Twin Peaks - 02x03 (1990) Свали субтитрите
Госпожице Пуласки...
Госпожице Пуласки, успокойте се.
Ронет получи криза. Дадоха и успокоителни.
- Прилича на боя.
- Хари, помогни ми.
Какво е това?
Напръскай и пръста.
Албърт, донеси си микроскопа.
Ронет, дишай, скъпа.
- Бил е тук.
- Охраняват я 24 часа.
- Хари, той го е направил. Той е оцветил и течността.
- Може би го е видяла?
А може да е чула училищният оркестър и да е видяла мажоретките.
Ще изследвам течността.
Това е нашият човек. Не трябва да се разбира за тези изрезки.
Господа, да се съберем за момент.
Време е да ви кажа нещо.
Не съм сигурен, но мисля, че бях посетен от великан два пъти. В стаята ми.
Даде ми три следи.
Първата, която беше за Жак Рено в чувал за трупове,
се появи почни веднага.
Втората беше: Совите не са това, което са.
Третата беше за човек, който показва без химикали.
Посетил те е великан?
Да не е някаква роднина на джуджето?
Вчера беше с друг пуловер. Този цвят повече ти отива.
Къде са ми обноските. Аз съм Харолд Смит.
Предполагам знаеш коя съм аз.
Моля, влез.
Искаш ли лимонада?
Имам и соленки и мармалад.
- Искаш ли да си измиеш ръцете?
- Не, благодаря.
Седни.
- Много е топло тук.
- Не бъди нервна, Дона.
Не съм нервна. Любопитна съм.
Любопитна... за отношенията ми с Лора?
Защо ми прати онова писмо?
Лора пожела да се свържа с теб, ако нещо и се случи.
- Защо?
- Предупреди ме, че ще задаваш много въпроси.
Откога познаваше Лора?
Откакто работеше в "Храна на колела".
- Аз бях най-добрият и клиент.
- Не ми приличаш на инвалид.
Искаш да знаеш какво ми има?
- Да.
- Не обичам да излизам навън. Аз...
не мога.
- Имаш ли някакъв осъдителен коментар за това?
- Не.
Лора ми каза, че си много състрадателна.
Ако сте били толкова близки, защо Лора не ми е казвала за теб?
Лора обичаше да мисли за мен като...
мистерия в нейния живот.
Тогава защо ми се обади?
Аз... съм нещо като цветар.
Отглеждам орхидеи. Затова е толкова топло тук.
Нужна им е топлина, за да живеят.
Писах ти, защото се чудих дали би била така любезна да сложиш една на гроба и.
Разбира се.
Ще ме извиниш ли за момент.
Това е хибрид.
"Дамска пантофка".
Много е красива.
Вземи я. Последният ми подарък за Лора.
Много мило от твоя страна, господин Смит.
Харолд.
И тя беше много мила с мен.
Прости ми, но аз знам толкова неща за теб и...
- Какво?
- По-красива си, отколко ми каза Лора.
Ще се върна.
Тука ще съм.
Р, Б, Т...
Хари, мисля, че тези букви от следите на великана по някакъв начин са свързани с този дългокос мъж.
Госпожа Палмър го е видяла във видението си.
Тази сутрин се обади, за да каже, че Мади го е видяла два пъти за последните два дни. И двата пъти във видения.
- Аз го видях в съня си.
- И Ронет.
- Тя го е видяла на яве във вагона.
- Правилно.
Четирима от нас са го видели в различни форми.
Това е психическа връзка, която ще ни отведе право до него.
А как звучеше този великан?
Със силен тътнещ глас или нещо подобно?
Не, не, говореше меко и отчетливо.
И ти му даде бобените зърна, с които трябваше да купиш крава.
Не, Албърт, дадох му пръстена си.
Добре.
Да се върнем към планетата Земя.
Кокаина намерен в резервоара на мотора на Джеймс е същият, който намерихме
- в колата на Жак и къщата на Лио. Ясна ли е картината?
- Даже и рамката.
Понастоящем Лио Джонсън е в болницата, познат под името господин Картофена Глава.
