Lolita (1962) (Lolita cd2.sub) Свали субтитрите
ще се разведе с теб, а мен ще удуши.
Изпитвам дълбоко чувство
на нежност към теб.
Докато майка ти е болна, аз отговорям за теб.
Не сме богати и докато пътуваме, трябва да се задължим...
Ще прекараме доста време заедно.
Когато двама споделят една стая, неизбежно навлизат в един вид...
Как да го кажа, в един вид...
Защо не слезеш да разбереш какво става с леглото?
Има ли съобщение за мен от жена ми?
Съжалявам, сър, няма. Но работим за леглото.
Здравейте.
На мен ли говорите?
Помислих, че има някой с вас.
Не. Всъщност не съм с никого. Аз съм с вас.
Не го казах като обида.
Имах предвид, че съм тук с полицията,
а когато съм с тях, съм с някого. Но сега съм сам.
Не с много хора, а само с вас.
Не бих искал да ви безпокоя. Ще ви оставя сам, ако искате.
Не трябва да ходите никъде. Харесва ми. Не знам защо.
Имам усещането, че искате да станете, но няма да го направите,
защото мислите, че ще изглежда подозрително на един полицай.
Не считайте, че съм подозрителна натура.
Хората ме вземат за подозрителен като стоя по уличните ъгли.
Веднъж един от нашите ме прибра.
Взел ме за твърде подозрителен, стоейки на ъгъла на улицата.
Не можех да не ви забележа, докато се регистрирахте...
Част от работата ми е да наблюдавам хората.
И забелязах лицето ви.
Когато ви видях си казах:
този човек има най-нормалното лице, което съм виждал.
Много мило от ваша страна.
Хубаво е когато човек като мен срещне едно нормално лице.
Хубаво е когато двама нормални души
се съберат и разговарят за нещата по нормален начин.
Нищо друго не бих желал повече, но нямам много време.
Жалко, защото... Мога ли да ви кажа още нещо?
Мислих много върху това.
Забелязах с вас едно малко прелестно момиче.
Наистина е прелестна.
Като си помисля, не беше толкова малка. Беше средно висока...
Повече висока отколкото малка, но беше наистина прелестна.
Искаше ми се да имам едно прелестно, малко момиче като...
Това беше дъщеря ми.
Дъщеря ви ли? Не е ли хубаво да имате прелестна, висока
красива, малка дъщеря като тази? Чудесно е.
Аз нямам деца, нито момчета, нито високи, малки момичета.
Дори не съм... Женен ли сте?
Да. Очаквам жена си. Може би ще дойде тук.
Мога ли да кажа нещо? Изглеждахте притеснен.
Мислех, че искате да избягате от жена си.
Ако бях женен, щях да използвам всяка възможност.
Да. Не, въобще не е така.
Възможно е жена ми да не може да се присъедини, защото
когато излязох, тя не беше добре.
Какво й е на вашата жена?
Не е важно... Претърпя злополука.
Това е ужасно! Жената на нормален човек като вас
да претърпи злополука! Какво й се е случило?
Блъсна я кола.
Нищо чудно, че не е тук. Трябва да ви е много зле.
Какво ще стане сега? Ще дойде ли тук по-късно?
Такова беше споразумението.
С линейка ли ще я докарат? Съжалявам, не исках да го кажа.
Отвлякох се, напълно нормално за мен.
Когато се регистрирахте при нощния управител,
г-н Джордж Суайн, когото познавам лично като приятел,
чудех се дали той ви е настанил добре.
Да. Бяха крайно внимателни.
Сигурен ли сте? Мога да говоря с Джордж Суайн.
Той е нормален, добър човек.
Мога да му кажа една нормална дума на ухото.
Ще се изненадате как нещата могат да се уредят.
Ще изгони някой полицай и ще имате една прекрасна стая,
сватбен апартамент за вас и прелестното ви момиче.
Не бих искал да си правите труда заради мен.
На нас ни е много удобно.
Негова работа е да ви уреди с нещо хубаво.
Плаща му се за това,
когато види нормален човек като вас,
с едно прелестно момиче, да си каже:
''Трябва да дам на този човек удобно, меко легло за спане.''
Не искам да чувам подобни неща, защото мога да го ударя, затова
че не ви е дал красиво, удобно като за филмови звезди легло.
Знаете какво имам предвид.
Ще ви остави да спите на пода или какво?
Малкото момиче вероятно вече е заспало в леглото.
-Не зная защо обсъждаме...
-Оставете ме да погледна
как сте настанени, и само след секунда
ще поговоря с Джордж Суайн? Ще стане лесно.
Не трябва да се тревожите за който и да е от нас.
Което ми напомня, че трябва да се качвам.
Тръгвате си, защото си мислите,
че понеже съм полицай, ще ви взема за подозрителен ли?
Въобще не е така. Мисля, че сте нормален човек.
-Не си тръгвайте заради това.
-Беше ми приятно да разговаряме.
Преди да си тръгнете, се чудех, дали утре сутрин,
-тъй като съм сам и нормален...
-Трябва да ставаме по тъмно.
-Може да закусваме заедно.
-Много мило, но...
Мога да го уредя с Джордж Суайн.
Много ви благодаря. Лека нощ.
Имате много интересно лице. Лека нощ.
Тихо, тихо. Тя спи.
Добър вечер. Нося ви походното легло.
Да, виждам това.
Няма да ни трябва, отнесете го.
-Не ви трябва ли?
-Не, тя вече заспа.
-Няма да шумя.
-Нямам това предвид.
Успях да ви го осигуря, защото двама полицаи го отстъпиха.
В такъв случай, вкарайте го вътре.
Но без шум, ако обичате. Много тихо.
Успяхме, господине.
Здравей.
Донесли са леглото.
Лека нощ.
Хумберт, събуди се! Има пожар в хотела!
Хотелът гори, бързо!
Какво? Пожар ли?
Ставай бързо!
Бързо, гори до основи!
Защо трябваше да ме будиш? Току-що съм заспал.
