Resident Evil (2002) Свали субтитрите
СЕКРЕТЕН ДОКЛАД ТЕМА: Събитията довели до инцидента в Ракуун Сити
В началото на 21 век: корпорацията "Амбрела" стана най-големия търговски обект в САЩ.
9 от всеки 10 домакинства притежаваха техни продукти. Нейното политическо и финансово влияние се усещаше навсякъде..
Пред обществото: тя е най-големият доставчик на: компютърни технологии; медицинско оборудване; грижа за здравето.
Неизвестно дори и за служителите й: огромните й приходи идват от:
военни технологии; генетични експерименти; вирусни оръжия.
ПОСТОЯННО ЗЛО
Служителите на Амбрела трябва да носят картите си през цялото време.
Всички карти ще се събират в 17:00 часа.
Благодаря ви!
- Някой хора...
- Да.
- Защо няма да дойдеш?
- Защото съм заета.
Нищо не е. Противопожарната система.
- Какво е това?
- Противопожарната система.
- Какво става?
- Да покрием компютрите! Бързо!
- По дяволите, ще се опитам!
- Експериментите! Бързо!
- Не трябва ли вратите да са отворени?
- Трябва да ни свали на най-близкия етаж.
Ало?
Линията е заета.
- Какъв е проблема?
- Вратата не се отваря.
- А тази отзад?
- Тя също.
Тук няма пожар. Няма огън.!
- Кода не действа.
- Няма огън!
Какъв ти е проблема?
- Водата не се оттича.
- Какво?
- Наводнява стаята.
- Помогни ми с вратата!
- Зарежи врата.
- Трябва да се махнем оттук.
- Какво става?
- Случвало ли се е преди.
- Трябва да се махнем!
- Успокой се.
- Ти се успокой!
- Тихо!
Какво е това?
О, господи.
Какво виждаш?
- Трябва да се махнем от сградата!
- Подай ми ръка.
- Само дотук стигам.
Заклещени са или нещо подобно.
Достатъчно е. Мога да се промуша, да помогна.
Заседнах. Трябва да бутнете.
Точно така.
Какво беше това?
- Господи! Въжетата. Излизай!
- Опитвам се.
Излизай оттам!
- Махни се!
- Измъкнете ме!
ДНЕС, ВСИЧКИТЕ ТИ МЕЧТИ СТАВАТ РЕАЛНОСТ
Ехо!
Ехо!
Не ме докосвай! Махни се от мен! Не!
Какво правите? Аз съм полицай.
Казах ви, ченге съм!
Ще ми счупите ръката!
Докладвай.
Докладвай сега.
Какво?
Искам да докладваш, войнико.
Не знам за какво говорите.
Сър, защитната система на къщата е била активирана. Тя вероятно още страда от страничните ефекти.
Кой е мъжът?
Матю Адисън, но е непотвърдено.
- Кой си ти?
- Току що получих назначение, вероятно още не стрелят по мен.
Местите са хитри. Възможно е.
Безопасно ли е тук?
Не. Идвате с нас.
Не може да го направите.
Позволи ми.
Отведете ги в Кошера.
- Захранването е прекъснато.
- Заемете се.
- Аз ще се погрижа.
- Да ти помогна ли? Стресна ли се?
Затварям. Пазете се.
- Проблем ли имате?
- Как е с вратата?
- Затворена е херметически.
Нека аз да опитам.
Стресна ли се?
СОБСТВЕНОСТ НА КОРПОРАЦИЯ АМБРЕЛА
Спокойно, лежи спокойно.
Следи светлината.
Следи я.
- Колко пръста има?
- Три.
Добре. Сега ми кажи как се казваш.
Аз... Не знам.
Добре е. Загубил си е паметта, като другата.
Към вратите.
Чуйте, не знам кои сте, но искам да знам какво става.
Веднага.
Вие и аз имаме един и същи работодател. Всички работим за Амбрела.
Над нас е аварийния вход на Кошера. Вие сте агенти, назначени да го пазите в тайна.
Ами това?
Бракът ви е фалшив. Част от прикритието за да опазвате секретността на Кошера.
А какво е Кошера?
Покажи им.
Достъп до схемите на Кошера.
Ракуун Сити. Къщата, където ви намерихме и от където започва тунела с влака,
което ограничава достъпа до Кошера.
Кошера е под земята, извън законите на Ракуун Сити.
Секретни апаратури притежавани и ползвани от Амбрела.
Кошера е над 5000 техници, учени и помощен персонал.
Те живеят и работят под земята. Изследванията им са от изключителна важност.