Ботушите му са някаква рядка марка. Тези, които намерихме, не са обувани.
Буквата "Б", извадена от нокътя на Ронет, е изрязана от "Светът На Плътта". Съвпада перфектно.
Изрязана е от статията за клуба на любителите на пудели.
Без коментар.
Изпратихме портрета на дългокосия мъж до всички агенции
от NASA до DEA и го няма в нито една база данни.
Видяхме го четирима, тук, в Туин Пийкс.
Разбира се.
Между другото си бил прострелян с Валтер ППК.
Това е оръжието на Джеймс Бонд, знаеш ли?
- Днес изглеждаш по-добре, Куп.
- Благодаря, Албърт, по-добре се и чувствам.
Човекът, който те е прострелял почти не е оставил следи, но аз открих нишки на килима пред вратата ти.
Билетът ми за напускане на Тролейвил. Ще бъда в лабораторията, господа.
- Някаква работа за нас?
- Да.
Упражнявай се да ходиш, без да се опираш с юмруци на земята.
Албърт, да си поговорим за юмруци!
Първият път, когато те ударих, се почувствах зле,
- но следващият път ще го направя с удоволствие.
- Чуй ме!
Въпреки че приемам за циничен факта, че един ФБР агент е хванат за гушата от някакъв дървар, аз съм против насилието
и с гордост поех удара ти и ще поема още един, защото съм избрал
да вървя по стъпките на Ганди и Кинг.
Моите интереси са глобални.
Напълно отричам отмъщението, насилието и репресиите.
Основата на този метод...
е любовта.
Обичам те, шериф Труман.
Пътят на Албърт е странен и труден.
Джеймс, няма да те обвиниме. Кокаинът, намерен у теб, е бил подхвърлен.
- Опитах да ви го кажа...
- Джеймс, не искам да те мяркам наоколо пак.
- Добре, сър.
- Не се опитвай да разрешиш всичко сам.
Намери някой, с който да поговориш. Говори с мен. Сега се прибирай вкъщи, Джеймс.
- Как върви, Луси?
- 75 думи.
- Чакайте малко... 76... 77...
- Добра работа, Луси.
78...
Агент Купър ме помоли да открия възможно най-много думи, съдържащи буквите "Б", "Т", "Р".
Дай да видя, добър съм в тези работи.
Срещата ми за обяд е тука.
Това ли е срещата, заради която Анди се обади, че е болен?
Здравей, Луси. Ето и теб.
Здравей, Дик.
Луси, винаги съм те подозирал, че си падаш по буквите.
Забранено е.
Разбирам... Не мисля, че се познааме. Ричард Тримейн.
Магазини "Хорн". Щанда за мъжка мода.
Робот.
Ядосах ли го с нещо?
Не че индианците няма причина да са ми ядосани.
- Да ходим на обяд.
- Чудесно. Ще хапнем холандска кухня.
Колко висок беше? Главата му стигаше ли тавана?
Почти.
Мисля, че таваните в "Great Northern" са почти три метра.
Почти.
Извинявайте. Нали не ви прекъсвам?
Няма нищо Лийланд, какво има?
Този човек. Познавам го.
Откъде го познаваш, Лийланд?
Когато бях дете, дядо ми имаше лятна вила при Пърл Лейкс.
- Ходехме там всяка година.
- От там ли го познаваш?
Да. Да...
Знм, че не беше от семейство Шалбърт.
Те живееха от едната ни страна, от другата ни страна беше свободен парцел,
а до него имаше бяла къща. Там живееше той.
- Спомняш ли си името му?
- Не.
Мисля, че беше... Робъртсън. Робъртсън.
Робъртсън? Робърт - Р, Б, Т. Това се опитват да ни кажат буквите.
Хоук, отиди до Пърл Лейкс. Виж кой живее в бялата къща.
Ще направя, каквото мога.
Благодаря ти, Лийланд. Това беше ценна информация.
- Благодаря, Лийланд.
- Благодаря.
Още нещо.
Обичаше да ме замеря с клечки кибрит.
Казваше... "Искаш ли да си поиграеш с огъня, момченце"?
