The Incredibles (2004) (The.Incredibles.RERiP.DVDRip.XviD.CD2-TerrorVideo.srt) Свали субтитрите
Какво ти трябва?
- Самолет. Имаш ли нещо бързо?
Чакай да помисля.
Заход към острова. Индия Голф 99 докладва.
Над острова сме, край.
Кула, тук Индия Голф 99.
Искаме направление за кацане, край.
Спокойно, Хелън. Кротко, момиче.
Преиграваш, всичко е наред. Отишли са да пият едно кафе.
Всички едновременно. Да...
АВТОПИЛОТ
Ти наистина си г-н Феноменален.
С право те идолизирах. Корав мъж си, но да ме излъжеш,
като се скриеш под скелета на друг супергерой? Майко мила!
Още не мога да го проумея!
А после развали всичко.
Г-н Феноменален да вика за помощ? "Помощ! Помогнете ми!"
Кофти работа.
С кого успя да се свържеш?
- Да се свържа ли? Какво говориш?
Говоря за снощи в 23:07 часа,
докато душеше наоколо и прати сигнал за проследяване.
Не знаех, че имам проследяващо устройство.
ОПАСНОСТ
А сега правителствен самолет иска разрешение за приземяване.
С кого се свърза?
- Не съм викал самолет.
Пусни записа.
Индия Голф 99 докладва.
- Хелън.
Все пак знаеш кои са.
Ще им пратя малко поздравление.
Виолета!
- Не съм виновна аз.
Даш избяга и ти щеше да обвиниш мен.
Не е вярно. Ти каза, че мама има проблем и трябва да разберем...
Не съм виновна аз.
- 100 процента е твоя идея!
Чакайте малко. Сам ли оставихте Джак Джак?
Намерихме бавачка.
- Повикахме човек.
Не сме толкова загубени.
- Много благодаря.
Кой ще го гледа?
За нищо не се безпокойте.
Отлична гледачка съм. Карала съм курс, давам първа помощ,
имам отлична диплома и сертификат.
- Кори.
Ще му пускам Моцарт, докато спи,
защото според експертите Моцарт развива ума на бебето.
Кори...
И не се налага да го слуша, защото спи.
Ще ми се родителите ми да ми бяха пускали Моцарт,
защото често понятие си нямам за какво говорят хората.
Кори, тази работа не ми се нрави.
Ще те компенсирам, но предпочитам да повикам някой от агенцията.
Няма нужда. Ще се справя идеално с всичко, което ми сервира бебето.
Нали, бебче? Ще се справя.
Кой ще се справи?
Индия Голф 99 до охраната. Отклонете ракетите.
Отклонете ракетите.
Ние сме приятели...
- Върни ракетите!
Ще направя каквото искаш.
- Късно е. Закъсня с 15 години.
ТУРБОДВИГАТЕЛ
... югоизточно от позицията ви. Движи се на изток.
Вай, направи поле около самолета.
Каза да не ползваме силите си.
Знам, слушай какво ти казвам сега!
Отклонете ракетите. Повтарям, отклонете ги!
Мамо?
- Виолета!
Помощ! Индия Голф 99 е приятелски самолет, на борда има деца.
На борда има деца!
- Не!
Направи поле около нас!
- Не съм правила толкова голямо.
Направи го сега!
Прекратете!
Прекратете!
Дръжте се!
Мамо!
- Всички да се успокоят.
Ще ви кажа какво няма да правим.
Няма да изпадаме в паника, няма да... Пазете се!
Чия беше тази идея?
- Какво ще правим сега?
Чия беше тази идея?
- Какво ще правим сега?
Мъртви сме!
Самолетът се взриви!
- Оцеляхме, но сме мъртви!
Престани!
Няма да умрем. И двамата ще се стегнете!
Иначе ще ви накажа да не излизате цял месец!
Ясно?!
Потвърждавам попадение. Мишената е разрушена.
Ще го преодолееш.
Доколкото си спомням, предпочиташ да "работиш сам".
Освободи ме! Веднага!
Или какво?
- Ще я смачкам.
Малко пряко сили за теб. Хайде, давай.
Няма да е трудно. Все едно чупя клечка за зъби.
Покажи ми.
Знаех си, че не можеш.
Дори когато нямаш какво да губиш.
Ти си слаб.
Вече си зад гърба ми.
Ракетите бяха с близък обхват. От сушата. Тръгваме нататък.
Искаш да отидем при хората, които се опитаха да ни убият?
Ако са на сушата, да.
- И очакваш да плуваме дотам?
Очаквам да ми се доверите.
