Lolita (1962) (Lolita cd1.sub) Свали субтитрите
Какво?
Ти ли си Куилти?
Не, аз съм Спартак.
Дошъл си да освободиш робите ли?
Ти ли си Куилти?
Да, аз съм Куилти, разбира се.
Кажи, защо...
защо си слагаш ръкавиците? Да не са ти студени ръцете?
Да си поговорим ли, преди да започнем?
Преди да започнем ли?
Добре.
Не, не, почакай,
нека направим една игричка на римски пинг - понг
като цивилизовани сенатори.
Римски пинг...
Трябва да кажеш ''римски понг''.
Твой сервис. Нямам претенции.
Просто нямам претенции.
Хайде!
На бас, че не очакваше да имам.
Римски пинг - понг.
Трудно за отиграване, нали, капитане?
Труден удар! Един шампион ме научи.
Мотото ми е: ''Бъди готов.''
Ти си Джак Брюстър, нали?
Знаеш кой съм.
Колко стана? 3... 3 на нула.
Наистина печеля. Ти държиш на дългото разиграване.
Не те обвинявам, капитане, но е малко странен начинът,
по който хората нахлуват в тази къща, без дори да почукат.
4:1.
Твой сервис. Ако не възразяваш, нека пак аз да го бия.
Обичам да сервирам.
Използват телефона.
Колко стана? Трябва да е...
Наистина печеля. Наистина.
Надявам се да не се самозабравя.
Резултатът може би е 6:1.
Нека да е 6:1, не 6:2. Ще ти дам още една точка,
6:2, но пак аз печеля.
Ти наистина не ме помниш, така ли?
Забелязал ли си как различните шампиони използват хилките?
Някои ги държат ето така.
Спомняш ли си за момиче
на име Долорес Хейз?
Сещам се за един, който нямаше ръка. Имаше хилка вместо ръка.
Наистина беше малко луд.
Лолита!
Да, да, спомням си това име много добре.
Може да се е обаждала по телефона, кой знае?
Ти си от лошите губещи, капитане.
Никой не е насочвал пистолет срещу мен, когато е губил игра.
Не си ли чувал,
че не е важно дали печелиш, а да играеш като шампион.
Май не ми се играе повече. Искам да пийна нещо.
Умирам да си пийна.
Просто умирам за едно питие.
Така или иначе ще умреш, Куилти.
Приятелите ми винаги гасят цигарите си в недопитите чаши.
Толкова е гнусно.
Куилти, искам да се концентрираш.
Ти ще умреш.
Опитай се да проумееш какво става.
Ти си или австралиец,
или германски емигрант.
Това е езически дом.
По-добре си върви по пътя.
Спомни си какво си извършил и осъзнай какво ще ти се случи.
Имаш малък хубав пистолет.
Това е много хубаво малко нещо.
Колко иска човек като теб за това хубаво малко пистолетче?
Прочети това.
Какво е, нотариалният акт на ранчото?
Смъртната ти присъда.
Прочети я.
Не мога да чета.
Не успях да получа добро образование.
Прочети я, Куилти.
''За това, че се възползва от един грешник.
За това, че се възползва...
За това, че се възползва от моята несгода''
Дявол да го вземе,
възвишена поема се е получила. Проклета да е.
''Когато стоях гол като Адам...''
Би трябвало да се засрамите, капитане.
''Пред федералния закон и неговите жилещи звезди.''
Проклет да си! Подлец такъв.
Това е много хубаво. Много хубава поема.
''За това, че се възползва...''
Започва доста да се повтаря, нали?
''За това, че...'' Ето още: ''За това, че ме измами...
Защото я отне във възрастта...
-когато младите мъже...''
-Достатъчно!
Защо го взехте, господине? Защото стана малко неприлично.
Имаш ли нещо да кажеш преди да умреш, Куилти?
Слушай, човече,
ти си пиян,
а аз съм болен.
Целият този пистолетен фарс започва да става досаден.
Защо да не решим проблема като цивилизовани хора,
събрали се да обсъждат нещо, вместо да... Слагай ръкавиците.
Как предпочиташ да умреш, прав или седнал?
Искам да умра като шампион.
Право в ръкавицата!
Трябва да внимаваш повече с това нещо.
Виж, капитане, защо не престанеш да си играеш с живота и смъртта?
Аз съм драматург. Зная много за трагедията,
комедията и илюзията въобще.
С 52 успешни
сценария на мое име
и с баща полицай. Ти ми приличаш на любител на музиката.
Защо не ми позволиш да изсвиря нещо кратко,
което написах миналата седмица.
Изискана мелодия.
Можем да напишем текста към нея заедно
и да поделим печалбата.
Мислиш ли, че ще влезе в класациите?
''Луната беше тъжна, също като теб и мен тази вечер,
тя е моя, твоя,
тя е твоя тази вечер,
а луната е...''
Нарани ме. Ти наистина ме нарани.
Ако искаш да ме уплашиш, да знаеш, че добре го правиш.
Утре кракът ми ще е целият в синини.
Виждаш колко просторна и хубава е тази къща.
Мисля да се преместя завинаги в Англия или във Флоренция.
Можеш да се нанесеш тук.
Имам добри приятели, които биха ти правили компания.
Може да ги използваш като мебелировка.
