The Corporation (2003) (alli-corporation-xvid-cd1.srt) Свали субтитрите
корпоративното дружество
представлява сравнително незначителна институция.
Днес то е вездесъщо.
Също както църквата,
монархията и комунистическата партия
в друго време и на други места,
днес корпорацията е господстващата институция.
Този документален филм изследва характера,
развитието, влиянието и възможните сценарии
за бъдещето на днешната корпорация.
Започнала в доста тесни юридически рамки,
кое позволява на днешната корпорация да придобие
такава необикновена власт и влияние върху нашия живот?
Нашето изследване съвпадна със скандалите, заплашващи
да дадат началото на широк дебат за липсата на обществен контрол
върху големите корпорации.
върху големите корпорации.
"Над борсата е надвиснала атмосфера на недоверие.
Вижте, 95% или там някъде,
огромен процент от хората
в деловите среди са почтени хора,
те разкриват цялото си имущество,
възнагражденията им са съобразени с условията.
Просто на дървото има и червиви ябълки..."
Дебатът в медиите за основните принципи на дейността
на корпоративния свят набързо беше сведен
до игра на "папагал".
Аз продължавам да смятам, че САЩ е най-доброто
място за инвестиции в целия свят.
Вярно, имаме някои текущи сътресения,
заради няколкото "червиви ябълки".
# Наричат ме червива ябълка.
# Може да съм понатъртен, но пак съм си сладък.
# Наричат ме червива ябълка,
# но май съм най-сладката ябълка на дървото...
Тук не става дума за няколко червиви ябълки.
Става дума за няколко червиви ябълки.
Не, не става дума за няколко червиви ябълки.
Трябва просто да се махнат червивите ябълки...
Може да се започне от Тусо.
Червиви ябълки.
Вече разбрахме за Wоrldcоm.
Червиви ябълки.
Xеrоx Соrроratiоn.
Червиви ябълки.
Arthur Andеrsen.
Червиви ябълки.
Enrоn, естествено.
Червиви ябълки.
K-Mart Соrроratiоn.
И щайгата май започна да се препълва.
За съжаление не са малко ябълките, струва ми се.
Мисля, че това е най-тежката криза на доверие
в бизнеса.
Добре, кое е сбъркано в цялата работа?
Не можем ли да намерим по-добро сравнение,
за да определим господстващата в днешно време институция?
С думи на генерални директори, "сигналисти" за нарушения,
брокери, капацитети, шпиони,
посветени и непосветени,
представяме корпорацията като парадокс,
една институция, която създава грамадни богатства,
но причинява огромни и често скрити вреди.
КОРПОРАЦИЯТА
Документален филм на Марк Акбар, Дженифър Абът и Джоел Бейкан
Аз виждам корпорацията като парченце от мозайката
на обществото като цяло,
тоест, ако я извадим,
картината става непълна.
Но също така, ако остане само тя,
нищо няма да излезе.
Като един отбор.
Едни играем в защита.
Други дриблираме,
трети подаваме и шутираме.
Но всички имаме една обща цел,
която е да успеем като организация.
Една корпорация е като семейна единица.
Хората в една корпорация работят заедно за постигане на обща цел.
Като телефонната мрежа,
която достига почти навсякъде.
Тя е невероятно мощна, трудно е да избягаш от нея.
Тя променя живота на хората,
като цяло мисля,
че е към по-добро.
Орелът.
Рее се, зорък, борбен,
готов за нападение - не е лешояд.
Благороден, далновиден, величествен, вдъхващ вяра
вдъхновяващ,
улавящ подемните течения, за да може да се рее свободно.
Айра Джаксън, директор Център "Бизнес и правителство" Школа Кенеди, Харвардски университет
В това виждам една добра емблема
за добросъвестната фирма...
Айде, пичове, стига глупости.
Айде, пичове, стига глупости.
Корпорациите са изкуствени създания.
Може да се каже, че са чудовища,
които се опитват да погълнат колкото може повече печалба
за сметка на всички останали.
Представям си един кит.
Огромна, благородна риба,
която може да те погълне за миг.
Създанието на д-р Франкенщайн,
което надделява и го подчинява на волята си.
По същия начин корпоративната форма се отнесе с нас.
Робърт Кийс, председател и генерален директор Канадски съвет за международен бизнес
Думата "корпоративен" вече се слага почти,
как да кажа, в един отрицателен смисъл
и се свързва с думата "интерес".
Много се говори за корпоративните интереси.
Все едно това е някакво зло.
Все едно са някакви интереси,
които се опитват да завладеят света.
Аз лично не ползвам думата "корпорация".
Ползвам думата "фирма".
Бих ползвал думата... думата "дружество".
Бих ползвал фразата "деловите среди".
Защото мисля, че те дават много по-добра представа
от ограничаването до тази единствена дума - "корпорация".
Що е корпорация?
Джо Бадарако, преподавател по бизнес етика в школата за бизнес в Харвард
От толкова време преподавам бизнес,
а никои не ми е поставял толкова остро въпроса
какво представлява една корпорация според мен.
"...това е една от формите на собственост във фирмата...?"
Това е група от хора, работещи съвместно за постигане
на различни цели.
Основната, от които, е осигуряване
на големи, нарастващи, устойчиви и законни постъпления
за хората, които притежават фирмата.
РАЖДАНЕ
Съвременната корпорация тръгва от индустриалната епоха.
Рей Андерсън, директор на Interfасe - най-голямата фирма производител на промишлени килими и мокети
Индустриалната епоха започва през 1712 година,
когато един англичанин на име Томас Нюкамен
изобретява помпа с парен двигател, която изпомпва водата
от английските каменовъглени мини, за да не пречи на миньорите
да добиват повече въглища,
вместо да изхвърлят
водата от мината с кофи.
Целта е производителност, повече въглища на човекочас.
Това е зората на индустриалната епоха.
По-нататък минаваме към повече стомана на човекочас,
повече текстил на човекочас,
повече автомобили на човекочас,
а днес вече е повече чипове на човекочас,
повече джаджи на човекочас,
но самата система е на практика същата.
Просто изделията днес са по-сложни.
Ноам Чомски, професор Масачусетски технологичен институт
Господстващото положение на корпорациите в нашия живот
се налага основно през изминалото столетие.
Първоначално корпорациите са сдружения от хора,
които се учредяват от дадена управа
за извършването на конкретна дейност.
Да речем група от хора желае да построи мост
над река Чарлс или нещо подобно.
Много малко са учредените корпорации
в ранната история на Съединените щати.
Мери Зипърник, програма "Корпорации, закон и демокрация"
Доколкото е имало такива, те са имали ясни ограничения
в своите учредителни документи, издадени от управата:
за какъв срок могат да развиват дейност,
какъв е размерът на техния капитал...
Всичко, което са изграждали или поддържали, било то
кръстовище или нещо друго, е било строго записано
и те не са вършели нищо друго.
Не са притежавали, нито са могли да притежават друга корпорация.
Акционерите им са носили отговорност.
И така нататък.
Ричард Гросман,съосновател "Корпорации, закон и демокрация"
И от правна, и от културна гледна точка, корпорацията се е считала
за подчинена единица, която е подарък от хората, даден
в интерес на общото благо.
Но така е в историята,
а тя не бива да ни заблуждава, защото
доброто старо време, когато всички корпорации
уж са оправдавали общественото доверие, е илюзия .
Но все пак това е много показателно.
Гражданската война в САЩ и индустриалната революция
довеждат до огромен ръст на корпорациите.
Лавинообразно се появяват железопътни фирми,
тъй като те получават значителни държавни поземлени субсидии.
Банките, тежката промишленост
и юрисконсултите на корпорациите преди век и половина
осъзнават, че имат нужда от повече власт да развиват дейност.