Много смешно.
Между другото, какво е станало с леглото ти? Изглежда по-ниско.
Леглото се разглоби. Това е разглобяемо легло.
Колко е часът?
Време е за закуска.
Тенът ми е по-тъмен от твоя.
Не е вярно.
Имаш много бяла кожа.
Виж ти. Това е интересно.
Какво друго можеш да правиш?
Палецът ми се извива до основата на китката. Виждаш ли?
Да. Много си талантлива.
Имаш нужда от бръснене.
Разбира се. Не съм се бръснал от вчера сутринта,
а съм човек, който трябва да се бръсне
два пъти на ден.
Винаги ли се бръснеш два пъти на ден?
Да, разбира се.
Всички добри мъже се бръснат два пъти на ден.
Какво ще правим сега?
Ще се обадиш и ще поръчаш закуска.
Не искам.
Какво искаш да правиш?
Хайде да играем на една игра.
Игра ли?
Не, обади се веднага да поръчаш закуска.
Не, няма.
В лагера научих наистина интересни игри.
Една беше много забавна.
Опиши ми, тогава, тази ''особено'' забавна игра.
Играх с Чарли.
Чарли? Кой е той?
Момчето, което срещна в канцеларията.
Имаш предвид онова момче?
Ти и той?
Не можеш ли да познаеш за коя игра става въпрос?
Не съм много добър по отгатването.
Не знам коя игра сте играли.
Искаш да кажеш, че никога не си играл тази игра като дете?
Да.
Добре тогава.
Целувал ли си някога камъка на Бларни?
Не, никога.
Много бих искала да мога.
Навярно бихме могли да организираме екскурзия.
Хайде да кажем на майка.
Какво да й кажем?
Знаеш какво.
Не. Не мисля, че това би било много забавно.
Чудя се какво би направила?
Спри да ядеш тези картофки, няма да имаш апетит за обяд.
Видя ли това? Прегазена котка.
Това е ужасно.
Мразя такива неща.
Знаеш ли какво искам за обяд?
Не, кажи ми.
голяма чиния с пържени картофи и сладоледов шейк.
Колко остава до Липингсвил?
Мисля си, че няма да успеем да стигнем до довечера.
Тръгнахме доста късно, помниш ли?
Може ли да отидем на кино довечера?
Ако това искаш.
Да, бих желала.
гледал ли си някой от тези чуждестранни филми?
Да, често.
Не ми харесват.
Би ли спрял на следващата бензиностанция?
Добре се чувстваш, нали?
Добре съм. Искам да се обадя на мама в болницата.
Какъв е номерът?
Не знаеш ли номера?
Ще е по-добре ако изчакаш да стигнем до Липингсвил.
Защо? Какво значение има? Искам да й се обадя.
Мисля, че не е добра идея.
Защо не мога да се обадя на майка си ако искам?
Защото така.
Защо?
Защото,
майка ти почина.
Хайде, стига! Защо да не мога да й се обадя?
Майка ти почина.
Опитай се да се успокоиш.
-Всичко ще бъде наред.
-Никога нищо няма да е наред.
Сигурен съм, че ще бъдем много щастливи. Аз и ти.
Но всичко се промени изведнъж.
Всичко беше толкова нормално.
Лолита, моля те. Моля те, спри да плачеш.
Ще правим различни неща. Ще пътуваме.
Но няма към какво да се завърнем.
Ще намерим нов дом.
Къде?
В Бърдсли!
Лекциите ми започват през септември.
В Охайо. Ще ти хареса.
Ще ми бъде противно. Знам си аз.
Не, няма. Там е чудесно.
Какво ще стане с всичките ми вещи в Рамсдейл?
А с къщата?
Ще се погрижа за тях.
Кои вещи искаш точно?
грамофонът и грамофоните плочи.
Ще поръчаме да ги изпратят, но ще ти купя нови.
Ще ти купя най-хубавата уредба и последните плочи.
Няма да останем в Бърдсли завинаги.
Къде е тази носна кърпичка?
Ще ми обещаеш ли нещо?
Разбира се.
Обещай ми, че никога няма да ме изоставиш.
Не искам никога да попадна в онези гадни поправителни домове.
Защо си мислиш, че това ще се случи с теб?
Знам, че би могло,
и предпочитам да съм с теб.
С теб е по-хубаво, отколкото в такова място.
Обещаваш, нали?
Да, обещавам ти.
Честна дума?
Честна дума.
Сега забравете за Рамсдейл, за бедната Шарлота, бедната Лолита,
и бедния Хумберт. Присъединете се към нас в колежа Бърдсли,
където вече втори семестър преподавам френска поезия.
Изминаха шест месеца и Лолита посещава реномирано училище,
където се надявам, че ще бъде убедена
да чете и книги освен комикси и филмови романи.
Защо закъсня толкова много вчера след училище?
Какъв ден беше вчера?
Четвъртък.
Закъсняла ли бях?
Да.
Свършваш училище в 3 часа, а не се прибра до 6 часа.
Точно така. Мишел и аз
останахме да гледаме футболна тренировка.
В ''Ледената Принцеса'' ли?
Какво имаш предвид?
Обикалях с колата и ми се стори, че те видях през прозореца.
Да, отбихме се там, за да изпием по един шейк.
Какво значение има?
Седеше на масата с две момчета.
Рой и Рекс случайно седнаха при нас.
Капитаните на футболния отбор.
Мислех, че сме се разбрали: никакви срещи.
Никакви срещи, какво значи това? Те седнаха на нашата маса.
Не искам да бъдеш с тях. Те имат мръсно подсъзнание.
Много те бива да съдиш съзнанието на другите!
Недей да сменяш темата. Казах ти, никакви срещи!
Това не беше среща.
Беше среща!
Не, не беше.
Каквото и да е било, не искам повече да се повтаря.
И докато сме на тази тема,
защо закъсня в събота следобед?
В събота бях на урок по пиано.
На урок по пиано ли? Мислех, че това беше в сряда?