Един много прилича на шкаф за книги.
Мога да уредя да присъстваш на екзекуции. Как ти се струва?
Там си само ти и никой друг, само гледаш, гледаш.
Обичаш ли да гледаш, капитане?
Защото малко хора знаят,
че столът е жълт.
Ще знаеш само ти.
Представи си! Ще можеш да разказваш на приятелите си.
Така боли!
4 години ПО-РАНО
Пристигнал неотдавна в Америка,
където толкова европейци са намерили своя пристан,
аз реших да прекарам едно спокойно лято
в привлекателното курортно градче Рамсдейл, Ню Хампшир.
Преводите ми на френска поезия
се радваха на добър успех и аз бях назначен
за преподавател в колежа Бърдсли в Охайо от есента.
Приятели ми бяха дали няколко адреса в Рамсдейл,
където да потърся квартира за лятото.
г-н Хофстидър каза, че ще останете цяло лято.
Е, това бе само идея.
Монсеньор, ако се нуждаете от спокойствие и тишина,
уверявам ви, че никъде няма да намерите повече спокойствие.
Много е спокойно.
Това ще е вашата стая.
Тя е от тип, който вие може би наричате ателие или полу-ателие.
Много е мъжка
и тиха.
Ние наистина сме щастливи тук в западен Рамсдейл.
В културно отношение сме доста напредничава група.
Корените ни са главно англо-холандско-шотландски.
Освен това сме много интелектуално прогресивни.
Забелязва се от пръв поглед.
Надявам се, ще изнесете лекция пред нашия клуб.
Оттук се открива приятна гледка
към моравата отпред.
Добро място за вас да пишете...
-Лавици за книгите ви.
-Много добре.
Председател съм на Комитета за известни книги.
Всъщност,
един от лекторите миналия сезон
беше Клер Куилти.
Писателят.
На телевизионни пиеси?
Той е много стимулиращ мъж.
Изнесе беседа за д-р Швайцер и д-р Живаго.
Швайцер и Живаго. Много добре.
О, не. Банята е там отзад, съседната врата.
Все още ползваме старомодна водопроводна инсталация.
Би трябвало да допадне на европеец.
Простете за това.
Разбирам, че се интересувате от изкуство.
Тогава задължително трябва да видите
колекцията от репродукции в спалнята ми.
О, да, това е...
Дюфи.
Много приятно.
Ето и моят малък Ван гог. Моне.
Дали мадам Хумберт...
Няма мадам Хумберт. Разведени сме.
Щастливо разведени.
-Кога се случи това?
-Преди година в Париж.
Париж...
Франция...
Знаете ли, мисля, че само на някой от романските езици
човек може наистина да се изкаже по зрял начин.
Спомням си, когато покойният г-н Хейз и аз...
Покойният г-н Хейз?
Да, той почина.
По време на медения ни месец в чужбина,
се почувствах наистина омъжена, когато ме нарекоха ''сеньора''.
Били сте в Испания?
Не, в Мексико.
Имаше толкова места, където искахме да отидем,
но той бе много зает.
Работеше като застраховател.
Остави ме добре осигурена.
Беше прекрасен човек,
изключително честен.
Сигурна съм, че и на двама ви щеше да е приятно да поговорите.
Сигурен съм в това.
Това е прахта му.
Колко време откакто
е починал г-н Хейз?
Седем години.
Много е трудно за една жена,
привлекателна жена, да е сама.
Сигурен съм в това.
Надолу. Извинете ме.
Сто пъти казах на Лолита да го държи в стаята си.
-Вашата прислужница живее тук?
-Рамсдейл не е Париж.
Не, цветнокожото момиче идва три пъти седмично.
Мисля, че случихме с нея, а и тя се справя добре с ризите.
Отзад е кухнята. Там се храним, когато няма официални поводи.
-Може би...
-Сладкишите ми печелят награди.
Ако ми дадете номера си,
ще имам възможност да помисля.
1776.
Декларацията за независимост.
Толкова лесно се помни.
Преди да тръгнете, трябва да видите градината.
Цветята ми печелят награди. Известни са и в околността.
Жълтите ми рози.
Дъщеря ми.
Скъпа, загаси го, ако обичаш.
Предлагам ви удобен дом,
слънчева градина,
спокойна атмосфера,
моя черешов пай.
Не сме обсъдили цената.
Нещо минимално, да кажем
-$200 на месец...
-Това е много...
...включително храна, късни закуски
и други.
Да, това звучи приемливо. Е, тук е много хубаво.
Няма да намерите по-добра цена в цял Рамсдейл.
Кога ще ви бъде удобно да се нанеса?
Веднага. Ще бъде глупаво да отсядате в хотел.
Багажът ми е в таксито. Вие сте много убедителен продавач.
Благодаря.
Кой бе решаващият фактор? градината ли?
Мисля, че черешовият пай.
Това може да се придвижва напред-назад, нали?
Да, и да прескача другите фигури.
Движи се под ъгъл.
Искаш да ми вземеш царицата ли?
Разбира се, че искам.
Лека нощ, скъпа.
Лека нощ.
Не беше много умно от твоя страна.
Все трябваше да се случи.
...31, 32, 33...
Виждате ли колко отпускащо ви действа?