Истински войник.
Гордея се с теб.
Благодаря, мамо.
Мисля, че татко ви е в беда.
Ако не си забелязала, и ние не сме много добре.
Отивам да го търся. Ти поемаш командването, Виолета.
Какво?
- Нали я чу?
Сложете си маските. Самоличността е най-ценното ви притежание.
Пазете я.
Ако нещо се обърка, използвайте силите си.
Ти каза никога да не...
- Знам какво съм казала.
Нали помните злодеите от детските филмчета в събота сутрин?
Тези злодеи не са като онези.
Те няма да се спрат, само защото сте деца.
Ще ви убият, стига да им се удаде възможност.
Не го допускайте.
Мамо?
- Вай, разчитам на теб.
Има...
- Разчитам на теб. Бъди силна.
Даш, ако нещо се обърка, тичай с всички сили.
С всички сили ли?
- Колкото можеш по-бързо.
Крийте се и се пазете един друг. Ще се върна до сутринта.
Мамо?
Мамо, за това, което стана на самолета... Съжалявам.
Исках да помогна, а когато ме помоли... извинявай.
Не си виновна. Не беше справедливо изведнъж да искам толкова от теб.
Но сега положението е различно.
Колебанието е лукс, който не можем да си позволим.
Ти имаш повече сили, отколкото осъзнаваш.
Не му мисли и не се тревожи.
Ако се наложи, ще знаеш какво да правиш.
То ти е в кръвта.
Той не е слаб.
Какво?
Да цениш живота не е слабост.
Ако говориш за случилото се в сектора за задържане,
всичко беше под контрол.
- А нехайството към живота не е сила.
Просто блъфирах, миличка, нищо повече.
Знаех, че той не би посмял да...
Следващия път заложи собствения си живот.
Ракета?
Не че не ми е забавно, но ще огледам какво става наоколо.
Ти какво си въобразяваш? Че сме на лагер?
Може би животът на мама и татко е в опасност.
Или още по-зле - бракът им.
Бракът им?
Значи лошите се опитват да съсипят брака на мама и татко.
Няма смисъл. Толкова си незрял.
Отивам да огледам.
- Мама каза да се крием.
Няма да излизам от пещерата.
Супер.
Супер!
Прието, готови сме за изстрелване.
Вай!
- Какво направи?
Час на пристигане 2:09. Край.
Терен за кацане чист. Статус нормален.
НИВО 1 А
Не се идентифицира.
Показатели - негативни.
СЕКТОР ЗА ЗАДЪРЖАНЕ
Боб...
- Какво?
Нищо не съм казал.
Идентифицирайте се, моля.
Ей, Виолета! Ела тук и погледни.
- Какво?
То говори.
- Какво?
Ето това.
Гласов код неправилен.
"Гласов код"?
- Гласов код неправилен.
Чакай малко.
Какво да правим?
- Бягай.
Къде отиваме?
- Далеч оттук!
Тревога, нарушител.
Нямаш много време.
- Нямам.
Всъщност, нямам никакво време.
Моля те...
- Защо си дошла?
Можеш ли да ме нараниш повече? Какво друго можеш да ми отнемеш?
Семейството ти е оцеляло.
На острова са.
- Живи ли са?
Хелън?
- Здравейте.
Вие сигурно сте г-жа...
Тя ми помогна да избягам.
- Не, с това съм се заела аз.
Пусни ме! Мръсен, лъжлив, неверен измамник!
Как бих могъл да предам перфектната жена?
За мен ли говориш?
- Къде са децата?
Задействали са алармата.
- Какво?
Пратиха охраната в джунглата.
- В опасност ли са децата ни?
Защо си ги довела?
Те се промъкнаха на самолета. И не ми дръж тон.
Дали са супергерои?
- Даш, помни какво каза мама.
Какво?
- Я да млъквате.
Не мърдай.
- Даш, бягай.
Какво?
- Бягай!
Те са супергерои.
- Хванете момчето.
Покажи се.
Жив съм! Ура!
Трябваше да ти кажа, че съм уволнен. Признавам си.
Не исках да те тревожа.
- Не искал да ме тревожи!
Бягаме през джунглата, за да спасим живота си.
Заяждай се колкото щеш с мен, стига ми, че си жива.
Знам, че си тук, малка невидима госпожице.
Не можеш да се скриеш от мен.
Ето къде си била.
- Здрасти.
Не докосвай сестра ми!
Как го правиш?
- Не знам.
Само недей да спираш!
Мамо, тате!
Деца!
Вие сте добре.
Толкова се тревожихме за вас.