Не, смениха ги в събота. Не си ли спомняш?
Между 2 и 4 ч., г-ца Старч, пиано.
Питай Мишел. Тя беше с мен.
Винаги това казваш: ''Питай Мишел.''
Този път аз ще те питам нещо за Мишел.
Не можеш да я имаш. Тя има приятел моряк.
Ще подмина тази идиотска шега.
Защо когато дойде вкъщи, ми хвърля странни погледи?
Откъде да знам?
Казала ли си й нещо за нас?
Не, а ти?
-Нищо ли не си й казала?
-Да не мислиш, че съм луда?
Прекарваш много време с нея. Не искам да се виждате често.
Тя е единствената ми приятелка в този противен свят.
Никога не ме оставяш да се забавлявам.
Да се забавляваш? Имаш всичко. Не се ли забавляваме заедно?
Щом поискаш нещо, веднага ти го купувам.
Водя те на концерти, на музеи, на кино.
Върша цялата домашна работа!
Кой прибира? Аз.
Кой готви? Аз.
Аз и ти се забавляваме много добре, нали, Лолита?
Ела насам!
Обичаш ли ме все още?
Да, и ти го знаеш.
Знаеш какво искам повече от всичко на света, нали?
Не. Какво?
Искам да се гордееш с мен.
Но аз се гордея с теб, Лолита.
Не, истински да се гордееш.
Искат да ми дадат главната роля в пиесата.
Не е ли чудесно?
Трябва ми писмо от теб, че си съгласен.
Кой те избра?
Едуса голд, тя предава по драма, Клер Куилти и Вивиан Даркблум.
И кои са те?
Авторите. Дошли са да подготвят постановката.
Но ти никога не си играла.
Казват, че имам рядък и уникален талант.
И откъде знаят това?
Имаше прослушване и аз бях избрана измежду 30 други.
За първи път чувам за това.
Знам, исках да те изненадам.
Предполагам, че и Рой има роля в тази постановка?
Какво общо има той с това?
Рой и Рекс, предполагам и те участват.
Не знам. Вчера ги срещнах за първи път.
Освен това, те са футболисти, а не актьори.
И ти изведнъж стана актриса. И дума да не става.
-И дума да не става!
-Не искам да си в такава среда.
Каква среда? Това е училищна пиеса!
Казах ти, не искам да си сред тези момчета.
Това е предлог да се срещаш и да се сближиш с тях.
-Ти не ме обичаш.
-Обичам те.
-Не ме обичаш.
-Обичам те, Лолита.
Лазиш ми по нервите. Не ми разрешаваш да правя нищо.
Искаш да ме държиш заключена в тази отвратителна къща.
Хайде, върви си измий лицето. Ще сляза да включа скарата.
Един ден ще съжаляваш.
-Ще сляза да включа скарата.
-Ще съжаляваш...
И не си размазвай лака.
Добър вечер, д-р Хумберт.
Кой сте вие?
Аз съм д-р Земф.
Д-р Хумберт, приятно ми е да се запознаем.
Аз съм психологът на гимназията Бърдсли.
Били ли сте тук...? Искам да кажа, как влязохте?
Дъщеря ви ми отвори вратата,
преди да отиде на урок по пиано
и поръча да ви чакам тук, докато се върнете.
И ето ме тук!
Чувствайте се поканен.
Седях на тъмно, за да ви спестя електричество.
Много мило от ваша страна.
С удоволствие.
С какво мога да ви бъда полезен?
Мога ли да ви задам един директен въпрос?
Нямам нищо против.
Дали някой е запознал Лолита с въпросите за секса?
-Запознал ли?
-Да, с тези въпроси.
Лолита е много сладко, малко момиче,
но началото на зрелостта изглежда,
че й създава известни проблеми.
Не мисля, че това е подходяща тема за обсъждане.
За вас тя е още малкото дете, което сте люляли на ръце,
но онези момчета от гимназията Бърдсли...
Тя е прелестно момиче, както знаете,
и със суинга и джаза, нали разбирате...
Тя има фигура, която се забелязва.
Вие и аз, какво сме ние?
Ние сме символ на властта.
Седейки в своите кабинети, подписваме документи
и взимаме решения през цялото време.
Но ако се върнем назад...
Само си помислете, какви сме били до вчера?
Вчера, д-р Хумберт,
вие и аз бяхме младежите,
които носеха учебниците на гимназистките!
Спомняте ли си тези дни?
Д-р Земф, аз съм преподавател по френска литература.
Не се изразих много ясно.
Има някои детайли, на които бих искал да ви обърна внимание.
''Тя е непокорна и груба. Често въздиша в клас.''
Въздиша шумно...
''Дъвче дъвка неприлично.'' По всяко време дъвче тази дъвка.
''Движи се грациозно.''
Това няма значение. ''гласът й е приятен.
''Смее се често и възбуждащо.'' Кикоти се за различни неща.
''Мечтае. Не може да се концентрира.''
гледа в книгата известно време и после й омръзва.
''Има свой собствен хумор.''
Който никой не разбира.
''Тя или проявява изключителен контрол, или не се контролира.''
Не можем да решим кое от двете.
В добавка, точно вчера,
написа ужасно непочтена дума с червило,
върху здравната листовка.
По наша преценка, тя страда от остро потискане на либидото,
на природните инстинкти.
Не виждам смисъла на всичко това,
що се отнася до оценките й като ученичка, д-р Земф.
Ние, американците,
сме прогресивно модерни.
Вярваме, че е еднакво важно да подготвим учениците за взаимно
задоволителен брак и успешно отглеждане на децата.
В това вярваме ние.
Какво намеквате?
Намеквам,
че д-р Къдлър, психологът от училищната дирекция,
ще ви посети в къщи с тричленната си комисия.
Като дойдат, ще проучат най-подробно
домашната обстановка.
Домашната обстановка ли?
За да могат да открият източника на потискането.
Но тя не е потискана, д-р Земф.
Да разбирам ли, че отказвате да сътрудничите
на д-р Къдлър и неговите хора?