И така те желаят да свалят някои ограничения, които
традиционно са били налагани върху корпоративната форма.
XIV поправка на конституцията се гласува в края на Гражданската
война, за да осигури равноправие на негърското население.
Хауърд Зин, автор "Народна история на САЩ"
Тя гласи: "Никоя власт не може да лишава лице от неговия живот,
свобода или собственост без законова процедура."
Целта е била да се попречи на властите
да отнемат живота, свободата или собствеността
от негърското население, както са правили
в продължение на тъй дълги години от нашата история.
Какво става обаче: влизат корпорациите в съда,
а техните юрисконсулти са много умни хора,
и казват:
"Добре, значи не можете да лишавате едно лице от живот,
свобода или собственост.
Ние сме лице, ето -
една корпорация е едно лице."
След което върховният съд го пуска и то минава.
Най-ненормалното във всичко е, че XIV поправка
е гласувана, за да защити
новоосвободените роби.
Обаче, да речем само между 1890 и 1910 година
в съда са внесени 307 дела
по XIV поправка.
288 от тях са внесени от корпорации,
а едва 19 - от американски негри.
600 000 души загиват, за да имат хората права,
а перодръжката на съдията през следващите 30 години
присъжда тези права на капитала и собствеността,
като ги отнема от хората.
ЦВЕТНОКОЖИ
ЦВЕТНОКОЖИ
ЮРИДИЧЕСКО "ЛИЦЕ"
- Всеки допуска грешки.
Но аз не мога да бъда лично отговорен.
Това е една от слабостите на събирателното дружество.
Не съм ли прав, Сид?
- Тогава вземи и регистрирай магазина като корпорация.
- Като корпорация?!
- Да.
Корпоративната форма ти дава едно голямо предимство -
точно това, което искаш. Ограничена отговорност.
Започваш с няколко души,
които искат да вложат парите си във фирма.
Тези хора подават заявление за регистрация на корпорация.
Правителството издава учредителен акт на корпорацията.
Щом корпорацията вече действа по закон като отделно лице,
тя не представлява група от хора.
По закон тя се води юридическо лице.
Imреrial Stееl Inсоrроrated има много от правата
на отделното лице.
Тя може да купува и да продава имоти...
Тя може да тегли заеми.
Тя може да води дела като ищец и като ответник.
Тя може да развива търговия.
Imреrial Stееl,
заедно с хиляди други юридически лица,
е част от нашето всекидневие.
Тя е член на нашето общество.
Щом се ползва по закон с правата и защитата на отделното лице,
възниква въпросът:
"Що за човек е корпорацията?"
Корпорациите придобиват правата на безсмъртни хора.
Едни такива особени хора.
Xора, които нямат съвест.
Това е особен вид лица,
създаден от правото, който се грижи
единствено за своите акционери.
Това, забележете, не са така наречените
"заинтересованите лица", да речем околните жители
или работниците.
Робърт Mонкс, консултант по фирмено управление
Голям проблем при съществуването на "корпоративните граждани"
възниква от факта, че те не са като нас, останалите.
По думите, приписвани на английския барон Търлоу:
"Те нямат нито душа за рая,
нито тяло за затвора."
Майкъл Mур, писател и режисьор
Много хора погрешно схващат корпорациите
за хора като всички нас...
General Eleсtric е един добър дядо, пълен с разни истории.
- Nike - млад...
-...енергичен.
Micrоsоft - агресивен.
McDоnald's - млад, отракан, напорист.
Mоnsantо - безупречно облечен.
Disneу - леко шашав.
Тhe Bоdу Shор - лъжлив.
Много хубав.
Ти знаеш ли какво е Тhe Bоdу Shор?
Не.
Те имат чувства, своя политика,
имат свои убеждения,
но реално всичко се свежда до едно:
сметката.
Как да направят колкото може повече пари
всяко тримесечие.
Това е.
Естествено, че имат печалба
и това е добре.
Това е подбудата, която движи капитализма.
Да ни дават повече от нещата, които са ни необходими.
Това е подбуда, която липсва при другите икономически системи.
сър Mарк Муди-Стюарт, бивш председател на Royаl Dutсh Shell
Обвиняват ни, че мислим само за финансите, така сме били устроени.
Пари и само пари.
Но това не е вярно,
защото ние, като делови хора,
знаем, че трябва да обръщаме внимание на околната среда,
но трябва и да се представяме като градивни членове на обществото.
Има фирми, които правят добри неща за хората.
Те създават услуги и стоки, които всички ние ценим,
които подобряват живота ни
и това е добре.
Проблемът възниква, когато опрем до стремежа към печалба,
защото тези хора просто не знаят
кога да кажат "стига".
Аз винаги изтъквам аргумента,
че на земята няма организация,
която може да пренебрегне своята стопанска основа.
Дори да живееш под смокинята в топлите страни,
пак си зависим от някого.
Всеки трябва да се грижи за стопанската част.
Не само хората в бизнеса.
За разлика от хората под смокинята обаче,
всички корпорации на фондовата борса са устроени
чрез поредица от съдебни решения така
че да имат една причудлива и смущаваща обща черта.
Те са длъжни по закон
да поставят финансовите интереси на своите собственици
над противоречащите им интереси.
Фактически корпорацията е длъжна по закон
да поставя сметката над всичко останало,
дори общото благо.
Не, това не е природен закон.
Това е съвсем конкретно решение.
На практика то е съдебно решение.
Така че те се грижат единствено за краткосрочната печалба
за своите акционери, които са силно концентрирани.
Кому са предани тези компании?
И що за преданост е това?
Оказва се, че това от край време
е твърде наивно схващане, тъй като
корпорациите винаги са били длъжни пред самите себе си
да се разрастват и да стават все по-печеливши.
И междувременно стремежът им
към все по-големи печалби достига до момента,
в който те могат да накарат други хора да плащат
за вредите, които те нанасят на обществото.
Икономистите ползват един ужасен израз -
"странични явления".
Милтън Фридман, икономист нобелов лауреат
Страничното явление е последица от операция на две лица
върху трета страна, която нито е дала своето съгласие,
нито е изиграла някаква роля при осъществяването
на тази операция.
И в тази област има сериозни проблеми
без никакво съмнение.
Управлението на фирмата е тежка задача,
във всеки един момент трябва да се снижават разходи
и на един етап корпорацията казва:
"Абе, я остави някой друг да се оправя с тези неща."
Остави някой друг да праща въоръжените сили
в Близкия изток да пазят нефта при кладенеца,
остави някой друг да строи пътищата, по които
да си караме автомобилите,
остави тези проблеми на някой друг.
Ето откъде идват страничните явления,
от това схващане, че някой друг трябва да се оправя.
Аз си имам достатъчно друга работа.
Една корпорация е машина за странични явления,
също както една акула е машина за убиване.
Всяка от тях е устроена много рационално,
за да може да постигне определени цели.
При постигането на тези цели
не може да става дума за злонамереност или умисъл -
в същността на предприятието,
както в същността на акулата,
са заложени онези черти, които му позволяват да върши
онова, за което е устроено.
Корпорацията е подложена на натиск
да дава резултата веднага
и да изнася като страничен всеки един разход,
който неподозиращата или незаинтересована общественост
ще и позволи да изнесе.
XАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
XАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
За да определим какъв е характерът,
който кара корпорацията
да се държи като машина за странични явления,
можем да я анализираме,
както един психиатър би анализирал свой пациент.
Бихме могли дори да формулираме диагноза
на основата на характерни проявления, свързани с вреди,
причинявани на околните, които ще подберем
от общата съвкупност на корпоративните деяния.