- Мислех, че вече няма да ви видя.
Обичам те.
Тайм-аут!
Виж ги ти! Униформи в тон!
О, не! Еластина?
Оженил си се за Еластина?
И сте си намерили занимание.
Цяло семейство супергерои.
Май съм ударил джакпота.
Чак не мога да повярвам.
Уникалният дизайн на кораба...
- Няма жертви.
Я стига! Признайте си, че е жестоко.
Като на кино. Роботът ще се появи драматично,
ще нанесе удара. Тълпи от пищящи хора!
И точно когато надеждата е изгубена, Синдром ще спаси положението.
Аз ще бъда по-голям герой от всички ви.
Нима избиваш истинските герои, за да се престориш на такъв?
Аз съм истински. Щом победих теб.
При това без специални умения. Вашите прехвалени суперсили.
Ще им покажа какво е геройство. Най-зрелищното геройство в историята.
Когато остарея и ми писне, ще продам изобретенията си,
така че всеки да бъде супергерой. Всеки може да бъде супер.
А когато всички са супер...
Никой не е.
Прикрийте се!
Огън!
Той победи танковете...
Съжалявам.
Вината е моя. Бях лош баща.
Бях сляп за това, което имам. Толкова страдах, че съм подценяван,
че накрая аз подцених вас.
- Татко?
Не го прекъсвай.
Толкова бях вглъбен в миналото, че...
Вие сте най-голямото ми приключение, а аз едва не го изпуснах.
Кълна се, че ще измъкна всички ни живи и здрави и...
Мисля, че татко постигна огромен напредък днес,
но сега е време да приключваме.
Трябва да се върнем на континента.
Видях самолетен хангар по пътя.
Къде е охраната?
Давайте, бързо!
Всеки път щом побягнат, ще стреляте.
Това е хангарът, но не виждам реактивни самолети.
Реактивният не е достатъчно бърз.
- Че какво по-бързо има?
Какво ще кажете за ракета?
Супер, но не мога да я управлявам.
- Няма да ти се наложи.
Използвай координатите от последното излитане.
Чакайте, Синдром сигурно е сменил паролата.
Как ще вляза в компютъра?
- Кажи "моля".
Скъпа?
- Какво?
Къде ми е суперкостюмът?
- Какво?
Къде ми е суперкостюмът?
Прибрах го.
- Къде?
За какво ти е притрябвал?
Трябва ми!
Да не си посмял да ми се измъкнеш!
От два месеца планираме тази вечеря.
Обществото е в опасност.
- Вечерята ми е в опасност!
Кажи ми къде е костюмът, жено! Става дума за по-голямото добро!
"По-голямото добро" ли? Аз съм ти жена.
По-голямо добро от мен няма да видиш.
Бягайте!
Бебето ми!
Супергероите се завърнаха!
- Това Фироник ли е?
Фироник?
- Не, Фироник е с различен костюм.
Не, аз съм нов супергерой. Аз съм Синдром.
Отдръпнете се.
Някой трябва да научи на маниери тази раздрънкана железария.
Пристигнахме ли?
- Всичко с времето си.
Как се справяш, скъпа?
Трябва ли да отговарям?
Деца, завържете се както ви казах.
Пристигаме, скъпа!
Готова ли си, Виолета?
Сега!
Приземяването ще е грубичко.
Във финансовия район сме. Кой изход?
Трекшън Авеню.
Това е към центъра. Седма става ли?
- Само не и седма!
Изпуснахме я.
- Казах ти как да стигнеш дотам.
По Трекшън.
- Но той води към центъра.
Влез в дясното платно.
Не е Трекшън.
- Ще го изпуснеш!
Всички добре ли са отзад?
Супер сме, татко.
- Хайде още веднъж.
Стойте тук и не се показвайте. Аз отивам.
Докато аз гледам безпомощно от страничната линия?
Няма да го бъде.
- Помолих да чакаш тук с децата.
Няма да стане. С теб съм в добро и зло.
Трябва да го направя сам.
Игра ли ти се струва това?
- Не.
Отново да си г-н Феноменален?
- Не.
Какво тогава?
- Не съм...
Не съм достатъчно силен.
- А това ще те направи ли по-силен?
Да. . . Не!
- Какво е тогава? Малко фитнес?
Не искам да те изгубя отново.
Не мога. Не и още веднъж.
Не съм достатъчно силен.
Ако сме рамо до рамо, няма да ти се наложи.
Не знам какво ще стане.
Ние сме супергерои. Какво може да ни се случи?
Вай, Даш, не!
Виолета?
Татко!
