Le Professionnel (1981) (Le Professionnel CD2.srt) Свали субтитрите
Знаеш ли, Розен, вече знам как ще намерим Жос Бомон.
Не ти трябва план. Защото ако ти пусна куршум в челото,
...Жос ще дойде веднага.
Време е за малко кафе.
Зарежи.
Това е за мен.
Не исках да я ударя, кълна се. Розен ме накара.
И аз не исках да те удрям.
Жена ми ме накара.
Не прави така. Това си е работа.
Аз не обичам да бия.
- Прав си.
Работата си е работа.
Кроасанът е за приятеля ми.
Ще остане три дни повече.
Тежко. Много тежко.
Не и за нас.
Надявам се да заменим част от природните им богатства срещу ядрени мощности.
За да го убедим - 3 дни не са много.
Да. А за да бъде убит...
...са напълно достатъчно.
Господин президент, не бих желал да ви безпокоя, но ...
Полковник Мартен от охраната би желал да види Ваше превъзходителство.
Ще го приема след вечеря. Или утре.
Но тази вечер имате среща с г-н председателя на съвета.
Ще имаме пренатоварен ден,
- Е добре, какво толкова.
Сигурно е спешно. Той чака повече от час.
Аз ги чаках 15 години. И повечето време - в затвора.
Така че един час няма да му навреди ни най-малко.
Господа, негово превъзходителство ще ви приеме.
Оттук, моля.
Да?
Та, що се отнася до моята защита, как смятате да процедирате?
Вижте, ние разбираме какви са предимствата на двореца
и удобствата на квартала,
но за жалост, що се отнася до сигурността, нещата не стоят така.
Много хора влизат и излизат, невъзможно е да се контролират.
От гледна точка на сигурността е цял ужас. - Чакайте за момент.
Нали не ви хрумва да ме заключите в посолството?
О, това ли, съвсем не, господин президент. И през ум не ни е минавало.
- Негова светлост не желае ли още нещо?
- Не, благодаря.
- А къде смятате да ме сложите?
- Слава Богу, не ни липсват замъци.
Освен ако нямате предвид двореца в Люксембург,
бих искал да отседна в някой селски замък, където са умирали кралете ви.
О, извинете.
Попречих ли?
- Госпожица Фредриксен.
- Госпожице.
Дорис, скъпа моя, какво мислите за френското село?
Въх.
Предпазливостта ме съветва да я послушам.
Довиждане, господа.
- Приятна вечер.
- И на теб. - Благодаря.
Мамка му, още една!
И какъв е първият въпрос?
Дорис Фредриксен.
Отдавна сме верни на негово превъзходителство.
Но отскоро имаме връзка - изключително италианска и изключително разтърсваща.
Печелиш! С кого?
Волфони Салваторе, "Волфони" - желатин и безалкохолни напитки.
Отново печелиш! Къде?
Хотел "Хилтън". Мога да ви кажа и къде да намерите госпожица Фредриксен.
Загуби! 22-505-63, мадам Кло.
Когато губиш на трети въпрос, губиш всичко!
Браво все пак.
Търсят ви по телефона.
- Госпожата е.
- Коя госпожа?
- Госпожата.
- Ало.
- Ало, Дорис?
- Вие ли сте, мадам?
- 45-та, утре става ли?
- При кого е? В момента съм ...
- Салваторе Волфони.
А-а, Салваторе, това е друго нещо. Пак ли е там?
В апартамент 1056.
Клод! Занеси го на комисар Розен.
- Дорис Фредриксен?
- Да.
Комисар Розен, от специалните части.
Има заплаха за атентат срещу президента Нджала.
Исках да ви предупредя.
- И какво ме засяга?
Убиецът няма да се занимава с президента.
Ще се опита да действа чрез вас.
Ако се свърже с вас, задръжте го. Обадете ми се на този номер.
Няколко дни ще ви следим.
Не искате моето мнение?
Не ми пука за него.
А ако откажа?
Ако откажеш, нещастен случай. Например в асансьор.
Клетката пада и те намират 6 етажа по-надолу с острите токчета в устата.
До скоро, госпожице.
Да?
- Господин Волфони? Безалкохолни и желатин? - Да.
Жос Бомон. Шпионаж и шантаж.
