The Living Planet - Episode 3 (1984) Свали субтитрите
смяната на зимата и лятото носи много големи промени,
налагащи ритъм в живота на растенията и животните.
На север, във великите вечнозелени гори,
условията през зимата са ужасяващо сурови.
За да процъфтява, животът има нужда от три неща:
светлина, топлина и влага.
Причината, поради която дървета като тези, не виреят много на север,
е не само в изключителния студ,
а и в това, че заради дългите и мрачни зимни месеци,
няма достатъчно светлина през годината, за да растат.
Тук в северна Норвегия, на 500 км от Полярния кръг,
светлина има, но пък е изключително студено.
Измервани са температури от порядъка на - 70 градуса,
а зимно време падат обилни снеговалежи.
Студът заплашва не само да замрази соковете на дърветата,
а и отнема една от най-важните им суровини - водата.
Въпреки че снегът и ледът са навсякъде наоколо,
дърветата не могат да извлекат вода от тях, докато са замръзнали.
Затова тази земя е също толкова суха, колкото и пустиня,
и боровете имат нужда да складират вода, подобно на кактусите.
Всички растения отделят по малко влага през листата си,
но боровите игли са предпазени чрез почти непроницаема обвивка.
Порите, през които те дишат
и през които могат да кондензират водата,
се намират във вдлъбнатините по протеженията на иглите,
и стоят в малки дупки, обградени от изпъкнала част,
като по този начин са изолирани от вятъра.
Тези сухи, наподобяващи восък листа, почти не стават за ядене,
но семената в шишарките стават
и са една от малкото достъпни храни в гората през зимата.
Чрез специалният си клюн, кръсточовката отделя сегментите на шишарката
и успява да са добере до хранителните семена.
Това зимно угощение никога не е гарантирано.
През някои години, всеки клон на дърветата е отрупан с шишарки,
докато през други, количеството им е съвсем малко.
Тогава хранещите се със семена трябва да се преселят или да умрат.
Малкото останали шишарки вече могат да пуснат семената си в снега,
когато животните наоколо са останали съвсем малко.
Все пак има останали.
Полевките са проправили тунелите си през снега и събират, каквото намерят.
Лосовете извличат по малко влага от боровите дървета,
независимо от висящият по клоните влакнест мъх.
Те предъвкват сочните вейки и кората на брезите,
но това въобще не е достатъчно.
Ако не бяха складираните през лятото мазнини, малцина биха оцелели.
Зимните гори могат да поддържат съвсем малко тревопасни животни,
но те са достатъчно, за да изхранят няколко по-издръжливи ловци.
Краката на ивичестата сова са идеални за улавяне на плячка в снега.
Те са дълги и покрити с топли пера.
Совата периодично патрулира из снега,
защото не може да си позволи да изтърве и една възможност за улов.
А ето това е много непредпазлив ход.
Рисът търси по-голяма плячка.
Женската има малки, които, въпреки че са големи,
не са достатъчно способни, за да ловят сами, така че зависят от нея.
Рентабилността на лова е съвсем точно пресметната.
Ако рисът не улови заека на разстояние до 200 метра,
месото, което ще осигури, няма да е достатъчно, за да оправдае усилието,
което той е положил.
По-голямата плячка си струва по-дългото преследване,
затова рисът гони сърни на много голямо разстояние.
Един елен може да осигури храна за цялото му семейство.
В тази сурова земя, дори и най-свирепите и способни ловци,
не се свенят да се хранят с мърша.
Бухалът яде от месото на мъртвия елен
със същия апетит, с който се храни с топлите тела на полевките.
Лакомец - най-едрият от семейството на невестулките,
с когото бухалът не може да се съревновава.
Иглолистната гора расте през цялото земно кълбо
в пояс, който на места, е над 1200 мили широк.
От Скандинавия, през северна Европа и Сибир,
до бреговете на Тихия океан.
През последната ледена епоха, когато моретата са били по-плитки,
Беринговият проток не е съществувал,
затова дърветата продължават в Северна Америка,
през северна Канада, до Атлантическия океан.