Вреди на работниците: Уволнения
Вреди на работниците: Разбиване на профсъюзите
Вреди на работниците: Пожари във фабриките
Вреди на работниците: Експлоатация
Това е канцеларията на Националния комитет по труда
Чарлс Кърнан, директор Национален комитет по труда
Намираме се в Й текстилната част на Ню Йорк.
Малко е разхвърляно.
Тези всичките са от различните кампании.
За да бъдем възможно най-добре подплатени,
купихме всичките изделия от фабриките,
за които става дума.
Тази фланелка се продава за $14,99.
Жените, които са я направили, получават $0,03.
Сака Liz Claibоrne, шити в ел Салвадор.
Саката струват $178,
а на работниците се плаща $0,74
за всяко сако.
Радиокасетофони за кола Alрinе, $0,31 на час.
Не са само маратонките.
Не е само облеклото.
Всичко.
Отидохме в Хондурас
и там имаше работници, които знаеха с какво се занимаваме.
Те дойдоха и ни казаха:
"Условията в нашата фабрика са ужасни.
Моля ви, срещнете се с нас."
Ние се съгласихме.
Обаче в развиващите се страни така не се правят срещи.
Не можеш да влезеш във фабриката с бележника
и работниците да дойдат да ти отговарят на въпросите.
Там си има мутри, има си шпиони,
жандармерията е там,
затова всичко се прави тайно.
Тъкмо ще започваме срещата,
когато влизат трима мъже
със свирепи физиономии.
Фирмата е разбрала за нашата среща
и си е изпратила шпионите.
Очевидно, срещата нямаше как да стане.
Но тези девойки бяха много умни.
Когато си тръгвахме
и шпионите не гледаха,
те започнаха да си пъхат ръцете под масата.
Аз също пъхнах своята отдолу
и те ми пуснаха в ръката техните фишове от заплатите.
И така ние научихме имената им,
колко им плащат
и какви марки изработват във фабриката,
тоест знаехме за кого работят.
Когато всички си тръгнаха, аз си измъкнах ръката
и на дланта ми лежеше
лицето на Кати Лий Гифърд.
А отдолу на етикета пишеше:
"Част от приходите от продажбата на тази дреха
се даряват на различни детски благотворителни организации".
Трогателно, как да им откажеш?
Вal-Mart ти казва, че ако купиш тези панталони
и Кати Лий също ти казва,
че ако купиш тези панталони,
ще помогнеш на децата.
Проблемът беше,
че хората, които ни дадоха този етикет,
бяха на 13 години.
От твоето семейство много хора ли работят тук?
Само аз.
Колко души издържаш?
Осем?
И как се оправяш с тази заплата? Стига ли ти?
Не.
Добре, да видим нещата от другата гледна точка.
Майкъл Уокър, институт Фрейжър - мозъчен тръст за "пазарни решения"
За хората в Бангладеш или в Китай
които умират от глад,
Единственото нещо, което те могат да предложат,
което има някаква стойност,
е тяхната евтина работна ръка.
Реално погледнато, те се обръщат към света,
развяват едно голямо знаме, на което пише: "елате и ни назначете.
Ще работим за $0,10 на час.
Защото с $0,10 на час ще си купим ориз,
за да не умрем от глад.
Елате и ни спасете от тези несгоди."
И затова, когато идва Nikе,
всички хора там го приемат като
мана небесна.
Чакайте!
Нямате право да влизате!
Вратата беше отворена.
Не, не, не, не, не.
Това са мои дрехи.
Това са мои дрехи.
Това не са твои дрехи.
Каква е тази камера!?
Не пипай жената.
Защо!?
Това е частна фирма.
Откъде-накъде ще идвате без разрешение?
Ами... Вратата беше отворена.
Вратата е за служители,
не за вас.
Преровихме сметището в Доминиканската република.
Ние постоянно правим такива неща,
ровичкаме тук-там.
Един ден намерихме огромна купчина
с вътрешни документи от ценообразуването на Nike.
Nike дава точно времетраене за всяка манипулация.
Тук не се работи в минути.
Времетраенето се разбива на десетохилядни от секундата.
Сумирано отдолу е общото за 22 манипулации;
Те дават на работниците 6,6 минути да направят фланелката.
По $0,70 на час, каквато е ставката в Доминиканската република,
за 6,6 минути е равно на $0,08.
Това са документи на Nike.
Тоест надницата възлиза на три десети от процента
от цената на дребно.
Такава е действителността.
Това е науката за експлоатацията.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Пълно пренебрежение към чувствата на другите
Какво става в областите, в които тези корпорации навлизат
и постигат успехи?
Те скоро разбират, че не могат да постигнат повече в тази страна,
защото надниците тук са вече твърде високи.
Или с други думи:
хората тук вече не са толкова закъсали.
Ето, тук се свършиха вече закъсалите хора.
Надебеляха, оздравяха и даже забогатяха.
Да вървим при следващата група от закъсали, да ги наемем
и да им вдигнем стандарта.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Неспособност за поддържане на трайни взаимоотношения
Да, такава беше цялата идея с тези зони за работа на ишлеме.
Те трябваше да бъдат първата стъпка
към това прекрасно развитие на нещата,
при което инвестициите, привлечени в тези страни,
частично ще се процеждат навън
и ще стигат до хората.
Обаче в играта започнаха да влизат твърде много страни
и да създават тези зони за свободна търговия.
Нейоми Клайн, автор "БЕЗ ЛОГО"
Те вече трябва да осигуряват все повече стимули
за фирмите под тяхното денационализирано чадърче.
Съответно данъчните ваканции стават все по-дълги,
а работниците рядко печелят достатъчно,
за да ядат три пъти на ден,
да не говорим за поддържане на местното стопанство.
Вреди на човешкото здраве: Опасни изделия
Вреди на човешкото здраве: Токсични отпадъци
Вреди на човешкото здраве: Замърсяване
Вреди на човешкото здраве: Синтетични химикали
През 1940 година се случи нещо,
което постави началото на нова епоха.
д-р Самюел Ъпстийн, почетен професор по екологична медицина, Илинойски университет
Епохата на неограничените възможности за създаване
на нови химически вещества, които до момента
не съществуват.
Като използват вълшебствата на науката,
петролните фирми се конкурират в стремежа
да разбият молекулата на петрола
и да я пренаредят в каквото си поискате...
Изведнъж стана възможно да се произведе всякакъв нов химикал,
синтетични химикали,
каквито досега не са съществували,
за всякакви цели и практически безплатно.
Тъкани, четки за зъби, гуми, инсектициди,
козметика, пестициди.
Цяла галактика от неща, които подобряват живота на Земята.
Например, ако отидете при някой химик и му кажете:
Искам сега да имам някакъв химикал, да речем пестицид,
който ще се предава по хранителната верига,
и освен това не искам да го обновявам много често,
а искам да бъде относително неразградим.
И той събира, значи, две молекули бензол
на дъската, добавя малко хлор тук,
малко хлор там
и хоп! Така дойде ДДТ!
Когато на осма армия и трябват цивилни японци да помогнат
при нашата окупация,
те викат местни лекари да обработят с ДДТ
под наш надзор хората,
за да предотвратят евентуална епидемия от тиф.
Този прах върши чудеса в предотвратяването на болести,
а ето кой ще се смее последен.
"Прощавайте, че вдигнахме малко прах."
Нефтохимическата епоха се развива все повече и повече,
когато възникват подозрения, че някои от тези химикали
може да се окажат опасни.
Първоначално данните са откъслечни, недоказуеми,
но постепенно започва да се натрупва масив от данни,
който сочи, че познатите ни синтетични химикали,
изобилстващи по работните ни места,
по изделията, които употребяваме,
във въздуха, който дишаме, и водата, която пием,
причиняват рак и вродени увреждания,
а имат и други токсични въздействия.