- Забавлявате ли се да ме следите?
- Не се забавляваме, а бачкаме.
- Къде отивате?
- Да бачкам!
По-нататък е частна собственост.
- Кой е?
- Дорис.
Идвам! Добре си, нали?
Извинете, сигурно съм сбъркала. Това апартамент 1056 ли е?
Да, но аз трябва да се извиня.
Идвам, без да предупредя, натрапвам се, притеснявам ви ...
Салваторе не ми каза, че ще сме трима.
- Всъщност, аз не съм против, но...
- Трима? Салваторе?
А, скъпият Салваторе! Къде го бях сложил Да, в гардероба, под вратовръзките.
- В какъв гардероб?
- Трябваше да кажа "под закачалките".
Никога не лъжа. Надявам се, че не е станал на дрипи.
Намирате ли за учтиво да слагате хората в гардероба?
Трябваше да ви видя насаме. Лично.
- Много са ми говорили за вас.
- Кой ви е говорил?
- Негрото.
- Шшшшт!
Вие ли сте злосторникът, за когото ми каза онзи лудият?
Лудият не ви ли каза: "Аз съм Розен от специалните части...
и ще те накарам да си глътнеш обувките" ?
- Не каза обувките, каза токчетата.
- Какво искаше той от мен?
- Розен?
Най-много от всичко иска да ме убие,
но първо иска да ме хване. А за да ме хване, разчита на вас.
А вие? Какво възнамерявате?
- Искате ли да убиете Нджала?
- Много ли ще ви е мъчно?
Не, но не става въпрос за това. Ако набутате половината ми клиенти
в гардероба и убиете другата половина, ще остана без пукната пара.
Поне така изглежда.
Чуйте ме. Защо не се спазарим.
Ще ви оставя повечко време с Нджала, ще му измъкнете възможно повече пари,
а в замяна ще ми направите услуга.
- Услуга?
Да. Ще кажете на Розен, че съм ви задал куп въпроси за охраната на президента Нджала.
Имената на телохранителите му, къде му е леглото...
...навиците му. Всичко това.
И какво ще спечелите с това?
Ще попреча на Розен да спи.
А в неговата работа, който не спи, му треперят ръцете, очите му недовиждат...
Да кажем, че ще ми е от полза.
Той поиска да ви задържа. И да му се обадя.
Забавлявате ли се?
Не, започвам да си мисля, че няма да ми е неприятно да ви задържа.
Но без да му се обаждам.
Къде е този луд? Каза ми, че е от ...
"шпионаж и шантаж".
- Пак на работа.
Нищо няма да кажа. Няма да се оплача, няма да задавам въпроси, обаче вън!
- Вие пък какво правите тук?
- Аз съм виновникът. Тръгвам си.
Пиеро отива при Колумбина, Арлекин забързано изчезва.
Не можеш да си тръгнеш! Има две ченгета отпред, ще се натъкнеш право на тях!
Няма значение. На това му казваме "предимството на изненадата".
Прас-фрас, полицайче.
Първо госпожа Бомон...
после президентската курва.
Скоро всички в Париж ще са имали среща с Бомон.
Поздравявам ви, господа!
Извините ме, полковник, но не можем да следим едновременно Бомон и проститутката.
Има и пет километра междуконтинентален коридор.
Междуконтиненталният вече не е в програмата.
- Ще преместим президента.
- Знаете ли защо е одобрил проекта?
Защото не е наш. Вече е на Елисейския дворец.
- Къде ще го преместим?
- На село. В замъка Ла Фериер.
Две крила, една централна постройка, един етаж, един павилион - непревземаемо
- А Бомон?
- Какво Бомон?
Да, Бомон. Ще го спрем ли, или няма?
Разбира се, че ще го спрем. Защо ме питате?
Не питам вас, господин полковник.
Питам Валера.
Ти наистина си изгнил отвътре, Розен.
Мислех, че знам докъде ще стигнеш.
Но... в какво упреквате капитан Валера?
Не го упреквам, господин полковник.
Само искам да знам от кой отбор е: от нашият, или от този на Бомон.
Въпросът ми е в реда на нещата.
Ако си спомням добре, вие двамата бяхте добри приятели.
Какво значи това?
Значи, че ако някой доверен човек...