Ето защо всички дървета в тази необятна гора
и всички нейни постоянни обитатели в Америка, Азия и Европа, са почти еднакви.
Но когато дойде пролетта, започват да пристигат гости от по-топли краища
и всяка гора придобива своя собствена индивидуалност.
В Скандинавия, Ястребова кукумявка,
скитник, който е презимувал доста по на юг,
идва, реейки се на север отново, в търсене на храна и място за гнездене.
За разлика от роднините си, тя ловува предимно през деня
и разчита не толкова на добрия си слух, колкото на острия си поглед,
докато чака топящият се сняг да разкрие някой гризач.
В боровите гори, от Норвегия до Сибир,
мъжкият глухар провъзгласява своята територия.
Тези големи птици са едни от малкото същества, хранещи се с борови игли.
Женските им също ги ядат.
Време е за правене на гнезда.
Ястребовата кукумявка търси хралупа в някое дърво,
тъй като вече си е намерила партньор.
Но много дупки вече са заети,
заради големия брой кукумявки, долетели до тук, за да се хранят с полевки.
Никоя кукумявка не може сама да си издълбае хралупа.
Те разчитат предимно на кълвачите, а никой не е по-голям майстор дърводелец,
от черният кълвач от северна Европа.
Неговият остър клюн служи като отлично длето,
но въпреки това, повечето предпочитат да дълбаят в по-меки сухи дървета.
Край това дърво има и мравки,
на които кълвачът разчита за храна през зимата.
Не всички от рода на совите ползват хралупи за гнезда.
Бухалът гнезди на земята край скалите.
Той вече мъти три яйца,
тъй като е постоянен обитател на тези гори и се е чифтосал по-рано.
Растенията сега имат своя шанс да се опрашат.
Горските анемонии вече са цъфнали, както и боровете.
Всяко дърво произвежда мъжки и женски цветове,
които узряват по различно време,
затова обикновено женските са опрашени от полена на други дървета.
Сега е най-топлото време в северните гори.
Летните посетители пристигат и дърветата се огласят от песните им.
Този Брезов певец, пеещ толкова енергично в Скандинавия,
е изминал целия път от саваната на юг в Сахара.
Както и тази птица.
Примамката, която ги е довела толкова далеч,
е внезапната поява на безброй насекоми.
Това неугледно създание се познава трудно, тъй като крилата му още не са разперени.
Това е Борова вечерница
и за нея е много важно да се махне от земята, тъй като е пълна с опасности.
Не всички пеперуди се радват на толкова безпроблемно бягство.
Земеровките са сред първите хранещи се с тях.
Горе сред боровите игли, боровата вечерница изпомпва флуиди,
от тялото към крилата си.
Пеперудите ще снесат яйцата си тук, за да се хранят гъсениците с млади пъпки.
Дървесните мравки са изтървали шанса си да уловят възрастна пеперуда,
затова сега претърсват храсталаците за гъсеници.
Цветът и шарката на гъсениците ги скрива от птиците, разчитащи на зрението си,
но не може да ги предпази от мравките, ориентиращи се чрез миризма и допир.
Най-накрая тялото е завлечено долу в гнездото за обща консумация.
Гъсениците на листната оса също се тълпят край боровите пъпки.
Те имат защита срещу мравки - химическа.
Дъвчейки, те складират малко от смолата на боровата игла в торбичка в устата си.
Когато търсещата мравка ги открие, те я цапват по главата със смолата, ето така.
Смолата наранява очите и антените, нарушавайки силно ориентацията й.
Дори и да открие пътя към дома,
тя мирише толкова силно и странно, че другите мравки ще я сметнат за чужда и ще я убият.
Мравките на свой ред са храна за другите.
Въртошийката е вид кълвач, който се е специализирал в ядене на мравки,
като най си пада по техните пашкули.
Също като братовчедите си, тя гнезди в дупки в дърветата, но не ги дълбае сама.
Тя е още един наемател на овакантени от кълвачите дупки.