Това е майка ми. Да я поздравим.
Здравей, мамо.
Здравей, скъпа.
Здравей, Кени.
Добър вечер, г-жо Хейз.
Кени, това е г-н Хумберт.
Кени Овертън.
Добре ли се забавлявате?
Ще се видим по-късно.
Не са ли възхитителна двойка?
Довечера е голямата нощ.
Лолита сподели, че е напълно сигурна,
че Кени ще я покани на среща, ще бъдат само двамата.
Здравей, Шарлота.
Джийн, Джон, здравейте.
Здравей, Хумберт.
Извинете ни за закъснението. Забавиха ме в съда.
Обвинението намери нови свидетели.
Трябваше да остана с моя клиент и да се подготвя за утре.
Джон, можеш ли да не бъдеш адвокат поне един ден седмично?
Мога ли да танцувам с момичето ти? Да разменим партньорите си.
Разбира се.
Ето какво ще вземеш ти, тъй като няма да танцуваш.
-Съжалявам, че не танцувам.
-Няма значение.
Аз също не си падам много по танците.
Забавното е, че се запознахме с Джон точно на танци.
Аз не танцувах, така че той също трябваше да ги пропусне.
Това е много романтично.
Здравей, татко.
Мона.
Скъпа!
-Как е настроението?
-Добре.
Хумберт,
нали няма да кажеш на Шарлота, че съм казала това,
но знаеш ли, че ти й оказваш огромно въздействие?
-Забелязал ли си?
-Нима?
Знам, че не е моя работа,
но излъчването й се промени.
Не мисля, че това има нещо общо с мен.
Когато ме опознаеш, ще видиш, че нямам предразсъдъци.
Всъщност и Джон, и аз нямаме предразсъдъци.
Ей, вие двамата, престанете!
Толкова съм жадна. Нека да пийнем малко.
Добра идея.
-Няма повече чисти чаши.
-Ще взема няколко от друга маса.
Твоята Мона е очарователна в тази розова рокля.
Превръща се в зряла млада дама, нали?
Как лети времето.
През лятото ще бъде младши ръководител на детски лагер.
Това е чудесно.
Пак ли ще я пращате в лагера Климакс?
Разбира се.
Пращаме я там всяко лято от десетгодишна.
Това ни дава шанс да наваксаме с домакинската работа.
Извинете ме.
Краката ме болят ужасно.
Кой е този?
Кой?
Онзи там.
Това е Клер Куилти. Сценаристът, знаете ли го?
Обожавах пиесата муДамата, която обичаше светкавици.
Беше чудесна.
Извинете ме, деца, отивам да го поздравя.
Разбира се, мина много време.
Разбира се.
Знаете ли, че съм най-големият ви познавач наоколо?
Много мило от ваша страна! Благодаря.
Не бих забравила интелектуално стимулиращата беседа,
която изнесохте в нашия клуб.
Наистина великолепен клуб. Вие във вестника ли пишете?
Не, не си ли спомняте?
Този следобед промени живота ми.
Не думайте.
Ще си спомните. Вие...
Какво, какво?
Аз ли направих това? Нима?
А след това ви показах градината си
и ви откарах на летището.
Да!
Беше наистина хубаво.
Нямахте ли дъщеря...
Нямахте ли дъщеря с прекрасно име?
Как беше то? Прекрасно, поетично, весело име като...
Точно така, Лолита. Лолита, умалително от Долорес,
сълзи и рози.
В сряда е на зъболекар при чичо ви Айвър.
Ето ви и вас! Къде бяхте? Търсех ви.
Поразходих се малко наоколо и после дойдох тук.
горкичкият! Сигурно сте отегчен до смърт.
Напротив, много ми е интересно.
Хумберт, намерил си място за сядане.
За Бога.
Шарлота, Мона организира малко празненство у нас
по-късно тази вечер. Тя и Фреди Бейл,
и някои други ще имат джем сешън или както там го наричат.
Тя се интересува дали Лолита и Кени могат да отидат.
Защо не? Стига да я върнете у дома до 12.
Но, Шарлота, тази вечер случаят е специален.
Защо Лолита да не остане за цялата нощ?
Джон ще я докара обратно сутринта, нали?
Разбира се.
Това ще ви създаде проблеми.
-Разбира се, че няма.
-Това е най-лесното нещо.
Уредено е.
Време е да ви кажем лека нощ.
Трябва да бъдем в къщи навреме и да контролираме нещата.
Смята да ги наблюдава да не правят глупости.
-Трябва и ние да помогнем.
-Не сме и помисляли, Хумберт.
-Няма да е проблем за нас, нали?
-Джийн, може би все пак трябва...
-Нямаме друга работа.
-Не, не.
Децата не обичат възрастните да се навъртат около тях.
Така е.
-Лека нощ, Шарлота.
-Лека нощ, Джийн.
Няма да ядеш това. Ще ти развали апетита.
Да отидем у дома и си направим една хубава вечеря за двама.
-Не съм те карал да чакаш дълго?
-Не, не.
Преоблякох се в нещо по-интимно.
Очарователна е.
-Нали не е много неприлично?
-Ни най-малко.
Шарлота, може това да не е най-подходящото време и място...
Нито дума, докато не изпием нашето розово шампанско.