Не съм отказал нищо, но моля да ме разберете.
-Не, не искам...
-Какво искате да кажете?
Категорично отказвам
да допусна четирима непознати психолози
да разследват в дома ми.
Страхувам се,
че нямате избор.
Цигара?
Нямам избор ли?
Задръжте кутията.
Д-р Хумберт, не искам да се стига
до по-висока инстанция, ако това може да се избегне.
-Разбирате ли ме?
-Надявам се това да не стане.
Тогава трябва да ми помогнете.
Какво да направя?
Навярно съществува друг подход, който да приложим.
Нещо напълно различно. Какво бихте казали?
Харесва ли ви идеята?
Някакъв нов интерес, който да увлече Лолита.
Може би трябва да се увеличат извънучилищните й занимания?
Никога не съм бил против това, да участва в извънучилищни...
-Занимания.
-Извинете ме.
Ние разпитвахме Лолита по някои от тези домашни въпроси,
но тя и дума не отронва. Устата й е като заключена.
Ние говорихме с нейни приятелки, и те казаха неща,
които аз не бих могъл да повторя пред вас.
Но от всичко това едно нещо е напълно ясно:
вие трябва да разрешите участието й
в постановката на училищната пиеса.
Не бях прав в позицията, която заех спрямо тази пиеса.
Много мъдро от ваша страна. И докато сме на тази тема,
защо не й позволите малко повече свобода
по отношение на срещите и танците?
Мислите ли, че те са еднакво важни?
Ще ви кажа какво мисля.
Трябва да направим всичко, за да спрем д-р Къдлър
и неговите психолози да се бъркат
в домашната обстановка. Така мисля аз.
Не сте ли съгласен с мен?
АРТИСТИТЕ ОТ БЪРДСЛИ ''Преследваните чародеи''
Заставам пред теб, разлютен козел такъв.
Не се страхувай, малка нимфо.
Пред себе си виждаш отпаднал козел.
Магьосникът е омагьосан.
Виж, Семирамида, виж!
Козелът си свали рогата.
Да го отведем в царството на мрака.
Добре.
Към царството на мрака!
Добър вечер, д-р Хумберт!
г-це Старч! Добър вечер!
-Хареса ли ви представлението?
-Много ми хареса.
Чудех се дали символизмът не беше твърде очевиден.
Разбирам, но нали момчетата и момичетата бяха чудесни?
Наистина, бяха чудесни. И особено малката Лолита.
Тя беше много добра. Трябва да се гордеете с нея.
Знаете ли, нейното изпълнение напълно ме изненада.
Обещах й да не присъствам на нито една репетиция.
Те са толкова активни на тази възраст.
Трябва да е работила много усилено.
Сега разбирам защо спряхте уроците й по пиано.
Та те са само...
Извинете, какво казахте, че съм спрял уроците й по пиано?
-Вие свирите ли, д-р Хумберт?
-Вече почти не.
Тя не беше ли на урок миналата събота?
Не.
А по-миналата събота?
Не. Обади се и каза, че е заета с репетицията.
Тя не е идвала на уроци, чакайте да си помисля...
от четири седмици.
Дано не съм казала нещо нередно.
Не, не. Навярно аз не съм разбрал.
Между другото, в Бърдсли има толкова малко хора,
които ценят музиката.
Не бихте ли желали да се отбиете, за да ви посвиря.
Да, разбира се. С удоволствие. Сега бихте ли ме извинили.
-Д-р Хумберт.
-Здравей, татко!
-Нали беше чудесно?
-Хареса ли ти?
Има прием за актьорите и автора.
-Всички са поканени.
-Трябва да отведа Лолита вкъщи.
-Изгряващата звезда е уморена.
-Всички искат да ви видят!
Не бих искал да пропускаш уроците по пиано.
-Не съм пропуснала нито един.
-Знаеш за какво говоря.
Кажи довиждане.
Това не е обикновено парти, а парти за актьорите.
-Това е...
-Ще обсъдим това по-късно.
Брюстър,
върви да намериш първо качество фотохартия.
-Няма да се качваш горе!
-Ще се кача!
-Трябва да поговорим.
-Пусни ме!
-Причиняваш ми болка!
-Спри да викаш!
Пусни ме, идиот такъв!
Седни! Сега ще ми отговориш на няколко въпроса.
Имаш нахалството да ме отведеш по този начин.
-Спри това крещене!
-За какъв се мислиш,
че не ме пускаш на приема?
-Спри да викаш!
-Нека дойде полицията!
Сега вратите са затворени. Хайде, викай сега!
Да чуем колко силно можеш да викаш!
Може би сега ще ми отговориш.
Какво прави в събота между 2 и 4 часа следобед?
Бях на урок по пиано.
-Лъжеш.
-Не лъжа.
Разбрах, че от четири седмици не си ходила на уроци по пиано.
Така ли? Питай г-ца Старч.
Вече я попитах. Откъде мислиш, че знам?
Тя ми каза. Срещнах я тази вечер. Не я ли видя на представлението?
Сега ми кажи.
Какво си правила през тези следобеди?
-Наистина ли искаш да знаеш?
-Да, искам да знам.
Добре тогава. Ще ти кажа пълната истина какво съм правила.
Бях на допълнителни репетиции.
Това е най-идиотската лъжа, която би могла да измислиш.
Не ми казвай. Знам какво си правила.
Била си с този твой главен актьор,
с този Рой, нали така?
Ти не си добре.
Спри! Не повтаряй тези глупави клишета!
Не ми казвай нищо повече!
Била си с това момче, нали?
-Хайде, кажи ми.
-Имаш нужда от лекар.
-Въобразяваш си неща.
-Млъкни. Спри с тези глупости.
Ако се закълнеш, че не е вярно, обещавам, че ще ти повярвам.
Няма да се закълна в нищо. Никога няма да ми повярваш.
Ще ти повярвам.
Не, няма да ми повярваш.
Ще забравя за цялата история. Няма да те разпитвам.