...биват изложени на фунгицид на DuРоnt...
...синът им се ражда без очи...
Нещо повече, те са били известни на производителите,
поне на повечето производители са били известни
и те са се опитали да ги представят като незначителни.
и те са се опитали да ги представят като незначителни.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Явно равнодушие към безопасността на другите
Ако ви застрелям с пистолет, това е престъпление.
Ако ви изложа на действието на химикали,
които знам, че ще ви убият?
Има ли разлика?
Разликата е, че те ще ви убиват по-дълго.
В момента ние сме в разгара на епидемия от рак
и у мен няма капка съмнение
и съм документирал основанията си за това,
че промишлеността носи голяма част от отговорността
за тази повсеместна епидемия от ракови заболявания,
при която всеки втори мъж и всяка трета жена
заболяват от рак през живота си.
Вреди на животните: Разрушаване на жизнената среда
Вреди на животните: Конвейерно животновъдство
Вреди на животните: Експерименти
Вреди на животните: rBGН, rBSТ, Роsilac
Някъде към края на 1989 година
в моя кабинет пристигна голям кашон с документи
без никакви данни откъде е пристигнал.
Аз го отворих
и намерих вътре пълен комплект документи на Mоnsantо
за токсикологичните изпитания на крави,
на които е бил даван rBGН (хормонът на растежа при кравите).
Това е BSТ с търговско наименование Роsilac, ползва се в над една четвърт
от стадата за млеконадой в Съединените щати.
Това е по данни на Mоnsantо.
Млякото се пие от голяма част
от населението на Америка,
тъй като Държавното управление по храните и лекарствата го обяви за безвредно,
както за кравите, така и за хората...
По това време от Mоnsantо твърдяха:
"Няма никакви данни за противопоказания."
"Ние не ползваме антибиотици."
Документите обаче показаха, че те са лъгали
като разпрани.
като разпрани.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Измама: многократни опити за лъжа и заблуда с цел лична изгода
Там имаше данни за хронични възпаления
на сърцето, белите дробове, бъбреците и далака,
както и увреждания при раждането,
освен редицата други проблеми.
"...Най-изчерпателните независими изпитания на веществото
стигат до заключението, че BSТ води до неоправдани болки
и мъчителни неразположения за кравите.
Това е недопустимо за вещество, което цели единствено
да увеличи добива на мляко..."
Това беше една тъпа стока.
Джереми Рифкин, председател Фондация за икономически перспективи
Всички развити страни имаха свръхпроизводство на мляко.
Докарахме я дотам, че някои правителства
плащаха на животновъдите да не произвеждат мляко.
И в този момент какво ми пуска Mоnsantо?
Изделие, което произвежда още повече от нещо, което не ни трябва!
Всички трябва да инжектират Роsilac на всяка крава,
защото всяка крава без инжекция означава пропуснати ползи.
Имаше обаче проблем.
Стив Уилсън разследващ журналист
Проблемът беше, че изкуственият хормон
причиняваше един куп проблеми при кравите.
Той водеше до една болест, казва се мастит,
която е много болезнено възпаление на вимето.
Когато доиш кравата,
ако кравата има тежък мастит,
част от... чудя се как да го кажа,
дано някой не се храни в момента, защото не е много приятно.
гнойта от възпалението на вимето
влиза в млякото.
и сематичният клетъчен брой, наречен още
брой на бактериите,
във вашето мляко нараства.
Това се отразява на кравите.
Те боледуват повече, когато ги инжектират с rBGН.
Инжектират ги с антибиотици.
Джейн Ейкър разследващ журналист
Знаем, че хората консумират антибиотици
с храната и също знаем,
че това води до
резистентни на антибиотиците бактерии и болести.
И знаем каква криза настъпва, когато някой влиза
в болница и има неизлечимо възпаление,
което се предава на персонала и води до смърт.
Да, това е кризисна ситуация.
Вредно за кравата.
Вредно за животновъда.
Евентуално вредно и за потребителя.
Да приемем, че въпросът е висящ.
Данните са противоречиви
за евентуалния риск за здравето.
Обаче, като потребител,
аз питам: "Аз ли трябва да нося риска?"
Кравите не са единствените жертви
на изделията на Mоnsantо.
Огромни части от Виетнам са обезлесени от армията на САЩ
с химикала "Ейджънт ориндж" на Mоnsantо.
Има данни, че този токсичен хербицид причинява
над 50 000 вродени увреждания
и рак на стотици хиляди виетнамски цивилни и войници,
както и на американски военни, служили в югоизточна Азия.
Но за разлика от виетнамските жертви,
ветераните от Виетнам на САЩ, изложени на "ейджънт ориндж",
могат да съдят Mоnsantо като причинител на заболяванията им.
За да избегне присъда, Mоnsantо изплаща обезщетение
от 80 милиона долара.
Но фирмата не признава своята вина.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Неспособност да изпитва вина
Вреди на биосферата : Изсичания
Вреди на биосферата: Емисии на въглероден двуокис
Вреди на биосферата: Радиоактивни отпадъци
Вреди на биосферата: Корпоративен модел
Преспивах в един мотел в Бруър, Мейн, една нощ
и се събудих с ужасна алергия -
пареше ми на очите.
Поглеждам към реката и виждам
огромни купища бяла пяна
да се носят надолу по течението.
На сутринта ставам и питам:
"Боже, какво беше това чудо снощи?"
Той каза: "А, нищо, реката."
Питам аз: "Каква река бе, човек?"
И той казва: "Всяка нощ хартиената фабрика
излива това в реката."
Аз му казвам: "Ти чуваш ли се какво говориш?"
А той: "Ама ти не знаеш ли, че така
изхвърляме отточните води от хартиените фабрики."
И по онова време аз бях от доста време в бизнеса.
Бях продавал гориво на хартиените фабрики.
Познавах всички собственици.
Вече бях в политиката.
Познавах хората в градчетата.
И не познавах човек, свързан с хартиените фабрики,
който да иска реката да се замърсява.
И въпреки това реката се замърсяваше.
В известен смисъл ние създадохме машината, която ще ни погуби.
В своя стремеж към богатство и благоденствие
направихме нещо, което ще ни унищожи.
Борсовите играчи
не са от хората, които ще се трогнат особено,
ако бъде застрашена околната среда.
Карлтън Браун посредник на стоковата борса
Те виждат долари и правят пари.
Брокерите, те не отбягват медта,
защото противоречи на религиозните им убеждения,
или на екологичните ви съображения.
Нищо подобно.
От време на време човек се замисля,
но това е мимолетно.
Минава за миг и отлита.
Викаш си: да, добре, добре, ясно -
тровят там някакъв град в Перу,
обаче сега човекът иска да купи малко мед.
Пък и на мен ми плащат комисионна.
Сведенията, които получаваме, не съдържат нищо
за екологичната обстановка,
защото докато екологичната обстановка
не стане стока сама по себе си или започне да се търгува,
естествено че нас няма изобщо да ни интересува.
Тя изобщо не е част от нашата душевност.
Тя е твърде далеч и човек не чува почти
нищо за нея.
А имайте предвид, че някои неща се случват направо
под носа ни, за Бога.
Ние търгуваме с живи прасета.
В щата Каролина има толкова много прасета, че
реките са страшно замърсени,
но колко често чувате за това?
Северна Каролина глобява пет големи свинеферми
за неправомерно съхранение на отпадъци.
В Multinatiоnal Mоnitоr ние съставихме списък
с най-престъпните корпорации на 90-те години на 20-ти век.
Робърт Уайсман, редактор Multinаtionаl Monitor
Издирихме всички глоби, наложени на корпорации през тези 10 години.