Това не е моя работа, но се чувствам почти като
член на семейството що се отнася до Лолита.
Да, зная и съм много благодарна.
Аз също те чувствам като член на семейството.
Чудя се дали не си прекалено либерална с нея?
Либерална?
Ах, ти, мил...
мил, сладък и наивен мъж.
Ти не разбираш, че тя сега започва да расте.
Разбира се, че започва да израства.
Съвсем естествено и здравословно е
да изпитва интерес към тези очарователни създания,
известни като ''противоположният пол''.
Но трябва ли да бъде цяла нощ навън?
Тя не е навън.
Тя е при Джийн и Джон.
Така е, но нещо в тях ме кара да се чудя,
дали биха осигурили необходимия контрол за през нощта.
Ти си очарователно старомоден,
всъщност, аз затова те обожавам.
Имам предложение.
Какво ще кажеш да те науча на новите стъпки?
Не, Шарлота. Не зная дори и старите.
Ти танцуваш така добре, че е по-добре да седна и да те гледам.
Много си добра.
Хумберт Хумберт. Колко вълнуващо, разнообразно име!
Презимето произнася ли се с малко по-нисък тон?
Да видим сега, Хумберт.
Кое беше това, първото или второто?
Толкова съм несръчен, а и нямам чувство за ритъм.
Не ти вярвам.
Ритъмът е толкова първичен,
той просто се излива от теб, а тялото ти просто вибрира.
-Ще пляскам с ръце, ти танцувай.
-Хайде сега, Хумберт,
това не беше презимето ти.
Сложи ръцете си тук!
По-здраво!
Добре, започваме.
Едно, две, ча-ча-ча.
Едно, две, ча-ча-ча.
Много добре.
Малко по-живо.
Когато се усмихваш така, ми напомняш на някой...
На момче от колежа, с което имах среща.
Ходихме на танци. Той беше от хайлайфа на Бостън.
Първата ми среша.
Знаеш ли,
при определена светлина малко ми напомняш на Харолд.
Имаш предвид покойния г-н...
Да.
Разбира се, ти си много по-различен.
Предполагам, че да.
Аз обожавах Харолд.
Наистина. Навремето се заклех, че повече няма да се омъжвам.
Не мисля, че ще го направя, но...
няма да е честно спрямо паметта му, не мислиш ли?
Много рядко в наши дни някой се радва на такава вярност.
Понякога обаче се чудя,
не трябва ли животът да е за живите?
Ти какво мислиш?
Аз съм силно емоционална жена,
много силна емоционално.
-Не се страхувай да ме нараниш.
-Не се страхувам.
Прегърни ме!
Не мога да живея в миналото. Не мога повече, Хум.
Скъпа...
Забравила ли си нещо?
Не, но празненството на Мона се оказа много скучно.
Реших да се върна и да видя какво правите.
Прекарахме прекрасна вечер. Майка ти приготви чудна вечеря.
Вечеряла ли си?
Сервираха някакви солени рибени яйца, но не ги харесах.
Ще ти направя сандвич. Останала е много храна.
Страхотно. Умирам от глад.
Не мисля, че трябва да се тъпче точно преди лягане.
Но, мамо...
гладна съм и трябва да хапна нещо.
Добре,
но ще ядеш горе и след като свършиш,
веднага си лягаш.
Беше ли приятно да танцуваш с Клер Куилти?
Разбира се,
той е много образован джентълмен.
Да, зная. Всички момичета са луди по него.
Това е друг въпрос.
Откога?
Сандвичът пристига,
с много майонеза, точно както ти обичаш.
Благодаря.
Мила, отнеси я горе.
Не ми се ляга. Още е много рано.
Ние всички мислим, че Ло трябва да си ляга.
Не трябва. Това е свободна страна.
Което означава, че няма да има джобни пари тази седмица.
Което означава, че не мога да те изтърпя.
Веднага в леглото!
Лягай си!
Чух това.
Лека нощ, Ло.
Нещастно малко изчадие.
Тя става непоносима. Просто е нетърпима.
Представи си, да се върне обратно и да ни шпионира!
Не мисля, че ни шпионира.
Какво прави тогава?
Не е имала лоши намерения.
Не била имала! Винаги е била злобна, малка чума.
Когато беше на една годинка, хвърляше играчките си
от леглото и трябваше да се навеждам, за да ги събирам.
Винаги е имала нещо против мен.
Сега тя се изживява като звезда.
Е, аз я виждам като силно, здраво, но невзрачно дете.
Моя ли е грешката, че се чувствам млада?
Защо детето ми негодува от това? Ти не се възмущаваш, нали?
Мислиш ли, че съм едно глупаво, романтично американско момиче?
Не... не.
Дали да не облека нещо топло и да се поразходим малко с колата?
Доста е късно, Шарлота.
Добре, поне ще довършим шампанското, нали?
Имах доста изтощителна вечер. Най-добре ще бъде да си легна.
Но няма още един.
Невралгията ми се обажда с болки в гърдите, имам я от години и...
Лека нощ, и благодаря за хубавата вечер.
Винаги си добре дошъл.
Това, което ме влудява, е двойствеността на тази нимфетка,
на всяка нимфетка може би.
Смесицата от нежност и детинска замечтаност в моята Лолита
и някаква странна вулгарност.