Валера, например.... си уреди среща с Жос Бомон...
Жос ще дойде на срещата.
Идеята не е ли добра?
Ти си по-прогнил, отколкото си мислих.
И ако тази система не проработи, ще опитам нещо друго.
Ако тези клопки се окажат напразни,
ще измислите други. Още по-отвратителни.
Не, Алис.
Друга гледна точка не значи непременно клопка.
Капитане, мисля, че комисар Розен този път не греши.
Във всеки случай, ако някой трябва да се срещне с Бомон, може би това сте вие.
Не.
Добре. Ще се опитам да се свържа с Жос.
Но при едно условие. Дайте ми време да го убедя.
Или поне да опитам.
Разбира се, че ще ти дадем време, Едуар.
Нали, господин полковник?
Разбира се.
Но, Едуар, как можа да го кажеш?
Та ти ги познаваш! Те искат да го убият.
Това им е заветната цел. И единственото желание.
Знам само, че искам да го видя.
Той отиде твърде далеч, Жан. Трябва да спре с глупостите.
Ако не успея да го убедя тази вечер, значи е твърде късно.
Добре. Но нищо не обещавам.
Ако Жос се обади, ще му предам съобщението ти.
Но постарай се поне Жос да не рискува нищо при срещата ви.
Кълна ти се.
Добре, Валера.
Едуар.
Дори е много, много добре.
Знаеш ли, сладък си, когато се правиш на заспал.
Не се правя. Защо говориш така?
- Две години, Едуар.
- Какво две години?
Попита ме откога не сме се виждали.
- Аз ти казвам - две години.
- Знам чудесно, че са две години.
Защо се смееш?
Мисля за физиономията на Мартен, ако ни види заедно.
Вярно е, че си му дал оставката си.
Това, че не я е приел, не е страшно.
- Жан ли ти каза за оставката?
- Да.
Дори това я е впечатлило. Нормално е.
Дори си те представям: "Жан, тази сутрин подадох оставка".
Както ми каза малко по-рано: "Жос, бих заминал вместо теб".
Нали беше в този смисъл?
- Малко кафе?
- Ще ти донеса.
Като говорим за Жан. Имаше ли полза посещението ти у тях?
У тях, у тях. Ставаш смешен. Това е и мой дом.
А, това Орелът прихващач ли е?
- Онзи, който аз ти донесох от Хонгконг? - Да, да.
Този робот ми беше адски досаден, с неговите батерии.
Немските батерии не ставаха за японските роботи.
Чудя се, дали английските батерии стават за немски роботи?
- Как е Алис?
- Добре. Защо?
- Тя ли дешифрира телеграмата ми?
- Да.
- Хареса ли й?
- Не особено.
Би предпочела новини от теб, получени по друг начин.
Аз също. Всички.
Колко ти струват?
Роботите. Колко ти струват сега?
Сто хиляди. Може би и сто и петдесет.
Леле, една малка армия.
А ченгетата наоколо? Те колко са?
Също една малка армия?
Не знам. Но не са малко.
Сложихме хора по покривите. Лувие и Фарж са в обикновената кола.
Добре си го подредил ти него.
Отзад са Робер, Де Брюно и Беа.
А долу в отсрещната сграда, Виктор и Егуле.
- В бистрото - Мартен и Мишлон.
- Щом си ги видял, защо се качи?
Ами... защото ти ме покани, Едуар.
Исках да се видим, да те спра, докато още е възможно, Жос.
Ще те застрелят като куче. Ще бъде безсмислено.
За две години нещата напълно се промениха.
Политиката, обстоятелствата,
всичко се промени.
- Да. И аз се промених.
Всичко се промени. Без Нджала и слугите му.
Ако е било правилно да го убия вчера, значи, така е и днес.
Не беше правилно да го убиваш!
Не трябваше да ме убеждавате, че е било правилно!
Не разбирам. Не схващам упорството ти, Жос.
Кого мразиш повече - Нджала или службата?
Отгатни.
Добре, стига толкова. Изчезвам оттук.
Дай ми паролата, след като си сложил хрътките си навсякъде.
Но Жос, не разбра ли, че всичко е свършено? Край! Приключи!
Не, скъпи ми Едуар. Не е свършило. Беше минало.