Естеството е секретно.
Позицията на картата се индикира с топлинен сигнал.
- Защо не мога да си спомня нищо?
- Кошера има собствена защитна система.
Изцяло се контролира от компютър.
Нервно-паралитичен газ се пуска в къщата.
Първичния ефект е, че се губи незабавно съзнание за повече от четири часа.
Вторичните са много, включително и остра загуба на паметта.
- Колко дълго?
- Различно - час, ден, седмица.
- Твърдите, че това място е атакувано.
- Опасявам се, че е малко по-сложно.
Сър, достигнахме Кошера.
Топлинният контакт се разсейва.
Да си представяш друга гледка. Улеснява работата под земята.
Явно ще тръгнем по стълбите.
- Положение?
- Червената кралицата се цели в нас. Знае, че сме тук.
- Коя е Червената кралицата?
- Изкуствен интелект, който се грижи за контрола в Кошера.
Това ще ни забави.
Пътят ни до Кралицата минава точно през лабораториите.
Рей, Джей Ди, отидете да разузнаете напред.
Каплан, намери вход за лабораторията.
Какво се е случило?
Преди 5 часа Кралицата е дала команда за унищожение. Убила е всички в Кошера на първо ниво.
- Когато осъзнахме какво се е случило, ни изпратиха да я изключим.
- Защо го е направила?
Това не знаем.
Обмисляме всички възможности.
Добре ли си?
- Не, не.
- Моля те. Студено е.
Помниш ли нещо?
- Преди да се случи това?
- Не.
Не, нищо преди влака. А ти?
Не, нищо.
Сър, огледахме цялото ниво.
Добре, изоставаме с плана, така че движение.
Хайде.
Бедните копелета.
ТРАПЕЗАРИЯ В
- Трапезария В. Така е на картата.
- Може би го четеш грешно.
Може би корпорацията пази тук някакви тайни. Нещо, което не трябва да се знае.
Джей Ди, открий аварийните изходи.
Сър, сензорът улавя нещо, което го няма в помещението. Мисля, че нещо е повреден.
Добре, може да има оцелели. Не се разпръсквайте.
- Казах, не се разпръсквайте.
- Да.
Не съм убедена, че искам да си спомня какво съм правила тук.
Не ви виня.
- Какво държат в тези неща.
- Не искам и да знам.
ЗАЛАТА НА ЧЕРВЕНАТА КРАЛИЦА
- Какво те бави толкова?
- Защитната система на Кралицата.
Тя я прави още по-недостъпна.
Пригответе се.
Стой тук.
Светлините са автоматични. Не се тревожи.
Предавателя е поставен.
Разбрано. Стартирам търсенето.
Шах и мат.
Елате насам.
Какво е това?
Това трябва да изключи Кралицата. Доставя голямо количество електрически заряди.
Каплан?
Някакъв защитен механизъм. Трябва да се е задействал, когато сме отворили вратите.
- Отвори ги.
- Работя върху това.
- Би ли отворил врата, моля те?
- Опитвам се.
Всички да се отидат назад.
Какво е това?
Какво става там? Трябва да побързаш, трябва да им помогнем!
Залегнете!
Нещо там ги убива! Побързай!
- Отвори вратата!
- Опитвам се!
Остани в съзнание! Остани!
Веднага!
- Връща се!
- Отвори вратата!
- Опитвам се!
- Побързай! Хайде!
Господи!
- Добре. Да го направим.
- Да направим какво?
- Трябва да довършим мисията.
- Няма начин да вляза там.
- Защитата е дезактивирана.
- Някой да е имал дежа ву?
Помогни ми.
Излезте! Не може да бъдете тук.
Не я слушай какво говори. Тя е холографско изображение на Кралицата.
- Трябва да излезете.
- Прототип е дъщерята на програмиста.
- Опитва се да ни измами.
- Не ви препоръчвам това.
- По-безопасно е да има енергия.
- Би направила всичко, за да ни спре.
Аз служа на вас. Моля ви.
Всички ще умрете тук!
Това създава енергийна вълна, която изключва главната система за З0 секунди.
След това, ако не я препрограмирам, тя ще се рестартира.
Бавят се.
Ще огледам.
Джей Ди, има оцелял.
Всичко е наред. Тук сме, за да помогнем.
Изглеждате зле...
Махни се от мен.
Джей Ди, махни от мен тази грозотия.
Добре ли си?
Ухапа ме. Направо ми откъсна парче месо.
Стой долу. Предупреждавам те, стой там!
Тя е луда.