С дълъг език може да се събират насекоми от кората, без да се излиза от гнездото.
Тук в далечния север, близо до Полярния кръг,
лятно време, слънцето почти не се скрива зад хоризонта и нощите са кратки.
Бухалът ловува еднакво ефективно и в здрач и в тъмнина.
Уловил е заек. Сезонът е добър и дивечът е в изобилие.
Долу в гнездото на земята е останало само едно пиле.
Другите две вероятно са отмъкнати от лисици.
Бухалите често убиват себеподобни и вечерята на малкото е била някаква сова,
която то още не е привършило.
Самотното оцеляло е презадоволено с храна.
То расте много бързо и възрастните му пера вече се показват под перушината.
Опашка от червена катерица е останала от предишно ядене
и малкото изяжда и нея.
На земята гъмжи от полевки.
Боровете са произвели много семена през изминалата зима,
затова много възрастни полевки са преживели до пролетта
и сега всички те се размножават с невероятна скорост.
Тази женска е родила четирите си малки само преди три седмици,
но отново е бременна и скоро ще напусне това семейство, за да основе ново.
Всички от рода на совите, някои прелетни, други не,
претърсват гората за полевки.
Пернатоногата кукумявка има три малки, всичките здрави и очакващи полевки.
Броят на полевките варира значително.
Той последователно нараства за пет до шест години, докато
накрая не станат толкова много, че изяждат запасите от храна и броят им се срива.
Този срив има ефект и върху популацията на совите.
Многото полевки означава по-добре хранени сови,
които снасят повече яйца и отглеждат повече пилета.
Увеличаването броя на совите води до разпространяването им в нови територии.
Намирам се във Финландия и съм много близо до границата с Русия.
Всъщност, тези борови гори зад мен са на руска територия.
Но границата не е преграда за птицата наречена "Фантомът на севера" -
Ивичестата сова.
През годините, в които популацията на полевките е повишена,
совите пресичат тези граници и идват във финландските борови гори.
Знам, че те вече са тук, защото току-що намерих ето това.
Повърнато е от сова.
Всички сови, като част от храносмилането си, повръщат кожа и кости от плячката.
А това, както виждам, съдържа кости от полевки в себе си.
За да разберем точно какво е състоянието на популацията на полевките в момента,
трябва да надникна в гнездо на ивичеста сова, а за да го направя, се нуждая от това.
Всички сови са доста свирепи и ивичестата не прави изключение,
затова, като част от екипировката за изследване на гнезда, ви трябва ето това.
Там горе има едно гнездо, като женската току-що излетя от него.
Тя е кацнала на дървото ето там и не ме изпуска от поглед.
Ако се кача горе и огледам гнездото,
вероятно ще добия представа, докъде е стигнал цикъла на полевките.
Е... хайде...
има само едно пиле.
Ако популацията на полевките беше голяма,
тогава сигурно щеше да има по четири пилета, в гнезда като това,
но от факта, че има само едно, става ясно,
че броят на полевките е започнал да намалява.
Затова е много вероятно това семейство скоро да се върне обратно в Русия.
Сега е останал само месец от краткото северно лято.
Много от птиците, дошли тук да се хранят с насекоми и да гнездят,
скоро ще тръгнат обратно, за да избегнат трудностите на предстоящата зима.
Някои, като дрозда, ще отидат в просторните равнини на юг.
Планинската чинка предпочита буковите гори
и ще отлети веднага след като завърши лятната си смяна на перата.
Ястребовата кукумявка се е отправила на юг от глад,
тъй като със застудяването на гората, там се намира все по-малко храна.
Летейки на юг, дърветата отдолу започват да се променят.
Гъстите по-тъмни иглолистни дървета се сменят от светлозелени широколистни:
дъб, ясен, бреза и бук.
Тук долу, времето е по-топло, лятото е по-дълго и горите не замръзват
не за два или три месеца в годината, а за осем или девет
и формата на дърветата е много по-различна.
Вместо клоните да са спуснати надолу, за да може да пада снега,
те са се разперили широко,
носейки пласт след пласт листа, с които улавят изобилните слънчеви лъчи.