- Какво е това?
- Пресата.
Демократичната преса. От две години не са писали за мен.
Така че взех, че им нахвърлих това-онова.
Какво им каза? Какво си им разправял?
Обясних им, че ще присъстват на живо на екзекуцията на агент от тайните служби.
Изглеждаха страшно въодушевени.
Но ти съвсем си се побъркал. Това е абсолютно против правилата!
А по правилата на службата ли е да предадеш свой агент?
А твоето обаждане сутринта на Жан, то по правилата ли беше?
Господа, благодаря ви, че сте тук.
Господа журналисти, държа да ви уведомя, че съм в чудесно здраве.
Връщам се от почивка, имам само приятели...
и нямам никаква причина да се самоубивам.
Казвам го в случай, че ме откриете проснат на килима.
Господа, трябва да сляза два етажа по-надолу, за да стигна до микрофоните.
До скоро.
Защо правиш това?
Трябва да измина три метра с гръб към теб.
Жос!
По дяволите.
Блокирайте вратата.
Ако светлината ви пречи - изгасете я.
Кое предпочитате, полковник:
Да изляза отпред и да отговоря на това, за което всички предполагат?
...или да изляза отзад, а вие да извикате хората си?
- Излезте отзад.
- В такъв случай искам кола.
- И никой да не ми се пречка.
- Извикайте Рюпер, Де Боано и Перен.
А вие докарайте кола в улицата отзад.
Ето, видяхте ли. Така вече е по-добре.
Никога не съм смятала, че Едуар умее да убеждава.
Получих драскотина. Нищожна е, но много ми дойде.
Мило е, че ми изпрати цветя.
Знаеш ли, Алис, аз тичах, тичах. С една идея, която не можех да загубя.
Щом пристигнах в Париж, разбрах всичките магии.
Полковник Мартен, вежливият Валера.
- Не го ли наричаш вече Едуар?
- Не. Не го наричам вече така.
Вежливият Валера...
Безупречната Жан...
Чудесната Алис...
Накратко, всички причини да не правя това, което трябва.
Затова изпратих телеграмата - за да ги няма всички тези причини.
За да стане лудостта ми неизлечима.
Винаги можеш да промениш мнението си.
Всъщност ... Дори и да променя мнението си,
това няма да доведе до нищо. Машината е задвижена.
Няма крясъци, заповеди, мишени.
С изключение на две: Нджала и аз.
Бих предпочел да е само една, за да не се крия.
Какво гледаш ту към вратата, ту към прозореца?
Мислиш, че някой е такъв мръсник, че да дойде да те търси тук?
Такъв мръсник?
Познавам двама: Розен и Фарж.
И най-вече Розен.
Ако ти и аз заминем, кого ще намери Розен?
Въпрос на гледна точка. Можем да си правим планове...
Да се качваме на самолети, да лежим под чадъри.
За нещастие обаче, сме вече 15-ти.
И аз имам среща в един парижки дворец. За да убия един президент.
Прав си. 15-ти е.
Само че ударът ти е ненавреме, Жос.
Ударът ти е със закъснение. Твоят президент не е в двореца си.
Той е в замъка Ла Фериер, на 10 километра от Рамбуйе.
Познай?
По това време те вече копаят окопите и слагат чувалите с пясък.
Какво има? Учудва ли те?
- Мислеше, че ще те предупредят ли?
- Много ли са там?
Ами специалните сили, жандармерията, хората на Розен...
- А, също и един пилот.
- Пилот ли?
Да, защото възнамеряват да доведат госпожица Дорис Андерсен...
- Фредриксен.
- Точно.
Да доведат госпожица Фредриксен с хеликоптер.
Видя ли.
С това трябваше да започнеш, малката ми Алис.
Хеликоптерът.
Сигурен съм, че го уцелих.
Сигурен съм.
Къде би могъл да е? Скоро ще разбера.
Може да е при жена си. Има и приятели тук-там.
Вижте какво, вие се занимавайте с Бомон, аз ще се заема с президента.
Фарж и Валера вече са в замъка на място. Заминавам при тях.
Горкият Валера. Не му е лесно.
Г-н полковник, госпожица Анслен се извинява. Няма да дойде днес.
Какво й е?
