The Grudge (2004) Свали субтитрите
ПРОКЛЯТИЕТО ОСТАВА ДА ТЕГНЕ НАД МЯСТОТО НА СМЪРТТА
ТЕЗИ, КОИТО СЕ НАТЪКНАТ НА НЕГО, ЩЕ БЪДАТ ПОГЪЛНАТИ ОТ ГНЕВА МУ.
Питър, добре ли си?
Станал си рано днес.
"З Л О Б А т А"
Здравей.
Извинявай.
Здрасти, Ема.
Радвам се да те видя отново.
Помниш ли ме?
Аз съм Йоко.
- Да не те събудих?
- В долното чекмедже са.
Благодаря.
- Познаваш ме много добре.
- Връщай се в леглото.
Не мога. Ще закъснея за изпита си по архитектура.
Виж си часовника.
Нагласих будилника с един час назад снощи.
Може би ме познаваш прекалено добре.
Наистина се радвам, че реши да дойдеш тук с мен.
- Аз също.
- Сигурна ли си?
Разбира се. Защо?
- Това е голяма работа, нали знаеш.
- Много хора учат в чужбина.
Освен това винаги си мечтал да дойдеш тук.
Радвам се, че сме тук двамата.
- Днес нямаш ли лекции?
- Не.
Само трябва да взема една книга, която забравих в "Социални Грижи".
Можеш да отделиш 10 минути. Обещавам, че ще те закарам навреме за изпита.
- Къде отиваш?
- Ела тук, искам да ти покажа нещо.
Това е Будистки ритуал.
Димът на тамяна отнася молитвите им към душите на предците им.
Така им помагат да намерят покой.
Сигурно са загубили много близък човек.
Извинете.
Хайде де.
- Карън?
- Да, Алекс?
- Свободна ли си този следобед?
- Трябва да уча за един тест. Защо?
Желанието ти се изпълни. Първото ти посещение сама.
Погрижи се да има всичко, от което се нуждае и й помагай из къщата.
Това е работата на Йоко, но тя днес не се появи на работа.
Не си вдига и телефона. Явно е болна или нещо такова.
А у нея е проклетия ключ за къщата.
Какво означава това?
Означава "тежка летаргия с придобита шизофрения".
Ядно спи през повечето време на деня.
Снаха й не работи и затова може да е там.
В тази къща се говори на английски, така че ще се оправиш.
Ето ти и адреса.
Можеш да се ориентираш по таблата на улиците...
и не забравяй да си вземеш карта, ясно?
Не се притеснявай, Карън. Готова си за това.
Извинете ме... Търся тази къща.
Мисля, че е в тази посока.
Ехо?
Има ли някой тук?
Господи, добре ли сте? Елате тук.
Добре, Ема.
Казвам се Карън Дейвис.
Работя в "Социални Грижи". Замествам Йоко, само за днес.
Ехо?
Да, беше затворен в килера, а вратата беше облепена с тиксо.
Още не са се прибрали.
Не знам. Ема още нищо не ми е казала.
Не, не иска да слезе долу.
Знам. Съжалявам, Алекс.
Само ела възможно най-бързо.
Тошио.
Матю и Дженифър не са вкъщи, оставете съобщение,
Сюзън се обажда, там ли си, Мат? Обади се.
Сега си тръгвам от работата, така че ми звънни на мобилния,
или ми се обади вкъщи по-късно,
защото малко се притеснявам за майка.
Обади ми се, когато можеш, става ли?
С кого говореше?
Искам само тя да ме остави на мира.
Трябва да си починеш малко.
ПРОДАВА СЕ "Щастливи Къщи" ООД.
ПРОДАВА СЕ "Щастливи Къщи" ООД.
Добре дошли. Какво мислиш?
Свалете си обувките.
- Дори в собствената си къща ли?
- Да, дори в нея.
Къщата е идеална за майка.
Даже няма да й се налага да изкачва стълби.
- Къде отиде майка?
- Ще я потърся.
Мамо?
Къде си?
Хайде, майко. Знаеш какво каза докторът за стълбите.
- Добре ли е тя?
- Да.
Ей, мамо.
Какво има?
Майко, добре ли си?
Сузуки-сан?
- Ще купим къщата.
- Добре.
Добро утро.
Надявам се, че мама е добре. Откакто се нанесохме, все спи.
Но не и през ноща.
Казах ти, че можеш да проспиваш всичко, Матю.
Съжалявам, скъпа.