Листата също са много по-различни.
Те не са покрити с дебела, защитна кора, а са тънки и деликатни.
През лятото водата е по-достъпна,
затова няма нужда от строги мерки за складирането й.
Вместо това, през горещите дни, дърветата изпаряват много вода, за да се охлаждат.
Затова порите, през които те дишат са многобройни
и не са вкопани, като при боровете.
Тези сочни и меки листа, обратно на боровите игли, са приятна храна за всички.
Големи животни, като елените, изяждат много от тях,
но най-големи количества опустошават насекомите.
В гъстата гора има най-много птици през късното лято.
Това са завръщащи се прелетни, скоро долетели от севера,
непрелетни, които гнездят и събират храна за втори път през този сезон
и новоизлюпени, започващи сами да се хранят,
и все несигурни, кое се яде, и кое не.
Почти всички те ловят насекоми и реколтата им е богата.
Не е изненадващо, че насекомите са развили много начини за предпазване.
Те оставят наполовина изядени листа, за да скрият присъствието си.
Маскират се като паяжини или птичи изпражнения,
но ако се наложи да се размърдат, а накрая се налага, маскировката изчезва.
Някои висят на трудно достъпни места.
Това може да заблуди някой младок, но възрастния е еднакво опитен и ловък.
Дърволазката е специалист по насекоми, живеещи в кората на дърветата.
Тази пеперуда се опитва да се защити, като се прави на свирепа.
Горската зидарка обикновено се движи надолу към дънера,
като по този начин открива насекоми, пропуснати от дърволазката,
която пък се изкачва нагоре.
Един от най-големите експерти по хранене от кората на дърветата
и за някои неща най-специализираните от всички птици, живеещи по високите дървета
на тези гори, са кълвачите.
Големият пъстър кълвач е типичен техен представител.
Неговият слух е отличен и той си намира ларви, благодарение
на тихите звуци, които те издават, докато се движат в кората.
На опашката си има здрави пера, служещи за опора на тялото.
Клюнът му има еластична основа, предпазваща мозъка от сътресение.
Кракът му позволява захват във всички посоки, с два пръста напред и два назад.
Във всеки континет има специфични видове кълвачи.
В Европа има десет вида,
но тук в Северна Америка те са над два пъти повече.
Ето този пробива дупки в дърветата не за насекоми, а за дървесен сок.
Той прави редове от такива кладенци на много видове дървета.
Всяка малка дупка се прави под лек ъгъл, за да не изтече сокът навън,
а да се събира на дъното,
от където кълвачът го изсмуква с език.
Както и други птици.
Колибри.
Повечето от семейството им живеят в тропиците и се хранят с нектар,
но този идва на север през лятото и търси дървесен сок, който също е приемлив.
Мухите също налитат на сладкия сок.
През късното лято, бащите водят младите кълвачи при кладенците,
където ги оставят да пируват не само със сока, но и с привлечените насекоми.
Този американски кълвач ползва уменията си за дялане на малки дупки в сухите стволове.
Основната им храна са жълъдите, но през този сезон,
има много повече жълъди, отколкото те могат да изядат.
Кълвачите обаче не ги оставят на другите.
Няколко птици си делят общ склад за жълъди, като този.
Те ги зачукват в дупките толкова здраво, че малко други животни могат да ги извадят
и хранилището пази събраните провизии през цялата година.
Узрелите жълъди известяват за края на лятото и началото на есента.
Дърветата и храстите предлагат семената си на горските животни.
Някои са обвити в меки и вкусни обвивки,
изкушавайки животните да ги ядат и пренасят на нови места.
Други са пакетирани, така че
да осигурят храна, не на животните, а на поникващите стръкове,
това обаче не ги спасява от изяждане.
Дори и твърдите, неапетитни жълъди на американския дъб се обират от миещите мечки.
Навикът на катерицата да заравя жълъди за зимата е бил начало за много дъбове.
