The Incredibles (2004) (The.Incredibles.RERiP.DVDRip.XviD.CD1-TerrorVideo.srt) Свали субтитрите
- Да.
Мога да минавам през стени, а не мога...
Така е добре.
- Не мога да го включа.
И така, г-н Феноменален...
ГОСПОДИН ФЕНОМЕНАЛЕН
... имате ли тайна самоличност?
- Всеки супергерой има.
Не познавам някой, който да няма.
Кой би издържал на стреса да е супергерой постоянно?
Да, имам тайна самоличност.
ЕЛАСТИНА
Представяте ли си да вляза така в супермаркета?
Кой би отишъл на пазар като Еластина?
Супердамите винаги се опитват да издадат тайната си самоличност.
МРАЗОН
Правят го, за да заздравят връзката ви.
Маце, не искам и да знам за овчедушното ти алтернативно его.
Кажи ми, че си супер-мега-ултра-гадже
и ще съм доволен. Нямаш грижи.
Колкото и пъти да спасиш света,
той винаги успява отново да се озове в опасност.
Понякога ми се ще да остане спасен поне за мъничко.
Все едно съм чистачка. "Току-що оправих мръсотиите ви.
Поне 10 минути пазете чистота!"
Напълно ви разбирам.
- "Много моля!"
Не ставайте, не сме приключили.
Понякога си мечтая за простичък живот.
Да си отдъхна, да създам семейство.
Семейство? Шегувате ли се? Аз съм във върхова форма.
Меря сили с големите играчи. Я се стегнете, момичета.
Да оставя спасяването на света на мъжете? Няма да го бъде.
Не става.
ФЕНОМЕНАЛНИТЕ
Следват горещите новини.
В момента полицията преследва въоръжени престъпници
на север по булевард Сан Пабло.
Да, имам малко време.
Г-н Феноменален.
Какво има, госпожо?
- Котаракът ми не иска да слезе.
Ще се погрижа, но се дръпнете. Може да имаме проблем.
Не, той е съвсем питомен.
Пусни се де!
Благодаря, г-н Феноменален. Отново ни спасихте.
Вие сте върхът.
- Винаги на ваше разположение.
Внимание, до всички части. Обир на туристически автобус...
Обир на туристически автобус. Имам малко време.
Полицаи, госпожо, котараче...
Жестоко, готови за излитане.
- Какво?
Ти пък кой си?
- Феноменико.
Какво? Не.
Ти си хлапакът от фенклуба ми.
Брофи, Броди... не, Бъди!
Казвам се Феноменико.
Държа се възпитано, снимам се с вас,
раздавам автографи, но...
- Дори няма да ме обучаваш.
Знам ти хватките, стила, любимите фрази, всичко!
Аз съм ти фен номер едно.
Ей, почакай.
Много можеш да разбереш за една жена от съдържанието на чантата й,
но може би ти си имал нещо друго предвид.
Виж какво...
Еластина.
Г-н Феноменален.
Спокойно, аз ще се погрижа.
Да, след като току-що го обезвредих.
Защото гледаше мен.
- И аз си свърших работата.
Моята работа.
- Достатъчно е едно "мерси".
Мерси, но нямам нужда от помощ.
Къде отиде предимството на дамите?
- Къде отиде равенството?
Дамата ме обезвреди.
Можем да действаме в екип.
- Аз работя сам.
Мисля, че трябва да си малко по...
Гъвкав.
Заета ли си довечера?
Вече съм ангажирана.
Ти не мърдай оттук.
Обикновено прибират боклука до един час.
Ей, Феноменален!
- Мразон.
Няма ли да се подготвяш?
- Имам още малко време.
Той ще скочи!
Май ми счупи нещо.
Психотерапията ще ти помогне да ми простиш.
Чакай малко.
Бомб Воаяж.
Мосю Феноменален...
И Феноменико!
Феноменико?
Няма ли да питаш защо съм толкова бърз? Имам турбо ботуши.
Веднага се прибирай, Бъди.
- Какво?
Дребно уродче...
Може ли да поговорим? Казваш да сме верни на себе си,
но не уточняваш на коя част да сме верни.
Най-после разбрах кой съм. Аз съм повереникът ти Феноменико.
Сега вече официално прекали.
Защото нямам суперсили, нали?
Не всеки супергерой има. И без тях можеш да си супер.
Тези аз ги изобретих и мога да летя. Ти можеш ли?
Отлети си у дома, Бъди, аз работя сам.
А и костюмът ти е смешен!
Дай ми само един шанс. Ще ти докажа, ще извикам полицията.
Бъди, недей.
- Ще ми отнеме само секунда.