Ти никога няма да ми повярваш. Защо да се заклевам тогава?
Добре, тогава. Вярвам ти.
Вината отчасти е и моя. Разбирам го.
Случи се заради това ужасно място.
Тези хора дето си пъхат носа в нашите работи...
Не те виждам вече от тези твои кафенета и извънкласни...
Не прави така!
Но можем да напуснем това място.
Да, нищо не ни задържа тук.
Нямаме никакви задължения. Не дължим наем на никого.
Бихме могли да си тръгнем още тази вечер. Още сега.
Бих могъл да те заведа на чудесно пътуване из страната.
Не можеш да напуснеш.
Защо не?
Имаш работа. Какво ще стане с работата ти?
Моята работа не е от значение. Бих могъл да публикувам статии...
Ще публикуват книгата скоро. Това е чудесна идея.
Но аз трябва да ходя на училище. Ами образованието ми?
Какво образование получаваш тук?
Ще получиш по-добро обучение, пътувайки с мен.
Има още две представления през следващата седмица.
Не почвай пак с тази пиеса. Заради нея започна всичко.
С това започна цялата тази кавга.
Не искаш ли да се върнем там, където бяхме,
преди да дойдем на това ужасно място?
Не искаш ли да дойдеш с мен?
Не!
Мразя те!
Мразя те!
Искаш да останеш с това развратно момче ли?
Да!
-Защо не ме оставиш на мира?
-Млъкни!
-Малка ужасна психопатка!
-Пусни ме, глупак такъв!
Обещавам ти,
че няма да видиш повече тези развратни момчета.
-Това е нещо, което...
-Имам новини за теб.
Ще правя каквото си искам, когато си искам
-и с когото искам...
-Затвори си мръсната уста!
-...ти не можеш да ме спреш!
-Млъкни!
-г-це Ле Бон.
-Д-р Хумберт, може ли да вляза?
С какво мога да ви помогна?
Неудобно ми е да ви кажа това, но...
Редно е да знаете, че през стената се чува всяка ваша дума.
Имаме семейна разправия.
гласът на дъщеря ми е писклив, когато е разстроена.
Да, разбирам ви напълно, но...
Имам гост, той е проповедник в църквата и нали знаете...
Предайте му моите извинения.
Карахме се заради уроците по пиано.
Лека нощ!
-Какво красиво облекло!
-Тя игра в пиеса тази вечер.
О, да, разбира се.
Д-р Хумберт, надявам се,
че не си мислите, че нахалствам,
но трябва да ви кажа, че съседите започват
да проявяват любопитство към вас и вашето момиче.
-Не знам защо.
-Знаете как хората приказват.
Трябва да се връщам при моя гост.
Желаете ли да се присъедините?
Много мило от ваша страна, но някой друг път.
Добре.
Лека нощ тогава!
Хайде, отиваме си вкъщи.
-Почакай.
-Няма да ходиш на събирането.
Не отивах там!
-С кого говори?
-Обадих се на теб.
Току що говори по телефона. Кой беше?
Беше грешен номер.
Взех решение.
Така ли?
Искам да напусна училище.
Не искам вече да ми се сърдиш.
Всичко ще бъде чудесно от днес нататък.
-Наистина ли?
-Мразя училището и пиесата.
Наистина. Не искам повече да се върна там.
Много добре.
Да тръгнем още утре. Ще направим дълго пътуване
и ще отидем, където аз искам, нали?
Да, скъпа моя.
-Сега доволен ли си?
-Да, разбира се, че съм.
Пиесата да върви по дяволите! Разбираш ли?
Да, точно така!
Да се прибираме. Настроена съм романтично.
Спирачките бяха подменени, клапите бяха отпушени,
и буталата бяха шлифовани.
Обещахме в училището, че ще се върнем
веднага щом свърши ангажиментът ми в Холивуд.
Подхвърлих, че ще бъда главен консултант на филм...
за екзистенциализма, все още популярен по онова време.
Не мога да ви кажа кога точно разбрах със сигурност,
че една странна кола ни следваше.
Колко погрешно изтълкувах знаците на злата орис.
Напълнете резервоара догоре.
Студено ми е, ще си взема пуловера.
Внимавай!
Не карай толкова бързо! Ще се пребием!
За какво бързаме толкова?
Една кола ни преследва и се опитвам да й избягам.
Не я виждам и мисля, че я изгубихме.
Така ли?
Не исках да те изплаша, но ни следва от три дни.
Вчера беше паркирана пред мотела.
-Не съм я видяла. Сигурен ли си?
-Да, сигурен съм.
Мисля, че си въобразяваш.
Какво те попита този човек в бензиностанцията?
Какъв човек?
Имаше един човек. Видях те, докато бях в тоалетната.
Не видях никакъв човек. О, да, онзи човек.
Питаше ме дали имам карта. Изглежда се е загубил.
Моля те, чуй ме.
Не знам дали ме лъжеш или не си с всичкия си.
Вече не ме интересува, но ми се струва, че този човек
беше в колата, която ни следи.
-Това са глупости.
-Мисля, че е полицай.
-Полицай ли?
-Да.
Ако е истина, не трябва да му показваме, че ни е страх.
Да не му обръщаме внимание, и да намалим.
Би ли ми казала, моля те,
какво точно му каза и той какво ти отговори?
Казах ти.
Попита ли те къде отиваме?
Попита само дали имам карта.
Редно е да попита човека от бензиностанцията.
И аз предполагам същото.
Както и да е, мисля, че го изгубихме.
Казах ти да не караш толкова бързо!
Остави ме на мира!
-Не ми говори с такъв тон!
-Не исках да спукаме гума.
Всички девятки се смениха на следващата хилядарка.
Ето я.
Какво?
Колата. Сега не я ли разпозна?
Не.
Не се обръщай.
Не искам да си мисли, че сме го видели.
-За какво спира?
-Може би ще ни помогне.
Не може да ни помогне, спирайки толкова далеч от нас.