Това е нашият човек.
Повечето време прекарвам в магазина.
По Коледа става лудница. Тогава няма време да записвам поръчките.
Просто съм си създал система за запаметяване на поръчките, използвайки мнемонични техники.
Например: някой търси карирани чорапи.
Запаметявам файл "К" за карирани и подфайл "Ч" за чорапи.
Но има и по-сложни моменти. Ако някой иска непромокаеми обувки "Макинтош".
Да запаметя "О" за обувки или "Н" за непромокаеми?
Но практиката ми подсказва, че трябва да е "О".
Луси, може ли да те питам нещо?
Струва ли ти странно, че не завъртам вилицата като ям? Като я поднасям към устата си?
С лявата ръка?
Мама мислеше, че е странно.
Всъщност изобщо не е странно. Така е по европейски.
Минаха шест седмици, Дик. Каза, че ще се обадиш.
Знам...
Но ти загубих номера.
Работя при шерифа. Можеше да набереш 911.
Много съжалявам, Луси, но бях много зает.
Дори нямах време да нахраня котката си.
Срещаме се всеки четвъртък вечерта от три месеца.
Ти ми обеща разни неща.
Каза, че ще ме заведеш на вечеря в "Space Needle" в Сиатъл.
Не че когато вместо това ме заведе в "Царството на палачинките"
не си помислих, че момента е специален.
Но единственото специално нещо, което направихме тази нощ, беше да изпием две бутилки шампанско
и да заспим на едно от леглата в магазина на Хорн!
Признавам, че беше дръзко. Признавам, че беше вълнуващо.
Но все пак аз исках нещо повече, като например обаждане.
Луси, чувствам се ужасно, наистина.
- Нека ти се реванширам.
- Как?
Като за начало знам, че съм ти обещал нова рокля с 20% намаление за служители.
След обяда ще отида до магазина и ще накарам госпожа Болбо от щанда за женска мода
да ти иозбере нещо много специално.
Така ли...
А може би рокля за бременни?
Моля?
Бременна съм, Ричард. Бременна.
Бременна?
- Дона не ти ли се вижда различна?
- Как така?
Не те ли притеснява факта, че пуши?
Изведнъж реши да се прави на твърда.
Джеймс... познаваш я по-добре от мен.
Да. Дойде да ме види, когато бях в затвора и...
не знам...
Какво?
Държеше се сякаш иска да го направим през решетките.
Като че ли не и пукаше, че има хора наоколо.
Беше странно. Все едно не беше тя.
Не знам. Вече нищо не знам.
Понякога си мисля да се кача на мотора и да изчезна.
Бягството не е решение.
Всичко ще е наред.
Дона, къде беше. Закъсня.
Имах среща с един клиент от "Храна на колела".
Старите хора разказват интерсени истории, а?
- Този беше млад.
- Наистина? Какво му е?
Ами... трудно е да се каже.
Освен, че е приветлив, чаровен и интелигентен.
Напълно различен от всички, които познавам.
Какво значи това?
Останете тук, хванати за ръце и се помъчете да разберете.
Така е добре, Емори.
Готова е за крем супата.
Трябва да се отървем от нея. Тя знае, че Лора е била тук и баща и притежава мястото.
Бен Хорн ще трябва да плати, ако иска да види отново малката си дъщеричка.
Ще накарам копелето да плати.
Не искам да си изгубя работата.
Скъпи, ако това не проработи, ще загубиш много повече от работата си.
Не можем да се справим сами. Бен Хорн е опасен.
Чуй ме, безгръбначен дърдорко.
Вече си замесен в това. Така че престани да ревеш.
Ще правиш каквото ти кажа и ще получим всичко, от което се нуждаем.
Погледни я. Същинска тигрица.
Но след няколко дена ще се укроти.
Точно както баща и направи с мен.
Тези бебчета са направо идеални.
Стават за тежка работа и са много гъвкави.
- Здрави, подсилени с метална пластина на пръстите.
- Не точно такива.
Ако от управлението организирате някакви паради за 4-ти юли
или Деня на ветерана - това е най-добрия избор.