Не, спри! Там има бомба.
Пусни ме, съсипа ми маневрата.
Ако ме пуснеш, ще полетя.
- Би ли...
Опитвам се да ти помогна! Спри!
- Пусни ми наметалото.
Приберете го вкъщи и гледайте майка му да разбере какви ги върши.
Мога да ти помогна! Груба гре...
Пратихте ли линейка за самоубиеца?
- Вече го прибраха.
Взривът е дело на Бомб Воаяж, когото хванах да обира трезора.
Можем да го заловим, ако обградим периметъра.
Той избяга ли?
- Ами да.
Благодарение на дребния.
- Феноменико.
Ти не си ми помощник. Майко мила, закъснях.
Вижте какво, имам ангажимент.
- Ами Бомб Воаяж?
Всяка друга вечер бих го последвал, но сега трябва да вървя.
Спокойно, ще го хванем. Като му дойде времето.
Още ли "нощта е млада"?
- Закъсня.
Как изглеждам?
- Не си свалил маската.
Шоуто започва.
Робърт Пар, ще вземеш ли тази жена за своя законна съпруга?
Закъсня. Когато ме попита заета ли съм довечера,
нямах представа, че си забравил. Мислех, че се шегуваш.
Пошегувах се.
- На косъм беше.
Трябва да си по-гъвкава.
Обичам те, но ако искаш да създадем нещо истинско,
не е достатъчно да си г-н Феноменален.
Осъзнаваш го, нали?
... докато смъртта ви раздели?
- Да.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Докато смъртта ни раздели. Каквото и да се случи с нас.
Я стига, ние сме супергерои. Какво може да ни се случи?
Г-Н ФЕНОМЕНАЛЕН ПОД СЪД
Изумителното събитие е, че супергерой е даден под съд,
защото е спасил някой, който не желае да бъде спасен.
Ищецът Оливър Сансуит, чийто опит за самоубийство бил предотвратен,
е подал жалба срещу супергероя във Върховния съд.
Г-н Сансуит не е молил да го спасят, нито е искал да го спасят.
Раната, нанесена от "действията" на г-н Феноменален,
му причинява жестока болка.
- Аз ти спасих живота!
Не ми спаси живота, а ми съсипа смъртта!
Без повече коментар.
Впоследствие жертвите от влака също подадоха жалба.
Загубите на Феноменален в съда струват милиони на правителството.
Бяха заведени десетки дела за обезщетение срещу супергероя.
Време е тайната им самоличност да стане единствена.
Или ще станат като нас, или да хващат пътя.
Подложено на неимоверен натиск
и финансовото бреме на все повече съдебни дела,
правителството започна програма за адаптация на супергероите.
Те получиха амнистия за делата си в миналото,
стига да обещаят никога повече да не бъдат супергерои.
Къде са те сега?
Живеят сред нас. Обикновени хора, обикновени герои.
Тихо и анонимно продължават да правят света по-добър.
Отхвърляте иска ми?
Но аз имам пълна застраховка.
Но аз имам пълна застраховка. СЛЕД 15 ГОДИНИ
Съжалявам, но отговорностите ни са изброени в параграф 17. СЛЕД 15 ГОДИНИ
Съжалявам, но отговорностите ни са изброени в параграф 17.
Съжалявам, но отговорностите ни са изброени в параграф 17.
Пише го ясно...
- Не мога да платя това.
Извинете. "Жалби", Боб Пар.
Обаждам се да споделя едно паметно събитие.
Най-после официално се нанесохме.
Прекрасно, скъпа. А последните три години не се ли броят?
Не, защото чак сега разопаковах последния кашон.
Защо имаме толкова много вехтории?
- Слушай, имам клиентка.
Оставям те. Спасявай света застраховка след застраховка.
Трябва да взема децата от училище. До довечера.
Довиждане, миличка. Извинете ме, докъде бяхме?
Доходите ми са ограничени и ако не ми помогнете,
просто не знам какво ще правя.
Слушайте сега. Искам да ви помогна, но не мога.
Бих искал да ви кажа да занесете застраховката си на Норма Уилкокс,
Норма Уилкокс - У-И-Л-К-О-К-С на третия етаж, но не мога.
Също така нямам право да ви посъветвам да подадете жалба
в правния ни отдел на втория етаж.
Не вярвам да вземат незабавни мерки.
Бих искал да ви помогна, но нищо не мога да сторя.
Благодаря, млади човече.
- Съжалявам, госпожо, съчувствам ви.
Престори се на разстроена.
Пар, подписал си изплащане на застраховката на Уокър.
Някой е обрал дома им, г-н Хъф.