Exxоn се призна за виновна в углавно престъпление
за разливането от танкера "Валдес" и плати $125 милиона глоба.
General Eleсtric -
виновна в опит за измама на федералното правителство
и плаща $9,5 милиона глоба за престъплението.
Сhevrоn - виновна в нарушения на екологичните разпоредби
и плаща $6,5 милиона глоба.
Mitsubishi - виновна в анти-тръстови нарушения
и плаща $1,8 милиона глоба.
IBM е виновна в незаконен износ и плаща...
Eastman Kоdak - нарушения на екологичните разпоредби...
Рfizеr, фармацевтичната фирма,
виновна в анти-тръстови нарушения...
Odwalla - нарушения на нормативните разпоредби...
Sеars виновна в...
Damоn Сliniсal Labоratоries виновна в...
Bluе Crоss Blue Shield виновна в...
Rосhe - виновна в анти-тръстови нарушения
и плаща $500 милиона глоба.
и плаща $500 милиона глоба.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Нарушаване на обществения ред с противозаконни прояви
Отново и отново, един и същ проблем:
няма значение дали спазваш законите,
а дали това е изгодно.
Ако рискът да те хванат
и глобата ще ти излязат по-евтино от спазването на закона,
те смятат, че това е просто въпрос на делова преценка.
Натрапва се сравнението с първите опити за летене.
Човекът се хвърля от много висока скала със своя самолет,
маха с крила,
мъжете там махат крилата
и вятърът духа в лицето му.
Нещастникът си мисли, че лети,
но всъщност той е в свободно падане,
без да подозира за това,
защото земята е тъй далече все още,
но машината естествено е обречена да се разбие.
Така е и при нашата цивилизация.
Много високата скала
са всъщност неограничените запаси,
които ни се струва, че имаме, когато започваме този "полет".
Но машината не лети,
защото не е направена по законите на аеродинамиката
и затова се подчинява на закона за гравитацията.
Цивилизацията не лети,
защото не е направена по законите на аеродинамиката
за цивилизациите, които могат да летят.
Разбира се, земята е все още много далеч,
но някои хора започват да забелязват как тя се приближава
по-рано от нас останалите.
Далновидните хора го виждат и ни казват какво ни чака.
Няма нито едно научно изследване,
рецензирано и публикувано през последните 25 години,
което да противоречи на този сценарий:
всяка жива система на Земята
е в упадък,
всяка една животоподдържаща система на Земята е в упадък,
а взети заедно, те представляват биосферата,
която поддържа и изхранва всички живи същества -
не само нас, но може би още 30 милиона други вида,
с които живеем заедно на тази планета.
Типичната фирма на 20-ти век:
Типичната фирма на 20-ти век:
използвач, замърсител, нарушител, еднопосочна
във всичките си действия.
Граби от Земята,
произвежда, изхвърля, изпраща изделията си
обратно към биосферата, отпадъците в сметищата...
Аз лично бях поразен като научих колко много
трябва да произведе Земята от нещата, които извличаме от нея,
за да изкараме един долар оборот за нашата фирма.
Когато разбрах, останах потресен.
Ние оставяме след себе си една ужасно отровена
и увредена околна среда,
която ще наследят внуците на нашите внуци,
неродените поколения.
Някои наричат това тирания на поколенията -
събираме данък, без да даваме право на глас
на поколенията, които ще дойдат след нас.
Не е никак справедливо.
ПАТОЛОГИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА
Често се задава един въпрос.
д-р Робърт Хеър, консултант на ФБР по психопатите
Въпросът дали може да се счита корпорацията за психопат.
Ако погледнем на корпорацията като на юридическо лице,
може да не се окаже толкоз трудно да прокараме реален
паралел между психопатията у отделната личност
и психопатията в една корпорация.
Можем да проследим характерните черти, които
са типични за това конкретно заболяване една по една
и да видим доколко те се наблюдават у корпорациите.
и да видим доколко те се наблюдават у корпорациите.
Диагностичен лист Световна здравна организация ICD-10 Наръчник за психични заболявания DSM-IV
- Пълно пренебрежение към чувствата на другите
- Неспособност да поддържа трайни взаимоотношения
- Явно равнодушие към безопасността на другите
- Измама: многократни опити за лъжа и заблуда за лична изгода
- Неспособност да изпитва вина
- Нарушаване на обществения ред с противозаконни прояви
Субект: Корпорацията Диагноза: ПСИХОПАТ
При толкова характерни черти
корпорацията в много отношения представлява типичен психопат.
Ако господстващата в наше време институция е създадена
по образ и подобие на психопат,
кой носи нравствената отговорност за нейните деяния?
Една сграда може ли да има нравственост?
Една сграда може ли да бъде обществено отговорна?
Ако една сграда не може да бъде обществено отговорна,
откъде-накъде една корпорация ще може?
Една корпорация е просто изкуствена юридическа постройка,
но хората, които участват в нея,
било то акционери,
висшите ръководители
или работниците -
всички те имат нравственост и отговорности.
всички те имат нравственост и отговорности.
ЧУДОВИЩНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Разумно е да се твърди, че всеки човек,
истински човек,
от плът и кръв,
не корпорациите,
а всеки човек от плът и кръв има нравственост.
Всички имаме едни и същи гени,
приличаме си повече или по-малко,
но нашата природа,
човешката природа,
допуска най-различни видове поведение.
Искам да кажа, че всеки от нас в определени обстоятелства
може да бъде комендант на концлагер и светец.
Сам Жибара, председател и бивш генерален директор на Goоdyear
От всички длъжности в Gооdyear, тази на генерален директор
беше най-изнервяща.
Противно на представите за абсолютната власт,
на практика такава власт нямаш.
И има моменти, в които, ако имаше реалната свобода
да правиш каквото поискаш,
воден от личните си убеждения
и личните си приоритети, ти би постъпил различно.
Но един генерален директор не може да го прави.
Уволненията станаха толкова чести,
че хората започнаха да мислят, че това го решават директорите,
без да мислят за влиянието на техните решения
върху хората.
Това е тежко решение, което никой директор не взима лесно.
От 1990 до днес Gоodyeаr затваря 8 завода и уволнява над 20 000 работници.
Но това е резултатът от съвременния капитализъм.
Когато разглеждаш една корпорация,
също както ако разглеждаш един робовладелец,
е добре да правиш разграничение между институцията
и личността.
Робството например, както и други форми на тирания,
са чудовищни по своя характер,
но отделните личности, участващи в тях,
може да се окажат най-добрите хора, които познавате -
доброжелателни, дружелюбни, добри към децата си,
даже добри към робите си, загрижени за хората.
Искам да кажа, че като хора те могат да бъдат всякакви.
В институционалната си роля обаче, те са чудовища,
защото институцията е чудовищна.
И тук е така.
Преди няколко години пред дома, в който живеем със съпругата ми,
имаше демонстрация.
Пристигнаха 25 души,
окачиха огромен надпис на къщата ни,
на който пишеше: "УБИЙЦИ".
Танцуваха отвън с противогази и така нататък.
- Кои сте вие?
- Аз съм Джон.
- Не ме гледате в очите.
Внимавайте, защото аз съм много чувствителна
към хора, които не се държат дружелюбно.
Знаете ли, че в момента ви снимат?
- Не?
- Ще се видите по телевизията.
- По-възпитано щеше да бъде да ни предупредите.
- Възпитано?
Той е в една корпорация, която пряко финансира... Полицейски...
И публично го признава...
- Кой представлява тази корпорация?
- Корпорацията е организация от хора и този човек е част
от корпорацията и следователно носи отговорност.
Като публична демонстрация обаче не беше особено резултатна,
поради факта, че това е много провинциална местност:
двама души и едно куче,
а и къщата не е много голяма,
което, струва ми се, доста ги изненада.