- Хубави са, нали?
- Да.
С тези сребърни пластини за връзките, наистина хващат окото.
Виждам, но това превишава малко моя бюджет, господин Джерард.
Напълно ви разбирам. Трябва ви нещо по-практично.
Обувки за всеки сезон.
Тези ми харесват.
Джим Денди.
Много са разпространени...
Хубавото е, че...
Господин Джерард? Господин Джерард, добре ли сте?
Извинете... понякога ми се завива свят.
Да ви донеса ли нещо? Вода?
Къде е тоалетната? Имам лекарство.
Надолу по коридора. Оттук.
Благодаря ти, че дойде, Шели.
Шерифе, ще ви кажа едно.
Знам, че не съм задължена, така че няма да кажа нищо против Лио.
Не искаме това от тебе.
Той ми е съпруг. Не мога да свидетелствам срещу съпруга си.
Няма да свидетелстваш. Просто искаме информация.
Доктор Хейуърд каза, че е много болен. Но каква е разликата?
Разликата е, че някой хора са ранени, а други са мъртви.
Знаем, че Лио е запалил пожара. Знаем, че и ти си била там.
Няма да кажа нищо против него.
Аз го обичам.
Добре, Шели. Няма нищо.
Благодаря ти, че дойде.
- Какво?
- Сигурен съм, че Шели добре го е премислила.
Може би някой ден с малко късмет и с професионална медицинска помощ, Лио ще се върне.
Същият стар Лио, който очевидно още обичаш.
Може би тогава ще осъзнане за какъв прекрасен човек е женен.
Какво?
Отново благодаря, Шели. Желая ти късмет.
- Какво става?
- Мирише ми на пари от застраховка.
Шели не го е измислила сама.
Кой според теб я е подучил?
Хари, това е добър въпрос.
Боб... знам, че си наблизо.
Сега съм след теб.
- Господин Хорн?
- Трябва да затварям, Джери.
Господин Хорн, чули ли сте нещо за дъщеря си?
Не и откакто вчера се обадих на шериф Труман.
- Снощи ми се обади.
- Откъде?
Не каза. Но спомена, че ме е видяла в смокинг.
А аз носех смокинг в хотела в нощта, когато бях прострелян.
Както ви казах, Одри и друг път е изчезвала.
Както и други две месни момичета.
Господин Хорн, кажете ми честно, да няма неприятности вкъщи?
Господин Купър, да не би да долавям нотка на...
нещо повече от професионална загриженост?
- С Одри сме просто познати.
- Познати?
Агент Купър...
Нека ви дам най-добрия съвет, който сте получавали за цяла седмица.
Мъжете падат под магията на чара на Одри като патици в закрито стрелбище.
И ако не искате и вие да получите сачми в задника,
ви предлагам да си паркирате таратайката под някой друг прозорец.
Господин Хорн, ако съм оставил грешни впечатления с загрижеността си, се извинявам.
Тук съм с най-добри намерения.
Не се и съмнявам в това. И го оценявам.
Ще сложа лампа на прозореца
и вие ще сте първия, на когото ще се обадя, щом се прибере.
- Благодаря ви.
- Не, аз ви благодаря.
- Добре дошла обратно.
- Къде съм?
Донесох ти нещо. Отвори уста.
Английски карамел. Точно, от каквото се нуждаеш.
- Моля...
- Кротко, скъпа.
А съм господарят на бонбоните. Донесъл съм ги от вкъщи.
Името ми е Жан.
Сладки сънища. Тука е топло.
- Това е той.
- Боже!
- Познаваш ли го?
- ФБР! От ФБР е.
Видях го на градската среща, след като Лора умря.
- Бил ли е тук?
- Искам го.
Жан Рено. Емъри, кажи нещо тъпо и фалшиво.
Жак е бил твой брат?
А това е моята сестра Нанси.
Имах и друг брат - Бернард.
Но покрай този бизнес загубих и двамата.
Казах ти, ще че намеря помощ.
Нека се разберем. Когато бащата плати, аз взимам 30%.
Таткото никога няма да разбере кой е отвлякъл момичето му,
а аз получавам човека, убил брат ми. Как се казва?