Полицата им покрива...
- Не искам и да знам!
Не ми казвай какво покрива, а как ще излезем на печалба!
Как е възможно, като подписваш чекове на всеки,
който ти се разреве по телефона!
Сутрешната почивка свърши.
ДИРЕКТОР
Благодаря, че дойдохте, г-жо Пар.
Какво се е случило? Беля ли е направил Даш?
Влияе зле на останалите и ми се подиграва пред класа.
Той го казва.
- Знам, че си ти.
Слага ми кабърчета на стола.
- Вие видяхте ли го?
Всъщност, не. Не съм го видял.
А откъде знаете, че е той?
Сложих скрита камера. Този път го спипах.
Виждате ли?
Не виждате ли?
Помръдна, ето го!
Чакайте, ето го. Точно когато ще сядам.
Не знам как го прави, но преди да мръдне, няма кабърче,
а след като мръдне, има кабърче. Съвпадение ли е това? Съмнявам се!
Бърни...
- Не ме "бърникайте"...
Малката гадина е виновна!
Отведете сина си, г-жо Пар. Много се извинявам.
Пак ли ще го пуснете? Той е виновен!
Изписано му е на хитрата физиономия! Виновен е, виновен е!
Даш, за трети път те викат при директора тази година.
Трябва да намериш друг отдушник. По-конструктивен.
Може и да намеря, ако ме запишеш на някой спорт.
Миличък, знаеш, че не можем.
Обещавам да съм бавен. Ще ги изпреварвам само мъничко.
Дашиъл Робърт Пар, ти си невероятно амбициозно момче.
И си падаш малко фукльо. Най-малко ти трябва изкушение.
Винаги казваш: "Дай всичко от себе си", но не го мислиш.
Защо да не дам всичко от себе си?
Светът иска от нас да се адаптираме и трябва да сме като всички останали.
Татко каза, че няма защо да се срамуваме от способностите си.
Те ни правят уникални.
- Всеки е уникален по своему, Даш.
С други думи, никой не е.
Ей, Райдинджър, накъде си?
Здравей, Тони.
- Здравей.
Тони, може ли да ти нося учебниците?
- Много смешно.
Тони, играеш ли футбол?
Тони, нали щяхме да ходим на плуване?
Той ме погледна.
Хайде, Виолета!
Проклети хлапета. Играят си на алеята.
О, прекрасно.
Мамо.
Пак правиш смешни физиономии.
- Нищо подобно.
Правиш, скъпа.
Трябва ли да четеш на масата?
- Да.
По-малки хапки, Даш.
Боб, помогни на хищника да си нареже местото.
Даш, имаш ли да кажеш на баща си нещо за училище?
Днес правихме дисекция на жаба.
- Даш пак го викаха при директора.
Много хубаво.
- Не, Боб, това е лошо.
Какво?
- Даш го викаха при директора.
За какво?
- Нищо.
Сложил кабърче на стола на учителя по време на час.
Никой не ме видя. Дори на записа не личеше.
Записали са те и пак не те хванаха?
Това е рекорд. С каква скорост беше?
Няма да го окуражаваме.
- Не, просто питам за скоростта.
Скъпи!
Първо колата, а сега трябва да оправям масата...
Какво стана с колата?
Ще ти донеса нова чиния.
А при теб, Вай? Как мина училището?
Няма нищо интересно.
- Не си докоснала храната.
Не ми се яде месно руло.
- Тази вечер обираме остатъците.
Има пържола, спагети. Какво ти се яде?
Тони Райдинджър.
- Млъкни!
Така е.
- Млъквай, малка гадино!
Точно така е!
- Не крещи на масата.
Скъпи...
- Деца, слушайте майка си.
Ще яде, ако сервираш руло от Тони.
Писна ми!
Стига!
Ще те смачкам.
- Не тичай из къщи.
Сядайте!
Без защитни полета.
- Ти започна.
Ти сядай! И ти сядай!
Виолета!
"Саймън Джей Паладино...
БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ
... дългогодишен адвокат на супергероите, е изчезнал."
Гейзер!
- Боб, време е да се намесиш.
Гейзер!
- Боб, време е да се намесиш.
Направи нещо. Не стой така.
Искам да се намесиш.
- Да се намеся?
Добре, ще се намеся.
Виолета, пусни брат си.
Ехо?
Отвори вратата.
Здрасти, Луциус.
- Привет, Даш, Хелън, Вай, Джак Джак.
Смразяващо посещение.
- За пръв път го чувам.
Луциус...
Предпочитам да се строши.
- Ще се върна след малко.
Къде отивате вие двамата?
- Днес е сряда.