Лудост е да водя дневник, но изпитвам странна тръпка от това.
Само любяща жена може да разчете моя дребен почерк.
В тази къща никой не се храни с маса на лактите...
С лакти на масата.
Искаш да ти се увеличат пъпките ли?
Ще възразиш ли, ако ям? Трябва да се срещна с Мона.
Тази сутрин трябва да срещнеш Мона! А вчера...
Първо измиваш чиниите, после се качваш горе,
оправяш леглото си и почистваш стаята.
Няма цял ден да вървя след теб, госпожице!
-Кени ли е?
-Не. Почакай.
Джийн, извини ме за момент.
Отнеси таблата на професор Хумберт и не му досаждай.
Да, госпожо!
Да, госпожо.
Джийн?
Много мило, че се обаждаш.
Да.
Мона?
По кое време?
Джийн, много се радвам, че се обади.
Има нещо важно, за което трябва да си поговорим.
Това е добра идея. По-скоро не бих...
Кой е?
Влизай.
Нося ти закуската.
Много ти благодаря. Добро утро!
Не казвай на мама, че ти изядох бекона.
Изглеждаш тъжна днес.
Какво пишеше?
Стихотворение.
За какво?
За хората.
Това е необичайна тема.
Странно, когато влязох, ми заприлича на дневник.
Пиша стиховете си в дневник, една от моите малки странности.
Страх те е, че някой ще открадне идеите и ще ги продаде?
Може би. Искаш ли да ти почета малко поезия?
Разбира се. Защо не?
Това е любимият ми поет.
-''Беше...''
-Кой е поетът?
Божественият Едгар.
Кой е божественият Едгар?
Едгар Алън По, разбира се.
''Беше тъжна октомврийска нощ
през моята най-невзрачна година.''
Забележи как набляга на тази дума.
''Беше трудно край замъгленото езеро Аубър
Посред мъгливата езерна земя.''
Забележи само как си играе с думите, как ги ''усуква''
и как те променят значението си.
Доста добре. Доста хитро.
''Така укротих я и я целунах,
и завладях нейните съмнения и мрак.
И вървяхме до края на пътеката,
но спряхме пред входа на гробница.
И аз казах, 'Какво пише, сладка сестро?'
Тя отговори ми 'Улалум, Улалум'.''
Да си призная, струва ми се малко глупаво.
Какво не ти харесва?
''Сладка сестро'' ми звучи като ''Лолита-сладка пита''.
Правилно. Много вярно наблюдение.
Ако ми беше ученичка, щях да ти пиша шестица.
Кажи ми, ядоса ли се Мона, когато си тръгна от тях?
Мона? Да се ядоса?
Мислех, че може да е очаквала да...
Не се притеснявай за Мона.
-Нека ти кажа нещо за Мона.
-Казвай.
По-добре да не ти казвам. Ще се раздрънкаш.
Никога няма да издам твоя тайна.
-Наистина ли?
-Обещавам.
Затова получаваш малка награда.
Много благодаря.
-Ето.
-О, не, моля те.
Наведи си главата назад.
Отвори си устата.
Може да си отхапеш малко.
Какво?
Слез долу!
Какво искаш?
Първо,
когато те викам, искам да идваш веднага
и не ме карай да те викам от стая в стая.
Да, госпожо.
Второ, искам да отидеш веднага в стаята си и да облечеш рокля.
Отивам у семейство Фарлоу и искам да дойдеш с мен.
Но трябва да се видя с Мона при езерото.
Забранявам ти отново да безпокоиш професор Хумберт.
Той е писател и не трябва да бъде безпокоен.
Имам голяма изненада.
Един от твоите драматични сладкиши?
Опитай пак.
Семейство Фарлоу са арестувани.
Сериозно, Хум. Благодаря, Луис.
Не ме бива да отгатвам.
Мона Фарлоу заминава утре на летен лагер.
Лолита отива с нея.
Беше абсолютно прав, когато ме предупреди,
че съм доста либерална с нея по отношение на момчетата.
Нещо повече, вчера Мона е напуснала празненството
и не се е прибрала до четири сутринта.
Джийн и аз решихме, че изолацията от момчета
ще бъде най-доброто нещо за момичетата през това лято.
Мислиш ли, че лагерът решава проблема?
Честно казано, да. Всичко е уредено.
Аз и сем. Фарлоу поръчахме междуградски разговор с лагера
и аз напазарувах всичко...
Нещо има ли ти на лицето?
Зъбобол.
горкичкият.
Ако утре още те боли, ще се обадя и ще ти уредя час за зъболекар.
Колко далеч е този лагер?
Около 320 километра. Това беше гениална идея.
Не е ли умно?
Ще си изпием ли кафето на верандата,
или ще се качиш горе да лекуваш зъба си?
Ще го полекувам.
Веднага се връщам.
Мисля, че няма да те видя отново.
Аз ще замина.
Трябва да се подготвя за работа в колежа Бърдсли през есента.
Тогава това е сбогуване.
Да.
Не ме забравяй!
горе ли сте, г-н Хумберт?
г-жа Хейз ме помоли да ви предам това.
Благодаря.
''Това е изповед.
Обичам те.