Последно предупреждение, после стрелям.
Ще го направя!
Стрелях пет пъти! А тя още се държеше.
Кучката вече не се държи.
Каква беше тази стрелба?
Намерих оцеляла.
- И я застреля?
- Беше луда, ухапа ме.
Няма я.
- Глупости.
- Падна точно тук, а сега я няма.
Погледнете. Тази кръв. Не е много.
Прилича на гел.
- Да.
- Не е възможно.
- Защо не?
Защото кръвта не става такава, докато не умреш.
- Няма ли да тръгваме?
- Никъде няма да ходим, докато другите не дойдат.
Никой няма да дойде.
- За какво говориш?
- Почакай. Тихо.
- Не се приближавайте.
- Има и зад нас.
Навсякъде са.
Защо не умират?
Внимавайте, отзад!
НЕСТАБИЛНА СРЕДА
Побързайте! Да се махаме!
Мърдай!
Взех вируса. Имах достъп до кодовете, до плановете. До най-лошото.
- Изгубихме другите!
- Продължавай!
- Какво чакаш?
- Не приема кода.
- По дяволите.
- Побързай.
- Побързай, следя те! Побързай!
- По дяволите!
- Защо се бавиш?
- Опитвам се.
- Мръдни! Какъв е кода?
- Побързай, свършват ми патроните!
- 04З6, не, по дяволите!
- Какъв е?
- 04З6
- Какъв е кода?
- 040З1961
Готово. Видя ли колко лесно беше?
Не!
Къде са телата? Къде изчезнаха?
Каквото и да са, те са прекалено много.
Какво са? Не е ли очевидно какво са?
Лабораторни престилки, карти, тези хора са работили тук.
Всички, които са работили тук, са мъртви.
Това не им пречи да се мотаят наоколо.
- Откъде се взеха?
- Защо не разберем откъде са влезли?
Ти спря енергията, ти отвори вратите, ти ги пусна!
Никога няма да успеем да излезем.
Вие сте тайни агенти, задачата ви е да опазвате секретността.
Лиса.
Зареждаш го отзад и след това го дърпаш.
Лиса.
Мога да ти помогна да вземеш вируса. Имам достъп до кодовете, до плановете, до разработките.
- Но...
- Но си има цена.
Кажи каква е.
- Коя е тя?
- Сестра ми.
Корпорации като Амбрела, правят собствени всесилни закони.
Но всъщност не са.
Има хиляди като нас, които мислят същото. По целия свят.
Някои от нас набавят информация, други дават своята подкрепа.
- Трети направо действат.
- Като теб.
Ако приятелите ти бяха малко по-старателни, щяха да стигнат до фалшивата ми самоличност.
И всичко щеше да се провали, ЕнЕсЕй и всички останали.
Нямаше начин да излъжа Кошера.
И си изпратил сестра си.
Трябваше ни нещо по-конкретно.
Нещо, което да разобличи Амбрела пред пресата,
да разкрие изследванията, които се правеха долу.
Какви изследвания?
Незаконни.
Генетични.
Вирусни.
Сестра ми щеше да открадне проба от вируса, който разработваха.
Как щеше да се измъкне оттук?
Имаше връзка.
Някой от Кошера, не беше го виждала.
Някой, който имаше достъп до кодове, камери и всичко, от което имаше нужда.
Защо не е успяла.
Може да се е доверила не на когото трябва.
Може да са я подвели,
да са запазили вируса за себе си.
Имаш ли представа колко ще струва Т-вируса?
- Дори след всичко това.
- Да... за някой.
- Не стреляйте!
- Затворете вратата!
- След нас са!
- Затворете вратата!
Кучи синове!
- Добре ли си?
- Да.
Какво има зад тази врата?
Там също чакат.
- А натам?
- Няма изход.
Няма начин да се измъкнем през залата на Кралицата.
Значи чакаме. Да изпратят подкрепление, нали?
Какво? Какво има?
Нямаме много време.
Помните ли вратите, през които минахме на влизане?
Силозът се затваря след по-малко от час.
Ако до тогава не успеем, никога няма да се измъкнем.
Какво говорите? Не могат да ни погребат живи.
Да задържат пострадалите вътре е единственият сигурен план срещу разпространение на вероятна зараза.
И ти ми го казваш сега, когато сме хванати в капан на миля под земята?
Трябва да се измъкнем оттук.
Какво правиш?
- Къде ги носиш?
- Да я включа отново.
- Това не е добра идея.
- Тя знае как да се измъкнем.
Тази кучка изби отряда ми.
Тази кучка може би знае пътя за навън.