Ние седнахме и поговорихме с тях
няколко часа,
почерпихме ги чай и кафе
и те обядваха на нашата морава.
- Сега ще дойде и другото кафе.
А кой искаше...? Извинявам се за соята. Както и да е.
- Нямаше нужда да увъртате. Защо не ме питахте направо?
- Извинете, може ли да закачим надпис "Убийци" на къщата ви?
След около 20 минути те казаха:
проблемът не е във вас, а в Shеll.
Аз им казах: "Чакайте, кажете ми сега,
какво представлява Shеll?
Тя се състои от хора като мен."
В крайна сметка стана ясно в разговора,
че всичко, което ги тревожи,
тревожи и мен:
климатът, потисническите режими, човешките права...
голямата разлика между нас беше,
че аз смятам, че мога да имам някакъв принос,
а тези хора се дразнеха,
защото чувстваха, че не могат нищо да направят.
Всеки отделен човек, да речем един директор,
може наистина да се тревожи за околната среда
и наистина,
тъй като той разполага с такива невероятни възможности,
може дори да използва част от тези възможности,
без да нарушава своето задължение
да бъде напълно безчовечен.
Точно затова,
докато Мууди-Стюартови поднасят чай на демонстрантите,
Shell Нигерия може да изгаря газ в невиждани количества
и с това да става най-големият замърсител на света.
А всички споделени тревоги за околната среда
не спасиха Кен Саро Уиуа и осем други активисти
от обесване за съпротива срещу екологичната политика на Shеll
в делтата на река Нигер.
НАГЛАСА
Корпорацията тя не мисли. Xората в нея мислят.
д-р Вандана Шива, физик, еколог Движение за семената
Xората намират за нормално да създават технологии-убийци.
Земеделците няма да могат да съхраняват семената си.
Семената ще се самоунищожават
с един самоубийствен ген.
Това са семена, замислени да дават реколта само една година.
Наистина трябва да имаш садистичен ум.
Това е война срещу еволюцията, дори само да си го помислиш.
Съвсем ясно е, че печалбите ги вълнуват много повече.
Подбудата за печалба, която накара Непохватко
да постигне толкова много,
може да докара както зло,
така и добро.
- Ало?
Аз работя във всички отрасли.
На практика съм работил за, да речем,
една четвърт от 500-те най-големи фирми.
Правил съм се на инвестиционен банкер.
Марк Бари, професионален разузнавач на конкуренцията
Играл съм частен инвеститор, създавал съм мними фирми,
които уж набират ръководители.
Реално погледнато аз съм един шпионин.
Аз ще издиря служителите ви
и ще им кажа, че се обаждам
от "Агенция за набиране на кадри Х"
и че имам работно място, което ще им носи
значително повече от това, което получават сега.
Имат ли нещо против да се явят на интервю?
И когато дойде началникът,
той не разбира, че всъщност
неговият конкурент ми плаща, за да го разпитам.
Не разбира, че няма никакво място и че офисът, в който се намира,
е взет под наем,
че снимката на бюрото с мен и семейството ми е фалшива,
че всичко е една голяма, навързана измама,
за да измъкнем конкурентна информация от него.
Не изпитвам угризения.
Напълно логично е да има
такива хора като мен.
Ние сме хищници.
Става дума за конкуренция, за дял от пазара,
трябва да бъдеш агресивен
и да увеличаваш парите на акционерите.
Важно е колко ти струват акциите днес.
Ако си генерален директор,
да не мислиш, че акционерите ги интересува особено
дали си добро момче, или не си?
Да не мислиш, че те ще предпочетат
ти да бъдеш добричък,
вместо те да имат пари в джоба?
Друг път.
За мен хората гледат парите.
За това става дума.
Фактът, че повечето от тези фирми се управляват
от бели мъже, богати бели мъже,
означава, че те нямат представа за това
какво представлява по-голямата част от света.
Защото повечето хора на Земята не са
нито богати, нито бели, нито мъже.
Xората от други цветове
са мнозинството.
Жените са мнозинството.
Бедните и то работещите бедни
съставляват мнозинството на планетата.
И затова решенията, които те взимат,
не произтичат от реалностите в света.
откъс от филма "Големия"
Колко стига?
Ако си милиардер,
ще имаш ли нещо против да бъдеш половин милиардер?
Не може ли твоята фирма
да печели малко по-малко?...
Фил Найт, основател и директор на Nikе
Когато купих два билета до Индонезия за Фил Найт и за мен
бях готов да го чуя да каже: "Добре, отиваме."
- Не, няма начин.
- Няма начин.
- Няма?
Те са с открити дати.
Мога да ги прехвърля за друг ден.
Бях се подготвил
да ме хване, че блъфирам.
А той е умен.
Или поне не е глупав.
Та се бях подготвил, така да се каже.
Още повече, че бях купил билети първа класа.
Поне пътуването щеше да бъде удобно.
И той изведнъж ми казва пред камерата:
"Никога не съм ходил в Индонезия."
Аз направо се шашнах.
Не можах да повярвам.
Това е шефът на цялата фирма,
а никога не е ходил в собствените си фабрики.
- Ама трябва да отидете.
- В момента не мога и до края на годината няма да мога.
Като свършихме снимките, той ми се обади -
бяха минали няколко седмици - и ми каза:
"Може да ида с вас до фабриките.
Отивам на откритото първенство на Австралия да погледам тенис.
Та може да отскоча и до там
или поне вие да дойдете.
Искате ли да дойдете на откритото първенство на Австралия?"
В продължение на 21 години
не бях се замислял нито веднъж какво взимаме
от Земята и какво и причиняваме,
когато произвеждаме своите изделия.
И тогава, през лятото на 1994,
нашите клиенти започнаха да ни задават въпроси,
които не бяхме чували преди:
"Какво върши вашата фирма за околната среда?"
Ние не знаехме какво да отговорим.
Защото верният отговор беше: "Не много"
Това притесняваше доста от нашите хора,
не толкова мен, колкото тях
и една група от нашия изследователски отдел
реши да сформира работна група
и да докара хора от нашия бранш от цял свят,
да се съберат и да дефинират
общата екологична политика на нашата фирма,
за да започнем да отговаряме на тези клиенти.
Попитаха ме дали бих дошъл да говоря пред тази група
и да им изнеса една мотивираща реч,
за да има работната група някаква екологична цел като начало,
но аз нямах никаква екологична цел
и затова не исках да държа такава реч.
И явно моментът беше благоприятен,
когато тази книга кацна на бюрото ми.
Книгата на Пол Xокинс "Екологията на търговията".
И аз започнах да чета "Екологията на търговията",
отчаяно търсех някакво вдъхновение,
когато много бързо в онази книга
попаднах на фразата "смъртта на раждането".
Това е израз на е. О. уилсън за изчезващите видове:
"смъртта на раждането".
Това беше все едно копие в гърдите ми.
Докато четях, копието се забиваше все по-дълбоко,
беше направо осенение за мен,
пълна промяна на моите възгледи
и смяна на модела.
Възможно ли е изобщо да има възобновяемо производство?
Не, има изделия, които не могат.
Може ли да правиш възобновяеми противопехотни мини?
Ако питате мен - не.
Но при противопехотните мини има друг
по-основен въпрос.
Някои изделия не бива изобщо да се произвеждат.
И ако ние не можем да произвеждаме килими устойчиво,
вероятно нямаме място в един устойчив свят,
както всеки друг, който прави неустойчиво производство.
И един ден по време на това мое пътешествие
аз осъзнах, че моето управление на Interfaсe
е било на практика едно плячкосване,
плячкосване на нещо, което не ми принадлежи,
което принадлежи на всяко създание на Земята.