На боулинг сте. Поздрави Хъни от мен, Луциус.
На всяка цена, Хелън. Лека нощ, деца.
Не ти се е разминало конското за посещението при директора.
Ще си поговорим с баща ти.
Не само мен викат при директора.
Другите деца нямат суперсили.
Съвсем нормално е...
- Ти откъде знаеш какво е нормално?
Кой в това семейство знае какво е нормално?
Чакай малко, млада госпожице.
- Само се правим на нормални.
Единственият нормален е Джак Джак, а той дори не казва, че има пиш.
Късметлия.
Имам предвид, че е нормален.
Бях загазил жестоко.
Още един смъртоносен лъч и щях да стана надпис на надгробна плоча.
Успях да се покрия. А какво направи барон фон Злобон?
Започна монолога си.
Беше си подготвил реч колко съм слаб в сравнение с него,
колко неизбежно е поражението ми и как светът скоро ще е негов.
Дъра-бъра два чадъра.
В кърпа съм му вързан, а той не млъква.
Мюнисбърг, имаме код 23-56.
- 23-56, какво е това?
Обир ли?
- Колко тъжно.
Искаш ли да хванем крадеца?
- Не.
Честно казано, предпочитам да отидем на боулинг.
Какво ще кажеш да направим това, което жените мислят, че правим?
Просто за разнообразие.
Не е сам. Дебелият още е при него.
Приказват си.
Какво правим тук?
- Защитаваме хората.
Никой не ни е помолил.
- Покана ли чакаш?
Не бих отказал. Този потаен живот...
Помниш ли Гейзер?
- Имаше нещо във вестника.
Той имаше проблем с цивилния живот.
- Кога се видяхте?
Не се срещам с никого от едно време. Освен с теб.
Предизвикваме съдбата.
- Я стига.
Първия път беше забавно, но ако продължим...
Имаме сигнал за пожар на...
- Пожар! Близо сме.
Хайде, давай!
- Ще ни пипнат.
Пожар! Супер!
Това ли са всички?
- До един.
Надявам се.
- Не можеш ли да го изгасиш?
Нямам ресурси. Много бързо се изпарява.
Какво значи това?
- Че е адска жега.
Обезводних се, Боб.
- Ледът ли ти свърши?
Това е невъзможно. Използвай водата от въздуха.
Няма вода във въздуха. А на теб мускулите ли ти свършиха?
Не мога да разбия стената, сградата едва се крепи.
Всеки миг ще се сгромоляса върху ни.
- Казах ти да отидем на боулинг.
Добре, следвай ме по петите. Ще стане жежко.
Само това не.
Не е честно.
Изглеждаме като злодеи аматьори.
- Ти правиш лед от въздуха!
Замръзни!
Замръзни!
Жаден съм.
- Казах, замръзни!
Само една глътка.
Вече пи. А сега...
- Да, знам. Замръзни!
Полиция!
На косъм бяхме.
Повече няма да го правим.
Потвърди смяна на мишените. Край.
Повярвай ми, точно този е нашият човек.
Мислех, че ще се върнеш до 44 ч.
- Казах, че ще дойда по-късно.
Щом си излязъл изобщо, естествено, че ще дойдеш по-късно.
Нали се прибрах?
Това чакъл ли е?
Малка тренировка. За поддържане на формата.
Знаеш мнението ми по въпроса. Няма пак да провалим прикритието си.
Сградата бездруго щеше да падне.
- Какво?
Съборил си сграда?
Беше се подпалила. Структурно неустойчива е.
Пак ли си подслушвал полицейската радиостанция?
Служа на обществото. Държиш се сякаш съм сторил зло.
Наистина е зло.
Да изкорениш отново семейството си заради старата слава е много лошо.
По-добре е, отколкото да се правя, че не помня миналото.
Да, имаме минало. Но нашето семейство
е настоящето ни, Боб. Ти пропускаш този факт.
Как може да не отидеш на завършването на собствения си син?
Той не завършва, а се мести от четвърти в пети клас.
Това е церемония.
- Ненормална работа.
Възхваляват посредствеността, а ако някой е наистина уникален...
Тук не става дума за теб, а за Даш.
Искаш ли да направиш нещо за Даш? Позволи му да се състезава.
Нека се запише на спорт.
- Аз не съм враг на детето си.
Знаеш, че не можем!
- Защото той ще е номер едно!
Тук не става дума за теб!
Добре, Даш, знаем, че подслушваш. Излез оттам.
Вай, и ти, млада госпожице.
Хайде, излезте.
Спокойно, деца. Просто водим спор.
Доста шумен спор.