Не може да е полицай, щеше да спре до нас и да ни глоби.
-Но полицията...
-Опитвам се да разсъждавам.
Навярно е от някаква специална полиция, която следи хората.
Нещо като нравствена полиция. Колко вълнуващо!
Тихо! Спри да говориш! Трябва да помислим.
Какво ще правим?
Достатъчно тиха ли съм?
Не се прави на умна, ако обичаш. Ръката ме боли ужасно.
-Наистина ли?
-Не знам какво й стана.
Какво ще правим сега?
Ще изляза от колата,
ще се върна по пътя и ще го заговоря лице в лице.
Ще му кажа: ''Какво правите?''
-Аз не бих направила това.
-Защо не?
Може да е опасно.
Ръката ме боли много.
Не мога да дишам нормално.
Навярно имаш газове.
Да, сигурно ще е това.
Трябва да потърсиш лекар в следващото селище.
Не, ще се оправя.
Навярно е от нещо, което ядох.
Чакай малко.
Веднъж четох в списание, че така започва сърдечният удар.
Ще млъкнеш ли?
Ти млъкни!
Омръзна ми да слушам оплакванията ти.
И аз не се чувствам много добре.
Той тръгна.
голяма работа!
Обръща обратно.
Тръгва си.
Студено ли ти е?
Всичко ме боли.
Обзалагам се, че съм хванал азиатски грип.
Чакай да те пипна.
Чудесна двойка сме, нали?
Отпусни се на седалката, ще се почувстваш по-добре.
А аз ще видя какво мога да направя
със спуканата гума.
Добро утро.
Изглежда отиваме в една и съща посока.
Точно щях да давам лекарство на дъщеря ви.
-Как е тя?
-Днес е по-добре.
Температурата й е нормална и кашлицата й спря.
Дошъл е баща ти, скъпа.
-Как се чувстваш?
-Добре.
Изглеждаш много по-добре.
Какви ужасни цветя!
Но, благодаря ти, все пак.
Бихте ли ги сложили във вода, ако обичате?
Разбира се.
И в болницата ли получаваш бележки?
Извинете.
Баща ти мисли, че получаваш бележки от моя приятел?
Помислих си, че е сметка от болницата или нещо такова.
-Защо си враждебен с всички?
-Това е съвсем разумен въпрос.
Какво ти има? Изглеждаш ужасно.
Страхувам се, че се разболявам.
От мен ли се зарази?
Предполагам.
Бихте ли преместили колата си на паркинга за посетители?
Извинявам се, но много бързах и не се чувствах твърде добре.
Паркирал сте точно пред знака ''За служители''.
Добре. Ще тръгна след малко.
Съжалявам, такива са правилата на болницата.
Мери искаше само да помогне.
Не се съмнявам, че и на теб помага.
Помага ми.
Не бих се учудил, ако вие двете сте си споделяли.
Хайде да не почваме пак за това.
Донесох ти някои книги.
Моя приятел, професор Беър, Романтични поети.
Ето и нещо което ще ти хареса. История на танца и
Портрет на художника като млад от Джеймс Джойс.
-Чии са тези? Не са твои.
-На Мери са.
Откога сестрите носят черни очила по време на дежурство?
Ето пак почваме!
Кога каза докторът, че ще те изпишат?
Какво?
Списанието ли ще четеш или ще говориш с мен?
Кога каза докторът, че ще те изпишат?
Мисля, че иска да ме задържи още 48 часа.
Добре тогава. Можем да тръгнем рано във вторник сутринта.
Ще стигнем до мексиканската граница за три дни.
И това ще бъде краят на мистериозните агенти.
г-н Хумберт, трябва да ви помоля да преместите колата си.
Точно си тръгвах.
Довиждане.
Може да се заразя от теб.
Ще се погрижа за настинката си довечера,
така че няма да те видя до утре сутрин.
Чао.
Професор Хумберт ли е?
Да.
Как сте, професоре?
Аз съм... Кой се обажда, моля?
Много съжалявам, че ви безпокоя.
Надявам се, че не съм ви събудил в този ужасно късен час.
Чудех се дали ви харесва престоя
в нашия прелестен малък град.
Кой се обажда?
Моето име няма никакво значение.
Името ми е наистина незабележително,
нали разбирате, професоре.
Но моят отдел е обезпокоен от странните слухове
за вас и прелестното, забележително момиче,
с което пътувате.
Вижте, страхувам се, че трябва да се представите,
в противен случай този разговор става все по-нелеп.
Професоре, кажете ми нещо.
Предполагам, че с това ваше дълго пътуване,
не успявате да посещавате много редовно психиатър,
нали така?
Нямам психиатър и не ми трябва никакъв психиатър!
Ще ви кажа защо ви питам това.
Виждате ли, професоре, вие фигурирате в картотеката ни.
Класифициран сте като бял, овдовял мъж.
Дали бихте отговорили на въпросите на следователите
във връзка с вашия
сексуален живот, ако водите такъв?
Не знам кой сте, и не проявявам никакъв интерес
към вашите следователи. Боя се, че ще трябва
да прекратите този разговор.
Професоре, ''боя се'' е фройдистки жаргон...
-Кажете, господине?
-Казвам се Хумберт.
Искам сметката на г-ца Хейз от стая No 3. Ще я отведа вкъщи.
Имате ли разрешение от доктора?
Мога да правя каквото искам. Няма нищо общо с доктора.
Трябва да имате разрешение от него.
Какво е това, затвор или болница?
Страхувам се, че трябва да говорите с д-р Кийги.
Д-р Кийги, моля, явете се на рецепцията.
Ще отида в стаята й да я събудя.
Не, не може да отивате там.
Ще й кажа да си стегне багажа.
Д-р Кийги ще дойде след малко. Защо не го изчакате?
-Какво има г-це Фромкис?
-Д-р Кийги, това е г-н Хумберт.
От кога имате тази кашлица, г-н Хумберт?
Аз съм добре. Просто искам да платя сметката
на г-ца Хейз от стая No 3 и да я отведа вкъщи.