Ами... не знам. Изморена е.
Изтощена, може би.
Розен.
Казах ли ти, че винаги ще съм зад теб.
Извинете, господа.
Доктор Тушас?
Името е в...
В списъка на портиера...
Трябваше ... трябваше да донеса...
Исках да попитам ... Бих искал ...
Извинете ме.
Без документи за самоличност.
Ало, ало, без документи за самоличност.
Само плочка с гравирано име. Бомон, Жослен.
Според първоначални данни, бил е убит от куршум.
Мамка му.
Носи около врата си гравирана метална плочка с номер: 322-460.
На името на Бомон, Жослен.
Според първоначални данни от полицията, е бил убит от куршум.
Не разбирам в какъв капан може да е по- паднал, защото един срещу друг е абсурд.
Убит от куршум...
Бих искал да видя кой го е направил.
- В рапорта не пише ли друго?
- Тялото е в съдебна медицина.
По този повод предайте на полк. Мартен, че няма да идентифицирам тялото.
Майната му! Много му здраве.
Успокойте се. Ще му кажа.
Знаехме, нали? Че всичко това ще свърши зле.
Но защо се беше заинатил.
Добре, Фарж, вие тръгвате за Париж. Отивате в моргата да разпознаете Бомон.
Да? Кажете.
Негово превъзходителство желае да знае, дали е направено всичко необходимо...
във връзка с хеликоптера на госпожица Фредриксен?
Какво само ми досажда тоя с неговата курва!
Да, да, всичко е готово! И той е готов, и полянката за приземяване е готова.
Ето, доволен ли сте, Артур?
Да. Доволен съм.
Дали не е малко прекалено.
Ще върнем хората в казармите.
За охраната на тоя бардак обичайната охрана е напълно достатъчна.
По дяволите!
Ало. Веднага ми дайте полковник Мартен.
Ало, полковник.
Ало, Фарж. Ало, Фарж!
- Мен си видял на масата.
- Ало!
Господин полковник... аз ... разпознах Бомон. Той беше.
Какво става, Фарж? Гласът ви е странен.
- Харесвах Бомон.
- Добре, до скоро.
Хайде. Потегляй.
Не вярвах на Розен, когато каза, че е улучил Бомон.
Той е странно ченге, този Розен.
Гадняр е, но е и страхотно ченге.
Добре, аз съм в офиса. Ще кажа добрата новина на негово превъзходителство.
В колко излита госпожицата?
В три и половина. Защо?
Трябва да сме там навреме.
Спокойно, помощник. Спокойно. Добре е да шофира човек.
Дишай дълбоко. Навън ухае на пролет.
Когато стигнем портала, се опитай да изглеждаш естествено тъп.
Чу ли ме? Естествено тъп.
Полковникът отпраща хората си. Теренът е свободен.
Не забравяй какво казах: естествено тъп. Естественото се харесва.
Благодаря.
Ще спреш пред вратата.
Къде са стаите на негово превъзходителство?
Искаш да идеш в хладилника при Розен ли? Къде е апартаментът на Нджала?
На първият етаж, срещу стълбите. С големите прозорци.
Къде каца хеликоптерът - отпред или отзад?
Там, на тревата.
Чакай.
Здрасти.
А сега какво?
Моите почитания, полковник.
Бомон... А кой е в моргата?
Розен. Разочарован ли сте?
Разочарован от Розен? Да, много.
Току-що казах, че е добро ченге.
Всички сме добри ченгета. Сега ми дайте оръжието си.
Но с два пръста, както правят по телевизията.
Много се радвам, че сте добре настанен за последното действие.
Нджала ли разпредели местата? Да му благодарим за това.
Минете напред.
Свободен сте, полковник. Имате си работа.
Да чуете обясненията на Фарж, да разположите стрелците на покрива.
Накратко, обичайните занимания преди бедствието.
И не ми пречете. Номерата ви са ми добре познати.
Влез.
Бих останал още малко, но негово превъзходителство не бива да чака.
Не пали. И най-вече не говори, Артур.
Не е Артур.
Какво мога да направя за вас, командир Бомон?
Да дръпнете пердето, да светнете лампата.
И да умрете, господин президент.
Виждам ъгъл на бюро. Виждам и силует.