Няма лошо. Важното е, че с мама сме в един отбор.
Борим се срещу силите на...
- Дебелоглавието?
Щях да кажа "злото".
- Извинете, че ви събудихме.
Всичко е наред. Лягайте си, че стана късно.
Лека нощ, мамо, татко.
- Лека нощ.
Време е всички да си лягаме.
Провери претенциите на застрахователни лица 158, 183...
Още ли не сте го открили? Къде е той?
Г-н Хъф иска да ви види в кабинета си.
Сега ли?
- Веднага.
Сядай, Боб.
Не съм доволен, Боб. Никак не съм доволен.
Попитай ме защо.
- Добре. Защо?
Какво "защо"? Уточни се, Боб.
Защо не сте доволен?
- Твоите клиенти ме разстройват.
Оплаквания ли имате?
- Оплакванията са едно на ръка.
Не мога да проумея обаче компетентността на клиентите ти
относно вътрешната организация на офиса. Те са експерти, Боб.
Намират всяка вратичка, преодоляват всяко препятствие.
Те побеждават бюрокрацията.
Нещо незаконно ли съм сторил?
- Не.
Не трябва ли да помагаме на клиента?
- По закон не сме длъжни.
Ние трябва да помагаме на хората.
- На нашите хора.
Най-вече на акционерите си. На тях кой ще помогне?
Знаеш ли, Боб, компанията...
. . .е като огромен часовник.
... е като огромен... Да, именно!
Тя работи, само ако малките зъбци си пасват добре.
Часовникът трябва да се почиства, смазва и навива.
Най-точните часовници имат зъбци, които си пасват и съдействат.
Това е метафора, Боб. Какво разбирам под зъбци, които си съдействат?
Боб?
Боб? Погледни ме, като ти говоря, Пар.
Онзи човек се нуждае от помощ.
- Не сменяй темата.
Обсъждаме поведението ти.
- В момента го ограбват!
Дано не е застрахован при нас.
- Сега ще се върна.
Спри или ще те уволня!
Затвори вратата.
Върни се тук веднага.
Не съм доволен, Боб. Никак дори.
Измъкна се.
- Много хубаво.
На косъм беше да изгубиш...
Моля, веднага се явете в операционна 722.
Как е той?
- Ще оживее.
Уволнен съм.
- Мислиш ли?
Какво да кажа?
- Нищо, което не си казвал преди.
Един човек беше в беда.
- Както винаги.
Трябваше да сторя нещо.
Всеки път щом чуя тези думи, ме чака месец и половина неприятности.
Хиляди долари от парите на данъкоплатците.
Знам.
- Плащаме на компанията да си трае.
Плащаме обезщетение, изтриваме спомени, местим семейството ти.
Всеки път става все по-трудно. Пари, пари, пари.
Това не може да продължава. Благодарни сме ти за едно време,
но онези дни са история. От днес нататък се оправяй сам.
Слушай, Боб, може и да те преместя заради доброто старо време.
Не искам семейството ми да страда. Точно свикнаха тук.
Ще се оправя някак. Благодаря.
И умната.
Какво чакаш?
Не знам. Някакво чудо.
И аз, моето момче.
НАРЪЧНИК НА СЛУЖИТЕЛЯ
НЕ МЪРДАЙ
"Не мърдай"?
Разпознаване: г-н Феноменален.
Стаята е защитена. Предай съобщението.
Здравейте, г-н Феноменален. Да, ние знаем кой сте.
Бъдете спокоен, тайната ви е в сигурни ръце.
Моето име е Мираж. С вас имаме нещо общо.
Според правителствените служби ние не съществуваме.
Моля за внимание. Това съобщение е секретно и няма да се повтори.
Представям свръхсекретен правителствен отдел,
който създава експериментална технология,
и се нуждаем от вашите уникални способности.
В центъра ни се случи инцидент...
Скъпи!
- Какво?
Вечерята е готова.
- Добре.
... макар и на изолирана територия,
той заплашва да причини неизброими щети на центъра ни,
на стойност стотици милиони долари...
Има ли някой там?
- Телевизорът.
Поради деликатния си характер...
Слизай за вечеря!
- Една минута.
Ако приемете, годишното ви заплащане ще бъде утроено.
Обадете се на този телефон. Гласът ви ще осигури сигурна връзка.
Супергероите не са си отишли, г-н Феноменален. Вие сте още тук.
Още можете да вършите велики дела.
Или да подслушвате полицейски скенери. Ваша воля.
Имате 24 часа да отговорите. Помислете си.
МИРАЖ
Това съобщение ще се самоунищожи.
Много си разсеян.
Така ли? Не е нарочно.