- Купър.
- Купър... трябва само да го доведеш при мен.
Господин Хорн може би може да го направи.
Но ти ще помогнеш, нали?
Какво искаш да направя?
- Касетата с момичето. Донеси я веднага.
- Да, добре.
Не я оставяй да ти промие мозъка.
Жан, кажи на сестра ми да се държи прилично или ще се ядосаш.
Харесва ми. Ти получаваш парите, аз получавам Купър и всички сме щастливи.
Разбира се не можем да оставим момичето да си тръгне сега.
Нали така?
Благодаря, Пийт. Радвам се, че се обади.
Хари. Време е за почивка.
- Джоси се е обадила на Пийт. Прибира се утре следобед.
- Чудесно. Ще я разпитаме.
Куп, искам една услуга.
Искам първо да я видя насаме.
Хари, не трябва да оставяш личните чувства да се намесват в работата ни.
- По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
- Говори с нея. После я доведи.
Ако има някакъв шанс да не е замесена...
Хари, имаш благословията ми.
Пърл Лейкс. До къщата на Палмър има празен парцел.
До него има бяла къща. Изоставена. На пощенската кутия няма име.
- Провери ли поземлените регистри?
- Работя по въпроса.
Плюс регистрите от електрификация.
- Кога ще има резултати?
- Най-рано утре.
- Хоук, да си виждал господин Джерард?
- Продавачът на обувки?
- Едноръкия?
- Дойде да ми покаже мостри.
- Едноръкият е бил тук?
- Стана му лошо и отиде до тоалетната. Но не се върна.
Хари, помниш ли, че в съня ми едноръкия познаваше Боб?
Какво става?
"Без химикали, той показва".
Третата следа на великана.
Хари, трябва да намерим едноръкия.
- Нужно ли е това, докторе?
- За нейна собствена безопастност е.
Вчера скъса два кожени каиша сякаш бяха носни кърпички.
Направих и кръвни тестове. Изпомпва повече адреналин, отколкото дива котка.
Досега не съм виждал такова нещо.
Твоето присъствие може да я успокои. Говори и.
- Може да и попееш. Има ли любима песен?
- Любима песен?
- Може да помогне.
- Добре.
Но ако ще пея, докторе, предпочитам да сме само двамата.
Ще затворя вратата.
Надин. Доктора ми каза да ти изпея песен.
Съжалявам, скъпа, но не съм сигурен коя искаш да чуеш.
О, Боже...
Аз съм Джак, ти си Джак, ние сме Стийпъл Джак.
И когато се изкачим до върха, ние крещим "победа" !
П-О-Б-Е-Д-А !
Здарвей, Еди!
Дойде да ме вземеш ли?
Доктор Хейуърд каза, че с ангина или не
мога да отида на прошлушването за мажоретки.
- Прослушване за мажоретки?
- Аз съм в последния клас, Еди.
Нали знаеш какво казват?
Само веднъж си на 18.
- Доктор Джакоби.
- Господа, влизайте.
Това е жена ми, Йолани. Живее в къщата ни в Ханалей.
Практикуваме алтернативно лечение Кахуна.
Как сте.
Готов ли сте за хипнозата?
Да, да. Подлагал съм се много пъти.
Това е програмата за автохипноза, която ползвам.
Йолани, пусни касетата, ако обичаш.
Шериф Труман, бихте ли държали този камък? Там, до леглото.
Само малко... да... така.
Добре, агент Купър. Готов съм.
Стоиш на мека, зелена поляна.
Топката е на 5 метра от дупката.
Отвъд зеленината се простира бял пясък.
И малко езерце с лилии посред смарагдовата трева.
Топката се движи плавно по тревата срещу езерцето,
носена от летния вятър.
Тревата се разраства и разраства
обгръщайки те в зелено и меко спокойствие.
Хари!
Ти удряш топката, тя се понася към дупката
и внимателно влиза в нея.
Чувате ли ме, доктор Джакоби?
Да...
Ти си в болницата, в стаята на Жак Рено.