Тъкмо светнаха лампата. Това сигнал ли е?
Президентът опитва да приближи тоя кретен до светлината.
Ще го застрелям като куче!
Фарж, вие така да се каже, сте последният, който е видял мъртъв Бомон, в моргата.
Когато го казах, тук имах опрян пищов. Знаете ли какво е?
Това не е разказ, не е рапорт, не е информация, а пищов!
Завесите са дръпнати. Забелязвате ли нещо?
Ако Бомон се покаже, стрелям на месо.
Колко време ни остава?
Десетина минути, не повече. И нямам причина да ви оставям жив по-дълго.
Нужен съм на страната си.
На никоя страна не й е нужен тиранин. Вашата смърт ще е всенароден празник.
Народът ви ще танцува по улиците. Ще празнува вестта за свободата си.
- Накратко, няма да съжалява изобщо.
- Аз съжалявам.
Защото не ви убих. Наистина съжалявам за това.
- И се питам защо.
- Заради религиозните ви убеждения?
Не. Имах намерение да ви разменя някой ден.
Но срещу какво? Вие нямате стойност.
- Това ви е обърквало досега. Идеята за стойностите.
Добро, зло, добрият, лошият - накратко общите идеи.
Сега, като сме тук двамата, стигаме до прости изводи.
И за ваше нещастие - окончателни.
Какво чакате тогава?
Хеликоптерът.
Не искам да запишете съобщението ми! Искам да ме свържете с министъра.
Искам министъра, госпожице!
Вие наистина сте изключителни. Трябвали са ви 3 революции и 5 републики
за да стигнете до тази пародия на демокрация.
А искате аз да успея от пръв път?
Не ми пука.
Всички тези глупости за морала и историята...
Не ме интересуват.
Хитър си като лисица, и пак нищо.
Обади им се.
- Какво става?
- Не знам, размърдаха се.
Да? Капитане, президентът Нджала.
- Ало. - Когато излезем, трябва да няма никого.
Нито на стълбите, нито на вестибюла, нито на поляната.
- И хеликоптерът да е готов и да чака.
- И хеликоптерът да е готов и да чака.
- Дайте ми Бомон.
- Иска да говори с вас.
Ало. Ало, Жос?
- Няма да можем да се видим вече.
- Защо?
Покани ме у вас - винаги е удоволствие за мен.
Мога ли да се надявам, че нещо ще те откаже?
Не виждам какво, но ... ще те оставя да помислиш.
- Хайде да приключваме.
- Да приключваме?
Само че ... никога не съм искал да ви убивам.
А това? Може би е с халосни.
Не. Това е Уинчестър, господин президент.
Виждам револверът му.
Тогава не разбирам.
Това ще го схванете много бързо, господин президент.
Вижте, обяснете ми ...
Улучих го!
Аз го улучих!
Момент, господин министър.
Никой да не мърда. Чакайте заповеди.
Ало, господин министър?
Президентът Нджала е мъртъв.
Не, помощник инспектор Фарж.
Не, не, не е объркване. Това е ... машинация.
Всички да останат на място и да чакат заповеди.
- Подслушва ли се?
- Разбира се, господин министър.
Само не стреляйте! Никой да не мърда без заповед!
Чакам вашите заповеди.
Хеликоптерът е готов за излитане.
Бомон ще се качи.
Да, разбира се. Какво да правя?
Каквото смятате, полковник.
Вече нищо не смятам, господин министър. Ще ви изпратя текущите дела.
Оставката ми ще бъде на бюрото ви преди 18.
- Ало, какво да правим, господин министър? - А ... нещо да правим ли?
Да го убием, или да го оставим да си тръгне? Вие сте този, който решава!
- Какво става тук?
- Розен е мъртъв.
Нджала е мъртъв.
Колкото до мен, в момента се решава.
- Да те върна ли в Париж?
- Не.
Но на ваше място не бих стоял на огневата линия.
Господин министър, имаме само няколко секунди.
Има криминален момент тук, но има и политически такъв.
След изявленията на Бомон пред пресата...
Но по дяволите, какво да правя?
- Трябва да го спрем.
- Това заповед ли е?
Заповядвам ви да го спрете.
Трябва да го спрем, Фарж.
Превод от звук: moni@pisem.net