Знам, че ти липсва да си герой и работата ти е досадна.
Искам да знаеш колко означава за мен това, че въпреки всичко издържаш.
Миличка, относно работата...
- Какво?
Нещо се случи.
- Какво?
Ами...
- Какво?
Компанията ме праща на конференция.
Извън града. Ще отсъствам няколко дни.
Досега не са те пращали на конференция. Това е хубаво, нали?
Да.
Видя ли? Най-после признаха способностите ти.
Издигаш се в службата.
- Да.
Скъпи, това е чудесно.
- Наистина.
Ало?
Г-н Феноменален е.
Приемам.
Омнидроид 9000 е секретен прототип на боен робот.
Изкуственият му интелект му позволява да решава всякакви проблеми,
с които се сблъсква. За нещастие...
Ще отгатна. Поумнял е дотолкова, че се е запитал защо слуша заповеди.
Изгубихме контрол. Сега е на свобода в джунглата и заплашва центъра ни.
Евакуирахме целия персонал от острова.
Как ще вляза?
Защитата на Омнидроида налага спускане по въздуха от 1500 метра.
Камуфлажната му система затруднява проследяването му.
Почти сме сигурни, че е някъде в южната част на острова.
И още нещо. Роботът е значителна инвестиция.
Искате да го обезвредя, без да го унищожавам.
Вие сте г-н Феноменален.
Предупреждавам ви, че роботът се учи.
Всеки миг от схватката ви увеличава знанието му как да ви победи.
Да го обезвредя бързо и без да го унищожавам.
И не умирайте.
- Чудесно. Благодаря.
Време е за шоу.
Кръстът ми!
Изненадващо. Трябва да го върнем.
Бий отбой и го покани на вечеря.
И най-важното, не задълбочавай.
Похвали го. Нека почувства, че оценяваме способностите му.
Да не съм прекалено официален?
- Всъщност сте направо ослепителен.
Мислех, че домакинът...
- Съжалявам.
Той няма да вечеря с нас. Надявам се, че разбирате.
Да, но обикновено държа да знам за кого работя.
Той предпочита да запази анонимността си.
Точно вие би трябвало да го разбирате.
Питах се, защо от всички възможни места, би избрал да живее...
До вулкан? Привлича го мощта. Както и мен.
Това е общата ни слабост.
- Вижда ми се нестабилно.
По-скоро е липса на разбиране.
Всички сме нейни жертви.
Вулканичната почва е сред най-плодородните на Земята.
Всичко на масата е отгледано тук.
Как ви се струва?
- Всичко тук е невероятно апетитно.
ВЛЕЗ ВЪВ ФОРМА
Господи.
- Побързай, скъпи.
Ще закъснееш за работа.
Приятен ден, скъпи.
- Благодаря.
Помагай на клиенти, катери стълби...
- Купи бекон...
Обичайните щуротии.
Имате ли уговорена среща?
- Аз съм стар приятел. Исках да...
Всички посетители трябва да...
- Иди да провериш оградата.
Какво има? Какво искате?
Боже, колко си надебелял. Хайде, влизай.
Да, нещата вървят добре, доста добре, не се оплаквам.
Но знаеш ли, не е същото. Изобщо не е същото.
Не те ли даваха по новините? Някакво шоу в Прага?
Милано, скъпи, Милано.
Супермодели. Нищо супер няма в тях.
Разглезени, глупави хърбавели
с пухкави устни, които мислят само за себе си.
Аз бях дизайнер на боговете.
Но може би ти имаш предизвикателство?
Обаждането ти ме изненада.
Трябва ми само малко изкърпване.
Това е мегамрежа. Демоде, но много издръжлива.
А ти си я разцепил. Какви ги вършиш, Робърт?
Да не работиш нощна смяна като супергерой?
Отдавна трябва да е било.
Ясно, този костюм е същинска дрипа.
Не може да се покажеш с него. Не бих го допуснала.
Преди 15 години - да, но сега?
- Какво говориш? Ти го направи.
Никога не поглеждам назад. Това те разсейва от настоящето.
Трябва ти нов костюм. Поне това е сигурно.
Откъде ще си намеря нов костюм?
Не можеш, не е възможно, прекалено съм заета.
Помоли ме сега, преди да си върна здравия разум.
Чакай малко. Искаш да ми направиш костюм?
Много си настоятелен, скъпи. Но ще приема.
Ще бъде дързък, драматичен.
- Да.
Героичен.
- Нещо класическо, като Динамита.
Той изглеждаше страхотно. Наметалото и ботушите...
Никакви наметала.
Това не го ли решавам аз?
- Помниш ли Гръмовержеца?