Миналата неделя в църквата, когато запитах господ,
получих отговор да постъпя, както постъпвам сега.
Както виждаш, нямам избор.
Обичам те от мига, в който те видях.
Аз съм страстна и самотна,
а ти си моята голяма любов.
Сега вече знаеш.
Затова те моля да напуснеш веднага.
Това е желанието на хазайката. Квартирантът да напусне.
Аз те гоня. Махай се!
Ще се върна около вечеря. Не бих искала да те заваря.
Разбираш ли, любими,
ако останеш, ако те намеря у дома,
което знам, че няма да се случи,
затова си позволявам да пиша по този начин.
Това, че оставаш ще означава само едно,
че ме желаеш толкова, колкото аз теб,
за партньор за цял живот
и си готов да свържеш живота си завинаги с моя
и да бъдеш баща на малкото ми момиче.
Сбогом, мили мой.
Моли се за мен,
ако въобще се молиш.''
Хум?
Хум, бебчо.
Сватбата мина спокойно...
Когато ме издигнаха от квартирант в любовник,
изпитвахли само горчивина и отвращение?
Не, г-н Хумберт си признава за известна приятна възбуда,
за някаква плаха нежност, дори за нещо като разкаяние,
нежно пробягващи по острието на камата му.
Скъпи, вратата е заключена.
Мили, не искам да има тайни между нас.
Това ме прави несигурна.
Би ли ме изчакала да изляза?
Предполагам...
Какво правиш там толкова дълго?
Искам да поговорим.
Не съм стоял дълго. Всъщност, току що влязох.
Имало ли е много жени в живота ти преди мен?
Вече съм ти разказвал за тях.
Да, но не си ми разказвал
за всички.
Шарлота, ако това ще те направи щастлива,
още сега ще направя пълен списък
на всички жени, които познавам.
Това ще те зарадва ли?
Чувствам се самотна.
За мен е здравословно да бъда ревнива.
Означава, че те обичам.
Знаеш колко щастлив мога да те направя.
Но...
Шарлота, дори още не съм изпил сутрешното си кафе.
Искаш ли да ти го направя?
Направи го като истинска добра жена.
Добре.
Мили,
другите жени не ме интересуват.
Знам, че нашата любов е свещена, за разлика от предишните.
''Свещена'', точно това е думата.
Хум, скъпи, обичам миризмата ти.
Възбуждаш ме.
Само като ме докоснеш и ме обзема такава слабост.
Това ме плаши.
Познато чувство.
Вярваш ли в господ?
Въпросът е: Вярва ли господ в мен?
Няма да се притесня, ако дядо ти се окаже турчин.
Но, ако някога разбера,
че не вярваш в господ,
мисля, че ще се самоубия.
Пистолет!
На г-н Хейз е.
Трябва да внимаваш с него.
Не е зареден.
Всички така казват, ''не знаех, че е зареден.''
Това оръжие е свещено.
То е тъжен спомен.
г-н Хейз го купи, когато разбра, че е болен.
Искаше да ми спести гледката на неговото страдание.
За щастие или нещастие постъпи в болница, преди да го използва.
Би ли го сложила настрана?
Благодаря.
Така не е ли по-добре?
Какъв мъж!
Скъпи,
знаеш ли,
имам една много амбициозна фантазия.
Каква е тя?
Бих искала да си наемем истинска френска прислужница,
като германките, които имат семейство Фарлоу,
и тя да живее в къщата.
Няма място.
Можем да я настаним в стаята на Лолита.
Отдавна искам да превърна тази дупка в стая за гости.
И къде, моля,
ще сложиш дъщеря си,
когато наемеш прислужница или имаш гости?
Веднага след лагера съм решила да я изпратя
в добро училище с интернат
и сериозно религиозно обучение,
а след това в колеж.
Ще бъдем само двамата, сами,
завинаги.
Скъпи, нещо си се отнесъл.
Минутка, скъпа. Нека си подредя мислите.
Няма значение.
Присъствам ли в тези мисли?
Да.
Дано да е така.
Нека си звъни.
Шарлота Хумберт е на телефона.
Приемам междуградския разговор. Лолита се обажда.
Ало?
Здравей, скъпа.
Добре сме.
Да.
Прекарахме медения си месец на езерото Хауърглас.
С други току-що омъжени двойки.
Нещо лошо ли е станало?
Загубила си новия пуловер?
В гората?
Да, тук е.
За какво искаш да му благодариш?
Бонбони!
Изчакай така.
Не искам да й изпращаш бонбони, без да се посъветваш с мен.
На теб говоря!
Дори и в най-хармонични семейства като нашето
не всички решения се взимат от жената,
особено, когато мъжът е изпълнил своите задължения
над очакваното.
Когато искаше да прекарвам следобедите на плажа,
бях щастлив да се превърна в момче с бронзов тен заради теб,
вместо да си остана учен.
Дори и тогава тичах след теб като малко кученце.
Да, щастлив съм да бъда ръководен от теб,
но всяка игра си има правила.
Никой човек не може да извърши перфектно убийство.
Шансът обаче, може.
Само преди малко тя каза, че не е зареден.
А ако бях натиснал тогава спусъка на шега?
''Тя каза, че не е зареден. Бил на покойния г-н Хейз.
Тя вземаше сутрешната си вана.
