли хора
от "Червения Кръст". Те трябва да я прегледат, данните да проверят.
Няма да я дам.
- Престани.
Назад всички.
- Стойте, не стреляйте. Откачен.
Завий надясно. Спускаме се.
Там долу, към Дрина.
Внимавайте. Там има минно поле.
Внимателно.
- Аз ще падна.
Дрина. Колко е широка. Отгоре изглежда по-малка.
Кажи, ти сериозно ли говореше за Австралия?
Разбира се. Само ще преминем през Дрина в Сърбия.
Ето, на примамката и звяра идва.
Това не е звяр, идиот.
Не виждаш ли? Това са Ромео и Джулиета.
Никакво образование.
- Как ще я преплуваме?
Ще видиш.
Само едно нещо не разбирам. Какво е намерила тя в него?
Австралия!
На мен ми се присъни Дрина.
Аз седях в лодката и гледах как тече реката.
Тя течеше, а на душата ми беше много неспокойно.
А аз бях ли там?
- Не теб още те нямаше.
След това нещо ме бутна във водата. Тогава си помислих:
Не мога да плувам без почивка. Трябва да спра някъде.
Реката прочете мислите ми и спря.
- Спря ли?
Спря за една секунда и стана възможно да се премине
от Босна в Сърбия.
- Реката пресъхна ли?
Не. Не пресъхна. Тя просто замря за момент.
А след това потече нагоре. Чудеса.
- Ти изплаши ли се?
Аз да се изплаша? Ти не ме познаваш.
Сабаха.
Няма повече да пикаете в Дрина. Нашата Дрина е
Мека и Медина.
Ей, ние ще застреляме и теб и твоята кучка.
Лука.
Ще умра.
- Не плачи. Не се бой.
Знаеш ли кога ще се върнеш тук? Никога повече.
Аз ей сега.
Какво ще правим в Австралия, Лука?
А тук какво да правим?
На мен ми харесва тази река.
На мен също ми харесва.
Какво ще правим там? Как ще живеем там?
Аз ще измисля нещо. Страната е голяма,
но има малко пътища.
- А ако нищо не се получи?
Какво няма да се получи?
- Да построиш път.
Може би той не им е нужен?
- Как така да не им трябва път?
Погледни Япония. Само пътища.
Да тръгваме. Алексич ни чака.
Лягай.
Ще се опитам да спра кръвта.
Много ми харесва да се пързалям с теб на шейната.
Тихо, тихо.
- Животът е прекрасен.
Още малко.
- Пристигнахме ли?
Не още.
Колко хлъзгав беше пътя.
Лука.
Лука, кажи. Ще имаме ли деца?
Разбира се.
Сабаха.
Алексич.
Алексич.
Алексич. Помогнете, помогнете.
Алексич, по-бързо.
Какво се е случило?
По-бързо. Намерете вена.
- Отдавна ли й тече кръвта?
Цял ден. Спасете я, докторе.
- Коя кръвна група е?
Откъде да знам. Моята ще стане.
Моля ви, по-бързо.
- Ще преливаме от вена във вена.
На ваша отговорност.
- На моя отговорност.
Не и давайте да заспи.
- Сабаха, Сабаха. Събуди се.
Знаеш ли, че в Австралия няма зима. Цяла година е лято.
Там може да се къпеш колкото си искаш. Да се печеш на слънце.
Това е на края на света. Няма никой да ти пречи.
Никой?
- Никой.
Слушай, там има плаж, където всяка вечер се разхождат пингвини.
В 7:55 се появява първия. А в 8:00 са хиляди.
Те се разхождат по плажа. Хората ги гледат.
А те гледат хората. И продължават да се разхождат.
Ти ще ме вземеш ли там?
- Разбира се.
А децата?
- Задължително.
Капитан, един мой приятел е служил в Русия
и един път изчукал пингвин.
В Русия няма пингвини.
- Той е намерил един.
Приятелят ми каза, че това е било...
Козите и овците се дърпат, а пингвина стои мирно,
не се съпротивява. Кефи се.