Понякога черната мечка яде риба, полевки и дори мравки,
но менюто й е предимно вегетарианско.
Тя копае за корени и дори яде шишарки,
но много си пада по сладкото, затова сега се радва на плодовете.
В момента всички бозайници се катерят по дърветата и търсят плодове.
Опосумът - странно и примитивно американско животно,
по-близко до кенгуруто, отколкото до плъховете, яде почти всичко.
Малцина могат да се катерят до върховете на дърветата и по най-тънките храсти,
но тази американска катерица може.
Студовете през есента предвещават настъпващата зима.
Нежните листа служат ефикасно през горещото, влажно лято,
но няма да се справят, когато стане студено.
Мразът ще ги повреди.
Ще изгубят твърде много вода, заради голямото количество пори.
Затова зеленият хлорофил в тях отслабва и се оттегля в дървото,
разкривайки червени и кафяви остатъчни продукти,
а листата падат.
Те отново предоставят храна на друго горско общество -
обитателите на листния килим.
Има сигурно по 100 000 паразита на всеки кубичен метър.
Има и много други същества,
прояждащи пътя си през мъртвите листа,
извличащи всичко хранително,
и оставяйки останалото на гъбите и бактериите.
Те самите се преследвани от миниатюрни чудовища,
псевдоскорпиони,
ужасяващи, погледнати от близо, но за щастие, с размер на глава на топлийка.
В сравнение охлювите са гиганти понеже си носят черупката заедно с тях,
може да изглежда, че са чудесно защитени срещу същества по-малки от птица.
Но един определен бръмбар е специално оборудван за справяне с тях.
Главата и челюстите му са дълги и тънки.
Почти скрити в листата на тези американски гори
се наблюдават някои чудно изпъстрени малки създания, малко по-големи от червеи.
Те са земноводни. Саламандри.
Почти всяка планинска верига в Щатите има свои видове със специфични краски,
но тъй като са нощни, се виждат рядко.
Земеровките изяждат повечето дребни твари, които видят и са страшни ловци,
защото са едни от малкото бозайници, имащи отровно ухапване.
Единствената защита на саламандъра е парлива течност, отделяната от жлези на опашката.
При първата си среща с него, земеровката обикновено не забелязва и го изяжда,
но очевидно вкусът не е много добър,
защото при следващите срещи, като тази,
едно помирисване напомня, че яденето няма да го бива
и саламандъра е оставен на мира.
Летните посетители са си тръгнали.
Горите са притихнали.
Дните се скъсяват и температурите падат.
Впоследствие земята е скована от мраз.
Сега е късна зима.
От някога омайните дървета са останали само скелети
и животът в тези гори почти е замрял.
Дърветата, без своите листа, не могат да растат.
Прелетните птици, които са били тук през лятото, са се оттеглили на юг,
а някои от малките бозайници са пропълзели в дупките си и спят.
Сърцебиенето им почти е спряло, а телата им са студени, като камък.
Те спят своя зимен сън.
Но той не продължава през цялата зима.
Събуждат се на всеки 4 - 5 дена и излизат да търсят храна.
Например тези малки катерици ето там.
Не само топлото време, но и големият студ ще ги изкара навън,
защото, въпреки че телесната им температура пада докато спят зимен сън,
ако тя падне под нулата, те ще умрат.
Затова, по време на големите студове, те излизат и се стоплят с малко упражнения,
въпреки че това застрашително намалява резерва им от мазнини.
В тези американски гори има един изумителен поспаланко,
който дреме с месеци.
Вижте това.
Черна мечка.
Тя се е оттеглила в тази бърлога през ранната есен и след около месец сън,
е родила своите малки.
В тези студени гори, тя може да стои тук 6 - 7 месеца,
през което време ще кърми мечетата си
и нито ще се храни, нито ще ходи по нужда.
И тъй, тя прекарва повечето от живота си в дрямка.
Когато най-накрая пролетта дойде, кафявият гниещ килим от листа се изпъстря.