Тъкмо бяхме приключили да обсъждаме бъдещите планове,
когато реших да си направя шега, минавайки за крадец.
Бяхме женени от скоро и все още си правехме подобни номера.
Веднага след нещастието повикахлинейка, но бе късно.''
Просто, нали?
Идеалното убийство!
Тя се плискаше във ваната, доверчив, непохватен тюлен,
и логиката на страстта пищеше в ушите ми.
''Сега е моментът.''
Но знаете ли какво, господа?
Просто не можах да го направя.
Писъкът ставаше все по-слаб
и аз осъзнах тъжния факт, че нито утре, нито в другиден,
нито в който и да е ден,
ще бъда способен да я убия.
Скъпа?
Това е моят дневник. Не се четат чужди дневници!
Шарлота, това е моят дневник. Дай ми го, ако обичаш.
Моля те, недей.
''Жената Хейз,
крава,
омразна майка,
безмозъчна баба...''
Вече няма да мамиш глупавата Хейз.
Дай го, моля те.
Остави ме или ще крещя през прозореца!
Да поговорим. Нека седнем и поговорим спокойно
-като културни хора.
-Чудовище!
Ти си отвратителен, омразен и престъпен лъжец!
Не прави това.
-Може ли да поговорим...
-Изчезвай!
-Изчезвай!
-Няма. Искам да поговорим...
Казах да изчезваш.
Махам се оттук.
Можеш да вземеш всичко.
Но никога повече няма да видиш това жалко същество!
Шарлота, моля те, чуй ме.
Шарлота, ела тук, моля те.
Отвори вратата!
Искам да говоря с теб.
Много е лесно за обяснение.
Имаш халюцинации. Ти си полудяла.
Ще ти донеса нещо за пиене. Имаш нужда от едно питие.
Харолд, виж какво стана.
Не ти останах вярна.
Не можех да се въздържа.
Седем години са доста време.
Защо умря?
Бях много млада и не знаех нищо за живота.
Ако не беше умрял, всичко това нямаше да се случи.
Мили, прости ми.
Ти бе самата честност.
Как създадохме това малко зверче?
Обещавам!
Обещавам ти, че следващия път ще си отварям очите.
Следващия път ще бъде някой, с който би се гордял.
Записките, които си намерила, са части от новия ми роман.
Твоето име и това на Лолита са там по чиста случайност,
просто защото са ми подръка.
Така работят писателите.
Сещат се за имената на приятелите си
и хората, с които общуват всеки ден,
семейство Фарлоу, например,
и си измислят разни смешни истории.
Приготвям ти мартини.
Аз ще вдигна.
Да, той е.
Какво?
Но жена ми е в спалнята си.
Това шега ли е? Да не е някой от местния клуб.
Почакайте, моля.
Обажда се един мъж, казва, че те е блъснала кола.
Слушайте, приятелю.
Задръжте за момент.
Линейката е тук.
Сега, полека.
Добре ли е?
г-н Хумберт, тя просто изскочи пред мен!
Отклоних посоката, за да избегна да ударя кучето,
и тя изтича направо срещу мен.
Баща ми е в шок. Ще се погрижа за него.
Исках само да знаете, че не беше моя грешката.
Вие ли сте съпругът?
Да.
Страхувам се, че е мъртва.
Ние сме, Джийн и Джон.
Хумберт, къде си?
Всичко е наред. Влезте и двамата.
-Джийн, напълно съм облечен.
-Сигурен ли си, че може?
Виж, там има стол.
Бедният.
Просто трябва да се държиш.
Тя беше прекрасен човек.
Винаги беше толкова весела, нали Джон?
Помни, че след лошите неща винаги идват хубавите.
Това е много вярно.
Чудесно е да имаш приятели в момент като този.
Толкова съжалявам.
Виж, старче,
не бива да правиш нищо прибързано.
Защо, разбира се, че няма.
Имаш всичко, за което си заслужава да живееш, нали?
По-добре му кажи за бъбреците на Шарлота.
Хумберт, Шарлота не искаше никой да знае, но...
тя нямаше да живее дълго.
Имаше само един бъбрек.
-Родила се е така.
-Точно така.
Единственият й бъбрек беше увреден.
Тя имаше...
нефрит.
Ще видя кой е.
Мисли за твоята бедна, малка Лолита, сама на този свят.
Трябва да живееш, заради нея.
-Извинете ме.
-Всичко е наред. Влизайте, моля.
Аз съм Фредерик Бийл Старши. Мога ли да говоря с вас?
Моля.
Синът ми е карал колата,
когато това се е случило.
По-малките ми деца са колкото вашата Лолита.
Той преживя страшен шок.
Да, така е.
Знаете, не е лесно да се говори за това,
но технически вината е била на пешеходеца, не на шофьора.
Технически сте абсолютно прав.
Вие разбирате, че валеше дъжд и тя пресече пътя на колата.
Не е нужно да ми обяснявате, защото аз няма да споря с вас.
Трябва да призная, че сте много симпатичен.
Всъщност бяхте така щедър относно този въпрос,
че се канех да ви предложа, ако ми позволите, да платя
разходите по погребението.
Много мило от ваша страна.
Много ви благодаря.
Това е най-малкото, което мога да направя.