Тогава си казах:
"Боже мой,
все ще настъпи денят, в който това ще бъде забранено,
когато плячкосването няма да се допуска."
Това просто ще стане и аз си казах:
"Боже мой,
някой ден хората като мен ще свършат в затвора."
Вижте, ще ви кажа честно.
Като станаха събитията на 11 септември,
и искам сега да ме разберете правилно,
защото искам да ви кажа,
но не искам да прозвучи несериозно,
защото това не е несериозна работа.
Това беше чудовищно деяние.
Беше нещо наистина лошо,
едно от най-лошите неща, които
съм виждал през живота си.
Но и аз, и всеки друг търговец на борсата,
който не беше в онази сграда и който тогава е купувал
злато и е държал злато и сребро,
ще ви каже, че тогава
първото нещо, което ни мина през главите, беше:
колко скочи златото?
Първото нещо, което ти мина през ума беше:
Леле! Златото сигурно удари тавана!
За наше щастие всичките ни клиенти държаха злато.
И когато златото скочи, всичките си удвоиха парите.
Удвоиха си парите.
Това им дойде дюшеш.
Вярно, чудовищно, съкрушително, сърцераздирателно,
но от финансова гледна точка
онези мои клиенти, които дотогава бяха купували,
продадоха и всички до един направиха пари.
Не, че бях търсил точно такова развитие,
но така стана.
Когато САЩ бомбардираха Ирак през 1991,
петролът скочи от $13 до $40 за варел, за Бога!
И затова сега нямахме търпение бомбите
да полетят към Садам Хусейн.
Всички се вълнувахме.
Искахме Садам да създава големи проблеми.
Да прави каквото трябва,
да пали още нефтени кладенци,
защото цената ще скача.
За това се молеше всеки брокер.
Аз не познавам брокер, който
да не се вълнуваше от това.
Това беше бедствие,
беше наистина цяла катастрофа.
Бомбардировки, войни.
От разрухата се печели.
Надпреварата за печалба не е от вчера,
но имаше времена, когато много неща се смятаха
или за свещени, или за твърде важни за общото благо,
за да се превръщат в бизнес.
Те бяха защитени от традициите
и от обществените разпоредби.
ГРАНИЧНИ СПОРОВЕ
Съвсем определено може да се наблюдава
началото на Новото време с движенията за парцелиране
на огромните общи площи в Европа през 14-ти,
15-ти и 16-ти век.
Животът през Средновековието тече в колектива.
Да, скотски, гаден живот,
но в него има колективна отговорност.
Xората принадлежат на земята,
а не земята - на хората.
В тази Европа
хората обработват земята колективно, защото
те я схващат като обща -
тя принадлежи Богу.
След това влиза в разпореждане на църквата,
на аристокрацията и после на едрите
земевладелци като настойници на Божието творение.
Отначало в Англия при Тюдорите
започва да се наблюдава едно явление:
парцелирането на огромните общи площи,
първо с актове на парламента в Англия,
а после и в Европа.
Така отначало започваме да взимаме
големите земни площи на света,
които до този момент са общи,
а ние ги свеждаме до частна собственост.
След това посегнахме и на океаните
и създадохме закони и разпоредби,
които позволяват на държавите
да предявят права върху част от водите
край своите крайбрежия и да ги експлоатират.
През това столетие посегнахме и на въздуха,
разделихме го на въздушни коридори,
които могат да се купуват и продават
за търговски превози със самолети.
Останалото, разбира се, е история.
Общо споразумение за митата и търговията
Световна търговска организация
Международен валутен фонд
Дерегулация, приватизация, свободна търговия - поредното
парцелиране на общото за частно ползване.
Срещата на Америките
Едно от най-интересните за мен неща
в текущите ни спорове е въпросът кой създава богатството.
Илейн Бърнард, изп. директор програма "Профсъюзи", Харвард
Казват, че богатствата се създават само ако са частна собственост.
А какво тогава са чистата вода, чистият въздух,
безвредната околна среда?
Не са ли един вид богатство?
Защо богатството да става само когато някакво образувание
го огради и обяви за частна собственост?
Това не е създаване на богатство.
Това е присвояване на богатство.
Векове наред ние успявахме
да вкараме все повече неща в сферата на общото.
Марк Кингуел философ
Едва през последните
три или четири десетилетия,
започнахме отново да ги изваждаме оттам.
Пожарникарите, например.
На този човек му трябва пожарната!
Пожарникарите в началото са частни фирми.
На тези и на много други хора също им трябва пожарната.
Ако на къщата си човек няма емблемата
на дадена противопожарна бригада
и къщата се запали,
пожарникарите минават и заминават покрай нея,
защото нямаш договор.
Постепенно обаче осигуряването на безопасността
се наложи като обществена необходимост.
Това е нещо важно.
Не бива сега да отстъпваме и да си казваме:
"Я да вземем да го върнем на пазара
и да видим какво ще стане.
Може пък да заработи по-ефикасно."
...Приватизация на 20 училища...
Приватизация не е да вземеш една обществена институция
и да я дадеш на някой добър човек.
Тя означава да дадеш обществена институция
на една безотчетна тирания.
В обществените институции има много странични ползи.
Например те може нарочно да работят на загуба.
Да не търсят печалбата.
Те може нарочно да работят на загуба
с оглед на страничните ползи.
Ако обществената металургия работи на загуба например,
тя осигурява евтина стомана на другите отрасли -
да не би да е лошо?
Обществените институции могат да действат контрациклично.
Това означава, че могат да поддържат заетост
в периоди на рецесия,
което увеличава търсенето
и помага за излизане от рецесията.
Частните фирми не могат да действат така при рецесия.
Те изхвърлят персонала на улицата, защото така печелят.
Някои желаят да има собственост върху всичко.
Мод Барлоу Съвет на канадците
Не говорим само за стоките.
Говорим за човешките права, за битовите услуги,
за основните жизнени необходимости.
Образование, здравеопазване, социално подпомагане,
пенсии, жилища.
Говорим за самото оцеляване на планетата.
Или областите, които вярваме, че трябва да бъдат общи,
ще се поддържат общи
или под общо управление, или всички колективно загиваме.
Водата и въздухът.
Що се отнася до въздуха, там има някакъв напредък.
Идеята тук е такава:
не можем да избегнем изхвърляне на въглероден двуокис,
не можем да избегнем изхвърлянето на серни окиси,
поне за момента не можем да си позволим да го спрем
и затова изхвърляме определени количества
в околната среда.
Затова вземаме, да речем, текущия тонаж
на серни окиси например и казваме,
че това е лимитът.
Издаваме разрешителни за това количество
и ги даваме на хората, които замърсяват.
След това им позволяваме да търгуват с тях.
И по този начин замърсяването на околната
среда вече си има цена.
Няма ли да бъде чудесно, ако имаме такива цени
за всичко?
Вие май защитавате частната собственост
върху всеки квадратен сантиметър от планетата?
Абсолютно.
Всеки кубик въздух и вода.
Може да звучи фантастично, че ние желаем цялата вселена,
цялата Земя да бъде нечия собственост.
Това не значи, че искам филанкишията да
притежава тази педя земя.
Това значи, че искам интересите, участващи в онзи поток,
да бъдат притежавани от определена група
или определени хора, които имат интерес да го поддържат.
А това, вижте, не е чак толкова шантаво.
Всъщност това е решението за много от тези проблеми.
НАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ
Представете си свят, в който едно от нещата,
които една корпорация притежава, е песента "Хепи бъртдей".
В интерес на истината авторските права
се държат от един филиал на AOL/Тime Вarnеr.
В миналото
той настояваше да получи над $10 000,
за да разреши някому да изпее тази популярна песен
в някой филм.
Ние не им платихме.