След като така се отнесохме с нея, не съм много сигурен, че тя ще бъде наистина щастлива да ни помогне.
Този прекъсвач, който спомена, можеш ли да го премахнеш?
- Да.
- Ами направи го.
Да уточним, този път, ако реша да я изключа, няма да може.
Ще се появи.
Каплан?
- Липсата на заряд е възможно да е повредила схемите й.
- А, ето ви и вас.
Нещата, както разбирам, са излезли от контрол.
Дай ми този скапан прекъсвач. Ще й изпържа задника.
Предупредих ви, нали?
Кажи ни какво става, по дяволите.
- Изследвания и експерименти.
- Ами Т-вируса?
Т-вирусът е важно медицинско откритие.
Въпреки че с успех се ползва и за военни цели.
А как да си обясним това, което се случва?
Дори и след смъртта, човешкото тяло продължава да е активно.
Всичко в него продължава да се развива. Произвеждат се нови клетки.
Мозъкът продължава да изпраща импулси, трябват му месеци, за да спре.
Т-вирусът доставя мощен импулс, който стимулира мозъка.
Казано просто, задвижва тялото.
Връща живота на мъртвите?
Не съвсем. Само най-простите функции.
Може би малко памет, но реално никаква интелигентност.
Възвръщат им се основните инстинкти.
Техните основни нужди.
- Които са.
- Нуждата да се хранят.
Как да ги убием?
Прекъсването на гръбнака или масивно нараняване на мозъка са най-ефективните методи.
Искаш да кажеш да ги застреляме в главата?
Защо уби всички долу?
Т-вирусът проникна през вентилационната система.
Вирусът е протеин, който променя състоянието на кръвта от течно в гъсто.
В зависимост от средата.
Почти е невъзможно да се унищожи.
Не можех да допусна да излезе от Кошера.
Така че... взех мерки.
- Мерки?
- Трябва да разберете. Които са заразени, не могат да напуснат Кошера.
- Ние не сме заразени.
- Само едно ухапване, една драскотина е достатъчна,
за да станете един от тях.
Проверка в системата ми показва, че главните ми мощности са били дезактивирани.
Може ли да попитам защо?
Застраховка. Трябва да се измъкнем оттук.
Ако откажеш да ни помогнеш, ще те изключим.
Разбираш ли?
След теб.
По дяволите, какво е това място?
Комунални тунели, минават под Кошера и осигуряват вода, гориво и енергия.
- Били сме тук вече.
- Продължавай.
- Въртим се в кръг.
- Не, така е указано.
Нямаме друг избор, освен да се движим заради тези същества отзад. Разбираш ли?
Бързо всички на тръбите.
Хайде. Трябва да се измъкнем.
Хайде, идвай, прекалено много са.
Дръжте ме.
Джей Ди?
Рейн? Рейн!
- Какво?
- Трябва да се погрижим за раните ти.
Добре съм.
Казах, че съм добре!
Харесва ви, нали?
Харесва ви този вкус, а?
Харесва ли ви този вкус?
Тя беше права.
- Всички ще умрем тук.
- Не! Ще се измъкнем, всички.
Каплан, добре ли си?
Каплан!
Дръж се!
- Помогни му.
- Не мога.
- Какво чакаш?
- Не мога да се прицеля.
Не мога да го видя.
Каплан! Хайде, Каплан!
Хайде!
- Стой там?
- Дръж се. Ще те вземем.
Ще минем оттук и ще го вземем.
Дръж се.
Този е късметлийски.
Искам да тръгвате.
- Не, няма да те оставим Каплан.
- Трябва.
- Не!
- Не може да ги избиете всички.
Никъде няма да ходя.
Искам да тръгвате. Веднага!
Моля ви, просто го направете.
Вървете!
Ще трябва да се потрудите за яденето си.
Хайде.
Подпри се на рамото ми.
Когато изляза оттук... ще се повеселим заедно.
Да. Може би първо трябва да почистим тук.
Почакайте.
Добре ли си?
Синьо за вируса, зелено за антивируса.
- Има лекарство.
- За какво говориш?
Има лекарство.
Процесът може да бъде обърнат.
Има лекарство. Ще се оправиш.
Започвах да се притеснявам.
Тук държаха Т-вируса.
Откъде знаеш всичко това?
Защото щях да го открадна.
Аз бях връзката на сестра ти.
- Ти си я предала. Предизвикала си всичко това.
- Не знам. Не си спомням.
- Каква е истината?
- Не помня истината.
Откраднат е.
Няма го. Няма го, не е там.