- Бързо, давай!
Добре съм, мамо, наистина.
- Стой тук, ясно?
Мразон.
Да.
Боб.
Ей!
Дистанционното на Синдром.
То контролира робота.
Хвърли го.
- Дръж!
Хванах го.
Обезвреди оръжията му.
Готово.
Хванах дистанционното!
Дистанционно ли? За какво?
За робота?
Връща се!
Нещо сбъркахме.
- Дай ми го.
Не можем да го спрем. Единственото оръжие, което го побеждава, е...
Той самият.
Приближава се.
Не работи.
- Деца!
Нищо не помага.
Ще спечелим време.
- Пробвай другото копче.
Скъпа!
Чакай малко! Натисни копчето отново.
Не това, първото!
- Първото? Готово.
Приближава се!
- Пазете се.
Бягайте, деца.
- Няма да мръднем оттук.
Натисни копчето.
- Още не.
Задръж така.
- Какво чакаш?
По-близка мишена. Имаш един шанс.
Всички да залегнат!
Здрасти, Мразон.
Не.
Видя ли ги? Така се правят нещата.
Това е старата школа.
- Да, няма по-добра от нея.
Като в доброто старо време.
Да, и също така боли.
Замразихме всички авоари на Синдром.
Само да кихне, ще го чакаме с носна кърпичка и белезници.
Страната ви е задължена.
Може ли вече да не се крием?
- Политиците ще го решат.
Но ви уверявам, че ще се погрижим за всичко останало.
Ти си герой, Боб.
Ало, обажда се Кори.
Имам един въпрос за Джак Джак...
Я стига. В лимузина сме.
Ей, косата ти не пада по лицето.
Да, просто...
- Добре изглежда.
Благодаря.
- Супер беше, като хвърли колата.
Не колкото, когато ти бягаше по водата.
Жестоко беше, като хвана гадняра с една ръка
и го шибна в другия. Жестоко!
Опитвам се да си чуя съобщенията.
- Г-жо Пар, аз съм.
Джак Джак е добре, но тук стават странни неща.
Джак Джак още е добре, но аз полудявам. Кога се връщате?
И как разби ония, дето искаха да ни претрепят.
Не сме имали по-велика ваканция. Обичам това семейство.
Не съм добре, г-жо Пар.
Пусни го долу! Престани! Моля да ми се обадите.
Нуждая се от помощ, госпожо...
Боб, слушай само.
Ще повикам полиция...
Ало, обажда се Кори.
Извинявайте, че изперках, но вашето бебе иска специални грижи.
Благодаря, че пратихте заместник.
Не съм пращала заместник.
Бебето спи.
Вие ми отнехте бъдещето.
Ще ви върна услугата. Спокойно, ще съм добър възпитател.
Ще го подкрепям и окуражавам. Няма да съм като теб.
След време, знае ли човек, може да станем съдружници.
Той ще се измъкне, Боб. Трябва да направим нещо веднага.
Какво става?
Спри го! Хвърли нещо!
- Ще ударя Джак Джак.
Хвърли мен.
Боб, хвърли мен.
Не.
Това не е краят! Ще пипна синчето ви!
Ще пипна синчето ви!
О, не!
Гледай мама, миличко. Не гледай надолу, мама те гушка.
Всичко ще се нареди.
Браво на моето момиче.
Пак ли ще трябва да се местим?
Леле майко!
Това беше просто върхът!
СТАДИОН МЕТРОВИЛ
СЛЕД 3 МЕСЕЦА
Трябва ли да има мажоретки в леката атлетика?
За какво е всичко това?
- Мисля, че идеята е...
Ти си Виолета, нали?
- Да.
Чао, Вай.
- Изглеждаш различно.
И се чувствам различна. Това хубаво ли е?
Страхотно е да си различен.
Искаш ли...
Да?
- Дали ние с теб...
Да?
- Искаш ли двамата да...
Обичам да ходя на кино. Но пуканките ще са от мен. Става ли?
Кино? Точно така. Става.
В петък ли?
- В петък.
Давай, Даш!
- Бягай!
Хайде, бягай, хвани ритъма!
Бягай!
Забави малко!
Малко по-бавничко!
Засили сега.
- Финиширай втори!
На една идея от първия!
Само така, момчето ми.
Даш, толкова се гордея с теб.
Не знаех какво точно искате от мен.
Вижте Подземния копач!
Винаги съм под нозете ви,
а под мен зее само бездната!
Обявявам война на мира и щастието!
Скоро всички ще треперите пред мен!
ФЕНОМЕНАЛНИТЕ