С удоволствие.
Няма да ви задържам повече.
Ще се срещнем скоро, за да обсъдим подробностите.
Да, да го направим.
ЛАгЕР КЛИМАКС - ЗА МОМИЧЕТА
КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО
Тук ли работите?
Да, нещо такова.
-Не мисля, че сте лагеруващ.
-Не, не съм.
Лагерът е само за момичета.
Аз съм Чарли, синът на г-жа Седжуик.
Предполагам, че посещавате лагера понякога.
Живея тук.
Единственото момче ли сте тук?
Единственото.
Познаваш ли момиче на име Лолита?
Долорес Хейз?
Да, познавам я.
Така ли?
Преди малко беше тук. Здравей, майко.
Какво правят тези чаршафи тук? Знаеш, че са за пералнята.
Почти е готова, д-р Хумберт. Нищо не сме й съобщили.
-Благодаря ви.
-Бедният човек... какъв ужас!
Каква е голямата мистерия? Защо момичетата ме гледаха странно?
Няма мистерия.
Просто не исках да говорим пред приятелките ти от лагера.
Засяга майка ти.
Нима ми отпуска време за добро поведение или нещо друго?
Не, не се чувства добре.
Какво й е?
Болна е.
-Но какво й е?
-Лекарите не са сигурни
какво й е страданието.
Преместена е в болницата край Лепингсвил.
В болница ли! Натам ли се движим сега, към Лепингсвил?
Да, евентуално,
после ти и аз ще трябва да чакаме,
докато майка ти се оправи.
След това можем да отидем на планина за известно време.
Как ти се струва?
Какъв е планът, вкъщи ли отиваме сега?
Не, скъпа. Ще бъдем в Брайсленд за вечеря и не се съмнявам,
че ще намерим удобен хотел да прекараме нощта.
А утре сутрин ще потеглим за Лепингсвил.
Добре ли прекара лятото?
Да, така мисля.
Съжаляваш ли, че напусна?
Не точно.
Знаеш колко много ми липсваше.
Ти на мен не. В действителност ти бях отвратително невярна.
Но няма голямо значение, защото ти спря да се грижиш за мен.
Какво те кара да мислиш, че не се грижа вече за теб?
Още не си ме целунал, нали?
Здравейте, г-н Суайн.
Добър вечер, г-н Куилти. Направихте ли хубави снимки?
Да, много. Чудно си прекарвам ваканцията.
г-н Суайн, мога ли да ви задам един личен въпрос?
Разбира се.
Какво прави човек като вас на тази работа?
Какво имате предвид?
Просто нямате такъв вид.
Всъщност, бях актьор.
Знаех си. Какво ти казах?
Когато ви видях първия път,
имаше ореол около вас, какъвто имат всички актьори.
След като сте драматург, бихте могли да ме използвате.
Да, може би ще те използвам някой път.
господин Суайн,
какво прави човек от вашия ранг
със свободното си време в малък град като този?
Нямам много свободно време,
но плувам, играя тенис, вдигам тежести.
Освобождавам се от излишната енергия.
Какво правите с излишната си енергия?
Правим доста неща с моята излишна енергия.
Едно от многото неща, които правим, е джудо.
-Чувал ли сте за него?
-Джудо!
Да, чувал съм.
Правите ли джудо с дамата?
Да, тя има жълт колан, а аз зелен. Така е решила природата.
Случва се да ме просне на земята.
Тя ли ви просва?
Тя ми прилага хватка от рода на подсичане на глезените.
Помита глезените ми отдолу.
-Аз падам с гръм и трясък.
-Не боли ли?
Примирам от болката, но обичам това усещане.
Лежа, витаейки между съзнанието и безсъзнанието. Неописуемо е.
Изглежда много елегантно.
-Ще се видим по-късно.
-Добре.
Добър вечер.
Мога ли да ви помогна, сър?
Да. Бих искал стая с баня, или по-добре две стаи с бани.
Имате ли резервация, г-н...?
Името ми е Хумберт. Не, нямам резервация.
Страхувам се, че е невъзможно да ви настаним.
С този конгрес всичко е заето.
За вас и за момичето ли е?
Да. Бих желал да ни настаните, защото сме много уморени.
Свободна ли е стаята на капитана?
Той отмени резервацията си.
Ще ви дам стая 242. Прекрасна е,
но има само едно легло.
Може би ще намерите едно сгъваемо легло.
Потс, имаме ли такова?
Не. Пътните полицаи ги взеха всичките.
Ще намерите стаята добра. Леглата ни са като тройни.
Веднъж три дами спаха на едно.
Ще се оправим.
Дори и жена ми да дойде по-късно, ще се справим.
-Ще се регистрирате ли, моля?
-Разбира се.
Между другото, какъв конгрес се провежда тук?
гордеем се, че обслужваме конгреса на полицаите.
Може би ще бъде добре просто да ги оставите на пода.
Просто ги оставете.
Да, така е добре.
Много ви благодаря.
Благодаря ви, сър.
Това ли е?
Имаш предвид...
Почти съм сигурен, че ще намерят едно легло за нас.
Помолих ги на рецепцията да намерят едно.
Едно легло ли?
Ти си луд.
Защо, скъпа?
Защото, мили мой, когато милата ми майка разбере,