- Не мога, всичко свърши.
- Не.
Мога да ти помогна да вземеш вируса. Имам достъп до кодовете, до плановете, до разработките.
- Но...
- Но си има цена.
Кажи каква е.
Трябва да ми гарантираш, че ще съсипете тази корпорация.
Спенс?
Благодаря.
Спенс?
Все още можем да се измъкнем. Ела с мен.
Можем да имаме всичко, което сме искали.
Парите са навън и ни чакат. Няма да повярваш колко са.
Така ли мислиш, че ще ми се сбъднат мечтите.
Моля те, не искам да те застрелям.
Трябват ми куршумите.
Назад!
- Не искам да участвам в това.
- Добре.
Но не може просто да си измиеш ръцете от това.
Работихме в една и съща компания. Знаеше с какво се занимава.
Аз се опитвах да ги спра.
Наистина ли вярваш, че...
хора като него никога не променят нищо?
Не. Нищо... никога... не се променя.
Къде... къде е антивируса.
Във влака... Там, където ме намерихте.
Сигурно не на повече от три стъпки от мен.
Скоро след като излязох...
разбрах, че компютърът имал защитна система и извън Кошера.
С мен ли си... или не си?
Каквото имаше между нас... вече е приключило.
Назад!
Да ти го начукам.
Вече ми липсваш.
Гаджето ти е истински задник.
Заключил е отвън.
Не мога да повярвам, че този кучи син ще се измъкне.
Аз не мисля така.
Бях много лошо момиче.
Мили боже!
Какво, по дяволите, е това.
Един от ранните експерименти на Кошера.
Инжектиране на Т-вируса направо в жива тъкан.
Резултатите не са особено сполучливи.
След като си набави ново ДНК, то мутира.
Става по-силно, по-бързо, по-добър ловец.
- Страхотно.
- След като знаеш това, защо не ни предупреди?
Защото го пазеше за нас, нали?
Не мислех, че някой от вас ще стигне толкова далече.
Не и без да се зарази.
Защо не ни каза за антивируса?
При инфекция в реални условия, няма гаранция, че ще подейства.
Но има шанс... нали?
Не работя с вероятности.
Майната ти.
Няма за къде да бързаме.
Трябва ви четирицифрен дигитален код.
Аз мога да ви дам кода, но първо трябва да направите нещо за мен.
- Какво искаш?
- Един от вас е заразен.
Искам живота му срещу кода.
Антивирусът е отвън! Ето там!
Съжалявам, но това е риск, който не мога да поема.
Права е. Това е единственият начин. Трябва да ме убиете.
- Не.
- Иначе всички ще умрем тук.
Стъклото е здраво, но няма да го задържи дълго.
- Направи го! Просто го направи.
- Рейн, моля те, стани.
- Направи го!
- Тя вече реши.
- Моля те, стани.
- Убийте я! Убийте я веднага!
- Моля те, направи го!
- Убийте я веднага!
- Направи го!
- Убийте я!
Убийте я!
Каплан?
Кучката не искаше да отваря, така че трябваше да я изпържа.
Да вървим.
Какво, по дяволите, беше това?
Дълга история.
Включете го. Аз ще взема вируса.
Вече ми липсваш.
Да свършим малко работа.
Зареждам. Тръгваме!
Никога няма да бъда едно от онези.
Да ходиш наоколо без душа.
Няма да бъдеш, обещавам.
Когато дойде времето, ще се погрижиш за мен.
Никой от нас няма да умре.
Ето.
Рейн?
Още не съм мъртва. Мисля да си прибера това.
Искам да те целуна, кучко.
Какво става там?
- Да се махаме оттук, по-бързо.
- По-бързо от това и ще дерайлираме.
Отвори вратите!
Отвори вратите! Веднага!
Аз ги убих. Всичките. Убих всички.
Чуй ме. Нищо не можеше да направиш.
Корпорацията е виновна, не ти. Поне имаме доказателство.
Така Амбрела няма да се измъкне.
- По този начин...
- Какво има?
Заразен си. Ще ти помогна.
Няма да те загубя.
Какво правите?
Мутира.
Искам го в програмата Немезис.
Макс!
Искам да е под карантина, под пряко наблюдение, направете кръвни тестове.
Да разберем дали е заразена. Отведете я в лабораторията на Ракуун Сити.
Съберете отряд и отворете отново Кошера.
Искам да знам какво става долу.
Просто го направете.
Кой е там?
Пуснете ме!
Пуснете ме!
МЪРТВИТЕ ХОДЯТ!