- Лука.
Покажи й Австралия.
- Сабаха, знаеш ли къде е?
Виждаш ли я на глобуса? Елате по-близо.
Там където покаже Алексич, сме ние.
Австралия е на другата страна.
9 мм. Как е налягането? Пада.
- Бързо кислород.
Всичко ще бъде наред. Не се вълнувай.
Сестра, какви са шансовете?
- Малки. Правим всичко възможно.
Тя не бива да умира. Постарайте се.
- Ще се постараем.
Алексич е подготвил документите ни. Той ще ни закара в Белград.
Всичко се подрежда както трябва. Той ми даде пари.
Ще купим хапчета против повръщане. Ще ни останат пари за два билета.
Сега не ти трябват два...
Сабаха, Сабаха.
Недей да спиш. Сабаха, събуди се.
Сърцето й не бие. Докторе, спасете я.
Сабаха.
Помпайте.
Най-накрая има добри новини от Босна, Джери. Много добри.
Сега тук се намират войските на ООН. Това, което става в момента,
е размяна на военнопленници, там където се водеха най-тежките боеве.
На същия този мост. Джери.
Дамир Делибажич.
Златко Брагич.
Студено ми е.
- Ще донеса палтото.
След цяла година плен и изтезания тази жена
се връща при своите близки.
Може би това е малка крачка за човечеството, но е
огромна крачка за Сабаха Беширович.
- Лука.
Златко Вуйович.
За нашия Милош.
- Сабаха, правилно ли ви наричам?
Кой чака момичето от другата страна? Живи ли са роднините й?
Как е тя сега? Само времето ще отговори на тези въпроси.
Горан Петкович. Зоран Джукич.
Назад.
- Аз съм с нея.
Нищо не знам. Назад.
- Аз просто се върнах за палтото.
Сабаха.
Къде е Лука?
- Даже не се простих.
Назад, казах.
- Лука.
Стой.
- Лука, аз съм тук.
Стой.
- Не стреляйте. Трябва да го спрем.
Аз не искам в къщи.
Ти така ли се радваш? Пак плачеш.
Как да не плача.
- Престани, моля те.
Милош Джукич, от обикновено босненско семейство, младо момче,
сражавало се със сръбската агресия.
- Какво иска тя?
Остави я.
- Джери, очевидно е, че този човек
е страдал от недостиг на вода и храна.
Кажи, Милош. Ти беше ли готов да умреш за свободата на Босна?
Джери. Предавам ти думата.
Мамо.
Милош, ти си жив.
Глухарчета!
Защо ни е това наказание?
- Къщата не ме посреща радостно.
Пролетта настъпи, Лука.
- Гъски, майко.
Гъски. Виждаш ли ястреба?
Зовът на природата.
Не пипай нашите гъски. Махай се.
Топката са развалили. Глупаци.
Милош е умен като дявол. Ако не си загуби ума,
ще стане "Тесла".
- Да, умът е хубаво нещо.
Но знаеш ли? Мъдростта се появява с годините.
А чувствата изчезват. Всичко това е теория.
След Хирошима, няма вече теория. Ето това е.
Скъпи капитане.
Хирошима е в нашата къща.
Проблемът е в твоята глава, а не в Хирошима.
Знам какво си мислиш.
- Не знаеш.
Знам, знам.
Аз също съм бил влюбен.
Завърших училището. Получих звание. Влюбих се в едно момиче.
Започнахме да се срещаме. След това разбира се, хоп,
и ме прехвърлиха.
Какво става, Милош?
Лайно.
- Какво лайно?
Човешко.
На възглавницата.
- Това е на късмет, синко.
Всичко си готов да дадеш, когато обичаш.
Това не може да се контролира. Като животните.
Ти търси ли я?
- Как и къде?
Аз съм войник, а тя е в друга страна. При теб е друг случай.
За разлика от мен, ти не си войник, и не си враг.
Ей, ела да се поразходим.
Капитане, някой е сбъркал. Не са изчислили правилно.
Защото куршумът е по-бавен от спътниковия сигнал.