Тя не беше ли изписана по-рано?
-Ще проверя.
-Не, не би могла да е изписана.
Да, точно така. Беше изписана в 8:15 тази вечер.
Невъзможно е.
-Ето тук пише, изписана в 8:15.
-Не ме интересува какво пише.
Ей, вие, как се казвахте? Тя е все още вътре, нали?
г-н Хумберт, дъщеря ви напусна болницата тази вечер.
Това е смешно.
Къде отивате?
Върнете се веднага!
Не може да влизате там. Това е болница.
-Къде сте я сложили?
-Пуснете я!
Къде е тя?
Дръжте го! Дръжте го!
Пуснете ме!
-Какво правите?
-Почакайте!
Къде е тя?
-Спокойно.
-Донеси усмирителна ризница.
Добре. Спокоен съм.
Докторе, този човек навярно е психично болен.
Заварената му дъщеря беше тук
и беше изписана под опеката на чичо й.
-Чичо й ли! ''Чичо'' ли казахте?
-Да.
-Пуснете ме!
-Дръжте го!
Дръжте го! Хвана ли го, Андре?
Добре. Пуснете ме!
Вижте какво, господине,
причинихте достатъчно голяма бъркотия тук.
Ще повикаме полиция.
Не ни трябва никаква полиция. Всичко е наред.
Нека да изясним тази работа.
Момичето беше изписано вечерта под опеката на чичо си.
Щом твърдите това.
Тя има или няма чичо?
Добре, да речем, че има чичо.
Какво искате да кажете, ''да речем, че има чичо''?
Добре де, има чичо.
Чичо гъс, да, сега си спомних.
Щеше да я вземе от болницата. Забравих за това.
-Забравили сте?
-Да, забравих!
-Странно е да забравите това.
-Не е странно.
Не познавате брат ми гъс. Той лесно се забравя.
Той е пиян.
Точно така, пих твърде много напоследък.
Имам си лични проблеми.
-Ето, докторе.
-Вече не ми трябва, Сидни.
Искате ли чаша кафе или нещо друго?
Не, не сега, благодаря ви. Наистина трябва да тръгвам.
Мислите ли, че сте достатъчно добре?
Да. Само ме изправете. Сега съм много по-добре.
Придружи го до дома му.
Добре, изправете го.
Случайно да е оставила бележка за мен?
Навярно не е.
19 март Скъпи татко,
Как вървят нещата?
Преминах през много трудности и страдание.
Омъжена съм.
Ще имам бебе.
Ще се побъркам, защото не ни стигат парите
да платим дълговете и да се махнем оттук.
Моля те, изпрати ни пари.
Каква изненада!
Ето как изглежда г-жа Ричард Т. Шилер!
Извини външния ми вид, но в момента гладя.
Заповядай.
Изглеждаш чудесно! Ще ми подадеш ли палтото си?
Не, по-добре ще е да го държа.
Писах ти преди около седмица.
Почнах да си мисля, че ми се сърдиш.
Не бих те обвинила, ако е така.
Изчезнах за толкова дълго време,
а после ти пиша, за да те моля за помощ.
-Искаш ли чаша кафе?
-Не, благодаря...
Може би едно питие?
Не.
След месец вече няма да мога да пия.
Това той ли е?
С лицето към нас?
Да, това е Дик.
Той нищо не знае за теб и мен.
Моля те, внимавай пред него!
Това е смешно! Не очакваш, че ще ти повярвам, нали?
Защо не? Да не мислиш, че бих му казала?
Какво знае за мен?
Че си доведеният ми баща.
Тогава това не е човекът, който те отведе от болницата?
Не, разбира се, че не.
Откога го познаваш?
От една година. Работех във Финикс като келнерка.
Кой е човекът, който ме интересува?
Няма смисъл да навлизаме в това. Свършено е вече.
Лолита, трябва да знам.
Съжалявам, но не мога да ти кажа.
Лолита, имам пълното право да узная.
Знаех си, че не трябваше да ти пиша.
Нямаше да ми пишеш, ако не ти трябваха пари.
Сега, ако си разумно момиче, и ако искаш
да ти ги дам, ще ми кажеш, каквото искам да знам.
Спомняш ли си д-р Земф?
Онзи германски психолог, който дойде в Бърдсли?
Той ли беше?
Не точно.
Не съм дошъл да си играя на ''топло и студено''.
Кажи ми кой беше!
Дай ми възможност да ти обясня.
Добре.
Спомняш ли си онази кола, която ни следеше?
Няма така лесно да я забравя.
Спомняш ли си любовника на майка ми от забавата?
Не, сигурно няма да си го спомниш.
Помниш ли човека в хотела, който заговори на връщане от лагера?
Той се престори, че е от конгреса на полицаите.
Смътно си го спомням.
Спомняш ли си онзи, дето ти се обади в мотела?
В нощта на твоето изчезване ли?
Да, спомням си го много добре.
И въпреки всичко не можеш да познаеш?
Казах ти, че няма да играя игри с теб?
Кажи ми кой беше?
Беше Клер Куилти.
Кой беше Клер Куилти?
Разбира се, че всички тях.
Искаш да кажеш, че д-р Земф е бил Клер Куилти?
Поздравления.
Не ти е минавало през ум, че когато се нанесе у нас,
моят живот не беше свързан само с теб.
Аз си падах по него, още когато
посещаваше майка ми.
Той не беше като мен и теб.
Той не беше нормален човек.
Той беше гений.
Имаше една...
красива японско-ориенталска философия за живота.
Спомняш ли си хотела, в който спряхме на връщане от лагера?
Беше чиста случайност, че и той беше отседнал там,
но не му трябваше много време да разбере какво става между нас.
От този момент, той беше готов да използва всякакви хитрини.
Всички тези хитрости са имали целта да ме мъчат?
Да, като например номерът с германския психолог,
за да те принуди да разрешиш участието ми в пиесата му.
Иначе как щях да го виждам?
Значи заради това си искала да участваш в пиесата?