Строен, буреносен, симпатяга. Разбираше се с хлапетата.
Слушай, Е...
- 15 ноември '58 г.
Всичко вървеше добре, докато наметалото му не се закачи за ракета.
Гръмовержеца не беше голям мозък...
Стратовихър.
23 април '57 година. Наметалото му се захвана за турбина.
Не може да правиш изводи...
Метамен - експресен асансьор. Динамита - закачи се при излитане.
Размаза се, засмукан от вихрушката. Никакви наметала!
Спокойно, новият ти костюм ще бъде готов преди следващата мисия.
Знаеш, че съм пенсиониран.
Аз също, Робърт. И все пак сме тук.
Искам само да ме закърпиш. По сантиментални причини.
Добре, ще ти оправя и дрипата.
Ти си номер едно, Една.
- Знам, скъпи, знам.
Не вдигай, скъпа, остави на мен.
Ало?
- Имаме нова задача за теб.
Кога можеш да дойдеш?
- Ще замина утре сутрин.
До скоро виждане.
- До скоро.
Кой беше, скъпи? От фирмата ли?
Още една конференция. Викат ме спешно, дългът ме зове.
Боб?
- Какво има, скъпа?
Приятно пътуване.
- Благодаря, скъпа.
Ще ти се обадя, щом пристигна.
- Обичам те.
Толкова много.
- И аз те обичам.
Това е автоматичният ви капитан.
Бихте ли искали още "Мимоза"?
Нищо против, благодаря.
- Пак заповядайте.
Температурата в Номанисан е 25 градуса. Идеално време за летене.
Моля, затегнете коланите. Започваме приземяване.
Привет, г-н Феномален. Хубав костюм.
- Благодаря.
Радвам се да се върна, Мираж.
Оперативката за новата ви мисия ще се проведе в 2 ч.
Крило Д, стая А-113.
- В два, ясно.
Ще се видим там.
Една.
Бих искала да говоря с Една, моля.
- Една е.
Обажда се Хелън.
- Коя Хелън?
Хелън Пар. Нали се сещаш?
Еластина?
Миличка, толкова време мина. Всичките тези години...
Доста вода изтече. Слушай.
Боб би се доверил само на един човек да му закърпи костюма - на теб.
Чудесен е, нали? По-хубав от онези ужасни пижами, които носеше.
Готови са. Кога ще дойдеш да ме видиш?
Обаждам ти се да...
- Не ме карай да те моля.
Няма да го направя.
- Не, обаждам ти се за костюма.
За костюма на Боб. Обаждам се за костюма му.
До един час да си тук, скъпа. Настоявам. Доскоро.
По-голям е.
И по-лош.
Дами и господа, не е по силите на г-н Феноменален.
Най-после е готов.
Минах през няколко супергерои, за да го подготвя за теб,
но пак не беше достатъчно добър.
След като потроши последния, направих няколко модификации.
Беше трудно, но ти го заслужаваш.
В крайна сметка, аз съм най-големият ти фен.
Бъди?
- Не се казвам Бъди.
Нито пък Феноменико.
Онзи кораб потъна. Исках само да ти помогна.
Исках само да ти помогна. А ти какво ми каза?
Отлети си у дома, Бъди, аз работя сам.
Това разби сърцето ми, но научих важен урок.
Не можеш да разчиташ на никого.
Особено на героите си.
Не биваше да те обиждам така. Съжалявам.
Видя ли? Сега ме уважаваш, защото съм заплаха.
Това е единственият начин.
Има много хора и страни, които търсят респект.
И си плащат през носа, за да го получат.
Как мислих, че забогатях? Продавах оръжия.
Сега имам оръжие, което само аз мога да победя. И като го пусна...
Хитрец такъв... Увлече ме в приказки.
Не мога да повярвам.
Жестоко е, нали? Нулева енергия.
Най-добрите изобретения си ги пазя.
Сега достатъчно добър ли съм?
Кой е супергероят? Аз съм Синдром. Твоето възмездие и...
О, блестящо.
Пробвай това, юначаго.
Гейзер.
КРОНОС
"Кронос?"
Няма признаци за живот. Г-н Феноменален е ликвидиран.
Този проект ми взе здравето, скъпа.
Само костюмите на супергерои ме изтощават така. Този е шедьовър.
Семпъл, елегантен и дързък. Направо ще паднеш.
Е, аз само...
- Направих костюма на Робърт,
а той стана толкова красив, че не можах да се спра.
Радвам се да те видя, но не знам за какво ми говориш.
Аз само...
- Думите са безполезни.
Няма нужда от бръщолевене, скъпа. Ще ти покажа труда си.