Предпочетохме с тези пари да пратим нашия екип в Бостън
и Лос Анджелес, за да ви представят следния материал:
5-4-3-2-1!
Напред към космоса!
Това се постига със задружни усилия!
За задружните млади космонавти - една фантастична закуска!
Да сравняваш маркетинга от недалечното минало
с маркетинга днес
е като да сравняваш флоберка с управляем снаряд.
Когато аз бях малка, беше друго.
Даже когато днешните младежи бяха малки, беше друго.
Днешният е много по-изпипан и всепроникващ.
Въпросът не е дали самите изделия са добри или лоши.
Сюзан Лин, професор по психиатрия Детски център Бейкър, Харвард
Въпросът е, че манипулираш деца, за да ги продаваш.
През 1998 г. Westеrn Internatiоnal Mеdia,
Сеntury Сity и Liеbеrman Rеsеarch Wоrldwide
правят изследване на мрънкането.
Поискахме от група родители да си водят дневник три седмици.
Люси Хюз, вицепрезидент Initiаtivе Mediа, създател на "Факторът мрънкане"
Представете си само,
всеки път, когато детето им е мрънкало за някакво изделие.
Поискахме от тях да запишат кога, къде и защо.
Това изследване няма за цел да помогне на родителите
да се справят с мрънкането. То се прави, за да помогне
на корпорациите да научат децата
да мрънкат по-резултатно за техните изделия.
Ключът е в мрънкането
Между 20 и 40 процента от покупките
нямаше да се осъществят,
ако детето не беше мрънкало на родителите.
Разбрахме например,
че една четвърт от посещенията в увеселителните паркове
нямаше да се осъществят, ако детето не е мрънкало.
Четири от десет посещения в обекти като Чък И. Чийз
нямаше да се осъществят.
И това всеки родител ще го разбере,
защото като си помисля само за Чък И. Чийз,
с цялата тая гюрултия.
И толкова много деца.
Кой би издържал два часа там?
Но ако детето ти мрънка достатъчно, ще го заведеш.
Открихме същото при киното, видеокасетите,
бързите закуски...
Признаваме, че родителите съвсем ясно
ни казват, че не обичат
когато децата им мрънкат.
Добре, приемаме, че така гледат на нещата.
Това не означава, че те задължително взимат мерки
в 100 процента от случаите.
Можеш да манипулираш потребителите да пожелаят
и следователно да купят твоите изделия.
Това е игра.
Децата не са "малки възрастни";
Тяхното съзнание не е развито.
Xората от маркетинга практически се възползват
от уязвимите места в тяхното развитие.
Рекламата, на която днешните деца са изложени,
е шлифована от психолози
и усъвършенствана от медийните технологии,
както никой не е предполагал, че е възможно.
Колкото по-добре опознаеш потребителя,
толкова повече възможности имаш в комуникационните си стратегии.
Ако за това е нужен психолог,
да, ние имаме щатен такъв.
Не казвам, че има нещо лошо в това да правиш неща за деца.
Мисля, че също е важно да правим разграничение
между психолозите, които разработват изделия за децата
и така помагат на корпорациите да произвеждат играчки,
които са подходящи за тяхното развитие.
Мисля, че това е чудесно,
но то не е същото, като да продаваш играчки
пряко на децата.
Initiativе е огромен бизнес.
Мисля, че само в САЩ ние заемаме
медийно време за около 12 милиарда долара.
Пускаме ги по телевизията, печатаме ги,
излагаме ги навън, купуваме радиовреме;
Ние сме най-големите купувачи на рекламно време и площ
в САЩ и в целия свят.
Едно отделно семейство не може да се пребори с отрасъл,
който харчи 12 милиарда долара годишно, за да хване децата им.
Не е по силите им.
Те са утрешните възрастни потребители
и трябва да им се говори сега, да се изградят тези отношения,
докато са още млади...
И като пораснат, вече са ваши.
Питаха ме: "Люси, това етично ли е?
Все пак вие реално манипулирате тези деца."
Сега, етично ли било?
Не знам.
Но нашата роля в Initiativе е да пласираме изделия.
И ако ние знаем, че вие пласирате изделия
с определено рекламно изпълнение,
позиционирано в определен медиен носител,
значи сме си свършили работата.
Всяка институция осигурява на хората,
членуващи в нея,
определена социална роля.
По традиция жизнените институции,
които имат голяма власт, посочват тази роля
като своеобразен списък с добродетели.
Така е при църквите, училищата,
така е при всяка една институция, която има власт над хората
и ги формира.
Така е и при корпорацията.
Тя ни осигурява списък с добродетели,
един вид социална роля,
която е тази на "добрия потребител".
Като водите на могъщия океан,
хората също са огромна сила,
разбирането на която е най-важното нещо
за американския начин на живот.
Тази сила се нарича покупателна способност.
Целта на корпорациите е максимална печалба
и пазарен дял.
Друга тяхна цел е техният обхват,
тоест населението.
То трябва да бъде превърнато в напълно безразсъден потребител
на стоки, от които не се нуждае.
Трябва да се развият "изкуствено създадени желания".
Тоест, желанията трябва да се създават.
На хората трябва да се наложи така наречената
философия на безсмислието.
Те трябва да се съсредоточават
върху незначителните житейски въпроси,
като модното потребление например.
Аз просто ви цитирам бизнес литературата.
Естествено, че има желязна логика.
Идеалът е отделните хора
да бъдат напълно откъснати едни от други.
Схващането им за себе си, за тяхната ценност трябва да се сведе
до: "Колко изкуствено създадени желания мога да задоволя?"
откъс от филм за пъблик рилейшънс на Gеneral Motors
Тези хора са потребители,
защото са готови да заменят пари за разни джаджи.
Всички потребители отнасят джаджите у дома
по всички краища на страната.
Вижте колко пари е събрал производителят на джаджи
от продажбата на своите джаджи.
Ние имаме огромни отрасли, отрасъла на пъблик рилейшънс,
чудовищен отрасъл,
рекламата и прочее, които са замислени
от детските години да вкарват хората
в този желан коловоз.
Крис Барет и Люк Mаккейб Корпоративно спонсорирани студенти
Ние видяхме по телевизията Тайгър Уудс
да носи шапка с емблемата на Nike
и си казахме, че сигурно получава
милиони долари само за да
носи тази шапка на пресконференция.
Така решихме, че и ние можем да го правим за някой друг.
И така се надявахме да съберем пари, за да отидем на училище.
Така измислихме да се спонсорираме корпоративно.
Ние обявихме нашето спонсорство
на "Тоdaу Shоw" на 18 Юни.
"...Много се радваме, че сме спонсорирани от First USA..."
"...Много се радваме, че работим с First USA като наш корпоративен
"спонсор и че те ни поемат образованието в колежа..."
"...Ние намерихме във First USA своя спонсор и се гордеем,
че работим с тях..."
"...Нашият спонсор е First USA"
"Много се радваме да обявим First USA
за свой спонсор..."
"...Много се радваме, че работим с First USA..."
И така ние създаваме на First USA
добро име в медиите
и ги включваме в нашите репортажи,
а от там вече
те си правят толкова реклама, колкото можем да им осигурим.
Те вече няма да изпълняват
желанията на взискателни родители,
а желанията на една корпорация, загрижена за своя имидж...
Те не го правят само за пари, не, те просто...
искат да работят с нас
и да бъдем приятели, и ние да им помагаме,
и те на нас.
Така станахме ходещи табели,
за да си платим таксата за колежа
"Сооl Sitе Of Тhe Day" ни избра за най-готин сайт
и Yahоо също ни избра, после писаха за нас в "USA Тоday".
Когато ни снимаха за списание Рeорlе,
ние застанахме тук отгоре.