Сигурен съм, че само е уморена от преместването. Скоро пак ще се върне в ритъм.
- Виждала ли си пътната ми чаша?
- Още не съм я разопаковала.
Може би трябва да кажем нещо на болногледачката.
- Как се казваше тя?
- Йоко.
Тя може да ни предложи нещо.
Може би.
Липсва ми да виждам това.
Предполагам, че сега ще трябва да си говорим сутрин.
Добре ли си, малката?
Джен? Съжалявам, скъпа, добре ли си?
Какво ти има?
Вчера излязох на разходка.
Само да се поразгледам.
И се изгубих.
Не можах да намеря никой, който да говори английски, за да ми помогне.
Обещавам ти, че скоро всичко ще стане по-лесно.
Или какво?
Или просто ще кажа на компанията, че преместването не ме устройва.
И ще се върнем в Щатите, със или без старата ми работа.
Могат да намерят някой друг да им запълни бройката.
Но дотогава...
обещай ми, че ще се опиташ да се адаптираш, нали Джен?
Дадено.
Ако ти трябва нещо, трябва само да ми кажеш.
Кой е там?
Ей, Джен?
Какво, за Бога...
Майко?
Добре ли си?
Майко, къде е Дженифър?
Хайде.
Изплаши ме....
Джен? Скъпа?
Какво има? Какво не е наред?
Какво е станало, скъпа? Какво има?
Ще повикам линейка, чуваш ли?
Кой си ти? Какво правиш тук?
Извинете ме, г-жо Уилямс.
РАЗСЛЕДВАНИЯ
Аз съме детектив Накагава. Това е помощникът ми, детектив Игараши.
Добре ли е Карън?
Тя е в шок.
Тази вечер ще остане в болницата под наблюдение.
Познавате ли тези хора?
Това са Матю Уилямс и жена му Дженифър.
Той е синът на жената, за която се грижеше Карън.
Кога ги видяхте за последно?
Когато дойдоха да се регистрират.
Това е стандартната процедура,
въпреки че посещенията бяха уредени от работодателя му .
- Мисля, че работи в...
- Вече говорихме с работодателя му.
Днес не е отишъл на работа.
Елате утре в управлението, за да дадете показания.
Адресът е написан долу.
- Йоко.
- Моля?
Карън е заместничка.
Йоко е момичето, което обикновено се грижи за Ема.
Тя също не идва на работа.
Откога?
От вчера сутринта. Мисля, че видях колелото й отвън.
Сюзън се обажда, там ли си, Мат? Обади се.
Сега си тръгвам от работата, така че ми звънни на мобилния,
или ми се обади вкъщи по-късно,
Малко се притеснявам за майка
и искам да се уверя, че е добре.
Обади ми се, когато можеш, става ли?
Четвъртък, 18:27, Край на съобщенията.
Това е сестрата на Матю.
Това сигурно е тя.
Изглежда, че работи тук, в Токио.
Обадете се на служебния й телефон, после на домашния.
Ако няма отговор, пратете някого при нея.
Да, сър.
Накагава-сан...
...на кого е това?
Всичко е наред. Тук съм.
Шефът ти ми каза какво е станало. Съжалявам.
Дори не съм сигурна какво точно стана.
Старицата е починала в съня си.
- Тъжно е, но такъв е живота.
- Така ли ти казаха, че е умряла?
Тази къща.
Имаше нещо там....
Няма нищо, Карън.
Матю и Дженифър ги няма, моля оставете съобщение.
Сюзън се обажда, там ли си, Мат? Обади се.
Сега си тръгвам от работата, така че ми звънни на мобилния,
или ми се обади вкъщи по-късно,
Малко се притеснявам за майка
и искам да се уверя, че е добре.
Обади ми се, когато можеш, става ли?
Престани, Матю.
Има ли някой там?
Извинете ме!
Моля ви, имаше някой на...
На десетия етаж...
Имаще нещо... Нещо странно...
- Седнете, ако обичате.
- Помогнете ми, моля ви.
Ало?
Аз съм.
- Добре ли си?
- Да, аз съм долу на входа.
В кой апартамент беше ти?
1601. Ще ти отворя вратата.
Не знам какво си намислил....
Как се чувстваш?
Уморена, но добре.
- Ти си чуждестранна студентка?
- Да.
И работиш като доброволка в "Социални грижи" от...
Три месеца. Трябваше да натрупам социален стаж.
Каза, че за първи път си била в тази къща?
Да.
А това японче, което каза, че си намерила там...
- Намерихте ли го?