Растенията, живеещи близо до земята сега трябва бързо да поникнат и цъфнат,
поглъщайки пролетните слънчеви лъчи,
преди дърветата отгоре да изкарат листата си и да им отнемат светлината.
Бърлогата на мечката е празна,
но стопанката не е далеч.
Все още няма много храна, освен няколко листа,
нито ще има преди да се появят първите плодове през лятото,
но поне вече слънцето топли.
Друга майка прекарва пролетта горе на дървото -
Каролинска патица, само че тя вече го напуска.
Хралупата се е оказала сигурно гнездо,
но всички патета последват майка си, веднага след като се излюпят.
Сега се надигат нови форми от мъртвите листа.
Пролетните порои накисват горите
и създават необходимите на гъбите влага и топлина,
за да образуват своите плодни тела.
Те трябва да са пораснали и готови да отделят микроскопичните си спори,
преди сухите летни ветрове да задухат,
така че спорите им, като прах, да бъдат разнесени из цялата гора.
Преди време, горите на Северна Америка са покривали половината източна част
на континента в почти непрекъсната ивица, гъста стотици мили.
Днес повечето са били отсечени, за да се направи място за ниви и селища,
но са останали достатъчно, за да оценим великолепието им.
Продължаваме да се движим на юг.
Намирам се на границата между Флорида и Джорджия в Южните щати.
Лятото тук е много горещо, а зимата е мека.
Рядко има мразове и те не са страшни.
Затова някои от широколистните дървета, като този дъб, не свалят листата си
през есента, а ги държат през цялата година и не спират да растат.
Но това не са единствените вечнозелени тук.
Това са борове.
На някои места, където почвата е скалиста, песъчлива и не е плодородна,
боровете виреят, защото нищо друго не може да оцелее там.
Тази борова гора дължи съществуването си на още един фактор.
Дъбовите клони изгарят в огъня за минути.
Но външните пъпки на младите борови клони са обсипани с игли.
Те горят при относително ниска температура и докато изгорят,
основният огън вече е отминал
и пъпката на върха на стеблото, от където то израства, е оцеляла.
Подобни пожари не винаги са дело на небрежни хора и стават по естествен път.
Искрата, която периодично запалва пожари из тези гори е светкавицата.
В тези части на Южните щати, гръмотевичните бури са обичайни
и не рядко светкавици удрят по-високите дървета,
очертавайки дълбоки бразди надолу по ствола, докато изтичат в земята.
Това в краката ми е праханта, причинила пожара.
Това са борови игли, толкова смолисти и сухи,
че са пламнали съвсем лесно.
Огънят, който те създават не е много горещ и е доста краткотраен,
така че всяко същество, можещо да оцелее в огън за 1 - 2 минути,
може да преживее и пожар като този.
Гърмящата змия, подобно на много други сухоземни животни,
често се крие от обедното слънце в дупки,
затова сега прекрасно знае къде да избяга от пожара.
Но тази дупка вече е заета от своя създател и собственик -
Голямата нощна костенурка.
Гърмящата змия и костенурката обикновено не си обръщат много внимание...
... и изглежда, че нещата ще си останат такива.
Но на дъното на дупката има още един беглец - Индигова змия,
а тя понякога яде гърмящи змии.
Пожарът отминава и гърмящата змия може да се завърне в гората.
Някои насекоми не бягат от огъня, а го търсят упорито.
На бръмбарите им е трудно да снасят яйцата си по боровете,
защото дърветата ги заливат със смола.
Но опожареното дърво не може да се съпротивлява
и тези бръмбарите се възползват от ситуацията.
Те имат трапчинки зад краката си, чувствителни на инфрачервени лъчи
и могат да отчетат и най-малкото покачване на температурата.
Ориентирайки се с тях, те долитат от цялата гора, до мястото на пожара
и се събират със стотици.
Набързо се оплождат.
Женските пълзят по целия овъглен дънер,
търсейки процепи в кората, където да снесат яйцата си,
за да са сигурни, че ларвите им ще имат малко хранителна кора за дъвчене.
Събирането на насекоми в опожарената гора
води до натрупването и на насекомоядни.