Подушваш ли нещо? Изгоряло машинно масло?
Подуших машинно масло в парка.
Миризмата се носеше във въздуха.
Да се върнем в болничната стая. Има ли някой вътре?
Сестри, доктор Хейуърд, вие, шериф Труман.
Какво стана, когато си тръгнахме?
Сънувах за залива Ханаума.
Жонглирах с кокосови орехи.
В публиката имаше само нигерийци.
Добре.
Някой друг дойде ли в стаята по-късно през нощта?
Звукът от разкъсване на лепенки ме събуди.
Видях възглавница, спускаща се към лицето му.
Човекът издаваше този звук...
нещо като "ррр", като кучешко ръмжене.
Жак престана да мърда.
Обърнах очи да видя кой държи възглавницата.
Кой беше? Видя ли кой беше?
Познавам го!
Здравей!
Това е от Харолд Смит.
Извинявай, че не съм идвала от погребението, но се случиха много странни неща.
Е, спеше ли с Харолд или какво?
Изглежда много мил. Малко е странен.
Макар че всички изглеждащи така, са малко ексцентрични.
Трябва да поговорим.
Може би вече знаеш за мен и Джеймс.
Откакто ти умря, ние сме заедно.
Това не е нещо, което чувствам, че трябва да ти обяснявам.
Предполагам, че си разбрала за нашите чувства още преди ние самите.
Как може да си толкова умна за такива неща...
и толкова глупава за други.
Бясна съм ти. Когато бяхме аз, ти и Джеймс, всичко беше наред.
А сега теб те няма. Аз обичам Джеймс. Голяма бъркотия е.
Братовчедка ти Мади е тука.
Мисля, че нещо става между тях.
И се страхувам да не ги загубя и двамата.
Толкова искам да съм като теб, Лора.
Да имам твята сила и кураж.
Но погледни какво направиха.
Погледни какво ти направиха.
Колкото и да те обичам, Лора,
през цялото време се опитваме да решим твоите проблеми.
И знаеш ли какво? До никъде не сме.
Не моите, на Джеймс или Мади. А твоите.
Твоята смърт, Лора. Защото твоите проблеми останаха.
Като че ли не са те закопали достатъчно дълбоко.
- Джеймс!
- Търся Дона. Не мога да я открия.
- Трябва да поговоря с някого.
- Какво има, Джеймс?
- Тя дойде вкъщи.
- Кой?
Майка ми. Беше пияна и прецака всичко.
- Боже, как я мразя.
- Джеймс, недей.
Господи, гориш.
Прегърни ме.
- Боже...
- Дона...
Дона!
Дона!!!
Защо?!
Аз просто дойдох за погребението.
И оттогава като че ли съм в кошмар.
Хората си мислят, че аз съм Лора.
Но аз не съм. Аз изобщо не съм като Лора.
Знам, скъпа, знам.
Всичко, което знам, е че Лора ми беше братовчедка, аз я обичах
и тя умря.
Нищо друго не знам.
Просто искаш всичко да е по старому.
- Да.
- Аз също.
Всички го искаме.
И затова трябва да си помагаме, нали.
О, Мади...
Ако животът можеше да бъде като онези лета в Пърл Лейкс.
Лийланд...
Вратата беше отворена.
- Лийланд...
- Какво има?
Лийланд, арестуван си за убийството на Жак Рено.
Извинявай, не знаех къде другаде да отида.
Дона, какво е станало?
Даже не знам за какво искам да говорим. Толкова съм глупава.
Успокой се. Седни.
Непрекъснато си повтарям, че всичко ще се оправи, но не знам още колко ще вярвам.
- Джеймс Хърли?
- Да.
Не мога да разбера защо толкова ми пука. Защо трябва да ми пука?
Пука ти, защото го обичаш. Нали?
Искаше ми се да не е така. Искам всичко да спре.
Първо ти трябва да спреш. Какво казваше Лора?
"Дона, Мадона, винаги ще има утре".
Откъде знаеш?
- Ще ти донеса нещо за пиене, става ли?
- Става.
това е дневникът на Лора Палмър
СУБТИТРИ BigBo