Точно така.
Всеки път, когато трябваше да си на уроци по пиано,
ти всъщност си била с този мъж?
Той беше единственият мъж, по когото бях наистина луда.
Не забравяш ли нещо?
Дик е много сладък.
Ние сме много щастливи заедно,
но не е същото.
А аз? Нищо ли не съм бил за теб?
Нямаш право да казваш това. Миналото си е минало.
И какво стана с този зъл гений?
Не си прави шеги с мен. Не съм длъжна да ти казвам нищо.
Не си правя шеги.
Просто се опитвам да разбера какво е станало.
Когато те изписаха от болницата, той къде те заведе?
В Ню Мексико.
Къде в Ню Мексико?
В едно ранчо близо до Санта Фе.
Единственият проблем беше, че той имаше странни приятели.
Какви странни приятели?
Странни,
художници, нудисти, писатели, щангисти...
Отначало мислех, че мога да понеса всичко,
защото го обичах. Беше тръгнал за Холивуд,
да пише спектакъл.
Обеща да ми осигури договор с някое студио,
но това така и не стана.
Вместо това искаше да съдействам на другите
в правенето на някакъв... Нали знаеш, ''арт-филм.''
Арт-филм!
И ти го направи?
Не, не го направих.
Затова той ме изхвърли.
Можела си да се върнеш при мен.
Извинявай, любима, но Бил си поряза палеца.
Само драскотина.
Дик, това е доведеният ми баща, професор Хумберт.
-Приятно ми е да се запознаем.
-На мен също.
Това е нашият съсед, Бил Крест.
-Радвам се, професоре.
-Аз също.
Лолита ми е говорила толкова много за вас.
Нека се погрижим за този палец.
Това е голяма изненада, професоре.
Като не отговорихте на писмото, се страхувахме,
че все още се сърдите на Лолита, че е избягала от къщи.
-Искате ли бира?
-Не, благодаря.
Обзалагам се, че сте жаден след дългия път.
Това е вносна бира. Ще ви хареса.
Не, благодаря.
Марлите са горе.
-Съжалявам.
-Няма нищо.
-С какво да ви почерпя?
-Благодаря, с нищо.
Вие двамата как се разбирате?
Чудесно.
говори по-силно. Той не чува добре.
Ще има ли и за мен?
Разбира се, скъпа.
Надявам се, че ще останете за известно време.
Ще се постараем да се чувствате у дома си.
Страхувам се, че трябва да си тръгвам.
Можете да спите горе.
Ние спим тук. Лолита обича да гледа телевизия.
Той не може да остане.
Колко жалко! Искаше ми се да останете.
Защо не му кажеш за Аляска?
Предполагам, че тя ви е обяснила за нашето отиване в Аляска
и всичко останало в писмото.
Това е чудесен шанс.
За такъв като мен е голяма възможност.
Индустрията се разраства
и ако успеем да съберем достатъчно пари,
навярно с вашата помощ ще успеем да отидем.
Имаме неплатени дългове. Бяхме разточителни.
Как са семейство Фарлоу?
Джон е добре. Той ми даде твоето писмо.
Тя е чудесно момиче, професор Хейз. Наистина.
Направо е луда по кучета и деца. От нея ще стане добра майка.
Аляска е чудесно място за деца. Има място да тичат на воля.
Вече е като нов.
Да се връщаме на работа, Бил. Вие имате много да си разказвате.
Беше ми приятно да се запознаем, професоре.
Татко, когато свършиш... Не се сърдиш че те наричам така.
Ела отзад да ти покажа какво майсторя за детето.
Благодаря.
Ако искаш да ти помогна с домашната работа, извикай ме.
Нали Дик е ужасно мил?
Ела насам!
Какво става?
Какво правиш?
Може да ти изглеждам луд, но ме изслушай.
Животът е твърде кратък.
Оттук до онази стара кола има 25 стъпки.
Искам да ги извървиш сега, веднага.
Какво?
Тръгни с мен, така както си.
Ще ни дадеш парите, само ако спя с теб?
Не, не ме разбра.
Напусни мъжа си и тази ужасна къща!
Искам да живеем и умрем заедно. И всичко друго да правим заедно.
Сигурно си луд.
говоря сериозно, Лолита. Никога не съм бил по-сериозен.
Ще започнем отначало. Ще забравим всичко.
-Не, много е късно.
-Не, не е късно.
говори по-тихо.
Не ми казвай, че е късно, защото не е.
Ще ти дам време, ако искаш да си помислиш,
защото вече чаках три години и мога още да чакам.
До края на живота си, ако трябва.
Не изоставяш нищо, защото нищо не те задържа тук.
Какво от това, че си омъжена за този мъж? Станало е случайно.
Било е чиста случайност, че си го срещнала.
Не си обвързана с него. Докато с мен те обвързва
всичко, което сме преживели заедно, аз и ти.
Ще родя неговото бебе след три месеца.
Знам.
Много неща съсипах през живота си. Той има нужда от мен.
Хайде сега, не прави сцени.
Спри да плачеш! Той може да влезе всеки момент.
Моля те, спри да плачеш!
Не си ми длъжна с нищо.
Парите и без това са твои.
От наема на къщата.
Ето $400 в брой.
Четиристотин долара!
Написал съм ти чек за $2500.
В Рамсдейл има човек,
който е готов да купи къщата и да поеме заема.
Ще даде $10 000 като първоначална вноска.
Ето и документите.
Искаш да кажеш, че ще получим $13 000?
Това е чудесно!
Хайде, недей да плачеш.
Съжалявам.
Опитай се да разбереш.
Наистина съжалявам, че ти изневерявах,
но така стоят нещата.
Къде отиваш?
Нека да поддържаме връзка.
Ще ти пиша, когато стигнем в Аляска.
Куилти!
Епилог
Хумберт Хумберт почина в затвора от коронарна тромбоза,
очаквайки делото за убийството на Клер Куилти.
ВuIgаriаn subtitIеs bу SОFТIТLЕR