Дъбовата жаба почти идеално копира цветовете на обгорената горска земя.
Други по-забележими ловци дебнат на новопоникналите стръкове.
Само два месеца след летния пожар, гората не само се е възстановила,
но се е и подмладила.
Огънят е изчистил старата растителност на земята
и изпепелявайки боровите игли, е освободил хранителните им вещества
в почвата и сега никнат повече филизи, от когато и да е било.
Заради периодичните пожари, тук не могат да израстат големи храсти,
затова блатистите места не са обрасли и пресушени от тях, както се случва другаде.
Откритите мочурища остават местата, където виреят насекомоядните растения,
и където жабите плуват и се плодят.
Нещо повече, един вид жаби живеят само в тези американски борови блата.
Кълвачите тук не могат да си издълбаят хралупи в сухите дървета, както другаде,
защото в тази опожарена гора, рискуват да се изгорят,
затова този кълвач пробива дупките си в живи дървета.
Но дървото е толкова твърдо, че тя се издълбава от няколко кълвача за две години.
Изтича смолист сок от мястото, където външната кора на дървото е наранена.
Затова птиците си правят дупките ниско долу по ствола,
където сърцевината на дървото е суха и достатъчно дебела, за да побере цяло гнездо.
Потокът смола е отклонен навън,
чрез малки пробиви, подобни на кладенците за сок, отгоре и отдолу на дупката.
В тези мъчително издълбани дупки, кълвачите отглеждат своите малки.
Дупките са лесно забележими, тъй като всяка е обградена от жълта засъхнала смола.
Смокът мишкар е голям грабител на гнезда и крадец на пилета.
Той е изключително умел катерач на дървета.
Тъй като дупката на кълвача в живото дърво трябва да е по-ниско в ствола,
тя се достига лесно от змията и следва да се счита за опасна.
Но сега другата функция на цялата тази смола,
умишлено натрупана около гнездото от кълвача,
започва да става ясна.
Химикалите в смолата изглежда дразнят змията прекалено много
и тя извива тялото си навън.
Най-накрая, тя не издържа.
Така огънят, по един или друг начин, влияе на цялата общност от животни
и растения в боровите гори на юг.
Тази рана също е причинена от огън, като това дърво също е иглолистно,
но много по-различно.
Да започнем с това, че то има обиколка от 14 и височина от 94 метра.
Това е Гигантска секвоя.
Счита се, че е на около 2500 години.
Но най-голямото единично дърво е това и са го нарекли Генерал Шърман.
То е малко по-високо и тежи около 1385 тона,
което го прави най-масивният жив организъм в света.
Въпреки че тези дървета растат почти толкова на юг, колкото и южните борове,
климатът тук, 2000 метра нагоре в планините на Сиера Невада,
е доста по-хладен и снегът покрива земята през половината година.
Сякаш с изкачването на тези височини,
сме се завърнали в климата на великите гори на севера.
През Ледената епоха, тези секвои са покривали голяма част от Северна Америка.
Но когато преди 8000 години, земята е започнала да се затопля,
те са изсъхнали, с изключение на тази изолирана група високо в планините.
Пропътувахме близо 2000 мили на юг,
започвайки от ивицата дървета край Северния полярен кръг
и в цялата тази огромна територия, повечето гори бяха иглолистни,
затова изглежда правилно и подходящо да завършим с тези, най-благородни сред тях.
Като вид, иглолистните дължат голяма част от успеха си,
на умението си да се справят с промените в северния климат.
Те могат да оцелеят в късите, мрачни дни и ужасни студове на зимата,
както и в дългите, слънчеви дни на лятото с бушуващи пожари.
Но ако продължим още 1000 мили на юг, ще стигнем тропиците,
където климатът е съвсем различен.
Той вече не е толкова променлив, а удивително постоянен,
с постоянно количество светлина, дъждове и топлина през цялата година.
Там другите големи групи горски дървета - широколистните, вземат своето.
Това е джунглата и ще бъдем там в следващата ни серия.
Превод: Steve kolibka.com