Ти си дошла за това.
Една Мода.
И гостенка.
Влез, седни.
Сметана и захар?
- Благодаря.
Започнах с бебето.
- Започна ли?
Направих го малко по-широк, за да има свобода на движението.
Платът е удобен и подходящ за чувствителна кожа,
издържа на температури над 1000 градуса.
Напълно непроницаем за куршуми.
Годен е за пране в пералня. Това е нова характеристика.
Какво си въобразяваш, че ще прави бебето ми?
Не знам, скъпа моя. Късметът обича предпазливите.
Не знам способностите на бебето, затова покрих всички бази.
Джак Джак няма суперсили.
- Така ли?
Е, поне ще изглежда страхотно.
Костюмът на сина ти издържа на огромно триене,
без да се нагрява или износва. Ще му е от полза.
Костюмът на дъщеря ти е коварен.
Най-после открих плат, който изчезва заедно с нея.
Твоят костюм може да се разтегне колкото и ти, без да се нараниш.
А после връща формата си.
На практика е неунищожим...
Но е проветрив като египетски памук.
Допълнително съм вградила във всеки костюм проследяващо устройство,
което дава точното местоположение на всеки с едно докосване на бутона.
Е, скъпа? Какво ще кажеш?
Какво ще кажа ли? Боб е пенсионер, аз също.
Семейството ни е под прикритие.
Помогнала си на мъжа ми да се върне на работа зад гърба ми?
Предполагах, че знаеш, скъпа.
За какво му е да крие от теб?
Не би го сторил. Не вярвам.
Мъжете на възрастта на Робърт са нестабилни.
Лесно се поддават на изкушения.
Какво искаш да кажеш?
- Знаеш ли къде е той?
Разбира се.
- Знаеш ли къде е?
Ей, един човек падна.
- Бързо, да вървим.
Добре ли си? Какво стана?
Всичката охрана да се включи. Продължете огледа...
ПАРОЛА
КРОНОС
ОСТРОВНИ ОПЕРАЦИИ
Застраховки "Иншурикер".
- Здравейте, обажда се Хелън Пар.
Боб Пар ми е съпруг. Може ли да ми дадете
телефона на хотела му? Явно съм го записала грешно.
Г-н Пар вече не работи тук.
- Как така?
Той е в командировка. Пратиха го от фирмата ви.
Според архива е напуснал преди два месеца.
Тоест, не знаеш къде е.
А искаш ли да разбереш?
ТЪРСЕНЕ: ЕЛАСТИНА
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: НЕИЗВЕСТНО
ТЪРСЕНЕ: ФРОЗОН МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: ИЗВЕСТНО
ЛИКВИДИРАН
ОМНИДРОИД 10 ЕТАП
ОПЕРАЦИЯ КРОНОС ФАЗА 1
ФАЗА 2, ФАЗА 3
ОТБРОЯВАНЕ ПРОЕКТ КРОНОС
ДО СТАРТА МИНУТИ, СЕКУНДИ
Каква съм глупачка!
Аз го допуснах.
Новата спортна кола, тренировките, русата коса, лъжите.
Да, той иска да върне миналото.
А сега го изгубих. Какво ще правя?
Какви ги говориш?
Ти си Еластина! Я вземи се стегни, за бога!
Какво ще правиш ли? Що за въпрос е това?
Покажи му, че помниш, че той е г-н Феноменален,
а после му напомни коя си ти.
Знаеш къде е. Върви и се бори. Реши проблема на място.
Обади ми се, като се върнеш, скъпа. Много ми е приятно да те виждам.
Наготвила съм, само ще си претоплите храната.
Следи Даш да си пише домашното. И двамата да си легнете навреме.
Ще се върна довечера, но късно. Нали ще се справиш дотогава?
Да, но какво се е случило все пак?
Нищо. Малка неприятност с татко.
Татко ли има неприятности, или татко ги създава?
Или има неприятности, или ще ги има тепърва.
Какво е това? Откъде го взе, мамо?
Страхотни костюми! За нас ли са?
За всички ли има?
Даш, върни се незабавно.
Здравей, Снъг, благодаря, че се отзова.
Знам, че предизвестието е кратко, но дали бих могла...
Какво е това?
- Виж, аз съм Бързия Даш.
Даш е върхът!
- Един момент.
Свали го, преди някой да те види.
- И ти имаш такъв.
Криеш ли нещо от нас?
- Говоря по телефона...
Даш.
- Този е твоят. Правен по поръчка.
Какво става тук?
- Няма да идвате.
Защо смяташ, че е нещо специално?
Не знам. Иначе защо мама ще го крие?