- Не, още не.
Каза, че то е било затворено в килера?
Tочно така.
И имаше книга. Дневник.
На момчето ли беше?
Не мисля. Мисля, че беше на жена.
Почеркът ми се стори женски.
Говорихте ли с момчето, след като го намерихте?
За малко.
Попитах го за името му и той отговори, че се казва Тошио.
Още един въпрос, моля.
Намерихме това в коридора.
Това е той.
Това е момчето.
Детектив Накагава?
През цялото време, докато бях в тази къща,
усещах, че нещо не е наред.
Какво се е случило там?
Телата на сина и на снахата...
на жената, за която се грижехте, бяха намерени на тавана.
Изглежда, че синът е убил жена си, а след това се е самоубил.
Извинете ме за момент.
Проверихме апартамента на Сюзън, сестрата. Беше празен.
И какво?
Странно е, но вратата беше заключена отвътре.
Изглеждаше, че се е прибрала, но в стаята нямаше никой.
Намери ми охранителните записи от камерите в службата й.
Те бяха...
Те бяха първото семейство, което се нанесе да живее в тази къща,
след откритието, което направихме на тавана преди три години.
Знаете ли нещо по въпроса?
Какво правиш тук?
Мислех, че няма да те пуснат до довечера. Да не си избягала?
Просто трябваше да се махна оттам.
Не исках да съм сама.
Добре, Карън.
Изчакай малко.
Какво има?
Говори ми.
Мисля, че видях нещо в тази къща.
Ема и аз бяхме сами в тази стая,
но мисля, че имаше и нещо друго с нас.
Какво има, Карън?
Просто искам да си ида вкъщи.
Ехо?
Какво е станало, Йоко?
Името ми е Карън Дейвис и съжалявам, че ви безпокоя,
но искам да ви задам няколко въпроса.
Въпроси за какво?
Знам, че е много неудобно.
Тук съм, защото...
искам да ви попитам нещо за съпруга ви.
Това са всичките му вещи от училището.
Тази е от първата ни среща.
Господи.
Питър!
ХЕй, Шимицу.
- Честит понеделник.
- Да, бе.
Ето ти писмата.
- Още едно ли си получил?
- Да.
Нямам представа.
Казва, че преди е била в един от моите класове,
но изобщо не знам коя е тя.
- Благодаря.
- Няма проблем.
- Приятен ден.
- Мерси.
Ей, момче!
Сам ли си тук?
Къде са родителите ти?
Детектив Накагава, трябва да говоря с вас.
Жената, която е била убита преди три години в онази къща, е познавала този човек.
Той се е самоубил на сутринта след като тя е умряла.
Не вярвам, че той се е самоубил.
Не разбирам. Какво става?
Преди три години...
трима мои колеги и приятели...
започнаха да разследват едни случай.
Двама умряха при загадъчни обстоятелства, а третият изчезна.
Те разследваха убийствата в тази къща.
Да не ми казвате, че детективите са умрели, заради къщата?
Аз бях в тази къща! Вие също!
В Япония има едно поверие...
че когато човек умре с голяма мъка или ярост,
тези емоции остават живи...
и се превръщат в проклятие за това място.
Спомените за случилото се, ще се повтарят там завинаги.
Смъртта става част от това място...
убива всичко, до което се докосне.
Един път да си станала негова жертва...
никога няма да се измъкнеш.
Съжалявам.
Трупове изоставени в чували за боклук.
ПОЛИЦЕЙКО РАЗСЛЕДВАНЕ - НЕ ПРЕМИНАВАЙ
ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ НА МЕТРОПОЛИТАН
Карън, аз съм.
Къде се губиш цял ден?
Наистина се тревожа се за теб.
Обадиха се от "Социални грижи",
Алекс и Йоко са мъртви,
а аз намерих проучванията ти и...
В тази къща ли си отишла?
Идвам да те намеря.
- Получи ли съобщението ми?
- Дъг!
Не се безпокой...
Няма никакви проблеми.
Ще ти се обадя преди да тръгна.
Десет минути.
Да, ще се прибера скоро.
Да, и аз те обичам.
Явно майка ти ще закъснее.
"Влюбена съм в един човек... "
"...но той не знае, че съществувам."
ПИТЪР + КАЯКО
ПИТЪР
Дъг!
Бял мъж, на около 25 години.
А по въпроса за жената?
Пратихме да я доведат.
Как е оцеляла тя?
Все още разследваме инцидента,
...но успяхме да запазим къщата.